На 16 юни 2020 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 08 януари 2020 г. – второ гласуване.
2. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Халил Летифов.

* * *

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, колеги! Отривам редовното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Уважаеми колеги, предлагам следния дневен ред на Вашето внимание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на закон за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. – второ гласуване.
2. Разни.
Други предложения за дневен ред? Не виждам.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, практиката, която сме наложили, е да делегираме гласовете си лично, регистрирайки се в Комисията и уведомявайки заместник-председателя. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Колеги, гости по точка първа са: госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта; Бойко Рановски – изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“. Добър ден! (Председателят изчита списъка с гостите.)
На предишното заседание стигнахме до § 8.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: На предишното заседание направих изказване, процедурно, тъй като предложението е компилация между това, което сме предложили, с някакво друго предложение. Предлагам Ви да подложите на гласуване предложението на нашата парламентарна група и след това другото предложение на работната група, и да бъде припознато.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Свиленски и група народни представители, както е записано в доклада.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуваме текста, който е плод на работната група и е предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народните представители Станислав Иванов и група народни представители, Иван Вълков, Павел Христов, Клавдия Ганчева, Иван Миховски, Валентин Милушев, Борис Кърчев, Деян Станчев. (Реплики.)
Добре, ще направя предложение да гласуваме корекцията по ал. 6 по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от народните представители Станислав Иванов и група.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Следващо предложение по чл. 83 е от народните представители Станислав Иванов и група, и вече е плод на работната група. Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се няма.
Приема се.
По § 9 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение от народния представител Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9.
Колеги, ще изчитаме ли отново целия текст? Има ли някой, който да няма текста на хартиен носител, за да пестим време от четенето? Няма.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз отново предлагам да се съгласуват отделно предложенията, тъй като се вкарва възможността някой да работи от името на търговец.
Продължавам да считам, че това е неправилно, незаконно и ощетява както общинските, държавните и всякакви други бюджети, така че за пореден път моля да бъде подкрепено нашето предложение от колегите. Ако не бъде подкрепено, разбира се, другият текст е доста компрометиран и не знам как смятате, че този текст ще работи. Правим прецедент в законодателството и за тези гласувания съм длъжен да ви предупредя – след време ще бъдат гледани така, както сега гледаме гласуването на Закона за Хазарта от 2014 г. Повярвайте ми, че щетите и белите, които ще нанесем на сектора и бюджета, не са малки. Нека просто всеки да поема отговорността си, когато дава гласа си тука и след това в пленарната зала.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин председател, уважаеми колеги тази тема я дискутиране от 2013 г. – и в управлението на Орешарски я дискутирахме, и в Комисията се приемаха подобни текстове, а в последствие практиката си остана наложена. В действителност темата трябва да се дискутира, трябва да се намери правилният път да регулираме този бранш, защото това е единственият прецедент наистина на пазара.
Смятам, че трябва да започнем една сериозна дискусия и може би трябва направим работни групи, да обмислим как да променим нещата, така че всички да са удовлетворени и най-вече е справедливо. Но предвид усложнената ситуация, не смятам, че в момента трябва да правим някакви грандиозни промени и нека да се придържаме поне към практиката, която знаем, че функционира и да си сложим някаква цел в близко бъдеще. Трябва да седнем и да намерим правилния механизъм, защото наистина не е редно да има подобни изключения, не смятам, че трябва да ги променяме на крак в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз съм съгласен с господин Христов, но само да кажа, че не е на крак. Тази тема се обсъжда повече от пет години и превозвачите са много наясно за какво става въпрос. Въпросът е, че правим по-голяма беля, защото можеше да бъдат превозвачи и от тяхно име да работим. Все пак имаше някаква отговорност от Министерството и имаше регистри и ред, а сега това нещо го няма, а и от името на търговец. Разбирате ли, че сваляме още и още повече разграждаме? Така сте го преценили. Аз знам защо се случва и затова казвам, че вместо нещо да подобрим, то ние не само не подобряваме ситуацията, но я правим…
Айде, няма да използвам тежки думи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, както имахме възможността да споменем и в предходното заседание, то от името на Министерството и МС подкрепяме предложението на господин Свиленски в първата му част – премиване на регистрацията към общините. Отново казвам, че това е първата крачка към стабилизиране на този режим.
Нашата преценка е, че по отношение на извършването на таксиметров превоз от водач от името на регистриран превозвач следва да бъде запазена така, както е и към настоящия момент. По отношение на терминологичното разграничение превозвач или търговец – това действително е въпрос на терминология, на лексика и не смятам, че промените по същество на съществуващия към момента режим, за който каза и господин Димитров, е от дълги години установен като такъв – дали е добър, или е лош, дали се влошава, или не, то пратката ще покаже, но към настоящия момент и по наша преценка такава крачка би била твърде рязък ход, а ние като ресорно Министерство не бихме подкрепили. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ Благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам един въпрос: какво точно Ви притеснява в Министерството, за да бъде така, както сме внесли предложението – само търговец да има право? Какви са притесненията от транспортна гледна точка и в смисъл, че по-малко търговци ще има или по-лошо обслужване? Дали е нещо чисто професионално, транспортно? След това ще питам общината дали има някакви претенции, защото Столична община е най-големият ползвател на таксиметровата услуга и много би ги облекчило за това, което предлагам. Просто са ми интересни мотивите – различни от тези на господин Ризов. Знам притесненията на господин Ризов, а ме интересуват мотивите на администрацията и Сдружението на общините. Ако трябва, след това ще питаме гражданите – като пътници, но в случая е Министерството на транспорта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Аз не мога, естествено, да изразя становище За общините и представителите на националното сдружение на общините ще изразят своето становище. Това, което поне към момента препятства Министерството и Администрацията да направят тази крачка напред, е фактът, че чисто икономически това са хора, които са заети в тази дейност. За дълъг период от време те са осъществявали дейността по този начин. Осъществяването на дейността по този начин не е показало големи проблеми, като например засилване на сивата икономика и не е регламентирано извършването на тази дейност.
Поради това казах, че за нас би било пресилено в един подобен момент, когато целта на държавата е да стабилизира отделните бизнеси, включително и таксиметровия превоз, а не да ги разстройва и да предприеме подобна крачка. Може би при други обстоятелства и в друго време това предложение ще е изключително правилно, но в настоящия момент нашата преценка е, че не е навременно и действително би разстроило сектора допълнително.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ризов.
КИРИЛ РИЗОВ: Господин Председател, да сте живи и здрави всички, а и ние покрай Вас. Искам да кажа, че всичко от парламентарната група на „БСП за България“, което е предложено до този момент, се приема.
Искам да ви кажа, че в Закона за автомобилните превози говорим за водач за собствена сметка и влезе в действие още през 2000 година. Оттогава досега просто няма как да намерите поне един автомобил в цялата държава и с неговия водач – това е най-малката икономическа единица при нас, този човек работи за собствена сметка, господин Свиленски, и въпреки всичкото ми уважение означава, че приходите и разходите и всичките останали аспекти са в рамките на тази най-малка икономическа единици. Защо говорим, че тя е необходима не само днес, а и за в бъдеще? Присъединявам се към казаното, че във времето можем да направим редакция в този аспект, но не и сега. Това е крайно наложително в момента и в близкото бъдеще.
Няма как вие да искате – нали за това бяха големите протести от наша страна в 2016 г., защото водачът, който работи само и единствено за собствена сметка, вие искате да го направите регистриран?! Това е допълнително утежняване за него и затова той предпочита да работи от името на регистрирания търговец. Толкова ли е сложно да се разбере това нещо? Знам, разговаряли с Вас, господин Свиленски, и с представители на Вашата група, а защо сега не го разбирате, както го разбират останалите народни представители?!
Според мен те го разбират и това ще проличи от гласуването, защото така е било до момента, а и ще бъде в близкото бъдеще. Когато ние в бранша се споразумеем, че можем да работим по друг начин, тогава можем да ви поднесем и редакция, която да не включва водач за собствена сметка. В момента това няма как да стане. 20 години подред работим така, а Вие не може да намерите нито един автомобил, в който приходите да се дават на друго място. Примерно при регистрирания търговец, освен ако не ги е назначил на трудов договор… Това е могъществото и силата на вашия закон, всички тези възможности са дадени и всеки работи, и работи правилно. Кое ме притеснява, господин Свилен? Много пъти сме се обръщали към Министерството и използвам случая, че присъства госпожа Стоянова, защото всички приложения на всички групи –включително и на бранша бяха вкарани в един лабиринт, а аз имам чувството, че всички излизаме от него…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господине, имаме по две минути на човек за изказване по темата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имаше въпрос към мен. Господин Ризов, Вие казвате, че най-малката единица работи за собствена сметка. Точно в това е проблемът: тази единица работи само за собствена сметка, а друг печели на нейния гръб.
Ще го повторя: тези хора работят, живеят и прекарват деня си в таксиметров автомобил, за да може някой друг търговец превозвач да живее добре покрай тях. Това е нашата битка, а не е против сектора. Битката е тези търговци не само да работят за името, но и да печелят за свое име, а не да печели някой друг на техен гръб. Говорите къде отиват парите и при кого отиват парите, а всички знаем къде отиват парите и при кого отиват парите, защото нито един от досегашните големи регистрирани превозвачи не извършват транспортна дейност - нито един! Те извършват рентиерска дейност. Ние сме Комисия по транспорта, а не сме комисия по рентиерството. Министерство на транспорта се занимава с транспортни превозвачи, а не с фирми за отдаване под наем. Да продължавам ли да говоря какво се случва в сектора, или да спрем и двамата да говорим, и да оставим депутатите да гласуват?!
КИРИЛ РИЗОВ: Ако ми позволите, да ви отговоря, защото директно казахте за Ризов.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако ми отговаряте, ще продължа да отговарям и бъдете сигурен, че имам повече информация от Вас и има какво да кажа. Добре е, че няма медии!
КИРИЛ РИЗОВ: Истината е, че той работи за собствена сметка и всичките разходи са от него и печалбата е за него, а към регистрирания превозвач по договора отива само една такса, примерно 100 лв. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Ризов, за колко продавате един автомобил?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: За да се уважаваме помежду си и да върви работата, ще вземате думата след като я дам. Това е уважение към всички присъстващи в залата! За да бъде експедитивна работата, а имаме още много работа, моля помежду си да се уважаваме, а другите мерки са или да прекратим заседанието, или да се отстраняваме от заседанието! Да не прибягваме към тях, защото достатъчно драматизъм ще има във всички останали текстове и нека да си пазим силата. Благодаря ви.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението от Георги Свиленски и група народни представители, което виждате пред вас.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Предложение по реда на член 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС от името на Станислав Иванов и група народни представители. Това е в точка 6, § 9 – думата „превозвач“ да се замени с „търговец“ по-долу. Това ще го уточним после в правно-технически план, нали госпожо Емануилова.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Гласуваме текста по предложение на народните представители Станислав Иванов и група по чл. 83, ал. 5, т. 2, който е и на работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.
Приключихме с § 9.
По § 10 – предложение от народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от правилника, като в § 10 се създават точка 1 и 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който вие виждате, за да ни изчитам. Изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Съгласна съм с редакцията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от правилника за § 10.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетата корекция, подкрепен от Комисията.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 10.
§ 11 – предложение от Георги Свиленски и група народни представители, като точка 1 и 3 отпаднат, а точка 2 става съдържание на § 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението и текста на вносителя за § 11, като в алинея 9 думите „двата областни центъра“ се заменят с „административните центрове на двете области“.
Имате думата, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз имам един въпрос към Министерството на транспорта. Всъщност въпросът ми е свързан с това дали с този текст, който се предлага за § 11, не се прехвърлят за пореден път задължения, които са присъщи на Министерство на транспорта, към областните управители в този случай? Ако е така, следва въпросът: дали с новите междуобластни транспортни схеми, които ще бъдат част от републиканската транспортна схема, не се случва именно това прехвърляне на отговорност от Министерството към областните управители? Как на практика областните управители ще се справят с това задължения от гледна точка на Министерството?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Конкретен въпрос беше зададен и ще отговоря Само по него: не, няма прехвърляне на правомощия на министъра към областните управители, а напротив има създаване на нови правомощия на министъра, тъй като чрез създаването на междуобластните транспортни схеми се предвижда министърът да ги утвърждава. Тоест имаме създаване на нови правомощия, а не прехвърляне някому на вече съществуващо правомощие. Това е от формална страна.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ако това е така, както го обясни представителя на Министерство на транспорта, за мен следва въпросът: как ще се осъществяват междуобластните превози, да кажем, между София-град и София-област и как ще се справя съответният областен управител или в правомощията на кой областен управител ще бъде една такава транспортна схема?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Каква е разликата всъщност между междуобластни и републиканска транспортна схема? Тук според мене се опитват нещо да се направи, нещо да се заобиколи, но просто кажете каква е целта. Нали в момента имаме републикански, областни и общински транспортни схеми?! Какво ще се промени?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Ако ми позволите, мога да изложа мотивите, с които ние сме поискали да се създаде новата републиканската транспортна схема.
БОЙКО РАНОВСКИ: Господин Председател, дами и господа! Със създаването на междуобластна транспортна схема се цели да се регламентират превозите между две съседни населени места, както и да се изчисти републиканската транспортна схема.
В момента заедно с превозвачите имаме работна група и работим по актуализиране на съществуващата републиканска транспортна схема. По този казус се е работило повече от 10 години, но винаги възникват казуси, които не могат да бъдат решени. Нашата цел е да изчистим републиканската транспортна схема на превозите между близки населени места, в две съседни области и да минат в една по-долна категория и междуобластна транспортна схема, която отново да се утвърждава от министъра на транспорта.
Кой ще го координира това?
БОЙКО РАНОВСКИ: Редът за утвърждаване от министъра на транспорта си има създаден ред, има работна група и комисия в Министерство на транспорта по предложение на областните управители, разглежда се на комисия и се утвърждава съответно маршрутно разписание, по което областните управители ще могат да си възлагат тези превози.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ (Националното сдружение на общините): Уважаеми господин Председател, дами и господа! Изчистването на републиканската пътна мрежа няма да стигне и този факт, който целите с нея, ще създаде напрежение много голямо. Към момента 2 транспортни схеми на различни съседни общини създават страхотен дисбаланс и проблеми между превозвачите.
Първо, аз не вярвам, че областните управители имат ресурса, с който да направят една транспортна схема и който да облекчи или да реши проблема на републиканската пътна мрежа. Второ в частен пример – това, което господин председателят зададе като въпрос, аз не виждам кой ще координира да кажем София-област и София. В областта няма областен център и нашето становище, разбира се, не кореспондира с вашето, защото ние се чудим по какъв начин да изчистим проблемите междуобщинските пътни мрежи, а ако това нещо се случи на междуобластните, ще стане още по-голям дискомфорт. Не смятам, че това изчиства или ако ги изчиства, в републиканската мрежа създава проблеми и ги прехвърля по-надолу и ги удвоява.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, само за протокола.
ЗАФИР ЗАРКОВ: В допълнение на това, което и колегата каза, на второ място, бих искал да поставя един допълнителен въпрос, защото именно, че не става ясно конкретната цел за създаването на тази междуобластна транспортна схема. Доколко същата всъщност ще има отношение към предложението, което се прави в § 4, а именно към републиканския бюджет да бъдат включени общинските бюджети? Това е нещо, което в голяма степен води до сериозни затруднения особено в общини като София, където всяко населено място от всяка община и всяко населено място, забележете, ще може да прави такава линия към столицата.
В този ред на мисли ние бихме искали да сложим на вашето внимание и възможността този текст да бъде редактиран в следния вид, а именно досегашния текст: „междуобластна транспортна схема включва автобусни линии, свързващи населени места от две съседни области“ – с изключение на двата областни центъра и се утвърждава от министъра на транспорта съответно информационните технологии и съобщенията, да бъде редактиран „междуобластни транспортни схеми включва автобусни линии, свързващи населени места на две съседни области, които не са областни центрова и се утвърждава от министъра на транспорта“.
Нашето мнение е, че областните центрове най-малкото трябва да останат към републиканската схема, а иначе другото, което и колегата го спомена, ще бъде допълнително усложнение на ситуацията относно големите градове. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА, заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от общините! Това, което искам да кажа, е, че има пълно неразбиране в ситуацията по отношение на междуобластните транспортни схеми и какво налага да поискаме това изчистване на схемите, ако така мога да го нарека.
Аз в момента ще дам пример, защото там работя, с Кладница – Перник и е един от примерите, който би попаднал в междуобластната транспортна схема и не би следвало да бъде част от републиканската транспортна схема. За съжаление, има такива примери, но тук говорим за едни места, които наистина са отдалечени от областен център и хората трябва да правят няколко връзки, да кажем, с областния център, за да могат да отидат до София.
Разговаряли сме с кмета на Петрич и хората от Кулата, ако трябва да отидат до Благоевград, те трябва да отидат до Петрич – при условие че такава връзка в момента съществува, то тя трябва да остане наистина междуобластна. В момента знаете ли какво се получава? Имаме транспорт Петрич – София и имаме Кулата – София. Има населени места по цялата страна, в които областните транспортни схеми, да кажем София – Бургас, а ние започваме да пускаме от село Дивотино за Бургас линия, минаваме през София, взимаме пътниците на републиканска транспортна схема и създаваме изключително напрежение. За съжаление, това е масова практика навсякъде и колегите от общините не могат да го отрекат.
Това наистина създава напрежение и лишава превозвачите от възможност да извършват превози, които да бъдат рентабилни, води дотам ние постоянно да изпадаме в едно състояние на неплатежоспособност и да има постоянна дискусия по темата за субсидия и компенсация, и така нататък. Ако ние изчистим републиканската транспортна схема, ако бъде разработена на правилни принципи и механизми, които да свързват само областните центрове, то ние можем да оставим възможността такива малки населени места, които нямат достъп до един или до друг областен център, да продължат да съществуват. Те ще бъдат изключение от общото правило в общи линии.
Ето давам ви като пример за село Кладница, София – има в момента линия. Ако ние направим наистина републиканска транспортна схема – такава каквато трябва да бъде, това като линия не може да съществува и не трябва да съществува. Така е редно, защото транспортните схеми би следвало да се регулират на определен принцип, така че да могат и превозвачите, извършвайки тази дейност, да имат рентабилност на превозите. Това е предложението, което ние сме направили, и в тази посока вървим.
В другия случай остава републиканска транспортна схема и закриваме всички подобни линии. Ако са съгласни колегите от общините, нямам нищо напротив, но знаете какво ще стане с населените места. Оттам нататък ще влезем в следващата сага, в която ще почнат протести от населените места, защото не сме го осигурили. Аз не виждам какъв е проблемът – дали ще бъде наречена републиканска схема, дали ще бъде междуобластна схема, регулацията е една и съща, редът за утвърждаване е един и същ.
Колеги, общото правило, което е за републиканска транспортна схема, е, че не може от населени места, в които няма пътникопоток, да съществуват републикански транспортни линии. Разберете го! Не може, не е редно и това е идеята на тази междуобластна транспортна схема! Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Аз мисля, че много важно беше присъствието поне на заместник-министъра на транспорта, отговарящ за този сектор. В крайна сметка проблемите на превозвачите и на общините са следствие от бездействието за 10 г. на администрацията, защото 10 години няма републиканска транспортна схема или такава, с която да седнат на една маса, и да се разбере трябва ли да има линия между Кладница и София.
Понеже никой нищо не е направил за 10 г. сега стигаме до някакви междуобластни, в които няма да влизат областите центрове, ама ще влизат селата от областните центрове. Разбирате ли докъде сме довели законодателството и управлението, случай в този сектор?! По тази републиканска транспортна схема още в 2014 г. имаше дискусии на превозвачите и го поставяха като основен проблем. Явно се оказва, че от 2010 г. до 2020 г. няма кой да седне и да я направи, защото вероятно ще има някакви конфликти – няма как да управляваш, без да не решаваш конфликти! Сега правим някакви кръпки и нещо, за да може да заличим бездействието на общината.
Затова твърдя, че нито господин Рановски, нито госпожа Стоянова нямат такава отговорност, защото го няма отговорният човек, който поне три – четири години заема поста, за да направи тая републиканска транспортна схема. А може би има някъде по-важно занимание от това да върши работата си, която му е вменена – ако не сте го сменили, не знам, защото скоро не е идвал в Транспортната комисия?!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин председател, призовавам колегите да подкрепят предложението на група народни представители и Георги Свиленски, защото наистина чухме изказванията на представителите на Министерството на транспорта и Изпълнителната агенция Автомобилна администрация, които са крайно противоречиви. Всъщност стана ясно, че няма необходимост от такава междуобластна транспортна схема, защото каквато и да е транспортната схема тя трябва да бъде съгласувана с Министерството на транспорта. Затова попитах в началото дали става въпрос за прехвърляне на отговорности на областните управители. Беше ми казано, че това не е така, но в случая се оказва, че е точно това.
Аз предлагам това предложение да не бъде вземано под внимание така, както сме го предложили – § 11, т. 1 и 3.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Ще отговоря, че нито едно маршрутно разписание не е утвърдено персонално – без съответната областна администрация да е направила съответното съгласуване за собственост с общината и областната администрация на територията на другата област, тоест без значение дали линията е Кладница – София, дали е Кулата – София, дали е Благоевград – Варна, то всяко едно разписание е утвърдено от републиканска транспортна схема.
Позволявам си да говоря от тази позиция, защото конфедерациите имат свои представители в републиканска транспортна схема и всичко това става с любезното съдействие на колегите от съответните общини. Така че, след като ние сме го предложили от позицията на хора, които работят в бранша, не сме го предложили само за да създадем някаква допълнителна нормативна или административна тежест. Това нещо наистина е необходимо.
Ако не го приемам сега , когато приемем републиканската транспортна схема такава, каквато ще бъде, то тогава колегите отсреща ще дойдат отново и ще кажат „дайте да оправим нещата“, защото хората от населените места ще отидат на главите им. Няма да дойдат при нас, повярвайте ми, а всички ще отидат при колегите от общините. В момента нямаме транспорт за дадено населено място и се отива при кмета, а кметът няма избор, защото трябва да осигури транспорт. Повярвайте ми, че ще предизвикаме по-голям проблем, ако това нещо не го решим. На нас ни е много лесно и казваме: за минимум толкова население може да стартираме републиканска транспортна схема и изключваме всички останали места от нея, и нещата се решават кардинално, а за нас е без значение дали ще пътуваме от Кладница до София и от Перник до София.
Повярвайте ми, наистина го правим за да постигнем баланс между това да осигурим на пътниците необходимия транспорт и да можем чисто административно ние да регулираме нашата дейност, защото все пак ние я изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Рановски.
БОЙКО РАНОВСКИ: Споменах ви, че в момента работим по нова републиканска транспортна схема. Тя ще свързва областните центрове.
С приемането на такава републиканска схема много населени места и разписания, които в момента са действащи, ще останат в нищото. С предложението за схемата ние искаме да регламентираме превоза между две съседни области и населени места в две съседни области. Това ще става пак по предложение на областните управители и след утвърждаване на министъра на транспорта.
Ако приемем, че републиканската схема свърза населени места с областни центрове, то трябва да има опция за близки населени места като Дупница и Благоевград да има междуобластна транспортна схема, а хората от Дупница да не пътуват до областния център в Кюстендил, за да стигнат до Благоевград и да се направи между двете области маршрутно разписание. В това няма нищо лошо. Другото изключение е за София и София-област, където няма областен център. Трябва да се намери начин за населените места около София и как ще се пътува до София, и през кой областен център, ако републиканската транспортна схема е само връзка на областните центрове. Тогава превоз от София-област до София няма да има, така че междуобластната схема ще изчисти този буфер, който ще стане след изчистване на републиканската транспортна схема.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: А като изчистите републиканската транспортна схема, ще отпадне ли необходимостта от тази нея? Не.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Колегата е прав, защото аз дадох пример със село Кладница, но той Ви даде по-подходящ пример за Дупница – Благоевград. Няма да има републиканска транспортна схема Дупница – Благоевград, тоест от Дупница трябва да пътуват до Кюстендил, а от Кюстендил да си хванат автобуса за Благоевград, защото идеята на републиканската транспортна схема е именно да свързва тези областни центрове. Оттам нататък всичко трябва някак си да го регламентираме. (Реплика.) Не, не може да има Дупница – Варна.
Вижте, републиканската транспортна схема ще осигури превоза, който е необходим. Значи ние имаме идеята да заложим определен определен брой население, за да може да стартира една републиканска транспортна схема. Ние не можем за едно населено място, което има 5000 човека население, а ние да организираме републиканска схема до Бургас.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Зарков.
ЗАФИР ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Ще изразя голяма доза несъгласие с изложените аргументи. Първо, чухме че всъщност основната идея на това нещо е всъщност по някакъв начин да се търси компенсация от страна на общините и особено във връзка с това, което казах за текста на § 4 за общинските бюджети. За това поне чух от госпожата МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА.
На второ място, бяха изразени аргументи, посочваха, че се търсят административни услуги от населени места, за което не мога да изразя такова съгласие, защото село Кладница не може да търси административни услуги София-град, защото междуобластните транспортни схеми са именно прекъсване на каквато и да е административна връзка, която се търси от населението – било то към общинския център и на документи, които се издават от областната администрация. Така че категорично не може да се каже че между различни области се търси някаква такава административна връзка за обслужване на населението.
От друга страна, създаването на междуобластна транспортна схема би могло да остане, както го предложихме. Господин Свиленски предлага чисто редакционно текста за административните центрове, а ние направихме предложение просто областните центрове на територията на страната и тези градове, които са с над 30 хиляди души население, да останат в републиканската транспортна схема. Когато имаме областен център, няма причина – и в двата случая има одобряване от министъра на транспорта, то каква е логиката да има облекчаване само на републиканската, когато е между области на над областно ниво? Затова пак казвам, че с всичко, което изразихте като аргументи, е важно и особено за София, защото това ще касае десетки милиони от бюджета на софиянците, като цяло. Ние държим на предложението ни областните центрове да бъдат извадени от тази междуобластна транспортна схема. Благодаря.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Зарков, мина някакво транспортно средство, шумно е и не чухме Вашето предложение.
ЗАФИР ЗАРКОВ: Предложението, което направихме, е за текста за междуобластната транспортна схема да бъде следния: „Междуобластната транспортна схема включва автобусните линии, свързващи населени места от две съседни области, които не са областни центрове, и се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“. Текстът, който се заменя и в случая предложението е „с изключение на двата областни центъра“ – „които не са областни центрове“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Господин Председател, ние влизаме в една дискусия, в която се опитваме да докажем кое е първо – яйцето или кокошката. Не сме коментирали заплащане по въпросните транспортни междуобластни схеми, защото никога не са подлежали на компенсация и на субсидиране от страна на държавата.
По отношение на това, че нямаме административно обслужване на населението – извинявайте, ама как ще осигурим трудовата миграция на населението, при условие че от тези центрове всички работят в големите административни центрове?! Цяла Кладница работи в София, от Дупница работят в София и в Благоевград. Как ще осигурим трудовата миграция, ако ние нямаме такава транспортна схема?! Републиканска транспортна схема ще има за градовете и със сигурност ще има изключения, ако има за над 30 000 или 50 000 човека, или каквото и решение да вземе Комисията по транспорта в Министерството на транспорта, каква ще бъде минималната граница, за да може този град или това населено място да бъде част от републиканска транспортна схема. Тук говорим за тези населени места, които няма да отговорят на изискванията за републиканска транспортна схема и те остават извън схемите.
Аз не виждам каква е драмата за общините, при условие че ще възложиш републиканската транспортна схема поръчка или концесия, или ще възложиш на междуобластната, която има абсолютно същия режим. Единствената разлика ще бъде в изписването, тоест междуобластна или областна транспортна схема, ние на практика променяме само една дефиниция, която по никакъв начин не променя режима нито на одобряване, нито на възлагане и наистина не виждам каква е драмата в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Сиемонов.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Благодаря. Това, което ме изненада, е, че госпожа МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА познава много добре общинските проблеми.
Първо, това, което ще се получи и заявяваме, че областните структури не са готови с експертиза която да направи така схемата, че да реши проблема. Това, което ще ни се наложи освен да браним между две общини така нареченото взимане на пътници и от сивия сектор такси, а и от превозвачи, които са от съседни общини, сега ще наложи да го браним между областите. Вие казвате, че няма да има достатъчен брой пътници и ще се получи така, че ще преминават към други места, а ако има добра републиканска транспортна схема, няма да се налагат такива междуобластни допълнителни структури.
Още веднъж Ви заявявам, че я няма експертизата, която да реши проблема и той ще се задълбочи. Ако има добра координация между общината и Министерството, а и всички тези критерии се решават в Народно събрание – в Комисията, то няма да се налага абсолютно нищо допълнително. Това допълнително ще ни утежни положението и Ви заявявам, че ще има кражба на пътници и ще има постоянна борба за линии. Това е излишно, а просто трябва една добра координация и една добра републиканска транспортна схема, нищо повече! Не е необходимо създаването на още една структура.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Това е последното, ще помоля да гласувате, защото това няма да приключи и до довечера.
Колега, ние познаваме много добре проблемите на общините, защото ние сме хората, които Ви обслужват. По отношение на тези линии – всичките в момента са съществуващи и въпросът е дали да ги закрием, или да не ги закрием. (Реплики.) Не, няма да отидат и няма да останат в републиканска схема, разберете го!
Моля ви колеги, гласувайте, няма смисъл да продължаваме дебата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господа и дами народни представители, колеги, представители на работодателски организации, асоциации и сдружения! Аз съм Екатерина Йорданова – председател на Съюза на транспортните синдикати в България и представител на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Слушах дебата от началото и за пореден път оставам с убеждението, че тези въпроси първо трябва да се разглеждат в министерствата – в специално създадените за това отраслови и подотрасловите съвети, и там да бъдат решени въпросите заедно с всички засегнати страни, тоест по начина, по който взимат решенията си в Европейската комисия и в Европейския парламент. Мисля, че би трябвало и ние като отговорни институции и отговорни представители на различни организации да подпомагаме работата на Народното събрание и да идваме със съгласувани становища. Тази тема няма как да не бъде тема на Националното сдружение на общините. Като представител на синдикатите за мен е много важно как ще изглежда цялата транспортна система на страната, защото за нас е важно да балансираме различните видове транспорти и, разбира се, това да го правим съгласувано с различните участници.
Аз не успях да получа достатъчно аргументи за това, че е необходимо наистина да бъде създадена тази нова част в транспортната схема – междуобластната, като и едната, и другата страна, които ги чухме, имат своите аргументи. Това, което ми липсва, а и напоследък се задълбочава, е, че в някакви много тесни работни групи се взимат решения, които могат впоследствие да изкривят цялата система. Наистина, ако трябва да се поставя в обувките на народните представители, то много трудно бих гласувала за това предложение в момента, защото ще доведе до допълнителни последици.
Няма как да не говорим, скъпи дами и господа, за това – темата с финансирането. Ще стигнем и до Регламент № 1370, ще стигнем и до това как ще субсидираме, как ще компенсираме и как ще разделим общата сума, която би трябвало да я предоставим – като държава и общини, за този вид услуга, защото транспортната услуга е една базова услуга, която се нуждае от специално внимание.
Не на последно място, ще кажа, че в кризата за пореден път за нас стане ясно колко е важно обществената услуга „транспорт“ да бъде гарантирана и че една голяма част – може би дори над 50%, трябва да бъде в обществени ръце.
Аз си позволих да взема думата тук, ще си запазя правото и след това, когато ще говорим за финансирането, но препоръчвам и ще съм благодарна, ако наистина идваме със съгласувани позиции, за да не губим толкова ценното време на народните представители. Искам да заявя, че като Конфедерация ние не сме поканени в работната група, която е разглеждала този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Категорично не съм съгласна с изявлението на госпожа Йорданова, че това са въпроси, които се разглеждат в тесни работни групи. Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е разгледан така, както изисква законът за нормативните актове – с проведено необходимо обществено обсъждане, с постъпили становища и публикувана таблица с отразените бележки. Неприятно ми е да слушам, че един законопроект се гледа тайно или че текстовете по него се изработват тайно.
Господин Свиленски, прав сте, че като Министерство ние сме длъжници по отношение на изготвянето на републиканската транспортна схема, а може би това е и причината да се търси вариант за междуобластните транспортни схеми. Вероятно е, че не съумяхме за целия този процес да намерим точното сечение с колегите от общините, за да дадем най-верните текстове.
Ако процедурата позволява и ако Вие приемете това предложение, бихме предложили да разгледаме останалите текстове от Законопроекта и ако остане само този текст, да успеем да го изговорим още веднъж с колегите от Националното сдружение на общините и от Столична община. Аз смятам, че когато седнем и се скараме достатъчно, а не на тъмно, то ще имаме съответния текст и няма да създаваме проблеми занапред.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Изчакайте, господин Иванов, за момент.
Уважаеми колеги, това, което каза госпожа Стоянова, предлагам да насрочим за утре отново заседание на Комисията, а с отложените текстове, които ще се получат днес, да изчистите въпросите. В този ред на мисли, колеги, днес да свършим останалата работа, а за утре насрочваме отново заседание на Комисията след пленарното заседание.
Някой да е на противното мнение?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Днеска безспорните, а утре …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Днеска са безспорните текстове, да минем дългата работа и да имате време по-скоро да изчистите недоразуменията по текстовете, които отнемат много време и енергия, и те да останат за утрешното заседание, което ще насрочим. Насрочваме заседание за утре, сряда, от 14,30 ч. отново.
Подлагам на гласуване отлагането на § 11 за утрешното заседание.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към следващия параграф.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, аз Ви предлагам, тъй като допускам, че ще има може би още един-два текста, които ще са в подобен дискусионен формат, нека принципно да го приемем това решение. Тоест текстовете, които не можем да изчистим, ако имаме повече такива становища, то директно да решим, че с този подход ще останат за утре, да могат да бъдат изчистени. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Мисля, че за това се разбрахме. Всички отложени текстове днес, да останат за заседанието утре, за да има още време.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Стоянова, отново искам да съм ясна: казах „на тясно“ и това, че има обществено обсъждане, разбира се, не го подлагаме на съмнение. Но аз казвам, че национално представените социални партньори е хубаво да бъдат канени в работните групи, когато се разглеждат толкова важни въпроси, като промяната на законодателството в транспорта. Те да бъдат канени за работа в работните групи, защото, разбира се, всички граждани да могат да се запознаят със законопроектите и да дадат своите предложения. Тези, които са трайно заинтересовани, би следвало и би било добре да бъдат канени в групите, за да ги подкрепим, тоест по-скоро да сме в подкрепяща роля и да имаме общи становища, а по този начин да облекчим работата на хората, които трябва да вземат решение. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Продължаваме нататък, благодаря за тишината.
В § 12, в чл. 1, след думите „условията и реда за“ се добавя „разработване и“.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 12 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложение по § 13 няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който Вие, уважаеми колеги и присъстващи, имате пред Вас и няма да го изчитам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Това е в § 13, ал. 6, т. 2, чл. 19 – думите „шест месеца“ в първото изречение да бъдат заменени с думите „до три месеца“. (Реплика: „Това не е техническо предложение.“)
Аз не съм казал техническо, а казах редакционно. Ако искате, да кажа няколко думи защо смятам, че това е разумно. Според мен срокът трябва да бъде по-кратък от шест месеца – това, което е предвидено в първоначалното предложение на вносителите от работната група, най-малкото заради динамичната обстановка в страната през последните няколко месеца и променени нужди на населението в условията на така настъпилата, а вероятно и продължаваща в времето криза.
Затова ние смятаме, че при условията на неспазване на процедура, не е разумно налагането на глоба по тази процедура, както и спирането на субсидиите. Не е необходимо отделно от това да има и трета санкция, а именно да се обявява договорът за недействителен, от една страна, а от друга страна, при това положение ще е необходимо едно маршрутно разписание да се възлага отново, което вероятно ще лиши гражданите за известно време от обслужване.
Освен това за съгласуващия орган не е предвидена пропорционална дисциплинираща мярка, а и в случай, че същият не съгласува в разумен срок предложението за утвърждаване на маршрутното разписание. Така че смятаме, че този срок не е необходимо да бъде толкова дълъг – шест месеца, а три месеца ще бъдат един по-разумен срок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Данчев, моля да ме извините, но Вашето предложение е в това срокът „шест месеца“ да бъде заменен с „до три месеца“. Така ли само да разбираме предложението?
Тук са представителите, колегите от общините и от Националното сдружение на общините. Извинявайте, че ще си позволя да задам директно към тях въпроса: ще съумеете ли да проведете процедурите в този кратък срок и да се справите? В това е есенцията на въпроса ми.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Националното сдружение също ще вземат думата и ще кажат становището си.
Добре, други изказвания? Не виждам.
Заповядайте.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Извинявайте, господин Председател.
Въпросът Ви е много уместен и смятам, че един срок от 6 месеца е разумен, защото иначе ще сме ограничени и няма как да се получи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРЪЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги и гости, колеги от Министерството. Моето становище е малко по-различно от това на колегата и категорично подкрепям народния представител за предложението за трите месеца.
Ще Ви кажа защо. Говорим да шест месеца само за уведомление, а тук срокът „три месеца“ мисля, че е достатъчно разумно време, в което да направим уведомлението, а впоследствие самото съгласуване също предстои с други срокове. Освен това Вие отправихте и въпрос към общините дали ще съумеем да се справим в този срок. Редно е да сложим и срок за съгласувателната процедура, защото Министерството не е сложило никакъв срок за съгласувателната процедура, която да упълномощи конкретно Министерството в рамките на колко дни трябва да се произнесе.
Моето мнение е, че категорично подкрепям трите месеца, повече от достатъчно са. Шест месеца е един доста широк период за изключително динамичното време, в крайна сметка в което живеем. Мога да дам пример с поне 20 общини, които приключиха обществените си поръчки по време на пандемията. Как трябваше да реагираме? Шест месеца преди това ли?
Мисля, че много по-адекватно е предложението за трите месеца, а и за срок, в който да се произнесе съответното ресорно министерство.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Не възразяваме, господин Председател. Ако общините смятат, че за три месеца могат да се справят с условията и да съгласуват разписанието, да обявят обществена поръчка и да си я проведат, защото все пак тук казваме, че това е срокът преди изтичането на договорите. Така че от тях зависи – както те преценят и в случая ние нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР БРЪЧКОВ: Извинявам се, освен това да не забравяме, че трябва категорично решение на общинския съвет. Много често общинските съвети не приемат предложението, то не се разглежда във времето или го отхвърлят поради някакви причини в крайна сметка. Така че цялата транспортна схема е съгласувана, първо, с общинския съвет, което също ще отнеме немалко време, а и често предстои промяна на такива решения – имаме конкретни примери. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Други изказвания? От Министерството при тази ситуация?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Не възразяваме, господин Председател, срокът „до шест месеца“ да бъде променен на „до три месеца“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре. Не виждам други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Данчев и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника: в ал. 6, т. 2 думите „до шест месеца“ да бъдат заменени с думите „до три месеца“.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 13. (Реплики. Уточнения за броя на народни представители.)
За – 8, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 13 в редакция на Комисията по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
По § 14 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, в ал. 3, 4 и 5. Вие ги виждате, уважаеми колеги.
Изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с направените редакционни промени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Милтенова, заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Господин Председател, извинявайте.
Тъй като чета това, което е написала работната група – т. 4, където се създава ал. 8, не е изписана в предложението Ви долу и това означава ли, че остава в редакцията, която е била по вносителя?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това къде е? (Реплики).
За кое питате – ал. 8 ли? Алинея 8 всъщност отива в § 57.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Разбрах, благодаря ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Този параграф вече го приехме.
Продължаваме с § 14.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 14 по вносител с направените редакции от страна на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приет е § 14.
По § 15 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 15 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 15 е приет.
По § 16 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Госпожо Стоянова, заповядайте. (Шум.) Моля Ви за тишина!
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя за § 16.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 16 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 16 е приет.
По § 17 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя за § 17.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 17 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 17 е приет.
По § 18 има предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, която я виждате.
Има ли нужда да го изчитаме?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, аз имам въпрос към вносителя по чл. 83: какво разбира под „писмен договор“? Ако остане тази терминология „писмен договор“, предлагам да се замени с „трудов договор“, което вероятно има предвид, тъй като отношенията между търговец и водач няма как да бъдат различни от трудов договор. Всяко друго нещо е такъв договор. За какво всъщност е договорът? (Реплика: договор за дарение.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, може да е договор за дарение или договор за … Просто да се напише за какъв договор става въпрос, защото може да е договор за наем на апартамент примерно.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, благодаря, господин Свиленски.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, първо подкрепяме текста на вносителя с направеното предложение, което го видоизменя несъществено така, както е направено от господин Станислав Иванов и група народни представители.
По повод на зададения въпрос от господин Свиленски, правя следното пояснение: това е действащият към момента текст от Закона за автомобилните превози. Разбира се, това, че е действащ към момента текст, вероятно няма да бъде аргумент за господин Свиленски, достатъчно добър аргумент, така е. Става дума за какъвто и да е договор, разбира се, имаме предвид не договор за дарение и не договор за безвъзмездна помощ, не каквато и да е друга подобна правна квалификация.
Става дума или за трудов договор, или друг договор, по силата на който се полага труд.
В тази връзка бих искала, макар че отново се връщам към първоначалната тема, да поясня, че извършването на таксиметров превоз от водач от името на регистриран превозвач не е задължение, тоест ако един водач иска да извършва дейност като таксиметров шофьор, но да бъде регистриран – няма абсолютно никаква забрана той да се регистрира като такъв и да извършва дейността си като такъв. Тоест не бива да разбираме текста като някакъв наложен императив, а именно – извършван задължително като водач и нямащ право да се регистрира, това е една правна възможност.
Ако аз искам да извършвам дейност като таксиметров превозвач, мога да я извършвам по две правни форми – така, както дава възможност за това законът или мога да избера да се регистрирам и да се впиша в регистъра, който ще се води в съответната община, или пък мога да избера да извършвам тази дейност по друг начин, примерно от името на регистриран вече превозвач. Това е мой личен избор, тоест нямам задължение за това нещо, така че отново пояснявам: писмен договор означава всеки един трудов договор или договор, който е със същите правни последици и по силата на който е възможно едно лице да полага труд. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Живков, заповядайте.
РОСЕН ЖИВКОВ: Уважаема госпожо, аз смятам, че това Ваше твърдение няма правно основание, защото трудовите взаимоотношения са трудови взаимоотношения, защото той не може да поема ангажимент да извършва дейността, която ще я извършва, ако иска, защото той е поел ангажимента да се труди от името на някой. Така че това няма никаква правна стойност – последното, казаното от Вас.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз бих помолил госпожа Йорданова да каже и нейното мнение от гледна точка като представител на синдикатите, въпреки че в таксиметровите превози не знам дали има синдикати. Дали това защитава правата на работещите? Аз предлагам да го запишем трудов, граждански и всякакви трудови правоотношения, които дава Кодексът на труда. Всякакви други договори, госпожо Стоянова, са несъстоятелни.
Другият въпрос, който ще задам примерно към господин Барбалов, е: може ли примерно Столична община да продава цветя без да е регистриран търговец? В магазин примерно от името на някой регистриран търговец? Алкохол и цигари в някой павилион, може ли? Не може, господин Барбалов, нали?! От името на регистрирания търговец – няма как да стане, така че ще може, ако започне работа като продавач.
Та, това ми е въпросът към госпожа Йорданова и ако може, да каже: защитени ли са правата на всички тези над 6000 шофьора, които работят в таксиметровите автомобили – трудовите права и социалните права, гражданските права и всякакви други права?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Ризов, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът ми беше към госпожа Йорданова. Аз към него …
КИРИЛ РИЗОВ: Имам ли думата? Благодаря Ви.
Думата писмен договор между водача за собствена сметка от името на регистрирания търговец, както и преди от името на превозвача, това съществува от край време и защо? Не става въпрос за никакъв трудов договор, господин Свиленски, в случая ще ме извините, но това е подвеждащо.
Трудов договор не съществува, когато водачът работи за собствена сметка. Той е търговецът, където са приходите, разходите и счетоводството, и всичко останало, като просто работи от името на регистриран превозвач, използвайки неговото лого и неговото приложение – просто и ясно. Така винаги е било, така работим и в момента и в над 90% от случаите. Даже не виждам защо се поставя този въпрос?! С този писмен договор се урежда плащането на алтернативния данък примерно. (Реплики.)
По Закона за местните данъци и такси го плаща регистрираният превозвач, тоест в случая вече регистрираният търговец – по новия текст, а иначе с този договор се урежда точно това, тоест как става и къде отива, в чие счетоводство, това е в счетоводството на този, който е за собствена сметка. Тук не става въпрос за трудово-правни отношения, господин Иванов, моите уважения.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Извинете, тоест регистрираният превозвач, регистрираният търговец плаща алтернативния данък, а договора си го взема от водача – така ли? Човекът, който не е никакво юридическо лице, а просто си го взема от него?!
КИРИЛ РИЗОВ: Това е практиката. Вие знаете, че това е практиката, на базата на която няма да отидат 30 хиляди човека, регистрирани като търговци, а в миналото казвахме превозвачи, а ще отидат 300 души и ще извършват плащането в общините. Аз не виждам …
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тоест да разбирам ли, че Вие облекчавате по този начин общинската администрация, за да работи с по-малко хора?
КИРИЛ РИЗОВ: Не, народното представителство е дало тази възможност …
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, целта е административно облекчение, разбрах Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля Ви за тишина!
КИРИЛ РИЗОВ: В миналото, което продължава и сега.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Може ли и за глобите в КАТ да го направим така – да ходи регистрираният търговец да плаща глобите от името на всички шофьори, за да не се редят те на опашка? Глобите в КАТ кой ги плаща, между другото, господин Ризов?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, моля Ви.
КИРИЛ РИЗОВ: Господин Свиленски, Вие подвеждате.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля, не влизайте в диалог, господин Ризов.
Заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
Уважаеми господине, понеже ме репликирате, Вие влизате в един сериозен нонсенс, защото или се извършва някаква трудова дейност като превозвач, като да превозва пътници или не. Значи, че или работи, или не – когато работи трябва да има трудово-правни отношения. Това е категорично и е ясно в Кодекса на труда.
Всякакви избягвания и това че една практика съществува от 10, 15 или 20 години и е незаконна, това не означава, че това я прави през годините законна. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз благодаря на колегата Свиленски за доверието, но смятам, че няма как да изненадам нито господата и дамите народни представители, нито представителите на бранша. Знаете, че в тази зала многократно в годините сме дебатирали различните видове взаимоотношения, и специално в таксиметровия бранш, а и това е една наложена практика, която е подкрепена от закона и от законотворци като Вас, и преди Вас.
Смятам, че тази тема наистина се нуждае от много сериозен анализ и много работа. Тя не може да бъде коментирана по този начин и не може да бъдат взимани решения на парче. Знаете, че трудовото законодателство допуска както трудови договори, така допуска и самонаети лица, които могат да упражняват определена дейност. Това е сериозна дейност, която се нуждае от сериозна документална аргументация и от контрол също така.
Тук безопасността е на първо място, така че смятам, че ако наистина е нужно да се правят сериозни промени – в тази посока е нужно да обърнем сериозно внимание на темата. Ако искате да Ви консултирам, след това мога също да Ви помогна. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Вие можете да поканите господин Свиленски отвън на кафе.
Продължаваме по същество.
Други изказвания?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам да бъде разделно гласуването.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Разделно гласуване на предложението, да.
Добре.
Предложение от народния представителя Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – 6, въздържали се – 3.
Колко са?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Девет на девет – не може, 18 човека сме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Осемнадесет човека сме, обаче някои колеги излязоха – господин Ихсан Хаккъ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Мисля, че той си остави гласа на Паунов…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Очилата му тук ли са? (Смях.)
Аз предлагам да минем на следващото …
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, колко гласа са „за“?
Девет гласа са „за“, а от господин Хаккъ зависи дали ще мине или няма да мине.
Ще изчакаме.
Гласуваме отново предложението на народния представител Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 6, въздържал се – 1.
Текстът се приема.
Подлагам на гласуване § 18 с приетите предложения.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, не, първо моите предложения трябва да се гласуват.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е прието по принцип и е изменено след това.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста с приетите и неприетите предложения в редакцията на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
По § 19 има предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция.
Изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател!
Подкрепяме текста на вносителя с направената редакция във връзка с предложението на народните представители господин Станислав Иванов и група народни представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се предложението. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
А гласувахме ли предложението по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, гласувахме го.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Гласуваме текста с приетите предложения и редакцията на Комисията за § 19.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се няма.
§ 19 е приет.
По § 20 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя за § 20.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 20 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Правя процедурно предложение да удължим работното време до приемане на текстовете, с изключение на тези, които ще ги оставим за утрешното заседание.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против – 1, въздържали се няма.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Аз съм против, защото в 16,00 ч. имам Комисия по енергетика.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ще оставите гласа си, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Не мога да се разделя на две. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Гласуваме процедурното предложение за удължаване на работното време.
За – 16, против – 1, въздържали се няма.
Приема се.
Извинете, всъщност гласовете са: за – 15, против – 1.
Господин Данчев няма право на процедурно гласуване. Приема се.
По § 21 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който стои пред Вас. Няма да го изчитам.
Господин Иванов, искате ли думата?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Става въпрос за така наречените линейки и това е за подобряване на механизма на работа, който съществува и към момента. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Подкрепяме текста на вносителя така, както е коригиран с предложението на господин Станислав Иванов и група народни представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Рановски, може би трябва да вземете думата, защото тук става дума за М1. Или не желаете да вземете думата? Ако не желаете да вземете думата, предлагам този текст да го оставим за утре и да го доразгледаме. (Реплики.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Господин Рановски, заповядайте.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател! Когато става дума за линейки – линейките са от категория А-М1. Направихме наше проучване и в спешните центрове няма линейки от категория А-М2, а има единични случаи от М1, които са назад във времето, така че А-М1 е правилното за превоза на болни, ранени и за линейките, които извършват превоза.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Оттегляте ли процедурното предложение, господин Иванов?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не знам. Предлагам да го обмислим. Нека да го оставим за утре.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Уважаеми колеги, има обратно предложение – да оставим § 21 за утрешното заседание.
Други? Не виждам.
Отлагаме § 21 за утрешното заседание.
По § 22 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22.
Уважаеми колеги, виждате предложението и редакцията на § 22.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22 с направената редакция.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
§ 22 е приет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 с редакцията.
Няма да го зачитам, имате го.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с направените редакции, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител с направената редакция от Комисията.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
§ 23 е приет.
По § 24 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която е дълга.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с редакция.
Молбата ми е с колегите референти след това да уточним препращанията в текста, тъй като текстът съдържа множество препратки, за да сме сигурни в прецизността му. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Изказвания? Не виждам.
Госпожо Емануилова, ще оправим препратките. Добре, благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 ПОДНС.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст на вносителя с приетите предложения за § 24.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приет е § 24 с редакцията му.
Референтите ще прегледат поправките. Благодаря.
По § 25 няма предложения.
По § 26 няма предложения.
По § 27 няма предложения.
По § 28 няма предложения.
По § 29 няма предложения.
По § 30 има ли нещо входящо? Не.
Нека да е до § 29, които са по вносител.
Госпожо Стоянова, заповядайте – по § 25, 26, 27, 28, 29.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текстовете на вносителя за § 25, 26, 27, 28, 29.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 25, 26, 27, 28, 29 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, може ли само § 25 да го гласуваме разделно, тоест § 25 и § 27.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, правим разделение.
Подлагам на гласуване § 25 и § 27 гласуваме в момента.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приемат се.
Подлагам на гласуване параграфи 26, 28, 29.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се параграфи 26, 28 и 29.
По § 30 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30, която виждате, уважаеми колеги, пред Вас. Няма да я чета.
Изказвания?
Госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме текста на вносителя с направената редакция, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 с направените редакции.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 31 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, в която думата „превозвачът“ се заменя с „водача“.
В изречение второ думата „превозвачът“ се заменя с „водача“.
Изказвания?
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с направената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам. (Реплики.)
Това е правно-технически правопис според мен.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Едното „водачът“ е с главна буква, а едното е с малка.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Едното е в началото на изречението, а другото – не. Това е правопис.
Подлагам на гласуване § 30 с направените корекции.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 32 и § 33 няма предложения по вносител.
Госпожо Стоянова, заповядайте по § 32 и § 33.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текстовете на вносителя така, както са в Законопроекта.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре, благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 32 и § 33 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
По § 34 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, която виждате, уважаеми колеги.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с направените редакции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване § 34 с направените корекции.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се § 34.
По § 35 няма предложения, няма и корекции.
Госпожо Стоянова, заповядайте по § 35.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя по § 35.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване § 35 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
§ 35 е приет.
По § 36 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36. Няма да го зачитам.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с направените редакции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 36 по вносител с приетата редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
§ 36 е приет с направените редакции.
По § 37 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следните редакции за § 37.
Виждате редакцията пред Вас и няма да я чета.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя за § 37 с направените редакции. (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако може, някой да уточни какъв е аргументът да отпадне тази точка 3 в ал. 4, § 37. Може би господин Рановски? За какво става въпрос тук?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, това касае сервизите, които извършват проверка на ехографи, а и говорим, че когато имаме отнемане или спиране на дейността, тя е със съответната принудителна административна мярка. Няма изричен акт за възобновяване на дейността. Принудителната административна мярка е с определен срок и след изтичане на този срок няма друг акт, с който се възобновява дейността. Тоест започват си работа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това предлагате да отпадне, така ли?
БОЙКО РАНОВСКИ: Това „възобновяване на дейността“ е излишно. Ако има наложена принудителна мярка, тя изтича след определен срок или при определени условия. Няма допълнителен акт за възобновяване.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, разбрахме. Благодаря.
Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 37 с приетите предложения от народните представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
§ 37 е приет.
По § 38 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38.
Няма да го зачитам, уважаеми колеги.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя с редакцията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 38 с приетите промени.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
§ 38 е приет.
По § 39 няма предложения. Той е по вносител.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме предложението, господин Председател, така, както е направено по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 39 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
§ 39 е приет.
Има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на нов § 40.
Няма да го зачитам.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме предложението, направено от господин Станислав Иванов и група народни представители за създаване на нов § 40 – така, както е изписан текстът.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това беше за корекцията на глобите, които имат публичен режим.
Изказвания?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Намаляват се глобите? Мотивите?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, намаляват се.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател! Корекцията, която е направена в размера на глобите, касае конкретно водачите на моторни превозни средства и с предложението целяхме да направим глобите съразмерни на нарушението, което са извършили, тъй като в различните закони размерът на глобите за приблизително еднакви нарушения са много различни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: От Министерството на финансите?
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Нямаме разминаване.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз имам един въпрос, като затова се въздържах на предишните текстове, където се заменя „светлата част на деня“ с „конкретен часови диапазон“ – как се разделя в зимния и летния период? Защото в 21,00 часа зимата си е нощ. Ние го гласувахме на няколко пъти напред в Закона, но някъде, не знам, да го коригираме – за зимен, за летен период.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Нали отпадна това вече?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, не. Явно има спор по това колко е светло, когато ги спрат.
БОЙКО РАНОВСКИ: Ще Ви кажа. Така изписан текстът, превозвачът ще може да направи съответния план кога и къде да се движи, кога да пристигне на конкретното място.
Записаното, което е „в светлата част“, създава много затруднения и много интерпретации – светла част през лятото, светла част през зимата. Изпадаме в сложни казуси, когато лицата влязат преди смрачаване на границата, те могат ли да се приберат до София или не могат? Там ли трябва да останат или могат да се приберат? Когато е записан часови диапазон, в който могат да се движат, тогава и превозвачите могат да планират своите пътувания, за да влязат в този часови диапазон.
Да, разбираме, че 21,00 часа през зимата е вече тъмната част, но това не значи, че ще ги оставим на пътя и няма да могат да се приберат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Рановски.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз искам да попитам, понеже в работната група не си спомням това да е коментирано, може и аз да съм го пропуснал, за което се извинявам, но тези текстове координирани ли са с текстовете, които са в Закона за туризма и касаят именно ученическите пътувания?! (Реплики.)
БОЙКО РАНОВСКИ: Направена е съответната препратка с Преходна разпоредба и в Закона за туризма, за да може разпоредбите в двата закона да бъдат еднакви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Други изказвания? Не виждам. Кой?
Госпожо Милтенова, заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Само да приключим темата по повод изказването на господин Свиленски. Съобразено е със зимния период, съобразено е и с летния период, от гледна точка на това, че с изискването в светлата част на денонощието ние не можем да закараме децата дори на театър.
Това е единственото, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на нов § 40.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против няма, въздържал се – 1.
Предложението се приема.
§ 40, който няма предложение. (Реплики: има предложение.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя по § 40, който става § 41.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 40, който става § 41 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се.

По § 41 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – § 41 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в систематичното му място като нов § 40.
Изказвания?
Госпожа Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме го, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника § 41 да отпадне.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 42 няма предложения.
Параграф 42 по вносител.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 42 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 42 е приет.
По § 43 няма предложения.
По § 44 няма предложения.
По § 45 няма предложения.
По § 46 няма предложения.
По § 47 няма предложения.
По § 48 също няма предложения.
Само да уточним кои са параграфите – 43, 44, 45, 46, 47, 48.
Госпожо Милтенова по § 47, заповядайте.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Само ако е възможно § 47 в чл. 96 – това е буква „б“, т. 3, която се изменя: „Който не организира извършването на предпътни медицински прегледи…“ – само да помоля да се напише „предпътен медицински преглед“, защото това ще даде пак нови тълкувания и неразбиране след това на нормативната база. Пътният преглед ще се уреди по реда на наредбата.
Това означава, че може да създадем условия, когато един автобус има отиване и връщане, ние няма как да го организираме. Предпътен преглед се организира преди тръгването на автобуса и преди тръгването на курса, тоест, за да елиминираме всякаква възможност от тълкувателни становища след това на контролните органи, ще Ви помоля да го коригираме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, въпрос на лексика. Ние не намираме проблем в този текст и подкрепяме предложението така, както е по вносител: „Не притежава филологическо образование, за да взема мнение по този въпрос“.
Добре, господин Свиленски, тогава си коригирам изказването – подкрепяме текста така, както е по вносител.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Моля, направени предложение тогава по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Възползвам се от чл. 83 и правя предложение думата „предпътни“ да бъде заменена с „предплатени“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: „Предпътен медицински преглед“.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което той направи току-що в § 47.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не е прието.
Други изказвания?
Подлагам на гласуване § 43, 44, 45, 46, 47, 48 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на параграфи 43, 44, 45, 46, 47 и 48 са приети.
По § 49 няма предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, която виждате.
Госпожа Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с направената редакция.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ако може, да ни се дадат малко разяснения за какво са тези санкции, които се намаляват, какво касаят те.
БОЙКО РАНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, съгласно Регламент № 1071 задълженията на ръководителя на транспортната дейност са разписани много подробно и много ясно. Няма нужда ние да правим нови норми и нови текстове в нашето законодателство, единствено препращаме към спазване изискванията на Регламента.
Говорим конкретно към ръководителя на транспортната дейност и неговите задължения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви за вниманието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател, малко пояснение.
Действително Регламентът задължава държавите членки да въведат санкции. Това е направено с Регламента. Регламентът, както знаем, има пряко приложение, Регламента обаче не съдържа размера на санкцията, а дава правото на всяка държава членка да определи размера на санкцията, което е установената практика, а в подобни случаи се прави в съответното национално законодателство.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря за пояснението, госпожо Стоянова.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 49 с направената корекция и уточнените санкции по Регламент № 1071 от 2009 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против няма, въздържали се – 1.
Параграф 49 е приет.
Уважаеми колеги, преминаваме към § 50.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
Предложения няма. Редакцията е пред Вас, тя е свързана със санкциите.
Има предложение по реда на чл. 83 от Правилника от народните представители Станислав Иванов и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
По § 50, госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Подкрепяме текста на вносителя с направената редакция – различна правна техника, нямаме възражения.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 50 с редакцията на Комисията.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 50 е приет.
По § 51 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51, която виждате.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Приемаме текста на вносителя с направените редакции от народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 50 се приема.
Подлагам на гласуване § 51 с приетите предложения и корекции.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 51 е приет.
По § 52 има предложение от народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – точка 5 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, която виждате пред Вас.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Подкрепяме текста на вносителя с направените редакции в резултат на предложенията на народните представители.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 ПОДНС.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 52 с приетите промени.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 52 е приет.
По § 53 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, като в ал. 1 думата „редовно“ се заличава.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Подкрепяме текста на вносителя с направената редакция, като думата „редовно“ в ал. 1 се заличи.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 53 по вносител с направената корекция от Комисията.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 53 е приет.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и група по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника да се създаде нов § 53а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 54.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме предложението на народните представители за създаване на нов § 54 относно чл. 105 и нова ал. 3.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението са създаването на нов параграф по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от народните представители Станислав Иванов и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 54.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 54 е създаден и приет.
По § 54 има предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 54, който става § 55, която виждате.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя с направените редакции.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания, колеги? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 9.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 54, който става § 55, с приетите предложения и направените корекции.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се.
Заповядайте.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ на МВР.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Искате отлагането на § 55, който става § 56?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Да, по отношение на достъпа – в Допълнителните разпоредби има едно предложение по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание… Аз Ви попитах за т. 2а.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В момента гласувахме § 54, който става § 55 и сега сме на § 55, който става § 56.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Аргументите са по точки 2 и 3. Това предложение не е съгласувано с Министерство на вътрешните работи, касае обмен на данни, които са от регистъра на ……, така че трябва да бъде обсъдено…По отношение на т. 2а.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма обратно мнение.
Благодаря Ви. Няма обратно мнение - § 55, който става § 56, е отложен за утре.
Преминаваме към § 56.
ИВАН ВЪЛКОВ: Очевидно, господин Председател, креативността ни по този параграф рязко намаля. Предлагаме и той да остане за утре, за да може да се изчистят спорните елементи и да вървим нататък.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Параграф 56 е свързан с т. 2а, така че ще се наложи да бъде отложен.
Отиваме на § 57.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Предложение от народните представители по реда на чл. 83 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §57…
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания?
От Националното сдружение на общините.
ДИМИТЪР БРЪЧКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, ние сме дали писмено становище по въпроса, но тук бих искал да използвам възможността да изтъкна някои допълнителни аргументи. В така предложения текст има няколко рискови момента. Единият касае това, което въвежда възможността, по-скоро задължението общините да осигуряват средства за субсидиране от своите бюджети и вторият е свързан с това, че субсидиране става от държавни средства само в случаи, предвидени от закона.
Нека да бъда малко по-подробен, защото това са проблемни текстове. В момента през последните години има създадена доста стройна система за субсидиране. Вярно, средствата не са достатъчни, но са предвидими и общините знаем колко ресурс може да разчитаме всяка година.
Така предложеният текст, който прехвърля тази отговорност, споделена между държавата и общините, създава значителен риск. Например в Столична община държавната субсидия годишно е 35 млн. лв., а общината дава допълнително 135. Ако ние тези 35 милиона поставим под въпрос, рискът за градския транспорт става вече значителен.
Другият много важен за нас момент е свързан с текста, че биха могли да бъдат субсидирани само превози, които са уредени в закон. И нека да погледнем конкретните цифри пак за Столична община – ветерани от войните, които са уредени със закон, имаме 1300 карти годишно; военноинвалиди – 2 700, но учащи се, които не са добре уредени в закон – имаме 760 хиляди, пенсионери – имаме 165 хиляди, които също не са уредени в закон. При тези групи пътници и при тези лица може да се получи значително увеличение в цената на транспортния документ, ако отпадне държавната субсидия, както би следвало от така предложения текст.
Така че молим народните представители още веднъж да помислят за резултати, за ефекта, който тези на пръв поглед малки промени биха предизвикали върху системата на транспорта в общините. Благодаря Ви.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Господин Председател, ще допълня, защото примерът със столицата, разбира се, е много показателен, но в средните и малките общини положението е още по-трагично.
Аз също мога да дам конкретен пример за една средна община като нашата, в която субсидията към момента е 270 хиляди, а с тази промяна ще намалее с малко над 100 хил. лв. И без това към момента искам категорично да заявя и да е ясно на всички народни представители, че ние към този момент много трудно поддържаме транспортните схеми, много трудно. Много трудно се явяват фирми, които искат да изпълняват тези услуги и най-важното е много пъти ние си затваряме очите за това, че не се изпълняват всички линии.
Връщам се малко по-назад и не мога да не споделя впечатлението ми от миналата среща, когато присъстваше и министъра и това, което господин Свиленски отбеляза за 150 коли с пощите, с вестниците, с аптеките. Длъжен съм да отбележа момента, че ако към този момент – говорихме за аптеки и аз адмирирам това, че има населени места, където няма как да се доставят лекарства, но вестниците не са толкова важни, защото вестниците може да ги достави някой, който и да е, а при лекарствата не може да се прекарват с който и да е. Всеки знае, че в закона изрично трябва фармацевт и всичко останало. Ако към този момент от малките населени места до големите стигат до аптеките с тези превози, които ние по някакъв начин дотираме, ние тогава ще ограничим категорично почти всички малки населени места. Ние сме община, която буквално е залепена за София и имаме проблеми, представям си в цяла България какъв ужас ще настане.
Позицията ни е категорична, че ако това нещо не бъде подкрепено от народните представители, ние ще изпаднем в един тежък колапс и няма да можем да преминем през него, защото и без това досега 82% от общините ползват фирми през обществени поръчки. Много малко са тези, които могат да си позволят сами да упражняват тази дейност.
С тази промяна искам да Ви кажа, че ние буквално ще изпаднем в една от най-тежките кризи, свързана с дръзката с населените места, най-вече здравното осигуряване. Възрастните хора се придвижват само с тези линии до болниците и средищата за закупуване на лекарства и въобще мога да изредя още хиляди, хиляди причини. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Бих искала първо да внеса малко яснота по отношение на фактологията и, на второ място, по отношение на замисъла на текстовете. Очевидно е, че проблем в субсидирането на тези превози има, очевидно има проблем и при тяхното извършване, а очевидно има доста сериозен проблем и при тяхното възлагане и съответно и контролът по тяхното възлагане.
Към настоящия момент и съгласно законовите разпоредби се предвижда субсидии и компенсации за извършване на подобни превози. Става дума за услуга от общ икономически интерес, тоест услуга, която трябва да се извършва по такъв начин, че да осигури необходимата мобилност, свързаност на населението, придвижването не само до аптеките, до работа или до където и да е.
Към настоящия момент Законът предвижда § 4, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, субсидирането на превоза да се извършва с държавния бюджет, като текстът гласи, че „ежегодно в държавния бюджет на Република България се включват разходи за“ и са посочени съответните субсидии и компенсации. Това са вече лица, които пътуват по намалени размери.
Какво е предложението на Министерския съвет, което ние подкрепяме? Предложението е освен в държавния бюджет занапред за това да имат ангажимент подобни средства да бъдат предвиждани и в бюджетите на общините, като моля да не бъдат вградени подобни апокалиптични картини, тъй като те не отговарят на истината, защото това, че ще бъдат предвиждани средства по бюджетите на общините по никакъв начин не означава, че държавния бюджет няма да запази този размер. Напротив размерът в държавния бюджет ще бъде запазен такъв, какъвто е.
В подкрепа на това бих искала да посоча, че по време на извънредното положение, когато превози не се извършваха в голяма част от населените места и превозвачите трябваше да доказват пробег и този пробег не беше доказан размерът на субсидиите в държавния бюджет беше запазен, тоест той не беше намален, независимо от това, че превозвачите не доказаха, пак казвам съответния пробег, така както изискват законите.
Ако проблемът на общините е да бъде гарантирано, че държавата няма да се отклони или отдалечи от този процес, тогава нека да направим така текстовете, че да е ясно, че в държавния бюджет се включват тези разходи, тоест текстът да остане така, както е в момента в ал. 1, но да създадем нова разпоредба, която да каже, че извън средствата по ал. 1 ежегодно общинските съвети ще включват по своите бюджети съответните разходи. По този начин ще бъдем гарантирани, че държавният бюджет ще запази своята отговорност, но това ще бъде отговорност и на съответната община.
Неслучайно започнах изказването си с това, че трябва да се гледа на проблема комплексно и трябва да се гледа на проблема и системно, тоест не дали размерът на средствата е достатъчен, а дали средствата се предоставят от общините, както следва, защото Регламент № 1370, по който се възлагат тези превози, определя възлагащите органи и той включва и текст кой да финансира възлагането, а това са възлагащите органи – възлагат общините. Да, в нашия случай е прието законодателното разрешение тези средства да се осигуряват от бюджета и пак казвам, те ще останат такива, каквито са – държавният бюджет няма да се отклони от това си задължение.
Ясно осъзнаваме необходимостта от достъпен транспорт, ясно осъзнаваме необходимостта от придвижване, от свързаност и мобилност, особено в днешно време. В същото време обаче нашата преценка е, че следва да бъде създаден и необходимият ангажимент от страна на общините, защото по този начин не само ще се подобри транспортното обслужване, но по наша преценка ще се подобри и контрола, който общините ще осъществяват, защото тогава, когато даваш парите, много повече се интересуваш как ще се разходват. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания?
Кой беше?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРЪЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Мога да Ви кажа, че ние много добре контролираме как си харчим парите. Неслучайно даваме 135 милиона срещу 35 милиона от държавата, така че изобщо не пестим средства, а напротив ние инвестираме в градския транспорт и то немалко средства, естествено и държавата помага, но ние се надяваме този ангажимент да продължи по начина, по който е бил и досега.
Искам да посоча конкретно за пенсионерите, тъй като Вие не засегнахте ал. 6. – при 8 лв. в момента за цена на билета, то държавната компенсацията е 6 лв., а от общината е 36 лв. По този текст най-вероятно ние няма да можем 5,90 или 6 лв. да даваме от държавната субсидия за пенсионерските карти, което от 8 лв. ще ги направи 14 лв., а като процент това не е малко, защото те са над милион и сто хиляди. Така че нека да се направи добре анализът, да се види въздействието на всякакви такива законови промени, които се предлагат, защото някой път те имат въздействие извън това и добрата идея, която на пръв поглед ги обрича като представяне.
От друга страна, разделянето на една алинея на две не мисля, че ще промени съдържанието на материала, което всъщност е, че общините се очаква да финансират със значителни средства от своя бюджет, в допълнение към това, което вече финансират.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
От Министерството на финансите, заповядайте.
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Бих искала да се присъединя към госпожа Стоянова, тъй като заедно сме го обсъждали.
Искам да внеса и допълнително уточнения, тъй като според мен или текстът не е правилно разбран, или колегите са били подведени. Текстът, който ние предлагаме, е изяло на 100% за сметка на държавата. Това са безплатните карти, които държавата е определила със закон, тоест изцяло да се покриват от държавния бюджет. Тоест това са: държавните служители от МВР, ДАНС, ДАТО, правосъдието. Това са служителите, за които с тази нова алинея държавата си поема ангажимента, а във всички останали случаи текстът не предвижда каквото и да било изменение.
Другите случаи, за които господин Барбалов говори, са случаите, в които имаме намаление на превозните документи. Там изменение изобщо не предлагаме и не предвиждаме, тоест те си запазват досегашния ред, който и към момента съществува.
Бих искала да допълня и това, че не знам колегите откъде имат информацията, че компенсацията или субсидиите им ще паднат, тъй като в момента все още предстои 3-годишната бюджетна прогноза и средствата, както за субсидии за вътрешноградски транспорт и за слабо населените места, искам това да подчертая – да не се приема, че ние субсидираме и компенсираме целия транспорт на територията на страната, тоест в продължение на години тези средства нарастват, а не намаляват.
Не знам как е изчислено, че от 250 хиляди ще им падне на 100 хиляди с текста, който предлагаме, така че тук в никакъв случай ние не сме имали предвид, че субсидиите и компенсациите, които държавата предоставя и в частност централния бюджет, ще бъдат намалени.
Целта ни е била и това, което госпожа Стоянова каза, категорично я подкрепям, да се създадат условия за по-ефективно използване на публичния ресурс,. Казвам публичен, а не казвам държавен бюджет, защото и средствата от общинските бюджети са също публични и в общи линии… (Реплики.)
Бих искала нещо да кажа, да попитам общините: а при положение, че и досега предоставят средства за субсидиране и компенсиране на автомобилния транспорт какво е основанието?
Много държа да бъде изяснено, че и Регламентът и правилата на държавните помощи общо имат неутралност и ние го спазваме това нещо по отношение на собствеността на превозвачите. Когато се планират средствата в държавния бюджет никога не ес разделят, че ще бъдат предоставени на общински предприятия или на частни предприятия. Средствата в държавния бюджет се планират, за да се постигне социалната политика за осигуряване на населението с транспортна услуга. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Госпожо Йорданова, искате ли думата още?
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институциите! Искам да заявя позицията на Съюза на транспортните синдикати в България и на КНСБ по този текст. Ние искаме или също бих поискала по възможност да бъде отложен за утре този текст, за да го обсъдим още веднъж.
Ние бихме се противопоставили на това да бъдат допълнени общините в Заключителните разпоредби на закона, но в случай, че остане и бъдат допълнени общинските бюджети бихме искали да има яснота по отношение на това какъв ще бъде конкретния ангажимент в проценти. В тази комисия народните представители знаят, че винаги, когато обсъждаме държавният бюджет, имаме позиция и мога с факти да докажа, че в последните години всъщност като абсолютна стойност сумите, които са по отношение на субсидирането на градските транспорти и на компенсациите, които като абсолютна стойност нарастват. Но като процентно изражение всъщност тежестта по отношение на подкрепа на обществената услуга общини – държава се променя и то не е в полза на държавата.
Тук трябва ние да осигурим тази справедливост, а именно, когато по линия на европейското ни членство и в изпълнение на Регламент № 1370, който вече беше цитиран, ние заедно всички имаме ангажимент да осигурим тази обществена услуга, ние трябва да споделим и финансите – общини и държава.
Какво се случва от гледна точка на синдикатите? В крайна сметка, когато държавата има определена визия за социалната политика и възлага през постановления да кажем определени групи с какви намаления да пътуват тази сума би следвало да се поеме по наше виждане от държавата. Когато има допълнителна политика от страна на общините по отношение на социални политики или на определени групи, тези допълнителни средства и тази допълнителна политика би следвало да се поеме от общините. Това, което обаче се случва в отделните дружества, е, че в крайна сметка и много често тази социална политика се плаща от хората, защото те не получават увеличение на доходите си, защото някак си всички тези отговорности в крайна сметка стигат и се прехвърлят в някаква част върху самите дружества. Това е от живия живот, това са примерите от моя дългогодишен опит като синдикалист.
Затова наистина, ако народните представители и ако заедно институциите имат виждането, че все пак трябва да бъдат в този текст на Закона допълнени и общинските бюджети, то трябва да бъде ясно указано как ще се споделя тази финансова тежест, защото това е отговорност. Длъжни сме да осигуряваме тази обществена услуга и сме длъжни да знаем кой как ще я заплати.
По отношение на ангажиментите. Да, разбирам, че само една група пътници е ангажимент на държавата и виждането е, че тук в Закона, че трябва да бъде 100% ангажимент на държавата, но виждането на синдикатите е, че всичко това, което държавата като социална политика предвижда и влага, би трябвало на 100% да поеме включително и всички компенсации по отношение на Постановление № 66 на Министерския съвет от 1991 г.
Вярвам, че в тази зала се взимат най-правилните решения. Вярвам, че навсякъде се допускат грешки, но цифрите са много красноречиви, ако Вие възложите един анализ всъщност как е изглеждала субсидията и компенсациите в годините наред. Аз съм го направила за няколко града, за себе си и мога да кажа, че преди години имаше горе-долу 50 на 50 финансова тежест – общини държава. В момента имаме случаи, в които стигаме под 30% от държавата и 70% общини.
Не мога да се ангажирам с конкретни цифри, защото нямах тази готовност за днес, но в други мои изказвания съм го споделяла и също ще кажа, че в момента и по отношение, тъй като говорихме за пандемията – трябва да стане ясно, че транспортът работеше независимо от всичко. Да, ние получихме подкрепата и в Отрасловия съвет, благодаря на министъра, че свика Отрасловият съвет, разговаряхме много сериозно по темата и получихме подкрепата за всички транспортни оператори, като трябва да се запазят предвидените средства за компенсации, независимо от пробега и това е правилното решение.
Аз вярвам, че и народните представители ще го подкрепят по време на обсъждане на бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Милтенова.
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Уважаеми колеги, аз пак ще кажа, че имаме неразбиране на текстовете, защото пропуснахме реда за възлагане.
Възлагането на превозите се осъществява по два начина и то вече е прието, надявам се ще мине и в залата, по реда на концесиите, по реда на Закона за обществените поръчки. Когато общината не може да предвиди средства в собствения си бюджет, за да финансира превозвачите ще бъде така любезна да си проведе процедурата по Закона за концесиите. (Реплика: „Не е нужно. Как така?“)
Защото това е ред, който е предвиден за възлагане…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не влизайте в диалог!
МАГДАЛЕНА МИЛТЕНОВА: Това е ред, който е предвиден за възлагане и затова е много ясно да го изясним.
Имаме възможност, когато оперативният риск, за сметка на превозвача да се възложи превоза, а и имаме момент, в който не трябва да има оперативен риск. Това е моментът, в който общините трябва да си осигурят съответните средства, за да могат да заплатят на превозвача изискуемите средства по Регламент № 1370. Така че нямаме абсолютно никакъв проблем с текстовете по отношение на това, когато се възлагат по правилния начин. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Господин Бръчков, имате думата.
ДИМИТЪР БРЪЧКОВ: Първо, ще се обърна към колегите от Министерството на транспорта, защото госпожа Стоянова почна с няколко очевидни проблеми.
Тези очевидни проблеми в голямата си част са във вашия ресор, така че нека да не се чувстваме тук като обвиняеми за тези проблеми. Сигурно сме част от проблема.
Това, което не се разбра, е защото Вие казахте „подобно финансиране“ от страна на общините. Никъде точно, поне аз не съм видял, не е регламентирано процент ще бъде, равен брой на субсидията от страна на общината и държавната субсидия, разбира се.
Относно държавното субсидиране и неговата реципрочност от общинските бюджети, искам да кажа, че 265 общини в България – от средни до големи, биха издържали допълнителна субсидия от собствените бюджети, като за останалите не съм убеден, особено след 2020 г., в когато има изключително нерегламентирани разходи, относно свързани с пандемията.
Така че Законът ще бъде валиден, а за следващата година, ще трябва да се предвидят и тези допълнителни средства. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, имате думата. Моля да се представите за протокола.
ДАНИЕЛА УШАТОВА: Благодаря Ви, само едно допълнение към всичко, казано от кметовете.
Господин Председател, уважаеми господа и членове на Комисията! Наистина общините са публичен орган, който се опитва да устоява на всички предизвикателства – социално-икономически или застаряване на населението, отказ на бизнеса да предостави услуги, а и в крайна сметка общинските бюджети са автономни по Конституция.
Местното самоуправление е установено в Конституцията. Императивната норма, която задължително предвижда в общинските бюджети някакви средства, можеше да се разрешат и с промени в Наредбата, защото Вие сте суперлиберални по отношение на Закона, а повечето разисквани днес въпроси могат да се уредят с наредбите, които са предвидени по Закона за автомобилните превози, включително и тази драма със субсидиите.
Нека колегите от Министерството на транспорта да кажат: има ли възможност в Наредбата за субсидиите за ограничаване на броя на курсовете, които се финансират, как общините подават заявки до средата на месец октомври, как се обработват тези заявки?
Никой не е виждал националният пробег за километрите, спрямо които се разпределят субсидиите. От тази гледна точка, благодаря на синдикатите за това, че са проследили финансирането, но мисля, че Министерството на финансите може да каже колко общини дофинансират това извън предоставените средства от държавния бюджет за компенсации на пътуванията на правоимащите лица и съответно за субсидиране на нерентабилните линии?
Нашите впечатления са, че общинските съвети развиват своя политика по отношение само на категориите пътуващи лица и дават допълнително възможност за отстъпки на картите на тези пътуващи лица. Прякото субсидиране на нерентабилните линии може да се случи, както каза госпожа Милтенова, със съответния договор по Закона за обществените поръчки.
Имаме записани текстове и към момента в чл. 19 на Закона за автомобилните превози, които позволят на общините, когато са възложили превозите по Закона за обществените поръчки, да финансират.
Начинът на финансиране е определен в Наредбата на Министерския съвет, по предложение на Министерството на транспорта и не мисля, че Народното събрание и Вие трябва да… Въпросът не се решава само с тези дребни проблеми, напротив, задълбочава се. Има много въпросителни за това кои са слабонаселените райони и за сметка на планинските, а и всичко останало, което сме Ви написали във всички становища. Благодаря. Извинявайте за времето.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Само секунда.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Процедура.
Тъй като чухме всички становища на заинтересованите страни, предлагам да отложим текста по § 57, тъй като взехме решение тези параграфи, които са спорни да ги оставим за утре. Ние вече повече от четиридесет минути водим дебат по този параграф.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Господин Вълков, а народните представители утре ли ще се изказваме? (Реплики.)
ИВАН ВЪЛКОВ: Ще се изказваме, разбира се.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Това означава, че утре трябва да дойдат нови предложения. А ако ще се изказваме по тези текстове, няма смисъл да го отлагаме.
Ще има ли утре нови предложения, правите ли предложения за доработване на предложенията от страна на Министерството на транспорта?
ИВАН ВЪЛКОВ: Това ще се реши допълнително, ние не правим предложения в момента.
ИВАН ВЪЛКОВ: За другите защо ги отложихме?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Защото се оказа, че има нови предложения, които ще бъдат направени.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля ви, не влизайте в диалог, колеги.
Има конкретно предложение.
Господин Данчев, имате ли предложение по § 57?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Да, искам да направя няколко предложения по реда на чл. 83.

ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
И основание ще направите и предложенията, за да може да ги чуят и другите заинтересовани страни.
След това ще преценим дали ще отлагаме параграфа.
Добре, става ли така?
Заповядайте.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Благодаря.
Стана ясно от това, за което госпожа Стоянова се изказа, че определено текстът не е чист. Искам да кажа, че – дали ние сме го разбрали погрешно или той е неправилно написан, за нас няма значение. Но тук ми се удаде да се замисля затова, че веднъж видях диагонално кои са социалните придобивки, които ползват определени общини.
Господин Барбалов каза, че в София по памет бяха над 2000 –тези, които са военноинвалиди, и тези, които имат някакъв вид социални придобивки под формата на субсидиране на транспорта. Прави впечатление, че една съседна община примерно, като Перник, имаше над 10 пъти повече такива.
Така че по отношение на контрола, ако се увеличи затова как се разходват тези средства мисля, че ще доведе до изчистване на проблемите без да е необходимо да се добавя нов текст. А по отношение на контрола, аз също не съм съгласен и трябва да заявя категорично, че ние всеки един разход прецизно го наблюдаваме и въобще не допускаме, защото и без това положението е тежко. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз нямах намерение да правя някакви специални предложения, но като чух коментарите, които правят колегите – кметове и представители на различни общини, и това, което се каза от представители на Министерството на финансите, то не мога да не направя някои предложения.
Първо, искам да обърна внимание, че в българските общини живеят българи и, че услугите всъщност, които се предоставят от общините като превозни такива са услуги за нашите съграждани. Затова, когато говорим за някаква оптимизация на разходите, трябва да знаем, че зад тази оптимизация седят интересите и нуждите на нас българите.
Също така обикновено думата „оптимизация“ се свързва с оптимизиране на някаква свръхзапасеност. Тук това, което чух аз от кметовете, е, че по-скоро държавата участва с относително малък процент в покриването на тези разходи.
Така че, когато говорим за оптимизация някак тук и без да се явявам някакъв защитник на Сдружението на общините и на кметовете, то някак оставам с впечатлението, че гледаме на тях като на мошеници, които искат да откраднат нещо от държавата, но всъщност те защитават интересите на хората, които живеят в техните общини. И, когато средствата са недостатъчни, това трябва да се каже, не можем да гледаме на тях като на хора, които искат с нещо да ощетят държавата.
Така че, аз тук искам да попитам за тази промяна, която предлагате: свързана ли е и трябва ли да се направи допълнителна промяна в Закона за публичните финанси, ако се възлагат допълнителни бюджетни дейности на общините, които касаят формирането на общинските бюджети?
Второ, това което бих искал да попитам, за да мога да прецизирам своите предложения, е: кои населени места ще бъдат категоризирани като слабо населени такива? Имаме ли категоризация по Закона за устройство на територията или по Закона за административното и териториално деление или по някаква наредба на Министерството на регионалното развитие относно тази категоризация?
Накрая, обръщам внимание на това, което чух от господин Бръчков и от господин Симеонов, по отношение на осигуряването на безплатни пътувания за определена категория граждани. Тук Вие казахте, че става въпрос за определените категории със Закон.
Стана ясно, че това е една много тясна категория на български граждани. Голямата група според мен това са възрастните хора, пенсионерите и, разбира се, учащите се.
Значи ли, че с това предложение, което е направено и се подкрепя очевидно от Министерството на финансите, че българската държава се отказва от това да подкрепя тази категория хора, като им осигурява възможността за безплатно придвижване поне в рамките на населените места, които живеят и остава това изцяло в правомощията на общините?! Ако те могат да си го позволят, то могат, ако ли не – не.
Така ли е? Правилно ли съм разбрал коментара, който направиха от Министерството на транспорта? Благодаря Ви.
ИВАН ВЪЛКОВ: Аз искам думата за реплика.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ: Тъй като имах предложение, което не беше дадено за гласуване искам да чуя конкретни предложения по чл. 83, защото до момента не беше казано такова?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: На какви въпроси?
ИВАН ВЪЛКОВ: Точно така.
Въпросите, които са зададени, особено последният въпрос беше даден много изчерпателен отговор и то Министерството на транспорта и от Министерството на финансите по отношение на това, че държавата не абдикира от своите задължения, напротив те остават същите, но ставаше дума за това, че общините също имат възможност да се включат – искам да го подчертая дебело, по законов начин. Защото в момента, това което се прави, не е по законов начин, ако е необходимо това може да бъде потвърдено.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Вълков, правите ли предложение за прекратяване на заседанието?
ИВАН ВЪЛКОВ: Да, аз го направих.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добре.
Други изказвания? (Реплики.)
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Докато заседанието не е свършило, ще кажа, че от това място мога да се изказвам толкова пъти, колкото искам и колкото е необходимо, и да правя коментари, които считам за целесъобразни.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев, моля Ви.
ИВАН ВЪЛКОВ: Напротив, изказването ми беше в тази посока.



ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев, не влизайте в личен диалог!
Други изказвания по същество по § 57? (Реплики извън микрофоните.)
Благодаря, господин Живков.
Продължаваме по същество.
Заповядайте.
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Ако ми позволите, ще започна отпред-назад, господин Председател.
Изобщо не сме имали предвид оптимизация, в смисъла, в който Вие разбирате – намаляване на средствата. Оптимизиране не означава намаляване. Категорично подчертах, че години наред, дори и в момента продължава практиката за увеличаване на тези средства.
По отношение на безплатния превоз нека да уточним: пенсионери, учащи се и всякакви категории, които са определени, включително и с 66-то Постановление на Министерския съвет, това не са категории, които ползват безплатен превоз. Това са категории, на които държавата е определила процент на намаление, който държавата покрива, докато със Закон имаме определени категории, които са на сто процента безплатно, включително това са и децата – ученици в предучилищна и училищна възраст, по чл. 283 от Закона за предучилищно и училищното образование, където на сто процента държавата е длъжна да покрие тези разходи, защото това са законови задължения. Заради това тази алинея е сложена, за да се знае, че общините, когато планират в техните бюджети тези средства, нямат ангажимент към тези категории пътници.
По отношение на изменението на публичните финанси искам да кажа, Вие сами чухте, че и до момента общините предоставят и планират такива средства. (Реплика извън микрофоните.)
Да, точно заради това. Те и до момента предоставят такива средства.
Не искам да влизам в подробности, но искам да Ви кажа, че отчитането на картите – не бих се съгласила и с колежката, че цифрите, които бихме могли да извадим като някакви изводи от този анализ, са точно така, защото има категории пътници, при които колегите от съответните министерства, за които планират средства, и тези категории пътници не ползват това си право. Заради това е въведена отчетност на тримесечие или на половин година, или в края на годината, където да могат да изчистват тези средства, които са определени за някои общини и при които дори не са ползвани средствата. Говоря за картите. На нас това ни е документът, чрез който се отчита ползването на това право – издадени карти. Говоря за малките общини. Заради това не бихме могли да кажем – 30%, защото ние не знаем, те не са ползвали тези карти.
Искам да насоча вниманието Ви към алинеята, в която казваме, че трябва да се издаде методика, с която да се разпределят. Не бих приела като рационално фиксирането на процент – държавен, общински бюджет в Закона, защото именно с тази наредба идеята е да се с съобразим малките общини, средните общини, големите общини, защото за нас също е ясно, че при малките общини пътникопотока и от там приходите за съответната дейност, разбира се, са по-малки, отколкото в големите общини.
Така че това цели методиката, която предлагаме и е записана в Закона, за да можем да постигнем балансираност на интересите във всички общини.
Отговорих ли Ви на въпросите? (Реплики.)
Аз не мога да отговоря за слабо населените места, колегите ще дадат отговор.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Свиленски, после госпожа Милтенова.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тук отново водим разговора – то заради това може би е прав колегата Вълков като каза, че трябва да го напратим в утрешния ден, в отсъствието на заместник-министъра на транспорта, който отговаря за този сектор. Защото този проблем с дофинансирането, тоест недофинансирането на труднодостъпни, слабо населени, високопланински и така нататък места – отново за 10 години.
Вие твърдите, че сте увеличили средствата, аз твърдя, че не сте ги увеличили, защото при нужни примерно 50 милиона на година, в Народното събрание в бюджета Вие винаги предлагате 25 милиона. Тази година ги дигнахте с 3 – 4 милиона, при нужни 50 или 60, превозвачите и кметове ще кажат, тоест Вие предварително сте дали 50% по-малко, а реално са необходими, около 70 – 80 милиона. И сега, както и да се опитваме в ал. 1, ал. 2 да създаваме методика – то трябва да има методика, досега как са плащани тези…? Без методика ли?! Гледали сме в тавана ли?! Нали има някаква методика?
Ако няма някаква методика, тогава отиваме на съвсем други въпроси: как работи държавата? Кой ги дава тези пари? Кой ги разпределя? Кой ги отчита? Факт е, че парите, които се дават за труднодостъпни, високопланински, слабо населени, са недостатъчни. Факт е, че населението не е транспортно обслужено. Оттам нататък няма какво да си прехвърляме ангажимента на общините, при положение че нямат бюджети.
Сега държавата иска отново за пореден път да им хвърли някакъв ангажимент, който те няма как да го изпълнят. И кой ще бъде потърпевш? Ще бъдат потърпевши гражданите, защото общината като няма пари, какво ще направи? Няма да плати. Държавата обаче казва вече: нямам ангажимент.
Дайте да мислим в посока каква реална необходимост има. Превозвачите си вършат работата, изпълняват си ангажиментите и да им се плаща това, което са направили, а не тази година ще Ви платим 60% от това, което сте извършили. Защото държавата и общините обичат да поръчват, обаче не обичат да си плащат след това, тоест като са поръчали транспорта, да си го платят. Не да им плащаме – Вие имате нужда от 60%, или имате нужда от 40%, но рейсът е отишъл до селото, не е стигнал до 60% от разстоянието по-напред да си остави пътниците. Така че с тези мерки, които предлагате, според мен проблемът няма да бъде решен. Премествате една отговорност, която българските граждани много бързо ще го разберат, още когато дойде време да ползват услугата.
Моето предложение е този текст въобще да отпадне, защото не решава проблема и да се мисли в това: какво трябва да се поръча, колко трябва да се поръча, а е ясно, че държавата трябва да го плати. Ние накарахме общините сега в кризата да спрат да събират наеми, да спрат да събират тротоарно право, да отлагат данъци. Държавният бюджет нищо не им даде – по едни пет, десет процента да им беше дал от трансфера, който трябва да получават повече като помощ. Сега на всичкото отгоре им казваме, че това, което трябва да плащате като субсидия и компенсации, го поемайте Вие. Няма как да стане!
Нека съвместно Министерството на финансите, Министерството на транспорта да си разработят методиките заедно със Сдружението на общините, заедно с превозвачите. Може би някъде има повече разписания, може би някъде има преувеличени маршрути, нека да се види това нещо. Крайно време е да се сложи край на тези неща, защото въпросът е същият като с междуобластните, републиканските и междуградските транспортни схеми. Правени са разписания кой където му харесва, с цел нещо да се постига. Нека да се види има ли нужда, няма ли. Това кой трябва да го свърши? Ние депутатите не можем да го свършим. Това трябва да го свърши Министерството на транспорта.
Госпожо Стоянова, предайте много поздрави на заместник-министъра, който трябва да се занимава с тази работа, и да почва да работи, защото мандатът изтича, а проблемите в автомобилния транспорт си стоят.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Споделям разбирането за налагането на тази санкция към общините.
Споделям това да отложим точката, ако няма конкретни предложения, но този текст не бихме го подкрепили със съображението, че наистина общините са поставени в ситуация, в която, излизайки от пандемията все още с тежка криза, ще се наложи да имат и други ангажименти по Закон, което не е лошо, но на този етап на мен не ми се вижда релевантно, лично не бих го подкрепил.
Господин Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ: Ако ми позволите една кратка реплика по отношение на изказването на господин Свиленски.
Принципно ние този спор го водим отдавна. В неговото изказване чух нещо по отношение на концепцията, че трябва да се възлагат в общините тези превози и след това да ги плаща държавата. Ето тази концепция е грешна. В тази си част е правилно предложението. Може би текстът, трябва да се изчисти в голяма част, но не е правилно този, който поръчва, да не участва по никакъв начин и да не носи отговорност, а смисълът на този текст е точно такъв.
Друг е въпросът дали е достатъчно чист като текст. Това е репликата ми към Вас.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Бръчков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРЪЧКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Това, което искам да допълня евентуално, което да се мисли, да се направи като един реверанс към транспортните фирми, е разплащането, защото и към този момент ние се отчитаме на деветмесечие и на деветмесечие вече получаваме от Министерството на финансите компенсираните приходи относно субсидиите, които трябва да преведем към превозвачите.
Това трябва да се помисли за в бъдеще време и да се направи на тримесечие, защото деветмесечие е страшно сериозен период от време, в което забавяме приходите. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА: Много се извинявам, но то в Наредбата си е определено, че е на тримесечна база.
Министерството на финансите – януари месец, когато очакваме от самите министерства разпределението по общини, защото е за всяка категория, а след това април месец ние зареждаме авансово общините до юни, юли месец и до 15-то число зареждаме авансова за третото тримесечие. Действително съществува технически проблем за четвъртото тримесечие, когато се извършва изравняването, което е.
Искам да Ви кажа, че ние в Наредбата имаме точно определени срокове. Това всичко е решено в наредбата. (Реплика извън микрофоните.)
Това, колегите от „Автомобилна администрация“ биха могли да кажат.
Обикновено от общините сроковете не се спазват и, за да може да се постигне точното до стотинка разпределение, се изчакват някои общини – не казвам всички, но има и такива. Може и за две общини да чакат 265, за да можем да разпределим точно средствата, които са. (Шум.)
Да, приемам, че има проблем четвърто тримесечие, но там са с точно определени срокове, които обикновено не се спазват.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Обратно предложение за отлагането на текста за утре? Не виждам обратно предложение, текстът остава за утре.
Параграф 57 е отложен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 58. (Реплики извън микрофоните.)
Преходни и заключителни е заглавието.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 58 има предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ.
Има предложение и от господин Георги Свиленски и група народни представители.
Има предложение от Станислав Иванов и група народни представители; предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС от Станислав Иванов и група народни представители.
Има предложение от Красимир Велчев и група народни представители.
Има предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Станислав Иванов и група народни представители.
Това всичко е в § 58.
Отново предложение по реда на чл. 83 от Станислав Иванов. Още едно предложение по реда на чл. 83.
Заповядайте.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: По т. 12 относно предложението на Красимир Велчев и група народни представители, напомняме, че Министерството на вътрешните работи е депозирало официално становище до Вас, което поддържаме и подкрепяме – и двете, особено второто.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Подкрепяте ги, така ли?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Да, с конкретните редакции на предложения нов чл. 145а по отношение на запазване на регистрационния номер. Така че оставаме на позиция да поддържаме това становище, което официално е депозирано, а не внесените по Доклада текстове на чл. 145а. (Реплики извън микрофоните.)
Второто становище е с конкретните текстове, които са депозирани.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение – § 58 да бъде отложен.
Ще помоля за писмено становище, промяната на позициите от министерствата да дойдат в Комисията и в утрешния ден преди заседанието да бъде изпратено. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли други тестове оттук насетне? (Шум и реплики извън микрофоните. Реплика: „Има“.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Обратно предложение за отлагането на § 58? Не виждам.
Параграф 58 е отложен за утре.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Във връзка с отложените текстове имам молба към министерствата и институциите утре – някъде до 12,00 ч. най-късно, ако може да ни дадете писмени становища по разгледаните текстове и текстовете, които ще предложите за промяна, за да можем да ги разгледаме навреме, а не в 14,30 ч. на Комисията тепърва да се запознаваме с тях.
Това е молбата ми, ако е възможно, казвам, в рамките до 12,00 ч. да ни ги дадете. Може и по-рано, ако се справите, ще Ви бъдем благодарни, защото останаха много сложни текстове, които трябва да се променят тепърва и няма да можем да се справим в утрешния ден, ако това не се случи по начина, по който Ви помолих. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Параграф 59 – няма предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя за § 59.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 59 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 59 е приет.
Параграф § 60 – няма предложения, няма и корекции.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на вносителя за § 60.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 60 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приет е § 60.
Предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Създава се нов § 60а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 61.
Госпожо Стоянова:
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме го, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 61.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Параграф 61 е приет.
По § 61 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 62.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме текста на § 61, който става § 62, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 61, който става § 62.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
По § 62 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представител по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС – § 62 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да бъде отхвърлен.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме предложението – § 62 да отпадне.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители по реда на чл. 83.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 62.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 62 е отхвърлен.
По § 63 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 63 – виждате я, да не я зачитам.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, извинявайте. Параграф 63 е досегашният, който говори за моторни превозни средства и за категории М2 и М3? Това ли е?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да.
Понеже § 62 отпадна и нямаме преномерация вече.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, разбрах Ви.
Проверявам дали е свързан с отложения, който е по повод на § 58, за да не стане объркване. Затова се двоумя, но, мисля, че по-скоро не. (Шум и реплики извън микрофоните.)
БОЙКО РАНОВСКИ: Този параграф е свързан с отложения по отношение на регистрацията от определени категории превозни средства на юридически лица. Тук е гратисният срок докога ще могат да ги пререгистрират, зависи какво ще се приеме в отложения параграф, за да се знае какво ще остане като гратисен период.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Значи трябва да отложим § 63, така ли? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Параграф 63 го отлагаме, така ли остава? (Шум и реплики извън микрофоните.)
По § 64 няма предложения.
Госпожо Стоянова, по вносител – § 64?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Господин Председател, подкрепяме текста на вносителя по § 64. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 64 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов § 64а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 65.
Госпожо Стоянова?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Подкрепяме предложението на господин Георги Свиленски заедно с направената редакция, господин Председател.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Изказвания? Не виждам.
Прекратявам дебатите.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители в редакция на Комисията за създаване на нов § 65.
Първо, предложението на господин Свиленски за създаване на § 64а.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приет е § 64а.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 65.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Параграф 65 е приет.
Има предложение на народния представител Красимир Велчев и група народни представители – това го отложихме.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предлагам да го отложим.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е § 65, който става § 66.
Отлагаме го. (Реплики извън микрофоните.)
Кое отлагаме? Предложението по реда на чл. 83 ли?
РЕПЛИКА: Не, всичките до края да се отложат.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Обратно предложение? Няма.
Отлагаме и оставащите текстове – предложението за § 65, който става § 66, и § 66. Нали така? (Шум и реплики: „Да ги отложим за утре“.)
Колеги, отлагаме всичко до края. Тези текстове ги отлагаме, защото са свързани с тези, които отложихме. Да уточним: § 58 – отлагаме, и очакваме становището на МВР за утре до 12,00 ч., и всички други отложени текстове – моля Ви за писмени становища и предложения утре, най-късно до 12,00 ч., а може и по-рано.
Благодаря Ви, приключихме за днес. Хубав ден!
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,30 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов