Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
01/03/2018
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 1 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Имаме кворум, както казах, някои от колегите са оставили гласовете си, тъй като са ангажирани с изслушването в другите комисии, други малко по-късно ще дойдат.
Започваме с предложения на Вашето внимание дневен ред, състоящ се от две точки.
Първата е отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов на основание чл. 29 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Втората е Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма. Моля, гласувайте. Приема се.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
Наши гости са господин Нено Димов – министърът на околната среда и водите, заместник-министрите госпожа Атанаска Николова и господин Красимир Живков, както и господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух и предотвратяване на замърсяването“ и господин Ивайло Петков – парламентарен секретар.
Пристъпваме по стандартния ред с първи въпрос, отправен от представителите на политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Младен Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми Господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с предстоящо заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на пети март в Брюксел. Доколкото съм запознат, вчера на заседанието на Министерски съвет беше одобрена позицията на Република България. Бихте ли споделили с нас позицията ни и по-специално по отношение на позеленяването на Европейския семестър и как Съветът по околна среда би могъл да даде тласък на собствения си дневен ред за по-добро интегриране и изпълнение в областта на околната среда?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Да, това е една от двете точки, които ще бъдат раздадени на Съвета в понеделник, на 5-ти. Всъщност семинарът е анализ върху развитието и най-вече върху растежа през последната година, в която се отразяват различните политики, включително тази по околна среда, като там съсредоточаваме основно и разговорите ще бъдат основно върху генерирането на работни места и растеж и как това може да бъде комбинирано с опазване на околната среда и кои дейности на околната среда могат да позеленят този семестър. Може би основните направления, в които ще протекат дебатите, са ефективното използване на ресурсите – един много сериозен проблем, който има пред Европейския съюз, а е може би не само пред Европейския съюз, и това нещо да бъде в рамките както на хоризонталните политики, така и на секторните политики на Национално равнище, защото при всички положения тези политики не могат да бъдат реализирани за целия Европейски съюз, те ще бъдат като рамка – дискусията, и ще трябва да се реализират на национално ниво. Естествено – ресурсна ефективност, кръгова икономика.
Неслучайно втората точка ще бъде свързана с мини пакета по кръгова икономика, като ще се видят отново възможностите за бизнес и заетост, включително екологичните и социално-икономическите ползи от позеленяването, като всичко това ще бъде в края на краищата в рамките на годишния обзор на растежа. Трябва да знаем, че семинарът е насочен именно в тази посока и че основната цел, която си поставя Европейският съюз, е за устойчив растеж, в рамките, естествено, и от наша гледна точка, на спазване на нормите на околната среда.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите, ще разширя малко въпроса на колегата предвид на това, че госпожа Николова е тук да отговаря за политиките, свързани с европейските въпроси и активното Ви участие в разговорите по досиетата, които са на дневен ред. Ако може да ни информирате накратко какъв е напредъкът по досиетата, които се разглеждат по време на българското председателство, и какви са очакванията Ви към края на председателството, какво ще бъде движението, очакваме ли финализиране на някои законодателни инициативи, какво е на дневен ред?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност може би госпожа Николова ще даде подробна информация, но може би мини пакетът „Кръгова икономика“, който ще започне с политически дебат, това не е досие, което ще се финализира, но това досие очакваме на втората среща през юни да даде рамката на Европейската комисия. От тази гледна точка може би политическият дебат, който ще се случи сега на пе́ти, ще бъде много важен от именно тази гледна точка – какви насоки ще бъдат дадени в мини пакета за кръгова икономика.
Иначе по досиетата – госпожа Николова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Наистина за мен е удоволствие да дам кратка информация по основните законодателни и незаконодателни досиета, които се разглеждат в рамките на председателството на България в Сектор „Околна среда“ и понеже въпросът Ви, госпожо председател, беше насочен към успехи и приключване на досиета, ще започна точно с това. Два изключително важни пакета бяха приключени като споразумения в рамките на естонското председателство в края на миналата година – декември 2017 година, но в рамките на нашето председателство още през месеците януари и февруари тези досиета официално бяха финализирани с решението на Корепер, на постоянните представители и реално те са факти. Това са досиета, които оформят единия кръг от досиетата. Това са три законодателни досиета, които са свързани с рамката за промените в климата. Това са досиетата, свързани с европейската схема за търговия с емисиите, досиетата, свързани с националните тавани за постигане на целите на Парижкото споразумение и досието, свързано с емисиите от земеделие и земеползване – три броя.
Другият пакет, изключително важен и основополагащ за сферата на околната среда, свързан с така наречения пакет „Кръгова икономика“ – 6 директиви, свързани с управлението на отпадъците, са реално вече факт в Европейското законодателство. Предстои техническо изчистване и публикуване на тези важни законодателни досиета. Това, което е на дневен ред като законодателни досиета и е влязло за обсъждане в работна група „Околна среда“ към Съвета, са няколко законодателни досиета, свързани с декарбонизиране или намаляване на въглеродните емисии от транспорта. Това е досието в триалог с парламента, досието, свързано с мониторинг и докладване на емисиите от тежкотоварни превозни средства. В начален стадий на преговори в работната група е досието, свързано със стандарти за новите автомобили – лекотоварни и ванове, за емисии за въглероден диоксид.
Предстои публикуването и на досието, което е свързано със стандартите за въглероден диоксид емисии на тежкотоварни превозни средства, което също ще бъде разгледано в рамките на нашето председателство. Амбицията ни е да се стигне до първи компромисен текст, който да обединява интересите на всички държави членки.
Другият пакет, който и господин министърът спомена, и който е в момента в активна дискусия в рамките както на работна група към Съвета, така и бе поставен на дебат между министрите в рамките на Съвета „Околна среда“, това е така нареченият „Мини пакет за кръгова икономика“, който включва няколко ключови документа, сред които Стратегията за пластмасите, взаимовръзката между законодателство, между продукти, отпадъци и химикали, и мониторинга на постигането на стратегията.
Както и господин Димов спомена, най-основният акцент е върху стратегията за пластмаси и цялостното прилагане на плана за действие за кръгова икономика, които ще бъдат обект на дискусия на пети. И, разбира се, не трябва да се подценяват и международните преговори, свързани с измененията на климата и постигането на целите на споразумението в Париж. В по време на българското председателство предстои през месец май така наречената подготвителна среща в Бон, която реално ще подготви КОП-а, срещата на страните в Катовице в Полша в края на годината. Това е накратко, благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и на министър Димов, и на заместник-министър Николова. С пожелания за успех и на предстоящия неформален съвет на пети, и през целия период на представителството прехвърлям към колегите от БСП с възможност да зададат въпрос към министъра и ръководство на Министерството.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми Господин министър, заместник-министри, колеги! Моят въпрос е свързан с чистотата на атмосферния въздух, тъй като през последните месеци това е от съществено значение, особено сега, зимата, като обществено значим проблем. И в тази връзка общинският съвет в столицата прие някои мерки и питането ми е дали е съгласувано това с Вас, въобще политиката на Министерството по тази тема с въздуха в столицата. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Когато говорим за замърсяването на въздуха има различни нива на отговорности, Министерството на околната среда е естествено да има своята национална отговорност. Всяка община трябва да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха в рамките на самата община. Естествено, всеки гражданин трябва също да се грижи за това, но ще се спра на второто ниво, защото Вие ме попитахте конкретно за Софийска община. Когато говорим за София, Националната система за мониторинг показва през последните 6 години трайно подобряване на средногодишните нива на замърсяване на въздуха, тоест имайки предвид, че за период от шест години това ни показва устойчива тенденция. Това обаче не означава, че средно денонощните превишавания са толкова по-добре, продължаваме да имаме средно денонощни превишавания. Факт е, че основният проблем е битовото отопление, по-малко автомобилният транспорт, който също не трябва да бъде пренебрегван.
Оттук нататък по Оперативна програма „Околна среда“ ние финансираме всички кметове, които са заявили желание и сме сключили договор, в момента не мога да Ви кажа, но с доста общини има програми за качеството на атмосферния въздух – или за изготвяне на нови, или подновяване на съществуващите.
А що се касае до Софийска община, съвместни действия имаме в рамките на акция по проверки на различни източници, които потенциално могат да замърсяват въздуха. От края на миналата година и до 30-ти януари имам последна информация, за февруари още няма обобщена. Бяха проверени над 47 обекта, като не мога да кажа информацията от Столичен инспекторат, но това, което направи районната инспекция в София, от тези 47 обекта, ще ме простите, може да не съм съвсем точен, но имаше един склад, на който беше съставен акт, там се продаваше боядисана дограма, която няма право да се продава, защото е отпадък, мисля че 17 сервиза, пак казвам наизуст, които нерегламентирано изгаряха масла. Съставени са актове и по-конкретни цифри ще трябва да Ви дам допълнително, но имаше доста сериозна наказателна процедурата от страна Министерството на околната среда и водите.
Що се отнася, пак казвам, до Столична община, не знам, но тези съвместни действия ще продължат през отоплителния сезон. На практика може би една от най-активните в това отношение е Столична община, може би притисната от гражданите, които непрекъснато виждаме, че искат и проявяват активност в посока за по-добро качество на въздуха. Нещо, което успяхме да направим заедно със столичния кмет, аз бях домакин на среща между госпожа Фандъкова, Гражданската инициатива за чист въздух cleanair.info или нещо от този род, тези станции имам предвид, които правят гражданите, директора на НИМХ и деканът на Физическия факултет. Идеята е по някакъв начин учените от НИМХ и от Физическия факултет да направят корелация между нашите станции, които са малко на брой, но пък са много точни, калибрирани и отговарят на определени изисквания, и станциите на граждани, които пък са много на брой, което е плюс, но пък съответно имат своите неточности особено при определени метеорологични условия. Така че директорът от НИМХ и ректорът на Физическия факултет казаха, че за около шест месеца ще се опитат да направят модел за корелация между двата, така че картината, която получаваме, да бъде максимално обективна, което мисля, че е стъпка в показване на по-точните места, към които трябва да се вземат мерки.
Също тогава се договорихме за един лазерен обход, с който разполагат тези научни институти, които могат линейно да виждат източници. Там вече не знам докъде се е развило, аз действах като медиатор между двете групи, а веднъж станало в София, това, предполагам ще бъде много лесно да обхване останалата част от страната, тази гражданска мрежа, и Национална мрежа.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Думата имат колегите от ДПС.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Нашият въпрос, който искаме да отправим към Вас и да чуем каква е реалната ситуация: виждаме, че последните дни има доста силен снеговалеж и по принцип по това време. Каква е готовността на МОСВ и регионалните структури, визирам басейновите дирекции, след снеготопенето превантивно какво се прави по отношение на превенция и управление на риска от наводнения? И сега, да не изброявам различните стратегии, какви са стъпките и действията, които се предприемат за тяхното реализиране с оглед управление и превенции, управлението на риска от наводнения?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност това, че сме в ежедневна връзка с НИМХ, че получаваме информация, че предаваме тази информация, може би е излишно, тъй като това се прави от години и всеки, който е минавал през изпълнителната власт, както и Вие, знае, че това е рутинно.
А това, което знаете също така, че наблюдаваме 53 големи язовира, обществено значими язовири и разпределяме водите, на практика за 20 от тях мисля, че вчера беше публикуван графикът за месец март, сме определили максимални нива, така че да имаме буфер за прииждане евентуално на високи води. Дори вчера през деня обсъждахме с оглед снеговалежа, който беше през последните няколко дни и увеличихме в някои от тези язовири този буфер, именно с оглед да имаме достатъчно резерв, така че да бъдат предотвратени. Естествено, това е непрекъснат контрол, прави се контрол и на място от басейновите дирекции, но като цяло основното, което в момента може да направим, е да предвидим този буфер, така че при евентуално топене… Имам предвид, то че ще се стопи, ще се стопи, бързо топене на снеговете, да могат да поемат този капацитет. Така че това е основната мярка в момента.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Допълващи въпроси?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря за отговора, госпожо Председател.
Господин министър, знам, че тук отговорността и ролята на МОСВ и регионалните структури е много сериозна, защото, от една страна, трябва да се осигуряват резервни обеми за поемане на вълната при снеготопенето, същевременно не бива да се отива и на риск пък впоследствие лятото да няма достатъчно вода за съответните потребности, за които те са предназначени.
На какъв етап е изграждането на Националния център за управление на водите в реално време? Предполагам, че това е в ход, господин Министър?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност точно това бяха и разговорите, които имахме буквално до вчерашния ден до обяд, примерно за язовири, които са за напояване и питейна вода, какъв да бъде обемът, така че, от една страна, да гарантираме при идването на висока вълна, а от друга, да сме сигурни, че лятото ще има достатъчно обем. Все пак, това е някакъв вид прогноза. Надявам се, че сме максимално близо до нея.
Що се отнася до системата в реално време, на практика ние имахме почти година, ако не и повече от година беше процесът на обжалване, който беше по повод процедурата и за да наваксаме загубеното време, на практика в момента подготвяме техническа спецификация, така че да обединим първата фаза, която беше за Искър, заедно с останалите 12 и да ги пуснем едновременно, защото ако отново изчакаме първо Искър и след това следващата, ще сме много назад във времето. Тоест в момента правим това обединение и предполагам, че в рамките на следващите седмици, да не кажа силна дума, месец-месец и нещо, би трябвало да тръгне отново. Знаете много добре, че отново може да бъде жалено, по-вероятно е да бъде, но това е вече извън възможностите. Събирайки ги в едно, се надявам че ще наваксаме част от времето, няма да са последователно, а ще са успоредно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като колегите от „Обединени патриоти“ и Политическа партия „Воля“ отсъстват, продължаваме с кръга въпроси.
От името на Политическа партия ГЕРБ ще си позволя да взема думата и да отправя въпрос, свързан отново с чистотата на въздуха, като ще започна с поздравления за Министерството на околната среда и водите за организацията на Еко форума на пети и шести февруари, посветен на чистотата на въздуха и Еко иновациите. Наистина много мащабно събитие, близо до 500 делегати участваха.
За колегите които не са присъствали, ще Ви помоля да ни запознаете малко повече с акцентите, които бяха поставени, въпросите, както и идеите, които бяха обсъждани, заключение от конференцията. В контекста на това ще Ви помоля да ни информирате и за напредъка по мерките, които се предприемат от Министерството, така наречените „хоризонтални мерки за справяне с предизвикателството“, основно замърсяването с фини прахови частици. По време на форума Вие оповестихте, че през февруари месец ще се подготвят наредби за въвеждането на стандарти за твърдите горива, които се използват в бита. Какъв е напредъкът и респективно работата заедно със Световна банка по разработването на Националната програма за справяне с чистотата на атмосферния въздух? Разбира се, и други мерки, които са предприети. Бяхте ли информирали народните представители за срещите с Европейската комисия и план-графика, който трябва да бъде представен в края на февруари с конкретни стъпки и срокове? Малко повече детайли за това. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност тук може би трябва да се каже, че подготовката и идеята за този форум беше Ваша идея и някак си наследена от нещо хубаво. Успяхме да го реализираме, но благодаря за идеята и въобще за договореността, която има по времето на триото, защото беше много ценна конференция в рамките на българското председателство. И тук мисля, че показахме много добре и приемственост, която е хубаво да показва управлението на всяка държава.
Факт е, че форумът имаше над 500 участници при цел от 250, тоест интересът беше много голям. Но това, което за мен беше най-интересно и на което искам да се спра, преди да мина конкретно по мерките, е нещо, с което аз лично бях изключително горд и това са българските представители на този форум, имам предвид не като говорители и като участници, а тези, които представиха техни иновативни решения. Аз съм си извадил част от тях, тези, които най-много ме впечатлиха, защото наистина това са неща, измислени в България, български иновации от български фирми, само едната е подкрепена от чужда, ще я кажа, разбира се.
Ще започна с едни печки за дърва, които изгарят по принцип на ракетни маси. Честно казано, не мога да обясня точно какво е това, но то е почти бездимно, беше впечатляващо как са измислили нещо, което на практика до голяма степен може да реши проблема със замърсяването от фини прахови частици. Естествено, не говорихме за това колко струва, в този момент ни беше демонстрирана една много иновативна печка за битово отопление, което при всички положения може да бъде в посока решаване на проблема с битовото отопление.
Второто нещо което много силно ме впечатли, бяха едни електровелосипеди, като те имаха две изпълнения. Едното беше луксозно, другото масово, като луксозното беше от много хубаво дърво. Вътре в него бяха всичките динама и други технически неща, които не се виждаха отвън. Струва скъпо, може би колкото евтина лека кола над 10000 евро, но казаха, че имат много сериозен пазар в Западна Европа, за съжаление не толкова сериозен пазар в България. Другото, естествено, беше много по-евтино, мисля че от порядъка на 1500 лв. струваше, но изработката е просто човек да се гордее с тази работа, като я види, фина, прекрасна, да го кажа Ролс Ройс.
Имаше една иновативна машина за почистване на филтри от фини прахови частици, която има за цел да се рециклира, може би не е точната дума, но дава възможност на филтрите на дизеловите машини и катализатори да имат по-дълъг живот чрез това чистене, което също е патентовано. Мисля, че беше спечелило златен медал на изложението на Пловдивския панаир.
Едни студенти, които бяха подпомогнати от „Шел България“, това всъщност е единственото външно подпомогнато, бяха измислили две коли, една от които беше електромобил, и ако правилно си спомням, с един киловат можеше да мине 400 км. Това, естествено, е при идеални условия – равни и прочие. Може да си представите, че човек ляга вътре в него, но все пак това е някакво бъдеще. Един киловат – може би тези крушки днес ще изгорят доста повече от един киловат, а 400 км са до Бургас. Вероятно това ще има развитие напред.
Една станция за бързо зареждане на електрически коли, доста по-бързо от това, което е масовото в момента, около четири пъти по-бързо зареждаше електромобил, отколкото се зарежда в момента на масовите зарядни устройства.
И една добавка към горивата, която можеше да намали много сериознo емисиите от моторните превозни средства, най-общо казано. Споменавам ги, защото си струва тези иновативни български фирми и решения да бъдат похвалени.
Що се отнася до самата конференция, Вие също бяхте там, но не всички народни представители, бяха фокусирани основните проблеми. Естествено, те няма да се различават много в Европа от това, което е в България – фини прахови частици, за някои държави азотни оксиди, но отоплението и транспорта отново, както и в предишния въпрос. И тук може би малко повече информация за мерките, за които ставаше дума. Всъщност имаме може би еднодневно закъснение, надявам се днес до края на деня да ги изпратим на Комисията, започвайки с горивата.
Решихме, че стандартизирането на горивата ще мине през много дълъг процес и няма да успеем, понеже изисква определена процедура, ще имаме норми към тези горива, ще изискваме те да бъдат контролирани при внос, както е с течните горива, имаме вече разговор с Министерството на икономиката, ДАМТН евентуално ще бъде органът, който ще поеме и целта е да се опитаме в рамките на следващия отоплителен сезон, който ще започне лятото, да имаме това стандартизиране. Тук имаме в момента един чисто технически проблем: ако на пазара вече има такива горива, естествено, те не могат да бъдат… това е заварено положение, но с министъра на икономиката в момента обсъждаме точно тези детайли по контрола, защото наредбата е готова, тя лесно може да бъде издадена. Докато нямаме ясен контрол и механизъм на контрол, тя няма да бъде достатъчно ефективна. Така че в момента сме на този етап от наредбата.
А също така и промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, който да дава повече задължения и повече възможности да бъдат следени кметовете, или не постигат по-скоро целите си от програмите, които са заложени, и които са разработили. В момента няма ясен механизъм, по който да бъде следена местната власт, ние можем да я следим, но не може да я санкционираме, не може да я притискаме. Естествено, от другата страна стоят и мерките, които се надяваме да могат да бъдат финансирани във втората половина на годината по оперативната програма, тъй като очакваме доклада на Световната банка, ако си спазят сроковете в рамките на този месец, което ще бъде, да го кажа окомплектоването на мерките, с оглед на което да отворим и оста „Въздух“ на оперативната програма, тези 111 милиона лева, които не са достатъчно, но са ресурс който да подпомогне местната власт в предприемането на мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Що се отнася до леките коли, знаете че София вече подари на КАТ София и инструменти за мерене при първа регистрация. Това могат да го направят и други кметове, но със сигурност ще има места, на които няма да имат финансовата възможност, а при предоговарянето на оперативната програма, което вероятно ще се случи през 2019 година, ще водим още отсега разговори МВР да бъде допустим бенефициент и да може да закупим през оперативната програма на всички 27 оставащи за първи технически преглед необходимата апаратура, така че това да бъде предотвратяване на коли, които не отговарят на условията. Това може би, са по-общо мерките, които са предвидени.
Един от проблемите, които имахме, е реалистични срокове, защото, от една страна ние като Министерство сме амбицирани да направим по-бързо, от друга страна, това има съответните последствия при други органи, местна власт и други министерства и трябваше да намерим, мисля че сме стигнали до реалистичните срокове, и се надявам в рамките на днешния ден или може би на тази седмица те да заминат за Брюксел, като това е програма, върху която ще работим с тях и окончателната програма ще бъде след като се появи и докладът на Световната банка, защото това ни е уговорката, там може да изискват неща, които в момента ние не сме предвидили.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Министър.
Безспорно много важен въпрос и ненапразно това е Вашият основен приоритет. Оценявам усилията и наистина поздравления за това, което реализирате и като политика и конкретния форум, който наистина постави въпроса високо в европейския дневен ред. Вие споменахте за Оперативна програма „Околна среда“ и този компонент от приоритетната ос, свързана с опазване чистотата на въздуха, който е свързан с реализирането на конкретни проекти от общините, но предвид и хубавите примери, които споменахте в началото, възможностите да бъдат подпомогнати и индивидуалните потребители, дали обмисляте някакви възможности, включително чрез ангажирането може би на Фонда на фондовете, създаването на гъвкави финансови инструменти, които биха могли да бъдат насочени към повече потребители с облекчения, частични субсидии за закупуването на горивни инсталации, които щадят въздуха или филтри. Имате ли такива проучвания и намерения да разработвате програми и да осигурявате подкрепа, за да се реализират в по-широк мащаб подобни мерки?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност имайки предвид, че бенефициентите основно ще бъдат общини, те трябва да преценят кои ще бъдат най-ефективните мерки за най-сериозно намаляване на замърсяването. Тоест ако в София ще имаме една нужда, във Видин вероятно ще е друга, във Варна или Бургас вероятно ще е трета. Така че мерките, които ще финансираме, ще зависят от програмите на общините и от резултата, който очакват те да имат. Ще бъде търсен възможно най-големия резултат, естествено.
Така че дали ще бъдат отоплителни тела, дали ще бъдат филтри, дали ще бъде някаква друга мярка, това трябва да излезе от програмите на общините и общината трябва да си защити на нейната територия кое е най-доброто. Няма матрица, която да кажем, че ще работи за цялата държава. Примерно София е голям град, който е в котловина, който е заобиколен, при него има едно действие, във Варна, да кажем, духа вятър. Това са локални решения, които трябва да бъдат подпомогнати в рамките на общините като бенефициент.
Що се отнася до Фонда на фондовете, всъщност вчера Министерският съвет прие едно решение, с което ще бъде сключен с Европейската банка проект, по който тя да оцени необходимостта от допълнително финансиране и да видим дали не трябва допълнителен ресурс да бъде насочен към Фонда на фондовете. Надявам се това да стане в рамките на тази календарна година, но независимо дали ще е през фонда на фондовете, дали ще бъде директно като бенефициенти на общините, ние няма да работим с индивидуален, не обмисляме по-точно варианта да работим с индивидуални… Не е и възможно на оперативната програма да работи с индивидуални бенефициенти. Общината ще бъде бенефициент, а вече тя как ще организира, е въпрос на нейно виждане, а ние ще следим, естествено, за спазване на правилата на оперативната програма и на законите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно оперативната програма няма как да финансира индивидуални потребители, но могат да бъдат разработвани програми с финансиране, включително и чрез Фонда на фондовете, Националния доверителен екофонд и други инструменти. Така че, надявам се, че всички възможности ще бъдат използвани за това.
Мисля, че преминавам отново към колегите от БСП. Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос и проблемът, който поставям, е с доста дълга история. Юли месец 2009 година бяха затворили нерегламентираните сметища в държавата, някои имаха отлагателен период, имаше наказателна процедура по отношение към България за това нещо. В крайна сметка не се стигна до някакви финансови санкции, но все пак, какво е виждането на Министерството, какво ще е бъдещето на тези съществуващи в момента язви, бих казал, в цялата държава? Има ли някакви конкретни намерения или програма за тяхната рекултивация в бъдеще? Какви критерии ще бъдат прилагани по това мероприятие в цялата държава, защото много и повечето от общините, на чиято територия са тези сметища, имат дефицит на финансови средства, трудно ще се справят с тяхната рекултивация и въобще в близко бъдеще има ли някакви намерения от Министерството да бъдат предприети действия относно, Вие много добре ги знаете, те са картирани, знае се къде са, но главното, знаете, проблемът е в парите и ще има ли финансиране за такъв вид дейности?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: И в момента – през 2017 г., имаше финансиране на рекултивации. Факт е, че основният проблем е финансов, над 100 са, 116 мисля че бяха тези, които бяха в наказателната процедура, вероятно има и други, които са извън нея. За рекултивация ясно, че няма ресурс, който да бъде на масата за всичките едновременно. При всички положения предприетите дейности по опазване на околната среда финансират рекултивации в рамките на ресурса, който има. Миналата година започнахме в рамките на търсенето на допълнителен ресурс един голям проект по LIFE, който мина първа фаза и в момента се разписва за втора фаза, за съфинансиране, тъй като при програма LIFE се финансира до определено ниво, мисля че 65% беше, за съфинансиране, така че да привлечем външен ресурс, тоест да може с ресурса, който имат общините, защото те също разполагат с ресурс по отчисленията, които имат по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците… Така че ако привлечем външен ресурс, техния ресурс и ресурса на Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда, де факто ще можем да покрием по-голяма част. Надявам се, че тази година ще приключи, дай боже успешно, кандидатстването по този проект, мисля че за 20 милиона кандидатстваме. И ако приемем, че това са 65%, грубо казано още 10 отгоре – това ще бъде обемът, в който ще могат да се рекултивират извън това, което тече в момента, защото и вчера или онзи ден имахме заседание и сме гледали такива потенциални възможности. Приключват и стари. Това е ресурсът, с който се разполага.
Не бих могъл да кажа че това ще стане в рамките на няколко години. Това ще е дълъг процес. Между другото, Вие сам казахте: започва 2009 година и поредица от правителства са се справяли с този проблем и вероятно ще има поредица от правителства, които ще трябва да го финализират.
МАНОЛ ГЕНОВ: Един допълващ, уточняващ въпрос. Попитах преди малко за критерии, явно, че парите не могат да бъдат сложени на масата. Казахте, че над 100 са такива обекти в държавата. Има ли някакви критерии, по който ще бъдат финансирани или не? Питам, защото из държавата вървят разни емисари с едни списъци, не знам дали знаете, просто искам да Ви предпазя, малко са Ви неприятностите – и Пирин, и Банско, и не знам какво още, но вървят едни хора и обещават едни пари. И, в крайна сметка, пак питам: какви ще са критериите за усвояване на тези средства и има ли въобще такава методика и така нататък?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Първият и най-важен критерий е депата да бъдат част от наказателната процедура, тоест тези, които са извън това, няма да попаднат на този етап. Това е първият и основен критерий. Един от проблемите, които имаме в Оперативната програма, и в ПУДООС, това е да бъдат дадени проекти, които да отговарят на изискванията. В интерес на истината колкото и пъти, понякога отнема месеци, да не кажа, че има с години, общини, които не могат да изчистят документацията си с оглед да отговарят на условията на предприятието, на ПУДООС. Така че когато имаме проекти, които са готови, ние гледаме поне да започнем финансирането, тоест да планираме повече от които има и да караме през текущата година с идеята, че ще продължим през следващата година.
Това с емисарите… Навремето имаше едни, които викаха „Тука има – тука няма“. Аз ще се обърна към всички Вас като народни представители: кажете на кметовете, с които говорите, че тези емисари просто ги заблуждават, да не кажа по-силна дума. Нека не се ангажират с тях. Просто няма да се случат емисари, които да им проправят път. Ако техните стари депа са в наказателната процедура отговарят на изискванията, ще бъдат разглеждани. Естествено, ако имаме 3, а пари само за две, ще се намери начин да търсим всички те да тръгнат. Ако няма такава възможност и остават, естествено, гледаме най-големите, които са най-застрашаващи. Защото е едно да имаш сметище, което е върху, импровизирам в момента, 10 хектара, друго е върху един, тоест големината също е от значение.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би и аз, ако мога да допълня въпроса, който отправихте, че ако имате такива сигнали, то по-скоро може би трябва да сезират органите на реда, а не министърът да носи отговорност…
МАНОЛ ГЕНОВ: За това трябва да има ясни критерии, както казва господин министърът.
Дали ще е по големина… Има сметища, където има просмукване, близко са до вододайни зони, до речни басейни. Това не са съвременни депа, а стари сметища, там има филтрация и при дъждове… Всичко това си върви през годините.
Но Вие като Министерство трябва да си определите ясни и точни критерии, правила, за да няма внушения, че има наши и Ваши, че някой пише един списък. Кметовете не са будали, както Вие казахте. Аз просто искам с този призив да Ви предпазя от бъдещи скандали, които могат да се случат.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Знаете ли, когато гледах преди последния управителен съвет списъка, на колко много места пишеше „не“? Има заявено и пише „не“, защото не е изпълнило условията на ПУДООС. А тези условия са ясни, там те са описани. И връщаме писма, и чакаме отговори, връщаме и чакаме отговори, за съжаление. Ние няма да направим нещо, което не отговаря. Много често, може би не толкова кметовете, те не могат да се занимават с всичко, естествено, както и общинската администрация, решава, че нещо ще мине. Просто няма да мине и това забавя. Всъщност отношението на тези, които не отговарят, към тези, които отговарят, е много, много към много малко. Така че в момента ние нямаме реален проблем, имаме по-скоро недостиг на добри. И ако този проект по LIFE тръгне, ние може да кажем в другата ситуация. Затова отсега сме започнали разговори да търсим и да подпомагаме кметовете да направят – и пак, като казвам кметовете, разбирайте тяхната администрация, достатъчно добри проекти, защото и по LIFE се следи, като не отговаряш на определените критерии, просто няма как.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Действително има ясни критерии по ПУДООС, както и наредба, условията на която трябва да бъдат изпълнени, за да може даден проект да получи одобрение от ресорната дирекция „Управление на отпадъците“, която преглежда проектите, така че по-скоро може би наистина кметовете трябва да са наясно с необходимостта да бъдат да бъдат стриктно съблюдавани тези изисквания.
Преминаваме към колегите от ДПС. Господин Чакъров, имате ли друг въпрос? Не. При това положение изчерпахме точка първа от дневния ред.
Благодаря Ви, Господин министър, за времето и вниманието, за това, че бяхте с нас и винаги откликвате на поканите на Комисията по околната среда и водите за редовния блицконтрол. Пожелавам Ви успех! Пожелавам Ви хубави празници и успех на предстоящия неформален съвет! До нови срещи!
Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРОТОКОЛА ОТ 1999 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО, ЕУТРОФИКАЦИЯТА И ТРОПОСФЕРНИЯ ОЗОН (ГЬОТЕБОРГСКИ ПРОТОКОЛ) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 Г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ, ПРИЕТИ ОТ ТРИДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ОРГАН НА КОНВЕНЦИЯТА НА 4 МАЙ 2012 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, господин Живков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията по околна среда! Както госпожа Василева каза, отново ще говорим за въздух и предотвратяване на замърсяването.
С решение № 102 от 19 февруари Министерският съвет предлага проект на Закон за ратифициране изменението на Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния и намаляване – зачитам, подчертавам, за да е ясно за какво става на въпрос, за подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, тоест, така нареченият „Гьотеборгски протокол“. На другите комисии резонно зададоха въпроса какво е еутрофикацията, защото е сложно понятие. Опитахме се да дадем отговор, негативни тенденции са това, които са предизвикани предимно от внасянето на азот и фосфор във водните екосистеми. Това е така нареченият „еко цъфтеж“, цъфтеж на водата, където се създават условия за гнилост, различни токсични вещества, позеленяване и така нататък. Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния е сключена под егидата на Икономическата комисия на Oрганизацията на обединените нации. Тя е основната рамка, която регламентира сътрудничеството и мерките за ограничаването и постепенното намаляване замърсяването на въздуха и неговите последствия върху човешкото здраве и околната среда, като акцентът е върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
Към днешната дата действието на Конвенцията е разширявано с 8 протокола, като в това число е и последният, Гьотеборгски протокол, ратифициран през 2005 година. Изменението на Гьотеборгския протокол определя нови норми за допустими емисии на различни замърсители и дейности, които отговарят на определените в законодателството на Европейския съюз и законодателството на Република България. С изменението на Гьотеборгския протокол се насърчава намаляването на емисии на сажди – саждите са компонент на праховите частици, и се осъвременяват своевременно допустимите стойности на емисиите. Изменението определя също и национални тавани за след 2020 година за страните по него. Подчертавам за какво става въпрос: национални тавани за сяра главно, предимно серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметални летливи органични съединения и фини прахови частици. Таваните на цитираните замърсители са определени за България в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят напълно на възможностите на страната. Разговорите са били през 2012 година, те са съгласувани с всички компетентни ведомства.
Общо взето какви са очакванията от приемането на Закона за ратифициране на протокола, така наречен „Гьотеборгски протокол“? На първо място, намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, който разбира се, ще гони главната цел да се подобри качеството на атмосферния въздух. Така също се намаляват или се минимизират превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, намаляват се или се минимизират критичните нива на озон – както за човешкото здраве, така и за растителността.
Ратифицирането на изменението на Гьотеборгския протокол от Република България ще бъде един акт, който изпълнява цялостната политика на Европейския съюз в тази област. Изменението му е прието от Европейската комисия с Решение № 17-57/2017 година от 17 юли 2017 година. Самото изменение на протокола няма да окаже никакво въздействие върху бюджета на Република България. По време на обществените обсъждания няма никакви предложения и забележки. Единствено що се касае за финансите, това са годишни такси, които се плащат от Министерството, те са минимални, годишно от порядъка на 2540 долара. Благодаря Ви.
Тук е и господин Иван Ангелов, както спомена госпожа Василева, директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух и предотвратяване на замърсяването“. Ако има някакви въпроси, що се касае за понятията, то се касае за въздействие като цяло за замърсителите, работата на ТЕЦ-овете, дали имаме някакво влияние над директивите, така че ще се опитаме да отговорим на въпросите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Живков.
Имате думата за въпроси и коментари.
Само един въпрос. Знаете ли колко държави са ратифицирали изменението на протокола в рамките на Европейския съюз?
ИВАН АНГЕЛОВ: Вече някои от държавите са ратифицирали изменения протокол, мисля че първа го стори Швеция, точния брой не зная. По принцип има становище да се извърши ратификацията едновременно от всички държави след решението за ратифициране от страна на Европейския съюз, но точния брой не зная в момента. Общо-взето, предполага се, че до декември месец, когато е изпълнителният орган на конвенцията, трябва държавите членки на Европейския съюз да ратифицират изменението на протокола.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари? Не.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
За 17 с колегите, които оставиха гласовете си, тоест няма против и въздържали се, пълна подкрепа. Благодаря Ви за участието в днешното заседание. Благодаря, колеги, и на Вас! Хубав ден Ви желая.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
№ 20
На 1 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Имаме кворум, както казах, някои от колегите са оставили гласовете си, тъй като са ангажирани с изслушването в другите комисии, други малко по-късно ще дойдат.
Започваме с предложения на Вашето внимание дневен ред, състоящ се от две точки.
Първата е отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов на основание чл. 29 от правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Втората е Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма. Моля, гласувайте. Приема се.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
Наши гости са господин Нено Димов – министърът на околната среда и водите, заместник-министрите госпожа Атанаска Николова и господин Красимир Живков, както и господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух и предотвратяване на замърсяването“ и господин Ивайло Петков – парламентарен секретар.
Пристъпваме по стандартния ред с първи въпрос, отправен от представителите на политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Младен Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми Господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с предстоящо заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на пети март в Брюксел. Доколкото съм запознат, вчера на заседанието на Министерски съвет беше одобрена позицията на Република България. Бихте ли споделили с нас позицията ни и по-специално по отношение на позеленяването на Европейския семестър и как Съветът по околна среда би могъл да даде тласък на собствения си дневен ред за по-добро интегриране и изпълнение в областта на околната среда?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Да, това е една от двете точки, които ще бъдат раздадени на Съвета в понеделник, на 5-ти. Всъщност семинарът е анализ върху развитието и най-вече върху растежа през последната година, в която се отразяват различните политики, включително тази по околна среда, като там съсредоточаваме основно и разговорите ще бъдат основно върху генерирането на работни места и растеж и как това може да бъде комбинирано с опазване на околната среда и кои дейности на околната среда могат да позеленят този семестър. Може би основните направления, в които ще протекат дебатите, са ефективното използване на ресурсите – един много сериозен проблем, който има пред Европейския съюз, а е може би не само пред Европейския съюз, и това нещо да бъде в рамките както на хоризонталните политики, така и на секторните политики на Национално равнище, защото при всички положения тези политики не могат да бъдат реализирани за целия Европейски съюз, те ще бъдат като рамка – дискусията, и ще трябва да се реализират на национално ниво. Естествено – ресурсна ефективност, кръгова икономика.
Неслучайно втората точка ще бъде свързана с мини пакета по кръгова икономика, като ще се видят отново възможностите за бизнес и заетост, включително екологичните и социално-икономическите ползи от позеленяването, като всичко това ще бъде в края на краищата в рамките на годишния обзор на растежа. Трябва да знаем, че семинарът е насочен именно в тази посока и че основната цел, която си поставя Европейският съюз, е за устойчив растеж, в рамките, естествено, и от наша гледна точка, на спазване на нормите на околната среда.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите, ще разширя малко въпроса на колегата предвид на това, че госпожа Николова е тук да отговаря за политиките, свързани с европейските въпроси и активното Ви участие в разговорите по досиетата, които са на дневен ред. Ако може да ни информирате накратко какъв е напредъкът по досиетата, които се разглеждат по време на българското председателство, и какви са очакванията Ви към края на председателството, какво ще бъде движението, очакваме ли финализиране на някои законодателни инициативи, какво е на дневен ред?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност може би госпожа Николова ще даде подробна информация, но може би мини пакетът „Кръгова икономика“, който ще започне с политически дебат, това не е досие, което ще се финализира, но това досие очакваме на втората среща през юни да даде рамката на Европейската комисия. От тази гледна точка може би политическият дебат, който ще се случи сега на пе́ти, ще бъде много важен от именно тази гледна точка – какви насоки ще бъдат дадени в мини пакета за кръгова икономика.
Иначе по досиетата – госпожа Николова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Наистина за мен е удоволствие да дам кратка информация по основните законодателни и незаконодателни досиета, които се разглеждат в рамките на председателството на България в Сектор „Околна среда“ и понеже въпросът Ви, госпожо председател, беше насочен към успехи и приключване на досиета, ще започна точно с това. Два изключително важни пакета бяха приключени като споразумения в рамките на естонското председателство в края на миналата година – декември 2017 година, но в рамките на нашето председателство още през месеците януари и февруари тези досиета официално бяха финализирани с решението на Корепер, на постоянните представители и реално те са факти. Това са досиета, които оформят единия кръг от досиетата. Това са три законодателни досиета, които са свързани с рамката за промените в климата. Това са досиетата, свързани с европейската схема за търговия с емисиите, досиетата, свързани с националните тавани за постигане на целите на Парижкото споразумение и досието, свързано с емисиите от земеделие и земеползване – три броя.
Другият пакет, изключително важен и основополагащ за сферата на околната среда, свързан с така наречения пакет „Кръгова икономика“ – 6 директиви, свързани с управлението на отпадъците, са реално вече факт в Европейското законодателство. Предстои техническо изчистване и публикуване на тези важни законодателни досиета. Това, което е на дневен ред като законодателни досиета и е влязло за обсъждане в работна група „Околна среда“ към Съвета, са няколко законодателни досиета, свързани с декарбонизиране или намаляване на въглеродните емисии от транспорта. Това е досието в триалог с парламента, досието, свързано с мониторинг и докладване на емисиите от тежкотоварни превозни средства. В начален стадий на преговори в работната група е досието, свързано със стандарти за новите автомобили – лекотоварни и ванове, за емисии за въглероден диоксид.
Предстои публикуването и на досието, което е свързано със стандартите за въглероден диоксид емисии на тежкотоварни превозни средства, което също ще бъде разгледано в рамките на нашето председателство. Амбицията ни е да се стигне до първи компромисен текст, който да обединява интересите на всички държави членки.
Другият пакет, който и господин министърът спомена, и който е в момента в активна дискусия в рамките както на работна група към Съвета, така и бе поставен на дебат между министрите в рамките на Съвета „Околна среда“, това е така нареченият „Мини пакет за кръгова икономика“, който включва няколко ключови документа, сред които Стратегията за пластмасите, взаимовръзката между законодателство, между продукти, отпадъци и химикали, и мониторинга на постигането на стратегията.
Както и господин Димов спомена, най-основният акцент е върху стратегията за пластмаси и цялостното прилагане на плана за действие за кръгова икономика, които ще бъдат обект на дискусия на пети. И, разбира се, не трябва да се подценяват и международните преговори, свързани с измененията на климата и постигането на целите на споразумението в Париж. В по време на българското председателство предстои през месец май така наречената подготвителна среща в Бон, която реално ще подготви КОП-а, срещата на страните в Катовице в Полша в края на годината. Това е накратко, благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и на министър Димов, и на заместник-министър Николова. С пожелания за успех и на предстоящия неформален съвет на пети, и през целия период на представителството прехвърлям към колегите от БСП с възможност да зададат въпрос към министъра и ръководство на Министерството.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми Господин министър, заместник-министри, колеги! Моят въпрос е свързан с чистотата на атмосферния въздух, тъй като през последните месеци това е от съществено значение, особено сега, зимата, като обществено значим проблем. И в тази връзка общинският съвет в столицата прие някои мерки и питането ми е дали е съгласувано това с Вас, въобще политиката на Министерството по тази тема с въздуха в столицата. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Когато говорим за замърсяването на въздуха има различни нива на отговорности, Министерството на околната среда е естествено да има своята национална отговорност. Всяка община трябва да предприеме мерки за подобряване качеството на въздуха в рамките на самата община. Естествено, всеки гражданин трябва също да се грижи за това, но ще се спра на второто ниво, защото Вие ме попитахте конкретно за Софийска община. Когато говорим за София, Националната система за мониторинг показва през последните 6 години трайно подобряване на средногодишните нива на замърсяване на въздуха, тоест имайки предвид, че за период от шест години това ни показва устойчива тенденция. Това обаче не означава, че средно денонощните превишавания са толкова по-добре, продължаваме да имаме средно денонощни превишавания. Факт е, че основният проблем е битовото отопление, по-малко автомобилният транспорт, който също не трябва да бъде пренебрегван.
Оттук нататък по Оперативна програма „Околна среда“ ние финансираме всички кметове, които са заявили желание и сме сключили договор, в момента не мога да Ви кажа, но с доста общини има програми за качеството на атмосферния въздух – или за изготвяне на нови, или подновяване на съществуващите.
А що се касае до Софийска община, съвместни действия имаме в рамките на акция по проверки на различни източници, които потенциално могат да замърсяват въздуха. От края на миналата година и до 30-ти януари имам последна информация, за февруари още няма обобщена. Бяха проверени над 47 обекта, като не мога да кажа информацията от Столичен инспекторат, но това, което направи районната инспекция в София, от тези 47 обекта, ще ме простите, може да не съм съвсем точен, но имаше един склад, на който беше съставен акт, там се продаваше боядисана дограма, която няма право да се продава, защото е отпадък, мисля че 17 сервиза, пак казвам наизуст, които нерегламентирано изгаряха масла. Съставени са актове и по-конкретни цифри ще трябва да Ви дам допълнително, но имаше доста сериозна наказателна процедурата от страна Министерството на околната среда и водите.
Що се отнася, пак казвам, до Столична община, не знам, но тези съвместни действия ще продължат през отоплителния сезон. На практика може би една от най-активните в това отношение е Столична община, може би притисната от гражданите, които непрекъснато виждаме, че искат и проявяват активност в посока за по-добро качество на въздуха. Нещо, което успяхме да направим заедно със столичния кмет, аз бях домакин на среща между госпожа Фандъкова, Гражданската инициатива за чист въздух cleanair.info или нещо от този род, тези станции имам предвид, които правят гражданите, директора на НИМХ и деканът на Физическия факултет. Идеята е по някакъв начин учените от НИМХ и от Физическия факултет да направят корелация между нашите станции, които са малко на брой, но пък са много точни, калибрирани и отговарят на определени изисквания, и станциите на граждани, които пък са много на брой, което е плюс, но пък съответно имат своите неточности особено при определени метеорологични условия. Така че директорът от НИМХ и ректорът на Физическия факултет казаха, че за около шест месеца ще се опитат да направят модел за корелация между двата, така че картината, която получаваме, да бъде максимално обективна, което мисля, че е стъпка в показване на по-точните места, към които трябва да се вземат мерки.
Също тогава се договорихме за един лазерен обход, с който разполагат тези научни институти, които могат линейно да виждат източници. Там вече не знам докъде се е развило, аз действах като медиатор между двете групи, а веднъж станало в София, това, предполагам ще бъде много лесно да обхване останалата част от страната, тази гражданска мрежа, и Национална мрежа.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Думата имат колегите от ДПС.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Нашият въпрос, който искаме да отправим към Вас и да чуем каква е реалната ситуация: виждаме, че последните дни има доста силен снеговалеж и по принцип по това време. Каква е готовността на МОСВ и регионалните структури, визирам басейновите дирекции, след снеготопенето превантивно какво се прави по отношение на превенция и управление на риска от наводнения? И сега, да не изброявам различните стратегии, какви са стъпките и действията, които се предприемат за тяхното реализиране с оглед управление и превенции, управлението на риска от наводнения?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност това, че сме в ежедневна връзка с НИМХ, че получаваме информация, че предаваме тази информация, може би е излишно, тъй като това се прави от години и всеки, който е минавал през изпълнителната власт, както и Вие, знае, че това е рутинно.
А това, което знаете също така, че наблюдаваме 53 големи язовира, обществено значими язовири и разпределяме водите, на практика за 20 от тях мисля, че вчера беше публикуван графикът за месец март, сме определили максимални нива, така че да имаме буфер за прииждане евентуално на високи води. Дори вчера през деня обсъждахме с оглед снеговалежа, който беше през последните няколко дни и увеличихме в някои от тези язовири този буфер, именно с оглед да имаме достатъчно резерв, така че да бъдат предотвратени. Естествено, това е непрекъснат контрол, прави се контрол и на място от басейновите дирекции, но като цяло основното, което в момента може да направим, е да предвидим този буфер, така че при евентуално топене… Имам предвид, то че ще се стопи, ще се стопи, бързо топене на снеговете, да могат да поемат този капацитет. Така че това е основната мярка в момента.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Допълващи въпроси?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря за отговора, госпожо Председател.
Господин министър, знам, че тук отговорността и ролята на МОСВ и регионалните структури е много сериозна, защото, от една страна, трябва да се осигуряват резервни обеми за поемане на вълната при снеготопенето, същевременно не бива да се отива и на риск пък впоследствие лятото да няма достатъчно вода за съответните потребности, за които те са предназначени.
На какъв етап е изграждането на Националния център за управление на водите в реално време? Предполагам, че това е в ход, господин Министър?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност точно това бяха и разговорите, които имахме буквално до вчерашния ден до обяд, примерно за язовири, които са за напояване и питейна вода, какъв да бъде обемът, така че, от една страна, да гарантираме при идването на висока вълна, а от друга, да сме сигурни, че лятото ще има достатъчно обем. Все пак, това е някакъв вид прогноза. Надявам се, че сме максимално близо до нея.
Що се отнася до системата в реално време, на практика ние имахме почти година, ако не и повече от година беше процесът на обжалване, който беше по повод процедурата и за да наваксаме загубеното време, на практика в момента подготвяме техническа спецификация, така че да обединим първата фаза, която беше за Искър, заедно с останалите 12 и да ги пуснем едновременно, защото ако отново изчакаме първо Искър и след това следващата, ще сме много назад във времето. Тоест в момента правим това обединение и предполагам, че в рамките на следващите седмици, да не кажа силна дума, месец-месец и нещо, би трябвало да тръгне отново. Знаете много добре, че отново може да бъде жалено, по-вероятно е да бъде, но това е вече извън възможностите. Събирайки ги в едно, се надявам че ще наваксаме част от времето, няма да са последователно, а ще са успоредно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Тъй като колегите от „Обединени патриоти“ и Политическа партия „Воля“ отсъстват, продължаваме с кръга въпроси.
От името на Политическа партия ГЕРБ ще си позволя да взема думата и да отправя въпрос, свързан отново с чистотата на въздуха, като ще започна с поздравления за Министерството на околната среда и водите за организацията на Еко форума на пети и шести февруари, посветен на чистотата на въздуха и Еко иновациите. Наистина много мащабно събитие, близо до 500 делегати участваха.
За колегите които не са присъствали, ще Ви помоля да ни запознаете малко повече с акцентите, които бяха поставени, въпросите, както и идеите, които бяха обсъждани, заключение от конференцията. В контекста на това ще Ви помоля да ни информирате и за напредъка по мерките, които се предприемат от Министерството, така наречените „хоризонтални мерки за справяне с предизвикателството“, основно замърсяването с фини прахови частици. По време на форума Вие оповестихте, че през февруари месец ще се подготвят наредби за въвеждането на стандарти за твърдите горива, които се използват в бита. Какъв е напредъкът и респективно работата заедно със Световна банка по разработването на Националната програма за справяне с чистотата на атмосферния въздух? Разбира се, и други мерки, които са предприети. Бяхте ли информирали народните представители за срещите с Европейската комисия и план-графика, който трябва да бъде представен в края на февруари с конкретни стъпки и срокове? Малко повече детайли за това. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност тук може би трябва да се каже, че подготовката и идеята за този форум беше Ваша идея и някак си наследена от нещо хубаво. Успяхме да го реализираме, но благодаря за идеята и въобще за договореността, която има по времето на триото, защото беше много ценна конференция в рамките на българското председателство. И тук мисля, че показахме много добре и приемственост, която е хубаво да показва управлението на всяка държава.
Факт е, че форумът имаше над 500 участници при цел от 250, тоест интересът беше много голям. Но това, което за мен беше най-интересно и на което искам да се спра, преди да мина конкретно по мерките, е нещо, с което аз лично бях изключително горд и това са българските представители на този форум, имам предвид не като говорители и като участници, а тези, които представиха техни иновативни решения. Аз съм си извадил част от тях, тези, които най-много ме впечатлиха, защото наистина това са неща, измислени в България, български иновации от български фирми, само едната е подкрепена от чужда, ще я кажа, разбира се.
Ще започна с едни печки за дърва, които изгарят по принцип на ракетни маси. Честно казано, не мога да обясня точно какво е това, но то е почти бездимно, беше впечатляващо как са измислили нещо, което на практика до голяма степен може да реши проблема със замърсяването от фини прахови частици. Естествено, не говорихме за това колко струва, в този момент ни беше демонстрирана една много иновативна печка за битово отопление, което при всички положения може да бъде в посока решаване на проблема с битовото отопление.
Второто нещо което много силно ме впечатли, бяха едни електровелосипеди, като те имаха две изпълнения. Едното беше луксозно, другото масово, като луксозното беше от много хубаво дърво. Вътре в него бяха всичките динама и други технически неща, които не се виждаха отвън. Струва скъпо, може би колкото евтина лека кола над 10000 евро, но казаха, че имат много сериозен пазар в Западна Европа, за съжаление не толкова сериозен пазар в България. Другото, естествено, беше много по-евтино, мисля че от порядъка на 1500 лв. струваше, но изработката е просто човек да се гордее с тази работа, като я види, фина, прекрасна, да го кажа Ролс Ройс.
Имаше една иновативна машина за почистване на филтри от фини прахови частици, която има за цел да се рециклира, може би не е точната дума, но дава възможност на филтрите на дизеловите машини и катализатори да имат по-дълъг живот чрез това чистене, което също е патентовано. Мисля, че беше спечелило златен медал на изложението на Пловдивския панаир.
Едни студенти, които бяха подпомогнати от „Шел България“, това всъщност е единственото външно подпомогнато, бяха измислили две коли, една от които беше електромобил, и ако правилно си спомням, с един киловат можеше да мине 400 км. Това, естествено, е при идеални условия – равни и прочие. Може да си представите, че човек ляга вътре в него, но все пак това е някакво бъдеще. Един киловат – може би тези крушки днес ще изгорят доста повече от един киловат, а 400 км са до Бургас. Вероятно това ще има развитие напред.
Една станция за бързо зареждане на електрически коли, доста по-бързо от това, което е масовото в момента, около четири пъти по-бързо зареждаше електромобил, отколкото се зарежда в момента на масовите зарядни устройства.
И една добавка към горивата, която можеше да намали много сериознo емисиите от моторните превозни средства, най-общо казано. Споменавам ги, защото си струва тези иновативни български фирми и решения да бъдат похвалени.
Що се отнася до самата конференция, Вие също бяхте там, но не всички народни представители, бяха фокусирани основните проблеми. Естествено, те няма да се различават много в Европа от това, което е в България – фини прахови частици, за някои държави азотни оксиди, но отоплението и транспорта отново, както и в предишния въпрос. И тук може би малко повече информация за мерките, за които ставаше дума. Всъщност имаме може би еднодневно закъснение, надявам се днес до края на деня да ги изпратим на Комисията, започвайки с горивата.
Решихме, че стандартизирането на горивата ще мине през много дълъг процес и няма да успеем, понеже изисква определена процедура, ще имаме норми към тези горива, ще изискваме те да бъдат контролирани при внос, както е с течните горива, имаме вече разговор с Министерството на икономиката, ДАМТН евентуално ще бъде органът, който ще поеме и целта е да се опитаме в рамките на следващия отоплителен сезон, който ще започне лятото, да имаме това стандартизиране. Тук имаме в момента един чисто технически проблем: ако на пазара вече има такива горива, естествено, те не могат да бъдат… това е заварено положение, но с министъра на икономиката в момента обсъждаме точно тези детайли по контрола, защото наредбата е готова, тя лесно може да бъде издадена. Докато нямаме ясен контрол и механизъм на контрол, тя няма да бъде достатъчно ефективна. Така че в момента сме на този етап от наредбата.
А също така и промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, който да дава повече задължения и повече възможности да бъдат следени кметовете, или не постигат по-скоро целите си от програмите, които са заложени, и които са разработили. В момента няма ясен механизъм, по който да бъде следена местната власт, ние можем да я следим, но не може да я санкционираме, не може да я притискаме. Естествено, от другата страна стоят и мерките, които се надяваме да могат да бъдат финансирани във втората половина на годината по оперативната програма, тъй като очакваме доклада на Световната банка, ако си спазят сроковете в рамките на този месец, което ще бъде, да го кажа окомплектоването на мерките, с оглед на което да отворим и оста „Въздух“ на оперативната програма, тези 111 милиона лева, които не са достатъчно, но са ресурс който да подпомогне местната власт в предприемането на мерки за подобряване на качеството на въздуха.
Що се отнася до леките коли, знаете че София вече подари на КАТ София и инструменти за мерене при първа регистрация. Това могат да го направят и други кметове, но със сигурност ще има места, на които няма да имат финансовата възможност, а при предоговарянето на оперативната програма, което вероятно ще се случи през 2019 година, ще водим още отсега разговори МВР да бъде допустим бенефициент и да може да закупим през оперативната програма на всички 27 оставащи за първи технически преглед необходимата апаратура, така че това да бъде предотвратяване на коли, които не отговарят на условията. Това може би, са по-общо мерките, които са предвидени.
Един от проблемите, които имахме, е реалистични срокове, защото, от една страна ние като Министерство сме амбицирани да направим по-бързо, от друга страна, това има съответните последствия при други органи, местна власт и други министерства и трябваше да намерим, мисля че сме стигнали до реалистичните срокове, и се надявам в рамките на днешния ден или може би на тази седмица те да заминат за Брюксел, като това е програма, върху която ще работим с тях и окончателната програма ще бъде след като се появи и докладът на Световната банка, защото това ни е уговорката, там може да изискват неща, които в момента ние не сме предвидили.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Министър.
Безспорно много важен въпрос и ненапразно това е Вашият основен приоритет. Оценявам усилията и наистина поздравления за това, което реализирате и като политика и конкретния форум, който наистина постави въпроса високо в европейския дневен ред. Вие споменахте за Оперативна програма „Околна среда“ и този компонент от приоритетната ос, свързана с опазване чистотата на въздуха, който е свързан с реализирането на конкретни проекти от общините, но предвид и хубавите примери, които споменахте в началото, възможностите да бъдат подпомогнати и индивидуалните потребители, дали обмисляте някакви възможности, включително чрез ангажирането може би на Фонда на фондовете, създаването на гъвкави финансови инструменти, които биха могли да бъдат насочени към повече потребители с облекчения, частични субсидии за закупуването на горивни инсталации, които щадят въздуха или филтри. Имате ли такива проучвания и намерения да разработвате програми и да осигурявате подкрепа, за да се реализират в по-широк мащаб подобни мерки?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност имайки предвид, че бенефициентите основно ще бъдат общини, те трябва да преценят кои ще бъдат най-ефективните мерки за най-сериозно намаляване на замърсяването. Тоест ако в София ще имаме една нужда, във Видин вероятно ще е друга, във Варна или Бургас вероятно ще е трета. Така че мерките, които ще финансираме, ще зависят от програмите на общините и от резултата, който очакват те да имат. Ще бъде търсен възможно най-големия резултат, естествено.
Така че дали ще бъдат отоплителни тела, дали ще бъдат филтри, дали ще бъде някаква друга мярка, това трябва да излезе от програмите на общините и общината трябва да си защити на нейната територия кое е най-доброто. Няма матрица, която да кажем, че ще работи за цялата държава. Примерно София е голям град, който е в котловина, който е заобиколен, при него има едно действие, във Варна, да кажем, духа вятър. Това са локални решения, които трябва да бъдат подпомогнати в рамките на общините като бенефициент.
Що се отнася до Фонда на фондовете, всъщност вчера Министерският съвет прие едно решение, с което ще бъде сключен с Европейската банка проект, по който тя да оцени необходимостта от допълнително финансиране и да видим дали не трябва допълнителен ресурс да бъде насочен към Фонда на фондовете. Надявам се това да стане в рамките на тази календарна година, но независимо дали ще е през фонда на фондовете, дали ще бъде директно като бенефициенти на общините, ние няма да работим с индивидуален, не обмисляме по-точно варианта да работим с индивидуални… Не е и възможно на оперативната програма да работи с индивидуални бенефициенти. Общината ще бъде бенефициент, а вече тя как ще организира, е въпрос на нейно виждане, а ние ще следим, естествено, за спазване на правилата на оперативната програма и на законите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно оперативната програма няма как да финансира индивидуални потребители, но могат да бъдат разработвани програми с финансиране, включително и чрез Фонда на фондовете, Националния доверителен екофонд и други инструменти. Така че, надявам се, че всички възможности ще бъдат използвани за това.
Мисля, че преминавам отново към колегите от БСП. Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми колеги! Моят въпрос и проблемът, който поставям, е с доста дълга история. Юли месец 2009 година бяха затворили нерегламентираните сметища в държавата, някои имаха отлагателен период, имаше наказателна процедура по отношение към България за това нещо. В крайна сметка не се стигна до някакви финансови санкции, но все пак, какво е виждането на Министерството, какво ще е бъдещето на тези съществуващи в момента язви, бих казал, в цялата държава? Има ли някакви конкретни намерения или програма за тяхната рекултивация в бъдеще? Какви критерии ще бъдат прилагани по това мероприятие в цялата държава, защото много и повечето от общините, на чиято територия са тези сметища, имат дефицит на финансови средства, трудно ще се справят с тяхната рекултивация и въобще в близко бъдеще има ли някакви намерения от Министерството да бъдат предприети действия относно, Вие много добре ги знаете, те са картирани, знае се къде са, но главното, знаете, проблемът е в парите и ще има ли финансиране за такъв вид дейности?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: И в момента – през 2017 г., имаше финансиране на рекултивации. Факт е, че основният проблем е финансов, над 100 са, 116 мисля че бяха тези, които бяха в наказателната процедура, вероятно има и други, които са извън нея. За рекултивация ясно, че няма ресурс, който да бъде на масата за всичките едновременно. При всички положения предприетите дейности по опазване на околната среда финансират рекултивации в рамките на ресурса, който има. Миналата година започнахме в рамките на търсенето на допълнителен ресурс един голям проект по LIFE, който мина първа фаза и в момента се разписва за втора фаза, за съфинансиране, тъй като при програма LIFE се финансира до определено ниво, мисля че 65% беше, за съфинансиране, така че да привлечем външен ресурс, тоест да може с ресурса, който имат общините, защото те също разполагат с ресурс по отчисленията, които имат по чл. 60 от Закона за управление на отпадъците… Така че ако привлечем външен ресурс, техния ресурс и ресурса на Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда, де факто ще можем да покрием по-голяма част. Надявам се, че тази година ще приключи, дай боже успешно, кандидатстването по този проект, мисля че за 20 милиона кандидатстваме. И ако приемем, че това са 65%, грубо казано още 10 отгоре – това ще бъде обемът, в който ще могат да се рекултивират извън това, което тече в момента, защото и вчера или онзи ден имахме заседание и сме гледали такива потенциални възможности. Приключват и стари. Това е ресурсът, с който се разполага.
Не бих могъл да кажа че това ще стане в рамките на няколко години. Това ще е дълъг процес. Между другото, Вие сам казахте: започва 2009 година и поредица от правителства са се справяли с този проблем и вероятно ще има поредица от правителства, които ще трябва да го финализират.
МАНОЛ ГЕНОВ: Един допълващ, уточняващ въпрос. Попитах преди малко за критерии, явно, че парите не могат да бъдат сложени на масата. Казахте, че над 100 са такива обекти в държавата. Има ли някакви критерии, по който ще бъдат финансирани или не? Питам, защото из държавата вървят разни емисари с едни списъци, не знам дали знаете, просто искам да Ви предпазя, малко са Ви неприятностите – и Пирин, и Банско, и не знам какво още, но вървят едни хора и обещават едни пари. И, в крайна сметка, пак питам: какви ще са критериите за усвояване на тези средства и има ли въобще такава методика и така нататък?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Първият и най-важен критерий е депата да бъдат част от наказателната процедура, тоест тези, които са извън това, няма да попаднат на този етап. Това е първият и основен критерий. Един от проблемите, които имаме в Оперативната програма, и в ПУДООС, това е да бъдат дадени проекти, които да отговарят на изискванията. В интерес на истината колкото и пъти, понякога отнема месеци, да не кажа, че има с години, общини, които не могат да изчистят документацията си с оглед да отговарят на условията на предприятието, на ПУДООС. Така че когато имаме проекти, които са готови, ние гледаме поне да започнем финансирането, тоест да планираме повече от които има и да караме през текущата година с идеята, че ще продължим през следващата година.
Това с емисарите… Навремето имаше едни, които викаха „Тука има – тука няма“. Аз ще се обърна към всички Вас като народни представители: кажете на кметовете, с които говорите, че тези емисари просто ги заблуждават, да не кажа по-силна дума. Нека не се ангажират с тях. Просто няма да се случат емисари, които да им проправят път. Ако техните стари депа са в наказателната процедура отговарят на изискванията, ще бъдат разглеждани. Естествено, ако имаме 3, а пари само за две, ще се намери начин да търсим всички те да тръгнат. Ако няма такава възможност и остават, естествено, гледаме най-големите, които са най-застрашаващи. Защото е едно да имаш сметище, което е върху, импровизирам в момента, 10 хектара, друго е върху един, тоест големината също е от значение.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може би и аз, ако мога да допълня въпроса, който отправихте, че ако имате такива сигнали, то по-скоро може би трябва да сезират органите на реда, а не министърът да носи отговорност…
МАНОЛ ГЕНОВ: За това трябва да има ясни критерии, както казва господин министърът.
Дали ще е по големина… Има сметища, където има просмукване, близко са до вододайни зони, до речни басейни. Това не са съвременни депа, а стари сметища, там има филтрация и при дъждове… Всичко това си върви през годините.
Но Вие като Министерство трябва да си определите ясни и точни критерии, правила, за да няма внушения, че има наши и Ваши, че някой пише един списък. Кметовете не са будали, както Вие казахте. Аз просто искам с този призив да Ви предпазя от бъдещи скандали, които могат да се случат.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Знаете ли, когато гледах преди последния управителен съвет списъка, на колко много места пишеше „не“? Има заявено и пише „не“, защото не е изпълнило условията на ПУДООС. А тези условия са ясни, там те са описани. И връщаме писма, и чакаме отговори, връщаме и чакаме отговори, за съжаление. Ние няма да направим нещо, което не отговаря. Много често, може би не толкова кметовете, те не могат да се занимават с всичко, естествено, както и общинската администрация, решава, че нещо ще мине. Просто няма да мине и това забавя. Всъщност отношението на тези, които не отговарят, към тези, които отговарят, е много, много към много малко. Така че в момента ние нямаме реален проблем, имаме по-скоро недостиг на добри. И ако този проект по LIFE тръгне, ние може да кажем в другата ситуация. Затова отсега сме започнали разговори да търсим и да подпомагаме кметовете да направят – и пак, като казвам кметовете, разбирайте тяхната администрация, достатъчно добри проекти, защото и по LIFE се следи, като не отговаряш на определените критерии, просто няма как.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Действително има ясни критерии по ПУДООС, както и наредба, условията на която трябва да бъдат изпълнени, за да може даден проект да получи одобрение от ресорната дирекция „Управление на отпадъците“, която преглежда проектите, така че по-скоро може би наистина кметовете трябва да са наясно с необходимостта да бъдат да бъдат стриктно съблюдавани тези изисквания.
Преминаваме към колегите от ДПС. Господин Чакъров, имате ли друг въпрос? Не. При това положение изчерпахме точка първа от дневния ред.
Благодаря Ви, Господин министър, за времето и вниманието, за това, че бяхте с нас и винаги откликвате на поканите на Комисията по околната среда и водите за редовния блицконтрол. Пожелавам Ви успех! Пожелавам Ви хубави празници и успех на предстоящия неформален съвет! До нови срещи!
Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРОТОКОЛА ОТ 1999 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО, ЕУТРОФИКАЦИЯТА И ТРОПОСФЕРНИЯ ОЗОН (ГЬОТЕБОРГСКИ ПРОТОКОЛ) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 Г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ, ПРИЕТИ ОТ ТРИДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ОРГАН НА КОНВЕНЦИЯТА НА 4 МАЙ 2012 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, господин Живков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията по околна среда! Както госпожа Василева каза, отново ще говорим за въздух и предотвратяване на замърсяването.
С решение № 102 от 19 февруари Министерският съвет предлага проект на Закон за ратифициране изменението на Протокола към Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния и намаляване – зачитам, подчертавам, за да е ясно за какво става на въпрос, за подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, тоест, така нареченият „Гьотеборгски протокол“. На другите комисии резонно зададоха въпроса какво е еутрофикацията, защото е сложно понятие. Опитахме се да дадем отговор, негативни тенденции са това, които са предизвикани предимно от внасянето на азот и фосфор във водните екосистеми. Това е така нареченият „еко цъфтеж“, цъфтеж на водата, където се създават условия за гнилост, различни токсични вещества, позеленяване и така нататък. Конвенцията от 1979 година за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния е сключена под егидата на Икономическата комисия на Oрганизацията на обединените нации. Тя е основната рамка, която регламентира сътрудничеството и мерките за ограничаването и постепенното намаляване замърсяването на въздуха и неговите последствия върху човешкото здраве и околната среда, като акцентът е върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
Към днешната дата действието на Конвенцията е разширявано с 8 протокола, като в това число е и последният, Гьотеборгски протокол, ратифициран през 2005 година. Изменението на Гьотеборгския протокол определя нови норми за допустими емисии на различни замърсители и дейности, които отговарят на определените в законодателството на Европейския съюз и законодателството на Република България. С изменението на Гьотеборгския протокол се насърчава намаляването на емисии на сажди – саждите са компонент на праховите частици, и се осъвременяват своевременно допустимите стойности на емисиите. Изменението определя също и национални тавани за след 2020 година за страните по него. Подчертавам за какво става въпрос: национални тавани за сяра главно, предимно серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметални летливи органични съединения и фини прахови частици. Таваните на цитираните замърсители са определени за България в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят напълно на възможностите на страната. Разговорите са били през 2012 година, те са съгласувани с всички компетентни ведомства.
Общо взето какви са очакванията от приемането на Закона за ратифициране на протокола, така наречен „Гьотеборгски протокол“? На първо място, намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, който разбира се, ще гони главната цел да се подобри качеството на атмосферния въздух. Така също се намаляват или се минимизират превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот, намаляват се или се минимизират критичните нива на озон – както за човешкото здраве, така и за растителността.
Ратифицирането на изменението на Гьотеборгския протокол от Република България ще бъде един акт, който изпълнява цялостната политика на Европейския съюз в тази област. Изменението му е прието от Европейската комисия с Решение № 17-57/2017 година от 17 юли 2017 година. Самото изменение на протокола няма да окаже никакво въздействие върху бюджета на Република България. По време на обществените обсъждания няма никакви предложения и забележки. Единствено що се касае за финансите, това са годишни такси, които се плащат от Министерството, те са минимални, годишно от порядъка на 2540 долара. Благодаря Ви.
Тук е и господин Иван Ангелов, както спомена госпожа Василева, директор на Дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух и предотвратяване на замърсяването“. Ако има някакви въпроси, що се касае за понятията, то се касае за въздействие като цяло за замърсителите, работата на ТЕЦ-овете, дали имаме някакво влияние над директивите, така че ще се опитаме да отговорим на въпросите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Живков.
Имате думата за въпроси и коментари.
Само един въпрос. Знаете ли колко държави са ратифицирали изменението на протокола в рамките на Европейския съюз?
ИВАН АНГЕЛОВ: Вече някои от държавите са ратифицирали изменения протокол, мисля че първа го стори Швеция, точния брой не зная. По принцип има становище да се извърши ратификацията едновременно от всички държави след решението за ратифициране от страна на Европейския съюз, но точния брой не зная в момента. Общо-взето, предполага се, че до декември месец, когато е изпълнителният орган на конвенцията, трябва държавите членки на Европейския съюз да ратифицират изменението на протокола.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари? Не.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
За 17 с колегите, които оставиха гласовете си, тоест няма против и въздържали се, пълна подкрепа. Благодаря Ви за участието в днешното заседание. Благодаря, колеги, и на Вас! Хубав ден Ви желая.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
