ПРОТОКОЛ №56

---

На 28 май 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Емил Димитров, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 05.03.2020 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по околната среда и водите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Добър ден, колеги! Има кворум и откривам редовното заседание на Комисията по околната среда и водите.
Предлагам дневният ред за днешното заседание да бъде следният:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на Комисията по околната среда и водите към министъра на околната среда и водите г-н Емил Димитров, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 05.03.2020 г.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Пристъпваме към точка първа от дневния ред и така наречения блицконтрол и благодаря на господин Димитров за присъствието му днес.
Първата точка е:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ УСТНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Бих искала да отбележа, че на заседанието присъстват и представители на Министерството на околната среда и водите: госпожа Илияна Тодорова – директор дирекция „Управление на водите“, госпожа Михаела Доцова – директор дирекция „Правна“, госпожа Геновева Господинова – държавен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“, госпожа Ася Донева – главен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“, и господин Мирослав Калугеров – директор дирекция Национална служба за защита на природата.
Пристъпваме към въпросите по реда, указан в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а първи думата имат представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги и гости, моят въпрос е свързан с една много чувствителна тема за обществото и за мен – отпадъците и в частност горенето на отпадъци.
Преди кризата Вие подехте една много добра и важна инициатива, а именно да се направи връзката между циментовите заводи и операторите на депа за битови отпадъци, като се създаде някаква организация за изгаряне на местни отпадъци, в частност RDF.
Въпросът ми е: на какъв етап са тези преговори, има ли напредък и въобще каква е процедурата до този момент, какво сте направили и какво сте постигнали? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Да, така е, господин Шишков. Предприехме процедура, създадохме оперативен център и сме на път да подпишем споразумение с Агенция „Митници“, за да ни уведомява за всеки камион, който е влязъл в България – не тези с нотификация, а тези, които са рециклиращи и са с Анекс 7.
Същевременно променихме Наредбата, с която три дена по-рано да ни уведомяват самите вносители. Имахме дълги разговори и двете страни постигнаха така своите победи. Не въведохме GPS, защото беше излишен разход за хората с камионите, но към днешна дата всеки ден получавам на бюрото си справка за нивата на язовири, вредни емисии, преминали камиони, извършени проверки и коронавирус отпадъци – колко са изгорели, плюс всички други неща.
Когато встъпих в мандата, все пак имаше и вот на недоверие за отпадъците в България на италиански контейнери. Всичките 147 отпадъци – 127 от Варна, 20 от Бургас и няколко други, благополучно заминаха за Италия. Още веднъж искам да поясня, че нарушението не е извършено на българска територия, а на италианска територия. Нашите власти влязоха с тях, размениха си писма, нотификации, обяснения, а италианците го възприеха, за което благодаря на всички италиански власти, които участваха в цялата тази процедура, а тя изобщо не е лесна. Те възприеха нашата теза, че нарушението е извършено на италианска територия и прибраха обратно контейнерите. Там има много сериозни досъдебни производства и даже мисля, че вече има присъди. По същия начин трябва и ние да постъпваме, когато се окаже, че от отпадъци от нас са отишли в която и да е друга европейска страна. Те ни показаха как се работи на съвременно европейско ниво, възприеха всички наши тези и бяха изпълнени с няколко кораба и със забавяне, но успяхме.
По отпадъците в България в момента работят три циментови завода и един ТЕЦ в Сливен, а всички други не преработват отпадъци. Що се касае до циментовите заводи, имам увереност, че всичко, което влиза с нотификации през пристанище Варна или по друг начин, както са възприели през текущата година. Ако има такива, те пристигат с камиони и влакове складират се, като са ясни обемите и количествата и не може да се случи разминаване, защото това вече са платени количества и дори самият човек, който ги внася, собственикът е заинтересован да си ги пази.
Проблемът, който Вие засегнахте, да горят и местните – ние искаме да са предимно местни, а едва след това от чужбина, то трите завода отдавна са изпълнили законовата рамка, която парламентът е възприел и е наложил от 50% български и едва тогава от чужбина. Всички са на 60, 70 и имаме по-висок процент в един от заводите, мерим го на тримесечие, разбира се. В това отношение и трите завода изпълняват законовата норма такава, каквато е възприета до момента.
За да може да се оползотворят повече отпадъци от депата, имаше желание да стимулираме собствениците на заводите, които са чуждестранни икономически субекти, но да ги накараме да опитат да обиколят всички регионални депа в България и да се опитат да създадат механизъм, по който да могат да ги транспортират и изгарят. Едно от тези предприятия е във Враца, а мисля, че дори до Харманли стигна. Това са все пак техни договори, както се разбира, но ние поощряваме всяка такава дейност – къде са опасностите, които виждам във вече създадения механизъм.
Ако под фалшивия Анекс № 7 влязат в България отпадъци и не може всичките канали да ги наблюдаваш, те биха отишли под формата на депа в някой от циментовите или биха отишли в нерегламентирани сметища, което изобщо не е редно, защото им плащат да ги изнесат в чужбина, или биха отишли в регламентните депа и по-бързо ще изчерпят капацитета им.
Ние продължаваме с голяма острота и са проведени редица разговори с премиера Борисов и с главния прокурор Гешев, за да създадем още по-добър механизъм, доколкото е възможно, и да не допускаме такива масови практики каквито в миналото са се случвали – не по вина на министерствата, на РИОСВ, на Агенция „Митници“ или на „Гранична полиция, но заобикаляйки закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕНА: Благодаря и аз, уважаеми господин Министър.
Реплика – заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, за изчерпателната информацията.
Още веднъж да напомня позицията на нашата комисия, че ние сме в пълно съдействие към Вас и ако имате някаква необходимост от помощ и законодателни инициативи, то сме на линия, както се казва. Поздравяваме Ви за усилията и нека да продължаваме по този начин да работим.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще бъда кратък.
Аз се надявам, че когато започнете да разглеждате Закона, по-бързото закриване на площадки е съответно гаранцията, че ще въведе ред в целия режим, защото има около 5000 площадки. РИОСВ не са в състояние да проверят всички и се създава терен за рискове, но се надявам и Вие да помогнете, защото по досегашния ред се оказа, че е много трудно да закриеш площадка, която не работи съгласно правилата. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Както знаете, на първо гласуване бяха приети два законопроекта и те бяха обединени, а в момента тече срокът за предложения. След това ще бъде сформирана работна група и се надяваме на участието на експерти от Министерството и вярвам, че ще подпомогнем усилията на Вас и вашия екип.
Продължаваме с парламентарната група на „БСП за България“. Колеги, господин Генов, имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Малко преди появата на коронавируса и извънредното положение имаше едно законодателно предложение на господин Валери Симеонов за промяна в Закона за водите, касаещо възобновяеми енергийни източници, които произвеждат електроенергия, ползвайки водни ресурси. Тогава не мина това предложение, но уговорката между всички парламентарни групи и всички политически сили беше да се прецизират изискванията към тези обекти, а доколкото имам информация в държавата е започнало масово отказване на подадените разрешения за водоползване от тези юридически субекти и заедно с масовите откази няма подновяване на техните разрешения за водоползване.
Моят въпрос е: каква е идеята на Министерството за бъдещето и какво ще се случи? Има различни данни от 70 до 140 малки ВЕЦ-а, доколкото си спомням, по памет говоря, не искам да съм точен, но няколко десетки попадаха в обхвата на тази законодателна промяна, която бе направена много по-късно. Въобще Министерството има ли идея и стояло ли е това на вниманието на Вашия екип как ще се развиват тези малки обекти, имат ли въобще бъдеще, или ще трябва да прекратят своята дейност?
Малки или големи, това са инвестиции, направени и осъществени като процент, но малко е енергията, която дават на общия микс в държавата. Все пак нали насърчаваме да има енергия от възобновяеми източници?! Който не отговаря на условията, да бъде спрян или да приведе работата си по предписанията. Спомням си, че имаше несъответствие с плановете за управление на речните басейни на много места. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Генов, мога да Ви дам пример с един ВЕЦ, който така хубаво е построен и има всички разрешителни, че вместо водата да влезе в язовира, отива в реката. За ВЕЦ-а е много добре в тези два-три месеца, когато работи, но когато язовирът не се напълни, а после дойдат хората и кажат: къде ни е водата? – отговорността я нося аз.
Отговорността я понесох на десетия ден без изобщо да знам, че години наред язовир „Дяково“ е източван и в крайна сметка се оказа, че един огромен завод с 1200 работници остана без вода – ТЕЦ „Бобов дол“.
Друг завод, който е фармация и в момента на коронавируса правеше лекарства, също имаше проблем и едвам захранвахме резервоара за пожароизвестителната инсталация, за да не вземе да изгори когато нямаше вода, но никой не питаше кой е дал и кога е дал разрешението за този ВЕЦ. Той продължава да си има действащо разрешение, но трябва служебно да го изменим.
Същото важи и за всички ВЕЦ-ове, които са построени в „Натура 2000“. Не съм я създавал, не съм я узаконявал, тя е факт. Законодателното решение беше, че не могат да работят там – ами няма да работят! Аз не мога да узаконявам на килограм и не мога да пренебрегна решението на Народното събрание. Ако приемете утре, че те могат да работят и че няма „Натура 2000“, ще им издадем разрешително, а на този етап аз не виждам дали ще могат. Има такива, които ползват само водосбора, но самите те са на чиста територия, а има такива, които са в Натура. Няма как само защото някога някой е направил инвестиция, след като Закона е по този начин уреден, сега да извърша подобно раздаване отново за водоползване. Няма кой да го направи!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря ви.
Заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз не Ви карам да нарушавате закона, а говоря за прецизиране на условията, при които работят.
За този конкретен случай – че го пуска в реката, а не в язовира, направете му предписания и да го пуска в реката. Говорим за един гъвкав подход – не да се нарушава закона и всички нормативни документи, които съществуват, а става въпрос за прецизиране.
Преди малко тук един младеж раздаваше листчета за последните промени в гръцкия закон, и точно в тази насока, то кажете на Вашите експерти да погледнат и да видят как работят хората в Европа – и те имат Натура. Мисля, че трябва едно по-особено и по-прецизно отношение по въпроса. Имаме експерти, които ще кажат какво може да стане или не. Накарайте ги тези хора да си приведат режима на работа съобразно условията, които са поставени, защото въпросът ще се коментира в общественото пространство. Благодаря!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви! Ако имате конкретни предложения, то можете да предприемете законодателна инициатива.
Продължаваме нататък с представителите на парламентарната група на ДПС.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Покрай кризата с водата в Перник, политическата и обществената дискусия стана за състоянието на питейно-битовата вода за населението. Не по-малко важно е това, което се случва с отпадъчните води, и докъде стигнахме с изграждането и оперирането на пречиствателните системи.
В тази връзка моят въпрос е: какво е състоянието и изпълнението на събирането и пречистването на отпадъчни води в България в съответствие с Директива 91271 на Европейската общност за пречистване на градските отпадъчни води?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаеми господин Министър!
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Чакъров, България е поела задължение за съответствие с изискванията на Директива 91271 за градски отпадъчни води, съгласно договора за присъединяване към ЕС.
Съгласно договора България следва да осигури събиране и пречистване на отпадни води от населени места за агломерации с големина над 10000 еквивалент жители. До 2010 и 2014 г. – агломерации между 2000 и 10000 еквивалент жители. За агломерациите с над 2000 жители има изградени 111 пречиствателни станции за отпадни води, представляващи общо 96% от товара в България.
Данните, които са от Доклада на Европейската комисия през 2018 г., показват, че 69 от тях показват достигане на необходимото качество на пречистване по всичките показатели, като за тях е необходимо да се поддържа и подобрява експлоатацията. За постигане на съответствие с изискванията и поетите ангажименти, то е необходимо включването на всички отпадни води от населеното място в канализационна система и замяна на изгребните ями, в които се събират отпадни води в отделните имоти. Такива мерки са необходими за 51 от населените места, обслужвани от пречиствателните станции за отпадни води.
Данните показват, че източниците на 87,6% от целия товар, който се генерира в България, са агломерации с големина над 10 000 еквивалент жители. Поради тази причина приоритетите на държавата за подпомагане са насочени към изграждане на канализационни системи, включително и пречиствателни станции за отпадни води в тези агломерации. В препоръките си за следващия програмен период Европейската комисия също настоява за определяне на приоритети за финансиране на агломерации с над 10000 еквивалент жители.
Имам официално уведомително писмо от Европейската комисия от 2017 г. за неизпълнение, а до 31 декември 2010 г. е имало друго писмо.
Аз имам една много подробна справка, с която мога да Ви запозная, евентуално ако имате въпроси, да се срещнем и да ви отговоря на тях. Видяхте, че в момента един от проектите във Варна има проблем, а виждате, че той също е финансиран по европейска програма и с европейски пари. Така че има станции, които работят добре, има такива, които от време на време се повреждат и ги поправяме. Ще ви дам отговор подробен и писмен, и ще бъда готов за всички ваши въпроси.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Добре е, че държат и контролират функциите на Министерството на околната среда и водите, на регионалните структури по отношение на качеството на пречистването на отпадъчните води от градските агломерации. С оглед на бележките на Европейската комисия, видно е, че е направен един добър, обстоен анализ на ситуацията и се предвижда да бъдат построени такива.
Същевременно от Комисията осъзнаваме, че от Ваша страна върви подготовката с оглед на променените правила за програмния период 2014 – 2020 г. До голяма степен това зависи от готовността на ВиК операторите, а в случая принципал се явява Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Надявам се, че по-скоро би следвало да има добра координация и да се реализират тези проекти в новия програмен период.
Всички знаем, че има закъснение и аз знам като бивш министър, че и тогава се полагаха много усилия, и тогава имаше известно закъснение, а особено голям регрес настъпи през 2009 – 2013 г., когато се промениха изцяло правилата. Не искам да влизам в подробности за министър Караджова, но тогава се промениха правилата от едни в други и се загуби много време, и се наложи да се извършва релокация на парите за други дейности, а не по предназначение за ВиК, за канализация за пречиствателни станции, но това е друга тема.
Добре е, че имате ясна визия и очакваме по-ускорена реализация на строителството на оставащите представителни станции, които трябва да бъдат доизградени. Това също е важно за пречистването на отпадъчните води за страната и за екологичната обстановка и различните технологични аспекти, по отношение на биоразнообразието и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря ви и аз.
Заповядайте, господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател! Двете програми – Околна среда и ПУДООС, са имали подобни проекти, като някои в момента са в експлоатация, а други са завършени.
Полагахме грижи по време на коронавируса, въпреки че беше спряно заплащането на служителите, които движат тези проекти, но те не се отказаха да работят дори дистанционно, така че не сме допуснали нито за миг забавяне. Не беше редно политическият кабинет и министрите да не получават заплати, както и служителите, за които искаме целогодишно да работят, но се надявам, че във времето това нещо ще се избегне.
Аз лично смятам, че който е работил и има трудово правоотношение с министър и е извършвал задълженията си, трябва да си получи заплащането. Коронавирусът е коронавирус, но не може да кажеш на хората: за шест месеца искам това, което за една година трябваше да го свършите, но ще Ви плащам само за шест месеца. Аз съм разписал абсолютно всички дължими суми и съм приел абсолютно всички отчети за извършена дейност, така че хората да получат дължимото си възнаграждение, защото са високи професионалисти и в извънработно време го правят допълнително. Ние сме положили огромни усилия проектите не само да не спират, а дори и да не се забавят.
Ние сме пред преподписване на няколко големи проекта –знаете Шумен, Бургас, и аз съм с желанието всички те да бъдат успешни. Искам да подчертая, че освен нашите усилия това са усилията и на местните ВиК: да оправят проектите, да ги приведат в съответствие с МРРБ, което всъщност ще усвоява парите, тоест ние ги даваме парите, а после ги контролираме. Проблемът, който го поставихте с пречиствателните станции, започва да стои от първи януари следващата година, когато едно от поредните изменения на директивите налага допълнително да наложим изисквания, свързани със заустването на отпадните води и определени емисии в тях. Този проблем се състои при много издадени разрешителни, защото съществува следната хипотеза: от догодина имат нови правила, а ние вече сме решили да работят по тези и да им дадем разрешителните.
Безспорно е, че трябва да намерим решение – всички, които са кандидатствали, а и всички срокове са изтекли, да си получат комплексните разрешителни, като изрично бъде записано, че при налагане и промяна на действащото законодателство те ще трябва да се приведат в съответствие със съответните нормални и с изпълними периоди.
За всички проекти в България сме положили грижи – нито един ден да не пропадне или да не закъснее, но и непрекъснато променящите се европейски правила спрямо вече започнали проекти също ни създават големи затруднения.
Разчитам изключително много на разбиране от ЕС, че не може за един водопровод, който 100 години е минавал през тази местност, а сега казва, че ще подмени тръбата с нова – на мен ми се струва, че тук може би не трябва и не може ли да мине другаде. Изворът е в тази местност и няма къде другаде да мине водопроводът. Ще възстановим всичко, ще направим всичко, но не бих искал за такива дреболии да ни пропадат обекти, и също не бих искал само защото непрекъснато се променя законодателството, то да допуснем забавяне. Искам всички проекти на България да вървят добре.
Ще направя една вметка за нивата. Предстои една национална среща, на която може би ще има представители от Вас и четири - пет области, премиерът, ВиК-та, като замисляме в дългосрочен план как да решим проблемът с питейно-битовото водоснабдяване на тема язовири. В Бургас бяха първите в тази посока, но смятаме, че не трябва само там да се съсредоточим, а и във Варна, Търговище и Шумен. Ние мислим както за питейно-битовата, така и за отпадната вода, но искам да предупредя всички, че не можем да не предлагаме новите европейски норми, които се налагат. Всички, които вече са получили разрешителни, трябва да знаят, че в определен период ще се преведат в съответствие с новите правила Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин министър.
Следва парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Като представител на партията, и родил се край морето, ще задам морски въпрос. Той е свързан с изпълнението на ангажиментите, които България има към Рамковата директива за морска стратегия на Европейския съюз. В изпълнение на тези ангажименти през декември месец 2016 г. Министерският съвет прие и морската стратегия на Република България с програма от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на морската околна среда.
Въпросът е: тъй като обхватът на тази стратегия приключва в следваща 2021 г., може ли на този етап да ни кажете накратко какъв е резултат от прилаганите мерки досега и имаме ли напредък по тази стратегия? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Ячев, изпълнени са изискванията на Рамковата директива за морска стратегия в края на 2016 г. С решение на Министерския съвет се утвърди и първата морската стратегия на Република България за 2016 – 2021 г., която има за цел постигане и поддържане на доброто състояние на морската околна среда.
Съгласно Рамковата директива оценката на състоянието на морската околна среда се извършва на базата на 11 качествени дескрипторни характеристики: биологично разнообразие, неместни видове, търговски видове риби и черупкови – обект на промишлен риболов, хранителни мрежи, еутрофикация, цялост на морското дъно, изменение на хидрографските условия, концентрация на химически замърсители в морска околна среда, замърсители в риба и други морски храни, въвеждане на подводен шум и енергия в морската околна среда.
Основните дейности, за които е установено, че оказват негативен ефект върху състоянието на морската околна среда, се отнасят за следните икономически сектори: градски и промишлени пречиствателни станции за отпадни води и канализационни мрежи – целият туризъм е до морето, рекреационни спортове, туризъм и други. Влиянието на тези сектори върху морската среда се отразява в: загуба на местообитания, намаляване на биоразнообразието и обогатяване с хранителни вещества, въвеждане на химически замърсители, физическо увреждане на морското дъно, внасяне на отпадъци и шум. След възстановяване на индикатори за добро състояние на морска околна среда и секторите, оказващи негативно въздействие, е разработена Програма от мерки, отнасящи се до цялостната морска акватория в юрисдикцията на Република България за териториални морски води и изключителната икономическа зона.
Програмата от мерки за морската стратегия е разработена така, че да осигури намаляване на антропогенния натиск, а за намаляването му не са планирани мерки в актуализирания план за управление на речни басейни, за Черноморския регион, за Басейново управление, или за които се счита, че планираните мерки не биха били достатъчни за постигане на добро състояние на морската околна среда съгласно изискванията на Рамковата директива.
МОСВ обединява усилията на всички институции в страната, които имат отношение към опазването на морската околна среда и към изпълнението на мерките към морската стратегия на България. Създаден е и функционира Консултативен координационен център по опазване на морската околна среда в Черно море. Също така има експертна консултативна група към Съвета, извършва се координирано изпълнението на морската стратегия на Република Румъния, а само България и Румъния от общо шестте черноморски държави имат задължението да изпълняват тази директива.
Мониторингът се изпълнява на основата на споразумение с Института по океанология към БАН като се набират и анализират параметри, които дават възможност да се направи оценка за екологичното и химическото състояние на морските води. Започва през 2017 г., като има анализ и ангажираност от министерствата и ведомствата. Необходимо е и подобряване на комуникацията и обмена на информацията между отделните институции, които са компетентни в съответния сектор.
С цел за изпълнение на задълженията на страната по чл. 8, 9 и 10 от Рамковата директива относно актуализация на първоначалната оценка на състоянието на морската околна вода е договорен предефиниран проект за регионални дейности за опазване на Черно море и по Програма за опазване на околна среда и климатични промени на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Към момента тече процедура за подаване на проекти, а крайният срок е 29 май 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър, за изчерпателната информация.
Тъй като не присъстват представители от парламентарната група на ВОЛЯ, пристъпваме към втория кръг от въпроси.
Думата имат представители на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте, госпожо Люртова.
ЛЮРТОВА: Благодаря ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Министерството на околната среда и водите отговаря за 53 комплексни и значими язовира на територията на цялата ни страна.
Въпросът ми към вас е: какво е състоянието на тези язовири към настоящия момент и какви мерки сте предприели за съхраняването и опазването на ресурса? Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Госпожо Люртова, да, 52 – 53 са, като се стараем те да бъдат пълни и да можем да съхраним водата за по-дълго време. Това зависи не само от нашето старание, а от това колко дъжд ще попадне в тях. Затова нашите усилия са, както преди малко споменах, и бургаското ВиК е на път да прерасне в инициатива, която да обхване всички крайморски територии, тъй като имаме възможност да решим този проблем в дългосрочен план.
Нашата цел е била винаги язовирите да са пълни, което невинаги зависи от нас. След като излезе водата от язовирите по довеждащия водопровод, започват загубите, като отиват в градовете, където има огромни загуби. Част от ВиК-тата предпочитат да не помпат вода, а да я получават напорно, защото е по-евтина и не искаме да вдигаме цената на водата, за да сме добри и да ни харесват хората, в резултат на което много от тях са изрязали помпите си или са ги доставили, а ние ползваме само напорно от язовирите.
В голямата си част, след като този процес е приключил, помпата ми е по-скъпа – не може ли от язовир, водоснабдяването, което е било предназначено за градовете и да бъде за напоителни цели, то изведнъж става за питейно-битово водоснабдяване. На много места, където няма вода са се закачили за язовира и напоителни системи, които не са били предназначени за питейно-битово. Няма санитарно-охранителна зона, кулата е с други таблени затвори, предвидено е да мине през тунели и през деривации, които са за поливане и са открити. Така или иначе това се е случвало, това е факт във времето и ние с Вас не можем да го променим. Самият аз го научих, когато станах министър. Стараем се абсолютно всички язовири, които служат за питейно-битово водоснабдяване, да можем да ги съхраним само за питейно-битово.
Създава се огромен проблем, когато за един язовир – и независимо че е земеделски, се е закачил който и да е град към него, и се казва: спирате язовира за всичко и искам да има за питейно-битови нужди. Формално са правени и язовирът не е строен за тях. Има язовир, който догодина, ако няма вода, ще бъде използван само за питейно-битово. В град Антоново, въпреки че там са примерно 1000 човека, 3000 земеделци няма да получат вода за напояване, за да може да имат тези хора. Надяваме се на дъжд, но това е извън нас.
Има места където ние ограничаваме земеделците и то изключително драстично – 36 милиона ги правим на 9, а от тях досега сме дали 1,5 милиона. Хората са направили капково напояване и казват: това е язовир, който е бил построен за нас, но сега вие го давате на други. Ще трябва на някои места да ограничим и бизнеса, защото не е редно, ако не даваш на земеделеца да полива, то да дадеш питейната вода на бизнеса и да си го върти за промишлени цели. Труден процес е, в който всички са недоволни. Крайната цел е винаги в България да има максимално дълго време питейно-битово водоснабдяване и хората трябва да го имат.
В тази връзка ще предприемем няколко мерки, няколко пренасочвания, няколко пресмятания и ще прехвърлим помпени деривации в няколко пречиствателни станции, за да преразпределим ресурса, който е наличен в една точка, да отиде в друга или да се съхрани в тази точка за по-дълго време.
Откровено мога да кажа: моят мандат, ако продължи, както е по Конституция до догодина, докато съм министър, вода ще има. Обаче това не е достатъчно за следващия министър и е недостатъчно за следващото правителство. Защото като дойде следващото правителство и след три месеца някъде има проблем, те няма да са във физическа възможност да реагират за три месеца. Затова някои мерки ги правим отсега, за да служат за една-две-три години и да може тогава довеждащият водопровод да захрани и да реши генерално проблема, а някои мерки ги правим и да съхраним водата. Тоест да можем, като дойде довеждащият с по-висока цена, да я смесим с по-ниска и хората да не го усетят. Но навсякъде, където искаме да направим каквито и да е действия, не срещаме подкрепа, а срещаме по-скоро съпротива – не може ли както преди, точно сега ли, на мен ли да ми се случи – има проблеми.
Аз се надявам, тъй като имам и съгласието на премиера, въпросът с Черноморието като го решим, да тръгнем и в страната. Тази година смятаме дори да вземем решение на ПУДООС – Управителния съвет, да направим успешни проекти, които са бързи проекти със спешни приоритети за допълнителни водоизточници, които да захранят определени градове или населени места и да имат още един, на който да могат да разчитат в случай на криза.
Мисля, че това нещо ще посрещне разбирането на всички народни представители и на всички кметове, но не означава, че навсякъде ние можем да направим това нещо. На няколко важни места и градове искам да се случи, защото се оказа, че водната криза е нещо, на което не можем да влияем. Когато я няма и каквото и да правим, язовирът си седи празен. Полагаме огромни усилия, имаме вода и няма основание да считаме, че тази година ще има водна криза.
Има проблем за язовир „Искър“ как да го източим, без да бутаме магистралата, защото не върви да източиш язовира и да буташ магистралата, така че имаме проблеми с пълните язовири. Ние искаме да са максимално пълни, защото не знам за колко време ще разчитаме после на тях.
Язовир „Дяково“ от 2004 г. не е бил толкова пълен, колкото е сега – хората се радват и се снимат на него, но има язовири, където не е паднала и капчица дъжд. „Камчия“ и „Тича“ са проблемни язовири и искам да съхраним водата максимално дълго, като по никакъв начин не трябва да страда Северното и Южното Черноморие, туризма, хората, бизнеса и ще направим всичко възможно за много дълъг период да решим проблема. Ако вали дъжд, ще е лесно за всички. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мисля, че беше важна информацията, която представихте. Оценяваме Вашите усилия.
Продължаваме с парламентарната група на „БСП за България“ – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Моят въпрос е във връзка с оттеглянето от страна на България на апликационната форма за магистрала Струма. Бих искал, но не знам дали не е редно да поискам, като такава е процедурата за въпроси в писмен вид, но по този повод питането ми е следното: дали може да ни запознаете с писмото на Европейската комисия по отношение на документа за целите на „Натура 2000“?
По наше мнение това е възражението на Комисията, заради което България – и от характера на този документ, заради което се изтегля апликационната форма и размер, и какви мерки са предприети, след като това вече е факт при оттеглянето от страна на България на апликационната форма за тази част на магистрала Струма? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това по Оперативна програма „Транспорт“ и е с друг министър.
Помня, че когато беше Олимпиадата в Гърция, чакахме да тръгне магистралата, а оттогава постоянно възникват нови и нови, а магистрала все още няма. Винаги сме посрещали с разбиране исканията на ЕС и сме оказали всякакво съдействие, включително че каним експерти, за да дойдат да видят, да ги убедим.
Има няколко проекта и се работи по тях, прави се сравнение между тях. При нас това писмо не е дошло и не мога да ви го коментирам, но непрекъснато вицепремиерът, който се занимава с тази дейност, има работни групи и правят запитвания, канят гости, канят експерти.
Доколкото знам, това е нововъзникнало обстоятелство и лично се надявам да се справим добре и магистралата да започне, а не да я отложим в безкрая, тоест да стане за вашите внуци. Аз искам да е в по-обозримо бъдеще, но нищо не е обаче в нашите компетенции – ние нито можем да ускорим процеса, нито го забавяме. Но непрекъснато нови условия възникват и аз лично съм много изненадан. Случвало се и на други държави от Европейския съюз, но мисля, че тук твърде дълго време се случва с тези проекти – който и да е от тях трябваше да започне отдавна и да е свършил, но се съобразяваме с европейските изисквания Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Костадинов, за реплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Да, безспорно е, че Оперативна програма „Транспорт“ е тази, която финансира тази инфраструктурна мярка. Очевидно е, че ще ползвам правото на писмен отговор на моя въпрос, защото за мен в основата на това решение е съдържанието и видът на документа за целите на „Натура 2000“, които не се разработват от Оперативна програма „Транспорт“, и е възложено в патримониума на МОСВ. Така че аз съм удовлетворен от отговора, като просто ще го дискутираме по-съдържателно по процедурен начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Ясно е, че може да отправите въпроса си към компетентните институции, които отговарят за изпълнението на ОП „Транспорт“.
Продължаваме с въпрос от страна на парламентарната група на ДПС. Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, предстои разглеждане на промени в разпоредбите за биологичното разнообразие, касаещи екологичната мрежа „Натура 2000“. Темите, свързани с „Натура 2000“, винаги са поляризирали обществото – и неправителствените организации, и бизнеса, и гражданското общество, и то не само в нашата страна, а и в други страни е така – темата за биоразнообразието е чувствителна. Изграждането на тази мрежа от защитени зони е един доста времеотнемащ и труден за администриране процес. Доколкото ми е известно, към днешна дата защитените зони са над 200, като законоопределеният 6-годишен срок за обявяване на заповедите за тях вече е изтекъл.
В тази връзка моят въпрос е: как се развива процесът по подготовката, издаването и изменението на заповедите за обявяване на защитените зони по реда на закона за биологичното разнообразие? Кога очаквате заповедите да бъдат издадени и срещате ли обществени трудности при издаването им и изменението им, и ако – да, какви? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Чакъров, към момента мрежата „Натура 2000“ в България включва общо 341 защитени зони. От тях 120 са определени съгласно изискванията на директивите за опазване на дивите птици и всички са обявени със Заповед на министъра на околната среда и водите. Одобрените от Министерския съвет защитени зони за местообитанията към момента са 234, а за 13 от зоните границите по двете директиви съвпадат.
Процесът по издаване на заповеди за обявяване на защитени зони за местообитанията на практика беше блокиран още от самото му начало и е бил блокиран. Поради силното разделение на обществото по отношение на строгостта на включването в заповедите, забрани и ограничения, ескалиращо на места до протестни действия – всеки е за „Натура 2000“, всеки е за зона, всеки е за заповед, но когато се касае за неговото село, разговорът става друг.
В периода декември 2014 – април 2015 г. за обществено обсъждане са публикувани проекти на заповеди за обявяване, съгласно изискванията на директивата на 29 защитени зони. Тези заповеди така и не бяха издадени впоследствие, тъй като в рамките на общественото обсъждане са получени множество становища с противоречив характер по отношение на предложените режими, което е затруднило постигането на консенсус между всички заинтересовани страни, който консенсус е необходим за постигането на устойчиво управление при ползването на териториите в границата на защитената зона.
По тази причина е разработен нов подход за управление на мрежата в България, насочен към преодоляването на съществуващите проблеми и създаването на ефективен способ за опазване на видовете, местообитанията, разпространени на територията на България, гарантирайки по този начин тяхното дългосрочно оцеляване.
В хода на реализацията на Проекта и с цел да бъде постигнато оптимално решение на съществуващите проблеми, беше извършен анализ на националното законодателство в областта на биоразнообразието, включително неговото съответствие с европейските правила, както и на разпределение на функциите по управление на „Натура 2000“ между съществуващите структури и ефективността на тяхното изпълнение.
При анализа са установени следните най-общи проблеми.
Нормативната рамка акцентира върху въвеждането на ограничения и забрани за определени дейности в зоните, без да са предвидени достатъчно инструменти за информиране на собствениците и ползвателите на недвижимите имоти в обхвата на зоните и за въвличането им в тяхното управление.
Това положение води до рязка поляризация на становищата на заинтересованите лица в хода на консултативната процедура при издаване на заповеди за обявяване на защитени зони, което е една от причините, довели до забавянето на процеса по обявяването на зоните за местообитанията – въпреки наличието на разработена нормативна рамка за обявяване на защитените зони, действително е налице забава за обявяването на зоните за местообитанията.
Основната причина е спецификата на зоните и тяхната голяма площ, които представляват значителен процент от територията на страната: многообразие на видовете собственост, много голям процент на засегната частна собственост – всеки един жали, съществени различия на становищата на заинтересованите лица, включително на частни собственици, бизнес и неправителствени организации, а резултатът е невъзможност за постигане отново на консенсус между тях по отношение на предвидените в заповедите за обявяване на зоните забрани и ограничения, доколкото те представляват типа мерки.
Предвиденото забавяне за въвеждането на новия подход към мрежата „Натура 2000“ – чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, администрацията на МОСВ разработи нов формат на заповедите за обявяване на 33 защитени зони за местообитанията, като в тях се включват определения за всяка зона – консервационни, конкретни и специфични цели.
Новият формат цели по-пълно съответствие с насоките и препоръките на Европейската комисия относно обявяването на защитените зони, като освен специфичните цели, ясно са посочени и приоритетите по опазването на всяка една зона. Със заповедите се въвеждат конкретни забрани и ограничения на дейностите, необходими за постигане на заложените консервационни цели, а и недопускане на влошаването на състоянието на видовете и местообитанията, предмет в опазването на съответната зона.
Посочват се и други нормативни, административни, планови, програмни и стратегически документи в страната, с които вече са въведени мерки за опазване на защитените зони, видовете и типовете природни местообитания.
Запазва се и досегашният подход заповедите да се изброяват изчерпателно – всички видове и местообитания, предмет на опазване на защитената зона, съгласно стандартния формуляр в съответствие с оказаното в Нотата на Европейската комисия за обявяването на зоните и местообитанията. Под формата на Приложение – неразделна част от всяка заповед, се официализира пълният опис на координатите по точките, определящи границите на защитената зона в Националната геодезическа система, като по този начин се гарантира тяхната безспорна обвързваща сила.
В допълнение, с цел яснота и улесняване на всички заинтересовани страни достъпът до стандартните формуляри на защитените зони, цифровите им граници и картен материал в подходящ мащаб е публичен, което е ясно указано в заповедите за обявяване, както и съответните места, от които тези данни могат да бъдат взети.
В съответствие с препоръката на Европейската комисия, в заповедите е направена и съответна препратка към разпоредбите в националното законодателство, транспонираща с изискванията на чл. 6, т. 2, ал. 6, т. 3 и ал. 6, т. 4 от Директивата за местообитанията, като ясно е посочен приложимият режим за съгласуване и одобрение на дейността в защитените зони.
Включват се и допълнителни насоки към подходящите активни мерки и начини на земеползване, като по този начин се допринася за постигането на целите, но и за опазването на защитената зона. За 25 от защитените зони за местообитанията вече има издадени заповеди за обявяване от министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие. От три месеца все пак съм министър – 25, а досега – нито една. 14 от тези заповеди вече са издадени по новия формат.
Публикувани за обществено обсъждане са още 27 проекта на заповеди за обявяване на защитените зони и местообитанията по новия формат, като за 17 е изтекъл срокът за обществените консултации и предстои да бъдат обявени в най-скоро време, а за останалите 10 зони все още не е изтекъл срокът за обществените консултации.
До края на месец юли, тази година, ще бъдат публикувани за обществен достъп още 51 проектозаповеди, с които ще спазим поетите през 2019 г. ангажименти на Европейската комисия. Преди седмица България се ангажира и пред службите на Европейската комисия да издаде заповеди и за останалите 131 защитени зони за местообитанията до 31 март 2021 г.
Основно предизвикателство към администрацията на МОСВ за изпълнение на поетите ангажименти е подготовка на окончателните граници на защитените зони в съответните формати. За тази цел е необходимо наличието на достатъчен административен капацитет със специфични познания в сферата на географските информационни системи и база данни.
Към настоящия момент Дирекция „Национална служба за защита на природата“ разполага само с един такъв експерт. Правим необходимото за ангажиране на допълнителна експертиза. Тоест това, което не можем да го отречем, е, че нещо, което е било от 2007 г. и до 2014 г., до 2020 г., в крайна сметка ние в момента за три месеца сме издали всичките тези заповеди, подготвили сме нови за издаване, правим това, което с години назад не се е случвало. Не можем на всяка цена да ги бълваме постоянно, защото и административният капацитет ни е много малък. Трябва да наемем още хора, които да се справят с тази задача. Ние не бягаме от нея, искаме да я свършим, но не може нещо, което не се е случило за 10 години, за три месеца – 50, и да се вика: абе малко са, не можеше ли да са 100? Правим това, което можем.
Много им е трудно на тази служба. Аз един път вече имах възможност да го кажа, чак ми е неудобно да им се карам и да ги карам по-бързо да работят. Самите те са на предела на възможностите. Това е проблем, който не е на Народното събрание, той си е на МОСВ, а и малкото заплащане там. Но полагаме грижи и в никакъв случай не бягаме от задължението си да издадем тези заповеди в поетия от нас срок пред Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Чакъров, за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Господин Министър, до голяма степен аз съм удовлетворен от отговора, който чувам, знаейки, че още им предстои много сериозна работа, но е видно, че има визия, има воля това да бъде постигнато и политически, а гледам, че и колегите от съответните дирекции и отдели също имат готовност и се работи. Ние Ви пожелаваме успех, като знаем, че това наистина е един нелек процес още от самото обособяване и формиране на „Натура 2000“.
Споделям това, което казвате, че всички сме за това и че милеем за природата, но когато трябва да се издават заповеди, всеки един в максимална степен гледа нищо да не се променя, а същевременно трябва да се променят режими и така нататък.
Въпросът е, че тук трябва също да се намери балансът, ние да не бъдем по-католици от папата. Това, което е като цяло за местообитанията, да бъде цяло. Това, което е по Директивата за птиците, да бъде цяло, а да не се излиза извън тази рамка. Но това е друга тема, а за административния капацитет – Вие наскоро отговорихте на парламентарен контрол, ние споделяме Вашите притеснения, и не само ги споделяме, но сме притеснени.
В тази връзка и пред колегите, и пред Вас казвам, че след като Вие посочихте, че тук може би и аз, и госпожа Василева също да сме били допринесли в по-предишни времена, то ще Ви задам въпрос, даже вече е зададен въпросът до министъра на финансите – относно заплащането в Министерството на околната среда и водите, защото това са важни политики.
Не знам дали си давате сметка, че ако имаме проблеми с издаването на заповеди по „Натура 2000“, дали няма да имаме проблеми с всички оперативни програми?! Това е подход на Европейската комисия и с оглед постигането на целите това трябва да бъде постигнато в различните секторни политики, така че ние ще продължаваме да следим от нивото и от позицията на Комисията по околната среда и водите.
Желаем Ви успех! Знаем, че няма да е лесно, но трябва да се постигне това и е добре, че Вие имате готовност, а и екипът Ви това да бъде сторено. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
И аз, в качеството на бивш министър, напълно споделям Вашите съображения относно адекватното заплащане на експертите от Министерството на околната среда и водите, както и притеснението за административния капацитет. Надявам се, че усилията, които министър Димитров полага за укрепване на капацитета, ще доведат до стабилизиране на експертния състав и подобряване на работата по ангажиментите, които има Министерството. Ние, разбира се, сме на разположение, за да оказваме помощ и подкрепа за това.
Мисля, че с Вашия въпрос направихме преход към разглеждането на Законопроекта във втората точка от дневния ред. Но преди това ще дам думата на господин Богданов от Парламентарната група „Обединени патриоти“, с което приключваме втория цикъл въпроси от днешния блиц контрол.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми гости!
Първо, използвам възможността да Ви поздравя, че в невъзможната обстановка, в която трябва да работите и сте принудени да го правите, изпълнявате професионално задълженията си. Успявате да сте навсякъде, успявате да идвате и на блицконтрол на Комисията, така че това Ви прави чест.
Бих искал да ни дадете малко повече информация относно неприятната ситуация със замърсяването на Варненското езеро и евентуалните мерки, които трябва да се предприемат за разрешаването на тази, пак да кажа, неприятна ситуация. Знам, че по веригата отговорност носят много институции, но съм сигурен, че Вие имате отговора на този въпрос, имате решението.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Богданов, запознат съм със ситуацията и мисля, че 2 февруари беше, когато ходихме с главния прокурор –господин Гешев, за едни контейнери, които бяха на Варна – Запад, то там е и Варненското езеро, и разбрах, че има проблеми с тръбата. Ходихме с един катер на „Гранична полиция“, огледахме ситуацията, за съжаление, отгоре нищо не се виждаше.
Възложих да се съставят предписания и съответно акт, ако има виновни, и общо взето оттогава нещата се движат в посока на ВиК – Варна, и най-вече община Варна, която е собственик на съоръжението, за да отремонтират скъсаната тръба.
Това, което мога да Ви кажа, е, че още от месец август е било ясно, че има проблем, но не се е знаело какъв е, тъй като тръбата е закопана в канала долу. Те са търсили с водолази, намерили са единия край, смятали са, че ще търсят другия – не са успели. Проблемът е, че е много мътна водата и те не са имали видимост, след което са предприели действия и се е разбрало, че всъщност както е тръбата, нещо е минало и ги е ударило.
Аз лично съм сигурен, че е кораб, ударил е едната тръба и я е огънал, скъсал на място. Сега ще чуем всякакви трактовки и всеки има право да се изказва. Но ако една тръба я скъсаш и единият край се завие, а другият край остане прав, значи очевидно е, че проблемът е от удар, а не от каквото и да било друго. Къде точно тръбата е ударена, за да се огъне и да се скъса и къде се е скъсала, то е въпрос на най-слабото място, или най-близкия фланец. Като цяло, това е кораб, който е дал голямо ускорение в този участък, заорал е много по-дълбоко, отколкото трябва. Въпрос е дали тръбата е трябвало да бъде на такава дълбочина или не е трябвало, а друг въпрос е дали корабът е трябвало да върви с такава скорост, да не ускорява, за да слезе с още два метра надолу.
Но за мен лично, в лично качество го казвам: няма съмнение, че тази тръба е ударена, за да се извие единият край, а иначе ми кажете: кой би могъл да прегъне такава тръба?! Освен това, ако тя не се беше скъсала, защо другият край не се завил, ако е някаква друга причината? Така че е въпрос на уточняване и експертиза да се разбере кога точно е станало, да се потърси този кораб, който е извършил това нещо, ако ли не – да се предявят застрахователни претенции.
Така или иначе гражданите на Варна са длъжни да си получат канализацията и е, доколкото знам, 150 метра от фланец до фланец. Направена е нова тръба, ще се вкара, това е много тежка задача, защото е тежка самата тръба, тя е огромна, тежи – ще се възстанови, ще го имат. Учудващо добри резултати излязоха от водата, не очаквах да са толкова добри. Държа да спомена, че никога не съм се опитвал да въздействам на органите, които проверяват – направете го да изглежда добре или направете го да изглежда зле, никога не съм си го позволявал.
В Перник като течеше шламохранилището, бях изключително много притеснен, а то се оказа, че само на стадиона е излязло, натам е вода, а след втория завой се оказа, че пробите са добри. Аз лично очаквах да имаме големи проблеми, отидох на язовира и видях, че наистина водата си идва чиста.
Така че и тук, след като дойдоха изследванията, видях, че проблемът с рибите по всяка вероятност не е точно от канализацията – нещо друго се е случило някъде по веригата, някои е използвал момента да излее, да направи. Като цяло резултатите, които излязоха, учудващо и за мен бяха много по добри, отколкото лично смятах. Огромно е езерото, не може да му влияе този дебит вода, като там има прилив и отлив малко, има и една река, но като цяло това за мен е авария. В известна степен мога да кажа: за ВиК и общината – каква вина да имат, че един кораб е минал и им е скъсал тръбата? Те как да я опазят, как да знаят, за да отидат да я опазят?!
Друг въпрос е кой ще плати цената – дали застрахователят, дали общината, дали държавата на национално ниво? Има заделени средства, работи се и това е добре. Малко дълъг е бил периодът, но може би като извинение на местните власти – и със скенери е било, и с уреди са търсили, и с водолази, малко късно са разбрали фактически как стои ситуацията, защото, който и да е на тяхно място, по същият начин би могъл да го възстанови.
Много бих се радвал да стане по-рано отстраняването на тази повреда. Ние сме установили, написали сме, актове сме съставили, но като цяло, вътрешното ми убеждение, и го казвам в лично качество: производствена авария, минал е кораб, скъсал е тръбата, сгънал я е – трябва да се възстанови тръбата. Даже сме съставили акт на ВиК – Варна. В известна степен те стават два пъти жертва – един път минава някой и им скъсва тръбата, втори път ги наказваш, че тръбата им е скъсана. И общината, разбира се, защото не е тяхно, те са само ползватели, то е на общината.
Такива обаче неща не трябва да се случват и трябва по-бързо да се отстраняват, господин Богданов. В момента, в който се е установило миналата година август месец, е трябвало да ангажират целия ресурс. Изводът от цялата ситуация е, че трябва друг път, когато знаем подобен проблем, просто бързо да ангажираме и водолази, и отгоре сонари, и да се направи всичко, за да се отстрани.
На този етап екологичните последствия са много по-малки, отколкото аз очаквах. Казвам го с изненада, но не съм се опитвал да влияя на който и да било за резултати – приемам ги такива, каквито експертите са ги дали. Благодаря Ви.
Мога и уточняващи въпроси, ако нещо трябва.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика? Няма.
КРАСИМИР БОДГАНОВ: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: С това приключихме блицконтрола.

Пристъпваме към разглеждането на:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
Уважаеми господин Министър, имате думата да представите Законопроекта. (Реплики.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател!
Основната цел на Законопроекта е да бъде въведен нормативно новият подход за управление на мрежата „Натура 2000“ в България. Той предвижда изграждането на нова структура за управление на мрежата на национално и регионално ниво. Национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“ ще бъде министърът на околната среда и водите, а органите за управление на мрежата на регионално ниво ще са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Към тях ще бъдат сформирани Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ и комитети на заинтересованите страни на регионално ниво.
В допълнение, съгласно новия подход се въвежда задължението за разработване на териториални планове за управление на мрежата. По този начин всички защитени зони ще бъдат управлявани на база тези планови документи, което ще даде възможност да се определят специфичните за зони подробни цели и мерки на опазване.
Проектозаконът адресира голяма част от констатациите на Европейската комисия по Наказателна процедура 2018/2352, а именно, че България не е изпълнила задължението си за определяне на специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване. Подробни констатации се съдържат и в Одитен доклад на Сметната палата от декември 2019 г. Службите на Европейската комисия неколкократно са обръщали внимание на ангажимента на България да създаде структури за управление на защитени зони от мрежата „Натура 2000“.
В тази връзка значителен финансов ресурс на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ е заделен за финансирането на тяхното изграждане и разработването на планове за управление. Забавянето на създаването на структури за управление води до неусвояването на средства по Програмата и дори от загубването им. Горните обстоятелства налагат предприемане на действие за приемане на Законопроекта. Беше възприет подходът изменението на спорни текстове да бъде отложено за следващия Закон за изменение и допълнение на биологичното разнообразие, като в спешен порядък бъдат разгледани основните текстове, въвеждащи комуникиране със службите на Европейската комисия подходи и текстове, по които не е имало възражение.
Във връзка с изложеното на заседание на Министерския съвет предложихме отпадането на параграфи от първоначално подготвения и подложен на обществено обсъждане Закон за изменение и допълнение. При това положение от общо 42 параграфа на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, напълно отпаднаха 13, 1 отпадна частично, а по 23 параграфа нямаше бележки, а 5 трябваше да се запазят въпреки получените по тях становища.
Предвид гореизложеното, считаме, че с частичното приемане на Законопроекта е направен компромис, който обаче ще даде възможност да се намерят решения на много от повдигнатите в годините въпроси, относно ефективното управление на мрежата „Натура 2000“ в България и значително намаляване на рисковете от неблагоприятни последици за държавата.
Своевременното приемане на Законопроекта е критично важно, тъй като поставя основата за решаване на няколко основни и времеемки въпроса, а именно: сформиране на управленски структури и изграждане на техния капацитет; разработване и приемане на териториални планове за управление за всичките 341 защитени зони; изпълнение на заложените приоритети и ефективното разходване на предвидените средства по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ и други източници на финансиране, които въпреки че за много от Вас звучат различно, са в една последователност една спрямо друга.
Това, след като станах министър, бяха основните мотиви, които ме накараха да възприема голяма част от исканията на Зелените, не мога всички, и да предложа този Законопроект на Министерския съвет.
Благодаря на всички членове на Министерския съвет и на премиера, че го приеха и го предложиха на Вашето внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Министър, за представянето на Законопроекта –законопроект, който беше предмет на дълги обсъждания и немалко страсти, разнопосочни мнения и становища.
Разбирам и подходът, който е възприет от Министерството във връзка с целта максимално бързо да бъде усъвършенствано законодателството от гледна точка и на изпълнение на ангажиментите, произтичащи от европейското законодателство, и необходимостта да бъде стабилизирана нормативната уредба, и да бъде установена система за управление на мрежата „Натура 2000“.
Уважаеми колеги, на страницата са публикувани становища по Законопроекта, получени от: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България, ВВФ – България, организацията за туризма на Калиакра, Националния природно-научен музей към БАН, СДП – Балкани, Българска стопанска камара, Национална асоциация „Българско Черноморие“, Лесотехническия университет – София, и Асоциация на парковете в България. На заседанието присъстват и представители на неправителствени организации.
Сега бих искала да дам думата на народните представители за въпроси, мнения, становища по така представения законопроект.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Аз се извинявам, че пак вземам думата, но искам да се извиня предварително, тъй като имам и друг ангажимент, ще се постарая да остана до края, защото е важна темата. Но ще ме извините, ако тръгна по-рано и Ви благодаря още веднъж.
Темата е много голяма, Вие правилно я позиционирахте и тя е свързана с много други хоризонтални и вертикални теми. В същото време трябва да отбележа, че към момента – по начина, по който е решен въпроса, спокойно мога да кажа, че и от страна на инвеститорите, и от страна на частните собственици на земи, попадащи в „Натура“ зони, и от страна на Зелените организации, всички имат претенции и забележки по начина, по който е представен този законопроект.
Аз се опитах, тъй като е доста широка темата, ще навляза още малко, но само маркирах няколко неща, които Ви давам като пример и илюстрация, и може би трябва да вървим към някакво предложение, което да е работно и да върви в посока на изчистване, защото темата е изключително важна.
За мен подходът за управление на „Натура 2000“ е заложен по начина, по който е интерпретиран в този законопроект, и в самото начало искам – без да обиждам никого, да кажа, че според мен е неправилен и ще ни доведе до резултат, който ще надхвърли нашите очаквания, но в отрицателен смисъл.
Не искам да развивам тази тема, тя е много дълга, дай боже, да я обсъждаме в по-експертен и политически състав и всеки да даде най-доброто, но за мен новият четиристепенен подход, който изследва биогеографските райони, „Натура 2000“, местата, находищата и четвъртият го забравих, да, това е стратификацията, според която се извършва и към момента мониторингът на биоразнообразието в България във връзка с шестгодишното докладване. Тоест нямаме нищо ново, но да сложим точка тук.
Представям Ви сега малко факти и е хубаво да ги коментираме. В момента в Министерството – направих си труда да ги опиша, има Съвет на учените, Висш експертен екологичен съвет и Национален съвет по биологично разнообразие. От това, което прочетох до момента за новия подход, колеги, се предлага следното: нов орган – Национален консултативен съвет за мрежата „Натура 2000“, регионални органи за управление на защитени зони – 16 броя по територията на РИОСВ, и съгласно частичната оценка нови 140 човека на щат, които ще харчат 35 млн. лв. на година, така го прочетох аз.
Като имаме предвид и следния факт, че Европейската агенция по „Околна среда“ е орган на Европейския съюз, а Изпълнителната агенция по околна среда с всичките ѝ правомощия, която е администрация на министъра на околната среда и водите, няма абсолютно никакви правомощия. Искам да напомня само, че имаме три национални парка, освен тези 16 регионални инспекции, имаме 55 резервата, имаме природни паркове, за които отговаря Министерството на земеделието. Аз пространствено не мога да си представя какво ще се случи?!
Според мен ще има казуси, при които за едно и също находище или защитена територия или зона ще има няколко отговорника – първо два РИОСВ, второ – природен или национален парк, резерват и така нататък, тоест дори и пространствено този нов подход според мен няма да даде тези резултати.
Така че със сигурност в най-добрия случай ще се „въздържим“ сега на подобно одобрение от нашата група, но за да активизираме един изключително сериозен разговор на тази тема, защото, ако е счупен според нас подходът, няма да можем да построим нещо легитимно и работещо.
В заключение, казвам следното: няколко пъти в това, което чета, се позовавате на европейска практика. Но от това, с което се запознах, става въпрос за едни тематични разработки на Европейския тематичен център, който е една структура, която представя в идеален вариант какво би се случило с човешкото действие по отношение на природата.
Към момента, колеги, мога да Ви кажа, че подобен подход няма аналог в нито една европейска държава с всичките компликации, с които Ви го посочих. Тоест на базата на един доклад и на разработка на Европейския тематичен център ние да залагаме на практика такъв подход, ще стане голяма беля според мен. Това е моето мнение. Благодаря, защото говорих много.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Костадинов.
Колеги, други изказвания?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Колеги, уважаеми господин Министър! Аз също ще кажа моите бележки, но като цяло бих искал да кажа, че приветствам внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, защото е доста по-умерен, както и Вие посочихте от варианта, който беше представен за обществено обсъждане.
Ще кажа защо. Защото доста крайни и спорни тези са премахнати, много по-умерен е този вариант в сравнение с това, което е представено и считам, че това е в правилната посока по отношение на този вид законодателство и на конкретния. Ние ще го подкрепим и аз ще подкрепя този законопроект на първо четене, защото принципите и философията, залегнали в промените, са добри, но определено се надявам, че ще можем да подобрим текстовете с усилията на екипа в Министерството. Естествено, колегите тук биха се включили, а и аз, за да се променят част от текстовете между първо и второ четене.
Подкрепям нормативното уреждане и приемането на Националната приоритетна рамка за съдействие за „Натура 2000“, подкрепям нормативното определяне на органа по управление на мрежата „Натура 2000“ и въвеждането на задължително, а не, както досега – пожелателно разработване на планове за управление на защитените зони. Също така подкрепям промените, свързани с вноса, износа и реекспорта на екземпляра от видове, съгласно Приложение AIP от Регламент № 338/97.
Но има неща, които са неприемливи за мен, а предполагам, че и за хората, които са видели текстовете и малко разбират от материята, даже във връзка с процедурата, която върви, бележките от доклада в препоръките на Сметната палата не са основание.
Аз ще бъда малко по-конкретен, по-общо казано, от колегата Костадинов къде са бележките, които бих искал и се надявам да преодолеем между първо и второ четене, ако се споделят като такива. Защото, ако те останат в този вариант, впоследствие при прилагането на Закона и на подзаконовите нормативни актове, ние определено бихме имали и Вие всички, цялата ни общественост определени проблеми.
На първо място, от направените предложения в Законопроекта излиза, че… Дали мога повече време да ползвам, госпожо Председател?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Излиза, че ако цялата или част от защитената територия по Закона за защитените територии, която се намира в някои от трите национални парка, се включи в защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие, то освен планът за управление на Националния парк трябва да има и териториален пак за управление на защитената зона. Не е ясно от текстовете кой как стои в един или друг аспект в правния мир тук.
Затова това трябва да се изясни кой е водещият и по какъв начин ще се разположат, така че да няма колизии между двата плана за управление, които ще бъдат в сила и в действие.
Разпоредбата на чл. 14 от действащия Закон за ЗБР предвижда, че защитените територии, попадащи в границата на защитените зони, се прилага в Закона за защитените територии. Но предлаганото изменение на Разпоредбата на чл. 27 императивно предвижда, че защитените зони се разработват, а и ще бъдат разработени териториално и планове за управление.
Не е предвидено териториалният план да се съвмести или да се съгласува по какъвто и да е начин за управление на Националния парк и трябва да забравим, че съгласно чл. 56 от Закона за защитените територии плановете за управление се съобразяват само с изискванията към категорията „Защитена територия“. Режимът на защитената територия, определен в заповедта за нейното обявяване, изискванията на международните договори не само създават предпоставка за два различни плана за приемане от два различни органа, естествено, но не е ясно и кой план ще се прилага с предимство и кой, както и преди малко казах.
След това трябва да е ясно кой ще е компетентният орган във връзка с ръководството, нали? В единия случай, ясно е Националният парк по какъв начин се управлява, а защитените зони ще бъдат под юрисдикцията на директорите на регионалните инспекции по околна среда и водите. Това също е добре, мога да бъда обстоятелствен, да посоча кой член и така нататък. Бих могъл бележките да Ви ги представя, господин Министър, и на колегите тук, когато е необходимо, също да има добра субординация.
По отношение на акваторията на Черно море и там също не е дефинирано, употребява се в Закона, не е ясна и точна дефиницията, а трябва да е ясно какво влагаме като съдържание в дефиницията за акватория на Черно море. И двата субекта, които са като регионални инспекции в Бургас и Варна, ясно е техният обхват докъде е – по общини, по територия, по сухоземна част и впоследствие басейновите дирекции, компетенциите. Всичко това също трябва да бъде ясно разграничено.
Прекалено много време ще отнеме, госпожо Председател, защото, ако се впусна… Подготвил съм текстове, за които имам готовност да ги представим на експертите от гледна точка на това Законът да бъде действен, ефективен и работещ и да има йерархия такава, каквато е предвидена и съществува в законодателството. С новата уредба трябва да подобрим обществените отношения, а не да ги комплицираме и да знаем кой е водещ, кой не е водещ, кой какви задължения ще има и така нататък. Не трябва да има колизия и в това отношение правя сериозни бележки, които, надявам се, ще можем да ги преодолеем между първо и второ четене.
Като цяло подкрепям духа и философията на промените и още повече промените, които са настъпили от общественото обсъждане до представянето на Закона в Министерския съвет. Така че трябва да го подкрепим във връзка и с наказателната процедура, и с оглед на един по-ефективен, действащ режим.
Както казах, трябва да се търси като цяло балансът по отношение на защитените зони и да отстояваме нашите позиции – и в активен диалог, и с Европейската комисия. Считам, че можем да постигнем едно добро законодателство и едно добро уреждане на обществените отношения в страната ни. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Чакъров.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Множеството становища по Законопроекта показват, че неговото значение е голямо, което ни задължава в работата ни.
По отношение на становищата, с които се запознах, аз не съм експерт в тази област, но виждаме, първо, една нишка, че почти всички са съгласни, че нов подход при управление на зоните от „Натура 2000“ е необходим, а също така, че защитените зони трябва да бъдат финансово обезпечени. От друга страна, са изказани притеснения, че някои от текстовете могат да доведат и до наказателна процедура, защото противоречат на директивите.
Големият обем текстове, смятам, че не могат да бъдат изчистени в периода за предложения между първо и второ четене, затова смятам, че е добре да създадем работна група, която да изчисти тези проблеми с ясното съзнание, че такава законодателна инициатива е необходима и предвид големия обем становища.
Господин Министър, като вносител искам да чуя Вашето становище: дали смятате, че такава работна група трябва да бъде създадена?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Ако позволите да приключим с изказванията на народните представители и след това?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Министър, „Обединени патриоти“ приветстват внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Той не само синхронизира българското с европейското законодателство в тази сфера, но и създава добри възможности и регламенти, както и териториални поделения за управление на „Натура 2000“, това е нещо изключително положително.
Естествено, има много различни мнения, ние прегледахме становища, които са постъпили в Комисията по околната среда и водите по този законопроект някои от тях са противоречащи си едно на друго, но съвсем логично и нормално е. Знаем колко широк обществен отзвук има тази тема, тя през последните десетилетия последно занимава и непрекъснато общественото пространство, медиите, често пъти се стига и до ескалация, и до напрежение по темата.
Радва ме, че този Законопроект, както беше наречен преди малко от един колега – умерен, без да има крайни решения в него, които да бъдат в интерес на една страна и да дават приоритет на нея, отразява обективно всички тези интереси, които са в сферата на биологичното разнообразие.
Виждаме, че в Националния консултативен съвет към министъра на околната среда и водите по мрежата на „Натура 2000“, както там, така и в Комитета на заинтересованите страни към регионалните екоинспекции се предвижда да влизат представители на различни институции – не само държавни и общински органи на управление, но и на неправителствени организации и хора, които са собственици на земи на територия по „Натура 2000“.
Мисля, че това е добрият подход, според който може да се намери пресечната точка между всички интереси по отношение на биологичното разнообразие. Така приветстваме този подход, естествено, има противоречие относно това кои органи точно да ръководят съответните звена, а едно от предложенията, например към областните управители, е да бъдат насочени.
Мисля, че това, което е предложило Министерството и естествено с корекции, които ще бъдат предложени от различните парламентарни групи, е изключително справедливо. То отразява интереса на българската държава, на биологичното разнообразие, на неправителствения сектор и на хората, които са собственици на земи. Държа да подчертая това, тъй като те бяха пренебрегвани като че ли през последните години. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Богданов.
Последно, от името на парламентарната група, бих искала да изразя подкрепата си за представения Законопроект. Ние смятаме, че този проект трябва да бъде подкрепен не само защото чрез него се цели усъвършенстване на законодателството, което е една стъпка напред в усилията за изграждане на стабилна и устойчива система за защита на природата чрез грижа за зоните от мрежа „Натура 2000“, но това е усилие от страна Министерството на околната среда и водите – резултат от многогодишните трудности да се преодолеят дефицитите, свързани с постигането на целите по двете директиви, и гарантиране на баланса за защита на природата, а от друга страна, с възможност за развитие на икономическите дейности, тоест постигането на баланса между социално-икономическото развитие и защитата на природата.
Не напразно и в диалога с Европейската комисия се акцентира върху необходимостта да се заложат ясни и конкретни цели, и разбира се, да бъдат съблюдавани, касаещи съхранението на местообитанията и видовете, които са идентифицирани в зоната „Натура 2000“.
Що се отнася до коментарите, изложени до тук и в становищата, които са получени по Законопроекта, разбира се, и в годините досега, както и колегите споменаха, понякога са били и бурно изразявани и са предизвиквали немалко емоции и напрежение. Смятам, че наистина бихме могли в духа, в който работим с колегите в Комисията по околната среда и водите, да прецизираме текстовете, да предприемам експертен подход по изчистване на текстове – там, където е необходимо във формата на работна група и след гласуване на първо четене на Законопроекта.
Лично аз бих искала да акцентирам и върху необходимостта да бъде насочено вниманието и към научния подход, а именно темата за първичните данни и тяхната верификация, като това е основата за определянето на целите на защита.
В заключение, разбира се, изразявам подкрепата на парламентарната група. Желанието ни е за своевременно предвиждане на законодателния процес, но със стъпките, които гарантират прецизност и експертен подход във фазата на изготвянето на финалните текстове по Законопроекта.
Ако няма други колеги от народните представители, които имат желание да се изкажат, ще Ви дам думата за отговор и коментар по изложените становища.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, ако има въпроси ще ги зададете към директора на Националната служба за защита на природата.
Вие много правилно, госпожо Председател, казахте, че с години този законопроект е обсъждан, предлаган, стига се до някакво решение, връща се, тоест поляризацията със сигурност я има. Ще дам пример с Перник, половината град казват: моля ти се, спри го, а другата – що ни спря топлата вода, и ти си по-средата. Предполагам, че по същия начин се е чувствало Министерството в продължение на години, когато е трябвало да приеме този закон – има и доволни, има и недоволни.
Само ще изброя, че бяха 42 параграфа, а напълно отпаднаха 13, тоест ние вече направихме голям компромис и се съобразихме с исканията. Един отпадна частично – 14 значи, а по 23 параграфа нямаше бележки и те са включени. Единствено едни пет параграфа трябваше да се запазят въпреки получените становища, тоест ако може на 99,99 всичко, което останалите искат да включим, но нямаше как. То тогава е безпредметно да приемем този закон.
За работна група има възможност и на всяка цена тези пет параграфа да бъдат обезличени, видоизменени, например неработещи, мисля, че не е правилният подход. Не мога по никакъв начин да не декларирам пред Вас, че ние ще направим всичко възможно да помогнем в какъвто и да е формат, в каквато и да е работна група с целия наш експертен потенциал, защото е важно за нас този законопроект да бъде възприет. Радвам се, че три от политическите сили гледат на него по този начин.
Разбира се, че винаги би могло да се направи нещо по текстовете, а който си мисли, че е съвършен и че неговият текст е най-добрият, мисля, че дълбоко греши за каквото и да е.
Не са 35 милиона, ама са за 10 години – 10 години и 35 милиона, значи по три милиона и половина. Пространствено не си представяте няколко отговорника за една контролна дейност. Представете си, че е само един отговорник и не улучим подходящия, то тогава какво правим като сам ще контролира себе си?! Мисля, че предложеният механизъм е добър. По това си приличаме, защото и аз не си представям как може да има един отговорник, а пък 10 НПО да го контролират и да усвояват не по-малка сума от тази, която отговорникът за дейността си усвоява.
Така че различна е гледната точка, нека да не я изкривяваме повече отколкото трябва. Да, колкото са му дали, той всичките ги е усвоил. Съгласен съм, то сега изведнъж това са много пари, но иначе да дадем три пъти повече пари, за да проучим проблема дали толкова пари трябва да се дадат, това не го приемаме за нередно, го приемаме за нормално.
Нека да не затъваме в детайли. Смятам, че така предложеният Законопроект – недейте да мислите, че ми е било лесно и в Министерския съвет да убедя останалите членове, е възможност ние да имаме база, над която да надграждаме. Смятате, че няколко контролни органа са много, но нека да дойде времето и да се убедим, че един или два ще свършат работа и ще ги намалим?! Лесна работа, но нека да дадем старта и да видим как работи.
Винаги законодателството догонва потребностите. Имаш едни норми, нещата се променят, виждаш, че не работиш – променяш ги. Тук сме се опитали на максимално да се съобразим и аз направих изключително много отстъпки по чужд законопроект, но така или иначе като министър длъжен съм да го предвидя. Самият аз се съобразих с изключително много искания, да го кажем, на Зелените. Не мога с всичко и максимално! Нека целта да не бъдат тези параграфи, които на всяка цена да бъдат обезличени, те са важни и трябва да ги има.
Законопроектът е добър и дава една прекрасна възможност да надграждаме за в бъдеще. Хубаво е, когато останалата част се контролира от РИОСВ-тата и другите контролни механизми, то и тази да се контролира. В противен случай казвате: едни взимат проби, а другите, но едни и същи трябва да взимат проби.
Така че ние общо взето препокриваме органите: съобразяваме се и с обществените съвети, и с обществените нагласи. Не е лесно приемането на този законопроект, но ние сме длъжни да го направим, защото той е в една косвена връзка с редица други проекти, европейски, така че е крайно време да не отлагаме това приемане. Благодаря на всички политически сили, които изразиха готовност за подкрепа. Още веднъж заявявам, че ще участваме във всички възможни формати и групи, които уважаемата госпожа председател прецени. Разбира се, приемаме всички добронамерени предложения за промяна на текста.
Съвсем скоро имахме случай по един законопроект – текста на господин Чакъров беше по-добър от този, който ние предложихме, и на мен ми беше странно, когато ги сравних. Факт е, че неговият текст беше по-добър. Както виждате, той не се е борил за авторство, но пък беше редно да признаем, че неговият текст е по-добър и беше редно той да остане в окончателния вариант.
Още веднъж благодаря. Ако имате допълнителни въпроси, тук е господин Мирослав Калугеров, той би могъл да Ви отговори, защото участва от началото до края на процеса и до внасянето му в Министерския съвет. Лично аз смятам, че ще Ви е по-полезен в работната група, но Ваше е правото, с радост ще отговорим. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, уважаеми господин Министър.
Все пак искам да кажа, че целта ми е максимално експедитивно да работим по този законопроект, имайки предвид спешността и очакването от страна на нашите партньори от Европейската комисия. Така че благодаря за готовността да излъчите представители на Министерството, които да работят по финалните текстове.
Колеги, други изказвания? Няма.
От неправителствените организации? Предполагам, че сте запознати с регламента – в рамките на максимум две минути имате възможност да изразите мнение, като ще Ви помоля да се представите. Да сме наясно, че становището е изразено в писмен вид, така че наистина ще Ви помоля по-стегнато.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ: Аз ще бъда много кратък, благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моето име е Димитър Канариев от Национална асоциация „Българско Черноморие“. Както стана ясно, изразили сме подробно становище с мотиви на вниманието на уважаемата Комисия.
Това, на което бих искал да акцентирам, е, че така предложения Законопроект не е въведен с необходимата тежест императивният текст на чл. 2, т. 3 на Директивата за местообитанията, който гласи, че „всички мерки, които се взимат по защитените зони се съобразяват с регионалните икономически и културни особености“.
На следващо място, от международната практика визирам Франция. Там има само две заинтересовани страни – държавата и собствениците и ползвателите на имоти. Позволихме си преди началото на заседанието да Ви дадем една кратка заповед, действаща заповед за защитена зона от Франция, която заедно с подписа на министъра е в обем една страница. В нея ще обърнете внимание, че липсват забрани. В България подходът, който налага Закона за биологичното разнообразие, е с едни дълги заповеди със забрани за човешка дейност.
Ще дам пример с такава действаща забрана от 12 декември 2017 г. за комплекс „Калиакра“, където има приоритетно местообитание, с което всички сте запознати – понтсарматските степи, и там има забрани, изключващи всякакво строителство и всякаква селскостопанска дейност. От декември месец досега нашата държава не успя да намери работещ механизъм, с който да компенсира собствениците и ползвателите на земи.
Доколкото ми е известно, там има свързани земеделски плащания по директивите за птиците, за местообитания за земеделски земи, за урбанизирани имоти, каквито са голяма част от конкретните, попадащи в понтсарматските степи, урбанизирани с право на строеж, които самата държава назад във времето е продала.
Очакваме във закона, който ще бъде приет – и това е във Вашата власт наистина като представители на собственици, ползватели на земи пряко засегнати и потърпевши от досега действащия закон, да помислите и за изпълнение на чл. 6.1 от Директивата за местообитанията, където на договорна основа, тоест всеки един засегнат собственик трябва да бъде със съответната институция да има договор, в който да има осъзнати ангажименти и за двете страни да бъде стимулиран, да бъде компенсиран за всички щети, които претърпява. Все пак частните имоти, доколкото имам информация са около 8 хил. кв. км от освободена територия на България, които попадат в „Натура 2000“.
И в заключение, само ще кажа, че си позволихме от официалния сайт на гръцкия парламент да Ви представим един кратък анализ за приетия на 4 май Закон за мобилизиране на законодателството в областта на околната среда на Гърция, с цел насърчаване на инвестициите, където се предвиждат наистина доста ясни регламенти, зониране на зоните според вида на необходимостта от консервация, увеличаване на срока на екологичните оценки и много, много по-бързо, до 150 дни едно общо разрешително за всякакви инвестиционни дейности. Благодаря Ви за вниманието още веднъж. Бих искал да кажа, че сме изпратили подробно становище по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Желаете ли да коментирате нещо?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За Гърция. Имал съм възможност да бъда там, не съм видял такова застрояване, каквото има по нашето Черноморие и механичните сравнения – брой плажове, брой туристи, брой това, брой мерки понякога са в наш интерес, понякога – не са. Също така не съм чул Гърция да е изкупила редица острови от собствениците, защото решава, че ще ги ползва за други цели.
Това е въпрос, който трябва във времето да се реши. В момента на Вас Ви казвам само едно нещо: купете ни земята, а после ще говорим за цената. Вие се съгласете да я купите, после ще определим цената. Така че аз в този разговор не мога да участвам, защото не съм финансов министър.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Още един желаещ за изказване.
Заповядайте.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Василева, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми директори на дирекции към МОСВ, уважаеми гости! Тодор Георгиев от Гражданско сдружение „Хармония“.
Приветствам най-после стартирането на промяна в Закона за биологичното разнообразие – закон, който е мракобесен, такъв закон в Европейския съюз нямаше и няма нито едно европейско законодателство. Проверявали сме го – един от един. Може да го отворите и да видите докъде са стигнали Вашите колеги, така щото от Европейската комисия да им направят остра бележка, за да могат да премахнат цяла глава, а тази глава беше – не стига, че има защитени зони, ами и буферни зони. През 2005 г. влезе най-мракобесният текст, който задължава министъра да издаде задължително заповед със забрани и ограничения, която да не може да бъде обжалвана.
Уважаеми народни представители, зоната „Натура 2000“ е разположена върху земя, голяма част от която е земя на хората. Тази земя след колективизацията беше уж върната, ама ужким, защото дойдоха други, които я обсебиха през закон, и оставиха много хора без поминък, без грам стотинка. Никакви компенсации за тези забрани и ограничения досега – от 2005 г. откакто е влязъл текстът, никакви! Щом е толкова ценна природата, обърнете внимание, че ние и нашите деди сме я опазили – въпреки Народното събрание, въпреки законите. Вие разполагате с нашата земя законодателят така, все едно е Ваша. Е, не е, не е, не е! Въпреки че в Закона пише: не се отнема собствеността.
Поддържам становището, внесено от Национална асоциация „Българско Черноморие“, но чл. 12 трябва да бъде променен като отпадне поне – говоря – поне ал. 7, където заповедите са необжалваеми и ще Ви обясня защо простичко. Най-рано след пет години могат да влязат…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин Георгиев, ще Ви помоля да се придържате към регламента и да съблюдавате времето.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ: Мога да влязат плановете за управление, дотогава хората ще бъдат отново ограбвани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване на Законопроекта.
Желаете ли да коментирате преди това нещо?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Познавам този човек, не съм го виждал от 20 години и ми е мъчно, защото не можах да го позная веднага и него и братчето му. Возили са ме с лодка в морето, знам, че имат имот, който закупиха и не можаха да си построят нищо, защото изведнъж държавата им наложи страшни санкции. Просто се чудех откъде го познавам, сега като му чух гласа се сетих, че всъщност го познавам от много, много години. Много харесвам и него и брат му. Имаха телевизия в Поморие, страшни бизнесмени са и много ги боли за града, и за всичко, което се случва.
Ако мога да му помогна за там, това село с радост бих го направил, защото знам, че целия си живот го посветиха там. В конфликт на интереси съм, не мога да се изкажа, защото не мога да му откажа на него, а като министър трябва да заема друга позиция. Но пък Вие може да промените закона поне в тази си част, която той спомена, ако прецените за необходимо. Още веднъж се извинявам.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
И така, колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 5 март 2020 г.
Който е „за“ приемането на Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Закривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.

(Закрито в 16,26 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева


Стенограф:
Мария Петрова