ПРОТОКОЛ № 58

---

На 30 юни 2020 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г. и приет на първо гласуване на 5 юни 2020 г.

Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по околната среда и водите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,08 ч. и ръководено от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите.
Благодаря на всички Вас, които се отзовахте на поканата ми, днес да проведем обсъждане във връзка с Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 5 март 2020 г. и приет на първо гласуване на 5 юни 2020 г.
Днес, заедно с нас, са представители на научните институции, на неправителствения сектор, на бизнеса. Отправихме покана и към Националното сдружение на общините в Република България, но, за съжаление, не виждам техни представители.
Постарахме се в днешния формат да отправим покана към всички, които изразиха мнение по текстовете от Законопроекта и в становищата, които са представили, и са качени на страницата на парламента. Имаме над 15 становища по този законопроект. Разбира се, да откликнем и на притеснението на гражданите, което беше изразено само преди няколко дни чрез организираната протестна акция, да отговорим на притесненията, да чуем мнението на всички. Разбира се, целта ни е да намерим разумното сечение, което да ни доведе до консенсус относно усъвършенстване на законодателството, свързано с биологичното разнообразие и по-конкретно управлението на мрежата „Натура 2000“.
Преди всичко бих искала да благодаря на всички Вас за отговорното отношение към въведените противоепидемични мерки. Благодаря за това, че съблюдавате социалната дистанция и носите предпазните си маски. Мисля, че трябва да бъдем наистина внимателни към това.
Бих искала като начало да помоля всеки от Вас, когато вземе думата за изказване, да се съобразява и с ограничаване на изказването си в рамките до три минути. Доста голям е броят на присъстващите. Предполагам тези, които ще искат да изразят своето становище и мнение ще бъдат много, така че нека да се опитаме да съблюдаваме този регламент.
Знаете, че Законопроектът беше внесен, както казах, от Министерския съвет. Ще дам думата на министъра – господин Димитров накратко да представи Законопроекта. Той беше представен, разбира се, по време на първото гласуване, но все пак да сложим началото на дискусията. След което ще дам думата и на вносители на предложения между първо и второ гласуване, на народни представители, които биха желали да се изкажат. След това на всеки един от представителите на заинтересованите страни, който желае да изрази своето мнение.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, дами и господа народни представители, уважаеми гости и представители на академичната общност! Основната цел на Законопроекта е да бъде въведен нормативно новият подход за управление на мрежата на „Натура 2000“ в България.
Подходът е разработен от международен екип и отразява последните тенденции при управлението на „Натура 2000“. Целта на подхода е да се постигне по-пълно и по-добро изпълнение на двете природозащитни директиви на Европейския съюз.
По време на разработването на подхода и Проекта на Закона за изменение и допълнение за Закона за биологичното разнообразие бяха проведени редица срещи, работни групи, кръгла маса, публични обсъждания и други публични събития, в рамките на които бяха обсъдени възможните подходи за управлението на мрежата „Натура 2000“ с всички заинтересовани страни.
Вече четири години трае този процес, по време на който е обсъждано как е по-добре да се управляват защитените зони, които заемат близо 35% от територията на България. Това, което стана пределно ясно за тези четири години, е, че има две крайно поляризирани групи в обществото, които не желаят да се изслушат и да проявят разбиране едни към други. Днес например протестират природозащитните организации. Преди това протестираха представителите на местните общности, собствениците на земи в „Натура 2000“. Да не изброявам.
На тези групи искам да кажа с цялото подобаващо, разбира се, уважение и зачитане, че колкото повече се отлагат решенията в сектор „Природа“, толкова по-висока ще е цената, която ще плати цялото общество. Ще загуби и природата. Ние всички живеем в една и съща територия и колкото и да не се харесваме, трябва да се научим да живеем заедно и да зачитаме исканията един другиму.
Цялостната политика за „Натура 2000“ в Европа се гради на добрата комуникация и сътрудничеството между заинтересованите страни, включително и социално-икономическия сектор, който на практика управлява голяма част от територията.
От ключово значение са въпросите: как да се постигне по добра ефективност и ефикасност в планирането и прилагането на консервационните мерки, как да се увеличи ангажираността на местните общности, както и на останалите заинтересовани страни по отношение на „Натура 2000“, така че да се постигне необходимия баланс между природата, хората и икономиката?
Нашата амбиция е да намерим практически решения на тези проблеми и да се подкрепят по-интелигентните приобщаващи подходи. Стимулиращи пълноценното участие на собствениците и ползвателите на земя, на научната общност, на природозащитните неправителствени организации. Целта ни е да развием капацитет на регионално ниво. Това е целта на този законопроект. Там – близо до природата, близо до хората. Природозащитата насила няма как да бъде направена. Никой насила не може да я наложи. Досегашният ред, който възпроизвежда, някакви стари похвати на командно административен подход, смятам, че за всички е ясно, че се е доказал като неефективен. В направените от нас предложения максимално се съобразихме с мненията на заинтересованите страни, но не можем да се съгласим, че настоящата нормативна уредба може да реши всички натрупани в годините проблеми по един принципен и устойчив във времето начин.
Относно внушенията, които се правят в обществото, че предлаганите промени противоречат на европейското законодателство, обръщаме внимание, че представителите на Европейската комисия оцениха новия подход като амбициозен и съответстващ на изискванията на директивите. Многократно в кореспонденцията ни службата на Комисията посочва, че очакват в България незабавно насочване на сериозни усилия за проверяване на натрупаното забавяне с години по приемането на Законопроекта и същевременно приемане на действия по реално въвеждане в изпълнение на подхода за управление. Ние сме изключително много закъснели.
Във връзка с изложението на заседание на Министерския съвет, предложих отпадането на параграфи от първоначално подготвения и подложен на обществено обсъждане Закон за изменение и допълнение. Тоест, там на своя глава направих изключително много отстъпки от вече планирани текстове, обсъдени текстове. При това положение от общо 42 параграфа на Закона за изменение и допълнение, напълно отпаднаха 13 параграфа, един отпадна частично, по 23 нямаше бележки, а 5 трябваше да се запазят въпреки получените по тях разнопосочни становища. Всичко, което можеше, е направено.
С орязването на Законопроекта е направен компромис, който обаче ще даде възможност да намерят решение много от повдигнатите в годините въпроси относно ефективното управление на мрежата „Натура 2000“ в България и значително намаляване на рисковете от неблагоприятни последици за държавата.
Своевременното приемане на Законопроекта е критично важно, тъй като поставя основата на решаване на няколко основни времеемки въпроси. А именно: сформиране на управленски структури и изграждане на техния капацитет, разработване и приемане на 15 териториални планове за управление за всичките 341 защитени зони.
В случай, че промените не се приемат, наказателните процедури ще преминат в съдебна фаза. Ще загубим средства и най важното – натрупаните в годините проблеми няма да се решат, а ще продължат да се задълбочават с всички произтичащи от това последствия.
Искам да заявя, че задълженията ми като министър на околната среда и водите се изчерпват с внасянето на този закон за изменение и допълнение в Министерския съвет. Това е финалът на четиригодишен процес.
Подкрепям текста така, както е внесен в Министерския съвет, каквото е следвало да се направи от страна на изпълнителната власт е направено. Разбира се, ще се съобразя с волята на народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Министър.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как ще бъдат изказванията? Общо по целия Законопроект, защото ние имаме доста предложения, или хронологично член по член?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Мисля, че времето няма да бъде достатъчно да изслушаме всички и да работим член по член. Това предлагам да бъде предмет на експертна работа впоследствие. Разбира се, може би и последваща среща в този формат.
Според мен целта на днешната среща е да се очертаят позициите. Вие, както прецените, разбира се. Можете да представите предложенията, които сте внесли между първо и второ четене или конкретно да коментирате текстове. Това няма формата на работна група, която параграф по параграф да разглежда текстовете на Законопроекта.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тогава като философия на нашите предложения - ние обръщаме внимание върху това, че този законопроект не трябва да бъде ориентиран само единствено, едностранно към спазването на определени екологични, биологически изисквания, но трябва да бъде съобразен и с териториите, върху които действа. Това са защитените територии, които, както спомена и господин Министърът, са в доста голям размер на територията на България. 35% – такова чудо не знам да има някъде другаде?! И това в най-бедната в икономически аспект държава на Европейския съюз, което ни задължава като хора, които би трябвало да носят отговорност не само за мравките и буболечките, но и за хората, които живеят на тези територии, да се съобрази този закон и с тях.
По тази причина философията на нашите предложения е подчинена на съобразяването, съблюдаването и на устойчивото развитие на тези региони. В частност - на хората, които са притежателите, собственици на земи и които в случая не би трябвало да бъдат в ролята само на едни изпълнители на не особено ясни за тях и мотивирани законови разпоредби, но те трябва да бъдат и активен участник в този процес. Сигурен съм, че това поне за левите партии би трябвало да е много добре разбираемо и да предизвика тяхната подкрепа.
С други думи, в нашите предложения навсякъде се въвеждат едни добавки, които да са свързани с участието на гражданите, най вече на собствениците.
Съвсем не е вярна интерпретацията, която се разпространява по медиите, че в нашите предложения сме изолирали научната общност. Нищо подобно. Няма такова нещо! Нещо повече, тяхното влияние, тяхното значение в определянето на съответните ограничения и параметри, които са предмет на Закона, е безспорно. От друга страна, все пак научната общност трябва да бъде изпълнител на волята на въпросния Консултативен съвет и въпросните съвети по национално или биологично разнообразие, или консултативни съвети – така, както се приеме.
В общи линии, това са принципните предложения, които правим. Очаквам те да бъдат подкрепени поне от хората, които са наясно, че в тези защитени зони, в тези 35% от територията на България все пак живеят и хора. Това е най-общо.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Има ли други изказвания от страна на народните представители?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми гости и експерти, господин Министър, госпожо Заместник-министър, госпожо Василева! Първо, искам да Ви благодаря за днешната среща, защото ние в петък, призовахме от трибуната за такъв подход. Благодаря Ви, че се съобразявате с него, тъй като наистина е хубаво такъв важен Закон да бъде огледан, колкото се може повече, за да се намери доста балансирано и устойчиво решение.
На закачката на колегата Симеонов за левите партии, ние не се оттегляме от принципите на устойчивото развитие. Те са нашата кауза. Според мен чл. 2 на Директивата дава изключително ясна и добра свобода и рамка на това как държавите могат устойчиво да управляват процеса. Това, че до момента не е било така, е продукт на една нова българска история, в която всеки един от нас нещо е направил или по-скоро не е направил и положението в момента е такова, каквото е.
Вие, поставихте, господин Симеонов, съжалявам, че Ви цитирам, но е много важен въпрос. Очевидно нямаме възможност да вървим по членове, но всеки трябва да се опита да синтезира и философията на неговата парламентарна група и политическа сила, и да постави някои въпроси. Затова ще Ви помоля да разделя така изложението си – принципни неща, с които ние сме съгласни, несъгласни или имаме други предложения и някои конкретни текстове, които според нас са ключови и не могат да останат в този вид. Не знам дали ще се приеме такъв подход? Според мен ще е добър за дискусията.
Първото нещо, което искам да кажа, е, че сме категорични, че трябва да има ясно разграничение на три типа функции по отношение на подхода за управление. Тоест, тук забележката ние е чисто структурна. Не я наричам методическа. Ако има програмиращи и стратегически функции, те следва да бъдат в дирекция към Министерството на околната среда и водите. Вероятно това е НСЗП. Ако има имплементиращи или изпълнителни функции на целия процес на управление, за нас това е Изпълнителната агенция по околна среда - в качеството ѝ на Изпълнителна агенция. По отношение на провеждането на периодичния мониторинг на контрола – там е националната система за биологично разнообразие и базата данни BioMon. Няма в момента друга институция в България, на която да е вменено по закон и пред международните организации да събира, да мониторира и да прави доклади по отношение на тези данни. И ако трябва да има контрол на този процес, разбира се, по органиграмата в МОСВ, това е РИОСВ. Само че, с цялото ми уважение, регионалният орган, след това ще кажа какво ме притеснява, който е посочен като директор на тази регионална инспекция, с този закон му се вменява да координира, да организира, да комуникира, включително да изпълнява, да контролира, да анализира и да докладва. Такова тяло за мен не може да съществува, ако няма ясно разграничение. Тоест, всичко това, което върши сам директорът на РИОСВ, защото Вие сте го написали като орган. Органът не е РИОСВ като местна структура, а е ръководителят. Ще го разгледаме този подход, всички тези дейности – изпълнявайки, програмирайки, реализирайки, той трябва да се контролира, да ги верифицира и да си дава оценка. Това според мен няма как да стане.
Помните може би времето, в което лабораториите, когато бяха към РИОС-ите – колко жалби имаше и за конфликт на интереси от отделни фирми. И когато лабораториите отидоха към Изпълнителната агенция по околна среда, бидейки в сградата на РИОСВ, този проблем се реши. Така че за нас това е принципно, структурно. Не сме съгласни РИОСВ да изпълнява цялата палитра. Тук най-малкият проблем е, че трябва да бъде променена Конституцията, ако това остане така, защото пред европейските ни партньори, разделянето на функциите по програмиране, изпълнение и контрол, ако не са валидни, според мен няма да срещнем разбиране за такъв подход.
Второто нещо, което ни притеснява, е, че по смисъла на чл. 27, както е записана функцията на териториалните планове, обект на тези териториални планове са за управление на защитени зони. Само че, уважаеми колеги, знаете, че ние в България във ВиК стратегията се опитахме да управляваме водите по административен принцип, тоест водата да тече по административни граници. Сега ми се струва, че някой се опитва да твърди, че и биоразнообразието се движи по административни граници.
Въпросът е следния: ако плановете обхващат мерки само в защитените зони, то извън защитените зони има също „Натура“- места и териториалните планове, ако не ги покриват, тоест ако не ги разглеждат тях, ние как – да задам такъв въпрос – на биогеографско ниво, една от систематичните цели на подхода, как ще постигнем и ще измерим целите? Трябва да претендираме, че животните се движат само в „Натура“-зоните – нещо, което е логически и практически невъзможно. Териториалните планове ще разглеждат единствено и само защитените зони. А „Натура“ местата извън защитените зони? А за целия биогеографски район? Хайде оставете ги „Натура“-местата, а състоянието на видовете, основната цел за подобряване състоянието на видовете как ще бъде постигната на биогеографско ниво, ако разглеждаме с планове само защитените зони? Така че това са въпроси, по които е хубаво да има дискусия, но знаете, че има и цели за постигане на подобряване на състоянието.
И се връщам към първото, което казах: тъй като периодичният мониторинг, тъй като базата данни, тъй като това, което сме вменили на Изпълнителната агенция по околна среда, е нейно задължение, по това какво правим? Вие казвате тук шестгодишно докладване, на шест години – ако се наложи през две години. Но кой преценява дали се налага? Тази преценка чия е? Не е описано. В същото време няма средносрочна оценка, да кажем – не е заложена.
Така че това са неща, които може би ще ги изпратим, госпожо Василева, в писмен след дискусията, за да бъдат отразени.
Не знам дали съм ясен, но примерно в чл. 3, ал. 1, т. 1, включва не само защитените зони, но и защитените територии. Не трябва ли да има регламент, субординация, механизъм, по който да кажем планът за управление на „Централен Балкан“ – как отчита териториалния план от няколко РИОС-а? Ето това тяло го няма в Закона, този механизъм. Това е принципен въпрос.
Прави ми впечатление, господин Симеонов донякъде е прав, че са привлечени научните общности. Аз мога да кажа, че текстът, който е пред мен за комитетите – как се казваха от новата структура – на заинтересованите лица, научните общности ги няма, няма ги дирекциите на националните паркове и дирекциите на природните паркове. На тях им се вменява – ще Ви цитирам параграфа, в който е предложено това, на тях им се вменява да бъдат част от заинтересованите страни, по презумпция могат да бъдат. Но вижте, това е силно оръжие на МОСВ и на Министерството на земеделието. Дирекциите на националните паркове и на природните паркове, според мен, е редно да бъдат интегрирани в механизма на управление по отношение на задачата, която сме си поставили.
Нещо, което също смятам за важно – да, при този Комитет на заинтересованите страни научните организации ги няма. Четох го няколко пъти.
Притеснява ме и друго – в § 17, в новия чл. 115а казвате: „Национален орган по управление на „Натура 2000“ е министърът на околната среда и водите“. Може би има някаква юридическа трактовка, но може ли един министър да бъде орган? Примерно общинският съвет – орган, председателят на общинския съвет – да не е орган?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Може – да. Но как разсъждаваме ние? Националният орган, според мен, естествено, че трябва да е под ръководството на министъра, той трябва да е човекът, който да оглавява цялата тази структура и организация. Но за нас този национален орган трябва да е главна дирекция, дирекция. Вижте как е в Полша и в Румъния – там е агенция. Доста са примерите за такава национална агенция, която да управлява този процес.
Прави ми впечатление, че в Преходните и заключителните разпоредби на § 28 има колизия с текстовете по § 17 и моля да ги погледнете, защото функциите, които са описани в § 17, са различни от тези в Преходните и заключителни разпоредби на § 28.
Имам и два или три въпроса, с които смятам да завърша, защото нямам отговор на тях.
В § 18, когато описвате как изглежда Националният консултативен съвет за мрежата „Натура 2000“ към министъра на околната среда и водите, на мен не ми става ясно: остава ли дейността на Националния съвет по биологично разнообразие като функция по приемането на зоните и промените в тях? Към момента по действащия закон това е! Нищо не се казва за Националния съвет за биологично разнообразие в този закон.
Голяма част от дейностите и функциите, както ги чета, се припокриват от този нов Национален консултативен съвет за мрежата „Натура 2000“. Аз не мога да ги разгранича. Остава ли или не остава НСБР? Не създаваме ли изкуствено още един орган с припокриващи се функции? Това ми е въпросът.
В Преходните и заключителни разпоредби не сте дали и срок, в който министърът трябва да утвърди организацията, състава и структурата на Националния консултативен съвет, той виси малко във въздуха, няма указан изричен срок. Той може, ако е по ангажиран, да го отложи, ако бърза – да го направи по-рано, но е редно да има такъв срок.
И големите ни притеснения за това, че регионалният орган за управление на защитените зони е директорът на съответната регионална инспекция. Вижте какви неща – това, с което започнах –са вменени. Значи освен, че той утвърждава и разработва – първо, разработва териториалния план директорът като орган, той го утвърждава този план. Освен това се вменява, че осигурява комуникация, но той може да изпълнява и/или да координира, и в крайна сметка, да извърши оценка и да докладва поне веднъж годишно. Това е голямо притеснение за мен. Просто подходът трябва да бъде друг, защото създаваме субективно и централизирано позициониране, което според мен, вместо да го разширяваме по хоризонтала върху по-голям кръг от заинтересовани лица – четох доста от становищата – като че ли търсим баланс. Направи ми впечатление, че и предложенията на господин Симеонов и на тяхната политическа сила са такива, че говорят за интереса на собствениците. Да, има огромна логика тези, които са собственици на териториите – държавата, общините, физическите и юридическите лица, те да имат участие във вземането на решение, или те, изслушвайки учените, да управляват процеса. Това е окей. Но всичко трябва да се движи в една много чиста рамка, която е в смисъла и текста на Директивата и не може да се правят отклонения и своеволия, само заради интереса на някоя от страните. И в този смисъл – не може да координира, да управлява, да предлага, да разработва, да изпълнява и сам да си оценява този орган.
Казах Ви за дирекциите на националните паркове и природните паркове. За мен е огромна загуба това, че те не са предвидени в този механизъм.
Това е, като че ли основното. Имам още няколко неща, но виждам, че доста говорих и не мисля, че ще произведа нещо повече. По-скоро в писмен вид ще Ви представим доста по-детайлно нещата.
В заключение, не ми е ясно методическото ръководство, срокът от една година, който е вменен на министъра да разработва – как се субординира с Наредбата? Да не стане така, че с едно методическо ръководство ще променяме наредби и подзаконови нормативни актове?! Няма никаква яснота. Методическото ръководство, на което се залагат големи надежди, какво отношение ще има към бъдещата наредба, която трябва да влезе в срок до шест месеца от влизането на този закон? Аз се отнасям малко подозрително към това, освен ако няма Ваше пояснение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Продължаваме с изказванията. Не виждам желаещи от народните представители.
Ще моля всички, когато взимат думата, да се представят за протокола.
Заповядайте, имате думата.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ (Сдружение за дива природа „Балкани“ и Коалиция „Да остане природа в България“): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, нашето искане и то е било в рамките на тези четири години, винаги е било да има закон, който да съответства на изискванията на европейските директиви в България, работещ закон и да има ефективно управление на природата, така че да се постигне основната цел – нейното опазване.
Нашето искане в конкретния случай е всички параграфи по отношение на този законопроект, касаещи „Натура 2000“, да отпаднат и мотивите ни са следните:
Първо, всички тези параграфи въвеждат норми, които противоречат, явно при това, и съвсем очевидно за хората, поне които разбират, с изискванията на Директива 92/43 за природните местообитания. Става дума за императиви на тези директиви и затова тук даже не е въпрос на дискусия, тя може да бъде само чисто експертна юридическа. В тази връзка бих искал да кажа, че много бихме искали да станат публични в мотивацията на Министерството на околната среда и водите тези позиции на Европейската комисия при тяхната кореспонденция с тях и документите, които са обменяни, за да може въобще да се види за какво става дума, защото те всъщност, в нашата явност не присъстват. Само се говори, че има такива, никой не ги е видял, не може да ги обсъждаме. Но има явни писма, които са в кореспонденция с нас и Европейската комисия, в които ясно се посочва, че да, отговорността да приемем Закона е на нашата държава, но след това си носим отговорността и да, съответните принципи на директивите в момента не са защитени с едно такова действие. Примерно за принципа за най-добра научна информация.
На второ място, трябва да Ви кажа, че двете наказателни процедури, които са основен мотив за тези предложения, всъщност нямат никакви, никакви основания в тези наказателни процедури, касаещи липса на транспозиция. Просто няма. Те касаят единствено управленчески решения. Тоест въпрос на добри управленчески решения е да се затворят тези процедури. И искам да кажа, че нашите организации в Коалиция „Да остане природа в България“ са всички вносители на защитени зони и респонденти съответно на научната информация при внасянето им. Ние сме готови моментално да оказваме съдействие за намирането на необходимите управленчески решения, така щото тези процедури да бъдат затворени. Но тук единственото, което е нужно, е политическа воля. Няма нужда да изменяме закона. Това също е факт и то е видно от самите наказателни процедури.
Третото нещо, което искаме да посочим, е, че процесът на обсъждане на тези неща беше дълъг – четиригодишен, предимно казионен. Едни срещи без никакъв смисъл, с огромно количество некомпетентни участници, взимане на някакви решения, или изразяване на някакви мнозинства. Всичко това бяха просто едни казионни игри, които нямат никакъв реален смисъл и в крайна сметка водят до един порочен резултат, какъвто виждаме сега. Даже имаше и експертни срещи, в които се опитахме поне да помогнем на експертния екип на Министерството да се санират несъответствията с европейските директиви, но нашите предложения не се възприемат. Така, че на този вече много краен етап, ние единственото, което виждаме като реалистично, е просто да бъдат оттеглени.
Само искам да наблегна на един въпрос, свързан с принципа за най-добра научна информация. Множество предложения са дадени в момента и присъстват в Народното събрание, всяко едно от тях тълкува стеснително това изискване на Директивата. Директивата обаче е напълно изрична. Принципът за най-добра научна информация не може да бъде тълкуван стеснително и не може да се въвеждат ограничения върху прилагането му, каквито опити са всички тези текстове. Всъщност той не е пренесен в законодателство и, може би, би било разумно да има един елементарен член, че всички решения съответстват на този принцип, с едно определение и Вие решавате всички тези въпроси, защото много ясно да се знае какво е най-добра научна информация.
На последно място, искам да кажа, че има един-единствен въпрос, който реално се опитва да разреши и Законопроектът, който не касае транспозиция, тоест разискванията по този въпрос няма да доведат до липса на транспозиция, до какво би довело всичко останало. Това е въпросът за управителните органи на зоните „Натура 2000“. Този въпрос действително е въпрос на решение по политическа, управленческа и така нататък целесъобразност тук у нас – в България.
Това, което може да Ви дадем на Вас, понеже в крайна сметка това е едно изискване на Европейската комисия, за да могат да постъпват пари по Оперативна програма „Околна среда“, ос „Биоразнообразие“, е да има такива органи, нашето предложение е въпросът да бъде решен много просто, като ясно се отчита разликата между изпълнително решение и законодателно решение.
На ниво закон не следва да се установяват нормите, не е работа на Закона да установява конкретните институции за изпълнението на съответната норма. Това може да бъде едно елементарно изпълнително решение, например решение на Министерския съвет. Онова, което е необходимо ние да заложим в Закона, са следните прости неща, че тази администрация е специализирана, че следва да е компетентна, че не следва да смесва контролни и управленчески функции, четвъртото, че управлява цели зони, за да има интегрирано управление на зоните, а не дезинтегрирано. Четири принципа и, че решението за самото структуриране е изпълнително решение на Министерския съвет. Оттук нататък всяка политическа сила, която управлява, поема отговорността да създаде ефективна такава администрация.
Елементарно е и аз не виждам защо иначе тук ще спорим още до безкрайност какви да бъдат тези зони? Тоест, това е нещо, което може да се обсъди в този законопроект и е смислено. Трябва да знаете, че има много други липси на транспозиции на Директива № 92/43, които ние даже не разискваме. Този законопроект даже не разисква всички онези слабости, които съществуват в управлението на „Натура 2000“, които биха могли законодателно да се подобрят. Той директно вкарва липса на транспозиция на директивите с всички последващи ефекти, които ще има това нещо.
Нашата позиция мисля, че е много ясна. Ние сме внасяли писмени становища, готови сме да съдействаме и на парламента, и на изпълнителната власт за намиране на решение, включително по такива наболели случаи, каквито са случая с магистрала „Струма“ в Кресненски пролом. Това решение се опитва да реши този въпрос, но по начин, по който този проект ще се провали и така нататък.
Благодаря Ви за вниманието. Искрено се надявам, че ще почват да идват добри новини по този казус. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Ганева.
АННА ГАНЕВА (Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките): Уважаема госпожо Василева, уважаеми народни представители, дами и господа! На днешната среща представлявам Института, но представлявам и Българската академия на науките, така че това, което ще кажа, е съгласувано с академик Ревалски.
Тъй като става дума на няколко пъти и не само на днешната среща, и на всяка една среща, и коментари относно Закона за достоверност, прецизност, точност на научни данни, аз мисля, че за да осигурим истински, точни, прецизни научни данни, на които да стъпи по-нататък управлението на мрежата и всякакви други управленски решения, които трябва да се вземат впоследствие, може да се направи нещо, което е много лесно. Стига да има, разбира се, воля за това – един член в Закона, в който оторизира Българската академия на науките да координира работата по мониторинг за целите на НСМБР, за целите на мониторинг на защитените зони и събиране на данни, като тази координация предполага осигуряване на участие на целия научен капацитет на България. БАН координира, но имаме предвид, че тук ще бъдат привлечени университети, ще бъдат привлечени всички тези структури, които носят експертния капацитет. Така ще решим въпроса с достоверността и точността на данните.
Има вече такъв пример. Насочвам Ви към Закона за водите, ако искате може да погледнете чл. 171, там е посочено: Институтът по океанология, НИМХ, Изпълнителна агенция по околна среда какви функции имат. Мисля, че това е нещо, което ще бъде един разумен ход напред, за да решим проблема с достоверността на данните и съмнения дали мрежата се основава на научни данни и какво е точно „научни данни“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (Федерация на потребителите): Уважаема госпожо Председател на Комисията по околната среда и водите, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми участници в дискусията! Участвам в дискусията и като председател на Федерацията на потребителите, защото Законът за биологичното разнообразие касае и собственици на парцели на територията на Европейска мрежа „Натура 2000“.
Ние сме първенци, както се отбеляза, по „Натура 2000“ – 35-36% при средна за Европа мисля, че 18, ако не бъркам. Дотам се увлякоха авторите, че беше включен в „Натура 2000“ и гробищният парк на Варна и виждаме последици от това – това тотално разминаване и с интересите на хората по места, защото, те в никакъв случай не обичат природата по-малко от нас.
За нас представителите на „Екогласност“ дискусията е много интересна, защото 30 години ние даваме всичко от себе си за защита на околната среда и мисля, че досега не се е намерил и няма да се намери никой, който да ни обвини в злоупотреба с влияние нас – представителите на „Екогласност“. Уверявам Ви в центъра на природата винаги сме поставяли човека, а не различните твари, с цялото уважение към тях, и сме давали много примери в това отношение.
Когато сме защитавали автомагистрала „Струма“ в района на Кресненското дефиле бяхме против 15-километровия тунел, когато защитавахме Банско и втори лифт и сега, когато се очертава пълна катастрофа с туризма, виждаме какво губим, когато тръгваме против проекта ей така, за да станем интересни. Така че подкрепяме и ще подкрепяме всеки бизнес, инфраструктурните проекти, които са част от решенията по опазването на околната среда и ще бъдем, както досега, категорично против тези прояви, които са част от проблемите. Казвам това с ясно чувство на отговорност, защото ние бяхме тези, които изкарахме на бял свят скандалите с отпадъците. Пак ние бяхме, които изкарахме на бял свят това творение, наречено брегопрекрепваща стена на Созопол.
Запознахме се с проекта на Министерски съвет, казвам Министерски съвет, защото виждам, че министър-председателят се е подписал отдолу, той вероятно е на Министерството на околната среда и водите, и проекта, внесен от група народни представители – господин Симеонов, Янчев, Митев и Касабов. Категорично подкрепяме проекта на групата народни представители.
Ще си позволя мотивите. От съществено значение е държавата, общините, юридически лица, както и собственици на парцелите да вземат участие в процесите по управление на „Натура 2000“, като при това трябва да се отдава водеща роля и на собственици на парцели. Защото пак казвам, те в никакъв случай не обичат по-малко от нас опазването на околната среда, колкото е по чиста, толкова бизнесът им по-върви.
Тук се спори от известно време дали е редно да има органи на управление по региони. Мисля, че е редно да има органи на управление по региони. Друг е въпросът и за ролята на регионалната инспекция към Министерството на околната среда и водите. За съжаление много от екоскандалите се оформиха заради действия и бездействия на отделните структури, не всички. Но някои от тях много добре знаем, че се превърнаха едва ли не във феодални владения на отделни ръководства на регионалните инспекции.
Допада ни това, че трябва да се премахне антиконституционното условие на чл. 12, ал. 7 от досегашния закон, с който да се ограничава достъпът до правосъдие. Тази тема много може да се дискутира и тя е изключително взривоопасна, защото понякога ставаме свидетели на обжалването на проекти, които, от друга страна, са алогични като обжалване. Аз съм видинчанин и мен ме боли, че пътят примерно от Монтана до Видин е в крайно лошо състояние. Имаше инициатива да се направи тази отсечка, само че тя се стопира, защото там имало популация на синигери.
РЕПЛИКА: Какви синигери, господине? Синигерите никога не сме…
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Аз Ви изслушах много внимателно, защото това са мотивите в обжалването пред съда, така че не споря с Вас, аз изказвам своите мотиви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моля да не влизате в диалог!
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ: Не, аз мога да Ви посоча и други мотиви, които са заложени в предложението, защото, когато примерно се защитават някакви проекти и се взимат средства от Европейската комисия, а също и от Министерството на околната среда, в края на краищата това са средства на всичките, които сме тук. Трябва да има отчет за това какво е свършено и да се знае примерно колко лалугери са преброени в Сливенското плато, да се знае примерно какъв брой пеперуди „Червен аполон“ са оплодени. Мога да Ви посоча още много интересни проекти. Затова трябва да се знае всеки, който защитава проект, да представи информация в публичното пространство.
Приемете, че ние подкрепяме проекта на четиримата народни представители. Подкрепяме изцяло предложението на представителката на Българската академия на науките, там е научната общност. Ние можем да се правим на големи природозащитници, но там е научната общност на България и тя трябва да е водеща. Мога да дам още мотиви, но гледам да се съобразя с регламента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОМА БЕЛЕВ (Асоциация на парковете в България): Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Представител съм на Асоциацията на парковете в България. Асоциацията на парковете в България никога не е била бенефициент на средства по Оперативна програма „Околна среда“. Това за линията за конфликта на интереси. Надявам се всички, които участват тук и приказват, да могат да декларират същото.
Освен като природозащитник, ще го кажа и като собственик на земеделски земи и гори в „Натура 2000“. Предложеният законопроект, който цели да избяга идеята за командно-административния подход, всъщност се връща. Като човек, който е участвал в Националния съвет по водите преди 90-та година ще Ви препоръчам да погледнете Закона за водите от 1969 г., той има абсолютно същата структура. Така че, когато говорим за командно-административен подход, предложенията на Министерството са точно това. Когато говорим за включване на гражданите и собствениците, това, което предлагате, всъщност е изключване. Защото управлението е функция на собствеността, това е една от трите функции. И когато един гражданин, собственик не може да участва на всички нива персонално, а не чрез представители, Вие нарушавате неговото право.
По отношение на заплахите как ще загубим средства, ако не приемем този законопроект. Господин Министър, току-що си направих проверка за изпълнението на Ос 3 на ОПОС. Шест месеца преди официалния срок, накрая на този финансов период, са договорирани 49% и са изплатени 11%. Ще изгубите средства, защото не можете да ги управлявате, защото в последния договор, който видях, и за министерство с претенции да управлява биологичното разнообразие в четири от договорите, по които ще давате пари за планове за действие, има грешки в латинските и то фрапантни грешки.
Що се отнася до средствата за наука, за първите два финансови периода за наука, за запълване Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие бяха отделени над 50 млн. лв. Всичките използвани от фирми и нито една от научна организация по смисъла на Закона. Тези фирми Ви написаха този законопроект, с тези фирми си губихме четири години времето да им обясняваме, но те не са юристи, не са и биолози. Те Ви извършват и научната дейност в момента. Защо е празна Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие? За какво отидоха тези 50 милиона?
По отношение на предложената система за управление ще посоча само, че тя предвижда разбиване на 65 зони по хабитатите на 842 парчета и на 41 зони за птиците на 511 парчета, като някои парчета са с големина на 150 м водно течение. Как точно ще управлявате 150 кв. м водно течение, видовете в него, на базата на териториалния принцип?
Ако се вгледате в Закона за лова, който е един от дискутираните закони през последните 30 години, ще видите, че той възприе популационния принцип и го възприе, защото животните не признават административни граници. В момента Вие се опитвате да вкарате не просто дивечът, а цялата биосфера в административни граници. Няма как да стане! Една мечка преминава в рамките на три защитени зони за 24-часа на 100 км дължина. Един лешояд се храни на 150 км, в рамките на един ден може да прелети.
Трябва специфичен подход, отговорен към характеристиките. И неслучайно в писмото от миналия месец, което сте получили от Европейската комисия, е посочено, че не управлявате правилно и нямате правилно поставени цели. Към настоящия момент нямаме наказателна процедура, която да е свързана с транспониране. Тоест няма изискване да променяме Закона, за да приложим Директивата. Но имате две наказателни процедури – хоризонтални, които са свързани с неприлагане на Директивата.
По отношение на… (Реплика от народния представител Валери Симеонов.) Трудно е да се разбере за какво Ви говоря, защото, аз от четири години се занимавам с това да давам писмени становища по тези законопроекти, които нарушават Директивата, нарушават Конституцията на България и нарушават идеята за наука. Ако отворите Конституцията, ще видите, че функцията на държавата спрямо науката са единствено само и само да бъде подпомагана, няма други функции държавата. Министърът не може да верифицира, да валидира научни данни или така нататък по простата причина, че след като не може да си напише правилно латинските наименования на видовете Вие му давате нещо съвсем различно.
Така че по отношение на включването на собствениците, това, което предлагат Министерството, е изключване на собственика. Казвам Ви го като собственик. Защото към настоящия момент, в сега действащите процедури за планове за управление, за заповеди, за всички документи, аз като собственик имам възможност да си кажа мнението и да получа отговор. В това, което се предлага, се предлага всичко да се концентрира в едни ръце – ръцете на министъра. Да получим корупция на едно гише от формите на защитените зони през разрешенията, през планиране на средствата, през изпълнение на средствата, през отчитане на средствата, през мониторинг – всичко на едно гише. Да, това ще се получи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Ще помоля само без внушения и диалогизиране. Нека все пак да съблюдаваме и етиката по изразяване на позиции.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Председател, умолявам Ви и Ви препоръчвам да не допускате политически речи тук. Говорим за конкретен Законопроект. Всеки от изказалите се до момента изрази позиция по този законопроект. Ние тук сме принудени да слушаме някакви общополитически разсъждения, оценки на министерство, на министри и какво ли още не от последна инстанция и нападки.
Много Ви моля, в качеството си на Председател, отнемайте думата или изключвайте микрофоните!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Много моля всеки един от участниците в днешната дискусия да съблюдава, от една страна, регламента, който въведохме в началото, и от друга страна, да се въздържа от изявления от подобен характер. Наистина трябва да се съобразяваме с темата на днешната дискусия и тя е: обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Имате думата за други изказвания.
АСПАРУХ КАРАСТОЯНОВ: Представлявам Българската търговско-промишлена палата и неправителствена организация „Черноморска изследователска програма“.
Принципно ние подкрепяме внесеното предложение. Подкрепяме го заради това, защото имаме оценка, а тази оценка се базира на практиката. Ще Ви кажа – изследването на делфините в България беше направено от консорциум с „Черноморска изследователска програма“. Изследването на първа фаза на гнездящите птици беше направено от нас в консорциум с гръцка компания. Ние сме докоснали директно практиката и бяхме удивени, че когато се подготвят експертните доклади и докладването, ще Ви цитирам само един момент – благоприятните оценки се намалиха повече от три пъти – от 53 до 19; неблагоприятните се увеличиха от 35 на 70; лошите оценки се увеличиха от 3 до 8%. Нито една от останалите европейски държави не показва такова екстремно занижаване на оценките. Румъния дава високо увеличение, Гърция –също.
Къде е проблемът, къде ние видяхме проблема? Проблемът е в това, че примерно Вие изпълнявате първата фаза и я правите прекрасно, но на втората фаза, когато е докладът, се подменят тези изпълнители с фирми с експертни оценки и на базата на един доклад от тези фирми се променя цялостната реална ситуация. Ние правихме доклади, които присъстват в мониторинговата система. Сега тези доклади се променят, и се променят на база само на експертна оценка. Това трябва да се предвиди в Закона – категорична форма на оценка, кои извършват, оценителите и каква отговорност носят.
Към Закона има един много сериозен проблем, който никъде не намира място – какво е влиянието върху българското Черноморие от реките, които се намират в района над нас. Свидетели сме на сериозно замърсяване. Това сериозно замърсяване се дължи на Дунав, Днепър, Дон. Свидетели сме на още нещо по-лошо, за което до този момент ние писахме дори писма до НАТО. В българските териториални води се провеждат редовни военни учения, при условие че имаме само два кораба. Замърсяването, унищожаването на популацията, унищожаването на миграцията на рибите никъде не намират място. Как българското Черноморие ще бъде защитено от такава форма на агресия, защото то е агресия? Ако проверите, за последните години имаме 14 военни учения на територията на нашето Черно море в нашата зона. Основно това са на подводни лодки от Турция и от други страни. Това трябва да намери много сериозно място в Закона – как ние ще сме защитени чрез тази форма на замърсяване на нашето Черноморие. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, дами и господа участващи! Казвам се Димитър Канариев, представлявам Национална асоциация „Българско Черноморие“. Благодаря за поканата, която получихме.
Първо, ще започна с това, че ние категорично подкрепяме Законопроекта, внесен от Министерския съвет, както и допълненията между първо и второ четене на господин Валери Симеонов и група народни представители, и на госпожа Ивелина Василева и група народни представители. Считаме, че те трябва да бъдат внесени в Законопроекта за второ четене, защото водят до съществени подобрения на първоначалния текст на Законопроекта. Още повече, че наистина съществува риск пред България, ако не се въведе подход за управление на „Натура“, освен от угроза за самата природа и за местните общности, от наказателна процедура и загуба на европейски средства, включително за значими инфраструктурни проекти. Бих дал за пример наскоро в Бургас интегрираният воден проект, който касае 225 хил. души за 460 млн. лв. Този проект е изключително полезен и ползвам възможността да приветствам всички, които са имали заслуга за неговото стартиране.
Подходът за управление на „Натура 2000“ наистина е обсъждан от много дълго време в различни работни групи, над година и половина, приет е с огромен консенсус от почти всички участвали – 85 субекта, представители на различни експерти, различни браншови организации, на собственици, на рибарски сдружения и така нататък.
Поради тази причина МОСВ го предложи на Министерския съвет и затова вносител е Министерският съвет.
Приемането на Законопроекта изпълнява някои от основните насоки на „Плана за действие за природата, хората и икономиката“ на Европейската комисия. Това е ключов документ, който дава насоки и унификация на прилагане на директивите в националните законодателства и как точно да се постигне този баланс между природа, хора и икономика, което категорично липсва в сега действащия Закон за биоразнообразието.
Тук ще цитирам какво пише в този доклад: „Според Европейската комисия „Натура 2000“ не е система от строги природни резервати, от които ще бъдат изключени всички човешки дейности. Повечето от нейните територии остават частна собственост. Подходът към опазване на устойчивото използване на зоните от „Натура 2000“ е много по-широк, до голяма степен съсредоточен върху хората, които работят с природата, а не срещу тях. Въпреки това държавите членки трябва да гарантират, че защитените зони се управляват по устойчив начин както от екологична, така и от икономическа гледна точка“.
Ще реферираме към доклад, изготвен от Главна дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, на тема „Съвременни практики при решаване на многобройни проблеми на използване на защитените зони от „Натура“. В този доклад се посочват следните заинтересовани страни: компетентни организации, отговорни за осигуряване на мерките за опазване на „Натура“, редовни потребители на защитените зони. Това според Европейската комисия са собственици на гори, земеделски производители, организатори на туризъм, ловци, рибари, местни хора, всички участващи в управлението на зоните, и на последно място – инвеститори, които планират нов проект за защитените зони, който може да окаже влияние върху природозащитното състояние на видовете и природните местообитания.
Имал съм възможност да представлявам нашата организация в биогеографски семинари за „Натура 2000“, организирани от Главна дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, и Комисията неслучайно проведе такъв биогеографски семинар и за черноморски, и за алпийски, и за континентален географски регион в Елзас, Франция, където ние на терен, както с управители на зони, така и с регионални власти, така и със собственици, с фермери, видяхме един не само въведен подход, но вече и целия механизъм – задвижен и работещ, и доволни местни хора, които наистина опазват природата.
Затова ще дам пример как този подход във Франция, който и Комисията показва като добра практика, какви са неговите три основни стълба.
На първо място – диалог, прозрачност, доверие. В този диалог участват граждани, местни власти, земеделци, лесовъди, ловци, рибари, поземлени собственици, асоциации, ползватели, експерти са привлечени в управлението на зоните.
На следващо място, нещо критично важно за изграждане на доверие и за ефективност на „Натура“, което липсва в българския Закон за биоразнообразието. Член 6, ал. 1 на Директивата за местообитанията предвижда въвеждане на принцип за договореност със собствениците. По този начин се ангажира поддържането и възстановяването на местообитанията и видовете, и има двустранен ангажимент.
На следващо място, подход на превенция. Априори, във Франция няма забрани, подчертавам, защото в чл. 12 на действащия закон България е единствената страна от членките на Европейския съюз, в която се предвиждат не само заповеди за обявяване на зоните, а и задължително забрани за човешки дейности. И както вече стана въпрос, в чл. 12, ал. 7 тези заповеди са лишени от възможност за обжалване. Те са необжалваеми.
Това е накратко моето изказване. Още веднъж – подкрепяме както Законопроекта, така и между първо и второ четене внесените предложения на Валери Симеонов и група народни представители, и на Ивелина Василева и група народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, професор Шурулинков.
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ (Национален природонаучен музей): Здравейте на всички. Аз съм доцент доктор Петър Шурулинков от Националния природонаучен музей и съм упълномощен да представлявам нашия музей тук. Всъщност учените в музея почти всички са респонденти на повечето от тези зони, които съществуват, тоест ние сме създали, до голяма степен сме участвали в огромна част от тези зони „Натура 2000“. Искам да кажа, че ние подкрепяме за в бъдеще философията на Закона – научният подход да бъде водещ и определящ за опазване на биологичното разнообразие в България, както е било и досега, защото в противен случай страната ще изпадне в много сериозен разрез с европейските директиви и нищо добро не ни чака. Нито нас като държава, нито пък биоразнообразието у нас, нито пък собствениците на имоти в „Натура 2000“, тъй като те могат да получат всякакви компенсации и плащания, само ако видовете, които там са установени, не изчезнат и продължат да съществуват там, и са в благоприятно консервационно състояние. В противен случай те няма да могат да вземат никакви допълнителни плащания в бъдеще.
По отношение на управлението, считаме, че подкрепяме предложенията да се включат дирекциите на националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан в тези зони, за които те отговарят. Също така не подкрепяме да бъдат разбивани зоните на отделни парчета в тези териториални планове, а плановете да бъдат на ниво зона, защото действително по този начин се получават много малки терени, много малки участъци, които всъщност не поддържат почти никакво биоразнообразие и няма какво да се управлява в тях. Затова и са създадени в такъв размер зоните „Натура“, за да могат да опазват реално популациите в тях.
Също така тези регионални органи за управление на „Натура 2000“ трябва да включват представители на научните среди, тъй като във всички части на страната ние имаме хора, които работят, не само от Академията на науките, но също и от университетите, от неправителствени организации – имаме поглед върху цялата страна.
Искам да попитам: ако водещото начало, както се предлага тук, и с измененията, които предлагат господин Симеонов и група народни представители, е на собствениците на земи, при управлението на видовете как те биха могли да докладват за тях, да ги управляват, след като те дори не могат да ги намерят на терен и не могат да ги различат? Например по редица групи, като бръмбари, пеперуди и скакалци имаме по един човек само в България, който ги познава. Кой ще верифицира информацията всъщност, когато броят на учените дори у нас не е неограничен по тези групи?
Това е, което искам да кажа. Благодаря Ви за вниманието.
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Ако обичате, Димитър Транов.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Ние не разбираме къде е човекът, къде е собственикът на земята? И държим да предупредим, че който не се съобразява със собственика на земята, не влиза в преговори с нас, не иска наши подписи, не иска наше съгласие, предупреждаваме, че в бъдеще ще го обявим за имотен терорист.
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ: Господине, ние също сме собственици, и ние имаме в „Натура“ земи. Аз лично, моето семейство имаме в „Натура“ земи.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Много Ви моля.
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Повтарям – ОПГ имотен терорист. Хората, които не се съобразяват с мнението на собствениците на земята, не искат нашето съгласие, не искат нашите подписи, за в бъдеще ние ще ги обявяваме за имотни терористи. ОПГ.
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ: И кой не се е съобразявал с Вас досега? Кой?
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Дотук ти не каза една дума за човека. (Шум и реплики извън микрофоните.) Дотук ти нищо не каза за собствениците на земи. Говориш ми за бръмбари, говориш ми не знам за какво. Аз ти говоря на „ти“, защото не те уважавам. Точка. Хора като теб, ако продължавате да не се съобразявате със собствениците на земи, няма да…
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моля Ви, съобразявайте се! Вие сте в Народното събрание.
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ: Вие кого представлявате, кой сте Вие, господине?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Вие сте в институция, много Ви моля, съобразявайте се с това!
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Няма да Ви отговарям. Просто не сте ми интересен повече.
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ: Кого представяте? Аз представям научен институт. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Разбирате ли, че става въпрос вече за имотна мафия? Вие не искате нашето съгласие, не искате наши подписи, не искате наше мнение.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако продължавате в този формат, ще се видя принудена да прекратя срещата. Много Ви моля! (Шум и реплики извън микрофоните.)
Господата, които взеха участие толкова разгорещено, имайте предвид, че дискусията се води в институция и ще изисквам от всички Вас уважение към участниците в днешната дискусия!
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Аз Ви разбирам, но тук става място за успиване. Тук се говори за бръмбари, за котенца, за таралежи, не и за човека. Извинявам се за тази реакция, но това не са хора, с които може да се води диалог.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За Закона за биологичното разнообразие.
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Добре, къде сме ние – собствениците на земите?
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ: Аз повтарям, господине, за Вас и за всички останали – за хората са всички закони. И Законът за биологичното разнообразие е също за хората. Това биологично разнообразие е за хората. Защо правите непрекъснато разлика между хората и природата?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще помоля господата да имат предвид, че все пак тук сме се събрали, за да изслушаме становищата и мненията на заинтересованите страни, а не за да слушаме препирни и спорове с не особено лицеприятен тон.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ТРАНОВ: Нищо лошо не съм казал. Казах само, че който не се съобразява със собствениците на земи, ще бъде обявен за имотен терорист.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господине, не съм Ви дала думата. За съжаление дори не се представихте.
Давам думата на дамата вдясно. Заповядайте.
ИЛИЯНА ПАВЛОВА (Българска стопанска камара): Като цяло ние изпратихме наше становище по повод на промените на Закона за биоразнообразието, но в случая съм провокирана в някаква степен да взема отношение и да кажа, че всички членове в Камарата категорично застават зад позицията, че водеща роля при управлението и определянето като цяло на зоните „Натура“ трябва да бъде дадено на научните среди. Това е категорично, от една страна.
От друга страна, бих искала да кажа това, което спомена и господин Костадинов, че всъщност разделянето на функциите трябва да има ясно отражение в отделните ръководни органи на цялостната система по „Натура 2000“. И така, както в редица други дейности на Министерството на околната среда и водите разделянето на самото изпълнение, контролни функции и политически функции е направено в органите на Министерството на околната среда и водите, така би могло да стане и в случая.
Не мога да кажа по силата на какъв акт, но така или иначе политиката в сферата на околната среда и биоразнообразието се изпълнява от Министерството на околната среда и водите и като цяло мисля, че всички и цялата аудитория трябва да се съобразим с това.
Оттук нататък репликирам и господина отсреща, не може човек сам да живее на тази земя. Той живее и със зайците, и с таралежите, и с бръмбарите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви.
Господине, ще Ви помоля да се представите преди да започнете изложението си. Наистина призовавам всички отговорно да се отнасят към дискусията, която се провежда.
АПОСТОЛ ТРАНОВ (Сдружение на собствениците на земи от село Емона, местността Иракли и село Баня): Въпросът за „Натура“ по принцип тръгна с фалстарт. Нямаше го общественото обсъждане, не бяха запознати собствениците на земи. По тези земи живеят хора от 2000 години. Екологичните движения в България са от 30 години. Оказа се – и това са данни на Европейската комисия – че въпреки милионите евра, изсипани в биоразнообразието, то намалява, не се увеличава. И аз мисля, че се намалява точно поради този грешен подход, че човекът, който държи и който стопанисва този имот, не е пряко ангажиран. Той трябва да е вътре, трябва да е пряко ангажиран.
Научните среди – да, те са добре, те са дотам, че да консултират този човек какво трябва да прави. Ако има едно хубаво птиченце, което е в полза на всички, Вие трябва да дойдете и да ми кажете: „Апостоле, ние така и така, ти търпиш икономически загуби, поради простата причина, че не можеш да си обработваш земята, трябва да те компенсираме и ще ти покажем как трябва да го гледаш това пиленце, защото, ако това не се направи, нито пиленцето ще го има, нито Вас ще Ви има“. Най-лошо е когато притиснеш човека до стената и той няма накъде да тръгне. Какво става? Има пиле – има проблем, няма пиле – няма проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
БОТЬО ТАБАКОВ (председател на Постоянна комисия по околната среда към Българската минно-геоложка камара): Уважаема госпожа Василева, уважаеми господин Министър, уважаеми депутати, колеги! Първо, искам да благодаря за дадената ни възможност да присъстваме на тази среща и да кажем нашето мнение.
Ние много отдавна участваме в обсъжданията и в тези четири години, и предишните. Сега все пак сме стигнали на ниво, всички сме убедени, че има йерархия в управлението. Сега на трето ниво трябва да има планиране за управлението. Затова ние приветстваме взетото решение за РИОС-ите. Да, съгласен съм с проблемите, които възникват – и разцепването на защитените зони, и капацитетът, че едновременно трябва да планира, изпълнява, контролира, санкционира, но все пак отнякъде трябва да се тръгне. Иначе планиране и разработване на планове за управление не виждам кой ще ги направи. Така че ние приветстваме това изменение на Закона - изменение на чл. 117 за създаване на управляващи органи въз основа на РИОС-ите.
Вторият ни въпрос е, че зоните от „Натура 2000“ ние сме ги кръстили защитени. Те са си зони по „Натура 2000“ и в Директивата е казано, и от практиката на Европейския съюз, че не се приравняват на защитени територии, не се приравняват на резервати. Това са зони, в които трябва да се търси баланс на интересите. Заради това чл. 2 на Директивата казва: съобразявайки се със социално-икономическото развитие и регионалното развитие. Тоест тук винаги трябва да има дискусия и да се намери баланс на интересите.
Съжалявам, че толкова емоционално колегите акцентираха само на собствениците, но без тях не може. Ползвателите на територията са ключови, това не е природен парк. Без тях не може да мине. Напълно съм съгласен, че научният подход е важен, но това е на първо ниво на управление, там е включено. Сега ние обсъждаме трето ниво, когато има управление на ниво конкретни мерки – косене, сечене. На това ниво. И това се изпълнява на определени територии.
Търсенето и намирането на баланс между интересите кой и как ще го направи не ми е ясно, но все пак трябва нормативно да се направи. Затова ние приемаме тези изменения, които се предлагат.
По чл. 12 сме съгласни с предложението на господин Симеонов ал. 5 да отпадне, тъй като в него в момента има публикувани 14 проектозаповеди, във всичките се забранява икономическа дейност. И е за 830 хил. дка. В 2014 г. имахме проблем. Тогава се бяхме договорили с Министерството на околната среда и водите, че заповедите ще започнат да се публикуват тогава, когато имат плановете, в плановете ще слагат мерките. А сега е императивно. Затова ние приветстваме това предложение – да отпадне ал. 5 от чл. 12, или да се допълни, че заповедите се издават въз основа на утвърдени планове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ (Сдружение „Хармония“): Уважаеми присъстващи, нека да се върна малко по-назад. Трябва да го чуете и да го знаете. Проблемът със зона „Натура“ е възникнал не отсега. Това е идея на национал-социалистическата работническа партия на Хитлер и Гьоринг. Те са първите идеолози на такъв тип управление на природата. Наш колега Ви подари нацисткия закон, който се пази в Библиотеката в Хайделберг. Там е и преводът. Ако го съпоставите с нашия действащ закон – те са толкова близки, че не може да бъде.
След Втората световна война от членове на национал-социалистическата работническа партия се сформира първата зелена партия в Германия и оттам тръгва така нареченото зелено движение в Европа. Другите крайни реакционни леви зелени са в Италия. Значи от едната страна имаме фашизъм, от другата страна имаме национал-социализъм. А тук, в България още от 20-те години, си имахме един много прекрасен закон, който създаваше, опази, и днес ги има, можем да се гордеем, че сме едни от първите в Европа със защитени територии. Не те нас, а ние трябва тях да учим.
Какво направиха в Западна Европа? Така наречените техни паркове ги включиха в териториите в зона „Натура 2000“. Те затова нямат и проблем, защото това, което беше при тях, си продължава такова каквото е. Как се управлява там зона „Натура“? Във Франция, колегата каза, няма забрани. Във Франция сядат на една маса, не както тук… Извинявам се за този професор, но много агресивно прекъсваше.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз мисля, че трябва да му се извините.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ: Но не е така там. Учените са включени. Във Франция се управляват научните данни задължително и само – извинявайте за израза – не от пишман учени, някой се поразходил, намерил нещо. Не! От техния Природонаучен музей. Много е права представителката на ИБЕИ Анна Ганева, ще ме извините, не Ви знам степента – доцент или професор.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Професор.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ: Много е права, че трябва да бъде предоставена тази информация на институция БАН, а не на свободно летящи електрони, всеки събрал и дал нещо. Затова на тях трябва да се плати. Тези данни обаче трябва да бъдат публични. Задължително! Защото дали нашият бюджет, или европейският ще ги плати, обикновено става и ние, и те – това са публична собственост.
В тази връзка искам да кажа, че промяната на този закон е много, много закъсняла. Не заради Министерството, не заради тези, които бяха включени в неговото обсъждане, а заради тези, които току-що излязоха, заради анархоболшевиките. Това е политическа формация анархоболшевизъм.
Ще се обърна към депутата Атанас Костадинов, който каза за РИОСВ-тата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Към настоящия момент вече четири минути тече изложението Ви. Много Ви моля да се съобразявате с регламента, който въведохме. Регламентът беше изказванията да се ограничат до три минути.
ТОДОР ГЕОРГИЕВ: Добре. За мен три, за другите колкото искат. Съгласен.
Господин Костадинов, бяха предложени и приети областните управители да управляват, но тези, не знам дали се познавате с тях или не, бяха категорично против. Затова РИОСВ ще управляват, заради тях. Документите по подхода са налични, може да се види как този подход се е променял във времето. Стартира перфектен, излезе малко изкривен. Въпреки това категорично Законът трябва да се приеме много спешно. Категорично в него трябва да влязат предложенията, които е направил народният представител Валери Симеонов и група представители, и народният представител Ивелина Василева и група представители, за да може да бъде в пълнота решен всеки един от въпросите. С тези предложения се решава въпросът и за научните данни, решава се въпросът на кой къде му е мястото. На научния капацитет трябва да му се възлагат дейности и той трябва да ги изпълнява. Затова трябва да си получава пари. А информация към всичките, професорът казва: някакви пари. Никакви пари! В момента на един декар, ако е гора, собственикът може да получава два лева годишно за ограничение. Два лева, защото попада в зона „Натура“. Ако е нива – 1,40 лв. годишно. Ако е урбанизирана територия – нищо! С такива крайно репресивни мерки, които имаше старият закон, не може да става никакво управление на никакви зони.
И последно, завършвам – няма в Европа такъв закон като нашия. Никъде не съществува, както при нас в чл. 12, ал. 7, забрана да се обжалват заповедите, издадени от министъра. Това е нечувано в европейска държава. Такъв текст има във фашисткия закон. Той не е фашистки, а национал-социалистическа работническа партия.
Подкрепям. Много спешно трябва да бъде приет, защото на Гарабед магарето тъкмо свикнало да не яде и взе, че умря. Внимавайте, бързайте! Успех!
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Ще ползвам правото си във връзка със споменаването ми да дам някои обяснения на господин Георгиев. Първо му благодаря, защото човек винаги има време да научи нещо. За мен беше наистина предизвикателство за корените на зелената идея в националсоциализма, но това може би заслужава друг дебат, доста по-широк и интересен. Аз го слушах с интерес.
Господин Георгиев, аз не познавам първоначалната форма и сегашната на това, че РИОСВ са станали такъв регионален орган, но според мен би могло областните управи или управители… Да, има резон в това нещо, не мога да заема категорична позиция, но ми звучи структурно окей, така че можем да разгледаме и такова предложение. Поне конфликтът на интереси по начина, който е заложен по смисъла тук на този текст, ще бъде донякъде преодолян.
Благодаря на председателя, затова взех думата, според мен даже е доста толерантен във воденето на дискусията и се радвам донякъде, че стана така, защото доста хора според мен се убедиха колко е трудно да се вземат този тип решения и пред какво предизвикателство сме изправени. В крайна сметка всички трябва да знаят, че отговорността за провеждането на държавната политика в сектор „Биоразнообразие“ е на Министерството на околната среда и водите и на министъра на околната среда и водите. Ерго, това ги задължава да създадат такъв ред, такива наредби, такава организация, така че наистина държавната политика да бъде устойчива, правилна, просперираща, балансирана.
Защо е трудно? Задачата на народните представители е да дадем такъв закон и рамка на действие, които да позволяват те да си изпълняват правомощията, а държавата, изпълнителната власт и депутатите, заедно със собствениците на земи, трябва да се научим да слушаме учените, да чуваме какво ни казват и да се съобразяваме с доводи, обаче да прилагаме устойчиви подходи, от които да не страда местната общност, да не страда природата и всички да имат полза от това. Ние сме изправени пред огромно предизвикателство и неслучайно са толкова напреженията, имаше и протести. Ние не се влияем от протестите, аз не бих си нарушил мнението, ако мога да кажа – експертно, заради някакъв протест, но разберете, че е изключително трудно. Всички ние трябва по някакъв начин да разбираме и езика на учените. Това е голямата загадка как да го направим, това се опитваме да направим и може би няма единна рецепта. Защото, ако тръгнем да викаме дявола и да вменяваме учените да управляват или да заместват държавата с нейните функции по провеждането на държавната политика, или пък караме държавниците да се правят на учени, да верифицират научни данни и да одобряват – това, което предвижда донякъде и Законът, започваме да бъркаме.
Според мен, с това завършвам, може би в тази посока трябва да върви и резултатът от бъдещата дискусия – чист механизъм по отношение на изпълнителната власт, работещ и ефективен. Ние по Закона да се постараем още малко, да отчетем на собствениците на земи тази синергия, която трябва да има и тяхното мнение, обаче ясен механизъм, по който слушаме учените и всеки си взима отговорност за решенията, които взима.
Благодаря Ви за вниманието. Аз така виждам, но Вие виждате колко е сложно това и какво предизвикателство е. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ЗДРАВКО МЛАДЕНОВ (председател на Национално сдружение за защита на собствениците на имоти): Мисля, че точно навреме се изказвам, тъй като току-що преждеговорившият цитираше донякъде и нас – собствениците на имоти, на земи. Най-после.
Направил съм си труда да прочета Закона. Направих си труда да прочета и да вникна в предложенията, внесените допълнения от страна на господин Валери Симеонов и група народни представители, и на госпожа Ивелина Василева и група народни представители. Ето затова категорично нашето сдружение безрезервно подкрепя приетия на първо четене Закон и след това всички допълнителни предложения. Прочетох и мотивите и именно затова съм на това мнение.
Огромно съжаление, разбира се, че нашите опоненти донякъде, тъй като ги имам като опоненти дотук, имайки предвид протестите, които те спретнаха, специално използвам думата „спретнаха“, защото донякъде манипулираха доста народ. За да съберат толкова много хора, според моето скромно мнение, манипулираха донякъде, неправилно изложиха проблемите, неправилно подплашиха обществеността, че ние се стремим и тези промени в Закона се стремят да отнемат функциите на учените, и че застрашават мрежата, като мрежата беше представена по един много загадъчен начин, тъй като прочетох и техните мотиви за организация на тези протести.
Ще Ви кажа, че от 1992 г. съм в проблема със собствеността на земите. Проблемът възникна, когато започна възстановяването на собствеността. Знаете, че ние преминахме през един период, няма да се връщам надалеч, но преминахме един много неприятен период, в който частната собственост беше обречена и не съществуваше. Имахме само лична собственост – право на автомобили и на самобръсначки и нищо повече. И донякъде на жилища – казвам „донякъде“, защото имаше и ограничения. Казвам Ви го като юрист. Дълго време се борихме и оттогава досега – почти 30 години, ние непрекъснато се стараем да кажем, че има собственици на земи и на имоти, и частни собственици в тази държава. И ако ние действително претендираме, че сме правова държава, то не трябва да забравяме този факт. Без собственост и без частна собственост нито една система не е прокопсала. Пример – досега какво се случи с един строй, който дълго време търпяхме.
Във всички случаи ние не сме против учените, не сме против природата. И ще Ви кажа, че благодарение на възрастта, на която съм, аз помня онзи момент, когато ние не знаехме какво е биоразнообразие, обикновени селяни, обработвахме земите си, не знаехме какво е „Натура“, не съществуваше това понятие, но ние прекрасно знаехме, че сме собственици на земята, ние прекрасно знаехме, че освен ние – хората, човеците, на тази земя има и много други същества. И благодарение на нас, понеже знаехме това нещо, днес има какво да опазваме и за какво да спорим. Във всички случаи, ако ние тогава неправилно бяхме подходили, днес нямаше да има тази богата природа в нашата страна. И действително неприятно е, че 35% от територията е отредена за „Натура“. Да, ние сме ощетени и не си представяте ние – собствениците, с колко сме ощетени. Досега си възстановихме само една малка част от земите. Останалата част я харизахме и подарихме. А онова малко, което успяхме да си възстановим, в момента се обсебва под една или друга форма.
Ще Ви кажа, че трите основни форми за собственост са: да ползва, да владее и да се разпорежда. Вие в момента с „Натура“ ни оставяте само да се разпореждаме. Можем да продаваме имота, можем да плащаме данъците, но не можем да ползваме и да владеем. Всеки от Вас има собствено жилище – това ще рече: ще Ви оставя правото да плащате данъка, но няма да имате право да го давате под наем, да влизате да живеете в него и ще го гледате отстрани. Ето това се получава сега с нас – собствениците.
Благодаря за вниманието. Извинявайте, ако донякъде съм бил рязък, но отново Ви казвам: подкрепям предложенията за промените в Закона за биоразнообразието, защото съм го прочел и смятам, че това е разумно. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, доцент Шурулинков.
ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ: Аз не съм професор, а съм доцент, искам само да кажа: дайте поне един пример за една овощна градина, която в „Натура 2000“ не се ползва и е забранено, заради това, че е в „Натура 2000“. Поне една! Защото току-що казахте, че Вие не може да ползвате. Навсякъде селскостопанското ползване на земите е разрешено в „Натура 2000“. Защо трябва да лъжете тук пред всички? Хората имат посеви в „Натура“, огромни количества царевица, жито. Всичко това се ползва. Всичко това в момента се жъне. И ние нямаме нищо против това, никога не сме имали. И компенсациите, господа, които Вие казахте, че са такива ниски цени и че безкрайно закъсня изплащането им за собствениците, за това научните институти ли са виновни според Вас, или има някой друг виновен за тези компенсации? Ние винаги сме държали да има компенсации за ползвателите на земи, за да може да се опази биоразнообразието. Компенсациите са важен консервационен инструмент и винаги сме ги подкрепяли. Защо трябва да казвате неща, които не са така? Това е моят коментар.
ЗДРАВКО МЛАДЕНОВ: Може ли с три думи да кажа, извинявайте, засегнат съм за лъжата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Моля да се съобразявате и да вземате думата, когато Ви я давам.
Отново бих искала да призова да не се влиза в диалог.
Искам да благодаря на доцент Шурулинков за коментара, който направи, и мисля, че начинът, по който той адресира темата, е поредно доказателство за това колко е важно научните среди и представителите на научните организации да подпомагат всички нас при прилагането на изискванията на законодателството.
Може би ще Ви дам думата, но не искам да се влиза отново в диалог, защото преди малко станахме свидетели на една нелицеприятна сцена. Господинът, който си позволи да вземе думата без да му бъде дадена, отправи обиди и дори нямаше доблестта да се извини на доцент Шурулинков, но се надявам, че етичният тон и уважението между всички участващи в дискусията ще бъде на ниво.
Заповядайте, господине.
ЗДРАВКО МЛАДЕНОВ: Няма да влизам в дебат, разбира се. Справка – да прочете господин Доцентът заповедта, с която се забранява категорично каквато и да била дейност на територията на „Натура“ в имотите. Нека да не влизаме в подробности. Аз не си позволих да кажа, че той лъже и не бих искал същото да го казва и за мен. Извинявайте, но нито ми е на възрастта, нито на много други неща. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Не виждам желаещи за други изказвания.
Ако е така, ще ми позволите да направя кратко обобщение на днешното заседание на Комисията и дискусията, която беше проведена. Мисля, че за пореден път това беше пример за крайните позиции, които се очертават в дискусиите, които се водят, относно прилагането на законодателството в сферата на защита на природата и управлението на мрежата „Натура 2000“.
Въпреки всичко, аз вярвам, че има теми, по които всички можем да обединим мнението си и те са свързани с прилагането на европейското законодателство, с изцяло основаване и на решенията, които се вземат, и на начина на управление върху научното мнение, научните анализи, научните данни, които трябва да бъдат в основата на тази политика, ангажираността на заинтересованите страни и, разбира се, сериозното място на националните органи, които имат като своя мисия защитата на природата – Министерството на околната среда и водите и регионалните му подразделения.
Надявам се, че днешната дискусия, макар че не беше лишена от емоции… Още веднъж – съжалявам, че доцент Шурулинков беше атакуван вербално и се стигна до това покачване на напрежението.
Надявам се, че ще стигнем до консенсус и в качеството си на председател на Комисията по околната среда и водите бих искала да очертая следващите стъпки. Разбира се, дискусията беше посветена на Закона за биологичното разнообразие и на предстоящото разглеждане на текстовете, които са внесени от вносителя в срока за предложения между първо и второ четене. Ние, заедно с експертите, в работен формат ще работим върху текстовете. Бъдете уверени, че всички мнения и становища, които бяха изразени, са чути. Разбира се, и становищата, които са представени до този момент. Ако някой има желание след днешната дискусия също да представи своето становище и мнение, те ще бъдат разгледани.
След като подготвим работен вариант на доклада за разглеждане от Комисията по околната среда и водите, той ще бъде изпратен на всички участващи в днешната дискусия.
Още веднъж призовавам за повече конструктивизъм при подхождане към тази тема, защото защитата на природата е значим въпрос и е въпрос и на политически, и на обществен консенсус според мен, имайки предвид, че природата е стратегически ресурс за нас като общество.
Като представител на политическа сила ГЕРБ мисля, че ясно бяха формулирани нашите виждания по Законопроекта и по предложенията между първо и второ четене. От името на ГЕРБ беше заявена нашата позиция да подкрепим основното тяло на Законопроекта, което беше изразено и в гласуванията по време на разискванията по Законопроекта на първо четене. Същевременно изрично да заложим и да наблегнем на научния подход при управлението на мрежата Натура 2000 и взимане на решения в политиката, касаеща биоразнообразието, и да не подкрепим текстовете, които са внесени от колегите Валери Симеонов и група народни представители между първо и второ гласуване.
Благодаря на всички за участието в дискусията днес. Надявам се, че оттук нататък ще имаме възможност да дискутираме и по конкретните текстове параграф по параграф. Отново казвам, че експертната работна група ще подготви доклад, който ще бъде изпратен на Вашето внимание и отново могат да продължат дискусиите по темата. Нашето виждане е, че трябва да бъде постигнат консенсус. Надявам се и горещо вярвам, че това е възможно и ние, като политическа сила, ще основаваме бъдещото си отношение към текстовете на Законопроекта спрямо възможността да постигнем консенсус и текстове, които са пресечни на всички заявени мнения, интереси и водят към по-доброто управление, по-ефективното управление и окапацитяването на органите, които имат отговорност да извършват и контрола, и да прилагат политиката.
Благодаря на всички за участието в днешната дискусия. Ще се постараем в рамките на следващата седмица да имаме готовност с работата по конкретните текстове по Законопроекта. Хубав ден на всички!

(Закрито в 14,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева


Стенограф:
Н. Иванова