П Р О Т О К О Л
№ 30


На 6 юни 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
2. Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
3. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Халил Летифов.

* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, вече има кворум, може да започнем днешното редовно заседание на Комисията.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
2. Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г.
3. Разни.

Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 9, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 854-01-39, ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 11 МАЙ 2018 Г.
По първа точка наши гости са: вицепремиерът господин Валери Симеонов, господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Димитър Димитров – и.д. директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и представители на браншови организации.
Господин Симеонов, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Предполагам, че трябва да запозная Комисията с § 4, който касае конкретно нейната работа, или целия Законопроект?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Гледаме на първо четене целия законопроект.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре.
Идеята на Законопроекта е да създаде работещи текстове по отношение на досегашната норма на членове 56 и 57, които третират условията и реда за издаване на разрешение, поставяне, контрол върху работата и съответно премахването на преместваемите обекти.
Новото в текстовете, които са предложени на Вашето внимание, е подчертаването на ролята на главния архитект в общината, като и в сега действащия текст разрешението за поставяне се подписва и съответно се издава от главния архитект на общината, независимо от това дали имотите, на които са разположени тези преместваеми обекти, са частни, общински или държавни, а в случая крайната отговорност остава в главния архитект и от тази гледна точка извършваме едно прецизиране по отношение на преместваемите обекти, които се поставят в държавни имоти. Там също първоначалното съгласуване трябва да се извършва с главния архитект, тъй като има много случаи, прецеденти, при които, когато се определя местоположението, схемата, която се изисква по чл. 56 за местоположението на преместваемия обект на държавна територия, обикновено държавната институция, в случая Министерството, разглежда самостоятелно парцела, на който се поставя този обект, без да има представа в прилежащите терени какво точно има – път ли, строеж ли и така нататък, което създава определени проблеми и сблъсъци на интереси между примерно решаването за поставяне на преместваем обект и нуждите на конкретната община или на обществото като цяло.
Регламентират се размери на преместваемите обекти, като е взет максимално приложеният размер и приет в наредбите на общинските съвети, пак по чл. 56, които регламентират реда за поставяне. Това са 15 квадратни метра площ и 3 метра височина.
Също така въвеждаме текст, съгласно който се допуска разполагане на преместваеми обекти, които не подлежат на никакви ограничения от тези, които до момента споменах, ако са в удовлетворяване на някакви обществени мероприятия или в изпълнение на предварително организирани обществени мероприятия от общината или от държавата. Тук става въпрос примерно за фестивали, за някакви празници на общините. Там вече всъщност могат да се разполагат по-големи, по-мащабни обекти, и тези ограничения естествено е да отпаднат.
Също така друго ново, което е въведено, е свързано вече с чл. 57 – премахването на тези обекти, като там за обектите, които са разположени на държавна територия, прехвърляме отговорността за тяхното премахване на ДНСК, респективно на техните регионални подразделения – РДНСК. Така е редно, така е нормално, защото много често се влиза в известни противоречия между реализацията на премахването и държавната собственост, конкретен случай са плажовете и така нататък.
В най-общи линии също така изброяваме основанията, поради които може да се премахнат преместваемите обекти. Съкращаваме с по няколко дни сроковете за издаването на заповед за премахване, за изпълнението, за уведомленията и така нататък, доколкото практиката до момента показва, че премахването на преместваеми обекти е доста продължително мероприятие и то обикновено може да отнеме повече от година, понякога и две години.
Казвам Ви, като изхождам от собствената си практика на член на Комисията за преместваеми обекти в община Бургас и бивш председател на Общинския съвет в Бургас. Беше практически невъзможно в кратък срок да се премахнат преместваеми обекти, защото имате първо, уведомление в 30-дневен срок, което става с писмо с обратна разписка. Обикновено лицата знаят за какво ги търсят, не получават. След 30-ия ден следва уведомление чрез залепване, също така чрез поставяне на съобщение на таблото на общината и оттам нататък всяка процедура по установяване на нарушението, по съответното уведомление, заповедта за премахване и така нататък. В много места не е регламентиран срокът за издаването на заповед за премахване от кмета на общината. Казвам от собствен опит, че имаше случаи когато за две години не можехме да премахнем един преместваем обект. Това е немислимо, защото показва пълна импотентност, извинете за думата, на институциите. Като казвам: институциите, имам предвид и община, и държава, особено що се касае за незаконни преместваеми обекти, поставени в първите дни на един летен сезон. Те просто няма как да бъдат премахнати в тримесечния период, когато тече сезонът. Същото се отнася и за зимните курорти.
И в чл. 80, за да приключа с темата за преместваемите обекти, са въведени някои допълнителни изисквания и уточнения по отношение на самото определение „преместваем обект“, което в сегашния текст на Закона позволява известна волност в тълкуването. Така например в досега действащия Закон за устройство на територията в чл. 80, § 5 се прилага един термин, който не е регламентиран – „може да се премества, като запази своята индивидуалност“. Един Господ Бог знае какво е това нещо индивидуалност и как трябва да се тълкува и третира.
Това е по отношение на промените, които предлагаме в ЗУТ, свързани с преместваемите обекти.
Има едно друго предложение, което е свързано с чл. 151 – няма никаква връзка с преместваемите обекти. Това е продължение на работата на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения от Четиридесет и третото народно събрание – част от Вас, колеги, бяхте членове на тази комисия – при обсъждането на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронната инфраструктура, където в процеса на обсъждането бяхме постигнали договореност за един текст, който по не много ясни съображения в суматохата на приемането беше пропуснат. Това е промяната в чл. 151, която регламентира, че отклоненията от съобщителните мрежи с дължина до 100 метра в частен имот да бъдат прехвърлени в категорията незначителни строежи, така както съответно е заложено в Директива 2014/61 на Европейския съюз, където се регламентират тези строежи с незначително значение.
Ако мога само с още едно изречение да обясня. Става въпрос за това, че когато се изграждат кабелни съобщителни мрежи, това се извършва с необходимите проекти, с необходимите процедури, предвидени в Закона за устройство на територията. Това представлява един пълноценен, бих казал, строеж, но след изграждането му са възможни всякакъв вид промени в устройствените планове. На много места, където в някой парцел е нямало сграда, се построява сграда. Необходимо е да се направи отклонение с дължина 5, 6, 10, 15, 50 метра и за това нещо съответният оператор трябва да подготви същата документация както за строеж примерно на десететажна сграда. Същите са изискванията, като се мине през екологична оценка, през енергийна ефективност и така нататък. Всичко това е допълнително административно натоварване, безсмислено е и напълно достатъчно е това да става с договор, който е предвиден в Закона за електронните съобщителни мрежи, между собственика, да се уточни мястото за преминаване и въпросните 5 метра да не костват още година и половина проектиране, строително разрешение, разрешение за влизане в експлоатация и така нататък.
Това е накратко.
Ако имате въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Вицепремиер.
Господин Заместник-министър, ще допълните ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Ние сме изразили становище, тоест приемаме без забележки, като си запазваме правото за доуточнение на някои текстове между първо и второ четене. Нямаме бележки.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вашата позиция на предното обсъждане беше различна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Аз не съм присъствал, друг беше.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожа Начева беше.
Благодаря Ви.
Господин Димитров, от името на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията имате ли да допълните нещо?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя изцяло Законопроекта, който е предложен в този вид. Както вече стана ясно, ние имаме отношение към § 4, отнасящ се основно за създаването в чл. 151, ал. 1 на нова точка 13, свързана със сградните отклонения. Така, както е посочено в мотивите към Проекта, тази възможност изцяло се вписва в целта на Директива 61 от 2014 г., свързана със създаването на условия за бързо, ефективно и на по-ниска цена разполагане на електронни съобщителни мрежи, което е въведено в българското законодателство със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Препоръчваме все пак текстът да се уеднакви, доколкото е възможно, с чл. 50, ал. 3, т. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура с цел синхронизирането на текстовете да предотврати известни неясноти при бъдещо прилагане. Примерно какво би се случило, ако сградата е на повече от три метра от регулационната линия на имота?
Приемаме аргументите, че тези 100 метра са обичайно разстояние за подобно изграждане на такива отклонения, но считаме, че не следва да се създават два различни режима за едно и също действие, ако сградата е в близост до 100 метра, примерно 120 метра от посочената линия.
Още веднъж изразявам подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията към предложението и считаме, че специално този § 4 е полезен за операторите на електронни съобщителни мрежи. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Геновски предния път изрази точно обратна позиция, само отбелязвам.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз се мъча да си обясня как ще разбираме понятието „сградно отклонение“ за условията на софийските улици, тоест да кажем за условията на софийските централни квартали?! Там често пъти регулационната линия на имота съвпада практически с границата на самия имот.
Тук искам да питам в контекста на това, за което говорим: разполагането на кабели по фасадата на сградите дали ще касае тази точка от Закона, която сега предлагате да бъде допълнена? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Вицепремиер, ще отговорите ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съвсем основателен въпрос, но това са текстове, които имат своето решение в приетия вече Закон за електронната инфраструктура. Там подробно са описани условията, начините, проектът, по който трябва да се полагат, необходимите съгласия с етажната собственост. Всичко това са текстове, които са много добре разработени в Закона за електронната инфраструктура, който беше приет в началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Господин Данчев, имате ли въпроси? Не.
Други колеги? Не виждам желание за изказване.
От съсловните организации някой иска ли думата?
Заповядайте, госпожо Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА (председател на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори): Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност не бих искала да повтарям всички основания, които бяха изложени от господин вицепремиера и от Министерството. Ние сме изразили нашето становище. Напълно подкрепяме тези текстове.
Още веднъж да кажа, че сградното отклонение е това отклонение, което свързва основната мрежа на оператора със самата сграда. Те не могат да бъдат предвидени предварително в повечето случаи, тъй като се касае за включване на абонати, обикновено нови. За да могат колегите да реагират бързо и да не се изчаква месеци, за да бъде включен някой към интернет примерно, би трябвало и тези кратки отсечки, които останаха извън ЗЕСМФИ – законът, който беше приет, да се пристъпи към облекчаване на тяхното изграждане. Но в същото време бих искала да кажа, че те няма да бъдат изграждани абсолютно безконтролно, напротив – правилата за тяхното изграждане се съдържат в Наредбата по чл. 63, ал. 5, която предстои да бъде изработена от Министерството, и там ще бъде указано точно как биха били изграждани.
Само още нещо, относно дължината на тези отсечки. Да, вярно е, че те в по-голямата си част са къси отсечки, най-много до 100 метра. Но за да не се създаде режим, който да бъде разнопосочен, като отсечка от 99 метра да бъде разглеждана по един начин, а отсечка от 101 по друг начин, нашето предложение към вносителите е да се прецизират тези текстове и по-скоро те да съдържат обяснение за това какво свързват – от крайната шахта към сградата до регулационната линия и до самата сграда.
РЕПЛИКА: До крайния потребител.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Той крайният потребител е вече вътре. Там пак има етажна собственост и вътре сградна инсталация. Всичко това, което беше изработено в ЗЕСМФИ.
Това е. Подкрепяме Законопроекта и благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да кажете Наредбата на основание чл. 63 на кой Закон?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: На ЗЕСМФИ.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Някой друг? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
Колеги, тъй като е на първо четене, петте законопроекта вътре са обединени в едно и ще ги гласуваме анблок.
Моля, гласувайте.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ, № 802-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 МАЙ 2018 Г.
Гости по тази точка са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавната агенция „Електронно управление“; и госпожа Райна Димова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
Господин Дойчинов, Вие ли ще представите Законопроекта? Заповядайте.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по транспорт, уважаеми гости! Общо взето на мен се падна задачата, като главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“, да представя един изцяло нов закон, който, поне по наше мнение и мнение на колегите от силовите министерства, е първият по рода си закон, който всеобхватно засяга една тема, която понастоящем и в бъдеще ще е много актуална, а именно общи положения във връзка с материята на мрежова информационна сигурност и на сигурността на информационните системи. Както казах, Законът е от изключителна важност, тъй като неговата цел е да транспонира Директива 1148 от 2016 г. на Европейския парламент относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи.
Законът беше изготвен, смея да твърдя, от една доста сериозна работна група, обхващаща голяма част от заинтересованите министерства, мина през обществено обсъждане, имаше доста коментари, забележки. Постарали сме се да се съобразим с всички тях, тъй като голяма част от забележките и коментарите бяха съвсем основателни. Искам да отбележа, че Законът общо взето е изцяло на експертно ниво – излиза от администрацията, няма в него никаква външна намеса. Беше изключително трудно в рамките на половин година, тъй като нямаме време – имаме ангажимент до май месец да транспонираме Директивата, и сме едни от първите държави членки, които сме на това ниво, тоест внесен в Народното събрание Законопроект. Доста сериозни държави членки – и като ресурс, и като възможности, са по-назад от нас или на нашето ниво, но с доста по-голям ресурс от този, с който ние разполагахме.
Няма да отегчавам Комисията с конкретни текстове в Законопроекта, тъй като това е изцяло нов закон. Мотивите за текстовете са публични, видни са. Сигурен съм, че Комисията се е запознала с тях. Силно се надявам между двете четения, предполагам, че има още останали някои леко недоизяснени въпроси и много разчитаме на външен поглед и на експертите в Народното събрание общо да намерим крайния и финалния вариант на Закона. Както казах, той е от изключително голяма важност, тъй като за първи път определя общи правила. Към момента нашето законодателство в редица нормативни актове частично засяга някои от темите на Закона, което никак не е добре относно защита от киберинциденти и най-вече реакцията при тях. В тази светлина моля от името на Държавна агенция „Електронно управление“ да бъде гласуван на първо четене Законопроектът така, както е внесен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
От името на Министерството на вътрешните работи ще вземете ли отношение?
Заповядайте, госпожо Димова.
РАЙНА ДИМОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Частта в Закона, която МВР следва да изпълнява, не е много голяма, но е съществена и касае нашата Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Съобразена е със Закона за Министерството на вътрешните работи. Отчетени са нашите препоръки в процеса на съгласуването на Законопроекта в рамките на процедурата на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Ние сме отворени за всякакви предложения и подобряване на текстовете на Законопроекта.
В работата са участвали експерти, които пряко се занимават с дейността по киберсигурност, и е важно да се чуе тяхното мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, заповядайте.
ЖАНЕТА РОГОВА: Благодаря, господин Председател.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя Законопроекта. Считаме, че приемането му е необходимо не само защото той въвежда изискванията на европейското право в българското законодателство, а и защото кодифицирането на тази нова материя в един-единствен законопроект е много добра законодателна техника. Вместо да е разпокъсана по отделните закони, сега имаме нов законопроект, в който всички съществени въпроси са уредени по един добър начин.
В рамките на междуведомственото съгласуване, преди внасянето в Министерския съвет, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изрази редица бележки, включително и по отношение на разпоредби, касаещи областта „Транспорт“, които бяха отразени от колегите от Държавна агенция „Електронно управление“ в значителна степен, и смятаме, че по този начин Законопроектът отговаря както на изискванията на Директивата, така и не противоречи, а е в пълно съответствие с текстове в законодателни решения в областта на транспорта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Имате думата, уважаеми колеги.
Аз да попитам, понеже и госпожа Рогова ме провокира. Решени са по един уникален начин нещата. Създаваме орган на киберсигурността, нали така можем да се изразим, с този закон? Ще има един орган, който се занимава с това. Така ли е, господин Дойчинов?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Общо взето доста ведомствени органи се създават, но идеята е абсолютно единен контрол и взаимодействие в ситуации…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, той осъществява контрола.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Контролът се осъществява от така наречения СЕRТ, който е национален орган, има такъв и европейски, тоест в Агенцията е звено към момента. Идеята е той да…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вие сте държавно управление.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Да, Държавна агенция „Електронно управление“. Идеята е този орган да взаимодейства пряко с други органи в силови министерства и да има едно добро взаимодействие, ясна стратегия и визия как, кой какво прави в момент на киберкриза, така да го кажем, най-общо казано.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Този орган на кого се отчита – на Агенцията „Електронно управление“ или пряко на премиера? Вие сте на пряко подчинение на Министерския съвет, нали така?
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Ние сме на пряко подчинение на Министерския съвет.
Законът не обхваща всички тези моменти, като е оставено част от организацията да бъде урегулирана с решение на Министерския съвет, така че Законът слага общата рамка, което за мен поне се прави за първи път.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И за мен е неясно, затова така задавам въпросите.
Видях го, опитах се да се запозная и имам въпроси. Затова искам и колегите да си изясним какво се случва, кой носи отговорност, каква е целта, на кого се отчита този орган, защото това е изключително важно според мен? Това е, как да кажа, най-големият бацил на новото време – киберсигурността, и затова задавам тези въпроси. Не е ясно към момента чия е отговорността, кой персонално носи тази отговорност, кой осъществява контрола. Народното събрание, поне от това, което видях, не участва никъде. За мен това е въпрос.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Да, това е така. Контролът, така да го кажем, чисто юридически се осъществява като отговорност, тъй като се назначава от Министерския съвет, така че може да се каже, че това е органът, който осъществява контрол. Но мисля, че в текстовете на Закона ясно са записани и процедурите, и органите, които са вътре в Закона, какви функции имат. Факт е, че трябва да се разпише най-вероятно и поднормативна уредба. Факт е, че Законът не засяга всички теми, но, пак казвам, за мен е важно, че слага общата рамка на единно действие що се касае до мрежова информационна сигурност и сигурност на информационните системи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Бих искал да попитам, трудно ми е малко да формулирам въпроса: умишлено ли са изключени от обхвата на Закона органите на местното самоуправление?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Кой ще отговори?
Господин Дойчинов, заповядайте.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Аз смятам, че Законът определя национални приоритети и действия, тоест чрез така наречения Съвет по киберсигурност, който не смятам, че изключва органите на местно самоуправление. Те боравят с информационни системи, в обхвата на Закона за електронно управление са и съвсем естествено, за мен поне, те попадат в обхвата и на този закон като лица, тъй като и по Закона за електронното управление те са такива, те са административни органи. Ако обаче все пак, затова казах, че между първо и второ четене си вземам забележка, текстовете са неясни, да се…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други въпроси, колеги?
Колегите от ГЕРБ? Няма въпроси.
Не виждам повече желаещи за изказване.
Някой друг от присъстващите? Няма.
Закривам дебатите.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30 май 2018 г. – първо гласуване.
За – 10, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.

Преминаваме към трета точка:
РАЗНИ.
Уважаеми колеги, някой да иска да допълни в точка „Разни“ нещо? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов