ПРОТОКОЛ
№ 33

---

На 8 ноември, четвъртък, 2018 г. се състоя редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по околната среда и водите и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, гости!
Имаме кворум – можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Дневният ред, който е предложен на Вашето внимание, се състои от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018г. – първо четене.
2. Разни.
Моля, който подкрепя предложения дневен ред, да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 802-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 22 ОКТОМВРИ 2018 г. – първо четене.
Наши гости днес са: Господин Нено Димов – министър на околната среда и водите; господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването“ от Министерството на околната среда и водите; от страна на Държавната агенция по метрология и технически надзор представители са госпожа Илза Чинкова – директор на дирекция „Финансово административна“, госпожа Петя Маринова – началник отдел „Правни дейности и обществени поръчки“ и госпожа Надежда Кайнакчиева – юрисконсулт; от страна на Националното сдружение на общините в Република България представител е госпожа Десислава Стойкова – юрисконсулт.
По предложения за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух са получени становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Националното сдружение на общините в Република България, Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, Асоциацията на еколозите от общините в Република България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в Република България.
Становищата са качени на страницата на парламента.
Пристъпваме към представянето на Законопроекта.
От страна на вносителите ще дам думата на министър Нено Димов да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Дами и господа народни представители!
Разрешете ми да започна с информация, която вероятно вече е достигнала до Вас. Знаете, че през месец април 2017 г. съдът на Европейската комисия постанови Решение, с което осъди България за системно нарушаване на нормите и праговете на качеството на атмосферния въздух. Днес, по-рано Колежът на комисарите взе решение и ще изпрати официално писмо до България, с което ще мине на следваща фаза. В съобщението, което дават, ясно разграничават два сектора – очевидния напредък, който има в сектор „Транспорт“, който се отбелязва от тях и забавянето, което е предмет и на настоящия Законопроект, който ще представя пред Вас.
Като пример дават, че новите изисквания за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, използвани за битово отопление, все още е на етап планиране.
Разбира се, ние сме уведомили Комисията, че Законопроектът е приет от Министерския съвет и е изпратен към Народното събрание, но забавянето, което имаше дотук, е отразено в този доклад, както и Законопроектът все още не е факт.
Друга констатация, която е изключително важна, и с която ще премина към представянето на Законопроекта, е свързана с безпокойството, което изразява Комисията при липсата на достатъчно добра координация между органите за опазване на околната среда и останалите органи, които трябва да бъдат ангажирани, защото качеството на въздуха е национален и местен проблем, не е проблем само на Министерството на околната среда и водите и на органите по околна среда. Нещо повече, прилагането му зависи от много други институции, като неведнъж е ставало дума, както и сега ще стане дума, че основна отговорност за това имат местните власти. Те също са изрично цитирани като елемент от липсата на координация на национално и на местно равнище. Това са наблюденията, които има Комисията.
Считам, че решенията, които предлагаме с промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух, адресират и тази констатация на Комисията. За да се реши този проблем, от една страна, е необходим политически консенсус. Трябва да е ясно, че ще бъдат взимани болезнени мерки и ако нямаме политически консенсус това може да бъде използвано по начин, който да спъне развитието на Законопроекта, а не мисля, че това е Законопроект, който може да бъде оцветен. Животът и здравето на българските граждани би трябвало да е приоритет на всички, независимо от кой спектър на политическото пространство са представени.
Второто, което е важно и ще апелирам, е да имате политическа воля, както правителството имаше политическа воля на този етап да стигне до промените в предложения Законопроект. Ясно е, че има неща, които ще бъдат трудни, но без тях няма да можем да се похвалим с успех.
Процедурата, която е направила Комисията, не трябва да бъде основно стимулиращата, основният стимул трябва да бъде качеството на живот на хората. Вчера в пленарната зала стана дума за констатациите на Световната здравна организация – колко човешки живота губим всяка година заради замърсяването на въздуха.
С това ще приключа с увода и ще се спра върху трите основни части, в които се предлагат промени в този законопроект.
Първата и най-лесната, която е констатирана и в съобщението на Комисията, е необходимостта от прецизиране, свързано с хармонизацията на европейското законодателство с българското. Това е намерило място в този законопроект.
Другите две части са значително по-важни. С този законопроект се предлагат няколко възможности, които имат директен ефект върху качеството на чистотата на атмосферния въздух.
Първо, създава се възможност за въвеждане на норми на съдържание на сяра, пепел и влага в твърдите горива – въглища, брикети и прочие, които ще бъдат пускани на пазара за битово отопление. Промените, за които ще говоря оттук нататък, са свързани само и единствено с битовото отопление.
Високото съдържание на сяра и пепел в некачествените горива са една от причините за високото ниво на замърсяване от битово отопление. Битовото отопление и по нашите проучвания, и по доклада на Световната банка е основният източник на замърсяване с фини прахови частици във всички градове, в които имаме наказателна процедура, а и не само там. Намаляването на съдържанието на сяра и пепел ще има директен и пряк ефект.
Разбира се, тук идва и въпросът: до каква степен тези горива ще бъдат по-скъпи за населението? Две неща: първото, според сметките, които имаме и от Световната банка, естествено, на база килограм, на база тон цената ще се повиши, но на база калоричност тя няма много да се промени, защото купувайки по-калорични въглища Вие ще получите приблизително същото количество енергия, така че там разликите са минимални. Нещо повече, енергийните помощи са увеличени с 50%, които също отразяват промяната с подпомагане на най-уязвимите слоеве.
Разбира се, ще се изискват сертификати от вносителите и производителите, а Държавната агенция по метрология и технически надзор ще извършва проверки и при необходимост, при сигнал по линия на Оперативна програма „Околна среда“ ще бъде оборудвана лаборатория, в която да се правят и физически проби, която ще бъде акредитирана специално за това.
Предвидена е и санкция, която според нас е достатъчно сурова, а именно горивата, които не отговарят на изискванията за съдържание на сяра и пепел, да бъдат конфискувани в полза на държавата. При всички положения това би трябвало да бъде достатъчно категорична мярка към всички производители и вносители да не допускат нерегламентирани горива на пазара.
Когато говорим за твърдото гориво не трябва да се пропускат дървата, които също са сериозен източник на замърсяване. В Законопроекта се дава основание да се разработи наредба от Министерството на земеделието, горите и храните, която да има изисквания към дървесината, която се продава за огрев. Едно от предложенията, които са направени в доклада на Световната банка, който от няколко дни е качен на страницата на Министерството за публичен достъп преди да бъде представен за съгласуване между ведомствата и приет от правителството, е дървата да не се продават на килограм – знаем, че влагата тежи, а да се намери друг начин, така че тежестта да не бъде фактор, а обемът примерно да бъде фактор.
Естествено, това са технически детайли, които няма да бъдат разгледани в рамките на Законопроекта, но са от изключителна важност и сравнително лесни мерки, които не изискват много сериозна организация, за да бъдат постигнати.
Втората посока е свързана с отговорността на местната власт, там където може би ще имаме най-сериозни трудности, имайки предвид, че една от основните констатации е, че голяма част от местната власт до този момент все още не припознава замърсяването на въздуха като основен проблем. Това може би е естествено на фона на множеството други проблеми, които има да решава местната власт, но при всички положения основната задача и тези, които правят програмите за качеството на въздуха, са местната власт и това е отговорност на кмета.
В Законопроекта ние търсим не просто да съществува програма за въздуха, която да бъде изпълнявана, а тази програма да дава конкретни резултати. Европейската комисия към държавите членки не търси да има нещо на хартия, не търси да предприемем определени действия, а търси да постигнем конкретен резултат. Естествено, никой не си прави илюзията, че в рамките на година или две ние ще постигнем нормите, които са записани в Закона за средноденонощните превишавания или за средногодишните превишавания. Световната банка дава хоризонт до 2024 г. като краткосрочни мерки, а по-нататък са и следващите. Именно затова общините, които не постигат съответствие, не се очаква да бъдат санкционирани директно, а напредъкът се следи по това колко са по-добри показателите на конкретната година спрямо средното за предходните три години. Това се счита за напредък.
Защо средното за предходните три? Защото на практика освен субективни критерии има и обективни, каквито са метеорологичните условия. Считаме че на база тригодишен период и осредняване може да се избегне до известна степен елемента на зависимост от метеорологичните условия.
Тук влиза, както казах, санкцията за вносителите на горива, санкцията към кметовете, които не постигат подобен напредък. Считаме, че това е задължителен инструмент, за да има резултат от програмите. Да имаш програма и да ти се каже, че трябва да имаш напредък, не е достатъчно. Това са мерки, които се предприемат не за тези, които се справят, а за тези, които не се справят. Знам, че това е болезнено, никой не иска да бъде санкциониран. Ако аз бях кмет, със сигурност щях да се боря срещу това. Като министър се борих с Комисията срещу това за държавата си, така че това е естествено.
От друга страна, това е един от сериозните инструменти, които ще стимулират развитието в правилна посока, нещо повече – това не е прецедент. В сферата на отпадъците подобно нещо вече съществува.
Ще спомена, че се прави пълно обхващане върху течните горива. Обхващат се и така наречените ведомствени бензиностанции, които също ще бъдат включени в контрола, но това е допълнителен елемент.
В основна линия това са предложенията, които се правят за промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Ако има въпроси, ще се опитам да отговоря. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преди да пристъпим към обсъждане на Законопроекта, някой от представителите на другите институции или организации желае ли да вземе отношение?
Давам думата на госпожа Стойкова от Националното сдружение на общините в Република България.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов!
Ще представя накратко позицията на Управителния съвет на Националното сдружение на общините във връзка със Законопроекта.
Безспорно общините приветстват и подкрепят предложението да се въведат норми, които регулират качеството на горивата, използвани за битово отопление от населението, но същевременно изразяваме и категоричното ни неприемане на норми, по силата на които кметовете на общините персонално стават отговорни за качеството на атмосферния въздух.
Съгласна съм, че трябва да има координация и по-добра комуникация на всяко едно ниво, но при положение че контролните функции са разпределени между държавните органи, националната политика и мерките се разработват от други отговорни органи и институции, се вменява отговорност единствено и само на кметовете. Другите национални политики, свързани с различните източници на замърсяване, като транспорт, отопление, пренасяне на замърсяване от съседни общини, са в правомощието на други институции. Примерно относно замърсяването от транспорт общините нямат свои правомощия примерно да спират коли, които доказано замърсяват, имат повишение на нормите за замърсяване на атмосферния въздух.
Поради тази причина в Законопроекта, който беше публикуван за публично обсъждане преди внасянето му в Министерския съвет, съществуваха норми, които позволяваха органите на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на транспорта да спират превозни средства с доказано некачествено съоръжение, което да предпазва чистотата на въздуха.
Битовото отопление – да, очакваме новата наредба за качеството на твърдите горива да окаже своя ефект и влияние. Считаме, че е удачно да има повече законови норми относно качеството и ангажиментите за използване на определен вид дървесина от населението. И към настоящия момент в Закона за чистотата на атмосферния въздух са предвидени принудителни административни мерки, които могат да бъдат приложени от Министерството на околната среда и водите.
Предвидената санкция в Законопроекта е кметът да понесе персонална глоба от 5 до 10 хил. лв., ако не постигне напредък, ако не се постигнат резултати. Считаме, че такава санкция може да бъде наложена единствено и само, ако се докаже, че на неговата територия има източник, който е довел до това замърсяване, че той е имал пълните законови правомощия, имал е своите законови права да контролира и санкционира този източник, за да се постигне подобряване.
В понеделник ще има Комитет по наблюдение на околната среда, където за първи път ще се гласуват мерки, свързани с качеството на атмосферния въздух. Там са предвидени мерки, свързани с промяна на горивните инсталации за битовото отопление за населението.
Наредбата, която се очаква да бъде приета от Министерския съвет за качеството на твърдите горива, също ще има период след влизане в сила на Закона. Затова считаме, че дори е възможно да се помисли за вариант. Нека да видим действието, да започне подобряването чрез тази наредба, да влязат в сила мерките по Оперативната програма и тогава вече да се прилагат крайните и драстични персонални санкции към кметовете.
Имате нашето подробно становище. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Действително становището от Националното сдружение е изпратено на вниманието на народните представители, публикувано е на страницата на парламента.
Господин Министър, ако желаете, първо да чуем становищата и мненията на народните представител – ако има въпроси от тяхна страна и след това да Ви дадем възможност да коментирате.
Колеги, имате думата за отношение, мнения, въпроси коментари.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости!
Господин Министър, голяма част от находищата на въглища, намиращи се на територията на нашата страна, са нискокалорични. Независимо от способа, по който се добиват, ако те не отговарят на изискванията, заложени в Законопроекта, ще спрат ли производството им? Какво ще ги правим? Там има хора, работници.
Второ, товарим кметовете на общините с персонална финансова санкция. Понякога, когато им дойде наказателното постановление, не всичко зависи от тяхната работа. Както казахте, има и климатични особености. Ще започнат да се обясняват, ще влязат в една безкрайна разправия. Може би трябва да се помисли в тази насока.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Няма да подкрепим Законопроекта в този му вид. Няма да го подкрепим, поради това че напълно поддържаме аргументите на Националното сдружение на общините и съображенията, които имат те, защото ще се получи закон, който, като имаш програма – казвахте, че Европа не вярвала на хартия, а искала реални действия. Като оценявате общините по Оперативната програма, на които да се дадат средства, всъщност се отразили не само средногодишните превишения в различните периоди, но накрая ще стане въпрос и за това.
На кметовете се децентрализират функции по отношение на контрола, където практически няма как да го изпълнят. Къде е мястото на регионалните инспекции? Щяло да има лаборатория да взима проби и така нататък.
В България има градове, които са котловини? Като ги затисне температурната инверсия зимно време – 30, 40 дни, като остане единият въздух отдолу и другият го натисне отгоре, знаете ли колко дни ще имаме превишения в тази норма? И заради това, че времето се е развалило, че мъглата го е затиснала един кмет трябва да отговаря и да бъде глобяван.
Ще Ви дам примери: Чирпан, около Пловдив има доста населени места, в Северна България също. После кметът като обжалва в съда, трябва да търси от Метеорологията бележка, че е имало мъгла и температурна инверсия.
Твърдо се съмнявам, неведнъж съм го казвал пред Вас, че с дървата за огрев ще се изработят достатъчно добри, приложими и най-вече подлежащи на контрол стандарти и изисквания.
Всички знаем какво става в гората, знаем как се добиват дървата. Основно хората горят така наречения добив за местно население – направете си справка кога се добиват, в кои периоди. Всички знаем кога е отоплителният сезон.
Колежката от Националното сдружение на общините изрази силна надежда в Оперативната програма, това ще бъдат и насоките, и финансовият ресурс, като гледам таблицата – тези 110 милиона отиват за седем общини.
Господин Министър, ще стане голям скандал! Миналият път имаше насоки да се подменят само горивните камери. Още с това, което е написано, съмненията в лобизъм за определени продавачи на такива камери не могат да бъдат пренебрегнати, както и за производителите. Сега, представяте ли си, раздавате 117 милиона и искаме да оправим въздуха на цяла България с тях, пък ги даваме само на седем общини.
Не съм си направил труда да изследвам методиката, по която е правено разпределението, но имайте предвид, че това е изключително недопустимо. Останалите 28 откъде ще намерят финансов ресурс, защото техните кметове са същите като на Бургас, на Столична община, на Пловдив и на всички други и имат същите ангажименти по този Законопроект? Вие имате намерение да им дадете по десетина милиона, ами другите 258 общини какво ще правят? Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Министър, може би да отговорите на поставените въпроси, след което ще продължим, ако има и други коментари.
Въпросите и коментарите бяха отправени от колеги, които имат дългогодишен опит в местната власт – бивш кмет и бивш заместник-кмет, така че разбираема е загрижеността към местната власт.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Започвам отзад напред, като в някои моменти вероятно ще дам отговори, на въпросите, които и госпожа Стойкова, и господин Генов зададоха.
Първо, нова децентрализация няма и към днешния момент и по сега действащото законодателство кметовете са отговорни по Програмата за качеството на атмосферния въздух и нейното изпълнение. Оперативната програма не е даденост, те имат тези задължения, независимо дали има, или няма оперативна програма. Да, Оперативната програма е дадена, за да подпомага, но задължението е на местната власт.
Когато се правят такива програми се иска те да са с ясното съзнание, че се търси постигането на резултат, а не просто поредният документ. Ние сме силни на документите, това си го знаем, само че от нас също се иска да постигнем резултат на национално ниво, и ако не постигнем резултат на местно ниво, те няма да бъдат постигнати и на национално, а санкциите, които може да ни бъдат наложени, всъщност са пари, които ще бъдат взети от всички нас, включително и от кметовете, и от общините, които не постигат резултати.
Нещо повече, ако определени кметове, които си дават сметка и полагат усилия и се движат в правилната посока, ще плащат точно толкова, минавайки през националния бюджет, колкото плащат и кметовете, които не се грижат и не припознават този проблем. Така че справедливостта изисква санкцията, нарушението да бъде поето от тези, които не се справят. Какви са причините да не се справят – вие наблегнахте на метеорологичните условия, но нека да кажа, че се връщаме три години назад и вземаме средно аритметично една линия, за да се избегнат метеорологичните особености.
Второ, самият закон дава право на 35 превишения средно денонощни, което също отразява определени моменти, в които може да има превишение – това е по Закон. Ако тази година имате определен брой превишения, но следващата са по-малко, отново не сте постигнали резултат, но вече имате подобрение. Ако на по-следващата година са пак по-ниски, отново не сте постигнали, но вече имате подобрение, тоест Вие се грижите. И това е на база предходните три години, за да се избегнат метеорологичните особености, именно защото се отчита, че такива съществуват.
Съвсем отделно е, ако във всяка следваща година имате едни и същи показатели, което показва, че Програмата не си върши работата и трябва да бъде променена.
Ще премина към въпросите, които госпожа Стойкова повдигна. Промишлеността на практика е инвестирала през последните двадесет години и средният принос за фини прахови частици – нека не забравяме, че говорим за фини прахови частици, а не за нещо друго – е между 3 и 5%, което изобщо не може да бъде считано като проблем на този етап за общините.
Когато говорим за транспорта – факт, колите не могат да бъдат спирани, но там и самата Комисия отчита напредъка, който е направен в законодателството, но зелените зони и зоните, в които могат да бъдат спирани коли при определени метеорологични условия, зоните, в които могат да не бъдат допускани определени коли – знаете, че се въвеждат стикерите с екологична компонента, е точно работа на организацията на движението, което се прави от общината и от кмета. Когато говорим за преноса, нека да не си правим илюзии, че фините прахови частици се пренасят на големи разстояния. На големи разстояния се казва, че има обгазяване, защото е свързано с газ. Фините прахови частици не могат да стигнат много далеч, още повече че основният източник е битовото отопление, което съвсем пък не може да ги изпрати много надалеч, а е пряко свързано с развитието на конкретния град. Вие не може да сложите на една плоскост град, който може да използва геотермална енергия, град, в който има газификация и трети, който не можеше да има нито едното, нито другото. Няма как да направите единен подход към всичките, затова е работа на местната власт, а не на национално ниво.
Естествено, задължението с вносът на въглища и тук ще отида към въпроса на господин Груев, естествено, това не може да бъде работа на един кмет. Той няма как да се справи. Когато говорим за техническите прегледи – естествено, това е работа на друго ниво и никой не бяга от нея. Пак казвам, тук говорим за замърсяване в рамките на града, където кметът може да прави организация на движението в рамките на града, където кметът може да предприеме мерки за различни видове отопление.
Господин Грудев, казахте за добива на въглища. В страната средно се изгарят около 20 милиона тона годишно въглища. От тях за битово отопление са около 200 хиляди, което мисля, че е 1%. Дори да приемем, че има още толкова, стават 2%.
Тези 20 милиона тона, които се добиват и се горят в топлоцентралите и в промишлените предприятия, ще продължат. Много малък е добивът за битово отопление. Не съм специалист. Това, което ми казваха е, че в различните рудници, доколкото разбрах, те са два или три, има пластове, които биха могли да отговарят и такива, които не биха могли да отговарят за битовото отопление. Въпрос на този, който ги добива, е да си направи организацията кое ще изпраща за големите ТЕЦ-ве и кое ще пуска на битовия пазар.
Така или иначе ние трябва да имаме тези стандарти, защото в противен случай това е един от директните начини да намалим замърсяването на въздуха. Нека от другата страна да сложим, независимо дали говорим за въглища, транспорт и прочие, здравето на хората и техния живот.
Мисля, че вчера председателят на Комисията обяви от трибуната на парламента колко са смъртните случаи в България, които са по данни на Световната здравна организация. Не мисля, че нечия отговорност, нечия глоба или каквото и да било може да бъде съпоставено със здравето и живота на хората.
Последното, на което до момента не отговорих, е свързано с Оперативната програма. Тя е косвена, няма пряко отношение към този въпрос. Следващия четвъртък ще имаме разглеждане на Оперативна програма „Околна среда“ в Комисията и тогава мога да Ви дам повече информация. Да, 110 милиона са безкрайно малко средства за решаване на тези проблеми. Ако ние дадем на 256 общини по 110 милиона, да не говорим, че те са предимно за тези, които са в наказателната процедура, тоест не са 256, няма да постигнем никакъв ефект никъде. Този малък ресурс и това, за което настоява Европейската комисия, защото водихме много дълги разговори с тях, затова беше и забавено отварянето на Оперативната програма, Комисията настоява да се отговаря на определени критерии, за да може да се види какъв е ефектът от прилагането на конкретни мерки, които са описани в Програмата за качеството на въздуха на тези общини. Това е един от критериите, които ще се оценяват, за да може в следващия програмен период да се договори необходимият ресурс за всички общини.
Нека да приемем тези няколко общини като подбрани по определени критерии и като пилотна база, на която ще можем да договаряме следващата оперативна програма. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, министър Димов.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, пак не ни убедихте, че това, което искате да приемем, ще свърши работа и че по този начин не изнасилваме кметовете по отношение изпълнение на тези програми, които имат. Кметът има и програма за транспорт, има програма за какво ли не още.
Казахте, че тези пари са недостатъчни. Да, крайно недостатъчни са. Някой от Вас знае ли досега за опазване на въздуха общините по колко пари са давали на година? Аз такава община не съм виждал. Вие ако сте виждали, дайте ми я за пример.
Подарихте едни неща на Столична община, не си спомням с какви средства беше – проверяваха какво изпускат ауспусите. Колко автомобила бяха спрени? Един колега беше Ви задал въпрос, мисля че клонеше към нула броят на автомобилите, които са санкционирани затова, че замърсяват въздуха. С уредите, които бяха подарени, какъв е ефектът? Колко коли, които са минали през техническия преглед и според техните документи са изправни, и не замърсяват въздуха? Това ми бяха въпросите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Господин Генов, не Министерството на околната среда и водите е подарявало на Столична община, а Столична община подари на МВР, на КАТ. Въпросът: колко са спрени би трябвало да бъде зададен на министъра на вътрешните работи. Аз не водя статистика. Всеки трябва да носи своята отговорност и съм убеден, че като народни представители си давате сметка, че ако ме питате за отговорностите на министъра на вътрешните работи, на здравеопазването и на земеделието, няма как да Ви дам коректен отговор. Аз давам отговорите в рамките на качеството ми на министър на околната среда.
Ако става дума за кметовете, изрично подчертах, че когато става дума за транспорт, организацията на транспорта в рамките на населеното място е негова работа, докато контролните прегледи, естествено, са работа на Министерството на транспорта.
Всеки трябва да носи отговорност в частта, за която отговаря. В противен случай ще имаме размиване на отговорности и никакъв ефект. А кметът има своите отговорности и именно за отговорностите, свързани с Програмата става дума, която той самият е написал и приел за изпълнение. Не става дума за неща, които не са минали през него. Самият той трябва да постигне резултат с тази програма, защото основните източници на замърсяване са битовото отопление и автомобилният транспорт в съотношение може би 60,70 към 30 в полза на битовото отопление, което е съвсем пък в правомощията на местната власт.
Нямам информация кой кмет колко е дал за качеството на въздуха. Факт е обаче, че има общини, които намаляват замърсяването през годините, мога да говоря за София и Варна например, има общини, които не постигат никакъв напредък – Видин и Горна Оряховица, не знам наизуст всички. Така или иначе има общини, които вървят в определена посока и независимо дали имат такъв ред в бюджета си, постигат резултати и такива, които дори и да имат такъв ред в бюджета си, не постигат резултати. Ние трябва да се съсредоточим върху тези, които не постигат резултати и да стимулираме другите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Министър, колеги!
Господин Министър, казахте, че важните моменти са три.
Първо, хармонизирането с европейското законодателство и това е най-лесната част – това, което казахте, че на документи ще се хармонизираме. Второ – възможностите за въвеждането на норми, и трето – местната власт. Проблемът е и с двете.
Ще започна обаче отзад напред – местната власт, това, което чухме от представителя на Сдружението на общините, че не приемат, не са съгласни. Това буди доста тревоги. Като знаем и в какъв период сме – догодина наближават и местните избори, също утежнява изпълнението на първа точка, ако хармонизираме и приемем Закона. Уверявам Ви, че от политическа гледна точка, това което казахме в началото, мисля, че няма поне на тази маса политическа сила, която да саботира или да не е заинтересована да спазим програмата за чистотата на въздуха.
Тук ще се върна и към всички мерки, които трябва да решим през бюджета. За съжаление, вчера го приехме на първо четене, но в тригодишната прогноза поне аз не видях да са обезпечени финансово всякакви мерки, които трябва да изпълним.
Знаете, от два месеца обикаляме страната. Трябва да Ви кажа, че вечер, като се прибирам, направи ми впечатление град Хасково, явно целият град се отоплява на дърва и въглища, въздухът е ужасен. Трябва кметовете или всеки месец да ги глобяваме, не виждам как ще се справим с този проблем без силна, финансово-агресивна политика.
Според мен Вашата задача като министър на околната среда и водите през следващите години е най-тежка. Казвам го с най голямо съжаление и със съчувствие. От нашата парламентарна група ще направим каквото зависи, но, пак Ви казвам: проблемът е сериозен, но не виждам в бюджета заложени финансови средства, за да се справим с тази програма. Без пари този процес няма как да стане. А и при местната власт трябва да се овладеят процесите, защото и те ще кажат: без пари как да спазим Закона, наредби, програми. Процесът е сложен.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Нямаше конкретен въпрос, а по-скоро размисли и мнения.
Заповядайте, господин Министър, ако желаете да коментирате.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Приемам съболезнованията. Ако Вашата парламентарна група е убедена да направи всичко възможно, ще подкрепи Закона.
Първо, да кажа, че кметовете ще бъдат глобявани веднъж годишно и то само при определени условия. Тоест принципът е следният: ако вземем средно за предходните три години и превишението е 70 при норма 35, в настоящата година той е получил 65 превишения, той няма да бъде глобен. Не е постигнал резултат, но показва подобрение.
Съгласен съм, че това е скъпо удоволствие, но тази задача има и своите чисто организационни мерки, които не струват нищо. Например забраната на движение в определени дни, в които се очаква инверсия. Спомням си, преди известно време Столична община обяви, че се очаква замърсяване в началото на този месец. Когато се очаква подобно нещо, може да се каже примерно, че в определена зона няма да се допускат автомобили и това не иска абсолютно нищо друго освен организация.
Когато говорим за добива на дърва, достатъчно е да ги добивате в определен период от време – началото на пролетта, за да имат някакво естествено изсушаване, което е въпрос на организация. Не е въпрос на допълнителни средства. Така че нека да не казваме винаги трябват ни много нови и нови пари. Има случаи, в които можем да постигнем някакъв ефект, докато дойдат и финансовите ресурси, само организационно. Организационното не е нещо, което е скъпо, но може би е трудно.
Казвате, че местната власт не приема. Извинявайте, ако местната власт беше застанала тук и каже: ние приемаме да бъдем санкционирани, аз сигурно щях да съм в шок. Кой нормален човек ще каже, че иска да бъде санкциониран? Кой шофьор примерно ще каже, че иска да бъде санкциониран, ако превиши скоростта. Естествено, че никой. Естествено!
Аз самият като гражданин не бих искал да бъда санкциониран. Само че санкцията е въведена като възпиращо, като принудително действие за нещо, което трябва да се направи. Тя не е желана. Тя е необходима. Кой, който е внесъл въглища, които не отговарят на изискванията, ще е щастлив те да му бъдат конфискувани в полза на държавата примерно и да се изгорят в някой ТЕЦ? Нормално е да не иска. Въпросът е да имаме политическата воля, защото тежките мерки, трудните мерки се приемат и с политическа воля и в някакъв вид и с политически консенсус. Признаваме ли, че това е съществен проблем за държавата? Признаваме ли, че това е съществен проблем за живота и здравето на гражданите на нашата държава? Искаме ли да вървим към решаването му? Или ще продължим да взимаме палиативни мерки, докато ни бъдат наложени санкции и отново бъдем принудени, само че по стария български обичай – и боят с тоягите да изядем, и солта да изближем, и накрая да си платим и глобите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Костадинов, имате думата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Министър, искам искрено да споделя, че ставам все по притеснен, връщайки се към тази тема и вниквайки в нея. Ще Ви споделя защо се чувствам притеснен и смятам, че сме изправени пред доста сериозно предизвикателство в парламента и, разбира се, Министерството.
Мислех да се изкажа пръв, когато чух от Сдружението на общините, че те са категорично против кметовете да отговарят за мерките, които се препоръчват. Извинявайте, но общините са орган по околна среда, за управление на мерките по околната среда и те са вписани в Закона. Ако след 2007 г. тепърва се сещаме, че общините не го искат, ми звучи странно.
Когато прочетох обаче Вашите доводи, се замислих доста, защото много от нещата водят, ще Ви кажа в каква посока. Доста от нещата, които казвате, са така. Дали защото държавата до момента не е задължавала достатъчно да бъдат истински орган по управлението на процесите, дали защото е деликатно това взаимоотношение – това са други въпроси. Според мен колегата Генов е прав, че ние трябва да прецизираме, трябва да се задълбаем да видим какво от това, което е предвидено, наистина не е о кей за кметовете, за Сдружението на общините.
Въвеждащото Ви изречение за мен, казвам го приятелски, беше скандализиращо – общините са орган по околната среда с всичките мерки по транспортната схема и по управлението на процесите, тоест там има голям ресурс. Колеги, България трябва да изпълни решението на Европейския съд. Ние сме притиснати от времето и трябва да предприемем мерки, само че на мен ми се струва, че ние сме изправени пред много сериозно предизвикателство – за първи път се опитваме да разглеждаме проблема за чистотата на въздуха като проблем – хоризонтален, каквито са проблемите на околната среда, и да се интегрират доста други ведомства и институции. Това е голямото предизвикателство пред нас и може би затова съм притеснен. Министерството прави определени опити, искам да кажа, че на 12 ноември тази година ще обсъждате мерките на Комитет за наблюдение.
Искам обаче да припомня друго: на изнесеното заседание в Бургас ще цитирам думите на кмета: ние сме в процес на изработването на мерки, критерии и индикатори за това, което ще бъде финансирано. Ние сме крайни оптимисти, смятаме, че трябват по-съдържателни, по-друг тип мерки, защото тези, за които сега ще се дават пари, според него няма да доведат до желания ефект.
Искам да кажа следното: ако отходните води и отпадъците се чистят последващо, то за първи път пред нас излиза предизвикателството да осъзнаем това, че мерките за въздуха трябва да бъдат не да чистим мръсния въздух, а да предприемем такива, които да не допускат генерирането на замърсяването на въздуха. Това е друга тема, по-скоро към Иван Ангелов и към съдържателната работа. Ако последващо чистим въздуха, както водите, няма да стигнем до никъде. Това според мен искаше да каже кметът на Бургас. По-малко от 3% от българските граждани имат достъп до газова инфраструктура. Този процент стои от години наред между 3 и 4.
Засега ще се въздържим по Законопроекта, но трябва да подкрепим сериозни мерки, които да направят тази програма ефективна и стратегията в средносрочен план. Доста притеснено ми е и затова взимам думата. Може би не съм осъзнавал пред какво се изправяме като предизвикателство. Парите са недостатъчни, но аз моля и Сдружението на общините да видите и да си припомните дефиницията за европейските средства. Те са подпомагащи националните усилия. Не може да чакаме абсолютно всичко да дойде от Европа. Няма съфинансиране на държавата за мерките по въздуха. Смятам, че Министерството може да разчита на всички нас по отношение на бюджета да помагаме. Ако се бавим и нищо не правим, още повече ще закъса положението, така че да огледаме това, срещу което е Сдружението, кое трябва да се коригира и да вървим напред.
Госпожо Василева, струва ми се, че трябва да се измисли или национален орган – навремето говорехме за национален орган по управлението на водите. Основните компоненти на околната среда и факторите очевидно трябва да се управляват от национални органи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Може би, поради факта че той, както и някои други от нас сме се срещали с тези предизвикателства, в изказването си господин Костадинов дава индикация за проявата на добра воля от страна на колегите от БСП. Надявам се наистина това, което господин Георгиев каза – да се обединим, защото действително рисковете за здравето на хората са факт, който не можем да пренебрегнем и е необходимо да обединим усилията си, за да се справим с предизвикателствата. Безспорно законодателните мерки са част от действията, които е необходимо да бъдат предприети.
Ако няма други желаещи за изказвания, накрая искам да кажа няколко думи и аз. В общи линии категорично ще подкрепим Законопроекта и се надявам и колегите от останалите парламентарни групи да подкрепят Законопроекта. Разбира се, законодателният процес ни позволява и в рамките на двата месеца, които Комисията е определила като срок, държавата да изпрати обратно информация за хармонизиране на законодателството, да съумеем да приключим с работата по този законопроект, да отразим коментарите по отношение на транспониране на Директивата, както и да въведем по-строги мерки – неща, върху които работим години наред. Всъщност още през 2016 г. започна работата на Работната група във връзка с разработването на стандартите, които да бъдат въведени при използването на твърди горива за битово отопление.
Целите на Законопроекта са ясни – по-решителни мерки и действия за справяне с проблема, който има и той се състои основно в превишаването на нормите за съдържанието на фини прахови частици в атмосферния въздух; въвеждането на стандартите, контролният орган, който поема ангажимента да съблюдава спазването на тези стандарти, разработването на съответните подзаконови нормативни документи и изграждането на система за контрол се надявам да доведат до положителни резултати. Действително най-висок е приносът на битовото отопление в замърсяването на въздуха с фини прахови частици.
Наистина се надявам колегите положително да погледнат на този въпрос и отчитайки отпорът, който дадоха по отношение на действията за промяната, екологизиране и модернизиране на данъчното законодателство, се надявам да не се повтори и във фазата на обсъждането на този законопроект, а по-скоро дебатите и обсъжданията да бъдат насочени към прецизиране, където е необходимо, допълване, коригиране. Да обединим усилията си и да подготвим наистина добър законодателен акт, който по-бързо да доведе до желания резултат – да няма замърсяване на въздуха в България.
По отношение на финансовото обезпечаване, тъй като бяха лансирани тези, че едва ли не се очаква тези 115 милиона по Оперативната програма да решат повсеместно проблемите – мисля, че на всички е ясно, че мерките, които са заложени в общинските програми, включват най-различни видове дейности, включително и инвестиции, дейности, касаещи и контрола, и благоустрояването на градската среда, и зелените системи в градовете, ако щете и Програмата за саниране е мярка, която допринася за подобряване качеството на въздуха. Така че инвестиции се правят. Надявам се, че колегите няма да са толкова критични примерно към Програмата за саниране, защото тя има и този положителен ефект, мерките за интегрирания градски транспорт, метрото и така нататък – всичко това може да бъде цитирано като инвестиции и действия, предприети за целите за постигане на по-добро състояние на въздуха.
Безспорно, що се отнася до осигуряването на допълнителен финансов ресурс, надявам се, че ще можем да помогнем на Министерството, защото това е важно и, разбира се, на общините. Надявам се, че във фазата между първо и второ четене, ако има предложения, те ще бъдат обсъдени в оперативен порядък и с представители на Министерството, и на другите институции, така че по-бързо да стигнем до второ четене на този законопроект.
Отново казвам, днес Европейската комисия даде на България два месеца срок, за да отговори на коментарите относно действията, предприети за подобряване на качеството на въздуха. Знаем че заплахата, която е надвиснала над страната ни, вече има и финансово измерение, така че трябва отговорно да се отнасяме към това.
Личното ми мнение е, че би могло да се работи в посока прецизиране на някои от текстовете. Разбира се, ще се запознаем по-детайлно и със становищата. Това, което би могло според мен да се прецизира, е ясната демаркация на отговорностите предвид и санкционният механизъм, който е възприет. Да, беше цитирано, че процентът на промишлените замърсители не е толкова съществен, нито пък на трансграничното замърсяване, но така или иначе има населени места, където те биха могли да имат съществено влияние върху състоянието на въздуха.
Освен това в текстовете на Закона се изхожда от презумпцията, че в настоящия момент България има проблем с фините прахови частици. Така или иначе текстовете на Закона никъде не споменават, че става въпрос само и единствено за фини прахови частици. Ако някъде се получи промишлено замърсяване, което е извън контрола на местните власти, тогава то би могло да има съществено влияние върху резултатите, които впоследствие пък да резултират върху глоба на кмета, който пък няма възможност да влияе върху ограничаването и контрола на тези замърсявания.
Нека да видим и предложенията между първо и второ четене, като отново подчертавам добрата воля и наистина абсолютната подкрепа от страна на колегите от нашата парламентарна група, защото сме убедени, че това са важни стъпки, много трудни стъпки, но важни за здравето и живота на хората в България.
Желаете ли нещо да коментирате, господин Министър?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Само да напомня, защото Вие се срещате ежеседмично с кметове. Освен Оперативната програма, Програма LIFE е много сериозен инструмент и общини в България вече кандидатстват по Програма LIFE. Програмата DESIREE, която е в Министерството на енергетиката и е за газификация. Много често кметовете нямат тази информация и Вие може да им подсказвате тази информация и да им напомняте, защото тяхната активност за търсене на финансов ресурс не е единственият източник в бюджета. На прима виста се сещам за тези, вероятно има и други. Примерно огромен проект имаше за Полша, който включваше няколко големи градове – говорим за десетки милиона евро. Искам да използвам случая, за да напомня и на Вас и Вие пък да напомните на кметовете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, има ли други изказвания?
Една минута Ви давам, господин Генов, за трети път взимате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Вие чухте нашите добри намерения. На първо четене нашата група ще се въздържим. Ще видим какви предложения ще направим между първо и второ четене. По принцип сме за този закон. Не искам въздържанието чрез гласуването да се разбира по някакъв друг начин. Има доста неща за прецизиране, както каза госпожа Василева. Днес ще се въздържим, между първо и второ четене ще направим каквото е необходимо по процедурите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, за финал да напомня, че Националната програма е оповестена за публично обсъждане, така че могат да бъдат изпращани предложения и коментари към Министерството.
Закривам дебатите.
Колеги, който от Вас подкрепя приемането на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г., моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се Законопроектът.
Благодаря, господин Министър. Благодаря на нашите гости.

Пристъпваме към втора точка:
РАЗНИ.
Колеги, искам да направя едно съобщение: имаме любезна покана от страна на колегата Васил Цветков и от кмета на Костинброд. В следващата седмица, в часа определен за заседание на Комисията по околната среда и водите, ще направим изнесено заседание.
Заседанието на Комисията в четвъртък ще бъде в Костинброд, като идеята е на място да посетим екологична инфраструктура, изградена със средства от Оперативната програма, да проведем разговор с местната власт, за да видим какви са техните тегоби и с какво могат да се похвалят.
Ще изслушаме и Министерството на околната среда и водите за напредъка по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г.
Това, което искам да помоля, предварително всеки от Вас да потвърди присъствието си в секретариата.
Имаше въпроси за другите идеи за посещение на място, следващата година ще бъдат реализирани.
Благодаря.
Ако няма други коментари, изказвания, закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА