Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
03/05/2018
П Р О Т О К О Л
№ 23
На 3 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден! Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Преди да започнем по същество, нека да поздравим рожденика – господин Костадинов. Честит рожден ден, честит юбилей, жив и здрав да сте! Разбрахме, че чакаме още една рожденичка – госпожа Валерия Калчева, така че днес е хубав поводът.
Пристъпваме към дневния ред, предложен на Вашето внимание с две точки. (Изчита дневния ред.)
Подлагам на гласуване този дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред. С нас са господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, заедно с Красимир Живков – заместник-министър, Валерия Калчева – всеки момент ще дойде, изпълняващ длъжността главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“, Деница Свинарова – началник отдел дирекция „ Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, и Лидия Колева – началник отдел „Връзки с обществеността и протокол“.
Да пристъпим към стандартния ред по отправяне на актуални устни въпроси, следвайки процедурата, разписана в Правилника.
Първи имат думата представителите на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в контекста на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз бихте ли ни информирали за напредъка по реализацията на приоритетите в сектор „Околна среда“? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, първо, да честитя и да поздравя господин Костадинов: Добре дошъл в по-добрите 50! Мога от личен опит да му кажа, че започва един по добър период и за всички, които са семейни. Да знаете, това е хубав момент. Жив и здрав!
За първите месеци от Българското председателство бяха проведени 93 срещи в рамките на околната среда, като два са съветите на министрите – в Брюксел и неформалния в София, 48 срещи на подготвителните органи към Съвета на Европейския съюз, 4 срещи на ниво генерални директори, които се проведоха в София, 11 срещи в други държави членки и в трети държави предвид функциите, които има Българското председателство – да представлява и защитава позицията на Съюза в рамките на международни конвенции, 28 експертни срещи в София и други държави членки, свързани с подготовката на Европейския съюз за срещата в Катовице в края на годината.
Няколкото основни постижения, които могат да се кажат, са предложения за Регламент за включване на сектора на земеползването и горското стопанство в рамката по енергетиката и климата на Европейския съюз до 2030 г. и за Регламент за споделяне на усилията, а на практика Българското председателство проведе финалните преговори от името на Съвета с Европейския парламент. Всъщност финалните преговори бяха приключени, а през месец април Европарламентът одобри финалните текстове, като на 2 май двата Регламента бяха окончателно приети на КОРЕПЕР 1, а и ще бъдат включени като точка в Съвета. Това е нещо, което Българското председателство финализира. В законодателния пакет за отпадъците Българското председателство също проведе финалните преговори с Европейския парламент от името на Съвета.
Пленарният вот се проведе на 18 април, а пакетът ще бъде одобрен като точка А на Съвета в края на месец май. Очакваме го да бъде на 22 май. Така че това е нещото, с което се очаква да приключи Българското председателство – предложение за Регламент, да наблюдаваме и да докладваме за емисиите на въглеродния диоксид и разходът на гориво от нови тежкотоварни превозни средства.
На 26 март 2018 г. Българското председателство постигна предварително Споразумение с Европейския парламент, а окончателният комплект от текстове беше одобрен на КОРЕПЕР 1. На 20 април 2018 г. Европейският парламент гласува одобрените текстове в Комисията NV, а се очаква през юни да предстои вотът в пленарната зала, тоест да го приключим, а след това предложението ще бъде одобрено и от Съвета на Европейския съюз.
Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на емисионни стандарти за нови леки и лекотоварни МПС-та, като част от интегрирания подход на Съюза за намаляване на емисиите от въглероден диоксид от леки и лекотоварни МПС-та и за изменение на регламента, всъщност се очаква на предстоящия съвет през месец юни да има политически дебат и на него да бъдат очертани целите и разпределението на усилията. Това е изключително тежък Регламент, имайки предвид многото интереси, които се преплитат – от производителите, от гражданите, от намаляването на парниковите газове и специално на въглеродния диоксид, така че очакваме много тежък политически дебат през юнската сесия.
Може би като последен щрих да кажа, че резултатите от проведената политическа дискусия по стратегията за пластмасите и по взаимодействията между химикали, продукти и отпадъци по времето на Съвета, от началото на годината вече сме изготвили Проект за политическите заключения, които очакваме да бъдат дискутирани и евентуално приети на Съвета. Като цяло това са може би по-големите резултати, които имаме. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Димов.
Поздравления за Вас и екипа Ви за напредъка по законодателните досиета и пожелание за успех за останалата част от председателството и периода на триото.
Следващият въпрос е от колегите от „БСП за България“.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, така е решила съдбата – да работим и на този ден, но от друга страна неслучайно имаме и Комисия по околна среда.
Аз така наблюдавам последните дни повишаване на градусите на политическия дебат, на политическата динамика с различни изявления. Явно влизаме в такъв период и се надявам да намерим сили за въпросите на околната среда, за които винаги сме говорили, че са надпартийни и наднационални, да не бъдат отместени от политизацията, защото Вие сте членове на политически екип и кабинет, а ние сме политици, като законодатели. Пак казвам, надявам се това да не е основната тема – политизиране до голяма степен на темите, които отстояваме в медиите. По-скоро ние имаме много големи задачи по линия опазването на околната среда и бих искал акцентът да е в това.
Малко съм разколебан, защото ние не може да задаваме конкретни въпроси и се чудя как да го формулирам, тъй като въпросът ми е свързан с наскоро обявената процедура от ПУДООС за морфологичния състав на битовите отпадъци, получих сигнали, не съм ги проверил. Има твърдения, с които няма да Ви занимавам в момента, защото не ги приемам за достоверни за момента, не съм ги анализирал.
Но един принципен въпрос в управлението на битовите отпадъци: няма ли опасност във връзка с това, което е направено, да говорим за едно двойно финансиране? Все още законово общините са тези, които отговарят, и от генерираните в чл. 64 – 65 средства се работи по морфологията и по всичко, което е свързано с управлението на отпадъците. Тази процедура касае все пак морфологичния състав на битовите отпадъци в България с две дейности: събиране и анализ на информация и изготвяне и проучване на морфологичния състав. В конкретното управление на процеса на отпадъците не се ли получава двойното финансиране и дали е най малкото като недъг? От една страна, общините по законова връзка с наредбата от 2016 г. са отговорни за това, а в същото време ПУДООС пускат национално изследване.
Двойното финансиране е по-малкият проблем. Ние бързо ще разберем дали това е така. По-големият проблем е да не създаваме шум, господин Министър, в системата на йерархия, управление и да не стресираме процеса като цяло, защото знаете, че доста има да се прави в тази посока. Лично аз го гледам като малко некоординирано действие, ако мога така да кажа, тъй като де факто и де юре общините са тези, които се занимават с това. Знаете, че и компостиращите инсталации, и всичките смесени инсталации в същото време са нова национална морфология с две дейности. Според мен ще има едно разминаване в пластовете и не знам дали няма да направим беля. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Действително сте прав, че няма как да искаме от господин Димов да влиза в детайли, конкретика и процедурата изрично казва, че не се изисква от министрите, които участват в тази форма на контрол, но може би по общите и принципните въпроси, касаещи политиката, е така.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност аз се ангажирам допълнителна проверка по-конкретно да направя и да Ви информирам, защото действително сега не мога да дам конкретен отговор, но за мен двойното финансиране не е проблем. На практика и в ПУДООС, и в другите програми, когато се кандидатства, се вижда откъде идват средствата.
Ние много често връщаме проекти, като казваме: вижте, изчислете, тук има нещо, което трябва да се финансира по тази линия. Той е общо-взето дълъг процес, Вие самите също сте в течение от времето, че това е кореспонденция между бенефициента и ПУДООС или друг донор за избягване на двойното финансиране, което лесно се вижда.
По-сериозният въпрос, който задавате, е: няма ли дублиране на работата и спазването на йерархията на отпадъците? Всъщност по времето на кандидатстване за проекти, свързани с компостиращи инсталации се оказа, че има допуснати определени грешки при определяне на морфологията, а пък то е ключово важно за добрата реализация на проекта.
Предполагам, че това е в основата на желанието да се направи общ анализ, да се види до каква степен данните, с които разполагаме, са коректни, за да може на това да се базира и управлението в следващ период от време. Колкото и да е важно, много често данните се пренебрегват, не са достатъчно добри, а те са ключово важни, за да може да се направи добра политика и да се вземат добри решения, а както самия Вие казахте в началото, пледирайки да не политизираме въпроса, данните нямат никаква политика. Данните са цифри и когато те са добри, може да изградим нещо добро върху тях, а когато са лоши, колкото и добра политика да се направи шансът за грешка е голям. Така че това е на този етап.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Желаете ли реплика?
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Закачката ми за политизирането беше, че гледах едно интервю на министър Димов и това беше въвеждащото изречение. Това ми беше закачката.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Продължаваме по-нататък по процедура – колегите от „Движението за права и свободи“.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Аз преди да задам моя въпрос само ще допълня, че пари за подобни проучвания вече са давани от страна на Министерството и на регионалните структури, и все пак трябва да има промяна във фактическата обстановка и ситуация, за да се правят допълнителни проучвания и изследвания, тоест едни и същи пари не бива да се дават, както е във ВиК сектора – по няколко пъти за една и съща дейност и цели.
Но конкретно за въпроса, който искам да задам, е към господин министъра: следили се продуктовата такса? Като политики, постигат ли се целите, които се залагат чрез продуктовата такса, събираемостта каква е, реализацията каква е? Предвижда ли се промяна за в бъдеще с оглед, ако евентуално има разминаване с постигане на целите, които се залагат чрез продуктовата такса и с наредбите – сега да не посочвам в конкретика Закона за управление на отпадъците, всичко това е заложено – с една дума постигаме ли целите? Налага ли се някаква промяна там? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Може и първо с целите, после и малко допълнителна информация от гледна точка на развитието в сферата на продуктовите такси. На практика за 2016 г. са рециклирани 917 хил. тона битови отпадъци, като това количество включва и трайно нарастване за последните две години. Като процент на рециклиране на битовите отпадъци говорим за 32%, което е за поредна година, нараства резултатът с близо 32% за рециклиране.
Когато говорим конкретно за отпадъци от опаковки, последната информация, която е обработена за 2016 г., е за нивото, което е постигнато, и е почти 64% – 63,8% при цел 55%, така че очевидно успяваме да се справим с целта към днешна дата. Когато говорим за Директивата за отпадъци от електрическо и електронно оборудване, целта към 2016 г. са 41%, които са отпуснати на пазара. При изчислена цел от 26 хил. тона, България е събрала 48 700 тона за 2016 г. Всичките данни, които давам, са за 2016 г. и още нямаме окончателните за 2017 г.
По рециклиране и оползотворяне сме постигнали средно 90%, съответно 93%, при цел 80%. При моторните превозни средства рециклирането е от 95, при цел 85, тоест от гледна точка на целите, да, отговорът е, че успяваме да ги постигнем.
От гледна точка на продукт – втората част, която беше за продуктовите такси, в момента сме в процес на подготовка и на съгласуване на наредба за промяна на таксите в двете посоки, свързани с моторните превозни средства.
От гледна точка на екотаксите, които до момента съществуваха, ще намалим таксите за нови коли, ще запазим тези до 5 години и ще увеличим таксите на по-старите коли, като за електромобилите ще бъдат нула. Въвеждаме нови такси, които до момента не е имало за тези, които са: M 2, 3; М 2, 3J – по-големите, тези над 3,5 тона и над 8 пътника, като там се предлага въвеждането на изцяло нови такси.
Тук посоките са две. Едната е, след като моторното превозно средство излезе от употреба, за да бъде рециклирано, а другата – крачките и мерките, които имаме в посока на подобряване чистотата на атмосферния въздух. По този начин се опитваме да покажем, че е стимул към по новите и респективно по-високи такси към по-старите, което е пряко свързано и със замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт. Даваме си сметка, че това е само една от множеството мерки, които трябва да се предприемат, но вече започваме да реализираме и тези мерки, за които отговарях преди няколко месеца пред Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Пристъпваме към следващ въпрос с молба за извинение от колегите от „Обединени патриоти“, тъй като обърках реда просто. Господин Чакъров даде индикация, че иска да зададе въпрос.
Господин Стоянов, заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с производствената дейност на едно от основните предприятия в Русе – „Монтьопе“, френско предприятие, което се занимава с производство на алуминиеви части за автомобили.
Наскоро Вие бяхте в Русе и в тази връзка дори публично Вие поехте един ангажимент: да се следи изкъсо и строго не само инвестиционната програма, икономическата такава на дружеството – между другото е важна за икономиката на Русе и на региона, но и наистина инвестиционната програма е свързана с ограничаване разпространението на вредни вещества във въздуха. Знаем, че Русе от десетилетия наистина страда от този голям проблем.
В тази връзка толкова, доколкото имате информация, разбира се, стига да не влизаме в конкретика, въпросът ми към Вас е свързан с: имате ли съответно някаква информация относно резултатите за изпълнението на тази инвестиционна програма, свързана с ограничаването на вредните емисии от това дружество?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Всъщност миналата година заедно с народния представител Искрен Веселинов и с областния управител на Русе направихме среща с „Монтьопе“, като в тази среща приехме определен график, по който те трябва да изпълнят определени инвестиционни намерения. Говорейки за инвестиционни намерения, говоря само от гледна точка на подобряване състоянието на околната среда, производствения процес и процесите, които са свързани с дейността им и не са били обект на нашите разговори, та направихме график, който трябваше да даде съществени резултати и да подобри състоянието на замърсяванията от производствената дейност на „Монтьопе“ в рамките на град Русе.
Същевременно и изисквахме от тях да направят много задълбочено проучване от гледна точка на специфичните замърсители, които трябва да бъдат измервани от техен собствен мониторинг на границата на предприятието, така че да може да се получава непрекъсната информация от реалната Инспекция по околна среда за състоянието на тези специфични замърсители.
Срещата, която имахме миналата седмица, беше, за да видим докъде са стигнали с тези инвестиционни намерения, как продължават и до къде е стигнала системата за мониторинг. Реализирани са шест съществени мерки, като те са свързани с каруселните, с други технически – за съжаление не мога да ги кажа съвсем точно, но има охлаждане, има допълнителни филтри, допълнителна аспирация, които са показали резултати и респективно те се ангажираха на база на тези резултати да разширят тези мерки и за останалите части на предприятието.
Преди да бъде издадено комплексно разрешително, те поискаха разрешение от Министерството и ние издадохме такова – да започне работата по монтирането на биофилтрите, които се надявам окончателно да решат този проблем. До началото на 2019 г. е ангажимент тези биофилтри да бъдат монтирани и да влязат в експлоатация.
Що се отнася до собствения мониторинг, на място ние видяхме вече замерването за фенол – това е първият показател, който е специфичен, а до края на месец август те поеха ангажимент да включат още шест от идентифицираните замърсители. Това са: бензонтолен, селен, нафталин, орто- и паракрезол, като първите три, които казах – бензонтолен и селен, се мерят и от държавна станция, която е монтирана на 1 км от предприятието в посока Русе. Когато тяхната система заработи заедно с нашата, ще може да видим дали данните съвпадат, а когато при тях има определена стойност, дали нашата станция показва същата. Само мога да кажа, че за период от един месец – откакто държавната станция е монтирана на 1 км, тези три показателя имат стойност нула, тоест не е отчетено замърсяване в нито един момент. Продължаваме да следим графиката.
Между другото, от гледна точка на техните инвестиционни намерения на 4 април са подали искането за ново комплексно разрешително с оглед дейностите на предприятието, които включват и редица екологични мерки. Но това е в процес на издаване, така че на този етап е само комплексно, няма да коментирам. Това е информацията, с която разполагам.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожа Стефанова от Политическа партия „Воля“ ще пропуснете този кръг.
По втория цикъл въпроси – от Политическа партия ГЕРБ. Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос към Вас е свързан със срещата, която се проведе на 10-ти и 11-ти април и която беше в София, където се проведе неформалното заседание на министрите от Европейския съюз по околната среда – какви са заключенията от тази среща? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Още с встъпването ми в длъжност на министър на околната среда и водите обявих, че основният приоритет на Министерството ще бъде качеството на атмосферния въздух и естествено беше, а като продължение това да бъде една от двете основни теми, които ще бъдат повдигнати по време на неформалния съвет на министрите на 10-ти и 11-ти.
Втората тема, която беше определена като ключова, е свързана и с приоритета на българското правителство, а именно намаляване на административните тежести върху бизнеса и гражданите. В конкретния случай говорим за по-добро регулиране в рамките на Европейския съюз на тежестите, които самият Европейски съюз и европейската администрация налагат на страните членки.
И двете теми общо-взето бяха приети изключително добре толкова, доколкото ми е известно, че темата за атмосферния въздух не е била повдигана на високо политическо ниво – на ниво министри, въпреки че почти всички държави членки не отговарят на изискванията на Световната здравна организация.
Ако правилно си спомням, то 16 държави по един или друг начин са заплашени от процедура от Европейската комисия, тоест 2/3 от държавите. Със сигурност откакто България е член на Европейския съюз тази тема не е повдигана.
Що се отнася до по-доброто регулиране, това е проблем, който го има и на ниво Европейски съюз, и на ниво отделни страни членки. Казвам го, защото двете теми бяха приети като много съществени и много важни за развитието на Съюза, и за политиките от тук нататък. Свързано с качеството на атмосферния въздух и може би най-важното заключение е, че всъщност не може да говорим за екологичен проблем при замърсяването на въздуха само, а може да говорим за социално-икономически проблем.
Факт е, че основните замърсители са битовото отопление и транспорта и не са само в България, но и в по-голямата част от Съюза, а когато говорим за битово отопление, очевидно става въпрос за бедността. Експериментът, който направихме през зимата в България, показа, че не точно бедността е проблемът, защото Бояна се оказа един от най-замърсените райони, а надали може в Бояна да говорим за бедност. Тук става дума за невъзможността в България да се купят твърди горива, които отговарят на определени стандарти и аз предполагам, че в съвсем скоро време ще имате възможността да създадете промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
В момента тече междуведомствено съгласуване, с което искаме от следващия отоплителен сезон да въведем изисквания за съдържанието на сяра и пепел в твърдите горива, защото на пазара да не могат да бъдат продавани силно замърсяващите твърди горива, които да се използват в битовото отопление. Ние не можем да контролираме домовете на хората, но пазарът може да бъде контролиран и е в дневния ред. Стана дума и за необходимостта от ясно финансиране на този сектор, особено в следващата програмна рамка, тъй като знаете, че текущата е налице.
В Оперативната програма в Ос „Въздух“ са налични около 115 млн. лв., което е немалък ресурс, но е крайно недостатъчен, за да бъдат реализирани всички мерки, за да постигнем изискванията в законодателството. Ролята на финансирането и въобще на инструментите, които предлага Европейският съюз, беше дискутирана и вероятно със сигурност разговорите за следващата финансова рамка ще бъдат основната тема при срещите в рамките на целия Съюз.
Що се отнася до по-доброто регулиране – надали е изненада, че всички се обединихме около това, че има твърде много правила, тези правила са твърде тромави, административната тежест е голяма, че координацията между местна власт, централна власт, Европейски съюз, издържане на капацитета, е нещо, върху което трябва да работим и трябва да бъдат съсредоточени усилията ни. Това не е само проблем на законодателството в околната среда, това е проблем и на много секторни законодателства, в които околната среда има своето отношение. Проблемът е значително по-голям и вероятно няма да бъде разгледан в рамките на този Европейски парламент и този Съвет, но може да бъде една от многото сериозни теми в рамките на предстоящата година и кампания. Това е като цяло и като резултат.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Пристъпваме към въпроси от страна на колегите от „БСП за България“.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос има отношение към втора точка. В Споразумението с Европейската инвестиционна банка не се третира публично-частното партньорство като алтернативен финансов инструмент, което е залегнало в Регламент № 1303/2013 г.
През 2017 г. парламентът - приехме го по инициатива на правителството, отмени Закона за публично-частното партньорство и прие Закона за концесиите, под предлог транспониране на Директива № 2014/23, която касае само концесиите и не отменя публично-частното партньорство, въведено от Европейската комисия на 30 април 2004 г. с така наречената „зелена книга“.
Същевременно през месец ноември 2017 г. правителството се ангажира да изясни с Европейската комисия как концесиите кореспондират с прилагането на Регламент № 1303. Досега не е известно становището на Европейската комисия, а самата Европейска инвестиционна банка разделя двата инструмента концесии и публично-частно партньорство.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: как ще може да се усвояват ефективно средствата по Оперативна програма „Околна среда“ спрямо цитираните области за анализ на води, отпадъци и атмосферен въздух, които са тясно свързани като въздействие и териториална реализация, след като правителството се отказа от възможностите, които предлага Регламент № 1303 в глава „Интегрирани инвестиции“?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз съм в колебание, защото действително има отношение, първо, към следващата точка от дневния ред. Второ, не влиза в конкретиката, свързана с регламента и компетенциите на Министерството на финансите във връзка с Регламент № 1303, или на Министерския съвет. Но ако имате нещо, което може да коментирате по темата, заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ще взема много общо отношение и ще помоля госпожа Калчева малко по-конкретно да се включи.
Като цяло това не е въпрос, който е в рамките на компетенциите на Министерството на околната среда и водите с изключение на това, че става дума за Оперативната програма и за секторите „Води“, „Въздух“ и „Отпадъци“, които цитирахте, на практика в секторите ние нямаме такъв тип партньорство в момента.
Не е изключено, но имаме директни бенефициенти и на практика тези бенефициенти могат да решат начина, по който да управляват Програмата в рамките на това, което дават европейските правила. Не мисля, че има инструмент, който е лишен от възможност, но ще помоля госпожа Калчева – директор на Оперативната програма, малко по-конкретно да отговори.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Съжалявам, предварително не можах да схвана в цялост въпроса, който задавате, но въпреки това ще се опитам да направя коментар.
Само за яснота и пълнота искам да Ви обърна внимание, че Споразумението, което е обект на ратификация, ще бъде гледано в следващата точка между Министерството на околната среда и водите и Европейската банка за възстановяване и развитие, а не Европейската инвестиционна банка. Това само исках да уточня.
Що се отнася до това, което зададохте като въпрос, бих могла да отбележа, че за целите на Регламента в понятието „финансов инструмент“ се влага малко по-различен смисъл. В рамката на европейските структурни и инвестиционни фондове, когато говорим за финансови инструменти, имаме предвид средства, които се предоставят за инвестиционна подкрепа под формата на заеми, гаранции и лихвени субсидии, и микрокредитиране. В този ред на мисли, ако е възможно, не знам дали съм изцяло в процедурата, да уточните малко повече въпроса.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, аз ще задам въпроса към министъра на финансите. Исках само да е в частта „Околна среда“ и мисля, че това, което ми отговорихте, е достатъчно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Аз също смятам, че за подобен въпрос може би е необходимо наистина да се прецизира какво точно се има предвид. Освен това по втората точка ще можем да коментираме финансовите инструменти.
Благодаря, господин Министър и госпожо Калчева.
Пристъпваме към въпроса от страна на колегите от „Обединените патриоти“.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, ние с Вас имахме една доста продължителна и ползотворна дейност във връзка със замърсителите на въздуха от нововъзникващи инсталации и цехове за получаване на биогаз, тоест имам предвид района на Нова Загора. Там се постигнаха, разбира се, добри резултати.
Моят въпрос е по-широк и е свързан с града, в който живея, Бургас: смятате ли, че е нужно едно законодателство, което да обвързва няколко министерства едновременно? Защото когато се замърси въздухът на хората, всички мислят, че Министерството по опазване на околната среда е причината – при него да търсят.
Аз мисля, че въпросът е комплексен. Смятате ли, че е нужен един такъв нов закон, който да обхваща задълженията на различните министерства във връзка с опазването на въздуха? Имам предвид около тези инсталации, а и другите химически замърсители, нефтозаводът. Защото вече в Бургас, когато тръгва бризът през тези седмици, нощно време не може да се диша.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Сигурно всеки Закон може да бъде подобрен и на практика няма съвършено нещо. Като цяло доста ясни са отговорностите.
Факт е, че Министерството на околната среда и водите се явява точка, към която се обръщат всички в определени моменти за замърсяване на въздуха. Може да говорим, че Министерството на здравеопазването има много сериозен ангажимент, Министерството на транспорта, като говорим за коли, Министерството на вътрешните работи, когато говорим за технически прегледи, тоест има много институции, които са ангажирани в процеса за следене на чистотата на въздуха.
На Министерството на околната среда е възложено да следи емисионния контрол и, грубо казано, какво се случва в градовете. Нормално е хората да се обръщат първо към нас, а ние като вътрешно ведомство да се обръщаме към останалите колеги, защото пък алтернативният вариант е да казваме, че единствено ще идват при нас, а в другия случай ще са други, на трето гише. Един от приоритетите на правителството е да се намали разхождането на хората по институции и да ги отправяме към едно място, откъдето вътрешно да се опитаме да решим проблема.
Персонално благодаря, защото това сигурно ще облекчи моята работа, но ще затрудни работата на гражданите. Може би е по-добре да внимаваме за тях, отколкото за самите нас. Така че не, не мисля, че на този етап трябва да бъде направено нещо допълнително.
Мисля, че и координацията, която постигнахме с колегите от другите министерства, е доста добра, естествено, има какво още да се направи. Може би основните проблеми, когато говорим за примерите, които Вие дадохте, са, че държавата нито има задължението, нито необходимостта да следи определени замърсители. Те са много специфични. Ето в Русе, дадох пример, седем са, които са много специфични. Ако някой някъде иска нещо специфично, то е въпрос да го направи на място, защото държавата не може да се ангажира с всичко, навсякъде.
Имайки предвид, че това е въпрос на разход и пари, които идват от българските данъкоплатци, специално за Бургас аз мисля, че няма съществен проблем извън това, което следят мониторинговите станции, като замърсители.
Да кажем, че в Нова Загора го имаше този проблем. (Реплика: И органичните замърсители са проблем.)
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Може би все още трябва да работим върху по-добрата координация, а не толкова върху промяната на Закона за въздуха.
От друга страна, промените, които правим, са в посока на това, което споменах преди малко: ограничаване на пазара и подобряване на ситуацията от гледна точка на невъзможността да се замърсява въздухът. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика? Не.
Ще очакваме законодателното предложение, тоест Закона за чистотата на атмосферния въздух с предложенията за въвеждане на стандарти за горивата. Ако позволите кратък коментар, моето лично мнение е, що се отнася до промишлените замърсители, апелираме всички към повече корпоративна и социална отговорност на самите предприятия: да бъдат по-отворени, да представят прозрачно информацията на обществеността – какво се случва, какви технологии се прилагат и какви са суровините, и емисиите респективно от техните производства.
Следва парламентарната група на ДПС.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, какво е развитието на процедурите по нарушение на общностното законодателството, така наречените „фюджъпти“, които са в съдебна фаза? Има ли нови процедури, които да са влезли в съдебна фаза, и ако имате информация, какво е най-общо движението на тези, които са в процедиране?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
На практика от 1 януари 2007 г. насам е имало започнати 84 процедури, от които 75 са затворени. На практика в момента можем да говорим за девет процедури, като три са в областта на природата и биоразнообразието, две са в областта на качеството на атмосферния въздух, една е в областта на управлението на отпадъците, две в областта на управление на водите и една в областта на качеството на въздуха и политиките за изменение на климата.
По тези процедури ще започна в някакъв вид хронология. През миналата седмица излезе решението относно буферната зона на Рила – популярното, а по този начин няма да го кажа цялото. България е осъдена за това, че не е определила в достатъчна степен орнитологично важното място. Това беше очакван резултат на практика толкова, доколкото ние не считаме, че разполагаме с достатъчно добра информация и достатъчно добри данни, но Европейският съюз стъпва на тези, които има, и това е естествено нормално.
Още миналата година, през лятото, започна процесът по възлагане на обществена поръчка за събиране на данни, които да определят точно районите, които са необходими, тъй като е много важно да се намери балансът между опазването на околната среда и икономическото развитие, и не само в този регион, а по принцип. От тази гледна точка трябваше да минем през всички обжалвания, както можете да се сетите, а в момента вече има избран изпълнител и се чака сключването на договор с него.
Международна фирма ще направи това обследване, за да могат да бъдат определени точно местата, които трябва да бъдат обявени, и по този начин да влезем в разговори с Европейската комисия, за да се определят зоните, които са наистина важни, и зоните, които могат да не попадат. Това, което в момента България е направила, е, че може да се увеличи зоната, може да се запази, може да се намали, може да се промени – въпрос на информация, която трябва да получим.
Що се отнася до следващата процедура, тя е свързана отново със защита на природата и е една дълга сага, свързана с комплекс „Калиакра“. След поредицата от мерки, които бяха взети от месец август миналата година, аз считам, че сме на финалната права. В началото на следващия месец имам поредна среща с отдела, който се занимава с наказателните процедури. Надявам се, че до този момент ще сме изпълнили всички техни изисквания с надеждата това да означава начало за приключване на тази процедура и към момента съм умерен оптимист. Основното изискване е да има система за ранно предупреждение, която заработи от тази пролет за първи път. Така че това вече е показано на Европейската комисия и това беше едно от най- важните изисквания и на съда.
При качеството на атмосферния въздух имаме две процедури. Едната е в относително висяща фаза, тоест не е прието решение за сезиране на съда, а това е свързано със замърсяването от серни диоксиди на въздуха в Гълъбово и в Перник. Там все още имаме изчакване от страна на Европейския съд.
Другата е свързана с осъдителната процедура от миналата година и излезе горе-долу по това време. Тя е за това, че в 30 града в България не се изпълнява законодателството за качеството на атмосферния въздух.
Тази втора процедура я изпратихме през месец март, след редица разговори с Комисията и мерки с график за тяхното изпълнение, с източници на финансиране и с очаквани резултати. Също в началото на следващия месец при посещението очакваме да водим разговори по конкретиката, като целта тук е, изпълнявайки тези мерки, да не влезем във фаза на реални санкции.
Посланието към Европейската комисия е, че е по-добре да инвестираме тези пари в решаването на проблема, отколкото в санкции. На този етап имаме разбиране, надявам се тези мерки да бъдат одобрени окончателно и да започне изпълняването им, което вероятно ще е след Председателството.
Имаме една друга процедура и очакваме закриване от доста време, а това е за едни 600 проекта от най-различен тип в цялата страна. Това са и ветрогенератори, и фотоволтаици, и строителни дейности, и прочие, които са свързани с прилагането на процедурата по ОВОС, а на практика фазата там е приключила и очакваме Комисията да премине към закриването на тези процедури.
Споменах за качеството на въздуха.
При управлението на отпадъците, знаете, че България имаше заведено дело и беше осъдена за 124 депа, които не отговарят на изискванията – имаше отсрочка към 31 декември 2017 г., и те трябваше да бъдат закрити, те са закрити. Ние сме изпратили пълната информация на Европейската комисия и предполагам, че там също ще се премине към процедура на закриване и доколко сме изпълнили решенията, които са ни отправени.
За пълнота: всъщност има последна процедура, в която водещо е Министерството на енергетиката, но Министерството на околната среда и водите има отношение, и тя е свързана с качеството на бензините и дизеловите горива. Но пак казвам, че там друго Министерство е водещото и просто го споменавам за пълнота на отговора. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз за изчерпателната информация.
Приключваме цикъла с въпросите. (Реплика от „Воля“: „Нямаме въпрос.“) Няма въпрос от Политическа партия „Воля“ и с това приключихме с отговорите на актуалните въпроси от страна на министър Димов.
Благодаря, господин Министър, за участието Ви в така наречения блицконтрол.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 802-02-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 АПРИЛ 2018 Г.
Кой ще представи Законопроекта?
Приключихме с тази точка, пристъпваме към следващата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Общата идея всъщност е в това, че се опитваме да направим с Европейската банка за възстановяване и развитие едно проучване, което да актуализира информацията отпреди няколко години. Казано е, че на практика във Фонда на фондовете, който може да бъде инструмент, подпомагащ Проекта във водния сектор, може да има между 10 – 25% ресурс и да бъде заделен.
Към него момент е решено, че при липсата на достатъчно информация може да се задели 10% ресурс. Но вследствие на напредналата фаза на регионалните прединвестиционни проучвания, които имаме, и натискът, който ще има върху консолидираните ВиК, считаме, че трябва да се направи преоценка и да видим в рамките на тези от 10% до 25% кой е реалният ресурс, който е добре да бъде заделен за финансовия инструмент, така че да бъде минимизиран натискът върху отделните ВиК оператори. Всъщност предложението, което ще представим днес, е именно в тази посока –Европейската банка за възстановяване и развитие да оцени какъв трябва да бъде точният процент, за да може той да бъде договорен с Европейската комисия и респективно да бъде прехвърлен към Фонда на фондовете, като инструмент, който да подпомогне инвестиционния процес при реализирането на проектите във водния сектор.
Госпожа Калчева ще отговори.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Съвсем накратко аз ще представя фактологията. С Решение на Министерския съвет от 27 февруари тази година беше одобрен Проект на Споразумение за предоставяне на помощни услуги между Министерството на околната среда и водите и Европейската банка за възстановяване и развитие в областта на изпълнението на проекти, и беше упълномощен министърът на околната среда и водите да проведе преговорите, и да подпише Споразумението. Това се случи на 7 март тази година.
Бих искала да допълня, след изказването на министър Димов, че целта на услугите, които ще ни бъдат предоставени от Европейската банка за възстановяване и развитие, е да се преразгледат констатациите и заключенията от оценката за използване на финансови инструменти, която е извършена през 2014 г.
Работата ще е основно в три направления: първо, ще бъде прегледана ситуацията към днешна дата в сектор „Води“ и с оглед на това да се прецени дали ресурсът, който към настоящия момент е заделен в Оперативната програма за подобен тип подпомагане, е достатъчен.
Второто направление, по което ще работи Европейската банка за възстановяване и развитие, е съществуващият към момента финансов инструмент по Приоритетна ос № 2 „Отпадъци“. Там ще се обмислят евентуално механизми за промяната на типа финансиране, който да бъде предоставен, като към настоящия момент е предвидено да бъдат представени портфейлни гаранции, към които сега няма интерес от страна на бизнеса.
Третото направление, по което Европейската банка ще работи, е да преразгледа констатациите и резултатите по отношение използването на финансови инструменти в рамките на Приоритетна ос 5 – подобряване качеството на атмосферния въздух. Евентуално ще се преразгледа необходимостта от подобен тип финансиране, като крайните получатели ще бъдат дефинирани, механизмите за финансиране и самият ресурс, който би могъл да бъде заделен в рамките на разполагаемите средства по Приоритетната ос.
Споразумението беше подписано между двете страни на 7 март тази година, а на 19 април Министерският съвет го одобри официално и го предложи днес на Вашето внимание – Законопроекта за ратификацията на същото. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Калчева.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и мнения по така предложения Законопроект. Няма изказвания, няма въпроси.
Ако позволите, аз ще задам един въпрос: да ни уведомите на каква фаза са финансовите инструменти, които трябва да бъдат предоставени и предложени от Фонда на фондовете в сектора „Води и отпадъци“? За отпадъци бяха внесени общо 56 милиона във Фонда на фондовете още в началото на миналата година. За „Води“ – какво се случва, на каква фаза е процесът? Само накратко да ни осведомите. Благодаря.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: По Приоритетна ос „Води“ към настоящия момент работим активно с колегите от Фонда на фондовете по сключване на Финансовото споразумение, като имаше някои технически въпроси за изясняване.
Имам увереност, че до края на май месец ще можем да го подпишем и съответно през юни или юли – в зависимост от тяхната готовност, да преведем първия транш от 25% към тях. Това до голяма степен ще съвпадне и с обявяване на процедурата за изграждане на ВиК инфраструктурата, по която ще бъдат поканени консолидираните ВиК оператори – 14 на брой.
Целим двата процеса да вървят успоредно и паралелно, за да може бенефициентите да имат възможността да осигурят и съфинансирането чрез финансовия инструмент, за да могат да бъдат позитивно оценени от управляващия орган в рамките на оценителния процес.
По Приоритетна ос 2, както и преди малко споменах, гаранционният продукт, който е поначало предложен – портфейлни гаранции, не предизвиква интерес у бизнеса. Разчитаме това да е една от задачите на настоящето Споразумение за услуги: да се анализират и да се предложат други механизми, и друг тип подпомагане, който би бил по-атрактивен за пазара, по-полезен и целесъобразен, разбира се.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси и изказвания? Не.
Подлагам на гласуване така предложения на вниманието ни Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Моля, който е „за“ приемането на Законопроекта на първо гласуване, да гласува.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване и с това се изчерпва дневният ред на нашето заседание.
Благодаря на нашите гости, хубав празник на госпожа Калчева!
Благодаря Ви, господин Министър, за времето и вниманието към Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,42 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
№ 23
На 3 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден! Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Преди да започнем по същество, нека да поздравим рожденика – господин Костадинов. Честит рожден ден, честит юбилей, жив и здрав да сте! Разбрахме, че чакаме още една рожденичка – госпожа Валерия Калчева, така че днес е хубав поводът.
Пристъпваме към дневния ред, предложен на Вашето внимание с две точки. (Изчита дневния ред.)
Подлагам на гласуване този дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред. С нас са господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, заедно с Красимир Живков – заместник-министър, Валерия Калчева – всеки момент ще дойде, изпълняващ длъжността главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“, Деница Свинарова – началник отдел дирекция „ Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, и Лидия Колева – началник отдел „Връзки с обществеността и протокол“.
Да пристъпим към стандартния ред по отправяне на актуални устни въпроси, следвайки процедурата, разписана в Правилника.
Първи имат думата представителите на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в контекста на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз бихте ли ни информирали за напредъка по реализацията на приоритетите в сектор „Околна среда“? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, първо, да честитя и да поздравя господин Костадинов: Добре дошъл в по-добрите 50! Мога от личен опит да му кажа, че започва един по добър период и за всички, които са семейни. Да знаете, това е хубав момент. Жив и здрав!
За първите месеци от Българското председателство бяха проведени 93 срещи в рамките на околната среда, като два са съветите на министрите – в Брюксел и неформалния в София, 48 срещи на подготвителните органи към Съвета на Европейския съюз, 4 срещи на ниво генерални директори, които се проведоха в София, 11 срещи в други държави членки и в трети държави предвид функциите, които има Българското председателство – да представлява и защитава позицията на Съюза в рамките на международни конвенции, 28 експертни срещи в София и други държави членки, свързани с подготовката на Европейския съюз за срещата в Катовице в края на годината.
Няколкото основни постижения, които могат да се кажат, са предложения за Регламент за включване на сектора на земеползването и горското стопанство в рамката по енергетиката и климата на Европейския съюз до 2030 г. и за Регламент за споделяне на усилията, а на практика Българското председателство проведе финалните преговори от името на Съвета с Европейския парламент. Всъщност финалните преговори бяха приключени, а през месец април Европарламентът одобри финалните текстове, като на 2 май двата Регламента бяха окончателно приети на КОРЕПЕР 1, а и ще бъдат включени като точка в Съвета. Това е нещо, което Българското председателство финализира. В законодателния пакет за отпадъците Българското председателство също проведе финалните преговори с Европейския парламент от името на Съвета.
Пленарният вот се проведе на 18 април, а пакетът ще бъде одобрен като точка А на Съвета в края на месец май. Очакваме го да бъде на 22 май. Така че това е нещото, с което се очаква да приключи Българското председателство – предложение за Регламент, да наблюдаваме и да докладваме за емисиите на въглеродния диоксид и разходът на гориво от нови тежкотоварни превозни средства.
На 26 март 2018 г. Българското председателство постигна предварително Споразумение с Европейския парламент, а окончателният комплект от текстове беше одобрен на КОРЕПЕР 1. На 20 април 2018 г. Европейският парламент гласува одобрените текстове в Комисията NV, а се очаква през юни да предстои вотът в пленарната зала, тоест да го приключим, а след това предложението ще бъде одобрено и от Съвета на Европейския съюз.
Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на емисионни стандарти за нови леки и лекотоварни МПС-та, като част от интегрирания подход на Съюза за намаляване на емисиите от въглероден диоксид от леки и лекотоварни МПС-та и за изменение на регламента, всъщност се очаква на предстоящия съвет през месец юни да има политически дебат и на него да бъдат очертани целите и разпределението на усилията. Това е изключително тежък Регламент, имайки предвид многото интереси, които се преплитат – от производителите, от гражданите, от намаляването на парниковите газове и специално на въглеродния диоксид, така че очакваме много тежък политически дебат през юнската сесия.
Може би като последен щрих да кажа, че резултатите от проведената политическа дискусия по стратегията за пластмасите и по взаимодействията между химикали, продукти и отпадъци по времето на Съвета, от началото на годината вече сме изготвили Проект за политическите заключения, които очакваме да бъдат дискутирани и евентуално приети на Съвета. Като цяло това са може би по-големите резултати, които имаме. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Димов.
Поздравления за Вас и екипа Ви за напредъка по законодателните досиета и пожелание за успех за останалата част от председателството и периода на триото.
Следващият въпрос е от колегите от „БСП за България“.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, така е решила съдбата – да работим и на този ден, но от друга страна неслучайно имаме и Комисия по околна среда.
Аз така наблюдавам последните дни повишаване на градусите на политическия дебат, на политическата динамика с различни изявления. Явно влизаме в такъв период и се надявам да намерим сили за въпросите на околната среда, за които винаги сме говорили, че са надпартийни и наднационални, да не бъдат отместени от политизацията, защото Вие сте членове на политически екип и кабинет, а ние сме политици, като законодатели. Пак казвам, надявам се това да не е основната тема – политизиране до голяма степен на темите, които отстояваме в медиите. По-скоро ние имаме много големи задачи по линия опазването на околната среда и бих искал акцентът да е в това.
Малко съм разколебан, защото ние не може да задаваме конкретни въпроси и се чудя как да го формулирам, тъй като въпросът ми е свързан с наскоро обявената процедура от ПУДООС за морфологичния състав на битовите отпадъци, получих сигнали, не съм ги проверил. Има твърдения, с които няма да Ви занимавам в момента, защото не ги приемам за достоверни за момента, не съм ги анализирал.
Но един принципен въпрос в управлението на битовите отпадъци: няма ли опасност във връзка с това, което е направено, да говорим за едно двойно финансиране? Все още законово общините са тези, които отговарят, и от генерираните в чл. 64 – 65 средства се работи по морфологията и по всичко, което е свързано с управлението на отпадъците. Тази процедура касае все пак морфологичния състав на битовите отпадъци в България с две дейности: събиране и анализ на информация и изготвяне и проучване на морфологичния състав. В конкретното управление на процеса на отпадъците не се ли получава двойното финансиране и дали е най малкото като недъг? От една страна, общините по законова връзка с наредбата от 2016 г. са отговорни за това, а в същото време ПУДООС пускат национално изследване.
Двойното финансиране е по-малкият проблем. Ние бързо ще разберем дали това е така. По-големият проблем е да не създаваме шум, господин Министър, в системата на йерархия, управление и да не стресираме процеса като цяло, защото знаете, че доста има да се прави в тази посока. Лично аз го гледам като малко некоординирано действие, ако мога така да кажа, тъй като де факто и де юре общините са тези, които се занимават с това. Знаете, че и компостиращите инсталации, и всичките смесени инсталации в същото време са нова национална морфология с две дейности. Според мен ще има едно разминаване в пластовете и не знам дали няма да направим беля. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Действително сте прав, че няма как да искаме от господин Димов да влиза в детайли, конкретика и процедурата изрично казва, че не се изисква от министрите, които участват в тази форма на контрол, но може би по общите и принципните въпроси, касаещи политиката, е така.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност аз се ангажирам допълнителна проверка по-конкретно да направя и да Ви информирам, защото действително сега не мога да дам конкретен отговор, но за мен двойното финансиране не е проблем. На практика и в ПУДООС, и в другите програми, когато се кандидатства, се вижда откъде идват средствата.
Ние много често връщаме проекти, като казваме: вижте, изчислете, тук има нещо, което трябва да се финансира по тази линия. Той е общо-взето дълъг процес, Вие самите също сте в течение от времето, че това е кореспонденция между бенефициента и ПУДООС или друг донор за избягване на двойното финансиране, което лесно се вижда.
По-сериозният въпрос, който задавате, е: няма ли дублиране на работата и спазването на йерархията на отпадъците? Всъщност по времето на кандидатстване за проекти, свързани с компостиращи инсталации се оказа, че има допуснати определени грешки при определяне на морфологията, а пък то е ключово важно за добрата реализация на проекта.
Предполагам, че това е в основата на желанието да се направи общ анализ, да се види до каква степен данните, с които разполагаме, са коректни, за да може на това да се базира и управлението в следващ период от време. Колкото и да е важно, много често данните се пренебрегват, не са достатъчно добри, а те са ключово важни, за да може да се направи добра политика и да се вземат добри решения, а както самия Вие казахте в началото, пледирайки да не политизираме въпроса, данните нямат никаква политика. Данните са цифри и когато те са добри, може да изградим нещо добро върху тях, а когато са лоши, колкото и добра политика да се направи шансът за грешка е голям. Така че това е на този етап.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Желаете ли реплика?
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Закачката ми за политизирането беше, че гледах едно интервю на министър Димов и това беше въвеждащото изречение. Това ми беше закачката.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Продължаваме по-нататък по процедура – колегите от „Движението за права и свободи“.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Аз преди да задам моя въпрос само ще допълня, че пари за подобни проучвания вече са давани от страна на Министерството и на регионалните структури, и все пак трябва да има промяна във фактическата обстановка и ситуация, за да се правят допълнителни проучвания и изследвания, тоест едни и същи пари не бива да се дават, както е във ВиК сектора – по няколко пъти за една и съща дейност и цели.
Но конкретно за въпроса, който искам да задам, е към господин министъра: следили се продуктовата такса? Като политики, постигат ли се целите, които се залагат чрез продуктовата такса, събираемостта каква е, реализацията каква е? Предвижда ли се промяна за в бъдеще с оглед, ако евентуално има разминаване с постигане на целите, които се залагат чрез продуктовата такса и с наредбите – сега да не посочвам в конкретика Закона за управление на отпадъците, всичко това е заложено – с една дума постигаме ли целите? Налага ли се някаква промяна там? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Може и първо с целите, после и малко допълнителна информация от гледна точка на развитието в сферата на продуктовите такси. На практика за 2016 г. са рециклирани 917 хил. тона битови отпадъци, като това количество включва и трайно нарастване за последните две години. Като процент на рециклиране на битовите отпадъци говорим за 32%, което е за поредна година, нараства резултатът с близо 32% за рециклиране.
Когато говорим конкретно за отпадъци от опаковки, последната информация, която е обработена за 2016 г., е за нивото, което е постигнато, и е почти 64% – 63,8% при цел 55%, така че очевидно успяваме да се справим с целта към днешна дата. Когато говорим за Директивата за отпадъци от електрическо и електронно оборудване, целта към 2016 г. са 41%, които са отпуснати на пазара. При изчислена цел от 26 хил. тона, България е събрала 48 700 тона за 2016 г. Всичките данни, които давам, са за 2016 г. и още нямаме окончателните за 2017 г.
По рециклиране и оползотворяне сме постигнали средно 90%, съответно 93%, при цел 80%. При моторните превозни средства рециклирането е от 95, при цел 85, тоест от гледна точка на целите, да, отговорът е, че успяваме да ги постигнем.
От гледна точка на продукт – втората част, която беше за продуктовите такси, в момента сме в процес на подготовка и на съгласуване на наредба за промяна на таксите в двете посоки, свързани с моторните превозни средства.
От гледна точка на екотаксите, които до момента съществуваха, ще намалим таксите за нови коли, ще запазим тези до 5 години и ще увеличим таксите на по-старите коли, като за електромобилите ще бъдат нула. Въвеждаме нови такси, които до момента не е имало за тези, които са: M 2, 3; М 2, 3J – по-големите, тези над 3,5 тона и над 8 пътника, като там се предлага въвеждането на изцяло нови такси.
Тук посоките са две. Едната е, след като моторното превозно средство излезе от употреба, за да бъде рециклирано, а другата – крачките и мерките, които имаме в посока на подобряване чистотата на атмосферния въздух. По този начин се опитваме да покажем, че е стимул към по новите и респективно по-високи такси към по-старите, което е пряко свързано и със замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт. Даваме си сметка, че това е само една от множеството мерки, които трябва да се предприемат, но вече започваме да реализираме и тези мерки, за които отговарях преди няколко месеца пред Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Пристъпваме към следващ въпрос с молба за извинение от колегите от „Обединени патриоти“, тъй като обърках реда просто. Господин Чакъров даде индикация, че иска да зададе въпрос.
Господин Стоянов, заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с производствената дейност на едно от основните предприятия в Русе – „Монтьопе“, френско предприятие, което се занимава с производство на алуминиеви части за автомобили.
Наскоро Вие бяхте в Русе и в тази връзка дори публично Вие поехте един ангажимент: да се следи изкъсо и строго не само инвестиционната програма, икономическата такава на дружеството – между другото е важна за икономиката на Русе и на региона, но и наистина инвестиционната програма е свързана с ограничаване разпространението на вредни вещества във въздуха. Знаем, че Русе от десетилетия наистина страда от този голям проблем.
В тази връзка толкова, доколкото имате информация, разбира се, стига да не влизаме в конкретика, въпросът ми към Вас е свързан с: имате ли съответно някаква информация относно резултатите за изпълнението на тази инвестиционна програма, свързана с ограничаването на вредните емисии от това дружество?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Всъщност миналата година заедно с народния представител Искрен Веселинов и с областния управител на Русе направихме среща с „Монтьопе“, като в тази среща приехме определен график, по който те трябва да изпълнят определени инвестиционни намерения. Говорейки за инвестиционни намерения, говоря само от гледна точка на подобряване състоянието на околната среда, производствения процес и процесите, които са свързани с дейността им и не са били обект на нашите разговори, та направихме график, който трябваше да даде съществени резултати и да подобри състоянието на замърсяванията от производствената дейност на „Монтьопе“ в рамките на град Русе.
Същевременно и изисквахме от тях да направят много задълбочено проучване от гледна точка на специфичните замърсители, които трябва да бъдат измервани от техен собствен мониторинг на границата на предприятието, така че да може да се получава непрекъсната информация от реалната Инспекция по околна среда за състоянието на тези специфични замърсители.
Срещата, която имахме миналата седмица, беше, за да видим докъде са стигнали с тези инвестиционни намерения, как продължават и до къде е стигнала системата за мониторинг. Реализирани са шест съществени мерки, като те са свързани с каруселните, с други технически – за съжаление не мога да ги кажа съвсем точно, но има охлаждане, има допълнителни филтри, допълнителна аспирация, които са показали резултати и респективно те се ангажираха на база на тези резултати да разширят тези мерки и за останалите части на предприятието.
Преди да бъде издадено комплексно разрешително, те поискаха разрешение от Министерството и ние издадохме такова – да започне работата по монтирането на биофилтрите, които се надявам окончателно да решат този проблем. До началото на 2019 г. е ангажимент тези биофилтри да бъдат монтирани и да влязат в експлоатация.
Що се отнася до собствения мониторинг, на място ние видяхме вече замерването за фенол – това е първият показател, който е специфичен, а до края на месец август те поеха ангажимент да включат още шест от идентифицираните замърсители. Това са: бензонтолен, селен, нафталин, орто- и паракрезол, като първите три, които казах – бензонтолен и селен, се мерят и от държавна станция, която е монтирана на 1 км от предприятието в посока Русе. Когато тяхната система заработи заедно с нашата, ще може да видим дали данните съвпадат, а когато при тях има определена стойност, дали нашата станция показва същата. Само мога да кажа, че за период от един месец – откакто държавната станция е монтирана на 1 км, тези три показателя имат стойност нула, тоест не е отчетено замърсяване в нито един момент. Продължаваме да следим графиката.
Между другото, от гледна точка на техните инвестиционни намерения на 4 април са подали искането за ново комплексно разрешително с оглед дейностите на предприятието, които включват и редица екологични мерки. Но това е в процес на издаване, така че на този етап е само комплексно, няма да коментирам. Това е информацията, с която разполагам.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожа Стефанова от Политическа партия „Воля“ ще пропуснете този кръг.
По втория цикъл въпроси – от Политическа партия ГЕРБ. Господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос към Вас е свързан със срещата, която се проведе на 10-ти и 11-ти април и която беше в София, където се проведе неформалното заседание на министрите от Европейския съюз по околната среда – какви са заключенията от тази среща? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Още с встъпването ми в длъжност на министър на околната среда и водите обявих, че основният приоритет на Министерството ще бъде качеството на атмосферния въздух и естествено беше, а като продължение това да бъде една от двете основни теми, които ще бъдат повдигнати по време на неформалния съвет на министрите на 10-ти и 11-ти.
Втората тема, която беше определена като ключова, е свързана и с приоритета на българското правителство, а именно намаляване на административните тежести върху бизнеса и гражданите. В конкретния случай говорим за по-добро регулиране в рамките на Европейския съюз на тежестите, които самият Европейски съюз и европейската администрация налагат на страните членки.
И двете теми общо-взето бяха приети изключително добре толкова, доколкото ми е известно, че темата за атмосферния въздух не е била повдигана на високо политическо ниво – на ниво министри, въпреки че почти всички държави членки не отговарят на изискванията на Световната здравна организация.
Ако правилно си спомням, то 16 държави по един или друг начин са заплашени от процедура от Европейската комисия, тоест 2/3 от държавите. Със сигурност откакто България е член на Европейския съюз тази тема не е повдигана.
Що се отнася до по-доброто регулиране, това е проблем, който го има и на ниво Европейски съюз, и на ниво отделни страни членки. Казвам го, защото двете теми бяха приети като много съществени и много важни за развитието на Съюза, и за политиките от тук нататък. Свързано с качеството на атмосферния въздух и може би най-важното заключение е, че всъщност не може да говорим за екологичен проблем при замърсяването на въздуха само, а може да говорим за социално-икономически проблем.
Факт е, че основните замърсители са битовото отопление и транспорта и не са само в България, но и в по-голямата част от Съюза, а когато говорим за битово отопление, очевидно става въпрос за бедността. Експериментът, който направихме през зимата в България, показа, че не точно бедността е проблемът, защото Бояна се оказа един от най-замърсените райони, а надали може в Бояна да говорим за бедност. Тук става дума за невъзможността в България да се купят твърди горива, които отговарят на определени стандарти и аз предполагам, че в съвсем скоро време ще имате възможността да създадете промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
В момента тече междуведомствено съгласуване, с което искаме от следващия отоплителен сезон да въведем изисквания за съдържанието на сяра и пепел в твърдите горива, защото на пазара да не могат да бъдат продавани силно замърсяващите твърди горива, които да се използват в битовото отопление. Ние не можем да контролираме домовете на хората, но пазарът може да бъде контролиран и е в дневния ред. Стана дума и за необходимостта от ясно финансиране на този сектор, особено в следващата програмна рамка, тъй като знаете, че текущата е налице.
В Оперативната програма в Ос „Въздух“ са налични около 115 млн. лв., което е немалък ресурс, но е крайно недостатъчен, за да бъдат реализирани всички мерки, за да постигнем изискванията в законодателството. Ролята на финансирането и въобще на инструментите, които предлага Европейският съюз, беше дискутирана и вероятно със сигурност разговорите за следващата финансова рамка ще бъдат основната тема при срещите в рамките на целия Съюз.
Що се отнася до по-доброто регулиране – надали е изненада, че всички се обединихме около това, че има твърде много правила, тези правила са твърде тромави, административната тежест е голяма, че координацията между местна власт, централна власт, Европейски съюз, издържане на капацитета, е нещо, върху което трябва да работим и трябва да бъдат съсредоточени усилията ни. Това не е само проблем на законодателството в околната среда, това е проблем и на много секторни законодателства, в които околната среда има своето отношение. Проблемът е значително по-голям и вероятно няма да бъде разгледан в рамките на този Европейски парламент и този Съвет, но може да бъде една от многото сериозни теми в рамките на предстоящата година и кампания. Това е като цяло и като резултат.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Пристъпваме към въпроси от страна на колегите от „БСП за България“.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос има отношение към втора точка. В Споразумението с Европейската инвестиционна банка не се третира публично-частното партньорство като алтернативен финансов инструмент, което е залегнало в Регламент № 1303/2013 г.
През 2017 г. парламентът - приехме го по инициатива на правителството, отмени Закона за публично-частното партньорство и прие Закона за концесиите, под предлог транспониране на Директива № 2014/23, която касае само концесиите и не отменя публично-частното партньорство, въведено от Европейската комисия на 30 април 2004 г. с така наречената „зелена книга“.
Същевременно през месец ноември 2017 г. правителството се ангажира да изясни с Европейската комисия как концесиите кореспондират с прилагането на Регламент № 1303. Досега не е известно становището на Европейската комисия, а самата Европейска инвестиционна банка разделя двата инструмента концесии и публично-частно партньорство.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: как ще може да се усвояват ефективно средствата по Оперативна програма „Околна среда“ спрямо цитираните области за анализ на води, отпадъци и атмосферен въздух, които са тясно свързани като въздействие и териториална реализация, след като правителството се отказа от възможностите, които предлага Регламент № 1303 в глава „Интегрирани инвестиции“?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз съм в колебание, защото действително има отношение, първо, към следващата точка от дневния ред. Второ, не влиза в конкретиката, свързана с регламента и компетенциите на Министерството на финансите във връзка с Регламент № 1303, или на Министерския съвет. Но ако имате нещо, което може да коментирате по темата, заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ще взема много общо отношение и ще помоля госпожа Калчева малко по-конкретно да се включи.
Като цяло това не е въпрос, който е в рамките на компетенциите на Министерството на околната среда и водите с изключение на това, че става дума за Оперативната програма и за секторите „Води“, „Въздух“ и „Отпадъци“, които цитирахте, на практика в секторите ние нямаме такъв тип партньорство в момента.
Не е изключено, но имаме директни бенефициенти и на практика тези бенефициенти могат да решат начина, по който да управляват Програмата в рамките на това, което дават европейските правила. Не мисля, че има инструмент, който е лишен от възможност, но ще помоля госпожа Калчева – директор на Оперативната програма, малко по-конкретно да отговори.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Съжалявам, предварително не можах да схвана в цялост въпроса, който задавате, но въпреки това ще се опитам да направя коментар.
Само за яснота и пълнота искам да Ви обърна внимание, че Споразумението, което е обект на ратификация, ще бъде гледано в следващата точка между Министерството на околната среда и водите и Европейската банка за възстановяване и развитие, а не Европейската инвестиционна банка. Това само исках да уточня.
Що се отнася до това, което зададохте като въпрос, бих могла да отбележа, че за целите на Регламента в понятието „финансов инструмент“ се влага малко по-различен смисъл. В рамката на европейските структурни и инвестиционни фондове, когато говорим за финансови инструменти, имаме предвид средства, които се предоставят за инвестиционна подкрепа под формата на заеми, гаранции и лихвени субсидии, и микрокредитиране. В този ред на мисли, ако е възможно, не знам дали съм изцяло в процедурата, да уточните малко повече въпроса.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Не, аз ще задам въпроса към министъра на финансите. Исках само да е в частта „Околна среда“ и мисля, че това, което ми отговорихте, е достатъчно.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Аз също смятам, че за подобен въпрос може би е необходимо наистина да се прецизира какво точно се има предвид. Освен това по втората точка ще можем да коментираме финансовите инструменти.
Благодаря, господин Министър и госпожо Калчева.
Пристъпваме към въпроса от страна на колегите от „Обединените патриоти“.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, ние с Вас имахме една доста продължителна и ползотворна дейност във връзка със замърсителите на въздуха от нововъзникващи инсталации и цехове за получаване на биогаз, тоест имам предвид района на Нова Загора. Там се постигнаха, разбира се, добри резултати.
Моят въпрос е по-широк и е свързан с града, в който живея, Бургас: смятате ли, че е нужно едно законодателство, което да обвързва няколко министерства едновременно? Защото когато се замърси въздухът на хората, всички мислят, че Министерството по опазване на околната среда е причината – при него да търсят.
Аз мисля, че въпросът е комплексен. Смятате ли, че е нужен един такъв нов закон, който да обхваща задълженията на различните министерства във връзка с опазването на въздуха? Имам предвид около тези инсталации, а и другите химически замърсители, нефтозаводът. Защото вече в Бургас, когато тръгва бризът през тези седмици, нощно време не може да се диша.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Сигурно всеки Закон може да бъде подобрен и на практика няма съвършено нещо. Като цяло доста ясни са отговорностите.
Факт е, че Министерството на околната среда и водите се явява точка, към която се обръщат всички в определени моменти за замърсяване на въздуха. Може да говорим, че Министерството на здравеопазването има много сериозен ангажимент, Министерството на транспорта, като говорим за коли, Министерството на вътрешните работи, когато говорим за технически прегледи, тоест има много институции, които са ангажирани в процеса за следене на чистотата на въздуха.
На Министерството на околната среда е възложено да следи емисионния контрол и, грубо казано, какво се случва в градовете. Нормално е хората да се обръщат първо към нас, а ние като вътрешно ведомство да се обръщаме към останалите колеги, защото пък алтернативният вариант е да казваме, че единствено ще идват при нас, а в другия случай ще са други, на трето гише. Един от приоритетите на правителството е да се намали разхождането на хората по институции и да ги отправяме към едно място, откъдето вътрешно да се опитаме да решим проблема.
Персонално благодаря, защото това сигурно ще облекчи моята работа, но ще затрудни работата на гражданите. Може би е по-добре да внимаваме за тях, отколкото за самите нас. Така че не, не мисля, че на този етап трябва да бъде направено нещо допълнително.
Мисля, че и координацията, която постигнахме с колегите от другите министерства, е доста добра, естествено, има какво още да се направи. Може би основните проблеми, когато говорим за примерите, които Вие дадохте, са, че държавата нито има задължението, нито необходимостта да следи определени замърсители. Те са много специфични. Ето в Русе, дадох пример, седем са, които са много специфични. Ако някой някъде иска нещо специфично, то е въпрос да го направи на място, защото държавата не може да се ангажира с всичко, навсякъде.
Имайки предвид, че това е въпрос на разход и пари, които идват от българските данъкоплатци, специално за Бургас аз мисля, че няма съществен проблем извън това, което следят мониторинговите станции, като замърсители.
Да кажем, че в Нова Загора го имаше този проблем. (Реплика: И органичните замърсители са проблем.)
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Може би все още трябва да работим върху по-добрата координация, а не толкова върху промяната на Закона за въздуха.
От друга страна, промените, които правим, са в посока на това, което споменах преди малко: ограничаване на пазара и подобряване на ситуацията от гледна точка на невъзможността да се замърсява въздухът. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика? Не.
Ще очакваме законодателното предложение, тоест Закона за чистотата на атмосферния въздух с предложенията за въвеждане на стандарти за горивата. Ако позволите кратък коментар, моето лично мнение е, що се отнася до промишлените замърсители, апелираме всички към повече корпоративна и социална отговорност на самите предприятия: да бъдат по-отворени, да представят прозрачно информацията на обществеността – какво се случва, какви технологии се прилагат и какви са суровините, и емисиите респективно от техните производства.
Следва парламентарната група на ДПС.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Господин Министър, какво е развитието на процедурите по нарушение на общностното законодателството, така наречените „фюджъпти“, които са в съдебна фаза? Има ли нови процедури, които да са влезли в съдебна фаза, и ако имате информация, какво е най-общо движението на тези, които са в процедиране?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
На практика от 1 януари 2007 г. насам е имало започнати 84 процедури, от които 75 са затворени. На практика в момента можем да говорим за девет процедури, като три са в областта на природата и биоразнообразието, две са в областта на качеството на атмосферния въздух, една е в областта на управлението на отпадъците, две в областта на управление на водите и една в областта на качеството на въздуха и политиките за изменение на климата.
По тези процедури ще започна в някакъв вид хронология. През миналата седмица излезе решението относно буферната зона на Рила – популярното, а по този начин няма да го кажа цялото. България е осъдена за това, че не е определила в достатъчна степен орнитологично важното място. Това беше очакван резултат на практика толкова, доколкото ние не считаме, че разполагаме с достатъчно добра информация и достатъчно добри данни, но Европейският съюз стъпва на тези, които има, и това е естествено нормално.
Още миналата година, през лятото, започна процесът по възлагане на обществена поръчка за събиране на данни, които да определят точно районите, които са необходими, тъй като е много важно да се намери балансът между опазването на околната среда и икономическото развитие, и не само в този регион, а по принцип. От тази гледна точка трябваше да минем през всички обжалвания, както можете да се сетите, а в момента вече има избран изпълнител и се чака сключването на договор с него.
Международна фирма ще направи това обследване, за да могат да бъдат определени точно местата, които трябва да бъдат обявени, и по този начин да влезем в разговори с Европейската комисия, за да се определят зоните, които са наистина важни, и зоните, които могат да не попадат. Това, което в момента България е направила, е, че може да се увеличи зоната, може да се запази, може да се намали, може да се промени – въпрос на информация, която трябва да получим.
Що се отнася до следващата процедура, тя е свързана отново със защита на природата и е една дълга сага, свързана с комплекс „Калиакра“. След поредицата от мерки, които бяха взети от месец август миналата година, аз считам, че сме на финалната права. В началото на следващия месец имам поредна среща с отдела, който се занимава с наказателните процедури. Надявам се, че до този момент ще сме изпълнили всички техни изисквания с надеждата това да означава начало за приключване на тази процедура и към момента съм умерен оптимист. Основното изискване е да има система за ранно предупреждение, която заработи от тази пролет за първи път. Така че това вече е показано на Европейската комисия и това беше едно от най- важните изисквания и на съда.
При качеството на атмосферния въздух имаме две процедури. Едната е в относително висяща фаза, тоест не е прието решение за сезиране на съда, а това е свързано със замърсяването от серни диоксиди на въздуха в Гълъбово и в Перник. Там все още имаме изчакване от страна на Европейския съд.
Другата е свързана с осъдителната процедура от миналата година и излезе горе-долу по това време. Тя е за това, че в 30 града в България не се изпълнява законодателството за качеството на атмосферния въздух.
Тази втора процедура я изпратихме през месец март, след редица разговори с Комисията и мерки с график за тяхното изпълнение, с източници на финансиране и с очаквани резултати. Също в началото на следващия месец при посещението очакваме да водим разговори по конкретиката, като целта тук е, изпълнявайки тези мерки, да не влезем във фаза на реални санкции.
Посланието към Европейската комисия е, че е по-добре да инвестираме тези пари в решаването на проблема, отколкото в санкции. На този етап имаме разбиране, надявам се тези мерки да бъдат одобрени окончателно и да започне изпълняването им, което вероятно ще е след Председателството.
Имаме една друга процедура и очакваме закриване от доста време, а това е за едни 600 проекта от най-различен тип в цялата страна. Това са и ветрогенератори, и фотоволтаици, и строителни дейности, и прочие, които са свързани с прилагането на процедурата по ОВОС, а на практика фазата там е приключила и очакваме Комисията да премине към закриването на тези процедури.
Споменах за качеството на въздуха.
При управлението на отпадъците, знаете, че България имаше заведено дело и беше осъдена за 124 депа, които не отговарят на изискванията – имаше отсрочка към 31 декември 2017 г., и те трябваше да бъдат закрити, те са закрити. Ние сме изпратили пълната информация на Европейската комисия и предполагам, че там също ще се премине към процедура на закриване и доколко сме изпълнили решенията, които са ни отправени.
За пълнота: всъщност има последна процедура, в която водещо е Министерството на енергетиката, но Министерството на околната среда и водите има отношение, и тя е свързана с качеството на бензините и дизеловите горива. Но пак казвам, че там друго Министерство е водещото и просто го споменавам за пълнота на отговора. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз за изчерпателната информация.
Приключваме цикъла с въпросите. (Реплика от „Воля“: „Нямаме въпрос.“) Няма въпрос от Политическа партия „Воля“ и с това приключихме с отговорите на актуалните въпроси от страна на министър Димов.
Благодаря, господин Министър, за участието Ви в така наречения блицконтрол.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 802-02-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 АПРИЛ 2018 Г.
Кой ще представи Законопроекта?
Приключихме с тази точка, пристъпваме към следващата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Общата идея всъщност е в това, че се опитваме да направим с Европейската банка за възстановяване и развитие едно проучване, което да актуализира информацията отпреди няколко години. Казано е, че на практика във Фонда на фондовете, който може да бъде инструмент, подпомагащ Проекта във водния сектор, може да има между 10 – 25% ресурс и да бъде заделен.
Към него момент е решено, че при липсата на достатъчно информация може да се задели 10% ресурс. Но вследствие на напредналата фаза на регионалните прединвестиционни проучвания, които имаме, и натискът, който ще има върху консолидираните ВиК, считаме, че трябва да се направи преоценка и да видим в рамките на тези от 10% до 25% кой е реалният ресурс, който е добре да бъде заделен за финансовия инструмент, така че да бъде минимизиран натискът върху отделните ВиК оператори. Всъщност предложението, което ще представим днес, е именно в тази посока –Европейската банка за възстановяване и развитие да оцени какъв трябва да бъде точният процент, за да може той да бъде договорен с Европейската комисия и респективно да бъде прехвърлен към Фонда на фондовете, като инструмент, който да подпомогне инвестиционния процес при реализирането на проектите във водния сектор.
Госпожа Калчева ще отговори.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Съвсем накратко аз ще представя фактологията. С Решение на Министерския съвет от 27 февруари тази година беше одобрен Проект на Споразумение за предоставяне на помощни услуги между Министерството на околната среда и водите и Европейската банка за възстановяване и развитие в областта на изпълнението на проекти, и беше упълномощен министърът на околната среда и водите да проведе преговорите, и да подпише Споразумението. Това се случи на 7 март тази година.
Бих искала да допълня, след изказването на министър Димов, че целта на услугите, които ще ни бъдат предоставени от Европейската банка за възстановяване и развитие, е да се преразгледат констатациите и заключенията от оценката за използване на финансови инструменти, която е извършена през 2014 г.
Работата ще е основно в три направления: първо, ще бъде прегледана ситуацията към днешна дата в сектор „Води“ и с оглед на това да се прецени дали ресурсът, който към настоящия момент е заделен в Оперативната програма за подобен тип подпомагане, е достатъчен.
Второто направление, по което ще работи Европейската банка за възстановяване и развитие, е съществуващият към момента финансов инструмент по Приоритетна ос № 2 „Отпадъци“. Там ще се обмислят евентуално механизми за промяната на типа финансиране, който да бъде предоставен, като към настоящия момент е предвидено да бъдат представени портфейлни гаранции, към които сега няма интерес от страна на бизнеса.
Третото направление, по което Европейската банка ще работи, е да преразгледа констатациите и резултатите по отношение използването на финансови инструменти в рамките на Приоритетна ос 5 – подобряване качеството на атмосферния въздух. Евентуално ще се преразгледа необходимостта от подобен тип финансиране, като крайните получатели ще бъдат дефинирани, механизмите за финансиране и самият ресурс, който би могъл да бъде заделен в рамките на разполагаемите средства по Приоритетната ос.
Споразумението беше подписано между двете страни на 7 март тази година, а на 19 април Министерският съвет го одобри официално и го предложи днес на Вашето внимание – Законопроекта за ратификацията на същото. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Калчева.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и мнения по така предложения Законопроект. Няма изказвания, няма въпроси.
Ако позволите, аз ще задам един въпрос: да ни уведомите на каква фаза са финансовите инструменти, които трябва да бъдат предоставени и предложени от Фонда на фондовете в сектора „Води и отпадъци“? За отпадъци бяха внесени общо 56 милиона във Фонда на фондовете още в началото на миналата година. За „Води“ – какво се случва, на каква фаза е процесът? Само накратко да ни осведомите. Благодаря.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: По Приоритетна ос „Води“ към настоящия момент работим активно с колегите от Фонда на фондовете по сключване на Финансовото споразумение, като имаше някои технически въпроси за изясняване.
Имам увереност, че до края на май месец ще можем да го подпишем и съответно през юни или юли – в зависимост от тяхната готовност, да преведем първия транш от 25% към тях. Това до голяма степен ще съвпадне и с обявяване на процедурата за изграждане на ВиК инфраструктурата, по която ще бъдат поканени консолидираните ВиК оператори – 14 на брой.
Целим двата процеса да вървят успоредно и паралелно, за да може бенефициентите да имат възможността да осигурят и съфинансирането чрез финансовия инструмент, за да могат да бъдат позитивно оценени от управляващия орган в рамките на оценителния процес.
По Приоритетна ос 2, както и преди малко споменах, гаранционният продукт, който е поначало предложен – портфейлни гаранции, не предизвиква интерес у бизнеса. Разчитаме това да е една от задачите на настоящето Споразумение за услуги: да се анализират и да се предложат други механизми, и друг тип подпомагане, който би бил по-атрактивен за пазара, по-полезен и целесъобразен, разбира се.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси и изказвания? Не.
Подлагам на гласуване така предложения на вниманието ни Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Моля, който е „за“ приемането на Законопроекта на първо гласуване, да гласува.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване и с това се изчерпва дневният ред на нашето заседание.
Благодаря на нашите гости, хубав празник на госпожа Калчева!
Благодаря Ви, господин Министър, за времето и вниманието към Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,42 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
