ПРОТОКОЛ № 50

---

На 30 януари 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 3, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по околна среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на околната среда и водите Емил Димитров по актуални теми.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от Ивелина Василева – председател на Комисията по околната среда и водите.

* * *



ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Дневният ред, който ще подложа на гласуване, се състои от:
1. Изслушване на министъра на околната среда и водите Емил Димитров по актуални теми.
2. Разни.
Други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 20, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно. Благодаря Ви.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ЕМИЛ ДИМИТРОВ ПО АКТУАЛНИ ТЕМИ

Преди всичко да кажем „Добре дошъл!“ на министър Димитров на първото заседание, на което присъства на Комисията по околната среда и водите.
Господин министър, благодарим за Вашето присъствие и за готовността Ви днес в Комисията да проведем изслушване. Предлагам то да бъде в следния порядък. Ще Ви дам думата, за да представите Вашите констатации във връзка с актуалните въпроси, касаещи опазването на околната среда и водите – темите, които вълнуват и обществеността и нас, народните представители. Безспорно темата „Околна среда“ беше предмет на много дебати, разисквания, притеснения сред обществото и народните представители. Големи надежди се възлагат и на Вас за мерки и действия, които да бъдат предприети в посока подобряване на контрола и справяне с предизвикателствата. Така че ще Ви дам думата за едно представяне. След това ще дам думата на колегите народните представители за въпроси, коментари по изложената от Вас информация.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Моля за извинение, че миналата седмица не можах да дойда, но току-що направих един петък като министър. Ясни са темите, обществото ги дискутира, включително имаше вот на недоверие. Първото ми влизане в залата беше по вота на недоверие.
Ще Ви съобщя накратко, разбира се – ако прекаля, моля госпожо Председател, прекъснете ме, ограничете ме, но ще се опитам да бъда максимално изчерпателен за случилото се за тези няма и 10 дни и ще отговоря на всички въпроси, които Вие, разбира се, зададете. Информацията е при мен. Аз затова съм се подготвил за много неща, дано моите отговори да Ви задоволят.
Първо, по отношение на водата. Знаете, в резултат на кризата в Перник сме с много повишено внимание към баланса на водата в България. Получава се така, че години наред министърът е получавал една справка месечно с предложения от всички ВиК, Хидрометеорология, научните работници, басейнови дирекции, цялата дирекция „Води“ и закономерно след като толкова много хора са одобрили това нещо да се случи, се налагат съответни или разрешения, или ограничения.
Стана така обаче, както виждате, че имаше проблем. В тази връзка най-лесно е да отидеш, да уволниш всички и да кажеш: „Вие сте лоши! Вие допуснахте тук някаква грешка, друга грешка“, и да игнорираш тази тема или да избягаш от нея. Това не бих си го позволил и никой не ме е изпратил с такива указания.
Това, което направих, е първо да събера колектива там, да ги успокоя и да ги попитам какви са проблемите, а след това да видя какъв е редът, по който са взимани решенията и как би могъл да се подобри, така че, това така или иначе да не ни се случва в бъдеще – да бъдем своевременно информирани, а не когато язовирът е източен примерно.
Какво направих? Поисках една справка, която да е разбита. Общо взето изглежда така (показва цветна таблица). Там са написани язовирите, които са питейно-битово снабдяване, за напояване и за енергетика. Поисках я ден по ден – не месец за месец, а ден по ден. Винаги я е имало, но просто не е обработвана по този начин.
Поисках да видя средно денонощния приток, средно денонощния разход, тенденциите, за да разбера какво се случва с примерно точно определен язовир. Поисках за всичките – какъв е обемът, в какво съотношение в момента, колко е мъртвият, колко е полезният, какъв е разходът. Сметнах го и по дни, при сегашното потребление, при сегашния приток – искам най-песимистичния вариант за колко дни ще стигне, какви ограничения са наложени и с какво се е подобрила възможността да стигне за по-дълго време. Защото има ограничение на промишлени водопроводи и така нататък – водопроводи, подаване за промишлени цели.
Следващият момент е, че тази информация е само налична при мен всеки ден – ще ми помогне за дадено решение. Ако трябва, не един път месечно, а на десет дена да налагаме някакви санкции или ограничения, ами се обърнах към колегите от няколко министерства, които са заинтересовани от темата: Министерството на енергетиката – знаете, там са язовирите за енергетика 67% и 40%, общият им обем е запълнен; Министерството на земеделието – там е напояването, 35%; и питейно-битовото, което в национален план е 63,80%, но имаме язовири, за които се притеснявам. Нормално е да бъде и така.
Днес бяха от МВР при мен, подписахме Инструкцията за взаимодействие. Тя касае както водите, така и отпадъците – ще мина и на тази тема, не бягам от нея; предстои ни с Енергетиката, със Земеделието и с Регионалното министерство. Защото всички са съпричастни по една или друга форма. Тази справка в този вид в равен обем ще бъде изпратена на всички тях, те ще я получават сутринта. Създадохме един оперативен център, в понеделник ще го видите, ако имате желание – те, хората, в момента тренират как да набират данни и как да обменят информация, в понеделник ще започне да работи постоянно. Всеки ден тази справка за конкретния ден ще я има в четири министерства и те по своя преценка, ако искат да я анализират, а ако не искат – не, но въз основа на тази справка и на указанията, дадени отдолу, примерно ще пише – язовир еди-кой си не спазва трети пореден ден наложените му ограничения.
Това е по отношение да се отворим към заинтересованите министерства и да обменяме информация в реално време. Те пък от своя страна ще ни изпратят информация ВЕЦ-овете работили ли са или не са. Защото сега имах съмнение за един ВЕЦ – аз звъня на един приятел да звънне на друг приятел да пита трети да ми каже, за да пусна официално писмо да го върне.
Голям проблем е, че институциите не си говорят помежду си не поради някакви причини – не е имало такава потребност. С този оперативен център с тези набрани номера, съответно като криптирана информация ще отива до МВР и ще се върне; ще отива до Агенция „Митници“ и ще се върне, ще отиде до НАП – до НАП няма нужда, до Регионалното министерство, до Земеделското министерство и ние ще получаваме това, което на нас ни е нужно. Няма нужда да си пишем писма, всеки ден те ще го получат, както и аз ще получавам това, което ми е необходимо от тях.
Какъв е другият проблем? На много места са въведени ограничения за промишлено водоснабдяване, за да може битовото да е с приоритет. Оказа се в няколко града, примерно в един град от два месеца има режим на водата в два квартала, а такъв не е налаган. Оказа се, че тръбопровод, който няма водомер, няма разходомер, е предназначен за един завод. При затвора е затворен, горе е затворен и кварталът останал без вода, защото някой решил да направи незаконен байпас и се е включил в промишления водопровод и ние, спирайки за промишлеността, оставяме квартала без вода. Два квартала! Някой някога във времето е решил да си сложи без уреди да захранва, а сега ние трябва да решаваме проблема. Ще му търсим отговорност.
Имаме няколко промишлени обекта, които са получили разрешение колко точно могат да ползват. Нека да направя аналогията с промишлените обекти в Перник – било им е наложено ограничение, но не се е получило. Тук също сме наложили ограничение. В момента, в който разбраха, че ние отидохме, измерихме и видяхме, че са нарушили, започнаха да ни говорят колко е важно за националната сигурност, ние можем да източваме водата, ама те да не я ползват за други цели.
В действителност много от тези обекти се оказа, че си имат собствено водоснабдяване, помпи, разрешение, всичко им е уредено, но просто предпочитат от питейната вода, защото им е по-евтина, нямат загуби, не харчат ток.
Оказа се, че ние не измерваме по един надлежен точен начин за самото министерство водата, която подаваме от язовирите към потребителите – довеждащ водопровод, селищна мрежа. В резултат на това всичките селищни мрежи – много от тях, имат огромни загуби, но не се притесняват, защо те сами си отчитат количеството, което са получили. Те си пишат, че са получили по-малко и компенсират за наша сметка загубите. Или ако ние го изсипем в дерето сме виновни, но ако им го подадем на тях, те си го мерят както си искат, защото уредите им не са сложени. В един момент те си крият загуби по мрежата, неизвършени ремонти, необновена реновирана мрежа. Мисля, че това трябва да бъде прекратено и на тези язовири за питейно-битови цели да си има сертифициран разходомер, който да каже ние какво подаваме надолу. А не за всичко случило се надолу да е виновно нашето министерство, защото нямаме компетенции в тази посока.
Имаме тенденция, няма да крия, но няма да посоча ВиК-тата – работят прекрасно на печалба. Имаме други ВиК – и те са държавни, те работят на загуба. Масова е тенденцията, след случая в Перник: „Зле ми е финансовото състояние, няма да включвам помпите, ще карам на напорно, като свърши язовирът, държавата ще – не ще, хората не могат да останат без вода, ще ми поеме всички дългове, ще ми купи помпи, ще ми направи водопровода и ще – не ще, пак на мен ще даде да го управлявам“. Това категорично не може да се случи! Защото да точиш язовира залпово и само и само, защото искаш някой да ти поеме дълговете, които си натрупал през годината, защитавайки се с гражданите, първо, е грозно, после, и политически се използва.
Имаме една деривация в Софийска област – получават три пъти повече вода, отколкото им е разрешено, тъй като обаче и нея не могат да я разходват като хората и се излива: „Дайте ни още повече вода, иначе ще изкараме три махали на улицата!“. Направих му обследване – ами, не е така! Нито имат разходомер, нито нещо – просто злоупотребяват.
Имаме един град, който вместо да ползва собствените помпи, които са предостатъчни за водоснабдяването му, тъй като има дългове и не иска да ползва помпите, точи язовира. Ще трябва да наложим ограничение, не защото мразим гражданите, а защото те имат достатъчно вода, а ние трябва да я съхраним за месеци напред. И като е малко, и като е много – пречи, като е много – защо изпускате, а като е малко – защо не я пестим? В тази връзка, мисля, че утре предстои да подпишем разпределението на графика за следващия месец, включително ще напиша отдолу, че за тези, които не спазват зададените параметри, на всеки 10 дена, ако трябва, ще я променяме. Защото няма да чакам цял месец и после някой да вика – бе, то беше така, ама ние го мерихме по различна методика и излезе другояче. Трябва да пестим водата за хората – това е един безценен ресурс. Всички други, които във времето са допуснали някакви нарушения, не считам, че ние трябва да носим отговорност за тях.
Това е по отношение на водите. Предстои да се проверят тези няколко рискови обекта. Ако имаме такива, които са злоупотребили, ще ги затворя – няма да им давам вода. Тези, които са се включили към незаконни водопроводи за промишлени цели и не им се отчита водата, в резултат на което сега цели квартали се оказва, че са без, някой ще трябва да носи отговорност. Няма да ходя да търся байпаси, има кой да го направи. Но и не мога да се чувствам виновен, че хората цял живот са мислели, че получават по нормалния начин вода, а пък не. В парламента Ви казах за Ботевград, няма да го споменавам.
Що се отнася до отпадъците. Създали сме този оперативен междуведомствен център – аз след малко ще си позволя да Ви разкажа, написал съм предложения, част от тях касаят Вас и законодателна инициатива, така да се каже длъжен съм да ги доведа до Вашето знание, защото така или иначе трябва да ги обсъждаме. Но създали сме център, в който служителите там ще се занимават с контрол по границите, координация между териториалните структури, в случая РИОСВ, МВР, Митница и ако има и други органи, които искат да се включат.
Каква е целта? Понеже не можем да упражняваме контрол на всички граници едновременно, на всички КПП-та, да оставим към Европа няколко много КПП-та, през които да се минава, към другите граници да има по едно. Защо? Митничарите в момента, като спрат камион, те самите не са чувстват уверени той трябва ли да продължи или не – трябва да има наш служител. Ние не можем да създаваме митническа служба сега и да определим служители навсякъде. Така че аз ще искам от всяка регионална структура по четири човека – по един седмично да знаем, че е на разположение и в случай на необходимост може да бъде изпратен на границата, за да удостовери.
Ще направим инструкция, от която да е ясно, че има товари, които още като ги видиш или видиш сертификата, ги връщаш обратно – няма нужда да идват в България. И всичката тази информация – предстои подписване на инструкция между нас и Агенция „Митници“, ще постъпва в Централното управление, където ще знаят за месеца по кои КПП-та, кои четирима служители – на първата, втората, третата, четвъртата седмица, при повикване могат да отидат. Тази информация моментално ще пристига и при нас, в София. Ние ще знаем като е влязъл камиона къде трябва да пристигне. Дори и да го изпуснат на границата, ще знаем къде да го чакаме. Осъзнавам, че с нашата компютърна система не можем да хванем всички камиони едновременно. Ще работим отборно – тези 10, тези 10, тези 10. Набелязали сме поне критичните точки. Ще се ограничим до много малко входове за въвеждане, защото иначе ще се разпилеем – най-рисковите, най-опасните, тези, които и МВР, и Прокуратурата, а и нашите експерти казват, че са най-често срещани като злонамерени действия. Съответно веднага ще ги връщаме. Това е системата изцяло. Равен по обем информация, която при получаване от Митниците, ще даваме и на МВР. Казах, че ще я даваме по служебен ред. Сутринта на компютъра всичко за денонощието ще отиде. Те също могат също да проявят интерес към някоя площадка или към някой товар. В случай че не изчезне по пътя, КАТ ще има грижата да ги постави.
Набелязали сме няколко, които да връщаме обратно, защото е най-добре, когато на посредник не му се случат нещата – някой е ходил в чужбина, обещавал е да се случи нещо в България, като върнем товара, ще връща пари и ще яде бой от двете страни. Първо, повече няма да дойде в България, после, тези, които е излъгал, че ще прави злоупотреби, също към него така ще се реваншират. Нарочно го правим, за да се отучат.
Знаете, че не можем да затворим пристанища, не можем да затворим жп линии. Другото можем да ограничим, включително с наша заповед, както и кодовете – ще започнем от най-малко рисковото, ако видим, че има злоупотреби, ще се разширим.
От МВР изразиха днес, за което благодаря, готовност и съгласие да помогнат със свой ресурс. Предстои да подпишем съответното споразумение, за да може обменът на информация да върви без проблем на съответните акаунти.
Същото ще направим с Енергетиката по отношение на ВЕЦ-овете, „Язовири и каскади“ много добре поддържат системата – ако не бяха те, нямаше да се справим със София, една добре гледана система, която ще ни е от помощ.
Същото предстои и със Земеделието, защото с поливното земеделие ние трябва да се грижим и за прехраната.
Същото предстои и с Митниците.
Когато влезе тази система, от понеделник започва да работи – сега е тестова, ние ще вземем информация от всички РИОСВ-та какви лицензии са издавали, какви разрешителни са издавали. Помолил съм за всички, които има допуснати нарушения през миналата година повече от две или две системни по-сериозни, да им се отнемат лицензиите. Няма нужда да се чакаме по три, по четири години.
Разпоредил съм една проверка на един, който създаден един много голям проблем и запали един мост. Доколкото разбрах, отново е натрупал отпадъците точно до този мост. Е, сега няма да чакам някой да мине от моста, да хвърли една бутилка и ние пак да правим мост – или ще се отучат да трупат в сервитути и в опасни места, или ще си наемат другаде хранилища и площадки и там ще ги съхраняват. В противен случай не са ни нужни. Цяло лято обикаляхме през града и съсипвахме пътната мрежа на града, за да обикаляме по магистралите.
Имахме случай, когато една мощност се оказа, че работи в нарушение на издаденото комплексно разрешително, спряхме да работи и да преработва отпадъци – когато си направи филтрите, ще работи. Дотогава – първо, сме в съдебна процедура и не бих могъл да коментирам, второ, в комплексното разрешително е безпределно ясно какво трябва да има, за да работи.
На този етап остават четири завода, които работят – три циментови фабрики, които преработват, и един ТЕЦ в Сливен.
Помолил съм да се заостри вниманието към тях, да не се изкушат да правят това, което някой друг досега примерно е решил или смята да прави. Навсякъде ще искам ОВОС. Никакви съкратени процедури и облекчени процедури. ОВОС – така както се полага, за да сме сигурни, че когато разрешим нещо, няма да се допуснат нарушения. Всички площадки, където има установени неправомерни действия, ще ги помоля да пристъпят към закриването на тази дейност и на тези площадки. Не навсякъде ще успеем веднага. Защо го правя? Защото ние трябва да можем да изнасяме нашите, а не да внасяме чужди. В крайна сметка, след като съотношението е 50% наши, 50% – чужди, ами, хайде първо да ми докажат, че са изгорели нашите 50% и тогава да внасят.
Като цяло съм доста рестриктивно настроен към вноса на подобни отпадъци, при положение че за много от тях България има много за износ. Много се надява заводът в София да заработи, защото той ще ни помогне изключително много.
Мога да Ви говоря за пестицидите съвсем накратко – знам, че е актуална тема, госпожо Председател. Съгласете се, че години наред тези пестициди и препарати за растителна защита с изтекъл срок са трупани на много места, по много села, в много обекти. Това, което са успели да направят местните хора, е да ги съберат на едно място, да ги заградят, общо взето обезопасят и да се надяват, че няма да стане някаква катастрофа, кражба или нещо друго неприятно.
Това, което е направено, е преди мен. Всичко това е заслуга на хората преди мен.
Има Българо-швейцарска програма за сътрудничество. До 2019 г., за първи път от 30 – 40 години, са изнесени обезвредени 3750 тона негодни за употреба пестициди и препарати за растителна защита. Общо взето когато е стартирала Програмата, това, което са успели до 2019 г. е 85 от първоначално заложените над 4380 тона. Почистени са 70 склада. Това е процедура – отива се, отваря се, преопакова се, слага се в нови опаковки, изнася се, за да не се смесват стари с нови, след това се товарят на съответния транспорт и заминават за чужбина. Изключително скъпа и изключително трудна дейност, но ако ние не го направим, те ще останат още 30 години.
До 30 юни 2020 г. ще продължи дейността с национални средства от бюджета на Предприятието за дейността по опазването на околната среда ПУДООС. Надяваме се в срок до 30 юни 2020 г. от България да бъдат изнесени още приблизително 650 тона негодни пестициди от 68 склада.
Тук е големият проблем за мен. Когато тръгваме да изнасяме – с пари от чужбина, със съответния ред и засилен контрол, когато даваме пари и от нас, за да можем да облекчим цялата тази процедура и колкото се може за кратко време да се отървем от тези изостанали с години пестициди в страната, започват някакви партийни пристрастия, закачки по телевизията – защо така, защо не иначе? Извинявайте, да го прекратим, да ги върнем в складовете и да чакаме след 10 мандата някое по-добро правителство да започне да прави може би точно същото, което сега в момента се случва, за да можем тогава да кажем: „О, защо така варелът е надясно, защо го преопаковахте наляво и защо го сложихте на място, където камионът да може да го натовари, а не там, където ще се обърне, докато дойде?“ Защото, съгласете се, складът е тук – не можеш да направиш още една сграда или да го разделиш на две. Той е такъв, какъвто е от времето. Но ти като ги преопаковаш в годни за транспортиране опаковки – варели, контейнери, той трябва да е с отделно покритие, с найлон, той не по-малко съхранява в чисто новата току-що сложена опаковка от тази, в която е бил 30 – 40 години преди това. Изчаква на тази площадка, за да се натовари и замине за чужбина с желанието да решим този проблем, и се започва едно политическо заиграване.
Добре че нямам възможността – аз бих прекратил всичко и бих оставил за едни по-добри хора да направят същото, а аз да им намирам кусури. Не е редно точно сега, в този момент, при всичките тези усилия! Да не говоря, че има складове, където има отпаднали химически продукти от заводи, от биологични отпадъци, техникуми по химия, институти по химия – неща, от които никой не би могъл да се отърве, държат ги в лаборатории и до ден днешен, държим ги и в складове до ден днешен. Трябва и с тях да се заемем. При положение че с чистите пестициди имаме тези проблеми, коя е тази служба, която би се съгласила утре да отиде да обезврежда, да ги изнесе, да ги складира, да ги опакова и да плати, за да бъдат изнесени в България, след като през цялото време ти им скачаш на главата и им викаш: „Защо го правиш?“. Е, нали го правят, за да решим този проблем! Или може би не трябва да го решаваме. Или може би, докато го решават, ние трябва да се упражняваме върху тях. Много е несправедливо към колегите от тази дирекция. Много е неприятно и това, което случва в страната – разни партийни организации създават проблеми. И в момента, в който накрая тези хора преглътнат всичко и изнесат тези 68 склада, 650 тона негодни пестициди, тези, които не са им изнесени, ще се явят пък те, за да кажат: „Защо за тях – да, а за нас – не?“ Излиза, че няма верен ход – докато го правиш, си лош, като го свършиш, пак си лош, и може би не е трябвало да се занимаваш с тази дейност.
Това е Програма, за която трябва да направим всичко възможно, за да я изпълним. Трябва да се съобразим с исканията и формите на контрол на Швейцарската програма, които са изключително добри – даже сега, когато прилагаме с българските средства, ние се стремим към техните стандарти.
Но имайте предвид, че когато някой е казал – толкова и толкова тона има, никой не е влязъл в складовете, за да ги измери на везната. Смята, че са приблизително толкова, но някъде се оказват много повече. Някъде се оказват много повече! С Програмата във времето се оказва, че хората имат много повече задължения, чакат да ги опаковат, правят временни площадки, на които да може да дойде камионът. Той не може да влезе навсякъде, той е пълен, идвайки на насам, с отпадъци от друго място.
Изведнъж да смятате, че някой нарочно прави нови площадки, някой нарочно иска да отрови населението, докато решаваме наистина проблема на населението – не е редно, тези хора са много обидени.
Мога да Ви ги дам, госпожо Председател, ако желаете, складовете по места. Имам и приблизителните дати. Днес уведомих МВР за цялата тази документация и казах, че когато дойде непосредственото извозване на отпадъците, ние ще ги уведомим в конкретния ден.
Но, моля Ви се, нека да не създаваме напрежение. И сега в складовете, които са запечатани от години, някой може да се изкуши, да влезе, да извади пестициди и да създаде проблеми и паника в населението. И в тези – подготвени отпадъци, да ги изнесем от България също би могъл някой да злоупотреби. Нека да не го правим нарочно и да създаваме паника! Ние решаваме проблем, натрупан с години и никой не казва: „Този е лош или онзи е лош“, то е проблем на България – даваме наши средства, опитваме се да се представим добре пред хората, дали техни средства – Швейцарска програма, нека да не пускаме разнопосочни сигнали и хората да си мислят, че едва ли не, идвайки с добри намерения, давайки собствените си пари, налагайки собствения контрол, правят нещо лошо! Ние дължим благодарност на тези хора.
По отношение на законодателната инициатива – дано не съм дълъг, госпожо Председател, извинявам се, ще чета едно към едно:
Създаване на механизъм за координация и взаимодействие на контролните органи по Регламент № 1013/2006 ЕО относно превозите на отпадъци.
Извършване на 100% физически контрол на границите на Съюза и на страната от органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената на Пътна полиция в областните дирекции на МВР при превоз на отпадъците с кодове 19 12 04 – пластмаси и каучук; 19 12 10 – RDF – модифицирани горива, и 19 12 11 – смесени отпадъци.
Анализът на риска и мнението на всички, ангажирани в тази посока, са, че там се случват най-големите злоупотреби. Затова ние ще се съсредоточим само там. Разбира се, ако видим, че играят с кодовете, със заповед на министъра на околната среда и водите може да се разшири или да се въведат допълнителни ограничения.
Утвърждаването на инструкции за взаимодействие между Агенция „Митници“ и Министерството на околната среда и водите, между Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция“ и звената „Пътна полиция“ в областните дирекции, и МОСВ – за повишаване на ефективността на контрола върху трансграничния превоз на отпадъци.
Разработване на електронна система за контрол върху превозите на отпадъци и за получаване на информация в реално време за всеки отделен превоз, преминаващ през границите на територията на Република България, включително и въвеждане на задължение за налични GPS системи за превозните средства, транспортиращи отпадъци с цел проследяване на товарите. Вчера при разговора тук – трябва да направя известно отклонение – срещнахме се с легалния бизнес. Той каза, че това нещо лично тях ще ги затрудни, защото в определени моменти ползват свободен транспорт, който се занимава със зърно, със съвсем други неща, а през зимата примерно е свободен, те не биха могли да сложат на всички. А ограничението би ги затруднило. Вместо това те предложиха една много по-рационална идея, която ние възприехме – ще я прочета по-долу, така както има за търговците обезпечения и режими да бъдат за всички по веригата, а не един да има, а друг да няма и този, който няма, да прави каквото си иска. Ще го прочета. Така че за въвеждането на GPS съм резервиран, предвид реакцията на легалния бизнес. Допълнителна мярка, която няма да има този ефект. Тяхната мярка, която предлагат, е много по-добра. В случая само го чета, защото така беше предложено от нас:
„Чрез изпълнение на заложените в Инструкцията задължения за отделните контролни органи да се създаде система за контрол върху превозите на отпадъци. Ще бъде получавана информация в реално време за всеки отделен превоз, преминаващ през границите на Република България, включвайки сканирано копие от нотификационния документ, Приложение № 1а от Регламент № 1013/2006 и документът за превоз, Приложение № 1б от Регламент № 1013/2006. А в случаите на превози на отпадъци от така наречения Зелен списък придружаващият превоза документ Приложение № 7 от Регламент № 1013/2006.“
Знаем, че не можем да го направим веднага. Всичко, което е свързано с тази дейност, защото обществената нетърпимост към опасните отпадъци, към отпадъците, към неправомерното третиране, е голяма дейност за Министерството на околната среда и водите. Там не работят следователи, не работят полицаи, дознатели или хора, занимаващи се с такива анализи. Там работят експерти в съответната област. Нашето законодателство е изключително европейско. За съжаление, ние сме го побългарили при прилагането му.
За да не натоварваме висшия ръководен експерт – така да го кажа, експерти, които са изграждани с години, и които имат строго специфични задължения, съгласно структурата и длъжностната характеристика в Министерството, създадохме оперативен център, където има хора, които ще подпомагат тяхната дейност, но те ще се занимават със своите си задачи, а съответно директорите на направления ще оказват методическо ръководство на хората, които работят и въвеждат данни, за да мога да ангажирам пет човека или шест или 10 максимум да подпомагат МВР, Митници и така нататък за обмена на информация, а експертният състав да се занимава с преките си задачи, за да не бъде натоварван допълнително.
Компютърно засега наливаме информация от всичките РИОСВ за всички лицензии, за всички площадки, за всички разрешителни. Първоначално ще бъде много трудно, защото системите не са предвидени за такава дейност. Съответно обаче имаме възможност да ползваме други модули. Искаме да въведем европейски модел за нотификацията, който е централизиран. Ще ми трябва малко време. Нямам време обаче, затова предлагам тази мярка и ще ползвам масиви на Митници и на МВР.
Веднъж получена информацията се обработва в новосъздадения Междуведомствен оперативен център на МОСВ и се разпределят към съответната РИОСВ, на територията на която са предназначени за третиране отпадъците с цел проследяване на товара и контрол на оползотворяването. След това експерти на РИОСВ ще извършат проверки на място.
Какво имам предвид? Когато се появи на границата, митничарят го регистрира и веднага се обажда за нашия човек, ако има съмнение, да дойде да го провери – той по списък ще бъде в МРР на Митницата поименно с даден телефон. Там, въведен, ще бъде в Оперативния център, той ще го изпрати и на МВР, и на РИОСВ. РИОСВ ще знае и ако иска, може то да го провери – може ние да изпратим човек, а може и МВР. Тоест информацията ще я има на няколко места – Митница, МОСВ, РИОСВ и МВР. Така че равна по обем информация, всеки един би могъл да отиде и да провери – и Министерството в определени случаи, и МВР, защото те ще имат в реално време. Няма да се налага да искат от нас, ние им я предоставяме в момента, в който я получаваме.
Трябва да бъде актуализирана заповедта на министъра на околната среда и водите и министъра на финансите на основание чл. 100, ал. 1 от закона за управление на отпадъците, с която се определят митническите учреждения, през които не могат да се въвеждат и напускат територията на Република България превози с отпадъци. Целта е допълнително да се ограничат митническите учреждения за въвеждане на отпадъци. Както Ви казах, нямаме много хора. Същевременно ние не искаме да пречим за износа, не искаме и за тези, които са безпроблемни, но за тези, които представляват проблем, ще въведем няколко пункта, за да може да упражняваме контрол в тях, да не се разпиляваме. Ще започнем от малкото, ще стигнем до голямото.
При износа нямаме притеснения, но при вноса не искам повече да се получава. Ще направим необходимото. Затова ограничаваме митническите управления, опитахме се по Северната граница към Европа да са равномерно разпределени. Взимаме под внимание, че има тол такси, че има допълнителни моменти, близки маршрути, обичайни маршрути. Но мисля, че две жп линии, два ферибота и два моста стигат, даже са вповече. Те са си обичайните маршрути и в момента. Нямаме възражения от страна на бизнеса. Възприеха мярката. Единствената забележка беше: „Ние сме легалните тук, другите ги няма, а ние ще платим в малка или в по-голяма степен цената на въвеждането на Вашите мерки. Но съгласни сме, щом ще изчезнат тези, които развалят нашия имидж“.
Допълнителни мерки. Въвеждане на банкови гаранции за извършени дейности с всички видове отпадъци, включително за търговците и брокери на отпадъци. Търговците и брокерите са хората, които се регистрират с по 5 лв. и когато намериш камиона, няма отговорност.
Изменение на Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейността по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри, с които се въвежда уведомителен режим за случаите на внос на отпадъци по общите информационни изисквания – чл. 18 от Регламент № 1013/2006 относно превозите на отпадъци. Лицата, уреждащи превози за или внос с Република България по отпадъци по Регламент № 1013/2006 и получателите на отпадъци ще са задължени да изпращат до РИОСВ по местоназначение на отпадъците най-малко три работни дни преди актуалното начало на всеки превоз, копие от попълнен формуляр по Приложение № 7 на Регламент ЕО № 1013/2006, подписан в поле 12.
Веднага искам да кажа нещо, което актуално за момента и приключвам, уважаема госпожо Председател и дами и господа народни представители, за да мога да отговоря на въпросите. Това, което виждате в момента в цялата страна, е резултат от предприети действия. Той не е достатъчен, той трябва да продължи във времето и за постоянно, ние ще го усъвършенстваме. Но това, което виждате – изхвърлянето на отпадъци в цялата страна, е всъщност показателно за това, че мерките действат.
Какво имам предвид? Някой някъде е вкарал транспорт, някой се е надявал да го препродаде по веригата и да стигне до изгарянето. Затова от чужбина е получил пари, надява се и тук нещо да се случи и си делят комисионни. В момента, в който се окаже, че няма къде да го изгорят или там, където се горят, има засилен контрол – ден, два, три, където и да го съхранява, в един момент днес сме издали заповед до всички областни управители да информират кметовете – нерегламентирани площадки, съхранение на опасни или на каквито и да е отпадъци, да бъдат своевременно сигнализирани. Кметовете имат инспекторати, имат администрация, знаят дали имат площадки там или нямат, съответно да уведомят МВР или нас.
Тези хора, които в момента крият отпадъци и така нататък по разни складове, стобори, стопански дворове, знаят, че няма къде да ги откарат да ги реализират, да ги продадат и започват да се отървават от тях, защото иначе, намирайки ги в тях, ще носят отговорност. Поголовно в следващите седмици очаквам хората масово да ги крият и да се опитват да се отърват от тях, само защото ако ги намерят в тях, разговорът е един, а когато са неизвестни, макар и до къщата му, разговорът е друг.
Очакваме кметовете, които довчера са знаели за тези площадки, за тези количества, които седят по стопанските дворове, изведнъж изненадани да кажат: „Вижте какво се случи в землището на нашето населено място, къде е държавата да помогне?“ Затова днес изпратих писмо до областните управители те да информират като органите на местно самоуправление, да си прегледат отново селата, градовете, стопанските дворове, промишлените обекти, за да не бъдем изненадани. МВР засили контрола, на няколко пъти хванахме рейсове с разни отпадъци, които уж пътуват за утилизация или еди-къде си за преработка, пък изведнъж са в едно село, в която няма изход. Тези акции ще продължат, няма да спрат. Но и това чистене и изхвърляне на отпадъци, за да не носят отговорност, ще продължи. То е показател за действията, а не е показател за състоянието в държавата. Те са били тук години наред по този начин, но в момента нямат реализация.
Същевременно, както Ви казах, помолих всички складове, които имат нарушения, да ги закрият. А и ще изпратя писмо до всички заводи, които в момента се занимават, да засилят режима и контрола, да не се налага и на тях да им забраняваме. Не искам да забраняваме, искам да работят, но въздуха от филтрите да е чист и не искам да се занимават с несвойствена дейност.
Иначе поощряваме всички форми на бизнес и всички имат право да работят в България. Много ми се иска София да заработи, защото София е половин България. Тя би могла да реши проблемите не само на град София, а и на много други области.
В заключение, имаме места, където има разрешение – депонират много повече процентно отпадъци, отколкото трябваше да депонират в момента. Нека да се замислят това, което им е дадено като комплексно разрешително, дали е за преработване на отпадъци или е за складиране. Защото ако ще правят планини и пирамиди от отпадъци, уж преработвайки ги, това е нещо съвсем друго. Нека това комплексно разрешително, което има, да си го ползва по предназначение. Не е самоцел да отнемаме. Ние трябва 25% – знаете, след известно време – да ги оползотворяваме, да ги изгаряме задължително. Трябва да закопаваме само 10%.
Имаме случаи, когато хората просто работят като депа и трупат едни огромни купчини. Това нещо трябва да се прекрати, защото то е бомба със закъснител.
Завърших, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Наистина енергични и решителни действия за по-ефективен и координиран контрол, мисля, че и ние и цялата общественост очаква това и действително насърчаваме Вашите усилия в тази посока.
Факт е, че темата е изключително значима и дискусиите и чувствителността на обществеността доказва, че темата, касаеща опазването на околната среда, е високо приоритетна.
Сега ще дам думата на колегите народни представители за изказвания, становища и за въпроси, след което ще дадем отново думата за коментар.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Димитров, аз също така съм много доволен от Вашето експозе и съм вътрешно удовлетворен, че Вие така сте доразвили мотивите от вота на недоверие, който внесохме ние и така енергичните и решителни действия, които, както каза колежката, сте предприели, сте резултат и на него. Защото виждам основните действия, по които Вие се водите, е това, което ние бяхме представили като мотиви – и по отношение на водите, и по отношение на отпадъците.
Но аз имам няколко дребни… Споменахте, че ще въвеждате електронна система за нотификациите. Това значи ли, че досега няма работи или не работи, ами вземете и проверете тези нотификации, които са издадени до момента, за да видим какво ще излезе там.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Добре.
МАНОЛ ГЕНОВ: Друго, което исках да отбележа, е по отношение на горенето? Казахте, че остават четири точки, където ще бъдат изгаряни.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Четири инсталации са проблема.
МАНОЛ ГЕНОВ: Продължавам по-нататък.
Прав сте наистина за това, че трябва да се контролира отпадъкът, който се гори от България, и този, който се вкарва от вън, но мисля, че е малко пресилено да дадем приоритет на българския, пък не знам бизнесът какво Ви е казал по този въпрос, но това е малко дискриминационно, защото и България не генерира толкова много отпадъци.
С кодовете и с това, което се прави, и това споразумение, което имате с МВР, е изключително ползотворно според мен, защото пак казвам – ние за това настоявахме: да се повиши контролът, да има и върху отпадъците по-голям контрол, и върху водите, както казахте.
Аз си спомням, че този оперативен щаб, който сте направили сега за взаимодействие с институциите, го имаше още по време на тройната коалиция. Спомням си, че имаше такъв оперативен щаб, който всяка сутрин… И при второто правителство на Борисов също ще възстанови, защото дейността му беше прекратена. Говорим истината тук, нали!
Така че приветстваме всички тези Ваши идеи. Дано да имате време всичко това да се случи, защото гледам, че имате и воля, дано да има време всичко това да се случи. С това завършвам: пожелавам Ви успех! Същевременно Ви и съчувствам същевременно.
Завърших, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Нека да дадем думата на всички колеги, или желаете да отговорите, господин Министър?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, ще пропусна нещо и ще остане погрешно впечатление.
Що се отнася до сградата, аз не знам – сигурно съм орисан за тази сграда. През 1996, 1997 и 1998 г. правих ревизии на всички митници и бях в тази сграда. През 2001 – 2002 г. бях директор на Агенцията, там беше Митницата – в същата тази сграда, в същите помещения. Сега съм министър – аз съм народен представител, изпратен за министър в Министерския съвет, пак съм в същата сграда, вече не знам какво се случва! Но в тази сграда навремето бях определил долу Оперативния център на Агенция „Митници“. Беше под земята, беше им тъмно, но хората работеха. Сега взех ключовете, обиколих навсякъде. Ами, извинявайте, но те са я направили като кукла, заради Европейския съюз. Моя оперативен център са го направили – невероятно красива зала, зала „Европа“ и така нататък. Не мога да го направя там центъра, но миналата седмица в заседателна зала № 103 на Министерството дойдоха бизнесмените, легалният бизнес, с който да разговаряме за мерките, които да възприемем. Имаме изключително голямо сближаване на позициите, разговорът не е лесен и е конструктивен. Засега срещаме одобрение. Приятно съм изненадан от легалния бранш.
Когато вчера дойдоха за втория разговор, аз ги поканих в Оперативния център – те не разбраха, че влизат в същата зала. Разбраха само за една седмица. Може би някога е било така – аз лично не си спомням, но това беше единствената зала, която не мога да си представя чисто нова заседателна зала да я обърна в оперативен център, тази беше единствената възможна, която си е от едно време. Така че кой, ако не Вие, кога, ако не сега да повторим Вашите добри практики! Ще ги повторим! Какво представлява Центърът – си го знаете.
Нотификации. Предполагам, че всеки един от Вас е ходил в чужбина и му се е налагало да си преведе дипломата, апостил, да я завери и да я занесе. Като я занесете в чужбина, признават ли Ви я, след като е заверена, минала е през Външно министерство и всичко? Точно това е нотификацията – идват от чужбина документи, събрани са всичките, дошли са тук и Ви ги представят на Вас. Ако Вашата диплома, заверена по съответния ред, в чужбина някой си позволи да не я признае, ще кажете: защо, кои са мотивите? Това е и набор документи, който се събира от цялата страна и от чужбина и който документ накрая идва и на твоята маса.
Имам няколко мен стресиращи, притесняващи ме нотификации. По едната от тях се оказа, че Министерството е искало четири пъти проверка на площадката, за да види дали тя отговаря на тези условия или не. И четирите пъти идва официален отговор, че отговаря. Включително преди да се започне процедурата, има една пета – вътрешна, проверка. Сега, когато отиде Прокуратурата, се оказа, че не отговаря – нямат съоръженията. Кажете ми кой точно да уволня от Министерството, за да сте доволен? Но никой от Министерството не може при четири, при пет проверки да каже: „Добре, аз ще отида шестия път“. Това, което е дошло в Министерството са едни изрядни документи – изрядни документи, които който и да било би подписал. Както и Вашата диплома – като отиде в който и да е университет, при положение че са спазени всичките условия, те са длъжни да я признаят. Факт е обаче, че се получава тук-там разминавания.
Затова сега всички издадени разрешения – не нотификации, те така или иначе са при нас, ще идват в нашата база система, ще отидат и в МВР. А ще отидат и в Митницата, в случай че те проявят интерес дали даденият камион има съответното разрешително и ако няма, направо да го обръщат назад.
Що се отнася до системата за нотификациите, тя е европейска, който влиза у нас с известно закъснение, но не поради някакво наше нежелание да бъде въведено, а защото непрекъснато се променя нормативната уредба. Разбира се, в тази посока аз съм помолил „Информационно обслужване“ и първата им дума беше: „Вие кой сте? Аз съм „Информационно обслужване“, казвам им: „Вие сте моята дясна ръка, но още не го знаете. От утре ще видите какво се случва“. Помагат хората. Имаме няколко проекта с подобни модули. Както Ви казах, системата в това министерство не е създадена за оперативен контрол, за разследване, разузнаване на криминални деяния. Но обществената нетърпимост към случилото се пък ни принуждава ние да помагаме на съответните органи. Не може да помагаме като пращам директора всеки път със следователи или с полицаи някъде, защото той трябва да е тук. Единственият начин е това, което е в нашите компетенции, ние да го дадем максимално бързо, без да се налага на Ваш номер, наш номер, писма, а всяка сутрин да заминава при тях.
И другото е – когато те имат проблем, разбира се, ние веднага по всеки един въпрос да им оказваме съдействие. Другото е имитиране на дейност.
Затова с нотификациите не е наш проблемът, но ще влезе в съвсем скоро време. Програмата е европейска, ние просто ще я приложим при нас, но тя няма да избегне – при пет разрешителни всичко е наред, направихме оглед на площадката, тя може да го свърши, а в София пак да кажат: „Да“, те са длъжни да кажат: „Да“.
Но пък и тези, които са оглеждали площадките и са казали, че са изправни пет пъти, е ясно, че документът няма да стои при нас, вече е заминал на едно друго място, защото ние не може за чуждия грях…
Имайте предвид, че Министерството е едно, а регионалните структури са министерства в министерствата – сами си издават, сами си обжалват, сами са си процесуално представителство пред съда. Те са абсолютно независимо. Единствената им допирна точка с нас е, че ги ръководим методически и министърът – в случая аз, им е работодател. То не е малко. Не е малко, нека да не го забравят. Но аз ще се опитам леко да променя нещата – да слушат, когато Министерството им каже нещо, защото те благодарение на тази оперативна самостоятелност, малко или много, така са се вживяли като министерства в Министерството.
Затова цялата информация е при нас, всяко едно действие е при нас и при МВР – те да могат по всяко време да проверяват, ние да можем по всяко време да проверяваме.
Уверявам Ви, че до един месец нещата ще са различни, най-малкото защото в условия на криза никой не си търси нова работа, предпочита да си пази старата.
А за предишни прегрешения не бих искал да нося отговорност, но ще окажа всякакво съдействие – декларирах го и когато бях при главния прокурор, и при вътрешния министър, и днес, пред Комисията, която дойде да съгласуваме споразумението, и при разговорите с Митницата. Аз нямам какво да крия! Вместо тази информация да стои в кабинета на министъра един път месечно, аз ще я изпращам поне 22 пъти в месеца до всички заинтересовани ведомства. Дори няма нужда да ме питат за тази информация, те ще я имат всеки ден – разбира се, оправомощените. Както и те обаче, ще ми пращат информация. Когато успеем да въведем нова система, но те са процедури – ще има обжалване, ще се наредят едни много хора, които да ни провалят, да викат: „Това е чувствителна информация“. Аз знам, че много хора ще пречат, но ще се опитам да я направя. Искам и аз да я ползвам, искам и човекът, който ще е след мен – аз може да съм три седмици министър, може да са три месеца, може да е година и половина, но нали след това ще дойде друг, светът не започва с мен, няма и да свърши, нека пък този човек да я ползва. Нека и той, ако има свое виждане, да я промени.
Но идеята за всички тези неща е, че обществената нетърпимост е голяма. Идеята е, че аз не искам хора, които са със съвсем други специалности, да ги притеснявам, дори вниквайки в тези криминални деяния, а да използвам техния административен капацитет, да подпомогнат разследващите – като, разбира се, Ви казах: 10 човека ще взема от териториални структури, за да не нарушавам щата, те ще свършат това, другите ще им помагат, но останалите ще си работят това, което им е задължение. Не искам да пострадаме за европейски пари. Законът за биологичното разнообразие ми е изключително важно да влезе. Кметове изразиха подкрепа, профсъюзи, работодатели – всички искат така приемлив закон да влезе, защото е необходим на България, за да не губим пари.
Не искам проекти от чужбина да бъдат забавени. Даже съм преразпределил – това ми беше първата задача, този от нас в политическия кабинет, който най-добре би могъл да се справи, да поеме тази дейност. Не искам аз тепърва да се уча в международните контакти и отношения, а имаме човек, който може да се справи. Оказал съм всякакво съдействие.
Предстои преразпределение на ресорите. Искам ресорите да бъдат разпределени така, че всички да бъдат равномерно натоварени, но същевременно да е ясно кой носи отговорност.
Изключително много разчитам на дирекциите в Министерството. И на мен ми става обидно, като виждам, че всички ги нападат, а те нямат никакво отношение към случващото се.
Днес се извиних и на МВР, защото казах: „Много са хубави мерките – добре го правим, обаче хората гледат боклуците по селата и викат – вижте колко е тежко“, но трябва да минем и през този етап.
Готов съм да отговоря на всякакви други въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Господин Иванов, имате думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Димитров, адмирации за усилията, които полагате и мерките, които сте предприели по опазването на околната среда, защото това води до подобряването на жизнения стандарт на работа, което наистина е изключително много важна тема.
По отношение на това, което ни представихте – това, което казахте, че са законодателни промени, искам съвсем накратко да Ви дам две предложения. Едното е да включите Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – включени ли са? И второто е тол системата – АПИ, чрез тол системата могат да осъществяват непрекъснат контрол на всички камиони, които влизат на територията или се движат на територията на страната. Няма нужда от GPS системи и така нататък. Самата тол система ще осъществява този контрол и в реално време Вие ще знаете непрекъснато къде се намират тези камиони. Това е, завърших. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Желаете ли реакция?
Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изключително сте прав. Аз вчера и на бизнеса точно това обяснявах и когато казах, че има резон в тяхното виждане – аз не съм човекът, който като каже, трябва да стане точно по този начин и някой да дойде и да каже: „Абе, има по-добър начин“, и аз ще упорствам! Не съм от хората, които мислят, че знаят и могат всичко. Напротив, не ме е срам да питам.
Те казаха: „Това ще ни затрудни, но Ви предлагаме всички да имат обезпечение“, така пó ме устройва. Еднакви условия за всички – не да увеличим, не на някой да намалим, не да диференцираме и да слагаме разделение, а всеки един, който по веригата се занимава с отпадъци, щом иска да се занимава с този бизнес – еднакви условия. Те вече са ги възприели, не правим нови.
По отношение на тол системата, аз тук през тези 10 дена два пъти ходих до Турция да гледам едни заводи, да се връщам – обикновено през нощта и така нататък, и на мен ми направи великолепно впечатление, че щом спра и платя, качвайки се в колата и то светва зелената лампа, че вече ме е опознала. Напускайки магистралата, ми казва колко от сметката… При връщането пак ме разпозна. Разбира се, че ние няма да искаме от всички три дни предварително да ни уведомяват, когато идват с товарите след време. Напротив, той ако има електронния подпис, ако е оторизиран и го има в системата, той ще може, както се казва, качвайки се на Дунав мост, от там да ми го регистрира, а той ще е излязъл на митничаря на компютъра, че няма проблем и може да мине. Но това е докато дойдем на този етап. Точно с тол системата им давах пример как добре работи – на мига, плащаш и една минута след това си разпознат. Регистрираш се и една минута след това можеш да минеш границата. Ще облекчим бизнеса, няма да му създаваме проблеми – на легалния. Но ни трябва време, за да извървим този път.
По отношение на КАТ и на останалите, това е в случай, че камион изчезне доста дълго време. Защото сега, случва се, минал е границата, до 24 часа не е дошъл, гума е спукал, жена си е видял, оставил е старата, харесал е нова, нали, няма на всеки втори час да пускаме КАТ и ДАИ и да ги гонят, но КАТ и ДАИ са важни с това, когато спрат камион и те да знаят какво да му поискат. Защото те като кажат: „Какво караш? – Отпадъци. – Я да видим къде си тръгнал! Ама, чакай тук е Русе, а ти беше тръгнал за Враца. Какво става? Нещо става! Я да се обадим ние в Центъра – тук имаме такъв и такъв случай“. Може да е нормално всичко, а може и да не е, но те трябва да знаят къде да се обадят, а те сега не знаят. На кой да звънят? Кой от Вас сега може да звънне на Министерството на околната среда и водите, за да го занимават с криминални деяния? Те, първо, по телефона няма да смеят да кажат нещо. После, има чувствителна информация. Нали разбирате, че никой бизнесмен не иска някой, преглеждайки му документите на каква цена и накъде и на кого кара това, пък всички да го знаят! Трябва да погледнем и другата страна.
Затова аз искам само контрол на институции, които така или иначе имат достъп до тези документи – само те да пипат тези документи, а обменът между Министерството на околната среда и водите, Митници, Земеделие, Енергетика, МВР, Регионално министерство да стане само по мейли, които са предварително съгласувани точно определен към точно определен, те да се знаят по имена, телефоните да са им дадени, обратната информация, най-малкото да не ме натоварват мен. Няма нужда аз да подписвам писма до другото министерство и то да пътува един ден, като те по мейла го пращат и го връщат и само след 10 минути точно този, който му трябва, знае. Една справка да иска да направи даяджията – не искам да са хиляди, защото да не ми товарят системата, но да може да я направи. Една справка да иска КАТ да направи, той ще се обади на оперативния в окръга, той ще звънне в Центъра – в техния, на МВР, те ще си я вземат от нас. А те ще я имат при тях. Това е най-хубавото. Те, всичките камиони, ще ги имат при тях. Дали ще я ползват – могат да кажат: „Първият, десетият и 21-вият, проверете ги“. Но ДАИ има своето място, тя контролира трафика, пътя на тези товари, от които всички се притесняваме. Завърших.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Шишков, имате думата.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз също бих искал да се присъединя към поздравленията на колегите. Наистина за този кратък срок от 10 дни сте успели не само да измерите пулса на проблемите, но и да начертаете една много ясна пътека, по която да се движат нещата в бъдеще. Ние всички, в интерес на истината, очаквахме това и сме удовлетворени от това, което Вие предлагате като мерки и действия.
По отношение на законодателните инициативи, ще имате нашата пълна подкрепа, защото на първо четене те звучат много добре и са наложителни.
Но аз бих искал да насоча вниманието Ви към една друга тема. Само преди няколко дни буквално влезе в сила една промяна направихме в края на миналата година, а именно да задължим всички оператори за 24-часов видеоконтрол върху техните дейности.
Въпросът ми е дали имате информация дали това нещо е изпълнено като задължение на инсталациите на операторите и има ли наложени санкции на тези, които не са го направили? Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Отговорът е: нямам информация. Това е честният отговор, коректният отговор. Не съм имал време да разпоредя да проверят. Но хубавото е, че Вашата мярка – казвам „Вашата“, макар че аз участвах в приемането й, но Вашата мярка действа. Точно така се случи с Бобов дол, аз на втория си ден, откакто бях министър, и се оказа, че там искат да задържат наши служители, защото са отказали да окажат съдействие на Следствие, на Прокуратура при извършена проверка.
Накратко. Постъпил е сигнал, че се горят вредни и опасни отпадъци за здравето и населението, извикана е проверка, тя не може да направи 24-часово замерване, а само половин час и това даваше основание да смяташ, че някой възпрепятства и се опитва да пречи.
Когато отидох на място, се оказа, че проблемът е изцяло при нас в Министерството, а апаратурата, която имаха тези хора, наистина може да работи само 30 минути, тя така е направена – и три пъти да смениш акумулатора, са 90 минути. Не може 24 часа! И да виси на комина горе, то няма да се получи.
Разбира се, веднага го обясних, поех отговорността как ще променя, да видя как. Това, което е притеснителното там, е, че ние даваме комплексно разрешение за 24 часа емисии, в същото време апаратурата ни работи 30 минути. Само че съгласете се, Вие ползвате колите 365 дена в годината и когато отидете на годишен технически преглед, той Ви мери за една минута и казва – такива са газовете. Вие не викате: „Ама той, януари, беше по друг начин, сега март ми гори повече, ама лятото ще е по-малко“, мерят Ви – отговаряте или не отговаряте. Спорът е тези 30 минути достатъчни ли са или не са? Едната страна ще каже: „Аз 30 минути на база 24 часа не искам да ги възприема“. Друг ще каже: „Предпочитам тези 30 минути да са ми анализ и после да меря 24 часа“. А как при колите за една минута ми мери цяла година? Това е проблем, който ние трябва да си разрешим – дали тези 30 минути на стандартизирана, сертифицирана апаратура, са достатъчни да издържат в съда? Защото аз не виждам нужда някой да виси по комините денонощно!
Но това беше проблемът, който се оформи там, на място. Разбира се, нямаше задържани – тези хора са отишли да вършат поверените им задължения в рамките на техните компетенции. Но тогава аз попитах за комплексното разрешително, видяхме, че има неизпълнени условия и казах: „Моята препоръка към Вас е за следващия месец и половина, защото толкова каза, че им трябва, за да си въведат, да прекратите“. Те казаха: „Нашето мнение е различно, ще се видим в съда, ако трябва.“ Излязох, питаха ме Ваши колеги и журналисти, казах: „Няма задържани, няма вредни емисии, няма вредни отпадъци, които да са горели“. Това е констатацията на Прокуратурата и на Следствието. Мери се и в момента. Аз ги оставих да останат още една нощ, на сутринта да се качат на комина и пак да сложат проби, защото през нощта някой да умре на комина не би било редно, съгласете се сега. Но нямаше вредни емисии, нямаше вредни отпадъци. Но аз ги посъветвах да преустановят за месец и половина, докато си оправят мощностите, за да се впишат. Те отказаха и аз включих видео наблюдението, което Вие бяхте гласували преди, декември месец. След три дена превъртяхме камерите и се оказа, че са използвали отпадъци, тоест Вашата мярка действа. Изпратих комисия на място, в момента нямаше, после като се позавъртяха лентите, се оказа, че има малки остатъци – достатъчно ни беше, издадохме принудителна административна мярка, констативен протокол, мисля, че се обжалва в Кюстендилския административен съд. Не знам какво е движението, тепърва ще върви по инстанции, но мисля, че и там нашата мярка е потвърдена. Такъв е начинът, ние нямаме друг и е много трудно на хората, които ходят да съставят актове – хората, като отидат, съгласете, като си от Перник и половината хора работят в завода, ти съставиш акт, съседът вика: „Оставяш ме без работа“. Хората на място са подложени на огромен натиска, но те се справят.
Вашата мярка действа, изключително полезна – още месец нямаше от влизането й в сила и тя сработи. Навсякъде трябва да има.
Между другото за скрапа. Всички хора, които се занимаваха с тази дейност, пожелаха да го има при тях и казаха, че когато през 2012 г. е въведена тази мярка, отведнъж, където релси, джонтове – режат, правят, изчезнала е отведнъж. Тоест тази мярка и във времето е прилагана, няма нужда да откриваме топлата вода. Проблемът е, че тези, на които им я предлагаме, ще започнат да казват как те не могат да се развиват – малък, среден бизнес, прохождащ и как държавата трябва да се грижи за тях, но при тази нетърпимост, която обществото има към толкова чувствителна тема, смятам, че предложението на легалния бранш – подчертавам, легалния бранш беше: „Каквото за нас, това и за тях. Не стига, че сега ние ще плащаме и тяхна цена заради всички нови ограничения и условия, ами сега ще карат и без обезпечение, и без разрешение, и с 3 лв. се регистрирал някъде си, ами, не е редно.“ Щом ще се занимаваш, от първия до последния на веригата, при равни условия – не по-различни, но равни за всичките. Аз изключително добре възприех тяхната идея и се съобразих, че това е по-добре, отколкото да въвеждаме GPS.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Костадинов, имате думата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Аз съм си структурирал изказването в следния формат. Ще изразя с три изречения отношение към чутото от презентацията на министъра, ще задам три кратки конкретни въпроса и ще помоля след отговора на министъра, да изразя отношение по неговите отговори. Не мога при въвеждането на темата да не попитам господин министъра къде е директорът на дирекция „Води“, директорът на Изпълнителната агенция по околна среда и двамата ресорни зам.-министри? Питам, не за да се заяждам – аз му пожелавам много кураж и енергия и политическа воля, защото детайлите, в които той е влязъл до изключително голяма степен ще го отдалечат от стратегическата визия за решаването на глобални въпроси, а именно детайлите – от заместник-министър включително надолу през ръководители на дирекции, са предмет на тяхната дейност. Така че аз не виждам нито един от тези колеги, за които говоря тук. Но това просто не е препоръка или забележка към Вас, а изказвам мнение, което ще улесни работата Ви.
По отношение твърдението за РИОСВ-тата и за тяхната абсолютна самостоятелност, според мен не е удачно да го коментираме публично това, тъй като те са орган по управление на околната среда, те функционално са контролен орган по смисъла на тяхната функционална характеристика и такива трябва да бъдат, за да има логика от отделеността им от прекия им началник – министъра, но административно никога и по никакъв начин не трябва да имаме съмнение, че те заедно с Изпълнителната агенция по околна среда не са независими структури, а са административно субординирани в логиката на цялото министерство. Като контролни и изпълняващи определени функции структури те категорично имат своята независимост, но административно не може и дума да става за това. Друг е въпросът, господин Министър, че може би от 20-тилетия те се стремят така да се обособят, като казахте Вие, че да си решават въпросите сами.
Първият ми по-сериозен коментар на това, което чух, за да разсея всяко съмнение, защото казахте, че има някакъв политически контекст по отношение на пестицидите или аз поне така съм Ви разбрал, имайте предвид, че информацията, която имаме още от Вашия предшественик, от министър Нено Димов, ни кара да гледаме с една голяма лупа на този процес. Министерството на околната среда и водите успя през 2018 г., след 4-5-годишни усилия и след официално писмо от Българо-швейцарската програма, че ако тази година не контрактува помощта, по отношение на пестицидите, швейцарското правителство ще оттегли това финансиране. МОСВ за целта беше направило едно национално изследване, нещо като морфология на опасните отпадъци и специално на пестицидите. Министър Димов сподели пред нас, че данните от това изследване драматично се различават от фактическата обстановка, която сега при извършване на терен, се вижда. Направено е това национално изследване, и това е информацията от министър Димов, което отваря въпроса, че държавата допълнително ще трябва да финансира отвъд Швейцарската програма едно калпаво проведено национално морфологично изследване. Това е малкият въпрос.
По-големият въпрос е, че в хода на изпълнение на утилизацията на тези пестициди са десетки сигналите – може би пикът на тези сигнали е 30-километровата зона на река Марица, която, забележете, за да не цитирам фирмата, която е разпозната на 30-километровата зона, тази фирма няма разрешение по смисъла на лиценз или по смисъла на Закона за отпадъците да работи с пестициди, а реката е отровена от пестициди. Това, на базата на сигналите, които имаме ние, че освен Лион, Швейцария и още едно място, на което са спечелили четирите или пет лота за утилизация на пестицидите, имаме основателно съмнение, че има хипотеза, при която изобщо да не излизат пестицидите от тук, а да се раздават по такива фирми. Така че ние заедно с Вас това трябва да го проверим – има си начин как да се попитат съответните инсинератори в Лион, Швейцария и така нататък, това е ADR-товар, той не е в Зеления списък, той трябва да бъде нотифициран и по Базелска конвенция и по Директива, така че има няколко стъпки, които да се извършат, но на няколко места се появяват в хода на износа им, към европейски инсинератори големи количества пестициди. Част от тях изтекоха в река Марица.
Така че тук няма политика. Ние просто искаме да стигнем до истината.
Трите бързи въпроса. Ще Ви благодаря, ако отговорите на тях, а след това ще взема кратко отношение, за да не натоварвам колегите.
Бихте ли представили пред нас средносрочния доклад за изпълнение на Националната програма за управление и развитие на Водния сектор, приета от българския парламент през 2012 г., както и процентът на изпълнение на Плана за действие, който е към нея. Той е утвърден от българския парламент.
Вторият ми въпрос е: към днешна дата какъв е статусът на разрешението за водоползване за индустриални нужди от язовир „Студена“ на „Стомана – Перник“ и на „Топлофикация“? Към 1 декември 2019 г. по наша информация изтичаше крайният срок на това разрешително.
Третият ми въпрос е: кои и колко са на брой, както операторите, така и издадените разрешителни за така нареченото пилотно или експериментално изгаряне на отпадъци за срок от 6 месеца, без да се променя радикално комплексното разрешително?
Първият въпрос е за Националната стратегия – средносрочната оценка и изпълнението на Плана за действие. Вторият въпрос е по отношение на водното разрешително за индустриално водоползване от язовир „Студена“ – 1.12.2019 г. И третият въпрос е: кои, колко и кога са издадени, ако има такива, на кои инсталации за пилотно изгаряне на отпадъци? Защото това е една работна хипотеза, която не търпи чак такива големи проблеми в комплексното разрешително. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Костадинов.
Все пак трябва да отбележим, че в момента не се провежда Блицконтрол, а и във връзка с първоначалния Ви коментар относно детайлите трябва да отбележим, че някои от въпросите, които зададохте, бяха твърде конкретни и детайлизирани. В този смисъл, господин Министър, Вие можете да предоставите допълнителна информация.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, да, разбира се.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не очакваме от Вас да цитираме конкретни факти, данни и обстоятелства. По-скоро може би в отговора си да коментирате по-общите принципни неща, които бяха изложени в изказването на колегата. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По отношение на Швейцарската програма, всеки път, когато я споменем, рискуваме хората да кажат: „Може би е най-добре да си отидем в България, защото те, политиците, в България няма да се разберат. Дори и да е направено добро, ще са зле“.
Да подозираме Швейцария, че ще отчете едни количества, пък ще изнесе друго и ще ги остави в България, е просто елегантен начин да ги разсърдим. Елегантният начин да ги разсърдим, за да не стане Програмата. Това е най-доброто. И аз затова Ви казах още в началото – ако зависеше от мен, да ги оставим и когато дойдете, заповядайте, аз ще ходя с химикалка и казвам – тук защо така, наляво и надясно! Извинявайте, тези хора как, защо вече ги подозирате в престъпление? Подозирайте България, но не подозирайте и тях! Ни си се знаем какви сме, нека да си правим номера. Не ни злепоставяйте пред международни институции, които са дали собствени пари, за да ги изнесат. Нямаме никакви доказателства, ама в мен се поражда съмнение!? То тук намерихме пестициди, значи и там!? Аз чух, нали, че на костенурките яйцата им се чупят черупките, защото имало пестициди и ДДТ, затова спряхме ДДТ-то в световен мащаб. Ако в момента някъде на костенурка й се счупи яйцето, дали не е от нашето ДДТ, които швейцарската фирма не е изнесла своевременно? Не ни скарвайте с тях! Наистина има такова изследване.
Искате ли да Ви кажа какво става, защото явно не сте стъпвали на село. Аз съм намирал много отрови. Напишете: „Ревизоро – цианкалий“, и ще видите какво се случва по Плевен. Долу – в скривалища, биологични и така нататък. Отивам да освободя една сграда за бежанци, намирам хиляди шишета! Ама, не двеста или триста, а хиляди, няколко хиляди! Десетки хиляди шишенца, ето такива! (Показва.) Хайде да направим изследване кое шишенце какво е и колко ще ми струва, то е от 100 мл, а аз ще дам 5 л за изследване. Намираме ги и единственото, което успяхме, е да ги свалим долу, в подземията да седят и се надяваме след време да намерим пари и да ги унищожим. Защото те си седят в града, но такива има и на много други места. Такива институти е имало шест. Във всяко химическо предприятие – той го е приватизирал, направил го е, обаче те нещата са останали, крият ги мазета, крият ги наляво-надясно, и когато има такъв склад, те отнасят и от тях. В тези складове, освен всичко това, е имало и други неща, които не ни ги е донесла Швейцария, ние сме си ги оставили там. И ти като отидеш, първо, не ти съответства количеството, после, имаш и други, които трябва по някакъв начин да класифицираш и изнесеш.
Ако смятате, че този от чужбина, който е дошъл с най-добри намерения да ги опише, да ги изземе и изнесе, трябва да е виновен за това, че ние в тези складове сме слагали и други неща, които не сме описвали! Не са описвани! Кой кмет каквото намери, като знае какви условия трябват за съхранение, само се чуди къде да ги хвърли и да ги скрие, да не са негова отговорност. Както сега тези отпадъци, ги изхвърлят по деретата. Защо го правят! Те ги хвърлят в деретата, защото няма кой да ги види, а онзи ги е слагал при пестицидите, че ги е страх деца да не го намерят и да се отровят, ама и той да се отърве от тях.
Това, което казвате за този анализ, той е бил на базата какво точно би следвало да има в тези складове. Никой не е влязъл да ги мери едно по едно. Никой не може да ги премери. Те са в различни опаковки – разпилени опаковки, смесени опаковки. Ти само да го вдигнеш, за да го премери, и то отиде. Затова този анализ се разминава. Прав сте. Но той се разминава, не защото някой целенасочено е искал да провали програма, а защото е казал – по обобщени данни с години събирани, наличностите са толкова и толкова. Когато отидеш и видиш, че са повече, какво казваш? – О, три тона, тук са три тона и половина, а половината си го дръжте! Не е така!
Както и това заяждане, което някои се опитаха – точно партийна организация беше: „Защо го правите до базата? Защо не го оставите вътре?“ Ти като го вземеш и като го преопаковаш, няма как да го сложиш вътре, слагаш отстрани на площадка. „Не, не, трябва да се намира, трябва да е вътре!“ Ами, хайде да ги набутаме наново навътре. Те не могат да се поберат, те и сега са опаковани.
Този анализ действително е такъв – съгласен съм, но той е по обективни причини. Утре Вие пръв ще излезете и ще кажете – ние имаме сведение за 15 техникума, 16 института, там има отпадъци, какво правим, хайде по бързо! А ние и това трябва да помислим след време. Държавата ще трябва и за това да задели пари.
Това, което не е събрано, защото не е влизало в обхвата на тази програма, ние някъде да го съберем. Аз не съм сигурен, че е ако е по мое време, ще се съглася да ги товарят на камиони и да ги товарят в което и да е защитено скривалище, само защото Вие ще започнете: „Защо така ги товарите, защо иначе да ги товарите?“, и по-добре да ги оставя. А не е редно да останат.
Ние искаме ли да изчистим всички отпадъци от България и когато дойдат пари от чужбина с всякакви условия да се съгласим, още повече условията не са лоши, а напротив, много са добри примерно, ама да ги изкараме. Или ще започнем: „Защо само това извади, защо не другото? Беше писал 50 тона, а те са 55 или са 52“. Не сме прави в това нещо. Трябва по всякакъв начин да адмирираме усилията на тези програми. Ако не са те, ние трябва да похарчим собствени пари, но те ще стигнат за много други неща.
По отношение на статуса, искам да Ви кажа за водното разрешително за „Стомана“. Когато през 2001 – 2003 г. се е взело решение те да не се захранват от язовир „Пчелина“, който тук от залата счита, че трябва да носи отговорност? Защото идеята е такава. Когато е построен „Кремиковци“, две мощности, навремето – каквото и да си говорим, е имало оразмеряване. Тръгва голям завод, необходима му е вода, огромна мощност и резервна мощност – ако нещо се случи по довеждащия канал с големия язовир примерно, да има един, който за един месец да задоволи завода и той да не спира своя непрекъснат цикъл примерно и през това време да отремонтираш. За „Кремиковци“ е Панчаревското езеро, което ще прави реки из София, ще плуват корабчета – провален проект, останали са два-три моста и тук-там изкопи, по „Младост“ хората не знаят, че е за това. Но Панчаревското езеро с канал отива в „Кремиковци“.
Язовир „Огняново“ е започнат да се строи дори преди да започне да се строи „Кремиковци“ и той всъщност е основната мощност. Когато от Панчарево не достига и когато има излишък вода, язовир „Огняново“, който по принцип за нищо друго не се е ползвал, захранва „Кремиковци“. Самият ТЕЦ има едно езеро в Бутонец. В момента го няма „Кремиковци“, няма да бутнем язовирите, „Огняново“ ще го възстановим като резерва за София.
Същото е станало с Перник. Навремето завода ДМЗ „Ленин“ е ползвал от язовир „Студена“, обаче тази вода вече, понеже съм от Перник – казах за с. Ловуш, дядо ми там ме е гледал, аз съм ходил, тя течеше синя, зелена, червена, кафява, а като направиха язовира, само за няколко месеца тя започна да е бистра. Аз не вярвах, защото помня какви петна вървяха. В Перник си вървяха, но там ги нямаше. Този язовир е направен само с една едничка цел. Той е утайник на река Струма в посока Гърция. То надолу няма какво да се полива, там са планини, малки полета, няма какво. От там с помпа беше предвидено, мисля, че около 1 км 800 м по канал слиза до един язовир в „Темелково“, сега е „Батановци“ – от там с тръба отива в завода. Заводът беше разрешен – поиска вода по реката, получава си я по тези тръби. През 2003 г. решават, че много му били загубите, далече му били помпите, „Напоителни системи“ отговаряли за едно, а те отговаряли за друго – спираме! Аз нямам отношение към това, а и никой в тази зала. И започваме да си взимаме от язовира водата. Те са я намалили – не са онези мощности, не са онези заводи, не е онази консумация, и им е стигала. Те имат и някакво собствено. По принцип в момента нямат проблем, стигала към момента. Обаче когато язовирът намаля, сега започваме – кое да спрем: завода, парното или водата на хората? И аз съм съгласен, кажете кой квартал на Перник да спрем? И ще има парно, защото иначе, ако спрем на парното, няма да има парно. Другия ден ще спрем на друг квартал – „Ленин“, сега е „Църква“, ще тръгне пък заводът. За да може единия ден да казваме: „Искаме работа, искаме вода, искаме парно“.
ДМЗ-то – в момента „Стомана индъстри“, няма нищо общо с онова старо „Държавен металургичен завод“, в момента няма, мисля, достатъчно възможности, ако тръгне голямо производство, да се снабдява. Даже не съм сигурен дали държавата не трябва сега наново да им изгради водопровод, нищо че някой го е откраднал навремето и го е нарязал. Но всичко това е несъотносимо към нас. В момента имаме проблеми и изграждаме спешно водопровод за Перник – помпи, има решения на Столичен общински съвет, пренасочва потоци, предназначени за един язовир, за „Тракия“, а ние ги пращаме в Северна България – в Басейнова дирекция „Дунав“, за да отидат накрая в Западно-Беломорски. От Източно-Беломорски – в Дунава, за да отидат пак назад. Взимаме я над Благоевград, за да докараме до София, за да я върнем през канализацията пак през Благоевград. Но това е решението и то е правено с годините. Браво на тези инженери, които са направили тази система – перфектна е, работи и браво на „Язовири и каскади“, че я поддържат.
По отношение на шестте месеца, аз досега съм видял един и това е „Бобов дол“. Освен всички други, той да е имал разрешение за 6 месеца пробно, изпитателно да работи. В Закона е до 6 месеца. Ако беше 6 месеца и 1 ден, мога да кажа: „Защо дадохте 6 месеца и 1 ден?“. Обратният въпрос е: на всички ли давахте по 6 месеца или само там? Не е нарушение до 6 месеца, но на други е и по-малко.
Защо се дават изпитателни срокове? Купили сте мощност, сложили сте я, работи/не работи, електроника, трябва да се нагласи. Трябва ти време, за да пуснеш, да спреш, да видиш, да пуснеш, да спреш, да промениш, да донагласиш. Така или иначе технологично време, за да въведеш мощности, трябва – дали е точно 6 месеца, на други е давано по един, на друг е давано 10 дена, аз в момента не мога да отсека. Защото разрешава се до 6 месеца.
Никога повече няма да разрешаваме такива срокове. Защо? Защото е злоупотребявано с този срок. Давам ти за 6 месеца, ти на третия месец казваш – аз леко спирам, после малко тръгва; после пак леко спирам, после пак малко тръгвам. И се опитваш този срок да го разшириш до безкрай. За съжаление, в Закона е от-до, а не е 6 месеца под формата на технологични часове. Дал съм Ви 6 месеца, ще го умножим по 24 часа и ще кажем – Вие колко машинно-сменни или колко технологични часа имате право за проби. И Вие като си изпълните часовете, независимо от датата във времето, значи сте си ги изпълнили. Защото никой няма да ходи да Ви засича с хронометъра. Тук малко е игра, но с разрешителни и със срокове.
На Вашето становище съм, ако сме в една посока на мислене, е, че е даден максимален, но не забранен от закона срок. Не е забранено. 6 месеца и 1 ден – да, до 6 месеца – не. Но не е давано на други. Ще проверя навсякъде, където са давани 6 месеца. Защото и на мен ми се струва този срок твърде голям. Разбира се, трябва да питам инженерите и дали тези филтри, които са огромна инвестиция, биха могли поетапно да се въвеждат, поради което да се налага 6 месеца.
Когато са на две тела – няма да казвам термина за комин, че няма да ни разберат, когато са два комина, когато имат връзка помежду си, когато като разпалваш единия котел, ползваш примерно нафта и го пуснеш през по-високия, през цялото останало време ползваш другия – на единия имаш филтър, а на другия нямаш филтър; на единия имаш измерване, на другия – не, проблемът става много комплексен и сложен. Предполагам, че това е обосновало тези да дадат 6-месечния срок. За мен е много голям и повече няма да даваме. Но чисто технологично инженерите сигурно са го обосновали преди да го разрешат.
Днес викнах Съвета – наново, извънредно, за да ги попитам какво е тяхното мнение за тази реформа, за този план, в условия на криза какво да направим, част от предложенията бяха именно за тези измерителни уреди, поне на тези, които са за питейно-битови цели. Тези, които са за питейно-битови цели, там да сложим уред – сертифициран, което ще е във времето, защото те не се произвеждат, няма ги в магазина. Но това също е цел, поне за най-критичните язовири, защото разминаваме се в цифрите. Аз имам един тук, който в продължение на един месец ми дава 1950 куб.м. Няма такова нещо! Еднакъв да ти е притокът, пък еднакъв и оттокът. Абе, един пусна чешмата повече, Слънцето огря един склон, повечко вода дойде. Постоянно едно и също! Предполагам, че от кревата ги дават цифрите, а ние вече си ги завеждаме. Те не знаят, че ги следим ден по ден. Затова може би чакали са, че в края на месеца цифрата ще съвпадне. Но Вие можете да си представите – 15 дни, а аз помолих и назад – ще Ви кажа кой е и язовирът – „Жребчево“, не е толкова важен за нас, въпреки че имам проблем с вецовете. Тепърва ще имаме проблем с вецовете. Но за „Жребчево“ абсолютно всеки ден, при 34% запълняне, 1950 – 1950 куб.м. Няма да казвам един друг, който ако го ползваме за питейни цели, ще ми стигне за четири години, хич, една капка дъжда да не влезе. Като го ползваме и за хидромелиорация, след три месеца нямаме вода. Ами, няма да разрешаваме! Няма да говоря за Сливен, където трябва да намалят потреблението, да си ползват собствените мощности – те имат една камера, в която го събират три деривати, и да тръгне. Разбира се, че няма да искат да тръгне – ще искат да се източи язовирът, за да кажат: „Какво става? Държавата! Къде е София по-бързо да ми го направи?“.
Само утре да ми дойде План-разчетът. Не мразя сливенчани, не мразя никого, но не може да имаш достатъчно мощности и нарочно, на всяка цена, за да оправиш собственото лошо управление и стопанисване, защото за мен няма сини, червени и зелени – има ВиК-та са във великолепни състояния, има и други, които са на загуба, пък все са в България. Не може всичко да чакаш само на довеждащ водопровод, да не ползвам помпите, за да не ми се хабят.
В Шумен е същата работа – достатъчно са имали, за да се захранват. Те са изрязали всичко в годините назад и сега са само на един довеждат водопровод и през ден викат: „При четири атмосфери гърми, къде е държавата?“. Ами за 60 години кой го смени този водопровод? И сега трябва успоредно сервитутът около него да направим, за да захраним града и да се нареди следващият град – Сливен, хайде свърши язовирът, давайте помпите.
Не съм съгласен с този подход и с тази – да не звучи преувеличено, извинявам се, госпожо Председател, ако Вие така го възприемете – тази стъпаловидна плаваща водна революция, без да има обществена необходимост от нея и без да има нужда. Това, дето тук ще го точим бързо, пък после ще викаме „Националната сигурност“ за ТЕЦ-а, там ще го пускаме от водопровода на „Напоителни системи“, че няма водомер, ама иначе ние сме си събирали някакви пари – не е ясно, и безотчетно махали, и ромски махали сме пускали, там, където знаеш, че ще ти стигне за една година, обаче бързаш залпово да го източиш, та да ти поемат дълговете, малко не сме справедливи и не сме обективни.
Ще се опитам да бъда обективен и в този отчет, който всеки ден ще им пращам и на МВР, и на всички ведомства, отдолу пише, примерно: „Сливен не спазва графика!“, „Сливен нарушава графика!“. Както сега ще пиша за Дупница какво са свършили, за Ботевград какво са свършили и за редица други – да не ги изброявам, защото не е такъв форматът.
Съгласете се, че хората искат да пият вода, не ги интересува кой, кога и към кой водопровод ги е закачил и кой, кога, защо бил точил – било с разрешение, било без.
Това се отнася и за вецовете – държавните ги спираме. Търпим загуби, но се грижим за обществото. Другите – не можем да източваме язовира, за да му върви ВЕЦ-а. Затова всички вецове, всяка сутрин ЕСО и НЕК, планът и отчетът за месеца и дали са работили. Няма нужда аз да ходя да питам баба Минка: „Ама той, ВЕЦ-ът работи ли миналата година?“ Ама, той и един час да работи, той е продал електроенергията на края на обекта, уред за търговско измерване, подава го, това влиза в баланса, защото го знае единният системен оператор. Аз ще питам тях и въз основа на тези данни.
Не искам да казваме лоша дума към хората, дошли да дадат ресурс, програма, методика, пари, за да ни отърват от пестициди и ние да се чудим как да ги изгоним. Не е редно! А харчим и наши пари. В същото време хората, които са се занимавали, те днес идват като престъпници при мен – ПУДООС. Едва ли не те нещо лошо са направили, че са се опитват да отърват държавата и имаме разчети. Провалим ли тази програма, ще я платим от джоба си. А аз лично няма да бъда съгласен само, защото сме изгонили някой с пари, поради политически причини, или някакви други причини, после да харчим други пари!
Завършвам! Същото беше със застраховките, когато говорихме с Транспортната комисия. Обърна се влак в Хитрино, хората пострадаха – дадохме десетки, да не кажа стотици, почти 100 млн. лв. Тези хора там трябваше да ги получат. Но ако застрахователят си беше платил обезщетението, дали нямаше тези 100 млн. лв. във всяка една община да оправят по една болница, община? Но ние ги дадохме, защото хората имаха нужда. А ги дадохме, защото застрахователят не беше включил превоз на опасни товари и обезщетения в своята полица. Само в България и само у нас важи. Никой не промени закона! Никой не се постара до този момент! Същата полица, същият влак ако се беше обърнал в Румъния – 50 млн. евро. Ако се беше обърнал в Англия – 75 млн.евро, и тя важи за там, защото те са го включили в техния кодекс. Ние не го включваме и до ден днешен. Колко камиона се обърнаха, колко… Чакаме голяма катастрофа с нови жертви, за да се сетим.
Нека тук с тези, които са дошли с техните пари, да не го правим. Защо трябват пари, които могат да служат за друго, сега да ги харчим за пестицидите? Някой дошъл да ги вземе, а ние се чудим как да го изгоним, за да започнем да харчим нашите пари! Дайте да си ги похарчим за нещо други, дупки имаме да запълваме. Ние даваме в момента и двете финансирания и се опитваме да изпълним всички указания на тези хора – с тези скандали ще им писне, ще се вдигнат и ще си отидат, те не искат да се чувстват престъпници, само защото са дошли в още една държава да работят. Не ги познавам, скоро научих, че ги има като програма, вярвайте ми, но някой да дойде и да ми донесе пари и аз да се чудя как да го изгоня, не е политика това. Извинявам се, ако съм прекалил.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря на председателя.
Аз наистина бих се радвал, ако нашите срещи с министъра станат все по-интензивни и конкретни.
В никакъв случай въпросите, които задаваме, не са категорични – сега и на момента да се отговори, а са теми, които, когато реши и председателят на Комисията, и министърът, да започнем да обсъждаме по-интензивно.
Само с едно изречение по отношение на пестицидите. Това е моят коментар на Вашият отговор и с това приключвам, като взимане на думата.
За да не ядосаме швейцарците, парите са швейцарски. Изпълнителите и контролните органи, господин Министър, са български. Толкова по този въпрос. Не искам да ядосваме швейцарците. Парите наистина са швейцарски, но изпълнителите и контролните органи са български. Повече не искам да повдигам темата.
Второ, за 01.12.2019 г. въпросът ми беше – Вие дадохте много от отговора си за „Кремиковци“, като аналогия, но въпросът ми беше много ясен. На върха на водната криза удължавано ли е с 10 години – до 2029 г., водното разрешително за индустриални нужди? Това е. Ако искате, може и в зала да говорим, но това ми беше въпросът.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Допълнително ще Ви отговоря.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Окей, затова и не искам директно отговор, но да поясня, защото според мен не ме разбрахте правилно – дали в пика на водната криза за 10 години е удължено до 2029 г. индустриалното водоползване? Това беше въпросът, важен въпрос.
И това, което чух за трета и четвърта точка, тоест по отношение на временните, пилотните разрешения за изгаряне на отпадъци и по отношение на Националната стратегия. Аз Ви се извинявам – въпросът беше провокативен, дано ми простите. Аз знам, че не може да сложите на масата средносрочната оценка и Плана за действие. Още веднъж моля да ме извините за това, но нещата, които чух, като Ваши принципи, ме удовлетворяват. Наистина трябва да има вече различен подход по тези въпроси, защото иначе няма да се оправим. Така че тук съм оптимист за трета и четвърта точка. Надявам се разговорът да продължи така, на добро ниво. Мерси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Дадох Ви повече от едно изречение, господин Костадинов, но завършихте позитивно.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не съм информиран за „Стомана“. Аз също смятам, че трябва да разчитат на собствени водоизточници. Точно това бяха указанията ми и към „Бобов дол“. Те имат достатъчно собствени водоизточници. Ако трябва още малко да черпят – да. Ама само да черпят питейна вода – не съм съгласен, тя ни е нужна за друго в момента. Ако язовирът е пълен, съм съгласен. Ако наистина в Перник са го разрешили за толкова дълъг период, не би било редно. Но, ако е било преди кризата, може би е било решение, което от 2001 г. важи, защо да не важи и нататък?
Доколкото знам, съществува проект в момента да се възстанови – там има един язовир „Бошняк“, да се възстанови. Не знам защо някой е нарязал тръбите, пък сега ние трябва да ги възстановяваме? Но нали и тези хора в града работят!
Аз поставих въпроса с водопроводите по друг начин. Ако приемем, че те си ползват каквато и да е промишлена вода – без значение. А ако заводът беше консервна фабрика, бирена фабрика, безалкохолни напитки – на тях им трябва добра вода.
Ако приемем, че не е от града, а е от другия град – нали трябва да изградиш водопровода, те тогава си го изграждат сами. Тук излишно оставаме без една мощност. Ако обаче тази мощност ще ми реши всичките заводи и евентуално в бъдеще да се развива тази промишлена зона, тоест взимаме вода от язовир „Пчелина“ посредством тези две прекачвания – една помпа плюс още една помпа с деривацията, да дойде до града, това пък ще направи града добро място за инвестиране. Един водопровод ще разреши възможност от поредица заводи за в бъдеще. Те не могат да функционират без вода. Тези могат с всякаква, но за другите трябва питейна, трябва чиста вода. Извинявам се.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодарности от колегата Костадинов, който е удовлетворен. Това е наистина добър знак за подкрепата на действията, които предприемате, приоритетите и политиките, които провеждате.
Господин Божанков, заповядайте – имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Много кратко, с една дума, тъй като бяха конкретни мерките, които изложи министър Димитров – конкретни, а мисля, че и адекватни, на този етап спрямо ситуацията; поносими, от една страна, и според мен ще дадат резултат в кратък срок.
Бих искал да добавя две думи, тъй като в сектор „Околна среда“ качеството на атмосферния въздух е тема, която остава встрани, защото обществото е фокусирано върху водите и отпадъците.
Малко са анализите на индустриалните замърсители. По-скоро фокусът е върху битовите замърсители и транспорта. Но във всеки град има и индустриални, които са и не дотам контролирани, защото често – без да хвърлям обвинения, местните служби и местните източници на замърсяване имат някаква близост. Има много такива случаи и е добре да се анализират и тези индустриални замърсители.
Иначе по отношение на мерките, които изброихте тук, наистина смятам, че са адекватни.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъда съвсем кратък.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз не се съмнявам, че намеренията, които заявявате, са така. Убедени сте в това, което мислите да направите, и съм почти убеден, че ще го направите, защото с Вас сме работили в миналото – Вие като директор на Агенция „Митници“, аз като служител на оперативните служби на Гранична полиция.
Но чисто прагматично – ще бъда прагматичен, вслушвайте се и проверявайте сигналите и писмените въпроси, които се задават от опозицията. Не искам да злословя по някакъв начин срещу министър Нено Димов, но той пренебрегваше в по-голямата им част сигналите, които ние подавахме. Лично аз имам зададени над 60 въпроса и вътре е цялата гама – от внос на нерегламентирани RDF до замърсеност на околната среда.
Пазете се от местните регионални инспекции. Отговорите, които получавахме, бяха изцяло в „паркетен“ стил. Министърът ни заявяваше, че той има пълно доверие на тези инспекции. Ние имахме информация, че работят. Те всъщност отдавна не са рестриктивен орган. Те не са контролен орган. Те по места са спомагателен орган на няколко местни феодали и бизнесмени, които безнаказано – безнаказано, Ви казвам – замърсяват и нарушават околната среда и стандарта на живот на хората.
В тази връзка апелът ми към Вас е: не знам какви мерки ще предприемете, но ако можете да осъществите контрол на контрола на регионалните инспекции от страна на принципала – във Ваше лице, ще бъде много добра инициатива и ще видите, че ще има резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Съвсем накратко и аз искам да се изкажа.
Първо, чисто политически – аз съм доволен от това, което господин министърът изнесе, както каза и господин Генов в началото, много обстойно защити нашите мотиви – на БСП, във вота на недоверие, тъй като по всички теми беше категоричен за проблемите.
Господин Министър, все пак за десет дни Вие сте констатирали проблеми, които са от десет години, а знаем кой управлява от десет години.
И един въпрос – дали ще работите със заместник-министри до момента, с политическия кабинет, или ще смените политическия кабинет и основно заместник-министрите?
И последно, за контрола, който казахте. Ако няма видео наблюдение – там, където искате да изпратите един човек, субективният фактор, и Вие много добре знаете, че без видео наблюдение да има контрол на контрола, както каза и колегата, няма как да стане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Мисля, че министърът вече изрази отношение към тези въпроси, но заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: А защо нямаше благодарности, че през 2018 г. изнесоха 2800 тона трихлоретан от „Полимери – Девня“? А през 2019 г. бяха изнесени 110 тона серовъглерод, останал след фалита на Комбинат „Химко – Враца“? Това забравихме ли го в града – че седеше в басейните, охлаждаха се цистерните? Тоест има и добри неща, които са се случили през годините.
Изцяло ще разчитам на Вас, защото част от мерките, които аз мога сам да си координирам и да направя с останалите министерства, ще ги направя – няма да Ви занимавам, но рамката зависи от Вас. Вие сте го направили през 2012 г. това нещо и то е показало, че работи, след като от легалния бизнес – хайде да не посочвам, че ще ми се обиди, също казаха, че това е добра мярка, включително обезпеченията. Много конструктивен диалог проведохме, не беше лесен, но беше изключително ползотворен – там нямаше нелегални, там всички бяха легални, хората с бизнес, с десетки години зад гърба си и те казаха: „Това вече веднъж е работило, направете го“. Вие го въведохте, за да може с всякакви посредници и брокери – не сме ние, те и на нас пречат.
Ще се опитам да разчитам на видео наблюдението, но те ще започнат при Вас, когато дойде тази мярка, защото тя ще бъде при Вас – в парламента, за да обясняват колко е тежко, колко е трудно, колко ще усложни. Аз и вчера водих спор. Една резервна гума за камион с чисто нова джанта струва 1000 лв., обаче и GPS-ът е 1000 лв. За гума ще даде ще даде, а за GPS ще Ви доведе от 10 дерета вода. В случая те ме убедиха, че това не е добра мярка и аз казах, че дори няма да я предлагам. Няма нужда. Но имаха много конструктивни предложения, включително, че те могат да снимат товара преди още да тръгне и камиона, и влекача, и контейнера и ние тук да го видим дали е същият.
Трябва да уважаваме легалния бизнес. Те ще понесат малко тежест заради нелегалните. Между другото общественият натиск има своето значение – ограничения, които преди това никога не биха приели, сега дори не възразиха. Но разговорът не беше лесен.
Видео наблюдение навсякъде. Видео наблюдението показа какво се случва в един от заводите. Видео наблюдението ще покаже дали някой няма, твърдейки едно, да започне да гори друго.
Но ние трябва наново да проверим всичките складове. Имам чувството, че са раздадени доста много разрешителни, а там не се върши това, за което те са разпределени и Ви уверявам, че в скоро време ще отнемаме разрешителни и ако се окаже, че има нарушение, не защото мразя някой, не защото ми е самоцел, но това да вкарваме и само да ги складираме и да правят бизнес, защото са от чужбина. Затвориха Китай! Няма къде – идват тук, вдигна им се цената и започнаха да се изкушават да ги вкарват, не искат нашите, защото за нашите нямат пари и викат, че било ниско калорично. Не е вярно. Но просто от нашия няма пари. Друго да е го изгориш, ама и да вземе някой лев отгоре. Затова ще бъда крайно внимателен.
По отношение на моите заместници, преразпределих част от ресорите. Все още не съм взел решение за другите – дали да не ги разменя, кой с какво да бъде натоварен. Но най-спешното и най-приоритетното за мен беше, първо, Оперативна програма „Околна среда“ – да обясня на персонала, на хората в тази изключително важна дирекция, че искам резултати не по-лоши от миналата година и ще ги подкрепя във всичко. Няма да правя разместване, няма да правя назначения, няма да слагам партийни организатори, които да им светят на главата, а ако някой им пречи, да ги отстраня.
И веднага, разбира се – аз се извинявам, че се повтарям, казах на човека, който от нас най-добре познава преговорния процес, който може да води разговорите за следващия програмен период, веднага прехвърлих тези функции на него. Веднага! Досега министърът се е занимавал с тях, аз считам, че имам повече работа в България, отколкото да седя там – не я омаловажавам, но тя би могла да се справи по-добре, имам предвид моята заместничка, заместник-министъра, прехвърлих й този ресор. Предстои да водим разговори, защото не може един зам.-министър да отговаря за всичко, а другите – за останалото. Трябва да е равномерно. Не може сега да имаме една жена и да я натоварим с всичко, най-малкото няма да е учтиво. Но пък всичко, с което тя би могла да се справи и би се съгласила, с радост ще й предоставя. Защото тя ми е полезна. Не искам да загубим нито един лев, но искам да водим разговорите.
Позволете ми в заключение да помоля, когато Законопроектът за биологичното разнообразие дойде в парламента, да положим всички усилия да го приемем. Ще кажа защо. В момента имаме финансирана европейска програма. Ако ние не приемем такъв закон, ще ни изчезнат всички пари от европейската програма, без значение Вие за какво си мислите, за кой окръг, за кое ВиК и така нататък. Няма ги! След като ще ни осъдят и ние ще приемем един изключително рестриктивен закон, така че ще останем без пари и с един много рестриктивен закон.
Ако обаче ние намерим и се съобразим с мнението на кметовете по места – около яката на Рила, на всички, които са заинтересованите, да намерим приемливия вариант за всички и парите от Европа ще си останат тук, а няма да се налага да ги връщаме. Защото иначе никой няма да ни пита. Ще имаме и закон, върху който бихме могли да надграждаме, а и самите хора, които го възприемат, защото те сега го удрят на война: „Мен ме избраха хората, аз не мога да приема тази мярка“. Ама ти, когато е да вземеш помощи от Европа, когато е да усвояваш пари, когато искаш да ти се оправи канализацията – къде е държавата? А тази държава не е ли случайно част от Европейския съюз? Трябва да намерим баланса, което е много трудно.
По никакъв начин не искам да се караме със Зелените, по никакъв начин не искам да минаваме през мнението на кметовете – мажоритарно избрани от своите избиратели, но има една златна среда, в която ние можем и да оставим парите в България, да не бъдем осъдени, че бавим приемане на закон. Ние не приемем ли закон, и затова ще бъдем осъдени. Същевременно и да се съобразим, защото както опозицията е коректив за много от действията, нали, така и Зелените са коректив за много от мерките. Трябва да намерим златната среда без да се бием.
Аз все още не съм срещнал с кметове, с профсъюзи, с работодатели, които всички обаче изразяват едно и също становище. Не може ние да сме част от Европейския съюз и да се направим само по една тема много различни от Европейския съюз. Не може всички да разчитаме и бизнесът да е заложил – защото после ние трябва да платим сметката, а ние можем да ги похарчим за нещо друго и по-полезно.
Не можем обаче да игнорираме и мнението на Зелените. Моля Ви когато този закон мине през Министерския съвет, той е представен от предишния министър – може би трябва да се пипне, може би трябва да се проведат още разговори, аз ще положа всички усилия, но нека после тук да не го бавим, по възможност, защото това ще вреди на всички.
Мога да Ви дам списъка на общините, които в момента изпълняват обекти: Смолян, Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен, Ямбол. Един милиард и осемстотин и петдесет и девет милиона. Считате ли, че тези хора, само заради нашите тук неуредици са съгласни да загубят тези пари и това което биха получили срещу тях? Мисля, че няма да е редно. А те не са определяни по някакъв партиен принцип или не, и там тези хора, които живеят – има избиратели на всеки един от нас. Така че, нека когато дойде този нов закон – аз, разбира се, съм в позиция само да отговарям. Вие ще ме питате, аз ще отговарям, но това е личното ми мнение.
Не е хубаво да загубим пари заради неприет закон, за да може след като загубим парите, да приемем най-строгия и суров закон, да останем без пари и да настроим голяма част от населението срещу себе си. Всички градове няма да получат пари. Няма да ги получат! Не знам кой ще им го обясни след това! „Не се разбрахме за един закон, затова Вие няма да получите“. Те са около 3 млрд. лв., но списъкът пред мен за парите е за 1 млрд. 859 млн. лв.
Помислете го преди да отиваме в крайности. Умолявам Ви да го направите, тоест позволявам си да Ви помоля най-учтиво, най-възпитано!
И се извинявам, когато в залата сега, на първото изказване казах „колеги“. Просто не бях свикнал, не го правя от неучтивост, ще свикна.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И ние Ви приемаме като един от нас и наистина мисля, че искрено всички Ви желаем успех!
Колеги, има ли други въпроси? Не.
Аз ще си позволя да изкажа и своето становище и отношение към Вашето представяне, господин Министър.
Започвам от последната бележка относно Закона за биологичното разнообразие. Бъдете убеден, че всички законодателни инициативи, които се предприемат в сферата „Околна среда“ , се процедират максимално бързо в Комисията по Околната среда и водите с висша степен на отговорност от страна на всички членове на Комисията, знаейки значимостта на тези въпроси.
Що се отнася до Закона за биологичното разнообразие, той има отношение не само към финансирането, разбира се, а и към защитата на зоните от мрежата „Натура“ и в този смисъл наистина знаем, че е важен закон. Доколкото ми е известно, беше спрян в Министерския съвет по съображения, свързани с коментари от страна на научната и академичната общност. В този смисъл може би е хубаво да се проведат консултации с тях и да се изчистят отворените въпроси. Разбира се, ние сме на разположение да съдействаме и в момента, в който бъде внесен в Народното събрание, да разгледаме Закона.
Позволете няколко общи коментари, отчитайки наистина сериозната отговорност и тежката задача, която имате с огромни адмирации към това, което сте успял да направите в рамките на само 10 дни, откакто поехте тази важна функция и задача – наистина много енергия, воля, смелост и комуникативност, което от моя страна, а мисля, че и от сега всички колеги, високо се оценява.
Предприели сте спешни мерки, които се оценяват високо не само от нас, убедена съм и от хората, които бяха силно притеснени и все още има притеснения, основно свързани със сектор „Управление отпадъци“, разбира се, и с „Управление на водите“.
В този смисъл смятам, че акцентът, който сте поставили върху ефективността на контрола, върху добрата координация и вътрешноведомствено взаимодействие между централната администрация и регионалните звена, между Министерство на околната среда и водите и неговите структури със останалите контролни органи, ще имат ключова роля за недопускане на нарушения, на замърсявания, на вреди и щети върху околната среда, респективно рискове за човешкото здраве и живот.
Що се отнася до законодателните промени, свързани със спешните мерки, с координационния механизъм и с други инициативи, които имате във връзка с подобряването на контрола, можете да разчитате на нас – ще получите подкрепа за това, убедена съм. И тук политическата окраска няма значение. За всички нас е важно да се минимизират рисковете, да се ограничат каквито и да било възможности за нарушаване на правилата на законите, да се провежда стриктен контрол. Това е ключово.
Отчитам и Вашите усилия за повече публичност, информираност и прозрачност на действията. Мисля, че това е много важно. Това е част по функциите и мисията на това ведомство. В този смисъл отварянето към обществеността, повече публичност са изключително важни, както и информираност за действията и мерките, които се предприемат.
Що се отнася до административния капацитет, трябва да се отчете фактът, че през последните две години бяха освободени много голям брой експерти от Министерството – експерти с дългогодишен опит, със специфична професионална експертиза и профил, а това министерство разчита точно на такъв тип експерти. В този смисъл може ми е необходимо да се положат усилия за подобряване на административния капацитет.
По отношение на финансовите инструменти, надяваме се, че не само ще бъде приключен успешно Проектът по Швейцарската програма, но и преговорите с колегите от Швейцария за новия период ще доведат до възможности за реализирането и на нов цикъл от Швейцарската програма.
Една ремарка във връзка с инициативите, свързани с подобряване на управлението на водите. Още през 2016 г. започна един проект по оперативна програма „Околна среда“ за въвеждането на система за управление на водите в реално време. Идеята беше този проект да бъде реализиран в неговата цялост в рамките на програмния период с пилотна фаза „Управление на водите по поречието на Искър“, и втора фаза, която да покрие цялата територия. Тоест този проект би гарантирал възможност за наблюдение наистина на всички процеси и водоползвания на територията на цялата страна и предполагам би ограничил възможностите за нарушение и би превантирал кризи, каквато например възникна в Перник.
В този смисъл моето пожелание е наистина този проект да бъде доведен максимално бързо до успешен край. В края на миналата година разбрахме, че има забавяния, обжалвания, но все пак три години е доста дълго забавяне. Надявам се да бъдат ускорени процесите по реализацията на този проект. Това естествено е свързано с пожеланието ми за успех на Оперативната програма – знаем, че е изключително важен инструмент. В този смисъл – водните проекти, които вече са в ход, има подписани договори, финансирането е осигурено, процесите трябва да бъдат задвижени от ВиК дружествата, които са бенефициенти. Надяваме се, че и ние като народни представители ще може да Ви помогнем наистина да се ускорят тези процеси и стъпките по физическата реализация на мерките.
Още веднъж искам искрено и сърдечно да Ви пожелая успех, защото и аз съм била в тази позиция – знам колко е тежка и отговорна задачата, а особено сега, когато наистина темата се превърна в една от най-горещите теми, и наистина е високо в приоритетите на цялото ни общество. Убедена съм, че Вашите действия ще доведат до повече сигурност и гаранция за това, че компонентите на околната среда ще бъдат защитени и респективно ще бъдат гарантирани здравето на хората и по-добрите им условия на живот.
Успех! Бъдете винаги добре дошъл в Комисията! Оценяваме и времето, което ни отделихте днес. Убедена съм, че в този дух на диалог и взаимодействие ще работим заедно за постигане на приоритетите, които и Вие сте заложил.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На мен ми е малко трудно в ролята на министър – доскоро бях председател, но практиката от другата комисия искам да я заимствам и тук. Колегите са с различни професии – едни са доктори, учители, инженер, различни професии и не могат всички да се занимават с контрабанда, наркотрафик, граници, цигари, алкохол и горива. Както и тук, разбира се, и така, както на мен ми е малко трудно, странно и непривично, така предполагам, че на част от колегите – от Вашите колеги, в залата.
Моите, бившите си колеги ги водих по границите, летища, Гранична митница – Морска им бях обещал, ще го изпълня.
В тази връзка възразявате ли следващото заседание – направете го изнесено, в сградата на Министерството, да видите ръководството какви хубави зали е направило.
РЕПЛИКА: Зала „Европа“.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да Ви покажем какво има и това заседание да го направим там. Друго е аз да Ви разказвам, а друго е Вие да го видите – да видите най-малкото къде е Министерството и че там има едни портрети на хора преди мен, които са се постарали и тези пари, за които аз сега говоря, че се разходват, някой ги е осигурил преди мен. А аз ще осигурявам следващите.
Целта ми е този тренд да го запазя и ще направя всичко възможно. Елате пък там, в това министерство – ако Вие прецените, госпожо Председател, там на място да видите. (Реплика.)
С удоволствие. Тоест както аз съм добре дошъл – Вие казахте, добре дошли сте и Вие! Направете едно изнесено заседание, когато Вие прецените – нека да е следващото, Ваша е волята. Ще се радвам. Винаги сте добре дошли!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Много благодаря.
Благодарим за поканата, ще реализираме изнесено заседание на територията на Министерството на околната среда и водите. Благодаря Ви.
Преди да приключим, представителите на неправителствения сектор – искам да Ви уведомя, че имаме регламент, не повече от две минути изказване. Ще Ви помоля да се придържате към него.
ПЕТƄО ХАДЖИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Казвам се Петьо Хаджиев – общественият навигатор и председател на Движение „Защита на гражданите и държавата“.
Позволете ми да задам три въпроса на господин министъра.
Първият е: възнамерявате ли да направите протокол, по който да се извършват контролът? Всички знаем защо се получиха проблемите – поради липсата на контрол. Посрещат се контролните органи със съответните пликове, агнето и така нататък.
Втори въпрос: смятате ли да създадете – не така да идва черезвичайно, а система за контрол на контрола? Без това управлението на каквито и да са управленски въздействия се компроментира.
Третият ми въпрос. Може би знаете как стават ползването на водоизточниците в Швейцария. Големите консуматори на вода са длъжни да върнат в мястото, защото тяхната вода е в езерата и те са винаги отдолу – колкото се консумира да се върне отработената вода на същото място, от което се точи и се взима водата. Смятате ли да инициирате искане да се разработи закон, при който по същия начин големите консуматори – било промишлени предприятия, било градове, консумираната вода да бъде връщана като прясна в източника, от който се взема?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Мисля, че господин министърът не е длъжен да отговаря на този въпрос. Аз лично мога да коментирам, че това е отразено в Закона за водите – начинът, по който се връща използваната вода. В този смисъл би било добре да се запознаете с тези принципни положения.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мога лесно да отговоря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това се практикува от много години в България. Ние сме водещи в тая роля – връщаме отработената вода, но за производство на енергия, ПАВЕЦ „Чаира“. От горния язовир минава през тръбите, прави енергия, след което отива в един междинен язовир – 5 млн.куб.м., след което при излишък на енергия, се връща горе.
При другата, може би трябва да удвоим язовирите. Защото когато един язовир мине в питейна вода, за да върнем обратното, трябва да направим още един, за да се връща там. Това е добра идея. Когато успеем да съхраним всички настоящи язовири, ще помислихме и за нови такива. Приемам с благодарност направеното предложение.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви много.
Наистина благодаря за времето, за търпението – детайлно отговорихте на въпросите ни. Имате подкрепата ни – и за спешните действия и мерки, и за приоритетните законопроекти, за които говорихме днес.
Успех още веднъж, господин Министър! Можете да разчитате във всеки един момент на нашата подкрепа.
Благодаря, колеги. Закривам заседанието.


(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева


Стенограф:
К. Бешева