П Р О Т О К О Л
№ 13
На 11 октомври 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 702-01-21, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. – първо гласуване.
4. Разни.

---

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа гости, членове на Комисията за регулиране на съобщенията, заместник министри!
Имаме кворум. Може да започнем днешното редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам следния дневен ред на вниманието на народното представителство:
1. Изслушване на господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 702-01-21, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. – първо гласуване.
4. Разни.

Уважаеми колеги, имате ли предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте дневния ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Уважаеми господин Министър, добре дошъл! Миналата седмица отложихме редовния блицконтрол заради ангажименти на господин Московски, затова ще го направим тази седмица.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН ИВАЙЛО МОСКОВСКИ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми колеги от ГЕРБ?
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Нямаме въпроси.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги от БСП?
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, колеги! Позволете ми първо да поздравя колега Свиленски, който днес има рожден ден. (Оживление.)
В последните дни, уважаеми господин Министър, някакъв слух се носи. Казвам: слух, защото от проверката, която направих, не беше потвърдено това, но се говори, че предстои сериозна промяна в „Български пощи“ – две хиляди души да бъдат уволнени. Моля Ви в присъствието на колегите от Комисията и нашите гости да кажете има ли нещо такова?
В „Български пощи“ имат проблеми винаги, парите никога не стигат. Веднъж вече казах, повтарям и днес: ако държавата желае, би могла да помага повече на „Български пощи“, а Вие като министър и принципал на няколко дружества в системата на Министерството бихте могли също да погнете, като посъветвате техните ръководства да се възползват по-активно от това, което „Български пощи“ правят. Имам предвид: предстои абонаментът за следващата година, дружествата биха могли да ползват пощенските, куриерските услуги на „Български пощи“ и по малко, по малко това би дало възможност, особено ако и колегите Ви от другите министерства го правят.
Вярно е, че сме в пазарна икономика, вече има много дружества, но държавата би могла да подкрепя по този начин държавните фирми. Мисля, че в това няма никакво нарушение нито на етиката, нито на приетите в Европа правила, така че моето предложение към Вас, господин Министър, е да се възползвате от нашите възможности и по този начин да подкрепите „Български пощи“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, действително темата с „Български пощи“ изисква доста сериозен и анализ, и действия от страна на ръководството както на Министерството, така и на самото дружество.
Първо, бих искал да успокоя всички, които имат някакви притеснения относно начина на управление на „Български пощи“. Не се предвижда и никога не се е предвиждало никакво мащабно преструктуриране на „Български пощи“, без какъвто и да е дебат – било то публичен, политически или на ниво най-малкото обсъждане в ресорна комисия, каквато е тази. Такива неща, както казахте, са само слухове. Ние като управляващи не бихме си позволили да предприемем по-сериозни действия в преструктуриране на „Български пощи“, не че нямат нужда, но без да направим такъв тип обсъждане и без да получим необходимата подкрепа за такова нещо.
Хронологично в исторически план нещата изглеждат по следния начин. През 2008 г. пазарът на универсалната пощенска услуга е либерализиран с решение на Министерския съвет и на българския парламент. Тогава освен монополното положение, което са имали „Български пощи“ като оператор на тази универсална пощенска услуга, на пазара са били допуснати и частни оператори, което ако може да бъде по някакъв начин укоримо, то е защо е направено тогава, тъй като по директива изискванията са били крайният срок за либерализация да бъде 2014 г., като повечето държави в Европейския съюз са изисквали дерогация, тоест отлагане на този срок за по-нататък. В крайна сметка взето е такова решение, направена е тази либерализация и оттогава дефицитът в „Български пощи“ започва да изглежда по-осезаем и те започват да трупат загуби.
Какво се случва на практика? Тук е хубаво да се коментира контекстът на правомощията и на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като те издават лицензите за оператори, и в съответствие с нормативната уредба пък са издавали частични лицензи, каквото и да значи това, за извършване на универсална пощенска услуга, което на практика позиционира частните оператори в населените места, където съществува реален пазар за тази услуга. Изтласкват пощите, тъй като, разбира се, една частна компания изглежда по-гъвкава, пó може да се адаптира бързо към съществуващ пазар. Така „Български пощи“ са изтласкани и са номинирани, пак не знам по каква процедура, да извършват така наречената „социална услуга“ в слабо населените райони на държавата и в населените места, където на практика не съществува бизнес казус, тоест изцяло е социална дейността. О’кей, приемаме, че това е някакъв факт, случил се е исторически, от там нататък започват проблемите в компенсирането на този вид дейност на „Български пощи“.
По време на първия ни мандат с финансов министър господин Дянков сме предявявали многократно искания тази пазарна ситуация на „Български пощи“ да бъде по някакъв начин компенсирана. Ако към днешна дата се остойностява, че тя е на стойност между 15 – 17 милиона годишно, тогава получавахме едва едни 2 милиона годишно, които много трудно сме разпределяли, за да компенсират тези щети.
На второ място, имаше чисто дефекти в начина, по който се извършваха тръжните процедури, тъй като Комисията за регулиране на съобщенията публично обявяваше минималните цени, на които се осъществяват определен вид услуги. Тоест цените на „Български пощи“ всеки ги виждаше на сайта и беше достатъчно да отиде с една или две стотинки по-ниска цена един частен оператор, та да спечели дадена процедура именно в казуси, каквито Вие дадохте за пример, че е възможно и логично държавни дружества да подпомогнат „Български пощи“, като им възложат куриерските си услуги. Това не беше възможно, тъй като „Български пощи“ нямаха право да предоговарят цените, на които извършват тези услуги. Техните цени бяха публични, бяха качени на сайт и беше достатъчно всяка една частна компания да се яви с две стотинки по-ниска цена от тяхната, която се вижда на сайта, и да спечели всяка обществена процедура.
В годините успяхме частично да променим тези неща, тоест Пощите да имат възможност и да предоговарят условията си, но те водят със себе си тежка структура, която има своите исторически и финансови обременености. Намираме се в ситуация, в която вече частично бихме могли да кажем, че „Български пощи“ успяват дори в някои случаи да печелят подобен тип процедури. Въпреки това натрупаният финансов дефицит в годините остава и той се мултиплицира всяка следваща година, тъй като финансовата компенсация, която получават от държавата, във всяка една от тези години е недостатъчна, за да компенсира натрупаните загуби. Най-вероятно сте в течение, че Пощите периодично емитират една облигация, с която да си финансират този дълг.
Това, което бихме могли да направим и се опитваме в момента да осигурим такова финансиране – да ангажираме някоя от големите така наречени „all five“, или международни финансови институции от типа на Световна банка, ЕBRD или Европейската инвестиционна банка. Провели сме срещи и разговори с всички тях да се изготви един минимум средносрочен, по-добрият вариант да е дългосрочен План и стратегия за развитие и преструктуриране на „Български пощи“, който да позволи тази компания да бъде максимално добре представена на пазара и съответно да покрива и социалните функции, които са й вменени. Подчертавам: вменени, тъй като не знам поради каква причина на тях е вменено.
Например в момента съм съгласен да се откажа от финансовата компенсация, ако зависи от мен, и да номинирам частен оператор, който и ще да е той, да извършва всички социални функции, които Пощите извършват на територията на цялата страна, и той респективно да получава тази финансова компенсация от държавата. Искам да го видя как ще оцелее?! Но както и да е, направено е вече, намираме се в такава фактологическа обстановка.
Не би трябвало да се притеснявате по никакъв начин за някакви нередни преструктурирания на Пощите, първо, защото знаете, че те са в забранителен списък. Това изисква, ако нещо драстично трябва да се променя по активи, по преструктуриране, по смяна на собственост и управление в „Български пощи“, то трябва да мине на ниво парламент, което само по себе си означава, че ще има достатъчно сериозен публичен дебат и сериозно експертно обсъждане на този проблем.
На второ място, със сигурност имаме нужда от сериозен секторен анализ, плюс нашата идея. Именно затова се надяваме да ангажираме някоя от тези сериозни финансови институции да влезе в темата „Български пощи“. Освен да се направи този секторен анализ за „Български пощи“, съответно самите те да участват във финансирането на бъдещо преструктуриране – средносрочно или дългосрочно на „Български пощи“, така че това да бъде добре позиционирана и устойчива държавна компания в сектора.
Между другото, нашият анализ на времето, когато заварихме „Български пощи“ вече на либерализиран пазар, показа, че единствените пет държави в Европейския съюз, които са си позволили на онова време да си либерализират пазара на универсалната пощенска услуга, са държавите, където все още пощенските банки са били част от системата на пощите им, тоест самите банки вече дават достатъчно стабилност и голяма сигурност на пощенските структури, за да оцеляват на един свободен либерализиран пазар с конкуренция. „Български пощи“ са поставени в ситуация на либерализиран пазар, без да бъдат преструктурирани по никакъв начин, без да имат тази сериозна банкова подкрепа зад гърба си, да кажем, на Българска пощенска банка, както беше навремето. Знаете, че тя от много години е приватизирана и не е структура към системата на Пощите. Това са достатъчно на брой причини, които да поставят Пощите в едно незавидно и трудно положение.
Мога да споделя с Вас, че неформално съм призовавал всеки колега министър, който обявява процедури за куриерска дейност, поне да ги обявяват така, че „Български пощи“ най-малкото да имат възможността да кандидатстват да извършват тези услуги. Ясно е, че няма как директно да им бъде възложено, макар че, ако законово се пипне малко Законът, вероятно може и да се измисли вариант, но при тази ситуация на свободен и либерализиран пазар на пощенските услуги най-малкото поне да не бъдат дискриминационни условията, за да може и „Български пощи“ да кандидатстват за участие в тези процедури. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Удовлетворен съм от отговора Ви. Като член на Комисията, убеден съм, че и другите колеги ще потвърдят, ние сме готови да подкрепим Ваши идеи в бъдеще, за да помогнем на „Български пощи“. Защото за България то е много трудно дружество, с огромен персонал и, както Вие казахте, с много социални функции, които никой друг не се наема да прави, а го правите Вие, и то е сметка и на заплатите, и на дейността на „Български пощи“. Имате нужда от подкрепа и съм убеден, че ще Ви подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Панчев.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря много, само едно изречение.
Ако за всички хора около тази маса, понеже имат експертиза и познания е ясно, за обществото вероятно не е ясно. Има населени места в България, където няма абсолютно нищо друго освен „Български пощи“. От там хората си получават и пенсии, включително неформално служителите на Пощите им доставят лекарства, медикаменти, неща от първа необходимост. Изключително стопроцентова социална функция имат в доста голям брой населени места и не бих си позволил да лиша, да се игнорират тези населени места, дори да са малки. Не бих си позволил да го направя, но за сметка на това Пощите трябва да получат една справедлива и нормална компенсация.
В противен случай, пак Ви казвам, съгласен съм да ги оттегля от тази дейност и това да бъде предоставено – ще помоля колегите от КРС, понеже те са давали частичните лицензи на частните оператори да извършват универсална пощенска услуга, пак повтарям, каквото и да значи това. Не знам кой тогава как е направил Закона, за да измисли термина „частично извършване на универсална услуга“?! Не знам какво и как значи, но съм съгласен Пощите да извършват частична универсална пощенска услуга, а пълната да се предостави на частен оператор, който КРС избере. Да му дадат и компенсацията, която дават на „Български пощи“, и той да я извършва.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от „Обединени патриоти“ въпроси имате ли? Не.
Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма въпроси.
Господин Дончев, имате ли въпроси към министъра?
АНДОН ДОНЧЕВ: Не.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: ГЕРБ? Нямате.
„БСП за България“?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Първо искам да благодаря във връзка с първия въпрос за отговора на министъра. Надявам се действително това, което казвате, да е така – да няма съкращения, да мислите за „Български пощи“ така, както за всяко едно предприятие, което Ви е в ресора. Да се подобрят резултатите, защото информацията, която стига до нас, е, че резултатите в последните месеци не са добри, вървят надолу, но това може би ще го коментираме в следващ етап.
Сега към втория въпрос – друга тема, която винаги като парламентарна група следим и искаме да сме в течение с това какво се случва. Това са Български държавни железници.
Всички гледаме телевизия. Министър-председателят направи някои по-притеснителни изказвания, че сте искали да се хвърляте под влака. (Оживление.) За да не стигаме до тази ситуация, все пак сме Транспортна комисия, която би застанала пред Вас преди да се хвърлите, затова първият ми въпрос е: какво става с новите влакове?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Сименсите?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще стигнем и до сименсите.
Кога и как се предвижда да бъдат закупувани, каква е перспективата – в близките месеци или години?
Понеже господин Иванов ме подсеща за сименсите, един малък въпрос. Едно по-предишно правителство успя да купи тези сименси (смях и оживление), но, за съжаление, сегашното, а и предишното, господин Московски, не може да купи дисплеите на тези сименси. Въпросът ми е: купихте ли дисплеите на сименсите? На електрическите мотриси няма дисплеи нито отпред, нито отзад. Карат с вързани очи машинистите. Така беше преди две седмици. В интерес на истината информацията не съм я сверявал. Поне дисплеи купете за сименсите, ако не са купени.
И по-сериозният въпрос е с така наречения „график за движение на влаковете“. За 2018 г. има ли спрени влакове, предвиждате ли отпадане на маршрути, предвиждате ли намаляване на разписания? За да не дойде зимният период и всички ние изведнъж да бъдем засипани с жалби на граждани от цялата страна, както се е случвало неведнъж, че на дадена гара вече влакът не минава, а минава автобус на негово място. Какъв е проектографикът за 2018 г. в сравнение с този за 2017 г.? Има ли спрени, намалени влакове, разредени влакове? По тези въпроси да отговорите, господин Министър, Вие или господин Заместник-министърът, както решите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Свиленски, и аз използвам възможността на патерици да Ви пожелая да сте жив и здрав! Всички Ваши близки хора да Ви обичат, да Ви се сбъднат всички желания и мечти. Бъдете най-вече успешен и здрав човек и да знаете, че изпитваме, предполагам, всички освен мен в тази Комисия, огромно уважение към Вас. Вие сте от хората, които дълги години в БСП защитавате всички теми в сектор „Транспорт“. Надяваме се да продължите и в бъдеще.
В последните няколко месеца колегите от „Български държавни железници“ с тяхната експертиза, заедно с експертизата на Университета за национално и световно стопанство в катедра „Транспорт“, заедно с Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ – бившето ПЖИ, заедно с Техническия университет, тоест три висши учебни заведения плюс БДЖ изготвиха доклад, който, предполагам, че Ви е на разположение. Ако не сте го получили, бихме Ви го предоставили. Той предвижда изцяло подновяване и модернизиране на подвижния състав в държавата на няколко етапа, съответно с различни възможности от страна на държавата как би изглеждал за следващите десет до петнадесет години.
Спираме се на варианта, който ангажира минимално количество финансов ресурс, тъй като към момента не знаем дали ще ни одобрят желанието в рамката на бюджета за повишаване на капиталовия трансфер, но общо взето моделът за подновяване и модернизация на подвижния състав изглежда по следния начин. „Български държавни железници“ имат всяка година капиталов трансфер, който в момента е в размер на 35 милиона годишно. Тоест на базата на тези 35 милиона годишно разчитаме, че може да стартираме процедура за закупуване на подвижен състав. В този доклад е разписано какъв вид влакове, колко на брой, колко години са необходими, за да бъде изцяло модернизиран подвижният състав в България. Събирайки за десетгодишен период този капиталов трансфер, бихме могли да разчитаме на обем от 350 до 380 милиона за закупуване на такъв подвижен състав. Мисля, че до месец колегите ще са готови с документация за тръжна процедура, която да стартира и да бъде така обявена, че който достави съответният брой и вид влакове в България – срокът за изпълнение обикновено е около година и половина до две години – да му бъдат изплащани през този капиталов трансфер в рамките на десет години. Има, разбира се, възможност да се надгради това нещо с втора, трета фаза, ако държавата има възможност да си позволи по-висок капиталов трансфер, или да отдели целево средства за закупуване на тези влакове. Това е по темата нов подвижен състав и процедура.
Докладът е наличен. Ако желаете, ще Ви го предоставим, ако не сте го получили вече. Вътре са участвали изключително високо ниво специалисти: академици, професори, доценти, доктори. Вярвам, че това ще бъде прието като обективно мнение, а не както досега винаги сме спорили, че експертите в БДЖ гледат в небето и определят какви и колко влакове да бъдат купени. Този път сме се спрели на експертизата на три университета, плюс експертите в БДЖ, на които, разбира се, аз вярвам.
Що се касае до сименсите, една грешна дума употребявате – че са били купени. Те никога не са били купени. Били са доставени, и никога след това не са били плащани от Вас. Единствените, които са плащали сименси, сме ние. (Шум и реплики.) Българската държава, защото тези заеми не са държавно гарантирани. Тези заеми са изключително и само в щета на „Български държавни железници“.
Дали имат отпред и отзад дисплеи. (Реплика.) Може пък отзад да имат. (Оживление и смях.) Ще проверя. Ще започна отзад дали имат. Ако нямат отзад, ще видя и отпред дали имат дисплей. Пак подчертавам, тук грешката е във въпроса, който ми задавате, защото сименси не сте плащали Вие никога.
Ако има колеги, които не знаят историята, да я обясня. „Български държавни железници“ пускат процедура за закупуване на 50 мотриси, 25 от които дизелови и 25 електрически. Процедурата я печели „Сименс“, като „Сименс“ се финансира от немската държавна банка KfW, за сумата от 350 милиона евро, нещо такова беше. KfW изисква държавна гаранция от България тогава, за да предостави финансирането на „Сименс“ и „Сименс“ да достави влаковете. Тогава обаче, 2005 – 2006 г., не получават държавна гаранция. Получават писмо от Министерството на финансите за добро намерение, каквото и да значи това. Съответно за да се сключи сделката, държавната немска банка KfW минава през външно застрахователното им дружество „Хермес“, което да гарантира по някакъв начин тази сделка, тъй като българската държава е отказала да го направи. При което „Хермес“ гарантира сделката, KfW дава финансирането на „Сименс“, „Сименс“ произвежда тези мотриси и те се доставят в България. За да бъдат обезпечени всички по веригата, щетата отива директно в държавния бюджет на Германия през Министерството на икономиката.
Доставят се влаковете и спират да бъдат плащани. Има някакъв финансов план там. Всъщност има плащано нещо по този кредит, само че с взет нов кредит. Било е повече от ясно, кристално ясно е било тогава, че това дружество няма по никакъв начин откъде да изплаща тази доставка. Ама, нула, отникъде! Ние сега пак предвиждаме минимумът, който имаме – 35 милиона на година, че ще върви да плащаме влакове. Тогава – нула, кристално ясно, че няма откъде дружеството да плаща влаковете! За да почнат нещо да плащат, теглят нов заем, който е така нареченият „облигационен заем“, и той в размер на около 300 милиона от пет банки: белгийска, френска, две австрийски, немска. (Реплики.) Вторият заем се тегли, за да започне да се изплаща първият, и става, жаргонно мога да го нарека, кон на магаре. Нови заеми се теглят, за да започнат да се изплащат стари заеми.
Дали има отзад дисплей, или има отпред дисплей, аз заварих БДЖ с 850 милиона необслужвани кредити. Технически фалирало дружество отвсякъде, с невъзможност нито да се модернизира, нито да се реновира, нито заплати да пипна – нищо не мога да направя. Технически ликвидирано, фалирано, хвърлено на боклука.
Към днешна дата дали сме добри, дали сме лоши, не знам, към KfW по сименсите ни останаха последно 30 милиона да разплатим месец февруари следващата година, към облигационерите ни висят още 150 милиона да плащаме. Имаме готовност, сега ако се разберем, още 60 милиона да преведем, залагаме допълнителни активи. Общо взето към момента дълговете от 850 сме ги свалили под 390 милиона. Ако бяхме заварили тази компания на нула, беше чиста компания, нямаше такива дългове, значи ли, че към днешна дата можехме да се хвалим, че сме реализирали 500 милиона печалба от нея?! Теоретично, да. Разбира се, това, че сме погасявали заемите досега приоритетно, е за сметка на липса на модернизация, липса на ремонти, липса на повишаване на доходи, на заплати и така нататък. Но това е решението, което сме взели, защото друг начин няма, то е в технически фалит.
Ако бяхме стискали, както успявахме последните години да го правим, днес щях да Ви извадя доклад и да Ви кажа: „Колеги, аз това дружество съм го извадил на 500 милиона печалба за последните години.“ Кой нещо щеше да ми каже?! Можех ли, теоретично? Разбирам желанието да си мерим позитивите кой какво е направил за железниците, но има някакви неща, които трябва да бъдат в рамките на разума.
Основната ни цел и задача е да приключим догодина със задълженията, защото в момента, признавам, имаме проблем с кредиторите. Наказателните лихви, които ни начисляват, са 11%. 11% на дълговете, които имаме, на годишна база означават 14 милиона само наказателни лихви. Понеже пазарът на парите в момента е такъв, че на много места са и отрицателни лихвите, но в момента всеки може да се кредитира с 1,5 – 2%. За тези банки в момента сме като чисто злато. Не искат по никакъв начин да предоговаряме нищо, защото на тях им падат от въздуха 11% лихви. Такова нещо не могат да получат никъде, каквото и да правят. В момента каквото и да кредитират, където и да го кредитират, по целия свят не могат да вземат 11% лихва посмъртно. Ние сме чисто злато за тях и не искат да предоговаряме никакви условия.
Залагаме сега допълнително активи – освободени, за да вземем от бюджета още някой лев и да им платим накуп по-голяма част, те не искат въобще да сядаме да преговаряме. Казват: „Я си платете Вие наказателните лихви, защото са ни добре дошли!“ А не сме теглили ние този кредит, така е договорен преди нас. Не упреквам никого, само казвам, че ни е много тежко. Надявам се, ако може, да го направим приоритет за държавата и това да бъде тема в момента, когато се обсъжда бюджетът. Ние сме заявили по-голям капиталов трансфер. Ако може, да бъде помогнато там и на държавните железници да бъде осигурен по-висок капиталов трансфер. Това означава в процедурата за нов подвижен състав да има повече влакове, по-добре да бъдат модернизирани. Ако може, да помогнете там, ще Ви бъда благодарен.
Няма смисъл повече да се заяждаме по тази тема, защото ще започна да Ви вадя цифрите. Знам как от 2000 г. е трупан дългът до 2008 – 2009 г. и от 2009 г. как започва да намалява. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, Вие не ми отговорихте на въпроса с графика, но предполагам, че после ще дадете думата Вие или Вашият заместник да отговори какво предстои, кой ще вози хората.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, само едно изречение. Нямах информация да има промени в графика и го попитах. Отговорът беше, че няма промяна в графика. Ако има затруднения по движението на влаковете, това е породено поради строителствата, които се извършват по коридорите по Оперативна програма „Транспорт“. Там, знаете, че за да има нормално движение на графика, в самите процедури за строителство сме заложили изискване тези, които ще строят отсечките, ще ги модернизират, да осигурят така наречените „прозорци“ за нормално движение и по график да могат да се движат влаковете. Някъде ако има затруднение, то е заради това.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, но няма как да оставя без коментар втората част от Вашето изказване. Това не е защото не сме купували влакове, правилно колегата Ви направи забележка. И Вие, и министър-председателят трябва да разберете, когато говорите за управлението и за изплащане, че не ги плащате Вие, нито той плаща пенсиите, които Вие вдигнахте някога, а ги плаща всеки един български гражданин, и най-вече българският пенсионер, купувайки в магазините и плащайки 20% ДДС. Това е за пенсиите.
Разбира се, че няма как БСП в рамките на две или три години, когато е управлявало, да плати влаковете, и това никой не го е очаквал. Това ще се плаща от едно, две, три правителства, а виждаме, че и повече след това.
Когато зададох въпроса за дисплеите, не беше заяждане за това, че не сте ги купили. Представете си Вие сега, като тръгнете с автомобила, седнете на мястото на шофьора, да Ви вържат очите и карайте. Това правят българските машинисти. Затова попитах, тъй като информацията ми е от две-три седмици, не е отсега. Не говоря за някакъв голям, велик ремонт. Всяка мотриса, знаете, има по два дисплея – това е отпред компютърът на машиниста, за това говорим. Нямаше ги. Ако сте ги купили тези две седмици, ги има. Говорим за сигурността на пътниците, говорим за сигурността на всеки един, който ни е избрал тук, без ни най-малко да искам да се заяждам.
Няма да говоря за застраховките, които бяха направени, когато тези мотриси са само в депата. Когато аз и Вие отиваме да си застраховаме колата, я застраховаме и когато е на пътя, нали?! (Реплика от министър Ивайло Московски.)
Сигурно няма нарушение на закон, но сигурно има облагодетелстване на някоя застрахователна компания. Аз ще Ви застраховам Вас целия. Ако някъде Ви скрият и държат под охрана, ще Ви направя застраховка „Живот“, защото никой няма да Ви нападне. Същото е и с влака – като стои в гаража, няма как да му се счупи стъклото, нали? Но като мине през Люлин… (Реплика от министър Ивайло Московски.)
Сигурно ще ми отговорите, но това са въпроси, които са минали, те са коментирани. Въпросът за дисплеите беше от гледна точка на сигурността. Да, действително, били са 500, 800 милиона. Само че 2009 г. нали спряхме да плащаме по тези кредити и почнахме да трупаме лихви? (Реплика от министър Ивайло Московски.) 2009 г., малко преди Вас. Точно преди Вас имаше друг министър, да не забравяме, за да бъдем коректни. Това спиране на плащането също води до такива лихви, за които сега говорите Вие.
Аз не казвам, че трябва да спрете да ремонтирате влаковете. Напротив, винаги съм казвал, че трябва да се ремонтират, защото в един момент ще имате нула кредити, ще имате нула задължения, но няма да има влакове, няма да има на какво да са нула. Майсторството, и Вие го знаете много по-добре от мен, тъй като сте икономист, е управлението на тези кредити, и ако може да се намери балансът така, че да бъдат управлявани правилно, но да има и влакове, би било добре за всички нас.
Пак казвам, декларирам за пореден път, Вие ще имате подкрепата за всяко едно нещо. Това заяждане, вероятно, ще си продължи и през годините, докато тези сименси ги има, но факт е, че благодарение на онова лошо според Вас правителство, България има 50 нови влака – вече стари. Иначе Вие казвате: „Ако не бях плащал, щях да имам 500 милиона“. Щяхте да имате и 500 затворени гари с 5000 ръждясали локомотива и вагона – това щеше да има. Нямаше да има и „Български държавни железници“, или каквито и да са железници.
Още веднъж благодаря Ви за отговора. Надявам се разписанията да нямат проблеми, зимата хората да си пътуват, да се возят кой за където е тръгнал, да няма и закъснения, защото ако пътуваш от София до Варна 16 часа, все едно няма влак.
Пожелавам Ви приятна работа до следващия блицконтрол!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
Господин Свиленски, може би ни е малко различна концепцията, но в този тип разговори се ражда истината и възможността за развитие на сектора. Това е мое мнение, подчертавам, тук може винаги да спорим, не считам за правилно тогава целенасочено да се търси и то силово финансиране за закупуване на подвижен състав, при положение че инфраструктурата не е пипната толкова години наред и на практика по някакъв начин е трябвало да се балансира модернизация, рехабилитация на инфраструктурата, съвместно с подновяване на подвижен състав. Няма смисъл да се докарат влакове, сименсите са с параметри 140 км/час скорост. Ако инфраструктурата не позволява развитие на такива скорости, е безсмислено да се карат такива сименси. Все едно да имате трети или четвърти клас път и да си купите майбах или мерцедес. Безсмислено е да го имате, тъй като няма да получите никакво удоволствие, нито полза от управлението на този автомобил и неговото движение, при положение че пътят не Ви позволява да го ползвате. По същия начин е било и с влаковете.
Ние много можем да разказваме за събитията покрай сименсите. Една от причините, за да не бъдат доставени дисплеите, или за да не бъдат ремонтирани, е именно фактът, че дълго време не са изплащани вноските по този заем. Колегите ме уверяват, че са в процес на възстановяване или доставка на дисплеи, така че ще Ви информираме, като бъдат включени в работния процес.
Фактът, че се е налагало в годините самите доставени влакове да се разглобяват за резервни части, за да се окомплектоват движещите се влакове, означава, че самите „Сименс“ са спрели да доставят каквото и да било, защото не са плащани. Такава е ситуацията. Надявам се занапред да се нормализират нещата. Общо взето политиката, която изпълняваме, е такава, че и инфраструктурата трябва да бъде пригодена и да позволява тези параметри, които са заложени в подвижния състав, иначе е безсмислено.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ще помоля, този доклад, който споменахте от университетите. Може би на Комисията, колегите ще ни го пратят.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще Ви бъде осигурен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колегите от „Обединени патриоти“ въпроси?
РОСЕН ИВАНОВ: Имам един въпрос, господин Министър. При многократните ми пътувания до Видин и района има една отсечка на пътя, която е от Мездра, има отбивка на Ребърково за автомобилите над 12 тона. Многократно това ограничение не се спазва от тировете. Искам да Ви алармирам чрез ДАИ и в партньорство с КАТ, ще говоря и с тях, да се вземат мерки, защото това разделение на товарните автомобили е направено, за да не се натоварва пътят в тапата след Мездра. Ако има възможност, да се реагира, защото вчера пак стана катастрофа.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Колегата заместник-министър Попов е тук, ще осигури екип, който да проконтролира ситуацията. (Реплика от заместник-министър Ангел Попов.)
РОСЕН ИВАНОВ: Не съм го пуснал, казвам Ви го сега. Аз съм се обаждал поне четири пъти на 112, докато пътувам, за да реагират колегите и да изпратят коли. Следващата седмица примерно има колона… (Шум и реплики.) Ще пусна питане и сигнал към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Парламентарната група на ДПС няма въпроси.
Господин Дончев, имате ли въпрос? Няма.
Приключихме с тази точка.
За протокола ще кажа, че гости по първа и по втора точка са господин Ивайло Московски – министър, заместник-министрите Велик Занчев, Димитър Геновски, Ангел Попов и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 г. В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА.
Предлагам да направим сценарий – всяка група да има по две или по три минути, след като представят приоритетите, за да не се получава говорилня.
Господин Министър, кой ще представи приоритетите? Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В предстоящото председателство имаме няколко основни акцента, които сме номинирали за приоритети на държавата. Все още тече дебат какво точно ще залегне, тъй като има няколко пакета, които председателството на Естония води, и в зависимост от това докъде те завършат там, съответно пък ще бъдат продължени при нас по време на нашето председателство.
Но, ако минем по отделните сектори, в досиетата „Транспорт“ имаме едно, бих го нарекъл, предизвикателство в частта „Пакет за мобилност“, където основни приоритети са специфичните правила за известния Закон „Макрон“, който беше обсъждан – досиетата за правилата на командироване на международните превозвачи, по-скоро водачите на превозни средства. Ние, включително и на ниво Съвет на министри, сме заявили и сме подписали декларация заедно – общо сме 14 държави, които считаме, че нещата трябва да бъдат категорично разделени на две. От една страна, дебатът, който касае по принцип командированите служители в държавите на Европейския съюз, които са старите членки на Европейския съюз, и втората тема да касае темата „Превозвачи и водачи на тежкотоварни превозни средства“.
Първо, считаме и сме го заявили писмено в декларация, че високата мобилност, която имат водачите на тежкотоварни превозни средства, по никакъв начин не влияе на пазара на труда в тези държави, тъй като буквално те преминават през държавите за броени дни, тоест едва ли ощетяват по някакъв начин местния пазар.
Второ, всички изисквания, които бяха предложения в този пакет, почти на 100% са неприложими. Мога да ги изброявам в детайли. Там имаше изискване 45-часовата почивка на водачите, която се пада, да бъде задължително на обособен специализиран паркинг за това. Тоест превозните средства да бъдат на такъв паркинг, а те задължително да прекарват почивката си в мотели или хотели, което по никакъв начин няма как да се случи. Няма как този човек да се придвижи от един паркинг донякъде. Ако са 50-60 км, трябва да вика такси. Няма осигурен такъв обществен транспорт. Второ, има проблеми със застрахователите, тъй като, ако водачът не е в превозното си средство и бъде нанесена щета – дали на превозното средство или на товара, който превозва, не се признава по полица. На трето място, няма нужда в такъв случай превозвачите да закупуват скъпо оборудвани камиони с удобствата, които се предоставят в тях за нощуване и така нататък.
Тук сме заявили позиция. Би могло това досие да бъде предмет на дебат по време на нашето председателство, така че към момента заявявам, че това ще ни е позицията. Ще настояваме да бъде разделен този пакет поне на две части и част „Транспорт“ да бъде извадена от него, тъй като няма как да мине физически това и на Съвет. Четиринадесет държави сме заявили категорично, че няма да го пуснем.
Във въздушния транспорт много е възможно да излезе досие, което касае отмяна на Регламент № 868200, което изисква въвеждане на инструмент за защита на европейски въздушни превозвачи от нелоялни практики на трети страни, с очакване да бъде прилаган само след изчерпване на дипломатическите средства. Касае също авиационна свързаност на периферни държави, извън тези на Европейския съюз.
Тук неформално бих могъл да Ви споделя, че това нещо касае основно авиопревозвачи. Тъй като в Европа, знаете, че се спазват европейски регулации от всички, няма как неформално да бъде осъществена държавна помощ към един или друг авиопревозвач. Имаме практики, които основно, да кажем авиооператорите от Персийския залив прилагат. Там през скрито субсидиране на ниски цени на горива и така нататък се осъществяват подобни практики. Именно такъв тип законодателство може да се окаже по време на нашето председателство актуално, или трябва да бъде взето като решение, за да се минимизират щетите от трети страни към европейските оператори.
По досие „Телекомуникации“ най-вероятно ще дойдат недовършени досиета от Естония, но там става въпрос за единния цифров пазар. Става въпрос за развитие на 5G мрежата, което пък съответно за България е тема, тъй като касае освобождаване на честотен ресурс, който е в Министерството на отбраната, и съответно там е нерешен казусът. Става въпрос за 800 и 700 мегахерца. Тук колегите от КРС са водещи и трябва да предложат вариант, при който да се случи това нещо. Така или иначе в България дори 4G мрежата все още не е уплътнена на 100%. Има пътна карта разписана. Така нареченият „интернет“ ще се развива в 5G пространството.
За да може България да навакса тази скорост, ще й е необходимо да осигури този честотен ресурс. С две думи разказвам какъв е казусът. Радиочестотният ресурс, който е атрактивен и трябва да бъде усвоен от операторите, за да се развиват 4 и 5G мрежите, се намира в Министерството на отбраната. Те са го остойностили по някакъв начин. Съответно искат някой да им го заплати, за да заменят с този ресурс съответно авио и … навигационното оборудване – наземното. Има спор. Финансите отказват. Твърдят, че КРС може да си пуснат процедурите под условие, тоест да придобият първо ресурса от операторите, с този ресурс да заплатят на Министерството на отбраната. В крайна сметка не е при нас този казус. Аз не мога да се намеся кое е правилно и кое не е. Съответно в някакъв момент процедурите за усвояване на този ресурс от операторите трябва да се направи от КРС, така че общо взето там вероятно трябва с Отбраната и Финансите да се изяснят как и по какъв начин да се направи.
Със сигурност голяма тема и дебат ще намери отражение и темата за киберсигурност. Това е тема без лимит. Тя е изключително важна с много, много голяма тежест. Изключително в бърз порядък се изготвя и законодателство в момента в Брюксел точно по темата „Киберсигурност“, така че бихме могли да очакваме конкретни дейности по време на нашето председателство.
Неприкосновеността на личните данни в цифровата мрежа също е голяма тема. Там най-вероятно ще следваме решения, тъй като изискват при всички положения голям компромис. По-скоро според мен е логично да видим какво ще се вземе като решение на ниво Брюксел.
Общо взето това са основно темите. Надяваме се, разбира се, да не дойде нещо по линия на Брекзит при нас по време на председателството, защото на никой не му е приятно да се занимава в това. Но имаме готовност.
Считаме, че по време на българското председателство би могло да бъде поставен сериозен акцент по темата „Западни Балкани“. Вярваме и сме убедени, че на държавите от Западните Балкани… Аз не знам защо ги наричат „Западни Балкани“, но всички сме наясно кои са държавите там. То зависи откъде се гледа, в смисъл за някои са Западни, за други са други. Вярваме, че по време на българското председателство политически може да бъде изваден акцент като тема „Западни Балкани“. Ние сме убедени, че на тези държави трябва да бъде дадена перспектива. Трябва да бъде определено в какви срокове, за колко години какво предстои да се случва с тях, защото в противен случай ще срещнем изключително сериозна демотивация сред тези общества. Всички сме убедени, че Европа има нужда от тези държави. Няма как да бъдат неинтегрирани към процесите.
В частта „Транспорт“ конкретно, вярваме, че Коридор № 8 ще изиграе съществена роля, ако бъде реализиран. Всяко едно изграждане на инфраструктура, особено в тези мащаби, означава повече свързаност, повече интегрираност, повече устойчивост и сигурност за региона. Разбира се, ние си работим и по други финансови инструменти, за да се осигури финансирането. Първо, имаме, от една страна, и заявка на комисаря Хан, че целево ще се осигури финансиране за Коридор № 8. Чакаме декември месец мисия на Световната банка, която също проявява интерес да финансира целия Коридор № 8, включително и частта в България.
В общи линии това е нашата визия как сектор „Транспорт и комуникации“ трябва да се развие през председателството. Ако, разбира се, има някакви предложения от страна на народните представители, ако има някакви други идеи, сме готови да ги приемаме и да ги включим в графика на председателството. При всички положения основните теми, които ще запазим и ще развиваме, са мултимодалност, развитие на екологичен и устойчив транспорт, конкурентоспособност на различните сектори в транспорта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
От групата на ГЕРБ уточняващите теми, въпроси, допълнения? Няма.
Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господин Московски, горе-долу казахте какви са приоритетите. Аз имам само два въпроса.
Единият е коридорът Александруполис – Бургас – Варна – Русе дали ще бъде поставен, дали е включен в приоритетите, за които говорихте и правихте тези срещи?
Вторият ми въпрос е: решаването на въпроса със заплатите на превозвачите – дали ще бъде поставен отново?
За Западните Балкани Вие казахте, това също щях да попитам: дали е включен като приоритет? Така че въпросите ми остават двата: за коридора дали смятате да го предложите, и решаването на въпроса с превозвачите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: И двата въпроса са актуални. Темата с коридора съвместно с Гърция – даже колегите от работната група снощи са се върнали от Атина, включително ще бъде част от темите, свързани с мисията на Световната банка декември месец. Всъщност от Световната банка проявиха интерес да осъществят изцяло финансиране на коридорен принцип на Коридор № 8 и на този коридор, а като тема по време на председателството, разбира се, ще бъде включен и там.
Що се касае до възнагражденията на водачите, в смисъл ако са в частта „Пакет за мобилност“, който е в досието „Транспорт“, както казах, ще следваме максимално защитаване на националния ни интерес, който съвпада с интереса на още 14 държави. Единственият момент, в който бихме могли нещо малко да отстъпим от изискванията на така наречения „Закон Макрон“, е по линия на каботажа, като ние сме провели разговори с превозвачите и те са склонни да им бъде намалено до някаква степен времето, в което може да бъде осъществяван този каботаж, и да се направи намаляване на обхвата в километри на каботажа, което за нашите превозвачи е о’кей. Но това е мярка, която сме склонни да отстъпваме единствено по време на преговорите, и то при голям натиск.
РЕПЛИКА: И срещу много пари.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да, примерно нещо да изтъргуваме срещу това.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
„Обединените патриоти“ – коментар, мнения, допълнения? Няма.
Парламентарната група на ДПС виждам, че няма.
Господин Дончев излезе.
Господин Министър, ако имате нещо да допълните.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Сложете едно рамо за бюджета, помагайте за бюджета. (Оживление.) Всичко е в рамките, разбира се, на разумното. Никой не иска да се минават граници, или да се искат неща, които са неосъществими. Имам ли пет минути да обясня за какво става въпрос?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Имаме основно няколко драми. Първата е, ако си спомняте, във финансовия недостиг, който е по Оперативна програма „Транспорт“, касаещ Национална компания „Железопътна инфраструктура“. НКЖИ не е като другите бенефициенти. Стандартно, ако имаме 80 на 20 финансиране – 80% европейско и 20% национално съфинансиране, във всеки един проект и бенефициент, който имаме, НКЖИ не е така. Тук „Пътната агенция“ си върви на схема 80 на 20. ДППИ и АППД или другите бенефициенти са на 80 на 20.
В случая с НКЖИ, понеже те събират инфраструктурните такси, но по европейски регламент нямат право да ги ползват за друго освен за ремонт и поддръжка на железопътната инфраструктура, при тях, когато се подава апликационна форма за кандидатстване с европейско финансиране, понеже се води приходогенерираща компания, винаги процентите, които се остойностяват, са за европейското съфинансиране и са от порядъка на 64 на 36, 65 на 35, 62 на 38. Двадесетте процента национално съфинансиране си ги имаме, те стоят константа, но вече разликата между 36 и 20, 35 и 20, 38 и 20, в случая са 16, 15, 18%. Това e така нареченият „funding gap“, или финансов недостиг. За цялата приоритетна ос, която касае железниците, той е на обща стойност примерно около 200 милиона. Точно не го зная, но мисля, че е 220 милиона. Тези средства Финансите ни ги дават назаем, което не е много справедливо, в смисъл няма откъде да ги върнем. Те ни ги дават назаем, като всяка година от капиталовия трансфер на НКЖИ се удържат, да кажем, ако са ги дали за пет години назаем, ни удържат по 35 милиона всяка година. Това не е справедливо, защото в този случай примерно може да тръгнем и да искаме НКЖИ да го направим държавна агенция. Инфраструктурните такси да влизат директно в централния бюджет и тогава да си получаваме 80-те процента европейско финансиране.
По същия начин пък можем да кажем защо АПИ стои държавна агенция, защо АПИ не стане държавна компания? Да си стане държавна компания, да си събират приходите от винетки, тогава те ще имат също така наречения „funding gap“, или финансов недостиг. Тогава ще бъдат приходно генериращо дружество и апликационната форма от Брюксел няма да му позволява да получава 80% безвъзмездни финансови средства. Тук съществува някаква несправедливост.
Разбрахме се, истината е, че днес дори на Министерски съвет тези 35 милиона, които трябваше тази година НКЖИ да върне, министър Горанов ни ги предостави, за което благодарим, разбира се. Само че те не са подарък, защото преди няколко месеца осигурихме непредвиден приход в бюджета от дивидента на Дунав мост в размер на 38 милиона, което все едно означава, че тези пари са ни ги дали дори с 3 милиона по-малко. Това на ниво Министерски съвет, на ниво министри си го говорим. Ако стане дебат по принцип по тази тема, Ви моля за подкрепа, защото не е справедливо. Ако НКЖИ търпи щета заради това, че е държавна компания, по-добре или да я правим агенция, или АПИ да стане и то държавна компания. (Шум и реплики.) Друг министър да дойде, пък тогава го връщайте, аз не го искам.
Втората тема, по която ще молим за подкрепа, е капиталовият трансфер към БДЖ. Той към момента е 35 милиона. Ние сме заявили, ако може, поне за следващите 10 години да се вдигне малко, и нямаме отговор. Молим, ако може, да съдействате и Вие да вдигнат капиталовия трансфер. Колкото е възможно, нямаме претенции.
Другата тема е компенсацията на Пощите. Ако примерно КРС остойности за 17 или 18 милиона на година, то в бюджета винаги казват: “Вземайте тези 15 и се оправяйте, или вземайте тези 12 и се оправяйте“. (Реплика: „Там колко вземате?“.)
Колкото толкова. В смисъл ние не знаем, то има методология. Методиката, по която се изчислява компенсацията, ни я изпратиха от Брюксел. Пак подчертавам, аз съм съгласен тази компенсация да не идва в Пощите. Ще оттегля Пощите от този социално слаб пазар и искам да се номинира един частен оператор, който искате, нямам никакви претенции, и цялата компенсация му я дайте на него. Искам да видя как един частен оператор ще покрие цялата територия на България, по всички села да им достави всичките тези услуги?! Пощите искам да ги махна оттам.
Не знам защо те са номинирани, нямам представа?! Обяснението е: понеже са били исторически оператор, трябвало те да останат. Ама кой го казва това? Откъде-накъде? Да ходи един частен оператор. Всички до един частни оператори са милионери. Всички са с лимузини, с демонстрация на много добър стандарт на живот в обществото, КРС да ги номинира. Аз не знам: защо КРС е номинирало „Български пощи“? Как е станало това? Не ми е ясно. Защо навремето…
Първо, искам някой да ми отговори какво означава „частичен лиценз за изпълнение на универсална пощенска услуга“, и кой е въвел такъв термин?
Второ, да ми обяснят защо „Български пощи“ са номинирани да изпълняват тези социални функции без съответната компенсация? Какво пречи да бъде номиниран един частен оператор? (Реплики.)
Добре, а защо тогава не е казано, не е изговорено? Да кажат: „Добре, „Български пощи“ имат най-голям…“ В противен случай, ако не са „Български пощи“, аз няма да ликвидирам мрежата, но ще кажа на частния оператор: „Ако обичаш, колега, плати си наем на „Български пощи“, че ползваш тяхната мрежа, и си обслужвай колкото искаш“. Това е супер несправедливо. Натикани са в ъгъла, късано е живо месо от тях, без да… (Реплика.) Как да го направя?
Това са ни темите. Методиката е европейска. Не е измислена от нас, дадена ни е от Брюксел. Методиката за изчисляване на компенсацията на „Български пощи“ да се спазва коректно, ако може, малко да се увеличи капиталовият трансфер за БДЖ и този финансов недостиг, който е в НКЖИ, справедливо да се третира. Това са ни трите теми, които молим всеки един от Вас, който счита, че може да има влияние върху структурирането на бюджета, да ни помогне. Тези теми съм ги изговорил с финансовия министър и разчитам да се съобрази с част от тях, ако не, сега какво да направим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
КРС иска думата.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Понеже тук неколкократно се споменава Комисията за регулиране на съобщенията, искам да изясня нещо, за което може да останете с грешно впечатление. Закон за пощенските услуги е приет от Народното събрание и в него е определен „Български пощи“ като оператор, който трябва да предостави универсалната пощенска услуга, така че КРС не определя нищо.
По отношение на издаването на лицензите също искам да кажа, че КРС няма как да наруши Закона, ние издаваме всичко в съответствие със Закона. Няма частично издаване на лицензи. Има издаване на разрешения за осъществяване на пощенски услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, което е допустимо по Закон. Знаете много добре, че всяко решение на КРС може да бъде обжалвано в съда и да падне, тоест законосъобразно е всичко, което е издадено от Комисията, ако е такова, което не е законосъобразно, би следвало да падне в съда.
По отношение на цените на универсалната пощенска услуга. Да, те трябва да бъдат разходоориентирани, но това не пречи „Български пощи“ да поиска изменение на цените, като докаже какви са им разходите за предоставяне на услугата. Естествено, универсалната пощенска услуга трябва да бъде на достъпна цена. Когато „Български пощи“ преговаря за предоставяне на услуги на едро, то тези цени могат да бъдат търговско договаряни, тоест не би следвало да бъдат като цени към крайни потребители, което отбелязаха колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Да, добре е все пак през калкулираните разходи за осъществяване на универсалните услуги и компенсациите, които се дължат, да бъдат в пълния размер, който е одитиран от независим одитор. Такова е задължението по Закон, за да се види дали разходите, които са предоставени, са оправдани.
От гледна точка на състояние на дружеството наблюдаваме през последните години, че, за съжаление, „Български пощи“ не губи от този пазар, който е на универсална пощенска услуга, тоест пазарът, който представлява социална дейност, а губи от търговска дейност. Това нещо все пак няма как Комисията за регулиране на съобщенията да го отчете като признат разход. Това е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако приемем, че „Български пощи“ не губи от извършването на социална дейност, може ли да ми кажете кой друг оператор извършва социална дейност, за да имаме сравнение с това нещо?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Аз не казах, че не губите от социална, напротив, губите и смятаме, че би трябвало да се компенсира в пълния размер, който е одитиран и който е представен на Вас и на Министерството на финансите.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само нещо да уточним. Казвате така: „Български пощи“ няма загуби от социалната дейност.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Напротив, имате.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: От социалната? (Реплика от госпожа Андреана Атанасова.) Тук казахте, че губим от търговската.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: От търговска губите, да!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: А от социалната губим ли?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Губите, и те са калкулирани и са Ви предоставени. Мисля, че тази година бяха към 17 милиона.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: А от социалната губим, защото държавата в бюджета не предоставя в пълния размер компенсацията.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Това не съм го отрекла. Има стенограма, може да го проверим.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добре, ако приемем, че „Български пощи“ губят от търговската дейност, защото могат да бъдат сравнявани с оператори, които извършват такава търговска дейност основно в градовете, как може да сравним дали губят от социалната, като няма никой друг оператор, който да извършва социални дейности в селата?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямат, защото „Български пощи“ е определено със Закон да извършва тази дейност.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добре. Друго да попитам: какво означава да се издаде разрешение за частично извършване на услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Няма разрешение за частично издаване. Има разрешение за осъществяване на услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга на други видове оператори.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: А може ли на „Български пощи“ да се издаде такова разрешение?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Не, защото Вие имате задължение за универсална пощенска от целия обхват от услуги по Закон.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Разбирате ли какъв Закон изпълняваме? Разбирате ли, колеги, какъв Закон изпълняваме и въобще дали има смисъл да задаваме въпроса дали „Български пощи“ са ощетени и защо са в този случай? Издава се разрешение от КРС – те твърдят, че спазват Закона, и вероятно е така, в който Закон е казано: всички гадни, губещи, трудни, неизпълними дейности да ги извършват „Български пощи“, а всички готини неща, всички печеливши в градовете бизнес услуги само лекичко частично ще ги извадим. Или как беше терминът? Не частично, а услуги от обхвата, но не пълният обхват, защото в пълния обхват има и губещи, а само печелившите от обхвата ще ги дадем на едни частни оператори и те да си работят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, ако продължим, ще трябва да дадем определение на „гадни“ услуги и на „готини“ услуги.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Нали се сещате, че тук „зайо, защо си с шапка, защо си без шапка?“ Дайте да сядаме и да ревизираме този Закон. (Реплики.) Аз имам правомощия, но имам и други правомощия и ще стане по-голяма беля. (Министър Ивайло Московски говори при изключен микрофон.)
Ще си включа микрофона, но това ми звучи супер неестествено. Може ли на един оператор да му се даде да изпълнява от обхвата, и то печелившото от обхвата, а на „Български пощи“ със Закон да им бъде вменено да извършват всичко, което е губещо, и те да не бъдат и компенсирани в пълния си размер?! А и Вие ме питате какво правим с „Български пощи“? Какво да правим?! Хайде да сядаме и да ревизираме нещата, така че да са поне малко от малко справедливи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ръкавицата е хвърлена, ще трябва да я приемем. Благодаря.
Господин Министър, желая Ви успех! (Реплики.)
Приключихме с тази точка, ще продължим после. Ще направим работна група или формат, в който да се направи предложение, да се говори от Министерството, от експертите. (Реплика.)
СПАС ПАНЧЕВ: Ако позволите само. Повдигнах въпроса, господин Министър, защото наистина има механизъм да се промени. Дайте да работим в това направление, а не да прехвърляме топката един на друг. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Успех!
Благодаря и на заместник-министрите.

Уважаеми колеги, продължаваме с точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 702-01-21, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. – първо гласуване.
Гости по точка трета са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, и господин Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Никола Колев – заместник-председател на КРС, госпожа Андреана Атанасова – член на КРС, доц. д-р Ирина Романска – член на КРС, госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в КРС, господин Степан Химук – главен юрисконсулт в дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в КРС.
Представители на мобилните оператори тук ли са?
Кой ще представи Законопроекта от името на Министерския съвет?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за въвеждане на мерки за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент 531/2012/ЕС относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, последно изменен с Регламент 2017/920/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Регламент 531/2012/ЕС по отношение на правилата за пазарите на роуминг на едро.
Необходимостта за изменение на Закона за електронните съобщения произтича от влизането в сила от 15 юни 2017 г. на разпоредби от Регламент 531/2012/ЕС, въведени с изменението му с Регламент 2015/2120/ЕС за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент 531/2012/ЕС. Разпоредбите на Регламента са пряко приложение в държавите – членки на Европейския съюз, но е необходимо да бъдат взети всички необходими мерки, за да се гарантира тяхното прилагане, като бъдат осигурени санкции – ефективни, пропорционални и възпиращи.
Отпадането от 15 юни 2017 г. на допълнителните такси за роуминг и прилагането на национални цени при разговори между потребители в държавите от Европейския съюз ще допринесе за постигане на целите на Регламента за установяване на единен вътрешен пазар на мобилните съобщителни услуги чрез премахване на разликите между националните цени и цените за роуминг, намаляване на цените за роуминг клиентите и повишаване на конкуренцията на пазара. Доставчиците на роуминг ще имат възможност да прилагат политика за справедливо ползване, която позволява на роуминг клиентите да потребяват обеми от регулирани роуминг услуги на приложимите национални цени на дребно – роуминг както у дома.
С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще се въведе система от санкции, третиращи: предоставяне на невярна информация, премахване надценките на дребно за роуминг, и прилагане на политика за справедливо ползване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз Ви благодаря.
От името на КРС? Подкрепяте Проекта, нямате какво да допълните. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата.
От представителите, искате ли да вземете отношение?
Заповядайте.
МИЛА ВЕЛЧЕВА (отдел „Регулация“ на Теленор): От Теленор подкрепяме предложението на Министерския съвет.
Искаме обаче да обърнем внимание, представихме писмено становище – не знам дали сте имали възможност да се запознаете, на това че така формулиран текстът на Законопроекта, изключително общо, не дава реална представа за какви точно нарушения ще бъдат налагани и съответните санкции. Имам предвид следното: в чл. 6б, към който препраща § 2, той пък препраща към чл. 3, 4 и 5 от самия Регламент, където са изброени 13 различни нарушения, евентуално и не само права, но и задължения на операторите. В този смисъл нашето становище е, че по този начин изключително общо представянето на нарушенията не дава никаква прозрачност относно това при какво нарушение каква санкция ще бъде налагана? Тук мисля, че и колегите от Комисията, която ще прилага тези санкции, не зная как биха се справили – за установяване на нарушение каква санкция ще бъде налагана? Това е нашето становище. Представили сме го и в писмен вид.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, има го на електронната поща на всички народни представители. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Ако има забележки, ще ги гледаме между двете четения. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 702-01-21, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. – първо гласуване.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Уважаеми колеги, точка четвърта е „Разни“.
Някой да има нещо да допълни? Не виждам.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря Ви, уважаеми колеги.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,07 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов