П Р О Т О К О Л
№ 3

На 2 юни 2017 г., петък от 13.00 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
2. Разни.
Списъкът с присъствалите на заседанието членове на Комисията и на гостите е приложен към стенографския протокол.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, днес правим извънредно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Ще Ви предложа следния дневен ред, който да гласуваме. (Изчита дневния ред.)
Някой иска ли да допълни нещо към дневния ред?
Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, разбирам бързането за този Законопроект, който искате да бъде приет, но според мен е неуважение, първо, към народните представители, а след това, вероятно другата седмица, неуважение и към пленарната зала – Законопроект от над 170, може би около 200 страници, да бъде предлаган в рамките на 24 часа на сериозно обсъждане. Не виждам какво очаквате, когато внасяте два пъти един и същи Законопроект в рамките на мандата на един и същ действащ президент – дали очаквате, че той ще мине хей така и дали няма да бъде наложено ново вето, при положение че Законопроектът е същият, върнат от този същия президент?
Моето предложение е точката да отпадне от дневния ред, колегите да имат време да се запознат със Закона, за да можем да направим нашите разумни предложения по първо гласуване – по философията, ако искате да чуете гласа на опозицията. Ако не искате, вероятно ще си го приемете такъв, какъвто е и след няколко месеца отново в тази зала ще си говорим пак по същия Закон. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Иванов – обратно предложение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, по какъв закон сте работили – това е въпрос към БСП, когато са отдадени на концесия гражданските летища за обществено ползване в Бургас и Варна от господин Мутафчиев? Когато е отдаден пристанищен терминал „Леспорт“ от господин Николай Василев? Когато е отдаден фериботният терминал „Силистра“ от господин Петър Мутафчиев? Когато е отдаден пристанищен терминал „Свищов“ от господин Петър Мутафчиев – всички концесии са за над 30 години!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (говори при изключен микрофон): Това какво отношение има към дневния ред?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Въпросът ми е: уважаеми колеги, по какъв закон сте работили тогава, че сега толкова протестирате против внесения от нас Законопроект? Мисля, че приемането на този Закон, при положение че сме и в наказателна процедура, е изключително наложително и трябва да го приемем максимално бързо.
Правя обратно процедурно предложение: Законопроектът да се гледа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има друг колега за изказване.
Заповядайте.
АНТОН ДОНЧЕВ: Много често слушам в залите, където и да сме и на която и да е комисия, думи от рода: „Вижте Вие какво правехте! Защо не давате сега и ние да правим така?!“ (Шум и реплики от народния представител Станислав Иванов.) Това точно така прозвуча: Вие сте приели това и това, а сега ни пречите ние да правим това и това. Така разбирам това, което казахте току-що. Не виждам никаква логика… (Шум и реплики.) Разбрахте какво исках да кажа.
Аз не съм успял да се запозная с този Законопроект и няма как да мога да гласувам по него. Затова подкрепям предложението да не бъде така екстрено извънредното заседание. Да отпадне точката.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Може ли реплика? Понеже ме засегнаха лично.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Обсъждаме дневния ред.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господине! Не съм казал, че те са правили така, а ние ще правим по същия начин – напротив! Ние искаме да въведем норми, по които да се правят тези концесии, защото при липса на Закон за концесиите са отдадени 14 концесии за срок над 30 години от господин Петър Мутафчиев и от господин Данаил Папазов, разбирате ли – без Закон за концесиите! Ние искаме да направим Закон за концесиите, за да става прозрачно това нещо. Надявам се, че ме разбрахте.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам ли право на дуплика?
АНТОН ДОНЧЕВ: Аз нямам нищо против това сега да го разгледаме, да не става толкова спешно, да не става от днес за утре.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В наказателна процедура сме.
РЕПЛИКА: Какво значение има?!
АНТОН ДОНЧЕВ: Мисля, че по много, много неща има да ни наказват. Това, че днес ще приемем нещо, за което утре ще съжаляваме, няма да отмени наказанията по много други пунктове.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаеми колеги, разбирам, че на господин Иванов са му написали листче с 20-30 концесии, които трябва да ги каже, но за това ще имате възможност да го направите при обсъждането и в залата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И в залата ще ги кажа.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега сме по дневния ред.
Не заблуждавайте новите колеги, с уважение към всеки един от тях, че сме в някаква процедура и ще ни се наложи някаква санкция. В момента сме в 60 такива процедури. Само в КТИТС мисля, че са над 6 или 7 – тук от Министерството на транспорта ще кажат точно колко са. Това не е най-спешната, по която биха ни наложили някакви санкции. Тук говорим за няколко дни, не говорим за месец, два, година.
За пореден път казвам, колеги: искаме авторитет, искаме да ни уважават. Искаме да ни стоварят един закон от 178 страници и в рамките на 24 часа да го разгледаме. Ако искате да бъдете натискачи на бутони, гумен печат на нечие законодателство, бъдете такива и го правете. Аз, като заместник-председател, и ние,като парламентарна група, си казвам мнението, за да влезе в стенограмата на българския парламент, как не трябва да се работи и как не трябва да се приемат важни за България закони.
Относно това какво пише в самия закон – философия, текстове, ще го коментираме, когато дойде времето за обсъждане. Моето предложение е точката да отпадне и в сряда, на редовно заседание, ако трябва пет, ако трябва – 8 часа ще отделим и ще обсъдим, за да може всеки народен представител да се подготви и да говори аргументирано по предложените му текстове. Иначе можем да свършим точно за 5 минути, гласуваме 9:7 и приключва Законът. Това Ви е целта – парламентът да бъде снишен на нивото, което не заслужава да бъде като институция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има процедура.
Моля да преминем към гласуване предложението на господин Свиленски – т. 1 от дневния ред да отпадне.
За – 7, против – 7, въздържал се – 1.
Предложението не се приема.
Колеги, предлагам да гласуваме дневния ред, както Ви го предложих в началото.
За – 8, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.

По точка първа от дневния ред от името на вносителите има думата госпожа Анна Александрова.
Заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да представя Закона в резюме, ще кажа само едно изречение. Това е законът на МС, за който господин Свиленски каза, с изменения. Припознали сме го с оглед на неговото по-бързо придвижване.
С предложения Законопроект в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/23 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите, заедно с Директива 2014/24 ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители. С него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, която е уредена с него, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии – публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите.
По отношение на публично-частните дружества промяната е, че публичният съдружник – държава или община, вече задължително ще участва в управлението.
Въвежда се и изрична забрана да се извършват разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са апортирани от публичния съдружник в публично-частните дружества.
Задължително става и заплащането на концесионни възнаграждения за строителство и услуги.
Директивата за концесиите въвежда праг от 5 млн. 225 хил. евро, като концесиите над този праг са с трансграничен интерес. Съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като МС и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предвижда се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-дълъг от максималния срок, който се определя при откриването на процедурата с решение на концедента.
Законопроектът предвижда и допълнителни гаранции, като разрешение от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок надвишава 35 години.
По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е над 20 години, се предлага одобряването да стане с мнозинство 2/3 от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години, освен разрешение от общинския съвет, е необходимо и разрешение от Народно събрание.
Със Законопроекта са предложени три вида процедури, които са съобразени с практическата сложност на концесиите: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. С предложения нов Законопроект за концесиите се цели привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги, като определените бюджетни средства за финансиране от държавата ще се изразходват значително по-ефективно чрез управлението им от икономически оператори при най-доброто съотношение качество:цена.
От прилагането на Закона се очакват следните резултати:
- разширяване на възможностите за използване на концесията като форма на публично-частно партньорство за създаване на публични ресурси;
- развитие на инфраструктурата и на услугите без или със минимално финансово участие на държавата и общините;
- създаване на възможност за използване на опита на частния сектор за постигане на ефективност и ефикасност при предоставянето на услуги от обществен интерес и внедряването на иновации, свързани с повишаване на качеството и намаляване на цената на предоставяните услуги;
- повишаване на конкуренцията на вътрешния пазар чрез създадените допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и на социалната инфраструктура и в извършването на дейности от обществен интерес;
- постигане на дългосрочни ползи от концесията както в икономически, така и в обществен аспект.
С предложения Законопроект се разширява публичността, като Националният концесионен регистър се надгражда с цел да се превърне в централизирана административно-информационна система. В него ще се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Предвижда се офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронните услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
От името на МС?
МАРИЕТА НЕМСКА (Дирекция „Икономическа и социална политика): Няма какво да добавя. Госпожа Александрова го представи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От името на МТИТС, господин заместник-министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушах краткия дебат, който се проведе. Само да кажа, че към момента в МТИТС са проведени процедури за отдаване на концесия 15 обекта от транспортната инфраструктура. Както каза колегата – това не е от вчера за днес, а през годините, това е по действащ закон, както ме запознаха. (Шум и реплики.)
АНДОН ДОНЧЕВ: Говорим за действащия закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГАНОВСКИ: Приемете като встъпление казаното. (Шум и реплики.)
Ако трябва да съм кратък, МТИТС подкрепя внесения Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Откривам дебатите.
Колеги, имате думата.
АНДОН ДОНЧЕВ: Разбирам, че има действащ закон и можем да продължаваме да работим по действащия Закон, да не бързаме за 24 часа да правим нещо прибързано, да приемем нещата, ако трябва, да ги правим по действащия Закон.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От моя беден опит като районен кмет, район „Оборище“, трябва да кажа, че заради такова бавене и несъвършени закони се пропуснаха възможности в СМГ – едно елитно училище за цяла България, и в Испанската гимназия, да се изградят спортни площадки и зали, децата да могат да спортуват.
Аз съм изпратена от моите избиратели да гласувам закони, да ги одобрявам и да вършим работа в полза на нашите избиратели.
Аз наистина съм нов народен представители и за мен е съвсем необяснимо какви са тези процедурни хватки, какви са тези отлагания. Аз съм човек на възраст и смятам, че горе-долу съвсем квалифицирано се запознах с предоставеното.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Дончев, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Искате да кажете, че Вие сте имали време, запознали сте се, убедили сте се, че Законът е съвършен?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Няма съвършени закони.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Не съм казала такова нещо. Казах, че на първо четене това, с което трябва да се запознаят народните представители и да започне дебат, като средно интелигентен човек съм съумяла. Изумена съм от случващото се.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, колеги! Дайте да бъдем сериозни! Това е може би най-тежкият закон, който ще бъде приет. Не става въпрос за училище, както каза колежката, а става въпрос за природните богатства и за гръбнака на икономиката на България. Крайно несериозно е в рамките на ден-два такъв закон да минава през комисиите експресно, без да се запознаем с него в подробности.
Разбрахме, че не са отчетени забележките на президента, на неговия екип, по отношение на президентското вето. Ставаме съучастници в някаква екстрена ситуация, от която, не дай, Боже, някой ден да носим някаква отговорност.
Доколко е съвършен Законът? Аз не зная как колежката може да казва, че може да бъде дори на 80% съвършен, при положение че никой не се е запознал.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Съжалявам, колега, не съм казала, че е съвършен. Казах, че би трябвало да сме добили първоначална информация, за да започнем да дебатираме на първо четене. Доколкото разбирам, сме на първо четене.
ИВАН ИВАНОВ: И какво страшно има в това, че ще подлежим на санкция в размер на няколко стотин хиляди евро, при положение че тук става въпрос за милиарди левове, заложени в този Закон?!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Станислав Иванов – реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Продължаваме, уважаеми колеги, защото споменахте, че се ограбвало националното богатство. А не е ли национално богатство пристанищен терминал „Свищов“, отдаден от Петър Мутафчиев за 31 години? А не е ли национално богатство терминал „Балчик“, отдаден от Петър Мутафчиев за 25 години? (Шум и реплики от депутатите от „БСП за България“.) А не е ли национално богатство терминалът в Ямбол, отдаден за…
ИВАН ИВАНОВ: Ние в момента се връщаме в историята 15 години назад!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ …22 години от министър Мутафчиев?
Минаваме към следващия Ваш министър: терминал „Никопол“, Данаил Папазов – 35 години; терминал „Русе“ – 35 години от Данаил Папазов; терминал „Несебър“ – 35 години от Данаил Папазов.
А не е ли ограбване, уважаеми господин Иванов, да продадете три от най-големите национални компании – Български речен флот, Български морски флот или летищната компания? Това не е ли ограбване? И те са продадени, не са дадени на концесия! Питам Ви: какво е това? Отговорете ми на този въпрос!
ИВАН ИВАНОВ: Господин Иванов, най-вероятно икономическата ситуация към този момент е налагала оздравяването на тези дружества чрез отдаване на концесия. Вие правите този Закон за концесиите, за да отдадете на концесия летище София.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (говори при изключени микрофони): Вие сте ги продали! За какво оздравяване говорите? Всичко е продадено!
ИВАН ИВАНОВ: И не смятам да ни вменявате, че господин Данаил Папазов е бил наш министър.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аааа, извинявайте, добре.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Когато се обсъждаше дневният ред, се каза, че бързаме Закона, че досега не е имало Закон за концесиите. Тук се цитират много на брой концесии… Като не е имало закон, те са незаконни, защо тогава не ги прекратите? Защо е това бързане?!
Стана ясно, че има Закон, който действа, може да се отдадат до 35 години.
От друга страна, идват твърдения за някакви спортни площадки. Нищо лошо, всеки трябва да спортува, но те са на стойност 500 хил. до 1 млн. лв., а с този Закон ще се раздадат активи за стотици милиарди. Това не е съществен аргумент. (Шум и реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Тепърва започват, за 500 млн. започват процедури.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Реплики други има ли?
Заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Аз също съм нов в този парламент, но не виждам от какво се страхувате, след като казвате, че това е от миналия парламент, няма никакви промени, значи достатъчно добре сте запознати. (Шум и реплики.) Има дребни промени, да.
Не виждам защо се притеснявате. Тук ние гласуваме само за да влезе в пленарната зала. Има първо и второ четене. Между тях има време за промени, за мнения, за гласувания. Защо допреди един ден казвахте, че искате да работите в пленарната зала, сега пък Ви е с страх да се вкара Законът за концесиите в пленарната зала.
Пак Ви казвам: нов съм, но не мога да си обясня това нещо – хем искате да работите, хем не искате да работите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Три реплики.
Първа – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаеми колега, аз уважавам Вашето желание за работа. Нашето е също такова. Да Ви напомня, че същият този Закон за концесиите беше приеман последните два работни дни на отиващото си 43 народно събрание с кворум между 60 ш 70 човека от кворум 240 народните представители. Това беше кворумът на приемане поради същите причини: дайте да бързаме, защото трябва да се случат дадени концесии! Поради тази причина е и такъв продуктът – некачествен, върнат от президента. Сега сме в ситуация, когато отново трябва да гледаме нов Закон за концесиите.
Прав сте, че работата между първо и второ четене е много важна, но работата е в комисиите, в пленарната зала долу е гласуването. Тук трябва да направим Закона такъв, че да мине с минимални промени.
За да тръгне един закон качествено, в правилна посока, не казвам коя посока е правилна, трябва да се проведе добро обсъждане на първо гласуване. На първо гласуване и вие, и Ние, и всеки един си дава виждането концептуално по законопроекта. Ако ние заложим нещо погрешно в закона, каквито и текстове да дадем за второ гласуване, те ще бъдат в грешна посока. Затова на първо гласуване е важното обсъждане и групите нямат определено време, а трябва да си говорим колкото време трябва, за да дадем посоката и след това да го гласуваме. Ако сега претупаме първото гласуване, на второ гласуване ще имаме същото нещо, само че ще пише: „В чл. 158 се добавя вместо „не“ „да“, примерно. Или се маха запетая и се слага точка. Затова беше нашата воля народните представители да се запознаят и всеки да си каже мнението. Дали ще бъде прието, или не, е въпрос на гласуване в Комисията и след това в пленарната зала. По тази причина искаме законите да се гледат по нормалния ред. Не казваме, че няма какво да правим и трябва да се занимаваме с безсмислени неща.
Иначе съм съгласен с Вас: искаме да работим, да приемем Закона, ще кажем нашите предложения, но как да правим предложения по нещо, което не сме го прочели, както се казва. Сигурен съм, че ако задам два въпроса на вносителя в момента, няма да може да ми отговори!
За министър Геновски съм сигурен, че и той не е имал време да го прочете поради простата причина, че от една-две седмици е заместник-министър. Този закон е на народни представители, той не е на МС. Да, формално е същият, формално е минал през процедури, но на практика този важен Закон е шиканирал целия законодателен процес и е влязъл директно тук при нас, в Комисията. Затова говорим, че трябва да има ред в това законодателство.
Иначе, няма проблем, ще го приемем, тоест Вие ще си го приемете, но след три месеца той пак ще бъде тук и пак ще гледаме 160 члена и пак 16 лампи ще трябва да светят и пак българите ще плащат ток, за да говорим едно и също нещо по три пъти на година.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имам реплика към Вас.
Уважаеми колега, не зная дали разбрахте какво ни заплашват колегите? – че понеже президентът е техен, ще ни върнат Законопроекта. Доколкото знам, президентът е на всички българи. Ако е техен президентът, проблемът е много голям.
АНДОН ДОНЧЕВ (говори при изключен микрофон): Към кого е репликата?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: От втора страна, доколкото разбрах, много Ви притеснява това, че е тежък Законът. Не е толкова тежък, колега.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Иванов, сугестирате ситуацията в момента.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Дончев – трета реплика, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: В чутото досега чух не намек, а нещо, което звучеше като обвинение или признание, че някой министър от някой кабинет от някоя партия по-рано е дал на концесия и това е било голяма грешка съгласно тогавашния закон. В бъдеще това се признава като нещо…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Репликата Ви е към господин Милушев.
АНДОН ДОНЧЕВ: И сега не мога да разбера защо сега бързаме и сигурни ли сме, че няма отново да допуснем грешка.
Не е въпрос за президента, аз за президента не чух нещо особено.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Милушев, искате ли дуплика?
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Бързаме просто за да не светят тези крушки, а хей така – за да светят. Нека си светят, няма да изгорят милиони. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Николай Тишев има думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В началото искам да кажа, като става дума за концесии, по времето на Орешарски, се споменаха три концесии. Не зная дали знаете колко време е процедурата по подготовката на документи, кандидатстване и т.н. Доста дълга е. Имайте предвид, че по тези три концесии процедурата е започната преди това.
Конкретно за пасажерския терминал в Несебър, когато влезе правителството на Орешарски, там вече беше избран изпълнител и тъй като имаше обжалвания, това се проточи и Папазов нямаше какво друго да направи – трябва да наруши Закона, ако не го подпише. Да не коментирам, че концесионната такса, за която е спечелена концесията, направена от Вашето второ правителство, е 50 хил. лв. на години. В Бургас се шегувахме, че ако се съберем 6-7 човека, можехме ние да го вземем на концесия. Както и да е.
Имам конкретно въпрос към вносителите. Явно има два конкретни казуса в този Закон, които са накарали включително президента да го върне.
Искам малко повече подробности, първо, каква е идеята да няма горна граница на срока за концесиите за строителство и за услуги?
Второ, малко повече подробности относно така нареченото „състезателно договаряне“ и правото на подбор от възложителя на това с колко фирми в един момент може да продължи да работи. Като дадете тези подробности, ще продължим с конкретиката. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли реплики?
АНДОН ДОНЧЕВ: Аз съм „против“ приемането на каквото и да е по този Закон.
АТАНАС ТАШКОВ: Упълномощавам господин Станислав Иванов да гласува от мое име.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Позволявам си да допълня въпроса на колегата Тишев съвсем леко. Ако може малко да бъде разширена информацията: какво всъщност е новото в Законопроекта, който се внася сега, в сравнение с това, което колегата твърди, че познава?
Второ, какво в това ново отразява евентуално случилите се вече обществени обсъждания, макар и неформални. Не знам да е правено такова неформално обсъждане. Съответно, какво от промененото отразява бележките, отразени във ветото на президента? Господин Иванов, да избегнем възможността да получим евентуално вето, което да съдържа същата информация. Би било несериозно към работата на нашата институция.
ИВАН ИВАНОВ: Също ще гласувам „против“. Упълномощавам колегата Свиленски.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Хубав ден Ви желая! Лек път!
Заповядайте, госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, аз ще мога да отговоря на част от въпросите. Предлагам МС да отговори на останалите, в частност по отношение на състезателния диалог и останалите процедури. Колегите от МС са запознати.
Концесиите имат срок, както и одеве споменах – срокът над 35 години ще бъде гарантиран с много по-големи гаранции. Гласуването в НС за срока на концесии за строителство над 35 години ще бъде с решение от НС. Смятам това за добра гаранция. Това е едно от новите неща.
Същото важи и за общинските концесии – за срок повече от 25 години те също ще бъдат гласувани от НС, независимо че е одобрена от общинския съвет.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Какви са мотивите за така наречените „вечни концесии“ да няма праг? Дали ще мине през ОС или през НС де факто е едно и също.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Не е едно и също, разбира се.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тоест ОС може да определи 50 или 70 години – няма горна граница. Това питам: какви са мотивите, както досега, да няма фиксиран максимален праг 25 или 35 години?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: От МС ще Ви отговорят на въпроса. (Шум и реплики.)
СТАИСЛАВ ИВАНОВ: Ние бяхме коректни да обявим, че сме го припознали.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Аз обявих, че Законопроектът е припознат от нас като съвносители, за да може да се придвижва по-бързо с оглед на всички директиви, които трябва да се транспонират.
Не на последно място, Законопроектът е обсъждан повече от 6 месеца.
Да прочета, че има становища по новия Законопроект на следните организации, които са взети предвид: Център за превенция и противодействие на корупция и организирана престъпност, Национално сдружение на общините и национално представените браншови работодателски организации: Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциация на индустриалния капитал в България. Всички предложения, които са пристигнали, са отразени в Законопроекта. От МС ще го потвърдят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
АНДОН ДОНЧЕВ: Смятам, че ако Комисията ни иска да вземе становище по новия Законопроект становище на МС, би могла да го направи по надлежния ред. В момента вносителите не се представляват от МС и смятам, че те няма как да имат официално становище по въпроса. Можем да им поискаме такова, но още не сме го направили.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние имаме представители…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Има становище от МС. Явно не сте го прочели. Това ме учудва – как коментирате нещо, което не сте чели. Нито Закона сте чели, нито становищата, а дебатираме.
АНДОН ДОНЧЕВ: Нямахме време.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Нямаше време.
АНДОН ДОНЧЕВ: Къде е становището?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Качено е на сайта.
АНДОН ДОНЧЕВ: Не съм го видял.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Процедура – заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Фикирлийска, нека не си даваме квалификации кой е умен, висок и нисък, в крайна сметка показахте, че не знаете какво сте подписали. Това беше ясно. (Реплики от Анна Александрова встрани от микрофоните: „Вие задавате въпроси като за второ четене. Не съм длъжна да отговарям.“)
Госпожо Александрова, нека да се уважаваме и да се изслушваме. Вие сте вносител на Законопроект. Какви са взаимоотношенията Ви с МС.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И аз съм вносител, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, хубаво, отговорете Вие.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ами, ще отговоря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Какви са Ви отношенията и какво сте припознали, си е Ваше вътрешно организационно действие. В българския парламент в момента има Законопроект, входиран от шест или седем народни представители, припознали го по една или друга причина. По Правилника на българския парламент, който е закон, и по Правилника на нашата Комисия се представя от вносителите, а не се представя от съгласувателите.
Ако имаме въпроси към МС, сме достатъчно грамотни, колкото и да се съмнявате в това, да си зададем въпроси към представителите на МС. Сигурен съм, че те ще ни отговорят. Това ми е пределно ясно.
Относно това, че становището на МС е качено на сайта на парламента, моля, господин Председател, моля друг път тези становища да се пращат на народните представители. Комисията затова е комисия, като се изпрати даден законопроект, да се изпратят и становищата, ако има такива, за да видим хронологията на съгласуването.
Това не е обида към Вас, госпожо Александрова, или към когото и да е. Случвало ми се е също да бъда припознаващ такива закони. Ето, двама-трима колеги си тръгнаха, нямайки време за обсъждане, защото времето е петък следобед, а сме свикани вчера.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (говори при изключени микрофони): Какво му е на времето? Петък след обед е работно време.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И сега искаме да приемем толкова важен закон с „Делегирам си гласа на колегата Хикс“. След половин час ще останем 5-6 човека с по 5-6 гласа. Ако има смисъл от такъв закон, който ще е така приет…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е голяма чест, господин Свиленски, за Вас.
От МС ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Доколкото разбрах, не се иска нашето становище. Ние сме в състояние да отговорим, още повече и да изразим експертно мнение по този Законопроект.
Нека госпожа Славкова вземе отношение, която е юрист в дирекцията.
МАРИАНА СЛАВКОВА (държавен експерт в дирекция „Икономическа и социална политика“ на МС): Единият въпрос беше относно правото на подбор на концедента при провеждане на процедурата за възлагане на концесия.
Другият въпрос е относно състезателното договаряне.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Първият въпрос беше за процедурата за надвишаване на границата.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Госпожа Александрова мисля, че отговори на този въпрос.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Каква е процедурата?
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ще отговоря и на този въпрос.
Ще започна от горния праг на срока, чисто хронологически като процедура за възлагане на концесията. Досега законите за концесия са предвиждали максимален срок от 35 години, в различните периоди от време или е имало ограничаване той да бъде удължаван, или не.
Практиката показа, че винаги, когато се открие процедура за възлагане на концесия, концедентите, тоест министрите или кметове на общини, се стремят да докарат горния праг, знаят, че по-нагоре не може, но като може 35 години, защо да не са 35, а да са по-малко? Освен това несъвършенството на досега действащите закони за концесиите, те са два, е, че нямаше някакви конкретни измерители, критерии, по които да се определя срокът на концесия.
Новият Законопроект, който е предложен на Вашето внимание, ако не се лъжа, в чл. 33 казва: „Всяка концесия се предоставя за определен срок“. След това в няколко алинеи са изброени условията, на които трябва да отговаря максималният срок още при откриване на процедурата, и се обявява, включително в официален вестник на Европейския съюз. В границите на този максимален срок трябва да се включат и всички евентуални удължавания, които концедентът изначално предвижда да включва времето на концесията. Така определеният максимален срок може да бъде не повече от 35 години по волята на концедента. Ако на базата на всички критерии се окаже, че срокът трябва да бъде по-дълъг, тогава за държавните концесии трябва да бъде сезирано Народното събрание. На практика има ограничение в горната граница и това е 35 години. Да, за Народното събрание няма.
Има обаче инфраструктурни обекти, при които, спазвайки изискването срокът да не надвишава времето, необходимо за възстановяване на инвестициите с определена норма на възвръщаемост, 35 години няма да бъдат достатъчни и тогава държавата или трябва да доплаща пари, за да се възстановят парите на инвеститора за 35 години, или просто да се даде по-дълъг срок – примерно 38 или 40 години. Това е логиката да няма изначално закован максимален срок. На практика за концедентите – министри и кметове на общини, такъв максимален срок в Законопроекта е определен и е 35 години. За общинските концесии има и допълнителни репери, които да гарантират обществения интерес.
Относно правото на подбор – това са така наречените изисквания към финансово-икономическото състояние, към техническите или професионалните възможности на кандидатите в процедурата. Когато давате голям инфраструктурен обект, по аналогия с обществените поръчки, не можете да не поставите изисквания относно финансовите възможности, още повече при концесията изначално – и това е една от основните разлики с обществените поръчки, парите за изграждане на такъв инфраструктурен обект ще бъдат дадени от частния субект. За да сме сигурни, че ще се явят само такива, които ще са в състояние да дадат тези пари, естествено трябва да поставим изисквания.
При процедури, за които се очаква много голям интерес, ззащото състезателният диалог и състезателната процедура на договаряне са продължителни във времето, защото с всеки един от участниците комисията, назначена от концедента, трябва да води кръг от преговори, за да се достигне до най-доброто решение, за да не се губи време и да се води с неограничен брой участници тази процедура, концедентът може в началото да постави изисквания, като Законът казва „не по-малко от 5“ и казва кои са критериите. Когато повече от 5 концесионери отговарят на тези критерии за подбор, по тях концедентът ще отсее кои примерно от осемте явили се кои пет ще останат да участват в реалната процедура.
Състезателното договаряне, състезателният диалог са две процедури, които първо, са допустими по ЗОП. Основното, което е посочено в Директивата за концесиите за оценката за въздействието, в резултат на която е приета тази Директива, един от големите проблеми при концесиите е липсата на гъвкави процедури, защото става въпрос за дългосрочни договори при поемане на рискове. Когато някой икономически субект поема рискове, не можете изначално да напишете 1, 2, 3, 5 и той да пише числа – по критерий 1 давам 5 лв., по критерий 2 давам 3 лв. или по критерий 3 Вие ще ми дадете 8 лв.
Когато става въпрос за поемане на рискове, най-добрата процедура, това се призна от Европейската комисия, от всички държави с успешни публично-частни партньорства и концесии, това са състезателните процедури – състезателен диалог и процедура на договаряне. Мога в подробности да Ви разкажа и каква е разликата между двете процедури.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: От обясненията, които дадохте, поне аз разбрах две неща. Първо, във връзка с липсата на горна граница, в крайна сметка, без значение каква е процедурата за срока на концесиите, мотивът е следният. В момента съответно общините или министерствата, като възложители, са злоупотребявали с горната граница, която е фиксирана за срок, т.е. 35 години, или казано иначе, концесията е изчислена, че може би трябва да възстанови средствата на концесионера за 20 години, но те се стремят да стигнат горната граница, каквато е практиката, което е един вид злоупотреба. И какво правим ние в момента? Вместо по някакъв начин да ги ограничим, защото Законът е някакъв ограничител на тези действия, ние им развързваме ръцете, тъй като е ясно, че държавната концесия се дава от Министерския съвет, съответно от съответния министър, нямаме Министерски съвет или правителство, което да работи без парламентарна подкрепа. Задейства ли процедурата, даде ли по-висок срок, явно в Народното събрание ще мине, защото те имат съответната парламентарна подкрепа. Яко я нямаха, нямаше да са правителство. Аналогично е в общинския съвет. Това по този въпрос.
Второто, във връзка с подбора на фирми – да, състезателната процедура е интересен нов елемент, но там има нещо друго – възможността да се ограничи броят на участниците, както казахте Вие, минимум пет, което означава: за даден обект има 15 или 20 кандидати, които отговарят на изискванията. Говорим, че примерно има концесии не за милиарди левове, има за по-малко. Участва една фирма или един субект, да кажем Иван Иванов, който под различна форма участва с фирмите Х, Y, Z, А и Б – пет фирми. Нали така? След което съответният възложител – министерство или община, прави подбор, провежда разговори и тъй като е казала, че ще продължим разговорите, т.е. ще допуснем до подаване на оферти било то първоначално само пет фирми, т.е. другите 10, образно казано, ще ги отстреляме, се допускат точно тези фирми, които няма доказване, но те могат да са свързани. Следователно още в началото на процедурата залагаме кой да я спечели, в крайна сметка, защото това ограничение премахва възможността другите да дадат оферта. Такава е логиката на Закона, поне както я чета. Ако не е така, оборете ме!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин ДАНЧЕВ
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Доколкото чух становището, логиката и идеологията на Закона и на промените за удължаване на срока е само една – гарантиране на норма на възвращаемост на едрия капитал. Ами, другари, добре дошли! Ще Ви приемем в БСП, няма проблем, вървим към комунизъм, никакъв капитализъм. (Реплики встрани от микрофоните.)
Максималният прогнозен срок на концесията, както се казва в препоръките на Директивата, която цитират тук колегите вносители, не бива да надвишава времето, необходимо за възвръщане на направените инвестиции. И това е и логиката, която тук, доколкото разбрах, ни беше представена за въвеждането на понятието „максимален прогнозен срок”. Във всички случаи трябва да отбележим, че при повечето случаи концендентът – има се предвид публичният или общинският партньор, трудно може да предвиди това време. Това е доста сложна сметка. Това е един от недостатъците на откритата процедура по възлагане, която също колегите вносители определят като един от основните мотиви за промяна в Закона, т.е. че тя сама по себе си ограничава възможността за по-добро договаряне.
Във всички случаи разбирайте държавата или общината е заинтересована срокът на концесията, концендентът е заинтересован този срок да бъде по-кратък. Мисля, че по това нямаме спор. Така е разписано и в задължението за транспониране на директивата, т.е. целта е концендентът да предвиди такива условия, че този срок да бъде възможно най-кратък. Това е неговият интерес.
Според мен има сериозен пропуск в така предложения Законопроект и би следвало да има отделно указание, в което процедурата и определяните чрез нея критерии за възлагане на концесията да дават предимство именно на онези кандидат концесионери, които предлагат най-кратък срок на концесията. Това най-малкото е очевидно, защото означава, че тези концесионери предвиждат да работят и най-ефективно, тоест залагат повече приходи в по-кратък период от време. Това си е по-добра ефективност. Така вместо да отваряме вратата широко за вечни концесии, по-скоро като представители на публичния сектор би следвало да защитаваме държавния интерес и да търсим начин за ограничаване на тези срокове или, най-малкото, за предвиждане на такива условия в процедурите за възлагане на концесия, които да гарантират именно защитаването на този интерес чрез ограничаването на тези срокове, или поне търсенето на начини тези срокове да бъдат максимално кратки. С това мотивирам и своя глас „против” този Законопроект.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Госпожо Немска, заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Аз ще се опитам да бъда съвсем кратка относно срока на концесиите, който е ограничен и аз наистина не мога да разбера какво има предвид. В никакъв случай Директивата не е по-рестриктивна, отколкото текстовете на Законопроекта. Напротив, Законопроектът е доста по-рестриктивен от директивата. В директивата няма никакви ограничения на срока на концесията. Напротив, целта на концесията не е постигане на максимално кратък срок, защото икономически погледнато, този, който ще предложи максимално кратък срок, той ще иска за по-кратко време да генерира приходи, т.е. да има повече приходи, които да му възвърнат направените инвестиции. Откъде ще дойдат тези приходи? Приходите ще дойдат от потребителите, т.е. публичните потребители. Например за една магистрала, плащайки тол таксата, тя трябва да е много висока, за да може той да си възвърне инвестицията за кратък срок. В общи линии трябва да се намери балансът между срок и приходи, или ако направим социално поносимата цена, то тогава публичният орган трябва да плаща от собствения си бюджет разликата за социално поносимата цена. Именно затова критериите за определяне на срока са ясни, методологията е ясна. Не може за един проект възвръщаемостта на инвестициите да е за 5 години, а да се възвръща за 50 години. Голямото предимство на този Законопроект е това, че още на изначален етап всичко е публично, ще бъде качено в Националния концесионен регистър, ще има документацията, ще се види как е стигнато до срока на концесиите и всеки, който смята, че не е правилно, може да подаде жалба за това, че не е правилен този срок на концесията. И ако сложим ограничението 35 години, но тунелът под Шипка е за 36 години, какво правим? А пък ако нямаме вяра на Народното събрание, тогава вече аз като експерт не мога да се произнеса. За мен това е най-висшият орган, на който би трябвало да вярва целият български народ. Затова е вдигнато на толкова високо ниво това над 35-те години.
Срокът на концесията е ограничен, краен, един от задължителните – нещо, което правим повече от Директивата, тя не го изисква. Задължителен критерий е срокът да бъде елемент от конкурса, т.е. те ще наддават и по намаляване на срока, т.е. ще се цели минимизиране на срока при допустима норма на възвръщаемост. Винаги ще се цели намаляване на крайния срок, който е предвиден с обявлението, а той е на базата на финансово-икономическия анализ, който е направен по методика, която ще бъде публична, известна, ясна и използвана от всички.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Немска.
Господин Данчев първо поиска думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Исках да репликирам, да, Директивата не определя конкретни срокове, именно защото е предвидила възможността законодателят да отрази това в своите виждания. Затова не виждам проблем Законопроектът да бъде променен по начин, по който да гарантира именно по-кратките срокове. Не виждам какъв е проблемът това да се случи.
Отделно от това – не давайте само примери с проекти, които имат общонационално значение. Вероятно ще има случаи на концесиониране на обекти, които със сигурност ще имат по-голямо значение за местната общност. Затова би било неразумно законодателят да предвижда срокове за концесия, които надхвърлят едно, а понякога може би две или три поколения. Не виждам ние с Вас да имаме правата да се разпореждаме с бъдещето на нашите деца и внуци. Затова нека да направим сроковете да бъдат разумни от икономическа гледна точка, но от друга, все пак разумни от гледна точка на обществения интерес.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Не чух отговор на въпроса за възможността възложителят да ограничи кандидатите, които в крайна сметка ще бъдат допуснати да подадат оферти.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой да отговори?
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Възможността да се ограничава броят на участниците, които в резултат на извършения подбор ще продължат участието си в процедурата, се посочва в самото обявление. Изначално всички знаят, че ще бъдат допуснати само петима. В тези случаи концедентът е длъжен пак в обявлението, което е публично, да посочи обективни и недискриминационни критерии, въз основа на които ще извърши оценката и въз основа на тази оценка ще определи кои от кандидатстващите примерно 10, 5 ще останат. Всяко обстоятелство, посочено в обявлението, може да бъде обжалвано относно наличието на незаконосъобразност, включително относно наличието на дискриминационни условия, т.е. ако концедентът си позволи да постави ограничаващи условия, това още на най-ранен етап може да бъде спряно чрез обжалването. Може би ще кажете, че не вярваме на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд.
Освен това, ако концедентът или назначената от него комисия си позволи при провеждане на процедурата да не спази така определените критерии и условия, това също подлежи на обжалване. Така че, ако Вие може да предложите още по-добър механизъм за защита на обществения интерес и в същото време и за защита на отделните участници, които – едните да не бъдат дискриминирани за сметка на другите, това само би допринесло за подобряване на Законопроекта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Понеже получих отговор, се чувствам задължен и аз да дупликирам.
Все пак сами съзнавате, че нещо, което не е записано в Закона, след това трудно се доказва и трудно може да бъде обжалвано. Определено в повечето случаи това е загуба на време, със сигурност. Затова срокът на концесията, макар и да остава отворен като възможност в Директивата, все пак му е обърнато внимание, което показва, че е един от най-съществените елементи като условие за възлагане на една концесия. Именно за да не се спекулира с това нещо, смятам, че е редно законодателят да го използва.
Ще Ви дам пример с това, което беше обявено като процедура за възлагане на концесията на летище София. Там най-голямата тежест, вероятно случайно, е дадена именно на авансовото плащане, а не на срока на концесията. Сами си отговорете защо!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Фикирлийска, заповядайте.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Колеги, успях да докажа, че сте чели Законопроекта, запознали сте се добре, за което Ви благодаря. Много сте навътре в материята като за първо четене, така че не виждам причина да не гласуваме да се върви нататък по процедура. Още повече, Правна комисия е водеща и там мина на първо четене. Смятам, че няма причина. Бях убедена, че сте запознати.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам само един въпрос към заместник-министър Геновски, тъй като е човек от „Български пощи”. Според Вас този Закон, който се предлага в момента, дава ли възможност дейността на „Български пощи” да бъде концесионирана, като изплащане на пенсии и съответно други дейности, които извършва в момента „Български пощи”? Дали този Закон позволява да се случи това нещо? Това е единият ми въпрос към Вас.
И следващият ми въпрос е следният: според Вас, тъй като говорим за концесията като добро средство – чухме колегите от Министерския съвет, когато казаха, че концедентът трябва да влезе в действие, когато държавата няма възможност да инвестира пари в даден обект, всички знаем за прословутия терминал в Пловдив, където държавата е инвестирала 12 милиона, а концесионната такса, която ще получи, е в рамките на 1 милион и 200, 1 милион и 500 в рамките на тези 27 години. И ако бъде приет този Закон, то вероятно на 27-та година ще бъде предложен още 27-годишен период, защото трябва да се направят примерно още два терминала.
Въпросът ми е, първо: според Вас застрашени ли са „Български пощи” от приемането на този Закон, защото аз имам становище на Вашите синдикати – и „Подкрепа” и КНСБ, и други организации, които категорично са против приемането на подобен закон, но за това ще стане въпрос вероятно на второ гласуване. И въпросът, който Ви зададох за прословутия терминал в Пловдив – това ли е примерът за концесия, вложени 12 милиона български пари, т.е. европейски пари на български граждани, завършен обект с изградени бензиностанция… (Реплики.) Ами да, те са дадени на България, не са дадени на…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не са дадени само на български граждани, това е във всички европейски държави, господин Свиленски…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Обектът е в България, добре. (Реплики.) Добре, привлечени средства, както искате го наричайте – изграден обект, подарен на частна фирма поради добрите връзки с дадени политически сили вероятно, или политическа обстановка, ако мога да кажа по-широко, защото не мога да твърдя за коя политическа сила, им се предоставя срещу смешните 5 хиляди лева на месец – колкото една будка за вестници в центъра на София. Това ще плаща тази прословута фирма.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Геновски, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕНОВСКИ: Това, което ми зададохте като въпрос в конкретика за „Български пощи” – пенсиите и пощенските услуги са универсална пощенска услуга, едните са спечелени, другите са вменени на оператора. Това са услуги от общ икономически интерес. Питахте ме за личното ми мнение. Лично моето мнение е, че този Законопроект по никакъв начин не подлежи, не предполага изнасянето на концесии на тези услуги. (Шум и реплики: „Дава ли възможност?“.) Според мен не. Колегите да отговорят.
И в отговор на вторият Ви въпрос – това, което ме питахте за Пловдив, за терминала. Концесията, доколкото знам, представлява изграждане и управление на обект или средства. (Шум и реплики: „Изграждането е завършено“.) Това имам предвид. Управлението също отнема ресурс. Така е, нали?
Предполага се, че са видени по-добри финансови показатели при отдаването на концесия, отколкото ако се стопанисва, за да бъде отдадено на концесия. Така смятам.
По повод на това, че казахте – само още малко време ще отнема, че съм нов – факт е, че е така. Гражданин съм на страната ни, засягат се както моите интереси, както казахте и Вие, и на поколения българи. В моето семейство също са поколения българи. От тази позиция бих желал да защитавам и моите, и техните интереси. Не смятам, че е алогично да не го правим.
До мен е колежката Албена Лазарова, експерт, с която се съветвам. Давам думата на колежката Лазарова. Надявам се в бъдеще да имаме възможност да дебати и дискусии. С удоволствие бих присъствал.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще го направим.
Госпожа Лазарова, заповядайте.
АЛБЕНА ЛАЗАРОВА: Благодаря Ви за вниманието.
По отношение на интермодалния терминал в Пловдив, ще започна от него, предоставената концесия, възлаганата концесия, откритата процедура е направена на база на анализи, които са изготвени, включително и на база на финансово-икономически анализ, който обосновава всички параметри за предоставената концесия. Тя не е само за български участници, както вече беше отбелязано, понеже беше достатъчно широко опубличена, включително и в официален вестник на Европейския съюз.
Плащанията не са единственият критерий, по който ще бъде избиран или ще има ангажимент бъдещият участник. Освен плащанията, там е налице и извършването на инвестиции, които следва да бъдат извършени, а включително освен еднократното концесионно плащане, фиксираното концесионно плащане, е налице и променливо концесионно плащане, което представлява процент от всички приходи, които ще бъдат реализирани от дейностите в обекта на концесия.
Финансово-икономическите анализи, които са направени за този обект, са обосновали съответните критерии, срокове и суми, които в момента, заложени по така представената документация, са минимални и следва да бъдат постигнати, като бъдат подадени по-високи от посочените стойности, защото това е минимумът, който трябва да бъде предложен от бъдещия кандидат.
По отношение на универсалната пощенска услуга, предмет на дейността на „Български пощи”, ако не се лъжа, е записана в § 6 в Закона за пощенските услуги, че се извършва от „Български пощи”. Законът за концесиите и Директивата за концесиите, както казаха и колегите, дава регулация и регулира дейности, които не са предмет на регулация от други специални актове на Европейския съюз, каквито са регламентите и директивите. Съществува Регламент 1370, който е общият Регламент за обществените услуги за пътнически превози и извършваните също така от „Автомобилен транспорт” превози, но който в преамбюла и в основната си част се отнася включително и за обществени услуги, каквато е услугата от общ икономически интерес, извършвана от „Български пощи”. Следва да отбележим и Директива 9767 на Европейската общност, на Парламента и на Съвета относно общите правила за развитие на вътрешен превоз на пощенски услуги в Ообщността. Тези специални актове са по отношение на регламентацията на услугата от общ икономически интерес, всъщност те регламентират начина на предоставяне на тази услуга, извършвана от „Български пощи”.
Законът за концесиите в сегашния му вариант, Директивата, пренесена в Закона за концесиите, дават общите положения и общите насоки. Но в конкретния случай Законът за услугата от общ икономически интерес, представляваща услугата на пощите, си има специална регламентация в отделни актове. Това е написано и в преамбюла на Директивата за концесиите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Немска.
МАРИЕТА НЕМСКА: Категорично мога да изразя становище, че притесненията Ви относно предоставянето на концесия плащането на пенсиите, не може да бъде предоставено по този Закон за концесиите. А за пощенските пратки – смятам, че има достатъчно частни субекти, които обработват, превозват и пренасят пощенски пратки – Спиди, не знам какво, не се сещам още. Категорична съм. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако може да не се репликираме.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Молбата ми е за единно мнение с „да” и „не”. Този Закон променя ли отношението към „Български пощи” в момента, в който го приемем? Дава ли възможност да бъдат концесионирани дейности от сега извършваните от „Български пощи”? С „да” или „не” – дава или не дава?
МАРИЕТА НЕМСКА: Не, не дава. Универсалната пощенска услуга ще продължи. (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ама, нямам въпрос към Вас. Молбата ми е заместник-министър Геновски да потвърди това нещо, за да влезе в протокола.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Или експерт, който прецените, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не, не дава.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Заместник-министър, колеги! Конституцията е дала право на президента да налага вето. Той в случая е използвал своето право и аз намирам логика в това, което той желае да бъде променено в Закона.
От дискусията досега, а и от практиката в миналото знам, че когато управляващите имат достатъчно гласове, могат и да не се съобразяват и обикновено се гласува законът така, както е удобен. Много ми се иска в Комисията по транспорт да има разбирателство между управляващи и опозиция, така че да направим законите такива, че да отговарят и на европейските изисквания, и на нашата Конституция, и на интереса на обществото. Това е трудно, знам, особено в държава, в която корупцията е водеща.
Разбрах, че две неща са променени, съобразено с желанието, изказано в мотивите от президентската институция – срокът и парите, които концесионерът изплаща на възложителя на концесията. Можете ли да кажете съображенията на вносителите по другите въпроси, които останаха непроменени, каква е Вашата логика, за да не приемем повече промени, да изпълним това желание, за да направим наистина Закона по-добър и с по-добро бъдеще? Защото, когато един закон не е направен добре, в следващия парламент веднага се правят опити за промяна, а честите промени на законите не дават нито гаранция на концесионерите, нито на партньорите и ние просто не си вършим работата. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Кой ще отговори?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Експертите нека да отговорят, въпросът е експертен.
МАРИЕТА НЕМСКА: Бих могла да отговоря, обаче се страхувам, че ще отнеме повече от около един час, визирайки визираните разпоредби на президента по чл. 4, ал 2; чл. 8, ал. 2; чл. 17, ал. 2 и 3; чл. 33, ал 2; чл. 34, ал 4, 5, 6 и чл. 60, ал. 2, т. 1.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще Ви помоля в рамките на три минути да го направите.
МАРИЕТА НЕМСКА: Няма да успея, защото се притеснявам, че ще бъда изтълкувана погрешно. Ако ми дадете възможност, по всеки един конкретен член ще взема отношение, но иначе между първо и второ четене може да бъдат изчистени тези мотиви и аргументи. Имам готовност, както прецените.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Някой друг?
Ако няма други желания за изказвания, уважаеми колеги, на свой ред искам да Ви благодаря за бързата реакция, за подготовката, която имахте колегите от „БСП за България”. Спазили сме срока. Въпреки сроковете, които описва и възлага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, другият вариант беше, ако наистина Законът влезе в този вид за гледане на първо четене в пленарната зала, нашата Комисия да няма становище, което смятам, че е недопустимо. Това наложи по-спешния характер за свикването на Комисията.
Благодаря Ви за работата и сериозното, отговорно отношение.
Няма други изказвания.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме Закона за концесиите на първо четене.
За – 10, против – 8, въздържали се – няма.
Решението се приема. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, по втора точка „Разни” искам да Ви информирам, че получих информация, че ще влезе за разглеждане Закон за изменение на Закона за движение по пътищата, който вероятно ще гледаме в сряда. Ако той днес бъде официално разпределен от ръководството на Народното събрание, ще го получите още днес, за да се подготвите и информирате. Ако това се случи, ще насрочим разглеждане на редовното заседание в сряда.

Това е от мен, колеги, ако няма нещо друго. Благодаря Ви и приятна събота и неделя!


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов