П Р О Т О К О Л
№ 19

На 13 декември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на г-н Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване.
3. Разни.

---

Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости!
Имаме кворум, можем да започнем днешното редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на господинн Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване.
3. Разни.
Други предложения? Не виждам.
Моля да гласуваме дневния ред.
Гласували 17 народни представители: за – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИВАЙЛО МОСКОВСКИ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По първа точка наши гости са: господин Ивайло Московски – министър на транспорта, господин Велик Занчев – заместник-министър, господин Димитър Геновски – заместник-министър, господин Ангел Попов – заместник-министър, и госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността „Началник на кабинета на министъра“ и директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към министъра на транспорта?
От парламентарната група на ГЕРБ? Нямате въпроси.
От парламентарната група на БСП?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, гости и колеги! Първият въпрос, който ще зададем по Правилника, така както ни се полага, е свързан с „Български държавни железници“ и с наскоро приетия бюджет.
Господин Министър, в нашите предложения между първо и второ гласуване предложихме бюджетът за капиталови трансфери да бъде увеличен от 35 млн. лв. със 100 млн. лв. на 135 млн. лв., именно с идеята да бъдат закупувани нови влакове, нови подвижни състави и от всичко, както Вие много добре знаете, „Български държавни железници“ имат нужда. Непонятно за нас това предложение не беше подкрепено, а беше прието предложението на Министерския съвет само от 35 млн. лв. да бъде този трансфер.
В нуждите, които се описват, че имат БДЖ, става въпрос за 80 влака. Ориентировъчно един влак струва около 10 млн. лв. Поправете ме ако бъркам, но с различните модификации, средна цена казвам около 10 милиона. Тоест с тези 35 млн. лв., може би ще ни трябват 35 години, за да задоволим нуждите, които БДЖ има в момента. Тоест видимо няма как да се купят. Тези 35 млн. лв. са 3 влака на година или за мандата, който Ви остава, ако го изкарате целият, разбира се, са 12 влака. А ако само го започнете следващата година – влак и половина. (Реплика на министър Ивайло Московски.) Имам предвид вота на недоверие, нямам предвид Вашето министерстване.
Въпросът ми към Вас е: как виждате, от къде ще се наберат средства, за да може действително да бъдат закупени поне 40 влака, които имате желание да закупите? Защото е явно, че с 35 млн. лв. няма да се получи.
Второ, не можахте ли все пак да окажете върху министъра на финансите някакво влияние от групата на ГЕРБ, защото тя също не подкрепи това предложение? Ние тук като членове на Транспорта комисия винаги сме давали пълна подкрепа за каквото и да е желание на Министерство на транспорта, свързано с „Български държавни железници“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря Ви.
Първо искам да се извиня за миналата сряда, че не можах да присъствам на блицконтрола. Знаете, че имаше делегация на Световна банка и програмата беше такава, че не ми позволиха ангажиментите и затова се извинявам на Комисията.
С този въпрос, действително ме поставяте в изключително тежко положение като обяснение, което да направя по темата. Така е. Нямам какво да кажа спрямо подкрепата и дейността на цялата Транспортна комисия. Искрено съм благодарен. Може би няма такъв вид Комисия сред другите сектори, където толкова единодушно, толкова коректно да е защитаван секторът и изказвам изключително голяма благодарност. Поздравявам всички колеги тук заради единодушните подкрепи за политиките в транспорта.
Господин Свиленски е прав. Имахме редица разговори и опити да поставим като основен приоритет политиката по обновяване на подвижния състав в Железницата. За съжаление, като изпълнителна власт, не успях да постигна тези резултати. Съответно тази тема да намери достатъчно подкрепа и в парламента, за да може да бъде променен бюджетът в тази посока, но в конкретното задание, което се подготвя за обновяване на подвижния състав, имаме следната уговорка и аз се надявам тя да бъде спазена, когато се уточни сумата за закупуване на подвижен състав. Приемаме, че тя ще е някъде по средата между минималното и максималното ниво на необходимост за нови влакове, така както е разписана в три варианта от „Български държавни железници“ заедно с подкрепата на няколко университета. Тоест предполагаме, че там доста сериозен експертен потенциал е заявил мнението си – какъв вид и горе-долу ориентировъчно като индикативна стойност какво е необходимо, като финансов ангажимент за обновяване на подвижния състав.
Имаме следната уговорка. Тези 35 млн. лв., събрани за 10 години, са 350 млн. лв. като сума. Ако индикативният бюджет за доставка на подвижен състав е над тази сума, а ние предполагаме, че ще е над тази сума, имаме уговорка с финансовия министър и с председателя на Министерския съвет да се постигне под формата на постановление, ангажимент на държавата, тъй като, разбира се, излиза извън рамките на тригодишната бюджетна рамка. С постановление на Министерския съвет да се поеме ангажимент този недостиг да бъде поет от държавата, и респективно да влезе в следващите години, тъй като, чисто времево една такава процедура при всички положения ще излезе извън рамките на 2018 г. Така че конкретно бюджетът за 2018 г., това е аргументът и обяснението на финансите – защо не е намерило место в бюджета за 2018 г. То наистина е така, защото процедурата най-вероятно ще започне, да кажем, след месец или след два – ако извърви целият път по закон, както и хипотетично заложим обжалвания, които общо взето няма процедура, която да не се обжалва, тя действително ще излезе извън рамките на 2018 г.
Така че при всички положения темата ще бъде актуална като дебат, вероятно по време на дискутиране на следващата бюджетна рамка. Действително ние не можем да пуснем процедура без финансово да е обезпечена. Точно поради тази причина имаме поет твърд ангажимент и от министър-председателя и от министъра на финансите, че тази сума, която няма да достига извън рамките на тези 350 млн. лв., събрани за 10 години за изплащане на подвижния състав, ще бъде гарантирана с постановление от Министерския съвет.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, отговорът, доколкото може ме удовлетворява, е това, че мислите в посока и вероятно ще се стигне в бъдеще до подкрепа и на нашите предложения. Дай Боже да имаме такова мнозинство, че да ги подкрепяме. Но това е бъдещо упражнение.
Сега ще Ви помоля, наистина с цената малко да нарушим Правилника, господин Спас Панчев да зададе уточняващия въпрос, тъй като той е свързан точно за намиране на средства за подпомагане на този процес. За да не го пресъздавам аз, господин Панчев ще го зададе.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще го взема от времето за втория въпрос.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, не. Вторият въпрос си запазваме правото да го зададем.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, господа заместник-министри, колеги! В бюджета, който скоро беше гласуван, е заложена една сума като собствени приходи на Министерството. Експертите считат, че тази година сумата е ниска. Считат, че има възможност и Вие да имате собствен принос, евентуално подкрепа, най-вече за развитието на БДЖ. Какво мислите по този въпрос, господин Министър? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Панчев.
Уважаеми колеги, наистина съжалявам, ако няма да бъда много точен и конкретен, защото действително се изискват конкретни числа, които нямам пред себе си. Ако считате, че е подценен собственият приход, по-скоро на дружеството, защото в Министерството не съм запознат да имаме някакви активи. (Реплики.) Това е собствен приход на дружеството.
При всички положения ще положим максимални усилия, неоперативни активи или такива, които могат да бъдат реализирани с положителен финансов ефект за дружеството, да се освободим от тях.
Това, което знам към момента, е, че в по-голямата си част почти всички активи на „Български държавни железници“ са с тежест. Те са във вид на обезпечение, основно на облигационерите, по-малко на вече на „K&W“ и още по малко и от други кредитори.
В момента, в който имаме решение на темата със задълженията и бъдат освободени тези активи от тежести, разбира се, ще се възползваме максимално от тях, особено от тези, които са с неоперативни функции, тези, които по никакъв начин не са необходими на дружеството. Разбира се, няма проблем и публично да обсъдим кои ще бъдат тези активи, за да няма претенции, че в някаква форма оперативни активи ще се продават. Няма проблеми дружеството с максимален ефект като финансов приход да започне да се освобождава от тях в момента, в който ги освободим от тежести. В момента може би едно 90% от тези са с тежест. Нямаме по никакъв начин възможността нито да ги продаваме, нито да ги отдаваме под наем, нито да концесионираме или какво и да е. Нямаме физическа възможност да се възползваме от ефекта на тези активи.
Работим в момента с Банката за развитие за някакъв вид мостово кредитиране, за да можем да освободим от тежестти активите от облигационерите. Но ние пък респективно ще трябва към Банката за развитие да дадем обезпечение, така че този процес най-вероятно ще продължи и следващата година.
Ще Ви държим в течение. В момента, в който падне тежестта върху някой атрактивен актив, който не е от оперативно значение за дружеството, няма никакъв проблем да го пуснем на свободна продажба, за да могат приходите да помогнат на дружеството.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Министър.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“, въпроси?
РОСЕН ИВАНОВ: Не.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
От името на „Движението за права“, господин Министър, аз нямам въпрос, но ще взема повод от въпроса на колегата Свиленски за бюджета. С колегите тук и с господин Чобанов си поиграхме доста, за да съставим едно разумно предложение за Министерството на транспорта. Не се прие, за съжаление. За БДЖ, за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ няма да говоря, но има нещо много дребно, което всъщност може да се окаже с голям заряд и това да са бюджетите на двете държавни предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“. Общо там бяха, ако не се лъжа, 1 млн. 950 хил. лв. – нищо работа, но това ги лишава от екзистенц минимума за функциониране. Няма охрана, няма нищо. Те няма ли да бъдат разграбени? Какво можем да направим, по-скоро ми е въпросът, за да не загубим много повече от тези 2 милиона на година, които са там. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Вие всъщност цитирате една сума, която е годишният разход на дружеството в изпълнение на неговите публични задачи. По-лошото е, че тази сума се трупа всяка една година, която следва, и ние нямаме получени средства от бюджета за изпълнение на тези публични задачи в продължение вече на четири години.
Дружеството си изпълнява функциите по публичните задачи, въпреки че го прави за собствена сметка, а държавата всъщност не ги обезпечава. Ще бъда абсолютно откровен. Тук спорът ни е отново с Министерството на финансите, тъй като те бяха със статут на държавни предприятия. Идеята преди 5 – 6 години беше да ги обособим като търговски такива. Впоследствие това не се случи. Те в момента се използват от Министерството на финансите като аргумент, че нямат определен статут на държавни предприятия, за да могат да им заплатят реално публичните задачи.
Истината е, че ние обаче 3 или 4 години подред внасяме докладни към Министерството на финансите да ги ситуираме отново като държавни предприятия. Те така или иначе изпълняват тези функции. Това не се приема. Това е спорът. Иначе дружествата продължават да си изпълняват публичните задачи. Става въпрос за „Транспортно строителство и възстановяване“, това са бившите Транспортни войски, съобщително строителство и възстановяване, където сумата е значително по-малка.
В крайна сметка справедливо е или да се прехвърлят тези публични задачи и някой друг орган да ги изпълнява, тоест да стопанисва тази техника или ако остане така, тази сума да бъде компенсирана от държавата. Защото в крайна сметка на всички им е лесно да третират дружествата като търговски, че те могат да се справят сами със ситуацията. Но, недай си Боже, да стане, както имахме няколко пъти в годините тежко бедствие или нещо по-сериозно, тогава именно тези публични задачи, защото те са свързани именно с военновременни запаси, с необходимост за действие при бедствия, при аварии, при тежки ситуации в държавата.
В практиката съм се убедил, че няма друга такава структура, която може реално на терен да ползва тази механизация, тези средства, които са предмет на публичните задачи. Неслучайно самите Вие може да видите в годините назад, ако център на внимание са били винаги свлачища, наводнения в пътната инфраструктура, повярвайте ми, същата тази, а и в пъти по-тежки ситуации са били в железопътната, но никой не го отразява, защото намираме механизъм да се справим. А се справяме, именно защото тези структури все още ги има. Моето вътрешно убеждение е, че те трябва да бъдат запазени и трябва да им се помогне, за да могат да осъществяват такива в тежки моменти тези си функции.
В противен случай рискуваме голяма част от транспортната инфраструктура да не можем най-малкото в бърз период или в кратки срокове да я възстановяваме при тежки ситуации – бедствия, наводнения, свлачища и така нататък.
Използвам случая, за да благодаря на Транспортна комисия. Нямам какво да кажа. Тук действително има едно неразбиране от страна на държавата относно публичните задачи. Нямам абсолютно нищо против тези публични задачи да бъдат поети от някое друго ведомство, само че никое друго ведомство не проявява интерес към тези публични задачи. Тези две компании ги изпълняват към момента със собствен ресурс. Те, знаете, че са с финансови проблеми. Няколко месеца са назад с изплащане на заплати, възнаграждения и така нататък. Хубаво е да се помогне на тези дружества. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, пак ще правим предложение.
Господин Дончев, имате ли въпрос към министъра?
Заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Министър, прави ми впечатление, че общо взето по една така доста чувствителна тема, свързана с концесията на летище София, едновременно се говори, но някак си от управляващите и от Министерството съответно не чуваме някакви конкретни цифри, параметри, информация относно това какво се планира, при какви условия, в какви срокове. Също така в бюджета някак не забелязахме дали фигурира някаква цифра, предвидена в евентуална бъдеща концесия? Бихме искали да ни запознаете какви са Вашите виждания по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Преди около месец подписахме договор с консорциум от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Стойността на договора е 500 хил. лв. от страна на Министерството и при успешна сделка така наречения „съксес фитим“, който е в размер – мисля, че беше или процент или 1,4 млн. лв., които не са за сметка на държавата, а ще бъдат заплатени от бъдещия, ако има такава сделка печеливш по този договор.
Към момента работят и Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, именно по тези анализи, които Ви интересуват. Там ще бъдат определени всички икономически, социални, финансови, екологични, юридически параметри по предстоящата концесионна процедура, ще бъдат максимално изцяло съобразени с новия Закон за концесиите. Искрено се надяваме, ако успеят в кратки срокове да приключат с анализите, а техният ангажимент е съответно да направят пълен мониторинг и да ни дадат критериите за провеждане на процедурата, да започнем тази процедура.
От там нататък няма смисъл дори ние да гарантираме прозрачността, при положение че Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие са основна мониторинговаща институция. Разбира се, всеки един от Вас по всяко едно време има правото да бъде максимално информиран за стъпките по тази процедура. Надявам се искрено да се намери най-добрият подходящ инвеститор – оператор за летището и то да си получи възможността за развитие.
Към момента нямаме готови анализи. Работят екипите на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие. Когато имаме такива доклади, съм готов да ги споделя с Вас и да Ви информирам какви параметри ще бъдат заложени.
Само като коментар мога да кажа, че процедурата, която беше спряна, по мнение на всички екипи, които в момента работят, се счита, че е била доста добре подготвена. Тоест данните, които са били подготвени, макар и чисто физически там да липсваха две години, защото нямаше данните за тези две години, се приемат като обективни и коректни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Не мога да кажа, че оставам напълно удовлетворен от отговора. (Реплика на министър Ивайло Московски.) Разбирам, но малко ми звучи като отдаден суверенитет, някой друг да решава за нас. (Оживление.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Дончев.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Само да кажа реплика.
Правихме ги със собствена експертиза. Тази експертиза беше от комбинация от експерти от Министерството на транспорта, Министерството на финансите, Министерския съвет, и то гарантирам, екипи от хора, които през последните 20 години са правили приватизационни и концесионни процедури. Хайде да махнем приватизационните, че са една мръсна дума, макар че и концесията по-голяма част от политиците е направихте мръсна дума. Тъй като ги правехме със собствен ресурс, по-голяма част от анализите беше: „Нещо правите зкулисно, непрозрачно! Не Ви вярваме, не можете! Не става!“, сега като дойдоха от Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие, сега пък сме си отдали суверинитета. Не знам, това е като вица „Светльо, угаси лампата“. Кое да направим? Кажете кое е правилно, и това ще направим!
АНДОН ДОНЧЕВ: Нашата позиция е била винаги, че просто не трябва да даваме едно печелившо предприятие, трябва да си го съхраняваме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Дончев, благодаря Ви! Не влизайте в диалог!
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е изключително… и всеки има право на мнение. Тук може да спорим чисто принципно. Това, че нещо е печелившо, не значи, че се управлява по най-добрия начин. Тук няма никакво значение кой го управлява, ако то може да бъде управлявано още по-добре, с още по-добри параметри като приходи за държавата и аз съм убеден, че ще стане така. Не виждам причина.
Между другото това е интересно и трябва да Ви го споделя, понеже има дело в Бюрксел, знаете, че там има подадена жалба от „Раян ер“ срещу „България ер“, заради това че техните дългове са нерегламентирана държавна помощ. Това не отговаря на истината, защото тези дългове са актувани, съответно след като са просрочен, се начисляват лихви, и то от порядъка на основен лихвен процент плюс десет пункта. Както и да е. Това ще си върви като процес.
Но има едно тълкувателно решение от Европейския съд, което е много интересно да знаете. Това тълкувателно решение от Европейския съд, и това между другото колегите от БСП най-ясно ще го разберат, защото те са заложили навремето, когато трябва да се сключва договор между държавния превозвач „Български държавни железници – Пътнически превози“ и държавата, това да става през процедура. То и към днешна дата е така. Ние правим процедура, на която в случая се явява само „БДЖ – Пътнически превози“, но теоритично може да се яви всеки друг, който притежава влакове и може да вози пътници.
В случая с летище София имаме същия коментар и тълкувание на Европейския съд, че ние като държава е много възможно да изкривяваме пазара, номинирайки оператора летище София като оператор на това летище. Тяхното тълкувателно решение е в посока на това, че ние трябва през прозрачна, отворена, обществена процедура да номинираме оператор на летище София. То не е задължително да бъде държавното предприятие „летище София“. Ако действително се стигне до някакво такова решение, ние сме длъжни да се съобразим с него, както колегите от БСП са се съобразили да правят процедура за „БДЖ – Пътнически превози“. Тогава трябва да правим процедура за избор на оператор на летище София. Преставете си, че се появи кандидат, който ще даде по-добри параметри от държавния оператор! Какво правим тогава? Такъв е Европейският закон. Тогава отстъпваме ли суверинитет?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Свиленски.
От парламентарната група на ГЕРБ има ли въпроси? Няма.
От парламентарната група на БСП?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Московски, тези неща не си ги мислете много, че ако не е концесията, ще отстъпим на… (Реплики на министър Ивайло Московски.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ние как ги загубихме, разбрахме. Лошото е, че разбрахме Вие как ги спечелихте, което е по-лошото. (Оживление.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това не е тема на заседанието на Комисията по транспорта. (Реплика на народния представител Александър Паунов.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (към народния представител Александър Паунов): Чисто транспорта тема, защото ако знаеш колко транспорт върви покрай изборите и колко трафик, както казва колегата. Така че си е точно за нашата Комисия, но преди избори.
Господин Московски, преди няколко блицконтрола, може би предния или по-миналия, Ви зададох въпрос дали с новото разписание на БДЖ има намаление на влакове. Тогава Вие казахте, че няма и че разписанието е такова, каквото е било през 2017 и 2016 г. След стартирането обаче на новото разписание, се оказа, че има промени и има спрени влакове.
Сега въпросът ми е: тогава ли ни дадохте невярна информация, ако мога да бъда точен, или оттогава досега се е случило нещо, което е наложило? Но каквото и да се е случило, не мога да си обясня това, което се е случило миналата седмица на Централна гара – да продавате билите за несъществуващи влакове.
Може да намалите, защото няма влакове, защото няма машинисти, защото няма локумотиви, всичко! Защото „комунистите вадят вагоните и дигат релсите“. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви за тишина! Господин Паунов, не се подвеждайте!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Обяснете ми обаче с какъв акъл касиерките на Централна гара напълниха цял влак с пътници и накрая се оказа, че такъв влак няма и те трябва да слязат на гарата обратно? Това е, разбира се, следствие на всичко, което се случва, но въпросът ми е наистина: защо са намалени влаковете и ако са намалени, поемате ли ангажимент, както преди две години, за да не се стига до протести, стачки и ходене по Горна Оряховица, Мездра и къде ли не другаде, да възстановите разписанието такова, каквото очакват българските граждани? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Кой ще отговори?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Аз ще дам думата на колегата Велик Занчев да влезе в повече детайли. Признавам си, че чак такава конкретика нямам. Не е коректно, в смисъл само Сашо е комунист и всичко насочихте към него! Никой не обвинява нито комунисти, нито нищо. (Оживление.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Премиерът! Аз цитирам само примиера. Вече не си позволявам даже да интерпретирам, защото съдебните дела са доста скъпи. Затова само цитирам. (Реплики.)
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: …готините колеги да натоварим с вина.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, господин Министър, не подражавайте открито на комунистите!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Малко по-коректно да влезем в информацията, защото тя има и спекулативен елемент в така представената информация. Става въпрос за влак в неделя вечер от София за Копливщица ли беше или за Карлово?
Първо, самата дума „пълен“ влак с пътници, дори мен ме изненадва, защото обикновено в това направление се возят от 8 до 12 човека. Продадени билети за пълен влак в неделя вечер от София за Копривщица, ако има през годината такова събитие, вероятно става въпрос, ако има събор или сбор на Копривщица, или някакво такова нещо, което според мен в неделя вечерта не е имало в Копривщица? Пълен влак от София в неделя вечер за Копривщица!? Можем да извадим конкретна справка колко билета са били закупени. Факт е, че има закупени билети, но и на мен ми идва вповече. То, ако бяха така пълни влакове за Копривщица и за който и да е град, щяхме да се радваме.
Нека все пак да конкретизираме, че влакът, за който става въпрос, първо, не е бил пълен, препълнен или какво и да е. Имало е закупени билети, факт е.
Сега ще дам думата на колегата да обясни точно какво е станало, но по моя информация действително не е проведен този транспорт, за който са продадени билетите. Съоветно пътниците са били извозени, да кажем, със следващ влак или предложено трансбордиране, колегата ще обясни. Дайте сега да не говорим такива неща, че в неделя вечер от София за Копривца е имало препълнен влак с пътници. Такова нещо не съществува. Извън реалните неща е.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Занчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо да отговаря за графика за движение на влаковете. Да, наистина в момента се изпълнява на 91%. Но имаме закъснели влакове. Две са основните причини – остарелият подвижен състав и проблеми някъде с инфраструктурата. Но имаме вече приключили обществени поръчки за ремонт на локомотиви. Пред финал е първият етап за ремонт и поддръжка на 50 мотрисни влака „Сименс“.
Така че в най-скоро време графикът за движение на влаковете ще бъде регулиран. Както знаете, локомотивите са над 45 години и има нужда от капитални ремонти, тъй като такива не са правени от 22 години. През месец януари стартира процедура за 30 капитални ремонта на 40 серии локомотиви.
Що се отнася до въпроса за отменени влакове – да, наистина мога да Ви цитирам влакове с много ниска рентабилност. Примерно два броя влака София – Банкя, но остават осем броя влакове, така че пътникопотокът е обхвант. Навсякъде влаковете са съобразени с пътникопока. (Реплика.) Ето, затова започвам с Банкя, за да може… (Оживление.) Един брой влак Лакатник – София, само за вечерните часове, тъй като се возят по трима-четирима пътника. Остават 20. Един брой Копривщица – Карнобат. От седем остават шест броя влакове. Два броя за Стара Загора – Карлово, от десет влака остават осем, тъй катото рентабилността клони към нула. Два броя за Стара Загора – Ямбол.
Всъщност основното е, че тези промени са направени във връзка с това, че пътуват по няколко пътника и рентабилността е нулева. Това е така нареченият „проблем“ с отмяната на влаковете. Това са отменените влакове, които бяха в графика за движение на влаковете. За празниците – Коледните и Новогодишните, нови извънредни влакове не са предвидени, но увеличаваме съставите на влаковете, така че пътниците да се возят конфортно и да бъдат отвозени всички пътници на Железницата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, разбрахме. Премиерът не дава пари, но спряхме влаковете от Банкя.
Господин Данчев, заповядайте за уточняващ въпрос.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да уточним този влак конкретно от София до Копривщица бил ли е пълен? (Реплика.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, обяснете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Това е едно.
И, второ, тъй като в момент правим новата билетоиздаваща система в тестови статус, в момента я експлоатираме на шест гари, и от там се е получил и този проблем. Така че занапред няма да има такива проблеми.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Данчев, Вие сте – уточняващ въпрос.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам думата за реплика по отношение отговора на господин министъра, тъй като ние зададохме няколко въпроса в рамките на парламентарния контрол, свързани с графика за движение на влаковете. Въпросът, който отправи и господин Свиленски към министъра в рамките на блицконтрола на едно предишно заседание през месец октомври – ще припомня то беше съвсем скоро, няма два месеца от тогава, във връзка с графика за движение на влаковете, получи отговор, който ще си позволя да цитирам и който все пак министърът смятам, че трябва да отговори в рамките на настоящото заседание, защото наистина не е добре да получаваме едни отговори за парламентарния контрол и тук, в билицконтрола, а след това нещата да се оказват съвсем различни.
Ще цитирам само, то е едно кратко изречение. Отговорът с една дума тогава беше, че няма промяна в графика за движение на влакове – това, което цитира господин Свиленски и че няма намалени или спрени влакове. Всъщност отговорът сега да разбираме ли, господин Министър, от Вашето изказване, че това не е вярно и че има промяна в графика за движение на влаковете? Ще Ви помоля наистина за отговор с „да“ или с „не“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, да зададе и господин Свиленски уточняващия въпрос и да отговорите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, сега дали е бил пълен, или не е бил пълен влакът за Копривщица,това не е толкова важно. Важното е, че има продадени билети за несъществуващ влак. Важното е, че осем човека, а и един човек да е, отношението, което са почуствали тези осем човека, не го пожелавам на никого. Защото тези осем човека може би никога няма да се върнат повече в „Български държавни железници“ или поне няма да си купят билети, ако се върнат.
Относно намаляването на влаковете, наистина държа да отговорите и на въпроса, който колегата Данчев зададе. Това, което ме притеснява, че както чух от информацията, 10% са намалени влаковете – от 10 на 9, от 10 на 8, от 100 % изпълнява се на 91%. Така казахте. Тоест ако ние продължаваме с тези темпове, а те са такива не отсега – с по 10% на година, в рамките на 5 – 6 години БДЖ е приключило и няма нужда да се връщаме на първия въпрос с купуването на нови влакове. Ако спираме влакове затова, че има критично малко хора според БДЖ, то неудобните влакове водят тази политика, която се води – веднъж, качество на услугата; втори път, да не са редовни; трети път, хайде, този случай с Копривщица – дали да си купи билет, пък да няма влак; четвърти, да тръгне, пък да се счупи влакът, да ги извозват с автобус. Просто хората трябва да са доста упорити и доста привърженици на БДЖ, за да продължат да използват тази услуга и ние да не правим нищо, за да ги привличаме, и да казваме: тази година – с 9%, другата – пак с 9%, и леко-полека то ще си замине. Вас ако Ви сложа на една спирка, на която не минава рейс, ще чакате ли, господин Министър? И колко време ще чакате? Нали все пак някой ще мине да Ви каже: „Какво правиш тук?“
Така че молбата ми наистира е – възстановете разписанието доколкото е възможно с каквито и средства да струва това нещо, защото процесът е едно кълбо. Ако не спре процесът на спиране на влакове, пътниците си отиват. След това и да купим новите влакове, няма кой да се вози на тях. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Какво да кажа? Притискате ме много по тази тема и в този случай няма много какво да се оправдавам, защото цялата Транспортна комисия единодушно искаше да защити по-добри параметри в рамките на бюджета и в крайна сметка е ясен случаят. По-скоро аз се чувствам виновен, че в лицето на изпълнителната власт не съм защитил тези по-добри параметри. Истината е, че не успях.
В крайна сметка, ако това е тема, няма никакъв проблем да се оттегля. Въпросът е, че принципно сте абсолютно прави. Дали един, пет, шест, осем човека ще се возят, няма никакво значение, дори само един да е, при положение че има като разписание такъв влак, той е длъжен да си изпълни функцията и задачата.
В случая, знаете, че има лятно и зимно разписание. Сега тук не се отричам от думите си, но ситуацията тогава, когато ми е бил зададен въпросът, е била такава, че не е имало необходимост да се отменят влакове. При въвеждане на зимното разписание колегите са направили анализи.
В крайна сметка действително има влакове, които се возят с нула или един човек вътре, или двама. Това вече е в много сериозна щета на железниците като разход. Както се казва, по-добре да му платя таксито на човека, за където ще пътува, вместо целият влак да се движи по това направление.
Направленията, които колегата изчете, са общо взето направления, които обслужваме с железници, намалени са. Пак може да ги повторим: София – Банкя от 10 остават 8 влака, в смисъл два влака са махнати и те са махнати в часове, където наистина няма никакъв пътникопоток. От 20 влака, които се движат в направление Лакатник – София, 19 са останали, един влак сме махнали. Копривщица – Карлово от 7 влака остават 6, само един влак е махнат. Пак казвам, в часови диапазони, където никой не се движи, наистина е само разход.
Но приемам, прави сте. В случая какво да кажа? При положение че всички Вие сте защитили и сте настоявали да има по-добри параметри за модернизация, обновяване на Железницата, приемам в случая, че не съм си свършил работата в изпълнителната власт. Какво да Ви кажа? Не съм излъгъл като съм казал тогава, че няма промяна в разписанието на влаковете. Касаело е лятното разписание, сега идва зимното – колегите са направили коректни анализи, че през зимния период в тези часови диапазони, където са махнали по един или по два влака, няма пътници. Сега да возим, да търкаляме влаковете без никой вътре, не е хубаво.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВ: Господин Свиленски е прав. Дори един пътник да има, щом го има в разписанието този влак, той е длъжен да си изпълни разписанието. В случая става въпрос за техническа некоректност от страна на системата. Доколкото знам, всичките пътници час по-късно са извозени, за осем човека става въпрос. Добре, осем, осем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Живков каза, че няма въпроси. Ние нямаме въпроси.
Единствено като спират в Стара Загора влаковете, поне за Тулово нещо ще измислим ли? Няма ли автомобил – се оплакват хората там? Тулово – Чумерна, има ли проблем?
Господин Дончев, имате ли въпрос? Не.
Приключихме, изчерпахме с това първа точка.
Благодаря Ви, господин Министър – нещо, ако искате, да кажете на Комисията.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да Ви пожелая да сте живи и здрави! Няма да се виждаме до празниците. Искрено пожелавам на всички хубави празници, най-вече – да сте здрави!
Действително абсолютно съм сериозен във всички години, които съм бил министър, никога не съм вярвал, че толкова конструктивна, обективна и позитивна Транспортна комисия може да има българският парламент. Вероятно сме за пример. Уверявам всички колеги, дай Боже, това да даде вариант и шанс на сектора да получи приоритетност и развитие.
Пожелавам Ви весели и хубави семейни празници на всички! Да сте живи и здрави!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И на Вас също Ви пожелаваме да сте живи и здрави! Здраве и берекет на Вас и семействата Ви! Благодарим.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. – второ гласуване.
Гости по тази точка са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Димитров – директор-дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Жанета Рогова – началник-отдел в дирекция „Правна“ в МТИТС, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Андреана Атанасова и госпожа Ирина Романска – членове на КРС, госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“ в КРС, госпожа Цветелина Севлиевска – директор на дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис“ в КРС, госпожа Детелина Кръстева – директор на дирекция „Пазарно регулиране“ в КРС, госпожа Клементинева Денева-Върбанова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на отбраната, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво и енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, господин Иван Маринов – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ в Министерството на енергетиката, госпожа Гергана Пенева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“ в Министерството на енергетиката, и представители на енергоразпределителните дружества, на мобилните оператори, на браншовите организации в областта на електронните съобщения.
Добре дошли!
На Вашето внимание представям за второ гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
„Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура“.
Правя предложение да се подкрепи текстът на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания?
Представителите на министерствата, Комисията! подкрепяте ли наименованието на закона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Гласували 21 народни представители: за 21, против и въздържали се няма.
Приема се.

„Глава първа – Общи положения“.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Министерствата, Комисията! Подкрепяте ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме така направеното предложение за Глава първа.
Гласували 21 народни представители: за 21, против и въздържали се няма.
Приема се.

Член 1.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 1, като в ал. 1, т. 6 се заличава, а в ал. 2 думите „Разпоредбите на закона“ се заменят с „Този закон".
Министерствата, Комисията!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата! Имате ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията по чл. 1.
Гласували 21 народни представители: за 14, против и въздържали се 7.
Приема се чл. 1.

„Глава втора – Цели и принципи“
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Министерствата, Комисията! Подкрепяте ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания?
Уважаеми колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора „Цели и принципи“.
Гласували 21 народни представители: за 14, против и въздържали се 7.
Приема се.

Член 2.
Предлага се да се подкрепи текста на вносителя за чл. 2, като в т. 3 думите „съобразени с“ се заменят със „съгласно“, а в т. 6 думата „посредством“ се заменя с „чрез“.
Становище на министерствата и Комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Не виждам желание за изказване.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване чл. 2.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Член 2 е приет.

Член 3.
Предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Предлага се да не се подкрепи предложението. Предлага се да се подкрепи текстът на вносителя за чл. 3, като в ал. 3 думата „одобрена“ се заменя с „определена“ , а в ал. 8 думите „органа по чл. 81“ се заменят с „Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък „Комисията“.
Господин Тишев, заповядайте!
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Предложението, което сме направили в чл. 3 като начало ал. 4 да отпадне, тъй като тук се коментират определенията за предоставяне на достъп до физическата инфраструктура. Сега обърнете внимание, ал. 4 на чл. 3 казва следното:
„(4) Цените, които мрежовите оператори могат да определят за предоставяне на достъп до или за съвместно ползване, право на преминаване, за координиране, съгласуване или за други дейности по този закон, отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност.“
След това в ал. 5 казва следното:
„(5) Мрежовите оператори на физическа инфраструктура определят цени – което коментира и предната алинея – за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване, съгласно методика, одобрена с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“
Тоест тези две алинеи влизат, как да кажа, в противоречие и мотивите, които сме дали като предложение за отпадане на ал. 4, са, че има противоречие при определяне на цените за достъп и разполагане, като, от една страна, мрежовите оператори сами определят размера им, включвайки всички разходи, свързани с дейността. А, от друга страна, трябва да се съобразят с методиката за определяне на цената. Според нас е редно да остане само методиката, която да отразява обективните разходи, които, от една страна, не са платени от крайните клиенти на основната дейност на мрежовите оператори, а от друга, гарантира изпълнение на задължението за забрана на антиконкурентното кръстосано субсидиране.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Заместник-министър и от Комисията, заповядайте за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителите. Съгласни сме с редакционните изменения, предложени от комисията. Ако искате повече детайли…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Божков, ако иска нещо да добави.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние също подкрепяме текстовете на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
РЕПЛИКА: А как се обяснява това с отпадането?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпреки всичко, аз може ли да попитам – все някой да ни обясни за ал. 4 и ал. 5, след като са едни и същи, как ще се процедира? Защо се отхвърля това предложение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Колежката ще Ви даде отговор.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте!
ЖАНЕТА РОГОВА: Добър ден!
Искам само да кажа, че според нас двата текста – на ал. 4 и ал. 5, не са в противоречие. Разбира се, мрежовите оператори си определят цените, но при това определяне те трябва да се съобразят с методика, в която са изложени определени принципи. Тоест определянето не е произволно, а въз основа на някакви правила, които ще бъдат установени с посочената методика. За да се създаде методика, е необходима законова делегация, тоест подзаконовият акт трябва да бъде включен в закона, така че министърът или който бъде определен като орган, да може да го издаде. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тишев?
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Кой в крайна сметка определя цените?
ЖАНЕТА РОГОВА: Цените, в крайна сметка, ги определя мрежовият оператор, но той ги определя като спазва правилата, посочени в методиката. Това са ал. 4 и ал. 5, които не са в противоречие.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: въпросът ми е като реплика. Може да възникне ситуация, в която който и да е мрежовия оператор има различни разходи за поддържане на физическата инфраструктура. Министерството, защото то ще определи методиката, е заложило някакви параметри. От там нататък ако примерно операторът определи цени, които дори да излизат от тази методика, той казва така – ето, в закона пише: „Аз трябва да отразя всички разходи“. Даже не пише, че трябва да ги доказва. Тоест едната с другата алинея си противоречат. Хем всички разходи вкарваш, хем има методика, която те ограничава, обаче законът ти дава право да отразиш всички разходи. Кое е по силно – законът или методиката?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ако ми позволите, да поясня – тези, които сме по-стари, си спомняме, че имаше едни средноотраслеви цени, които се формираха разходоориентирани плюс средна норма на печалбата. Даже в по-старите варианти на закона го имаше това нещо. Тук колегите са се постарали точно така. В началото, ако видите ал. 4 – това говори за разходоориентираност, а тя ще бъде конкретизирана принципно в тази методика, която ще определя. Тя, методиката, ще определя рамката. Мисля, че това е логиката, която са следвали колегите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Божков.
Други изказвания?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тогава не може ли да съберем в една ал. 5 предложенията, за да не се дели. Тоест да не стъпва някой в различни моменти на различни алинеи, да се обединят в една алинея – в ал. 4, и да се изредят хипотезите. Защото така допускаме различни оператори да използват различна точка от закона. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Колчева.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Аз съм представител на ЕVN.
СВЕТОЗАР ИЛАЗОВ: А аз – на „Енерго Про“. Ние сме участвали в писането на въпросните текстове. Всъщност ал. 4 отразява разходите и всъщност това, което трябва да съдържа въпросната методика. Именно поради тази причина съществува ал. 4 и според нас тя трябва да остане в текста на вносителя.
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: В този смисъл ние също изразяваме несъгласие с така направеното предложение. EVN всъщност е входирало днес и писмено становище по всички текстове, които са предложени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, разбрахме становището.
Други изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на енергетиката внесе свое становище по тези текстове, предполагам, че го имате.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, всички народни представители.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Специално по това предложени искам да изразя становището на Министерството – ние също подкрепяме текста на вносителя, който е в ал. 4. Подкрепяме принципа операторите да определят цените, тъй като има специфични за всяко едно съоръжение – разходите за придобиване и експлоатация са специфични, така че операторът е този, който трябва да определя цените. Да не говорим, че неговата основна дейност подлежи на друга регулация по Закона за енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да отпадне ал. 5 тогава. Може ли да отпадне ал. 5? Само те да си определят и да няма методика?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Не виждам други изказвания.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, мен ме интересува все пак кой е вносител на този законопроект. Защото тук идват представители на електроразпределителните дружества и казват: „Ние писахме текстовете“. Аз отказвам да гласувам текстове и закони, които са подадени на народни представители от фирми, независимо от кой бранш. Не може това да влиза и да се записва в стенограмата! Ние все пак сме представители на българските граждани! Няма как някой народен представител да преподписва текстове, които ние сега да гласуваме! А и от Министерството да казват, че те трябвало да си определят цените, без значение кой, защото ние, едва ли не, не разбираме в Министерството примерно. Тези цени могат да си ги променят колкото си искат, а утре – защо това било скъпо, защо онова било скъпо! Нали хората после идват пред парламента, не ходят пред ЧЕЗ и пред EVN.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Тишев и на господин Ерменков по чл. 2.
Гласували 21 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 3 с неприетите предложения в редакцията на Комисията, ще го прочета още веднъж:
„Да се подкрепи текста на вносителя за чл. 3, като в ал. 3 думата „одобрена“ се заменя с „определена“ , а в ал. 8 думите „органа по чл. 81“ се заменят с „Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък „Комисията“.“
Гласували 21 народни представители: за 11, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.

„Глава трета – Достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура“.
Има предложение да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Министерствата и Комисията, подкрепяте ли наименованието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Наименованието на Глава трета е прието.

„Раздел I – Единна информационна точка“.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Министерствата и Комисията, подкрепяте ли предложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Раздел I – „Единна информационна точка“.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Наименованието на Раздел I e прието.

Член 4.
Предлага се да се подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция за чл. 4:
„Чл. 4. (1) Функциите на Единна информационна точка се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него лица.“
Заповядайте!
СПАС ПАНЧЕВ: Господин Председател, имам предложение. Всеки от нас има текста, можем да го четем и предлагам да не четем тези текстове. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, доста е.
ИВАН ВЪЛКОВ: Когато има приети предложения, господин Панчев, може да не ги четем, или са направени такива няколко от алинеите или членовете. Но при положение че имаме основна промяна, до момента се съобразявахме с това нещо и не ги четохме – три текста не прочетохме, просто сме задължени, защото след това може да се получи оспорване на този текст. Ние от Правна дирекция имаме човек – ако той каже, че може да не ги четем, да не ги четем. Аз нямам нищо против.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте от Правна дирекция да кажете да ги четем ли тези изменения?
АННА ЕМАНУИЛОВА: По преценка на Комисията е, когато е раздаден материалът и го има пред себе си. Както прецени Комисията.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Съгласно чл. 84, ал. 1: „Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.“
В останалите случаи трябва да се четат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Какво предлагате – да ги четем ли?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да се четат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре – щом има възражения, четем ги. Четем ги! Приключихме разговора. (Реплики.)
Моля Ви за тишина!
Член 4. Има правно-техническа редакция. Затова трябва да я изчета:
„Чл. 4. (1) Функциите на Единна информационна точка се изпълняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него лица.
(2) Единната информационна точка осигурява достъп на мрежовите оператори до информация за:
1. процедури и нормативни актове, регламентиращи разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и изграждането и ползването на физическа инфраструктура, включително за органите, компетентни да издават съответните актове, и таксите за издаването им;
2. съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на мрежи, включително високоскоростни електронни съобщителни мрежи;
3. планирани или текущи дейности по строителство, разполагане и монтаж съгласно чл. 39, ал. 2;
4. образци на документи, необходими за получаване на разрешения или други актове, свързани с изграждането на физическа инфраструктура, образци на документи за уведомления за разполагането на мрежи и образци на заявление за получаване на права по чл. 20;
5. критерии и срокове, при които достъпът до информацията по т. 2 и 3 може да бъде предоставен, ограничен или отказан, включително мотивите за налагане на ограничения или отказ;
6. данни за контакт с компетентните органи по т. 1 и мрежовите оператори, която информация да позволява установяването на директна връзка с тях, включително информация за конкретните правомощия на органите, свързани с планирането, проектирането, разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и изграждането на физическа инфраструктура;
7. данни, включително графични, за съществуващите електронни съобщителни мрежи;
8. обявления по чл. 20, ал. 4.
(3) Единната информационна точка осигурява възможност за попълване и подаване по електронен път на заявления и всички други документи към тях, необходими за издаването на съответното разрешение за изграждане на физическа инфраструктура и за разполагането, поддържането и подобряването на електронни съобщителни мрежи, както и за получаването на информация за хода на процедурата по разглеждането им от компетентните органи.
(4) Информацията по ал. 2 се предоставя на Единната информационна точка и се поддържа актуална от държавните органи съгласно тяхната компетентност, и от мрежовите оператори, както следва:
1. компетентните държавни органи по ал. 2, т. 1 – информацията по т. 1, 4 и 6;
2. Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общинските и областните администрации — информацията по ал. 2, т. 1 – 6;
3. мрежовите оператори – отнасящата се за тях информация по:
а) ал. 2, т. 2 съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от този закон;
б) ал. 2, т. 3 съгласно Глава пета, Раздел I;
в) ал. 2, т. 6 и 7;
4. органите на Дирекцията за национален строителен контрол информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 6, съгласно функциите им по Закона за устройство на територията.
(5) Органите на изпълнителната власт, държавните предприятия, а в случаите по чл. 20, ал. 3, т. 2 – мрежовите оператори, публикуват чрез Единната информационна точка обявления за предоставянето на права по чл. 15, ал. 1 и по чл. 17, ал. 1 върху съответната физическа инфраструктура по реда на чл. 20, ал. 4.“
Министерствата и Комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Съгласни сме с предложената редакция по чл. 4.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Летифов, процедурно пак се връщам на предложението на господин Панчев. Аз следих внимателно текста по вносител и открих, мисля, една дума разлика. Ако е възможно, когато има такава техническа редакция, просто да ни обясняват колегите, които са правили редакцията, само коя е редакцията и изчитаме члена, който е редактиран. Наистина няма смисъл от такъв тип четене.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, разбрах, господин Данчев.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Има такава възможност и е прилагана такава практика – да се чете само членът, който е променен, със съответната промяна, а другото да се прилага. Това е правено.
Господин Вълков, Вие?
ИВАН ВЪЛКОВ: Нямам нищо против, казах Ви и одеве. Ние обаче не знаем в случая какво е променено. Трябва да бъде прочетено, за да разберем какво е променено и начинът, по който ни е представено, е да ни се чете. По-нататък аз открих в чл. 7 – имаме предложение по реда на чл. 83 чрез предложение от народен представител и който от нас го припознае примерно, може да бъде прието. Има различни практики. В момента се ползват различни практики и ние ако предварително не сме прочели текста, няма да знаем какво гласуваме. В това беше смисълът.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В такъв случай нека от дирекция „Правна“ да казвате къде са промените, какво ги налага и да четем само този текст и да дискутираме само този текст.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако ги чета, ще спестим повече време, вместо да даваме думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, това е така.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това, с припознаването по чл. 83, е друга форма. Там вече трябва да има. (Реплики.)
Добре, приключихме.
Подлагам на гласуване направеното предложение с редакциите по вносител за чл. 4.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Член 4 е приет.

Член 5.
Правя предложение да се подкрепи текстът на вносителя за чл. 5, като в ал. 2 думата „оправомощени“ се заменя с „определени“, а в ал. 3 думите „включени в обхвата“ се заменят с „по смисъла“.“

Член 6.
Правя предложение да се подкрепи текстът на вносителя за чл. 6, като в ал. 1 думите „в съответствие с“ се заменят със „съгласно“, а в ал. 2 думите „органа по чл. 81“ се заменят с „Комисията“.“
Министерствата и Комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме редакционните промени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата по чл. 5 и чл. 6. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 5 и чл. 6 по вносител с направените корекции.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приемат се.

Преминаваме към Раздел II – „Достъп до минимална информация за съществуваща физическа инфраструктура“.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Министерствата и Комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел II – „Достъп до минимална информация за съществуваща физическа инфраструктура“.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приема се.

Член 7.
Най-напред ще изчета предложението, което трябва да се припознае, и след това да бъде припознато, за да стане ясно.
Тук правя предложение да се подкрепи предложението на Комисията и да се подкрепи по принцип текста на вносителя с тази редакция, а именно:
„Чл. 7. (1) За целите на заявяване на достъп до физическа инфраструктура по чл. 15 и 17 мрежовите оператори имат право на минимална информация относно съществуващата физическа инфраструктура, намираща се в района, в който планират разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи.
(2) Минималната информация по ал. 1 включва:
1. местоположение и/или трасе на съществуващата физическа инфраструктура;
2. вид на физическата инфраструктура и начин на ползване;
3. наименование, адрес, адрес на електронната поща и телефон за контакт с мрежовия оператор, който стопанисва (управлява) физическата инфраструктура.
(3) Достъпът до минималната информация по ал. 2 се осигурява чрез Единната информационна точка по електронен път.“
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Иван Вълков, ще припознаете ли предложението?
ИВАН ВЪЛКОВ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Станислав Иванов? Колегите?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложението е припознато от народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Министерствата и Комисията, по предложението на народните представители по чл. 83 от Правилника?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме, да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Комисията за регулиране на съобщенията – също, от Министерството на енергетиката – също.
Уважаеми колеги, имате думата.
Никой не заявява желание за изказване.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители по чл. 83, ал. 5, т. 2.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 7 с приетите редакции.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приема се.

Член 8.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 8.
Член 9.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 9.
Член 10.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 10, като в текста преди т. 1 думите „компетентните държавни органи и органите на местно самоуправление“ се заменят с „органите от обществения сектор“.
Министерствата, Комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата за членове 8, 9 и 10.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, имам въпрос по отношение на чл. 10. Този, който е направил предложението за промяна в текста на чл. 10, тоест думите „компетентни държавни органи и органите на местно самоуправление“ да се заменят с „органите от обществения сектор“ да ни обясни защо е направена тази промяна и какво се цели с нея.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Правна дирекция?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Промяната се налага във връзка с определението, което е дадено в Допълнителните разпоредби на органи от обществения сектор и което е в по-широкия смисъл на думата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Вълков?
ИВАН ВЪЛКОВ: Не ми е много ясно какво означава „органи от обществения сектор“ и какво включват освен държавните органи и органите на местно самоуправление? Какво друго е пропуснато в това определение? Може да е някакъв частен обществен субект, който трябва да дава информация.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, мога да изчета определението:
„Орган от обществения сектор“ е орган на държавна власт, включително териториалните му поделения, орган на местното самоуправление, публично-правна организация, както и техни обединения.“
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Там беше дадено определение.
ИВАН ВЪЛКОВ: Това означава ли, че във всички текстове по-нататък, където имаме думите „компетентни държавни органи и органи на местно самоуправление“ са заменени с органите от обществения сектор за уеднаквяване на текстовете?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, ще вземете ли отношение?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Не е необходимо.
ЖАНЕТА РОГОВА: Да, ако позволите, ще взема отношение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Позволяваме.
ЖАНЕТА РОГОВА: Предложението е приемливо, доколкото в чл. 9 задължението за предоставяне на информация, е „органите от обществения сектор, които в изпълнение на своите задължения, разполагат с данни за планирана за изграждане физическа инфраструктура, както… предоставят достъп до тези данни по електронен път“.
В чл. 10, който е за промяна на данните, вместо да се реферира само към държавните органи и органите на местно самоуправление, е посочено, че всеки, който е предоставил такива данни, при наличие на изменение в тях да бъде така добър да ги актуализира. В този смисъл предложението не е неправилно. Дори има по-добра симетрия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Рогова.
Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз имам един въпрос. Като подкрепям колегата Вълков, въпросът ми е все пак според мен това не е правно-техническа, а смислова промяна. Защото е ясно кои са компетентните държавни органи и органи от местно самоуправление. С тези публично-частни еди-какви си организации вече е ясно. Това нито е внесено от вносителите, нито виждам подкрепа от авторите и оставам малко притеснен.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това не е техническа промяна. Това е промяна по същество.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ако някой от колегите го припознае, да каже.
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз ще го припозная, господин Председател. Мисълта ми беше, че кой и по какъв начин решава коя промяна е правно-техническа и коя е по същество. Няма такава. Ние затова искаме обясненията. В крайна сметка сме нямали време да се запознаем с целия този огромен доклад.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Обръщам внимание, че поправките, за които говорим, не могат да бъдат правно-технически, а само редакционни. Това е по Правилника. „Правно-техническа“ поправка няма в нашия Правилник.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 Иван Вълков и група народни представители за чл. 10.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
Правя предложение отново да гласуваме чл. 8, 9 и 10 с п приетата поправка в чл. 10.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Членове 8, 9 и 10 с направената поправка са приети.

Член 11.
Предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков.
Ще прочета текста, защото правя предложение да се подкрепи предложението, като се подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция за чл. 11 – тази редакция всъщност е предложението на народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков:
„Чл. 11. (1) Когато минималната информация по чл. 7, ал. 2 не е предоставена в Единната информационна точка по реда на чл. 9 и 10, мрежовите оператори я предоставят по писмено заявление на друг мрежов оператор, подадено чрез точката.
(2) В заявлението по ал. 1 мрежовите оператори посочват района, в който планират разполагане на елементи на мрежата.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя от мрежовия оператор чрез Единната информационна точка в срок до един месец от датата на получаване на писменото искане. Информацията се предоставя от мрежовия оператор възмездно, при справедливи, недискриминационни, пропорционални, прозрачни и предварително оповестени условия, като цената не може да надвишава цената, платима на Единната информационна точка за същата информация. Цената се заплаща от мрежовия оператор, подал заявлението по ал. 1.
(4) Единната информационна точка предоставя на оператора на електронна съобщителна мрежа достъп до информация по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(5) При промяна на данните по ал.1 мрежовият оператор е длъжен да предостави актуализирана информация по реда и в сроковете по чл. 10.“
Министерствата и Комисията, подкрепяте ли направеното предложение от народните представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не възразяваме.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Ясно е тук. Въпросът е да не може операторът на физическата инфраструктура да издевателства с някакви високи такси при предоставяне на информацията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Мисля, че е ясен текстът.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Това са мотивите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте!
ПЕТЯ КОЛЧЕВА: Като оператори, тоест като собственици на физическата инфраструктура и нейни оператори, възразяваме срещу това изменение в закона, тъй като фактически единната информационна точка само администрира базата данни, тя не създава информацията.
Има опасност в случая при подадено заявление от един оператор на електронни съобщителни мрежи ние да бъдем принудени да направим специални заснемания на съществуващата мрежа, които не са налични при нас към момента на подаване на заявлението, съответно да бъдем принудени да направим допълнителни разходи, само и единствено в полза на конкретен оператор на електронни съобщителни мрежи. Тези наши разходи няма как да бъдат възстановени, те не следва да бъдат натоварени и върху потребителите на услугата електроразпределение. Тоест в случая става дума за очевадна държавна помощ, която като бъдем принудени нашите разходи, разходите, направени за сметка на определен оператор на електронна съобщителна мрежа, да бъдат натоварени на потребителите на електрическа енергия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, стана ясно.
Господин Божков, ще вземете ли отношение?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не, ние подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте от Министерството на енергетиката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Становището на Министерството на енергетиката по отношение на ал. 3 е, че също възразяваме срещу направеното предложение. Подкрепяме текста на вносителя, тъй като това, което е предложено, не е съгласно разпоредбите на чл. 4, § 4 от Директивата. Там няма изискване да има цените за предоставяне на информация да са същите за единна информационна точка. Единственото изискване е към условията да бъдат прозрачни, пропорционални и недискриминационни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.
БОЙКО ХАРЛОВ (Клуб 2000, НПО на малките и средни кабелни оператори): Нека да кажем, че тук се има предвид в тази точка, както е записано в чл. 11, че тази информация, за която трябва да бъде на цена, не по-голяма от определената в единната информационна точка, е била задължително да бъде представена от този мрежови оператор. Тук се третира само случаят, когато тя е трябвало да бъде предадена, а не е предадена, но е необходима. В този смисъл – не става въпрос за допълнителни разходи, а за разходи, които съответният мрежов оператор е трябвало да направи, респективно за да си даде информацията в единната точка, но той не го е направил. Само това да подчертая. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване – предложението на господин Тишев и господин Ерменков, което се подкрепя.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, господин Председател, но имам един въпрос, преди малко го зададох: Кой предлага да се подкрепи този текст, предложен от колегите народни представители?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние сме искали становища от всички, които присъстват, и сега те дават становище. Те подкрепят.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Божков каза, че предлага текста на вносителя. Не сме чули от Министерството не сме ги чули. (Реплики.) Не възразявате срещу текста, предложен от колегите Таско Ерменков и Николай Тишев, така ли?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Не, напротив, напротив.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Напротив, на вносителя казах.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Напротив, на вносителя.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Нека бъдем коректни – възразяваме против текстовете по предложението на съответния народен представител господин Ерменков.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Възразявате.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Възразяваме.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И на Министерството на енергетиката също.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Министерството на транспорта подкрепя, нали така? Тук имаме различни позиции.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това ми е идеята, господин председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние като ресорна комисия ще решим, а какво ще реши народното представителство е друга тема.
Господин Тишев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Само искам, за да е ясно какво гласуваме, да кажа – тази допълнителна такса, която се изисква от операторите на електронни съобщителни мрежи, тази информация, която те допълнително искат, по принцип трябва да е там. Защото там пише: „Когато минималната информация по чл. 7 не е предоставена…“, тоест който и да е от операторите на физическата инфраструктура там, било там то по принцип основно за БТК, за БТК говорим, включително за EVN и енергопреносните дружества, това, че те не са предоставили информацията – окей, ще се плати някаква такса, за да бъде предоставена, но нека тя да е в разумни граници, а не допълнително и така нататък. Нали затова, че те не са си свършили работата да предоставят единната информационна точка – това е идеята, и затова Министерството на транспорта подкрепя. Може би Министерството на енергетиката не подкрепя, защото те са в техния ресор. Но в крайна сметка това е заложено в закона, което трябва да бъде направено и това е допълнително. Въпреки това тези операторите на електронни съобщителни мрежи ще платят допълнителна такса. Защото не са си свършили работата по чл. 11, но да е в рамките на същата цена.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, предлагам да отложим за следващото заседание.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Министерството на енергетиката, заповядайте!
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да направя само едно пояснение. Ние не подкрепяме дружествата, ние не сме изобщо изисквали от тях становище. Ние подкрепяме дейностите в сектор „Енергетика“, така че те да удовлетворяват интересите на потребителите от тези дейности. Не искаме по никакъв начин вменяването на допълнителни задължения да пречат на дружествата да изпълняват основните си дейности. А не че подкрепяме техните икономически интереси. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам въпрос към колегата от Енергетиката. С какво Ви притеснява предложението на колегите Тишев и Таско Ерменков? Защото, хубаво Вие не защитавате техните интереси, но какво Ви притеснява тогава? Защо вземате страна?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Притеснява ни това, че разходите, които на тях ще им бъдат вменени, трябва да се покриват отнякъде, а техните основни разходи се покриват от цените на електрическа енергия.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: А другите оператори откъде покриват разходите? Да не ги покриват от космоса? Нали и те идват от потребителите? Хайде да си говорим малко по-открито и малко по-ясно кой-какво защитава. Защото техните разходи също идват от потребителите, те не идват от някъде другаде.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин Председател, тъй като има различни мнения и мисля, че това няма да е единственият текст, който ще е спорен, предлагам да отложим текста, а на едно от следващите заседания, защото ще загубим много време да се информират народните представители и да могат информиран ода вземат решение при гласуването си. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Искам да обърна внимание на представителя на Министерството на енергетиката… (Реплики.)
Ние гласувахме вече чл. 7. Той казва така: „За целите на заявяване на достъп до физическа инфраструктура“ трябва да се предостави „минимална информация“ в тази точка. Тя включва така, така и така. Член 11 вече казва: „Ако не са изпълнили чл. 7“, тоест ако те не са изпълнили закона, тогава всеки може да поиска информация и въпреки това да си плати. Въпреки че те не са изпълнили! Тогава ние казваме – нека да е в рамките на цената, която по принцип я даваме. Това е идеята. Тоест ние вече сме гласували, че те трябва да направят това.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Тишев.
Правя предложение чл. 11 да бъде отложен, тъй като рискуваме един текст да бъде отхвърлен заради неговото неразбиране. Това ще е голям риск. Така че правя предложение чл. 11 да бъде отложен за следващото заседание.
Моля да гласуваме.
Гласували 21 народни представители: за 21, против няма, въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към чл. 12.
Член 12.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 12.
Член 13.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 13
Член 14.
Правя предложение да се подкрепи текста на вносителя за чл. 14.
„Глава четвърта – Предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура“.
Предложението е да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел I – Общи правила за разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на свързаната с тях физическа инфраструктура“.
Предложението е също да се подкрепи текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Уважаеми колеги, предложението е за чл. 12, чл. 13 и чл. 14, наименованията на Глава четвърта и Раздел I.
Министерствата и Комисията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване изброените членове, наименованието на Глава четвърта и Раздел I.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приема се.

Член 15.
Предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Ерменков, което не се подкрепя.
Заповядайте, господин Тишев, да представите предложението.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да, аз ще го мотивирам, но въпросът е, като казвате, че не се подкрепят, все пак да казваме от кого. Защото миналия път се получи разминаване.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Гледаме Законопроекта, това са предложенията. А дали ще се приеме или няма да се приеме от Комисията, това е друго нещо. Има становища, с които разполагаме всички.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Процедура, господин Летифов.
Напълно подкрепям тук господин Тишев, защото това е подадено неправилно – „Предлага се да се подкрепи“ или „не се предлага“. Трябва да се прочете текстът, вносителят да го представи и от там нататък да се постави за гласуване на народните представители. Не може да се казва предварително дали ще се подкрепи, или няма да се подкрепи даден текст. (Реплики.)
Ако има работна група, тя да застане и да каже: „Ние го предлагаме“, за да се знае кой предлага това нещо. Ние нямаме нищо против. Трябва да има ред, за да се знае кой го прави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нека да приемем, че всичко това е проект. Слушаме ги, има становища.
Господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Да, започвам. Само че е интересно каквото пише – работната група, след като едно министерство подкрепя, а друго – не?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това е работна група, не е имало такава.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Или каквато е там.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това го приемете като основа да работим. А какво ще излезе след гласуването е друго нещо.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Добре.
Предложението за промяна на ал. 2 в чл. 15, ако трябва да го прочета:
„(2) Мрежовите оператори предоставят достъп до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура с писмен договор при предварително оповестени на интернет страницата си прозрачни, пропорционални и справедливи общи условия, включително цена.“
А нашето предложение е:
„(2) Всеки мрежов оператор е задължен да удовлетворява всички разумни искания за достъп до неговата физическа инфраструктура при справедливи и разумни общи условия, включително цена, одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията, с оглед разполагане на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.“
Мотивите са следните. Редакцията на ал. 2, каквато предлагаме, съответства на текста от чл. 3, т. 2 от Директивата 2014/61 и дава по-голяма яснота одобрените от Комисията за регулиране на съобщенията ще бъде гарант, че общите условия на мрежовите оператори ще бъдат еднакви за всички останали електронни съобщителни мрежи, операторите им и няма да има разделение по никакъв признак. Тоест тук целта е, тук вече това го добавям от мен, целта е да има равни условия и равни цени на достъп, което да бъде гарантирано от КРС, която е независим орган и държавата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз мисля, че Вашето предложение противоречи на директивата и ще помоля от КРС да вземат отношение. В Директивата е записано, че органът по спорове се намесва единствено, когато няма писмено споразумение между страните. Поне така мисля, че е текстът на Директивата, но ще помоля от КРС да се изкажат по случая.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще започнем от министерствата, КРС, всичките.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме текста на вносителя. Считаме, че предложението надхвърля правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Божков, ще вземете ли думата?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Аз всъщност съжалявам, че не мога да подкрепя предложението на господин Тишев по две причини. Първо, защото превратно се тълкува самата директива и тъй като знам, че се води запис на дискусията, нека да остане за историята.
Първо, считаме, че действително се надхвърлят нашите компетенции и, второ, нашият капацитет.
Отделно, предложението противоречи на Директива 61, която предвижда намесата на органа по споровете само при липса на споразумение за предоставяне на достъп. А с предложението на практика се въвежда така нареченото „екс анте“ регулация, подобна на тази, която е в Закона за електронните съобщения, без това да е предвидено изрично в директива.
На второ място, Комисията за регулиране на съобщенията няма капацитет, както вече казах, предварително да одобри условията на толкова различни мрежови оператори. Нали тук влизат и газопреносни мрежи, но тук влизат и оператори на отпадъчни води и канализация, на дренажни системи, на пристанища и летища. Аз не съм убеден, че там въобще ще има желаещи такива оператори. Наред с това достъпът до някои видове физическа инфраструктура е малко вероятно въобще да бъде поискан.
На трето, но не на последно, място, мотивът, че предложението е в съответствие с чл. 3, § 2 на Директива 61 е неотносим. Посочената разпоредба изисква справедливи и разумни условия за достъп, а не предварително одобряване на общите условия на органите по споровете.
А за цените вече не искам да говоря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
СВЕТОЗАР ИЛАЗОВ: Това, че също така ни задължава да удовлетворим всички искания, ще възпрепятства основната дейност на нашите мрежи, а то е именно разпределение на еленергията. Няма как задължително и винаги да удовлетворим всяко искане на кабелните оператори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяме или неподкрепяме?
СВЕТОЗАР ИЛАЗОВ: Не подкрепяме предложението. Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте от Министерството на енергетиката.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Нашето становище – подкрепяме също предложението на вносителя и не подкрепяме предложението на господин Тишев и господин Ерменков. За нас тези понятия „разумни изисквания и справедливи и разумни условия“ не са ясни. Допълнителната регулация също не я приемаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: В становищата, които са ми предоставили, не виждам становището на Комисията за регулиране на съобщенията. Защото виждам, че имат някаква подготовка.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние имахме, но не е по Вашето предложение. То дойде в последния момент, затова ние сега се произнасяме по него. (Реплики.)
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тоест по другите предложения, които са правени между първо и второ четене. Защото виждам, че това е коментар точно на нашите предложения.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Между първо и второ четене.
РЕПЛИКИ: Сега ни го дадоха.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нищо. Сега чуваме становището.
Колеги, искате ли думата?
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Тишев и Ерменков.
Гласували 21 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 15 по вносител без предложените промени.
Гласували 21 народни представители: за 11, против 8, въздържали се 2.
Приема се.

Член 16.
Предложението е да се подкрепи текста на вносителя за чл. 16.
Ако имате различно предложение, ще го изразите.
Становища, министерствата и Комисията, по чл. 16?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме чл. 16.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Член 16 е приет.

Член 17.
Има предложение от народните представители Николай Тишев и Таско Брменков.
Представете предложението, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: „В чл. 17, ал. 1 след думата „пътищата" се добавя „и/или право на ползване“, а думите „и на естествени водни басейни“ – отпадат.“
Мотивите са следните. В редакцията на ал. 1 се използва и досега действащата разпоредба на чл. 295, ал. 1 от Закона за електронните съобщения. По този начин ще има максимална приемственост на двата нормативни акта и не се отстъпва от правата, от които до този момент са имали предприятията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Становища – Министерство на транспорт, Министерството на енергетиката, Комисията за регулиране на съобщенията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Министерство на транспорта подкрепя текста на вносителя за чл. 17 – „Редът за съвместно разполагане на мрежи и ползване на физическа инфраструктура на други мрежови оператори е уреден в чл. 15, респективно в чл. 16 от Законопроекта“, поради което не считаме за необходимо включване на думите „и/или право на ползване“ в разпоредбата на чл. 17.
Що се отнася до отпадане на „естествени водни басейни“, те са включени в нормата на чл. 295 от Закона за електронните съобщения, на която се позовава предложението за изменение, като добра съществуваща практика. При липсата на яснота кое налага отпадането на този текст, препоръчваме приемането на редакцията на вносителите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Божков.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ: Ние също подкрепяме вносителя.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Ние нямаме предложение, тъй като това не е в нашите компетенции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата.
Изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Тишев и Ерменков.
Гласували 21 народни представители: за 8, против няма, въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 17 по вносител.
Гласували 21 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 8.
Приема се.

Член 18.
Тук предложението е да се подкрепи текста на вносителя за чл. 18, обаче има една забележка, която, уважаеми колеги, искам да Ви изчета, а след това ще дам думата за становища. След това ще преценим какво точно правим.
Забележката е следната: „В ал. 3 да отпадне възможността правата по чл. 17, ал. 1 (право на преминаване и право на специално ползване по Закона за пътищата на елементи и/или съоръжения на физическа инфраструктура на други мрежови оператори, включително по отношение на сервитутни зони) върху мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти – публична държавна собственост, да се предоставят безвъзмездно“.
Текстът на ал. 3, подкрепен от Комисията на 43-тото Народно събрание:
„(3) Правата по чл. 17, ал. 1 върху мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти – публична общинска собственост, се предоставят безвъзмездно в полза на операторите на електронни съобщителни мрежи.“
Отваряме дебата – министерствата, КРС? Това е една забележка от работната група, която подлагам на дебат.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Председател, тъй като това е последно гласуване, според мен ако тръгне дебат, няма да може да бъде осъществен, е хубаво да бъде направен в писмен вид, поне да бъде дадено на народните представители да видят за какво става дума.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да отложим текста.
ИВАН ВЪЛКОВ: Просто да го отложим. Правя предложение за отлагане на члена и това да е последният член, който разглеждаме в този Законопроект в настоящото заседание.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, предлагам да прекъснем заседанието, защото сега е 16,30 ч., и на следващото заседание да продължим с разглеждането на Законопроекта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други предложения?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Приели сме до чл. 17.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, по чл. 17 са приети текстовете, чл. 18 не е гласуван.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма друго предложение.
Ако няма друго заседание до края на годината, да Ви честитя и аз предстоящите Коледни и Новогодишни празници!
От името на цялата Комисия, а и на цялата комисия, ще Ви пожелая здраве, много късмет – на Вас и на Вашите семейства, и да бъдем все така работоспособни в полза на обществото! Успех и хубави празници! Благодаря Ви! (Ръкопляскания.)
Закривам заседанието!

(Закрито в 16,34 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов