П Р О Т О К О Л

№ 7
На 12 юли 2017 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 5 юли 2017 г. – първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Халил Летифов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 5 юли 2017 г. – първо гласуване.
3. Разни.
По втора точка ще Ви предложа двата законопроекта да ги дискутираме отделно и отделно да вземем решенията. Те са в една точка, защото става въпрос за един и същи закон.
Предложения?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тъй като ние сме последователни в нашата позиция за това, че поправки в Закона за движението по пътищата не трябва да се гледат непрекъснато и на всяко заседание на Комисията по транспорт, предлагам тази точка да отпадне от дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски втора точка да отпадне от дневния ред. – За 7, против 8, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред. – За 17, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема дневният ред.
Нека да представя нашите гости днес.
По първа точка:
господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността „директор“ на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
господин Росен Желязков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“,
господин Кирил Дойчинов – директор на дирекция „Правни дейности, административно обслужване и човешки ресурси“ в Държавна агенция „Електронно управление“,
господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията,
госпожа Андреана Атанасова – член на Комисията за регулиране на съобщенията,
доц. д-р Ирина Романска – член на Комисията за регулиране на съобщенията,
госпожа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис“ в Комисията за регулиране на съобщенията,
инж. Ирена Бориславова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“,
господин Бончо Бончев – началник на отдел „Техническа хармонизация – машини, електрическо оборудване, храни и хоризонтални въпроси“, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ – Министерството на икономиката.
По втора точка – комисар Бойко Рановски.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС, № 754-01-32, ВНЕСЕН ОТ СТАНИСЛАВ ИВАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ЮНИ 2017 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на вносителя господин Станислав Иванов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложеният от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис има за цел да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги, с Регламент ЕС № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация на удостоверителните услуги при електронните транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, Регламент ЕС № 910/2014 г.
Прякото прилагане на Регламент № 910/2014 г. налага отмяна на съществена част от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис по въпросите, уредени в Регламента.
Считаме, че Законопроектът ще допринесе за развитие на цифровата инфраструктура, подобряване качеството на онлайн услугите, повишаване доверието и сигурността (неразбираем израз), насърчаване на гражданите, бизнеса и административните органи към извършване на електронни транзакции и предоставяне на електронни услуги.
Законопроектът е подчинен на концепцията за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставянето на електронни удостоверителни услуги.
Законопроектът установява правилата и националната схема във връзка с осъществяването на надзор и одит върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата в Закона ще обхваща следните основни подразделения:
Първо, съобразно промените в структурата на Закона нормите, свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при ползването на удостоверителни услуги, са намерили ново систематично място в Глава трета „Електронни удостоверителни услуги“, чл. 18а и 18б.
Второ, с предлаганото изменение на чл. 21 от ЗЕДЕП са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си.
Трето, в съответствие с решенията – предмет, обхват на Закона, се предлага промяна в наименованието и уредбата на Раздел ІІІ, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията за квалифицирания електронен подпис, а и всички квалифицирани удостоверения по регламент.
Като важна законова промяна определяме редакцията на чл. 32, ал. 1 и 2, в която изрично е посочена Комисията за регулиране на съобщенията, националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент ЕС 910/2014 г., включително да предоставя и отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги, с което Република България изпълнява изцяло изискванията на чл. 17, параграф 1, изречение второ от Регламент ЕС 910/2014 г.
Подробните мотиви за всички необходими според нас законодателни промени са подробно изложени в мотивите към ЗИД на Закона за електронния документ и електронния подпис. Общо взето, това е.
В заключение можем да посочим, че приемането на Законопроекта ще изиграе ролята на инструмент за включването на Република България в дългосрочен организационен управленски модел за оперативно (неразбираем израз) за осъществените услуги в Европа.
Това е от мен. Бих отговорил на въпроси, ако има.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпроси към вносителя?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Господин Иванов, след като се опитахте да конкурирате господин Гьоков по бързо четене, като вносител с две-три думи можете ли да кажете, освен официалните мотиви, какво точно променяме в Закона за електронния документ и електронния подпис?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В Закона за електронния документ и електронния подпис има коренна промяна. Например в момента, хайде да не издавам тайни, не са тайни – неща, които са известни на всички…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако не криете информация.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не крия информация – не знам как да формулирам това, което искам да кажа. Основното е, че сега има изискване – например ако знаете банковата сметка на някой човек и телефонния му номер, те се водят лични данни. Поради факта, че това са лични данни, много от фирмите, които разполагат с нашите лични данни, в момента не могат да се пререгистрират и закриват фирмите си, които се занимават с електронния подпис. Най-общо казано, това е, което променяме в Закона. Изчистваме нещата, въвеждаме нов регламент, въвеждаме КРС като основен орган, който ще контролира, има изискване за две или една задължителна проверка на година, плюс възможност за проверки, колкото пожелаят. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Той представи Законопроекта, има достатъчно представители на специализираните институции.
Да започнем от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Господин Геновски, желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис със следните бележки.
Първо, в § 59 и в § 76 от ПЗР е налице ненужно повторение на текст относно изменение на чл. 18, ал. 3 от Закона за насърчаване на инвестициите, предвид което предлагаме § 76 да отпадне – това е пуснато.
Второ, с параграфи 75, 77, 78 и 79 се въвеждат изменения съответно в Закона за признаване на професионални квалификации, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане, но редакциите се отличават от аналогичните изменения в предходните параграфи при същите правни хипотези.
С цел уеднаквяване на правната уредба в тази област и избягване на неясноти би следвало да се добави и текст, че съответните документи, които се подписват по електронен път, могат да бъдат подписани с усъвършенствани електронни подписи. Усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, или квалифициран електронен подпис.
Допълнителен аргумент в тази връзка е, че въведеното с § 78 изменение на чл. 43в, ал. 5 от Закона за закрила на детето съдържа смислова неяснота, тъй като в изменения текст не се съдържа „подписан с електронен подпис“, за да е адекватно допълнението „създадено съгласно“.
Аналогичната липса на завършена норма се отбелязва и в резултат на измененията, въведени с § 75 – 79.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя внесения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В подкрепа и да доразвия предложението на колегата относно представянето на Законопроекта – действително Законопроектът беше представен от колегата Иванов по мотивите, които всички ние ги имаме. Все пак това е по-специфична материя и смея да твърдя, че по-голяма част от присъстващите в залата, да не подценявам и да не се самоподценявам, може би не разбираме в детайли за какво става въпрос.
Молбата ми е към представител или на КРС, или на Държавна агенция „Електронно управление“ – ако сте гледали Законопроекта, тъй като е първо четене, да информирате народните представители за какво става въпрос практически.
Дотук разбрах проблема с фирмите, които имат телефоните и ЕГН-тата, имали проблем нещо с личните данни – само за това нещо 80 параграфа Законопроект! Струва ми се, че не е само това.
Ако има някой подготвен и знае каква е философията на Законопроекта, би било добре да ни информира. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ, Държавна агенция „Електронно управление“: През 2014 г. Съветът и Парламентът приемат Регламент 910, като задължават страните членки до 1 юли 2016 г. да приведат националното си законодателство в съответствие с Регламента. Тъй като Регламентът има пряко приложение, не е нужно да бъде транспониран, но има норми в него, които са възпроизведени в националното законодателство на страните членки. В България такива норми са по отношение на Директива, която се отменя с въпросния Регламент. Това са норми, които съществуват и към момента в Закона за електронния документ и електронния подпис.
В Регламента се създават нови правила по отношение на доставчиците на удостоверителни услуги, наречени „доверителни услуги“, тъй като на български няма някакъв по-подходящ термин от… (израз на английски език), се използва това наименование.
Това са доставчици, които предоставят всичко, свързано с електронния подпис, със сертифицирането на електронен документ, електронен печат, времеви печат и други такива доверителни услуги.
В Регламента е предвидено, че всяка държава членка трябва да определи надзорен орган, който да публикува доверителни списъци на тези доставчици на удостоверителни услуги, а самите доставчици на удостоверителни услуги трябва да бъдат одитирани съответно от одитиращ орган, който е акредитиран от национален такъв.
Всъщност с всички изменения се предлага КРС да бъде определен за надзорен орган, който да публикува доверителните списъци, а националният акредитиращ орган, чийто представител е тук, следва да одитира онези одитиращи структури, които да одитират съответните доставчици на удостоверителните услуги, които трябва да се заявят, за да бъдат публикувани във въпросния доверителен списък, след което могат да предоставят тези услуги.
Тоест освен изричното определяне на националния орган, има и процедура по определяне и на доставчиците на тези услуги съобразно изискванията на Закона, респективно на Регламента.
Бих добавил, че аналогичен Законопроект беше предложен на Четиридесет и третото народно събрание. Той беше приет на първо четене в залата, но поради разпускането на парламента не беше гледан на второ четене.
Сегашното обсъждане на Законопроекта е изключително важно с оглед на следното обстоятелство. Миналата година беше открита пилотна процедура, заведена от Европейската комисия, която предшества наказателна процедура за неприлагане на европейското законодателство. През декември месец 2016 г. беше отправено запитване към Република България за неспазена разпоредба на чл. 22 от Регламента, а именно, че България не е създала и не е публикувала своя национален доверителен списък. Тази процедура се разви, като до входирането на Законопроекта в Четиридесет и четвъртото народно събрание висяща беше възможността всеки момент да стартира наказателната процедура за това.
Ние уведомихме Европейската комисия за това, че Законопроектът е заведен и ще се гледа от Народното събрание, като след консултации с Комисията за регулиране на съобщенията излязохме с обща позиция пред Комисията по този въпрос. На 6 юли, съвсем наскоро, Комисията ни уведоми, че затваря пилотната процедура, предвид факта, че Законопроектът е внесен. Но продължава мониторингът за това да видят дали всъщност изискванията на чл. 22 от Регламент 910 чрез приемането на Закона ще бъдат удовлетворени и респективно определеният за надзорен орган – Комисията за регулиране на съобщенията, ще излезе с публикуване на доверителния списък. Това е накратко от Агенцията. Моите колеги могат да допълнят нещо повече.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Един въпрос, господин Желязков. Така предложен Законопроектът, понеже част от колегите имат и забележки, подкрепяте ли го, или между първо и второ четене ще трябва да коригираме? С оглед на това, което казахте, дали те ще приемат, че е изпълнен въпросният Регламент 910?
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Сигурен съм, че безпрекословното приемане на каквито и да са текстове не говори добре за експертизата на когото и да е. Даже и ние, като сме гледали Закона, бихме открили в понеделник едни бележки, а във вторник – други.
Приемам, че внесеният Законопроект е комплексен и удовлетворява напълно изискванията на Регламента.
Друг въпрос е, че в националното законодателство, ако е в непротиворечие с изискванията на Регламента, могат да се правят и други допълнения и изменения, без да се отклоняваме от тези основни постановки, свързани с акредитацията, със сертифицирането и с публикуването на доверителните списъци.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Някакви въпроси от колегите към господин Желязков?
Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ, председател на Комисията за регулиране на съобщенията: Благодаря Ви.
Първо, тъй като за първи път присъстваме на Ваше заседание в този състав, господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми народни представители, колеги, дами и господа! Да Ви пожелая първо успешен мандат и да вземате мъдри решения на ползу роду, както казват!
По отношение на конкретния казус. Господин Желязков изчерпателно посочи тези специфики, особености, които налагат приемането на изменение на ЗЕДЕП. Още повече че с част от тук присъстващите народни представители почти извървяхме предния път цялата тази процедура. За съжаление, не стигна време, за да бъде приет окончателно този Закон. Хубаво, че преди две-три седмици се събрахме представители на Министерството на икономиката, на Агенцията и на Комисията – общо взето, благодарение на тези бързи и своевременни действия, беше нотифицирано, че Комисията за регулиране на съобщенията е органът под надзор и така нататък. Както каза и господин Желязков, получихме информация, че тази процедура е спряна, но мониторингът продължава.
Така че още по време на публичните, на обществените обсъждания на Закона ние потвърдихме и подкрепихме тези текстове. Въпросът е, че на 11.07. получихме една позиция от Министерството на икономиката, с която ние изразяваме своето несъгласие. Ако ми дадете думата, мога да кажа и мотивите за какво изразяваме нашето несъгласие. Да, действително ние приехме и ще изпълняваме съобразно нашите компетенции и възможности да бъдем орган по надзор на доставчиците на удостоверителни услуги. Освен това, да поддържаме и публикуваме българския доверителен списък.
Въпросът е, че тук колегите от Министерството на икономиката се опитват да бъдем определени и като орган, който да бъде свързан с оценка на съответствието на устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис и печат. Това според нас и според нашите експерти противоречи на изискванията на самия Регламент 910/2014 г., защото ако органът по надзор трябваше да изпълнява и тези функции, а там е изрично разписано, то тогава в чл. 17 щяха да ни бъдат вменени и тези задължения. Считаме, че има колизия и е хубаво Законът, какъвто и Вие сте го гледали, и е предложен, да бъде приет. Ние от Комисията за регулиране на съобщенията го подкрепяме, без тези предложения, които правят колегите от Министерството на икономиката.
Още повече, Вие знаете, че повикът е да се намали административната тежест и бюрократичната верига да бъде съкратена. В случая има един орган, после той идва при нас и ние играем ролята, образно казано, на пощенска кутия. Тоест увеличаваме времето, намаляваме ефективността и прочее.
Както прецените, но нашето експертно мнение, колеги, е да не подкрепим тези предложения по отношение предложенията, направени от Министерството на икономиката.
Иначе подкрепяме изцяло този Законопроект. Той напълно съответства на изискванията на Регламента. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Министерството на икономиката.
Господин Бончев, заповядайте.
БОНЧО БОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има някаква грешка тук според мен, защото никакви функции на Агенцията не сме прехвърляли на Комисията за регулиране на съобщенията. Става въпрос, че Агенцията ще акредитира лицата, които впоследствие ще удостоверяват съответствието на устройствата за квалифициран електронен подпис и печат с изискванията на Регламента. След което в Регламента има едно изискване държавата членка да уведомява, да нотифицира органа, който извършва акредитацията, и устройствата, които са получили сертификат, и съответно които сертификати са оттеглени.
Нашето предложение беше – все пак Комисията за регулиране на съобщенията е компетентният орган, органът, който фактически е компетентен по този Регламент, и той би следвало да уведоми Европейската комисия кой е органът да извършва акредитацията на лицата. Уведомлението е еднократно.
Не виждам какво толкова би могло да бъде едно писмо, което казва: така и така, в България органът, който ще извършва по този Регламент, е Агенцията по акредитация.
Другото – ние сме го написали: от гледна точка да се обсъди. Когато един акредитиран орган извърши някаква сертификация, даде сертификат, той на практика си поддържа регистъра. Ние казваме: те ще си поддържат регистъра, след това Агенцията ще вземе оттам – ще поддържа втори регистър и ще нотифицира, ще уведомява Комисията.
Идеята ни беше когато орган, който е акредитиран да извърши такава сертификация, да уведомява Комисията за регулиране на съобщенията и тя да си уведоми Европейската комисия. Това бяха нашите предложения.
Независимо от това кой ще бъде органът, който ще нотифицира по тези две разпоредби от Регламента, ние имаме едно предложение – все пак да го обсъдим, би трябвало да бъде прието. Тъй като Регламентът казва, че страната членка без забавяне, но не по-късно от един месец нотифицира тези обстоятелства, идеята ни беше, че все пак ние трябва да сложим един срок – в какъв срок се получават съобщенията от акредитираните органи и в какъв срок този, който трябва да нотифицира, да уведоми Комисията, за да можем да се вместим в този срок. Иначе ще се получи така – без да се поставят срокове, трябва да търсим кой какво сертифицирал, кога, как и така нататък. Това бяха нашите предложения.
По отношение на ангажиментите на Комисията, които са чисто документални. Освен това, имаме още две предложения, които бихме желали да ги погледнете по-внимателно. Едното е по чл. 17, ал. 1, където сме направили редакция по отношение на текста – кои са органите, които извършват акредитация. Това е стандартен текст, който ние разпространяваме във всички нормативни документи, където става въпрос за акредитация. Той описва абсолютно точно кои са, освен Българската служба за акредитация, органите, които могат да извършат такава акредитация.
Другото ни предложение беше по § 31 – странно е, в чл. 34 се появиха две нови алинеи, които на практика нищо не казват.
Втората алинея – Агенцията издава сертификати. Ами тя издава единствено сертификати, друго не прави. Тоест не е този Закон, който я кара да издава сертификати.
И третата алинея, която на практика се повтаря в чл. 17 – че тя поддържа регистър. В стария текст на Закона чл. 34 беше с една алинея и смятаме, че би могъл да остане, но това е преценка на вносителя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз Ви благодаря.
От Службата по акредитация?
Заповядайте, инж. Бориславова.
ИНЖ. ИРЕНА БОРИСЛАВОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Ние съгласувахме съвместно с Министерството на икономиката предложените изменения и допълнения в Закона. Нямаме други конкретни предложения.
Приемаме, че ние можем да извършваме тази акредитация и съответно да поддържаме регистър на акредитираните от нас органи за оценяване на съответствие в тази област.
По отношение на поддържането на регистър на акредитираните от нас органи за оценка на съответствието. Бихме могли да поддържаме и такъв регистър, но смятаме, че това ще бъде двойно създаване на регистри. Предложихме Комисията за регулиране на съобщенията да поддържа такъв регистър.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин Председател, те съдържат този регистър – ние да го поддържаме. Според мен…
ИНЖ. ИРЕНА БОРИСЛАВОВА: Става въпрос за регистър…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Само ще Ви помоля да се изслушваме.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Да, разбира се.
ИНЖ. ИРЕНА БОРИСЛАВОВА: Ние не поддържаме регистър на сертифицираните продукти. Поддържаме регистър на акредитираните от нас органи за оценяване на съответствието. Ангажиментът на нашите органи за оценяване на съответствието е да водят такъв регистър и логично, съгласно изискванията за акредитация, този регистър да бъде предоставен на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, инж. Бориславова.
Господин Божков, желаете ли думата?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Както винаги съм казвал, каквото и задължение да вмените на Комисията, ние ще се постараем да се справим. Обаче има неща, които просто противоречат.
И аз държа да се запише, че това ще противоречи на изискванията на Регламента по нашия прочит. Ако Регламентът, повтарям, беше предвидил и това вменено задължение в Комисията за регулиране на съобщенията, то тогава щеше да бъде изрично упоменато в чл. 17. Това го няма!
Втори път, пак казвам, има си съответната Агенция, тя извършва тези дейности. Ние нито събираме такава информация, нито нищо! Идват, те ни уведомяват, ние уведомяваме Европейската комисия! Ако си играем на бюрокрация – прекрасно, но мисля, че не е това целта. На хората им дойде до гуша от бюрократични спънки и прочее.
Повтарям, каквото решите, ние ще го изпълним. Казваме нашите бележки, нищо повече.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА, член на Комисията за регулиране на съобщенията: Добър ден! Благодаря Ви, господин Председател.
Предложеният Законопроект, както нашият председател господин Божков каза, е в пълно съответствие със заложените изисквания в Регламента. Предложените становища и промени, които предлагат да направим от страна на Министерството на икономиката, биха могли да бъдат обсъждани подробно в рамките на второ четене на Законопроекта. По принцип тези предложения трябва да бъдат добре обмислени от гледна точка на това кой е компетентният орган и коя е организацията, която трябва да нотифицира Европейската комисия.
Неслучайно в Регламента е записано, че държавите членки уведомяват Европейската комисия. Принципът е, когато в Регламент е записано, че държава членка уведомява, а не конкретен компетентен орган, това означава, че държавата го прави. Кой е органът в случая? Дали това ще бъде Агенция „Електронно управление“, или ще бъде Министерството на икономиката и кой ще води регистрите, също е въпрос на допълнително уточняване на ниво национално законодателство, доколкото в момента имаме възможност да разгледаме функциите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която също би могла да изпълнява функциите по воденето на регистър на устройствата.
Това нещо беше първоначално предложено в проекта, който беше внесен от Министерския съвет, в предходното Народно събрание. В момента е отпаднало като опция, но нищо не пречи в рамките на разглеждането по време на второ четене в Комисията това да бъде обсъдено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Някой друг от гостите?
Заповядайте.
КАМЕН СПАСОВ, Граждански движения: Уважаеми господин Председател, народни представители, дами и господа! Както отбеляза господин Желязков, Регламент 910 е приет на 23 юли 2014 г., влязъл е в сила от 1 юли 2016 г., а днес е 12 юли 2017 г. Тоест България като държава е с една година назад от това, което е трябвало да се случи преди година и нещо. Хубавото е, че са отблъснали негативните реакции на Европейския съюз.
От тази гледна точка е много добре, че се разглежда въпросният Законопроект, макар че това е трябвало да стане далеч по-рано, независимо от политическите ситуации, които се развиват в страната.
Това, за което бих искал да попитам и което според мен липсва в сегашния вариант на предложението за изменение на Закона за електронния документ и електронния подпис, е, че Регламент 910 включва в себе си неща, които в България са развити в два документа – единият е Законът за електронната идентификация, другият е Законът за електронния документ и електронния подпис. Между тези два закона би трябвало да има много добра синхронизация. Поне от това, което четох като предложения, не успях да разбера как може да се идентифицира авторът на дадено волеизявление в електронен вид. Законът регламентира авторството, тоест ние имаме белег за авторство, но по никакъв начин, или поне аз не успях да открия начина, по който може да бъде идентифицирано лицето, което е автор.
Тоест връзката между двата закона някак си поне на мен ми се губи – може да не съм прав, да не съм го доразбрал. Все пак Законът не е пълнотекстов, а е само изменения.
Каква е схемата, по която ще се установява връзката между електронна идентичност и електронен подпис на едно и също лице?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Желязков, заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Независимо че самият Регламент е за електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги, в България те са разгърнати в един действащ Закон за електронната идентификация, където все пак е предвидено създаването на национална схема за електронна идентификация. В момента се реализира самият проект за това в Министерството на вътрешните работи, и то основно е свързано с възможността всяко физическо лице над 14 години да има своя електронна идентичност, с която да доказва своята самоличност във виртуалното пространство. Държавна агенция „Електронно управление“ е център за верификация на това нещо съобразно Закона и неговото приложение, което се предлага като изменение. Всъщност е насочен към доставчиците на удостоверителни услуги, спрямо които се изискват тези правила, които са въведени в Регламента, по отношение на квалификацията, която трябва да придадат със своето сертифициране и публикуване на доверителния списък.
Именно наред с това, едно лице, идентифицирайки се като автор на едно изявление чрез подпис, документ или по друг начин, отделно доставчикът на удостоверителна услуга издава съответното удостоверение, с което добавя допълнително качество на това авторство.
Всъщност това са двете изисквания: от една страна, електронната идентификация е възможност лицето да се идентифицира, а доставчикът на удостоверителна услуга по отношение на действие по изявление, по печат, по документ, по време и така нататък, да удостовери това нещо с оглед на това авторство.
Не на последно място – всичко онова, за което говорихме до момента, а именно органите, които са призвани да надзирават тази дейност в лицето на КРС, да акредитират органите по сертификация в лицето на Българската служба за акредитация. Тоест това институционализиране на правомощията и на възможностите в рамките на целия процес.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Желязков.
Заповядайте – съвсем кратко.
КАМЕН СПАСОВ: Всичко това е точно така, когато лицето притежава електронна идентификация или електронен идентификатор, издаден по Закона за електронната идентификация, и електронен сертификат, издаден по Закона за електронния документ и електронния подпис. В България в момента съществуват средства за идентификация от типа на PIK-ове, PIN-ове и така нататък от НАП, от НОИ и от редица други организации.
В Закона за електронния документ и електронния подпис изрично беше извадено ЕГН-то от списъка с данни, така че в момента вътре фигурира само името на човека. На практика по името на човека той не може да бъде идентифициран. Тоест ако някой получи електронно съобщение, подписано с електронен подпис, той по никакъв начин не може да определи кой е авторът на това нещо, въпреки че формално може да гарантира интегритета на съобщението и знае, че това електронно волеизявление е от лице с някакво име.
Едно от изискванията на Регламент 910 е да се публикуват схемите, по които се прави тази идентификация. Въпросът е как това нещо ще стане – поне аз не видях да го има разписано в Закона, би следвало в следващата версия или на второ четене да се вмъкне схемата, по която се идентифицират лицата, които са подписали волеизявление с електронен подпис.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Божков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ако позволите, за да не отнемаме повече от времето на народните представители, ще поканим с господин Желязков господин Спасов, за да изясним, но доставчикът на съответната удостоверителна услуга…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това ще го направим в работната група след това – да се изчистят тези неща между двете четения.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Именно доставчикът с това гарантира и той затова е сертифициран, за да каже, че лицето Хикс е лицето Хикс и отговаря на тези изисквания. Няма проблем. И двата закона не се бият – напротив, те се предполагат един друг и ние не виждаме колизия между тях. Иначе една творческа дискусия – винаги сте добре дошли.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
КАМЕН СПАСОВ: Проблемът е следният. Електронната идентификация е свързана с МВР, тоест държавата като такава казва това лице какво е. Тоест идентифицира лицето и дава белег за идентификация на съответното лице.
Законът – в случая за електронния документ и електронния подпис, е в частни ръце, тоест не може една частна организация да удостоверява аз дали съм аз. Държавата трябва по някакъв начин да регламентира как е предала тази своя функция на някаква частна организация, в което няма нищо невъзможно, но трябва да се регламентира. За това говорим.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Мисля, че има някакво неразбиране. Нали ние за това сме избрани? Именно за орган за надзор, орган за сертифициране – на базата на това има и одити, одитни органи, институции, които ще бъдат. Точно за това говорим, за верността и истинността – съответното лице да бъде идентифицирано. Повтарям, тук не виждаме колизия, предполагам, че и господин Желязков. И досега сме работили по същия начин, между другото.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Народните представители.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последните 10 минути дискутираме проблем, който май не съществува, а преди това се опитвахме да утрепем електронния или цифровия прогрес отново с бюрокрация, с административни процедури.
Радвам се, че трите институции в страната, които имат отношение към електронните услуги в България, а именно Държавната агенция, Министерството на транспорта и КРС, работят съвместно и имат единомислие в посоката, в която трябва да се случват нещата. Запознах се и със становищата на всички останали, които са ги изпратили. Прегледах и Закона, тъй като не съм вносител. Смятам, че това е Закон, обхващащ наистина сериозна тематика и решаващ някои важни проблеми. Следва да бъде подкрепен.
Естествено, бяха изнесени достатъчно много аргументи – няма нужда да ги повтарям. Ползите, положителните последствия от приемането на този Закон ще бъдат много повече, отколкото запазване на сегашното положение или отхвърляне на предложенията, които са направени.
Предлагам Ви да се фокусираме – ако има въпроси, касаещи съществуващи проблеми в разпоредбата, а не да продължаваме да обсъждаме несъществуващи такива, защото това е изразходване на енергия, която не е полезна за никого.
Още един път благодаря на трите институции. Аз съм IT специалист, поне такъв бях, допреди да стана народен представител. За мен, като човек от бранша, точно това са трите институции, които би следвало да слушаме ние, като народни представители, защото това са отговорните лица по отношение на тези регламенти, интегрирането на услугите и в крайна сметка да имаме работещо решение. Ефективно по тази тема се говори и се работи може би малко повече от година – допреди това всичко беше на парче. Затова нека да подкрепяме тези три институции и хората, които ги оглавяват, защото това е пътят и това е единственият шанс да се справим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други колеги? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. – първо гласуване. – За 20, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Благодаря на гостите за участието.

Преминаваме към втора точка.
Колеги, както споделих, предлагам първо да обсъдим:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, № 754-01-33, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТАНИСЛАВ ИВАНОВ НА 30 ЮНИ 2017 Г.
Господин Иванов, заповядайте, като вносител да представите Законопроекта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
ЗИД на Закона за движението по пътищата, който предлагам, касае две направления. Едното е за движение върху релсите на пътни превозни средства от градския транспорт, където релсовите пътни превозни средства се движат върху платното за движение.
Където релсовите пътни превозни средства се движат върху платното за движение – в момента е забранено тези участъци да се ползват от пътни превозни средства на градския транспорт и на всички останали участници в движението по пътищата.
Предлагам това нещо да бъде променено – да бъде разрешено на пътните превозни средства от градския транспорт да могат да се движат върху участъците от пътя, където има поставени релси за релсови пътни превозни средства. Това е едното.
Второто предложение касае скобите. Става въпрос за следното недоразумение, което се надявам, че ще изчистим с този Законопроект. От една страна, когато има поставена скоба върху пътно превозно средство и след 19,00 ч. не е платена глобата, имаме две опции – или да махнем скобата, или да оставим скобата. Ако оставим скобата, тя е счупена сутринта. Ако я махнем, човекът се чувства безнаказан и на втория ден отново е там поради това, че нямат право след 19,00 ч. да репатрират заскобените автомобили колегите от „Градска мобилност“.
Това са двете основни направления, които считам, че ще изгладим с този ЗИД.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Рановски, заповядайте за становище.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на МВР е, че подкрепяме направеното предложение. Единствено имахме забележки към някои от термините, които са използвани. Това касае единствено организацията на движение за столицата, където има движение на релси.
Ако това нещо е съгласувано със Столична община, няма проблем да бъде прието и на местата, обособени за движение на релсови пътни превозни средства, да се движат и останалите превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, комисар Рановски.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
На фона на всичко, което се случва по българските пътища, Комисията по транспорт се занимава да направи така, че на хората да им вземат по 160 лв., когато Центърът за градска мобилност не може да си събере парите. Това е най-големият проблем на пътната безопасност в момента в България – как паякът да вдигне колата със скоба, когато човекът е изпуснал да си плати престоя за половин час. Това сега е много важен въпрос!
Да започнем с първата част за релсовите превозни средства.
Господин Рановски, Вие много добре подкрепяте, но веднъж Ви помолих в предходен мандат – това че го внасят колегите от управляващото мнозинство, не значи, че задължително трябва да подкрепяте становището. Знам вътрешното усещане на всеки български полицай, още повече – пътен полицай, какво е под тази поправка.
Давам Ви пример – два автобуса, спрели на светофар, зад тях – трамваите сега се блъскат помежду си, без да има градски транспорт върху релсите. Какво става с този 20-тонен трамвай, когато се забие в двата автобуса, които чакат на „Дондуков“ на светофара, примерно да преминат на червения сигнал? Зима – знаем как се обработват улиците. Говорим само за София в случая, защото в София има трамваи. И пътнотранспортно произшествие.
После тази вина няма да тежи нито на ватмана, нито на автобусните шофьори, а ще тежи на всички нас, които ще разрешим, не знам защо – не знам колко трасета има в София, автобусите да пътуват по линиите на трамваите. Това е едната страна на въпроса – безопасността.
Другата страна – нали говорим за екологичен, икономичен, ефективен градски транспорт? В директиви, в регламенти, навсякъде е записано да се дава предимство на релсовите превозни средства. Ние сега качваме автомобилния транспорт върху релсовия. Утре може би ще искаме да ги качим върху влаковите линии по някакъв начин.
Недейте да правим тези безсмислени поправки. Нямаме анализ, между другото, нито за колко трасета, нито какъв ще е ефектът, нито какво ще се постигне с това, че ще разрешим. Освен, не дай си, Боже, на първото пътнотранспортно произшествие ще дойдат тук пак същите хора, защото ватманът не е успял да спре трамвая. Те сега се блъскат – новите трамваи, тези, които купихме по 20 млн. – един в друг, защото не могат да спрат.
Питам: какво ще стане, когато това нещо се случи с пълен автобус на градския транспорт? И МВР казвате – окей, това е добре.
Хубаво, добре, окей, обаче господин Иванов не е мислил от тази гледна точка, като е внасял Законопроекта. Понеже не могат да си изпълнят разписанието автобусите, дайте сега да минаваме по трамваите, защото трамваите и без това има къде да си минават. Това е по тази тема.
По втората тема. Господин Иванов, Вие много добре знаете моята позиция по това как да се регулира паркирането в София. Тук говорим за София и за големите общини. Сега за пореден път – сам казахте, че поправяте едно безумие; Вие не го поправяте, а го узаконявате – още по-голямо безумие! Човекът оставя колата, паркира за два часа, следващия половин час не заплаща, слага му се скоба, до 19,00 ч. му тече синята зона в рамките – по 2 лв. на час, събират се 15,00 лв. След това идва паякът, вдига го – още 60 лв. Стават 78 лв. И отива на наказателния паркинг, където върви 2 лв. на час.
И питам: ако, господин Иванов, аз и Вие получаваме добри заплати и имаме възможност да отидем да си платим веднага, за да си вземем колата, един учител, който получава 500 лв., и това нещо му се случи на 15-и, а той получава заплата на 20-и, кога ще си вземе колата от наказателния паркинг? Когато плати 300 лв. или 500, или може би тази кола ще остане конфискувана в Центъра за градска мобилност. Между другото, има такива коли – проверете, има останали поради простата причина, че хората не могат да си платят паркинга.
Вие това нещо сега искате да го узаконим с акт на българското Народно събрание! Не вярвам, че ще има народни представители, които ще го подкрепят. Това е рекет, разберете! Ние на пиян шофьор, на шофьор без книжка, на шофьор, откраднал автомобил, му сваляме номерата, слагаме глоби, но не конфискуваме колата!
А тук за паркиране, че не си платил 1 лв., ти вземат колата и тя заминава някъде, защото Центърът за градска мобилност не може да си уреди взаимоотношенията с хора, които са нарушители.
Какво пречи, когато са ти сложили скобата, вместо да те вдигат в 19,00 ч., да дойде служителят, да ти издаде фиш или акт – електронен, и да си отиде? Има си Агенция за събиране на вземанията – тя ще си събере парите.
Но понеже Центърът за градска мобилност иска веднага да си вземе 39-те лева за скоба и 69 лв. за паяк, в същия момент, в същия ден, защото на другия ден трябва да бъдат изхарчени за поредното безумно асфалтиране някъде, дайте сега всичките 240 народни представители да узаконяваме тези безумия.
Призовавам Ви, колеги, да спрем обсъждането на Законопроекта – няма смисъл да го отхвърляме, тази дискусия да я прехвърляме в залата. Разберете, олекваме още повече и пред обществото, и пред нашите избиратели, които все още ни вярват.
С какво се занимаваме, когато по пътищата всеки ден загиват хора?! Ние гледаме как да им вземем 100-те лева, за да може някой някъде да си ги харчи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз Ви благодаря, господин Свиленски.
Уважаеми колеги, заповядайте.
Господин Паунов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Имам един въпрос към господин Иванов: по всички ли трасета, където минават трамваите, ще могат да пътуват автобуси? Защото знаете, че има трасета, като „Граф Игнатиев“ – ако се срещне трамвай с автобус, няма да могат да се разминат, първо.
Второ, бул. „България“, където трамвайните линии са ограничени от автомобилите: ще имат ли право автобусите да се качват по това строго специализирано трасе? Трябва да Ви кажа, че там е доста опасно – живея наблизо и знам какъв е трафикът всеки ден, сутрин и вечер.
Това са ми конкретните въпроси: дали за всички трасета, където има трамвайни линии?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за конкретния въпрос, господин Паунов.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Летифов. Извинявайте – просто бях впечатлен от конкретния въпрос, който ми зададе господин Паунов, а не от говоренето, с което преди това господин Свиленски се опита да ни заблуди. Както и да е. Затова взех думата. Извинявам се, господин Летифов.
На конкретния въпрос, господин Паунов. Не по всички трамвайни трасета ще могат да се движат рейсове, защото по принцип в София така е конструирана транспортната схема, че рейсове в центъра няма.
„Граф Игнатиев“ е централен булевард, и в момента по него и около него рейсове не се движат. Така че там няма да се движат рейсове.
Но по бул. „България“ предвиждаме да се асфалтира и там да се движат. Рейсове ще се движат по „Константин Величков“, по „Възкресение“, по „Мария Луиза“, „Христо Ботев“ – ще бъдат отделени с някакви елементи отстрани, да не навлизат други автомобили върху релсовата част, по която ще могат да се движат и пътните превозни средства на градския транспорт.
По този начин считам, че ще отпадне това – Вие казахте, че живеете някъде на бул. „България“. На бул. „България“ знаете рейсовете как застават по средата на кръстовището, не могат да се изтеглят, защото пред тях има автомобили и задръстват напречно преминаващите автомобили. Това се случва ежедневно. (Реплика от народния представител Александър Паунов при изключени микрофони.)
Считаме, че ще избегнем това нещо, като осигурим отделно трасе на нерелсовите превозни средства, да се движат по релсовите пътища. По този начин ще избегнем да се задръства движението от рейсове, които навлизат в кръстовищата и не могат да излязат след това, а чакат следващия светофар, получава се задръстване и неприятни ситуации. Това е нашата идея. Още веднъж благодаря за конкретния въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Трябва да Ви кажа, че са много нахални поради размерите си и ние трябва да се съобразяваме с тях.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Под формата на лично обяснение, защото споменахте, че не сте доволен от това, което съм казал.
Вие казвате „ще асфалтираме трасето по бул. „България“.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не ние – Столична община.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Няма значение дали Вие, или Столична община – на нас ни е ясно кой кара влака и в двете институции. Въпросът е, че това трасе на бул. „България“ само преди две години беше рехабилитирано цялото заради новите трамваи и бяха похарчени няколко десетки милиона лева.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Точно така.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И Вие сега – това, което е направено, ще го асфалтираме, тоест – поредният ремонт. Ако това е целта, дайте тук, ние сме доста разумни хора, грамотни – ще намерим друг начин, по който да асфалтирате нещо друго и да вземете тези пари. Примерно „Цариградско шосе“ има нужда от асфалтиране в частта над Орлов мост – ще си ги изхарчите тези пари. Но недейте да вкарваме в Закона за движението по пътищата, да качваме автобусите върху трамвая, защото някой няма работа и трябва да асфалтира.
Повтарям Ви, тази организация на движението не е само едно асфалтиране на 6 м трасе. Ходили сте по чужбина, гледали сте как става – автобус върху трамвай съм сигурен, че не сте виждали. Има си обособени трасета, но те са по съвсем друг начин. Ако искате това да го правите, го правете.
Как по „Константин Величков“, какви елементи ще сложите, които ще отделят трамвая от автобуса, и зимата, когато мине почистващата Ви фирма, няма да ги изпочупи? Изобщо как си го представяте това нещо не мога да си го обясня.
Ще Ви задам следващия въпрос: кой ще почиства? Понеже и Вие сте запознат с почистването на трасетата на трамваите, нали знаете кой ги почиства – трасетата на трамваите, по които ще пътуват автобусите? Почиства ги „Електротранспорт“. Ще плащат те, а ще пътуват „Автотранспорт“. И хиляди други проблеми, но това не са важните. Важното, както казах, е безопасността, нарушаването на Конвенцията – Виенската от 1968 г., където се казва какъв приоритет трябва да има, която не е отменена и до ден-днешен, приоритет на кои средства трябва да се дава. Вие, ако искате сега, давайте да пуснем и такситата. Аз ще предложа да пуснем и такситата по тези трасета. Знаете ли колко доволни ще бъдат хората? Още по-бързо… (Реплика при изключени микрофони.)
Те със сигурност ще могат. Тези с лепенките и с бурканите ще си минават директно по тези трасета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Лично обяснение на лично обяснение – няма да допускаме нарушение на Правилника.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Имам един конкретен въпрос. По втора точка гледам, че изменяме Закона, в който въвеждаме регламент след 19,00 ч. автомобилите да бъдат репатрирани. Доколкото знам, Столична община сега го прави и не е след 19,00, а от 18,00 до 19,00 ч., тоест и в работно време.
Конкретният ми въпрос: това законосъобразно ли е, и ако не е, как така събират такси?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В момента Столична община след 19,00 ч. не репатрира автомобили, които предварително са заскобени. Репатрират се автомобили по всяко време на денонощието, които пречат или които нарушават Закона за движението по пътищата – които са спрели на по-малко от 5 м в кръстовище, които са спрели на места, където не е разрешено паркирането. Такива автомобили се репатрират. Но автомобили, които са репатрирани от зони за платено паркиране, обозначени със знаци, след 19,00 ч. няма.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е проблемът – че репатрират преди 19,00 ч.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, нека да се изслушваме.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Това не е вярно, защото някъде преди година лично аз – в 18, 19 без 5 вече автомобилът ми пътуваше за наказателния паркинг…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В 19 без 5 може.
ЛАЛО КИРИЛОВ: От 18,00 до 19,00 се репатрират, когато съм спрял или съм заскобен.
35 лв. е скоба, 69 лв. – репатриране, по 2 лв. на час – 130 лв.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Честито на печелившите, както се казва.
Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, бърза процедура – ще помоля да не превръщаме Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в място за обсъждане или презентиране на Столична община, да не се превръщаме в говорители на Столична община.
Имаме Законопроект, който третира определен казус. (Реплики.)
Така че ще помоля да не превръщаме Комисията в място за решаване проблемите само на Столична община, а да се фокусираме върху текстовете.
Ако има някакви частни случаи – ако си вдигате колите и си ги връщате, моля Ви да се уточнявате извън Комисията, защото това не представлява интерес за никого от нас, който не е от Столична община.
Процедурата ми е да се върнем по същество в дебата, а от Столична община ако имат въпроси, нека им пишат писма – предполагам, че ще им отговорят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, едно не мога да разбера – по този начин, който господин Свиленски предлага – да не се санкционират гражданите, означава да ги стимулираме да нарушават правилника за паркиране. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Изслушайте ме какво имам предвид. Това заскобяване се поставя, когато една кола е превишила повече от престоя си от два часа, с което се регламентира колите да не престояват повече в централна градска част на София.
Когато аз спра колата си, да речем, в 10,00 ч. сутринта, дори не си платя SMS-а, ще бъда заскобен и когато си свърша работата в 19,00 ч. и знам, че колата ми няма да бъде санкционирана, се качвам на колата и понеже съм от Самоков, си заминавам за Самоков, без да платя нито такса за паркиране, нито такса за нарушение.
Какво предлагате при това положение? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Прав сте колега, Милушев. Това нещо е с цел да се контролират двата часа престой. Но всички Вие сте свидетели, че този престой от два часа никой не го контролира. Нареждат се 6 талончета, 6 SMS-а – няма значение, това са вратички.
Тук говорим за вдигането с паяк. Вие сте нарушител. Нарушили сте някакви правила, написани в Наредбата на Столична община. Оттам нататък, като български гражданин, не е нужно държавата, или общината в случая, да Ви конфискува лична вещ, защото това е конфискация, това е рекет, и да Ви я отнема, докато платите. Може да Ви я отнеме, докато Ви идентифицира кой сте – че Вие сте Валентин Милушев, нарушил сте, давате си личната карта, пишат Ви съответния акт и си тръгвате, защото в този момент може да нямате тези 180 лв. в джоба си.
Съгласен ли сте с мен? Защо трябва да стоите там?
Затова давам пример – хващат пияния шофьор, който е потенциален убиец, пишат му акта и го пускат или отива в изтрезвител, и не го задържат в районното, докато си плати глобата. А на човека, който е спрял за един час превишение, му задържаме автомобила, докато плати някога и му вземаме по 2 лв. на час. Това казвам, че е рекетьорско поведение даже и спрямо нарушителите!
Да не говорим, че след 19,00 ч. тази зона вече е за свободно паркиране. Тук е работата на Центъра за градска мобилност – да направи така, че да си събира парите преди 19,00 ч.
След 19,00 ч. те вече нямат основание, затова вдигат преди 19,00, когато е синя зона. Защото след 19,00 не е синя зона – там е зона за свободно паркиране. Това, че те са изпуснали момента да Ви наложат санкцията, не е Ваш проблем.
Нали ще се съгласите, че невинаги, когато карате, с 60 или 70 км сте превишили скоростта, КАТ Ви съставя акт, а когато Ви хванат? Нали така?
Нека не правим така, че да затрудняваме гражданите, нарушавайки им човешки права, за това някоя институция да си живее комфортно и да чака на гюме да им съберат скобите. Господин Иванов каза – защото ги чупели, ама това е техен проблем, да си ги пазят. Те за това получават заплати, при това немалки. Таксите, които събират, не са малки. Разбирам да е 3 лв. скоба и 8 лв. паяк.
Знаете ли колко е себестойността на паяка? При 16 лв. себестойност те събират 69 лв. такса, защото извършват търговска услуга.
Пътна помощ да си повикате, взема между 30 и 50 лв., а СБА извършва безплатно. Пътна помощ да си извикате – да Ви прекара колата от тук примерно до сервиза на „Пежо“, на 15 км, вземат между 30 и 50 лв., а ако сте член, Ви го правят безплатно.
А Центърът за градска мобилност Ви взема 70 лв., без да сте си поръчали тази услуга!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Извинявам се, че отново вземам думата.
Пак не можах да разбера как ще санкционираме тези нарушители, които са нарушили правилника за ползване на паркомясто в София? Как ще съберем тази глоба? (Реплика при изключени микрофони: „Не само в София, господин Милушев“.)
Този проблем го има и в Боровец, и в другите по-големи градове.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Как санкционирате човека, паркирал в зелената площ пред блока, някъде в зелената площ, където минават, снимат го и си отиват? Как го санкционирате? Като отиде и си плати глобата. Ами да минат с фотоапаратчето, да го снимат по същия начин и да го глобят.
Със скобата, в 19,00 ч., снимката – хайде, честито, в общината ти идва глобата! Какво толкова сложно има? В ХХІ век сме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Кирилов най-напред, след това господин Танев.
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Говорим за София, колега Христов, не заради друго, а защото и двете промени касаят точно София, и то точно това репатриране между 18,00 и 19,00, което сега с една наредба е урегулирано, но при един добър адвокат всичките тези неща падат. После си вземаш парите за репатрацията от Софийска община. И за това приемаме специален закон – и точка първа, и точка втора. Затова говорим за София.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Танев, заповядайте.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да върнем темата към това, което каза и колегата. Такъв казус имахме в Стара Загора – проблемът е решен по същия начин, след 19,00 ч., когато се репатрира. Логиката е точно както и на колегата – в такъв случай няма по какъв начин да вземеш парите на хората. Подкрепям изцяло онова, което каза колегата.
Оставям си колата тук, Вие казахте – да ни дадат някакъв талон или бележка, качвам се на колата, прибирам се в Стара Загора. По какъв начин ще ги платя тези пари?
Мисля, че Стара Загора е добър пример за това. Нямаме абсолютно никакви проблеми.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Заповядайте, господин Свиленски. Само ще Ви помоля да не влизате в диалог.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви.
Колега, имате проблем в Стара Загора и затова е тази промяна – точно заради Стара Загора, Бургас, Варна. Заради това е проблемът, защото нямате право. Вие сте го решили с наредба на общината, а в Закона пише, че нямате право да ги вдигате. Затова господин Иванов е внесъл тази поправка – защото имате проблем, а не защото нямате проблем.
Проблемът не е толкова на общината, на кмета и на общинския съвет – проблемът е за гражданите. Вие, като искате, пак си го приемайте. Това ще го разкажем – да знаят хората кой какво иска. А начини има да се санкционира – със скобата, на втория час, когато му изтече, апаратчето, снимката, електронния фиш, честито, 100 лв., 200, приемете 500 лв. Има начин, но не конфискувайте имуществото на хората.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Ще помоля колегите, които не са взели участие досега.
С господин Иванов сме си говорили на тази тема, че той превърна КАТ в приходна агенция, усилията му са много упорити. Законът за движението по пътищата – в комплект, разбира се.
Комисар Рановски, имам едно питане. Вземам повод от господин Христов, който каза: ето, виждате ли, Законът за електронния документ и електронния подпис е направен в цялост.
Ние кога ще направим в цялост Закона за движението по пътищата? Сега гледаме две промени, сигурно другата седмица ще има още две, които трябва да гледаме.
Та въпросът ми е: работим ли вече по презентирания нов Закон за движението по пътищата? Работата на парче показва, че, гледано отстрани, не е качествено. Благодаря Ви.
Заповядайте.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, на въпроса Ви – има сформирана работна група. Мисля, че първото заседание ще бъде в петък или в понеделник, чакам само да ме уведомят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Като време как очаквате – три, шест, девет месеца, до края на годината?
БОЙКО РАНОВСКИ: Надяваме се до есента да има някакъв проект. Това са юристи, ръководители в Министерството.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, комисар Рановски.
Господин Иванов искате ли думата?
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, вече не я искам – два пъти я поисках. Исках да кажа как е във Варна, но няма смисъл.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Христов, искате ли думата?
Колеги, ако няма други желаещи да вземат думата, да закрием дебатите и да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г. – За 11, против 8, въздържал се 1.
Приема се.

Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, № 754-01-37, ВНЕСЕН ОТ БОРЯНА ГЕОРГИЕВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 5 ЮЛИ 2017 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Госпожо Георгиева, заповядайте да представите Законопроекта.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще гледам да съм кратка. Внесохме настоящото предложение за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата с ясното съзнание, че сме в ХХІ век, във век на електронизация. МВР не може да си събере глобите, които са наложени по пътищата, и в крайна сметка това е една от основните причини да направим предложението за допълнение.
Основните цели на тази промяна са:
Да се повиши събираемостта на глобите по фишове – електронни фишове и наказателни постановления, които се налагат на база на издадените от оправомощените да осъществяват контрол по пътищата.
Друга основна цел е да се намали административната тежест върху гражданите и да се спести време на тях и на контролния орган, като се даде възможност за заплащане на място.
Да се намали вероятността на лица с чуждо гражданство и управляващи моторни превозни средства с чужда регистрация да напуснат страната, без да са заплатили глобите, които са им наложени.
Това смятам, че са доста значими мотиви и цели, които могат да повлияят. Можем да направим тези промени – в крайна сметка основната ни цел е една: да успеем да съберем тези задължения, които държавата не е успяла да си събере, вземанията.
При сега действащото законодателство, когато някой водач бъде спрян на пътя и ако има неплатени глоби към момента, книжката му се отнема, свидетелството за управление се отнема. С промяната, която ние предлагаме – поставянето на ПОС терминали в автомобилите на МВР, ще има възможността да заплати неплатените глоби към момента, да си ги заплати на място. Следователно, ако няма такива и към настоящия момент му бъде наложена такава глоба, също ще има възможността да си заплати глобата.
Това единствено може да е в плюс за държавата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Комисар Рановски, заповядайте да чуем становището Ви.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! В МВР от няколко месеца се работи по това да се осигури възможност и други начини на плащане на наложените от нас санкции. Правени са много разговори, включително с финансови институции, с банки, с IT специалистите, като цялата информация, която касае административнонаказателната дейност, е в информационна система на МВР.
До момента не се намери институция, която да може през ПОС терминала да покаже плащането по какъв акт се извършва. Единствено се предлага превеждане на една сума по една сметка.
В момента МВР издава глоби и се заплащат по четири различни сметки. Трите сметки са на МВР, едната е на Гаранционния фонд за наложените глоби по Кодекса за застраховането. По сметката на Гаранционния фонд, и да искаме, ние не можем да сложим ПОС терминал, да събираме пари по сметка, която не е наша – не е на МВР.
По останалите три сметки виждането е, че трябва да се сложат отделни ПОС терминали за всяка отделна сметка.
Следващият проблем, който ще възникне за гражданина, е, че той ще плати една сума, тя ще влезе в нашата система, но няма да се отрази никъде като платена. След това допълнително трябва служител да го отрази ръчно, което пък ще натовари служителя.
Усилията, които ние влагаме – да намерим възможност, да осигурим на гишетата за обслужване на граждани в пунктовете на Пътна полиция такива ПОС терминали, чрез които с максимални усилия на нашите служители да се отрази плащането, но още не е измислен вариантът, който да стане в полицейските автомобили.
Полицейските автомобили, дейността на пътния полицай в момента е толкова натоварена, с толкова технически средства – сега има приоритет пътнотранспортната обстановка, всички служители са на мониторинг, ежедневно следим какво са свършили, колко акта, колко фиша, колко регулиране на движението. Ежеседмично обобщаваме, докладваме на ръководството.
Въвеждане на ПОС терминали, каквато е в момента възможността – три или четири ПОС терминала за различни сметки, ще доведе до тотално спиране на работата на служителите от Пътна полиция.
Това, което се излага – че ще има допълнителни разходи за МВР, за заплащане на допълнителни такси, не е предвидено в бюджета на МВР. Нашата финансова дирекция не е съгласна с така записаното в текста, тъй като такива разходи не са предвидени и не са заложени.
Не са предвидени средства за доработка на системата след плащането през ПОС терминал – това нещо през интерфейс да се отрази в системата за наказателната дейност, за да не се случва следващият полицейски екип, който ще спре същия водач, да му вземе свидетелството за неплатени глоби.
Другите неща, които се предлагат – че ще облекчим чуждите граждани, в момента всички ПОС терминали, издадени от наши банки, работят с карти, издадени от наши банки. Ако се работи с чужди карти, тогава пък таксите на банките са още по-големи, което допълнително ще натовари.
Когато на момента пътният полицай издаде съответния документ, има съответен срок за доброволно плащане. Не можем да задължим човека да плати нещо веднага. В много от случаите, когато издадем документа, след ден, след два човекът решава да обжалва. Тогава какво ще се случи? Тогава ще трябва да възстановяваме суми, което допълнително ще натовари нашата работа.
Като цяло, с предложения Законопроект изразяваме становище, че МВР ще направи всичко възможно да осигури плащания, включително и през ПОС терминали, ако е възможно, на гишетата за обслужване на граждани, но не и в полицейските автомобили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, комисар Рановски.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Ще се опитам да отговоря на всички зададени въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е становище.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Да, но реални теми имаше и под формата на въпроси.
Първо, споменахте, че ще има разходи на МВР. Нито аз, нито някой от колегите някъде сме упоменавали, че ще има разходи за МВР относно този Законопроект.
Таксите, които ще се плащат, те реално ще се плащат от човека, на когото му е наложена глобата. В момента, когато някой отиде да си плати глобата в банката, без значение къде, плаща такса, без значение дали е 3, 4, 5 или 6 лв. Може за фиш от 10 лв. той да плати 6 лв. такса. Има не един и два такива случаи. Смятам, че всички много добре сте запознати, че човек така или иначе плаща такса. Тази такса може да я плаща и на ПОС терминала, тоест може да се направи по такъв начин. Всичко е въпрос на това да се доуточнят нещата, които могат да бъдат добавени, и в крайна сметка да направим добре действащ Закон.
Другото нещо, което споменахте, е, че към момента пътните полицаи са доста натоварени. Извинявайте, в кой век живеем? В България винаги ли трябва да търсим начин да останем наистина много назад? Ние индианци ли сме? Отричаме всякакви варианти, които могат да бъдат единствено в улеснение и в полза по някакъв начин на гражданите, на водачите по пътищата.
Споменахте още нещо към становището, с което не сте съгласен. Със сигурност по всяка точка мога да направя коментар. В момента, когато на някой водач му е отнето свидетелството за управление, за да си получи обратно това свидетелство, може да му отнеме не по-малко от 24 часа – за един фиш, който може да е 10 или 20 лв., за нарушение, което всъщност не е чак толкова значително.
Отнета книжка, за да отида да си я получа, трябва да чакам на едно гише на КАТ, оттам да ме изпратят в НАП, от НАП да ме върнат пак в КАТ. Колко от Вас последно са стояли по гишетата в КАТ? (Реплики при изключени микрофони.)
Аз просто отивам и проследявам процеса – също не съм нарушител.
За да си заплати човек една глоба, към момента на него това му коства часове, наистина часове. Много важно е да намерим начин да улесним, да намалим тази тежест върху гражданите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Така представеният Законопроект и най-вече мотивите към него ме навяват на мисълта, че при нас нещата се случват от после. За мен решенията, които се предлагат със Законопроекта, за съжаление на средноевропейската действителност, при нас са закъснели много.
Проблемът е обаче, че в нашата мила родна действителност явно малко сме подранили, защото технологичната незрялост на институциите е предпоставка това да не може да заработи. Но от гледна точка на това как трябва да се случват нещата в бъдеще смятам, че наистина това е пътят. Колегите, които са го предложили – вероятно има доста проблеми и трябва да бъдат изчиствани текстовете, доста интерфейси между институциите и агенциите трябва да бъдат оправени, за да може да заработи. Всъщност това е единствената причина, поради която ще се въздържа сега по този Законопроект. Иначе генерално съм окей с идеята и вярвам, че наистина това е пътят. Проблемът е единствено в технологичната незрялост на голяма част от нашите институции.
Честно казано, в ХХІ век наистина не мога да приема аргумент, че нещо не може да стане, защото в света на технологиите почти няма невъзможни неща. Далеч по-сложно от това е едно плащане с ПОС терминал да бъде отчетено в някаква си информационна система. Но това е друга тема.
Ще се въздържа поради тази единствена причина, че просто нямат готовност КАТ, МВР да се справят с подобна действителност, която предлагате. Иначе генерално и за мен това е правилният подход, това е начинът, по който трябва да се развиват нещата. Лично се надявам Държавна агенция „Електронно управление“ по-бързо да стигне до повече институции, до повече ведомства в страната, за да можем тази технологична изостаналост да я наваксаме и да имаме все по-бързи, достъпни и работещи услуги за гражданите, пък било то и в сферата на глобите и санкциите. Това висене по гишета наистина е убийствено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема колега Георгиева, уважаеми колеги! Действително въпросът, който поставяте, е много важен и много съществен. С колегите го обсъждахме. Малко се учудвам, че управляващите не се грижат за това да се събират парите (реплика при изключени микрофони), да, не са им необходими – Вие поставяте въпроса.
Въпросът е абсолютно основателен. Не може в ХХІ век да не можеш да си платиш глобите, а да чакаш по опашки и така нататък.
Прав е господин Рановски, че те нямат възможност това да го правят. Дайте да не ги натоварваме повече.
Хубаво е, че повдигате темата – темата е много важна. Моят съвет, в контекста на бъдещия закон, който казаха, че до септември – октомври може и да се случи, е това предложение направо да го пращате в работната група, за да го мислят отсега, а не когато дойде септември месец, да бъде късно и да нямат време. За да се погледне в комплекс въпросът, да не е поредната поправка – да влезете в тази графа, поредният променен член, защото явно няма как да стане. Даже и да го приемем, те не могат да го изпълнят. Ще имат неизпълнение на законодателни норми.
Господин Рановски, как да си събирате глобите – ако мине и предложението на господин Иванов в залата, веднага ще направя предложение – колеги, тук Ви го заявявам, когато хванете водач с неплатена глоба, да Ви се отпуснат толкова средства, колкото са необходими, до всяка кола на КАТ да има паяк. И директно колата на паяка, а водачът да се прибира на автостоп, докато си плати глобата. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Не може за едно левче синя зона да ти вдигат колата на паяка, а за 60 лв. превишена скорост да си тръгваш със същия автомобил. Така ще си ги съберете, даже и средствата за закупуване на паяците ще бъдат избити. Това, разбира се, в рамките на шегата, защото господин Иванов се превъзбуди до мен, като слуша какво говоря.
Госпожо Георгиева, ние ще се въздържим – не че сме против това, което предлагате, а сме против тези поправки. Нали и Вие сте свидетел вече колко пъти нашата група не подкрепя каквито и да били промени в Закона за движението по пътищата именно поради тези съображения?
Ако приемете и тази препоръка час по-скоро да ги пращате към работната група, за да ги имат предвид, ние ще Ви подкрепим след това за оптимизиране начините на плащане, изобщо административната тежест на шофьорите, въпреки че са и нарушители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Преди да дам думата на господин Иванов, само да кажа, че споделям мнението за това, че твърде много парчета станаха от Закона за движението по пътищата, не че идеята не е актуална.
Ще Ви помоля за едно изречение след това в анализа на разходи и ползи или част от изречението просто да отпадне:
„Тези разходи, както и стойността на самите устройства, следва да бъдат поети от обслужващите банки, които също ще реализират приходи от работата на ПОС устройствата.“ Малко лобистки текст е това – след запетайката да отпадне.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Уважаеми колеги, първо, какво значи да се плащат глобите? Знаете ли защо глобите не са платени? Към момента знаете ли, че има около 20 млн., доколкото знам, несъбрани пари от глоби? Знаете ли защо? (Реплики при изключени микрофони.) Добре, 70 – още по-лошо. Знаете ли защо се получава това?
В момента сме превърнали органите на КАТ – Пътна полиция, в пощальони. Те ходят, търсят лицата, които са нарушили Закона за движението по пътищата – превишили са скоростта с определена стойност и им е издаден електронен фиш. Тези лица не могат да ги открият.
Установихме лице преди около месец с 11 хил. лв. неплатени глоби във Велико Търново!
Именно поради такава причина, че се крият тези хора! Това нещо сме го оправили вече. С принтерите ще се издават всичките фишове на водачите и те ще се считат вече за уведомени. Няма да могат да избягат от Закона и вече ще ги търси НАП. Така че това нещо е оправено. Когато отиде в НАП да си плати данъка на къщата или каквато услуга поиска, ще трябва да си плати всички тези фишове.
По отношение на това защо да са ПОС терминали. Имаме интернет банкиране, IP, IB портали, където може да се заплаща именно тази услуга. Има препратка към глоби КАТ, отива човекът, плаща си и приключва. Но това го правят добросъвестните. А Вие не можете да вмените задължение на всеки един човек, който го спрем, да си заплати глобата на момента.
По отношение на това изречение, което господин Летифов преди малко каза, може би сте видели становището на МВР, където пише, че има наредба, как се осъществяват тези транзакции, кой какво покрива и така нататък, но това да не го коментираме.
Идеята ми беше – оправено е това, което касае неплащането на фишовете поради това, че се крият нарушителите. Чрез НАП ще бъдат събрани тези глоби. И имаме интернет банкиране, имаме портали, откъдето може да се плаща. Няма нужда да вменяваме нови задължения на органите на КАТ.
Съгласен съм, колеги, че може би е хубаво предложението, но няма нужда да се разводняваме толкова много и да вменяваме нови задължения. Това ми е основната идея. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Имам чисто практическо предложение.
Предвид, че предложението отива на неминаване, не е ли по-добре да си го изтеглите и да търсите вариант за имплементирането на тези решения в един следващ закон? В рамките на работната група да ги обсъдим и да намерим решения, защото духът на предложението е в правилна посока според мен, но де факто в момента ще бъде отхвърлено.
Така че помислете за по-добър подход – изтеглете го, намерете начин да бъде имплементирано в следващото, така нареченото „ново“ и отдавна чакано законодателство по темата. Да търсим някакво решение да се справим с проблема, защото в момента пречките са повече, отколкото предпоставките за успех на начинанието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Паунов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Господин Председател, един кратък въпрос към господин комисаря.
В гишетата на КАТ имате ли ПОС терминали?
БОЙКО РАНОВСКИ: На гишетата на Пътна полиция има ПОС терминали, които са за заплащане на такси – не за заплащане на глоби. За глоби нямаме по причината, която обясних, че за всяка сметка, по която се плаща глоба, трябва да има отделен ПОС терминал. Сметките в момента са четири.
Забравих да кажа, че едната от сметките е в БНБ – в БНБ не работят с ПОС терминали.
Основният проблем на МВР е не толкова събиране на глобите, колкото връчване на глобите на нарушителите. Тази разлика, която е в сумите, е от издадените и платените – една голяма част от тези, които не са платени, не са и връчени на нарушителите.
Когато глобата не е връчена на нарушителя, никой не може да предприеме последващи действия по принудително събиране – нито ние, нито НАП. Проблемът е да се връчи, за да започнат да текат сроковете за доброволно плащане и след това вече сроковете за принудително събиране.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Дончев, заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Основните две твърдения, които чухме: първо, че не може да се проследи едно плащане точно от кое лице идва – чрез кредитната карта, по коя сметка отива и да бъде установено за какво нарушение се плаща.
Но след като има вече електронна система в автомобилите на КАТ, където се вижда, че този шофьор има такава глоба, какъв е проблемът да се направи малка промяна в софтуера, така че да може полицаят веднага да отмята вътре, че глобата е платена – в момента, в който се направи плащането с кредитната карта?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Дончев, доколкото знам, Вие сте юрист. Не сте ли? Окей. Това, което преди малко споменах за невръчването, е основният проблем. Няма как – спомена го и господин Рановски, да задължите лице, което има право да обжалва, да не обжалва, а да си заплати глобата.
Оттук идва и следващият проблем – ако сложим четири ПОС терминала в патрулката, в какво ще ги превърнем тези полицаи? Тяхната работа не е ли да контролират движението по пътищата? Не да се занимават със счетоводна дейност, да осчетоводяват някакви фишове, да препращат суми, да внимават къде за какво ще кликнат и така нататък. Няма нужда от такива неща.
Имаме интернет портали, имаме интернет банкиране, имаме ги нещата, чрез които добросъвестните граждани могат да си платят, ако искат. Но те не искат. Това нещо Ви обясних по какъв начин е отрегулирано.
АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Иванов, ако може, да отговоря на това, което Вие сега казахте, защото на практика ние не ги караме насила да платят, след като имат възможност да обжалват.
В момента допълваме Закона, който Вие променихте – Вашата промяна към Закона, тоест възможността, докато шофирам от Варна за София например, по средата на пътя да ме спрат и да ми кажат: „Вие имате тук неплатена глоба за неправилно паркиране, дайте си книжката. Прибирам Ви книжката и се спасявайте оттук нататък“.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не е така. За неплатена глоба не може КАТ да Ви санкционира – ще Ви санкционира Общинска полиция или Общината.
АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, някаква друга глоба – няма значение, но според Закона на пътя…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Тук говорим само за електронни фишове и актове…
АНДОН ДОНЧЕВ: Неплатена глоба някаква – акт, фиш, няма значение. Аз мога да не знам, че някъде са ме заснели.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Актовете ги събира НАП, а фишовете – КАТ. Нали е така?
АНДОН ДОНЧЕВ: Хипотетично съществува ли възможност да бъда спрян на пътя и да не знам, че имам някаква неплатена глоба или пък случайно съм пропуснал да си платя?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Имате такава възможност. Ако примерно Вие сте добросъвестен гражданин, …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямайте съмнение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: …но просто не са Ви открили на мястото, където сте посочили, че живеете, не са Ви връчили глобите и Вие не сте уведомен. Затова като Ви спре полицаят, ще Ви разпечата фишовете, ще се разпишете, че сте уведомен и НАП ще Ви ги търси после. Това е.
АНДОН ДОНЧЕВ: Не ми ли вземат и книжката според това, и да ме спират от движение?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Невинаги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Тези въпроси после към господин Рановски.
АНДОН ДОНЧЕВ: Защо да нямам възможност да си платя веднага, на място с кредитната карта или с дебитната и да си продължа спокойно пътя?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Няма банка, която да поддържа тази услуга.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не влизайте в диалог, моля Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте – две минути.
СТЕФАН КОСТАДИНОВ, експерт към „Воля“: В случая съм помагал в подготовката на този Закон. Само няколко думи.
Господин Иванов, ще започна от Вас. Банките с удоволствие ще дадат, понеже си направихме труда, ПОС терминалите, първо.
Второ, говорим за около 400 коли – може би комисарят ще ме поправи, които разполагат с автоматизираната информационна система на КАТ. Това са 400 коли, които имат таблети, казано на прост език. Ние говорим за ПОС терминали там.
Трето, не говорим за глобите, които са обжалваеми, тоест тези, които са с точки, които могат да бъдат обжалвани с актовете. Говорим за дребните глоби, които са свързани с 20 лв., 30 лв. – това, което господин Дончев каза току-що. Глоби не само по фиш, те могат да са и по акт, и да са дребни суми – да Ви спрат и да не са Ви връчили фиша.
И както Вие казвате, когато Ви разпечатат фишовете и Вие се подпишете, че сте ги получили, ще Ви вземат и книжката, докато не си ги платите. Това е законодателството в момента. Вече има случаи, дори преди малко четохме – човек, който има платена глоба, в системата не е отразено и му вземат книжката.
Да се върнем и към системата. Четирите ПОС терминала, за които говорите, могат да се решат много просто с единна сметка. Това нещо много лесно може да се направи. Тези терминали могат да бъдат насочени или съответната дирекция може да има сметка, обслужваща банка, която да й даде – там да постъпват глобите.
Всяка транзакция на този ПОС терминал има индивидуален номер. Този номер, който излиза веднага на бележката, може да бъде елементарно записван и вкарван от полицая, заедно с плащането. В автоматизираната система на КАТ платена глоба – номер на транзакцията, записва се. Това, повярвайте ми, няма да затрудни нито един полицай. Както каза Боряна Георгиева, не сме индианци, живеем в ХХІ век.
Това, че се опитваме да освободим от отговорност някого, който трябва да си върши работата, в случая – полицаите, не може да бъде аргумент да отлагаме.
Последно, само да Ви кажа какво каза НАП, понеже си направихме труда да проверим там – защо 70 млн., 66 133, каквато и да беше цифрата, предимно от електронни фишове, не са събрани – 29% е събираемостта на фишовете.
Извинявайте, госпожо Георгиева, че Ви отнех това разяснение.
НАП казва: ресурсът, който ще вложим в събирането на дребните глоби – 20, 30, 50 лв., е по-голям и затова ние ги оставяме. Затова се натрупват и ще продължат да се натрупват тези суми.
Навсякъде в Европейския съюз или поне в голяма част от Европейския съюз полицаите нямат проблем да имат ПОС терминал и да си плащат глобите на място. Това е причината да влезе предложението от наша страна – мисля, че е достатъчно разумно.
Според мен е несериозно Вие да го наричате „разумно“ и да го отхвърляте като предложение, защото между първо и второ четене може да се прецизира и да влезе в Закона. Да, ще е кръпка, но тази кръпка ще позволи на някого да не остава по средата на пътя Варна – София без кола и без книжка, защото Законът предвижда и възможност да се спре и автомобилът от движение в някои случаи. Тогава това е затруднение за хората. Повярвайте ми, криенето на полицаите в храстите, което въведохте в момента, ще Ви се види като бял ден, когато започнат да се натрупват тези случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Ще се опитам да бъда кратка. Няколко пъти чух, че с тази промяна се опитваме да вменяваме задължения на хората да си плащат глобите на място. Никой никого не задължава.
Тук правим едно допълнение – остава си действащият към момента Закон, тоест в рамките на срока, колкото е определен, да си заплатят глобата – да имат възможността да си заплатят и на място. Тоест спирайки те, да имаш възможността да си избереш дали да платиш на място, при полицая, на ПОС терминал, дали да платиш в пощенски клон или в банка с документ, да се върнеш да си вземеш книжката, или да се отиде в КАТ, за да се плати тази глоба. Тук има вече опции, от които един шофьор може да избере, което е много важно, защото те към момента нямат такива. Вие го знаете много добре.
Другото нещо. ПОС терминали в момента има само за такси, доколкото разбрах. От колко време се работи по въпроса за отстраняването на проблемите в системата? Това е също много сериозен проблем – да не може системата на МВР да е свързана с КАТ, с НАП, да не се разбира кога един човек си е платил глобата и да се налага да му вземат книжката, при условие че той няма реални глоби.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разбрахме въпроса.
Заповядайте, господин Рановски.
БОЙКО РАНОВСКИ: Искам първо да уточня, че когато спрем някого на пътя и той има невръчени електронни фишове, те ще бъдат разпечатани, ще му бъдат връчени, ще му отрази автоматично в системата и ще започне да му тече 14-дневният срок за заплащане – доброволно, с отстъпка 30%. Няма да му сваляме нищо, няма да му вземаме нищо.
След това започва да му тече едномесечен срок за доброволно плащане в пълен размер на глобата. И чак след това тази информация отива в НАП и НАП образува изпълнително дело за принудително събиране.
В момента с плащания, когато не се въведат определени реквизити от платежното, се случва на някой човек глобата да не му е отразена. Ако аз си платя глоба и внеса едни 200 лв., но не уточня по коя глоба и в системата имам пет глоби по 200 лв., системата не е толкова умна да разбере коя от петте глоби е платена. Или ако имам две глоби по 200 и една 100. Как може да се промени системата – това е въпрос на IT специалиста.
Другото – имаме една от сметките, която е в БНБ и БНБ не работи с ПОС терминал.
Имаме портал за електронни услуги на МВР. През портала на МВР може да се плащат глобите. Същото нещо, което искате Вие, може да стане с един телефон, който има интернет – гражданинът да влезе да си заплати глобата и в момента.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Рановски.
Уважаеми колеги, други желаещи да вземат становище?
Кратък въпрос – заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кратък въпрос, понеже ние влязохме в детайлите, те също са важни: как точно става самото издаване на фиша и глобата?
Искам да попитам: как ще задължим МВР да купи или да сложи тези ПОС терминали? Ние казваме, че банките ще имат интерес да го сложат, ами ако нямат? – Единият въпрос.
Вторият: ако имат интерес да го сложат в колите, които са само в София, но нямат интерес да го сложат в колите, които са в Плевен примерно? Казвам и това мнение – да се мисли и в тази посока: с този текст ние ще ги задължим ли по някакъв начин, какво правим?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпросът никак не беше кратичък.
Ще Ви помоля наистина кратко да отговорите на господин Свиленски.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: С едно изречение – обществена поръчка, която да бъде спусната за обслужваща банка. По този начин ще може много лесно да се избере коя ще е банката. В най-кратък, сбит вариант да Ви отговоря на въпроса.
Факт е, че към момента реално където е вкаран най-голям ресурс относно електронните фишове, тоест в камерите по пътищата, там е и най-малка събираемостта на глобите. Доколкото знам, там наистина ресурсът е най-сериозен, а събираемостта е с най-нисък процент. (Реплика от народния представител Станислав Иванов при изключени микрофони.)
Електронните фишове, камерите – точно което Вие казахте, защото няма възможност да се връчат. (Реплика от народния представител Станислав Иванов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не влизайте в диалог, моля Ви, господин Иванов.
Уважаеми колеги, не виждам други заявки за изказвания.
Прекратяваме дебатите и пристъпваме към гласуване.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме предложения на Вашето внимание Законопроект № 754-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 5 юли 2017 г. – първо гласуване. – За 1, против 1, въздържали се 18.
Не се приема.

Едно съобщение в точка „Разни“:
Уважаеми колеги, флашките, които получихте, нямат нищо общо с НДК. Това са докладите на КРС за съобщенията и пощите, за да се подготвим за следващото заседание.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря Ви за активната работа днес.

(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Халил Летифов