На 19 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад на Комисията по регулиране на съобщенията за 2016 г., № 702-00-11, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г.
2. Годишен доклад на Комисията по регулиране на съобщенията за 2016 г.– „Анализ на пощенските услуги“, № 702-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г.
3. Изслушване на господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството относно изграждане в експлоатация на тол система за преминаване на републиканските пътища, в това число актуалност на процедурата по обществена поръчка за системата.
4. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предлагам да започнем работата на Комисията.
На Вашето внимание е следният дневен ред:
1. Годишен доклад на Комисията по регулиране на съобщенията за 2016 г., № 702-00-11, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г.
2. Годишен доклад на Комисията по регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“, № 702-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г.
3. Изслушване на господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството относно изграждане в експлоатация на тол система за преминаване на републиканските пътища, в това число актуалност на процедурата по обществена поръчка за системата.
4. Разни.
Колеги, имате думата по дневния ред.
Слушаме Ви, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Както знаете, миналата седмица внесохме искане по чл. 28 и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което поискахме това изслушване. Благодаря Ви, че сте предложили днес да бъде включено в дневния ред на заседанието.
Притеснява ме обаче, че това е поставено като трета точка от 15,30 ч.
Както знаете, съгласно чл. 6 от Правилника, който приехме за Вътрешните правила за работа на нашата Комисия, времето за работа на Комисията ни е ограничено до 2 часа. Ние можем да вземем решение, то да бъде удължено. Всъщност, това е нашето предложение и ние ще подкрепим дневния ред, ако приемем да удължим времето за изслушване на министър Нанков до изчерпване на всички въпроси, тъй като смятам, че в рамките на половин час от 15,30 до 16,00 ч. ще бъде едно формално изпълнение на точката, която ние предложихме. По принцип да бъде като отделна точка, в отделно нарочно заседание, в отделен ден, в случая бяхме предложили четвъртък, ако приемете да има удължаване на работното време, до изчерпване на въпросите, свързани с изслушването по тол системата на господин Нанков. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Не виждам причина да направим това: като дойде време за точката и не стигне времето, народното представителство ще реши удължаването на работното време. Не виждам някаква драма и това ще се направи.
Понеже влязохме вече в тази тема, ще прочета на колегите и на гостите, писмото от осем народни представители.
„На основание чл. 28, ал. 5, и чл. 30 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание молим да насрочите заседание на Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщенията на 20 юли 2017 г., четвъртък от 16,00 ч., на което да бъде поканен министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Николай Нанков, и което да протече при следния дневен ред: точка единствена – изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството, относно изграждането и въвеждането в експлоатация на тол система за преминаване по републиканските пътища, в това число, актуалност на процедурата по обществената поръчка за системата. Членове на Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщенията, които са се подписали – 8 народни представители.
На база на това писмо и съгласно разпоредбите на Правилника, това е трета точка от дневния ред и е съобразена с графика и възможността на министъра да присъства и да изпълни този ангажимент.
Към момента така изглеждат нещата, но не виждам причина ние да не можем днес да свършим тази дейност. (Реплики.)
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Молбата ми е да подложим това предложение на гласуване, в случай че се наложи, разбира се.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има процедура и аз прелагам така: уважаеми колеги, да подложим на гласуване удължаване на работното време до завършване на трета точка.
Заповядайте, господин Христов.
Трябва първо да видим докъде сме стигнали, дали е необходимо удължаване на времето.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мисля, че нямаме такава процедура в момента – ние формално още не сме започнали работа дори. Времето предвидено за изслушване ще бъде един час, а не половин – от 14,30 до 16,30 ч. Съгласно процедурата до 16,30 е работното време на Комисията. (Реплики.)
Започвайки в 14,30 ч., кога свършваме? Това може да го гласуваме, когато сме в хипотеза на разисквания на някаква точка, при необходимост. При неприет дневен ред, ние формално не работим още.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма друго предложение за дневния ред, така че подлагам така предложения дневен ред на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Дневният ред се приема.

Уважаеми колеги, предлагам да преминем към първа точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2016 г. № 720-00-11, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г. (Шум и реплики.)
Колеги, моля да малко тишина, да бъдем по-експедитивни, за да можем да оставим време и за министъра.
Гости по първа точка са: господин Веселин Божков – председател на Комисията по съобщенията; господин Николай Колев – заместник-председател; госпожа Адриана Атанасова – член на КРС; госпожа Ирина Романска – член на КРС; госпожа Детелина Кръстева – директор на дирекция „Пазарно регулиране“; госпожа Анелия Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“; госпожа Мирослава Тодорова – директор на дирекция „Разширителна дейност и честотно планиране“; госпожа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис“; госпожа Боряна Стоева – началник отдел дирекция „Пазарно регулиране“; представители на неправителствени организации, браншови организации в областта на електронните съобщения, както и на мобилните оператори.
Едно съобщение към народните представители. На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приложено Ви изпращам общ Законопроект на приетите днес на първо четене два законопроекта, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г.
Съгласно Правилника ще бъде изготвен общ Законопроект за двете приети предложения на първо четене днес.
Господин Божков, имате думата.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми господа народни представители, уважаеми гости, дами и господа, колеги! За поредна година представяме пред Вас, дейността на Комисията за регулиране на съобщенията през съответния разглеждан период. Искам да подчертая, че за последните три години, както знаете, това става съобразно законовите срокове за представянето на този доклад, своевременно го изпратихме на уважаемите народни представители, предоставихме го и на съответните вносители, така че се надявам в този аспект да няма затруднения, каквито имаше в някои от предишните години.
Съответният Годишен доклад показва една образно казано снимка на ситуацията на нашия пазар за 2016 г. Той е структуриран съобразно предвидените дейности, които ние осъществяваме по отношение на електронните съобщителни мрежи и услуги, а именно разглеждаме обем и структура на пазара на електронните съобщения в България, фиксираната телефонна услуга като исторически първа сложила се, мобилната телефонна услуга, линиите под наем, пренос на данни и достъп до интернет, пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, пакетни услуги като обособена отделна част и най-модерната и прогресивна като структуроопределяща в нашия анализ, и накрая, има и един сегмент, който разглежда перспективите за развитие.
По отношение обема и структурата на пазара за електронни съобщения в България трябва да отбележим, че общия обем на пазара на електронни съобщения в България през 2016 г. възлиза приблизително на два милиарда и половина лева, което е на база събрани данни от 91,6 представителна извадка от всички, които участват в нашия пазар. Ако отчетем тези 0,9 или 0,8 предприятия, които не са предоставили съответните данни, то тогава може да се каже, че структурата и обемът са такива, каквито са и в предишната година, тоест спрян е този отрицателен тренд от последните четири години за намаляване на обема.
Броят на предприятията, които са декларирали дейност през 2016 г., възлиза на 856, което представлява намаление с 4%, по отношение на предишната година. Обемът на пазара на електронните съобщения, през 2016 г. се определя основно от приходите на гласови услуги, пакетните услуги, и услугите за пренос на данни и достъп до интернет.
Относителният дял на отделните пазарни сегменти в общия обем е како следва: гласови телефонни услуги, в които ние включваме фиксирана, мобилна и други гласови услуги – 36%, пакетните услуги, както казах, са най-прогресивно развиващите се, и общо взето формират 32% от пазара. Услугите за пренос на данни и достъп до интернет – 19%, услугите за пренос или разпространение на радио и телевизионни програми – 10%, услугите за предоставянето на линии под наем и други услуги – 3,3%. Общият обем на пазара на обществените електронни съобщения отчита спад, както казах, приблизително 1%, но, ако отчетем неподадените декларации, смятам, че спадът е минимален – 1%.
Въпреки това, ръстът на приходите се наблюдава при предоставянето на достъп до интернет за пренос на данни – 17%, както казахме, при пакетните услуги – 22% ръст, услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми – 4,1%, други услуги – 11%.
При останалите сегменти на пазара – гласовите телефонни услуги, особено фиксираните гласови услуги – имаме намаление съответно на 22% и на линиите под наем – 16%. Всички тези тенденции не трябва по никакъв начин да ни безпокоят, защото те отразяват европейския и световния тренд. В този аспект нашата икономика и специално сегментът електронни съобщителни мрежи и услуги не прави разлика.
През 2016 г. 452 предприятия са вложили инвестиции за изграждане и поддържане на обществената електронна мрежа в размер на 479 млн. лв. при планирани 503 млн. лв., което като цяло показва, че имаме изпълнение на инвестиционната програма заложена в нашия сектор над 95%, което за нас е приемливо. Общо взето все пак както знаете и европейската, така и българската икономика излиза от условията на една тежка рецесия. Така че в този аспект, ние отбелязваме нарастването специално на инвестициите в мобилните мрежи – специално в MGM мрежите, с повишаване от два процентни пункта, което също е задоволително.
По отношение на фиксираната телефонна услуга, предприятията, които декларират дейност по предоставянето на фиксираната телефонна услуга са 26, от които 23 предоставят достъп до обществена телефонна услуга чрез географски номера за крайни потребители и само три предоставят услугата на едро – транзит и физическа реализация на взаимното свързване.
Трябва да отбележим, че за поредна година и това е нормално, броят на фиксираните телефонни постове намалява с 9,6% или в количествено изражение са 1 млн. 440 хил. абонати. Пазарният дял на историческото предприятие на база брой постове е приблизително 62%, на база приходи – 87,5%. Общият размер на приходите в сегмента фиксирана телефонна услуга възлиза на 156 млн. лв., което бележи спад с 10,6% по отношение на предидущата 2015 г.
Следващият сегмент е сферата на мобилните телефонни услуги. Броят на активните карти възлиза на 8 млн. 970 хил. карти, което бележи спад с 2,4%. Вие знаете, че бяха години, когато имахме 138% пенетрация. В момента пенетрацията е 126%, но е изключително задоволително, защото това представлява, че всеки български гражданин – от детеродна възраст до най-възрастния, имат по 1,5 мобилни крайни устройства.
По отношение пазарния дял на брой абонати, валидираща позиция все още има „Мобилтел“ – 39,68, „Теленор“ запазват позицията си –33,44%, БТК – 26,86%. Сравнителен ръст бележи БТК с 1,4%.
Общият размер на приходите възлиза на 718 млн. лв. или 24% от общата структура на приходите в нашия отрасъл. Искам да обърна внимание, че това също не трябва да Ви безпокои, или да се смята, че това е негативно за отрасъла. Не, това е нормалният тренд, още повече че ние разглеждаме като самостоятелно предоставяне на тази услуга – мобилната телефонна услуга, а вече, когато разглеждаме пакетните услуги, Вие знаете, че са много по-модерни и всички ние тук присъстващи да ползваме едно от съчетанията „мобилен интернет – мобилна връзка”, „фиксиран интернет с телевизия”. Тази миграция, която минава в пакетните услуги, се компенсира за сметка на този спад, както знаете, пакетните услуги казахме, че бележат най-голям ръст за последната година.
Линиите под наем продължават да представляват малък сегмент и все по-малък сегмент от нашия пазар. Общият размер на приходите от линия под наем са 20,7 милиона или това е намаление с приблизително около 26% – 23 предприятия участват на този пазар. Общо взето имаме 2974 линии под наем на дребно, което бележи спад с около 6% и 3437 на едро, което бележи ръст с 1,3%.
Характерното за този сегмент е, че все повече нараства делът на алтернативните линии под наем, както на дребно, така и на едро от гледна точка на това, че това е по-качествено, по-модерно, с алтернативен интерфейс и това е предпочитаната услуга сред операторите.
Що се касае за пренос на данни и достъп до интернет, можем да кажем, че за разлика от други сегменти от българската икономика, ние стоим добре както на европейско, така и на световно ниво. В някои показатели заемаме челната петица, за да не кажа челната тройка или четворка. Имаме 6,7 милиона абонати, което бележи с 10,3% сравнение с 2015 г. От тези 6,7 милиона абонати – 1,7 милиона са с фиксиран достъп до интернет, което представлява 5% ръст по отношение на предидущата година. Що се касае до мобилния достъп до интернеть имаме 5 милиона абонати, което представлява 12,5% ръст. От тези 5 милиона абонати повече от 33% ползват 4G услугата.
Колко динамично се развива секторът! За сравнение – през 2015 г. само 0,5%, ползваха тези скорости. Сега говорим за 33%. Става дума за 4G или LT – по-популярното.
По отношение на фиксирания достъп до интернет, радващото е, че все още имаме водеща роля и в Европа, и в света по отношение NGI мрежите – 77% от българските абонати ползват тази връзка, така че по някой път сме много критични към нашите оператори, в случая благодарение на тях България стои добре в този сегмент. За сравнение в Европа – 42% имат достъп до мрежите от следващо поколение, докато при нас този показател е почти два пъти по-голям.
Друго, което е характерно и можем да похвалим сектора е, че 58% от абонатите ползват скорост над 30 мегабайта в секунда и това също показа за последната година ръст приблизително 5%. Общият размер на приходите от сегмента, пренос на данни и достъп до интернет възлиза на 472 милиона, което е ръст със 17,1%, което компенсира намалението по отношение, когато разглеждахме сегмента само фиксирани телефонни услуги или пък мобилни телефонни услуги.
По отношение на ангажираните предприятия – 674 предприятия осъществяват пренос на данни и достъп до интернет, което говори за едно голямо количество на участниците на този пазар, и на пръв поглед една силна конкуренция, но, ако се направи по-детайлен анализ, ще се установи, че само 10 от тези предприятия имат над 70% пазарен дял.
Следващият раздел е пренос и разпространение на радио и телевизионни програми. Имаме 267 предприятия, които участват в този сегмент, имаме намаление на участниците на тези предприятия с 11%, имаме 1 млн. 830 хил. абонати, което показва ръст с 2,4%. Това също е позитивен тренд, който нашият пазар следва в европейските и световните тенденции.
Интересно е да се отбележи, че най-голям ръст бележат интернет протокола, телевизионните програмни доставчици – 20,8% ръст, и на базата на това се увеличава и техният относителен дял около 16%. Все още водеща роля за трета поредна година има сателитната телевизия. Тя също бележи ръст с 2,2%, и като относителен дял – половината от абонатите ползват платена телевизия, се пада точно на сателитната телевизия – по-точно 51,10%, и за трета поредна година кабелните телевизии привличат само 33% от абонатите, което бележи ръст с 4,3%; 61% от населението общо ползват платена телевизия, което е един добър показател. Общият размер на приходите е 254,5 млн. лв., което е 4% ръст, и 79 от предприятията предоставят тези услуги на дребно.
Следващият раздел от нашия доклад касае пакетни услуги, както казах, това е най-динамично развиващият се сегмент в пазара. Имаме 4,9 милиона абонати, което бележи 28 почти 30% в сравнение с 2015 г.; 94 предприятия осъществяват дейност на този пазар, от които 89 предоставят телевизионен сигнал и фиксиран достъп до интернет. Най-популярната услуга продължава да бъде мобилната плюс мобилният интернет. Общият размер на приходите е 784,5 млн. лв., което представлява 25% ръст на приходите от сегмента, и в бъдеще тенденцията е именно тези пакетни услуги да се развиват още по-динамично. В този аспект, българският потребител се радва на всякакви комбинации и ги ползва успешно – мобилен интернет, мобилна телефония, фиксиран интернет, фиксирана телевизия, мобилна телевизия, мобилен интернет, всички комбинации и общо взето всички предприятия предоставят сравнително качествена услуга особено в големите населени градове и села.
Накрая, какво можем да отбележим като перспективи за развитие за отрасъла?! В самото експозе ги засегнах, но тук може да отбележим, че темпът на нарастването на абонатите на мобилен достъп до интернет значително ще надвишават този на абонатите на фиксиран достъп. Развитието на LT ще доведе до засилване на конкуренцията според нас. Колкото и парадоксално да звучи, аз не искам да говоря на фона на физическото и на финансовото състояние на предприятието, но едно малко предприятие провокира развитието на LT мрежите в сектора, които по-близко следят развитието на тези процеси. В последните две години благодарение и на много навлизащи предприятия се стигна до това, че както казах над 33% от всички абонати ползват LT мрежите като услуга.
Ще продължава надграждането и разгръщането на NGI, предвид възможностите, които притежават тези мрежи. Тенденциите за наблюдавания сегмент на гласови услуги са, че ще се запазят относително стабилни и по отношение на броя на потребителите, и приходите от предоставянето им както като самостоятелна позиция, така и в пакетната услуга. Ще продължи засилването на използването на LT услугите, както всички знаем. Навлизането на един пазарен оператор на пазара на мобилни услуги – да не го споменавам, предполага се, че и през 2017 г. след като беше изстрелян и съответният спътник, ще се засили конкуренцията между участниците на пазара (Реплики.)Традиционната телевизия ще загуби все повече от своите позиции за сметка на персонализираните телефонни услуги, както знаете, предлагани чрез интернет или при свързващи и свързани устройства.
Общо взето това е накратко резюме на доклада, който ние представяме пред Вас.
Готови сме за въпроси и ще се постараем да Ви отговорим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз имам да направя едно съобщение, че има становище и на Асоциацията на българските радио-телевизионни оператори. Има ли техни представители?
Заповядайте да представите становището.
АННА ТАНОВА – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио телевизионни оператори: Асоциацията е представителна организация, в която членуват най-големите частни и национални телевизионни и радио оператори, както и средни и малки оператори, най-представителна е за бранша на телевизионната и радиоиндустрия.
Ще отбележа някои основни положения, които отбелязахме в нашето становище. Установихме неточност за поредна година, в Доклада на Комисията за регулиране на съобщенията в частта за проникване на платената телевизия. Съгласно данните, които са изнесени в доклада, тези данни се основават на декларации, които се подават от кабелни и сателитни IPTV платформени оператори. Според данните от доклада едва 60,8% от българското население гледа кабелна телевизия, а според данните, които ние използваме и разполагаме, това са данни от национално представени проучвания на „ГАРБ Аудиенс Межърмент България“ и „Нилсен Адмосфер България“ 87% от българското население ползват платформени оператори – кабелни, сателитни и IPTV оператори, което за нас означава, че има повече от 26% сив сектор, който не отчита коректно абонатите си пред Комисията за регулиране на съобщенията.
Другият резултат, на който искам да обърна внимание, става дума за въпросното спадане на броя на абонатите на кабелна телевизия – според доклада 20 – 20,2 % от домакинствата гледат кабелна телевизия. Според данните от проучванията, които Ви цитирах, които са проучвания на конкурентни организации, между 40 – 50% от населението гледа кабелна телевизия, тоест два пъти по-малко от това, реалните данни са два пъти повече от данните, които са по доклада на Комисията за регулиране на съобщенията. Тоест, отбелязваме, че докладът на КРС се основава на некоректно подадени данни от кабелните оператори за поредна година, като намираме причина, най-вече в регулацията в Закона за електронните съобщения, която се основава единствено на декоративен механизъм – декларации, които не се проверяват, липсва мониторинг и контрол от страна на Комисията за регулиране на съобщенията.
Нашата препоръка е, ако е възможно, да преминем към ревизия на тази регулация, към изменение на Закона за електронните съобщения и подзаконовата уредба, за да може да засилим правомощията на Комисията в тази насока за мониторинг и контрол и правомощията на други регулаторни органи като СЕМ, НАП, Министерство на културата.
На второ място, в становището си отбелязахме проблем със замърсяване на ефира в пограничните зони със сигнали от чуждестранни радиостанции. Това е проблем, за който неколкократно сме сезирали Комисията за регулиране на съобщенията, включително сме давали конкретни технически предложния какво може да се направи. Към момента не сме получили отговор от страна на Комисията, като бихме искали този проблем да бъде оценен като основен приоритет на държавата и да се предприемат мерки на държавна политика в тази посока. От гледна точка на индустрията това е от значение за качеството на радиосигнала в пограничните зони, качеството на българския радиосигнал.
Това са основните теми, които искахме да поставим на дискусия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Мисля, че младата колежка прави някои грешки и лапсуси, защото са ме учили тук и в чужбина хората да избягват да правят оценки, а това е дискусия. В този ред на мисли, тази дискусия, и тук с повечето колеги, които имат повече опит, знаят, че тя не е от първа година. Ние сме били инициатор на тези срещи и сме се опитвали да играем ролята на медиатор съответно с парламента, с изпълнителната власт и прочие, но всеки по някакъв начин иска да блесне. Това е едната кратка реплика.
Не искам да отнемам повече от времето, въпросът е тук да се дадат конкретни текстове, защото много е лесно да кажеш нещо, въпросът е, че ние действаме съгласно действащия Закон, а когато има някаква алтернатива, защото и аз мога да изброя. При предишната дискусия се каза за две-три някакви агенции, а колко е истината, колко е неистината, аз не искам да влизам в тези спорове, защото това го правихме веднъж.
По отношение на трансграничното замърсяване на ефира или лошото качество на сигнала – това също не отговаря на истината. Аз очаквам да се произнесат, ако има представители на операторите, защото за последните пет години ние нямаме нито едно оплакване от български оператор, че има замърсяване или заглушаване, както казват някои в кавички, защото това не е правилният термин, на съответните национални станции. Проблемът е съвсем друг, проблемът е в липса на инвестиции на самите оператори, но ние нямаме заглушаване, колеги, ние работим перфектно и по линията на IT и българският глас се чува много добре там. Ние сме представители на алтернатив в Административния съвет и в другите институции.
За пример ще дам: за да мине съгласуването на този сигнал и на това назначение на съответния български оператор нормално, са необходими седем години. Българската администрация, тъй като, все пак, това е национален оператор, съдейства и това се реши за една година и два месеца.
Друго, че във вид на изключение тази орбита е защитена и в зона 1, където Америка, Канада и Южна, това е единственото изключение в досегашното съществуване на IT като организация. И тук спирам.
Предполагам, че всички тук сте благоразположени да направим една дискусия, да излязат хората с конкретни предложения и ние ще ги подкрепим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Уважаеми господин Председател, слушайки Ви, имам един въпрос. В репликата споменахте, че липсват инвестиции от страна на мобилните оператори – става въпрос за сигнал, има ли механизъм, който да следим или има ли правила, за това те да инвестират с оглед на по доброто качество на самата услуга? Има ли механизъм, защитен ли е интересът – общественият, публичният, на абонатите по този начин? Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за въпроса, господин Председател.
Може би малко неправилно ме разбрахте. Напротив, аз смятам, че от планираните средства за инвестиции, въобще в целия сектор, 95% от тях са реализирани, като отбелязах, че тези 5% недореализация са в други аспекти, но специално в мобилните мрежи и специално в мрежите от следващото поколение имаме ръст с 2%.
Друг е въпросът, че ако мен ме питате и питате всеки български гражданин, който е потребител на тези услуги, имаме определени претенции. Те са преди всичко по отношение на покритието, защото доста от хората тук присъстващи, сме търсили по една или друга причина защо няма покритие или защо не можем да се свържем. От гледна точка на потенциалните потребности всички имаме определени резерви. Но като цяло Вие знаете, че ние предприехме някои действия именно с цел насърчаване на тези инвестиции. Неслучайно освободихме от регулация разговорите между страните, които не са членки на Европейския съюз и нашите оператори и други действия, които предприехме с цел да се даде малко въздух на операторите, за да могат да инвестират.
Вие знаете, че господин Юнкер и Европейската комисия в последно време и в Програма „2020“ една от основните стълбове, на които те възлагат, това е, че няма противоречие между конкуренция и инвестиции. Така че работата на Комисията е да създава условия за ефективна конкуренция, да насърчава инвестициите, но в крайна сметка всички ние работим, както и Вие, в защита на интересите на потребителите и на негово величество българския потребител.
В този ред на мисли няма такова противоречие, операторите се стремят да изпълняват своите инвестиционни програми, защото в крайна сметка конкуренцията за всеки един български абонат е реална и в този аспект те трябва да предоставят по-качествени услуги и на по-достъпни цени. Надявам се този проблем чисто регулаторно не знам как да бъде решен, защото няколко пъти сме повдигали и другия въпрос: има държавна политика за насърчаване на радио-телевизионните оператори, ако трябва да споделим проблема, който повдигна колежката. Хубаво би било и българските оператори, особено, които работят по отношение на българските граждани, които живеят зад граница, също да бъдат по една или друга форма стимулирани. Знаете, че представихме и Вие одобрихте намаление на таксите, които те плащат в 20-километровата зона, има предложение сега тази зона да бъде увеличена малко, с цел да се насърчава. Така че това, което се изисква от нас ние го правим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Заповядайте за две минути.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Божков! Благодаря за дадената възможност.
Казвам се Димитър Радев и съм тук в качеството си на председателстващ на сдружение ТЕРАПРО – сдружение за защита на легалното разпространение на телевизионно съдържание в България.
В рамките на две минути ще си позволя да демистифицирам проблема с абонатите, който преди малко припламна за момент в дискусията.
Напълно съм съгласен с господин Божков, че това е една много дълга и много сложна дискусия, затова аз ще се опитам да кажа три неща. Едното е какъв е проблемът, защо го повдигаме на този форум, и какво би било възможното решение като посока.
Първото, какъв е проблемът. Проблемът е, че в България КРС изготвя един изключително професионален доклад по отношение на телекомуникационния пазар, но в него има един-единствен, и той е системен порок – начинът за набиране на информацията. Както спомена и колегата от АБРО, събирането на информация се базира на доброволните подадени, те не са доброволни, защото то е задължение на операторите да ги подават, но на това, че данните, които подават, не могат да бъдат проверени. Всички други данни в общи линии са абсолютно акуратни, с изключение на една категория данни – това е категорията „абонати на телевизионни програми, на платени телевизионни услуги“, по една единствена и много проста причина. Това е единствената категория абонати и потребители в България, чиито брой като публично число има отношение към приходно-разходния модел на операторите. Това създава в операторите силна мотивация да премълчават реалния брой абонати, от които те събират такси за услуги.
Резултатът от този феномен е, че се получава разминаване между всички пазарни източници на пазара, които казват, чее пенетрацията на платена телевизия в България е над 85%, пенетрацията на кабелното разпространение на платена телевизия, което е технологията по кабел е над 50%, и съответните данни в доклада на КРС, които са направени метологически коректно, но са базирани на погрешна информация, защото тя идва от заинтересованото лице – оператор на платформа, на кабелна или друга мрежа.
Защо е важен този въпрос и защо го повдигаме, когато дойде време за разглеждане на годишния доклад? Защото де факто Годишният доклад на КРС, първо, заради професионалния начин, по който се подготвя, второ, заради сериозната роля, като единствен телеком регулатор в държавата на Комисията, означава, че това е златният стандарт за мерене на телекомуникационния сектор. И когато едни непроверени данни стигнат до нивото национална представителна информация и се ползват от всички държавни институции в държавата, това е системен проблем за целия бизнес. В случая не можем да видим КРС за този системен проблем, а трябва да потърсим законодателните празнини, които го правят възможен и всички като партньорство между регулатор и индустрия да намерим решенията, които ще работят за целия пазар, за да го изсветлим, защото става дума за някъде между 70 – 150 млн. лв. на година, които отиват не в индустрията, не в разширяване на услугите и качеството на програмите, а в недобросъвестни конкуренти на пазара, които убиват мотивацията на добросъвестните инвеститори и оператори да развиват тази дейност.
Затова ние като индустрия, бихме искали да предложим на Вас е след лятната пауза да се направи една нарочна дискусия тук с Ваше участие, разбира се, с авторитета на всички институции и на представителните организации в сектора, на която да представим повече информация по темата и да представим възможни решения за излизане от тази ситуация, която аз бих нарекъл кризисна. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ясно е, че няма да приключим с две минути тази дискусия.
Уважаеми представители на КРС, ще Ви помоля, съгласно нашия Правилник и дневния ред, който имаме, да изслушаме министър Нанков по трета точка и след това да продължим.
Господин Заместник-министър, добре дошъл! Приехме дневен ред, в който имаме процедурни правила, затова ще преминем към трета точка, след това ще се върнем отново към докладите.
Колеги, ще Ви помоля да поканите министър Нанков да влезе. (Шум и реплики.)
Господин Божков, заповядайте да довършим тогава.
Уважаеми колеги, продължаваме първа точка. Имате думата за въпроси по така представения доклад.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Господин Председател, благодарение на този проблем, който господин Радев каза, който е реален, и който, пак казвам, от четири години ние дискутираме, трябва да намерим алгоритъм как да бъде решен. Защото съгласно Закона, ние изискваме тази информация и ние имаме само правомощията тези, които не са подали информацията, да бъдат санкционирани. Ние нямаме право да разследваме вярно ли е, невярно ли е и така нататък, ако нямаме определена конкретна жалба. Тук има нагледен пример. Ние сме представили и Комисията е приела с решение Годишният доклад по отношение на анализ на пазара на пощенските услуги, със закъснение един от най-големите оператори, предостави допълнителна информация, в който изменя цялата картина на Годишния доклад. Това, което го имате и сме го изпратили на флашки и на хартиен носител, трябва да бъде коригирано с тези данни, които сега в момента ще Ви споделя, и отделно ние ще накажем този оператор за непредоставяне на коректните данни. Но това е, когато ние де факто сме го констатирали. Затова данните за Годишния доклад след корекцията на „Еконт“, става дума за този доставчик, общият обем на пощенския пазар от 399 милиона става на 393, тоест нарастването е само с 25% – не както беше с 27, общият размер на приходите от осъществяването на универсалната пощенска услуга спада от 83 милиона на 77, нарастването е 18%, приходите от колетни пратки общо за страната и чужбина от 43 милиона спадат на 37 милиона, нарастването е само 35%, приходите от колетни пратки за страната от 40 милиона, спадат на 34 милиона, нарастване с 39% и съответно пазарния дял на Български пощи на пазара на универсалната пощенска услуга от 49% се увеличава на 53 процентни пункта. Това са новите моменти, в които бележат анализа на пазара на пощенски услуги. Аз и колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и съответно директорите сме готови да Ви отговорим, ако имате въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Въпроси, уважаеми колеги.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, аз бих искал да попитам във връзка с цифровото ефирно разпространение на телевизионните канали в България, доколкото ми е известно, през 2016 г. два от мултиплексите с национално ефирно покритие прекратиха своето излъчване. Доколко това има отражение върху процента на покритие на цифровото разпространение на телевизионните канали върху населението на страната? Каква е причината да се стигне до това неизпълнение?
В тази връзка има над 30 издадени лиценза от Съвета за електронни медии за цифрово разпространяване на телевизионни канали. Кажете ни каква част от тях към момента се излъчват ефирно и, ако има някаква голяма разлика на какво се дължи тя?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Благодаря за въпроса, но той се отнася за предишния доклад, а не за пощенските услуги.
Въпросът Ви е резонен и аз съжалявам, че в предишните народни събрания споделих моите опасения по отношение на модела на цифровизация в България. За съжаление, не е най-успешния модел. За съжаление, ние като Комисия, която изпълнява Закона, където е вменено и заедно с решението на Министерския съвет за преход от аналогова в цифрова телевизия, ние организирахме съответните конкурси, създадохме съответните условия, дадохме съответните лицензии. Прав сте. Ние имахме потенциал да разпространяваме между 60 – 77 телевизионни програми. За съжаление, в най-добрите години – 2015 г., на мултиплекса се бяха качили 11 програми. На обществения мултиплекс, не знам тук има ли представители на Българската национална телевизия, но знаете, че там беше издадено разрешението за четири плюс четири. И досега има БНТ 1 и БНТ интернешънъл. Това дали е HD форматите и така нататък, това не сменя съдържанието. Така че и там нямаме ефективно натоварване. За съжаление, данните са още по-тревожни, тъй като ефирно към днешна дата, се разпространяват две или три програми, защото имаше едно експериментално излъчване за да бъде натоварен малко мултиплекса. Де факто за момента могат да се гледат ефирно три програми, говоря за БТВ, БНТ 1, НОВА ТВ.
Покритието, съгласно изискванията са 95%. Тогава влязох в конфликт с един министър – бивш на транспорта, когато казах, че 95% това изискване по Закон, но тези 5% в сравнение със седем милиона и половина български граждани, това са над 350 хиляди жители. За съжаление те не са жители на София, Пловдив и големите градове, а те са в пограничните райони и обикновено, това са най-бедните. Тогава той отговори, че ще им купим телевизионните чинии прочие и прочие, което това не значи, че е дигитална телевизия. Но това е тема на други времена. Лошото е, че такъв е моделът и покритието е заложено в нормативните документи. Всеки един процент повишаващо се покритие значи допълнителни инвестиции. И, ако се измени Закона, значи по някакъв начин ще трябва да бъде обезщетен операторът, защото ние сме се опитвали да играем ролята на медиатор, за съжаление обаче, той казва: „Това ми струва пари и тогава нека правителството да ме компенсира“.
Това е истината. Тук има представители и те го знаят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, ще продължим след малко. Часът вече минава 15,30 ч., съгласно нашият Правилник, господин Данчев. Нещо против да продължим с трета точка, защото трябва да вземем и решене по двата доклада, така че имаме още работа.
Гласуваме по първия доклад № 720-00-11.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения

РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2016 г.“
Който е „за“ моля да гласува.
За – 13, без против, въздържали се – 7.
Приема се.
Правя предложение Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. „Анализ на пощенските услуги” № 720-00-12, внесен от КРС на 30 юни 2017 г. на същото основание:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
на Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86., ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги

РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги, анализ на пазара на пощенските услуги за 2016 г.“
Който е „за“ моля да гласува.
За –12 , против няма , въздържали се – 8.
Приема се. Благодаря Ви.

Точка трета.
Уважаеми господин министър Нанков, добре дошли!
Уважаеми колеги, по точка три наши гости са господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството; госпожа Мая Миковска – началник кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството; господин Дончо Атанасов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; господин Веселин Давидов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Уважаеми господин Министър, има предложение на основание чл. 28, ал. 5 и чл. 30, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от група народни представители, осем народни представители, с една-единствена точка: да бъде предизвикано изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно изграждане и въвеждане в експлоатация на тол система за преминаване по републиканските пътища, в това число актуалност на процедурата по обществената поръчка на системата. Народните представители са се подписали под това искане.
Кой ще постави въпроса и да развие въпроса?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Смятам, че въпросът е от актуален характер. В последно време забелязваме, че редица въпроси в рамките на парламентарния контрол към господин Нанков получават отговори, които са свързани с въвеждането на тол системата. Освен това чуваме ежедневни изявления по повод намеренията на министъра, свързани с въвеждането на тол системата, които имат в някои случаи разминаване с това, което е като общодостъпна информация по последната поръчка, която беше пусната за тол системата.
В тази връзка ние смятаме, че е необходимо да се направи такова изслушване, за да станат ясни намеренията на изпълнителната власт в лицето на господин Нанков по отношение на въвеждането на тол системата и свързаните с това въпроси за нейния обхват, тарифиране и очаквани приходи, съответно събирането на тези приходи от съответния орган.
В общи линии това е темата, по която желаем да направим изслушването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за поканата и за предизвикания дебат, тъй като темата е актуална не само на фона на задаваните често парламентарни въпроси, в отговорите на които аз често си служа с еднотипна риторика, тъй като голяма част от въпросите, които задават основно колегите от БСП, са свързани с рехабилитацията, поддържането на сигурността, безопасността, ремонтната дейност по пътища втори и основно трети клас, пътища, които свързват отделните региони са връзката между общините в тях.
Неслучайно обвързваме цялостната стратегия, цялостната визия на правителството, а и на дългосрочното управление и структуриране на политиката в пътния сектор с въвеждането на смесената система – електронни винетки за леките автомобили, автомобилите под 3,5 тона и тол такси за тежкотоварните автомобили – тези над 3,5 тона.
Няколко основни неща. Тъй като се води и стенографски протокол, тъй като съм и в уважаемата Комисия, ще си позволя, не знам с колко време разполагам по Правилник? (Шум и реплики.) Колкото е необходимо. Аз предполагам, че ще има и въпроси, и отговори, така че ще се опитам да бъда максимално кратък. Ще структурирам нещата и концепцията, която имаме, в няколко основни аспекта.
На първо място, нашето основно желание, визия, то няма да е само наше, бъдете сигурни, ще бъде желанието и визията и на правителствата след третия кабинет на премиера Борисов, е да имат устойчиви самофинансиращи се инфраструктурни сектори не само в частта „Пътища“, а и в частта „ВиК“, в частта „Енергетика“, и във всички останали инфраструктури секторни политики, които едно правителство провежда като публични политики.
Така че, следвайки тази визия и тази логика, наша основна цел и първа такава в пътния сектор през този мандат е максимално бързото внедряване на модела. Споменах кой – тол системи за тежкотоварните и електронни винетки за леките. То е част и от европейския модел и е основна стъпка в контекста на общоевропейските транспортни политики в които политики и в европейски мащаб знаете съществува тенденция за поетапно преминаване от винетна система, без да коментираме колко е справедлива тя – за мен е изцяло несправедлива винетната система, към тол система при заплащане за ползването на пътната инфраструктура. Споменавам, че винетната система не е справедлива на фона на тол системата, тъй като тол системата ще отчита освен срока, освен тонажа – теглото на моторното превозно средство, тежкотоварно такова, ще отчита изминатите километра. На база на справедливия принцип този, който амортизира, който натоварва в по-голяма степен републиканската пътна инфраструктура – той да заплаща и повече.
Не е едно и също, ако имаме моторно превозно средство, примерно 12,5 тона, господин Председателят примерно, го експлоатира три дни в годината, аз го експлоатирам десет месеца в годината. Това ще се отчита при тарифирането и при модела с тол такси.
На второ място, понастоящем доста несправедливо, поне според мен, пътният сектор се издържа основно от леките автомобили, като тенденцията в последните години е този дял да нараства като съотношение към приходите, които събира Агенция „Пътна инфраструктура“ леки към тежкотоварни. През 2014 г. по спомени ще Ви кажа беше 66% леки автомобили към 34% тежкотоварни от постъпленията приходи от винетки. През 2016 г. процентът на леки автомобили се качва на 71%, при 29% приходи от тежкотоварните автомобили.
На трето място, трябва да си дадем ясна сметка, че в България, може би трудно ще има несъгласни със системата, може би няма да има разминаване като вносителят на съответната точка и в мотивировката се споменава, че има разминаване в някои от нашите съждения. Аз ще Ви опровергая, ще Ви обясня защо и в официално публикуваните документи, като задание относно обхват, тарифи и така нататък, но едва ли някой би могъл да оспори факта, че може би най-големият плюс, който притежава България и в исторически план, пък и в настоящия, убеден съм и за в бъдеще – е нейното географско положение, геостратегическо такова. Няма обаче страна не само в Европейския съюз, а в Европа с по-евтино пътно тарифиране на транзитния трафик, както понастоящем това се практикува в България – 11 евро – 21 лева е да минеш от „Дунав мост 2“ до Кулата или примерно от Калотина до Капитан Андреево.
В една Македония, в една Събрия, които не са членове на Европейския съюз, транзитното преминаване на тежкотоварни автомобили е в пъти, подчертавам в пъти повече. Не коментирам страни като Унгария, като Чехия. И не трябва да забравяме, че във връзка с това, което споменах – геостратегическото, геополитическото географско положение, което притежава България, пет от десетте транспортни коридора от трансграничната европейска транспортна мрежа минават през наша територия. Ако изключим речния – Седми коридор по река Дунав, четирите сухопътни коридора са основна връзка между Западна, Централна и Северна Европа с Югоизточна и с Близкия изток. Девети транспортен коридор от Хелзинки – Санкт Петербург през Русе, който се разклонява било то към Солун, Атина или към Истанбул, било то Десети транспортен коридор – Централна Европа, през бивша Югославия, София към Близкия изток. Било то Четвърти транспортен коридор – нашето трасе е през „Дунав мост 2“ към кулата. Било то Осми транспортен коридор – част от бившия Път на коприната. Осми е от Бриндизи през Дурас, Албания, през Скопие и в София се разделя на две. Затова вкарахме „Хемус“ 2015 г. като част от мрежата, от София или до Варна, или до Бургас – това е Осми транспортен коридор.
С по-глобалните неща впоследствие, като отговарям и на Вашите въпроси, господа народни представители, няколко основни неща относно това, какво сме предприели. Знаете, след анализ на Световната банка преди няколко години, беше подготвено заданието за обществената поръчка. Там бяха разиграни сценарии, в зависимост от сценариите приходите, които ще се генерират от тол системата. Още първата година за избора на сценарий в зависимост от това до каква степен ще отчетем, а ние ще отчетем в максимална степен сациално-икономическите условия в страната, включително приемливост от страна на обществото на тарифния модел, който ще се определи с решение на Министерския съвет в процеса на въвеждане на тол системата, ние ще генерираме още първата година в повече приходи между 600 и 661 млн. лв.
Винаги в моите публични изказвания, ето и пред Комисията ще бъда консервативен – ще казвам, че това е таргетът и това ще е целта, която ще гоним – 661 млн. лв. повече приходи по линия на тол таксите до един от сценариите на Световна банка ни дава възможност за приходи от над 1 млрд. 500 милиона повече още първата година – около 320 милиона по линия на винетните такси и на винетките приходи, от които събира Агенция „Пътна инфраструктура“.
Подчертавам, разходите, по-скоро приходите, които ще се генерират по линия на внедрената бъдеща система ще се разходва единствено и само за пътна инфраструктура – рехабилитация, ремонт, реконструкция на съществуващата такава и, разбира се, изграждане на нови отсечки – и от автомагистралния пръстен и скоростни такива.
Относно процедурата. Виждам, че това беше част от питането. По процедурата, няколко думи, тук ще зачитам малко повече, тъй като трябва да говоря с конкретни факти. Някои от нещата трудно бих могъл да кажа, тъй като са в процес и на съдебни обжалвания, и на процедури в компетентните институции.
На 5 април 2016 г., приблизително преди година и три месеца, бе обявена обществена поръчка от страна на вложителя Агенция „Пътна инфраструктура“. Прогнозната стойност на обществената поръчка е 200 млн. лв. без ДДС – средства, които не се разходват от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ тоест първоначално от българския данъкоплатец, а се генерират в тригодишен период от приходите и постъпленията, които ще получава Агенция „Пътна инфраструктура“ от внедряване на тол таксите и електронните винетки. В определения срок, знаете удължихме срока с един ден – 24 часа, поредното удължаване на срока за подаване на оферти, подчертавам поредното, тази година май месец бяха внесени шест оферти за участие в процедурата.
В хода на процедурата бяха постановени общо пет решения за промяна, които са обжалвани пред КЗК. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе в полза на възложителя по четири от тях, като последното решение за промяна бе подадена жалба пред ВАС срещу решението на КЗК, в ход е понастоящем. В хода на процедурата възложителят предостави общо три разяснения по документацията. Действията на възложителя бяха обжалвани пред КЗК, като органът по обжалване се произнесе в полза на възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“ с влезли в сила актове. Жалбоподателите, не знам доколко имаме право, Правна дирекция да ни ги подаде, те са публични и са на сайта на КЗК, така че няма проблем. „Марк инженеринг“ ЕООД обжалва едно решение, едно разяснение на възложителя. „Пропърти Стан“ ЕООД обжалва едно разяснение, ЕООД – Република Германия обжалва две разяснения. „Ерго 96” – Република Унгария, обжалва три акта на възложителя. „Тол Нет“ от Република Чехия обжалва три акта на възложителя. „Алтима – България“ ЕООД обжалва едно бездействие – ще Ви кажа малко повече и за него, и два за възложителя.
Пред КЗК са образувани общо 14 производства по жалби срещу актове – действие, бездействие на възложителя. Пред ВАС са образувани 11 производства срещу актове на КЗК. Всички актове на компетентните органи, в случая за ВАС ще кажа, са в полза на възложителя, с изключение на един, по който очакваме и решение.
Интересното е, че по последната жалба, предстои налагане на временна мярка за спиране на процедурата и КЗК и ВАС се произнесоха в полза на възложителя, за пореден път – ВАС на 3 юли. Като на 3 юли, забележете, същият ден е входирана в деловодството на КЗК поредна жалба, която е в допустимия срок за бездействие на възложителя, в допустимия срок, тъй като пощенското клеймо е от 26 май. Тоест, Български пощи са придвижвали жалбата до КЗК, подадена е в София между другото, за месец и колко дни стават – и седем, осем дни.
И в същият ден, в който ВАС се произнася и ние щяхме да отваряме офертите, поредна жалба в КЗК. Интересни, просто за Вас, интересни факти изнасям.
Към този момент се очаква произнасяне на КЗК в срок до един месец от образуване на производството, такъв е нормативно установеният срок по Закона за обществените поръчки. Обжалвано е бездействие на вложителя споменах и произнасяне на база в срок до един месец по образувано административно дело по жалба срещу акт на КЗК.
Активността, с която участниците в процедурата обжалват актовете на вложителя още на етап обявяване, тепърва ще говорим и за отваряне на офертите за тази процедурна възможност, може би ще има жалби срещу решението на Комисията за класиране на участници, може би, това е хипотеза. Но към момента това води до положението, поне при нас, че е твърде вероятно решението на възложителя за избор на изпълнител също ще бъде атакувано в съда, това, което споменах. От своя страна това ще забави финализирането на процедурата и вероятно ще отложи сключването на договор с избрания изпълнител още няколко месеца.
Ние изключително много се чудихме чисто процедурно какви биха могли да са възможните постановки. За съжаление, Законът за обществените поръчки транспонираше цяла Европейска директива, чл. 203 от настоящия ЗОП е доста либерален в тази си част, споменах – транспонира на сто процента Европейска директива.
Дори, когато жалбата е в процедурно нарушение, дори когато е извън регламентираните по ЗОП срокове, тя блокира временни процеси до произнасяне на компетентни институция – КЗК, ако впоследствие има обжалвания, и решение на ВАС. Тоест, сме в един параграф 22, в един омагьосан кръг и понастоящем позовавайки се на едно от решенията на Върховния административен съд от март месец тази година по една от жалбите, в което решение част от мотивите и диспозитивите на съда, свързани с термините „злоупотреба с право”, „шиканиране на процеса”, освен че сезираме компетентните органи относно жалбите, ще заведем и в момента сме наели външна правна помощ, ще заведем и насрещен иск – материален иск за пропуснати ползи. Тъй като ако разбирам минималните, консервативната форма, за която споменах 661 млн. лв. повече приходи – на 365 дни звучи почти милион и половина даже и повече на дневна база, държавата е ощетена от това шиканиране. Това не е терминът, който аз употребявам често, но пак казвам, той е част от мотивите на Върховния административен съд по едно от решенията. Там отново повтарям се говори за „шиканиране на процеса”, „злоупотреба с право” така че това ни дава и възможност да заведем и насрещен иск.
Отново на административната обезпеченост на Агенция „Пътна инфраструктура“. Към момента от страна на Министерството, респективно на Агенцията е подготвен ще бъде внесен Проект на постановление на Министерски съвет за структурни промени в Агенцията, нов Устройствен правилник на Агенция „Пътна инфраструктура“. Наред с всички останали промени с цел укрепването на административния капацитет на АПИ и във връзка реализацията на тол системата е включено създаването на отдел „Електронно таксуване“ към дирекцията „Пътни такси и разрешителни“. Предстои новото звено да се ангажира с редица ангажименти в процеса на реализацията на системата. Там ще има юристи, все пак трябва да транспонираме европейската работа, трябва да променим ен на брой български нормативи, Закон с ен на брой подзаконови нормативни актове. Ще има и съответно и финансисти, икономисти. Говорим все пак за финансов модел, за моделиране. Ще имаме от страна на Министерския съвет решение, прощавайте за тарифирането, за избор на тарифа за таксуване на тежкотоварния трафик. Трябва да имаме и инженери, все пак тол системата е свързана и с IT инженери. Така че ние ще осигурим ресурсното обезпечаване на Агенцията „Пътна инфраструктура“ с изцяло ново звено, нов отдел, с промяна на Устройствения правилник в рамките на месец август.
Същевременно в АПИ са предприети действия за подготовка обезпечеността на надзора и изпълнението по реализация на системата. Съгласно експертните препоръки се предвижда на следващ етап създаването на предприятия със специално предназначение под контрола на държавата, и който следва да отговаря във всички аспекти на пътното таксуване.
Техническите аспекти са много. Какво, какво мисля да кажа от тях. След подписване на договор с изпълнителя, ще се пристъпи към реално изпълнение на системата за електронно таксуване. Вие сте запознат щом представяте така мотивите на решение, предполагам и повечето колеги, всички, убеден съм от уважаемата Комисия с предвижданията, които има в заданието за внедряването на тол системата, умишлено заданието е направено с препоръките на Световната банка толкова общо. Та дори и километрите, за които ще ми зададете въпрос впоследствие – ще ме критикувате, че са прекалено много като обхват, според другаря Петър Мутафчиев са 83, не са, те са 87 – 88 така зададени от общата част на републиканската пътна мрежа, но ако сте зачели в заданието ще видите, че е дадена възможност на възложителя – Агенция „Пътна инфраструктура“, което е и нашето желание – искаме да променяме заданието на етап кандидатстване за да не бъдем обвинени от коалиционните участници в промяна на заданието на етап кандидатстване, веднага след „обхвата на пътя” ще имаме едно изречение: „Обхватът на пътната мрежа, може да бъде променян, от възложителя както по време на изпълнението на настоящия договор” – ще спомена какви са етапите на настоящия договор – „така и след въвеждането в експлоатация на системата за събиране на пътни такси“. Обхватът от тези 16 хиляди км ще бъде ремонтиран още на етап – това е мой ангажимент, и Ви уверявам още на етап на внедряване на системата.
Да, прекалено много са тези километри от републиканската пътна мрежа, но по обективни причини нямаше как да променим заданието от този вид на етап, в който „наследих“ процедурата.
Няколко неща относно етапите по реализацията на Проекта. Имаме два основни етапа – седем месеца е срокът за внедряване, изграждане на системата и дванадесет месеца образно казано е срокът за оценка ефективността, отстраняване на дефекти и съответно изпитване на системата, което означава, че след седмия месец от стартирането на договора ние ще имаме функционираща система, която ще генерира приходи. В тези дванадесет месеца, повтарям ще се изпитва ефективността, ще се оценява ефективността на системата, нейната функционалност и постигането на възложените параметри.
Основните подетапи стартират с изготвянето на анализ и детайлен проект за изграждане и внедряване на електронната система за таксуване, доставка на хардуер и изграждане на хардуерната инфраструктура. В заданието сме заложили възможно най-гъвкавия и комплексен подход за моделиране, за таксуване, за отчитане на изминати километри и таксуване. Ще имаме възможности чрез GPS – господин Давидов е експерт по темата, ще каже няколко неща – ще имаме възможност да предплащаме маршрут, да заявяваме маршрут и да го предплащаме, ще имаме възможност да плащаме и след изминати километри, след отчитане на изминалото разстояние по републиканска пътна мрежа, която попада в обхвата на тол системата. Пак казвам на база на IT връзка, между GPS и съответно хардуера, за който споменах, в пунктовете на Агенция „Пътна инфраструктура“.
На трето място, имаме доставка на базов софтуер и предоставяне на лиценз за работа на информационната система.
На четвърто, доставка на предвидените в техническата спецификация автомобили и съоръжения, оборудване, както изграждане, доставка и монтаж на съответния брой стационарни и контролни единици – 420 по спомен, това ми казват и колегите. Имаме внедряване тол на системата за таксуване, има провеждане на тестове и изпитания при въвеждане на системата в експлоатация. Имаме доказване на ефективността, споменах –това е вторият голям етап на функционалността, и заложените в проекта параметри на системата за електронно таксуване в режим на работа. Имаме подетап изготвяне на окончателни доклади за приемане на системата. Имаме организиране на ефективна система за гаранционна поддръжка – основна част от бъдещия договор.
Споменах какъв е и общият срок по договора – 19 месеца. Седем месеца внедряване и въвеждане на системата; 12 по оценка на ефективността, функционалността и изпитване на ефикасността на системата.
В най-общи линии, за да не бъда, а аз бях доста многословен между другото. Оставам на разположение да отговарям на Вашите въпроси. Това е. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, за многословието господин Министър.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Министър, ясно, че се намираме в хипотеза на дежа вю с постоянна повторяемост на едни и същи процеси.
Моят въпрос е много простичък. Кое налага задържането на тази транзитна такса в размер на 21 лв.? И съществува ли правна възможност, а аз вярвам, че съществува, тя да бъде вдигната?
Защото, явно, че срещу нас има хора, които не искат да се пусне тази тол система на територията на България. И те имат интерес от тази такса, която ги устройва перфектно към дадения момент. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНКОВ: И аз благодаря.
Абсолютно уместен въпрос, тъй като и темата е поставена вече не само на обсъждане, по-скоро е взето и подобно решение. В момента моделираме процеса, тъй като обективната ни възможност да въведем в скоропостижен план тол системата, ако наистина обжалванията и чисто правните и процедурни въпроси изискват още повече време, ние имаме готовността и ще разработим наистина модела, след необходимите обществени обсъждания, след представянето на вниманието й на Вас народните представители от Транспортна комисия, на нов ценови модел основно за тежкотоварния, не основно, а за тежкотоварния трафик, за да проверим веднъж съотношението за което споменах в началото, което за мен лично е внесено от ВАС несправедливо – понастоящем леките автомобили, този трафик да издържа пътния сектор, при положение че той амортизира в по-малка степен и натоварва републиканските пътища.
Ние ще имаме възможност и в рамките на следващата бюджетна година да предложим, ако наистина продължи забуксуването внедряването на смесената ТОЛ система и електронни винетки, на повишаване именно на винетките за тежкотоварни автомобили, като наистина да моделираме така процеса, че да окажем основно международният, транзитният трафик, за което споменах в началото на своето експозе.
Наистина много уместен въпрос. Предприели сме действия по темата и това ще е резервният вариант, ако наистина обективно бъдем възприети. Тол системата е бъдещето не само в България. Споменах – винаги Европа и Европейската комисия са разглеждали винетната система като механизъм за таксуване, като преходен механизъм, способ, инструмент за тарифиране преминаването през републиканска пътна мрежа.
Тол системата и тол системата, която ние ще внедрим, ние ще бъдем една от малкото страни в Европа с цифровизирана, електронна тол система. Тъй като тези, които са били първи на времето с ръчните патарани, с ръчните бариери, те също в обозрим период, като после ще преминат към електронна тол система, цифровизирана такава. Ние няма да се откажем по никакъв начин, ще въведем, ще докараме до успешен край битката, но паралелно на това в отговор положителен и на Вашия въпрос –ще разиграем модела, и ще разчитаме съответно на подкрепата от обществена гледна точка, и парламентарна такава, но ще повишим и цените на винетките на тежкотоварните подчертавам, като започнем от еднодневната. Тъй като тя основно обхваща транзитно преминаващи тежкотоварни автомобили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Министър, в дискусията която върви към момента, от информацията която имаме е ясно, че тол системата, която е заложена за изграждане съгласно обществената поръчка, ще покрива не 85, а както Вие казахте 86–87% от републиканската пътна мрежа. Едновременно с това става ясно, че тя в крайна сметка ще бъде и ще функционира върху по-малък процент от пътната мрежа. Не знам, ние сме чували за 50%.
Хубаво е да кажете в отговора Вашето виждане, защото в крайна сметка поне още известно време Вие ще се още министър. Най-вероятно тази тол система ще влезе по време на Вашето управление на Министерство на регионалното развитие, но въпросът е следният: след като има поръчка за изграждане на тол система, която да покрие 85% от републиканската пътната мрежа, а тя ще функционира, тоест ще генерира приходи върху 50% от тази пътна мрежа, не мислите ли, че тези 200 милиона, които са определени и трябва да бъдат редуцирани? Вие казахте, че предвиждате по време на изпълнение на договора да бъде направена тази корекция, но Вие говорите само за корекция на обхвата на тол системата, но не и на сумата за заплащане.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, абсолютно логичен въпрос. И наистина благодаря, схванахте точно това което казах. Зададохте много коректен и точен въпрос.
Факт, че е въпрос първо на експертно решение на моделиране на процеса, той ще бъде обвързан и с тарифирането, ведно ще вървят двата процеса.
На второ място, е въпрос и на политическо решение. Тъй като обхватът на пътищата ще мине през решение на Министерски съвет е наистина да се редуцира частта от републиканска пътна мрежа, която ще попадне обхвата на тол системата. Тук отварям скоби – електронните винетки. Това веднага ще даде може би и последващ въпрос, аз ще го изпреваря, ще имаме безплатни пътища по Републиканската пътна мрежа.
Значи, логиката в общоевропейски мащаб варира между 18 – 20 до четиридесет и няколко – 50%. С оглед на факта, че сме наистина страна в Европа с пет транспортни коридора на малка територия, ние малко ще увеличим. Малко ще увеличим на фона на средноевропейския обхват от пътища. Около 50% в момента по моята експертна и на колегите от Агенция „Пътна структура“ за автомагистралите, пътища първи и втори клас, в някои редки случаи малка част от третокласните, малка част е напълно достатъчна да бъде обхваната от тол системата.
И респективно това, което казвате на етап внедряване на системата, ще се отрази върху редуциране на цената, ако това се случи на етапа на внедряване на системата. Когато калкулираме всички разходи, които се извършват от избрания изпълнител, на етап внедряване на системата. Тъй като, ако редуцираме трафик камерите, на база редуциране на обхвата, е нормално да намалим цената.
Въпросът Ви е много логичен, затова отговарям по този начин, но ще повторя: въпрос, на първо място, на експертно решение, на добро и математическо и финансово моделиране, и на второ място, защото ние не трябва да изгоним този силен трафик от България. Бъдете сигурни, ако оставим само автомагистралите и вдигнем прекалено много цените, ще се появи Егнатия. Не, че много е хубава магистралата в Македония, но и сърбите строят, знаете. Вече магистралата е след македонската граница през Лесковац – Враня, не е хубаво транзитният трафик да заобикаля България, по десети коридор например.
Въпросът е веднъж на експертно, на финансово, на политическо моделиране. На второ място и на потоците, и на финансовите съответно, които очакваме да получим като приходи, те ще бъдат калкулирани естествено в цената на транспортната услуга, убеден съм, пазарна икономика сме.
И на второ място, като политическо решение е каква ще бъде тарифата. Споменах ще имаме решение на Министерски съвет и какъв е метрообхвата на пътищата. Въпросът е логичен и затова ще предвидим и редуциране на обхвата съответно и на на финансовия ресурс, ако изпаднем в тази хипотеза. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Константинов.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, бих искал да попитам: доколко имаме готовност да приложим диференциран подход към българските превозвачи по отношение на тези включително, които имат вече възложени договори и предоставят обществена услуга. Имайки предвид, че това възлагане е плод на участие в процедури по възложени от Закона за обществените поръчки и тези цени не могат да бъдат актуализирани.
Имайки предвид също и фактът, че голяма част от тези превози би следвало да се извършват повторяемо, ежедневно без оглед на пътникопотока, особено при обществения превоз на пътниците.
Въпросът ми е: имаме ли готовност и по какъв начин ще приложим този диференциран подход? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Тук съм съгласен, но бихте могли да измените договорите за обществена поръчка, изключая в някои от договорите, и някои от процедурите има клаузи, и Законът за обществените поръчки го позволява при промяна на нормативната среда, тоест ние ще имаме променена нормативна среда, на база на променени закони, подзаконови нормативни актове, да бъдат съответно и анексирани и променени договорите по обществени поръчки със съответните общински администрации.
Предполагам, че става въпрос за договорите, които имате със съответните общини по линиите, които пътническите превози извършват и извършат субсидирана услуга.
Факт е, че отново е въпрос на политическо решение. В Германия например пътническите превози са освободени от тол такси.
Въпрос е отново на финансов модел и на експертно, и политическо решение ние как ще процедираме. Обикновено рано се отговаря на този въпрос, но това ще стане ясно на етап внедряване на системата, тъй като споменах прекалено общо е заданието, което сме заложили, ще бъдат и различни моделите, които ще бъдат предложени. Убеден съм, че от шестте участници, подали оферти за внедряване на тол системата, като и в прерогативите на бъдещата комисия ще бъде да избере най-оптималния и от ценова, и от финансово-икономическа и технологична реализация на основания модел и вариант. Но на етап внедряване ще вземем решение и по този въпрос. Тъй като, ако трябва да се направят и взаимни компромиси, до каква степен някои договори могат да се съответно анексират на база на променената фактическа нормативна обстановка.
На второ място, пък въпрос е вече на решение до каква степен ще бъдат съответно „дотирани“. Тук отиваме в прерогативите на Министерството на транспорта по темата за определените видове транспорт – било то пътнически превози, било то някои специализирани тежкотоварни. Ние не трябва да бягаме от логиката, която споменах в началото.
Даже в по-дългосрочен аспект ще отчетем факторите тежест, тегло на моторното превозно средство, изминато разстояние. Можем да бъдем доста вариативни при тарифирането, като дори варираме в определени случаи относно класа на републиканския път, относно цената за преминаване през него. Можем да бъдем вариативни по отношение на часовите диапазони. Знаете немския модел какъв е спрямо превозвачите относно поредната заповед, която пуснахме за ограничаване движението на тежкотоварните автомобили в пиковите летни месеци, те ни дадоха немския пример: „Там не спират, ние си плащаме глобата и преминаваме.” Глоба не е, просто имаме по-висока тол такса. Тоест да преминаваш в пиков част в петък за Бургас или в неделя от Бургас за София – двойно или тройно, както е в Германия. Ти си правиш икономическата логика и сметка дали ще се движиш в петък следобед или ще чакаш до петък вечерта, или събота сутринта.
На базата на тол системата ще имаме възможност за много гъвкав модел на тарифиране, а и на правене на политики, като целта ни е да увеличим минимум три пъти приходите в Агенция „Пътна инфраструктура“. Това са и анализите, които показват и личните консултанти, наемани с годините – последният и Световна банка, на база, на които анализи формулирахме настоящото задание за въвеждане на тол таксата, че на пътния сектор в България нуждите за адекватна поддръжка, осигуряването на безопасност, а и както се казва инвестиции в нови отсечки, макар и по-малки, заложени в Световната банка, са около милиард лева при 320 в момента приходи, които получаваме.
Глобалната ни цел наистина е да направим един устойчив, независим във финансово отношение пътен сектор, без да чакаме европейско финансиране, което след 2020 г. я го има за пътния сектор, я го няма. На база на дебата, който в момента се води относно кохезионната политика на европейско ниво, да не се осланяме на заеми и инструменти, още по-малко да тежим като воденичен камък на Министерството на финансите. Тогава, когато преизпълняват бюджета си на полугодие и на годишна база, да ни дотират с целенасочени постановления, както всяка година прави Министерството на финансите. Ние от Министерството, от Агенция „Пътна инфраструктура“ не можем да не сме доволни или да не сме благодарни за което, тъй като с нарочно постановление все пак дофинансират пътния сектор, колкото и недостатъчно да е това финансиране, за да, както се казва „да закърпим още малко положението“ да рехабилитираме някой път повече – третокласен или второкласен, към които са насочени голяма част от въпросите на парламентарния контрол, повече от 40 въпроса за месец и половина. Това е общото взето.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Ташков първо Вие, след това господин Данчев.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Искам да погледнем на това разискване от друга гледна точка и да кажем как това въвеждане на платеното преминаване по част от Републиканската пътна мрежа на тежкотоварните превозни средства ще повлие на безопасността на движението и дали може чрез въвеждането на тази тол система да правим политика в баланса между жп и автомобилния транспорт, което също има отношение към безопасността на пътуващите. Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Абсолютно удачен въпрос, уважаеми господин Ташков.
Безопасността е неразривно свързана с политиките, които водим, не ние само. Всички от Агенция „Пътна инфраструктура“, които са свързани с управление на пътния сектор, в подобряване на неговите експлоатационни характеристики на републиканската пътна инфраструктура, и разбира се, че не малка част от ресурса. Сега ще дам няколко примера. Тъй като пътната безопасност е много по-широко понятие от това да имаме отремонтиран път, от това да имаме изграден нов магистрален участък, от това да имаме изграден нов скоростен път – комплекс от мерки. Виждате в последните месеци прекалено сериозно, това е наистина радващ факт –внимание да се отделя на темата, защото ако сметнем само по линия на Агенция „Пътна инфраструктура“ това, което например имаме като потребност, като нужди на годишна база, да подменим мантинелите в България, са ни нужни 500 млн. лв. за пътищата до втори клас, автомагистрали – първи и втори клас, там, където имаме нужда, защото ние подменяме частично мантинели. Възможностите на годишна база са от нула до 7-8 млн. лв. На годишна база! Мантинели съвременни, с външност по ризисквания на европейския стандарт, с оглед на пътна безопасност. Маркировка, на годишна база (реплики) да подменяме от 25 млн. лв. нагоре. Възможности, Дончо?
ДОНЧО АТАНАСОВ: Възможностите са 80 милиона за зимното поддържане. Тази година беше много тежко. Освен всичко друго, нанесе много тежки поражения върху пътната настилка навсякъде. Съоръженията, които са в критично положения, говоря за мостове, са около 212.
Първият тунел, който направихме преди 20-ина дена, който е последен писък в европейското строителство – „Ечемишка“, но е доста скъпо удоволствие да приведем 36 тунела в това състояние, което виждате в „Ечемишка“. Маркировката, както Ви каза господин министъра, за да маркираме, е около 25 до 40 милиона. Изрязването на храсти, да изчистим всичко – втори, трети клас пътища, е около 150 до 200 милиона на година. 6000 км в лошо състояние, недостигът е около 4-5 милиарда само, за да възстановим републиканската пътна мрежа. И 8 милиарда да построим основните направления, които всичките знаете, че са изключителен приоритет на правителството, не само на правителството, това е необходимост на България и мисля, че там трябва да се обединим.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ще бъдат приоритет и на следващите правителства.
Два примера. Не искам да звуча вулгарно, ще кажа нещо, което може би не е за пред камера, не е за пред стенограма, но е официална статистика на колегите от КАТ „Пътна полиция“ към МВР. Само една скоба да отворя за Автомагистрала „Хемус“. Четем ежедневно коментари, че дори не прилича на автомагистрала в голямата си част – участъкът от София до Ябланица. За оставащите тунели, като изключим „Ечемишка“ и „Витиня“, които са са с една тръба или рехабилитирани напълно и няколко мостови съоръжения, които в последните три години се реконструираха, останалите мостови съоръжения – тръби по тунелите, и 45 км от тези 77, които имат нужда спешно от рехабилатиция, ще ни костват между 220 и 240 млн. лв., само за „Хемус“. И тук обвързвам специално за „Хемус“, лошото и критично състояние на част от съоръженията на пътната настилка, наистина системата е пътна безопасност. Но факт е, че специално, когато говорим за пътища втори и трети клас, когато направим пълна рехабилитация на пътни отсечки, вече поради други причини там тежките пътнотранспортни произшествия и жертвите на годишна база в реконструираните пътни участъци, нарастват. Жертвите и тежките пътнотранспортни произшествия, съответно с ранени, нарастват някъде в пъти, някъде с проценти, но нарастват. Така че не винаги трябва да търсим корелация и права пропорционалност между рехабилитацията на пътната отсечка и съответно пътната безопасност, тъй като виждаме, че фактите впоследствие говорят точно обратното и трябва да търсим вече и други междуинституционални усилия и други контролни механизми, за да водим тази политика. Но тя трябва да започне още на ниво превенция, на ниво компетенция на водачите. Това са комплекс от фактори. Това е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, предлагам да удължим времето, за да довършим въпроса, че сме в края на работния час.
Процедура по удължаване на времето. Който е „за“, моля да гласува.
Приема ли се? (Реплики).
Който е “за“, моля да гласува.
За – 7, против – 6, въздържали се няма. (Шум и реплики.)
Приема се.
Благодаря Ви, продължаваме.
Заповядайте, господин Ташков, да довършите.
АТАНАС ТАШКОВ: Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. Искам само да вметна, че наистина въвеждането на тази тол система ще допринесе, според мен по отношение подобряване на безопасността на пътищата, като ще намали транзитния трафик, надявам се, който може да бъде прехвърлен на жп транспорт, поради финансова икономическа обосновка, което е и част от стратегията за въвеждане на тази тол система. Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Още нещо в допълнение на това.
Абсолютно правилно е това, което народният представител Ташков каза. Наистина повишаването на цените на тежкотоварните превози „Пътна инфраструктура“ неминуемо ще доведе. Логиката е абсолютно правилна, като има много правилна корелация между повишаването на цените и наистина използването в пъти повече на възможностите, които предоставя железопътният транспорт. Към момента не е ефективно функционираща използваемостта, специално за товарни превози, не е оптимално оползотворена.
Специално за „Тракия“ да кажа нещо. Вече разглеждаме варианта и сме започнали процедури по проучване възможности за разширяване поне до Пловдив на автомагистрала „Тракия“ с по още една лента – в двете посоки. Тъй като автомагистрала „Тракия“, ще дам пример за товаропотока в пикови дни и часове, вече е прекалено тясна не само до Пловдив, но основно до Пловдив. През 2015 г. – 2016 г. трафик-камерите в пиковите летни дни, петъците, посока София-Бургас, Запад-Изток, имаме среднодневно 32-33 хиляди автомобила. В най-тежкия ден на 2016 г. – 37 640 автомобила, по спомен, от 31 август. Тази година имаме дни с над 40 хиляди автомобила. Дни с над 40 хиляди автомобила! Само за една година виждаме, че от 32-33 хиляди автомобила посока Бургас, вече са минали 40 хиляди автомобила. Имаме 20% нарастване на товаропотока на автомагистралата. Трудно вече поемаме трафикаи оценяваме, че, ако дългосрочно не обмислим тази опция, след 4 г. ще стане наистина много тежко положението. Вече започнахме и проучвания за възможностите за разширяване на автомагистрала „Тракия“ в участъка до Пловдив. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Данчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо ще използвам възможността за една съвсем кратка реплика по отношение на това, което каза господин Министъра. От всички отговори, които получихме на въпросите, които зададоха моите колеги до момента, останах с впечатлението, че има много въпроси, които са с отворен отговор както по отношение на обхвата, така и по отношение на тарифирането, на часови зони и така нататък. Да не повтарям това, което казахте. Това са решения, които предстоят да бъдат взети.
Това, което обаче на мен ми направи впечатление, без да съм задавал конкретен въпрос към Вас господин Министър е, че в еднотипните отговори по време на парламентарния контрол, Вие смело визирахте определени пътища, за които предвиждате финансирането на рехабилитацията или изграждането да се извършва именно чрез приходи от тол системата, което не ми се струва оправдано предвид неяснотите, които така или иначе седят пред въвеждането на тол системата.
Отделно от това е въпросът, разбира се, Вие също споменахте, за промяната в нормативната база. Силно се надявам, че администрацията се готви активно по отношение на промените в нормативната база и изказвам готовността на членовете на нашата парламентарна група и тук на членовете на Комисията, в това отношение да бъдем полезни, стига да желаете нашата помощ, и там, където се налага, да се дебатира, но все пак да се вземат необходимите решения в срок, така че да не се окаже, че имаме една изготвена тол система изпълнена, но в крайна сметка да нямаме нормативната уредба, която да позволява нейното фактическо прилагане.
Все пак базирам своето изказване на Ваши коментари в различни медии, че страната ни губи от не въвеждане на тол системата ежедневно по милион и половина (Реплика.). Силно се надявам да ни дадете информация, ако може и сега, ако имате, разбира се, такава готовност, по отношение на план-графика за въвеждане на тол системата. Чухме за забавянето в самата поръчка, но план-графикът за въвеждането на тол системата е нещо друго.
Вторият ми въпрос, свързан в тази връзка е: какви са плановете на правителството относно създаването на визираната в Доклада на Световната банка предприятия със специална цел – държавна фирма, доколкото разбирам, като орган на държавата, отговорен за събирането на тол таксите? Не би ли следвало с цел оптимизацията на координацията, тази фирма да съществува още към момента на стартирането на процеса към внедряването? Какво е Вашето мнение по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз благодаря, господин Данчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ. Благодаря, господин Председател.
По повод на Вашата реплика. Аз не само в медиини изяви, но и днес споменах как достигнахме до извода. Възложихме между другото на външна одиторска компания да изчисли пропуснатите ползи на дневна база, но те няма да са по-малко от милион и половина на дневна база от забавянето на тол системата.
На второ място, не просто смело отговарям на тези въпроси, аз с огромно удоволствие отговарям. Ще продължа все толкова смело да отговарям, тъй като винаги съм и ще обвързвам рехалибитацията в пълна степен, в голяма степен на тези шест, те са дори и 8 хил. км от Републиканската пътна мрежа, които са в лошо експлоатационно състояние съгласно класификациите, които ние използване от Агенция „Пътна инфраструктура“ – „добро“, „средно“ и „лошо“ експлоатационно състояние. Но тези години, докато ги въведем в добро състояние, пък други от средния клас ще отидат в лошо експлоатационно състояние. Затова толкова смело отговарям, че ние без тол таксата ще вървим и ще продължим с онаследения палиативен модел – модел за палиативно решаване на проблемите в пътния сектор.
Какво имам предвид? Имам предвид, че ще продължим с политиканстването на темата дали да изтеглим поредния инвестиционен заем, с който да повишим бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ с ресурс, който да бъде сложен за рехабилитация на пътища.
Вие, колегите от ляво, убеден съм, веднъж в Народното събрание депутат от Вашата квота ми направи забележка да не бъда такъв лош пророк, но аз съм убеден, защото съм изследвал поведението на подобни дебати в предходни парламенти, и Вие ще кажете: „Защо ще теглим заем за инфраструктура, за пътища? Доскоро асфалтът не се ядеше, а да ги дадем за социални примерно политики, за социални привилегии било то на учители, пенсионери, служители от МВР, на надзирателите в затворите и така нататък”, за които между другото се отпускат не малко средства от бюджета още през тази година. Европейските фондове при нас ще свършат и Вие предполагам сте доста интелигентни хора, за да си отговорите сами на въпроса, че при положение, че няма финансов ресурс в Агенцията и той не достига за решаването и на една пета от въпросите, които дори Вие поставяте на парламентарен контрол. Ние не сме факири с магическа пръчка да кажем: този път се рехабилитира, този не се рeхибилитира.
А дори имах и случай сега, в петък с Ваш колега. Аз отговарям, че сме предвидили ресурс за тази година и ще започне рехабилитация на конкретния път Пазарджик – Пещера – Батак, той скочи, че не е доволен от отговора. И аз казах: О’кей. Друг колега от Стара Загора от Вашата парламентарна група често ми задава въпроси да пренасочим ресурс към Стара Загора може пък и да остане доволен за това, че няма да има ресурс и хората от Батак и Пещера няма да имат рехабилитиран път през тази година. Много нелогични действия. Хем искаме да отговарям, че ще направим пътните отсечки в рамките на настоящата година, хем Вие самите знаете, че ще Ви дам разбивка до стотинка на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за настоящата година, и за 2016 г. Факт е, че може да говорим и да дебатираме, относно темата за ситуацията, която в момента коментираме – темата за количеството на финансовия ресурс. Количеството ще дойде по линия на модела, за който споменах.
Има един друг въпрос – относно качеството и ефективността на разходвания ресурс. Там може да подебатираме и да оптимизираме някои процеси и ние ще ги оптимизираме, ама така изведнъж да прехвърлим всички негативни проблеми на сегашното правителство?! Ако тол таксата беше приоритет на предишни правителства отпреди 15-16 години, нямаше да коментираме и да ми задават тези въпроси в петъчния парламентарен контрол. Щяхме да сме на съвсем друго ниво и на дебат по темата: „пътна безопасност, сигурност“ и по темата за състоянието на републиканската пътна мрежа.
Относно конкретния график – това беше конкретният въпрос, който зададохте. Конкретният график, с който мога да се ангажирам на днешното изслушване, касае деня след подписване на договора с избрания изпълнител. (Смях и реплики.)
Тъй като, защо се смеете, тъй като аз трудно бих могъл да отговоря, та дори позовавайки се на някои медийни изяви на представители на Българската социалистическа партия в подкрепа на жалбоподателите по конкретните казуси, които имаме относно обявлението на обществената поръчка. Виждаме вече четиринадесетте решения на КЗК или единадесетте на ВАС и Вие може би ще получите от тях по-добра информация дори, отколкото аз мога да Ви дам на база на отговори и на въпроси: кой жали, защо обжалват, кои интереси са нарушени и кои биха могли да бъдат защитени на база на тези жалби.
Така че, графикът, който даваме, който сме заложили, той е публичен между другото, тъй като повече от нещата, свързани с обществената поръчка като задание, и като график, като проектодоговор те са публично закачени на сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“ е следният. Аз споменах преди малко някои от сроковете.
Първият етап – срокът за проектиране и изграждане на системата, тестване, внедряване и въвеждане в експлоатация от първия ден на сключването на договора с избрания изпълнител, е седем месеца. Срокът за доказване на ефективността, функционалността и постигането на възложените параметри на системата е 12 месеца. В това число, в тези 12 месеца имаме срок за доказване на ефективност, функционалност при постигането на изложените параметри, свързани с електронното събиране на такси на база на време за леки автомобили между 3,5 тонов режим на работа, включително провеждане на шестмесечно обучение, считано от датата на въвеждане на системата в експлоатация.
В срока по този етап следва да се приключат изграждането, доставката и монтажът на съответния брой нови стационарни контролни пунктове.
На второ място, в рамките на тези 12 месеца имаме срок за доказване ефективността, функционалността и постигането на заложените параметри, свързани с електронното събиране на такси на база изминато разстояние на превозни средства над 3,5 тона, тол системата в режим на работа, включително провеждането на обучение. Дванадесет месеца е този срок, считано от датата на въвеждане на системите в експлоатация. Гаранционният срок, заложен по графика за провеждане на обществената поръчка след сключването на договора и въвеждането на системата, е две години от неговото внедряване и срока за ефективното ѝ поддържане.
Всички конкретики относно спецификации, технически описания в тази връзка са обществено достъпни в тръжната документация, знаете. Повече от там сте се запознали с голяма част от проблематиката по темата. Това е.
Относно дали ще има и бъдеща жалба и в какъв срок ще се произнесат компетентните институции, аз казах какви са сроковете за произнасяне. Имам надеждата, не мога да поема отговорност за други компетентни институции – Комисия за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, но имам надеждата, че ще се спазят законорегламентираните срокове относно процедурите по произнасяне и в рамките на тази календарна година ние ще имаме възможност да преминем поне към оценяване на офертите и класиране на избраните участници. Може би в течение на времето, не е рано да го кажа, ще изискваме, като стигнем до този етап, предварително изпълнение от Комисията за защита на конкуренцията на решението, което наистина е в обозримото бъдеще и ще бъде постановено от уважаемата оценителна комисия, която пък ще бъде назначена в момента, в който компетентните институции КЗК и ВАС ни развържат ръцете със своите решения, ако считат, че действията към момента може да са правилни, а в момент са считали от всички клаузи, че десет са правилни на възложителя, ние ще преминем към разглеждане на офертите. Срокът за разглеждане на офертите е 180 дни, ще го съкратим на 30 дни.
Поемам ангажимент към Вас да съкратим максимално всички процедури, които зависят от нас като възложител. Но от подписването на договора споменах какви са сроковете, които са заложени по линейния график, който Вие искахте да Ви разясня и детайлизирам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Господин Министър, във връзка с финансовото затруднение да се изпълнят всички ангажименти за построяване и ремонт на инфраструктурата как виждате участието на публично-частно партньорство за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Винаги съм бил привърженик. Във ВиК сектора не, обратното в мое лице ВиК секторът е срещал голям противник на публично-частното партньорство, на концесионирането, но в пътния сектор е точно обратното. Но и към момента знаем – българската държава в различни кабинети назад във времето е водила подобни, макар и първоначални преговори трафикът по така избраните трасета, които са се предлагали на бъдещите съответно частни инвеститори, които да участват в процедури било то по концесия, било то по публично-частно партньорство. Знаем, а все пак и от Вашата воля като народни представители зависи дали тези текстове в Закона за концесията ще минат в този си вид. Но в мое лице да, има наистина радетел някои отсечки, които имат достатъчно и доказан товаропоток, могат да бъдат разглеждани като приоритетни в започването на едни преговори и продължаването на стари такива, като например тунела под Шипка.
Разбира се, когато говорим за публично-частно партньорство в каквато и да е форма в пътния сектор, ние трябва да сме длъжни –представителите на държавата, ние ще сме и ще бъдем длъжни да осигурим алтернативни маршрути за преминаване на потребителите на тази услуга, която предоставя Агенция „Пътна инфраструктура“, тоест българските граждани, които искат да преминат през съответното трасе, което евентуално ще бъде изградено по линия на концесионен договор и друга форма на получастно партньорство. Агенцията трябва да осигури алтернативно трасе за тези, които не искат да преминават. Но тунелът под Шипка..
Получаваме финансиране, макар и недостатъчно, за отсечката от Калотина към Драгоман. Нашата цел е до Сливница на два лота да изградим скоростен път. За този път малко говорим между другото.
Скоро в България тази част от транспортния коридор № 10 – от Лондон до Техеран, дори ще остане единствената част без автомагистрала и скоростен път. Сърбите завършват своята част в обозримото време, в рамките на година и половина-две. И, ако не напреднем в българския участък малко, ще станем за срам пред света общо взето.
Това също е една от възможните отсечки, която би могла да бъде разглеждана на база и на товаропотоците, на база и на факта, че малко българи пътуват в ежедневните си трудови пътувания, а и не само, тъй като концесия на магистрала до морето знаете как би се разгледала, при положение че тази тема е разглеждана преди повече от 17 –18 години. Вече е решена в Южна България с европейско финансиране и ще бъде решена в Северна България. Убедени сме, че там трябва да го решим с национално финансиране.
За някои пътни отсечки можем да коментираме темата за автомагистрала „Черно море”. Навремето, когато коментирахме разговорите с катарската страна като бъдещ частен инвеститор по проекта, в концесионните анализи не излезе товаропотокът, като ефективен по автомагистрала „Черно море” за бъдещо концесиониране, но има теми и отсечки, които трябва да бъдат разгледани.
А защо не коментираме целия транспортен коридор № 9 – от Русе до Свиленград? До Свиленград сме направили автомагистрала „Марица”, но автомагистрала Русе – Велико Търново, през тунела под Шипка във връзка с автомагистрала „Свиленград” като една бъдеща добра възможност за публично-частно партньорство. Така че, теми много.
Публично-частно партньорство в един или друг вид имате в мое лице абсолютен поддръжник, но при доказана необходимост и като алтернатива на възможностите съответно за финансиране като алтернативна възможност, която имаме понастоящем през европейската солидарност, европейските фондове и националния бюджет. (Реплики.)
Внедрим ли тол таксата, ще отшуми и този въпрос в пътния сектор, тъй като ще имаме достатъчно генериран ресурс.
По други теми – може и в следващото изслушване. Аз с удоволствие ще идвам във Вашата Комисия, когато ме поканите. Ще коментираме и как в един скоропостижен план, когато има вече и гаранция, а гаранция ще има с подписване на договора за въвеждане на тол системата, ще имаме достатъчно възможност за генериране на ресурс да направим скоропостижни, бързи ремонти по всички въпроси, които колегите от БСП са ми задавали понастоящем, а и не само на участия от трети, от втори клас. Ще изградим и не малко автомагистрали и. (Смях и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Има ли други въпроси по тол системата?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: По тол системата накратко искам само отговор. От отговора не изглеждаше така, че ще го направите – поне не другата година.
Не разбрах от отговорите и колко ще струва системата за поддръжка годишно – около 800 хиляди до 1 милиард ще са приходите.
И другият ми въпрос. Вие споменахте в увода на Вашето изложение, че Европа минава от винетна система към тол система. Въпросът ми е: изборът на нашата система съвместим ли ще е с общоевропейската и няма ли да се наложи примерно след 2021–2022 г. да правим нова тол система?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря.
Абсолютно съвместима, дори изпреварваща тол системите и системите за таксуване, преминаването през републикански пътища в голяма част от европейските страни, които са минали преди 15 – 20 – 30 години на база на така наречените „патарини” и „бариери”. Знаете старите методи за таксуване, което губи време за преминаване. Напълно съвместима ще бъде системата.
Относно разходите за поддръжка на системата. Ние все още не сме отворили техническите оферти. Не знаем какво имаме, какво ни предлагат, тъй като виждате какво е заданието, виждате колко различни варианти и вариации относно моделите на отчитане, на тарифиране сме заложили. Нека видим какво ни е предложено отчасти от кандидатите в тези шест оферти и на база на това какъв тип система ще бъде внедрен. Опцията, която сме дали, е за смесения тип. Тоест споменах и за предплащане на маршрут и за отчитане изминато разстояние по линия на GPS и на конкретен софтуер ще знаем какъв ще бъде необходимият ресурс за годишна поддръжка на системата. Той със сигурност няма да е в размерите, в които предполагам,че Вие се опасявате, че ще бъде.
Още нещо, което трябва да спомена. Ще бъде един много по-малък процент от разходите, които дори понастоящем ние на годишна база разходваме за отпечатване, съхранение, разпространение на винетни стикери. При електронните винетки няма да имаме тези разходи за отпечатване, съхранение и разпространие на винетните стикери. На електронната винетка дори и бракът със сигурност няма да бъде повече от 1% от всички приходи за разходите за поддръжка на тол системата. (Реплики от председателя на Комисията.) Мога много да говоря.
Да, държавната фирма само Веселин Илиев.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както министър Нанков спомена ние няма как да излезем извън общоевропейските разпоредби и насоки на транспортна политика, тоест всичко следва да бъде в този контекст. Така е разписано и в техническите задания, и цялостно в тръжната документация.
Действително процесът на въвеждане е не просто процес на изграждане на каквато и да било пътна инфраструктура, ремонт или изграждане на нов път. Тук говорим за много по-комплексен процес, който свързва и много различни и разнородни области. Една голяма част от процеса е разбира се и създаването на нормативна рамка, за която беше споменато. По оценка на експертите, промените ще рефлектират в над 150 нормативни акта, освен основните, които ще се създадат в останали свързани по един или друг начин и несъмнено в процеса на внедряване има фази, в които процесът ще изисква политическо решение.
Както спомена министър Нанков това са фазите най-малко по отношение на обхвата от пътната мрежа, върху който следва да се разпростре мрежата. Така е и по отношение на тарифите. За това нещо не измисляме топлата вода, такава е практиката и в останалите държави. Това нещо се съгласува вече на необходимите нива.
Обстоятелството, че сме закъснели по внедряването на системата – считам, че всички са на това мнение, и това действително е факт. Може би в отговор именно на това закъснение в перспектива е планиран по-широк обхват. Тенденциите като цяло във всички държави, които са въвели такива такси, са перманентно разширяване както на обхвата, върху който се разпростират, така и разширяване на обхвата на превозните средства. По принцип дори при превозните средства започват над 12,5 т, над 7,5 т, слизат на над 3,5 т. При нас директно сме я разписали за над 3,5 т, предвид закъснението както споменах.
Системата предвид документацията се предвижда да бъде изградена по съвременен тип. Министър Нанков спомена – не по изградените преди десетилетия тол системи с бариери, а следва да бъде така наречения „фри флоу“, тоест ползвателите да не бъдат възпрепятствани чрез спирания в различи отсечки. Същественото е, че ние изграждаме национална система, а не единични такива, каквито и транспортната история познава в редица държави в Европейския съюз, които бяха изправени пред предизвикателството да обединят тези системи под обща шапка. Така че, закъснението има и своите плюсове, но със сигурност има огромни минуси и тези минуси имат и своето числово изражение, както беше споменато, затова е редно чисто държавнически да се предприемат и стъпки за ускоряване на процеса. Всички знаят за забавянията вследствие на жалбите.
Намирам за изключително позитивно дори изслушването днес, което допринася в значителна степен за разясняването по тази тема. Бяха изредени конкретни цифри. Те са и публични – известно е какъв е дефицитът.
Държа да имате предвид, че като цяло в изпълнителната власт и ръководството на Агенцията ежедневно е изправено пред предизвикателството да разполага с един определен ресурс. Нека символно го кажа: ако ресурсът е колкото тази зала, всъщност дефицитът е колкото сградата на Партийния дом. Перманентно и ежедневно е изправено пред предизвикателството кое и как да приоритизира.
Със сигурност внедряването на тази система, от която се очаква значително нарастване, би помогнало за внедряването. За предприятието също не измисляме топлата вода – такава е практиката в множество държави, такава ще бъде и в България.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Много кратка реплика.
Ако разбрах от министъра, при прогнозируеми 1 милиард приходи, издръжката на системата плюс предприятието ще е не повече от 1%, тоест 10 млн. лв.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: За предприятието към момента може би от моето експозе засегнахте темата или знаете повече, отколкото аз знам? Предполагам, че това също може да е обективен факт относно начина, по който ние решаваме и ще решим да структурираме това предприятие, но ние сме още на подготвителен етап.
Структурирането на подобно предприятие следва добрите практики от страни, въвели цифровизирания тол, а и не само, и което предприятие е още на етап генериране на идея как да бъде структурирано. Тъй като това предприятие ще обхване немалка част от функциите не само на Агенция „Пътна инфраструктура“, а и на други компетентни ведомства. Тук отново ще трябва и политическо решение след експертното, което ние ще предложим в рамките на настоящата година, тъй като това предприятие под контрола на държавата ще отговаря за всички видове пътно таксуване.
При положение че не сме го структурирали още като идея, трудно можем да кажем какъв ще бъде прогнозируемият бюджет. (Реплики.)
Не, в анализа няма прогнози, тъй като анализът не задължава, а препоръчва обследването на идеята на добрия опит от европейските страни и евентуалното му прилагаане в България. Нищо задължаващо няма в анализа и, ако ние решим да вземем подобно решение, разбира се, че това ще стане и след политическото решение, но и след необходимите консултации и на политическо, и на експертно ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз, господин Министър.
Предпологам, че приключихме. (Реплики.) Благодаря Ви за изчерпателните отговори. (Шум и реплики.) Уважаемите колеги предполагам, че са удовлетворени от времето и от отговорите.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодарим още веднъж на министъра за изчерпателните отговори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, закривам заседанието поради изчерпване на точката и изтичане на времето.


(Закрито в 16,54 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов