Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
22/07/2020
На 22 юли 2020 г., сряда, се състоя заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., със сигнатура № 020-00-12, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
2. Годишен доклад на КРС за 2019 г., Анализ на пазара на пощенските услуги, със сигнатура № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 година.
4. Разни.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание на Комисията.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., със сигнатура № 020-00-12, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
2. Годишен доклад на КРС за 2019 г., Анализ на пазара на пощенските услуги, със сигнатура № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 година.
4. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Гости по първа и втора точка са: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, господин Иван Димитров – председател на КРС, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател на КРС, господин Ердинч Хайрула – член на КРС, госпожа Анна Хаджиева – член на КРС, и представители на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Преминаваме към първа точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2019 Г., СЪС СИГНАТУРА № 020-00-12, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
Господин Димитров, Вие ли ще представите докладите? Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа членове на Комисията! Както всяка поредна година и тази докладът, които изготвихме съвместно с моите колеги от Комисията за регулиране на съобщенията, обхваща пълния спектър от дейности и постижения през 2019 година. В резюмето си ще Ви представя анализа от осъществените функции по регулиране и контрол при осъществяване на електронни съобщения по Закона за електронните съобщения на пощенските услуги, по Закона за пощенските услуги.
Първо искам да обърна внимание на пазара на електронни съобщения. През 2019 година за втора поредна година общият обем на пазара на електронни съобщения в България, измерена на база приходи, отчита ръст с 4% спрямо данните от 2018 година, и е с близо 10% за периода 2017 – 2019 година, възлизайки на 2,680 милиарда лева. През 2019 година най-голям дял в обема на пазара продължават да имат приходите от гласови телефонни услуги – 43,8 процента, въпреки намалението на приходите с 2,7 процента за едногодишен период, следвани са от услугите за пренос на данни и достъп до интернет, които се измерват в 37,2 процента, и услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, които заемат 15,8 процента. Също така за поредна година потреблението на пакетни услуги у нас нараства и в резултат се отчита и ръст спрямо предходната година с 11,4 процента в реализирани приходи, което достига до 1,160 милиарда лева. Определящи за развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги са мобилните гласови услуги и услугите за пренос на данни и достъп до интернет. Потреблението на фиксирана гласова телефонна услуга продължава да се характеризира със спад и през 2019 година, докато при мобилната гласова услуга, използването на мобилен и фиксиран достъп до интернет, е налице устойчив ръст.
Характерно за българския пазар на мобилни услуги – гласови и достъп до интернет, и през 2019 година продължава да бъде силната конкуренция между мобилните оператори, а при фиксирания достъп до интернет – наличието на силна инфраструктурна конкуренция и голям брой участници на пазара, които оказват значителна роля върху развитието на тенденциите на този пазарен сегмент. Броят на абонатите на достъп до интернет – фиксиран и мобилен, продължава да нараства с 5,4 процента спрямо предходната година и достига 8,483 милиона абоната. Приходите от предоставените услуги за пренос на данни и достъп до интернет отчитат 12,5 процента ръст спрямо 2018 година и достигат малко по-малко, почти милиард лева. Приходите от предоставяне на платена телевизия на дребно – кабелна, спътникова и iptv, нараства с 6,3 процента спрямо 2018 година, а броят на абонатите остава почти непроменен. Ръстът в броя на абонатите на платена телевизия се отчита единствено при ip телевизията, абонатите на която в България се увеличават с 16% за годишен период.
Общите инвестиции, вложени от предприятията през 2019 г., надвишават планираните през предходната година с 8,1 % и са в размер на 425 милиона лева. Очаквано инвестициите в мобилните мрежи се увеличават за сметка на тези във фиксираните мрежи и представляват 34,1% от общите инвестиции на предприятията.
В позицията радиочестотен спектър най-общо може да се каже, че в ежедневния живот все по-съществено значение имат безжичните комуникации. Наред с появата на нови технологии и приложенията, които изискват поддържане на високи скорости, непрекъснато нараства интересът на потребителите към все по разнообразни цифрови услуги, поставящи все по големи изисквания към мрежите, по които се предоставят. Това обуславя динамиката и бързото развитие на LT технологията и големия темп на нарастване на броя на LT 35 базови станции. По тези данни ГСМ асоциацията през 2019 година 4G е доминираща мобилна технология в целия свят с над 4 милиарда връзки, които представляват 52% от глобалните връзки. Въпреки появата на пето поколение мрежи, 4G ще продължи да се разраства през следващата и следващите години, като се очаква да достигне до 60% от глобалните връзки до 2023 година.
Най-общо в областта на контролната дейност за 2019 година КРС осъществи контрол относно спазването на изискванията на Закона за електронните съобщения и подзаконовите нормативни актове в областта на електронните съобщения на територията на цялата страна, отдели традиционно основно място на защита на интересите на крайните потребители при осъществяване на принципите на законоустановеност, равнопоставеност и прозрачност. В изпълнение на контролните функции на КРС през 2019 година са извършени от порядъка на 3000 и повече – 3200 инспекторски проверки. Въз основа на тези, подобни и други такива сигнали са създадени 134 акта за установяване на административни нарушения и са издадени наказателни постановления.
В общи линии това е резюме на доклада, на Ваше разположение съм за въпроси и отговори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Тези актове предимно за какво са, господин Димитров, какви са нарушенията, които са извършени?
ИВАН ДИМИТРОВ: Това са нарушения, свързани с потребителски сигнали от гледна точка на нарушения на роуминг – прави тенденция като такава дейност, и нарушаване на договорните условия. Комисията за регулиране на съобщенията смята, че е длъжник на потребителите и тази година сме започнали кампания за преразглеждане на типовите договори, които се представят от предприятията, но това е тенденция, която само отбелязваме. Направеният анализ показва, че това е нещо, което следва да се вземе предвид. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
По същата тема за наказателните постановления – 134 акта казахте, и 134 наказателни постановления, така ли?
ИВАН ДИМИТРОВ: Не, не, не…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът ми е от тези наказателни постановления колко са приключили с плащане на съответната глоба?
ИВАН ДИМИТРОВ: В тази посока уцелвате един елемент, който е дискутируем и важен. Мога да кажа това, което колегите направиха като оценка от работата и анализ на въздействието. От тези 134 акта не повече от 60% са с наказателни постановления, защото при преразглеждането и установяването на нарушения… Но обжалването на съответните наказателни постановления и достигането до разплащане, и приключване на процедурата, е твърде дълъг период за съжаление, това в доклада сме го отразили, от порядъка на 12 дори до 18 месеца имаме процедури, които вървят по съдилищата. И в интерес на истината събираемостта на този дълъг процес е от порядъка на 85%, малко над 85%, тоест след като приключи пълната процедура има една добра събираемост, но отчитаме, че процесът е твърде дълъг и смятаме, че там също има какво да правим.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уточняващ въпрос, ако може, господин Председател.
Тоест Вие казвате, че от акта за съставяне на нарушения до наказателното постановление имаме 50%, което е вероятно при Вас, а вече събираемостта е 80%. Защо, каква е причината при 134 акта на констатирани нарушения след това да няма наказателни постановления? Нали същите Вие ги констатирате тия неща, в същото време при уточняването на някои детайли изведнъж наказателните постановления стават на 50%?
ИВАН ДИМИТРОВ: Това според мен е нормално, но според мен. От гледна точка на съставените актове за установяване на административно нарушение някои отпадат в процеса на разглеждането и се отстраняват нередностите, и не се стига до съставяне на наказателно постановление, което от своя страна вече води до процедурата за санкции и глоба.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, а тогава на тези служители, които са написали тези актове, налагате ли наказание за това, че няма наказателно… Тук говорим точно по темата, за която хората са на улицата – темата за работата на регулаторните, на контролните органи за борба с корупцията, и сега тук чуваме 134 акта, от които в процес на разглеждане половината отпадат. А защо са съставени? Значи или има ниска експертиза, която съставя актове на ненарушители, или има нарушители, на които след това в процеса на процедурата актовете им изчезват и само на някои остават? Този въпрос трябва да получи някакъв отговор, не знам дали сега от Вас или по принцип, защото вероятно, казвате, че е било опасно, досега не съм го поставил в предишни години, но явно според мен, не е нормално – някой да си пише актове, ръководството по-нагоре да не издава наказателно постановление, и едните и другите да стоят ненаказани.
ИВАН ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, ама според мен не всеки акт за установяване на административно нарушение следва да завърши с наказателно постановление, тоест тази разлика е от това, че след разглеждането на акта за установяване на административно нарушение… Но ако това е толкова важен въпрос и смятате, че това е предизвикало уличните събития, аз ще Ви предоставя в тридневен срок детайлна информация с точен разпис на съставените актове за установяване, с отпадналите и поради коя причина са отпаднали, това го има и на страницата на Комисията, и на създадените наказателни постановления. Наказателните постановления, това исках да кажа, че смятаме, че там е добре да се осъществи по-добра събираемост, но това е коментар, който е встрани от дейността на Комисията, или е важно, както казахте, и ние да положим усилия.
А иначе от въпросите, които поставихте, наистина мога да Ви предоставя детайлна справка за актовете защо не са преминали в наказателни постановления и какво се е случило, просто в момента не я нося тази справка.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други въпроси?
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Също уточняващ въпрос, господин Председател.
Пак в тази връзка с установяването на нарушенията. След подаване на жалбите, първо, каква част от жалбите се подават по електронен път, това е интересен въпрос, поне за мен, към Комисията, и в какъв срок след подаването реагира тя, респективно гражданите как научават за свършеното от Комисията? Как стига това до тях като краен резултат, защото всички сме били свидетели на това как често в течение на един договор с някои от операторите, които предоставят електронни услуги, условията се променят текущо. Скоро имаше например един такъв случай, който стана известен, той не касае този доклад, но в следващия предполагам, че ще го има, за едни условия, които се промениха и въпреки че имаше абонати, които са сключили договор за троен или четворен пакет с пълния пакет телевизионни програми, които предлага операторът, се наложи да бъде актуализирана таксата и това някак си така си остана.
Изобщо даде се някаква възможност на потребителите да преоформят договорите си, но по-скоро тя беше формално. Та за нас е важно да разберем как крайният потребител усеща тези неща, които Вие правите, и начина, по който Вие санкционирате некоректните доставчици на електронни услуги. Благодаря Ви.
ИВАН ДИМИТРОВ: Няколко въпроса са очевидно. Първо да кажа, че голяма част от сигналите постъпват по електронна поща и в електронен вид, особено при създалата се ситуация от март насам. Това е обичайна практика.
Второ, на всеки сигнал жалбоподателят – поне до този момент нямаме такава сигнали срещу нашата дейност – е копиран в кореспонденцията, която се извършва. Немалко от сигналите се обсъждат и се действа съвместно с Комисията за защита на потребителите, защото касаят краен потребител и това преминава и в тяхната дейност, и немалко сигнали идват и от Комисията за защита на потребителите към Комисията за регулиране на съобщенията. Така че в тази посока има пълна проследимост на сигнала и стремеж към спазване на максимално съкратени срокове за отговаряне на сигналите.
Това, което казах в анализа на договорите на операторите, е нещо, по което и от колегите и от Министерството на транспорта имаме съдействие, и предвиждащите се нормативни промени, е за оптимизиране на едни достатъчно обемисти договори, които създават затруднения.
В тази посока от гледна точка за обработване на сигнали и актове искам да кажа, че от май месец работим и с колегите от Министерството на транспорта, и с големите мобилни предприятия за сключване и приключване на договори. Тоест освен сключване на договори и приключване на договори по електронен път, и това е нещо, което изисква доста специфична подготовка за установяване на конкретния потребител и за недопускане на възможност за други нарушения. Така че в тази посока аз смятам, че се работи активно и че информираме подателите на сигнали. Със сигурност всеки, който е потърпевш от тези така не особено добри услуги, има и недоволство, но усилията, които полагаме, са факт и смятам че се виждат, защото по обработването на сигналите нямаме възражения от нашите клиенти.
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ: Тук в случая може би и за самосезиране трябва да става въпрос в някои от тези ситуации, защото очевидно е, че подобни примери като този засягат повече от един потребител и да се чака жалба някак си…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз искам само допълнение към думите на моя колега – председателя на Комисията, да поясня, че законодателят е дал възможността на крайните потребители, особено по отношение при сключени договори с телевизионни програми, да прекратяват договора в едномесечен срок след промяна на телевизионните програми, които предоставят в пакета на дадения оператор без неустойки. Тази разпоредба е действаща от 2011 г. и мисля, че досега такива жалби в тази насока не са постъпвали, поне за времето, в което и аз съм била в Комисията за регулиране на съобщенията.
Във връзка с дейността на Комисията, която оказва по решаване на жалби на крайни потребители, трябва също да подчертая, че това е допълнителна дейност, която е дадена като правомощия на Комисията, но тя наистина не е по принцип в нейните функции дотолкова, доколкото тези правомощия са в Комисията за защита на крайните потребители, а Комисията за регулиране на съобщенията основно се занимава със спорове между оператори. Но независимо от това голяма част, голямата част, казвам, чрез жалбите, които минават пред Комисията за защита на потребителите, биват отправени по компетентност към КРС и КРС изпълнява и тези функции, независимо, че опцията е „може да разглежда жалби на крайни потребители“. Благодаря Ви.
ИВАН ДИМИТРОВ: Ако може да допълня само нещо, което смятам, че е важно. В процеса на въвеждане в действие е така наречената Помирителна комисия, която да разглежда маловажните или сравнително по-ясни сигнали, които да бъдат разглеждани в максимално кратък срок, и да бъдат компенсирани крайните потребители за нанесени проблеми или създадени проблемни ситуации. И се надявам това нещо в рамките на месец септември да стартира. Просто е необходима координация между всички заинтересовани страни. Благодаря. Извинявам се.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не виждам други изказвания.
Закривам дебатите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване годишен доклад на КРС за 2019 г., № 020-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2020 г.
За – 11, против няма, въздържали се – 8. Приема се.
АННА ТАНЕВА (изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми членове на КРС и госпожо заместник-министър! За първа година КРС одобри методика за провеждане на пазарно проучване, което ние традиционно провеждаме – телевизионните и платформените оператори, с повече от 15 хил. респондента, за изследване на телевизионния и интернет пазар. Исках да благодаря на Комисията за това, че съдейства в тази процедура и изпълнихме законов текст, който е нововъведен успешно. Проучването вече е достъпно и чрез линк на сайта на КРС, може да бъде разгледано и от народните представители, и показва една много добра картина за пазара на интернет и телевизия, донякъде пакетните и мобилни услуги, и също дава възможност за една добра отправна точка за проследяване на коректността на данните, които се предоставят от платформените кабелни и сателитни оператори декларативно на КРС относно броя абонати и пазарен дял. Това е, което исках да кажа и да Ви благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Преминаваме към втора точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КРС ЗА 2019 Г., АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ, № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Кратък преглед на доклада „Анализ на пазара на пощенски услуги“.
Пазарът на пощенските услуги е динамичен и растящ, обемът на пазара е измерен чрез показателя приходи от предоставяне на пощенски услуги, нараства ежегодно. През 2019 г. общият размер на приходите по пощенски услуги възлиза на 564 млн. лв., което представлява ръст от 21% спрямо 2018 г. През 2019 г. общите приходи, реализирани от услугите в сегмента на универсална пощенска услуга, бележат намаление със 17% спрямо 2018 г. и са в размер на 87 милиона лева, докато увеличението на приходите в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги е значително и е в размер на 32 процента и достигат до 477 милиона лева. Структурата на пощенския пазар се формира основно от приходите от куриерски услуги, чийто относителен дял достига близо 79,2% от общите реализирани приходи, следвани от приходите от колективните пратки за страната и чужбина.
Предоставянето на универсална пощенска услуга е от общ икономически интерес, която се предоставя от „Български пощи“ ЕАД въз основа на наложеното със Закона за пощенските услуги задължение, заради което е предвидено „Български пощи“ да получават компенсации от държавния бюджет, когато води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора.
В изпълнение на правомощията си по чл. 29а и 29б от Закона за пощенските услуги, Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно определя размер на нетните разходи от извършване на универсална пощенска услуга с оглед включването им като компенсация за „Български пощи“ в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата финансова година.
За изминалата 2019 г. размерът на нетните разходи от извършване на универсална пощенска услуга през финансовата 2018 г. е 24 млн. и 780 хил. лева, определен въз основа на оценка на независим одитор. Нарастването спрямо определения размер на нетните разходи за 2017 г. е с 5,5 процента, което според „Български пощи“ се дължи на увеличаване на разходите за персонал, поддръжката на остарелия сграден фонд и автомобилния парк на дружеството. За разлика от предходните две години през 2019 г. спрямо 2018 г. пазарният дял на „Български пощи“ от сегмента „Универсална пощенска услуга“ нараства със 7,9 процентни пункта и достига до 48,5 процента, с което се изравнява с дела на основния си конкурент в сегмента. В общия пазар обаче пазарната позиция на „Български пощи“ продължава да отслабва и през 2019 г. намалява с 2 процентни пункта, достигайки 10 на сто.
Пощенската мрежа на „Български пощи“ продължава да бъде най-голямата и да обхваща територията на цялата страна, като по данни на оператора към 31 декември 2015 г. броят на пощенските станции в дружеството е 2978, от които 638 градски и 2340 в селата.
В заключение от направения анализ в доклада се очертават следните основни тенденции и перспективи в развитието на пощенския пазар в едногодишен период: намаляване на пазарния дял на историческия пощенски оператор „Български пощи“, нарастване на броя на участниците на пощенския пазар в сегмента „Куриерски услуги“ и при предоставяне на услугата „Пощенски парични преводи“; ръст на броя на приходите от пратки, генерирани на електронна търговия, основано на сегмента „Бизнес потребител към индивидуален клиент“. Развитието на инфраструктурата на пощенските оператори и на предлаганите от тях услуги е с цел подобряване на доставката на пощенски пратки, като например предлагането на икономически най-изгодни логистични решения за клиента, засилване ролята на пощенските оператори в условията на извънредната ситуация при осигуряване на жизненоважни условия на потребителите, увеличаване на инвестициите в създаването на софтуерни интерфейси за свързване на пощенските оператори с електронни търговци, намаляване на обемите и приходите в сегмента на универсални пощенски услуги и ръст в броя на приходите от услуга на пощенски парични преводи.
Това е кратко представяне на доклада.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. Предполагам, че по-активни ще бъдат в зала.
Подлагам на гласуване втора точка от дневния ред „Годишен доклад на КРС за 2019 г. – Анализ на пазара на пощенските услуги“, № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
За – 12, против няма, въздържали се – 7. Приема се.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Господин Панталей Дамянов – началник на сектор „Пътна полиция“, и госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт, дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, внесеният от госпожа Стоянова и група народни представители Законопроект има няколко насоки.
Първата е: даваме право на общинските съвети да освобождават от такса смет лица, за които е доказано, че не са работили по време на корона кризата. Защо го правим това – защото по принцип в Закона за местните данъци и такси е записано, че до 30-и ноември предходната година се подават заявления за имотите, които няма да се ползват. Тъй като обаче короната кризата започна от средата на март месец, никой не е знаел към средата на 30 ноември предишната година какво ще се случи тази година, поради тази причина даваме право на общинските съвети да освобождават от такса смет единствено и само лицата, които са подали заявления, фактически даваме им право след 30 ноември да подават тези заявления, а не както е по закон до 30 ноември да се подават. Като пак казвам, че по този начин се освобождават само от такса смет, а за почистване средствата, които трябва да се плащат, те си остават.
Второто направление на промяната на Законопроекта е за линейките. Даваме право на министъра на здравеопазването да определя болничните заведения, които ще могат да ползват специален режим на движение, превозните им средства, които ще могат да ползват специален режим на движение.
Третата част на законопроекта е: тъй като много данни имаме от областните и общински администрации за това, че се осъществяват сделки с коли, които предварително са отрегистрирани, по този начин не се следи за плащането на данъците и тези данъци остават да висят, ако мога така да се изразя. Поради тази причина въвеждаме изискването когато отиде човек да отрегистрира автомобила, след това, ако прецени да го регистрира, да носи бележка за платени местни данъци и такси. Най-общо това са промените в законопроекта, с които предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Иванов. Бяхте много изчерпателен, нямам въпроси към Вас.
Госпожо Стойкова, ще допълните ли?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Искам само да кажа, че МВР е изразило официално становище по така направеното предложение във връзка с изменението на Закона за движението по пътищата. Принципно имате подкрепата на Министерството, имаме бележки, които са чисто по същество по редакциите на текстовете. По отношение на специалния режим на ползване е добре да се обмисли прецизиране на разпоредбата и евентуално при Ваша преценка да се поиска становище на Министерството на здравеопазването, тъй като е предвиден акт на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Бюджетната комисия е водеща, ние не можем да…
БИЛЯНА СТОЙКОВА: По отношение на предложението във връзка със зачестилите така представени от господин Иванов случаи за заобикаляне на закона и неплащане на данъци, сме предложили алтернативни предложения, които също е хубаво да бъдат обмислени с оглед недопускане на двойствен режим при прекратяване на регистрация, но, както казах, като цяло подкрепяме и двете направени предложения по отношение на Закона за движението по пътищата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Аз само имам един въпрос точно за тези случаи, които са за отрегистрираните и специалния режим, защото гледам в текста, че законовите промени се предвижда да влязат три месеца след публикуването им в „Държавен вестник“, а другата част от промените още с публикуването им, въпросът е следният: дали има някаква техническа невъзможност или просто да обясним защо се налага това, защото с данъците мисля, че колкото по-бързо влезе този вариант да се ограничи избягването на плащане на данъци, е по-добре и за фиска.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за въпроса, господин Кирилов.
Това нещо изисква и промяна в системите. Затова се налага все пак за 28 областни дирекции, дори мисля, че са малко повече, защото София-град и София област са две, ще се наложи и промяна на софтуер, на неща, които изискват време. Затова сме го предвидили този срок. Иначе съм съгласен с Вас. Благодаря за това, че ще подкрепите Законопроекта. Съгласен съм с Вас, че е хубаво да се събират повече данъци, но, пак казвам, изисква се понякога малко време за урегулирането на тези неща. Благодаря.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: За тримесечния срок и за отлагателен има два подзаконови акта, които трябва да се приведат в съответствие със законовата промяна. Това е наредба І-45 във връзка с регистрацията на автомобилите и една отделна наредба по чл. 91, която урежда специалния режим на движение на автомобилите.
В момента, в който стартира процедурата по приемане на закона, се сформират съответните работни групи.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, още не сме казали, че ще подкрепим Закона, зависи от защитата, която Вие ще му направите. Само искам да Ви напомня, че ние от нашата парламентарна група предложението за освобождаване от такса смет и данък сгради във връзка с извънредното положение го направихме по време на Закона за извънредно положение и Вие не го приехте. Тоест какво Ви е накарало сега да го предложите, не ми е ясно, но тогава, когато имаха нужда българските граждани, и българския бизнес, и фирмите, Вие тогава го отхвърлихте, така че ние сега ще Ви подкрепим в тази част, тъй като е наше предложение. Въпросът е защо тогава не го подкрепихте? Не виждам как ще разделите извозването от почистването, това е една такса, Вие много добре знаете. Но така или иначе подкрепяме тази част.
Относно плащането на данъци при прехвърляне, въпросът ми е чисто технически: на чие име ще трябва да бъде платен данъкът или бележката, тъй като аз като нов приобретател трябва да я регистрирам в общината, за да платя данъка, трябва да имам вече регистрация. В смисъл без талон в общината няма да ми регистрират нищо вероятно. Тоест аз ще трябва да търся стария собственик, който да отиде да си плати данъка…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: То идеята е да не може да продаде, ако не е платил данъка.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тук не говорим при дерегистриране, а в закона е писано при регистриране, тоест ако искаме да не може да продаде, трябва да е при дерегистриране да не може да дерегистрира, преди да си е платил данъка. Чисто технически да го изчистим, защото това ще породи после проблемите вероятно пред гишетата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ПАНТАЛЕЙ ДАМЯНОВ: Ние затова сме дали и някакво прецизиране на текста, защото и ние мислим, че така е малко неразбираемо и сме предложили за регистрираните превозни средства, които един път са били регистрирани в Република България, при прехвърлянето им, дори да е прекратена регистрацията, тогава да се търси нотариална такса, тоест…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ааа, не…
ПАНТАЛЕЙ ДАМЯНОВ: Да минават през нотариус и там…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, за това, което казахте, но искам да отговоря и на господин Свиленски.
Да, законопроектът може да се нуждае от прецизиране, но идеята е при отрегистриране на автомобила да се заплатят всички тези данъци и такси и тази служебна бележка да бъде в човека, който ще отиде да го регистрира. Това ни е идеята. Ако, пак казвам, господин Свиленски, благодаря, че ще подкрепите законопроекта по първата му част. Надявам се, че по втората част ще го подкрепите след това, което казах току-що, но сме склонни да приемем предложения между първо и второ четене, които да прецизират законопроекта.
А на колегата, който току-що спомена за нотариалната такса и така нататък, мисля, че този въпрос сме го дискутирали неведнъж. Няма нужда да караме хората да минават през нотариуси задължително при всички условия и по този начин… Няма значение защо го предлагате, но мисля, че това не е темата на днешния законопроект. Благодаря.
И нееднократно е отхвърляно от Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз искам само да видя дали правилно съм разбрал това, което вносителите внасят.
По закон данък за придобиване на имуществото се плаща било то земя или сграда, апартамент или къща, и върху автомобили. Когато става дума обаче за регистрирани автомобили, те задължително минават през нотариуси. Нотариусът, както и при недвижимата собственост, събира и местните данъци и такси съответно, освен нотариалната такса. Когато те си отрегистрират автомобила, няма нужда да минават през нотариус, съответно си спестяват данъка върху придобиване на автомобил, какъвто така или иначе трябва да платят, отиват в КАТ след това, новият собственик регистрира автомобила и по този начин, доколкото разбирам, общината няма как да събере данъка, макар че ако от КАТ, най-общо казано, се връща информация към общината (реплики), общината пак трябва да си предяви претенциите. Това е идеята, така ли?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Най-общо казано, това е идеята – да гарантираме вземането на общината, това ни е идеята, събирането на местните данъци и такси, защото наистина това нещо се случва само при големи МПС-та, които са много скъпи, или много скъпи МПС-та. Тогава се правят тези нередности, ако мога така да кажа. Иначе по принцип няма нищо лошо, когато човек декларира, че няма да ползва автомобила, да не му плаща не само данъка, гражданска отговорност и пътен преглед, и така нататък, да го съхранява в двор или където прецени и когато прецени, да го регистрира отново или да го продаде и някой друг да го регистрира на по-късен етап. Но няма нужда според мен да минават през нотариуси тези сделки, защото това вече е това уредено с ал. 1 в чл. 144, ако не ме лъже паметта. Това нещо е записано. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, а имате ли статистика колко такива автомобили са регистрирани последната…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не, нямаме. За съжаление нямаме.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Е хайде за второ четене поне това да имаме, тъй като това е важен елемент, първо, и, второ, на каква база ще изчисли този данък как се изчислява данъкът…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Сега не мога да Ви кажа.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: На каква цена, примерно…
Когато го правиш при нотариуса, вземаш застрахователна оценка, там ти я проверява. Когато отидем аз и Вие пред гишето на КАТ единият да дерегистрира, другият да регистрира, кой определя цената? Това са неща, които ще породят…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, това мисля, че не е предмет на Законопроекта, който сме внесли.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Бих казала да обърнете внимание на едно наше алтернативно предложение, алтернативно на това, което колегата каза. Изчитам ал. 5 така, както сме я предложили: „Приобретателят на МПС, което е било регистрирано в Република България и чиято регистрация е прекратена, е длъжен при регистрацията на придобитото превозно средство да представи на службата за регистрация издаден или заверен от общината документ за платен данък при случаите, когато такъв се дължи съгласно Закона за местните данъци и такси“. Тоест, разпоредбата има изцяло дисциплиниращ ефект точно в такива случаи, в които са констатирани покупко-продажби в рамките на много кратък период, тоест, собственикът на луксозен автомобил дерегистрира, продава и буквално на другия ден се случва регистрацията и се избягва този момент при плащането точно на този данък. Това е.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз пак питам, какъв е документът?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Документът е документ за платени местни данъци и такси за МПС, как така какъв е документът?! И Вие, и всеки един български гражданин го плаща. (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е за придобиване. Не годишният данък.
Как го издава, на базата на какво общината издава тази бележка, това питам?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще започна с първия член, който предлагат колегите от ГЕРБ, който касае освобождаването от общинския съвет за заплащане на таксата битови отпадъци. Тук са предложили текст, в който се предлага от тази такса да бъдат освободени всички лица, които са преустановили стопанската си дейност.
Всъщност не става ясно дали това са лица, които са преустановили стопанската си дейност в резултат на административен акт, в случая заповед на министър или на нещо, или са преустановили по друга причина. Дали става въпрос за административно-принудително затваряне на дейността им, така бяха затворени театри, заведения за обществено хранене и други нощни заведения и т. н., или по принцип заведения, стопански обекти, които са преценили, че няма да осъществяват стопанска дейност по други причини. Каква е връзката между двете?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Когато е прекратена дейността и са внесли искане за прекратяване на дейността, тогава когато има внесено такова искане от собственика, тогава се счита, че ще му се приспадне таксата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Как ще установите, господин Иванов, дали действително е прекратил стопанската си дейност, когато той няма административна санкция да направи това преустановяване?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако е на база на административен акт, затворено дадено заведение или просто собственикът е решил да го затвори, и внесе искане, и се докаже, че е преустановено, тогава му се плаща, иначе няма друг случай.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Има и ще Ви кажа. Например тук пак стопанска дейност е много ограничаващо, но бяха затворени практически по време на извънредното положение, знаете, и офисите, които се ползват от политическите партии за тяхната политическа дейност, да не могат да се събират там събрания и да се събират масово хора. Предполагам сте го чули. Но тези офиси, които в повечето случаи са общински, между другото, също дължат такса битови отпадъци.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Сигурен ли сте, аз мисля, че не дължат! От една година са безплатни офисите…
РЕПЛИКИ: Частни!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Не, няма нищо частно, общински имоти! Общински имот, отдаден под наем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Общинските имоти мисля, че не дължат данъци и такси никакви! Освободени са.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, освободени са само от наем. Данъци, такса смет, ток, вода, се плащат…
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: …казвам Ви нещо, което е факт. Общински имот, отдаден под наем, в София, на политическа партия за осъществяване на политическа дейност, освободен по закон, както решихме миналата година, заедно с Вас, подкрепихме освобождаването им от наем, продължава да дължи такса битови отпадъци, за клубовете, които… И това, сега, естествено, че не е стопанска дейност по смисъла на закона, но определено те също би трябвало да бъдат освободени от такса битови отпадъци за този период.
Господин Иванов, ще Ви покажа, ако искате, нагледен пример.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Данчев, не мога да отговоря, за съжаление, на този въпрос, но сме склонни да го обсъдим с Вас и ако прецените, може да внесете предложения между първо и второ четене на внесения от нас законопроект. Благодаря.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще го обсъдим, просто стопанска дейност е ограничаващо и не се отнася до тях в този случай.
Вторият ми въпрос е свързан с това, което се предложи тук и от МВР за промяната на ал. 5 в § 4, в промените, които са предложени в Закона за движение по пътищата и представянето на заверен от общината документ за платен данък. Преди малко тук господин Росен Иванов зададе въпрос или по-скоро твърдеше, че има връзка между системата на Пътна полиция и НАП, респективно общините, но в становището, което сте изпратили, поне от това, което накрая е написано, аз разбирам, че такава връзка няма, тоест че се налага допълнително да се даде достъп до системата за местни данъци и такси на колегите от Пътна полиция, за да могат да проверяват дали този данък е платен.
Смятам, че предложението, което сте направили за редакция на текста на вносителите, също не е коректно, защото най-малкото ще нарушим с този текст Закона за електронното управление, където е казано ясно, че цялата информация, която вече е събрана по един или друг повод от съответния орган, би следвало да се използва и предоставя на всички останали държавни органи, без да се изисква това нещо да се предоставя повторно на хартиен носител от съответния данъчен субект в случая, да.
Така че моля да отговорите на въпроса защо се изисква от гражданите да предоставят този документ отново на хартия? Вносителя питам.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Защото ние го подкрепяме и даваме редакция.
Подкрепяме вносителите като министерство и даваме редакция, която да бъде прецизирана, и за която преди това обясних, че се налага и промяна в подзаконовата уредба, за да видим механизма – как точно ще се случи това на практика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Редакцията е крайно некоректна! Вие предлагате на грешно предложение още по-грешна редакция! Най-лесно е да кажем на хората да си донесат документа на хартия, но има друг начин, по който това би следвало да се случи и Вие сте го написали по-нататък как се случва.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това вече е за второ четене, детайлите.
Заповядайте, господин Живков.
РОСЕН ЖИВКОВ: Искам само да споделя за разяснение на господин Данчев, че този този данък за придобита собственост не кореспондира с общината, а данък за придобита собственост се плаща в НАП!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е в НАП.
РОСЕН ЖИВКОВ: Аз мисля, че е в НАП.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е в НАП!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да оставим за второ четене детайлите, ако нямате против.
Други изказвания по същество по законопроекта за първо четене? Не виждам. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване трета точка: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова, Станислав Иванов и група народни представители, на 10 юли 2020 г.
За – 19, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към точка РАЗНИ.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря за подкрепата на Законопроекта.
Искам да се обърна към колегите от МВР. Ако не бяхте предложили ал. 6, по принцип сме съгласни донякъде с предложената от Вас нова редакция на ал. 5, но ал 6 според мен въобще не трябваше да я предлагате днес.
Иначе и на Вас Ви благодарим за становището, което дадохте, и за подкрепата на Законопроекта. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, колеги.
Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред.
(Закрито в 13,31 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
ДНЕВЕН РЕД
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., със сигнатура № 020-00-12, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
2. Годишен доклад на КРС за 2019 г., Анализ на пазара на пощенските услуги, със сигнатура № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 година.
4. Разни.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем днешното заседание на Комисията.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., със сигнатура № 020-00-12, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
2. Годишен доклад на КРС за 2019 г., Анализ на пазара на пощенските услуги, със сигнатура № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 година.
4. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Гости по първа и втора точка са: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, господин Иван Димитров – председател на КРС, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател на КРС, господин Ердинч Хайрула – член на КРС, госпожа Анна Хаджиева – член на КРС, и представители на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Преминаваме към първа точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2019 Г., СЪС СИГНАТУРА № 020-00-12, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
Господин Димитров, Вие ли ще представите докладите? Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа членове на Комисията! Както всяка поредна година и тази докладът, които изготвихме съвместно с моите колеги от Комисията за регулиране на съобщенията, обхваща пълния спектър от дейности и постижения през 2019 година. В резюмето си ще Ви представя анализа от осъществените функции по регулиране и контрол при осъществяване на електронни съобщения по Закона за електронните съобщения на пощенските услуги, по Закона за пощенските услуги.
Първо искам да обърна внимание на пазара на електронни съобщения. През 2019 година за втора поредна година общият обем на пазара на електронни съобщения в България, измерена на база приходи, отчита ръст с 4% спрямо данните от 2018 година, и е с близо 10% за периода 2017 – 2019 година, възлизайки на 2,680 милиарда лева. През 2019 година най-голям дял в обема на пазара продължават да имат приходите от гласови телефонни услуги – 43,8 процента, въпреки намалението на приходите с 2,7 процента за едногодишен период, следвани са от услугите за пренос на данни и достъп до интернет, които се измерват в 37,2 процента, и услугите за пренос и разпространение на радио и телевизионни програми, които заемат 15,8 процента. Също така за поредна година потреблението на пакетни услуги у нас нараства и в резултат се отчита и ръст спрямо предходната година с 11,4 процента в реализирани приходи, което достига до 1,160 милиарда лева. Определящи за развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги са мобилните гласови услуги и услугите за пренос на данни и достъп до интернет. Потреблението на фиксирана гласова телефонна услуга продължава да се характеризира със спад и през 2019 година, докато при мобилната гласова услуга, използването на мобилен и фиксиран достъп до интернет, е налице устойчив ръст.
Характерно за българския пазар на мобилни услуги – гласови и достъп до интернет, и през 2019 година продължава да бъде силната конкуренция между мобилните оператори, а при фиксирания достъп до интернет – наличието на силна инфраструктурна конкуренция и голям брой участници на пазара, които оказват значителна роля върху развитието на тенденциите на този пазарен сегмент. Броят на абонатите на достъп до интернет – фиксиран и мобилен, продължава да нараства с 5,4 процента спрямо предходната година и достига 8,483 милиона абоната. Приходите от предоставените услуги за пренос на данни и достъп до интернет отчитат 12,5 процента ръст спрямо 2018 година и достигат малко по-малко, почти милиард лева. Приходите от предоставяне на платена телевизия на дребно – кабелна, спътникова и iptv, нараства с 6,3 процента спрямо 2018 година, а броят на абонатите остава почти непроменен. Ръстът в броя на абонатите на платена телевизия се отчита единствено при ip телевизията, абонатите на която в България се увеличават с 16% за годишен период.
Общите инвестиции, вложени от предприятията през 2019 г., надвишават планираните през предходната година с 8,1 % и са в размер на 425 милиона лева. Очаквано инвестициите в мобилните мрежи се увеличават за сметка на тези във фиксираните мрежи и представляват 34,1% от общите инвестиции на предприятията.
В позицията радиочестотен спектър най-общо може да се каже, че в ежедневния живот все по-съществено значение имат безжичните комуникации. Наред с появата на нови технологии и приложенията, които изискват поддържане на високи скорости, непрекъснато нараства интересът на потребителите към все по разнообразни цифрови услуги, поставящи все по големи изисквания към мрежите, по които се предоставят. Това обуславя динамиката и бързото развитие на LT технологията и големия темп на нарастване на броя на LT 35 базови станции. По тези данни ГСМ асоциацията през 2019 година 4G е доминираща мобилна технология в целия свят с над 4 милиарда връзки, които представляват 52% от глобалните връзки. Въпреки появата на пето поколение мрежи, 4G ще продължи да се разраства през следващата и следващите години, като се очаква да достигне до 60% от глобалните връзки до 2023 година.
Най-общо в областта на контролната дейност за 2019 година КРС осъществи контрол относно спазването на изискванията на Закона за електронните съобщения и подзаконовите нормативни актове в областта на електронните съобщения на територията на цялата страна, отдели традиционно основно място на защита на интересите на крайните потребители при осъществяване на принципите на законоустановеност, равнопоставеност и прозрачност. В изпълнение на контролните функции на КРС през 2019 година са извършени от порядъка на 3000 и повече – 3200 инспекторски проверки. Въз основа на тези, подобни и други такива сигнали са създадени 134 акта за установяване на административни нарушения и са издадени наказателни постановления.
В общи линии това е резюме на доклада, на Ваше разположение съм за въпроси и отговори.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Тези актове предимно за какво са, господин Димитров, какви са нарушенията, които са извършени?
ИВАН ДИМИТРОВ: Това са нарушения, свързани с потребителски сигнали от гледна точка на нарушения на роуминг – прави тенденция като такава дейност, и нарушаване на договорните условия. Комисията за регулиране на съобщенията смята, че е длъжник на потребителите и тази година сме започнали кампания за преразглеждане на типовите договори, които се представят от предприятията, но това е тенденция, която само отбелязваме. Направеният анализ показва, че това е нещо, което следва да се вземе предвид. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
По същата тема за наказателните постановления – 134 акта казахте, и 134 наказателни постановления, така ли?
ИВАН ДИМИТРОВ: Не, не, не…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Въпросът ми е от тези наказателни постановления колко са приключили с плащане на съответната глоба?
ИВАН ДИМИТРОВ: В тази посока уцелвате един елемент, който е дискутируем и важен. Мога да кажа това, което колегите направиха като оценка от работата и анализ на въздействието. От тези 134 акта не повече от 60% са с наказателни постановления, защото при преразглеждането и установяването на нарушения… Но обжалването на съответните наказателни постановления и достигането до разплащане, и приключване на процедурата, е твърде дълъг период за съжаление, това в доклада сме го отразили, от порядъка на 12 дори до 18 месеца имаме процедури, които вървят по съдилищата. И в интерес на истината събираемостта на този дълъг процес е от порядъка на 85%, малко над 85%, тоест след като приключи пълната процедура има една добра събираемост, но отчитаме, че процесът е твърде дълъг и смятаме, че там също има какво да правим.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уточняващ въпрос, ако може, господин Председател.
Тоест Вие казвате, че от акта за съставяне на нарушения до наказателното постановление имаме 50%, което е вероятно при Вас, а вече събираемостта е 80%. Защо, каква е причината при 134 акта на констатирани нарушения след това да няма наказателни постановления? Нали същите Вие ги констатирате тия неща, в същото време при уточняването на някои детайли изведнъж наказателните постановления стават на 50%?
ИВАН ДИМИТРОВ: Това според мен е нормално, но според мен. От гледна точка на съставените актове за установяване на административно нарушение някои отпадат в процеса на разглеждането и се отстраняват нередностите, и не се стига до съставяне на наказателно постановление, което от своя страна вече води до процедурата за санкции и глоба.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре, а тогава на тези служители, които са написали тези актове, налагате ли наказание за това, че няма наказателно… Тук говорим точно по темата, за която хората са на улицата – темата за работата на регулаторните, на контролните органи за борба с корупцията, и сега тук чуваме 134 акта, от които в процес на разглеждане половината отпадат. А защо са съставени? Значи или има ниска експертиза, която съставя актове на ненарушители, или има нарушители, на които след това в процеса на процедурата актовете им изчезват и само на някои остават? Този въпрос трябва да получи някакъв отговор, не знам дали сега от Вас или по принцип, защото вероятно, казвате, че е било опасно, досега не съм го поставил в предишни години, но явно според мен, не е нормално – някой да си пише актове, ръководството по-нагоре да не издава наказателно постановление, и едните и другите да стоят ненаказани.
ИВАН ДИМИТРОВ: Аз се извинявам, ама според мен не всеки акт за установяване на административно нарушение следва да завърши с наказателно постановление, тоест тази разлика е от това, че след разглеждането на акта за установяване на административно нарушение… Но ако това е толкова важен въпрос и смятате, че това е предизвикало уличните събития, аз ще Ви предоставя в тридневен срок детайлна информация с точен разпис на съставените актове за установяване, с отпадналите и поради коя причина са отпаднали, това го има и на страницата на Комисията, и на създадените наказателни постановления. Наказателните постановления, това исках да кажа, че смятаме, че там е добре да се осъществи по-добра събираемост, но това е коментар, който е встрани от дейността на Комисията, или е важно, както казахте, и ние да положим усилия.
А иначе от въпросите, които поставихте, наистина мога да Ви предоставя детайлна справка за актовете защо не са преминали в наказателни постановления и какво се е случило, просто в момента не я нося тази справка.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други въпроси?
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Също уточняващ въпрос, господин Председател.
Пак в тази връзка с установяването на нарушенията. След подаване на жалбите, първо, каква част от жалбите се подават по електронен път, това е интересен въпрос, поне за мен, към Комисията, и в какъв срок след подаването реагира тя, респективно гражданите как научават за свършеното от Комисията? Как стига това до тях като краен резултат, защото всички сме били свидетели на това как често в течение на един договор с някои от операторите, които предоставят електронни услуги, условията се променят текущо. Скоро имаше например един такъв случай, който стана известен, той не касае този доклад, но в следващия предполагам, че ще го има, за едни условия, които се промениха и въпреки че имаше абонати, които са сключили договор за троен или четворен пакет с пълния пакет телевизионни програми, които предлага операторът, се наложи да бъде актуализирана таксата и това някак си така си остана.
Изобщо даде се някаква възможност на потребителите да преоформят договорите си, но по-скоро тя беше формално. Та за нас е важно да разберем как крайният потребител усеща тези неща, които Вие правите, и начина, по който Вие санкционирате некоректните доставчици на електронни услуги. Благодаря Ви.
ИВАН ДИМИТРОВ: Няколко въпроса са очевидно. Първо да кажа, че голяма част от сигналите постъпват по електронна поща и в електронен вид, особено при създалата се ситуация от март насам. Това е обичайна практика.
Второ, на всеки сигнал жалбоподателят – поне до този момент нямаме такава сигнали срещу нашата дейност – е копиран в кореспонденцията, която се извършва. Немалко от сигналите се обсъждат и се действа съвместно с Комисията за защита на потребителите, защото касаят краен потребител и това преминава и в тяхната дейност, и немалко сигнали идват и от Комисията за защита на потребителите към Комисията за регулиране на съобщенията. Така че в тази посока има пълна проследимост на сигнала и стремеж към спазване на максимално съкратени срокове за отговаряне на сигналите.
Това, което казах в анализа на договорите на операторите, е нещо, по което и от колегите и от Министерството на транспорта имаме съдействие, и предвиждащите се нормативни промени, е за оптимизиране на едни достатъчно обемисти договори, които създават затруднения.
В тази посока от гледна точка за обработване на сигнали и актове искам да кажа, че от май месец работим и с колегите от Министерството на транспорта, и с големите мобилни предприятия за сключване и приключване на договори. Тоест освен сключване на договори и приключване на договори по електронен път, и това е нещо, което изисква доста специфична подготовка за установяване на конкретния потребител и за недопускане на възможност за други нарушения. Така че в тази посока аз смятам, че се работи активно и че информираме подателите на сигнали. Със сигурност всеки, който е потърпевш от тези така не особено добри услуги, има и недоволство, но усилията, които полагаме, са факт и смятам че се виждат, защото по обработването на сигналите нямаме възражения от нашите клиенти.
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ: Тук в случая може би и за самосезиране трябва да става въпрос в някои от тези ситуации, защото очевидно е, че подобни примери като този засягат повече от един потребител и да се чака жалба някак си…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз искам само допълнение към думите на моя колега – председателя на Комисията, да поясня, че законодателят е дал възможността на крайните потребители, особено по отношение при сключени договори с телевизионни програми, да прекратяват договора в едномесечен срок след промяна на телевизионните програми, които предоставят в пакета на дадения оператор без неустойки. Тази разпоредба е действаща от 2011 г. и мисля, че досега такива жалби в тази насока не са постъпвали, поне за времето, в което и аз съм била в Комисията за регулиране на съобщенията.
Във връзка с дейността на Комисията, която оказва по решаване на жалби на крайни потребители, трябва също да подчертая, че това е допълнителна дейност, която е дадена като правомощия на Комисията, но тя наистина не е по принцип в нейните функции дотолкова, доколкото тези правомощия са в Комисията за защита на крайните потребители, а Комисията за регулиране на съобщенията основно се занимава със спорове между оператори. Но независимо от това голяма част, голямата част, казвам, чрез жалбите, които минават пред Комисията за защита на потребителите, биват отправени по компетентност към КРС и КРС изпълнява и тези функции, независимо, че опцията е „може да разглежда жалби на крайни потребители“. Благодаря Ви.
ИВАН ДИМИТРОВ: Ако може да допълня само нещо, което смятам, че е важно. В процеса на въвеждане в действие е така наречената Помирителна комисия, която да разглежда маловажните или сравнително по-ясни сигнали, които да бъдат разглеждани в максимално кратък срок, и да бъдат компенсирани крайните потребители за нанесени проблеми или създадени проблемни ситуации. И се надявам това нещо в рамките на месец септември да стартира. Просто е необходима координация между всички заинтересовани страни. Благодаря. Извинявам се.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Не виждам други изказвания.
Закривам дебатите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване годишен доклад на КРС за 2019 г., № 020-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2020 г.
За – 11, против няма, въздържали се – 8. Приема се.
АННА ТАНЕВА (изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми членове на КРС и госпожо заместник-министър! За първа година КРС одобри методика за провеждане на пазарно проучване, което ние традиционно провеждаме – телевизионните и платформените оператори, с повече от 15 хил. респондента, за изследване на телевизионния и интернет пазар. Исках да благодаря на Комисията за това, че съдейства в тази процедура и изпълнихме законов текст, който е нововъведен успешно. Проучването вече е достъпно и чрез линк на сайта на КРС, може да бъде разгледано и от народните представители, и показва една много добра картина за пазара на интернет и телевизия, донякъде пакетните и мобилни услуги, и също дава възможност за една добра отправна точка за проследяване на коректността на данните, които се предоставят от платформените кабелни и сателитни оператори декларативно на КРС относно броя абонати и пазарен дял. Това е, което исках да кажа и да Ви благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Преминаваме към втора точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КРС ЗА 2019 Г., АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ, № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Кратък преглед на доклада „Анализ на пазара на пощенски услуги“.
Пазарът на пощенските услуги е динамичен и растящ, обемът на пазара е измерен чрез показателя приходи от предоставяне на пощенски услуги, нараства ежегодно. През 2019 г. общият размер на приходите по пощенски услуги възлиза на 564 млн. лв., което представлява ръст от 21% спрямо 2018 г. През 2019 г. общите приходи, реализирани от услугите в сегмента на универсална пощенска услуга, бележат намаление със 17% спрямо 2018 г. и са в размер на 87 милиона лева, докато увеличението на приходите в сегмента на неуниверсалните пощенски услуги е значително и е в размер на 32 процента и достигат до 477 милиона лева. Структурата на пощенския пазар се формира основно от приходите от куриерски услуги, чийто относителен дял достига близо 79,2% от общите реализирани приходи, следвани от приходите от колективните пратки за страната и чужбина.
Предоставянето на универсална пощенска услуга е от общ икономически интерес, която се предоставя от „Български пощи“ ЕАД въз основа на наложеното със Закона за пощенските услуги задължение, заради което е предвидено „Български пощи“ да получават компенсации от държавния бюджет, когато води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора.
В изпълнение на правомощията си по чл. 29а и 29б от Закона за пощенските услуги, Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно определя размер на нетните разходи от извършване на универсална пощенска услуга с оглед включването им като компенсация за „Български пощи“ в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за следващата финансова година.
За изминалата 2019 г. размерът на нетните разходи от извършване на универсална пощенска услуга през финансовата 2018 г. е 24 млн. и 780 хил. лева, определен въз основа на оценка на независим одитор. Нарастването спрямо определения размер на нетните разходи за 2017 г. е с 5,5 процента, което според „Български пощи“ се дължи на увеличаване на разходите за персонал, поддръжката на остарелия сграден фонд и автомобилния парк на дружеството. За разлика от предходните две години през 2019 г. спрямо 2018 г. пазарният дял на „Български пощи“ от сегмента „Универсална пощенска услуга“ нараства със 7,9 процентни пункта и достига до 48,5 процента, с което се изравнява с дела на основния си конкурент в сегмента. В общия пазар обаче пазарната позиция на „Български пощи“ продължава да отслабва и през 2019 г. намалява с 2 процентни пункта, достигайки 10 на сто.
Пощенската мрежа на „Български пощи“ продължава да бъде най-голямата и да обхваща територията на цялата страна, като по данни на оператора към 31 декември 2015 г. броят на пощенските станции в дружеството е 2978, от които 638 градски и 2340 в селата.
В заключение от направения анализ в доклада се очертават следните основни тенденции и перспективи в развитието на пощенския пазар в едногодишен период: намаляване на пазарния дял на историческия пощенски оператор „Български пощи“, нарастване на броя на участниците на пощенския пазар в сегмента „Куриерски услуги“ и при предоставяне на услугата „Пощенски парични преводи“; ръст на броя на приходите от пратки, генерирани на електронна търговия, основано на сегмента „Бизнес потребител към индивидуален клиент“. Развитието на инфраструктурата на пощенските оператори и на предлаганите от тях услуги е с цел подобряване на доставката на пощенски пратки, като например предлагането на икономически най-изгодни логистични решения за клиента, засилване ролята на пощенските оператори в условията на извънредната ситуация при осигуряване на жизненоважни условия на потребителите, увеличаване на инвестициите в създаването на софтуерни интерфейси за свързване на пощенските оператори с електронни търговци, намаляване на обемите и приходите в сегмента на универсални пощенски услуги и ръст в броя на приходите от услуга на пощенски парични преводи.
Това е кратко представяне на доклада.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. Предполагам, че по-активни ще бъдат в зала.
Подлагам на гласуване втора точка от дневния ред „Годишен доклад на КРС за 2019 г. – Анализ на пазара на пощенските услуги“, № 020-00-13, внесен от КРС на 1 юли 2020 г.
За – 12, против няма, въздържали се – 7. Приема се.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Господин Панталей Дамянов – началник на сектор „Пътна полиция“, и госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт, дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, внесеният от госпожа Стоянова и група народни представители Законопроект има няколко насоки.
Първата е: даваме право на общинските съвети да освобождават от такса смет лица, за които е доказано, че не са работили по време на корона кризата. Защо го правим това – защото по принцип в Закона за местните данъци и такси е записано, че до 30-и ноември предходната година се подават заявления за имотите, които няма да се ползват. Тъй като обаче короната кризата започна от средата на март месец, никой не е знаел към средата на 30 ноември предишната година какво ще се случи тази година, поради тази причина даваме право на общинските съвети да освобождават от такса смет единствено и само лицата, които са подали заявления, фактически даваме им право след 30 ноември да подават тези заявления, а не както е по закон до 30 ноември да се подават. Като пак казвам, че по този начин се освобождават само от такса смет, а за почистване средствата, които трябва да се плащат, те си остават.
Второто направление на промяната на Законопроекта е за линейките. Даваме право на министъра на здравеопазването да определя болничните заведения, които ще могат да ползват специален режим на движение, превозните им средства, които ще могат да ползват специален режим на движение.
Третата част на законопроекта е: тъй като много данни имаме от областните и общински администрации за това, че се осъществяват сделки с коли, които предварително са отрегистрирани, по този начин не се следи за плащането на данъците и тези данъци остават да висят, ако мога така да се изразя. Поради тази причина въвеждаме изискването когато отиде човек да отрегистрира автомобила, след това, ако прецени да го регистрира, да носи бележка за платени местни данъци и такси. Най-общо това са промените в законопроекта, с които предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Иванов. Бяхте много изчерпателен, нямам въпроси към Вас.
Госпожо Стойкова, ще допълните ли?
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Искам само да кажа, че МВР е изразило официално становище по така направеното предложение във връзка с изменението на Закона за движението по пътищата. Принципно имате подкрепата на Министерството, имаме бележки, които са чисто по същество по редакциите на текстовете. По отношение на специалния режим на ползване е добре да се обмисли прецизиране на разпоредбата и евентуално при Ваша преценка да се поиска становище на Министерството на здравеопазването, тъй като е предвиден акт на министъра на здравеопазването.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Бюджетната комисия е водеща, ние не можем да…
БИЛЯНА СТОЙКОВА: По отношение на предложението във връзка със зачестилите така представени от господин Иванов случаи за заобикаляне на закона и неплащане на данъци, сме предложили алтернативни предложения, които също е хубаво да бъдат обмислени с оглед недопускане на двойствен режим при прекратяване на регистрация, но, както казах, като цяло подкрепяме и двете направени предложения по отношение на Закона за движението по пътищата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Аз само имам един въпрос точно за тези случаи, които са за отрегистрираните и специалния режим, защото гледам в текста, че законовите промени се предвижда да влязат три месеца след публикуването им в „Държавен вестник“, а другата част от промените още с публикуването им, въпросът е следният: дали има някаква техническа невъзможност или просто да обясним защо се налага това, защото с данъците мисля, че колкото по-бързо влезе този вариант да се ограничи избягването на плащане на данъци, е по-добре и за фиска.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря за въпроса, господин Кирилов.
Това нещо изисква и промяна в системите. Затова се налага все пак за 28 областни дирекции, дори мисля, че са малко повече, защото София-град и София област са две, ще се наложи и промяна на софтуер, на неща, които изискват време. Затова сме го предвидили този срок. Иначе съм съгласен с Вас. Благодаря за това, че ще подкрепите Законопроекта. Съгласен съм с Вас, че е хубаво да се събират повече данъци, но, пак казвам, изисква се понякога малко време за урегулирането на тези неща. Благодаря.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: За тримесечния срок и за отлагателен има два подзаконови акта, които трябва да се приведат в съответствие със законовата промяна. Това е наредба І-45 във връзка с регистрацията на автомобилите и една отделна наредба по чл. 91, която урежда специалния режим на движение на автомобилите.
В момента, в който стартира процедурата по приемане на закона, се сформират съответните работни групи.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, още не сме казали, че ще подкрепим Закона, зависи от защитата, която Вие ще му направите. Само искам да Ви напомня, че ние от нашата парламентарна група предложението за освобождаване от такса смет и данък сгради във връзка с извънредното положение го направихме по време на Закона за извънредно положение и Вие не го приехте. Тоест какво Ви е накарало сега да го предложите, не ми е ясно, но тогава, когато имаха нужда българските граждани, и българския бизнес, и фирмите, Вие тогава го отхвърлихте, така че ние сега ще Ви подкрепим в тази част, тъй като е наше предложение. Въпросът е защо тогава не го подкрепихте? Не виждам как ще разделите извозването от почистването, това е една такса, Вие много добре знаете. Но така или иначе подкрепяме тази част.
Относно плащането на данъци при прехвърляне, въпросът ми е чисто технически: на чие име ще трябва да бъде платен данъкът или бележката, тъй като аз като нов приобретател трябва да я регистрирам в общината, за да платя данъка, трябва да имам вече регистрация. В смисъл без талон в общината няма да ми регистрират нищо вероятно. Тоест аз ще трябва да търся стария собственик, който да отиде да си плати данъка…
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: То идеята е да не може да продаде, ако не е платил данъка.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тук не говорим при дерегистриране, а в закона е писано при регистриране, тоест ако искаме да не може да продаде, трябва да е при дерегистриране да не може да дерегистрира, преди да си е платил данъка. Чисто технически да го изчистим, защото това ще породи после проблемите вероятно пред гишетата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ПАНТАЛЕЙ ДАМЯНОВ: Ние затова сме дали и някакво прецизиране на текста, защото и ние мислим, че така е малко неразбираемо и сме предложили за регистрираните превозни средства, които един път са били регистрирани в Република България, при прехвърлянето им, дори да е прекратена регистрацията, тогава да се търси нотариална такса, тоест…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ааа, не…
ПАНТАЛЕЙ ДАМЯНОВ: Да минават през нотариус и там…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, за това, което казахте, но искам да отговоря и на господин Свиленски.
Да, законопроектът може да се нуждае от прецизиране, но идеята е при отрегистриране на автомобила да се заплатят всички тези данъци и такси и тази служебна бележка да бъде в човека, който ще отиде да го регистрира. Това ни е идеята. Ако, пак казвам, господин Свиленски, благодаря, че ще подкрепите законопроекта по първата му част. Надявам се, че по втората част ще го подкрепите след това, което казах току-що, но сме склонни да приемем предложения между първо и второ четене, които да прецизират законопроекта.
А на колегата, който току-що спомена за нотариалната такса и така нататък, мисля, че този въпрос сме го дискутирали неведнъж. Няма нужда да караме хората да минават през нотариуси задължително при всички условия и по този начин… Няма значение защо го предлагате, но мисля, че това не е темата на днешния законопроект. Благодаря.
И нееднократно е отхвърляно от Комисията.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз искам само да видя дали правилно съм разбрал това, което вносителите внасят.
По закон данък за придобиване на имуществото се плаща било то земя или сграда, апартамент или къща, и върху автомобили. Когато става дума обаче за регистрирани автомобили, те задължително минават през нотариуси. Нотариусът, както и при недвижимата собственост, събира и местните данъци и такси съответно, освен нотариалната такса. Когато те си отрегистрират автомобила, няма нужда да минават през нотариус, съответно си спестяват данъка върху придобиване на автомобил, какъвто така или иначе трябва да платят, отиват в КАТ след това, новият собственик регистрира автомобила и по този начин, доколкото разбирам, общината няма как да събере данъка, макар че ако от КАТ, най-общо казано, се връща информация към общината (реплики), общината пак трябва да си предяви претенциите. Това е идеята, така ли?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Най-общо казано, това е идеята – да гарантираме вземането на общината, това ни е идеята, събирането на местните данъци и такси, защото наистина това нещо се случва само при големи МПС-та, които са много скъпи, или много скъпи МПС-та. Тогава се правят тези нередности, ако мога така да кажа. Иначе по принцип няма нищо лошо, когато човек декларира, че няма да ползва автомобила, да не му плаща не само данъка, гражданска отговорност и пътен преглед, и така нататък, да го съхранява в двор или където прецени и когато прецени, да го регистрира отново или да го продаде и някой друг да го регистрира на по-късен етап. Но няма нужда според мен да минават през нотариуси тези сделки, защото това вече е това уредено с ал. 1 в чл. 144, ако не ме лъже паметта. Това нещо е записано. Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, а имате ли статистика колко такива автомобили са регистрирани последната…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не, нямаме. За съжаление нямаме.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Е хайде за второ четене поне това да имаме, тъй като това е важен елемент, първо, и, второ, на каква база ще изчисли този данък как се изчислява данъкът…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Сега не мога да Ви кажа.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: На каква цена, примерно…
Когато го правиш при нотариуса, вземаш застрахователна оценка, там ти я проверява. Когато отидем аз и Вие пред гишето на КАТ единият да дерегистрира, другият да регистрира, кой определя цената? Това са неща, които ще породят…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Свиленски, това мисля, че не е предмет на Законопроекта, който сме внесли.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Бих казала да обърнете внимание на едно наше алтернативно предложение, алтернативно на това, което колегата каза. Изчитам ал. 5 така, както сме я предложили: „Приобретателят на МПС, което е било регистрирано в Република България и чиято регистрация е прекратена, е длъжен при регистрацията на придобитото превозно средство да представи на службата за регистрация издаден или заверен от общината документ за платен данък при случаите, когато такъв се дължи съгласно Закона за местните данъци и такси“. Тоест, разпоредбата има изцяло дисциплиниращ ефект точно в такива случаи, в които са констатирани покупко-продажби в рамките на много кратък период, тоест, собственикът на луксозен автомобил дерегистрира, продава и буквално на другия ден се случва регистрацията и се избягва този момент при плащането точно на този данък. Това е.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз пак питам, какъв е документът?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Документът е документ за платени местни данъци и такси за МПС, как така какъв е документът?! И Вие, и всеки един български гражданин го плаща. (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е за придобиване. Не годишният данък.
Как го издава, на базата на какво общината издава тази бележка, това питам?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще започна с първия член, който предлагат колегите от ГЕРБ, който касае освобождаването от общинския съвет за заплащане на таксата битови отпадъци. Тук са предложили текст, в който се предлага от тази такса да бъдат освободени всички лица, които са преустановили стопанската си дейност.
Всъщност не става ясно дали това са лица, които са преустановили стопанската си дейност в резултат на административен акт, в случая заповед на министър или на нещо, или са преустановили по друга причина. Дали става въпрос за административно-принудително затваряне на дейността им, така бяха затворени театри, заведения за обществено хранене и други нощни заведения и т. н., или по принцип заведения, стопански обекти, които са преценили, че няма да осъществяват стопанска дейност по други причини. Каква е връзката между двете?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Когато е прекратена дейността и са внесли искане за прекратяване на дейността, тогава когато има внесено такова искане от собственика, тогава се счита, че ще му се приспадне таксата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Как ще установите, господин Иванов, дали действително е прекратил стопанската си дейност, когато той няма административна санкция да направи това преустановяване?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако е на база на административен акт, затворено дадено заведение или просто собственикът е решил да го затвори, и внесе искане, и се докаже, че е преустановено, тогава му се плаща, иначе няма друг случай.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Има и ще Ви кажа. Например тук пак стопанска дейност е много ограничаващо, но бяха затворени практически по време на извънредното положение, знаете, и офисите, които се ползват от политическите партии за тяхната политическа дейност, да не могат да се събират там събрания и да се събират масово хора. Предполагам сте го чули. Но тези офиси, които в повечето случаи са общински, между другото, също дължат такса битови отпадъци.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Сигурен ли сте, аз мисля, че не дължат! От една година са безплатни офисите…
РЕПЛИКИ: Частни!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Не, няма нищо частно, общински имоти! Общински имот, отдаден под наем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Общинските имоти мисля, че не дължат данъци и такси никакви! Освободени са.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, освободени са само от наем. Данъци, такса смет, ток, вода, се плащат…
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: …казвам Ви нещо, което е факт. Общински имот, отдаден под наем, в София, на политическа партия за осъществяване на политическа дейност, освободен по закон, както решихме миналата година, заедно с Вас, подкрепихме освобождаването им от наем, продължава да дължи такса битови отпадъци, за клубовете, които… И това, сега, естествено, че не е стопанска дейност по смисъла на закона, но определено те също би трябвало да бъдат освободени от такса битови отпадъци за този период.
Господин Иванов, ще Ви покажа, ако искате, нагледен пример.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Данчев, не мога да отговоря, за съжаление, на този въпрос, но сме склонни да го обсъдим с Вас и ако прецените, може да внесете предложения между първо и второ четене на внесения от нас законопроект. Благодаря.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ще го обсъдим, просто стопанска дейност е ограничаващо и не се отнася до тях в този случай.
Вторият ми въпрос е свързан с това, което се предложи тук и от МВР за промяната на ал. 5 в § 4, в промените, които са предложени в Закона за движение по пътищата и представянето на заверен от общината документ за платен данък. Преди малко тук господин Росен Иванов зададе въпрос или по-скоро твърдеше, че има връзка между системата на Пътна полиция и НАП, респективно общините, но в становището, което сте изпратили, поне от това, което накрая е написано, аз разбирам, че такава връзка няма, тоест че се налага допълнително да се даде достъп до системата за местни данъци и такси на колегите от Пътна полиция, за да могат да проверяват дали този данък е платен.
Смятам, че предложението, което сте направили за редакция на текста на вносителите, също не е коректно, защото най-малкото ще нарушим с този текст Закона за електронното управление, където е казано ясно, че цялата информация, която вече е събрана по един или друг повод от съответния орган, би следвало да се използва и предоставя на всички останали държавни органи, без да се изисква това нещо да се предоставя повторно на хартиен носител от съответния данъчен субект в случая, да.
Така че моля да отговорите на въпроса защо се изисква от гражданите да предоставят този документ отново на хартия? Вносителя питам.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Защото ние го подкрепяме и даваме редакция.
Подкрепяме вносителите като министерство и даваме редакция, която да бъде прецизирана, и за която преди това обясних, че се налага и промяна в подзаконовата уредба, за да видим механизма – как точно ще се случи това на практика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Редакцията е крайно некоректна! Вие предлагате на грешно предложение още по-грешна редакция! Най-лесно е да кажем на хората да си донесат документа на хартия, но има друг начин, по който това би следвало да се случи и Вие сте го написали по-нататък как се случва.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това вече е за второ четене, детайлите.
Заповядайте, господин Живков.
РОСЕН ЖИВКОВ: Искам само да споделя за разяснение на господин Данчев, че този този данък за придобита собственост не кореспондира с общината, а данък за придобита собственост се плаща в НАП!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е в НАП.
РОСЕН ЖИВКОВ: Аз мисля, че е в НАП.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е в НАП!
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да оставим за второ четене детайлите, ако нямате против.
Други изказвания по същество по законопроекта за първо четене? Не виждам. Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване трета точка: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова, Станислав Иванов и група народни представители, на 10 юли 2020 г.
За – 19, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към точка РАЗНИ.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, благодаря за подкрепата на Законопроекта.
Искам да се обърна към колегите от МВР. Ако не бяхте предложили ал. 6, по принцип сме съгласни донякъде с предложената от Вас нова редакция на ал. 5, но ал 6 според мен въобще не трябваше да я предлагате днес.
Иначе и на Вас Ви благодарим за становището, което дадохте, и за подкрепата на Законопроекта. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, колеги.
Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред.
(Закрито в 13,31 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
