Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
28/11/2019
ПРОТОКОЛ №45
На 28 ноември 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Имаме предложения дневен ред, така кратък и съдържателен, който е съгласен, моля да гласува.
Единодушно се приема. Благодаря.
Пристъпваме към разглеждане на Законопроекта.
Наши гости са от Министерството на околната среда и водите господин Красимир Живков – заместник-министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“ и госпожа Светла Ангелова – главен експерт в дирекция „Политика по изменение на климата“, от Министерството на икономиката господин Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика’ и господин Гриша Захариев – главен експерт в дирекция „Икономическа политика“, от Българската асоциация „Металургична индустрия“ госпожа Политими Паунова – изпълнителен директор, госпожа Мая Александрова – член на Управителния съвет и господин Константин Стаменов – член на Управителния съвет.
Получени са становища към Законопроекта, публикувани на страницата на парламента от Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на Асоциация на организациите на българските работодатели.
Пристъпваме към представяне на Законопроекта.
Ще дам думата на представителите на Министерството на икономиката, защото те са водещото ведомство в този законопроект.
Заповядайте, господин Желяз Енев.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратък и стегнато да представя Законопроекта.
На 14 март 2018 г. Европейският съюз прие Директива 2018/410 на Европейския Парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87 на европейската общност с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции и на Решение на ЕС 2015/1814. С тази Директива бе въведено изменение по чл. 10а, § 6 на Директива 2003/87, с което е определено, че държавите членки следва да приемат финансови мерки в съответствие с ал. 2 и ал. 4 в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии, поради значителни непреки разходи действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електрическата енергия.
Понастоящем българските предприятия са в неравностойно положение спрямо техните конкуренти в трети страни, тъй като у нас няма въведен компенсационен механизъм. Същото се отнася и по отношение на конкурентните предприятия от самия Европейски съюз, където вече има въведени такъв механизъм за компенсиране на индиректните разходи. Това създава риск от изтичане на въглерод и влошаване на икономическото състояние на страната.
Горният проблем беше обсъден на заседание на Националния икономически съвет към министъра на икономиката през месец януари 2019 г.
В тази връзка министърът създаде работна група, която да разгледа възможностите за разработване на такъв механизъм, за компенсиране на индиректните разходи.
В тази работна група взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на финансите, на Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране.
Разбира се, бяха включени всички работодателски организации.
Във връзка с горното – изискването на Директива 2018/410 за приемане на финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите изложени на риск от изтичане на въглерод поради непреки разходи за емисии, се въвежда в националното законодателство чрез Законопроекта за изменение на Закона ограничаване на изменението на климата. Компенсациите за индиректни разходи ще се осъществи по реда и условията, определени с наредба по чл. 10а, ал. 1 от цитирания Законопроект, която се разработва в пълно съответствие с изискванията за държавни помощи, определени с насоки относно определени мерки за държавни помощи в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2012 г.
С насоките са определени поименно отраслите и подотраслите, които са изложени на риск от изтичане на въглерод, те са общо 15. Предвид обстоятелството, че приходите от тръжна продажба на квоти за инсталации постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и тяхното предназначение е регламентирано в Закона за енергетиката, в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предвидени допълнения на чл. 36б, ал. 1 и чл. 36д, ал. 1 от Закона за енергетиката. Същото така с оглед осигуряване на взаимодействие с КЕВР за целите въвежданата схема и нейното докладване пред Европейската комисия се предвижда и допълване на чл. 21, ал. 1 и чл. 36г, ал. 5 от Закона за енергетиката.
Финансирането на схемата за държавна помощ ще се осъществи от приходите, генерирани от продажба чрез търг на квоти за инсталации. Годишният размер ще възлиза приблизително, на около 33 млн. лв. или 4,5% от постъпилите приходи. Това е значително под препоръчания по Директивата горен праг на приходите, които може да бъдат използвани.
В съответствие с насоките за Фаза 3 на европейската схема за търговия с емисии, схемата ще се прилага за периода 1 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г.
Законопроектът и механизмът за компенсиране на индиректните разходи са разработени при пълна координация със заинтересованите ведомства и работодателските организации. Механизмът ще се прилага и помощта ще се предоставя след произнасяне на положително решение от страна на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Ще дам думата на представителите на Министерството на околната среда и водите.
Господин Живков.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията по околната среда. Мотивите на Министерството ще бъдат изложени от госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Министерството на околната среда и водите подкрепя предложения Проектозакон за ограничаване изменението на климата и няколкото члена от Закона за енергетиката. Ние участвахме още в самото начало в работната група, която подготви тези изменения, давали сме в процеса на работа, своите становища. Това е нещо, което действително трябваше да се направи, защото повечето държави членки са въвели такава помощ още през предишните години и това поставя в неравностойно положение нашата енергоинтензивна индустрия. Става въпрос за разходите, които им се явяват от увеличението на цената на електроенергията в резултат от поскъпването на квотите. Това е изключително важен отрасъл за нашата икономика, така че ние подкрепяме така внесения проект. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, коментари по така представения законопроект. Не виждам.
Имам един въпрос към колегите от Министерството на икономиката. Вие споменахте, че тази помощ може да бъде предоставена след решение от страна на Европейската комисия въз основа на нотификация направена от Министерството на икономиката по смисъла на Закона.
Механизмът, който сте заложили ще бъде определен в наредба, която ще бъде подготвена от Министерството на икономиката, тоест нотификацията може да бъде извършена едва след като е готова наредбата и тя е влязла в сила. Имайки предвид, че срокът за осигуряване на тази помощ към предприятията изтича в края на 2020 г., как във времето виждате тези стъпки, които трябва да бъдат предприети от Вашето ведомство и респективно кога предприятията ще могат да получат подкрепа.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ние съчетаваме разработването на двата документа в рамките на работната група, за която господин Енев спомена. Наредбата практически е готова. Остава заключително, финално съгласуване във вторник идващата седмица в работната група, след което моментално документите се изпращат, т.е. Законопроектът плюс наредбата в Министерството на финансите, заедно с попълнения формуляр за съгласуване в съответствие с изискванията на Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи. След получаване на техния отговор може да уведомим Европейската комисия с оглед нотификацията на помощта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Генов има въпрос – заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Познавайки европейското законодателство и европейската бюрокрация, аз мисля, че няма да Ви стигне времето за това одобрение и тази нотификация, защото 2020 г. е догодина, така че да не се окажат тези усърдни усилия от всички за приемане на този закон след това може да има забележки от Финансите по наредбата и се навързват ред неща, за които едно такова закъсняло събитие може да остане безсмислено. Това са ми съмненията в случая. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви.
По принцип съществуват и имате право за такива опасения, но според мен тези рискове в случая са съединителни по простата причина, че ние действаме в пълна координация, съгласуваност и партньорство с останалите заинтересовани страни, включително и с представители на бизнеса.
На второ място, тази държавна помощ е в смисъла на схемата за търговия с емисионни квоти. Тя не подлежи на доказване и по принцип се смята за съвместима с вътрешния пазар на Европейския съюз, в съответствие с договора за сформиране на ЕС.
При условие че всички изисквания на насоките относно държавната политика в контекста на Схемата са въведени в компенсационния механизъм, което смятам, че сме го постигнали. Затова ние избягваме режима на пренотификация и понеже нещата са относително еднозначно определени, Законопроекта, заедно с проекта на наредбата, ги прилагаме към заявлението за уведомление на Комисията с оглед нотификацията на помощта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
В този контекст, особено в това, което представи госпожа Боряна Каменова, че почти всички останали страни са взели мерки, защо ние едва сега ги въвеждаме ми е въпросът и в режим на закъснение ли сме?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ако позволите да обясня. Тази възможност съществуваше и в предишната версия на Директивата, но там беше определено, че източникът на тази помощ е държавният бюджет. Ние се опитахме няколко пъти да поставим въпроса във времето, но сам знаете ограниченията, свързани с разходването на средства от държавния бюджет и това беше причината да не бъде въведена в България. Сега с транспонирането на тази Директива промяната е, че източникът на парите е от приходите от търгове, което променя режима и се даде възможност да се внесат тези изменения и да се предостави такава помощ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Има логика в това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Искам да дадем думата и на бизнеса, да чуем все пак и тяхното мнение, дали са доволни, кои сектори са засегнати от тази Директива.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Моят въпрос е свързан с това кои сектори ще бъдат засегнати?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Да дадем думата на представителите на бизнеса, заповядайте.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представлявам металургичния сектор. Той е един от засегнатите, включен в тази наредба и в Закона, съгласно изменения. Става въпрос за особено засегнати, с голям риск сектори, които са 13 на брой и с някои поддейности. Комисията сега работи по актуализация на този списък. Трябва да кажа, че това засега е единствената сигурна държавна помощ, която ще продължи до следващия програмен период, свързано с промените в климата след съответната актуализация и затова в момента, съгласно Директивата, тя важи до 2020 г. Сигурно ще бъде продължен. Искам да кажа, че тези, които в момента представляват химията и металургията – тежката химия, това са секторите, които имат най-голям принос в износа. Затова тяхната конкурентоспособност е изключително важна като сектори, които имат голям дял на потребление на електроенергия. Разходите по това перо са твърде високи. Както казаха и колегите преди мен ние вече не само със средства не можем да отстояваме пазарите си, но дори и в рамките на Европейския съюз, които са приложили тази схема от 2013 г. За нас е изключително важна тази помощ, макар и доста редуцирана в сравнение с останалите страни, тъй като трябва да кажа, че помощта е с интензитет 75%, при нас предвиждаме така както е предвидено в наредбата - около 40-45%. Предприятията фактически изключително разчитат, че това ще помогне също за тяхното по-добро позициониране на пазарите. Освен това, Вие знаете какъв е делът на нашата електроенергия от твърдите горива и количеството на въглеродния диоксид в стойността на електроенергията, така че за България е изключително важно да ползваме този европейски механизъм.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Към Директивата има и приложение, в което се включват и секторите, които могат да получат подкрепа по смисъла на този механизъм за компенсация.
Ако позволите един последен въпрос: тъй като в Закона не е заложен делът на средствата, които ще могат да получат тези предприятия от продажбата на квотите от търговията с емисии, а Вие казвате, че имате почти пълна готовност с наредбата, моето разбиране е, че наредбата ще определи, така сте решили, какъв ще бъде процентът от приходите, които тези предприятия ще могат да получават. Какво е Вашето виждане за това? Всъщност подходът, който сте възприели от какво е предпоставен? Имам предвид в Закона да бъде упоменато какъв дял ще могат да получат предприятията от общите приходи от продажби.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Изрично изискване на бизнеса в процеса на нашата съвместна работа беше да не се цитират тези 25%, посочени в Директивата като приемлив максимален горен праг на разходите, които идват от тръжната продажба на квоти, които могат да се използват за тази цел. Основните мотиви, доколкото аз съм запознат, са регулаторна целесъобразност и проблемите, които могат да възникват в тази посока.
На практика в наредбата е определено, че България ще се възползва от това си право, а не да надхвърля тези 25%, което не се изключва от Комисията, защото ние много добре знаем какви са целите и предназначението на Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ и не може да си позволим да нарушаваме този баланс. Поради това е минималният възможен размер, около 33 млн. на годишна база от приходите ще се използват за целта, което представлява около 4,5% от годишните приходи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВЖДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Ще направя едно предложение относно Законопроекта. Всичко това, което ще се случва ще минава през наредбата, която доколкото разбрах е почти готова. Бих помолил членовете на Комисията по околната среда и водите да ни запознаят точно по какъв начин ще бъде конструирана самата наредба, с оглед на това, че темата е чувствителна и значима и с оглед на коректност, нека да видим по какъв начин ще бъде подготвен финалният вариант на наредбата. Вие преценявате, госпожо Председател, дали преди да бъде в окончателен вариант, или във фаза проект, да бъде предоставена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е част от процедурния ред, така че ще помоля колегите от Министерството на икономиката в момента, в който имат готовност, да уведомят Комисията по околната среда и водите.
Последен коментар от страна на господин Генов – заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Присъединявам се към мнението на господин Чакъров, но в крайна сметка това са пари от екология за екология. В тази наредба ще бъде ли разписано, вие просто си попълвате дефицита за сметките за електроенергия и предполага ли се, че ще направите някакви екологични инвестиции в тези производства, защото те не са от най-чистите, защото в Директивите, прочетох, че има заплаха ако това не се случи в близко време, някои големи производствени мощности, които Вие представлявате, вероятно и мисля, че не са така фалшиво написани в мотивите, и едва ли не ще напуснат Европейския съюз и ще отидат в трети страни.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Кой желае да отговори?
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Секторите, които са включени не емитират въглероден диоксид. Това са сектори, които имат голям енергиен интензитет поради характера на технологиите.
Например една електроника. Трябва да Ви кажа, че тези производства, мога да говоря по-конкретно за металургията, но всъщност тежката химия, те са инвестирали страшно много в екологични проекти. Затова са на пазара, затова производството на цветни метали представлява между 7 – 8 и 15% за отделните метали от производството на Европейския съюз. Те са абсолютно конкурентоспособни, но тяхното задържане на пазара и развитието на производството, естествено, е свързано с екология и цената на електроенергията. Това са двете неща, по които най-много се инвестира чрез цялостната промяна на технологиите за тяхното производство.
Трябва да Ви кажа, че няма предприятия в тези области, в които ежегодно да не се инвестират по няколко милиона в екологични проекти, иначе не биха могли да отговарят на всички високи критерии, както по отношение на околната среда така и за безопасност на здраве при работа.
Заповядайте в едно съвременно металургично предприятие да видите, може би господин Чакъров знае. Ще ни бъде много приятно ако ни посетите, тъй като тези предприятия са на съвременно ниво. Екологията е едно от основните пера на инвестиции, но самите пари, които се отпускат няма как да бъдат включени в инвестиционна програма.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще дам думата на господин Генов за реплика и ако колегите от Министерството на икономиката и Министерството на водите искат да добавят нещо към казаното дотук, защото паралелно се провежда Комисията по енергетика и следваща точка в техния дневен ред е същият законопроект.
Колеги, ако имате нещо към Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, заповядайте, ако не да освободим нашите гости.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Споделям това, което се каза. Идеята на господин Генов и Вие правилно посочихте, те наистина са много енергоемки производства и с оглед на това, за да имаме конкурентост, добре е да се помисли за перспектива с оглед на това, че се поощрява все пак енергоконкурентността. Има такива примери в България, да не се впускам в подробности, едва ли не да правя реклама на отделни производствени субекти, има такива, които наистина са инвестирали, по-скоро те да бъдат поощрени по този начин и помощта, която получават ще има хоризонт. Не вярвам да продължава до безкрайност от страна на Европейската комисия с оглед на конкурентните механизми и така нататък и с оглед на борбата, която трябва да реализираме всички с оглед ограничаването измененията в климата, да се помисли тези субекти да инвестират и да подобряват технологията. Може би това трябва да се има предвид и сигурно е заложено по-внимателно в съдържанието и философията на това, което предстои да направим.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Извинявам се, само една реплика да направя. Всъщност искам да Ви уверя, че това е постоянна грижа на предприятията, които са обхванати в тези сектори, тъй като не могат да съществуват ако не са на върха на разхода на електроединица на топ продукция. Трябва да Ви кажа, че един електролитен цех в Боровец е в тройката на световния разход, така че това е много важно. Разбира се, има много да се прави и за мениджмънта на всички предприятия, това е ясно, тъй като изискванията все повече и повече се увеличават. Това е нещо, което може да подпомогне да останат ресурси за другите важни задачи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Паунова. Да благодарим на колегите от Министерството на икономиката. Може да се премествате към зала Запад. Благодаря Ви още веднъж.
Колеги, в заключение да благодарим на гостите за представянето. Мисля, че и от изказванията стана ясно, че този законопроект трябва да бъде подкрепен, от гледна точка на необходимостта от защита на предприятията, които са в риск, предвид мерките, въведени по политиката по изменение на климата. Цитирам и Директива, в която изрично се казва: „Държавите членки следва да приемат финансови мерки в съответствие с 2,3 и 4 алинея в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията при условие, че тези финансови мерки са в съответствие с правилата за държавни помощи, по-специално неводенето, неоправдано нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар.“
Мисля, че Законопроектът ни дава рамката за това. Приключваме с дискусията и подлагам на гласуване предложения Законопроект, който е съгласен с приемането на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2019 г., моля да гласува.
13 – за, против - няма , въздържал се – 4.
Приема се.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ
Искам да Ви осведомя, че с колегите от Министерството на околната среди и водите ще направим представяне на проект по Оперативна програма „Околна среда“. Тъй като следващата седмица ще се гледа бюджета и все още не сме наясно как ще продължат разискванията, ако имаме възможност в четвъртък ще направим комисия, ако не, следващата седмица това предстои да бъде част от дневния ред.
Да Ви осведомя, че отново с Министерството съгласувахме, надявам се и на тяхното любезно присъствие, традиционното изнесено заседание в края на годината да бъде проведено на 11 декември, сряда, така че заповядайте. Надявам се, всички ще направим едно добро обобщение на изминалата година и план за следващата.
Благодаря за вниманието.
Закривам заседанието. Успешен ден!
(Закрито в 14,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Мария Николова
На 28 ноември 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Имаме предложения дневен ред, така кратък и съдържателен, който е съгласен, моля да гласува.
Единодушно се приема. Благодаря.
Пристъпваме към разглеждане на Законопроекта.
Наши гости са от Министерството на околната среда и водите господин Красимир Живков – заместник-министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“ и госпожа Светла Ангелова – главен експерт в дирекция „Политика по изменение на климата“, от Министерството на икономиката господин Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика’ и господин Гриша Захариев – главен експерт в дирекция „Икономическа политика“, от Българската асоциация „Металургична индустрия“ госпожа Политими Паунова – изпълнителен директор, госпожа Мая Александрова – член на Управителния съвет и господин Константин Стаменов – член на Управителния съвет.
Получени са становища към Законопроекта, публикувани на страницата на парламента от Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на Асоциация на организациите на българските работодатели.
Пристъпваме към представяне на Законопроекта.
Ще дам думата на представителите на Министерството на икономиката, защото те са водещото ведомство в този законопроект.
Заповядайте, господин Желяз Енев.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратък и стегнато да представя Законопроекта.
На 14 март 2018 г. Европейският съюз прие Директива 2018/410 на Европейския Парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87 на европейската общност с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции и на Решение на ЕС 2015/1814. С тази Директива бе въведено изменение по чл. 10а, § 6 на Директива 2003/87, с което е определено, че държавите членки следва да приемат финансови мерки в съответствие с ал. 2 и ал. 4 в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии, поради значителни непреки разходи действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електрическата енергия.
Понастоящем българските предприятия са в неравностойно положение спрямо техните конкуренти в трети страни, тъй като у нас няма въведен компенсационен механизъм. Същото се отнася и по отношение на конкурентните предприятия от самия Европейски съюз, където вече има въведени такъв механизъм за компенсиране на индиректните разходи. Това създава риск от изтичане на въглерод и влошаване на икономическото състояние на страната.
Горният проблем беше обсъден на заседание на Националния икономически съвет към министъра на икономиката през месец януари 2019 г.
В тази връзка министърът създаде работна група, която да разгледа възможностите за разработване на такъв механизъм, за компенсиране на индиректните разходи.
В тази работна група взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на финансите, на Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране.
Разбира се, бяха включени всички работодателски организации.
Във връзка с горното – изискването на Директива 2018/410 за приемане на финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите изложени на риск от изтичане на въглерод поради непреки разходи за емисии, се въвежда в националното законодателство чрез Законопроекта за изменение на Закона ограничаване на изменението на климата. Компенсациите за индиректни разходи ще се осъществи по реда и условията, определени с наредба по чл. 10а, ал. 1 от цитирания Законопроект, която се разработва в пълно съответствие с изискванията за държавни помощи, определени с насоки относно определени мерки за държавни помощи в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2012 г.
С насоките са определени поименно отраслите и подотраслите, които са изложени на риск от изтичане на въглерод, те са общо 15. Предвид обстоятелството, че приходите от тръжна продажба на квоти за инсталации постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и тяхното предназначение е регламентирано в Закона за енергетиката, в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предвидени допълнения на чл. 36б, ал. 1 и чл. 36д, ал. 1 от Закона за енергетиката. Същото така с оглед осигуряване на взаимодействие с КЕВР за целите въвежданата схема и нейното докладване пред Европейската комисия се предвижда и допълване на чл. 21, ал. 1 и чл. 36г, ал. 5 от Закона за енергетиката.
Финансирането на схемата за държавна помощ ще се осъществи от приходите, генерирани от продажба чрез търг на квоти за инсталации. Годишният размер ще възлиза приблизително, на около 33 млн. лв. или 4,5% от постъпилите приходи. Това е значително под препоръчания по Директивата горен праг на приходите, които може да бъдат използвани.
В съответствие с насоките за Фаза 3 на европейската схема за търговия с емисии, схемата ще се прилага за периода 1 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г.
Законопроектът и механизмът за компенсиране на индиректните разходи са разработени при пълна координация със заинтересованите ведомства и работодателските организации. Механизмът ще се прилага и помощта ще се предоставя след произнасяне на положително решение от страна на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Ще дам думата на представителите на Министерството на околната среда и водите.
Господин Живков.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, членове на Комисията по околната среда. Мотивите на Министерството ще бъдат изложени от госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Министерството на околната среда и водите подкрепя предложения Проектозакон за ограничаване изменението на климата и няколкото члена от Закона за енергетиката. Ние участвахме още в самото начало в работната група, която подготви тези изменения, давали сме в процеса на работа, своите становища. Това е нещо, което действително трябваше да се направи, защото повечето държави членки са въвели такава помощ още през предишните години и това поставя в неравностойно положение нашата енергоинтензивна индустрия. Става въпрос за разходите, които им се явяват от увеличението на цената на електроенергията в резултат от поскъпването на квотите. Това е изключително важен отрасъл за нашата икономика, така че ние подкрепяме така внесения проект. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания, коментари по така представения законопроект. Не виждам.
Имам един въпрос към колегите от Министерството на икономиката. Вие споменахте, че тази помощ може да бъде предоставена след решение от страна на Европейската комисия въз основа на нотификация направена от Министерството на икономиката по смисъла на Закона.
Механизмът, който сте заложили ще бъде определен в наредба, която ще бъде подготвена от Министерството на икономиката, тоест нотификацията може да бъде извършена едва след като е готова наредбата и тя е влязла в сила. Имайки предвид, че срокът за осигуряване на тази помощ към предприятията изтича в края на 2020 г., как във времето виждате тези стъпки, които трябва да бъдат предприети от Вашето ведомство и респективно кога предприятията ще могат да получат подкрепа.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ние съчетаваме разработването на двата документа в рамките на работната група, за която господин Енев спомена. Наредбата практически е готова. Остава заключително, финално съгласуване във вторник идващата седмица в работната група, след което моментално документите се изпращат, т.е. Законопроектът плюс наредбата в Министерството на финансите, заедно с попълнения формуляр за съгласуване в съответствие с изискванията на Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи. След получаване на техния отговор може да уведомим Европейската комисия с оглед нотификацията на помощта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Генов има въпрос – заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Познавайки европейското законодателство и европейската бюрокрация, аз мисля, че няма да Ви стигне времето за това одобрение и тази нотификация, защото 2020 г. е догодина, така че да не се окажат тези усърдни усилия от всички за приемане на този закон след това може да има забележки от Финансите по наредбата и се навързват ред неща, за които едно такова закъсняло събитие може да остане безсмислено. Това са ми съмненията в случая. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Благодаря Ви.
По принцип съществуват и имате право за такива опасения, но според мен тези рискове в случая са съединителни по простата причина, че ние действаме в пълна координация, съгласуваност и партньорство с останалите заинтересовани страни, включително и с представители на бизнеса.
На второ място, тази държавна помощ е в смисъла на схемата за търговия с емисионни квоти. Тя не подлежи на доказване и по принцип се смята за съвместима с вътрешния пазар на Европейския съюз, в съответствие с договора за сформиране на ЕС.
При условие че всички изисквания на насоките относно държавната политика в контекста на Схемата са въведени в компенсационния механизъм, което смятам, че сме го постигнали. Затова ние избягваме режима на пренотификация и понеже нещата са относително еднозначно определени, Законопроекта, заедно с проекта на наредбата, ги прилагаме към заявлението за уведомление на Комисията с оглед нотификацията на помощта.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
В този контекст, особено в това, което представи госпожа Боряна Каменова, че почти всички останали страни са взели мерки, защо ние едва сега ги въвеждаме ми е въпросът и в режим на закъснение ли сме?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Ако позволите да обясня. Тази възможност съществуваше и в предишната версия на Директивата, но там беше определено, че източникът на тази помощ е държавният бюджет. Ние се опитахме няколко пъти да поставим въпроса във времето, но сам знаете ограниченията, свързани с разходването на средства от държавния бюджет и това беше причината да не бъде въведена в България. Сега с транспонирането на тази Директива промяната е, че източникът на парите е от приходите от търгове, което променя режима и се даде възможност да се внесат тези изменения и да се предостави такава помощ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Има логика в това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Искам да дадем думата и на бизнеса, да чуем все пак и тяхното мнение, дали са доволни, кои сектори са засегнати от тази Директива.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Моят въпрос е свързан с това кои сектори ще бъдат засегнати?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Да дадем думата на представителите на бизнеса, заповядайте.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представлявам металургичния сектор. Той е един от засегнатите, включен в тази наредба и в Закона, съгласно изменения. Става въпрос за особено засегнати, с голям риск сектори, които са 13 на брой и с някои поддейности. Комисията сега работи по актуализация на този списък. Трябва да кажа, че това засега е единствената сигурна държавна помощ, която ще продължи до следващия програмен период, свързано с промените в климата след съответната актуализация и затова в момента, съгласно Директивата, тя важи до 2020 г. Сигурно ще бъде продължен. Искам да кажа, че тези, които в момента представляват химията и металургията – тежката химия, това са секторите, които имат най-голям принос в износа. Затова тяхната конкурентоспособност е изключително важна като сектори, които имат голям дял на потребление на електроенергия. Разходите по това перо са твърде високи. Както казаха и колегите преди мен ние вече не само със средства не можем да отстояваме пазарите си, но дори и в рамките на Европейския съюз, които са приложили тази схема от 2013 г. За нас е изключително важна тази помощ, макар и доста редуцирана в сравнение с останалите страни, тъй като трябва да кажа, че помощта е с интензитет 75%, при нас предвиждаме така както е предвидено в наредбата - около 40-45%. Предприятията фактически изключително разчитат, че това ще помогне също за тяхното по-добро позициониране на пазарите. Освен това, Вие знаете какъв е делът на нашата електроенергия от твърдите горива и количеството на въглеродния диоксид в стойността на електроенергията, така че за България е изключително важно да ползваме този европейски механизъм.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Към Директивата има и приложение, в което се включват и секторите, които могат да получат подкрепа по смисъла на този механизъм за компенсация.
Ако позволите един последен въпрос: тъй като в Закона не е заложен делът на средствата, които ще могат да получат тези предприятия от продажбата на квотите от търговията с емисии, а Вие казвате, че имате почти пълна готовност с наредбата, моето разбиране е, че наредбата ще определи, така сте решили, какъв ще бъде процентът от приходите, които тези предприятия ще могат да получават. Какво е Вашето виждане за това? Всъщност подходът, който сте възприели от какво е предпоставен? Имам предвид в Закона да бъде упоменато какъв дял ще могат да получат предприятията от общите приходи от продажби.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Изрично изискване на бизнеса в процеса на нашата съвместна работа беше да не се цитират тези 25%, посочени в Директивата като приемлив максимален горен праг на разходите, които идват от тръжната продажба на квоти, които могат да се използват за тази цел. Основните мотиви, доколкото аз съм запознат, са регулаторна целесъобразност и проблемите, които могат да възникват в тази посока.
На практика в наредбата е определено, че България ще се възползва от това си право, а не да надхвърля тези 25%, което не се изключва от Комисията, защото ние много добре знаем какви са целите и предназначението на Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ и не може да си позволим да нарушаваме този баланс. Поради това е минималният възможен размер, около 33 млн. на годишна база от приходите ще се използват за целта, което представлява около 4,5% от годишните приходи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВЖДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Ще направя едно предложение относно Законопроекта. Всичко това, което ще се случва ще минава през наредбата, която доколкото разбрах е почти готова. Бих помолил членовете на Комисията по околната среда и водите да ни запознаят точно по какъв начин ще бъде конструирана самата наредба, с оглед на това, че темата е чувствителна и значима и с оглед на коректност, нека да видим по какъв начин ще бъде подготвен финалният вариант на наредбата. Вие преценявате, госпожо Председател, дали преди да бъде в окончателен вариант, или във фаза проект, да бъде предоставена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е част от процедурния ред, така че ще помоля колегите от Министерството на икономиката в момента, в който имат готовност, да уведомят Комисията по околната среда и водите.
Последен коментар от страна на господин Генов – заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Присъединявам се към мнението на господин Чакъров, но в крайна сметка това са пари от екология за екология. В тази наредба ще бъде ли разписано, вие просто си попълвате дефицита за сметките за електроенергия и предполага ли се, че ще направите някакви екологични инвестиции в тези производства, защото те не са от най-чистите, защото в Директивите, прочетох, че има заплаха ако това не се случи в близко време, някои големи производствени мощности, които Вие представлявате, вероятно и мисля, че не са така фалшиво написани в мотивите, и едва ли не ще напуснат Европейския съюз и ще отидат в трети страни.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Кой желае да отговори?
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Секторите, които са включени не емитират въглероден диоксид. Това са сектори, които имат голям енергиен интензитет поради характера на технологиите.
Например една електроника. Трябва да Ви кажа, че тези производства, мога да говоря по-конкретно за металургията, но всъщност тежката химия, те са инвестирали страшно много в екологични проекти. Затова са на пазара, затова производството на цветни метали представлява между 7 – 8 и 15% за отделните метали от производството на Европейския съюз. Те са абсолютно конкурентоспособни, но тяхното задържане на пазара и развитието на производството, естествено, е свързано с екология и цената на електроенергията. Това са двете неща, по които най-много се инвестира чрез цялостната промяна на технологиите за тяхното производство.
Трябва да Ви кажа, че няма предприятия в тези области, в които ежегодно да не се инвестират по няколко милиона в екологични проекти, иначе не биха могли да отговарят на всички високи критерии, както по отношение на околната среда така и за безопасност на здраве при работа.
Заповядайте в едно съвременно металургично предприятие да видите, може би господин Чакъров знае. Ще ни бъде много приятно ако ни посетите, тъй като тези предприятия са на съвременно ниво. Екологията е едно от основните пера на инвестиции, но самите пари, които се отпускат няма как да бъдат включени в инвестиционна програма.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще дам думата на господин Генов за реплика и ако колегите от Министерството на икономиката и Министерството на водите искат да добавят нещо към казаното дотук, защото паралелно се провежда Комисията по енергетика и следваща точка в техния дневен ред е същият законопроект.
Колеги, ако имате нещо към Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, заповядайте, ако не да освободим нашите гости.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Споделям това, което се каза. Идеята на господин Генов и Вие правилно посочихте, те наистина са много енергоемки производства и с оглед на това, за да имаме конкурентост, добре е да се помисли за перспектива с оглед на това, че се поощрява все пак енергоконкурентността. Има такива примери в България, да не се впускам в подробности, едва ли не да правя реклама на отделни производствени субекти, има такива, които наистина са инвестирали, по-скоро те да бъдат поощрени по този начин и помощта, която получават ще има хоризонт. Не вярвам да продължава до безкрайност от страна на Европейската комисия с оглед на конкурентните механизми и така нататък и с оглед на борбата, която трябва да реализираме всички с оглед ограничаването измененията в климата, да се помисли тези субекти да инвестират и да подобряват технологията. Може би това трябва да се има предвид и сигурно е заложено по-внимателно в съдържанието и философията на това, което предстои да направим.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Извинявам се, само една реплика да направя. Всъщност искам да Ви уверя, че това е постоянна грижа на предприятията, които са обхванати в тези сектори, тъй като не могат да съществуват ако не са на върха на разхода на електроединица на топ продукция. Трябва да Ви кажа, че един електролитен цех в Боровец е в тройката на световния разход, така че това е много важно. Разбира се, има много да се прави и за мениджмънта на всички предприятия, това е ясно, тъй като изискванията все повече и повече се увеличават. Това е нещо, което може да подпомогне да останат ресурси за другите важни задачи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Паунова. Да благодарим на колегите от Министерството на икономиката. Може да се премествате към зала Запад. Благодаря Ви още веднъж.
Колеги, в заключение да благодарим на гостите за представянето. Мисля, че и от изказванията стана ясно, че този законопроект трябва да бъде подкрепен, от гледна точка на необходимостта от защита на предприятията, които са в риск, предвид мерките, въведени по политиката по изменение на климата. Цитирам и Директива, в която изрично се казва: „Държавите членки следва да приемат финансови мерки в съответствие с 2,3 и 4 алинея в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията при условие, че тези финансови мерки са в съответствие с правилата за държавни помощи, по-специално неводенето, неоправдано нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар.“
Мисля, че Законопроектът ни дава рамката за това. Приключваме с дискусията и подлагам на гласуване предложения Законопроект, който е съгласен с приемането на първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2019 г., моля да гласува.
13 – за, против - няма , въздържал се – 4.
Приема се.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ
Искам да Ви осведомя, че с колегите от Министерството на околната среди и водите ще направим представяне на проект по Оперативна програма „Околна среда“. Тъй като следващата седмица ще се гледа бюджета и все още не сме наясно как ще продължат разискванията, ако имаме възможност в четвъртък ще направим комисия, ако не, следващата седмица това предстои да бъде част от дневния ред.
Да Ви осведомя, че отново с Министерството съгласувахме, надявам се и на тяхното любезно присъствие, традиционното изнесено заседание в края на годината да бъде проведено на 11 декември, сряда, така че заповядайте. Надявам се, всички ще направим едно добро обобщение на изминалата година и план за следващата.
Благодаря за вниманието.
Закривам заседанието. Успешен ден!
(Закрито в 14,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
Стенограф:
Мария Николова
