ПРОТОКОЛ
№ 47


На 12 юни 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Роден Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г. – второ гласуване.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Имаме кворум. Можем да започнем днешното заседание на Комисията.
Най-напред да представя новия колега, който е член на Комисията – господин Митко Полихронов, който е на мястото на колегата Радостин Танев. Добре дошъл! Спорна работа!
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Изслушване на господин Роден Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г. – второ гласуване.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Преминаваме към процедурата.
Господин Павел Христов от името на парламентарната група на ГЕРБ.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми касае процедурата по концесионера на летище „София“, една тема, която е от изключителна важност за обществото в последните месеци.
В началото на май бяха отворени предложенията на участниците във Ваше присъствие. Ще Ви помоля да запознаете Комисията с повече информация относно работата на Комисията до момента, естествено, с такава информация, която не е в разрез с правилата и не би нарушила работата на Комисията.
Какви са Ви очакванията и кога очаквате да приключи най-вече работа тази Комисия? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Към настоящия момент е в ход обсъждането на концесиалните предложения – това са офертите в тяхната пълнота. Както знаете, обвързващите предложения бяха публично изчетени. В момента Комисията, заедно с консултантите, изследват бизнес модела, който съставлява същината на концесионния договор и бъдещите взаимоотношения между Република България и бъдещия концесионер, от гледна точка на това, че концесията като публично-частно партньорство всъщност не е просто предоставянето на един актив за експлоатация, а е дългосрочно партньорство между двете страни, така както е философията и на Директивата, и на европейската политика, и на Закона за концесиите. От тази гледна точка, дейността е изключително обемна.
Само за илюстрация – офертите и предложенията се между 600 и 800 страници без приложенията към тях. Това са сложни икономически и финансови модели, които все пак имат за цел да убедят Комисията, респективно и държавата, за сериозността и устойчивостта на намеренията на концесионера, който не само ще изгради новите възможности и новите активи на летище „София“, но ще оперира бизнеса, и то по един устойчив начин, който да гарантира всички ангажименти, които кандидатите са представили в своите обвързващи предложения.
В документацията е предвидено, че работата трябва да приключи в рамките на 90 дни от отварянето, който период, разбира се, не е императивен, това е условен период, но задачата, която си е поставила Комисията, е да се опита да спази този срок.
През следващата седмица ще бъдат изпратени на всички участници допълнителни въпроси, които трябва да дадат яснота по отношение на неясноти или теми, които са засегнати от бизнес моделите на кандидатите. Срокът, който ще бъде предоставен, условно е около пет дни, за да има достатъчно възможност да се отговори. Важно е да се уточни, че това няма да бъдат въпроси, свързани с допълнения или алтернативи на предложенията, това ще бъдат само уточняващи въпроси от гледна точка на някои неясноти, които в едни случаи могат да се дължат на такива междуобвързващи предложения и самата оферта, в други – допълнителни уточнения, за да има яснота и непротиворечивост на изводите, които ще бъдат направени. Предполагам до средата на месец юли ще имаме произнасяне на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Няма да навлизам във въпроси относно детайли и технически въпроси – общите рамки и параметри по концесията са ясни за обществото. Ще си запазя правото през месец юли да обсъдим вече по-конкретно как изглеждат нещата.
Само ще си позволя да изразя едно отношение. Нашата държава има много добър опит с концесионирането на летища. Концесиите на летище „Варна“ и летища „Бургас“ са добър пример, че всъщност това е правилният път едно летище да се развива.
Само ще припомня: аз съм избиран като народен представител от Варна. Спомням си как изглеждаше летището преди да дойде инвеститорът и мога да кажа как изглежда сега. Действително, от едно затихващо летище в момента това е летище, което си увеличава пътникопотока, увеличават се постоянните линии с други страни.
Имате и нашата пълна подкрепа и през юли месец ще очакваме повече подробности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
БСП за България. Кой ще зададе въпрос?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След малко предстои да гледаме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. В тази връзка, тъй като не можахме да направим предложение в законовия срок между първо и второ четене, ще го направим сега, на второ четене.
Все пак аз бих искал по една от темите, които касаят този закон, тъй като и в последните дни имаше няколко актуални примера за този проблем, който бих искал да артикулирам, да получа и неговия отговор, и неговото становище по тази тема. Става въпрос за осигуряването на пощенско обслужване в населените с население под 800 човека, тъй като чрез измененията на Закона се предвиждат населени места до 800 човека да няма пощенски клон, а един такъв да имат населени места от 800 до 15 хиляди човека. Това създава редица проблеми с обслужването на гражданите. Тук не говоря само за възможността по-възрастните граждани да получават своите пенсии, но и за това пощата да предоставя онази услуга, за която всъщност получава и в тези малки населени места съответната финансова подкрепа от Министерството на финансите и за която всички ние плащаме. Една услуга, която е необходима наистина, за да гарантира не само получаването на съответните пощенски съобщения, но и доставката на редица важни за гражданите, за населението в тези места пратки.
Често, знаете – няма нужда точно Вас да убеждавам, господин Министър, че напоследък именно по този начин, използвайки електронните услуги, които се предоставят от редица фирми и оператори, гражданите използват възможността да получават понякога, пак казвам, жизнено важни за тях пратки. Затова е изключително важно според мен да се запазят тези пощенски клонове. Бих искал да чуя Вашето мнение.
Сам разбирате, че и пощите напоследък – говоря за универсалната пощенска услуга, губи донякъде своето значение по начина, по който се предоставя тя от „Български пощи“. Направих си усилие да погледна последния отчет на „Български пощи“ и видях, че куриерската услуга заема едва 2% от приходите на това предприятие, на фона на изключително големия бюджет, потенциал, който, най-малкото, има в този сектор – знаете, на около 200 милиона се оценява в момента размерът на куриерската услуга на годишна база, която би могла да бъде предоставена, в това число и от „Български пощи“.
Затова смятам, че дължим отговор на обществото, как ще се обслужват хората, живеещи в населените места до 800 човека, ако се запази това предвиждане в Закона, което ще разгледаме след малко на второ четене.
В тази връзка трябва да отбележа, че има редица административни центрове в страната, отбелязвам, които са с население вече значително под 800 човека, което още веднъж лишава гражданите от навременно получаване в това число и на административни документи или на съобщения, които ги касаят от гледна точка на административното обслужване за съответния административен център.
Бяхме малко по-подробен в изложението си, защото наистина смятам, че проблемът е важен и е интересно да чуем и Вашето становище по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Данчев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Ще се опитам да бъда максимално конкретен.
Както знаете от 1 януари 2011 г. се либерализира пощенският пазар. От тогава насам на чисто пазарен принцип, Вие споменахте какъв е обемът и оборота в пощенския сектор, в големите градове частните оператори успяха да изградят доста сериозна мрежа от пощенски станции и обслужват съответно населението не само с пазарните елементи от предоставянето на пощенските услуги, но и такива, които попадат в обхвата на универсалната услуга. По никакъв начин това не означава, че концентрацията в големите населени места е натиск върху „Български пощи“ да редуцира пощенските станции в малките населени места.
За Ваша информация, в момента „Български пощи“ има мрежа от 2979 броя пощенски станции в страната, от които 638 са в големите градове. Предвиденото в Законопроекта, в чл. 33, не предвижда намаляване и редуциране броя на пощенските станции в малките населени места, оптимизиране – евентуално, това е възможност, на мрежата на пощенския оператор в големите населени места, където има свръхконцентрация на предоставяне на места за пощенски услуги, не само на „Български пощи“, но и на други оператори, като принципът ще бъде във фактори, разстояния, гъстота на населението и търсенето на пощенската услуга. Това ще бъде част и от стратегията за развитие на пощенската мрежа на дружеството, като съществуващият ред за промяната на стационарните пощенски станции на този етап остава без изменение, а редът е одобряване от Комисията за регулиране на съобщенията.
В заключение, независимо от това дали са под, или над 800 души в населеното място, те ще бъдат обслужвани с оптимизация на пощенската мрежа, там където гъстотата или търсенето на услугата позволява такава оптимизация, основно в големите градове. Няма заплаха за предоставянето на услугата, независимо от това, че генерира разход, но този разход, както Вие коректно отбелязахте, се покрива от компенсацията, която се предоставя. Тук оптимизацията ще бъде само и единствено с оглед нерентабилност на пощенски станции в големите градове, там където гъстотата е такава, че има и алтернатива от страна на други оператори, а и самото дружество – историческото дружество оператор, прецени, че по-оптимално ще предоставя пощенската услуга.
Разбира се, господин Дънешки също може да даде своето виждане, от гледна точка на съществуващия модел, но това е възможност, която трябва да бъде предвидена, с оглед на гъвкавост, пак подчертавам, за големите населени места.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Дънешки.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ, главен изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър! Само искам да добавя.
Корекцията, която касае изясняване на изискването операторът да поддържа пощенски станции, всъщност дава възможност по-лесно да бъдат управлявани големите пощенски станции в градовете, тъй като в процеса на нашите изследвания сме наблюдавали сериозни аномалии. Сегашната разпоредба предвижда операторът да поддържа една пощенска станция в места с население над 800 човека, това в момента също го има в Закона. По тази логика би следвало ние да изпълним изискванията на Закона с една единствена пощенска станция в София – само че ние в момента в София оперираме с 85 пощенски станции.
Поясненията, които сме дали в момента, са: не може операторът, тъй като единственото изискване, което определя наличието или липсата на пощенска станция е население над 800 души, тези пояснения дават възможност в по-големи населени места, където има икономически живот, да бъдат разкривани и повече, като изискванията са това да са минималният брой станции, тоест ако икономическата ситуация позволява еднолично да печели от повече на брой станции, естествено, ние ще открием и повече на брой станции.
Това сме се опитали да заложим като възможност, защото в момента всяка промяна на станция, тоест всяко преместване на една пощенска станция е свързано с много тежък регламент, в който нуждите на потребителите ги решава кметът на място, или кметът на общината, в която пощенската станция не се базира на икономическа логика. Често пъти има станции, които са на загуба, ситуации, в които обслужваното население е много малко, дори да не кажа, че няма обслужване и ние не можем да преместим тази станция в близко населено място, където има по-добър икономически живот и възможности, само защото кметът казва, че той държи станцията да бъде там.
Въпреки всичко „Български пощи“, обслужват над 5 000 населени места, в които не във всички имаме пощенски станции. Тоест ние сме предложили механизъм, с който населението да бъде обслужвано във всяко населено място, тъй като това са изискванията, които държавата ни е възложила с лиценза за универсална пощенска услуга. Така че обслужването няма да бъде променяно с цел населението да бъде ощетено, а по-скоро се търси по-гъвкав механизъм за управление на исторически ситуираната географски мрежа, която не е променяна не знам от колко години. Това е опитът, който сме се опитали да направим. Считам, че това ще даде възможност по-лесно да работи дружеството.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора.
За съжаление, усещам противоречие и във Вашите думи, защото Вие сам разбирате, че всеки отказ от съществуването на даден клон на пощенска станция означава и отказ от предоставяне, или най-малкото, намаляване броя на предоставените услуги, тъй като възможността за тяхното практическо осъществяване на практика изчезва.
От тази гледна точка смятам, че е необходимо да се направи една по-добра преценка. Когато се говори за оптимизация, вярно е, че такава сигурно е възможно да бъде направена, тъй като има вече редица населени места, които не отговарят, най-малкото, на броя на хората, които се водят, че живеят там. Затова наистина би трябвало да се гледа по населено място, за да се прецени тази оптимизация.
Но каквото и да е, така заложеното число от минимум 800 човека за разкриване на минимум един пощенски клон, на минимум една пощенска станция, според мен е твърде високо и не съответства на настоящата демографска ситуация в страната.
Пак казвам, затова ние ще направим своето предложение и ще го мотивираме в съответния член от Законопроекта за пощенските услуги. Моята молба обаче е да преразгледате Вашата позиция, да преразгледате списъка на населените места особено, за да видите, че това, което се опитвам да обясня, е наистина така, че наистина големи населени места, за условията на България, ще останат изцяло без пощенска услуга, което със сигурност не е в интерес на гражданите.
Тук смятам, че е разбираема донякъде и позицията на кметовете. Те също разбират най-добре важността на тази услуга за техните граждани и затова напълно подкрепям техният опит да защитят съществуването и запазването на пощенските клонове, там където, разбира се, това е възможно.
Припомням, че само преди няколко дни имахме ситуация в един немалък град – в Петрич, която, доколкото си спомням, трудно беше решена и то беше решена пак накрая именно с помощта на кмета. Смятам, че трябва да се обърне внимание на този член от Закона и да се помисли още веднъж за оптимизиране на минималното число на населението, спрямо което ще бъде създадена, или ще бъде запазена една пощенска станция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: В момента с колегата Дънешки уточнихме – това предложение, което е направено да се запише в Закона, всъщност не е нов норматив. Това е норматив, който съществува от 2010 г. Този норматив е в разработваната от КРС, и така е вменено, Методика за определяне гъстотата на пощенската мрежа, като: „Броят и разположението на точките за достъп на пощенския оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга отчитат нуждите на потребителите и отговарят на съответните нормативи”.
Всъщност записът в Закона се прави, не за да вдигне летвата или прага на населените места, където може или не трябва да се разполага, а да даде възможност на „Български пощи“ да разработят подлежаща на приемане стратегия за развитие на пощенската мрежа на дружеството. Всъщност и в населените места под 800 души ще се запазят пощенските станции, там където икономически е целесъобразно. Ако не се приеме този норматив, той се прилага по смисъла на съществуващата наредба.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Дънешки.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Искам да добавя, че и в момента „Български пощи“ обслужва всички населени места, без значение дали има пощенска станция, или няма, така че опасност населението да не бъде обслужвано няма. Закона в момента не предвижда абдикация на „Български пощи“ от обслужването на населението, тъй като Законът го е възложил. Така или иначе, ние това го запазваме.
Имаме места, които обслужваме с междуселищни пощальони – раздаваме пенсии по домовете. Добре е да се знае, че „Български пощи“ обслужва всеки месец 300 хиляди човека в държавата, на които носи пенсиите по домовете, без значение дали има пощенска станция, или няма. Това е механизъм, който позволява по-скоро да има формални критерии, по които да се определя гъстотата. Нормативът и в момента го има – над 800, ние сме длъжни да имаме пощенска станция.
Разбира се, много от населените места, които в момента поради променената демография тогава са били с 1000 и нагоре население сега са с по 100 човека, по 200 човека, да има такава демографска ситуация, но тези станции не се предвижда да бъдат закривани в момента.
Естествено, ако има населено място, където живеят 80 човека и на два километра има населено място, където живеят 200 човека и пощенската станция е там, където са 80, по-подходящо е тя да бъде в по-голямото населено място. Това ни дава възможност ние да ги преместваме по-лесно, защото в момента всяко преместване на пощенска станция представлява едно тежко усилие, свързано с много субективни фактори. Тук сме се опитали да формализираме някои от изискванията.
За Ваше сведение бих искал да кажа, че по тези изисквания в момента има населени места, където ще се наложи да открием една или две пощенски станции повече, които в момента Законът не изисква от нас. Целта е клиентът да бъде обслужен максимално добре и в никакъв случай не работим в негов ущърб. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: По договора, който „Български пощи“ предоставят универсалната пощенска услуга, има ангажимент – предоставяне на универсалната пощенска услуга във всичките ѝ форми. Предоставянето на услугата не е свързана във всички случаи с това да има или да няма пощенска станция. В много населени места услугата се извършва от междуселищни пощальони без да има пощенска станция. Всъщност, ако пощенската станция е единственият начин и фактор за предоставяне на универсалната пощенска услуга, тогава ние обричаме „Български пощи“ да поддържат пощенски станции в населено място от един до милион, които населени места са много повече от цитираните от мен 2979 пощенски станции.
От друга страна, тепърва ще говорим и за други форми на предоставяне на пощенски услуги. В редица европейски държави услугите се предоставят с пощенски дронове, така че ние ще отиваме и в тази посока само през следващите няколко години. Пощенската станция не е елемент от предоставянето на услугата, а е част от активите, чрез които се предоставя тази услуга – примерно и пенсиите, и писма, и така нататък, и други елементи на универсалната услуга могат да бъдат предоставени задължително с формите, които „Български пощи“ и в момента използват. Още повече, че, както казах, и в градовете, там, където гъстота е такава и търсенето е такова, поддържането на пощенска станция, от която няма нужда, всъщност не натоварва „Български пощи“, а натоварва размера на компенсациите. В крайна сметка, ние разсъждаваме не само за дейността на „Български пощи“, а за размера на финансовата тежест, която представлява такава и трябва да се компенсира.
Пак казвам, тепърва ще разглеждаме и начините, и подхода, и Стратегията за пощенската мрежа, и механизмите за определяне на гъстотата на същите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Денчев.
Господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с железопътната инфраструктура.
Вчера Вие, заедно с премиера Борисов и Ваши колеги от правителството, извършихте съответната инспекция – вероятно поредната такава, на част от проектите, свързани с железопътната ни инфраструктура, с изграждане на нова и евентуално, с рехабилитация на досега съществуващата такава.
По информация от медиите, такава, каквато я видяхме, очевидно, че изпълнението на тези проекти върви, общо взето, добре, оптимално и в добри темпове. Голяма част от тези проекти се извършват с европейско финансиране, националното такова също вероятно не е с малък размер, и във тази връзка, моят въпрос към Вас е: какви са възможностите на републиканския бюджет, правят ли се някакви разчети, общо взето, има ли някаква финансова рамка, на която може да се разчита, за да може да се изпълнят приоритетно тези проекти, свързани с изграждащата железопътна инфраструктура на страната? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Известно е, че безвъзмездната финансова помощ, която се отпуска в сферата на транспорта, към настоящия момент Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, която има източници от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, от една страна, като Оперативна програма, а от друга страна, и механизъм за свързана Европа, изисква националното съфинансиране, в допълнение на безвъзмездната помощ, да бъде не по-малко от 15%. В момента националното съфинансиране и по двата механизма: Оперативната програма и Механизъм „Свързана Европа“, е в съотношение 85% безвъзмездно финансиране, 15% национално съфинансиране. Така се изграждат всички обекти на железопътната инфраструктура, за която споменавате.
Към настоящия момент по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, в резултат от проведените процедури за определяне на изпълнител на обществените поръчки, имаме индикация за така нареченото наддоговаряне, което възлиза в размер на 570 млн. лв., които средства се дължат на редица причини, но това са основно поради забавяне на тръжните процедури. Само за две години в пъти се увеличава стойността и на стоманата, и на други елементи от строителството, разбира се, разходите за труд и така нататък. Точният размер в момента не може да бъде определен, защото голямата част от процедурите са в съдебна процедура – в обжалване, в резултат на което, когато приключи обжалването ще имаме точния размер на недостига на националното съфинансиране, което, разбира се, за да бъде реализирана и безвъзмездната помощ, трябва да бъде гарантирано от държавата през следващите години, така че когато е ясен размерът ще има и внесен от мен доклад за гаранция за осигуряване на националното съфинансиране.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос ще е от мен.
Господин Министър, бяхте назначили одит на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – приключили ли и какъв е резултатът от въпросния одит? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Одитът е назначен от мен със заповед от 28 май. В голямата си част одитът вече приключва, но има допълнителни въпроси, които продължават да се изследват. Самата палитра от темите, които засягат компетенциите на надзорния орган – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, са достатъчно важни, за да бъдат изследвани детайлно. Независимо от това, предвид големия обществен интерес, вчера внесох, а днес сутринта беше разгледан на заседание на Министерския съвет мой доклад, одобрен от кабинета, който е свързан с мерките, които следва да бъдат предприети в Гражданска въздухоплавателна администрация, за да бъдат преодолени констатираните организационни проблеми – текучество на персонал, недостатъчна квалификация и опитност на заетите, както и одобряване на дейностите с поднадзорните обекти: въздухоплавателните средства, летателни площадки и така нататък. Разбира се, предложения, свързани с оптимизирането на нормативната уредба, основно в сферата на леките въздухоплавателни средства. За тези мерки ще бъдете своевременно уведомени. Още следващата седмица Министерският съвет ще разгледа изменения, които са свързани основно с авиационната, железопътната и водната безопасност със създаването на нарочен национален борд, за който имах възможността да спомена и в предходни заседания със съответните изменения на законите. Предстои среща по моя покана с господин Каи, който е шеф на Европейската агенция за авиационна безопасност. По наше предложение ще поискаме съдействие от страна на Европейската агенция за споразумение за взаимодействие. Такива споразумения за взаимодействие има в 15 държави членки и считам, че е необходимо и ние да се възползваме от този механизъм, който дава добра възможност за сътрудничество с Европейската агенция.
Нашата цел е да се справим превантивно с всички възможни рискове, които носи увеличаването на броя, на честота и на интереса към гражданското въздухоплаване. С всеки изминат ден то става все по-достъпно. Желанието на хората е да летят с всички възможни средства. Някои от тях се регулират от гражданското въздухоплаване, други не се регулират. Нашата задача е да имаме много ясен режим и поглед върху самите въздухоплавателни средства, върху летателните площадки, за да може Гражданска въздухоплавателна администрация наистина да осъществява своята надзорна дейности и да се повишава капацитетът предвид изключително завишените, разбира се, това са европейски изисквания към квалификацията на инспекторите, които работят в надзорните органи в държавите членки. Одитът, когато приключи, ще бъде оповестен публично.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
От ГЕРБ?
Представители на „Воля“ няма, така че Вие ли ще задавате въпроса?
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, в предходен блиц контрол и парламентарно питане аз и колегите от Пловдив-град и Пловдив-област зададохме въпрос, свързан с концесията на летище Пловдив. Вие тогава ни информирахте, че текат анализи и проучвания на правилата за концесиониране. Въпросът ми е свързан с това, докъде стигнахте с анализите и осигурени ли са необходимите средства от държавния бюджет за издръжка на летище Пловдив? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Аз имах такъв въпрос в залата, така че там подробно успях да обясня какъв е случаят с перона на летище Пловдив, което налага да се адаптират и концесионните анализи за стартирането на нова процедура за концесионирането на летище Пловдив. До 10 дни ще имаме избран изпълнител за концесионните анализи. Предполагам, че няма да отнеме повече от месец и половина, два да бъдат завършени, след което ще бъде открита самата процедурата за концесионирането на летището до възлагането на концесията. Всички необходими средства за издръжка ще бъдат осигурени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
От „БСП за България“?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вторият въпрос е относно стартиращата след два месеца тол система и усещането, което остана в обществото и в част от транспортния сектор, за една относителна пасивност от Министерството на транспорта относно прекалено високите тарифни ставки, наложени от Министерството на регионалното развитие.
В тази връзка е и въпросът ми: предвижда ли Министерството на транспорта мерки относно справедливи тарифни ставки за нашите превозвачи с цел промяна на тези прекалено високи тарифни ставки, които бяха обявени от Министъра на регионалното развитие, и под каква форма ще бъдат тези мерки, ако има такива, набелязани от Министерството на транспорта? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Иванов. Това обаче е в обхвата на Министерството на регионалното развитие.
Господин Министър, ако имате информация, може да я споделите с нас.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Аз, доколкото разбрах въпроса на уважаемия господин Иванов, той е свързан с твърдяната от него пасивност от моя страна по темата, а не толкова как се развива самият процес.
Господин Иванов, формално исках да Ви отговоря така, както председателят уточни, че когато става въпрос за компетенции, свързани с политиката на определен министър, активната или по-вокална намеса от страна на друг министър, би могла да се изтълкува не по най-добрия начин, особено ако става въпрос за алтернативни виждания. По никакъв повод не съм останал с впечатлението си от честите срещи, които имам с бранша и с превозвачите, с браншовите организации на превозвачите, че Министерството на транспорта няма ясна позиция по темата, защото, както знаете, въпроси, които са свързани с транспортната политика във всичките ѝ форми, в това число и интеграцията на отделните видове транспорт, изискват едно много премерено решение спрямо всички мерки, които биха могли да интервенират с оглед подобряване или с оглед влошаване на пазарната конюнктура.
Аз съм изразил своята позиция и на ниво кабинет, и на ниво колеги от МРРБ. Моето виждане – това, което казвам, не го казвам за първи път, това е обсъдено – моето виждане е, че обхватът на тол системата спрямо републиканската пътна инфраструктура трябва да обхваща около 5000 км, да включва основно автомагистрали, първи клас пътища и частично втори клас, там където не са обхванати първи клас и автомагистрали, като целта е основно да ангажираме транзитния трафик. Това би позволило около 15 000 км от републиканската пътна инфраструктура да не бъдат подложени на тол система, като трябва да има ясно дефиниране и отграничаване на ценообразуването спрямо отделните видове тежки пътни превозни средства от евро 1 до евро 6 в диапазона между 20 и 40 стотинки на километър. Това е позиция, която е заявена.
И другото, което вече е факт, позицията ни беше, че въвеждането на тол системата трябва да бъде след не малък период от набиране на данни информация, тоест в тестовия режим трябва да работи системата – първо, за да се види как функционира, второ, да има достатъчно данни, за да се направи един прецизен модел.
Надявам се, че, както браншът, който, по моите наблюдения, не във всички компоненти и не винаги е единен, когато става въпрос за това, още повече, че и спецификите на тежкотоварния и автобусния транспорт не могат да бъдат слагани под единен знаменател, но считам, че имаме чуваемост и тези теми ще намерят своето вярно решение с оглед двата компонента, първо, да се спази принципът, че който ползва и който има най-голям принос към амортизацията на пътната инфраструктура, трябва да поема тежестта, второ, фокусът да отиде към транзитно преминаващите тежкотоварни пътни превозни средства и трето, да има достатъчно време за адаптация на системата към предприятията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Господин Министър, въпросът ми беше породен от виждането ми за Вашата изключителна ангажираност по решаването на проблемите на нашите превозвачи по пакета „Мобилност 1“, от една страна, и от друга страна, като виждане за това, че Вие имате задължения по Програма „Интелигентни транспортни системи“. В тази връзка беше и моят въпрос.
Ясно е, че Министерството на регионалното развитие администрира тол системата, но Вие като Министерство на транспорта дали бяхте предвидили някакви мерки с цел снижаване на тези, доколкото естествено е възможно? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз, господин Иванов.
Господин Стоянов? Не.
Тогава е мой ред.
Господин Министър, понеже тези дни коментирахте комбинирания транспорт, въпросът ми е: ще предприемете ли стъпки за насърчаване на така наречения комбиниран транспорт в страната? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: В момента е възложен – да не звучи помпозно, но съм изискал от колегите от дирекция „Политики“ да започнат ново адаптиране на Интегрираната транспортна стратегия. Знаете, че това е транспортна стратегия до 2030 г. Данните за същата обаче са събирани към края на 2008 – 2009 г., така че е необходимо да се набележат нови данни и достатъчен масив, за да се направи нов анализ по отношение на транспортната политика.
Фокусът на европейската транспортна политика е насочен основно към две теми: едната е комбинираният транспорт, другата е екологосъобразен и безопасен транспорт. Това ще бъде и акцентът по отношение на специфичните цели, които новата програма, която е в процес на разработване, ще бъде насочена.
Естествено, комбинираният транспорт, интермодалните подходи, мултимодалните подходи са в основата. В момента всеки един проект, който се изгражда, особено в железопътната инфраструктура, там където става въпрос за връзка с метрополии и в рамките на метрополиите се мисли за създаването на предпоставки за мултимодалност. В момента в София се правят два такива проекта за взаимодействие между железопътния транспорт и метрополитена – Горна баня или Обеля.
По отношение на комбинирания транспорт усилията ще бъдат насочени основно към насърчаване на публично-частното партньорство с изграждането на подобни терминали, което може да бъде по два начина – от една страна, насърчение изцяло в посока на бизнеса, от друга страна, инвестиране в такива от страна на държавата и предоставянето им за опериране от страна на предприятията. Това ще е един от основите ангажименти и при програмирането за следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
С това процедурата се изчерпа.
Вие, ако имате нещо да допълните към Комисията и към нас? Нямате.
Благодаря Ви за участието, господин Министър.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ, № 902-01-19.
Внесен е от Министерския съвет на 11 април 2019 г. – второ гласуване.
По точка втора гости са: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта; господин Димитър Димитров – директор на дирекция „Съобщения“, няма го; госпожа Жанета Рогова, началник на отдел в дирекция „Правна” в МТИТС; госпожа Людмила Василева – началник на отдел в дирекция „Съобщения“ в МТИТС; господин Пламен Димитров – заместник-изпълнителен директор на НАП; госпожа Таня Атанасова Дренска – заместник директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология на НАП; господин Веселин Трифонов – началник на отдел „Електронен одит“ в НАП; госпожа Мария Веселинова – началник на отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите; господин Деян Дънешки – директор на „Български пощи“ ЕАД; госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“ в КРС; госпожа Боряна Стоева – началник на отдел „Регулиране на пощенски услуги“ в КРС, и представители на пощенските оператори.
Продължаваме, колеги.
Понеже всички имаме текста, приемаме ли да не го четем?
Всички ли разполагате с текста? Ще четем или няма да четем? Караме по параграфите. Как предлагате да правим? (Реплики встрани от микрофона.)
Да не четем. Ще зачитаме само там, където има нужда от корекция или? (Реплики встрани от микрофона.)
И да направя още едно уточнение.
Понеже имаше работна група във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги…
Ето я и госпожа Емануилова, как без нея ще започнем?
Добре дошла, госпожо Емануилова! Заповядайте, имате вода, кафе.
Колеги, там където казвам: „Комисията подкрепя”, разбирайте „Работната група дава предложение да бъде подкрепен текстът”. Така че това не е решение на Комисията, но там присъстваха и народни представители.
Така приемаме ли подхода, колеги?
Тогава да започваме.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги № 902-01-42.“
Защо има разминаване? В дневния ред казахме, че е № 902 01 19, а тук е № 902-01-42. Защо има разминаване? Грешка ли има някъде? Къде е грешката? (Реплики встрани от микрофоните.)
Това ще го проверим.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Изказвания? Не виждам.
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли наименованието?
Подкрепяте.
Колеги, който е „за“ наименованието на Закона, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Закона се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. (Разбираме работната група.)
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли така предложените текстове на параграфи 1, 2, и 3?
Подкрепяте.
Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Колеги, който е „за“ така предложените текстове на параграфите 1, 2, и 3, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4.
Това са правно-технически бележки, няма нищо по същество, да не ги зачитаме.
Колеги, всички Вие разполагате с тях, но ще го гледаме отделно.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли текста на § 4 и предложената правно-техническа редакция?
Подкрепяте.
Уважаеми колеги, изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Също не виждам.
Подлагам на гласуване § 4 с направените правно-технически бележки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 5 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
По § 7 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
По § 8 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли текста на параграфи 5, 6, 7 и 8?
Подкрепяте.
Подлагам на гласуване параграфите от 5 до 8 включително по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се единодушно.
Параграф 9 с направените правно-технически бележки от работната група.
Колеги, виждате ги.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли текста на вносителя с направените правно-технически бележки.
Колеги, имате ли изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Не.
Подлагам на гласуване § 9 с направените правно-технически бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 10 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
По § 11 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
По § 12 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Параграфи 10, 11 и 12.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли параграфи 10, 11 и 12 с текст на вносител?
Подкрепяте.
Колеги, имате ли изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Не.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфите 10, 11 и 12 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приемат се единодушно.
По § 13 има правно-технически грешки ли за това, госпожо Емануилова?
Параграф 13 с правно-технически бележки, които са отразени в докладите пред Вас.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли § 13 с бележките, които са отразени?
Подкрепяте.
Подлагам на гласуване § 13 с направените правно-технически бележки.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 14 няма предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
По § 15 няма предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
По § 16 няма предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли параграфи 14, 15 и 16 с текст на вносител?
Подкрепяте.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител на параграфи 14, 15 и 16.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграфи 14, 15 и 16 се приети.
По § 17 има правно-технически бележки и прецизиране на ал. 6.
Колеги, по § 17 с направените правно-технически и прецизиране на ал. 6.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли?
Подкрепяте.
Подлагам на гласуване § 17 с направената редакция и правно технически бележки.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 18 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
По § 19 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
По § 20 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли текста по вносител на параграфите 18, 19 и 20?
Подкрепяте.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Който е „за“ параграфи 18, 19 и 20 по вносител, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 21 има правно-технически бележки в ал. 4 – накрая се добавя: „На страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в интернет“.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли § 21?
Подкрепяте.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 21 с направените технически бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 22 има направени правно-технически бележки, които виждате в докладите пред Вас.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли § 22?
Подкрепяте.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 22 с направените правно-технически бележки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
По § 23 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Комисията за регулиране на съобщенията, подкрепяте ли § 23 по вносител?
Подкрепяте.
Колеги, изказвания? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Параграф 23 е приет.
Уважаеми колеги, § 24 е и параграфът, който стана обект на питане към министъра. Тук работната група е предложила по принцип да подкрепим текста на вносителя. Предлага следната редакция на § 24. (Реплики и уточнения.)
Уважаеми колеги, това съмнение, което изрази господин Данчев, го е изразил писмено към Министерството на транспорта и към министъра. Те върнаха писмо, което общо взето обяснява това, което каза и министърът, че няма да се закриват станциите в малките населени места, където съществуват въпреки това ограничение, което съществува в ал. 3, т. 1 от 800 до 15 хиляди жители.
На основание чл. 83, ал. 2, т. 5 аз правя предложение цифрата „800” да отпадне. Да остане: „най-малко една стационарна пощенска станция в населени места с население до 15 хиляди жители”, което не задължава Министерството да разкрива нови извън тези 2700, в същото време остава методологията, която да направи оптимизация там, където има повече предоставяне на услугата.
Предлагам да приемете предложението ми, да го подложим на гласуване.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Не сме запознати с предложението, което направихте. Бих желал преди да изкажем становище, то да бъде разгледано.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Министерството на финансите?
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА, началник на отдел в дирекция „Държавни помощ и реален сектор” в Министерството на финансите: Това не е от компетентността на Министерството на финансите, а на министъра на транспорта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. А Комисията за регулиране на съобщенията?
НЕДА КОЙЧЕВА, директор на дирекция „Правна” в КРС: Придържаме се към казаното от Министерството, тоест трябва допълнително да погледнем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата и по текстовете на § 24, и по предложението, което направих.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Подкрепям да се разгледа предложението на господин Летифов по 83, ал. 5, което направи, най-малкото защото в продължение на това, което говорихме по време на актуалните питания, които отправихме към министъра, бих искал да кажа, че от изключителна важност е там, където не може по икономически причини или не е целесъобразно, както обясни министърът, да се поддържа пощенска станция – все пак да се предостави адекватна алтернатива на универсалната пощенска услуга, която в никакъв случай обаче с този текст на Закона, който сега разглеждаме, не е гарантирана.
Да, ние знаем, че е възможно предоставянето на такъв тип услуга – мобилна, това, за което говори и министърът, както го има в някои европейски държави от нашия мащаб, говоря като брой на населението, територия и брой населени места. Все пак смятам обаче, че за да се запази законовата възможност за създаване на такива станции, е редно да се подкрепи предложението на господин Летифов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря, господин Данчев.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Мисля, че това предложение трябва да се обсъди наистина и да се разгледа по отношение на финансовата обосновка на това предложение, защото тук изискването е за станции от 800 до 15 хиляди жители. Ако премахнем цифрата от 800 и остане до 15 хиляди жители, означава, че където има пощенски станции, трябва да останат навсякъде.
Не съм съгласен с изказаното становище от господин Данчев.
Господин Данчев, универсалната пощенска услуга, когато е приемахме 2011 г., има задължение за извършване на пощенски услуги във всяко едно населено място.
В пощенски станции от 800 до 15 хиляди е задължително по една. Когато е под 800 жители, няма изискване да съществува пощенска станция, но има алтернативни изисквания, които при спазването на Закона се изпълнява тази пощенска услуга. Знаете, че навсякъде се носят пенсии, писма и така нататък.
Не виждам обаче, защо трябва да обременим „Български пощи” да извършват пощенски услуги с пощенски станции в населени места под 800 човека? Това нещо не го разбирам.
Господин Летифов, пак казвам: при цялото ми уважение към Вас, мисля, че трябва да се подложи на финансова обосновка Вашето предложение и тогава да се приема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Ако може думата, господин Летифов?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви.
Това, което каза господин Иванов, е резонно. Имайки предвид, че е задължен пощенският оператор, изпълняващ универсалната пощенска услуга, както на предходното заседание, на което присъствахме, господин Русинов каза: „Това не е услуга, а е съвкупност от дейности и задължения“. Съответно, както Вие казахте във въпроса си, който имахте към министъра: „в махали, квартали, населени места, универсалната услуга се изпълнява“. Не е необходимо да има физически стационарна пощенска станция.
Искам още нещо да отбележа.
Разглежда се финансовото състояние на „Български пощи” под всякакви форми, формати и така нататък. Можеш да осигуриш помещение. Вече става трудно обаче да осигуриш персонал. Вие сам казахте: „…в застаряващи и намаляващи населени места“.
Не смятате ли, че е по-резонно три места с население под 800 човека да бъдат обслужвани качествено от един човек, който е приел присърце да извършва услугата и да е доволен до някаква степен от заплащането си, отколкото да имаме ситуирани три пощенски станции, които са разход – само за това че са там, се плащат данъци, поддръжки и какви ли още режийни?
Господин Дънешки също иска да добави нещо.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Уважаеми господин Председател, бих искал да добавя, че така предложеният текст: „най-малко една стационарна пощенска станция в населени места с население до 15 хиляди жители”, задължава „Български пощи” да откриват пощенски станции във всички населени места, тоест, ако има 10 човека в едно село, аз трябва да имам стационарна пощенска станция. Създава се допълнителен товар, който не може да бъде носен.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз ще дам контрааргумент. С този текст задължават „Пощите” да закрие пък всички под 800. Тогава дайте предложение тези, които работят…
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Този текст съществува в Закона и в момента, така или иначе. Ние не сме казали, че ще закрием всички пощенски станции в населени места. В нормативите ги има.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Рогова, дайте вариант, в който ние гарантираме, там където ги има в малките населени места, че текстът няма да ги ограничи, с този текст да ги закрием. Ако причините са други, ще намерите аргументи, ще го свършите, но не и със законовия закон, защото той е рестриктивен сам по себе си, а Вие казвате кое задължава. Дайте да намерим вариант, с който да решим този въпрос.
Господин Данчев, думата ли искахте?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще ми позволите кратък отговор на репликата на господин Иванов към моето изказване – така го приемем, като реплика, защото беше насочено към мен.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Беше изказване, но няма значение.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Първо, позволете ми кратък отговор на репликата на господин Иванов към моето изказване. Така го приемам като реплика, защото беше насочено към мен. (Реплики.)
Това, което искам да Ви кажа, господин Иванов, е, че все пак има известна разлика между това да има стационарна пощенска станция и да имаме мобилна пощенска станция. И това много ясно се вижда при предоставянето на услугата към настоящия момент – имаме населени места, които се обслужват веднъж седмично, което води често до отказ от използване на универсалната пощенска услуга от страна на гражданите, които живеят в тези населени места по обективни причини. Става въпрос примерно за доставка на периодични издания или на някакви неща, които са необходимо буквално за съответния ден, няма как човек да чака цяла седмица.
Когато говорим за алтернатива, нека запишем в Закона такъв текст, който да гарантира наистина алтернатива на стационарната пощенска станция, обслужване чрез мобилни станции поне веднъж на два дни в тези малки населени места. Но такова предложение, струва ми се, трудно ще бъде направено, което да е и работещо, и адекватно.
Ние искаме да направим предложение, което ми се струва, че е компромисно между това, което направи господин Летифов и това, което е записано в предложението на работната група, и е предоставено на нашето внимание в текста на Закона.
Нашето предложение е числото „800“ да се замени с числото „350“.
Защо предлагаме от 350 човека? Защото това са населените места, в които, съгласно Закона за местното самоуправление, знаете, имат право да избират пряко своя кмет.
Ние считаме, че по този начин ще бъдат обхванати и тези населени места, за които стана въпрос в моето питане, които са и административни центрове. Огромната част от тях ще бъдат обхванати по този начин в това предложение и това ще гарантира донякъде и тази икономическа целесъобразност, за която говори и господин Министърът преди малко, а и господин Заместник-министърът.
Затова, ако считате за целесъобразно, правя официално нашето предложение по чл. 83, ал. 5 числото „800“ в т. 1, ал. 3, чл. 33 да бъде заменено на „350“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Данчев.
Господин Дънешки, имате ли информация, колко пощенски станции има в населени места с под 350 жители?
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: В момента не мога да кажа. Необходимо е да се направи анализ, тъй като може да се наложи в момента да се откриват още 300 пощенски станции – тези, които имаме, са прекалено достатъчни, повече отколкото е необходимо. (Реплика.)
Това, което мога да кажа в момента, е, че повече от 1500 пощенски станции са в населени места под 800. (Реплика.)
Не мога да дам в момента анализ колко са под 800 и колко са над 800.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Общо 2800, 1500 са под 800. Големият риск е там.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Да, големият риск е там, но въпросът е, че ако свалим диапазона под 350, може да се наложи да разкрием още 800 пощенски станции. Ние в момента не можем да кажем колко населени места са с пощенски станции с 350 човека.
Да, има пощенски станции, където има и по 80 човека, и по 100 човека, такива станции също поддържаме. (Реплика.)
Нормативите в момента са, че в населени места с над 800 човека трябва да поддържаме една стационарна пощенска станция – Министерският съвет е взел това решение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ, (встрани от микрофоните): Прав е господин Вълков, че не става въпрос само за финансова обосновка, а трябва обосновка по принцип на това предложение и след това финансова обосновка – от една страна.
От втора страна, имам един въпрос – когато 2011 г. задължихме, казвам, „Български пощи” да извършат тъй наречената „универсална пощенска услуга”, която съм съгласен, че не е услуга, а е задължение също, на база на какво го направихме това: на регламент, на директива, с какъв нормативен акт от Европейския съюз беше приет тук, в България, за да се възложи на „Български пощи” това задължение? Имаше някакъв акт, който…
РЕПЛИКА: Директива.
Директива. Благодаря. Там, предполагам, че са посочени тези цифри, за които ние в момента спорим, нали?
РЕПЛИКА: Не са.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не са? Добре, не са. Това ми беше въпросът.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Изказвания?
Заповядайте, господин Генов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Това, което господин Дънешки каза, е по норматива от 2009 г. Може, и във времето е правено, да се поиска колко пощенски станции са закрити – искали сте го и го знаете.
И в момента, така като Ви слушам, честно казано имам чувството, че отивате в посока – нито аз, нито господин Дънешки, нито Министерството имаме намерение да закриваме пощенски станции в малки населени места.
На първо четене господин Кърчев изчете аргументите. Бях супер „за” за всичко, което каза – там си има стенограма и може също да го чуете.
Засегнахте още нещо, че населени места под 350 човека ще бъдат управлявани от кметски наместник. Ами, че ние, ако им вземем и пощите – „хикс” правим.
Ще Ви кажа така.
Тръгвайки от Плевен – това е извън тематиката, макар че ще остане – посока Дунав, на 30 км от Плевен се намира моето село, с което съм тясно свързан – родителите ми живеят там. Селото в момента, ориентировъчно, е 100 човека – толкова се водят, но не са толкова. Имаме пощенска станция. И пак казвам, утре-други ден, не искам да оставам като човек в историята, който е закрил пощенската станция в родното ми село. Три села са до моето село, това са – пак казвам извън протокола – Бръшляница, не знам някой дали го знае, в Министерството имам колеги, около 300 човека – 350, има поща, Дънешки може да потвърди. Следващото село е Ленково, има поща. Следващото село е моето, имаме поща, познавам и пощаджийката, не е под моя протекция, малко хора там знаят с какво се занимавам – и това да кажа. И следващото е Гулянци – община Гулянци, и там имаме поща. Тридесет километра, четири пощи. Да Ви кажа и на Гулянци, ако искате, колко е населението и тогава говорете за гъстота. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Рогова, как ще облечем тази драма на заместник министъра във законова форма? Хайде, кажете. (Шум, реплики, смях.)
Аз споделям тази драма и затова трябва да решим този въпрос.
ЖЕНЕТА РОГОВА, началник отдел в дирекция „Правна” в МТИТС: Първо да кажа, че няма драма и да се опитам да обясня защо.
Първо, защото сега действащите нормативи са точно такива, само че те са в акт на Комисията за регулиране на съобщенията и ми се струва, че ако това е на ниво закон, всъщност на потребителите се дава една малко по-силна защита, защото, ако онова е подзаконов акт, то тук законодателят казва, когато има 800 човека – поне една станция.
Второ, осигуряват императивен термин, което означава, че „Български пощи” са длъжни да осигуряват. Ако сложим нула петнадесет и при един осигуряващ ще задължи „Български пощи” да открият пощенска станция над съществуващите от тук нататък.
Третото нещо, понеже стана въпрос за това, колко пъти и как се събират пратките, бих искала да кажа, че задължението за пощенската услуга е налице, независимо от това дали има стационарна пощенска станция в селото с двама човека или не, или пощальон идва или мобилна, или дрон в бъдеще – съществуват много форми. Тоест, първо, тук няма забрана, където има 350 да има пощенска станция – осигуряват, значи, съм длъжен да осигурявам, но там където съм преценил е в Гулянци или каквото и да беше, също съм преценил, че има нужда – се поддържа пощенска станция, защото се смята, че услугата е в достатъчен обем, за да има смисъл от наличието на стационарна пощенска станция. За останалите обаче пак трябва да има пощенска услуга и това е казано и сега в Закона. Казано е колко пъти се събира пощата, казано е също така, че когато са трудно достъпни райони, Комисията за регулиране на съобщенията може да определи и други нормативи за събирането на пощата, но услугата не отпада, защото няма стационарна станция и там, където има един човек и няма стационарна, услугата се осигурява, защото тя обхваща цялата територия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз това го разбрах. Сега кажете как да го облечем Закона във форма?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Аз предлагам да остане текстът, уважаеми господин Председател, за да го облечем в законова форма, защото току-що разбрахме, че, както и преди малко казаха – в момента го вкарваме в закон, което е задължение вече на „Български пощи” да поддържат в над 800 човека пощенски станции, защото досега не е било в закон и Вие сте имали право да ги закривате, но не сте ги закрили, доколкото разбирам, и нямате намерение да ги закривате. Така ли? Така че дайте да го приемем това в Закона…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Имат намерение да закриват, за това говорим.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Дайте да го приемем това, да го облечем в закон по начина, по който е предложено и да вървим нататък. Благодаря Ви. (Реплики.)
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: В момента сме предвидили разработване на стратегия, която ще определи как да бъде развивана мрежата – поканили сме експерти от световно ниво, които да си дадат мнението, разбира се.
Аз не съм тук, за да ми кажете да закривам пощенски станции, напротив. (Реплики.)
Аз също считам, че социалната услуга, която „Български пощи” предлага и държавата е възложила, би следвало да се изпълнява. Затова държавата е възложила задължение и плаща пари, тоест има компенсация. Само че в ситуацията, в която Вие предлагате да стане от 1 до 15, трябва да натоварим фиска с още 50 милиона, защото трябва да открием още две хиляди пощенски станции. Разбирате ли? (Реплики.)
А когато натоварваме фиска, Министерството на финансите трябва да си каже думата –това е редно.
Целта не е да натоварваме фиска, а напротив, да направим по-оптимален процеса по регулиране на местата в тази мрежа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Идеята е да не товарим и с един лев фиска. Това, което го има, да си го има обаче.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: А текстът в момента е – точно това казвам – това, което го има, си го има.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не казва това текстът, той Ви дава други правомощия на Вас.
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: Напротив, в момента нормативът е такъв. (Реплики.)
В момента нормативът е такъв.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Само си представете, че утре се разсърди господин Геновски на майка си и на баща си, и какво става? (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Аз няма да се разсърдя, но пак казвам, с това лирично отклонение наистина исках да Ви кажа, че и към момента има възможност да се закриват, а не се прави…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Аз живея на село, трябва да намерим…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: От село до село има…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ами, не знам, бих казал, че нашето си е хубаво. Господин Кърчев го харесва. Нали така, господин Кърчев?
Преминаваме към предложенията, за да ги подложим на гласуване.
Предложение, направено от народния представител Халил Летифов, § 24, ал. 3, т. 1 числото „от 800”, да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Минавам към предложението на господин Данчев и господин Иванов § 24, ал. 3, т. 1 числото „800” да се замени с „350”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 24 с направените правно-технически промени от работната група и текста пред Вас.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 10, против – 7, въздържали се – 2.
Приема се § 24. (Реплики на народния представител Станислав Иванов встрани от микрофоните.)
Преминаваме към § 25 – има предложение от народния представител Иван Вълков.
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Предложението ми се състои в създаването на един допълнителен текст към чл. 34.
„Създава се ал. 6:
(6) Извършването на пощенски услуги и съпътстващите ги доставки на стоки, чийто условия са били договорени индивидуално, не представляват извършване на универсална пощенска услуга по този закон.”
Този текст се базира на чл. 13а, § 1, буква „а” от Шеста Директива, това е Директива 77/338. Смятам, че този текст не е отразен в нашето законодателство, или не е отразен по най-точния начин. Това е текстът, който предлагам.
В тази посока, за отразяването на този текст, за да го има в законодателството, има няколко решения на ЕС – няколко са решенията на ЕС, които са свързани с именно тези съображения на Директива 97/67 и възможността да се договарят индивидуални условия – на тази база, тъй като го нямаме в нашето законодателство, или поне аз не съм го намерил в точните текстове, затова съм направил това предложение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Вълков.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да дадете становище по предложения текст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: По последното предложение – смятам, че така направеното предложение следва да бъде сериозно обмислено, за да бъде преценен ефектът от него. В тази връзка, така както на целия Законопроект е извършена оценка на въздействието, и за този текст, бихме желали да бъде извършена такава. По наша преценка за приемането на текста е необходимо и предварително съгласуване с колегите от Министерството на финансите, защото първоначалната ни преценка е, че подобен текст следва да бъде разглеждан в рамките на задължението, възложено на „Български пощи” ЕАД, и ангажиментите на държавата към този пощенски оператор. В тази връзка без предварителен анализ на посоченото към настоящия момент нашето становище е, че не можем да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Министерството на финансите?
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Подкрепяме Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не можете да подкрепите текста.
Комисията за регулиране на съобщенията?
НЕДА КОЙЧЕВА: Ние ще се присъединим към мнението на колегите, което беше изразено току-що.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, имате думата. (Разговори встрани от микрофоните.)
Не виждам изказвания.
Преминавам към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Вълков, което не се подкрепя от Министерството.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 25 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се § 25 по вносител.
По § 26 няма предложения.
Предлагам Комисията да подкрепи текста на вносителя за § 26.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 26 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 27 има правно-технически промени, които виждате.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли § 27 с направената редакция?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 27 с направените правно-технически корекции.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 28 има направена правно-техническа редакция.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли § 28 с направената редакция?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 28 с направените правно-технически редакция.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 29 няма предложения.
По § 30 няма предложения.
По § 31 няма предложения.
По § 32 няма предложения.
По § 33 няма предложения.
По § 34 няма предложения.
По § 35 няма предложения.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли параграфи от 29 до 35?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи от 29 до § 35 включително.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 36 има правно-технически редакции.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли § 36?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 36 с направената редакция от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
По § 37 няма предложения.
По § 38 няма предложения.
По § 39 няма предложения.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли текстовете на § 37, 38 и 39 по вносител?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 37, 38 и 39 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се единодушно.
По § 40 има правно-технически корекции.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли текстовете на § 40 с корекциите?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 40 с направените правно-технически бележки.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 41 има правно-технически бележки от работната група.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли текстовете на § 41 с направите бележки?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 41 с направените правно-технически бележки от работната група.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 42 по вносител няма предложения.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли § 42?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 42 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 43 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители Клавдия Ганчева, Борис Кърчев и Митко Полихронов. (Уточнения, реплики встрани от микрофоните.)
Преномерираме § 42 и § 43, сменяме и систематичното му място.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли текста на вносителя и преномерацията, за да можем да решим правния казус?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на народните представители, преномерацията и текста на вносителя с промените.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Параграф 43, който става § 42, е приет и § 42, който става §43.
По § 44 няма предложения, става § 45.
По § 45 няма предложения, става § 46.
По § 46 няма предложения, става § 47.
По § 48 няма предложения, става § 49.
По § 49 няма предложения, става § 50.
По § 50 няма предложения, става § 51.
По § 51 няма предложения, става § 52.
По § 52 няма предложения, става § 53.
По § 53 няма предложения, става § 54.
По § 54 няма предложения, става § 55.
По § 55 няма предложения, става § 56.
По § 56 няма предложения, става § 57.
По § 57 няма предложения, става § 58.
По § 58 няма предложения, става § 59.
По § 59 няма предложения, става § 60.
По § 60 няма предложения, става § 61.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли параграфи от 43 до 61 с преномерацията?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфите, които изброих, с преномерацията, като последният параграф става 61.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 61, който е с правно-технически бележки, става § 62.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли § 61, който става § 62 с правно-техническите бележки по него?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам
Подлагам на гласуване § 61 с правно-техническите бележки от работната група , който става § 62.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 62, който става § 63.
Подкрепяте ли Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 62, който става § 63 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 63 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Клавдия Ганчева, Борис Кърчев, Митко Полихронов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли предложението на народните представители и текста на вносителя?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Подкрепяме с измененията в точки 1 и 2.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 63, който ще стане § 64 с правно-техническите бележки плюс предложението на народните представители, които изброих.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
„Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли наименованието на подразделението?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на „Допълнителна разпоредба”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 64 няма предложения, става § 65.
„Преходни и заключителни разпоредби”
Правя предложение да бъде подкрепен текстът на вносителя за наименованието на подразделението, след това е § 65, по който няма предложения, и става § 69. (Шум, уточнения, реплики.)
Добре, така ще го изчета.
Параграф 65 по вносител, който ще стане § 69, където е систематичното му място.
Параграф 66 по вносител, който си остава § 66.
По § 67 по вносител е § 67.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС, подкрепяте ли параграфите с наименованието на подразделението?
Подкрепяте.
Изказвания? Не виждам. (Шум, уточнения, реплики.)
Добре.
По § 64, който става § 65, и наименованието на подразделението.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте § 65 и наименованието на подразделението подкрепяте.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 64, който става § 65 и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 65, който става § 69 по вносител, където е систематичното му място.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли § 65, който става § 69?
Подлагам на гласуване § 65, който става § 69 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 66 и § 67 по вносител няма разминаване.
Изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Става въпрос за § 66, където се казва, че компенсациите за 2018-2019 г. ще бъдат превеждани разсрочено през следващите пет години. Каква е логиката, ако може да обясни някой – може би Министерството на финансите, не знам.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, Министерството на финансите.
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Във връзка с изменението на Закона виждате, че променяме схемата за финансиране на „Български пощи”, като вече започваме да ги финансираме авансово за текущата година. Съгласно сега действия закон компенсирането за годината се извършваше с две години назад. Тоест в момента ние в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. сме включили компенсациите на „Български пощи” за 2017 г. Въвеждайки от 1 януари 2020 г. новия механизъм с авансово предоставените средства, следва да бъдат компенсирани 2018 и 2019 г. И в следващия период, когато КРС определи финансовата тежест, те съответно ще бъдат разсрочени, като едновременно с това „Български пощи” ще си получават авансово, един вид, за текущата година средствата, които се предоставят като компенсация.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Разбрах, че това, което те са извършили като услуга през 2018 г., ще им бъде платено през 2023 г. (Шум, реплики, уточнения.)
ДЕЯН ДЪНЕШКИ: В случая говорим за компенсацията, която ще получим през 2020 г. Тя ще бъде авансова компенсация. Към нея ще бъде добавена част от компенсацията за бавене за 2018 и 2019 г. Ако приемем средната компенсация да бъде примерно за 20 милиона, има една компенсация за 2018 – 2019 г., която е в размер на 40 милиона. Предложението е тя да бъде получена в следващите пет години, примерно по 8 милиона всяка година, тоест догодина към компенсацията за 2020 г. ще получим 8 милиона или част от двете компенсации, които са забавени, които по сегашния закон се третира с две години забавяне. Това е предложението всъщност.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания? Не виждам.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли текста на вносителя за § 66?
Подкрепяте.
Други изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Параграф 67 по вносител.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли текста на вносителя за § 67?
Подкрепяте.
Други изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 68 има правно–технически бележки от работната група.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли § 68 с правно–техническите бележки?
Подкрепяте.
Други изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 69 няма предложения, който става § 68 по вносител, защото § 65 стана § 69.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли?
Подкрепяте.
Други изказвания? Няма.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 70 има предложение от народните представители Станислав Иванов, Клавдия Ганчева, Борис Кърчев и Митко Полихронов § 70 да бъде отхвърлен. И аз го предлагам.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли предложението на народните представители по чл. 83, ал. 5, т. 2?
Подкрепяте.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители § 70 да бъде отхвърлен?
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение от народните представители Станислав Иванов, Клавдия Ганчева, Борис Кърчев, Митко Полихронов, Димитър Данчев, Иван Димов Иванов и Халил Летифов по чл. 83, ал. 5, т. 2 създава се нов § 69:
„§ 20, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2020 г.”.
Министерството на транспорта, Министерството на финансите, КРС подкрепяте ли предложението на Комисията?
Подкрепяте.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за създаване на § 69: „§ 20, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2020 г.”.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, е приет.
Благодаря за търпението и работата.

Следва точка:
РАЗНИ.
Някой да добави нещо? Няма желаещи.
Колеги, благодаря Ви за вниманието.
Закривам заседанието.


(закрито в 16,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ