Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по околната среда и водите
23/01/2020
ПРОТОКОЛ №49
На 23 януари 2020 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.;
2. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден! Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предложеният на Вашето внимание дневен ред включва две точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.;
2. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Днес на заседанието по точка първа от дневния ред присъстват представители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник-министър, и господин Ивайло Стоянов – началник сектор „Стратегическо планиране и програмиране“, а също така, разбира се, и представители на Министерството на околната среда и водите.
Пристъпваме към разглеждането на първата точка в дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, № 002-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2020 Г.
Ще дам думата на госпожа Деница Николова.
Към документацията, която е представена на вниманието Ви, е включено Становище, получено от Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми дами и господа народни представители! През месец октомври 2017 г. приехме в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Пътна карта за промяна на подхода и принципа на изпълнение на регионалната политика. Доколкото, съгласно анализите и действащото законодателство, видяхме някои несъвършенства, които следва да бъдат проследени в хода на бъдещия период, с оглед постигане на по-голямо сближаване между регионите и търсене на намаляване на дисбалансите както на междурегионално, така и на вътрешнорегионално ниво.
С оглед на това в края на миналата година приехме с Решение на Министерския съвет изменение в Закона за регионалното развитие, което е необходимата стъпка, спрямо която ние можем да потърсим по-ефективно изпълнение на регионалната политика в контекста включително на новия програмен период от 2021 г. и търсене на по-голяма ефективност в изпълнение на стратегическите документи, които да са финансово обезпечени и са със съответното наблюдение, контрол и мониторинг, да имаме възможността да отчитаме по-реални и ефективни резултати от изпълнението на регионалната политика.
В тази връзка целта на предложението на настоящото изменение на Закона е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се сближат и координират по-ефективно, както и да се използва по-добре натрупаната обща база данни от информационни ресурси и капацитет в рамките на изпълнението на Закона.
Измененията на Закона са в няколко посоки.
На първа стъпка, това е изменение в йерархичната структура на стратегическите документи.
Въвежда се единна йерархична структура на стратегически документи за изпълнение на политиката за регионално развитие, по един документ на национално, регионално и общинско ниво. Реално се постига оптимизация на стратегическите документи. Към настоящия момент разполагаме с над 470 документа, които са свързани с изпълнение на стратегически приоритети във функциите на регионалната политика. Очевидно е, че имаме необходимост от подобряване на ефективността и качеството на тези стратегически документи. Именно с оглед на това се направи картиране на стратегическите документи към настоящия момент и се потърси възможно най-балансираното решение, което да осигури изпълнение на адекватна регионална политика на национално, регионално и общинско ниво. В рамките на изменението на Закона са дефинирани и новите стратегически документи, които ще постигнат и съпътстващата оптимизация на процеса. Подобрява се и се опростява процесът на разработването на документите с методически указания от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Дава се възможност за по-ефективно наблюдение и контрол и оценка на стратегическите документи.
Най-важното изменение в Закона касае структурата на регионалните съвети за развитие. Към настоящия момент регионалните съвети за развитие имат основно консултативна роля, без възможност да влияят върху вземането на решенията за инвестиционния процес, както и включително върху функциите на секторните ведомства, свързани с провеждането на регионална политика спрямо специфичните нужди на териториите.
Именно в тази посока – с разширяване на правомощията на регионалните съвети за развитие, упълномощаването им с възможност да имат своята роля във вземането на решения по отношение на инвестициите, включително с европейски средства на регионално ниво, ще дадем възможността за включване на по-голяма част от заинтересованите страни в инвестиционния процес. В частност това са включително областните управители, неправителствения сектор, гражданските организации и икономическите оператори. За нас тези функции са важни, за да можем да структурираме правилно и в синхрон цялата ни програмна схема, свързана с бъдещия период и финансирането, с което ще разполагаме от Европейския съюз, и да осигурим, разбира се, интегриран подход на въздействие на мерките на регионално и местно ниво.
В този смисъл, и в промените на Закона, има ясно разделение на функциите на Регионалния съвет за развитие, както и предвижданата структура за изпълнение на тези функции и отговорности, които се въвеждат.
Очакваме, че с предложените изменения ще постигнем по-ефективно изпълнение на политика за регионално развитие, по-ясно фокусирана върху териториите, по-ясно фокусирана върху целенасочените райони, които имат нужда от подкрепа, и ще дадем възможност за по-пряко участие именно на регионалната, местната власт и на областните управи в изпълнението на целенасочена инвестиционна политика в териториите на страната.
Като цяло целият процес е съпътстван от подкрепа от страна на Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е една посока, спрямо която можем да търсим и в по-дългосрочен период от време, при степен на приемственост на политиката, стъпка към децентрализация в управлението на европейските средства и в частност, разбира се, и на националните такива. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, госпожо Николова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, коментари по така предложения Законопроект.
Желаещи за изказване? Няма.
Аз в този случай, имам само един конкретен въпрос.
Тъй като знаете, че доста напрежение и притеснение беше предизвикано у някои общини във връзка с териториалния обхват на статистическите райони за планиране на ниво NUTS-2 – не виждам подобно предложение във Вашия Законопроект – да потвърдите, че няма промяна в обхвата?
Вторият ми въпрос е свързан с интегрираните регионални проекти, какъвто ще бъде всъщност акцента в следващия програмен период. Ако може малко по-детайлно да представите пред нас виждането си за това как ще се осъществяват тези проекти, кой ще има водеща роля и как ще се осъществява взаимодействието както между оперативните програми, така и подбора, хода на изпълнение, мониторинг и контрол при изпълнението на тези проекти?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за въпросите.
Потвърждавам, че нямаме промяна в рамките на предложеното изменение на Закона в териториалния обхват на статистическите райони. След проведените публични консултации и съответно преговори с Евростат по линия на изисквания на регламента, които касаят дефинирането на районите на ниво NUTS-2, успяхме да постигнем съгласие и консенсус, че към настоящия момент, независимо от изискванията на Регламента, бихме могли да продължим в същия обхват на територии на ниво NUTS-2, така както е дефиниран до настоящия момент.
По отношение на подхода за интегрирани териториални инвестиции. За първи път се прилага този модел в България и в не малко държави членки. Той е вследствие от основните дефиниции на регламента, които касаят посока за интегрирано въздействие върху конкретна територия, тоест вече не делим мерките на секторни политики – пътна инфраструктура, социална инфраструктура, образователна инфраструктура, а търсим комплекс от мерки във всички сектори, които могат да повлияят върху развитието на една територия.
В конкретния случай ние сме дефинирали това да бъде район от ниво NUTS-2, защото това ще осигури по-голяма гъвкавост на инвестициите и проектите, когато те се оформят в хода на идентифициране на мерките. С този модел и подход всъщност ние целим да дадем възможност на принципа от долу нагоре, съобразно нуждите на конкретно място, територия, населено място, няколко населени места, области и на по-високо ниво да търсим взаимодействие между различните мерки и да постигаме по-голям ефект. Включително нашият фокус в новия програмен период ще бъде изцяло обусловен върху икономическия ефект на териториите. Тоест при едно интегрирано въздействие от страна на различни сектори нашето основно желание и цел, която ще търсим в хода на реализация на всеки един от тези интегрирани проекти, ще бъде да имаме икономическо въздействие върху територията и то, естествено, в положителна посока.
Подходът, при който ще се сформират проектите и ще се идентифицират проектите, е изцяло на принципа на партньорството. Заинтересовани страни могат да бъдат няколко общини, области, неправителствен сектор във взаимодействие с община или с област, или икономически оператор с взаимодействие община – област, и друга публична институция. Включително университети и научни институции ще оформят концепция за проекти, включващи въздействие върху конкретна територия. Тази територия може да бъде с по-малък обхват, може да бъде и с по-голям обхват. Концепцията ще търпи своята оценка съобразно критерии и методика в регионалните съвети за развитие, като предварителна оценка от гледна точка на възможност да бъде финансирана от различните оперативни програми. След вземане на решение в Регионалния съвет за развитие, че наистина този тип проект като концепция ще допринесе за развитието на региона, най-вече в икономически аспект, и ще допринесе за повишаване на стандарта на живот, съответно всеки един от управляващите органи поема ангажимент, чрез едно рамково споразумение към тази концепция, да бъде осъществена със съответстващото и съпътстващо финансиране от страна на всеки управляващ орган. По този начин ние целим и координация между управляващите органи – в различните сектори да можем да допринесем за по-комплексна инвестиция и по-териториално насочена за решаване на конкретна нужда и проблем.
Това е като цяло най-общо концепцията. Тя на практика търпи своето развитие след приемане на Закона, доколкото Правилникът към Закона за регионалното развитие ще дефинира съответно процедурата за избор на членове в регионалния съвет, самата структура, начинът по който ще бъдат оформени критериите и методологията за оценка и предварителна селекция на тези концепции.
Вследствие на Правилника и Закона ние сме в степен на готовност и в момента с проекти на апликационни форми, на партньорски споразумения – неща, които биха облекчили процеса за бенефициентите, и при сформиране на партньорствата да има по-ясна визия по какъв начин може да бъде облекчен процесът за проект на идентификация.
Важно е да отбележим, че всяка секторна политика има своите стратегически приоритети, които са отразени в Интегрираната териториална стратегия, която е елемент на Закона, и която в момента разработваме за всеки един от районите на ниво NUTS-2.
На практика всяка секторна политика намира своето отражение с конкретни приоритети в рамките на тази стратегия, около които също ще трябва да се оформят проекти, за да може да бъдат изпълнявани секторните политики.
В този контекст и предвид, че сме точно в Комисията, която коментира околната среда и която защитава всички наши интереси в сферата на околната среда, ще кажа, че този модел вписва в себе си и възможността при вземането на решения за начина на изпълнение на така наречената – зелена сделка, това да бъде вписано в модела и в концептуалния подход, който ще следваме за периода след 2021 г. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Съгласно Становището на Министерството разбираме, че и в хода на подготовка на Оперативна програма „Околна среда“ има вече виждане за заделяне на 10% от ресурса на Програмата за интегрирания подход за териториално развитие.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Николова, аз имам един конкретен въпрос.
Казахте преди малко, че функциите на съветите за регионално развитие се променят и тяхната роля излиза на предно място. В какво конкретно се изразява тяхната компетентност в случая като такъв орган? И какво? Те ще одобряват и ще осъществяват някакъв предварителен контрол на тези проекти, ще имат право на преценка за тази интеграция между отделните мерки?
Във връзка с това, те имат ли тази експертиза, имат ли достатъчна квалификация? Понеже, познавайки състава на регионалните съвети, аз не мисля, че в момента това е така. А пък как ще се случи, не мога да си отговоря. Това е Ваше право на отговор.
Няма ли да се превърнат от такъв орган, в някакъв, който да разпределя по други съображения средствата от различните програми, както и концентрирането им в определени териториални единици – говоря за общини в случая, може да има и партньорства между общини, и между общински проекти?
Накратко, с три изречения да кажете, как виждате това? На хартията е ясно, където е написано, но как виждате, как ще функционират тези регионални съвети – практически, експертно, с това, което им се вменява, ще се справят ли? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Един от рисковете винаги при изпълнение и преход към нов модел е по какъв начин осигуряваме капацитета на изпълняващите органи. В този смисъл факт е, че регионалните съвети за развитие към настоящия момент нямат съществуващия капацитет, за да изпълняват ролята и функциите така, както ги предвиждаме в рамките на изменението на Закона. Но в рамките на изменението на Закона, също така сме предвидили и нова структура на тези регионални съвети, която е разделена на две нива. Едната е експертно ниво, а другата е на управленско ниво.
Експертното ниво е вече обезпечено, от гледна точка на това, че ние разполагаме на регионално ниво с необходима експертиза от страна на Оперативната програма по отношение на процесите, които ще се осъществяват от регионалния съвет, и в допълнение на това вече имаме съгласие между всички управляващи органи, че те също ще подкрепят модела на експертно ниво, когато се касае до оценка на концепциите със съответстващия експертен потенциал.
В посоката, как ще се случва самият механизъм. Механизмът ще се случва с много ясна, публична, прозрачна методология и критерий за оценка на всяко ниво, защото всъщност на няколко нива ще имаме оценка на тези концепции.
От една страна, ще имаме оценка на концепциите на ниво приемане от обществеността, защото знаете, че голяма част от проектите търпят своя риск по отношение на изпълнение, именно заради подкрепата на обществеността и дали наистина това е най-значимият проект за самата територия.
На втора стъпка, ще имаме критерии за оценка, които са чисто експертни и които касаят оценката именно на съответствието на самата концепция със секторните политики, с политиката, визията и приоритетите, които са заложени за развитие на региона и, разбира се, допустимостта на дейностите, които са включени в тази концепция спрямо оперативните програми, с които ще си взаимодействаме, за да можем да осигурим ресурса.
На трета стъпка, роля ще има – по отношение на финалната оценка и финалното точкуване, така наречено, на проектите и управленският състав, който ще влезе в регионалния съвет, който също търпи своята промяна към настоящия момент в изменението на Закона. Разширяват се правомощията на регионалния съвет в тази посока и съобразно конкретни критерии, които също ще са ясни, публични, прозрачни, този управленски състав ще вземе и окончателното решение кои са най-приоритетните от предложените проекти, които могат да получат финансиране, спрямо което ние като управляващи органи вече поемаме ангажимент да осъществим мерките и финансирането, за да може да се изпълнят проектите и да постигнем целта най-вече за територията.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Когато слушах на госпожа Николова първото изказване, нали, след 2021 г. – така, добре говорите, имам чувството, че светлото бъдеще идва. Само че при втория отговор на господин Манол Генов някак си точно обратното на практика е това, което представихте, за мен ще стане, тоест вместо да ускорим този нов модел, ще има оценка на няколко нива. Това според мен ще блокира работата. Нека си го кажем, че по повечето класации ние сме на последно място. Според мен чисто като модел на управление ние трябва да търсим такива модели, с които да ускорим догонващото развитие на България.
Струва ми се, че с трите нива, които казахте, с тези оценки, това нещо ще блокира още повече работата на администрацията и усвояването на средствата. Безспорно, сега при този модел знаем как работят бавно управляващите органи, а при тези три нива на съгласуване – та експертен съвет, та след това да се преценява кой е най-добрият проект, според мен това нещо няма да ускори, пак казвам, догонващо България да отиде на мястото, което ѝ се полага, и на което бяхме преди 30 години. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
Аз няма да се съглася с Вас, защото вече втори програмен период изпълняваме програми. Правихме и преход, знаете, с общините за структуриране на междинни звена и както знаете точно пък Оперативна програма „Региони в растеж“ е с едни от най-добрите темпове за изпълнение на програмата. Въпреки всички административни пречки и трудности, пред които сме се изправяли, за които най-вероятно не знаете, в рамките на изпълнението на програмата, сме ги преодолели и то по най-добрия възможен начин.
Това, което трябва да кажа, е, че когато се изпълняват интегрирани териториални инвестиции, основно изискване на регламента е да имаме регионално ниво, което да взема решения по отношение на проектите, тоест ние имаме необходимост от такава съпътстваща, подкрепяща роля на звено на регионално ниво, което да може да осигурява, че ние насочваме инвестициите, съобразно нуждите на конкретната територия.
Знаете, че към настоящия момент основно мерките се изпълняват централизирано, централизирано се предопределят. Понякога те могат да не са най-адекватни спрямо нуждите на съответната територия. В една територия имате нужда от повече пътна инфраструктура, в друга територия имате повече нужда от иновации и икономическо взаимодействие на операторите.
Така че всъщност ролята на интегрираните териториални инвестиции е именно това: на регионално ниво да може да бъде вземано решение кои са най-специфичните нужди на този регион, които могат да доведат до трансформация на региона в по-високо ниво на икономическо развитие. Към момента ние казваме, че имаме – анализите и статистиката показват повишаване на брутния вътрешен продукт, но именно, за да достигаме този догонващ ефект, ние трябва да сме по две или по три, от гледна точка на възможности за постигане на догонващ ефект.
За да постигнем това нещо, ние трябва да променим и подхода си на инвестиционни намерения, насочени именно към територията и спрямо специфичните нужди, а не да предопределяме в някакъв смисъл хоризонтално мерки, които, знаете, специално за регионалната програма са свързани основно с фокусиране върху базова инфраструктура – неща, които вече трябва да можем да преодоляваме и сами, и да търсим възможността за подкрепа именно на тези дейности, които могат да ни изведат до по-голям икономически растеж.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Реплика?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз Ви казах, че добре звучи, добре замислено, но на практика не знам дали ще се случи точно това, защото си познаваме нашата родна действителност по места. Ще се радвам, ако, да кажем, Северозападна България наистина на базата на този нов модел вече не е последна в Европейския съюз като регион, ами поне да достигне предпоследния. Така че ще се радвам, ако това нещо се случи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надяваме се, че това е целта и на подпомагането, което се осъществява чрез Оперативната програма. Иначе потвърждавам, че е една от най-добре развиващите се програми като темпове на изпълнение.
Господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, аз съм провокиран да питам след дискусията, която се оформи: считате ли, че в следващия програмен период една от целите на оперативните програми, въобще на членството ни в Европейския съюз, е изравняване стандарта на регионите? Можем ли да бъдем оптимисти и как би се получило това нещо? Каква е визията и ще бъде ли заложено особено в регионалната политика? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
Основната цел на регионалната политика е да търси възможност за балансирано и устойчиво развитие на територията. Доколкото сме наясно, че имаме доста сериозни дисбаланси между различните територии и региони, в този смисъл нашата насоченост и новия модел е именно с посока да намаляваме и да търсим намаляване на дисбалансите, като не предопределяме централизирано мерките, които ще изпълняваме, а дадем възможност на всеки регион спрямо съответните си икономически показатели, социални характеристики да изведе най-важните приоритети и съответно да ги изпълни по такъв начин, че да има догонващ ефект спрямо останалите.
Принципът на регионалната политика е именно това: да търсим повишаване на стандарта на живот и изравняване на стандарта на живот във всички територии на страната. Виждаме, че вече втори програмен период по-скоро дисбалансите се задълбочават. Те са следствие от някои политики, които изпълняваме спрямо изискванията на Европейския съюз и регламентите. Затова и в момента фокусът на новите регламенти и духът на новите регламенти е именно в посока територия, именно в посока да определяме конкретен обхват на територия и спрямо нея да си взаимодействаме всички сектори, за да можем да постигнем по-висока цел.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз благодаря за отговора, особено в тази част, че се вижда и се констатира вече и от самите управляващи органи, че дисбалансът в регионите наистина е много сериозен. Той води след себе си до сериозно обезлюдяване и така нататък, до напускане на хора от страната.
Тук отговорността на всички ни – не казвам само на управляващите, на всички, които седим тук, и се формират политиките, но леко продължавам да бъда загрижен и притеснен от това, което казвате, че изцяло регионите, всички региони, сами да дефинират приоритетите си и по този начин не знам как би се получило, ако няма една симбиоза и кохеренция във виждането ни – подходът да е на централно и регионално ниво, подходът да се съчетае.
Мисля, че всички сме задължени да го правим това, защото иначе виждаме какъв е стандартът на живот в европейските страни, в редица по-напреднали страни, с по-висок стандарт – няма разлика между град и село, няма съществена разлика между регионите. Докато при нас, за съжаление, това не е така. В това отношение бих казал, че тук всички ние сме длъжници. Естествено, субектността на отговорност на управляващите е пъти по-голяма. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
Съвсем кратък отговор. Ние сме осигурили това, че на регионално ниво няма всеки да определя сам приоритетите си. Спрямо изискванията на политиката на регионално ниво имаме интегрирана териториална стратегия, а тя отразява всички секторни политики на териториално ниво. Тоест ние имаме свеждане на всяка една от секторните политики спрямо съответния регион и спрямо съответната специфика.
Това в момента се изготвя като стратегически документ и той се прави на национално ниво, тоест ние имаме пълната роля и отговорност като Министерство да подсигурим именно такъв интегриран стратегически документ на регионално ниво, който ще определи приоритетите, които са спрямо националните ни политики, но ще даде възможност и на принципа от долу нагоре да се сформират съответни инвестиционни намерения, които ще могат да бъдат подкрепени и които ще бъдат отново в подкрепа на общата цел, свързана с приоритетите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
Който е съгласен с това да бъде приет на първо четене, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Благодаря Ви, приема се.
Благодаря на гостите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Продължаваме с точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, № 902-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Да поканим представителите на Министерството на околната среда и водите за представянето на Законопроекта.
Наши гости са:
От Министерството на околната среда и водите:
- Атанаска Николова – заместник-министър; госпожа Боряна Каменова – директор в дирекция „Политика по изменение на климата“;
От Изпълнителната агенция по околна среда:
- госпожа Нина Димитрова – началник отдел „Разрешителни за емисии на парникови газове и регистър за търговия с емисии“, както и госпожа Ива Стоянова – главен експерт „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“.
Заповядайте.
Госпожо Николова, имате думата за представяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С Решение № 741 от 12 декември 2019 г. Министерският съвет одобри Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване измененията на климата.
Законът за ограничаване изменението на климата е приет през месец март 2014 г. и основната цел на този акт е да даде общата правна регламентация на обществените отношения, свързани с изменението на климата. Свидетели сме на изключително динамична промяна по отношение на политиките по изменение на климата на световно и на европейско ниво. Това доведе до промяна в нормативната база на европейско ниво, което налага и транспониране на новоприетите европейски актове.
С предлагания Закон за изменение и допълнение се транспонира изменението на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г., която е за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисиите и на нисковъглеродните инвестиции.
С предлагания Закон за изменение и допълнение всъщност се въвеждат новите правила за прилагането на така наречената –четвърта фаза на Европейската схема за търговия с емисиите за периода 2021 – 2030 г.
Също така Законопроектът въвежда изменения, които са свързани с процедурата и начина за определяне на безплатните квоти за емисии и парникови газове за операторите на инсталации в Европейската схема за търговия с емисии, като крайната цел е да се постигне целта, поставена от Европейския съвет – до 2030 г. да се намалят емисиите на въглероден диоксид с 43 на сто, в сравнение с базовата 2005 г.
Безплатното разпределение на квотите за индустрията се запазва, но трите основни аспекта, които предопределят това разпределение се променят. Това са показателите за специфични емисии, класификация на секторите и нивата на активност.
Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което ще гарантира подкрепа на инсталациите и предприятията, които са в растеж и повишават интензитета на работа.
Списъкът със секторите под риск от изтичане на въглерод е ревизиран, като най-застрашените от изтичане на въглерод сектори ще получат 100 на сто безплатни квоти, докато тези, които могат да прехвърлят значителна част от разходите за квотите в цената на продукта, ще получават до 30 на сто безплатни квоти.
Предвижда се за резерва за нови участници в Европейската схема за търговия с емисиите, който съществува и към настоящия момент, както и за значителни повишения на производствените нива на вече включените в схемата инсталации, да бъде предоставено остатъчното количество от неразпределените безплатно квоти от текущия период – 2013-2020 г., от фаза три.
За енергийния сектор е предвидено продължаване на действието на така наречената – дерогация, за електропроизводителите в страните с по-нисък брутен вътрешен продукт, включително и България. Така че те ще продължат да получават безплатни квоти.
Намалява се и административната тежест за операторите на инсталации, които отделят под 2500 тона еквивалент въглероден диоксид годишно, като им се предоставя възможност да бъдат изключени от обхвата на Европейската схема за търговия с емисиите.
Потенциалните инсталации, които могат да се възползват от тази дерогация работят предимно в областта на керамични продукти, производство на енергия за производствени нужди, металургия, дърводобив и дървопреработване.
Също така е дадена възможност на доставчиците на течни горива и енергия за транспорта да могат да изпълнят задълженията си за спестяване на емисиите нагоре по веригата, тоест на местата за добив на нефт и газ с ревизирани проекти.
В обобщение мога да кажа, че с предлаганите нови разпоредби се очаква постигане на следните резултати: преди всичко изпълнение на задълженията на Република България по Парижкото споразумение, хармонизиране на вътрешното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета, оптимизиране на разходите за намаляване на емисиите на парникови газове и насърчаване на инвестициите в проекти и технологии за намаляването на емисиите на парникови газове, включително и намаляване на административната тежест за бизнеса. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Николова.
Колеги имате думата за изказвания, въпроси.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Няма да се повтаряме, целите са ясни. Секторите, които ще бъдат в кавички бенефициенти, или ще получават по правилата, които се въвеждат, се редуцират. Освен това, на какъв принцип? Това европейски правила ли са, или наши правила? Едни получават 100 на сто подкрепа, а другите 30 на сто. Каква е критериалната база и какви са целите, които преследваме? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Както вече споменах и в изложението си, това е базирано на оценка на риска от така нареченото изтичане на въглерод. За България тази промяна няма да е сериозна. Мисля, че няма засегнати индустрии, които да бъдат изключени от списъка до този момент за подпомагане.
Ако позволите, госпожо Председател, Боряна Каменова може да даде повече конкретика. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, това е европейска регламентация. В момента се извършва определяне на тези показатели – бенчмаркове, спрямо които ще се определят количествата безплатни квоти на всяко конкретна инсталация за следващия период. Това се прави от научния отдел към Европейската комисия. Те ще са еднакви за всяка конкретна индустрия в целия Европейски съюз. Ние няма да имаме никаква възможност за въздействие.
По принцип от нас изискванията са да съберем информация и апликационни форми от всички индустрии. Те се оценяват в момента – нивата им на активност, количеството на емисии и на парникови газове, въобще цялата им дейност, какви горива ползват и така нататък. Тази информация в момента се оценява. Така всяка индустрия и всяко предприятие подава само тези данни. От там нататък тези показатели, спрямо които се определят количествата безплатни квоти не зависят от държавите, а зависят изцяло от тези показатели, които ще се определят за целия Европейски съюз.
Както вече каза госпожа Николова, за България почти няма промяна от досегашния период. Основно са застрашени керамичната индустрия, но там пък има други правила, които зависят от интензивността на търговията със съседните държави, така че мога да кажа, че за България почти няма да има промяна.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Представям за гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Който е съгласен с приемането му на първо четене, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Благодаря на всички гости от Министерството на околната среда и водите, благодаря колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА
Стенограф:
Красимира Коева
На 23 януари 2020 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.;
2. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден! Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Предложеният на Вашето внимание дневен ред включва две точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.;
2. Представяне, обсъждане и гласуване за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Днес на заседанието по точка първа от дневния ред присъстват представители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник-министър, и господин Ивайло Стоянов – началник сектор „Стратегическо планиране и програмиране“, а също така, разбира се, и представители на Министерството на околната среда и водите.
Пристъпваме към разглеждането на първата точка в дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, № 002-01-1, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЯНУАРИ 2020 Г.
Ще дам думата на госпожа Деница Николова.
Към документацията, която е представена на вниманието Ви, е включено Становище, получено от Министерството на околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми дами и господа народни представители! През месец октомври 2017 г. приехме в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Пътна карта за промяна на подхода и принципа на изпълнение на регионалната политика. Доколкото, съгласно анализите и действащото законодателство, видяхме някои несъвършенства, които следва да бъдат проследени в хода на бъдещия период, с оглед постигане на по-голямо сближаване между регионите и търсене на намаляване на дисбалансите както на междурегионално, така и на вътрешнорегионално ниво.
С оглед на това в края на миналата година приехме с Решение на Министерския съвет изменение в Закона за регионалното развитие, което е необходимата стъпка, спрямо която ние можем да потърсим по-ефективно изпълнение на регионалната политика в контекста включително на новия програмен период от 2021 г. и търсене на по-голяма ефективност в изпълнение на стратегическите документи, които да са финансово обезпечени и са със съответното наблюдение, контрол и мониторинг, да имаме възможността да отчитаме по-реални и ефективни резултати от изпълнението на регионалната политика.
В тази връзка целта на предложението на настоящото изменение на Закона е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се сближат и координират по-ефективно, както и да се използва по-добре натрупаната обща база данни от информационни ресурси и капацитет в рамките на изпълнението на Закона.
Измененията на Закона са в няколко посоки.
На първа стъпка, това е изменение в йерархичната структура на стратегическите документи.
Въвежда се единна йерархична структура на стратегически документи за изпълнение на политиката за регионално развитие, по един документ на национално, регионално и общинско ниво. Реално се постига оптимизация на стратегическите документи. Към настоящия момент разполагаме с над 470 документа, които са свързани с изпълнение на стратегически приоритети във функциите на регионалната политика. Очевидно е, че имаме необходимост от подобряване на ефективността и качеството на тези стратегически документи. Именно с оглед на това се направи картиране на стратегическите документи към настоящия момент и се потърси възможно най-балансираното решение, което да осигури изпълнение на адекватна регионална политика на национално, регионално и общинско ниво. В рамките на изменението на Закона са дефинирани и новите стратегически документи, които ще постигнат и съпътстващата оптимизация на процеса. Подобрява се и се опростява процесът на разработването на документите с методически указания от страна на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Дава се възможност за по-ефективно наблюдение и контрол и оценка на стратегическите документи.
Най-важното изменение в Закона касае структурата на регионалните съвети за развитие. Към настоящия момент регионалните съвети за развитие имат основно консултативна роля, без възможност да влияят върху вземането на решенията за инвестиционния процес, както и включително върху функциите на секторните ведомства, свързани с провеждането на регионална политика спрямо специфичните нужди на териториите.
Именно в тази посока – с разширяване на правомощията на регионалните съвети за развитие, упълномощаването им с възможност да имат своята роля във вземането на решения по отношение на инвестициите, включително с европейски средства на регионално ниво, ще дадем възможността за включване на по-голяма част от заинтересованите страни в инвестиционния процес. В частност това са включително областните управители, неправителствения сектор, гражданските организации и икономическите оператори. За нас тези функции са важни, за да можем да структурираме правилно и в синхрон цялата ни програмна схема, свързана с бъдещия период и финансирането, с което ще разполагаме от Европейския съюз, и да осигурим, разбира се, интегриран подход на въздействие на мерките на регионално и местно ниво.
В този смисъл, и в промените на Закона, има ясно разделение на функциите на Регионалния съвет за развитие, както и предвижданата структура за изпълнение на тези функции и отговорности, които се въвеждат.
Очакваме, че с предложените изменения ще постигнем по-ефективно изпълнение на политика за регионално развитие, по-ясно фокусирана върху териториите, по-ясно фокусирана върху целенасочените райони, които имат нужда от подкрепа, и ще дадем възможност за по-пряко участие именно на регионалната, местната власт и на областните управи в изпълнението на целенасочена инвестиционна политика в териториите на страната.
Като цяло целият процес е съпътстван от подкрепа от страна на Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е една посока, спрямо която можем да търсим и в по-дългосрочен период от време, при степен на приемственост на политиката, стъпка към децентрализация в управлението на европейските средства и в частност, разбира се, и на националните такива. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, госпожо Николова.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси, коментари по така предложения Законопроект.
Желаещи за изказване? Няма.
Аз в този случай, имам само един конкретен въпрос.
Тъй като знаете, че доста напрежение и притеснение беше предизвикано у някои общини във връзка с териториалния обхват на статистическите райони за планиране на ниво NUTS-2 – не виждам подобно предложение във Вашия Законопроект – да потвърдите, че няма промяна в обхвата?
Вторият ми въпрос е свързан с интегрираните регионални проекти, какъвто ще бъде всъщност акцента в следващия програмен период. Ако може малко по-детайлно да представите пред нас виждането си за това как ще се осъществяват тези проекти, кой ще има водеща роля и как ще се осъществява взаимодействието както между оперативните програми, така и подбора, хода на изпълнение, мониторинг и контрол при изпълнението на тези проекти?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за въпросите.
Потвърждавам, че нямаме промяна в рамките на предложеното изменение на Закона в териториалния обхват на статистическите райони. След проведените публични консултации и съответно преговори с Евростат по линия на изисквания на регламента, които касаят дефинирането на районите на ниво NUTS-2, успяхме да постигнем съгласие и консенсус, че към настоящия момент, независимо от изискванията на Регламента, бихме могли да продължим в същия обхват на територии на ниво NUTS-2, така както е дефиниран до настоящия момент.
По отношение на подхода за интегрирани териториални инвестиции. За първи път се прилага този модел в България и в не малко държави членки. Той е вследствие от основните дефиниции на регламента, които касаят посока за интегрирано въздействие върху конкретна територия, тоест вече не делим мерките на секторни политики – пътна инфраструктура, социална инфраструктура, образователна инфраструктура, а търсим комплекс от мерки във всички сектори, които могат да повлияят върху развитието на една територия.
В конкретния случай ние сме дефинирали това да бъде район от ниво NUTS-2, защото това ще осигури по-голяма гъвкавост на инвестициите и проектите, когато те се оформят в хода на идентифициране на мерките. С този модел и подход всъщност ние целим да дадем възможност на принципа от долу нагоре, съобразно нуждите на конкретно място, територия, населено място, няколко населени места, области и на по-високо ниво да търсим взаимодействие между различните мерки и да постигаме по-голям ефект. Включително нашият фокус в новия програмен период ще бъде изцяло обусловен върху икономическия ефект на териториите. Тоест при едно интегрирано въздействие от страна на различни сектори нашето основно желание и цел, която ще търсим в хода на реализация на всеки един от тези интегрирани проекти, ще бъде да имаме икономическо въздействие върху територията и то, естествено, в положителна посока.
Подходът, при който ще се сформират проектите и ще се идентифицират проектите, е изцяло на принципа на партньорството. Заинтересовани страни могат да бъдат няколко общини, области, неправителствен сектор във взаимодействие с община или с област, или икономически оператор с взаимодействие община – област, и друга публична институция. Включително университети и научни институции ще оформят концепция за проекти, включващи въздействие върху конкретна територия. Тази територия може да бъде с по-малък обхват, може да бъде и с по-голям обхват. Концепцията ще търпи своята оценка съобразно критерии и методика в регионалните съвети за развитие, като предварителна оценка от гледна точка на възможност да бъде финансирана от различните оперативни програми. След вземане на решение в Регионалния съвет за развитие, че наистина този тип проект като концепция ще допринесе за развитието на региона, най-вече в икономически аспект, и ще допринесе за повишаване на стандарта на живот, съответно всеки един от управляващите органи поема ангажимент, чрез едно рамково споразумение към тази концепция, да бъде осъществена със съответстващото и съпътстващо финансиране от страна на всеки управляващ орган. По този начин ние целим и координация между управляващите органи – в различните сектори да можем да допринесем за по-комплексна инвестиция и по-териториално насочена за решаване на конкретна нужда и проблем.
Това е като цяло най-общо концепцията. Тя на практика търпи своето развитие след приемане на Закона, доколкото Правилникът към Закона за регионалното развитие ще дефинира съответно процедурата за избор на членове в регионалния съвет, самата структура, начинът по който ще бъдат оформени критериите и методологията за оценка и предварителна селекция на тези концепции.
Вследствие на Правилника и Закона ние сме в степен на готовност и в момента с проекти на апликационни форми, на партньорски споразумения – неща, които биха облекчили процеса за бенефициентите, и при сформиране на партньорствата да има по-ясна визия по какъв начин може да бъде облекчен процесът за проект на идентификация.
Важно е да отбележим, че всяка секторна политика има своите стратегически приоритети, които са отразени в Интегрираната териториална стратегия, която е елемент на Закона, и която в момента разработваме за всеки един от районите на ниво NUTS-2.
На практика всяка секторна политика намира своето отражение с конкретни приоритети в рамките на тази стратегия, около които също ще трябва да се оформят проекти, за да може да бъдат изпълнявани секторните политики.
В този контекст и предвид, че сме точно в Комисията, която коментира околната среда и която защитава всички наши интереси в сферата на околната среда, ще кажа, че този модел вписва в себе си и възможността при вземането на решения за начина на изпълнение на така наречената – зелена сделка, това да бъде вписано в модела и в концептуалния подход, който ще следваме за периода след 2021 г. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Съгласно Становището на Министерството разбираме, че и в хода на подготовка на Оперативна програма „Околна среда“ има вече виждане за заделяне на 10% от ресурса на Програмата за интегрирания подход за териториално развитие.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Николова, аз имам един конкретен въпрос.
Казахте преди малко, че функциите на съветите за регионално развитие се променят и тяхната роля излиза на предно място. В какво конкретно се изразява тяхната компетентност в случая като такъв орган? И какво? Те ще одобряват и ще осъществяват някакъв предварителен контрол на тези проекти, ще имат право на преценка за тази интеграция между отделните мерки?
Във връзка с това, те имат ли тази експертиза, имат ли достатъчна квалификация? Понеже, познавайки състава на регионалните съвети, аз не мисля, че в момента това е така. А пък как ще се случи, не мога да си отговоря. Това е Ваше право на отговор.
Няма ли да се превърнат от такъв орган, в някакъв, който да разпределя по други съображения средствата от различните програми, както и концентрирането им в определени териториални единици – говоря за общини в случая, може да има и партньорства между общини, и между общински проекти?
Накратко, с три изречения да кажете, как виждате това? На хартията е ясно, където е написано, но как виждате, как ще функционират тези регионални съвети – практически, експертно, с това, което им се вменява, ще се справят ли? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви за въпроса.
Един от рисковете винаги при изпълнение и преход към нов модел е по какъв начин осигуряваме капацитета на изпълняващите органи. В този смисъл факт е, че регионалните съвети за развитие към настоящия момент нямат съществуващия капацитет, за да изпълняват ролята и функциите така, както ги предвиждаме в рамките на изменението на Закона. Но в рамките на изменението на Закона, също така сме предвидили и нова структура на тези регионални съвети, която е разделена на две нива. Едната е експертно ниво, а другата е на управленско ниво.
Експертното ниво е вече обезпечено, от гледна точка на това, че ние разполагаме на регионално ниво с необходима експертиза от страна на Оперативната програма по отношение на процесите, които ще се осъществяват от регионалния съвет, и в допълнение на това вече имаме съгласие между всички управляващи органи, че те също ще подкрепят модела на експертно ниво, когато се касае до оценка на концепциите със съответстващия експертен потенциал.
В посоката, как ще се случва самият механизъм. Механизмът ще се случва с много ясна, публична, прозрачна методология и критерий за оценка на всяко ниво, защото всъщност на няколко нива ще имаме оценка на тези концепции.
От една страна, ще имаме оценка на концепциите на ниво приемане от обществеността, защото знаете, че голяма част от проектите търпят своя риск по отношение на изпълнение, именно заради подкрепата на обществеността и дали наистина това е най-значимият проект за самата територия.
На втора стъпка, ще имаме критерии за оценка, които са чисто експертни и които касаят оценката именно на съответствието на самата концепция със секторните политики, с политиката, визията и приоритетите, които са заложени за развитие на региона и, разбира се, допустимостта на дейностите, които са включени в тази концепция спрямо оперативните програми, с които ще си взаимодействаме, за да можем да осигурим ресурса.
На трета стъпка, роля ще има – по отношение на финалната оценка и финалното точкуване, така наречено, на проектите и управленският състав, който ще влезе в регионалния съвет, който също търпи своята промяна към настоящия момент в изменението на Закона. Разширяват се правомощията на регионалния съвет в тази посока и съобразно конкретни критерии, които също ще са ясни, публични, прозрачни, този управленски състав ще вземе и окончателното решение кои са най-приоритетните от предложените проекти, които могат да получат финансиране, спрямо което ние като управляващи органи вече поемаме ангажимент да осъществим мерките и финансирането, за да може да се изпълнят проектите и да постигнем целта най-вече за територията.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гости! Когато слушах на госпожа Николова първото изказване, нали, след 2021 г. – така, добре говорите, имам чувството, че светлото бъдеще идва. Само че при втория отговор на господин Манол Генов някак си точно обратното на практика е това, което представихте, за мен ще стане, тоест вместо да ускорим този нов модел, ще има оценка на няколко нива. Това според мен ще блокира работата. Нека си го кажем, че по повечето класации ние сме на последно място. Според мен чисто като модел на управление ние трябва да търсим такива модели, с които да ускорим догонващото развитие на България.
Струва ми се, че с трите нива, които казахте, с тези оценки, това нещо ще блокира още повече работата на администрацията и усвояването на средствата. Безспорно, сега при този модел знаем как работят бавно управляващите органи, а при тези три нива на съгласуване – та експертен съвет, та след това да се преценява кой е най-добрият проект, според мен това нещо няма да ускори, пак казвам, догонващо България да отиде на мястото, което ѝ се полага, и на което бяхме преди 30 години. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
Аз няма да се съглася с Вас, защото вече втори програмен период изпълняваме програми. Правихме и преход, знаете, с общините за структуриране на междинни звена и както знаете точно пък Оперативна програма „Региони в растеж“ е с едни от най-добрите темпове за изпълнение на програмата. Въпреки всички административни пречки и трудности, пред които сме се изправяли, за които най-вероятно не знаете, в рамките на изпълнението на програмата, сме ги преодолели и то по най-добрия възможен начин.
Това, което трябва да кажа, е, че когато се изпълняват интегрирани териториални инвестиции, основно изискване на регламента е да имаме регионално ниво, което да взема решения по отношение на проектите, тоест ние имаме необходимост от такава съпътстваща, подкрепяща роля на звено на регионално ниво, което да може да осигурява, че ние насочваме инвестициите, съобразно нуждите на конкретната територия.
Знаете, че към настоящия момент основно мерките се изпълняват централизирано, централизирано се предопределят. Понякога те могат да не са най-адекватни спрямо нуждите на съответната територия. В една територия имате нужда от повече пътна инфраструктура, в друга територия имате повече нужда от иновации и икономическо взаимодействие на операторите.
Така че всъщност ролята на интегрираните териториални инвестиции е именно това: на регионално ниво да може да бъде вземано решение кои са най-специфичните нужди на този регион, които могат да доведат до трансформация на региона в по-високо ниво на икономическо развитие. Към момента ние казваме, че имаме – анализите и статистиката показват повишаване на брутния вътрешен продукт, но именно, за да достигаме този догонващ ефект, ние трябва да сме по две или по три, от гледна точка на възможности за постигане на догонващ ефект.
За да постигнем това нещо, ние трябва да променим и подхода си на инвестиционни намерения, насочени именно към територията и спрямо специфичните нужди, а не да предопределяме в някакъв смисъл хоризонтално мерки, които, знаете, специално за регионалната програма са свързани основно с фокусиране върху базова инфраструктура – неща, които вече трябва да можем да преодоляваме и сами, и да търсим възможността за подкрепа именно на тези дейности, които могат да ни изведат до по-голям икономически растеж.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Реплика?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Аз Ви казах, че добре звучи, добре замислено, но на практика не знам дали ще се случи точно това, защото си познаваме нашата родна действителност по места. Ще се радвам, ако, да кажем, Северозападна България наистина на базата на този нов модел вече не е последна в Европейския съюз като регион, ами поне да достигне предпоследния. Така че ще се радвам, ако това нещо се случи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Надяваме се, че това е целта и на подпомагането, което се осъществява чрез Оперативната програма. Иначе потвърждавам, че е една от най-добре развиващите се програми като темпове на изпълнение.
Господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, аз съм провокиран да питам след дискусията, която се оформи: считате ли, че в следващия програмен период една от целите на оперативните програми, въобще на членството ни в Европейския съюз, е изравняване стандарта на регионите? Можем ли да бъдем оптимисти и как би се получило това нещо? Каква е визията и ще бъде ли заложено особено в регионалната политика? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
Основната цел на регионалната политика е да търси възможност за балансирано и устойчиво развитие на територията. Доколкото сме наясно, че имаме доста сериозни дисбаланси между различните територии и региони, в този смисъл нашата насоченост и новия модел е именно с посока да намаляваме и да търсим намаляване на дисбалансите, като не предопределяме централизирано мерките, които ще изпълняваме, а дадем възможност на всеки регион спрямо съответните си икономически показатели, социални характеристики да изведе най-важните приоритети и съответно да ги изпълни по такъв начин, че да има догонващ ефект спрямо останалите.
Принципът на регионалната политика е именно това: да търсим повишаване на стандарта на живот и изравняване на стандарта на живот във всички територии на страната. Виждаме, че вече втори програмен период по-скоро дисбалансите се задълбочават. Те са следствие от някои политики, които изпълняваме спрямо изискванията на Европейския съюз и регламентите. Затова и в момента фокусът на новите регламенти и духът на новите регламенти е именно в посока територия, именно в посока да определяме конкретен обхват на територия и спрямо нея да си взаимодействаме всички сектори, за да можем да постигнем по-висока цел.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз благодаря за отговора, особено в тази част, че се вижда и се констатира вече и от самите управляващи органи, че дисбалансът в регионите наистина е много сериозен. Той води след себе си до сериозно обезлюдяване и така нататък, до напускане на хора от страната.
Тук отговорността на всички ни – не казвам само на управляващите, на всички, които седим тук, и се формират политиките, но леко продължавам да бъда загрижен и притеснен от това, което казвате, че изцяло регионите, всички региони, сами да дефинират приоритетите си и по този начин не знам как би се получило, ако няма една симбиоза и кохеренция във виждането ни – подходът да е на централно и регионално ниво, подходът да се съчетае.
Мисля, че всички сме задължени да го правим това, защото иначе виждаме какъв е стандартът на живот в европейските страни, в редица по-напреднали страни, с по-висок стандарт – няма разлика между град и село, няма съществена разлика между регионите. Докато при нас, за съжаление, това не е така. В това отношение бих казал, че тук всички ние сме длъжници. Естествено, субектността на отговорност на управляващите е пъти по-голяма. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря.
Съвсем кратък отговор. Ние сме осигурили това, че на регионално ниво няма всеки да определя сам приоритетите си. Спрямо изискванията на политиката на регионално ниво имаме интегрирана териториална стратегия, а тя отразява всички секторни политики на териториално ниво. Тоест ние имаме свеждане на всяка една от секторните политики спрямо съответния регион и спрямо съответната специфика.
Това в момента се изготвя като стратегически документ и той се прави на национално ниво, тоест ние имаме пълната роля и отговорност като Министерство да подсигурим именно такъв интегриран стратегически документ на регионално ниво, който ще определи приоритетите, които са спрямо националните ни политики, но ще даде възможност и на принципа от долу нагоре да се сформират съответни инвестиционни намерения, които ще могат да бъдат подкрепени и които ще бъдат отново в подкрепа на общата цел, свързана с приоритетите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2020 г.
Който е съгласен с това да бъде приет на първо четене, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Благодаря Ви, приема се.
Благодаря на гостите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Продължаваме с точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, № 902-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Да поканим представителите на Министерството на околната среда и водите за представянето на Законопроекта.
Наши гости са:
От Министерството на околната среда и водите:
- Атанаска Николова – заместник-министър; госпожа Боряна Каменова – директор в дирекция „Политика по изменение на климата“;
От Изпълнителната агенция по околна среда:
- госпожа Нина Димитрова – началник отдел „Разрешителни за емисии на парникови газове и регистър за търговия с емисии“, както и госпожа Ива Стоянова – главен експерт „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“.
Заповядайте.
Госпожо Николова, имате думата за представяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С Решение № 741 от 12 декември 2019 г. Министерският съвет одобри Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване измененията на климата.
Законът за ограничаване изменението на климата е приет през месец март 2014 г. и основната цел на този акт е да даде общата правна регламентация на обществените отношения, свързани с изменението на климата. Свидетели сме на изключително динамична промяна по отношение на политиките по изменение на климата на световно и на европейско ниво. Това доведе до промяна в нормативната база на европейско ниво, което налага и транспониране на новоприетите европейски актове.
С предлагания Закон за изменение и допълнение се транспонира изменението на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г., която е за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисиите и на нисковъглеродните инвестиции.
С предлагания Закон за изменение и допълнение всъщност се въвеждат новите правила за прилагането на така наречената –четвърта фаза на Европейската схема за търговия с емисиите за периода 2021 – 2030 г.
Също така Законопроектът въвежда изменения, които са свързани с процедурата и начина за определяне на безплатните квоти за емисии и парникови газове за операторите на инсталации в Европейската схема за търговия с емисии, като крайната цел е да се постигне целта, поставена от Европейския съвет – до 2030 г. да се намалят емисиите на въглероден диоксид с 43 на сто, в сравнение с базовата 2005 г.
Безплатното разпределение на квотите за индустрията се запазва, но трите основни аспекта, които предопределят това разпределение се променят. Това са показателите за специфични емисии, класификация на секторите и нивата на активност.
Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което ще гарантира подкрепа на инсталациите и предприятията, които са в растеж и повишават интензитета на работа.
Списъкът със секторите под риск от изтичане на въглерод е ревизиран, като най-застрашените от изтичане на въглерод сектори ще получат 100 на сто безплатни квоти, докато тези, които могат да прехвърлят значителна част от разходите за квотите в цената на продукта, ще получават до 30 на сто безплатни квоти.
Предвижда се за резерва за нови участници в Европейската схема за търговия с емисиите, който съществува и към настоящия момент, както и за значителни повишения на производствените нива на вече включените в схемата инсталации, да бъде предоставено остатъчното количество от неразпределените безплатно квоти от текущия период – 2013-2020 г., от фаза три.
За енергийния сектор е предвидено продължаване на действието на така наречената – дерогация, за електропроизводителите в страните с по-нисък брутен вътрешен продукт, включително и България. Така че те ще продължат да получават безплатни квоти.
Намалява се и административната тежест за операторите на инсталации, които отделят под 2500 тона еквивалент въглероден диоксид годишно, като им се предоставя възможност да бъдат изключени от обхвата на Европейската схема за търговия с емисиите.
Потенциалните инсталации, които могат да се възползват от тази дерогация работят предимно в областта на керамични продукти, производство на енергия за производствени нужди, металургия, дърводобив и дървопреработване.
Също така е дадена възможност на доставчиците на течни горива и енергия за транспорта да могат да изпълнят задълженията си за спестяване на емисиите нагоре по веригата, тоест на местата за добив на нефт и газ с ревизирани проекти.
В обобщение мога да кажа, че с предлаганите нови разпоредби се очаква постигане на следните резултати: преди всичко изпълнение на задълженията на Република България по Парижкото споразумение, хармонизиране на вътрешното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета, оптимизиране на разходите за намаляване на емисиите на парникови газове и насърчаване на инвестициите в проекти и технологии за намаляването на емисиите на парникови газове, включително и намаляване на административната тежест за бизнеса. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаема госпожо Николова.
Колеги имате думата за изказвания, въпроси.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Няма да се повтаряме, целите са ясни. Секторите, които ще бъдат в кавички бенефициенти, или ще получават по правилата, които се въвеждат, се редуцират. Освен това, на какъв принцип? Това европейски правила ли са, или наши правила? Едни получават 100 на сто подкрепа, а другите 30 на сто. Каква е критериалната база и какви са целите, които преследваме? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Както вече споменах и в изложението си, това е базирано на оценка на риска от така нареченото изтичане на въглерод. За България тази промяна няма да е сериозна. Мисля, че няма засегнати индустрии, които да бъдат изключени от списъка до този момент за подпомагане.
Ако позволите, госпожо Председател, Боряна Каменова може да даде повече конкретика. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, това е европейска регламентация. В момента се извършва определяне на тези показатели – бенчмаркове, спрямо които ще се определят количествата безплатни квоти на всяко конкретна инсталация за следващия период. Това се прави от научния отдел към Европейската комисия. Те ще са еднакви за всяка конкретна индустрия в целия Европейски съюз. Ние няма да имаме никаква възможност за въздействие.
По принцип от нас изискванията са да съберем информация и апликационни форми от всички индустрии. Те се оценяват в момента – нивата им на активност, количеството на емисии и на парникови газове, въобще цялата им дейност, какви горива ползват и така нататък. Тази информация в момента се оценява. Така всяка индустрия и всяко предприятие подава само тези данни. От там нататък тези показатели, спрямо които се определят количествата безплатни квоти не зависят от държавите, а зависят изцяло от тези показатели, които ще се определят за целия Европейски съюз.
Както вече каза госпожа Николова, за България почти няма промяна от досегашния период. Основно са застрашени керамичната индустрия, но там пък има други правила, които зависят от интензивността на търговията със съседните държави, така че мога да кажа, че за България почти няма да има промяна.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Представям за гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Който е съгласен с приемането му на първо четене, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Благодаря на всички гости от Министерството на околната среда и водите, благодаря колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА
Стенограф:
Красимира Коева
