ПРОТОКОЛ
№ 36

---

На 7 февруари 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народните представители Иван Вълков, Десислава Танева, Андриян Райков и Станислава Стоянова на 25.01.2019 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26.11.2018 г.
4. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24.01.2019г.
5. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Имаме необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предложеният дневен ред се състои от следните точки:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народните представители Иван Вълков, Десислава Танева, Андриян Райков и Станислава Стоянова на 25.01.2019 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-55, внесен от Министерски съвет на 26.11.2018 г.
4. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019г., № 902-00-3, внесен от Министерски съвет на 24.01.2019г.
5. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря Ви.
Пристъпваме към разглеждане на първа точка от дневния ред, така наречения блицконтрол:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГОСПОДИН НЕНО ДИМОВ, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По тази точка наши гости тук са министърът на околната среда господин Нено Димов, заместник-министърът Красимир Живков и господин Ивайло Петков – началник на кабинета и парламентарен секретар.
Започваме по надлежния процедурен ред.
Първи имат думата от най-голямата политическа сила, представена в парламента, Парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Грудев, заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми колеги! През 2018 г. бе обявена процедура за предоставяне на финансиране по приоритетна ос „Води“ за изграждане на ВиК-инфраструктура. Това е оста с най-значителен финансов ресурс.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: има ли проектна готовност от страна на ВиК операторите и има ли подадени проектни предложения по реализирането именно по тази ос?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително на 20.07.2018 г. беше обявена от управителния орган Процедура № БГ-161-М-10-П-002-1.016 – изграждане на ВиК инфраструктура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 14 консолидирани ВиК оператора. Знаете, че на практика в този програмен период се предвижда да се финансират само консолидирани ВиК оператори, като целта е да се реши проблемът с ВиК операторите, обслужващи агломерации с над 10 хиляди еквивалент жители, което е изискване и на Директива 91/271 ЕИО.
На практика до този момент пак със съдействието на Оперативна програма „Околна среда“ бяха изготвени и регионални прединвестиционни проучвания за тези 14 ВиК оператора, както преди това и едно за ВиК-Смолян, който е 15-ти в случая. На практика миналата година беше подадено и излезе от оценка вече изграждането и реконструкцията на ВиК инфраструктурата в Смолян. Това е единственият проект, който до момента е подаден, минал през оценка и оценен. Останалите 14 към този момент не са подадени, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството уверява, че в рамките на месец февруари ще има подадени пет, в рамките на месец март - още три, и след това мисля, че остават още шест до 14 през месец април. Ако този график бъде спазен, това няма да затрудни Оперативна програма „Околна среда“, защото ние трябва да направим последваща оценка, за да се справим с последващата оценка, като мисля, че след като за Смолян минаха почти десет месеца натрупахме необходимия опит, за да може по-бързо да се справим. Разбира се, това зависи и от качеството на информация, която ще ни бъде подадена.
Тук е добре да кажа, че в неофициални разговори това ще е предоставено – буквално от вчерашния ден е ясно, че ако до 2021 г. не са започнали реални строителни действия, има всички шансове Европейската комисия да не иска да продължи тази линия, така че Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва много сериозно да се погрижи в това отношение и действително да спази сроковете, които са поети като ангажимент. Крайният срок, който при разговорите с оператора сме дали за подаване на прединвестиционните проучвания, е 23 април 2019 г. Така че по графика, даден ни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ако бъде изпълнен, считаме, че в срока, който имаме като краен, ще получим всички 14 и няма да имаме затруднения.
ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, ГОСПОДИН министър.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Имат думата колегите от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Георгиев!
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, господин заместник-министър, колеги и гости! Моят въпрос е свързан с питане по време на приемни – мои и на колеги, в последните месеци.
Уважаеми господин министър, през 2018 г. по Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство бе подписано Програмно споразумение между България и страните донори Исландия, Княжество Лихтенщайн и кралство Норвегия за финансиране на Програма „Опазване на околната среда и климатичните промени“ за програмен период 2014 – 2021 г.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какъв тип мерки предстоят да се изпълняват по Програмата? На какъв принцип е разпределена отговорността по изпълнението на мерките и съобразени ли са с Националната стратегия за адаптация към изменението на климата? Това са въпроси, пак казвам, които са постъпили от приемната. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Да, действително на 10 април беше подписан Меморандумът заедно с Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия по Дунавската програма. Основните проекти, които ще бъдат изпълнявани, са насочени в областта на морските води, смекчаване и адаптация към климатичните промени, кръгова икономика – един от приоритетите, които и на ниво Европейския съюз и на ниво България са изключително важни, и екосистемните услуги.
На практика това са два типа проекти. Едните са предефинирани, другите ще бъдат на конкурентна основа.
Когато говорим за морските води, тук става дума за предефинирания проект „Познание и информация по отношение на регионалните действия по опазване на околната среда на Черно море“. Това е част от проектите.
Когато говорим за общините, тук става дума за изпълнение на иновативни мерки за намаляване на въздействието и адаптиране към промените на климата, съвсем насочено в тази посока в тези български общини. Част от предефинираните общини са Кърджали, Сливен, Стара Загора, Русе – мисля, че са общо осем или десет общини, като извън тях има възможност и за непредефинирани, които да кандидатстват. Тези общини са извадени като ключови от Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, която направи Световната банка. Така че това е причината те да са предефинирани, а тези, които сме оставили на свободно, са също от Стратегията, но там ще има по-конкурентен подбор. Респективно остойностяване и прилагане на екосистемни услуги е друг проект, който е продължение от предходния период. В предходния период бяха извършени редица дейности.
Бих искал да се спра на кръговата икономика, който обаче е нещо ново, за разлика от предишните. Това е сфера, на която знаете, че силно се набляга в рамките на политиката на Европейския съюз, която ще се развива и за следващия програмен период. Така че съвсем в унисон за преминаване от линейна към кръгова икономика и за максимално предотвратяване на производството на отпадъци, минимизиране на депониране, рециклиране и прочие. Тук се надявам, че ще имаме възможност и в текущата оперативна програма да заделим ресурс в тази посока.
Със сигурност едно от нещата, които ще договаряме за следващата Оперативна програма и вероятно ще имам възможност по-подробно да говорим на 18-ти в тази посока, кръговата икономика ще бъде много силно застъпена и се надявам по този начин институционално да дадем възможност на общините да се подготвят за този следващ програмен период. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, в публичното пространство изтече информация, че преди, вероятно в средата на миналия месец, сте провели целенасочени срещи в пограничните райони на Западните покрайнини, срещи и с българските граждани от град Кюстендил, срещи и с нашите сънародници в Босилеград, като основна тема – вероятно всички сме запознати с това, е реалното, а и бъдещо потенциално замърсяване на речните води в тези погранични региони. На по-късен етап, доколкото имам информация, сте се виждали и с Вашия колега министърът на екологията в Сърбия.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: как преминаха по същество тези срещи? Какви задачи бяха евентуално набелязани? С оглед наистина превенция и ограничаване замърсяването на пограничните речни води, защото вероятно пряко се касае за река Драговищица, но това е червената лампичка, която трябва да ни светне и евентуално за други такива потенциални проблеми. Така че моят въпрос към Вас е да дадете малко повече информация относно тези срещи и за резултата от тях.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Стоянов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Първо ще започна с това, че проблемът не е идентифициран в момента, имаме информация от доста време. Ние следим на територията на България показателите на реката, които до този момент не са обезпокоителни, но като цяло с информацията, която идва от сръбска страна, ни кара да правим този извънреден мониторинг и чест мониторинг непрекъснато, за да следим какво се случва при трансграничното замърсяване.
Разбира се, в тази част на Сърбия знаем, че има много голямо българско малцинство – население, за което ние също трябва да полагаме максимални грижи. От тази гледна точка при мен имаше официална среща, направена с представители на Босилеград, дойдоха и хора от Кюстендил и екологичната организация „Балканка“ с поставяне на два основни въпроса. Единият беше свързан с разработването на добив, потенциален в бъдеще време, в Кюстендилско на находище, което потенциално може да замърси водата в района. До този етап ние още нямаме програма и очакваме да получим от Министерството на енергетиката, ако изобщо се тръгне към подписване на договор, да видим какви трябва да бъдат гаранциите и въобще дали това може да бъде реализирано.
Втората всъщност реална причина беше хората от Босилеград, които бяха дошли, и искаха да изразят своите опасения и притеснения за замърсяването на водата на река Драговищица. Настоях и на практика на 22 януари успях да се срещна с Горан Триван – моя колега сръбския министър на околната среда, поставяйки няколко въпроса, всъщност основно със замърсяването на реките в тази част. Стартирайки с мина „Бор“, това е един много отдавнашен проблем с идеята, че не трябва да допускаме повторен такъв случай с река Драговищица и добива, който в момента е там.
На практика няколко са нещата, които поискахме от сръбската страна. С официални писма още миналата година сме поискали нота през Външно министерство и нашия посланик информация за състоянието на инвестиционните интереси в райони. С мое писмо съм поискал официална информация за данни от мониторинга на водите в района. Колегата пое ангажимент да ги изпрати, но обясни, че те са все още водите в тяхното Министерство на земеделието и той ще предаде официалното ми искане до там, и се очаква да бъде получено обратно. В интерес на истината до този момент не е получено и през следващата седмица предстои по официален път отново да настоя за тази информация.
Всъщност тук основно говорим за мините „Караманица“ и „Благодат“. Мина „Караманица“ по информация от самия сайт на Сръбското министерство ще работи пилотно две до три години, като ние много ясно казахме, че ако работата на тази станция бъде прекратена – добре, но ако не бъде прекратена, държим да бъде направена оценка за въздействие върху околната среда в трансграничен аспект и Република България да участва в тази процедура.
Нещо повече, стана дума и за потенциалното изграждане на водно-електрически централи, които също могат да имат негативно влияние върху реките в региона, включително трансграничните реки, така че настояваме и там да бъдем навреме информирани и изцяло информирани за всички инвестиционни намерения за пограничните райони, които могат да доведат до неблагоприятни условия за трансграничните реки в района, не само в тази част, но по цялата граница. И пред мен в разговорите, и пред медиите, включително българските, колегата пое ангажимент да започнат подготовката, проектиране и изграждане на пречиствателни съоръжения в района, които да подобрят състоянието. Естествено, това не е нещо, което може да стане в рамките на дни и месеци, но този ангажимент беше поет.
Предложих също така да направим съвместна работна група, водена на политическо ниво на заместник-министри и експерти, разбира се. Защото, от една страна, ако искаме да сравняваме данните от двете страни на границата, трябва да имаме еднакви модели, трябва да имаме еднакви норми, по които да сравняваме. Доколкото българските са синхронизирани с европейските, а Сърбия има желанието да се присъедини към Европейския съюз, тя би трябвало да покаже техните и ако се разминават, да ги синхронизира с европейските, тоест с нашите. Така трябва да имаме обща база за сравнение и ако това нещо успеем да постигнем, като следваща крачка, поисках да изградим координиран мониторинг, тоест всяка от двете страни да мери на своя участък, след което да предоставя публично информацията и от двете страни на границата. Бяхме се разбрали до средата на месец февруари да направим тази работна група. За съжаление, това е втората част от писмото, което ще изпратя другата седмица. Още не съм получил състава на тази работна група, като колегата за коректност каза, че първо, понеже това беше поставено като предложение на самата среща, ще уточни и след това ще отговори дали приема или не. Надявам се, че ще приеме, но това ще бъде запитано като втори пункт в писмото, което ще изпратя по официален път.
Разбира се, има възможности и бяха обсъдени за работа в рамките на туининг проектите, които са между страна членка и страна – кандидат-член за Европейския съюз, като също да бъдат видени необходими възможности за разработване не само в тези два участъка по цялата граница, а решаване на проблеми, които могат да възникнат с водите. Естествено, когато говорим за това, ставаше дума и за други възможности, които България като страна, която е минала по този път и има като възможност да помогне на нашите сръбски съседи, да го изберат. Така че сумарно това мога да кажа на този етап. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз за пространната информация, господин министър – въпросът е изключително значим и затова беше важно да чуем детайли по напредъка. Разбира се, целта е да се запази доброто състояние на екосистемите в района.
Заповядайте!
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: И нещо изключително важно, което забравих – аз съм поискал среща, вероятно в началото на другия месец ще имам с комисаря Вела, пред който искам да поставя много ясно този въпрос на предстоящите срещи „Европейски съюз – Сърбия“, на политическо ниво от българска страна. Това е един от инструментите, които имаме като страна-членка, да влияем, така че този въпрос най-вероятно, поне по информация, която имам, ще бъде повдигнат на срещата. В началото на март, след като се видя с комисаря Вела, ще имам абсолютната гаранция, че това ще бъде част от политическия разговор „Европейски съюз – Сърбия“.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надявам се и Европейската комисия да подкрепи усилията на правителството, разбира се, и Конвенцията от Еспоо дава възможности за това.
Тъй като сред нас няма колеги от парламентарните групи на ДПС и „Воля“, пристъпваме към втори рунд от задаване на въпроси по реда на чл. 29 от нашия правилник.
Ред е отново на Парламентарната група на ГЕРБ. Ще се възползвам аз от правото да задам въпрос от името на Парламентарната група, отново свързан с Оперативна програма „Околна среда“, 2014 – 2020 г.
Неведнъж сме коментирали с Вас напредъка на Програмата, отчитани са междинните резултати в изминалата година. Знаем, че 2018 г. беше ключова от гледна точка на финансовото изпълнение на Програмата и ангажимента по правилото М+2, М+3. Миналата година Вие упоменахте, че има идентифициран риск от евентуална загуба на средства по Програмата. Бихте ли ни информирали как приключи 2018 г.? Преодолени ли са тези предизвикателства? Какви са финансовите резултати по Програмата?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо председател.
На два от първите блицконтрола имах зададен такъв въпрос и действително към него момент беше идентифициран риск от над 100 милиона потенциално за загуба на ресурс. Бързам да кажа, че към 31.12.2018 г. тази загуба е сведена до нула, тоест ние нямаме загубени средства по Оперативната програма. Това е плод на изключително добрата работа на Програмата и на продължителността и на опита, който има още от първия период. Но като цяло нямаме загуба на средства – не е идентифицирана, казано накратко.
Иначе към 31 декември 2018 г. е отворен целият ресурс на Програмата. На практика има договаряне на над 100%, а именно 103%, като има някои оси, надхвърлящи, например по ос 1 – на 109% е договарянето, по ос 2 – 103%. Така че имайки предвид, че голяма част от процедурите минават през Закона за обществените поръчки, се очаква предвидената стойност да падне надолу, така че наддоговарянето е естествено.
Договорените суми в края на годината са почти 50%. Тези, които са разплатени, са почти 16%. Може би само за сравнение ще дам крайната степен, това което е верифицирано и сертифицирано от Европейската комисия. Завършихме с над 13% при стартиране на годината с 3% сертифицирани средства. Така че скоростта на Програмата е много ускорена и мисля, че ако продължим така и през тази година, и особено, отговаряйки и на първия въпрос – ако получим в срок от ВиК операторите проектите, най-големият ресурс, който има всъщност, би трябвало изпълнението да има много сериозен напредък в рамките на тази и следващата година.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, наистина добра новина – всички сме наясно с това, че Програмата е тежка. Тя е свързана с реализацията на инфраструктурни проекти, които отнемат време и като подготовка, и като реализация.
Предвид идентифицирания риск миналата година наистина е задоволителен постигнатият резултат, защото това показва добрия административен капацитет и усилията, които са положени. Така че пожелаваме успех и занапред с Програмата!
Пристъпваме към въпроси от колегите от „БСП за България“.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Димов, аз имам един такъв въпрос. Идва пролетта, снежната покривка в доста от планините в България е над нормалната за сезона, очаква се още валежи, още сняг. При едно интензивно снеготопене всички ручейчета, поточета, реки започват да прииждат. Там, където водосборът е доста голям, възникват опасности от наводнения.
Все пак във Ваши ръце са два контролни органа – басейновите дирекции, регионалните инспекции за опазване на околната среда. Наясно са тук колегите дори какви отговорности бяха вменени и на областните управи. Но с цел предотвратяване на бъдещи такива наводнения, бутане на мостове – ето днес пак има случка между Маджарово и Ивайловград, ако не сте го разбрали, ще го разберете, може би – ще разпоредите ли някакви извънредни административни мерки в тази посока, които касаят съвместно с тези комисии, които съществуват, проверка на проходимостта на речните корита, почистване от наноси, от растителност, която представлява препятствие за свободното движение на водите? Предвиждате ли нещо в близко време? Ето, сега сме началото на месец февруари, всички тези събития, които ги прогнозираме, започват понякога от март, а понякога в април, в май и лятото са се случвали. Но е добре една такава административна мярка, ако предвиждате, да изпреварим събитията, а не да бягаме след тях. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Първо, предстои да издам заповед още този месец за проверка по всички речни корита на районните инспекции, за да видим в какво състояние са, за да бъде предписано. Сам казахте, че областните управители носят отговорност извън населените места, а кметовете – в рамките на населените места. Така че тази проверка ще бъде направена със съответните предписания.
Може би случаят е аналогичен, не знам, с този, който споменахте, но ние непрекъснато по сигнали проверяваме когато се почистват речни корита, дали се прави на указаното място, по географски координати дали се изземва обемът, който трябва да се вземе или над това, или недостатъчно. Тоест това са рутинни процеси. Проверката ще бъде направена през февруари месец, за да може през месец март, докато все още няма топене на снеговете, ако има такива места, да бъдат почистени.
Това, което следим изключително стриктно също така, е нивата на язовирите. Към момента, може би отпреди седмица е информацията, която имам – питейните язовири са по на 75%, което от една страна, има достатъчно вода, за да се гарантират нуждите на гражданите. От друга страна, има и някакви свободни обеми от 25%. Тези, които са на Енергетиката, са около 70% запълнени, а тези, които са за напояване са малко под 50%. Тоест в момента имаме необходими свободни обеми. През тази седмица само два – единият беше язовир „Кърджали“, а другият е „Студен кладенец“, които преработват вода, която има висока вълна, следим ги внимателно, за да поддържаме нивото.
Така че на практика нещата, които следи Министерството на околната среда и водите, първо, от гледна точка на язовирите, знаете, че ние правим ежемесечен контрол, но ако се наложи, може и по-често, за да има необходимите обеми.
Що се отнася до реките, районните инспекции ще направят през месец февруари и в началото на март тази проверка, за да направят съответните предписания на областните управители.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Няма допълващи въпроси.
Следва Парламентарната група на „Обединени патриоти“. Нямат въпроси.
При това положение приключихме двата кръга въпроси към министъра по актуални теми.
Благодаря Ви още веднъж, господин министър, че бяхте с нас и ни предоставихте информация по важни и актуални текущи въпроси. Довиждане!

Колеги, пристъпваме към втора точка от дневния ред, а именно:

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ, № 954-01-3, внесен от народните представители Иван Вълков, Десислава Танева, Андриян Райков и Станислава Стоянова на 25.01.2019 г.

По тази точка от дневния ред от страна на институциите наши гости, както стана ясно, са:
Господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“ към Министерството на околната среда и водите.
От страна на Министерството на земеделието, храните и горите: господин Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“.
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури: господин Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА.
Също така желание за участие в днешното заседание са заявили и представители от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: инж. Ирена Колева, инж. Димитър Куманов и инж. Красимира Кузманова.
Пристъпваме към представяне на Законопроекта от един от вносителите.
Господин Райков, заповядайте.
АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ще представя на Вашето внимание мотивите с предложението за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, които са в две насоки.
Едната промяна е свързана с отпадането на задължението за монтиране на измервателни устройства, които определят обема на отнетия при водовземането обем вода за аквакултури и свързаните с тях дейности.
При повечето действащи рибни стопанства няма предвидени условия и техническа възможност за монтиране на измервателни устройства, които да определят обема на отнетата при водовземането вода съгласно изискванията на действащия Закон за водите.
Зоните, в които е възможно монтирането на такива устройства, често са извън територията на стопанствата, съответно опазването и достъпът до тях са силно затруднени и често невъзможни. Между точките на водовземане има възможност за нерегламентирано ползване на вода от трети лица, което води до финансови загуби от водоползвателя.
От друга страна, топографското разположение на стопанствата в ниски равнинни части, в близост до реки или във високопланински терени, честото изместване на точката на водовземане от реки, поради промяна на коритото и дълбочината след наводнение или други природни бедствия, възпрепятстват правилното монтиране, функциониране и отчитане на измервателните устройства.
Освен това при наводнения и други природни бедствия през рибните стопанства протича вода, която е технологично нежелана и не може да бъде спряна или отклонена от каналната мрежа и продължава да бъде измервана и отчитана от устройствата като използвана. Следва да се има предвид, че част от басейновите стопанства в периоди на наводнения се използват като резервоари за събиране на вода с цел предпазване от вредното въздействие на водите, но и в тези случи събраната вода ще бъде измерена и отчетена от измервателните устройства като използвана и съответно ще подлежи на заплащане.
Следва да се има предвид, че в условията на проточност през басейните водата, отнета от водоизточника, се възвръща в рамките на часове или дни. Това означава, че реално използваният обем вода във всеки един момент е равен на вместимостта на басейните, а евентуално измерената вода би била в пъти повече, независимо че е възстановена. От друга страна, голяма част от рибните стопанства използват многоводието през пролетния сезон за напълване на басейните и изпускат обратно във водоизточника водата с цел улов на рибата през есенния период на маловодие, с което на практика спомагат за баланса на речния отток през сезоните.
Независимо от въведеното със Закона за водите изискване за монтиране на измервателни устройства, липсва еднозначна нормативна уредба за вида и изискванията към тях и за начина, по който те се монтират и отчитат.
Монтирането на измервателните устройства от малките рибопроизводители представлява сериозна финансова и административна тежест за тях и е сред основните мотиви за преустановяване на дейността им. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури малките рибопроизводители са около 80% от регистрираните, тоест процентът на засегнатите е много висок. Невъзможността малките производители да прилагат разпоредбите на Закона за водите относно измервателните устройства създава предпоставки за намаляване на интереса към производство на аквакултури и свързаните с тях дейности, както и до намаляване на инвестициите в тях. Това от своя страна води до неизпълнение на мерките и индикаторите, приети от Министерския съвет в Националния многогодишен стратегически план за развитие на аквакултурата 2014-2020, както и на Програмата за морско дело и рибарство 2014- 2020 по отношение на инвестициите в аквакултури.
Другата основна промяна в проекта е свързана с премахването на таксата за замърсяване от дифузни източници за аквакултури в съоръжения и на таксата, която се дължи в случаите на водовземане от воден обект за аквакултури.
Действащата разпоредба на чл. 194, ал. 11, т. 4 се тълкува от басейновите дирекции като основание за освобождаване от такси на производители, които имат разрешителни, издадени само по реда на чл. 46, тоест от производители, които използват плаващи съоръжения за аквакултура.
В същото време, независимо че извършват същите дейности, лицата, които имат издадени разрешителни по чл. 44, не са освободени от заплащането на такса. По този начин действащите разпоредби на Закона за водите в частта аквакултури и свързаните с тях дейности създават неравнопоставеност между субектите, извършващи дейност в сектора и поставят част от производителите на аквакултури в по-благоприятна конкурентна среда.
Предлаганото изменение в чл. 194, ал. 11, т. 4 цели да бъде премахнато съществуващото противоречие и правната норма да бъде съобразена с един от основните принципи, залегнал в чл. 8, ал. 2 от Закона за водите – създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица.
Съгласно статистическите данни на ИАРА, производството на риба в Република България значително намалява и се увеличава броят на неработещите стопанства, като една от основните причини е увеличената административна и финансова тежест за производителите, която води до оскъпяване на произвеждания продукт и до неговата неконкурентоспособност.
От друга страна, съществуващата в момента негативна тенденция за намаляване на производство на риба от аквакултура като цяло увеличава натиска върху популациите, включително и от бракониерска дейност, което се отразява негативно върху биологичното разнообразие.
Аквакултурната дейност може да се смята като екологична дейност. Една част от стопанствата отглеждат биологично застрашени в различна степен видове, част от които се разселват обратно в природата, което при спиране на тяхната дейност ще се отрази негативно на биологичното разнообразие и популацията на видовете.
Приемането на предложените изменения в Закона за водите няма да доведе до разходи за бюджета, но ще бъдат намалени приходите от такси за аквакултури, отглеждани в съоръжения, които приблизително са в размер от 200 хиляди до 250 хил. лв. Същевременно приемането на предложените изменения ще доведе до увеличаване на приходите от данъци и осигуровки на лицата, заети в производството на аквакултури и свързаните с тях дейности приблизително с над 3 млн. 500 хил. лв., както и до допълнителни приходи за държавния бюджет, свързани със съпътстващото производство, обслужващо сектора.
В заключение ползите за държавния бюджет от приемането на предложените законодателни промени значително ще надвишат евентуалните негативи от намаляването на приходите от такси за аквакултури и свързаните с тях дейности.
Считаме, че предлаганите законодателни промени ще се отразят благоприятно върху производството на риба от аквакултура и на свързаните с него дейности, ще се увеличи консумацията на прясна риба, произведена в България, което ще се отрази благоприятно на здравния статус на населението. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Райков, за представяне на мотивите на вносителите.
Колеги, както вероятно сте запознати, по Законопроекта има постъпили становища от Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите, две становища от сдружение „Балканка“, от Национално признатата асоциация на производителите на рибни продукти „БГ фиш“ – пет броя становища, становища от Националната асоциация на рибопроизводителите, от Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България НА РИБА БГ, от Национална асоциация „Българско Черноморие“, от Асоциацията на индустриалния капитал в България и становище на група малки рибопроизводители. Те са качени на страницата на парламента и предполагам сте запознати с тях.
Преди да пристъпим към въпроси, ако има такива, нека да чуем и мнението на институциите. От Министерството на околната среда и водите, господин Живков, може би Вие ще представите позицията на министерството по така представения Законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители! Министерството на околната среда и водите предостави в Комисията по околната среда и водите становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. От момента на предоставянето на становище до ден-днешен нямаме изменения, така че поддържаме становището и по-конкретно по двата члена – чл. 194а и чл. 194 от Закона за водите.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Живков.
Аз все пак ще помоля съвсем накратко синтезирано да представите становището.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: В Закона за водите ясно са разписани принципите при определяне на таксите, измерването на количеството отнета вода u провеждания мониторинг за качество на водите. За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица – конкретно в чл. 8 от Закона са записани изискванията.
За правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане от повърхностни води и такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води – чл. 194, ал. 1 от Закона за водите. Съответно има изисквания за монтиране на измервателни устройства – чл. 194а, ал. 1 от Закона за водите.
Във връзка с цитираните от мен членове и горепосоченото, в Министерството на околната среда и водите не подкрепяме искането за изменение по чл. 194 и чл. 194а от Закона за водите, като неоснователно с оглед изискванията на Рамковата директива за водите, на европейското и българското законодателство, защото не се осигуряват еднакви правни рамки за всички икономически сектори при използването на водите за стопански цели.
За постигане на равнопоставеност между водоползвателите и като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица ние предлагаме следната редакция на чл. 194а от Закона за водите:
„Алинея 2 се изменя, както следва:
„(2) До монтиране на измервателни устройства, съгласно изискванията на ал. 1, както и в случаите на повреда на измервателните устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства, за изчисляване на таксата по чл. 194а се вземат предвид разрешените в разрешителното съответни количества.“
Алинея 4 се изменя, както следва:
„(4) При техническа невъзможност за монтиране и/или поддръжка и/или контрол на измервателни устройства, установени с протокол на контролиращия орган, органът, издаващ разрешителното – в случая това е Басейнова дирекция – поставя условия, при които да се осъществява правото за използване на водите.“
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Живков.
Думата имат колегите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Господин Николов, заповядайте.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник-министър, дами и господа народни представители! Представено е от Министерството на земеделието, храните и горите становище. Също, както и колегите от Министерството на околната среда и водите, ние си подкрепяме становището, то не се е променило от предния път. Ако позволите, ще го представя в резюме.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
През последните години са проведени редица срещи и дискусии между представители на рибопроизводителите, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерство на околната среда и водите и техните администрации. На тези срещи многократно са обсъждани съществуващите проблеми, свързани с прилагането на различните нормативни документи, които затрудняват производителите на аквакултури при извършването на тяхната дейност, включително проблемите с прилагането на Закона за водите.
С така направените предложения за изменение и допълнение на Закона за водите се цели по-прецизното и ефективно провеждане на политиката в областта на аквакултурите. Същите са обосновани, мотивирани и ще окажат благоприятно въздействие върху сектора.
Измененията във връзка с отпадане на задължението за монтиране на измервателни устройства, които определят обема на отнетия при водовземането обем вода за аквакултури и свързаните с тях дейности, ще позволят да се премахне една сериозна финансова и административна тежест върху малките рибопроизводители.
Така направените предложения ще допринесат за устойчивото развитие на сектор „Аквакултури“, предвид факта, че предложените изменения ще се отразят благоприятно на около 80% от регистрираните малки рибопроизводители в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Предлаганите законодателни промени ще окажат благоприятно въздействие върху производството на риба от аквакултура и свързаните с него дейности и съответно ще се увеличи консумацията на прясна риба произведена в България.
Единствената забележка е в § 2 – така предложения законопроект не обхваща всички възможни хипотези, поради което Министерството на земеделието, храните и горите предлага да се прецизира. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси и коментари.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Аз съм член и на Комисията по земеделието и храните. Там ние единодушно подкрепихме Законопроекта, като, разбира се, казахме, че между първо и второ четене трябва да се прецизират – има доста неща, които трябва да се прецизират.
Вие знаете, че селскостопанският сектор от един печеливш – бяхме една от водещите аграрни държави до 1989 г., в момента сме на последно място, като член на Европейския съюз. Знаете, Програмата по рибарство и аквакултури е една от най-зле работещите и с най-нисък процент усвояване. В същото време аз не съм чул в България да има рибопроизводител милионер. Ако погледнем информацията за съседните държави, които не заплащат такса, тъй като знаете, селското стопанство, земеделието – аквасекторът е възникнал, за да изхранва населението, там възпроизводството на аграрния капитал е абсолютно различен от възпроизводството на индустриалния капитал и тук печалбата е на второ място. Разбира се, че трябва да има печалба, но няма как да изхранваме ние населението с ВЕЦ-ове. Давам веднага пример – в Гърция, в Румъния, в Турция, тук Сърбия е пропусната, Чехия, Малта, Хърватия, тоест в страни около нас, няма такси. Напротив, в много от тези държави, ако си направите справка, държавата дори стимулира местното производство на риба и консумацията в прясно състояние като там в някои държави е задължително в детски градини и училища столовете да бъдат с местно производство. Така се стимулира местната икономика и, разбира се, местното селско стопанство в различните отрасли.
Много пъти от парламентарната трибуна съм говорил за преформатирането на аграрната политика на България и в този закон с тези промени ние даваме право на един сектор да вземе глътка вода. Разбирам господин Живков с неговото становище, че защитават тази теза – нормално, административен отговор, таксите трябва да се плащат. Така е, но пак казвам – това са такси за производство на риба, а тя е част от изхранването и здравния статус на населението. Така че не можем да говорим в никакъв случай за някакво съпоставяне или неравнопоставяне на тези с ВЕЦ-овете. Тук е ролята на държавата. Учудвам се, че в Програмата на правителството – ако погледнете Управленската програма на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е записано в една от точките стимулирането на рибопроизводството и аквакултурите. В същото време виждаме от Министерството на околната среда и водите обратно становище. Учудвам се на това становище и в Комисията по земеделието също казах,че тогава ние гледахме без да имаме становище от Министерството на околната среда и водите, нямаше представител на Министерството на околната среда и водите.
Направих забележка и на колегата Галин Николов, който за пореден път с промени в закон, свързан със земеделието, ни се поднася информация без да имаме анализ, статистика. Спокойно колегата можеше да извади Аграрния доклад на Министерството на земеделието и да ни представи една статистика. Аз Ви предлагам всеки да погледне Аграрния доклад и последния от 2018 г. и от 2017 г. и ще видите за какви цифри говорим – изключително ниско производство, което води до така наречената „продоволствена зависимост“.
България в почти всички отрасли на селското стопанство е в продоволствена зависимост. Това води до продоволствена несигурност за държавата. Знаете, прието е, че когато вносът е повече от една пета, държавата е в продоволствена зависимост и ние вместо да стимулираме нашите рибопроизводители, ето тук виждам господина, който беше и в Комисията по земеделие, секторът се намира в окаяно състояние – вместо държавата да направи така да ги стимулираме, ние си държим на една такса, да събираме една такса.
В същото време аз се учудвам, че Министерството на околната среда и водите не е прочело доклада на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите, писан от учени, от професори. Те твърдят, че производството на риба не замърсява околната среда. Учудвам се така кой е прав и кой е крив.
Смятам, че ако имаме повече държавна политика и това, което, пак казвам, е записано в Управленската програма, ние трябва да стимулираме производителите, а сега таксата не е толкова важна, тъй като вносът на риба от съседните държави ще продължава и ще загубим поредния сектор в нашето селскостопанско производство. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Георгиев.
По-скоро бяха направени коментари, а не конкретни въпроси, но ако желаете, господин Живков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Само накратко, тъй като говорим за такси. Нека знаем какви са те в Тарифата за такси за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване. За тарифите, обнародвани в „Държавен вестник“ през 2017 г., е посочено, че единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води е 0,002 лв./куб.м. за 2019 г.
Да, нормално е да се направи сравнение със съседните страни. Ние също сме направили анализ-проучване, какъвто е направен от Европейската комисия между държавите-членки.
Що се касае до прилагането и каква е практиката при използването на водите с цел аквакултури – да, тя е различна. Народните представители, както и тук, ще вземат съответно решение. Искам само да дам пример. Държави, въвели такси за водовземане за отглеждане на аквакултури, както и такси за заустване на отпадъчни води са Франция още от 1987 г., Германия и Унгария – от 2016 г., Италия – от 2013 г., Литва и Португалия – от 2008 г., Румъния – от 2010 г. Размерът на таксата е различна в зависимост от това дали водите са повърхностни или подземни, дали се използват язовирни или морски територии.
Да, има и държави, които не са въвели таксите за водовземане за отлеждане на аквакултури – Австрия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония и Гърция, Малта, Полша, като изключение в Гърция съществува и такса само за аквакултури, отглеждани в морска вода, в зависимост от географското положение и от спецификата на страната. В Дания има изисквания за самоконтрол, измерване на обемите, използване на вода на база азот, фосфор, органика. Австрия има свой отделен закон, който регулира заустването на отпадъчните води от аквакултури. Така че във всяка страна е различно и разбира се, народните представители, имате право да гласувате и конкретизирате съответните цитирани членове, върху които става дебатът. Това е становището. Все пак подходът към всички икономически субекти трябва да бъде еднакъв. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Живков.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Аз се извинявам, че пак от нашата група взимаме думата, но ако прецените, че друг колега иска да говори…
Сега може би, колеги и гости, ще видите част от хубавите неща на демокрацията – в една и съща парламентарна група да имаме две противоположни мнения, това според мен е голямо достойнство.
Искам да Ви кажа, че за първи път виждам чрез правни формулировки да се формулира нарушение на Рамковата директива за водите. Това го виждам за първи път. Класическо неспазване на Рамковата директива за водите, като част от доводите и мотивите бяха много сладки, аз не искам да обиждам никой. В една от организациите – не на индустриалния капитал, да не объркам някой, за да не се обиди, имаше включено твърдението, че след като веднъж сме си платили водата, тя е наша и когато я връщаме обратно на водоизточника, някой трябва да ни я плати, а ние можем да я продаваме на трети лица. Изключително, беше ми много приятно.
Напълно подкрепям становището на Министерството на околната среда и водите. Това може би е второто предимство на демокрацията, че това, което мисли Комисията по земеделие, е от тяхната гледна точка. Трябва да окажем ние в Комисията по околната среда и водите какво мислим и Комисията по финанси – също. Не мога да прогнозирам как ще реагира Комисията по финанси, но там също има определени доводи.
Колеги, предлагат се две неща. Първо, отпадане на принципа „замърсителят плаща“, така наречения по-разширен cost recovery – възстановяване на екологичните разходи или разходите от производството, които имат екологичен резултат да бъде премахнато. Второто, да не се плаща такса за замърсяване, защото, видите ли – аз също съм изумен – видите ли, рибите почистват водата. Реакцията върху биотата на интензивното рибно стопанство и аквакултура в световен план е едно огромно предизвикателство – промените в органиката, в качеството на водата – особено тук се бърка и дифузно и точково замърсяване, също ми прави впечатление. Много отдавна предложих на Министерството на земеделието, храните и горите таксата за замърсяване да изработи една-единна таблица, но трета или четвърта година ние нямаме такава таблица или такива индикатори, или такива суми, по които да бъде изравнено. Не трябва изобщо да обсъждаме замърсена ли е водата или не е. Това за мен от гледна точка на Комисията по околната среда и водите звучи абсурдно.
Вижте, ако проявя изключителна толерантност, няма да гласувам против това предложение на колегата Райков, а ще се въздържа. Смятам, че на второ четене след доста експертна работа ние можем да стигнем до някакъв компромис, но никога отвъд Рамковата директива на водите, никога отвъд „замърсителят плаща“ и никога отвъд, създавайки неравнопоставеност на субектите. Защото в първото предложение ни предлагат безконтролно ползване на водите. Е, може да допуснем – хубаво е предложението на МОСВ, може да бъде по водомер, може и за тези, които преценят, след преценка на органа – аз бих направил такова предложение, да плащат и на база. Може органът да преценява малко повече – Басейнова дирекция, ако не е голям източникът или потенциалният замърсител, може да се мисли за определени техники. Но ние нарушим ли тези принципи, колеги, искам да Ви кажа какво ще стане – следващите ще бъдат ВЕЦ-овете. Какво толкова правят на водата ВЕЦ-овете – защо трябва да плащат такса „водовземане“? Чия е водата, която вече веднъж е платена? Абе, колеги, изключителна държавна собственост е този ресурс! Водоползването не е право на придобиване на вода. В смисъл, какво става по тези експертни становища, аз не мога да разбера!
Така че моята позиция е, че не може с несериозни доводи да искаме – как ще развиваме конкурентно ние българския бизнес, когато му махаме регулациите? Това трябваше да сме го мислили преди 2007 г. Всяка държава, която иска да не се плаща на принципа „замърсителят плаща“, Европейската комисия е нотифицирала за това нещо и не знам какъв ще бъде резултатът.
Госпожо Василева, смятам, че следва да подкрепим становищата на колегите от Министерството на околната среда и водите и след известна активна работа, вярно е, че има тежест върху малките производители. Абсурд е, че не могат да си монтират водомери, водно-измервателни прибори.
Можем да мислим за елементи на облекчаване, но не може, защото никой не е свършил нищо до момента, ние да махнем всичко. Аз за първи път виждам такова предложение, извинявам се, че го казвам. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Има ли други изказвания? Ако не, да се възползвам и аз да се изкажа в качеството си на народен представител.
Може би и аз в известна степен ще демонстрирам парламентарната демокрация в действие, защото смятам, че ние като представители на Комисията по околната среда и водите би трябвало първо и преди всичко да имаме грижа за околната среда и за природата. В този смисъл смятам, че аргументите, които са изложени в становището на Министерството на околната среда и водите, имат своето основание и това са принципни аргументи, свързани с фундаменталните принципи, заложени в екологичното законодателство и в Рамковата директива за водите – принципът „замърсителят плаща“, принципът за възстановяване на разходите за водните услуги.
В този смисъл това, което за мен е неразбираемо, е следното: дори от официалните становища на институциите става ясно, че са провеждани многобройни срещи. Видно е обаче, че тези срещи, освен че са провеждани, явно не са довели до някакъв конкретен резултат, а именно: задълбочено изследване и анализиране на проблема, защото е явно също така, че проблем има. Той е алармиран от рибопроизводителите, от асоциациите, които представляват този сектор и явно има неща, които е необходимо да се прецизират от гледна точка на третирането на отделните субекти.
Става ясно от част от становищата, че има дискриминационен подход спрямо отделните видове рибопроизводители. На какво се дължи това? Може би колегите от Министерството на земеделието, храните и горите могат да отговорят, имайки предвид, че рибопроизводителите, които отглеждат садки в затворени водни обекти, би трябвало да плащат такса за замърсяването на тези води. Но това са въпроси, които са от експертен характер.
Аз съм склонна да подкрепя становището и на господин Костадинов, но струва ми се, че това, което можем да направим, е да подкрепим Проекта на първо четене от гледна точка на това, че този проблем трябва да бъде решен, да внесем предложенията, които Министерството на околната среда и водите е изложило в своето становище, а именно да не се допуска отмяната на таксите, защото това противоречи на законодателството, но да се намери справедлив начин за това да се отразят принципите, да се даде шанс за развитие на този сектор от селското стопанство, от развитието на икономиката и респективно да се даде възможност и за решаване на случаите, в които видно има проблем с монтирането на устройствата за измерването на количествата на водата. Това също да бъде решено чрез предложенията, които Министерството на околната среда и водите е дало в своето становище.
В този смисъл аз имам готовност, надявам се колеги ще ме подкрепят, за внасяне на предложения, които да дадат възможност да се създаде експертна работна група, която в хода, ако трябва и по-детайлни обсъждания, ако е необходимо и консултации с Европейската комисия, проучване на опита на други държави членки, да разработи най-справедливите текстове, които да решат този въпрос. Но също съм на мнение, че не трябва лековато да зачертаваме основополагащи принципи в законодателството.
Убедена съм, че и самите рибопроизводители имат отговорно отношение и към природния ресурс, и към своето място в икономиката на страната, и разбират това. Проблемът е, че от гледна точка на регламентите, които ги касаят, е необходимо да се задълбочат анализите и да се приложи справедлив подход. Друг е въпросът, че Министерството на земеделието, храните и горите разполага и с финансов инструмент, именно Програмата за развитие на рибарство и аквакултури, която също е стимул за развитието на добри практики в този сектор, което може да бъде използвано като стимул за подпомагане на сектора.
Надявам се, че с това предложение ще получа подкрепа на първо четене да подкрепим Законопроекта на колегите, но с изричното условие, че ще внесем текстове за прецизиране на базата на становище на Министерството на околната среда и водите във фазата между първо и второ четене, че ще бъде сформирана експертна работна група с участието и на институциите, и на заинтересованите страни, за да се намери най-доброто решение и да се прецизират текстовете.
Други коментари, въпроси?
Господин Куманов, по регламент, Вие си знаете, разполагате с не повече от две минути. Имаме две Ваши становища, така че сме наясно с мнението Ви по въпроса.
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Все пак някои от уважаемите депутати не са ги прочели.
Само искам да обърна внимание върху становището на Министерството на околната среда и водите, втората част от него, където се предлага, че компетентният орган, който е директорът на Басейнова дирекция, предписва условия, при които да се осъществява водовземането, без случаите, когато не може да се монтират измервателни уреди. Нашето мнение специално по този въпрос е, че директорът на Басейнова дирекция, за да може да предписва такива неща, трябва да има някаква нормативна рамка – наредба, методика, по която да се оценяват случаите, защото без такава това директно може да създава и опит за натиск върху рибопроизводителите и да ги кара да правят повече неща, отколкото трябва. И обратното – корупционен натиск върху самите директори на басейновите дирекции. Сиреч трябва да има правила, по които тези условия да се описват.
За нас е много важно, това искам да подчертая, да, замърсителят плаща – ние също сме го написали хиляда пъти в двете становища, но се установява със сигурност, ето, господин Георгиев казва, че професори казват, че било чисто. Според нас всички замърсяват, но някои повече или други по-малко, тогава този въпрос би трябвало да се уреди директно в тарифата за таксите за водовземане ползване, а не да се освобождават всичките от такса чрез закона.
И последно, обръщам внимание, че в мотивите на вносителя е написано, че ефектът от цялата работа е, че засега се плащат някъде около 250 хил. лв. годишно такса водовземане – в порядъка на 3700 са тези рибопроизводители. Честно казано, аз самият не знам какъв процент от тях са на проточни рибарници, но ако кажем, че са половината, финансовият ефект за тях, аз го смятах, е 135 лв. годишно.
РЕПЛИКА: Повече.
ДИМИТЪР КУМАНОВ: Окей, 300 – 500 лв. да е, в такъв порядък е годишно.
Затова ние, от своя страна, настояваме тези хора да бъдат подпомагани, трябва да бъдат. В първото писмо сме написали какво оказва огромния натиск върху тяхната дейност – бракониерството, включително и официалното. Така че настояваме те да бъдат подпомагани, но не като се махат такси, които създават неравностойно положение.
И последно, ако ми позволите, понеже стана въпрос за случая в Босилеград, тъй като там би могло да се каже, че аз съм най-запознатият човек, от името на хората в Босилеград и Кюстендил отправям официално предложение към Комисията по околната среда и води, заедно с Министерството на околната среда и водите, един ден да направим презентация какво се случва като цяло, тъй като там проблемът не е само от сръбска страна. Ние правим всичко възможно да поотровим малко и босилеградчани, и кюстендилци от българската страна на територията. Просто отправям официално предложение – ако решите, имате контактите ми, да Ви направим такава презентация. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Куманов.
Макар и в последната си част изказването да не се отнасяше към темата, която обсъждаме, благодарим за отправената покана. Мисля, че е удачно да проведем такава среща. Ние следим развитието на този казус и сме притеснени. Надяваме се наистина да се гарантира в пълна степен доброто екологично състояние не само на водите, а и на всички екосистеми в региона.
Господата от рибопроизводителите. Ще Ви помоля да се съобразите с регламента, съгласно който гостите имат право на изказване в рамките на две минути.
ТАЧО ПАШОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господа заместник-министри, дами и господа народни представители, аз съм от Национална асоциация на рибопроизводителите.
Понеже съм много ограничен във времето, а темата е доста широка, Вие разисквахте близо час, ще се постарая в рамките на две минути, откъслечно ще Ви прозвучи, да отговоря на това, което чух и ме провокира да го кажа.
Относно тарифата за водите, казахте 0,002. Ако отворите тарифата – по-висока друга няма. Най-прогресиращата тарифа е за рибите – 0,001…
ДИМИТЪР КУМАНОВ: … е 0,003.
ТАЧО ПАШОВ: Аз не Ви прекъсвах, когато говорихте.
… 0,001; 0,002, а от следващата година 0,003. Няма друга такава такса. Приключвам с таксите, там можем да говорим много. До тази тарифа нямаме достъп, а благодарение на наше писмо, понеже се възмутихме, тарифата беше завишена. Там се пусна за обществено обсъждане на сайта на Министерството, пуснахме глух имейл. Благодаря на госпожата или господина, който го е прочел, тарифите бяха редуцирани. Те бяха драстични.
Ние се възмутихме и ни се отговори: понеже не плащаме, нямало значение дали ще бъдат високи или малки. А плащането дойде миналата година през месец ноември в „Държавен вестник“. До този момент ние не плащахме. От 2006 г., откакто се промени законът, до миналата година – месец ноември, бяхме освободени от такси с цел аквакултура. Тихомълком през Закона за опазване на околната среда се прие заплащане на такси за водовземане, като се освобождава само водоползването.
Искам да вметна само, че Вие правилно казахте: има нужда от експертно мнение. За експертното мнение поканете и рибовъдите. Нас никой никъде не ни кани. Водоползване се регистрират и общинските язовири на „Напоителни системи“, и другите, не само плаващите съоръжения. Така че те също са освободени от такса водоползване.
Искам да продължа за технологията и системата на отглеждане. Едното касае системата на отглеждане, това няма нищо общо с отделяните вещества. В едно плаващо съоръжение може да има и две риби, може да има и 20 хиляди. Самото съоръжение не замърсява. Замърсява броят на рибите. Така че ако ние наблегнем на термина така наречено „въздействие“, то трябва да бъде на използваната технология, а не на използваната система. Нужно е широко експертно мнение. Приключвам, само искам да възбудя диалога.
Понеже имаше отправен въпрос за наводненията, искам само да Ви припомня, че една не малка част от тези рибовъдни стопанства са изградени в миналото, когато са изпълнявали и друго предназначение – срещу наводненията. При шарановото производство технологичното напълване на басейните е през март-април, когато имаме най-високи води и снеготопене. Изпускането на водата е през месец октомври не защото е замърсена, а защото тогава рибата е угоена и се продава на пазара за Никулден и няма как да си уловим рибата, ако не си изпуснем водата. По този начин ние регулираме оттока на реките, така че има и екологичен аспект.
Относно протоколите, които трябва да бъдат в Басейнова дирекция, абсолютно съм съгласен с господин Куманов – това ще упражни голям корупционен натиск върху директорите на Басейнова дирекция. Това не е само таксата от 170 лв., това е устройството водомер, което е няколко хиляди лева. И хипотезата: мери ли верно или не мери? Вие сами имате водомери във Вашите домове и знаете, че така наречената „инкасаторка“ или „инкасатор“, който дойде, въз основа на негово мнение и становище може да се предизвика проверка на водомера. А там проверката на водомера струва колкото самия водомер, което на практика го обезсмисля и Вие трябва да си купите нов. Предпочитате да си вземете нов.
Плюс това знаете, че тези водомери трябва да бъдат подменяни известно време, както е по другия закон, че на пет години те трябва да бъдат подменяни. Така че тази тежест е не само от тези стотинки, тежестта е и друга – отделно трябва да сложим друг човек, който да докладва и отчита показателите.
Давам Ви елементарен пример – самата канална мрежа не може да пренесе повече вода на този рибовъд. За какво да сложи водомер, когато просто той физически не може да принесе повече, отколкото му е разрешено? Описани са нещата за водомерите, искам да ги спра.
Що се касае до Рамковата директива за водите, тук я разтегляме малко като дъвка. Извинявам се за израза. Рамковата директива за водите съм абсолютно съгласен, че гласи: замърсителят плаща. Ако помните, преди две-три години имаше прекарано едно становище да плащаме такса замърсяване въз основа на килограм риба. Тогава – благодаря Ви, разумът надделя пак на наше писмо – не производителят замърсява, не на килограм риба, а в зависимост от технологията се замърсява, тъй като един тон риба по един начин отгледана замърсява по един начин, в друга система и друга технология замърсяват отделящи се вещества по друг начин, така че няма как това нещо да се приложи. Същото е и с правото на водовземане и замърсяването. Правото на водовземане няма отношение към замърсяването. Ние сме за това замърсителят да плати, но замърсяването не се установява с водата, която си взел.
В Рамковата директива меренето на вода се прилага изключително за подземни води. Това е упоменато и в т. 19 и 20, и в Приложение 5.2 на Рамковата директива. Там са описани показателите, които трябва да се мерят и задължението на Директивата е постигане минимум на добро състояние на водите в държавата. Това е нейната основна цел. Никъде не се пише, че ако ние си плащаме правото да замърсяваме, ще се постигне добро състояние. Не! Там се казва, че трябва да се прекъсне замърсяването. Ние сме за това нещо. Ние не отменяме правото с това искане, което е правото на контрол, на санкции или нещо друго на контролните органи, отнемане на водоразрешителното дори – нека да го отнемат на този, който упражнява прекомерно въздействие върху водоизточника и върху природата. Ние сме за това, но не може всички да бъдат сложени под един знаменател и да бъдат третирани като замърсители, само защото са взели вода. Водата преминава и се връща.
Аналогия с ВЕЦ-овете, да Ви кажа каква е разликата – ВЕЦ-ът отнема кинетичната енергия на водата. Водата, движейки се със своята енергия, си е оформила руслото и коритото. Точно отнемането на тази енергия води до други физически въздействия, които няма да описвам в момента. Двете дейности са несъпоставими, още повече че водата е среда за живот на рибата. Няма как да гледаме риба, ако нямаме вода. Няма нищо друго. Електроенергия можем да правим от вятъра, можем да правим от въглищата, можем да правим от нещо друго, ако я нямаме, но без вода рибата ще я гледаме само на картинка.
Имам още неща, които мога да Ви кажа, но не искам да Ви отегчавам повече във времето. Ние сме за Директивата и за спазване на нейния принцип замърсителят да плати…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Ще Ви прекъсна тук, защото Вашето изказване стана шест минути. Нека да имаме предвид, че Вашето становище е представено в Народното събрание – колегите имат достъп до него и могат да се запознаят в детайли. Тезите, които изложихте, са изложени в становището Ви.
Господин Господинов, заповядайте – много Ви моля, съобразявайте се с времето. Чакат ни още три точки в дневния ред.
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ: Аз имам навика да говоря изключително кратко.
Мисля, че се получава неразбиране, ще обясня. В България рибовъдството е поставено под два различни режима: едните плащат, другите не плащат, тоест тези, които гледат в язовири, около 3600 са водните тела в България, от които 2600 – 2700 гледат риба. Около 160 – 170 са регистрираните рибовъдни басейни, които са на проточна вода. Това са басейните, които трябва да плащат такса водовземане, защото всички останали, съгласно разписаното в Закона, излиза, че само ползват водата, тоест, както каза колегата, от месец ноември е махната запетаята и проточните басейни остават в графата да плащат водовземане.
Ние твърдим, че не вземаме вода, защото водата е естествена среда за живот. Когато една и съща дейност е поставена под два различни режима, това означава, че държавата прави скрита държавна помощ за всичките 2700, които не плащат и ние 160 – 170, може да сме най-големите стопанства, може да произвеждаме най-качествената риба на проточните басейни, но това е истината. Тоест в нашето становище никъде не пишем, че искаме да се отмени такса замърсяване. Напротив, ние сме хората, които искаме да не се замърсява водата, защото рибата в мръсна вода не живее. Няма да говоря за това какво идва във водите с подпочвените води и така нататък.
Мисля, че нашите становища са много ясни и в края на краищата искаме няколко важни неща: да не слагаме водомери по 20 – 30 хиляди, по две-три хиляди или както и да са; и когато водата я ползваме само за жизнена среда, защото, разберете, бозайниците дишат чрез бял дроб, рибите дишат чрез хрилете. Кислородът е основна действаща функция за съществуването на живите организми. Тези, които поемат кислорода от външната среда с бял дроб, рибите го поемат от водата, той е разтворен във водата.
Ние сме убедени, защото и изследванията на Пловдивския институт, и всички други изследвания и проекти, които доказаха, че рибата не замърсява, не плащаме, обаче – казвам Ви, господа и дами – държавният мониторинг да бъде много строг, нека да ни следят постоянно, нека да ни събират такси, замърсителят да плаща, но водата ние не я пълним в минерални бутилки, не я носим да поливаме домати, не правим енергия от нея и така нататък.
Мисля, че разумът може да победи за това една малка част, наистина сме много малка група, която имаме нужда да не бъдем поставяни при неравностойни положения. Тридесет стотинки е разликата в цената на пъстървата на тези, които гледат на реки, и тези, които гледат в басейни.
Благодаря. Няма да Ви отнемам повече време. Ако искате, може да се консултирате.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Мисля, че всичко казано дотук, потвърждава тезата, че е необходимо да се работи на експертно ниво, да има проактивност и координация между ведомствата. Аз лично смятам, че голяма част от въпросите, които бяха повдигнати, са съвсем легитимни. Може би критиката ми ще бъде отправена към колегите от Министерството на земеделието, храните и горите, които отговарят за политиката в този сектор, и явно е необходимо да инициират тези разговори и това взаимодействие между институциите, за да бъдат решавани въпросите, така че да бъдат защитени и интересите на рибопроизводителите, спазвайки и съблюдавайки фундаментални принципи.
Безспорно въпросите са много, отворени са. Необходимо е да се чуе мнението на всички експерти, затова мисля, че е редно във фазата между първо и второ четене, ако е необходимо и повече време да се отдели, но да има една работна група, която да разгледа въпросите от всички аспекти, които бяха коментирани тук. Надявам се, че това е справедливо решение – действително да се погледнат от всички ъгли въпросите, които бяха поставени, без да се засягат фундаментални принципи и да се рискуват както ангажименти на държавата, свързани със споразумението за партньорство и предварителните условия, така и хоризонталните принципи, свързани с ползването на природните ресурси.
Господин Живков искаше думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Госпожо mредседател, само 20 секунди във връзка с поставените въпроси.
На първо място, тарифите. Тарифите, както казахме, са утвърдени в началото на 2017 г. Те са 0,001 ст. за 2017 – 2018 г., 0,002 за 2019 – 2020 г., и 0,003 от 2021 г.
Таксите водовземане с цел аквакултури, начислени по Закона за водите, за 2018 г., господин Куманов се опита да цитира – 347 хил. 388 лв. За тези суми говорим, да не си мисли някой, че става дума за кой знае какви огромни финанси.
Що се касае до правомощията на басейновите дирекции, трябва да бъдем спокойни, те ще бъдат регулирани може би чрез наредба, така че не може да има някакви притеснения от правата на съответните органи, които ще отговарят.
Благодаря Ви. Благодаря на всички, които взеха отношение – на господин Костадинов, на народните представители, на госпожа Василева, на господин Куманов и на всички, които се включиха в дебата по Законопроекта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Безспорно въпросите за тарифите са въпроси, касаещи подзаконова нормативна уредба и може би отново форумът, където би трябвало да бъдат обсъждани, е друг.
Заповядайте, господин Симеонов.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Само искам да кажа, че министър Порожанов е написал две писма до господин Димов с искане за среща точно за решаване на тези проблеми. Отговор нямаме.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Нашият призив е да има повече проактивност и взаимодействие между институциите.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Защото ни обвинихте, че…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това са битови детайли.
Благодаря Ви много.
Колеги, предлагам да приключим дискусията, освен ако някой не желае да допълни още нещо към казаното дотук. Няма други изказвания.
Който е съгласен с това да подкрепим на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народните представители Иван Вълков, Десислава Танев, Андриян Райков и Станислава Стоянова на 25 януари 2019 г., моля да гласува.
Може би е редно да отчетем, че господин Ерджан Ебатин и господин Петър Петров потвърдиха, че подкрепят Законопроекта.
За – 15, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се. Благодаря.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ, № 802-01-55, внесен от Министерския съвет на 26.11.2018 г.

Наши гости по тази точка са госпожа Теодора Желева – началник-отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“, и госпожа Мария Ченкова – експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“ към Министерството на околната среда и водите.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Моля да гласуваме така предложеното наименование на Закона.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Закона единодушно се подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага редакция на § 2.
Имате на вниманието си редакцията на параграфите, по които Комисията е предложила текст. Така че няма да ги зачитам детайлно.
Моля, който подкрепя текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията и текста за § 2 с предложената от Комисията редакция, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подкрепят се единодушно.
„Заключителни разпоредби.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, но предлага да бъде отхвърлено, тъй като е отразено на систематичното му място в § 3.
Който е съгласен с това предложение на Комисията, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3 – така, както е представен на вниманието Ви.
Моля, който е съгласен с предложената от Комисията редакция на § 3, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се подкрепя. Благодаря.
Комисията предлага да се създаде наименование „Заключителни разпоредби“.
Предложение на Ивелина Василева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създават параграфи 4 и 5 с предложена от Комисията редакция.
Който е съгласен с предложената от Комисията и създаването на параграфи 4 и 5 по предложението на Ивелина Василева и група народни представители, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приемат.
С това приключихме разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси на второ четене. Благодаря Ви.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24.01.2019 г.

По тази точка наши гости са госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международните въпроси“, и госпожа Боряна Каменова – дирекция „Политики по климата“ към Министерството на околната среда и водите.
Колеги, на вниманието Ви е представена Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Съгласно Правилника Комисията по околната среда и водите трябва да я разгледа и трябва да направи предложения към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за включване на проекти на актове в Годишната програма на Народното събрание.
Годишната работна програма на Народното събрание съдържа списък с проекти на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Приетата от Народното събрание Програма се изпраща в Министерския съвет. За всеки проект на акт, включен в Програмата, Министерският съвет изпраща рамкова позиция до Народното събрание и съответно ресорната комисия, в случая нашата Комисия по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, разглеждат Проекта на акт и Рамковата позиция.
Всъщност от това, което е видно, е, че в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз има само сектор „Климат“, тъй като разбираме, че няма досиета в сектор „Околна среда“, които предстои да бъдат разглеждани.
Има само две досиета, които са включени в Приложение № 3 към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и в 6-месечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Румънското председателство, като се очаква те да бъдат финализирани до месец март 2019 г. и имат изключително технически характер. Това са предложения за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата и предложение за регламент на Европейски парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека.
В сектор „Климат“ е включена като приоритетна незаконодателната инициатива Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на Европейския съюз в съответствие с Парижкото споразумение. В Програмата е посочено, че представената дългосрочна визия е подходяща база за провеждане на задълбочена дискусия, като политическите решения на най-високо ниво ще установят основа за дългосрочната стратегия на Европейския съюз.
Госпожо Рангелова, може би Вие, ако желаете да вземете думата – накратко по представената на вниманието на народните представители Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Заповядайте!
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Причината да включим само сектор „Климат“ в Годишната програма е именно годината, в която се намираме, а именно приключването на мандата на Европейската комисия и предстоящите избори за Европейски парламент. Въпреки това смятам, че включването на сектор „Климат“ именно с дългосрочната визия на Европейската комисия в областта на изменението на климата сама по себе си е изключително важна и, от друга страна, бих могла да кажа, че е изключително притеснителна. Това е причината, поради която ние счетохме, че навсякъде, където биха могли да се проведат дискусии и съответно да се проследи процесът, е необходимо тази визия да присъства.
Европейската комисия представи дългосрочната визия в края на месец ноември миналата година. Това е съобщение на Европейската комисия под названието „Чиста планета за всички“ – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика. Целта на това съобщение е да се зададе политическата рамка към 2050 г. и да се предложи широк дебат, в който да вземат участие различни заинтересовани страни.
Във визията има няколко сценария – осем на брой, някои от които са изключително интересни и изключително иновативни. Вече визията беше разгледана на Съвета по околна среда на министрите на Европейския съюз през месец декември. Там ние заявихме основните ни притеснения, всъщност основните виждания на Министерството, които мога да кажа, че са виждания и на държавата с оглед на това, че бяха приети с позицията, одобрена с решение на Министерския съвет. Искам само бързо да ги спомена.
Обстойните принципи, които са важни за нашата държава, са принципът на разходоефективността, отчитане на националните специфики, технологична неутралност и справедлив подход. Наравно с тях считаме, че не би следвало с тази визия, с тази политическа рамка да се прави опит за повишаване на целта за намаляване на емисиите на парникови газове през 2030 г. от вече договорените.
Към момента целта на Румънското председателство е тази визия да бъде подложена на обсъждане във всички формати на съветите – конкурентоспособност, енергетика, финанси, околна среда. За целта и отстоявайки единна позиция на държавата в МОСВ сме в процес на разработване на Рамкова позиция, но тя съответно трябва да отчете всички специфики и на останалите сектори. Надяваме се съвсем скоро да финализираме документа, който съответно ще бъде приет по установения ред. Накратко това мога да кажа за включването в Годишната програма на дългосрочната визия на Комисията за климата.
Само искам да допълня, че Съветът на министрите на Европейския съюз все още не е приел по какъвто и да е начин съобщението на Комисията. Най-вероятно това ще се случи в първите месеци на Финландското председателство, тъй като в момента намеренията на румънските колеги са да има единствено широк формат на обсъждане. Но очакваме Финландското председателство да има ключова роля в приемането на виждането на Съвета и отношението към съответно как това ще рефлектира в бъдещото законодателство, което ще се изработи на ниво Европейския съюз към визията на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Мисля, че наистина е изключително важно парламентът да бъде ангажиран в хода на формулирането на националните позиции и мобилизацията с цел защитата на националните тези и интереси.
Колеги, имате възможност, освен ако не желаете и Вие да кажете нещо, госпожо Каменова?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Само няколко неща искам да добавя. Тази визия на Европейската комисия, тъй като това все още е само визия на Европейската комисия – по никакъв начин, както госпожа Рангелова спомена, не е одобрявана, договаряна в Съвета и така нататък. Тази визия предвижда всеобхватна трансформация не само в икономиката и в социален план, а изобщо на цялото общество. Основната тежест за всичко това ще падне върху частния бизнес и гражданите.
Направени са изчисления на ниво Европейския съюз, че за постигане само на 80% намаление на емисиите на парникови газове на Европейския съюз до 2050 г. се изискват средно 1,33 трилиона евро за 20-годишния период. Постигането на нетни нулеви емисии ще коства с около 7% повече и 17% повече, ако се включи и сектор „Транспорт“. Всички сценарии прогнозират драстичен код в цените на квотите до 2050 г. от минимум 250 евро на тон.
Предлагат се осем сценария. От първи до пети сценарий предвиждат от 80 до 85% намаление на емисиите за целия Европейския съюз до 2050 г., един сценарий – с 90%, който отчита и поглъщането от Горския сектор и земеползване, и три сценария със 100% намаление на емисиите до 2050 г., тоест абсолютно въглеродно неутрална икономика, като се предлагат различни технологии за постигането на това. За нас специално е силно притеснителен фактът, че част от тези технологии дори не са в пилотна фаза, а са в идейна фаза на хартия и не е ясно при мащабното им приложение в рамките на целия Европейския съюз какви ще са най-малкото последиците върху околната среда и въобще върху…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …икономиката и обществото.
БОРЯНА КАМЕНОВА: За икономиката и обществото със сигурност ще са драстични, но и чисто физически върху околната среда какви ще са последствията. Залага се изключително много на технологии, свързани по някакъв начин със съхранение на въглерод, което както знаем, е доста недобре прието в обществото у нас и технологии с водород и различни други, които както казах вече, още са в идейна фаза. По никакъв начин не е ясно откъде ще дойдат средствата за тяхното приложение. Както казах, основната тежест се предвижда, че ще падне върху частния бизнес и гражданите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси, изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Само да спомена, и то не като реплика, че за съжаление, Министерството на земеделието, храните и горите вие знаете по Програмата за развитие на селските райони, там мярка 10 – „Агроекология и климат“, програмата именно за въглеродните емисии, тя почти не е стартирала, а може би няма и да стартира. Понеже зададохте въпроса за средства, ето една възможност, която ние, за съжаление, ще пропуснем.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надявам се да се използват и всички възможности за подпомагане на икономическите субекти.
Колеги, от всичко казано дотук, аз бих формулирала предложението във връзка с представената на вниманието ни Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, да предложим в кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. да бъде включена следната незаконодателна инициатива: Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на Европейския съюз в съответствие с Парижкото споразумение.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се подк
репя предложението.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
РАЗНИ.

По тази точка нямам съобщения.
Някой от Вас? Също не.
Благодаря на нашите гости.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева