Комисия по околната среда и водите
ПРОТОКОЛ №43
На 26 септември 2019 г., четвъртък, от 14,00 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
2. Представяне и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Граждани за природа“, № ПГ-939-01-10, внесена на 27 май 2019 г. от председателя на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива Лорета Тодорова.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по околната среда и водите и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предлагам на вниманието Ви следния дневен ред:
„1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух,
№ 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
2. Представяне и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Граждани за природа“, № ПГ-939-01-10, внесена на 27 май 2019 г. от председателя на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива Лорета Тодорова.
3. Разни.“
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря.
Пристъпваме към първата точка в дневния ред.
Наши гости днес са: от Министерството на околната среда и водите госпожа Атанаска Николова – заместник-министър, господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“, госпожа Михаела Доцова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правна“, и госпожа Стела Тодорова – началник отдел „Натура 2000 и защитени територии“; от Министерство на икономиката господин Паун Илчев – изпълняващ длъжността председател на Българския институт по метрология, господин Валентин Старев – главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Българския институт по метрология; от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор госпожа Димка Иванова – главен директор на Главна дирекция „Контрол на качеството на течни горива“, и госпожа Павлина Данаилова – главен секретар.
С нас във връзка с разглеждането на Гражданската инициатива по втората точка са и госпожа Люба Батембергска и господин Петко Цветков от Националната гражданска инициатива „Граждани за природа“.
Пристъпваме към разглеждане на точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ, № 902-01-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 23 ЮЛИ 2019 Г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Колеги, няма да изчитам текстовете на предложенията, които са представени от народни представители, и редакциите, които са предложени от работната група, защото ги имате изпратени, публикувани са и на страницата на Народното събрание.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, както е включен в Доклада.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно.
Тук, колеги, ще позволите, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя предложение за създаване на § 3а.
Какво е предложението?
Съгласно настоящия текст на Закона, Министърът на околната среда и водите има задължение да отчита пред Министерския съвет на всеки три години изпълнението на Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г.
Предложението ни е с кратка редакция на текста да променим този текст и да въведем изискване Програмата да бъде отчитана ежегодно. В този смисъл предложението е за създаване на § 3а, който гласи:
„В чл. 10а, ал. 4 думите „три календарни години“ се заменят с „една календарна година“.
Целта е, разбира се, възможност за повече публичност, представяне на резултатите от изпълнение на Програмата, постигане на съответствие със заложените изисквания в решение на Министерския съвет, където е посочено, че Програмата трябва да бъде отчитана ежегодно и, разбира се, за целите на информираност на гражданите.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Димитър Александров:
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 4.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с предложения от работната група текст по предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно.
Предложение на народния представител Димитър Александров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 5, с предложения на вниманието Ви текст.
Има ли изказвания по предложението? Няма.
Който е съгласен с предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 6, с редакцията, както е включена в Доклада на работната група.
Има ли изказвания по предложението? Няма.
Надявам се, че нашето предложение ще бъде подкрепено от всички, защото то предполага въвеждането на по-строг контрол върху горивните инсталации, които работят с твърдо гориво и биомаса, като въвеждаме задължителното изискване да има видеонаблюдение върху целия технологичен процес и възможност за достъп и от страна на РИОСВ и местните власти за проследяване на показанията и контрол върху това какво гориво се влага в технологичния процес, респективно и контрол върху площадките, където се съхранява горивото.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Продължаваме с предложението на народния представител Димитър Александров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 7, както е включен в Доклада.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 4 – предложение на народния представител Димитър Александров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8, така както е представен в Доклада.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 9.
Следва текста, предложен от работната група.
Изказвания по този текст? Няма.
Който е съгласен с предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10 като думите „се поставя запетая и“ се заличават.
Който е съгласен с предложения текст за § 6, който става § 10, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Димитър Александров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде § 11, с текста, както е предложен от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Димитър Александров:
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде § 12, с текста, който е предложен от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 13, с текст, както е вписан в Доклада на работната група. Това е текстът, който реферира към имуществените санкции, които могат да бъдат налагани на оператори, които не се съобразяват с изискването, което току-що коментирах.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 7.
Предложение на народния представител Димитър Александров:
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 14.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
„Заключителна разпоредба“.
Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Който е съгласен с това, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде § 15, с текста, както е включен в Доклада на работната група.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде § 16, с текста така, както е включен в Доклада.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с така представения текст в Доклада, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение на народния представител Димитър Александров:
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Младен Шишков и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 17.
Подлагам на гласуване така предложения текст от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, приключихме със Законопроекта. Благодаря Ви за бързата и ефективна работа.
Законопроектът единодушно е приет на второ четене в Комисията. Предстои разглеждане в залата. Благодаря на нашите гости. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Госпожо Николова, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имаме предложение за редакция в § 16, т. 1. Параграфи 6 и 13 влизат в сила два месеца след обнародване на Закона в „Държавен вестник“, а в момента, както е предложено от работната група, е, че влизат в сила от 1 януари 2020 г. Нашата молба е за редакция два месеца след обнародването. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Колеги, всъщност в Доклада това е § 17, доколкото аз се ориентирам в текста. Вероятно гледате някакъв по-ранен вариант на Доклада.
Параграф 17, който гласи, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на т. 1, параграфи 6, 13 и 16, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.
Това беше вече гласувано от народните представители, но Вашето предложение е да не бъде 1 януари 2020 г., а да бъде два месеца след обнародването на Закона. Не виждам особена фактическа разлика. Явно колегите искат по възможност по срочно да влезе в сила.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз не виждам някаква разлика, защото докато мине на второ четене в парламента – я мине преди предстоящата предизборна ваканция, я не мине. Така че според мен по-добре да си остане датата 1 януари, а мисля, че е по-добре и за Вас като вносители. Не вярвам толкова бързо да започне действие по Закона, госпожо Николова, веднага след влизането му в сила, така че е логично да остане 1 януари 2020 г., защото ако се замотае нещо в дневен ред и така нататък, приемането и влизането му в сила може да се отмести и след новата година.
Така че преценете Вие, ние ще подкрепим, но безсмислено е, ако трябва да се правят някакви допълнително технически изменения. То практически е едно и също.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Предложението, което правим, всъщност е и по молба на оператори, за които е важен срокът за изпълнение на предложените мерки да бъде гарантиран, защото това е свързано с техническо обезпечаване на съоръженията. Затова молбата е за два месеца.
От друга страна, желанието на Министерството е максимално бързо да влезе в сила това изискване, което ще гарантира и контрол върху процесите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Ако няма, подлагам на отделно гласуване само тази точка от § 17.
Има пояснение от референтите, че за целта трябва да бъде припознат този текст от някои народни представители. В този смисъл аз поемам тази отговорност и припознавам предложения от Вас текст, госпожо Николова. Ако позволите, ще го подложа на гласуване, колеги. Надявам се, че това ще доведе до ускорено въвеждане. Това, разбира се, зависи от това дали ще бъде разглеждан на второ четене в залата Законопроекта преди ваканцията, или не. Ако не, може да се получи така, че ангажиментът да възникне за операторите по-късно.
Подлагам на гласуване това предложение, произтичащо от мен като вносител, в този смисъл.
Който е „за“ това да променим текста със замяна на текста в сила от 1 януари 2020 г. с два месеца от обнародването, моля да гласува.
Приема се единодушно, пълен консенсус.
Госпожо Николова, надяваме се Законопроектът да влезе по-бързо в залата и да получи същата подкрепа и там. Благодаря още веднъж и на гостите ни, а също и на колегата Александров, вносител на част от текстовете по Законопроекта.
Продължаваме, колеги, с точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ГРАЖДАНИ ЗА ПРИРОДА“,
№ ПГ-939-01-10, ВНЕСЕНА НА 27 МАЙ 2019 Г. ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЛОРЕТА ТОДОРОВА.
Госпожо Батембергска, може би Вие ще представите инициативата. Ако позволите, преди това накратко да въведа колегите чисто процедурно. Ние сме разглеждали и друг път подобни инициативи, които са внесени в Народното събрание. Знаете, че Националната гражданска инициатива се внася в съответствие с чл. 52, ал. 1 на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като Законът дава възможността чрез Национална гражданска инициатива гражданите да правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат единствено народните представители и Министерския съвет, но не и Народното събрание като колективен орган на законодателната власт.
Инициативата, знаете, колеги, е разпределена въз основа на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и е включена за разглеждане в няколко комисии. Народните представители, които споделят направените предложения, биха могли впоследствие да се възползват от правото си на законодателна инициатива.
Заповядайте, като ще Ви помоля в рамките на 5 минути – какъвто е регламентът, установен в Комисията, да представите гражданската инициатива. Разбира се, след това има възможност и за диалог, въпроси, коментари от страна на народните представители.
Заповядайте.
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Господа народни представители и госпожо, аз ще кажа съвсем накратко какви са предложенията на законодателната инициатива, защо бяха породени, кои са останалите хора, които участват в инициативния комитет, които, за съжаление, нямат възможност днес да са тук.
Лорета Тодорова, която е организатор на инициативата, е студент по екология и автомобилен инструктор; Златина Колчева е програмист, родител на 2 деца; Звездимира е социален работник, чака първото си дете след два месеца; аз съм политолог и се занимавам с гражданско образование и съм активист на „Да спасим Кара дере“.
Всъщност инициативата започна тази година през януари, когато може би си спомняте, имаше последователно няколко строежа по Черноморието, които нямаше как да бъдат спрени. Това бяха „Алепу“, „Арапя“, тогава се навлезе и в дюните на „Градина“. Същевременно имаше и протест от жители на Ахтопол във връзка със строеж в центъра, в непосредствена близост до морския бряг.
Мисля, че за всички е очевидно, че действащото законодателство не успява да отговори на обществените очаквания да се спре презастрояването на морето.
Предложенията на инициативата са два основни типа.
Едното е, ако е възможно, Народното събрание да приложи контрола си по изпълнение на действащото законодателство в няколко точки. Едната точка е публичност и включване на всички общи устройствени планове и подробни устройствени планове, както и на разрешителните за строеж в публичните регистри, които са предвидени. Тъй като в момента, от една страна, не са въведени всички разрешителни за строеж в тези регистри, от друга страна, има конкретни общи устройствени планове и подробни устройствени планове, които не могат да бъдат намерени в тях. Мога да дам пример с общия устройствен план на Бяла, с този на община Аврен, където са Камчийски пясъци.
Второто предложение, което бихме искали да бъде приложено – Вие знаете проблема с кадастралните и специализираните карти. От една страна, има все още дюни, които не са нанесени в специализираните карти. Такъв е случаят „Нестинарка“, който стана наскоро известен, със „Слънчев бряг“ – има също такива ненанесени дюни, както и около Несебър.
Вторият проблем, който е още по-сериозен, е, че все още специализираните карти не са отразени в кадастралните карти. Министерството на туризма направи искане до Агенцията за кадастър, която е отговорна, но същевременно от Агенцията казаха, че такова искане би трябвало да бъде направено за всеки един от плажовете и за всяка една от картите. Ние проверихме включително в момента дюните, които са на „Кара дере“, „Корал“, които не са нанесени в кадастралните карти.
Третият момент, който е изключително важен откъм възможности в действащото законодателство, но които не са използвани и също така създават предпоставки за застрояване. Такъв е случаят донякъде с „Арапя“. Вие знаете изтеклото предназначение на земеделските и горски земи, от една страна, да се нанесе по служебен път земите, чието предназначение е изтекло, и начинът на трайно ползване да бъде върнат обратно, в случаите, в които няма установена за тях екологична оценка.
Това са текстовете, това са предложенията на инициативата, които са свързани с контрола върху прилагането на действащото законодателство. Действащото законодателство обаче не е достатъчно, за да бъде спряно презастрояването тук на морето и затова са първите две предложения на Националната инициатива.
Едното е да се въведе нова устройствена зона в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, около плажовете за природосъобразен туризъм и около защитените зони по действащото в момента законодателство, тъй като дори и на плажовете за природосъобразен туризъм да не е разрешена търговска дейност върху тях, ако зад тях се построи един хотел, те ще загубят своя смисъл.
Същевременно имаме случаи, които са в малкото останали незастроени места на север, където основно туризмът, който се развива там, е свързан наистина с останалата запазена природа. Новите общи устройствени планове на Шабла предвиждат значително застрояване, което в момента го няма.
Тази идея се подкрепя от над 80% от гражданите. Това е по данни на „Галъп“ с направено национално представително проучване на общественото мнение.
Второто ни предложение е свързано с отстраняване на един от най-сериозните проблеми в законодателството, а именно общи устройствени планове и подробни устройствени планове, които нямат екологична оценка, но продължават да бъдат в сила. Мога да дам примера с Подробния устройствен план на Бяла север, който предвижда застрояването на „Кара дере“. По сигнал на Министерството на околната среда беше сезирана прокуратурата, която се опита да оповести неговата нищожност. Решението на съда постанови, включително на Върховния административен съд, че – да, този план не отговаря на изискванията, но въпреки това той продължава да бъде в сила. Проблемът с тези планове без екологична оценка е, че въз основа на тях ще бъде направено презастрояването в останалите части по Черноморието. Например ПУП-ът без екологична оценка е този, с който се предвижда застрояването на Синеморец, ако си спомняте, преди две години. Има такива случаи и с Шабла, Варвара, „Корал“ е друг подобен случай. Предвижданията на тези подробни устройствени планове преминават почти автоматично в общите устройствени планове, които в момента се приемат. Именно по този начин те ще бъдат узаконени и именно това ще доведе до третата вълна на окончателно застрояване на Черноморието.
Затова ние апелираме за две неща – от една страна, към законодателни промени, от друга страна, към конкретен контрол за прилагането на Закона.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Батембергска.
Колеги, имаме становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приложено към документацията, изпратена до Комисията по жалби и петиции, която е разглеждала предложението на Гражданската инициатива, има и становище, представено от Министерството на околната среда и водите във връзка с компетенциите на Министерството и, разбира се, Комисията, в която работим.
Заповядайте, ако желаете накратко да представите становището на Министерството.
СТЕЛА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подкрепям изразеното становище на дирекция „Национална служба за защита на природата“. Няма да го чета цялото, тъй като е много дълго, ще маркирам само няколко общи мотиви в него.
Понастоящем много внимателно слушах представителя на гражданската инициатива „Граждани за природа“. Повечето от темите, които бяха засегнати, касаят компетенции на две други ведомства – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на Министерството на земеделието, храните и горите. В този смисъл аз съм облагодетелствана, тъй като съвсем малка част от Вашето изложение третираше компетенциите на Министерството на околната среда и водите.
Понастоящем нормативната уредба по околна среда, респективно законите за защитените територии и за биологичното разнообразие дават такава възможност за превантивна устройствена защита на тези територии, които попадат в границите на защитените територии и в границите на защитените зони, обявени съответно по двата закона. Тези нормативни актове предоставят различни механизми за такава превантивна защита, чрез заповедите за обявяване на защитените територии и зони, в които има строги регламентирани режими, забрани и ограничения за определените дейности, а за повечето от тях има и планове за управление. Говоря за защитените територии, в които също са наложени съответни забрани и ограничения, с цел да се предотвратят отрицателни въздействия върху биоразнообразието и ландшафтното разнообразие, което се опазва в тези територии.
Вие споменахте за екологичната оценка.
Екологичната оценка е механизъм, който е задължителен за провеждане, когато се гледат общите устройствени планове, но те не биха могли да бъдат одобрени от Министерството на регионалното развитие, ако за тях не е изготвена съответната екологична оценка. Вие знаете процедурата, по която тя се изисква от Министерството на околната среда и аз в моята практика, нямам случай, в който да е изискано становище по екологична оценка за общ устройствен план на независимо коя община и такова да не е дадено, или такова да не е прието. Дори да е отхвърлено във времето и да е връщано неколкократно, в крайна сметка екологичните оценки се приемат и те са задължителен елемент при приемането на общите устройствени планове.
Другият механизъм за защита е така наречената оценка за съвместимост. Също сте запознати добре с нея. Става въпрос за защитените зони. Всички планове, програми, проекти и инвестиционни намерения, които не са свързани с пряко управление на тези територии, подлежат на така наречената оценка за съвместимост. Тя се извършва в съответствие с една наредба, която е приета по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и всички дейности, намерения, които са свързани с тях, се подлагат на такава оценка.
Последно, което искам да кажа, е за дюнните местообитания. Понастоящем за тях също съществува законова защита и тя е регламентирана в чл. 31, ал. 25 от Закона за биологичното разнообразие, който предвижда прекратяване на процедурите при реализация на инвестиционни предложения, когато се установи, че съответният план, програма или проект засяга поземлени имоти в границите на Зона „А“, Зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места, след границата на Зона „А“, определена по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
Това са накратко темите, които исках да маркирам в становището на МОСВ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Тодорова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, коментари, отношение. Няма желаещи.
Заповядайте, господин Цветков.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Съвсем накратко да коментираме това, което сега научаваме за първи път. Ще се надяваме да получим и становищата на двете други министерства и на Министерството на околната среда, така че адекватно да може да бъдат коментирани.
По повод съществуващите процедури и коментара на Министерството на околната среда. Основният проблем е, че оформянето на превантивни зони, от една страна, или използването на екологичната оценка като средство за превантивна защита не е приложимо в някои от случаите, а когато говорим за плановете за управление и съществуващите механизми за оформяне на превантивни зони, основният проблем възниква, когато решаването е на парче. Имаше един хубав член в Закона за черноморското крайбрежие, който предвиждаше изграждането на цялостна Национална схема за устройство на черноморското крайбрежие, където Законът даваше такава възможност за оформянето на такива зони и цялостна концепция за развитие и опазване на крайбрежието. В момента такова нещо липсва. А използването на конкретни, на отделни планове за управление, на отделни общи устройствени планове да се оформят такива зони, е практически невъзможно. Затова е необходимо да бъде предвидено в Закона хоризонтална мярка, която да дава една такава сигурност на въвеждането на такава превантивна зона.
Отново коментирам темата за екологичната оценка, оценката за съвместимост. Имаме такива прецеденти. Общият устройствен план на Царево беше типичен такъв пример, в който екологичната оценка беше отнета на базата на съдебни решения и решения съответно на министър, който оттегли тази оценка, но Законът за устройство на територията не позволява да бъдат обжалвани и съответно отменени вече подписани влезли в сила общи устройствени планове, подробни устройствени планове или строителни разрешения. Това е същността на това второ предложение – наистина да се въведе такава възможност при доказани несъответствия на строителната документация и общите и подробните устройствени планове, тези от тях или части от тях съответно да отпадат и да влязат в работна фаза и отново да се планира, отговаряйки на изискванията на законодателството. Накратко, това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги?
Заповядайте.
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА: Само да допълня като пример за общ устройствен план, който няма екологична оценка – това са измененията на общия устройствен план на община Бяла, екологична оценка, искана от Министерството на регионалното развитие по повод процедурата. Става дума за измененията през 2004 г., 2007 г. Такава не е предоставена и процедурата е прекратена от Министерството. Въпреки това, предвижданията в общия устройствен план са факт и въз основа на тях в момента ще бъде изработен новият общ устройствен план.
Моят апел е към народните представители. Тази подписка е подкрепена от 4200 граждани.
Много благодарим за възможността в момента да сме тук. Бих искала да знам Вашето мнение по повод презастрояването, как може да се реши този проблем. Тъй като и ние имаме нормативна система, но очевидно тя не успява да изпълни целите си: какво е необходимо да се направи? Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги имате възможност за изказвания, въпроси, коментари, становища по предложението на гражданската инициатива.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Имам уточняващ въпрос към господин Цветков.
Под „превантивни“ – буферни зони ли имате предвид, по аналогия с националните паркове? Какво наричате превантивна зона по смисъла на Вашето предложение?
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА: Превантивна устройствена защита – това е предвидено като възможност в ЗУТ. Използвано е като механизъм в общия устройствен план на община Борово, Русенско, където около самата община са забранили строителството в една определена зона, в близост до общината, за да запазят определени природни дадености.
Идеята – и това е предложението, което е тествано, ние многократно сме го казвали, превантивна устройствена зона в рамките на един километър, като в нея има специален режим, който позволява единствено елементи, свързани с туризъм, маркировка и така нататък, но не и трайно строителство.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Само да допълня.
В Закона за Черноморското крайбрежие предвижданията на Зона „А“ и „Б“ далеч не са достатъчни, защото и двете зони предвиждат форми на застрояване. Ние говорим за категорично недопускане на застрояване в тези случаи, които сме изброили – в случаите с плажовете за природосъобразен туризъм и в случаите на защитените зони по „Натура 2000“, където основната функция на тези дефинирани по закон територии, е да осъществяват определени функции.
Смятаме, че самата площ на плажовете за природосъобразен туризъм, прекалено общите регулации за конкретните зони по „Натура 2000“ и липсата на специфика на конкретни мерки за опазването на крайбрежните зони в тях, налага да има една такава хоризонтална мярка, която всъщност да буферира строителството, да избегнем, да предпазим достигането на строителството до плажа. Самият факт, че ние построяваме – изключвам случаите, в които имаме хотели и строителство върху самите пясъчни дюни, говоря, ако даже допуснем, че се спази законът и се започне строителството от края на дюната навътре, ние вече ще имаме особено голямо въздействие върху състоянието на дюните и на плажовете като такива. По този начин няма да се достигне до осъществяване на функциите на тези места.
Затова предлагаме тази зона. Може да е на базата на Закона за устройство на територията, но може да бъде и в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, където да се оформи като нова природозащитна зона. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветков.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Като коментар горе-долу ми стана ясна логиката. Разбира се, трябва да се обмислят тези предложения. Но да Ви кажа, че това, което е в чл. 10 и чл. 11 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие по отношение на Зона „А“ и Зона „Б“, първо, далеч надхвърля чисто природните зони по отношение само на дюните.
Второ, хоризонтален принцип за нова защитена зона – трябва да се помисли сериозно, аз не мога така да взема отношение. Струва ми се, хайде, не екстравагантно, но може би трябва да се обмисли според мен функционалният контрол. Той е основният проблем на всички, прилагането и изпълнението на екологичното законодателство.
Ние, колеги, смятам, че екологичното законодателство, доколкото сме го хармонизирали с европейското, сме го, така да кажа, изцедили максимално, то дава добри възможности, но вероятно контролът, прилагането и нарушението на това законодателство, санкциите по отношение нарушаването, са тази липсваща нишка в цялата верига. Така си мисля.
Не съм много убеден, че може би трябва да правим още промени по отношение на функционалността, но по отношение на контрола – да. Знаете, че в контекста на европейското законодателство всички изрични забрани са мерки, които показват до определена степен безсилие на закона. Обратната, европейската логика за мен е друга, на която се подчиняваме и ние, че създаваме всички условия предварително да се огледа един процес и тогава да влезе в сила. Аз винаги, видя ли изрични забрани, или механично пренасяне на едни карти, малко настръхвам. Не коментирам качеството на картирането на дюните, пък камо ли автоматичното им пренасяне в кадастралната карта. Според мен МОСВ трябва доста да детайлизира, оптимизира и да разгледа под лупа този процес, тъй като има доста напрежение.
Така че приемам Вашия въпрос като тема за размисъл, на базата на тази инициатива, която имате. Това беше моят коментар. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Костадинов.
Все пак трябва да сме наясно, че по отношение на специализираните карти има компетенции, които са смесени, и МОСВ има ангажимент да предостави информация. Знаете, че работни групи работиха върху специализираните карти. Аз, честно казано, очаквам да дойде денят, в който те ще бъдат нанесени в кадастралните.
Благодаря на Вас за това, че представихте в повече детайли предложението на Гражданската инициатива. Благодаря Ви за ангажираността с тази тема. Няма да скрия, че и аз като човек от черноморския регион силно се вълнувам и следя какво се случва. Разбира се, всички ние сме загрижени за това да опазим нашето Черноморие. Благодаря за детайлизираното представяне, от което всъщност стана ясно, че голяма част от Вашите предложения касаят прилагането на законодателството, упражняването на контрол.
Що се отнася до законодателни инициативи, те по-скоро са в сферата на устройство на територията. Така или иначе всички сме наясно с това, че законодателна инициатива може да има всеки един народен представител, така че още веднъж Ви благодаря за това, че така засилихте фокуса и поставихте тази важна тема на вниманието на народните представители.
Други изказвания има ли, колеги? Не.
В съответствие с изискванията на нормативната уредба представям на вниманието Ви и подлагам на гласуване Становище, което гласи следното:
„1. Приема за сведение Националната гражданска инициатива „Граждани за природа“, № ПГ-939-01-10, внесена на 27 май 2019 г. от председателя на Инициативния комитет.
2. Препоръчва на народните представители, които споделят направените предложения, да се възползват от правото си на законодателна инициатива и да ги внесат като законопроект, който да бъде обсъден по същество от Народното събрание.“
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения текст на Становището, моля да гласува.
Приема се единодушно. Благодаря.
С това приключихме обсъждането по точка втора от дневния ред. Благодаря на представителите на Гражданската инициатива и на гостите от Министерството на околната среда и водите.
Точка трета:
РАЗНИ.
Колеги, желаете ли да поставите на обсъждане някой въпрос или тема? Няма.
Да Ви осведомя, че засега не се предвижда заседание на Комисията през следващата седмица. Ако бъде внесено нещо, което предстои да бъде разглеждано, евентуално последната седмица преди ваканцията. Това е за сега. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА
Стенограф:
Красимира Коева