Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
На 11 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерски съвет на 5 август 2019 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерски съвет на 15 юли 2019 г. – второ гласуване.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
„1. Изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г. – второ гласуване.
4. Разни.“
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Господин Росен Желязков – министър на транспорта, е тук.
Добре дошъл, господин Министър!
Предлагам да минем към точка първа и да започнем с най-голямата парламентарна група.
Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в средата на месец юли беше обявен победителят от процедурата за концесиониране на летище София. Впоследствие тя беше обжалвана от другите четирима участници.
Дали ще може да ни запознаете, тъй като интересът е сериозен, какво да очакваме от тук нататък? Как предвиждате да се развие процедурата? Още повече с оглед на това, доколкото съм запознат, победителят в процедурата предложи с близо една трета по-високи инвестиции от това, което беше заложено. Смятам, че за всички ще е важно да разберем какво следва от тук нататък. Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Радвам се, че Ви заварвам в добро разположение на тялото и духа след ваканцията. Надявам се на добър политически сезон и на добър тон в този сезон, независимо от предизвикателствата, които предстоят за всички.
Позволете ми в самото начало да Ви представя госпожа Андреана Атанасова, която отскоро е заместник-министър в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тя всъщност е дългогодишен служител в Министерството, израснала през всички кариерни стъпки. Има специализираното образование, с което примерно аз като министър не мога да се похваля.
Завършила е Техническият университет със специалност „Съобщителна техника и системи“. Била е специалист в Междуведомствената комисия по радиочестотите в Държавна инспекция по съобщенията, експерт в Комитета по пощи и далекосъобщения. В Министерството на транспорта и съобщенията е започнала работа през 2000 г. като началник на отдел „Развитие на далекосъобщенията“. Била е началник на отдел „Европейска интеграция“ в Държавната агенция „Информационни технологии и съобщения“. След това е била в Комисията за регулиране на съобщенията. Била е директор на дирекция „Съобщения“ в Министерство на транспорта и съобщенията 2009 – 2013 г. От 2011 г. е в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз като представител на Министерството и след това е била цял мандат – от 2014 до 2019 г., член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Затова аз лично съм предложил нейната кандидатура и съм гласувал доверие да менажира сектор „Информационни технологии и съобщения“, която, разбира се, в състава на Министерството винаги е била сякаш на втори план, но като значимост, особено за политиките в Европейския съюз, е изключително важна. Вярвам, че с нейния професионален опит – Вие я познавате в друго качество, разбира се, тя нееднократно е идвала в комисиите – ще бъде изключително полезна.
В тази връзка искам да кажа, че господин Димитър Геновски, на когото благодарих за неговата работа, е назначен за заместник-изпълнителен директор на „Български пощи“ с експертизата, която има. Мисля, че екипността продължава да съществува, за да разполагаме с необходимия човешки ресурс, който така трудно се изгражда и така трудно се задържа.
С това кратко отклонение аз се връщам обратно на въпроса Ви.
Да, както знаете, със свое решение потвърдих работата на Комисията по оценяване офертите за концесия на летище София, както и предложеното класиране на Комисията. Съвсем очаквано в законовия срок това решение беше оспорено пред Комисията за защита на конкуренцията. То беше оспорено от останалите четири кандидати, които не бяха класирани на първо място. Като съвсем естествено отзад напред последният участник обжалва класирането на предходните, класираните на предпоследно място също на тези, които са отпред, така че в момента имаме процедура пред КЗК, която предстои да се развие.
КЗК изисква позиция на Министерството, ние сме изпратили позицията по всяко едно от образуваните оспорвания. Законът има определен режим и срок за реализиране на производството. Вярвам, че КЗК ще се произнесе своевременно по всяка една от жалбите. След това, разбира се, всяка една от страните, която счита, че решението не е в нейна полза има възможността да го обжалва пред Върховен административен съд, като производството пред Вас е лимитирано във времето в едномесечен срок, което, разбира се, е срок – той е инструктивен за съда, но все пак е срок, който вярвам, че ще бъде съобразен, за да може този период на несигурност по отношение на бъдещето, от гледна точка на мениджмънта на летището, да бъде съкратен и спестен. Ние сме изложили всички наши аргументи по всеки един от доводите, които са наведени в жалбите на недоволните участници за класирането.
Както имах възможността да кажа още по време на процедурата, всяка една от офертите е изключително силна, има своите достойнства. Ние не избираме офертите по предпочитание, ние ги избираме по определени критерии и по отношение на балансираност от гледна точка на интересите на държавата, от интересите на града и от интересите на самото дружество. Това е накратко.
Не знам КЗК доколко и по какъв начин ще оповестява на сайта си както самите жалби, така и отговорите по тях. Това е вече политика на самата Комисия. От гледна точка на нашите аргументи ние считаме, че сме взели едно обосновано решение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
За мен беше важно да се уточни. Удовлетворен съм, че Министерството си е свършило работата по най-добрия възможен начин в ситуацията.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ако ми позволите, извинявайте, че Ви прекъсвам, исках само да допълня.
Какви са възможните сценарии? Няма как нито КЗК, нито ВАС да пренаредят класирането. Те могат при оценяването на доводите и аргументите на спорещите страни да преценят и да върнат отново за разглеждане на офертите. Нашето виждане е, че най-добре е да бъде потвърдено решението на концедента, за да не се връща отново за преразглеждане, което отново ще подлежи на обжалване.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Отговорихте изчерпателно. Остава да изчакаме другите институции да си свършат работата и отново ще обсъдим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Свиленски – от името на „БСП за България“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Атанасова, да Ви пожелая от мое име и от името на колегите от нашата парламентарна група успех! Ще имате винаги нашата подкрепа, когато предлагате инициативи и законопроекти в полза на сектора, за който ще отговаряте.
Господин Министър, въпросът ми към Вас. Аз съжалявам, че го няма заместника Ви, който отговаря за „Автомобилна администрация“ за така важния закон, който излезе през лятото за обществено обсъждане – Законът за пътните превозни средства. Законът, от който Вие се опитахте да се отречете и да кажете, че нямате нищо общо, но като министър няма как да нямате нищо общо, тъй като той е публикуван на страницата на Министерство на транспорта. И въпреки, че не сте го подписал, Вашият заместник е бил ръководител на работната група и той много добре знае какво се предлага в този закон.
Аз знам, че този закон е подготвен преди може би Вие да бъдете министър. Знам, че този закон е подготвен без някаква задача, без цел, а е оставен на работна група, председателствана от Вашия заместник, който, пак казвам, съжалявам, че го няма днес тук, за да отговори. В крайна сметка предложихте на българското общество един класически лобистки закон. Ако някой издава учебници по лобизъм и по това как се пишат закони в полза на някой, този закон е учебникарски пример за това как не трябва да се правят закони и как се предлагат закони на обществото, изцяло пропити от лобизъм.
Вие знаете нашето мнение по въпроса. Най-малкото ни притесняват няколко аспекта, единият от които е въвеждането, тоест аутсорсването на дейността на „Автомобилна администрация“ по контрола на пунктовете за технически прегледи, много точно разписани в точно какво трябва да извършват тези лаборатории, само не са казани имената и собствениците на тези лаборатории, които трябва да ги извършват.
Много рязка промяна в позицията относно регистрацията на сервизите и на сервизната дейност от това да бъде регистрационен режимът, или уведомителен, в закона се предлага лицензионен, което абсолютно противоречи на всичките ни усилия за намаляване на административната тежест.
Въвеждането на паспортите на автомобилите – хартиените паспорти. Това, за което уж правим електронно управление – ще гледаме поредния Закон за електронно управление, уж някаква дигитализация, уж някакви иновации ни дадоха Европейската комисия, а ние ще въвеждаме хартиени паспорти може би от годините, когато аз и Вие сме карали шофьорски курсове. И много други неща. Това са само няколко примера, които взривиха общественото мнение.
Въпросът ми към Вас е: как смятате от тук нататък? Какво правим с този закон? Въобще ще го внесете ли – смятате ли да го подпишете и да го внесете, или да започваме разговорите отначало с хора, които разбират, с хора, които не защитават фирмени и други интереси и да направим в крайна сметка наистина този Закон за движение по пътищата, който обществото очаква. Виждате в момента върви и дебата за тротинетките. Тоест, вместо да говорим за проблемите, които хората имат сега, днес, ние трябва да се върнем години назад, когато говорихме за новите закони за движение по пътищата. Това е въпросът ми към Вас.
И един лек коментар за заместника Ви, който сте освободили или сам е напуснал – не разбрах, но ме притеснява това, че поста на заместник-изпълнителен директор в търговско дружество е по-приемлив от поста на заместник-министър. Нещо куца в администрацията щом заместник-министрите не искат да бъдат заместник-министри, а искат да бъдат заместник-директори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще започна с това, че се казвам Росен. Росен е омайното биле, което самодивите газят на Спасовден! Не се казвам Тома, тоест не се отричам от нещата.
В тази връзка, ние този разговор го водим задочно. Аз имах възможността, когато Вие наведохте същите аргументи на пресконференцията, която аз с благодарност окачествих като част от обществената консултация, да мога задочно да се съглася с Вашето виждане. Мислех си даже, че ако бях във Вашите обувки и бях прочел Закона, може би щях да бъда доста по-остър от Вас, господин Свиленски. Но аз не мога да ходя във Вашите обувки, нито Вие в моите. Така че, ако искате да влезем в тази тема, за мен ще е удоволствие като обмен на становище и на мнение. Когато станах министър, аз заварих субстанцията на законите такива, каквито бяха предложени. Имах своите съображения, но няма как аз самият да изразявам съображения, без да имам обществената консултация. Защото, когато няма обществена консултация, тогава всички интервенции по отношение на политиките и на текстовете в законодателството могат да се считат за лобистки. Единственият начин да не са лобистки е да минат през обществена консултация. Затова и аз подложих този закон на обществена консултация, за да видя наистина какво би било мнението на портала, там където е истинската платформа и там, където тази платформа може да бъде обективирана в таблицата за приемане на становища, съответствия, предложения или възражения. При всяко положение голяма част от заложеното в Закона, от една страна, а, от друга страна, голяма част от подхода в този закон са неприемливи.
Бих тръгнал по-отдалече.
Първо, въпросът за законодателния подход. Когато вървим към кодификация трябва ли да вървим в дисперсия? Това е първият подход. Но това също е нещо, което предстои да бъде обсъдено.
Вторият подход, Вие го споменахте: когато говорим за електронно управление, трябва ли процесите в законодателството да бъдат аналогови? За мен е категорично неприемливо.
По отношение на аутсорсването, когато държавата е заявила, че има капацитет да прави нещо, трябва ли това нещо да бъде аутсорсвано?
По отношение на тълкуването на някои текстове: трябва ли да се създава противоречиво тълкуване и да се обяснява всъщност, че не се е имало това предвид? Примерът с паспортите. Паспортизацията, никъде не е казано, че ще бъде на хартия, но така е написано, че човек остава с усещането, че някой друг ще реши постфактум как да бъде.
Въпросът за вдигането на подзаконови, към момента съществуващи и уреждащи обществени отношения текстове в проектозакон също не му е мястото, за да направим един хубав, голям закон.
Аз, както се казва, спокойно чакам на брега и гледам как тече реката. До две или до три седмици ще внеса концепция, заедно с моите колеги от Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за законовата уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с движението по пътищата.
За да не приемете, че това е просто волунтаристичност от гледна точка на политиката, мога да Ви кажа, че правителството със създаването на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ ясно и категорично заяви, че движението по пътищата трябва да се подчинява на политиката за безопасност. Затова разговорите вървят от подготовката на водачите, през моторните превозни средства, до контролната дейност, която също трябва да бъде цялостно ревизирана, защото темата за Закона за административните нарушения и наказания, мисля, че е най-дъвканата тема през последните 20 години – как се установяват, как се констатират, как се налагат и как се събират. Така че от подготовка на водачите, до събирането на глобите за административни нарушения, свързани с движението по пътищата, ще бъдат предложени като концепция от тези ведомства, които казах – Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция и, разбира се, мястото, което ще обсъди тази концепция и тази комисия. Това е за законодателната рамка и кръга на обществени отношения, които трябва да бъдат уредени. Уверявам Ви, че всички Ваши притеснения ще бъдат решени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор, защото Вие за пръв път, или може и някой преди Вас да е казал, но за пръв път поставяте проблема от нарушението до събирането на глобата. Гледате, виждам, концептуално на задачата.
Това, което ме притеснява, е сроковете. За две седмици ще успеете ли това всичкото да го подготвите, тъй като разбирам, че този закон – и с това, което сме си говорили до момента, и това, което е правил Вашият заместник до момента – приключваме, или ще се използват някакви частични резултати от тяхната дейност?
Некоректно беше към обществото, към тези неправителствени организации, към хората, които бяха ангажирани повече от четири години по подготовката. Некоректно, не от Ваша страна, а от страна на тази работна група, защото тя работеше в пълно неведение. Ако питам колегите тук, никой не знае кой е председател на тази работна група, още по-малко знаят кои са членовете, които са работили в тази работна група. Те Ви дадоха нещо, което Вие казахте по какъв начин и че трябва да бъде обсъдено. Надявам се, че не сте получили само нашите критични бележки, а сигурно и доста други български граждани и организации мислят подобно на нас, или имат други забележки. Сега се оказва, че целият труд или енергия, която беше вложена, трябва да отиде някъде настрани, но в името на това да се случи – за което говорите, защото пътната безопасност е една от болните ми теми.
Вие ще намерите пълно съдействие и съпричастност, както казах, от нашите колеги от парламентарната група за това да направим наистина закон, на който българските граждани да имат доверие, да го спазват и глобите да оказват влияние върху намаляването на пътно-транспортните произшествия, защото това е смисълът на глобата – да има възпиращ ефект. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: В подкрепа на това, което казвате, господин Свиленски, няма загубено време. Всъщност голяма част от съображенията, които формират концепцията, която уверявам Ви е 90% готова – тя няма да се прави в кратки срокове, но просто не е сега моментът, преди да се запознае Министерския съвет, да се обявяват предложенията за законодателна рамка и детайлите в нея, но съм сигурен, че и работата на работната група, в която моят заместник е бил член, а не е ръководил групата, са били пълноценни, защото устойчиво законодателство се прави със сериозни обществени консултации, с тестване на обществените нагласи тогава, когато се променят обществени отношения, не се създават нови. Ако ние въвеждахме европейско законодателство, щеше да е лесно да направим транспониращ закон и да създадем нови обществени отношения.
Ние имаме сложни обществени отношения, които са регулиращи – от подготовката на водачите, през системата за регистрация, контрол, наблюдение, извеждане от експлоатация на пътни превозни средства до контролната дейност, до правилата за движение по пътищата. Такава система, когато има сложени обществени отношения, имаме ясни участници в тези обществени отношения, всъщност ревизията им, промяната, не минава с писане на закони на коляно. Писането на закон е лесно, а още по-лесно е неговите n-брой изменения през годините. Свидетели сме на такова законодателство.
Считам, че всички усилия, които са били насочени към това да се търсят правилни решения, в това число и решения, които са свързани с аутсорсване на дейности, с ползването на примери от други държави-членки на Европейския съюз, с използването на добри практики, с развенчаването на такива добри практики, дължимо на географски или народопсихологически особености, е било полезно.
Затова и част от тези консултации е и този разговор, който ние водим в момента. Всъщност търсенето на реалните, работещи решения минава през всички участници в тази сложна система. Аз съм провеждал множество разговори с всички заинтересовани страни и мисля, че трябва да намерим онези решения, които не увреждат обществения интерес и няма да намерят онази съпротива, която по принцип се намира при ревизията на сериозни системи в обществото.
Уверявам Ви, Концепцията скоро ще бъде представена и аз лично ще Ви запозная с нея, за да намерим синергията в решаването на този сложен, но изключително важен въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Мой ред е по реда.
Уважаеми господин Министър, бихте ли ни дали малко информация как върви програмата по ремонт и доставка на подвижен състав за нуждите на БДЖ? Съществуват ли още същите проблеми с ремонтите, доставката, части и така нататък?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Аз ще Ви дам фактологията.
През последните месеци беше извършена подготовка за стартирането на всички необходими процедури по отношение на капиталови, подемни ремонти, доставка на необходими части за обновяването на тяговия подвижен състав на железниците, в това число и закупуването на нови вагони. Така че съвсем накратко:
По отношение на поръчки за ремонт на подвижен състав – ремонт и поддръжка на мотрисите „Simens“за пет години напред. Бюджетът, който е предвиден – 137 млн. лв. В момента са отворени офертите на участниците „Алстом“ и „Щадлер“. Офертите са отворени на 3 септември. В момента вървят преговори, както е предвидено в процедурата. Очакваният срок за избор на изпълнител и сключване на договор е 1 ноември. Целевите срокове за началото на работа са месец април 2020 г. за цялостна поддръжка на всички 37 мотриси към изпълнителя. В момента, знаете, ставало е въпрос, че има спрени от движение пет мотриси, които изобщо не са в експлоатация. На 1 ноември стартира и техният ремонт.
По отношение на капиталовите ремонти. За 18 млн. лв. са получени оферти за капиталов ремонт на 10 локомотива на 30 август. До 15 септември ще бъдат отворени и ценовите оферти. Срокът за избор на изпълнител е 1 ноември, като първи доставки на ремонтираните локомотиви е до шест месеца, от сключването на договор.
По отношение на подемните ремонти. На 20 броя локомотиви са приключени поръчките. Сключването на договорите предстои през месец септември, като първите доставки на ремонтираните локомотиви е преди краят на настоящата година, като договорът следва да приключи в рамките на 12 месеца.
Имаме процедура за поддръжка на девет локомотива за срок от три години със стойност 4 млн. лв. Предстои сключване на договор в началото на поддръжката – 1 октомври. Имаме процедура за ремонт на 47 вагона. Поръчката се обявява през месец септември, като индикативният срок за сключване на договора за 12 месеца, е през месец декември. Дотук говорехме за ремонтна дейност.
По отношение на нов подвижен състав. Този месец се обявява поръчка за доставка на 40 нови пътнически вагона, позволяващи скорост 160 км/ч, индикативна стойност до 50 млн. евро., като договорът се предвижда да се сключи през месец декември, а доставката е до 12 месеца. Доставка на 10 нови локомотива с индикативна стойност 160 км/ч, обявяването на поръчката е през месец октомври. Предвидено е сключване на договор през месец декември със срок на доставка 12 месеца. Индикативната стойността е до 25 млн. евро. (Шум и реплики извън микрофоните.)
В резултат на разговори върви и процедура за доставката на 30 вагона от немските железници за милион и половина евро. Само за Ваша информация – тази стойност за 30 вагона от немските железници би била на цена по-ниска от ремонта на съществуващи. Доставката на тези вагони е до три месеца.
В момента се търсят и подходящи технически решения за десет нови лепки-влака с 12 тона остно натоварване със скорост до 90 км/ч, основно за обслужване на разстояние до 100 км/ч на стойност до 15 – 20 млн. евро, както и 10 – 12 мотриси с около три хиляди места със скорост 160 км/ч с индикативна стойност 75 млн. евро за поръчка, която трябва да бъде обявена през месец ноември с доставка до 2022 г. Това е към момента информацията. Виждате, че концентрацията на поръчките през този и следващия месец с очаквания за реализация в началото, а и в средата на следващата година.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът беше изчерпателен.
Господин Делчев? Нямате въпроси.
От ГЕРБ?
Заповядайте господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с екологията на Черно море. Преди около година имаше информация за нефтени разливи в района на Южното Черноморие. Установи се, че това са петна от мазут и идват от един кораб „Мопанг“, който е потънал отпреди около един век в този район. Тогава бяха взети мерки от „Морска администрация“.
Моля да ни информирате: какви са тези мерки и на какъв етап се намира това изземване на този мазут или почистване на този район?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
Както знаете, миналата година почти от половината от горивото, което се съдържаше в потъналия кораб „Мопанг“ и дейностите по ограничаването на разлива бяха извършени. В периода май до средата на юни месец са извършени подводни водолазни дейности за източване на отпадъчните нефтопродукти, като за целта водолазите са направили необходимите технологични отвори към пълните резервоари – танкове, както ги наричат на хубав български език. През юни месец са преустановени дейностите поради неблагоприятни метрологични условия, тъй като на дълбочина 27 – 30 м, температурата пада под 20 градуса, което не позволява активна водолазна дейност.
В момента всички ресурси, всички сили са в готовност и се чака този устойчив атмосферен и технологичен момент да бъде налице, както и необходимото спокойствие на водата и подводните течения, тъй като над два бала не позволява технологично да се започне изпомпването.
Метрологичната прогноза за следващата седмица сочи такава възможност – утихване на вятъра, на вълнението и това ще даде възможност за ефективно стартиране. По принцип есенните месеци са по-подходящи за това изпълнение. Считаме, че и цялото останало количество в най-скоро време ще бъде изпомпано. Но, така или иначе, нямаме разлив, имаме пълно ограничаване на същия и имаме технологичната възможност да се реализира изпомпването при подходящи метрологични условия.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Данчев – от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, господин Летифов донякъде изпревари моя въпрос, но това е и нормално, защото наистина темата с БДЖ и подвижния състав е един от въпросите, които сериозно вълнува нашата общественост, които, разбира се, имат широк отклик сред пътниците и ползвателите на БДЖ.
Затова аз ще допълня само въпроса на господин Летифов, защото си спомням, че Вие коментирахте пред Комисията този въпрос и преди година, когато имахме изнесено заседание на тази комисия. По-късно, когато посочихте и назначихте ново ръководство на БДЖ, то заяви, че за да няма намаляване или съкращаване на графика на движение на влаковете е необходимо да се предприемат спешни действия, тъй като, знаете, предходните поръчки бяха прекратени, като се посочи, че ще бъде наеман подвижен състав от чужди оператори, за да бъде изпълняван графика за движение на влаковете, както е заложен в договора с държавата. Отделно от това обществеността беше информирана, че се обмислят и варианти за финансиране на бъдещи поръчки, свързани с обновяването на подвижния състав чрез оперативен лизинг.
Във Вашия отговор, който сега дадохте на господин Летифов, не чухме информация, що се касае до източниците на финансиране за тези поръчки.
Затова допълвам въпроса на господин Летифов с тези два подвъпроса: дали се изпълнява графика за движение на влаковете нормално през тази година до този момент; какви са източниците, с които ще бъдат финансирани тези обществени поръчки, които сега цитирахте, респективно тази модернизация и обновяване на подвижния състав? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Данчев, Вашият въпрос не е допълващ въпрос на господин Летифов, а е цяла енциклопедия. Това го казвам не с ирония, казвам го с убеждението си, че темата е изключително важно, защото тя касае цялостната политика по отношение на транспорта в България и превръщането на железниците в гръбнака на транспортната политика.
Ще започна с конкретните отговори на конкретния Ви въпрос.
Да, имахме идеята, за което беше направено много сериозно проучване по отношение на наема – тягов състав. Параметрите, които бяхме заложили, бяха наемна локомотивната тяга около 5 локомотива, които да имат капацитет да изминават 1000 км на ден, с индикативна стойност около един лев на километър, с включена поддръжка и обслужващ машинист, тоест оперативните разходи да са включени в тази цена. Оказа се, че в Европа почти няма такава практика или, ако има, тя надвишава тези параметри.
От друга страна, Вие правилно споменахте, че бяха прекратени редица поръчки, защото анализът, който е тема за отделен разговор по отношение на съотношението на себестойност, на седящо място, на стойност на седящо място и така нататък, показа, че задачата за реализиране пред годишния график за движение на влаковете не може да бъде решен с покупката на множество мотрисни влакове. Мотрисните влакове биха се използвали за къси и средни разстояния, но за дълги разстояния ни трябва гъвкавост и тази гъвкавост може да се осигури чрез локомотиви, вагони, които да решават сезонни, седмични и други задачи, в зависимост от търсенето, което би трябвало да бъде посрещнато от адекватно предлагане.
В този смисъл задачата, която беше поставена, беше следната, ако мога системно да Ви я представя. Така или иначе БДЖ „Пътнически превози“ има договор за предоставяне на обществената услуга с държавата, по силата на който те получават съответната субсидия и би трябвало в рамките на тази субсидия, която допълва, разбира се, цената на превозния документ, да са параметрирали правилно както капиталовите, така и оперативните разходи. В противен случай би се получило, че самият договор за обществена услуга ще обслужва оперативните разходи, а отделно от държавата, бидейки принципал косвено на „Пътнически превози“, би трябвало да има някакъв ангажимент по отношение на капиталовите разходи, което считам, че не е правилно и би трябвало БДЖ така, както и в момента е параметрирало своите поръчки – до края на срока на действие на договора от субсидията, да осигури системното функциониране и доставките на тягов състав, на поддръжка на резервни части и така нататък. Разбира се, ако държавата има друга преценка, тя трябва това нещо да го възложи като изискване към следващия период за възлагане на обществена задача.
По отношение на графика, за който споменахте. През последните месеци графикът се изпълнява средно около 88% от заложеното. Закъсненията, които се дължат по вина на БДЖ, запазват стойностите си, което, разбира се, е обективно, но в никакъв случай не е успокояващо. Външните причини основно се дължат на увеличаване – от 12 хиляди минути през януари, на 40 хиляди минути през август, което се дължи главно на сериозните ремонтни дейности, които се извършват по инфраструктурата и това води до съответно забавяне, защото има участъци, в които движението се спира, за да се извършват ремонтните дейности, тоест подмяната на железния път. Има и такива, които се пренасочват само в едната посока, където също се налага изчакване.
Като възможни други обективни причини, и то публично оповестени, са сериозните катастрофи по прелезите, за което програмата предвижда премахването на прелезите и замяната с подлези и надлези, за което има вече в ход процедура за 30 такива до Бургас, както и пожарите, които са край пътя. Всяка седмица чуваме за един или два, поради които имаме закъснения. Разбира се, това са обективните причини.
Като субективни причини мога да посоча организационни такива, които лично аз още в самото начало бях артикулирал. Това са причини, свързани в структурата на българските железници. След разделянето на управителя на инфраструктурата и на оператора на инфраструктурата – говоря, операторът от гледна точка на „Пътнически превози“, а не просто на БДЖ. Защото знаете, че „Товарни превози“ са в конкурентен пазар, но по отношение на „Пътнически превози“ самата структура, която съществува към момента, създава предпоставки за не много добра координация.
Затова бях казал в самото начало, никой не ми го припомня, но аз сам си го припомням, че ще бъде преразгледана структурата на Холдинга от гледна точка на това, че между принципала и операторите има холдингова структура, която холдингова структура невинаги е гарант добра координация и комуникация по отношение на мениджмънта. В най-скоро време също ще Ви представя този анализ и решенията, които ще бъдат взети за подобряване на организационните въпроси, свързани с дружеството.
Моите наблюдения, когато влезнах в кабинета на министъра, забелязах обтегнати отношения между Холдинга и дъщерни дружества. Мислих, че това са персонални въпроси. Наблюдава се тенденцията, че дори добри колегиални отношения в рамките на работата, също водят до обтягане. Това се дължи именно на тази каскадност в отговорността и каскадост при вземането на решенията и тяхното налагане.
С това не изчерпвам енциклопедичността на Вашия въпрос. Това е тема, която ще я дебатираме тепърва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Прелезите между Ягода и Ръжена – има неохраняем жп прелез, може ли да Ви напомня и там да стане охраняем.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Председател, целта е да няма прелези там, където е възможно, особено за движението на бързите влакове, защото изкушението за неспазването на ограниченията при преминаване на прелезите показва, че при нас се нарушава по различни причини.
РЕПЛИКА: Тенденцията за инциденти при прелезите?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Тенденцията за инциденти при прелезите запазва своите нива и то не по вина на служителите на НКЖИ, а по-скоро по вина на водачите, които се изкушават да преминават при подадена сигнализация, или при ограничение за преминаването. Затова единственият начин е подлези и надлези, което е в ход в момента, особено по трансевропейските трасета.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос.
Може ли да ми дадете разяснение по казуса с така наречения отнет флаг или Парижки меморандум, който се завъртя в медиите? Вие дадохте някакво становище пред медиите, но ако може да обясните и на народните представители как изглежда казусът? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще започна с едно уточнение. Парижкият меморандум е Меморандум за разбирателство на Държавния пристанищен контрол. Той обединява европейските държави, които имат съответен морски излаз и включва Русия и Канада. Този меморандум съдържа списък, който се основава на общия брой на проверки и задържания за тригодишен непрекъснат период за флагове на отделните държави, които членуват в този меморандум, с поне 30 проверки за периода, тоест за три години трябва да има 30 проверки на флаг.
В зависимост от това – има бял, сив и черен списък по отношение на проверяваните съдове. За този период 2016 – 2017 г. и 2018 г. са извършени 26 проверки на български кораби, тоест не е достигнато числото от 30 необходими проверки, за да бъде причислена държавата в този списък. Аналогично и кораби под румънски флаг също не са достигнали до тази бройка по една съществена причина.
Първо, броят на корабите плаващи под флага, от друга страна, от съдовете, които са под български флаг, основна част от тях плават в Черно море, а в Черно море – този район действие, освен България и членовете на Парижкия меморандум за разбирателство, влизат страни като Румъния и част от Азовския район на Русия. Тоест не може примерно кораби, които плават с останалите черноморски държави да правят бройката, необходима, за да влезем в необходимото количество на проверявани съдове за тригодишен период, така щото да бъдем част от този списък. Тоест ние не сме изключени от нещо, а ние нямаме достатъчно на брой съдове, които да са минали през проверка за три години, за да бъдем сложени някъде в белия, сивия или черен списък.
До влизане в сила на новия списък по Меморандума, българският флаг се е намирал в сивия списък, тоест тогава е имало възможността за по-чести проверки за по-къс период от време. В този смисъл са въведени нови изисквания от страна на „Морска администрация“ за привеждане на корабите в съответствие – кораби плаващи под български флаг, в резултат на тези изисквания за корабите, плаващи под български флаг, свързани с удовлетворяване на изискванията за най-висок стандарт за тяхната сигурност и безопасност. Това е принудило голяма част от корабособствениците да сменят българския с така наречен по-удобен флаг – там, където изискванията са, да не кажа по-ниски, но по-либерални. Такива кораби са регистрирани в Малта, Сиера Леоне, Сейнт Китс, Невис и така нататък – други държави с по-удобен флаг, което, разбира се, променя флага, но не променя нито корабособствеността, нито екипажа, нито експертизата на нашите капитани. Между другото, ние имаме може би един от най-силния фактор – човешкият ресурс, по отношение на офицери в корабоплаването в света, но тъй или иначе това е въпрос на избор на корабособствениците по отношение на избор къде да регистрират своите съдове.
Това, за което говорите не означава нищо, просто ние имаме малко съдове, които плават под български флаг и не можем да достигнем необходимата бройка от 30 посещения в пристанища на Парижкия меморандум за три години. Затова и не влизаме в този списък, а не че ни е отнет флагът или сме лишени от нещо и така нататък. (Реплика извън микрофоните.)
Не, ние кораби имаме, но те плават под друг флаг – по-удобен флаг, това е терминът. (Реплика извън микрофоните.)
Аз го казах, то е следното. Ние като България – Български флаг, сме въвели високи стандарти за безопасност и сигурност на корабите, плаващи под български флаг. Тези кораби, които не отговарят на нашия стандарт, избират по-удобен флаг, примерно отиват в Сиера Леоне – там е по-удобен флагът, но това не им пречи да плават до пристанища, които са членове на Българския флаг. Примерно кораби от Сиера Леоне ще попадат в някой списък…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: А ние не можем ли да направим този български флаг да стане удобен?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Трябва да променим стандартите, тоест трябва да кажем, че корабите ще отговарят на по-ниски стандарти за безопасност и сигурност и да плават под български флаг.
Прав сте. Кое е важно? Да имаме кораби, които са по-малко безопасни, но са под български флаг, или кораби, които са под български флаг, но са сигурни? Тези, които са под български флаг и са сигурни, плават в Черно море. В Черно море обаче голяма част от пристанищата не са в Парижкия меморандум, тоест това нещо не е тема, която е имиджообразуваща.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Дончев, имате ли въпрос? Не.
Изчерпахме процедурата.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-41, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 АВГУСТ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости, освен министърът, който ще докладва са и господин Атанас Темелков – председател на Държавната агенция „Електронно управление“, и господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“.
Господин Министър, Вие ли ще запознаете колегите?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: С предложените изменения в действащия Закон за електронното управление се въвеждат три групи предложения, условно три групи предложения.
Първата група включва ангажимента, който Законопроектът поема, свързан с въвеждането в националното законодателство на Директива 2102/2016 г. на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор. Тази директива, виждате, че е от 2016 г. До момента тя не беше транспонирана в българското законодателство, поради което беше започната наказателна процедура.
Целта на Директивата е да се осигури достъпност основно за хората в неравностойно положение до уебсайтовете и до приложенията, до апликациите, които се създават и поддържат от организациите от обществения сектор. Това не са само администрациите, това са организации, предоставящи обществени услуги, както и лица, имащи публични функции. Така че с тази група предложения се транспонира тази директива.
Важно е това да стане своевременно, защото наказателната процедура вече е набрала скорост и от Брюксел очакват да видят това изменение в националното законодателство. В рамките на тази група предложения е предвиден и необходимия контролен механизъм за спазването на тази достъпност, тъй като само правила без санкции не вършат работа.
Втората голяма група предложения са необходими предвид развитието на технологиите, законодателството и практиката в областта на електронното управление. Те се налагат от действието на вече приетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс в чл. 18а, където се дава възможност гражданите и организациите да подават заявления и искания за иницииране на административно производство и услуги, чрез информационна система за сигурно електронно връчване. Става въпрос за заявяване на административни услуги през съответния единен вход към администрациите, като с предлаганите промени системата за сигурно електронно връчване става нормативно регламентираният начин за изпращане на електронни документи за заявяване на електронни административни услуги по Закона.
В тази група изменения се предлагат и промени относно средствата за електронна идентификация, изграждането и поддържането на информационна система за електронна автентикация, както и допълнителни гаранции за автентичността на обменяните електронни документи и заявления.
В съответствие с новоприетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано задължението за вътрешен обмен на документи между административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.
Считам, че не се прави разлика между отделните, но ако приемем, че първата група са административните органи, лица, осъществяващи публични функции, да кажем, са нотариусите, а организации, предоставящи обществени услуги са ВиК-та, електроразпределителни дружества и така нататък, тоест кръгът е много широк по отношение на възможността за заявяване на такива услуги през портала, за който става въпрос, по начина, по който Административнопроцесуалният кодекс е предвидил.
На второ място, във втората група от предложения се предлагат изменения и допълнения относно правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, тъй като изграждането, развитието на електронното управление изисква съгласуваност, оперативна съвместимост и системна интеграция на споделените информационни ресурси в дългосрочен аспект, както и се предлага прецизиране на административнонаказателните разпоредби, като се регламентират принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията и се предвиждат нови състави за административни нарушения.
По отношение на третата група предложения, които също са свързани с нормативното уреждане на въпроса за системната интеграция. Под легалната дефиниция на системната интеграция, така както е предвидено, се определят дейностите по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните системи, използвани от административните органи.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта системната интеграция е вменено да се осъществява от „Информационно обслужване“ АД, като в срок от два месеца от влизането на Закона в сила със свой акт Министерският съвет определя кръга на административните органи, които при изпълнение на своите функции, свързани с дейностите по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на определения системен интегратор, тоест Министерският съвет в двумесечен срок ще определи кои административни органи ще правят това нещо. Това не е ангажимент за всички администрации, за всички административни органи на централно и на местно ниво. Тук подходът ще бъде за административни органи, които изграждат, развиват и поддържат основни информационни системи, поддържащи основни регистри в държавата.
С въвеждането на законово ниво на понятието „системна интеграция“ се постига единен подход в рамките на администрацията по отношение на управлението на дейности, които съставляват тази интеграция. Ако досега подходът е бил всяка администрация самостоятелно да изгражда своите информационни системи, а след това търсим някой, който да ги интегрира, в момента се възлагат тези дейности от конкретно определените с акт на Министерския съвет администрации, които възлагат на системния интегратор изграждането, развитието и поддръжката на тези системи, така щото да не се налага вторична системна интеграция на системи, изграждани с различен подход.
Във връзка с възлагането на посочените функции на „Информационно обслужване“ Законопроектът предвижда отмяна на Раздел II от същото подразделение на акта, който урежда статут на държавно предприятие – единен системен интегратор, заради разбирането, че се дублират функции между един субект на публичната собственост и управление, каквото е „Информационно обслужване“, и друг субект, какъвто е предвидения нов, несъздаден по закон на държавно предприятие, с което се изпълняват и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са заложени в Законопроекта за публичните предприятия, а именно ограничаване броят на държавните предприятия и тяхното преструктуриране в търговски дружества или агенции. Това е накратко представянето на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпроси, колеги?
Някой иска ли да допълни? Не виждам.
Господин Министър, да попитам: така предложената промяна ще ангажира ли допълнително човешки ресурс?
Предвиденото държавно предприятие – Вие казахте, че трябва да ограничаваме тази масовост на структурите и да има някаква оптимизация, а тук в случая „Информационно обслужване“ може ли да свърши тази работа, която Вие казахте, че Министерският съвет ще определи после кои влизат в обхвата и как точно ще се работи?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: По принцип, още когато се предлагаше на вниманието на Народното събрание в предходния мандат Законът за електронно управление, задачата беше конвертиране на „Информационно обслужване“ в държавно предприятие. Никога държавата не си е представяла да има два субекта, които да се конкурират и да извършват едно и също нещо в различна правна организационна форма – едното като търговско дружество, а другото като държавно предприятие.
Поради редица съображения това нещо не успя да се реализира. „Информационно обслужване“ като дългогодишен субект, доказал се и на пазара, считаме, че притежава необходимия потенциал, още повече че системата за управление е такава, че дава възможност за пряко участие на държавата в процесите в търговското дружество. По този начин – със създаването на единен и единствен системен интегратор, със задачи, вменени му по Закон, се създава предпоставката и за привличане на необходимия човешки ресурс и неконкуриране между две структури на държавата. Основното притеснение беше, че ако имаме и държавно предприятие, ще имаме непрекъсната миграция между „Информационно обслужване“ и държавното предприятие, или обратно, което в никакъв случай не е в полза на процесите, които се очаква да бъдат извършвани.
Към настоящия момент дейностите, които са разписани в Закона, остават в същия обем и ангажимент, като се релокират между „Информационно обслужване“ като практическо изпълнение и между държавната агенция като политика, която ще бъде реализирана в сферата на електронното управление.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: А „Информационно обслужване“ си остава търговско предприятие, както е в момента?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Търговско дружество, както е в момента. Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Така си остава.
След това „Електронно управление“ носи отговорността за държавната политика. Нали правилно разбирам?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Държавната агенция осъществява политика, а практиката, тоест оперативните въпроси по изграждане, поддържане и гарантиране на системите се осъществява от „Информационно обслужване“, като в рамките на около месец от приемането на списъка на администрациите, които задължително възлагат на „Информационно обслужване“, самото дружество ще определи публично самите дейности, които ще бъдат извършвани в рамките на системата интеграция, както е описана, като се има предвид, че „Информационно обслужване“ е партньор на основните вендори, а това са търговците на едро в сферата на информационните технологии.
Давам Ви пример без, разбира се, да бъда изчерпателен, но Cisco, Oracle, Microsoft и така нататък, с които „Информационно обслужване“ комуникира пряко, без да минава през търговците на дребно, тоест самото „Информационно обслужване“ е партньор на тези корпорации. Това дава, разбира се, много по-голяма гъвкавост по отношение на имплементирането на иновациите, а не както е в момента – да се минава през риселъри, така да ги наречем, търговци на дребно. Това е въпрос на системен подход.
Пак казвам, за да разсея всякакви съмнения, че „Информационно обслужване“ ще се превърне в монополист или други такива възможни коментари. „Информационно обслужване“ ще работи пряко само с определени от Министерския съвет администрации, такива, които поддържат информационни системи, свързани с базовите регистри в страната.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: На какъв принцип ще се избират тези участници в общата система?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Това ще го реши Министерският съвет по редица критерии. Господин Темелков може да каже инвентаризацията на информационните ресурси колко регистъра завари в страната. Ние говорим за регистри понеже много често в законодателството се изкушава една или друга административна структура да реши, че трябва да въведе регистър за нещо. Този регистър дали се обслужва от информационна система, дали представлява набор от данни или представлява данни в неструктуриран вид, но така или иначе – колко са, господин Темелков, регистрите?
АТАНАС ТЕМЕЛКОВ: 17 700.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: 17 700 регистъра има в страната, които са публични. Ние не говорим за регистри на компании, предприятия и търговски дружества. 17 700! А ние говорим в момента за едно условно – между 15 и 20 ключови регистри за страната, за нуждите на сигурност, устойчивост и непрекъсваемост на обществените услуги и на държавното управление. Това ще бъде водещото при определяне на кръга на администрациите, които ще бъдат директно ангажирани и задължени да възлагат на „Информационно обслужване“ като държавно дружество.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, въпроси? Не виждам други желаещи да вземат участие в дискусията.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. – първо гласуване. Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
С това втора точка приключи.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 902-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ЮЛИ 2019 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
По тази точка тук са госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Димитър Димитров – от дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; и госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“.
Уважаеми колеги, Вие имате пред Вас текстовете за второ четене.
Колеги, имам намерението да изчета наименованието на Закона, правно-техническите корекции, които са наложени от Правния отдел. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Уважаеми колеги, на Вашето внимание представям работен доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15.07.2019 г.:
„Проект!
Второ гласуване
„Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“.
Не виждам възражения за наименованието на разпоредбата.
Правим предложение да бъде подкрепено наименованието на Закона.
По § 1 няма предложения.
Правим предложение да бъде подкрепен текста на вносителя за § 1.
Предлага се да се подкрепи текста на вносителя за § 2, като в т. 1 относно ал. 3, т. 2 думите „непредоставяне на информация на потребителите по“ се заменят с „нарушение на“.
Следва „Заключителна разпоредба“.
Предлага се да не се подкрепи текста на вносителя за наименованието на подразделението и да бъде отхвърлено.
Параграф 3, където има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители § 3 да отпадне.
Госпожо Атанасова, така изчетените текстове и правно-технически забележки плюс предложението на народния представител Станислав Иванов и група народни представители § 3 да отпадне?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате възражения.
От КРС?
НЕДА КОЙЧЕВА: Добър ден! Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате възражения.
Колеги, изказвания?
Възражения към предложението на господин Иванов? Не виждам.
Подлагам на гласуване анблок така изчетените предложения, включително и предложението от народните представители. Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това точка трета е изчерпана.
По точка:
РАЗНИ.
Някой нещо да допълни? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерски съвет на 5 август 2019 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерски съвет на 15 юли 2019 г. – второ гласуване.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Халил Летифов.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
„1. Изслушване на господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г. – второ гласуване.
4. Разни.“
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ – МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Господин Росен Желязков – министър на транспорта, е тук.
Добре дошъл, господин Министър!
Предлагам да минем към точка първа и да започнем с най-голямата парламентарна група.
Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в средата на месец юли беше обявен победителят от процедурата за концесиониране на летище София. Впоследствие тя беше обжалвана от другите четирима участници.
Дали ще може да ни запознаете, тъй като интересът е сериозен, какво да очакваме от тук нататък? Как предвиждате да се развие процедурата? Още повече с оглед на това, доколкото съм запознат, победителят в процедурата предложи с близо една трета по-високи инвестиции от това, което беше заложено. Смятам, че за всички ще е важно да разберем какво следва от тук нататък. Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Радвам се, че Ви заварвам в добро разположение на тялото и духа след ваканцията. Надявам се на добър политически сезон и на добър тон в този сезон, независимо от предизвикателствата, които предстоят за всички.
Позволете ми в самото начало да Ви представя госпожа Андреана Атанасова, която отскоро е заместник-министър в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тя всъщност е дългогодишен служител в Министерството, израснала през всички кариерни стъпки. Има специализираното образование, с което примерно аз като министър не мога да се похваля.
Завършила е Техническият университет със специалност „Съобщителна техника и системи“. Била е специалист в Междуведомствената комисия по радиочестотите в Държавна инспекция по съобщенията, експерт в Комитета по пощи и далекосъобщения. В Министерството на транспорта и съобщенията е започнала работа през 2000 г. като началник на отдел „Развитие на далекосъобщенията“. Била е началник на отдел „Европейска интеграция“ в Държавната агенция „Информационни технологии и съобщения“. След това е била в Комисията за регулиране на съобщенията. Била е директор на дирекция „Съобщения“ в Министерство на транспорта и съобщенията 2009 – 2013 г. От 2011 г. е в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз като представител на Министерството и след това е била цял мандат – от 2014 до 2019 г., член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Затова аз лично съм предложил нейната кандидатура и съм гласувал доверие да менажира сектор „Информационни технологии и съобщения“, която, разбира се, в състава на Министерството винаги е била сякаш на втори план, но като значимост, особено за политиките в Европейския съюз, е изключително важна. Вярвам, че с нейния професионален опит – Вие я познавате в друго качество, разбира се, тя нееднократно е идвала в комисиите – ще бъде изключително полезна.
В тази връзка искам да кажа, че господин Димитър Геновски, на когото благодарих за неговата работа, е назначен за заместник-изпълнителен директор на „Български пощи“ с експертизата, която има. Мисля, че екипността продължава да съществува, за да разполагаме с необходимия човешки ресурс, който така трудно се изгражда и така трудно се задържа.
С това кратко отклонение аз се връщам обратно на въпроса Ви.
Да, както знаете, със свое решение потвърдих работата на Комисията по оценяване офертите за концесия на летище София, както и предложеното класиране на Комисията. Съвсем очаквано в законовия срок това решение беше оспорено пред Комисията за защита на конкуренцията. То беше оспорено от останалите четири кандидати, които не бяха класирани на първо място. Като съвсем естествено отзад напред последният участник обжалва класирането на предходните, класираните на предпоследно място също на тези, които са отпред, така че в момента имаме процедура пред КЗК, която предстои да се развие.
КЗК изисква позиция на Министерството, ние сме изпратили позицията по всяко едно от образуваните оспорвания. Законът има определен режим и срок за реализиране на производството. Вярвам, че КЗК ще се произнесе своевременно по всяка една от жалбите. След това, разбира се, всяка една от страните, която счита, че решението не е в нейна полза има възможността да го обжалва пред Върховен административен съд, като производството пред Вас е лимитирано във времето в едномесечен срок, което, разбира се, е срок – той е инструктивен за съда, но все пак е срок, който вярвам, че ще бъде съобразен, за да може този период на несигурност по отношение на бъдещето, от гледна точка на мениджмънта на летището, да бъде съкратен и спестен. Ние сме изложили всички наши аргументи по всеки един от доводите, които са наведени в жалбите на недоволните участници за класирането.
Както имах възможността да кажа още по време на процедурата, всяка една от офертите е изключително силна, има своите достойнства. Ние не избираме офертите по предпочитание, ние ги избираме по определени критерии и по отношение на балансираност от гледна точка на интересите на държавата, от интересите на града и от интересите на самото дружество. Това е накратко.
Не знам КЗК доколко и по какъв начин ще оповестява на сайта си както самите жалби, така и отговорите по тях. Това е вече политика на самата Комисия. От гледна точка на нашите аргументи ние считаме, че сме взели едно обосновано решение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
За мен беше важно да се уточни. Удовлетворен съм, че Министерството си е свършило работата по най-добрия възможен начин в ситуацията.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ако ми позволите, извинявайте, че Ви прекъсвам, исках само да допълня.
Какви са възможните сценарии? Няма как нито КЗК, нито ВАС да пренаредят класирането. Те могат при оценяването на доводите и аргументите на спорещите страни да преценят и да върнат отново за разглеждане на офертите. Нашето виждане е, че най-добре е да бъде потвърдено решението на концедента, за да не се връща отново за преразглеждане, което отново ще подлежи на обжалване.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Отговорихте изчерпателно. Остава да изчакаме другите институции да си свършат работата и отново ще обсъдим. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Свиленски – от името на „БСП за България“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Атанасова, да Ви пожелая от мое име и от името на колегите от нашата парламентарна група успех! Ще имате винаги нашата подкрепа, когато предлагате инициативи и законопроекти в полза на сектора, за който ще отговаряте.
Господин Министър, въпросът ми към Вас. Аз съжалявам, че го няма заместника Ви, който отговаря за „Автомобилна администрация“ за така важния закон, който излезе през лятото за обществено обсъждане – Законът за пътните превозни средства. Законът, от който Вие се опитахте да се отречете и да кажете, че нямате нищо общо, но като министър няма как да нямате нищо общо, тъй като той е публикуван на страницата на Министерство на транспорта. И въпреки, че не сте го подписал, Вашият заместник е бил ръководител на работната група и той много добре знае какво се предлага в този закон.
Аз знам, че този закон е подготвен преди може би Вие да бъдете министър. Знам, че този закон е подготвен без някаква задача, без цел, а е оставен на работна група, председателствана от Вашия заместник, който, пак казвам, съжалявам, че го няма днес тук, за да отговори. В крайна сметка предложихте на българското общество един класически лобистки закон. Ако някой издава учебници по лобизъм и по това как се пишат закони в полза на някой, този закон е учебникарски пример за това как не трябва да се правят закони и как се предлагат закони на обществото, изцяло пропити от лобизъм.
Вие знаете нашето мнение по въпроса. Най-малкото ни притесняват няколко аспекта, единият от които е въвеждането, тоест аутсорсването на дейността на „Автомобилна администрация“ по контрола на пунктовете за технически прегледи, много точно разписани в точно какво трябва да извършват тези лаборатории, само не са казани имената и собствениците на тези лаборатории, които трябва да ги извършват.
Много рязка промяна в позицията относно регистрацията на сервизите и на сервизната дейност от това да бъде регистрационен режимът, или уведомителен, в закона се предлага лицензионен, което абсолютно противоречи на всичките ни усилия за намаляване на административната тежест.
Въвеждането на паспортите на автомобилите – хартиените паспорти. Това, за което уж правим електронно управление – ще гледаме поредния Закон за електронно управление, уж някаква дигитализация, уж някакви иновации ни дадоха Европейската комисия, а ние ще въвеждаме хартиени паспорти може би от годините, когато аз и Вие сме карали шофьорски курсове. И много други неща. Това са само няколко примера, които взривиха общественото мнение.
Въпросът ми към Вас е: как смятате от тук нататък? Какво правим с този закон? Въобще ще го внесете ли – смятате ли да го подпишете и да го внесете, или да започваме разговорите отначало с хора, които разбират, с хора, които не защитават фирмени и други интереси и да направим в крайна сметка наистина този Закон за движение по пътищата, който обществото очаква. Виждате в момента върви и дебата за тротинетките. Тоест, вместо да говорим за проблемите, които хората имат сега, днес, ние трябва да се върнем години назад, когато говорихме за новите закони за движение по пътищата. Това е въпросът ми към Вас.
И един лек коментар за заместника Ви, който сте освободили или сам е напуснал – не разбрах, но ме притеснява това, че поста на заместник-изпълнителен директор в търговско дружество е по-приемлив от поста на заместник-министър. Нещо куца в администрацията щом заместник-министрите не искат да бъдат заместник-министри, а искат да бъдат заместник-директори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще започна с това, че се казвам Росен. Росен е омайното биле, което самодивите газят на Спасовден! Не се казвам Тома, тоест не се отричам от нещата.
В тази връзка, ние този разговор го водим задочно. Аз имах възможността, когато Вие наведохте същите аргументи на пресконференцията, която аз с благодарност окачествих като част от обществената консултация, да мога задочно да се съглася с Вашето виждане. Мислех си даже, че ако бях във Вашите обувки и бях прочел Закона, може би щях да бъда доста по-остър от Вас, господин Свиленски. Но аз не мога да ходя във Вашите обувки, нито Вие в моите. Така че, ако искате да влезем в тази тема, за мен ще е удоволствие като обмен на становище и на мнение. Когато станах министър, аз заварих субстанцията на законите такива, каквито бяха предложени. Имах своите съображения, но няма как аз самият да изразявам съображения, без да имам обществената консултация. Защото, когато няма обществена консултация, тогава всички интервенции по отношение на политиките и на текстовете в законодателството могат да се считат за лобистки. Единственият начин да не са лобистки е да минат през обществена консултация. Затова и аз подложих този закон на обществена консултация, за да видя наистина какво би било мнението на портала, там където е истинската платформа и там, където тази платформа може да бъде обективирана в таблицата за приемане на становища, съответствия, предложения или възражения. При всяко положение голяма част от заложеното в Закона, от една страна, а, от друга страна, голяма част от подхода в този закон са неприемливи.
Бих тръгнал по-отдалече.
Първо, въпросът за законодателния подход. Когато вървим към кодификация трябва ли да вървим в дисперсия? Това е първият подход. Но това също е нещо, което предстои да бъде обсъдено.
Вторият подход, Вие го споменахте: когато говорим за електронно управление, трябва ли процесите в законодателството да бъдат аналогови? За мен е категорично неприемливо.
По отношение на аутсорсването, когато държавата е заявила, че има капацитет да прави нещо, трябва ли това нещо да бъде аутсорсвано?
По отношение на тълкуването на някои текстове: трябва ли да се създава противоречиво тълкуване и да се обяснява всъщност, че не се е имало това предвид? Примерът с паспортите. Паспортизацията, никъде не е казано, че ще бъде на хартия, но така е написано, че човек остава с усещането, че някой друг ще реши постфактум как да бъде.
Въпросът за вдигането на подзаконови, към момента съществуващи и уреждащи обществени отношения текстове в проектозакон също не му е мястото, за да направим един хубав, голям закон.
Аз, както се казва, спокойно чакам на брега и гледам как тече реката. До две или до три седмици ще внеса концепция, заедно с моите колеги от Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за законовата уредба, уреждаща обществените отношения, свързани с движението по пътищата.
За да не приемете, че това е просто волунтаристичност от гледна точка на политиката, мога да Ви кажа, че правителството със създаването на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ ясно и категорично заяви, че движението по пътищата трябва да се подчинява на политиката за безопасност. Затова разговорите вървят от подготовката на водачите, през моторните превозни средства, до контролната дейност, която също трябва да бъде цялостно ревизирана, защото темата за Закона за административните нарушения и наказания, мисля, че е най-дъвканата тема през последните 20 години – как се установяват, как се констатират, как се налагат и как се събират. Така че от подготовка на водачите, до събирането на глобите за административни нарушения, свързани с движението по пътищата, ще бъдат предложени като концепция от тези ведомства, които казах – Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция и, разбира се, мястото, което ще обсъди тази концепция и тази комисия. Това е за законодателната рамка и кръга на обществени отношения, които трябва да бъдат уредени. Уверявам Ви, че всички Ваши притеснения ще бъдат решени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор, защото Вие за пръв път, или може и някой преди Вас да е казал, но за пръв път поставяте проблема от нарушението до събирането на глобата. Гледате, виждам, концептуално на задачата.
Това, което ме притеснява, е сроковете. За две седмици ще успеете ли това всичкото да го подготвите, тъй като разбирам, че този закон – и с това, което сме си говорили до момента, и това, което е правил Вашият заместник до момента – приключваме, или ще се използват някакви частични резултати от тяхната дейност?
Некоректно беше към обществото, към тези неправителствени организации, към хората, които бяха ангажирани повече от четири години по подготовката. Некоректно, не от Ваша страна, а от страна на тази работна група, защото тя работеше в пълно неведение. Ако питам колегите тук, никой не знае кой е председател на тази работна група, още по-малко знаят кои са членовете, които са работили в тази работна група. Те Ви дадоха нещо, което Вие казахте по какъв начин и че трябва да бъде обсъдено. Надявам се, че не сте получили само нашите критични бележки, а сигурно и доста други български граждани и организации мислят подобно на нас, или имат други забележки. Сега се оказва, че целият труд или енергия, която беше вложена, трябва да отиде някъде настрани, но в името на това да се случи – за което говорите, защото пътната безопасност е една от болните ми теми.
Вие ще намерите пълно съдействие и съпричастност, както казах, от нашите колеги от парламентарната група за това да направим наистина закон, на който българските граждани да имат доверие, да го спазват и глобите да оказват влияние върху намаляването на пътно-транспортните произшествия, защото това е смисълът на глобата – да има възпиращ ефект. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: В подкрепа на това, което казвате, господин Свиленски, няма загубено време. Всъщност голяма част от съображенията, които формират концепцията, която уверявам Ви е 90% готова – тя няма да се прави в кратки срокове, но просто не е сега моментът, преди да се запознае Министерския съвет, да се обявяват предложенията за законодателна рамка и детайлите в нея, но съм сигурен, че и работата на работната група, в която моят заместник е бил член, а не е ръководил групата, са били пълноценни, защото устойчиво законодателство се прави със сериозни обществени консултации, с тестване на обществените нагласи тогава, когато се променят обществени отношения, не се създават нови. Ако ние въвеждахме европейско законодателство, щеше да е лесно да направим транспониращ закон и да създадем нови обществени отношения.
Ние имаме сложни обществени отношения, които са регулиращи – от подготовката на водачите, през системата за регистрация, контрол, наблюдение, извеждане от експлоатация на пътни превозни средства до контролната дейност, до правилата за движение по пътищата. Такава система, когато има сложени обществени отношения, имаме ясни участници в тези обществени отношения, всъщност ревизията им, промяната, не минава с писане на закони на коляно. Писането на закон е лесно, а още по-лесно е неговите n-брой изменения през годините. Свидетели сме на такова законодателство.
Считам, че всички усилия, които са били насочени към това да се търсят правилни решения, в това число и решения, които са свързани с аутсорсване на дейности, с ползването на примери от други държави-членки на Европейския съюз, с използването на добри практики, с развенчаването на такива добри практики, дължимо на географски или народопсихологически особености, е било полезно.
Затова и част от тези консултации е и този разговор, който ние водим в момента. Всъщност търсенето на реалните, работещи решения минава през всички участници в тази сложна система. Аз съм провеждал множество разговори с всички заинтересовани страни и мисля, че трябва да намерим онези решения, които не увреждат обществения интерес и няма да намерят онази съпротива, която по принцип се намира при ревизията на сериозни системи в обществото.
Уверявам Ви, Концепцията скоро ще бъде представена и аз лично ще Ви запозная с нея, за да намерим синергията в решаването на този сложен, но изключително важен въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Мой ред е по реда.
Уважаеми господин Министър, бихте ли ни дали малко информация как върви програмата по ремонт и доставка на подвижен състав за нуждите на БДЖ? Съществуват ли още същите проблеми с ремонтите, доставката, части и така нататък?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Аз ще Ви дам фактологията.
През последните месеци беше извършена подготовка за стартирането на всички необходими процедури по отношение на капиталови, подемни ремонти, доставка на необходими части за обновяването на тяговия подвижен състав на железниците, в това число и закупуването на нови вагони. Така че съвсем накратко:
По отношение на поръчки за ремонт на подвижен състав – ремонт и поддръжка на мотрисите „Simens“за пет години напред. Бюджетът, който е предвиден – 137 млн. лв. В момента са отворени офертите на участниците „Алстом“ и „Щадлер“. Офертите са отворени на 3 септември. В момента вървят преговори, както е предвидено в процедурата. Очакваният срок за избор на изпълнител и сключване на договор е 1 ноември. Целевите срокове за началото на работа са месец април 2020 г. за цялостна поддръжка на всички 37 мотриси към изпълнителя. В момента, знаете, ставало е въпрос, че има спрени от движение пет мотриси, които изобщо не са в експлоатация. На 1 ноември стартира и техният ремонт.
По отношение на капиталовите ремонти. За 18 млн. лв. са получени оферти за капиталов ремонт на 10 локомотива на 30 август. До 15 септември ще бъдат отворени и ценовите оферти. Срокът за избор на изпълнител е 1 ноември, като първи доставки на ремонтираните локомотиви е до шест месеца, от сключването на договор.
По отношение на подемните ремонти. На 20 броя локомотиви са приключени поръчките. Сключването на договорите предстои през месец септември, като първите доставки на ремонтираните локомотиви е преди краят на настоящата година, като договорът следва да приключи в рамките на 12 месеца.
Имаме процедура за поддръжка на девет локомотива за срок от три години със стойност 4 млн. лв. Предстои сключване на договор в началото на поддръжката – 1 октомври. Имаме процедура за ремонт на 47 вагона. Поръчката се обявява през месец септември, като индикативният срок за сключване на договора за 12 месеца, е през месец декември. Дотук говорехме за ремонтна дейност.
По отношение на нов подвижен състав. Този месец се обявява поръчка за доставка на 40 нови пътнически вагона, позволяващи скорост 160 км/ч, индикативна стойност до 50 млн. евро., като договорът се предвижда да се сключи през месец декември, а доставката е до 12 месеца. Доставка на 10 нови локомотива с индикативна стойност 160 км/ч, обявяването на поръчката е през месец октомври. Предвидено е сключване на договор през месец декември със срок на доставка 12 месеца. Индикативната стойността е до 25 млн. евро. (Шум и реплики извън микрофоните.)
В резултат на разговори върви и процедура за доставката на 30 вагона от немските железници за милион и половина евро. Само за Ваша информация – тази стойност за 30 вагона от немските железници би била на цена по-ниска от ремонта на съществуващи. Доставката на тези вагони е до три месеца.
В момента се търсят и подходящи технически решения за десет нови лепки-влака с 12 тона остно натоварване със скорост до 90 км/ч, основно за обслужване на разстояние до 100 км/ч на стойност до 15 – 20 млн. евро, както и 10 – 12 мотриси с около три хиляди места със скорост 160 км/ч с индикативна стойност 75 млн. евро за поръчка, която трябва да бъде обявена през месец ноември с доставка до 2022 г. Това е към момента информацията. Виждате, че концентрацията на поръчките през този и следващия месец с очаквания за реализация в началото, а и в средата на следващата година.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът беше изчерпателен.
Господин Делчев? Нямате въпроси.
От ГЕРБ?
Заповядайте господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с екологията на Черно море. Преди около година имаше информация за нефтени разливи в района на Южното Черноморие. Установи се, че това са петна от мазут и идват от един кораб „Мопанг“, който е потънал отпреди около един век в този район. Тогава бяха взети мерки от „Морска администрация“.
Моля да ни информирате: какви са тези мерки и на какъв етап се намира това изземване на този мазут или почистване на този район?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
Както знаете, миналата година почти от половината от горивото, което се съдържаше в потъналия кораб „Мопанг“ и дейностите по ограничаването на разлива бяха извършени. В периода май до средата на юни месец са извършени подводни водолазни дейности за източване на отпадъчните нефтопродукти, като за целта водолазите са направили необходимите технологични отвори към пълните резервоари – танкове, както ги наричат на хубав български език. През юни месец са преустановени дейностите поради неблагоприятни метрологични условия, тъй като на дълбочина 27 – 30 м, температурата пада под 20 градуса, което не позволява активна водолазна дейност.
В момента всички ресурси, всички сили са в готовност и се чака този устойчив атмосферен и технологичен момент да бъде налице, както и необходимото спокойствие на водата и подводните течения, тъй като над два бала не позволява технологично да се започне изпомпването.
Метрологичната прогноза за следващата седмица сочи такава възможност – утихване на вятъра, на вълнението и това ще даде възможност за ефективно стартиране. По принцип есенните месеци са по-подходящи за това изпълнение. Считаме, че и цялото останало количество в най-скоро време ще бъде изпомпано. Но, така или иначе, нямаме разлив, имаме пълно ограничаване на същия и имаме технологичната възможност да се реализира изпомпването при подходящи метрологични условия.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Данчев – от „БСП за България“.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, господин Летифов донякъде изпревари моя въпрос, но това е и нормално, защото наистина темата с БДЖ и подвижния състав е един от въпросите, които сериозно вълнува нашата общественост, които, разбира се, имат широк отклик сред пътниците и ползвателите на БДЖ.
Затова аз ще допълня само въпроса на господин Летифов, защото си спомням, че Вие коментирахте пред Комисията този въпрос и преди година, когато имахме изнесено заседание на тази комисия. По-късно, когато посочихте и назначихте ново ръководство на БДЖ, то заяви, че за да няма намаляване или съкращаване на графика на движение на влаковете е необходимо да се предприемат спешни действия, тъй като, знаете, предходните поръчки бяха прекратени, като се посочи, че ще бъде наеман подвижен състав от чужди оператори, за да бъде изпълняван графика за движение на влаковете, както е заложен в договора с държавата. Отделно от това обществеността беше информирана, че се обмислят и варианти за финансиране на бъдещи поръчки, свързани с обновяването на подвижния състав чрез оперативен лизинг.
Във Вашия отговор, който сега дадохте на господин Летифов, не чухме информация, що се касае до източниците на финансиране за тези поръчки.
Затова допълвам въпроса на господин Летифов с тези два подвъпроса: дали се изпълнява графика за движение на влаковете нормално през тази година до този момент; какви са източниците, с които ще бъдат финансирани тези обществени поръчки, които сега цитирахте, респективно тази модернизация и обновяване на подвижния състав? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Данчев, Вашият въпрос не е допълващ въпрос на господин Летифов, а е цяла енциклопедия. Това го казвам не с ирония, казвам го с убеждението си, че темата е изключително важно, защото тя касае цялостната политика по отношение на транспорта в България и превръщането на железниците в гръбнака на транспортната политика.
Ще започна с конкретните отговори на конкретния Ви въпрос.
Да, имахме идеята, за което беше направено много сериозно проучване по отношение на наема – тягов състав. Параметрите, които бяхме заложили, бяха наемна локомотивната тяга около 5 локомотива, които да имат капацитет да изминават 1000 км на ден, с индикативна стойност около един лев на километър, с включена поддръжка и обслужващ машинист, тоест оперативните разходи да са включени в тази цена. Оказа се, че в Европа почти няма такава практика или, ако има, тя надвишава тези параметри.
От друга страна, Вие правилно споменахте, че бяха прекратени редица поръчки, защото анализът, който е тема за отделен разговор по отношение на съотношението на себестойност, на седящо място, на стойност на седящо място и така нататък, показа, че задачата за реализиране пред годишния график за движение на влаковете не може да бъде решен с покупката на множество мотрисни влакове. Мотрисните влакове биха се използвали за къси и средни разстояния, но за дълги разстояния ни трябва гъвкавост и тази гъвкавост може да се осигури чрез локомотиви, вагони, които да решават сезонни, седмични и други задачи, в зависимост от търсенето, което би трябвало да бъде посрещнато от адекватно предлагане.
В този смисъл задачата, която беше поставена, беше следната, ако мога системно да Ви я представя. Така или иначе БДЖ „Пътнически превози“ има договор за предоставяне на обществената услуга с държавата, по силата на който те получават съответната субсидия и би трябвало в рамките на тази субсидия, която допълва, разбира се, цената на превозния документ, да са параметрирали правилно както капиталовите, така и оперативните разходи. В противен случай би се получило, че самият договор за обществена услуга ще обслужва оперативните разходи, а отделно от държавата, бидейки принципал косвено на „Пътнически превози“, би трябвало да има някакъв ангажимент по отношение на капиталовите разходи, което считам, че не е правилно и би трябвало БДЖ така, както и в момента е параметрирало своите поръчки – до края на срока на действие на договора от субсидията, да осигури системното функциониране и доставките на тягов състав, на поддръжка на резервни части и така нататък. Разбира се, ако държавата има друга преценка, тя трябва това нещо да го възложи като изискване към следващия период за възлагане на обществена задача.
По отношение на графика, за който споменахте. През последните месеци графикът се изпълнява средно около 88% от заложеното. Закъсненията, които се дължат по вина на БДЖ, запазват стойностите си, което, разбира се, е обективно, но в никакъв случай не е успокояващо. Външните причини основно се дължат на увеличаване – от 12 хиляди минути през януари, на 40 хиляди минути през август, което се дължи главно на сериозните ремонтни дейности, които се извършват по инфраструктурата и това води до съответно забавяне, защото има участъци, в които движението се спира, за да се извършват ремонтните дейности, тоест подмяната на железния път. Има и такива, които се пренасочват само в едната посока, където също се налага изчакване.
Като възможни други обективни причини, и то публично оповестени, са сериозните катастрофи по прелезите, за което програмата предвижда премахването на прелезите и замяната с подлези и надлези, за което има вече в ход процедура за 30 такива до Бургас, както и пожарите, които са край пътя. Всяка седмица чуваме за един или два, поради които имаме закъснения. Разбира се, това са обективните причини.
Като субективни причини мога да посоча организационни такива, които лично аз още в самото начало бях артикулирал. Това са причини, свързани в структурата на българските железници. След разделянето на управителя на инфраструктурата и на оператора на инфраструктурата – говоря, операторът от гледна точка на „Пътнически превози“, а не просто на БДЖ. Защото знаете, че „Товарни превози“ са в конкурентен пазар, но по отношение на „Пътнически превози“ самата структура, която съществува към момента, създава предпоставки за не много добра координация.
Затова бях казал в самото начало, никой не ми го припомня, но аз сам си го припомням, че ще бъде преразгледана структурата на Холдинга от гледна точка на това, че между принципала и операторите има холдингова структура, която холдингова структура невинаги е гарант добра координация и комуникация по отношение на мениджмънта. В най-скоро време също ще Ви представя този анализ и решенията, които ще бъдат взети за подобряване на организационните въпроси, свързани с дружеството.
Моите наблюдения, когато влезнах в кабинета на министъра, забелязах обтегнати отношения между Холдинга и дъщерни дружества. Мислих, че това са персонални въпроси. Наблюдава се тенденцията, че дори добри колегиални отношения в рамките на работата, също водят до обтягане. Това се дължи именно на тази каскадност в отговорността и каскадост при вземането на решенията и тяхното налагане.
С това не изчерпвам енциклопедичността на Вашия въпрос. Това е тема, която ще я дебатираме тепърва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Прелезите между Ягода и Ръжена – има неохраняем жп прелез, може ли да Ви напомня и там да стане охраняем.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Господин Председател, целта е да няма прелези там, където е възможно, особено за движението на бързите влакове, защото изкушението за неспазването на ограниченията при преминаване на прелезите показва, че при нас се нарушава по различни причини.
РЕПЛИКА: Тенденцията за инциденти при прелезите?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Тенденцията за инциденти при прелезите запазва своите нива и то не по вина на служителите на НКЖИ, а по-скоро по вина на водачите, които се изкушават да преминават при подадена сигнализация, или при ограничение за преминаването. Затова единственият начин е подлези и надлези, което е в ход в момента, особено по трансевропейските трасета.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос.
Може ли да ми дадете разяснение по казуса с така наречения отнет флаг или Парижки меморандум, който се завъртя в медиите? Вие дадохте някакво становище пред медиите, но ако може да обясните и на народните представители как изглежда казусът? Благодаря.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Ще започна с едно уточнение. Парижкият меморандум е Меморандум за разбирателство на Държавния пристанищен контрол. Той обединява европейските държави, които имат съответен морски излаз и включва Русия и Канада. Този меморандум съдържа списък, който се основава на общия брой на проверки и задържания за тригодишен непрекъснат период за флагове на отделните държави, които членуват в този меморандум, с поне 30 проверки за периода, тоест за три години трябва да има 30 проверки на флаг.
В зависимост от това – има бял, сив и черен списък по отношение на проверяваните съдове. За този период 2016 – 2017 г. и 2018 г. са извършени 26 проверки на български кораби, тоест не е достигнато числото от 30 необходими проверки, за да бъде причислена държавата в този списък. Аналогично и кораби под румънски флаг също не са достигнали до тази бройка по една съществена причина.
Първо, броят на корабите плаващи под флага, от друга страна, от съдовете, които са под български флаг, основна част от тях плават в Черно море, а в Черно море – този район действие, освен България и членовете на Парижкия меморандум за разбирателство, влизат страни като Румъния и част от Азовския район на Русия. Тоест не може примерно кораби, които плават с останалите черноморски държави да правят бройката, необходима, за да влезем в необходимото количество на проверявани съдове за тригодишен период, така щото да бъдем част от този списък. Тоест ние не сме изключени от нещо, а ние нямаме достатъчно на брой съдове, които да са минали през проверка за три години, за да бъдем сложени някъде в белия, сивия или черен списък.
До влизане в сила на новия списък по Меморандума, българският флаг се е намирал в сивия списък, тоест тогава е имало възможността за по-чести проверки за по-къс период от време. В този смисъл са въведени нови изисквания от страна на „Морска администрация“ за привеждане на корабите в съответствие – кораби плаващи под български флаг, в резултат на тези изисквания за корабите, плаващи под български флаг, свързани с удовлетворяване на изискванията за най-висок стандарт за тяхната сигурност и безопасност. Това е принудило голяма част от корабособствениците да сменят българския с така наречен по-удобен флаг – там, където изискванията са, да не кажа по-ниски, но по-либерални. Такива кораби са регистрирани в Малта, Сиера Леоне, Сейнт Китс, Невис и така нататък – други държави с по-удобен флаг, което, разбира се, променя флага, но не променя нито корабособствеността, нито екипажа, нито експертизата на нашите капитани. Между другото, ние имаме може би един от най-силния фактор – човешкият ресурс, по отношение на офицери в корабоплаването в света, но тъй или иначе това е въпрос на избор на корабособствениците по отношение на избор къде да регистрират своите съдове.
Това, за което говорите не означава нищо, просто ние имаме малко съдове, които плават под български флаг и не можем да достигнем необходимата бройка от 30 посещения в пристанища на Парижкия меморандум за три години. Затова и не влизаме в този списък, а не че ни е отнет флагът или сме лишени от нещо и така нататък. (Реплика извън микрофоните.)
Не, ние кораби имаме, но те плават под друг флаг – по-удобен флаг, това е терминът. (Реплика извън микрофоните.)
Аз го казах, то е следното. Ние като България – Български флаг, сме въвели високи стандарти за безопасност и сигурност на корабите, плаващи под български флаг. Тези кораби, които не отговарят на нашия стандарт, избират по-удобен флаг, примерно отиват в Сиера Леоне – там е по-удобен флагът, но това не им пречи да плават до пристанища, които са членове на Българския флаг. Примерно кораби от Сиера Леоне ще попадат в някой списък…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: А ние не можем ли да направим този български флаг да стане удобен?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Трябва да променим стандартите, тоест трябва да кажем, че корабите ще отговарят на по-ниски стандарти за безопасност и сигурност и да плават под български флаг.
Прав сте. Кое е важно? Да имаме кораби, които са по-малко безопасни, но са под български флаг, или кораби, които са под български флаг, но са сигурни? Тези, които са под български флаг и са сигурни, плават в Черно море. В Черно море обаче голяма част от пристанищата не са в Парижкия меморандум, тоест това нещо не е тема, която е имиджообразуваща.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Дончев, имате ли въпрос? Не.
Изчерпахме процедурата.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-41, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 АВГУСТ 2019 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Гости, освен министърът, който ще докладва са и господин Атанас Темелков – председател на Държавната агенция „Електронно управление“, и господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“.
Господин Министър, Вие ли ще запознаете колегите?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: С предложените изменения в действащия Закон за електронното управление се въвеждат три групи предложения, условно три групи предложения.
Първата група включва ангажимента, който Законопроектът поема, свързан с въвеждането в националното законодателство на Директива 2102/2016 г. на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор. Тази директива, виждате, че е от 2016 г. До момента тя не беше транспонирана в българското законодателство, поради което беше започната наказателна процедура.
Целта на Директивата е да се осигури достъпност основно за хората в неравностойно положение до уебсайтовете и до приложенията, до апликациите, които се създават и поддържат от организациите от обществения сектор. Това не са само администрациите, това са организации, предоставящи обществени услуги, както и лица, имащи публични функции. Така че с тази група предложения се транспонира тази директива.
Важно е това да стане своевременно, защото наказателната процедура вече е набрала скорост и от Брюксел очакват да видят това изменение в националното законодателство. В рамките на тази група предложения е предвиден и необходимия контролен механизъм за спазването на тази достъпност, тъй като само правила без санкции не вършат работа.
Втората голяма група предложения са необходими предвид развитието на технологиите, законодателството и практиката в областта на електронното управление. Те се налагат от действието на вече приетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс в чл. 18а, където се дава възможност гражданите и организациите да подават заявления и искания за иницииране на административно производство и услуги, чрез информационна система за сигурно електронно връчване. Става въпрос за заявяване на административни услуги през съответния единен вход към администрациите, като с предлаганите промени системата за сигурно електронно връчване става нормативно регламентираният начин за изпращане на електронни документи за заявяване на електронни административни услуги по Закона.
В тази група изменения се предлагат и промени относно средствата за електронна идентификация, изграждането и поддържането на информационна система за електронна автентикация, както и допълнителни гаранции за автентичността на обменяните електронни документи и заявления.
В съответствие с новоприетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано задължението за вътрешен обмен на документи между административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги.
Считам, че не се прави разлика между отделните, но ако приемем, че първата група са административните органи, лица, осъществяващи публични функции, да кажем, са нотариусите, а организации, предоставящи обществени услуги са ВиК-та, електроразпределителни дружества и така нататък, тоест кръгът е много широк по отношение на възможността за заявяване на такива услуги през портала, за който става въпрос, по начина, по който Административнопроцесуалният кодекс е предвидил.
На второ място, във втората група от предложения се предлагат изменения и допълнения относно правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, тъй като изграждането, развитието на електронното управление изисква съгласуваност, оперативна съвместимост и системна интеграция на споделените информационни ресурси в дългосрочен аспект, както и се предлага прецизиране на административнонаказателните разпоредби, като се регламентират принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията и се предвиждат нови състави за административни нарушения.
По отношение на третата група предложения, които също са свързани с нормативното уреждане на въпроса за системната интеграция. Под легалната дефиниция на системната интеграция, така както е предвидено, се определят дейностите по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните системи, използвани от административните органи.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта системната интеграция е вменено да се осъществява от „Информационно обслужване“ АД, като в срок от два месеца от влизането на Закона в сила със свой акт Министерският съвет определя кръга на административните органи, които при изпълнение на своите функции, свързани с дейностите по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на определения системен интегратор, тоест Министерският съвет в двумесечен срок ще определи кои административни органи ще правят това нещо. Това не е ангажимент за всички администрации, за всички административни органи на централно и на местно ниво. Тук подходът ще бъде за административни органи, които изграждат, развиват и поддържат основни информационни системи, поддържащи основни регистри в държавата.
С въвеждането на законово ниво на понятието „системна интеграция“ се постига единен подход в рамките на администрацията по отношение на управлението на дейности, които съставляват тази интеграция. Ако досега подходът е бил всяка администрация самостоятелно да изгражда своите информационни системи, а след това търсим някой, който да ги интегрира, в момента се възлагат тези дейности от конкретно определените с акт на Министерския съвет администрации, които възлагат на системния интегратор изграждането, развитието и поддръжката на тези системи, така щото да не се налага вторична системна интеграция на системи, изграждани с различен подход.
Във връзка с възлагането на посочените функции на „Информационно обслужване“ Законопроектът предвижда отмяна на Раздел II от същото подразделение на акта, който урежда статут на държавно предприятие – единен системен интегратор, заради разбирането, че се дублират функции между един субект на публичната собственост и управление, каквото е „Информационно обслужване“, и друг субект, какъвто е предвидения нов, несъздаден по закон на държавно предприятие, с което се изпълняват и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са заложени в Законопроекта за публичните предприятия, а именно ограничаване броят на държавните предприятия и тяхното преструктуриране в търговски дружества или агенции. Това е накратко представянето на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Въпроси, колеги?
Някой иска ли да допълни? Не виждам.
Господин Министър, да попитам: така предложената промяна ще ангажира ли допълнително човешки ресурс?
Предвиденото държавно предприятие – Вие казахте, че трябва да ограничаваме тази масовост на структурите и да има някаква оптимизация, а тук в случая „Информационно обслужване“ може ли да свърши тази работа, която Вие казахте, че Министерският съвет ще определи после кои влизат в обхвата и как точно ще се работи?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: По принцип, още когато се предлагаше на вниманието на Народното събрание в предходния мандат Законът за електронно управление, задачата беше конвертиране на „Информационно обслужване“ в държавно предприятие. Никога държавата не си е представяла да има два субекта, които да се конкурират и да извършват едно и също нещо в различна правна организационна форма – едното като търговско дружество, а другото като държавно предприятие.
Поради редица съображения това нещо не успя да се реализира. „Информационно обслужване“ като дългогодишен субект, доказал се и на пазара, считаме, че притежава необходимия потенциал, още повече че системата за управление е такава, че дава възможност за пряко участие на държавата в процесите в търговското дружество. По този начин – със създаването на единен и единствен системен интегратор, със задачи, вменени му по Закон, се създава предпоставката и за привличане на необходимия човешки ресурс и неконкуриране между две структури на държавата. Основното притеснение беше, че ако имаме и държавно предприятие, ще имаме непрекъсната миграция между „Информационно обслужване“ и държавното предприятие, или обратно, което в никакъв случай не е в полза на процесите, които се очаква да бъдат извършвани.
Към настоящия момент дейностите, които са разписани в Закона, остават в същия обем и ангажимент, като се релокират между „Информационно обслужване“ като практическо изпълнение и между държавната агенция като политика, която ще бъде реализирана в сферата на електронното управление.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: А „Информационно обслужване“ си остава търговско предприятие, както е в момента?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Търговско дружество, както е в момента. Да.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Така си остава.
След това „Електронно управление“ носи отговорността за държавната политика. Нали правилно разбирам?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Държавната агенция осъществява политика, а практиката, тоест оперативните въпроси по изграждане, поддържане и гарантиране на системите се осъществява от „Информационно обслужване“, като в рамките на около месец от приемането на списъка на администрациите, които задължително възлагат на „Информационно обслужване“, самото дружество ще определи публично самите дейности, които ще бъдат извършвани в рамките на системата интеграция, както е описана, като се има предвид, че „Информационно обслужване“ е партньор на основните вендори, а това са търговците на едро в сферата на информационните технологии.
Давам Ви пример без, разбира се, да бъда изчерпателен, но Cisco, Oracle, Microsoft и така нататък, с които „Информационно обслужване“ комуникира пряко, без да минава през търговците на дребно, тоест самото „Информационно обслужване“ е партньор на тези корпорации. Това дава, разбира се, много по-голяма гъвкавост по отношение на имплементирането на иновациите, а не както е в момента – да се минава през риселъри, така да ги наречем, търговци на дребно. Това е въпрос на системен подход.
Пак казвам, за да разсея всякакви съмнения, че „Информационно обслужване“ ще се превърне в монополист или други такива възможни коментари. „Информационно обслужване“ ще работи пряко само с определени от Министерския съвет администрации, такива, които поддържат информационни системи, свързани с базовите регистри в страната.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: На какъв принцип ще се избират тези участници в общата система?
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Това ще го реши Министерският съвет по редица критерии. Господин Темелков може да каже инвентаризацията на информационните ресурси колко регистъра завари в страната. Ние говорим за регистри понеже много често в законодателството се изкушава една или друга административна структура да реши, че трябва да въведе регистър за нещо. Този регистър дали се обслужва от информационна система, дали представлява набор от данни или представлява данни в неструктуриран вид, но така или иначе – колко са, господин Темелков, регистрите?
АТАНАС ТЕМЕЛКОВ: 17 700.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: 17 700 регистъра има в страната, които са публични. Ние не говорим за регистри на компании, предприятия и търговски дружества. 17 700! А ние говорим в момента за едно условно – между 15 и 20 ключови регистри за страната, за нуждите на сигурност, устойчивост и непрекъсваемост на обществените услуги и на държавното управление. Това ще бъде водещото при определяне на кръга на администрациите, които ще бъдат директно ангажирани и задължени да възлагат на „Информационно обслужване“ като държавно дружество.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, въпроси? Не виждам други желаещи да вземат участие в дискусията.
Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. – първо гласуване. Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
С това втора точка приключи.
Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 902-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ЮЛИ 2019 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
По тази точка тук са госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Димитър Димитров – от дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; и госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“.
Уважаеми колеги, Вие имате пред Вас текстовете за второ четене.
Колеги, имам намерението да изчета наименованието на Закона, правно-техническите корекции, които са наложени от Правния отдел. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Уважаеми колеги, на Вашето внимание представям работен доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15.07.2019 г.:
„Проект!
Второ гласуване
„Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“.
Не виждам възражения за наименованието на разпоредбата.
Правим предложение да бъде подкрепено наименованието на Закона.
По § 1 няма предложения.
Правим предложение да бъде подкрепен текста на вносителя за § 1.
Предлага се да се подкрепи текста на вносителя за § 2, като в т. 1 относно ал. 3, т. 2 думите „непредоставяне на информация на потребителите по“ се заменят с „нарушение на“.
Следва „Заключителна разпоредба“.
Предлага се да не се подкрепи текста на вносителя за наименованието на подразделението и да бъде отхвърлено.
Параграф 3, където има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители § 3 да отпадне.
Госпожо Атанасова, така изчетените текстове и правно-технически забележки плюс предложението на народния представител Станислав Иванов и група народни представители § 3 да отпадне?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Нямаме възражения, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате възражения.
От КРС?
НЕДА КОЙЧЕВА: Добър ден! Нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нямате възражения.
Колеги, изказвания?
Възражения към предложението на господин Иванов? Не виждам.
Подлагам на гласуване анблок така изчетените предложения, включително и предложението от народните представители. Който е „за“, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
С това точка трета е изчерпана.
По точка:
РАЗНИ.
Някой нещо да допълни? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
