П Р О Т О К О Л

№ 31


На 4 юли 2018 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., № 820-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
3. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, № 820-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше ръководено от господин Халил Летифов – председател на Комисията.

---

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Можем да започнем днешното редовно заседание на Комисията.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Изслушване на господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., № 820-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
3. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, № 820-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
4. Разни.
Други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

По първа точка наши гости са: господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Димитър Геновски и господин Ангел Попов – заместник-министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията; и госпожа Красимира Стоянова – началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На основание чл. 29 да преминем към първа точка.
Парламентарната група на ГЕРБ? – Нямате въпроси.
Господин Свиленски?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Получихме информация, господин Министър, за проблеми на граждани и фирми, свързани с прилагането на последните промени, влезли в сила от 20 май, на Наредба № Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства. Оплакванията бяха свързани с проблеми с проверката за техническата изправност на кемпери, каравани, специализиран транспорт, даже и някои атракционни влакчета.
Има ли нещо вярно в тези оплаквания на граждани и фирми, които достигнаха до нас? С какво са свързани те – по прилагането на промените, влезли в сила на 20 май, на Наредбата? Взема ли в тази връзка Министерството отношение по така възникналите проблеми? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Какви проблеми има?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Очаквах, че Вие сте запознати…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ние сме запознати, само че искаме да ни кажете какви проблеми има. Не знаем за проблеми – знаем един истински проблем, че този, който е чел H-32, не я е прочел до края. Преди беше: караваните – на 6 месеца, в момента техническият преглед е на 1 година. Какъв е проблемът? Няма проблем.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Вярно ли е например – във връзка с това, което казвате, че на гражданите и на фирмите се събира такса като за цяла година, пък всъщност получават заверка за техническата изправност на превозното средство само до края на тази година?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Такса за какво?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Такса при извършването на техническия преглед.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Не може такса да се взема на някого за 6 месеца, а да му се дава за 1 година и обратното. Няма как. Технически е невъзможно.
Този, който Ви е информирал, не е запознат. Преди беше на 6 месеца – караваните, в момента минават на 1 година. Той не може да плати такса за 1 година и да не получи стикер за 1 година.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Тоест ако сега мине на техническа проверка, ще получи…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ще трябва след 1 година. Преди бяха на 6 месеца.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: …не до края на годината, а до съответната дата на следващата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: След 1 година, разбира се.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: В тази връзка бяхме информирани, че няма конкретно разписан протокол, по който се извършва проверката на атракционните влакчета, които също в момента са много актуални за сезона. Има ли нещо вярно в тази информация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Не, не е вярно. Във всичко това, което сме описали, фигурират и влакчетата.
Вие преминахте от каравани на влакчета, затова Ви питам: какъв е проблемът при влакчетата? Какво са Ви казали? Какъв проблем имат тези хора?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: С една дума, да не си играем на въпроси и отговори – да разбираме, че няма проблеми с Наредбата и прилагането й.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Няма, разбира се. Ето, аз Ви нося извлечението – преди да влезе Наредба № Н-32, тоест преработената наредба, тъй като ние бяхме длъжни да я транспонираме, всички каравани бяха на 6 месеца. На 6 месеца останаха само караваните и превозните средства на цирковете, тъй като там превозват животни, а се предполага, че возят и хора. Всички други туристически каравани, каравани за живеене са на 1 година.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ако имате нещо конкретно, дайте ни – някой, който е отишъл някъде, може някой да е направил умишлена грешка, а може да не е грешка. Дайте ни конкретно човека, който има проблем.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Явно, че ще трябва да зададем въпроса на парламентарен контрол. Няма да се получи по този начин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Разбира се. Да се казва: общо има проблеми – няма проблеми.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
„Обединените патриоти“? – Нямате въпроси.
Господин Дончев?
ГЕРБ? – Нямате въпроси.
От името на „БСП за България“?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, колеги! Имам втори въпрос, но преди да го задам, искам да изкажа разочарованието си от отговора, който получихме от министъра на транспорта, респективно – изработен вероятно от юристите на Министерството на транспорта. Директно поглеждам вероятния автор.
Няма как българският парламент, народни представители да искат някаква информация и Вие да ни отговаряте, че не може да ни я дадете, и това, че ни отказвате, била някаква тайна, която аз не трябва да казвам никъде.
Това е смешен документ, госпожо Стоянова. С риск да наруша всякакви правила, Конституция, закони това писмо ще го публикувам, за да стане ясно как се отговаря на български народни представители и на втората по големина парламентарна група. Сега няма да се възползвам по този повод.
Въпросът ми, тъй като виждам господин Геновски срещу мен, е свързан с „Български пощи“.
Първо, господин Министър, вярно ли е, че ръководството на Министерството на транспорта се е обърнало за съдействие към същата тази Световна банка, на която сега не можем да видим докладите за концесията на летище София, за изработка на Пътна карта или Стратегия, или каквото и да било за развитие на „Български пощи“ до 2025 г.? И ако това нещо е вярно, въпросът ми е: какви са мотивите на Министерството на транспорта да се обърне към Световната банка за такова нещо? Задавам накуп въпросите, за да не са после допълващи – знаете горе-долу какво ни интересува.
Има ли възможности „Български пощи“ да плати парите, които ще бъдат предвидени в тази пътна карта или в тази стратегия, какъвто ще е документът, и как ще се отрази това нещо на развитието на „Български пощи“, след като бъде приет такъв план? По-важното е: Пощите имат ли възможност да си платят този масраф, казано с друга дума? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, ако позволите, да направя коментар по първото изказване на господин Свиленски. Ние няма да чакаме той да го опубличи, за да не се притеснява да не наруши нещо. Готови сме да опубличим писмото, което сме му изпратили – то съдържа изключително коректно юридическите клаузи, които имаме като договор със Световната банка и BRD като консултанти по подготовката и въобще идеята за концесиониране на летище София. С две думи, мога да кажа – там има клаузи, които предвиждат конфиденциалност на тези анализи. Нямам нищо против господин Свиленски да разполага с тях – заявявам го категорично публично, но това зависи от самите изпълнители на тези анализи, а именно Световната банка и BRD.
Освен писмото, което изпратихме до господин Свиленски, в същия ден съм изпратил и писмо до Световната банка и BRD с молба, ако те преценят и нямат против, да му предоставят, разбира се, тези анализи – нямам нищо против.
Ще направя един допълнителен коментар. В годините назад – аз съм ги броил, 14 концесии са по време на управление на БСП. Първо, никога не е имало международен консултант от такова ниво – това е консорциум между Световната банка и BRD. Второ, никога, абсолютно никога БСП не са предоставяли тази информация на когото и да е, камо ли пък на опозиционни партии. Въпреки това, потвърждавам, че аз лично нямам нищо против. Просто в договора има такава клауза, това си е бланков договор на Световната банка и BRD – те си държат на конфиденциалност. Ако разрешат, да си предоставят – ако не, господин Свиленски може да обжалва техния отказ. Ако те откажат, съответно има си съдебни инстанции, където да се прецени дали да му се предостави или не. Аз лично нямам против и съм окей да разполага с пълната информация, което не ме притеснява.
Относно темата за „Български пощи“. Преди време господин Свиленски тук, даже почти на излизане, ме беше попитал, защото водехме този дебат, спорехме дали БСП някога е приватизирала услуги или нещо от този род – сега идва времето да му обясня какво са направили. Те, ако бяха приватизирали услуги, както е примерно универсалната пощенска услуга, когато по време на тяхното управление са я либерализирали – решение на Министерския съвет и на парламента от 2008 г., щеше да е добре. Големият проблем е, че във всички сектори в транспорта управление на БСП е либерализирало пазара, в което няма нищо лошо. В интерес на истината, изключително добра тема да дебатираме, защото в момент, в който управляват, те се държат като тежко радикална дясна партия. Такива неща са направили, че аз в най-смелите си мечти не бих могъл да ги постигна за пълен мандат, а те за около две-три години са ги постигнали.
Започвам да изброявам. Приватизация на най-големите компании в транспорта, най-големите – приватизация: Български морски флот, авиопревозвача „България Ер“ и Български речен флот. В тяхно управление – приватизация. Сега говорят за повече държава. 14 концесии, мога да ги изброявам – почти всички речни пристанища плюс двете летища Варна и Бургас.
Политика, типична за дясно управление. В случая – трябва да съм коректен – там, където са успешни тези сделки, изказвам адмирации: „Колеги, добре сте го направили“. Това работи и към днешна дата, факт е. Ако някой си спомня какво бяха летищата Варна и Бургас и ги види сега, нормално е да ги похвали. И аз това казвам: „Добре сте го направили, поздравявам Ви“. Те работят и са успешни процедури.
По темата „Български пощи“. Без да има никакво изискване, крайният срок за либерализация на пазара на универсалната пощенска услуга по Директива и по Регламент е 2014 г., те решават през 2008 г. да го направят, незнайно защо. Никой никога не е виждал нито анализ на въздействие, нито анализ на съответствие, нито предпроектни някакви проучвания, въобще не съществува такава тема. Либерализират пазара, пазарът се либерализира.
Какво се случва? Държавният оператор, който извършва тази услуга – „Български пощи“, попада в обстановка на либерализиран пазар и започва да се конкурира с частни компании. Само че какви са разликите? На един свободен либерализиран пазар частните компании, без да имат тежест от изисквания на синдикати и колективни трудови договори, си обявяват гъвкаво работно време – по 3, по 4, по 5 часа на ден; вземат дестинациите, където има пазар и дейност; когато им трябват бусове или пикапи, си ги купуват веднага – няма нужда да минават през Закона за обществените поръчки.
В същото време „Български пощи“ какво правят? Тежи им всичко, което е като екстри към синдикатите – бонуси, дрехи, талони, горива, каквото се сетите, по колективен трудов договор. Когато им трябва някакъв актив, какъвто ще да е, минават през Закона за обществените поръчки. И ако частният оператор, който в момента се конкурира с „Български пощи“, отива и си купува 15 буса сега, днес, утре, „Български пощи“ пускат процедура по Закона за обществените поръчки, която по Закона е два-три месеца, но тя се обжалва, става година, година и половина. През това време оператора го няма на пазара.
Между другото, това, което са направили в целия сектор „Транспорт“, е същото, което сега Ви обяснявам. През 2005 – 2006 г. либерализират пазара на товарни превози Железниците. Дават шест лиценза на частни оператори, държавното „БДЖ – Товарни превози“ остава да се конкурира с тях на либерализиран пазар. Идват частни оператори – един си вози горива, друг си вози насипни товари, трети си вози нещо друго. БДЖ трябва да се конкурира с тях със 130 милиона задължения, които ги калкулира в себестойността на услугата си. Трябва да провежда обществени поръчки, ако му трябва ремонт на локомотив, при положение че частните оператори отиват и си купуват един локомотив или си го ремонтират веднага, днес, утре, вдругиден. БДЖ пуска обществена поръчка, чака два-три месеца да мине обществената поръчка, тя се обжалва – чака година, година и половина. През това време локомотивът на „БДЖ – Товарни превози“ е извън пазара. И се конкурира. Браво, чудесна политика сте направили!
Същото се случва и в авиационния бизнес. През 2007 г. се либерализира пазарът от управление на БСП за наземно авиационно обслужване. Влизат компании като „Суиспорт“ да се конкурират с държавния оператор „Летище София“. Какво се случва? Частният оператор си казва на работниците: я идете утре, вдругиден, графикът ни е с три полета, с пет, с шест полета – три часа, четири часа, шест часа на работа. Държавният оператор „Летище София“ обаче – колективен трудов договор, осемчасов работен ден, талони за горива, талони за дрехи, талони за очила, талони за храна, дайте оферта Вие – дайте оферта и другите.
Колеги, какво сте направили? Такава зловеща, рязка, несправедлива, радикална дясна политика аз през живота си не съм виждал.
И да се върна на темата с Пощите. Да, помолили сме Световната банка да изготви анализ, който да помогне на „Български пощи“ и да им даде Пътна карта за развитие, каквото може да ги стабилизира на пазара. Няма да се връщам на темата, че и Пощенска банка сте успели да извадите от цялата история, защото ако Пощенска банка беше част от системата на „Български пощи“ към днешна дата, най-вероятно „Български пощи“ щяха да получат някакъв вид подкрепа, която да им помогне да са по-читави на пазара.
Така или иначе законово, със закон Вие сте създали либерализиран пазар, където държавният оператор да бъде смазан, да бъде унищожен, да бъде поставен в условия, в които всички частни оператори да могат да го изхвърлят от пазара!
Да бяхте ги приватизирали, господин Свиленски. Това щеше да е по-справедливо. Не знам с какви очи, с каква смелост в момента викате: „Повече държава!“! Къде „повече държава“, кое е „повече държава“? Вие сте отворили пазара: 2005 – 2006 г. товарните превози в Железниците, 2007 г. в авиацията – наземното обслужване, 2008 г. в Пощите! На кое „повече държава“? Вие сте унищожили държавните оператори и сега искате „повече държава“. От кое да дойде? Да създадем някакъв монопол на пазара, да сегментираме пазара и да кажем: на тези това им се полага? И трябва да го правят ли? Или пак държавният бюджет да субсидира за нещо, което е било елементарно?
Кажете, че предстои някакъв период на либерализация, преструктурирайте държавните оператори, така че малко от малко да отговарят на пазарни условия и ги пуснете да се състезават. Те са унищожени в момента! Унищожени! Не може „БДЖ – Товарни превози“ година и половина в процедури да си ремонтира един локомотив и през това време да се конкурира с шест, седем или осем частни оператора, които за ден, два, три си ги ремонтират! Не може пощенският оператор „Български пощи“ да се конкурира с оператори, които отиват и си купуват бусове, пикапи веднага, сега! Няма как! Това сте създали Вие, това сте направили.
Ние сме се обърнали към Световната банка да ни помогнат в тази ситуация, да видим какви механизми има, а как ще си платят Пощите – най-вероятно пък е последната тема, по която ще говорим. Предполагам, че ще се разберем със Световната банка да е разсрочено за година, две, три, пет. Колкото можем, ще разсрочваме, ще разплащаме. Те да ни дадат някакъв механизъм, който да ни помогне да излезем от тази ситуация, която Вие сте създали. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съжалявам, че излязохме извън обхвата на въпроса, но ще трябва да отговоря.
Радвам се, че министър Московски се е запознал задълбочено с това какво е правила БСП през годините, когато е била на власт, само че, господин Московски, Вие сте осем години министър, а преди това две години – заместник-министър.
Това какво е правила БСП през годините, имали сте възможност – за 10 години едно дете се ражда, прохожда, научава се да ходи, да яде, ходи на училище и завършва ІІІ клас. Вие за 10 години разбрахте, че БСП е дала на концесия летище Варна и летище Бургас. (Реплика от министър Ивайло Московски.)
Нека се изслушваме.
Само че когато даде летище Варна и летище Бургас, там нямаше нищо и трябваше да се правят терминали, трябваше да се правят писти – това трябваше да се прави. И трябваше да се инвестират пари. А Вие давате сега едно готово летище, с терминалите, с пистите, с метрото, с цялата инфраструктура, за да вземете едни 500 милиона. Това е разликата! Дали е дясна, или лява политика няма абсолютно никакво значение – важното е хората как го разбират.
БСП не предоставяла тогава доклади. Ами тогавашната опозиция може би, ако ги е искала, сигурно е щяла да ги получи. Аз не мога да кажа, защото преди 10 години не съм бил нито народен представител, нито съм бил част от Министерството на транспорта.
Само че когато плащате на Световната банка, за да изготвят тези анализи, Вие ги плащате с парите на българските граждани. Нали така? И когато ги плащате с парите на българските граждани, тези доклади, този продукт трябва да бъде известен на поръчителя, а аз съм представител на тези български граждани, които са ме пратили тук. Не съм трета страна, БСП не е трета страна, парламентът не е трета страна в този договор. Парламентът и Вие сме от една страна. Ние сме представители на държавата – те са представители на консултанта. И колкото имат доверие на Вас, толкова трябва да имат доверие и на парламента.
Няма как да питате Световната банка: да дадем ли на парламента? Не, ние сме едно цяло – ние сме представители на държавата България. И колкото Вие имате право да го прочетете, толкова имат право и тези колеги, и тези колеги, толкова имат право да го прочетат и всички народни представители. Има Секретно деловодство, има ред за това нещо, ако е някаква тайна. Но не може доклад, на базата на който Вие вземате решение, сега да ми обяснявате, че било само за Ваша консумация, че нямате нищо против аз да го видя, ама трябва някой да разреши. Не, ние не сме трета страна – ние сме от едната страна. Това е по въпроса за летище София.
„Товарни превози“ – благодаря за връщането назад. Само че по времето, когато е била БСП, са били дадени два или три лиценза. Вие ще кажете колко, знаете ги. (Реплика от министър Ивайло Московски: „Шест!“.) Всичките тези лицензи обаче са изтекли и Вие ги подновихте – в момента са 13.
Защо не ги спряхте бе, господин Московски? Защо ги продължихте бе, господин Московски? (Реплика от министър Ивайло Московски:“Такъв закон сте създали“.)
А, такъв закон. Защо не го промените? Осем години имате мнозинство, ами променете го този закон, като е толкова лош! Защо БСП Ви е виновна?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, БСП е направила грешка. БСП си е платила цената за тази грешка, като е загубила изборите. Въпросът е: кога Вие ще си платите цената? Кога ще стане ясно на българското общество какво Вие сте направили?
Като сте толкова загрижени за „Товарни превози“, защо онзи ден е обявена процедура за продажба на 50 локомотива? И ще ги купи този, на когото сте му подновили лиценза! „Товарни превози“ с какво ще си вози вагоните? Ще ги бута на ръка изпълнителният директор. Това ли ще му е работата? Защото и аз мога да говоря, нали се сещате? БСП от тези 15 години е управлявала 5 (реплика от министър Ивайло Московски при изключени микрофони), ама ГЕРБ са управлявали 10! Така нека да си делим… (Реплика от министър Ивайло Московски при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, господин Министър.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Наземното обслужване – чудесен въпрос, чакам го!
Щях да Ви питам: защо „Летище София“, като се явява на конкурса, за да спечели наземното обслужване, или другите оператори, ползват оборудването на летище София, примерно стълбата за самолетчето, на която Вие сте принципал, Вие сте назначили изпълнителния директор и той дава под наем на конкурентната фирма може би на нула цена?! Давам един пример със стълбата. Или със зареждането: къде зарежда този наземен оператор, който е дошъл от чужбина? Да не отива да зарежда в „Лукойл“? Къде зарежда? Зарежда от летище София! Защо сте му разрешили? Смейте се. А кой му е разрешил? Можем да си говорим още… (Реплика от министър Ивайло Московски при изключени микрофони.)
Сега ако си говорим: „Ти нормален ли си?“, мога да сменя и аз…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви да спазваме добрия тон и да се изслушваме.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Държа се достатъчно уважително към Вас и към колегите Ви. Нека не си говорим: „Ти нормален ли си?“.
„Български пощи“. Колко пъти предлагахме да се промени Законът за пощите, за да могат да не си обявяват цената, когато отиват на конкурси? Четиридесет и второто, Четиридесет и третото събрание, къде беше подкрепата? Пак не знаете, нали? Пак БСП е виновна. Десет години управлявате и БСП Ви е виновна, че „Български пощи“ си губи поръчките! Сменете си мениджмънта, като не Ви върши работа! „Български пощи“ не било добро дружество, летището не било добро, БДЖ не било добро, сградата онзи ден щяха да Ви продадат, пак понеже сте много добри мениджъри! Пуснахте частните фирми да Ви ремонтират вагоните вътре в базата на БДЖ – без концесия, без приватизация, ей така, пуснахте ги вероятно и без наем, и сега пак БСП е виновна!
Не, БСП не е виновна, господин Московски, ама дайте напред да оставим нещо на тези хора след нас, да има и те нещо да работят! Защото, както виждам, след летище София по същата схема сте подготвили и „Български пощи“ – пак Световната банка, пак един таен доклад, пак едни милиони, пак обаче ние няма да знаем какво се случва и изведнъж ще кажем: няма пари, дайте да теглят кредит „Български пощи“, защото не могат да си изпълнят ангажимента!
Извинявайте, колеги, за тона.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: И аз искам да се извиня.
Моля да ми приемете извинението, изпуснах репликата.
Ние сме коректни хора, които изпълняваме законите. При положение че заварваме едни закони – колегата казва: „Да, грешни закони сме написали, променете ги Вие“, не намирам никаква логика в това.
Нали за една държава устойчивост означава, когато се правят закони, вярвам, че и днес е така, когато Вие, господа депутати, правите закони, те не се правят за едно правителство и за един мандат? Тези закони се правят, за да бъдат устойчиви за години напред. Каква е логиката тогава да се правят закони, които да обслужат една изпълнителна власт за две, три или четири години, без значение какъв е мандатът, и след това да дойде другата власт и да променя тези закони? Това не е разумно, не е правилно, не е логично. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Защо сте ги направили лоши? (Реплика от народния представител Георги Свиленски: „Ние за това сме си платили цената, господин Московски“.)
Какво сте платили? Вие сте нанесли щета за 20 години напред!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог. Моля Ви!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Политическата цена сме я платили. Ако има наказателна, си има органи. Ако има наказателна отговорност, има друго – имали сте възможност да дадете тези хора, преди Вас които са били, където трябва. Вие сте министър на транспорта. Не мога аз да ги дам, не мога аз да казвам кое е правилно и кое – не. Има си органи в тази държава! Ако имате някакви факти, че е нарушен…
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това Ви казвам: може ли да либерализирате всички видове транспорт, плюс да приватизирате най-големите компании, без да преструктурирате нищо в сектора?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И поради тази причина отсега 100 години напред БСП повече не трябва да пита нищо в държавата?! Така ли?
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Към днешна дата констатирам тази щета – държавните оператори, държавните дружества, които оперират всички видове транспортна инфраструктура, заради либерализацията, така както сте я направили Вие, потъват всяка година! В смисъл – то не зависи нито от мен, нито от тези след мен, които ще бъдат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Министър, моля Ви да се ориентирате към приключване.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това е тема за дебат, в смисъл – тук трябва да се намери някакво решение за в бъдеще, защото този проблем няма да спре. Този проблем няма да спре! Пазарът така или иначе е либерализиран. Не си представям как аз ще внеса законопроект и ще кажа: от пазара на пощенски услуги изрязваме едно парче, което задължително да бъде оперирано само от „Български пощи“! Не знам как става това, нямам представа. За да ги поставим в някакво равнопоставено положение спрямо другите оператори, нещо такова трябва да стане.
Абсолютно съм честен – извинявам се на господин Свиленски, не трябваше така да репликирам, нямам нищо против да получи цялата информация, която е подготвена от Световната банка. Разбирате, че това е договор, който си е на тяхна бланка. Там си пише, че това е конфиденциална тяхна информация.
Аз съм проявил желание и съм написал писмо до тях да Ви я предоставят, моля ги да Ви я предоставят. Писмото го носим. Какво те ще решат, не мога да кажа. Вие имате право, ако те Ви откажат, вероятно може да го обжалвате или нещо такова. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Да допълня нещо. В Програмата за управление на партия ГЕРБ, тя е много конкретна в част „Транспорт“, пише: „Транспортната инфраструктура, пристанищна и летищна ще я развиваме през публично-частно партньорство, основно концесии.“ Това е записано в Програмата на партия ГЕРБ и ние за това сме избрани да управляваме. Железопътната и пътната ще я развиваме през оперативните програми. Какво странно има, че даваме летище София на концесия, или Пловдив, или Балчик, или другите летища? Това е записано в Програмата за управление на партия ГЕРБ, за което ние сме избрани. Няма нищо странно, не виждам какви още мотиви Ви трябват, за да разберете, че си изпълняваме политическата програма.
Дано да се съгласят да Ви предоставят информацията – аз ще се радвам, в смисъл – там има абсолютно нормални, логични заключения и анализи, които действително дават възможност за развитие на летищна и пристанищна инфраструктура, устойчиво да се развиват в следващите 20 – 30 години. В конкретния случай говорим за летище София. Няма друг начин. Повярвайте ми, нямам никакво желание, никога през главата ми не е минавала тема да приватизирам или нещо да правя с „Български пощи“. Питайте колегите, никога такава тема не сме дебатирали.
Там ще е необходимо, дори да не стане по време на наш мандат, в следващ мандат, който ще да управлява, там трябва да има преструктуриране. Задължително е. Няма да мине без това нещо. Това преструктуриране трябва много коректно да бъде, първо, финансово обезпечено, второ, коректно изговорено публично, за да се видят дейностите, които могат да се конкурират с частните оператори. Има дейности, които действително трябва да се реформират.
Ако искаме „Български пощи“ да бъдат част от системата на този вид услуги, рано или късно трябва да се случи. Нямам идея, тя е в забранителния списък. Нямам никаква идея нито да приватизирам, нито каквато и да е дейност да се маха или да се слага, или да се добавя. Искаме професионално някой…
Пак ще се върна. В интерес на истината, има полза от това, че привлякохме Световната банка и BRD за летище София, и затова се обърнахме към тях – не знаем дали всеки път като процес и като концепция нямаме грешка в казуса летище София. Това, което се промени, е, че минималните условия, от които ще стартира процедурата, се завишиха доста, което означава, че ние, когато сме правили вътрешно анализи, разбира се, в края на процедурата могат да се стигнат максималните параметри – така или иначе е състезателна. Това, което ни помогнаха Световната банка и BRD, беше да се завиши дори минималното ниво, от което ще стартира състезанието.
По същия начин ние самите се опитваме нещо да правим в „Български пощи“, но не знаем дали това е най-правилното, най-удачното. Затова питаме Световната банка, като гарантиран експерт, който е правил структурни промени в много държави в света. Вярваме, че ще ни дадат някакъв модел, който да е правилен, за устойчиво развитие на „Български пощи“.
Никой никога не си е правил илюзия, нещо да тръгне да приватизира или каквото и да е. Без да мине през парламента, такова нещо няма как да се случи, но ние нямаме желание да тръгваме в тази посока. Искаме някакъв обективен модел, който да гарантира устойчивото развитие на „Български пощи“ в тази ситуация, в която се намираме – либерализиран пазар.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Един коментар.
Господин Министър, съвсем умишлено не съм Ви репликирал или оспорвал, или нападал идеологически. Да, записано е във Вашата програма, че летище София ще бъде концесионирано – то е ясно и Вие сте спечелили с това Ваше намерение. Само че искаме поне, като го правите, да го правите прозрачно. Това, което искаме, е част от тази прозрачност. Когато приемахме бюджета и колегите гласуваха 500-те милиона да бъдат дадени за БДЖ, тогава голяма част от управляващото мнозинство – „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, казаха, че когато дойде време за концесията, тя ще бъде коментирана, гледана и в българския парламент. Такова нещо обаче няма! Вие утре ще си пуснете процедурата, ако не сте я пуснали, и българският парламент вероятно ще разбере някога кой е концесионерът.
Какво лошо имаше този дебат да го направим в парламента и българското общество – Вие с Вашите аргументи, ние – с нашите, или да го убедим, или да не го разубедим, че това е правилно действие? Не виждам нищо лошо. Вероятно същото ще се случи и с „Български пощи“ – не знам. Хайде, явно в държавата парламентът е нещо лошо и не трябва да се съгласува с него нищо, но поне в Комисията по транспорт дайте – тук, знаете, винаги е имало работен тон и е можело да говорим. И за БДЖ сме говорили – за съжаление, то не беше прието. Поне за „Български пощи“, когато стане дискусията, не да ни дойде Световната банка с един таен, вероятно такъв, защото ние сме трета страна, доклад, в който пак да не знаем нито колко пари ще струва – трябва само да го приемаме така, информативно. Благодаря Ви.
Иначе съм съгласен с Вас – на Вас това Ви е идеологията, това не го оспорваме, с това печелите изборите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: До края на седмицата ще бъдат публикувани на Националния концесионен регистър всички данни, касаещи концесията на летище София. Ние сме създали отделна страница на Министерството на транспорта.
Господин Свиленски, дайте си наблюдател, който да покрива цялото информационно поле по дебата с потенциални инвеститори – каквото и да е. Дайте си един наблюдател, за да наблюдава целия процес – да се успокоите, че има максимална прозрачност. Това, което зависи от нас, е максимално публично и прозрачно, и ще бъде публикувано до края на седмицата. Онова, което не зависи от нас, са анализите, които са направили Световната банка и BRD, и ние ги молим с мое писмо, когато Вие изпратихте Вашето, да Ви ги предоставят. Ако те пожелаят, ще Ви ги предоставят – ако не пожелаят, нямам механизъм, с който да ги задължа, защото… (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Не, не е без пари, но договорът им е такъв – бланков договор. Питайте господин Петър Чобанов – той е работил с тези банки и знае. В крайна сметка аз изпълнявам решение на… – няма да влизам в тази тема.
И за „Български пощи“ – нямам нищо против да получите цялата кореспонденция със Световната банка, с която сме ги помолили да седнем, да разсъждаваме по някакъв модел, който да гарантира устойчивост на „Български пощи“. Дайте си един представител да се запознае с цялата кореспонденция. Все още нямаме отговор от тях – те ни предложиха един модел, който е правен извън Европа, но ние не сме съгласни с него, защото става въпрос за съвсем други условия. Искаме някой, който да се съобрази с цялата регулация на Европейския съюз. Така че нямаме никакъв проблем, в смисъл – щом е за устойчиво развитие на „Български пощи“, Ви даваме пълен достъп – да бъдете в този процес, няма проблеми.
Господин Чобанов, обяснете им как се работи със системните три банки – BRD, Световната и ЕИБ, за да приключат тези безумни спорове.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Както се разберете, господин Московски, нали Вие сте другата страна по договора?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ако не бях подписал договора със Световната банка, после щяхте да ме упрекнете защо не съм взел толкова международно признат консултант, а някой друг. Това е бланка, която те дават и ние я попълваме. Не ни питат дали сме съгласни или не. Само че ако беше друг консултантът, а не беше една от тези три банки, защото ние водихме преговори и с трите – Европейска инвестиционна банка, BRD и Световната банка. В крайна сметка се обособи консорциум между Световната банка и BRD. Ако нямате доверие на тези институции, аз ще Ви извадя документи, по които Вие години наред сте работили и сте прилагали техни стратегии. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Добре, аз съм направил каквото мога – повече от това не мога. Вие сте подписвали в годините същите бланки за договори, които…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вижте, колеги, за какво става въпрос.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Добре, аз Ви давам цялата информация за летище София – по процедура!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Министър, Вие поръчвате на някой консултант, няма значение кой е…
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Напротив, има значение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, има значение – на най-добрия, най…
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Сега ще Ви обясня, има значение, защото служебното правителство, има решение на Министерския съвет, което казва: „Ние препоръчваме на следващото правителство да избере достатъчно висок имиджов консултант, който да изготви анализите за тази концесия“. И ние сме избрали възможно най… – не знам какво повече има от Световната банка и BRD, събрани заедно. Ако Вие знаете, ми кажете.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Никой не го оспорва това нещо. Въпросът е – те Ви казват: ще Ви напишем нещо, което няма да го давате на никого, и за това нещо ще ни платите еди-какво си.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Не, не знам – утре могат да кажат: окей, ние сме съгласни…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не мога това да го разбера! Все едно да ме извикате във Вас да налепя тапетите и аз да Ви кажа: ще Ви ги налепя и повече никой няма да ги гледа тези тапети!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не влизайте в диалог, моля Ви.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Свиленски, те правят финансов анализ, технически анализ, екологичен анализ, социален, правен, примерно седем-осем видове анализи правят. Те не са в хипотезата, започвайки да правят такива анализи, че тези анализи трябва да бъдат публични. Това е тяхна политика – не ме питайте мен.
Аз съм им написал писмо и съм казал: господин Свиленски моли да му бъдат дадени тези анализи. Във връзка с нашия договор, тъй като има клауза за конфиденциалност, която Вие сте настояли да бъде част от договора, и сме подписали такъв договор, ние няма как да го дадем това, без да Ви питаме. Затова Ви питаме и Ви молим да се съгласите той да получи тази информация.
Не мога от тяхно име да Ви отговоря! Със сигурност Вие имате такива 10-15-20 договора в годините, когато сте управлявали, със Световната банка, с ЕИБ и с BRD, и сте ги спазвали! Не сте давали на никого тази информация, ако те не са били съгласни. (Реплика от народния представител Георги Свиленски при изключени микрофони.)
Окей, просто Ви казвам, това е истината. Аз съм ги помолил да Ви я предоставят! Но ако те Ви откажат, не мога да нося отговорност за това. Какво да направя?
Вие сте ми сложили с решение на Министерския съвет да избера възможно най-добрите международни консултанти! Ако има по-добри от тях, ми ги кажете и ще кажа: сбърках, съжалявам, че избрах Световната банка и BRD. Извинявайте, господин Свиленски, трябваше да избера примерно някой друг!
Какво да направя? Питайте господин Чобанов да Ви каже.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Приключихме темата.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Изводите от тези анализи се съдържат във всички публично оповестени документи, които ще получите в края на тази седмица в Националния регистър за концесии плюс сайта на Министерството на транспорта!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
„Обединените патриоти“ нямат въпроси.
Господин Министър, няма да задавам въпрос, но понеже господин Свиленски засегна темата за финансирането на БДЖ, Ви моля да обясните на мнозинството – тогава отхвърлиха нашето предложение с доцент Чобанов, към когото се обърнахте, за финансирането на БДЖ, сега доплащате тези пари.
Ние си бяхме направили анализа, но тогава, господин Свиленски, от мнозинството не подкрепиха нашето предложение за тези средства. Не очаквам отговор.
Господин Дончев, въпрос? Нямате.
Приключихме процедурата.
Благодаря Ви за участието, господин Министър.

Преминаваме към втора точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2017 Г., № 820-00-17, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА НА 25 ЮНИ 2018 Г.
Гостите ни по втора точка са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Росен Желязков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Ирина Романска – член на КРС; представители на мобилните оператори и браншовите организации в областта на електронните съобщения.
Кой ще представи Доклада, господин Заместник-министър?
Заповядайте, господин Желязков.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Заедно с мен са доцент Романска – член на Комисията, и моите колеги от Специализираната дирекция на Комисията за регулиране на съобщенията, които ще имат възможността при пό експертни въпроси да влязат в детайли и да отговорят на всичко, което буди съмнение, или недостатъчна изясненост.
Днес ще представим два годишни доклада – единият за развитието на пазара на електронните съобщения в България, който е първият. По смисъла на чл. 38 от Закона за електронните съобщения до края на второто тримесечие на текущата година се представя годишен доклад за предходната година – за развитието на електронните съобщения. Същият доклад се представя на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Министерския съвет. Докладът е изготвен на база на анализа на дейността на предприятията, осъществяващи електронни съобщения в България, на базата на стандартизирани типови въпроси, така както е подхождано в предходните години, така както е установена практиката на Комисията и както е съществуващата практика в рамките на Европейския съюз.
Структурата на Годишния доклад следва изискванията на текста от Закона. Накратко ще резюмирам основните постановки и тенденции в него и ще дам възможност, разбира се, за детайлизация.
През 2017 г. обемът на българския пазар възлиза на 2 млрд. 442 млн. лв. и се формира основно от приходите от гласови услуги, пакетни услуги, услуги от пренос на данни и достъп до интернет. През миналата година структурата на пазара отбелязва известна промяна – за първи път делът на приходите от предоставяни пакетни услуги в общия обем на пазара изпреварва този на гласови телефонни услуги, като през 2017 г. нараства с близо 5 процентни пункта спрямо 2016 и достига най-висок относителен дял – 36,3%.
Делът на гласови телефонни услуги – фиксирана, мобилна и други, в общия обем на пазара през 2017 г. отчита намаление с 5,7 процентни пункта спрямо 2016, което е отражение на тенденцията, която се наблюдава в рамките на Съюза.
На трето място, като дял в общия обем са услугите за пренос на данни и достъп до интернет, които заемат 20% от общия обем на пазара.
По отношение на структурата. На първо място, да подчертая въпроса за пакетните услуги – нараства броят на абонатите на пакетни услуги, като през 2017 г. отбелязват ръст 9% спрямо 2016. Значителният ръст в общия обем на приходите е 885 млн. лв., като нараства потреблението на двойни и четворни пакети за сметка на тройни.
Увеличение на броя на абонатите на пакетни услуги, мобилен глас и мобилен достъп до интернет като една пакетна услуга, друга – фиксирана гласова услуга и мобилна гласова услуга, и спад на показателя на пакетна услуга телевизия и фиксиран достъп до интернет.
Очерталата се тенденция – ежегодно нарастване търсенето и предлагането на пакетни услуги, влияе съществено върху потреблението на гласовите услуги и услугите достъп до интернет и разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно.
По отношение на гласовите телефонни услуги – друга част от структурата на пазара. В потвърждение на тази тенденция данните от Годишния доклад сочат ежегодно свиване на обема на сегмента самостоятелно предлагане на гласови телефонни услуги, като фиксираната телефонна услуга за поредна година показва устойчив спад на показателите брой абонати, обем, трафик и приходи от услугата. Предвид посоченото, очакванията са тази тенденция на спад да се запази през следващата година.
При мобилните телефонни услуги през 2017 г. също се отчита устойчива тенденция на намаляване броя на абонатите на мобилна телефонна услуга. Тази тенденция основно се дължи на спада на броя на абонатите през 2017 г., на относителния дял на предплатените карти във връзка с измененията на Закона за електронните съобщения през 2016 г. Става въпрос за това изменение, където на името на един потребител нямат право да се регистрират повече от 10 предплатени телефонни номера, което води до този спад. Независимо от това, общият обем на изходящия трафик от мобилна телефонна услуга бележи ръст с 4,5%.
Въз основа на анализираните данни очакванията са ръстът и размерът на общо потребление на мобилен глас да се запази, като продължи силната конкуренция между основните предприятия – доставчици на мобилна телефонна услуга. В същото време се очаква провокиран от промените на нормативната уредба спад при броя на потребителите чрез предплатени SIM карти да забави своя темп.
Пренос на данни и достъп до интернет – следващ сегмент от структурата. Характерна особеност на българския пазар в този пазарен сегмент е наличието на силна инфраструктурна конкуренция, която е отчетена в Доклада на Европейската комисия (на английски език) – 2018 г., за цифровата икономика и цифровото общество. Това, заедно с големия брой участници на пазара, оказа значителна роля върху развитието на тенденцията на нашия пазар.
Услугите за достъп до интернет и пренос на данни запазват възходящо развитие през 2017 г., като се отчита ръст по отношение на приходите от броя на абонатите и на основните показатели, свързани с интернет пазара на България. През 2017 г. общият обем на реализираните приходи от услугата, включени в сегмента пренос на данни и достъп до интернет, възлиза на 487 млн. лв., като се отчита ръст от 3,2% спрямо предходната 2016 г.
По отношение на достъпа до интернет на дребно – продължава да се наблюдава увеличение дела на абонатите на мобилен достъп спрямо тези на фиксиран и към края на 2017 г. абонатите на мобилен достъп до интернет обхващат 75% от общия брой на абонатите на достъп до интернет на дребно.
При наблюдение на показателя проникване на фиксиран достъп до интернет на база на населението също проличава устойчива тенденция. Към средата на 2017 г. средното проникване на фиксиран достъп до интернет на база население – ниво на Европейския съюз, е 33%, това е средноевропейската тенденция, като за България показателят възлиза на 24,2%, независимо от показания ръст с 1,3%, като проникването към края на годината достига до 25,5%. Сравнено с Европейския съюз, проникването в България се характеризира с ниски нива, независимо от плавния темп на растеж с всеки отчетен период. Това има своето обяснение – със социално-демографски особености, а не толкова със забавеното развитие на инфраструктурата. По отношение на показателя проникване на мобилен достъп до интернет на населението в резултат от продължаващото нарастване броя на абонатите на мобилен достъп се отчита ръст от 4,2 процентни пункта за 2017 г.
Налице са трайни положителни тенденции по отношение на развитието на широколентовия достъп, реализиран чрез NGN мрежи, което оказа положителна роля върху скоростта на предлаганите интернет услуги. В края на 2017 г. абонатите на фиксиран широколентов достъп, използващ високоскоростен достъп, достига 81,5% от общия брой на абонатите на фиксиран широколентов достъп. Към края на 2017 г. малко над половината от потребителите на фиксиран широколентов достъп ползва високоскоростен достъп до интернет със скорост между 30 мегабита в секунда до 100 мегабита в секунда, а при потребителите на свръхскоростен – над 100 мегабита в секунда, се наблюдава ръст два пъти в края на 2017 в сравнение с 2016 г.
Следващият сегмент – пренос или разпространение на радио- и телевизионни програми. През 2017 г. обемът на пазарния сегмент услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми възлиза на 254 млн. лв. и се задържа от нивото от 2016 г., с незначителен спад от 0,05%. Основна част от този сегмент се формира от реализирани приходи на дребно от абонати на платена телевизия, ползвана като самостоятелна услуга, които възлизат на 219 млн. лв. и отбелязват, от своя страна, ръст от 9,2% спрямо 2016 г.
Според предоставените в КРС данни към 31 декември 2017 г. броят на абонатите на платена телевизия на дребно достига 1,82 млн. абонати, включително абонати на пакетна услуга. Ползвателите на ефирна телевизия не са ничии абонати, поради което няма данни от предприятията за този показател.
Според предоставените данни показателят брой на абонатите на платена телевизия отбелязва спад от 0,2% спрямо предходния едногодишен период, което се дължи на спад на абонатите на кабелна телевизия – 3,8%, и на абонатите на сателитна телевизия по-значително – със 7,4%. На пазарния сегмент на платена телевизия на дребно е налице междуплатформена конкуренция. За поредна година най-значително е увеличението на абонатите на IP телевизия. През 2017 г. спрямо предходната ръстът на показателя е 30%, като към 31 декември 2017 г. относителният дял на абонатите на IP телевизия достига 20% от общия брой на абонатите на платена телевизия. Независимо че относителният дял на абонатите на сателитна телевизия не е голям в общия брой на абонатите на платена телевизия, а именно 47,4, за първи път този показател бележи спад, както бе подчертано, със 7,4%. Двойно по-малък спад бележи броят на абонатите на кабелна телевизия на годишна база 3,8%. Спадът на абонати на кабелна или сателитна телевизия е за сметка на ръста на броя на абонатите на телевизия през интернет протокол, който обаче не е в състояние да компенсира наблюдавания спад на общия брой на абонатите на платена телевизия.
По отношение на сегмент линии под наем. През 2017 г. общият брой на линии под наем на едро и дребно, предоставяни от предприятията, намалява с 14,5%, а реализираните приходи отчитат спад с 12,7% спрямо 2016 г. Тенденциите на този сегмент не оказват влияние върху общия пазар на електронни съобщения в България, предвид, че делът му е едва 1%. Наблюдава се миграция към алтернативни по-изгодни за потребителя продукти и услуги. По-високите скорости при относително по-ниски разходи стимулират интереса на потребителите към иновативни продукти за достъп, осигуряващи всички характеристики на услугата ни „под наем“.
Като кратко заключение – българският пазар на електронни съобщения през 2017 г. продължава да следва тенденциите за развитие на Общия европейски пазар както по отношение на генерираните приходи, така и по отношение на развитие на услугите. По данни на Европейската комисия приходите, генерирани от предприятия, предоставящи електронни съобщения в Европа, плавно намаляват от 220 милиарда през 2014 г. на 213 млрд. евро през 2017 г., с прогноза за задържане на обема на приходите на нивото на 2017. Изводът е, че нарастването на приходи от услуги за достъп до интернет, включително чрез мобилен достъп, не успява да компенсира значителния спад на приходите от гласови услуги на ниво Европейски съюз и това важи изцяло както за Европа, така и за пазара на електронните съобщения в Република България. Това е резюмето на Доклада.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Желязков.
Колеги, ако ми позволите – господин Желязков, ако може, да отделим малко време на жалбите, на това, което виждам във Вашия доклад. Да кажете – от онова, което сте упоменали, най-много хората се жалят, ще Ви ги цитирам, много са изброени: „Относно сметките – 687 жалби; непредоставена, но договорена услуга – 531 жалби; неустойки, непоискани услуги – 197 жалби; оплаквания относно сметките – 687 жалби; покритие на мобилните мрежи – 152 жалби“: какви са оплакванията на хората и какво е постановила КРС по тях. Благодаря Ви.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ако ми позволите – директорът на дирекция „Правна“ в КРС.
НЕДА КОЙЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вие споменахте няколко категории. Може би цифрата от 531 жалби за непредоставяне на договорена услуга си заслужава да започна от нея. Този конкретен сегмент от жалбите се дължеше на оплаквания от един от по-малките мобилни оператори, които временно имаха затруднение при предоставянето на услугата си, и това генерира този голям обем жалби към Комисията. При получаването на тези жалби това, което Комисията е направила и което може да направи по Закон, е да се обърне към предприятието, което удовлетвори исканията на предприятията да се прекратят договорите без неустойки, или който беше заплатил авансово суми, да се върнат тези заплатени суми. Този брой жалби се дължи именно на този проблем.
Друга категория, която Вие споменахте – за начислени неустойки. Това е сравнително често срещано оплакване от клиентите основно на мобилните оператори. По различни причини, ако те, най-често, си прекратят предсрочно договорите, операторите начисляват неустойки в изпълнение на сключените договори. Реакцията в тези ситуации е – това, което можем да посъветваме потребителите, на първо място, играем медиаторска роля към операторите, които в значителна част от случаите преразглеждат своето решение – било по социално положение на абонатите, или поради други причини. Има случаи, в които въпросът може да бъде решен единствено и само по съдебен ред, тъй като това са в крайна сметка облигационни договорни отношения.
Други жалби – за непоисканите услуги. Те се насочват към Комисията за регулиране на съобщенията, но това е една категория жалби, които следва да бъдат насочени към друг орган, а именно към Комисията за защита на потребителите, в чиито правомощия е да разглежда въпросите за непоисканите услуги. Ние имаме много добра комуникация с КЗП и препращаме тези жалби своевременно.
Не си отбелязах всичките неща. Имаше един краткотраен проблем с едно от предприятията, което предоставяше едни пакети със спортни канали отново като непоискана услуга. Там КЗП също предприе някакви мерки. Ние, от своя страна, пък адресирахме проблема и засилихме вниманието на Комисията за защита на потребителите към този проблем – той беше решен, както и предприятието преразгледа своята политика във връзка с тези услуги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Имам два въпроса. Първият е свързан с приоритетите на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като тя работи както в национално, така и в европейско направление по основни приоритети, на два от които искам да се спрем.
Да ни кажете кога ще бъдат готови: Стратегията за развитие на Комисията за регулиране на съобщенията 2019 – 2020 – 2021, която вероятно трябва да стане през тази година; другият документ е Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър за гражданските нужди пак през периода 2019 – 2020 – 2021 г.? И техните обсъждания, които евентуално могат да бъдат направени в тези две направления? Тук е ресорният заместник-министър – смятам, че е изключително важно за държавата, тъй като това е един от най-сериозните сектори. Както преди малко чухме, над или около 2,5 милиарда е пазарният дял на сектора, а инвестициите тази година са над 413 милиона.
Вторият ми въпрос е свързан с отдаването или по-скоро ползването на свободния ресурс в радиочестотния обхват, който не беше осъществен през миналата година, за 1,5, 2,6 и 3,6 гигахерца. Дали ще има някакво развитие през тази година, или това ще остане за следващите години, тъй като явно това е проблем, който към настоящия момент не знам дали има някакво разрешение? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Общо взето, между двата въпроса има пряка и непосредствена връзка – вторият въпрос доразвива първия.
По отношение на Стратегията – до края на годината. В момента сме в процес на изработване на същата. До края на годината ще бъде изготвена и приета. Преди това, естествено, като всеки стратегически документ, ще бъде подложена и на обсъждане с оглед това да се провери дали регулаторните намерения на Комисията съвпадат с виждането на индустрията и на потребителите, от друга страна.
По отношение на управлението на радиочестотния спектър, доколкото същият представлява основен, от една страна, от друга – значимият ресурс е ограничен, затова интересът към управлението на радиочестотния спектър е изключително голям. В момента, както знаете, има изготвена Национална пътна карта за задълженията на Република България по Решение 899/2017 г. на Европейския парламент и на Съвета за използването на радиочестотната лента, най-образно казано, в спектъра от 700 мегахерца. Това е изключително важно от гледна точка на желанието на Съюза да хармонизира спектъра в този обхват и с оглед развитието на PG мрежите, като на наша, национална територия това е пряко обвързано с въпроса за модернизацията на ВВС, както и с преоборудването на съществуващата наземна и летателна техника – на съществуващите самолети, не само изтребители; авиониката – както навигационната, така и тази, която е свързана с приземяването на самолетите.
Ние, заедно с Министерството на транспорта, което осъществява политиката по отношение на разпределението и управлението на радиочестотния спектър, имаме някои свои виждания и в рамките на изпълнителната власт се водят, бих казал, нелеки, но конструктивни разговори по отношение освобождаването на определени честотни ленти. В момента Пътната карта за 700, най-общо казано, е в процес на съгласуване и трябва да стане факт с приемане на решение на Министерския съвет. Има някои въпроси, които трябва да се уточнят между Министерството на финансите и Министерството на отбраната – именно по отношение на оборудването, за което говорих. При всяко положение нашето очакване е, че през следващата година ще имаме достатъчно ресурс, който бихме могли да предоставим и на трите големи оператора. Това е нашето очакване. Още повече, че в момента намеренията са едно, а реалностите са други, но правим координирано всички усилия в тази посока.
По отношение на 2,6 – в момента сме в процес на предложение до Министерския съвет за промяна в тарифата, която се събира, с едно значително редуциране на цената, така щото ресурсът да е атрактивен, а той в момента е предлаган, но не търсен ресурс, което показва, че ценовите равнища са неатрактивни за операторите. Ние предлагаме едно обосновано в мотивите към нашето предложение към Министерския съвет предложение за редуциране с близо 40% и сме в разговори с операторите в тази посока. Желанието е да се усвои този допълващ спектър за дейността на дружествата. Разбира се, това е нелек и дълъг процес – тук има представители на предприятията, те ще потвърдят, че желанието на индустрията е за по-голямо намаление, което е съвсем естествен инстинкт, и може би обективен, но това е процес, който ще продължи и през тази, и през следващата година.
Продължават нашите усилия за ефективното използване на спектъра, най-вече в частта 1,8, тоест 1800 мегахерца, където също сме предприели определени стъпки за по-ефективното му управление. Така че, ако могат и искат колегите, да допълнят нещо в конкретика.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
АНА ТАНОВА, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател, членове на КРС! На първо място, бихме искали да отбележим усилията на КРС, на Министерството на културата, на СЕМ и диалога с телевизионната индустрия и авторскоправните индустрии за подобряване на законовата регулация и административни мерки, които да доведат до по-добър контрол и превенция срещу незаконното разпространение на телевизионни програми. Отбелязваме също и първите стъпки на Народното събрание за приемане на изменения в Закона за електронните съобщения от края на март тази година. Във връзка с данните в Доклада, които се отнасят до разпространението на телевизионни програми, за поредна година искаме да отчетем някои разминавания в данните от Доклада – данни, които се базират на декларативна информация, подадена от платформените кабелни и сателитни, и IPTV оператори, спрямо реалните данни на пазара. Тази седмица приключва анализът на мащабно национално представително и представително за 28 региона в Република България проучване, което се провежда от телевизионната индустрия и представители на платформените оператори. По данни на това проучване ние възстановихме 619 хил. недекларирани пред КРС абонати, или общо 28% сив сектор, при разпространението на телевизионни програми, като най-голямо е разминаването при кабелните оператори, където не са декларирани повече от 540 хил. абонати. Трябва да знаете, че броят на абонатите е базата за изчисляване на възнагражденията в авторскоправните индустрии, които се заплащат от платформените оператори към правоносителите, откъдето идва и е проблемът.
Ние, разбира се, ще Ви предоставим анализа, който сме направили на база на проучването – както на Комисията за регулиране на съобщенията, така и на парламентарната комисия.
Също искаме да отбележим, че все още оперират платформени оператори, които не декларират изобщо дейността си пред КРС, а и функционират на черно, както сериозен проблем е и изцяло пиратското разпространение на телевизионни програми. Трябва да отбележим, че КЗК извърши секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар, който излезе миналата седмица, като КЗК установи недобросъвестни практики при отчитане на абонатите на платформените оператори и препоръча провеждане на политики за изчистване на сивия сектор. Сивият сектор ощетява не само творческите индустрии, но и държавния бюджет, затова разчитаме заедно с регулаторите, изпълнителната и законодателната власт да развием политиката за изчистване на сивия сектор, както препоръчва и КЗК. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Коментар?
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Коментарът е, че с организациите, както и тези за колективно управление на права, и организациите на представителите на индустрията, на доставчиците на медийно съдържание, на платформените оператори и така нататък сме в постоянен контакт. Ние отчитаме техните притеснения и съображения. Затова измененията, които бяха направени в Закона за електронните съобщения чрез Закона за авторското право и сродните му права, в момента с промяната на общите изисквания при осъществяването на електронни съобщения, които бяха предмет и са предмет на обществено обсъждане, и следва да бъдат приети от КРС, правим конкретен подход по отношение на правоприлагането на въпроса за обявяването на точния и верен брой на абонатите, в това число и на поддържането на актуална база данни за абонатите. Тук щекотливият въпрос е за абонатите на платената телевизия. Това е големият въпрос, който буди колебание с оглед достоверността на заявените резултати. Така че считам, че с Доклада, който ще бъде представен – за 2018 г., ще бъде отчетено както наличието на законова опора за това, така и конкретното правоприлагане, пак казвам, в партньорство с организациите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., № 820-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.

Преминаваме към следващата точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2017 Г. – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ“, № 820-00-16, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА НА 25 ЮНИ 2018 Г.
Кой ще представи Доклада?
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви. Ще го представя накратко аз.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Желязков, ще Ви помоля по-кратко да го представите – колегите са запознати с основните детайли. Ако имат въпроси, ще ги обсъдим.
Заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Пазарът на пощенски услуги у нас бележи ръст, като електронната търговия е двигател за развитието на пазара на пощенските услуги. По показател „Приходи“ ръстът е 8% през 2017 г., като обемът на целия пазар за 2017 г. е 425 млн. лв. Видно е, че за последните три години – 2015 – 2017, относителните дялове на пазарните сегменти – предоставяне на универсална пощенска услуга и предоставяне на неуниверсална пощенска услуга, са в съотношения, които са относително постоянни. Куриерските услуги са водещи в развитието на пазарния сегмент за неуниверсални пощенски услуги и формират над 72% от общия обем на пазара на пощенските услуги. През 2017 г. приходите от услуги от обхвата на универсалните пощенски услуги възлизат на 89 млн. лв., бележат ръст в размер на 16%. Нарастването на приходите се дължи основно на увеличението на приходите от предоставяне на колетни пратки. Съгласно обобщените данни 46% от всички приходи от колетни пратки за страната до 20 кг са формирани от колетни пратки, генерирани от електронна търговия. Данните сочат, че неуниверсалните пощенски услуги имат водеща роля за развитието на пазара на пощенските услуги.
По отношение на предоставянето на универсалната пощенска услуга. Това е услуга от общ икономически интерес. Предоставя се от „Български пощи“, като исторически оператор и задължен такъв, въз основа на наложеното в § 70 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пощенските услуги задължение, като се предоставя при условия, различни от обичайните търговски такива. Поради това в Закона е предвидено „Български пощи“ да получават компенсация от държавния бюджет, като задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора.
С Дружеството в момента сме в процес на остойностяване на размера и претенцията. Същият размер се одитира и след одита ще бъде предоставен на Министерството на финансите с оглед включването му в Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г. Тенденциите, които се наблюдават – отслабване на пазарната позиция на „Български пощи“, като с Дружеството сме анализирали детайлно причините за това. От своя страна, Дружеството е представило аргументи по отношение на тежестта на нормативно регламентираното увеличение на минималната работна заплата за страната – 2017 г., като по отношение на нетните разходи работната заплата има най-голям дял при формирането на разходите в структурата на приходите-разходите на Дружеството.
Наблюдава се, че увеличението на обемите, извършени от Дружеството, включително групата на другите търговски дейности, като тенденция следва с нарастването на разходите в зависимост от трудоемкостта на извършените услуги. Беше отчетена силната конкуренция на пазара, която съществува, от страна на частните пощенски оператори, като тенденцията, която се наблюдава, е и за необходимостта от компенсиране на друг вид нетни разходи.
Има въпрос, който сме поставили на Дружеството, свързан с големината на пощенската мрежа, която е непроменена, считано от 2011 г. Разбира се, не без значение са и аргументите с чувствителността на въпроса за закриването на пощенски станции, съответния социален и политически отглас от това нещо.
В голяма част пощенските станции са сведени главно до изплащане на пенсии и инкасиране на суми, което се извършва само от един до три дни месечно. В резултат е отчетено, че „Български пощи“ имат несъобразена с пазарните условия мрежа от градски пощенски станции. Това са теми, които засягат „Български пощи“. Въпросът за преструктурирането, въпросът с нормативите за качество на универсалната пощенска услуга са предмет и на контролна дейност от страна на Комисията за регулиране на съобщенията. От друга страна, обективно изискванията за образуване цените на универсалната пощенска услуга в българската нормативна уредба са значително усложнени. В тази връзка имаме сериозни разговори с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като повод са влошените финансови показатели на „Български пощи“. Темите са свързани както с методиката, така и с необходимостта изобщо от концепция за развитието на универсалната пощенска услуга.
За отбелязване в Доклада – обезпечаване на пощенската сигурност от страна на пощенските оператори, респективно административнонаказателната и контролна дейност на КРС. Това е накратко.
Ако мога да заключа, дейността по предоставяне на пощенски услуги не е кауза пердута. В изследване на Международния валутен фонд показват глобален растеж на пощенския пазар – било на миграционни процеси, било на влиянието на интернет и развитието на електронната търговия. Нашата основна грижа – както на регулатора, така и на полисимейкърите, трябва да бъде в посока на универсалната пощенска услуга.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Въпроси, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Прегледах анализа на пазара на пощенските услуги. На мен лично ми се ще, тъй като това все пак е анализ, да има малко повече препоръки, особено когато става дума за „Български пощи“, които казахте, че явно страдат от проблемите.
Ще цитирам малко по-конкретно фактите. В Доклада конкретно и коректно е записано: „Пазарен дял на пощенските оператори в страната – 2015 г. „Български пощи“ имат 17%, 2016 – 14, а 2017 – 13“. Тоест трайна тенденция към намаляване.
Отделно има една друга графика, която посочва пазарния дял на „Български пощи“ и на „Еконт“, който е частен оператор, на терена на универсалната пощенска услуга и за първи път през миналата година, за когато е този анализ, де факто „Еконт“ изпреварва „Български пощи“, както е написано там: „историческия оператор на този сегмент“. Именно ако 2015 60% от дела се е държал от „Български пощи“, 2016 е 53, а 2017 е 47, като „Еконт Експрес“ има 48%.
В тази връзка – първо, нямаше нужда да се включвам в този разговор, който се получи между господата Свиленски и Московски, тъй като „Български пощи“ са поставени в такава ситуация, че едва ли не те са предопределени да губят, защото всички държавни търговски дружества са в тази ситуация – и при тях има синдикати, и те сключват колективни трудови договори, и те трябва да спазват Закона за обществените поръчки, но други търговски дружества, които са държавни предприятия, са на печалба. От тази гледна точка чух констатация, че работната заплата в „Български пощи“ е най-големият разход – естествено, те са на терена на услугите. Едно предприятие, когато е на терена на услугите, а не в производството, там разходът за труд и работна заплата, съответно и осигуровки, е с най-голям дял. Или че „Български пощи“ имат прекалено разширена мрежа от пощенски станции – това също е факт, ясно, особено в малките населени места. Но да чуем достатъчно препоръки как да излезем от тази ситуация.
Не е вярно и това, което каза господин Московски, че едва ли не само те са задължени да работят на терена на универсалната пощенска услуга – още шест оператора работят. Тоест „Български пощи“ са задължени по Закон да предоставят тази услуга, а другите сами са си избрали да работят на такъв терен – писма и пратки до 20 кг, и те са на печалба. От тази гледна точка искам да чуя – не знам дали има готовност, малко повече препоръки за това какво трябва да предприемат „Български пощи“ като държавен оператор, защото те са държавна структура, за да излязат от тази негативна тенденция, в която са влезли. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Кой ще вземе думата?
Заповядайте, господин Желязков.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Съвсем накратко – това е Годишен доклад, който предоставя агрегирани данни, респективно анализ за целия пазар. Не е сам по себе си доклад за „Български пощи“. Докладът засяга „Български пощи“ от гледна точка на обстоятелството, че това е исторически оператор, на който по силата на Закона е вменено да предоставя универсалната пощенска услуга. Разбира се, относителната тежест на това в структурата на Доклада не е малка, но не е фокус на Доклада. От друга страна, в разговори с органа, който е министърът, по упражняване, осъществяване на държавната политика в този сектор имаме както някои общи виждания, така и някои въпроси, които търпят допълнителни коментари и допълнително уточнение. Все пак министърът е и принципал на Дружеството, а не само орган, който осъществява политика, така че неговата грижа бих казал, че е двойна. В някои случаи има диалектика в тази грижа – между това да си принципал и това да правиш политика в сектора. Но по отношение на съпоставянето и защо „Български пощи“ губят пазарно присъствие – защото обективно на тях са им вменени по силата на Закона задължения за универсалната пощенска услуга, основното от които е свързано с цените. Това са задължителните по Закон условия – да са еднакви цени за еднакви услуги навсякъде на територията на страната, по отношение на достъпност на цените, съобразяване на разходите с предоставяне на цените, в това число определени нормативи за качество, икономически обоснована печалба, както и това да бъде интерпретирано по Закона. Дори такъв привързващ критерий с отчитането на цените на международните пазари у нас се прилага с оглед на характеристиката, демографската и географската структура и не е много относим критерий.
При всяко положение определянето на ценовите нива, така както е упоменато в Закона, и предоставянето на компенсацията за финансовата тежест от направените нетни разходи е въпрос, който би трябвало да намери по-детайлно и по-ясно нормативно развитие. Надявам се, че ще постигнем с Министерството еднаквост за вижданията, каквито да представим на законодателя.
Иначе, повтарям, положителното е, че се забелязва тенденция за развитие на пазара като цяло. Без да влизам в много детайли, „Български пощи“ и частните оператори се конкурират по много различен начин. Частните оператори могат да подберат онези пазарни области, респективно географски и като гъстота на населението, и като място, където е интересно, в това число могат да поддържат, могат и да не поддържат пощенски станции. Тоест „Български пощи“ трябва да присъстват дори в ненаселени райони, докато частните оператори нямат този ангажимент. Частният оператор може да функционира само на територията на столицата, където и гъстотата, и оборотът, и възможностите, и търговията са различни от тези на територията на страната. Но това, пак казвам, е въпрос на преценка, която се прави в синхрон с останалите регулатори в сферата на пощенските услуги на европейско ниво по отношение на универсалната пощенска услуга. Така че ние сме в постоянен контакт и се опитваме да хармонизираме вижданията – имаме силна чуваемост в тази посока.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Съвсем кратък коментар, без да влизаме в диалог. Ясно е какви са тежестите съгласно Закона за „Български пощи“, но не е проблемът в предоставянето на универсалната пощенска услуга, а по-скоро това, че примерно дори в най-затънтеното село трябва на определен час или поне на определен брой – колко пари, да се събира поща, да се доставя поща и така нататък.
Имах предвид нещо малко по-различно. На мен ми е ясно, че тези годишни доклади в общи линии всяка година се правят по един и същи начин и там се събира и се слага цялата информация. Но тъй като конкретно в този доклад, наименованието му – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, като говорим за анализ, там има констатации, изводи и препоръки. Достатъчно констатации има в анализа, има изводи – от гледна точка на препоръките според мен трябва да се засили в следващ период, този вече няма как да се промени, защото, като е влязъл в Народното събрание, не търпи промяна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Въпросът ми е свързан с универсалната пощенска услуга, но искам да направя кратък коментар по това, за което ставаше дума, което колегата зададе като въпрос, защото той е некоректен. Днес ние разглеждаме въпроса за пощенските услуги, а не конкретно за „Български пощи“. Когато разглеждаме за „Български пощи“, можем да направим отделно събиране, да направим анализ и съответно там да искаме някакви препоръки. Според мен няма място в този – това е анализ на пазара. Анализът на пазара не може да прави анализ на работата на съответно предприятие – бил той и държавният оператор. Точно затова в чл. 29 и § 70 на Закона за пощенските услуги е определена компенсация за „Български пощи“, която е свързана вече с нетните разходи и несправедливата финансова тежест.
За това ми беше въпросът към „Български пощи“ – тук е и изпълнителният директор: каква компенсация са поискали те за 2017 г., тъй като това, което беше казано – от Доклада, е, че в момента е избрана фирма, проучва се и се извършва анализ на финансовата тежест и така нататък? Вероятно тя ще бъде обявена във втората половина на годината и ще залегне в бюджета за следващата година. Затова ме интересува: каква сума е поискана от страна на „Български пощи“ като такава несправедлива финансова тежест?
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! За да бъда кратък, ще кажа, че цифрата, която е поискана, е 22 милиона. Разбира се, тази цифра подлежи на верификация от Комисията за регулиране на съобщенията, съответно от одитора, който е избран. Така че финалната цифра ще бъде известна, след като приключат всички тези действия, свързани с нейното верифициране. Ние сме дали нашите аргументи, съответно нашите разчети – одиторът ги преглежда. Във висок процент от случаите приема нашите аргументи, понякога се е случвало да имаме полемика, но като цяло имаме много добър диалог и получаваме максимално професионално отношение към нас, за което благодарим на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други въпроси?
ИВАН ВЪЛКОВ: Имам един допълнителен въпрос. Тъй като беше споменато, че приходите за универсалната пощенска услуга са 86 милиона, извинявам се, дали това са приходите само при Вас – 86 милиона, или като цяло, за цялата пощенска услуга?
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Вероятно за всички става въпрос.
ИВАН ВЪЛКОВ: Защото основната тежест на „Български пощи“ идваше точно от това, че голяма част от местата, където работят, просто се поддържат – даже на половин работен ден, това е разговор, който сме го водили.
Това е голямата тежест на Пощите, затова ме интересуваше: това общата стойност ли е, или е само…
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: По нашия отчет нашата част от универсалната пощенска услуга е в размер на 56 млн. 600 хил. лв. Това е нашето участие там. Допълнително мога да добавя, както господин Тишев каза, той постави на масата сравнение между нас и „Еконт“, за сведение на уважаемата комисия, „Еконт“ работят по съвсем различен начин – както господин Желязков вметна, различно се конкурират с нас. Ние имаме задължение да бъдем на 3 хиляди места 365 дни в годината, докато те си избират местата, където ще работят. За Ваше сведение, „Еконт“ имат 30 собствени офиса, ние имаме 3 хиляди. Всички останали офиси са на франчайзингов принцип. Франчайзинговият механизъм при нас не сработва много лесно поради простата причина, че изпълняваме две услуги от общ икономически интерес, а именно раздаване на пенсии и съответно универсална пощенска услуга, които поставят редица ограничения този вид дейности да бъдат давани на франчайзингов принцип.
Действително конкурентната среда – обкръжението, в което компании, като задължени оператори и други, се конкурират различно. Допълнително мога да добавя, че всъщност големият прираст на услуга, на дял на „Еконт“ се дължи основно на електронната търговия, която в последните години е основен двигател на куриерските пратки. Малките пакети, които са и част от универсалната услуга, те са всъщност и услуги от обхвата, допълнително има и от неуниверсалната услуга, така че самото сравнение е сравнително коректно, ако може така да се каже, но не напълно поради различните обстоятелства, в които двете компании или компаниите на пазара, или задълженият оператор функционират. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: И към господата от „Български пощи“ или от КРС, но към господин Вълков, защото постави въпроса, че съм задал некоректно въпроса. Имайте предвид, че преди да взема думата по някаква тема, все пак се подготвям. Немалка част, и така е редно, в този доклад е отделена на „Български пощи“, въпреки че е анализ на пазара на пощенски услуги, неслучайно и шефът на „Български пощи“ е тук. Като става дума за „Български пощи“, в Доклада има и препоръки конкретно за Пощите – не за целия пазар. Затова казах, че искам да видя повече такива.
Ето, например КРС дава факти, тоест прави констатация – прави извод: към края на 2017 г. пощенските станции на „Български пощи“ – шефът на Пощите каза 3 хиляди, 2980, от които колко в села? Добре, това е статистика.
И след това, ето я препоръката – „… (неразбираема дума) мрежа на „Български пощи“ не е преструктурирана от началото на либерализацията с оглед чувствителността на въпроса за закриване на пощенски станции“ и така нататък, „следва да бъде разработена“ …, тоест немалка част от Доклада е отделена на „Български пощи“. Ние затова го коментираме.
Последно, това, че „Български пощи“ имат голяма мрежа, която явно, че не е ефективна, нерентабилна, се отразява на разходите. Въпросът обаче са приходите – трябваше уж да са по-големи. Все пак те достигат до всички услуги, а тези, които имат 30 офиса, имат повече приходи от Вас. За разходите е ясно – трябва да поддържате повече работни места, трябва да сключите колективен трудов договор, но това са разходите. Тоест печалбата също трябва да бъде по-малка, ама приходите не се касаят от това. Вие 5 лв. да вземете повече в съответното село, това си е приход. Не говоря, че разходът може да е 50 лв. Тук не говорим за ефективност, говорим за стойности на приходите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Други изказвания?
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Тишев, като цяло – това, което искам да добавя, е, че те имат 30 собствени офиса и почти 2 хиляди франчайзера, така че не оперират в 30 офиса, а оперират в почти 2 хил. точки. За разлика обаче от нашите 3 хил. точки 2 хил. 300 са в селата, а техните 2 хиляди са в големите градове. Така че там, където ние присъстваме, тях ги няма и причината е обяснима, логична, тъй като там просто бизнеса го няма. За да бъдем ние там, държавата плаща тази компенсация и всъщност КРС изпълнява нейните функции да регулира този процес, за да може да осигури на гражданите на Република България правото да получават кореспонденция, където и да се намират на нейната територия.
По отношение конкретно на „Еконт“ така стоят нещата – не са сравними съвсем точно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам един въпрос – не е по Доклада, но тъй като са тук и заместник-министърът, и директорът: имате ли нужда от някакви законодателни промени, които ще Ви облекчат работата, или ще направят така, че „Български пощи“ да са пό конкурентоспособни? Не след време, след година-две-три пак да кажат: Законът бил лош – ако има нещо, ето тук е Транспортната комисия, тук е мястото да кажете, не сега, ако трябва – после, неща, които Ви притесняват, да ги направим така, че да не Ви притесняват и да работите.
Ясно, че държавата трябва да Ви помага – Вие сам казахте в каква ситуация са частните оператори, в каква ситуация сте Вие. Мисля, че от колегите никой няма да има против да Ви окажем тази законодателна помощ.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря за въпроса-предложение.
Това предложение може да касае много работа. Първо, би трябвало да се върна към дебата, който проведе господин Московски с Вас по повод на стратегия, финансирана евентуално от Световната банка. Слушах внимателно дебат, спор – няма значение как ще го характеризираме, за мен беше диалог. Коментираше се – закони, законотворци, граждани, представители.
Във времето, когато се запознахме с Вас – знаете, че съм бил част от екипа на „Български пощи“ като заместник изпълнителен директор, в първата ни визита Ви казах, ако си спомняте, аз си спомням, че „Български пощи“ са си създали самостоятелен екшън план, краткосрочна стратегия, която спазва и изпълнява.
Аз бих Ви задал въпроса: ако трябва да се верифицират подобни действия от мениджмънта на Дружеството, Транспортната комисия би ли одобрила подобна стратегия и утре-вдругиден примерно след поредния доклад да не си задаваме въпроси: какво правихте, КРС трябва ли да излиза с препоръки?
На господин Тишев пак бих казал това, което каза господин Вълков – когато се прави един анализ на пазара на пощенските услуги и в него са засегнати историческият оператор „Български пощи“ и частните оператори, да, има препоръки към занижаване броя на пощенските станции и предоставяне на услугата по алтернативен начин, не мисля, че частните оператори биха преекспонирали подобна идея, предложение, не биха си намалили техните станции, не биха ги релокирали в населени места, в които няма бизнес и затова смятам, че КРС са си позволили в случая да направят конкретна препоръка. Ако направят препоръки според мен, които касаят увеличаване присъствието, увеличаване на бизнеса, както министър Московски заяви, частният оператор е с развързани ръце и би могъл много по-лесно да имплементира подобни мерки и действия, отколкото историческият, държавният оператор. Затова си мисля, че те не правят подобни препоръки.
По отношение на въпроса – в законодателството, в момента има създадена работна група във връзка с промени в Закона за пощенските услуги, с което се засягат, както попитахте, господин Желязков, и препоръки, които са дадени към оператора.
С господин Дънешки – това малко извън контекста, но Ви давам повод за размисъл, защото се замислих върху това, което чух – присъствахме на откриване на филателна изложба в Берн по случай 139 години от присъединяването на „Български пощи“ към Всемирния пощенски съюз. За единия ден имахме две срещи със заместник-председателя и с председателя на Международното бюро на Всемирния пощенски съюз. С Паскал обсъдихме с какво Всемирният пощенски съюз може да бъде полезен на „Български пощи“, като задължен оператор. На следващия ден, преди да си тръгнем, разговаряхме, с господин Дънешки имахме среща с Бишар Хюсеин, който каза едно нещо – аз го приемам, както му казах и на него в срещата ни, като лична кауза – укрепване и по-добри финансови показатели, възход за „Български пощи“. Той ми отговори – частните оператори търсят пари, държавните оператори изпълняват социална функция. И ми даде пример с Пощите на Беларус. Тогава го попитах – това Ви го казвам за Ваша консумация: „Пощите в Беларус, понеже Вие там сте имали някаква намеса, давали сте им препоръки, на либерализиран пазар ли работят? – Не.“ Когато е монопол, както каза и министър Московски, е лесно да оперираш на пазара.
Но, ще повторя, когато, и с господин Дънешки си говорим, в един град, без значение кой, по-голяма част отразяваме присъствие в София, а сме родом от други места, всеки знае къде е Централна поща, предполагам е така – Централна поща за времето си е построена така, че тя да бъде търсена като институция от клиента. В момента, когато имаме пазарна икономика, когато имаме търговски дружества, които оперират на пазара, вече дружествата търсят клиента. Ние сме на едно място. И неслучайно в Доклада на КРС е записано: да се търси възможност за обслужване по алтернативен начин, метод и подход – дали ще бъде с агентство, това, което колегата Дънешки засегна за франчайз, ние нямаме възможност да дадем на някого да извършва от името на „Български пощи“ определени услуги поради факта, че с двете услуги, които носят приход – раздаване на пенсии, универсална пощенска услуга в селата, той няма да може да оперира. Няма какво да извършва де факто от дейността на „Български пощи“ – това, с което сме запознати.
Друго нещо, което искам да кажа – пак тук за наша консумация, господин Московски засегна Пощенска банка, ами ако имате възможност да потърсите в себе си начин, методи, възможности да се помогне на „Български пощи“ да стъпи на пазара на финансовите услуги, защото, идвайки насам, си говорехме с господин Дънешки, че във времето сме търсили вариант „Български пощи“ да бъдат лицензирани като платежна институция – онова, което правят „Еконт“, това, което правят „Изипей“. Това, което е сладкото в бизнеса, ние само го гледаме.
Пак ще кажа за дебата – може би не е необходимо да давам повече насоки, но можете сами да си извадите сентенцията от това, което двамата водихте като диалог, не дебат.
ИВАН ВЪЛКОВ: Ако ми позволите, един коментар, който е в посока на подкрепа, което каза колегата. Всички парламентарни групи – тук нямаме някакви различия или партийни различия, всички сме готови да подкрепим разумни предложения – тази работна група, както казахте, работи по някакви промени, които се предлага да бъдат направени за операторите, с цел да се даде възможност на един либерализиран пазар и Вие да работите по начин, по който да бъдете конкурентоспособни. Ако има такива предложения, мисля, че няма да има проблем от никого, ще бъде консенсусно взето решение точно в нашата комисия и няма да се водят политически дебати.
Ако имате някакво виждане, че в следващите два-три месеца има такава възможност, да можем до края на годината да ги приемем и в новата година да влезем с новите изменения и допълнения на Закона за пощенските услуги. И да можем да го решим този въпрос, защото ние го дебатираме вече, ако не се лъжа, три-четири години. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Аз съм сигурен в това, защото промените, които ще настъпят в Закона за пощенските услуги, целят да внесат облекчения за дейността на „Български пощи“, които по никакъв начин няма да се отразят на конкуренцията. Господин Тишев се усмихва – не застрашаваме частния сектор с промените, няма да създадем за тях тежест, просто искаме да улесним работата на „Български пощи“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От тях няма откъде да вземете, как да не ги застрашавате?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, председателят на Комисията го каза – пазарът е един, това е ясно. Дали ще се увеличава или не – за да завземете Вие нещо, то ще е за сметка на някого. Въпросът обаче е Вие, заедно с нас, да имате силата да удържите на този натиск. Затова каквито и промени – благодаря на господин Вълков, ние ще Ви помогнем да пипнете и Вие от това хубавото, а не да го гледате. Въпросът е самият мениджмънт, самите служители, самите пощенци, всички да знаят, че работим в една посока. Защото има впечатление в някого, не казвам – във всички, че умишлено се правят разни действия, за да може тези други оператори да завземат. Сега разни примерчета, дребни – имаше едно време с работното време, си спомняте.
Вие имате подкрепата, имате финансовата възможност – нека да направим така, че да бъдете поне колкото „Еконт“ на този пазар плюс добавянето със селцата. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Да Ви го кажа за лична консумация – от обща култура: в момента в Швейцария, така ни казаха…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Поред ли ще ги караме, господин Геновски?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не.
Имахме една идея във времето, още в началото, когато влязох в „Български пощи“ – 2011 – 2012 г., така или иначе присъстваме в слабо населени райони, да извършваме транспортна дейност. „Български пощи“ има лиценз за туроператор, което позволява да се возят хора. В тези населени места, където са пощите, които са труднодостъпни, където няма присъствие и интереси на частен транспорт, ние да оперираме. В момента съдят швейцарските пощи за тези си дейности.
Просто исках да кажа, че някои добри практики, които ние виждаме във времето и сме искали да направим, не са толкова добри.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не разбрах нещо. Понеже господин Свиленски ще Ви помага да пипнете нещо хубаво, не разбрахме кое е то. Може ли да уточните? (Весело оживление.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Ние с господин Свиленски във времето, пак ще се върна назад, говорихме, че имаме намерение и искаме да стъпим на пазара на електронната търговия, което в Доклада на КРС отчита големи, положителни промени, приходи и така нататък, и възнамеряваме в най-скоро време, може би до септември месец, да присъстваме на този пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Извинявам се, господин Председател – да добавя няколко по-конкретни неща – по-малко от минута ще отнема.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Принципно – благодаря също, че Комисията гледа толкова позитивно към „Български пощи“. Ще поставя няколко конкретни въпроса. В момента с промяната на Закона за пощенските услуги се опитваме да направим исторически пробив, тъй като е поставена една тема – компенсацията, която „Български пощи“ получаваше с две години закъснение, да получава сега авансово. Всъщност най-голямата подкрепа, която можете да ни окажете, е този закон да влезе в този вид, тъй като закъсняването от две години генерира доста тежка финансова преса върху „Български пощи“. Вие виждате, че това са 20 милиона годишно, които ние харчим за поддържане на мрежата като задължен оператор.
Други два проблема, които има – чисто законодателни:
Така наречената Наредба № 6, която поставя към нас изисквания във всяка пощенска станция да държим жива охрана, да слагаме видеонаблюдение, да слагаме решетки, да се заграждаме – нещо, което вече е доста остаряло като визия и подход. Аз не виждам нито една банка, в която, като седите на гишето и платите или си внесете 2 хиляди или хиляда лева, да има решетки, да има охрана – да Ви гледа някой. Общо взето, има неща и текстове в законите, които действително имат необходимост от някаква корекция. Аз много благодаря на господин Свиленски.
Другата тема е точно този закон за платежната институция – там ние се конкурираме в инкасовите дейности с „Изипей“, които са монополист на този пазар. Всъщност те предлагат единствената платформа за електронни разплащания. „Български пощи“ има готова такава – за да можем да я пуснем, трябва да имаме този лиценз за платежна институция, за който ние сме кандидатствали през 2011 г. Със съответните процедурни хватки БНБ ни оттласна почти до 2014, след което ни бе отнета тази възможност, разбира се, с формални аргументи.
Допълнително трудностите, които срещаме, са всъщност при предоставянето на универсалната пощенска услуга – все по-масовото заключване на домовете, липса на пощенски кутии, въобще невъзможността да има място, където клиентите да си получат съответните писма. Тук се налагат някои промени в Закона за устройство на територията, който регулира темата, свързана с това изискване. Всеки дом получава Акт 16, след като има съответните инсталации, съответните проекти, но никъде не е записано, че той трябва да има пощенска кутия и да бъде осигурен достъп на пощенския оператор да си изпълнява задължението и съответно гражданите да получават услугата, която по Конституция им се полага. Общо взето, това са трите законови сфери, в които бихме искали да получим Вашето разбиране.
И аз искам да благодаря на Комисията за регулиране на съобщенията, която тази година в Доклада постави темата с дисбаланса в пощенската мрежа. Ние присъстваме в много малки населени места – да, държавата плаща за това и ще продължим да бъдем там, но имаме големи градове, където присъстваме с много на брой станции, голяма част от които са губещи. Всъщност тежкият режим на преместване и затваряне на станции пречи да бъдат оптимизирани разходите на Дружеството. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Закривам дебата.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на
Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. –
„Анализ на пазара на пощенски услуги“

Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги

РЕШИ:

Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“.“
Моля да гласуваме.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Изчерпани са и дневният ред, и работното време.
Закривам днешното заседание. Благодаря на всички. Спорна седмица!

(Закрито в 16,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Халил Летифов