Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
20/06/2019
ПРОТОКОЛ №39
На 20 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отчет за дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда за периода 2018 – 2019 г.
2. Представяне на Програма „Опазване на околната среда и изменение на климата по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г.“
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми гости, имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите. Отдавна не сме се събирали в този формат. Добре дошли на колегите от БСП за България, които отсъстваха известно време от парламента и от заседанията на Комисията.
Предложеният дневен ред съдържа две точки:
1. Отчет за дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда за периода 2018 – 2019 г.
2. Представяне на Програма „Опазване на околната среда и изменение на климата по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г.“
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който от Вас е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С нас е министър Нено Димов, както и госпожа Михаела Габрашкова – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на ПУДООС, и госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“.
Благодаря за това, че сте с нас, за да представите информация за предприятието и респективно хода на популярно известната Норвежка програма в частта управлявана от Министерството на околната среда и водите. Мисля, че ще бъде полезно за народните представители да се запознаят с работата, с постигнатото и това, което предстои.
Започваме с точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна да представям самата работа, бих искал да сведа нещо до Вашето внимание, което се случи в края на миналата година, което се опитахме широко да популяризираме. Това е още един канал, през който може да се стигне и до Вашите гласоподаватели, а именно една промяна, която направихме в приоритетите в сектора „Управление на води“.
Знаете, че до миналата година основно можеха да бъдат финансирани изграждането и доизграждането на канализационни системи и градски пречиствателни станции в градовете с еквивалент на жители над 10 хиляди. От началото на тази година са допустими и от 2 до 10 хиляди – това бяха едни градове, които изпадаха, и нямаше всъщност начин как да бъдат финансирани, така че от 1 януари ние ги направихме допустими градовете с еквивалент жители от 2 до 10 000.
Направихме и още едно допълнение, а именно: градовете, които са под 2 хиляди жители, но се намират в района на Черноморското крайбрежие или до два километра от Черноморското крайбрежие, тъй като наистина нямат 2 хиляди еквивалент жители, но лятно време стават много повече от 2 хиляди жители, също да са допустим с бенефициент. Разбира се, остана приоритетът с финансиране и съфинансиране на ВиК обекти, които съпътстват инфраструктурата, която се финансира по други европейски програми – това, което е било и досега.
Правейки тази промяна, която влезе в сила от 1 януари, счетохме за необходимо, че онези общини, които са си подали редовни проекти, но имат нещо за доизчистване, да им бъде даден двумесечен гратисен период в началото на годината, за да може техният труд да стигне и до реализиране на проекта. Дадохме тези два месеца, но не по-късно от 1 февруари, а на практика след 1 февруари това са новите критерии, които имат право да кандидатстват по Оперативната програма.
Конкретно по това, което се случи през 2018 г. и тече през текущата 2019 г. – може би с малко цифри. През 2018 г. от бюджета на ПУДООС са изразходвани средства за финансиране на различни видове екологични проекти в размер на 75 млн. лв., като по сектори е: в сектор „Води“ е почти 40 млн. – 39 млн. 895 хил. лв. и малко отгоре, в сектор „Отпадъци“ – малко над 22 млн. лв., в сектор „Биоразнообразие“ и включително „Кампания за чиста околна среда“ е към 3,8 млн. лв., и предоставен трансфер към Министерство на околната среда и водите и основно отива към Агенцията по околна среда и е свързан с мониторинга, който се прави в различните сфери, който е малко над 10 млн. лв. Това вече е окончателната цифра, защото 2018 г. е далеч зад нас.
Това, което е за 2019 г., разбира се, търпи още развитие, защото годината е едва наполовина, но предвидените и планираните средства са на стойност около 75 млн. 937 хил. 800 лв. Разпределението на средствата по сектори е, както следва: „Управление на води“ – 31,9 млн. лв.; „Управление на отпадъци“ – 38,7 млн. лв.; „Биоразнообразие“ – 5,3 млн. лв. Към месец юни от тези планирани средства са договорени: в „Управление на водите“ – 9,7 млн. лв.; в „Управление на отпадъците“ – 4,8 млн. лв.; в „Биоразнообразие“ и в кампанията „Чиста околна среда“ – 1,1 млн. лв., трансферът към Министерството, респективно Агенцията, е 11 млн. лв.
Специфичното за тази година е, че е договорена допълнителната сума от 70 млн. лв., която е насочена към техническата рекултивация на онези депа – мисля, че са 113 депа, които са в наказателната процедура. Към днешна дата ние сме сключили договори за 29 от тези депа на обща стойност от 51 млн. 118 хил. лв. Естествено е, че продължаваме и идеята е в рамките на следващите месеци да достигнем тези 70 млн. лв. и респективно през следващата година да обхванем и останалите депа от наказателната процедура, с оглед на задължението ни към края на 2020 г. да сме приключили техническата рекултивация.
Специално за тази рекултивация – тъй като вероятно средствата от ПУДООС няма да ни стигнат, водим преговори с Европейската комисия, за да може частично да се финансират и от Оперативна програма „Околна среда“, а когато имаме такъв успех, ще уведомя и ще запозная народните представители с това. Това е накратко информацията. Ако имате въпроси, ще е по удачно да отговоря с оглед на Вашия интерес. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Благодаря за информацията, която ни беше представена предварително. Тя е предоставена и на народните представители.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Колеги и Вие ни липсвахте, а не само ние сме Ви липсвали, така че е взаимно.
Господин Министър, един уточняващ въпрос. Тъй като признавам, че нямах достатъчно време да обследвам въпроса, но ми направи впечатление следното: във връзка с писмото и наказателната процедура имаше един списък – нека ме поправят колегите от ПУДООС, на равностойността за рекултивация, която е около 90 милиона или нещо подобно, в който разбирам, че е използвана техника, в която да се докладва пред Европейската комисия, че е прекратено използването на част от обектите и по този начин списъкът е редуциран, като сме показали, че ние не ги експлоатираме повече като депа, а за останалите ще приложим примерно рекултивация.
Повод за тези мои разсъждения, които може да не са верни, е това, че списъкът от задачите с рекултивацията на 75 или 95 депа се появи в решение на Министерския съвет със списък от 20 – 25 депа само за тази година. Каква е интерпретацията? Дали това е задача за тази година за рекултивация на депа, или просто е редуциран списъкът на общините, които ще получават средства за рекултивация? |Това е уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Може би има някакво неразбирателство.
Ситуацията е следната: старите депа – тези 113 депа, трябваше да излязат от експлоатация към 2017 г. Тъй като те не излязоха от експлоатация, а на практика имаше нов срок с решението на съда, който ние договорихме, тоест към 31 декември 2018 г. те да не бъдат повече използвани. Това се случи. Имаше спор по начина, по който беше написано писмото към България, респективно към други държави и се спореше дали рекултивацията е част от закриването, или не е част от закриването. Защото в писмото, което Европейската комисия беше изпратила до България, имаше един член, а за други държави имаше два члена, а в края на краищата Съдът на Европейския съюз излезе с решение и се оказа, че трябва освен да ги затворим към еди-коя си дата, трябва и да ги рекултивираме.
Ние договорихме нов срок за всичките тези, тоест няма депа, които не попадат. В момента говорим за 29, защото другите още нямат готовност, защото все пак трябва да предадат документация за проектната готовност, за да изпълнят техническата.
В края на краищата се оказа така: ние правим затваряне, техническа рекултивация в определен срок и биологична рекултивация след това, защото тя трае доста по-дълго време. Техническата рекултивация гарантира, че това старо депо повече не може да бъде използвано, така че списъкът от общините не е променен и тези, които са по наказателната процедура, са затворени, но продължават да чакат финансиране, а респективно ние чакаме проекти от тяхна страна, за да може да отпуснем това финансиране. Финансовият ресурс е наличен за тази година. Има още около 20 милиона, като очакваме да сключим договори с общините, които са готови. За догодина отново ще има такъв ресурс. Надявам се, че с това успях да отговаря на въпроса.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други въпроси или коментари? Не виждам.
Ако е така, ще си позволя няколко думи и два конкретни въпроса.
Преди всичко, господин Димов, искам да Ви благодаря за това, че преразгледахте приоритетите Вие – като председател на Управителния съвет на ПУДООС, и членовете на Съвета, като въведохте промяна в приоритетите и възможността да бъде осигурено финансиране и за по-малките населени места.
Много пъти сме коментирали и в тази комисия, че малките населени места под 10 хиляди еквивалент жители остават непокрити от основния финансов инструмент – Оперативна програма „Околна среда“. За жалост, Министерството на регионалното развитие и благоустройството все още не е представило виждане и за дълго чакания инструмент, който трябва да подпомогне по-малките населени места, така че ПУДООС макар и да разполага с ограничен бюджет все пак е някаква възможност за общините.
Наистина адмирации за това, което предприехте. Мисля, че това е израз на загриженост към по-малките общини и населени места.
Въпросът ми е свързан с това: има ли вече представени проектни предложения за населени места до 2000 и между 2 и 10 000 еквивалент жители – за изграждане на пречиствателни съоръжения и респективно има ли финансирани такива? Това е едното.
Другото е, че днешната ни среща е посветена на финансовите инструменти и източници за финансиране на екологични проекти, един от тях е и Швейцарската програма. Два от проектите се изпълняват от ПУДООС и ако може, да ни осведомите какъв е напредъкът по тези проекти. Ние с колегите имахме възможност по време на едно от изнесените заседания да се запознаем в повече детайли с едно от местата, където се реализира частта, свързана с управление на опасните отпадъци. Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Аз ще помоля госпожа Габрашкова да даде малко по-конкретна информация за проектите конкретно, но за Швейцарската програма, за която говорим, на практика след всички перипетии, които, за съжаление, са съпътстващи и типични за нашата страна – с обжалвания на всякакъв вид процедури пред съда, нещо, което до голяма степен възпрепятства бързото изпълнение на проекти. Ние имаме развитие на такава ситуация, че в момента голяма част от складовете, които трябва да бъдат почистени, се отварят и се извозват от едната от двете фирми, които са спечелили към инсинераторите, а другите преопаковат и готвят, защото инсинераторите в Европа в момента са твърде натоварени.
Знаете, че самата процедура е доста тежка и е с нотификация от всяка държава, и с приемане от страна на инсинератора. Следим го практически процеса ежемесечно, тоест аз го следя този процес. Наблюдаващите от Международната дирекция практически на седмична база правят проверки по места, защото това е един изключително сложен проект, който трябва да завърши преди 7 декември. Всичко, което остане след 7 декември, ще бъде извън Швейцарския проект.
Едно от неща които, за съжаление, се откриват, е, че количеството пестициди, открити на място, е доста по-голямо от това, което е дадено в предварителните доклади и което е с всички резерви, които можем да направим, ще се обработват максимално голям обем пестициди, но със сигурност този процес ще трябва да продължи и след приключване на Швейцарската програма, защото няма да бъдат изчистени на сто процента тези складове.
Пак казвам, това е процес, който трябваше да започне доста отдавна, а в следствие на обжалване стартира практически от началото на тази година и сме поставени под много голямо напрежение – и изпълнителите, и ПУДООС, и наблюдаващите от страна на Швейцарската програма.
Тук трябва да отбележа, че самите швейцарци също много активно проверяват изпълнението на проекта и към този момент можем да гледаме с умерен оптимизъм, не и нещо повече от това. Но повече подробности може да даде госпожа Габрашкова, включително и по въпроса дали има конкретни постъпили проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Габрашкова.
МИХАЕЛА ГАБРАШКОВА: Благодаря Ви, ще продължа с Българо-швейцарската програма.
В рамките на тази програма се изпълняват два проекта. Единият е екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност.
Общото количество, залегнало в предпроектното проучване и въз основа на което в момента се обезвреждат, е в 215 склада с прогнозирано количество от 4 388 тона. Проектът е на обща стойност от 39 млн. 858 хил. лв., като знаете, че съфинансирането е 85% от швейцарската страна, а 15% е българското съфинансиране.
Към момента преопаковането, транспортирането на приетите съоръжения е за крайно обезвреждане на пестицидите, защото това е основно условие и е около 2,10 тона от тези 4 тона. Така че разходът към момента и това, което са отчели фирмите, е около 5 млн. лв.
Към момента около 45% е изпълнен този договор. Продължават да се преопаковат и транспонтират тези пестициди и съвсем скоро можем да затворим един от лотовете, тъй като там количествата доста се надвишават, няма да може да се изпълнят всичките складове, но количеството, което е посочено, се изпълнява.
Другият проект в рамките на тази програма е „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно третиране и временно съхранение на опасни отпадъци от домакинства“. Най основно този проект цели изграждането на пет пилотни площадки за събиране, временно съхранение и крайно обезвреждане на опасни отпадъци от домакинствата. Градовете, които са избрани, са от общините Шумен, Левски, Разград, Созопол и Съединение. Към тях ще има мобилни събирателни пунктове – за тези общини и за още седемнадесет общини, които са съседни на тях.
Общата стойност на Проекта е 14 млн. 999 хил. лв. Разходът към момента, извършен по тази програма, е 3 млн. 900 хил. лв., като изпълнителните дейности са готови. През месец май се издаде разрешение за ползването на площадката в Съединение, стартира и обучението на персонала и са сключени договорите между съседните общини. Очаква се изграждането на графиците към тези договори и стартиране на работата на пилотния център.
Пилотният център в Шумен – предстои приемането му от държавна приемателна комисия, която е назначена за края на месец юни. В процес на подписване са договорите между община Шумен и съседните общини, като е стартирало обучението на персонала за обслужването на този център.
За градовете Разград, Левски и Созопол – площадките все още са в процес на изграждане, в процес на подписване на договори и на обсъждане между общините. Засега вървят по график и се надяваме да изпълним този график в срок. (Реплики извън микрофона.)
За водата. Да, това е първият въпрос, просто го допълних.
За ВиК, за да бъда по-конкретна. Към настоящия момент в ПУДООС са внесени и се разглеждат 37 броя заявления с първоначална стойност на проектите и по заявленията за над 57 млн. лв. – за финансиране в сектора „Управление на водите“, от които само 19 са приоритетни. Те са на стойност от около 38 млн. лв., за които допълнително ще Ви представя такава информация, като брой, тоест за 10 или над 10 хиляди еквивалент жители.
Нямаме по Приоритет 3 за Черно море и останалите са от два до десет еквивалент жители. Работи се, имаме готовност с 3 - 4 проекта, а другите са в процес на окомплектоване от страна на общините, на изваждане и нямаме подадени за Черно море.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Извините, госпожо Председател, но трябва – като се върнете в избирателния район, да им дърпате ушите на кметовете, защото трябва да ги подадат.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, особено в някои общини имат необходимост от малко повече информираност и стимул, за да работят.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, уважаеми колеги! Аз не мислех да задавам въпрос, но бях провокиран малко от председателя на Комисията, когато тя прояви грижа за малките населени места и Ви попита какво се случва.
Тази политика на ПУДООС е положителна, както и на Министерството, след като нещата се отпушват за населените места от 2 до 10 хиляди еквивалент жители. Напредък има по крайбрежието. Но има един много брадясал проблем и тази година на 16 август ще навърши 10 години, като това са старите проекти по ПУДООС за малките населени места.
Аз това ръководство на Министерството не съм го питал, а госпожа Василева съм я питал като министър в предния мандат – има ли някакво виждане Министерството, какво ще стане с тези проекти, които се изпълняваха до 16 август 2009 г., защото, казвам, те вече навършват 10 години?
Там тръбите са сложени в земята, има проекти изпълнени на 30%. Говоря за финансиране на канализации…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Водопроводите…
МАНОЛ ГЕНОВ: Говоря за канализации и пречиствателни станции в малки населени места. Имам спомени и съм правил една сметка – изисквал съм справки, държавата сигурно има 100 и няколко милиона, които са инвестирани тогава. В крайна сметка и там живеят хора, тези хора имат нужда от по-високо качество на живот, ползвайки услугите на канализациите и на пречистването.
Разбира се, политиката се промени през 2009 г. – рязко се обърна посоката от 10 до 50, а сега виждам и е похвално, че е от 2 до 10 хиляди. Има ли някаква идея, някакво виждане, някакъв анализ, някаква статистика да е правена, някой да е обобщил нещата? Колко пари има вложени в такива проекти по онова време? Разбира се, много малка част от тях са изпълнени и даже наполовина има, които са напреднали повече. Какво е виждането на Министерството по този въпрос?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Чакъров, да обединим въпросите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин Министър, уважаеми колеги, за разлика от господин Генов, аз смятах да взема думата. Не само че съм провокиран, но съм повече от провокиран и с оглед на това, че приветствам подхода на Министерството и на ПУДООС по отношение на инвестиционните намерения, които вече са в ход и са в частта от 2 до 10 хиляди.
Като цяло, ако трябва да бъдем коректни, като страна имаме закъснение по отношение на изграждането на пречиствателни станции за над 10 хиляди и от 2 до 10. Но все някога трябваше да започне да се инвестира в населените места от 2 до 10 хиляди и в пречиствателни станции в довеждащата част – там, където се работи. Мисля, че подходът трябва да е комплексен, а водопроводите трябва да са съвместно с ВиК дружествата и да се прави един по-комплексен подход.
Аз ще си позволя да припомня, че през 2009 г. имаше изключително сериозен упрек и затова приветствам този подход. Той е правилният подход, защото в малките и средни населени места парите, които бяха инвестирани, скочиха. Мога да бъда и по-конкретен, а министър Нона Караджова и Евдокия Манева скочиха и даже имаше сигнали до Прокуратурата, и одита на Сметната палата упрекваше един такъв подход. Трябва да се инвестира навсякъде и тогава казах и днес го казвам, че това е правилният подход.
Приветствам министър Димов и екипа му за този подход. Трябва да изграждаме инфраструктура навсякъде, защото тече процес на обезлюдяване. Нормално е за всички граждани като данъкоплатци и като хора, които имат равни права, действително да се изгражда инфраструктура и в тези населени места. Приветствам този подход, даже и друг път съм го казвал, и с това ще приключа – да не прекаляваме с времето, за което трябва да се изкажем.
Всяка година и в последните години тенденцията е да има преизпълнение на бюджета и да има излишък. В това отношение ние, още повече ГЕРБ, винаги сме имали предвид нашите управленски програми, които представяме. Вие също имахте програми за инвестиции, а даже е създаден специален Инвестиционен фонд за малките и средни населени места.
Моят апел е, че даже и ние от опозицията ще подкрепим господин Министъра и идеята е да има повече средства, които да се управляват и да се инвестират, защото това директно подобрява качеството и стандарта на живот на хората, които живеят в тези места.
Това е един последен опит да запазим хората да живеят в нормални условия, а не да са концентрирани, както е в Гърция и някои други страни, в два, три големи града и всичко друго е обезлюдено. Това не работи за нас, ако сме държавници и ако искаме да имаме визия, а трябва да имаме визия и стратегия за развитие на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря и на господин Чакъров, и на господин Генов.
За съжаление, в момента със статистика няма как да изляза – просто не съм подготвен. Като цяло идеята да се финансират по-малките общини и въобще да се обърне повече внимание на малките общности е политика, която от самото начало съм съблюдавал, защото общностите са тези, на които се гради обществото и Отечеството като цяло.
Това беше и причината да отидем към 2000 – ПУДООС, за съжаление, няма как да се финансира всичко. Ресурсът е ограничен тук, а между другото има един друг обективен проблем, с който се сблъскваме, че по-малките благодарение на това, че по-дълго време не са имали достъп, са много по-неподготвени и много по-трудно успяват да кандидатстват за тези ресурси. Там процесът е и по-бавен.
Безспорен факт е, доколкото знам, че най-малките, които са под 2 хиляди, са имали Програма за развитие на селските райони. Може би до известна степен това е правилният подход, а ние се мъчим ресурса, който имаме, да го разпределим правилно за тези от 2 до 10 и за тези над 10 хиляди, защото това са тези, които в края на краищата се следят и по двете програми.
Безспорно, прав е господин Чакъров, че имаме закъснение и за над 10 и за от 2 до 10 хиляди, а това е факт. Само ще вметна, че в срок бяха подадени всичките 14 консолидирани ВиК-та по Оперативната програма. Целта ни е максимално бързо – до края на септември, да сме сключили договори с тези ВиК-та. Процесът не е толкова лесен и те отиват за тези, които са над 10 хиляди, но в зависимост от проекта може да включват и по-малките, а това е въпрос на организация на ВиК-то, а не е в правомощията и компетентностите на МОСВ.
Правим опит за допълнително финансиране, а на този етап имаме 70 млн. за отпадъци и вероятно ще има и догодина. Тук трябва да отчитаме капацитета на самия ПУДООС и на администрацията, защото, ако утре ни дадат един милиард, няма да можем да го изхарчим. Целта не е просто да ги харчим, а трябва да се отчитат възможностите и скоростта, с която може да се преориентира и доразвие едно предприятие.
Да, въпросът е комплексен и се надявам, че ще може да намерим решенията. Да, правим каквото зависи от нас, а и ще се вслушваме във Вашите предложения и съвети.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Моето предложение е, че нищо не пречи 20% от общия обем на средствата да се заделят за продължаване работата на обекти, които са замразени преди 10 години.
Ще дам за пример община Марица в Пловдивска област: от 19 села там в 11 беше започната канализацията, а някои бяха напреднали до стадии от 30 – 50%, а може би има и завършени проекти. Просто като предложение: заделете някакъв ресурс, направете приоритети там, където живеят повече хора и може да се генерират повече средства, когато ВиК експлоатира всички тези съоръжения и нека да има една равнопоставеност, както каза и господин Чакъров – трябва да се инвестира навсякъде. Нека да има комплексен подход, който да ви даде приоритетите за решаването на тези въпроси. Ако направите една статистика, ще видите, че има вложени над 100 милиона.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, съгласен съм.
Пак казвам, че на този етап ние направихме една немалка крачка с тези от 2 до 10 хиляди, което е една сериозна крачка. Нека да видим за 1 - 2 години как ще върви този проект. Разбрах Ви, ще мислим във всички възможни посоки.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моля да бъда извинен, че взимам думата за втори път.
Господин Министър, Вие споменахте нещо, което имах предвид – да се гледа в комплексна рамка. Всичко това, което говорим тук, е добре като намерение и цел, но е доста ограничено като ресурс. Добре е да видим какви са възможностите по отношение на Първата ос от ОПОС, а също така да видим какви са възможностите и какво се прави по отношение на развитието на селските райони, защото там имат много сериозен ресурс.
Госпожо Председател, ще направя предложение: да се съпоставят двете програми пред двете комисии и да направим един преглед, и да видим кое докъде е стигнало и ако трябва, да бъде подпомогнато. В понеделник народните представители от Пловдив и Пловдивска област бяхме на едно обсъждане и тук леко ще се отклоня, и може би ще се наложат законодателни промени, а заедно с колегите ще ги представим на вниманието на Комисията – намерението за един голям водопровод в Пловдивския регион, на първо време, а на втори етап към Хасково, Харманли, Любимец, където е манганизирана и е радиоактивна водата, като имаше дебати и дискусии.
За мен това ще е отговорност, бих казал, и предизвикателство пред МОСВ – в басейна на язовирите приоритетно да се изградят пречиствателни станции и на първо място в Девин, а след това ще се наложи да се направят промени в Закона за водите. Каквото и да е необходимо, комисията ще бъде в подкрепяща позиция.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: В този ред на мисли, когато става дума за питейната вода, е добре МРРБ да бъде включено. Да, когато се изкопае един канал е добре да се сложи и канализацията, и водопровода, така че с удоволствие ще участваме в такава дискусия.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
И аз щях да направя коментар, защото говорим за инвестиционна политика във ВиК сектора, но да не забравяме, че компетенциите в сектора са на друго ведомство. Оценяваме усилията на МОСВ чрез ограничения финансов ресурс да подпомогне усилията на общините, но все пак говорим за планиране на регионално ниво, за проучвания, които би трябвало да съдържат преглед на цялата инфраструктура, инвестициите, които трябва да бъдат направени, както и финансовите инструменти да бъдат налични – не само чрез ОПОС.
Споменах и за един ангажимент на МРРБ – да се разработи механизъм, чрез който да се осигури допълнително финансиране посредством финансовия инженеринг за малките населени места между 2 и 10 000 еквивалент жители. Мисля, че е в тази насока, както Вие казахте, типовете са предадени, четиринадесетте, а се предвижда още шест да бъдат подготвени с финансиране по Оперативната програма, е добре да направим съвместно заседание с двете комисии или изслушване на двете ведомства, а всяко едно в рамките на своите компетенции да предостави информацията, представляваща интерес, на народните представители.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Имам два уточняващи въпроса. Разбира се, аз съм горещ привърженик на това, което правите за малките населени места, защото съм голям противник на начина, по който тръгна водната реформа в България.
По отношение на т. 2 на похвалния приоритет между 2 и 10 000 – как съгласувате инвестициите от ПУДООС, госпожо Габрашкова и министър Димов, във връзка с R-пиповете, регионалните пред инвестиционни проучвания – защото там е дадена цялата потребност и нужда, и е ясно как се финансира? Как разполагате това допълващо финансиране в контекста R-пиповете като задачи? Това е първият ми въпрос.
Задължително ли трябва да дефинирате приоритети по отношение на т. 2 – дали ще е на база на еквивалент жителите, дали ще е на база на вече изградена и занемарена инфраструктура, дали няма да финансирате само пречистване? Трябва да има такива подкритерии, които да управляват вече вложените пари, и с малко да се постигне големия ефект и дофинансиране.
За населени места с под 2 хиляди еквивалент жителите ЕК няма да одобри финансиращи инструменти като оперативни програми, ако демаркационната линия не е прокарана. Рамковата директива за водите е за над 2000 еквивалент жители. ПУДООС се ангажира да финансира под 2 хиляди еквивалент жители, къде е разделителната линия с Програмата за развитие на селските райони? От 2 до 10 000 е МОСВ във връзка с рамковата директива и Вие сте се нагърбили със сериозен ангажимент.
Казвате, че нямате още предложение. Това е, защото те се готвят по стандарта на Програмата за селските райони, но къде минава демаркационната линия по отношение на проектите със земеделието? Трябва да е ясно какво финансира и докъде земеделието – до 2000, и какво ПУДООС прави, което не го прави земеделието. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ще взема отношение отзад напред. Първо, когато е под 2000, говорим за Черноморието и за защита водите на Черно море. Де факто това замърсяване отива в Черно море, свързано е и с опазването на морето, и с туризма, тоест има демаркационна линия. Неслучайно е казано „до 2 км от бреговата линия“, тоест тези, на които водите им отиват в Черно море.
По въпроса на господин Генов, ние сме направили съвсем обективни критерии – колкото по-малко средства имате, толкова повече точки получава съответния проект. Тоест ако гоним 95%, а имате 85%, Вие ще сте по- напред, защото с по-малко средства ще постигнете целта. На практика колкото повече пари са вложени, толкова по-малко Ви остава да довложите, за да го постигнете, а това са критерии по 2,3 и 1 приоритет. Вие зададохте още един въпрос, само че го забравих. (Реплика.)
Госпожа Габрашкова ще отговори.
МИХАЕЛА ГАБРАШКОВА: Новите приоритети са: развитието на водния сектор в Република България, стратегията за развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България, ОП „Околна среда“, планове за управление на басейни, Закон за водите, регионалните и генерални планове за водоснабдяването и канализацията, Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., тоест всичко е съобразено.
Има така наречен позитивен списък, където са посочени населените места в зависимост от 2 до 10 000 или над 10 000 еквивалент жители, които могат да кандидатстват и то само за пречиствателна станция, доизграждане на канализация, или и двете, какъв процент е изградена и каква трябва да се изгради. След това се прави точкуване, оценка и в зависимост от резултата се степенува приоритета на подадените заявления, респективно проекти. Мога да Ви предоставя информация и за Оперативната програма 2014 – 2020 г. ранни птици.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, срещата ни беше полезна. Получихме повече ясно по критериите и детайли по проектите, които са изпълняват. Само като коментар – демаркацията е важна във фазата на програмирането на оперативните програми точка, но въпросът е да не се допусне дублиране на финансирането и това съблюдава в ПУДООС.
Ако няма други коментари и въпроси, да пристъпим към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМА „ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2014 – 2021 Г.“
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. накратко ще го наричам норвежката програма, макар и неточно, но е по-приятно. Програмата е насочена към опазване на околната среда и климатичните промени като има две програми: „Околна среда и екосистеми“ и „Смекчаване и адаптация към климатичните промени“, а общата стойност е 15,294 млн. лв., от които 13 млн. лв. са финансиране по норвежката програма, а останалото е съфинансиране. Проектът на МРРБ е в сътрудничество с Норвежката агенция по околната среда и на 9 януари тази година получихме акредитацията за неговото стартиране.
Ще ви кажа и 4 резултата, които очакваме от проектите. Първият е система за остойностяване на услугите, предоставени от екосистемите в България, като проектът ще стартира с изпълнителите без да минава през тежките процедури на откритото договаряне. С предефиниран проект е вторият резултат – система за оценка, мониторинг и управление на морските води.
Третият е подобряване и използване на ресурсите на общините, като тук говорим за кръгова икономика, тоест всички общини, които могат да предоставят проекти в тази сфера, ще ги предоставят и ще се състезават. В тази сфера да бъде заделен много съществен ресурс, тоест резултатът, който очакваме е съгласуван по линия на норвежката програма.
Последният е повишаване на способността на местните общности да намаляват емисиите и да се адаптират към климатичните промени. Тук ще има един предифиниран проект за общините, а те бяха заявени още в фазата на договаряне с норвежката страна. Фокусът като цяло, като изключим Черноморието, са общините и качеството на живот на гражданите навсякъде в страната, а не само в най-големите градове.
Амбицията ни е да можем да публикуваме поканите за кандидатстване в рамките на летните месеци, а месец септември да могат да кандидатстват по Норвежката програма. От опита, който и имаме, мисля, че това е напълно постижимо.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Мацурев – няма коментар.
Вие споменахте, че ще бъдат обявени поканите, но какъв ще бъде срокът за кандидатстване? Предполагам, че бенефициентите ще имат нужда от подготовка за проектните си предложния. С какво време ще разполагат за подготовка?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: С два месеца, а в случай, че никой не успее, ще е 2 + 1. Ще бъде два месеца, но ако е необходимо, срокът ще бъде удължен с още един. Искам да кажа, че предифинираните са наясно и би трябвало вече да работят, а конкурентите би трябвало да се подготвят. Имаше публично събитие, за да анонсираме подобен тип информация. Вие се срещате не само с вашите избиратели, но и с кметове в районите Ви, може да им дадете информация и да могат да се готвят отсега.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Бих искала да поясня, че имаме три открити покани. Разликата е, че малките са в размер до 200 хил. евро на проект, като общо седем са откритите покани. Те са насочени към местните общности, към общините и резултатът трябва да бъде постигнат на местно ниво, ще бъдат обявени постепенно. Тоест те ще имат възможност да се подготвят поетапно по всяка една от сферите, за които се отнася откритата покана, а не всичките седем.
Както каза министър Димов, амбицията е от летните месеци да започне поетапното публикуване на поканите и с хоризонт до края на годината да бъдат обявени всичките. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Важно е общините да имат възможност и по-рано да се запознаят с условията и критериите за кандидатстване. Спецификата е, че трябва партньори сред страните от европейското икономическо пространство, така че би било добре, ако има повече информационни дни и комуникация с общините, за да се подготвят.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Да, основната цел на Програмата е резултатът да бъде изпълнен в партньорство със страните донори, а в случая това са Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. На 8 май поставихме официалния старт на Програмата и на събитието присъстваха над 150 представители. Събитието беше широко промотирано от Националното сдружение на общините, като беше съпроводено от така наречения match making event или семинар за създаване на партньорства. Имаше представители от 7 норвежки института, които в рамките на един ден бяха организирали така наречената speed dating, където всеки представител на община или институция от България имаше възможност да се срещне и да обсъди конкретно проекти с представителите от норвежките институти.
През месец март обявихме откритата покана за кандидатстване за създаване на партньорства, като Министерството финансира посещение в някоя от тези страни или те да дойдат в България. Поканата няма краен срок и до края на Програмата, тоест до изчерпване на ресурса, като на институция се отпускат до 5000 евро – за създаване на партньорства и създаване на общ проект в рамките на конкурентните процедури.
В този период програмите са девет, а целта на Националното координационно звено към Министерския съвет е да има информация за всички програми и поради тази причина е създаден общ сайт на страницата на Министерския съвет, където има информация за всяка една програма.
Нашата програма е в квадратчето „Околна среда“, където може да бъде намерена подробна информация за тази покана за партньорство, както и друга информация. Много по-подробно са разписани очакваните резултатите, а това може да провокира общините към конкретни идеи и предложения. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ние сме си поставили дружеско съревнование със женени от пръв поглед, за да видим коя система ще работи по-добре. (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Поздравления за резултатите и успех на конкретната програма, която обсъждахме.
Благодаря Ви, че бяхте на заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Мария Петрова
На 20 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отчет за дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда за периода 2018 – 2019 г.
2. Представяне на Програма „Опазване на околната среда и изменение на климата по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г.“
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми гости, имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите. Отдавна не сме се събирали в този формат. Добре дошли на колегите от БСП за България, които отсъстваха известно време от парламента и от заседанията на Комисията.
Предложеният дневен ред съдържа две точки:
1. Отчет за дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда за периода 2018 – 2019 г.
2. Представяне на Програма „Опазване на околната среда и изменение на климата по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г.“
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който от Вас е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С нас е министър Нено Димов, както и госпожа Михаела Габрашкова – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на ПУДООС, и госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“.
Благодаря за това, че сте с нас, за да представите информация за предприятието и респективно хода на популярно известната Норвежка програма в частта управлявана от Министерството на околната среда и водите. Мисля, че ще бъде полезно за народните представители да се запознаят с работата, с постигнатото и това, което предстои.
Започваме с точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Заповядайте, господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна да представям самата работа, бих искал да сведа нещо до Вашето внимание, което се случи в края на миналата година, което се опитахме широко да популяризираме. Това е още един канал, през който може да се стигне и до Вашите гласоподаватели, а именно една промяна, която направихме в приоритетите в сектора „Управление на води“.
Знаете, че до миналата година основно можеха да бъдат финансирани изграждането и доизграждането на канализационни системи и градски пречиствателни станции в градовете с еквивалент на жители над 10 хиляди. От началото на тази година са допустими и от 2 до 10 хиляди – това бяха едни градове, които изпадаха, и нямаше всъщност начин как да бъдат финансирани, така че от 1 януари ние ги направихме допустими градовете с еквивалент жители от 2 до 10 000.
Направихме и още едно допълнение, а именно: градовете, които са под 2 хиляди жители, но се намират в района на Черноморското крайбрежие или до два километра от Черноморското крайбрежие, тъй като наистина нямат 2 хиляди еквивалент жители, но лятно време стават много повече от 2 хиляди жители, също да са допустим с бенефициент. Разбира се, остана приоритетът с финансиране и съфинансиране на ВиК обекти, които съпътстват инфраструктурата, която се финансира по други европейски програми – това, което е било и досега.
Правейки тази промяна, която влезе в сила от 1 януари, счетохме за необходимо, че онези общини, които са си подали редовни проекти, но имат нещо за доизчистване, да им бъде даден двумесечен гратисен период в началото на годината, за да може техният труд да стигне и до реализиране на проекта. Дадохме тези два месеца, но не по-късно от 1 февруари, а на практика след 1 февруари това са новите критерии, които имат право да кандидатстват по Оперативната програма.
Конкретно по това, което се случи през 2018 г. и тече през текущата 2019 г. – може би с малко цифри. През 2018 г. от бюджета на ПУДООС са изразходвани средства за финансиране на различни видове екологични проекти в размер на 75 млн. лв., като по сектори е: в сектор „Води“ е почти 40 млн. – 39 млн. 895 хил. лв. и малко отгоре, в сектор „Отпадъци“ – малко над 22 млн. лв., в сектор „Биоразнообразие“ и включително „Кампания за чиста околна среда“ е към 3,8 млн. лв., и предоставен трансфер към Министерство на околната среда и водите и основно отива към Агенцията по околна среда и е свързан с мониторинга, който се прави в различните сфери, който е малко над 10 млн. лв. Това вече е окончателната цифра, защото 2018 г. е далеч зад нас.
Това, което е за 2019 г., разбира се, търпи още развитие, защото годината е едва наполовина, но предвидените и планираните средства са на стойност около 75 млн. 937 хил. 800 лв. Разпределението на средствата по сектори е, както следва: „Управление на води“ – 31,9 млн. лв.; „Управление на отпадъци“ – 38,7 млн. лв.; „Биоразнообразие“ – 5,3 млн. лв. Към месец юни от тези планирани средства са договорени: в „Управление на водите“ – 9,7 млн. лв.; в „Управление на отпадъците“ – 4,8 млн. лв.; в „Биоразнообразие“ и в кампанията „Чиста околна среда“ – 1,1 млн. лв., трансферът към Министерството, респективно Агенцията, е 11 млн. лв.
Специфичното за тази година е, че е договорена допълнителната сума от 70 млн. лв., която е насочена към техническата рекултивация на онези депа – мисля, че са 113 депа, които са в наказателната процедура. Към днешна дата ние сме сключили договори за 29 от тези депа на обща стойност от 51 млн. 118 хил. лв. Естествено е, че продължаваме и идеята е в рамките на следващите месеци да достигнем тези 70 млн. лв. и респективно през следващата година да обхванем и останалите депа от наказателната процедура, с оглед на задължението ни към края на 2020 г. да сме приключили техническата рекултивация.
Специално за тази рекултивация – тъй като вероятно средствата от ПУДООС няма да ни стигнат, водим преговори с Европейската комисия, за да може частично да се финансират и от Оперативна програма „Околна среда“, а когато имаме такъв успех, ще уведомя и ще запозная народните представители с това. Това е накратко информацията. Ако имате въпроси, ще е по удачно да отговоря с оглед на Вашия интерес. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Благодаря за информацията, която ни беше представена предварително. Тя е предоставена и на народните представители.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Колеги и Вие ни липсвахте, а не само ние сме Ви липсвали, така че е взаимно.
Господин Министър, един уточняващ въпрос. Тъй като признавам, че нямах достатъчно време да обследвам въпроса, но ми направи впечатление следното: във връзка с писмото и наказателната процедура имаше един списък – нека ме поправят колегите от ПУДООС, на равностойността за рекултивация, която е около 90 милиона или нещо подобно, в който разбирам, че е използвана техника, в която да се докладва пред Европейската комисия, че е прекратено използването на част от обектите и по този начин списъкът е редуциран, като сме показали, че ние не ги експлоатираме повече като депа, а за останалите ще приложим примерно рекултивация.
Повод за тези мои разсъждения, които може да не са верни, е това, че списъкът от задачите с рекултивацията на 75 или 95 депа се появи в решение на Министерския съвет със списък от 20 – 25 депа само за тази година. Каква е интерпретацията? Дали това е задача за тази година за рекултивация на депа, или просто е редуциран списъкът на общините, които ще получават средства за рекултивация? |Това е уточняващ въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Може би има някакво неразбирателство.
Ситуацията е следната: старите депа – тези 113 депа, трябваше да излязат от експлоатация към 2017 г. Тъй като те не излязоха от експлоатация, а на практика имаше нов срок с решението на съда, който ние договорихме, тоест към 31 декември 2018 г. те да не бъдат повече използвани. Това се случи. Имаше спор по начина, по който беше написано писмото към България, респективно към други държави и се спореше дали рекултивацията е част от закриването, или не е част от закриването. Защото в писмото, което Европейската комисия беше изпратила до България, имаше един член, а за други държави имаше два члена, а в края на краищата Съдът на Европейския съюз излезе с решение и се оказа, че трябва освен да ги затворим към еди-коя си дата, трябва и да ги рекултивираме.
Ние договорихме нов срок за всичките тези, тоест няма депа, които не попадат. В момента говорим за 29, защото другите още нямат готовност, защото все пак трябва да предадат документация за проектната готовност, за да изпълнят техническата.
В края на краищата се оказа така: ние правим затваряне, техническа рекултивация в определен срок и биологична рекултивация след това, защото тя трае доста по-дълго време. Техническата рекултивация гарантира, че това старо депо повече не може да бъде използвано, така че списъкът от общините не е променен и тези, които са по наказателната процедура, са затворени, но продължават да чакат финансиране, а респективно ние чакаме проекти от тяхна страна, за да може да отпуснем това финансиране. Финансовият ресурс е наличен за тази година. Има още около 20 милиона, като очакваме да сключим договори с общините, които са готови. За догодина отново ще има такъв ресурс. Надявам се, че с това успях да отговаря на въпроса.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други въпроси или коментари? Не виждам.
Ако е така, ще си позволя няколко думи и два конкретни въпроса.
Преди всичко, господин Димов, искам да Ви благодаря за това, че преразгледахте приоритетите Вие – като председател на Управителния съвет на ПУДООС, и членовете на Съвета, като въведохте промяна в приоритетите и възможността да бъде осигурено финансиране и за по-малките населени места.
Много пъти сме коментирали и в тази комисия, че малките населени места под 10 хиляди еквивалент жители остават непокрити от основния финансов инструмент – Оперативна програма „Околна среда“. За жалост, Министерството на регионалното развитие и благоустройството все още не е представило виждане и за дълго чакания инструмент, който трябва да подпомогне по-малките населени места, така че ПУДООС макар и да разполага с ограничен бюджет все пак е някаква възможност за общините.
Наистина адмирации за това, което предприехте. Мисля, че това е израз на загриженост към по-малките общини и населени места.
Въпросът ми е свързан с това: има ли вече представени проектни предложения за населени места до 2000 и между 2 и 10 000 еквивалент жители – за изграждане на пречиствателни съоръжения и респективно има ли финансирани такива? Това е едното.
Другото е, че днешната ни среща е посветена на финансовите инструменти и източници за финансиране на екологични проекти, един от тях е и Швейцарската програма. Два от проектите се изпълняват от ПУДООС и ако може, да ни осведомите какъв е напредъкът по тези проекти. Ние с колегите имахме възможност по време на едно от изнесените заседания да се запознаем в повече детайли с едно от местата, където се реализира частта, свързана с управление на опасните отпадъци. Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Аз ще помоля госпожа Габрашкова да даде малко по-конкретна информация за проектите конкретно, но за Швейцарската програма, за която говорим, на практика след всички перипетии, които, за съжаление, са съпътстващи и типични за нашата страна – с обжалвания на всякакъв вид процедури пред съда, нещо, което до голяма степен възпрепятства бързото изпълнение на проекти. Ние имаме развитие на такава ситуация, че в момента голяма част от складовете, които трябва да бъдат почистени, се отварят и се извозват от едната от двете фирми, които са спечелили към инсинераторите, а другите преопаковат и готвят, защото инсинераторите в Европа в момента са твърде натоварени.
Знаете, че самата процедура е доста тежка и е с нотификация от всяка държава, и с приемане от страна на инсинератора. Следим го практически процеса ежемесечно, тоест аз го следя този процес. Наблюдаващите от Международната дирекция практически на седмична база правят проверки по места, защото това е един изключително сложен проект, който трябва да завърши преди 7 декември. Всичко, което остане след 7 декември, ще бъде извън Швейцарския проект.
Едно от неща които, за съжаление, се откриват, е, че количеството пестициди, открити на място, е доста по-голямо от това, което е дадено в предварителните доклади и което е с всички резерви, които можем да направим, ще се обработват максимално голям обем пестициди, но със сигурност този процес ще трябва да продължи и след приключване на Швейцарската програма, защото няма да бъдат изчистени на сто процента тези складове.
Пак казвам, това е процес, който трябваше да започне доста отдавна, а в следствие на обжалване стартира практически от началото на тази година и сме поставени под много голямо напрежение – и изпълнителите, и ПУДООС, и наблюдаващите от страна на Швейцарската програма.
Тук трябва да отбележа, че самите швейцарци също много активно проверяват изпълнението на проекта и към този момент можем да гледаме с умерен оптимизъм, не и нещо повече от това. Но повече подробности може да даде госпожа Габрашкова, включително и по въпроса дали има конкретни постъпили проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Габрашкова.
МИХАЕЛА ГАБРАШКОВА: Благодаря Ви, ще продължа с Българо-швейцарската програма.
В рамките на тази програма се изпълняват два проекта. Единият е екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност.
Общото количество, залегнало в предпроектното проучване и въз основа на което в момента се обезвреждат, е в 215 склада с прогнозирано количество от 4 388 тона. Проектът е на обща стойност от 39 млн. 858 хил. лв., като знаете, че съфинансирането е 85% от швейцарската страна, а 15% е българското съфинансиране.
Към момента преопаковането, транспортирането на приетите съоръжения е за крайно обезвреждане на пестицидите, защото това е основно условие и е около 2,10 тона от тези 4 тона. Така че разходът към момента и това, което са отчели фирмите, е около 5 млн. лв.
Към момента около 45% е изпълнен този договор. Продължават да се преопаковат и транспонтират тези пестициди и съвсем скоро можем да затворим един от лотовете, тъй като там количествата доста се надвишават, няма да може да се изпълнят всичките складове, но количеството, което е посочено, се изпълнява.
Другият проект в рамките на тази програма е „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно третиране и временно съхранение на опасни отпадъци от домакинства“. Най основно този проект цели изграждането на пет пилотни площадки за събиране, временно съхранение и крайно обезвреждане на опасни отпадъци от домакинствата. Градовете, които са избрани, са от общините Шумен, Левски, Разград, Созопол и Съединение. Към тях ще има мобилни събирателни пунктове – за тези общини и за още седемнадесет общини, които са съседни на тях.
Общата стойност на Проекта е 14 млн. 999 хил. лв. Разходът към момента, извършен по тази програма, е 3 млн. 900 хил. лв., като изпълнителните дейности са готови. През месец май се издаде разрешение за ползването на площадката в Съединение, стартира и обучението на персонала и са сключени договорите между съседните общини. Очаква се изграждането на графиците към тези договори и стартиране на работата на пилотния център.
Пилотният център в Шумен – предстои приемането му от държавна приемателна комисия, която е назначена за края на месец юни. В процес на подписване са договорите между община Шумен и съседните общини, като е стартирало обучението на персонала за обслужването на този център.
За градовете Разград, Левски и Созопол – площадките все още са в процес на изграждане, в процес на подписване на договори и на обсъждане между общините. Засега вървят по график и се надяваме да изпълним този график в срок. (Реплики извън микрофона.)
За водата. Да, това е първият въпрос, просто го допълних.
За ВиК, за да бъда по-конкретна. Към настоящия момент в ПУДООС са внесени и се разглеждат 37 броя заявления с първоначална стойност на проектите и по заявленията за над 57 млн. лв. – за финансиране в сектора „Управление на водите“, от които само 19 са приоритетни. Те са на стойност от около 38 млн. лв., за които допълнително ще Ви представя такава информация, като брой, тоест за 10 или над 10 хиляди еквивалент жители.
Нямаме по Приоритет 3 за Черно море и останалите са от два до десет еквивалент жители. Работи се, имаме готовност с 3 - 4 проекта, а другите са в процес на окомплектоване от страна на общините, на изваждане и нямаме подадени за Черно море.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Извините, госпожо Председател, но трябва – като се върнете в избирателния район, да им дърпате ушите на кметовете, защото трябва да ги подадат.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, особено в някои общини имат необходимост от малко повече информираност и стимул, за да работят.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, уважаеми колеги! Аз не мислех да задавам въпрос, но бях провокиран малко от председателя на Комисията, когато тя прояви грижа за малките населени места и Ви попита какво се случва.
Тази политика на ПУДООС е положителна, както и на Министерството, след като нещата се отпушват за населените места от 2 до 10 хиляди еквивалент жители. Напредък има по крайбрежието. Но има един много брадясал проблем и тази година на 16 август ще навърши 10 години, като това са старите проекти по ПУДООС за малките населени места.
Аз това ръководство на Министерството не съм го питал, а госпожа Василева съм я питал като министър в предния мандат – има ли някакво виждане Министерството, какво ще стане с тези проекти, които се изпълняваха до 16 август 2009 г., защото, казвам, те вече навършват 10 години?
Там тръбите са сложени в земята, има проекти изпълнени на 30%. Говоря за финансиране на канализации…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Водопроводите…
МАНОЛ ГЕНОВ: Говоря за канализации и пречиствателни станции в малки населени места. Имам спомени и съм правил една сметка – изисквал съм справки, държавата сигурно има 100 и няколко милиона, които са инвестирани тогава. В крайна сметка и там живеят хора, тези хора имат нужда от по-високо качество на живот, ползвайки услугите на канализациите и на пречистването.
Разбира се, политиката се промени през 2009 г. – рязко се обърна посоката от 10 до 50, а сега виждам и е похвално, че е от 2 до 10 хиляди. Има ли някаква идея, някакво виждане, някакъв анализ, някаква статистика да е правена, някой да е обобщил нещата? Колко пари има вложени в такива проекти по онова време? Разбира се, много малка част от тях са изпълнени и даже наполовина има, които са напреднали повече. Какво е виждането на Министерството по този въпрос?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Чакъров, да обединим въпросите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Господин Министър, уважаеми колеги, за разлика от господин Генов, аз смятах да взема думата. Не само че съм провокиран, но съм повече от провокиран и с оглед на това, че приветствам подхода на Министерството и на ПУДООС по отношение на инвестиционните намерения, които вече са в ход и са в частта от 2 до 10 хиляди.
Като цяло, ако трябва да бъдем коректни, като страна имаме закъснение по отношение на изграждането на пречиствателни станции за над 10 хиляди и от 2 до 10. Но все някога трябваше да започне да се инвестира в населените места от 2 до 10 хиляди и в пречиствателни станции в довеждащата част – там, където се работи. Мисля, че подходът трябва да е комплексен, а водопроводите трябва да са съвместно с ВиК дружествата и да се прави един по-комплексен подход.
Аз ще си позволя да припомня, че през 2009 г. имаше изключително сериозен упрек и затова приветствам този подход. Той е правилният подход, защото в малките и средни населени места парите, които бяха инвестирани, скочиха. Мога да бъда и по-конкретен, а министър Нона Караджова и Евдокия Манева скочиха и даже имаше сигнали до Прокуратурата, и одита на Сметната палата упрекваше един такъв подход. Трябва да се инвестира навсякъде и тогава казах и днес го казвам, че това е правилният подход.
Приветствам министър Димов и екипа му за този подход. Трябва да изграждаме инфраструктура навсякъде, защото тече процес на обезлюдяване. Нормално е за всички граждани като данъкоплатци и като хора, които имат равни права, действително да се изгражда инфраструктура и в тези населени места. Приветствам този подход, даже и друг път съм го казвал, и с това ще приключа – да не прекаляваме с времето, за което трябва да се изкажем.
Всяка година и в последните години тенденцията е да има преизпълнение на бюджета и да има излишък. В това отношение ние, още повече ГЕРБ, винаги сме имали предвид нашите управленски програми, които представяме. Вие също имахте програми за инвестиции, а даже е създаден специален Инвестиционен фонд за малките и средни населени места.
Моят апел е, че даже и ние от опозицията ще подкрепим господин Министъра и идеята е да има повече средства, които да се управляват и да се инвестират, защото това директно подобрява качеството и стандарта на живот на хората, които живеят в тези места.
Това е един последен опит да запазим хората да живеят в нормални условия, а не да са концентрирани, както е в Гърция и някои други страни, в два, три големи града и всичко друго е обезлюдено. Това не работи за нас, ако сме държавници и ако искаме да имаме визия, а трябва да имаме визия и стратегия за развитие на страната. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря и на господин Чакъров, и на господин Генов.
За съжаление, в момента със статистика няма как да изляза – просто не съм подготвен. Като цяло идеята да се финансират по-малките общини и въобще да се обърне повече внимание на малките общности е политика, която от самото начало съм съблюдавал, защото общностите са тези, на които се гради обществото и Отечеството като цяло.
Това беше и причината да отидем към 2000 – ПУДООС, за съжаление, няма как да се финансира всичко. Ресурсът е ограничен тук, а между другото има един друг обективен проблем, с който се сблъскваме, че по-малките благодарение на това, че по-дълго време не са имали достъп, са много по-неподготвени и много по-трудно успяват да кандидатстват за тези ресурси. Там процесът е и по-бавен.
Безспорен факт е, доколкото знам, че най-малките, които са под 2 хиляди, са имали Програма за развитие на селските райони. Може би до известна степен това е правилният подход, а ние се мъчим ресурса, който имаме, да го разпределим правилно за тези от 2 до 10 и за тези над 10 хиляди, защото това са тези, които в края на краищата се следят и по двете програми.
Безспорно, прав е господин Чакъров, че имаме закъснение и за над 10 и за от 2 до 10 хиляди, а това е факт. Само ще вметна, че в срок бяха подадени всичките 14 консолидирани ВиК-та по Оперативната програма. Целта ни е максимално бързо – до края на септември, да сме сключили договори с тези ВиК-та. Процесът не е толкова лесен и те отиват за тези, които са над 10 хиляди, но в зависимост от проекта може да включват и по-малките, а това е въпрос на организация на ВиК-то, а не е в правомощията и компетентностите на МОСВ.
Правим опит за допълнително финансиране, а на този етап имаме 70 млн. за отпадъци и вероятно ще има и догодина. Тук трябва да отчитаме капацитета на самия ПУДООС и на администрацията, защото, ако утре ни дадат един милиард, няма да можем да го изхарчим. Целта не е просто да ги харчим, а трябва да се отчитат възможностите и скоростта, с която може да се преориентира и доразвие едно предприятие.
Да, въпросът е комплексен и се надявам, че ще може да намерим решенията. Да, правим каквото зависи от нас, а и ще се вслушваме във Вашите предложения и съвети.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Моето предложение е, че нищо не пречи 20% от общия обем на средствата да се заделят за продължаване работата на обекти, които са замразени преди 10 години.
Ще дам за пример община Марица в Пловдивска област: от 19 села там в 11 беше започната канализацията, а някои бяха напреднали до стадии от 30 – 50%, а може би има и завършени проекти. Просто като предложение: заделете някакъв ресурс, направете приоритети там, където живеят повече хора и може да се генерират повече средства, когато ВиК експлоатира всички тези съоръжения и нека да има една равнопоставеност, както каза и господин Чакъров – трябва да се инвестира навсякъде. Нека да има комплексен подход, който да ви даде приоритетите за решаването на тези въпроси. Ако направите една статистика, ще видите, че има вложени над 100 милиона.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, съгласен съм.
Пак казвам, че на този етап ние направихме една немалка крачка с тези от 2 до 10 хиляди, което е една сериозна крачка. Нека да видим за 1 - 2 години как ще върви този проект. Разбрах Ви, ще мислим във всички възможни посоки.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Моля да бъда извинен, че взимам думата за втори път.
Господин Министър, Вие споменахте нещо, което имах предвид – да се гледа в комплексна рамка. Всичко това, което говорим тук, е добре като намерение и цел, но е доста ограничено като ресурс. Добре е да видим какви са възможностите по отношение на Първата ос от ОПОС, а също така да видим какви са възможностите и какво се прави по отношение на развитието на селските райони, защото там имат много сериозен ресурс.
Госпожо Председател, ще направя предложение: да се съпоставят двете програми пред двете комисии и да направим един преглед, и да видим кое докъде е стигнало и ако трябва, да бъде подпомогнато. В понеделник народните представители от Пловдив и Пловдивска област бяхме на едно обсъждане и тук леко ще се отклоня, и може би ще се наложат законодателни промени, а заедно с колегите ще ги представим на вниманието на Комисията – намерението за един голям водопровод в Пловдивския регион, на първо време, а на втори етап към Хасково, Харманли, Любимец, където е манганизирана и е радиоактивна водата, като имаше дебати и дискусии.
За мен това ще е отговорност, бих казал, и предизвикателство пред МОСВ – в басейна на язовирите приоритетно да се изградят пречиствателни станции и на първо място в Девин, а след това ще се наложи да се направят промени в Закона за водите. Каквото и да е необходимо, комисията ще бъде в подкрепяща позиция.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: В този ред на мисли, когато става дума за питейната вода, е добре МРРБ да бъде включено. Да, когато се изкопае един канал е добре да се сложи и канализацията, и водопровода, така че с удоволствие ще участваме в такава дискусия.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
И аз щях да направя коментар, защото говорим за инвестиционна политика във ВиК сектора, но да не забравяме, че компетенциите в сектора са на друго ведомство. Оценяваме усилията на МОСВ чрез ограничения финансов ресурс да подпомогне усилията на общините, но все пак говорим за планиране на регионално ниво, за проучвания, които би трябвало да съдържат преглед на цялата инфраструктура, инвестициите, които трябва да бъдат направени, както и финансовите инструменти да бъдат налични – не само чрез ОПОС.
Споменах и за един ангажимент на МРРБ – да се разработи механизъм, чрез който да се осигури допълнително финансиране посредством финансовия инженеринг за малките населени места между 2 и 10 000 еквивалент жители. Мисля, че е в тази насока, както Вие казахте, типовете са предадени, четиринадесетте, а се предвижда още шест да бъдат подготвени с финансиране по Оперативната програма, е добре да направим съвместно заседание с двете комисии или изслушване на двете ведомства, а всяко едно в рамките на своите компетенции да предостави информацията, представляваща интерес, на народните представители.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Имам два уточняващи въпроса. Разбира се, аз съм горещ привърженик на това, което правите за малките населени места, защото съм голям противник на начина, по който тръгна водната реформа в България.
По отношение на т. 2 на похвалния приоритет между 2 и 10 000 – как съгласувате инвестициите от ПУДООС, госпожо Габрашкова и министър Димов, във връзка с R-пиповете, регионалните пред инвестиционни проучвания – защото там е дадена цялата потребност и нужда, и е ясно как се финансира? Как разполагате това допълващо финансиране в контекста R-пиповете като задачи? Това е първият ми въпрос.
Задължително ли трябва да дефинирате приоритети по отношение на т. 2 – дали ще е на база на еквивалент жителите, дали ще е на база на вече изградена и занемарена инфраструктура, дали няма да финансирате само пречистване? Трябва да има такива подкритерии, които да управляват вече вложените пари, и с малко да се постигне големия ефект и дофинансиране.
За населени места с под 2 хиляди еквивалент жителите ЕК няма да одобри финансиращи инструменти като оперативни програми, ако демаркационната линия не е прокарана. Рамковата директива за водите е за над 2000 еквивалент жители. ПУДООС се ангажира да финансира под 2 хиляди еквивалент жители, къде е разделителната линия с Програмата за развитие на селските райони? От 2 до 10 000 е МОСВ във връзка с рамковата директива и Вие сте се нагърбили със сериозен ангажимент.
Казвате, че нямате още предложение. Това е, защото те се готвят по стандарта на Програмата за селските райони, но къде минава демаркационната линия по отношение на проектите със земеделието? Трябва да е ясно какво финансира и докъде земеделието – до 2000, и какво ПУДООС прави, което не го прави земеделието. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ще взема отношение отзад напред. Първо, когато е под 2000, говорим за Черноморието и за защита водите на Черно море. Де факто това замърсяване отива в Черно море, свързано е и с опазването на морето, и с туризма, тоест има демаркационна линия. Неслучайно е казано „до 2 км от бреговата линия“, тоест тези, на които водите им отиват в Черно море.
По въпроса на господин Генов, ние сме направили съвсем обективни критерии – колкото по-малко средства имате, толкова повече точки получава съответния проект. Тоест ако гоним 95%, а имате 85%, Вие ще сте по- напред, защото с по-малко средства ще постигнете целта. На практика колкото повече пари са вложени, толкова по-малко Ви остава да довложите, за да го постигнете, а това са критерии по 2,3 и 1 приоритет. Вие зададохте още един въпрос, само че го забравих. (Реплика.)
Госпожа Габрашкова ще отговори.
МИХАЕЛА ГАБРАШКОВА: Новите приоритети са: развитието на водния сектор в Република България, стратегията за развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България, ОП „Околна среда“, планове за управление на басейни, Закон за водите, регионалните и генерални планове за водоснабдяването и канализацията, Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., тоест всичко е съобразено.
Има така наречен позитивен списък, където са посочени населените места в зависимост от 2 до 10 000 или над 10 000 еквивалент жители, които могат да кандидатстват и то само за пречиствателна станция, доизграждане на канализация, или и двете, какъв процент е изградена и каква трябва да се изгради. След това се прави точкуване, оценка и в зависимост от резултата се степенува приоритета на подадените заявления, респективно проекти. Мога да Ви предоставя информация и за Оперативната програма 2014 – 2020 г. ранни птици.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, срещата ни беше полезна. Получихме повече ясно по критериите и детайли по проектите, които са изпълняват. Само като коментар – демаркацията е важна във фазата на програмирането на оперативните програми точка, но въпросът е да не се допусне дублиране на финансирането и това съблюдава в ПУДООС.
Ако няма други коментари и въпроси, да пристъпим към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМА „ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2014 – 2021 Г.“
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. накратко ще го наричам норвежката програма, макар и неточно, но е по-приятно. Програмата е насочена към опазване на околната среда и климатичните промени като има две програми: „Околна среда и екосистеми“ и „Смекчаване и адаптация към климатичните промени“, а общата стойност е 15,294 млн. лв., от които 13 млн. лв. са финансиране по норвежката програма, а останалото е съфинансиране. Проектът на МРРБ е в сътрудничество с Норвежката агенция по околната среда и на 9 януари тази година получихме акредитацията за неговото стартиране.
Ще ви кажа и 4 резултата, които очакваме от проектите. Първият е система за остойностяване на услугите, предоставени от екосистемите в България, като проектът ще стартира с изпълнителите без да минава през тежките процедури на откритото договаряне. С предефиниран проект е вторият резултат – система за оценка, мониторинг и управление на морските води.
Третият е подобряване и използване на ресурсите на общините, като тук говорим за кръгова икономика, тоест всички общини, които могат да предоставят проекти в тази сфера, ще ги предоставят и ще се състезават. В тази сфера да бъде заделен много съществен ресурс, тоест резултатът, който очакваме е съгласуван по линия на норвежката програма.
Последният е повишаване на способността на местните общности да намаляват емисиите и да се адаптират към климатичните промени. Тук ще има един предифиниран проект за общините, а те бяха заявени още в фазата на договаряне с норвежката страна. Фокусът като цяло, като изключим Черноморието, са общините и качеството на живот на гражданите навсякъде в страната, а не само в най-големите градове.
Амбицията ни е да можем да публикуваме поканите за кандидатстване в рамките на летните месеци, а месец септември да могат да кандидатстват по Норвежката програма. От опита, който и имаме, мисля, че това е напълно постижимо.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Мацурев – няма коментар.
Вие споменахте, че ще бъдат обявени поканите, но какъв ще бъде срокът за кандидатстване? Предполагам, че бенефициентите ще имат нужда от подготовка за проектните си предложния. С какво време ще разполагат за подготовка?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: С два месеца, а в случай, че никой не успее, ще е 2 + 1. Ще бъде два месеца, но ако е необходимо, срокът ще бъде удължен с още един. Искам да кажа, че предифинираните са наясно и би трябвало вече да работят, а конкурентите би трябвало да се подготвят. Имаше публично събитие, за да анонсираме подобен тип информация. Вие се срещате не само с вашите избиратели, но и с кметове в районите Ви, може да им дадете информация и да могат да се готвят отсега.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Бих искала да поясня, че имаме три открити покани. Разликата е, че малките са в размер до 200 хил. евро на проект, като общо седем са откритите покани. Те са насочени към местните общности, към общините и резултатът трябва да бъде постигнат на местно ниво, ще бъдат обявени постепенно. Тоест те ще имат възможност да се подготвят поетапно по всяка една от сферите, за които се отнася откритата покана, а не всичките седем.
Както каза министър Димов, амбицията е от летните месеци да започне поетапното публикуване на поканите и с хоризонт до края на годината да бъдат обявени всичките. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Важно е общините да имат възможност и по-рано да се запознаят с условията и критериите за кандидатстване. Спецификата е, че трябва партньори сред страните от европейското икономическо пространство, така че би било добре, ако има повече информационни дни и комуникация с общините, за да се подготвят.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Да, основната цел на Програмата е резултатът да бъде изпълнен в партньорство със страните донори, а в случая това са Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. На 8 май поставихме официалния старт на Програмата и на събитието присъстваха над 150 представители. Събитието беше широко промотирано от Националното сдружение на общините, като беше съпроводено от така наречения match making event или семинар за създаване на партньорства. Имаше представители от 7 норвежки института, които в рамките на един ден бяха организирали така наречената speed dating, където всеки представител на община или институция от България имаше възможност да се срещне и да обсъди конкретно проекти с представителите от норвежките институти.
През месец март обявихме откритата покана за кандидатстване за създаване на партньорства, като Министерството финансира посещение в някоя от тези страни или те да дойдат в България. Поканата няма краен срок и до края на Програмата, тоест до изчерпване на ресурса, като на институция се отпускат до 5000 евро – за създаване на партньорства и създаване на общ проект в рамките на конкурентните процедури.
В този период програмите са девет, а целта на Националното координационно звено към Министерския съвет е да има информация за всички програми и поради тази причина е създаден общ сайт на страницата на Министерския съвет, където има информация за всяка една програма.
Нашата програма е в квадратчето „Околна среда“, където може да бъде намерена подробна информация за тази покана за партньорство, както и друга информация. Много по-подробно са разписани очакваните резултатите, а това може да провокира общините към конкретни идеи и предложения. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ние сме си поставили дружеско съревнование със женени от пръв поглед, за да видим коя система ще работи по-добре. (Реплики.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Поздравления за резултатите и успех на конкретната програма, която обсъждахме.
Благодаря Ви, че бяхте на заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Мария Петрова
