Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
02/06/2017 първо гласуване
Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 02.06.2017 г., беше обсъден Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
На заседанието присъстваха: г-н Димитър Геновски - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Мариета Немска - директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет и г-жа Мариана Славкова - държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът бе представен от народния представител Анна Александрова.
Г-жа Александрова обясни, че с предложения законопроект се предвижда отмяната на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, поради възприетия подход за приемане на нов Закон за концесиите, който да въведе многобройните изисквания на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (Директива за концесиите).
Законопроектът запазва установеното в националното законодателство ограничаване на кръга на субектите, които могат да възлагат концесии. Предложение за ново законодателно решение е функциите на концедент да се възлагат пряко на министрите и на кметовете на общини, а досегашните концеденти – Министерският съвет, съответно – общинският съвет, само да одобряват основните актове, свързани с възлагането и изпълнението на концесиите.
Основното разграничение на концесиите е според техния предмет: за строителство, за услуги и за ползване на държавна и общинска собственост.
Предвижда се приходите на концесионера от експлоатацията на строителството и на услугите да се формират от плащания от потребителите или от потребителите и концедента, или само от концедента. Плащане от концедента към концесионера може да има при т.нар. несамофинансиращи се концесии, когато за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от потребители или от други лица, както и когато се дължат такива плащания, но не е предвидено концесионерът да ги получава.
Народният представител подчерта, че Директивата за концесиите не поставя изискване за определяне на максимален срок, който да е общ за всички концесии. Със законопроекта се определя задължение за концедента да достигне възможно най-кратък срок на концесията при спазването на определени изисквания.
Г-жа Александрова изтъкна, че се въвеждат допълнителни гаранции, които да предотвратят възможността за предоставяне на т. нар. „вечни концесии“:
• когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е равен или надвишава 35 години да е необходимо разрешение от Народното събрание.
• за общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е над 20 години да е необходимо разрешение от общинския съвет, прието с мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците; когато срокът е 35 години или по-дълъг, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение от Народното събрание.
Изискванията на Директивата за концесиите са приложими само за концесии за строителство и за концесии за услуги, които са на стойност, равна или по-висока от 5 225 000 евро. Този, така наречен „европейски праг“, е възприет като разграничителен критерий, при който концесиите на стойност, равна или надвишаваща този праг, са определени като концесии с трансграничен интерес. Народният представител подчерта, че законопроектът урежда и правилата за концесиите без трансграничен интерес, както и за концесиите за ползване, които също са изключени от приложното поле на Директивата за концесиите.
Г-жа Александрова обърна внимание, че по действащия Закон за концесиите единствено допустимата процедура за възлагане на концесия е откритата процедура. Законопроектът предвижда още две процедури – състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, които осигуряват на концедента известна степен на гъвкавост и позволяват определяне на оптимални параметри на конкретната концесия.
Със заключителни разпоредби се правят промени в редица секторни закони, сред които Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за железопътния транспорт и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Измененията са свързани с отмяна на разпоредби относно реда за предоставянето на концесии, както и терминологично уеднаквяване с терминологията на законопроекта.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси във връзка с максималния срок на концесията и по-конкретно относно възможността за възникване на така наречените „вечни“ концесии. В отговор представителите на Министерския съвет посочиха, че Директивата за концесиите не предвижда срок, а предвиденото в законопроекта ограничение е по отношение на това, че концесията се предоставя с краен срок, т.е. винаги има краен срок и той е обвързан с икономическия баланс на интересите и с възвръщаемостта на инвестициите. Те допълниха, че законопроектът предвижда, когато максималният срок на концесията е над 35 години, определен въз основа на финансово-икономическия модел на концесията, да бъде получено разрешение от Народното събрание.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „ЗА” и 8 гласа „ПРОТИВ” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 02.06.2017 г., беше обсъден Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
На заседанието присъстваха: г-н Димитър Геновски - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-жа Мариета Немска - директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет и г-жа Мариана Славкова - държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът бе представен от народния представител Анна Александрова.
Г-жа Александрова обясни, че с предложения законопроект се предвижда отмяната на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, поради възприетия подход за приемане на нов Закон за концесиите, който да въведе многобройните изисквания на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (Директива за концесиите).
Законопроектът запазва установеното в националното законодателство ограничаване на кръга на субектите, които могат да възлагат концесии. Предложение за ново законодателно решение е функциите на концедент да се възлагат пряко на министрите и на кметовете на общини, а досегашните концеденти – Министерският съвет, съответно – общинският съвет, само да одобряват основните актове, свързани с възлагането и изпълнението на концесиите.
Основното разграничение на концесиите е според техния предмет: за строителство, за услуги и за ползване на държавна и общинска собственост.
Предвижда се приходите на концесионера от експлоатацията на строителството и на услугите да се формират от плащания от потребителите или от потребителите и концедента, или само от концедента. Плащане от концедента към концесионера може да има при т.нар. несамофинансиращи се концесии, когато за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от потребители или от други лица, както и когато се дължат такива плащания, но не е предвидено концесионерът да ги получава.
Народният представител подчерта, че Директивата за концесиите не поставя изискване за определяне на максимален срок, който да е общ за всички концесии. Със законопроекта се определя задължение за концедента да достигне възможно най-кратък срок на концесията при спазването на определени изисквания.
Г-жа Александрова изтъкна, че се въвеждат допълнителни гаранции, които да предотвратят възможността за предоставяне на т. нар. „вечни концесии“:
• когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е равен или надвишава 35 години да е необходимо разрешение от Народното събрание.
• за общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е над 20 години да е необходимо разрешение от общинския съвет, прието с мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците; когато срокът е 35 години или по-дълъг, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение от Народното събрание.
Изискванията на Директивата за концесиите са приложими само за концесии за строителство и за концесии за услуги, които са на стойност, равна или по-висока от 5 225 000 евро. Този, така наречен „европейски праг“, е възприет като разграничителен критерий, при който концесиите на стойност, равна или надвишаваща този праг, са определени като концесии с трансграничен интерес. Народният представител подчерта, че законопроектът урежда и правилата за концесиите без трансграничен интерес, както и за концесиите за ползване, които също са изключени от приложното поле на Директивата за концесиите.
Г-жа Александрова обърна внимание, че по действащия Закон за концесиите единствено допустимата процедура за възлагане на концесия е откритата процедура. Законопроектът предвижда още две процедури – състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, които осигуряват на концедента известна степен на гъвкавост и позволяват определяне на оптимални параметри на конкретната концесия.
Със заключителни разпоредби се правят промени в редица секторни закони, сред които Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за железопътния транспорт и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Измененията са свързани с отмяна на разпоредби относно реда за предоставянето на концесии, както и терминологично уеднаквяване с терминологията на законопроекта.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси във връзка с максималния срок на концесията и по-конкретно относно възможността за възникване на така наречените „вечни“ концесии. В отговор представителите на Министерския съвет посочиха, че Директивата за концесиите не предвижда срок, а предвиденото в законопроекта ограничение е по отношение на това, че концесията се предоставя с краен срок, т.е. винаги има краен срок и той е обвързан с икономическия баланс на интересите и с възвръщаемостта на инвестициите. Те допълниха, че законопроектът предвижда, когато максималният срок на концесията е над 35 години, определен въз основа на финансово-икономическия модел на концесията, да бъде получено разрешение от Народното събрание.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „ЗА” и 8 гласа „ПРОТИВ” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ,
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯ:
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ
