Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
07/10/2020
На 7 октомври 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47 , внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Колеги, ще помоля всички в залата да бъдем с маски, а само изказващите се да свалят маските, за да се чуваме предвид, че сме много хора.
И другото – ще помоля изказванията по-целенасочени и точни да бъдат, предвид емидемиологичната обстановка.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Приема се единодушно.
Уважаеми колеги, имаме нови членове на Комисията. След Решението на Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията и чл. 21, ал. 3, чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание освободихме Лало Георгиев Кирилов и Александър Димитров Паунов от Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщения и бяха избрани Георги Ченков Търновалийски и Росен Малинов Малинов за членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Честито на новите колеги и спорна работа.Те са в новия състав на Комисията!
По първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 СЕПТЕМВРИ 2020 Г.
Гости по първа точка са: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър; от Комисията за регулиране на съобщенията: господин Иван Димитров – председател, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател; представители на предприятията в областта на електронните съобщения. Добре дошли!
Госпожо Атанасова, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми народни представители, колеги! Предложеният законопроект въвежда всъщност изискванията на европейското законодателство и по-специално Директива 2018/1972 или така познатата като Европейски кодекс за електронни съобщения, чиито срок за транспониране в националното законодателство е 21 декември тази година.
С новите правила се подобрява хармонизираната рамка за регулиране на електронните съобщения и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане. Предложените в Проекта на ЗИД на ЗЕС изменения целят да отразят тези нови правила по отношение на управлението на радиочестотния спектър и ползването му както на номерационните ресурси, така и на позициите на геостационарна орбита, максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на потребителите и услугите за спешни повиквания, насърчаването на конкуренцията и стимулирането на инвестициите в мрежи с по-голям капацитет и регулирането на достъпа до тези мрежи.
В резултат на предложените нови разпоредби в Проекта на ЗИД на ЗЕС се очаква да се постигне осигуряване на по-ефективно и ефикасно и координирано използване на ограничените ресурси; развитие на пазара на електронните съобщения; поддържане на условията за ефективна конкуренция; създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет; подобряване защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително и на хората с увреждания.
Общите цели на предлаганите промени са подобряване на законодателната уредба по отношение на облекчаване на правоприлагането и ограничаване на административната тежест за гражданите и бизнеса; отразяване на технологичните пазарни промени и създаването на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
Приемането на Проекта на ЗИД на ЗЕС ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на европейското законодателство в националното, но ще спомогне за насърчаване на иновациите, стимулиране на икономическия растеж и улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрацията и бизнеса. Секторът да стане двигател за цифровата икономика, цифровото общество и да генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност на всички останали отрасли в икономиката. Това е накратко. Оставам на разположение за допълнителни въпроси и уточнения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ (Председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за регулиране на съобщенията подкрепя Законопроекта на вносителя, който въвежда Европейския кодекс за електронни съобщения, втората цялостна ревизия на регулаторната рамка в Европейския съюз.
Комисията активно участва във всички етапи на изготвянето на Законопроекта, като считам, че разпоредбите на Директивата ще се въведат точно. Проектът е във значителен обем, което, разбира се, е вследствие на обхвата на прегледа на Европейската рамка.
Считаме, че измененията са като необходима нормативна основа за постигане на целите, а именно свързаност на всички потребители, включително насърчаване на развитието на мобилните мрежи; по-сигурни и надеждни мрежи и услуги; широк избор за потребителите на нови услуги на конкурентни пазари; високо ниво на потребителска защита чрез по-фокусирани правила при минимална регулаторна намеса; включване на секторна регулация на някои интернет услуги за съобщения от типа скайп, вайбър и подобните им наравно с традиционните услуги, като телефония и достъп до интернет.
ЗИД на ЗЕС предвижда водеща роля на Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнението на Закона. Свързаността ще се гарантира чрез осигуряване на достъп до бърз интернет за всички потребители; осигуряване на условия и насърчаване на развитието на мобилните мрежи; предоставяне на спектър и улесняване на изграждане на мрежите.
Комисията за регулиране на съобщенията ще продължи да прилага Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който съдържа важни задължения във връзка с разполагането на мрежите.
Сигурността и надеждността на мрежите е нов приоритет в Закона, което ще се осигури чрез подходящи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, за управление на рисковете за съвременните мрежи и услуги.
Изборът на потребителите ще се запази чрез ефективна конкуренция, като Комисията за регулиране на съобщенията внимателно ще наблюдава ситуацията на всички пазари и при необходимост ще се намесва чрез регулаторните си правомощия, когато е необходимо в координация с Комисията за защита на конкуренцията.
Защитата на потребителите ще продължи да се гарантира от конкуренцията между доставчиците, която е най-сигурната гаранция за максимален избор от услуги на разумна цена за потребителите. При необходимост Комисията за регулиране на съобщенията ще се намесва и в защита на потребителите без това да води до неоправдана регулаторна тежест за операторите.
Включването в секторната регулация на някои интернет услуги за съобщения от типа скайп, вайбър и подобните им целта е да се гарантират еднакви регулаторни условия за еднакви услуги. Тези интернет услуги са изключително популярни и със Законопроекта за първи път се налагат задължения, специфични за сектора на електронните съобщения.
В заключение, надявам се, срокът за транспониране на европейската Директива в националното законодателство да бъде спазен, а именно 21 декември 2020 г., като смело заявявам, че Комисията изразява своята готовност за съдействие и участие в предстоящата работа при необходимост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Може ли един въпрос, господин Димитров? Как тези приложения първо ги систематизираме и как се извършва контролът върху тях, това, което казахте току-що? Имам предвид приложенията за ползване на услуги, чатовете – вайбър, скайп, WhatsApp. Има ли списък за тях и как се извършва регулацията по отношение на тази комуникация?
ИВАН ДИМИТРОВ: Част от нещата предстоят да бъдат въведени след приемането на Закона. Комисията така или иначе е започнала дейност в тази посока. Тук трябва да се разшири списъкът освен услугите, които споменахме, и нещата и начина, по който се случват. Едно от нещата, които вече са във фокуса на работата ни, е обновяване на договорите за потребителите и довеждането им до един по-добър вариант, който е минимизиран и по-разбираем, а въпросните услуги са контрол на качеството на доставената услуга. Има технологични решения, с които това се наблюдава, контролира и се извършват необходимите действия.
Също така в Комисията за регулиране на съобщенията въз основа на заложените ни ангажименти е в процес на подновяване техническото оборудване, с което, надявам се, и в следващата година да достигнем един добър вариант на контрол на качеството на доставените такива услуги. Това е набор от немалко действия, които, доколкото успях, в тези няколко изречения да ги споделя. Ако смятате за необходимо, може допълнително да направим презентация по темата, когато е необходимо.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожа Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА (Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори): Уважаеми господин Летифов, госпожо Атанасова, господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! БАКО подкрепя така предложения законопроект и счита, че в по-голямата си част Европейският кодекс за електронни съобщения е въведен в неговата пълнота и по един правилен начин, така че това е съвсем накратко казано по отношение на Закона на този етап.
Запазваме си правото между първо и второ четене, когато имаме малко повече време да вникнем в пълнота и да разгледаме достатъчно подробно всички предложения, да излезем с наши конкретни предложения, ако има такива, разбира се.
Другият въпрос, на който искам да се спра, това е относно стилът на работа на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В смисъл един стил и една традиция, която вече се налага, всички законови актове да бъдат широко обсъждани в доста продължителен период с целия сектор и с всички заинтересовани страни. Така се стига до един наистина консенсусен вариант на законопроектите, което от своя страна ги прави качествени и изпълними от целия сектор.
Така че изразявам благодарност – мисля от името на всички, които са тук и които са присъствали на тези обсъждания и правя едно предложение, ако е възможно: Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да възприеме този подход и ако е възможно да направи в рамките на една работна група предварително обсъждане между първо и второ четене тогава, когато ще бъде ясно кои ще бъдат най-обсъжданите въпроси със заинтересованите страни, с народните представители, така че наистина в крайна сметка да се стигне до вариант, който да е работещ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
НЕВЕН ДИЛКОВ (Заместник-председател на Управителния съвет на Европейската асоциация за конкурентни телекомуникации): В процеса на общественото обсъждане по предложените промени в този закон ние, както винаги, сме били много активни и внесохме съществени предложения за промени в Закона.
Както знаете, България е страна с изключително добър интернет или поне така си мислехме доскоро. Скоро изнесените данни по така нареченото проучване DESI на Европейската комисия доказаха, че отскоро това е една заблуда. Докато през 2018 г. ние бяхме на трето място отзад-напред, за миналата година вече сме на твърдо последно място в целия Европейски съюз и в тази връзка ние се опитахме да анализираме защо това е така.
При условие че в България има над 500 реално работещи доставчици, как се е стигнало до това състояние, че ние всъщност вече не сме на челните позиции в този най-важен пазар за телекомуникациите, ние открихме нещо много интересно. Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп и така нататък.
Още повече: оказа се, че делът на тези три мобилни оператора постоянно се покачва и те са единствените оператори в сектора, които показват стабилни, положителни, финансови показатели, увеличаващи се пазарни дялове и така нататък, и така нататък. Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което също е факт, което ни доведе до извода, че има стабилна концентрация на тази услуга в тази посока и ние предложихме едно много просто решение, което също от години предлагаме, включително и с помощта на Комисията за регулиране на съобщенията, да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор. Това е практика за всички, абсолютно всички европейски държави и почти всички държави в целия свят – дори държави като Албания, Македония, Черна гора, Иран, Афганистан, навсякъде има виртуални мобилни оператори, както и във всички европейски държави. България е единствената държава, в която това нещо не съществува и го няма.
Така че нашето предложение беше да се заложи в Закона на Комисията за регулиране на съобщения при уреждането на последващата процедура за раздаване на нов честотен ресурс, да се добави задължение за мобилните оператори да предоставят достъп и на други телеоператори в България. Това е нашето предложение за промяна, което ние внесохме още при общественото обсъждане в Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ (От Асоциация „Активни потребители“): Искам да кажа, че трудно ще намерите потребители в света, които да не искат повече конкуренция и затова съм дошъл днес тук. Защото, когато се приемаше Директивата в Брюксел, ние бяхме зарадвани от новия подход, който трайно се установява вече като практика в Европа, за споделено ползване на мрежовите ресурси. Ако си спомняте, най-напред се започна от енергетиката чрез разделянето на мрежите от търговците, след това в газа и сега телекомуникационния сектор също ще претърпи движение в тази посока. Това е неизбежно най-малкото, защото по-нататъшното разкритие на мрежите и въвеждането на 5G, изисква огромни инвестиции и наистина няма смисъл да се изграждат паралелни мрежи, които на практика да утрояват инвестициите. По-рационалният път е споделеното ползване на мрежите. В този смисъл нашата надежда като видяхме Директива и сега в Законопроекта беше че най-сетне ще видим в България четвърти, пети, шести, ако трябва и седми мобилен оператор.
Затова искам да кажа, че с едно просто законодателно действие в рамките на този законопроект можем наистина да отпушим развитието на конкуренцията в този сектор, от което потребителите могат единствено да получат повече възможности и по-добри услуги. Смятам, че ако сега се изпусне тази възможност това рано или късно ще се случи, но ще се получи едно излишно забавяне вероятно от няколко години и движението ни в този индекс DESI, който спомена колегата, ще продължи да запазва тази тенденция.
Така че силно се надявам да подкрепите идеята в Закона, разбира се, ние ще дадем конкретно предложение, но да се предвиди тази възможност за пълно споделяне на мрежите. Разбира се, това трябва да става по регулираните тарифи, които Комисията за регулиране на съобщенията да преутвърждава и оттам нататък вече да се даде възможност за развитие на пазара – нови услуги, нови доставчици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Захариева.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (Председател на Асоциация „Телекомуникации“ АСТЕЛ):
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Атанасова, господин Димитров! Асоциация АСТЕЛ също подкрепя по принцип внесения Законопроект от Министерството, като намираме, че същият балансирано отразява европейската Директива за Електронен кодекс за електронните комуникации.
Взех отношение, първо, за да мога да изразя своята подкрепа и да кажа, че внесеният законопроект наистина е резултат от много задълбочени дискусии между заинтересованите в сектора и отразява както европейската Директива, така и тенденциите за развитие на пазара.
Вземам отношение също така да обърна внимание, че още с разглеждането на първо четене на Законопроекта започва едно заиграване с цифри, изложени досега, като в голямата си степен не са верни и веднага ще кажа защо. Годишните доклади, които отразяват Диджитъл економи енд съсайъти индекс, цитираният DESI, всъщност показват следното: България е много добре, когато става дума за достъп до високоскоростен интернет в градовете и там има изключително висока конкуренция, и там се предоставя интернет на изключително високи скорости. България има проблем, когато стане дума за покритие на отдалечените и рядко населените райони просто, защото там е изключително скъпо да се реализира покритие и респективно частният икономически интерес не е толкова голям.
Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора. Да не кажа, че в повечето страни в света те са по един и двама и това е нормално, защото секторът изисква да се влагат изключително много инвестиции, а такива инвестиции могат да се влагат, когато няма раздробеност на пазара, а има една здравословна конкуренция, каквато у нас е налице. Това е по отношение на индекса DESI.
Индексът DESI, между другото, показва, че най големият проблем всъщност в България е това, че хората все още не могат да разберат и да използват услугите на високоскоростния интернет за бизнеса. Всъщност на нас проблемът ни не е с покритието с високоскоростни мрежи, а с това, че хората и по-малките бизнеси все още не търсят тези услуги. Затова правителството и съответните институции би трябвало да мислят за стимули заедно с бизнеса, така че по-малките играчи на пазара и частните потребители да имат стимул все повече и повече да управляват бизнеса си, използвайки възможностите на новите технологии.
Що се отнася до потребителите, смятам, че те получават услуги на изключително високо качество и на едни от най-ниските цени в Европа. Това също е в доклади на Комисията за регулиране на съобщенията и е отразено в самия Годишен доклад DESI. Комисията за регулиране на съобщенията заедно с Комисията за защита на конкуренцията излязоха с точен процент – може би господин Димитров ще го каже, на намаление на цените на мобилните услуги тази година от 17%, ако не се лъжа.
Така че апелирам, когато народните представители разглеждат Законопроекта и взимат своите решения, тези решения да се базират на данни и факти и да бъдат информирани. Ние сме налице от сектора непрекъснато да подаваме информация и да цитираме точните източници с точните проценти, за да не се стига до злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Изказвания?
Уважаеми колеги, имате думата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, добре.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Само кратък коментар.
Ще се върна на споменатия Индекс DESI. Той отразява комплексно навлизането на цифровите технологии и в бизнеса, и в социалния живот. Той е комбинация от наличие на цифрови умения в обществото, навлизане на цифрови технологии в бизнеса, използване на електронни административни услуги и покритие. По покритие сме на предпоследно място и това е наистина в резултат на недоброто покритие по територията на страната. Наистина сме в първите десет по отношение на високоскоростния ни интернет сред държавите членки и същевременно на едно от първите десет места по отношение цена – качество на услугите.
Това, което господин Николов спомена, по отношение на другите конкурентни пазари бих искала да обърна внимание, че телекомуникационният пазар е най-конкурентния и сравнението с енергийните пазари и останалите, бих казала, че е много далеч зад телекомуникационната среда, която ние сме създали. Още повече че изборът на крайния потребител не е обвързан с една инфраструктура, което в момента се опитваме да разглеждаме – споделянето на инфраструктурата.
И към момента искам да обърна внимание, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма.
От друга страна, трябва да обърнем внимание, че българският пазар все пак е относително ограничен на фона на територията, която имаме. Тоест изграждането на инфраструктура, която е много скъпоструващо нещо, спрямо възвръщаемост от крайните потребители, трябва да се оцени от гледна точка на това каква инвестиция се влага и как тази инвестиция при споделяне ще се възвърне, в какъв период и на каква цена.
Поради тази причина, подходът, който все пак държавата гледа да бъде осигурен, е да се гарантира едно относително добро покритие по територия от гледна точка на осигуряване на универсалната услуга към всички потребители, тоест нито един да не бъде изключен, независимо от неговото местоположение. Но в крайна сметка, в случай че този, който е натоварен с това задължение, той има пълното право да иска обезщетение от страна на държавата за направените разходи. Това е в най-общи линии.
Както казвам, ние сме отворени и нито една от асоциациите не беше изключена по време на общественото обсъждане да даде своите предложения, а и не само общественото, в тесни формати, които бяха направени, канихме колегите да споделят собствените виждания и всеки един от сектора да бъде запознат с техните проблеми как може да бъде балансирано така, че проектът да бъде приемлив за всички. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ПАВЛИНА ГИЗДАШКА (Теленор): Също искам да изразя изключителното си задоволство от начина, по който беше организирано цялостното имплементиране на Европейския кодекс в Закона за електронните съобщения, а именно широката дискусия, която бе организирана от страна на Министерството. Присъединявам се към казаното от колегите по отношение на желанието ни подобен подход да бъде продължен, разбира се, ако Комисията по транспорт, електронни съобщения и телекомуникации прецени, че е удачно, като „Теленор“ изразява своето желание и е на разположение да участва във всички дискусии с всякаква експертна помощ.
Искам да подчертая също така, че Кодексът за електронни съобщения балансира интересите както на потребителите, така и на предприятията, като идеята за виртуални мрежи е заложена в предложения на Вашето внимание Проект по начина, по който е предвиден в самия Кодекс, без каквито и да е било отклонения от него. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
ТОДОР БАТКОВ (Юридически консултант на NЕТЕRRА и на ЕКТА за България): Това е Европейската асоциация на алтернативните оператори. Имам честта да съм ангажиран със сектора на далекосъобщенията от 1997 г. Тук виждам малцина от присъстващите, които работят в този сектор оттогава.
Вземам повод от изказването на госпожа Заместник-министъра. Да, действително в днешния вид на Закона за електронни съобщения няма пречка да бъде споделяна мрежата на съществуващите мобилни оператори с други далекосъобщителни оператори. Практиката обаче е, че до момента нито един от операторите не допуска достъп на чужд оператор до своята мрежа.
Не е вярно, колежке, че мобилните оператори са пет – те са три. Истината е, че в момента при наличието на най-голяма степен на развитие на сектора в сравнение с другите сектори, България не само губи позиции и по отношение на проникването, и по отношение на бързия интернет, но истината е, че цените на мобилните услуги бележат траен ръст. Не знам Вашата статистика, каква е, но може да отворите официалния сайт на Телеком Аустрия, който е майчино дружество на А1 и да видите, че те отчитат за последните три години – 22% увеличение на цените на услугите на техния оператор в България. Същото е положението и с другите два оператора.
Как може да се реши този въпрос? Този въпрос може да се реши с допускането на алтернативни оператори с лицензии за виртуални оператори да работят в съществуващите три мрежи, които са добри, изградени са, технически са обезпечени. Това може да стане по три начина и това поне е световната практика.
Потвърждавам, че България е единствената държава в географска Европа, която няма действащ алтернативен оператор, а за Европейския съюз въобще да не говорим. Алтернативни оператори има дори в Африка, вече и в Латинска Америка по три начина.
Единият вариант – хак варианта е да се предвиди в Кодекса за електронни съобщения, тоест новия вариант, който сега обсъждате, да се предвиди такова задължение на Комисията за регулиране на съобщенията да изготви методика и да ѝ се вмени задължение. Методика за прилагането на принципа – ритейл минус, и да бъдат задължени съществуващите оператори да публикуват общите условия, при които равно, недискриминационно, на база на търговски преговори да допускат алтернативни оператори, които да получат лицензии да работят за тяхната мрежа – това е първият вариант.
Вторият вариант е – в момента тече процедура за даване на честотен ресурс за 5G, държавата великодушно направи фискално двойно от съществуващите цени, и увеличи двойно срока, за който се дават без задължение. Получавайки този ресурс, да бъдат задължени операторите поне за новите честотни ленти да дадат тази възможност за включване на алтернативни оператори като виртуални, това е втората възможност. Казвам го, защото ние правим последователни опити, обръщахме се към КРС, нямаме отговор – не се получава.
Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията, която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък.
Сега е моментът Вие, уважаеми народни представители, да отворите вратата за навлизане на поне няколко сериозни виртуални оператора, които, първо, ще подобрят качеството на услугата; второ, ще облекчат достъпа на потребителите до услугата, защото и трите оператора, аз съм създател на един от тях – „Мобилтел“, гордея се с това, в момента до такава степен са се бюрократизирали и ояли, че обслужването на обикновените клиенти им е последна грижа – като формализъм, като бюрокрация и така нататък.
Трето, повярвайте ми, и цените ще паднат, а мисля, че това е важно, и на Вас като народни представители, това трябва да бъде Ваша първа грижа. Така че готови сме. Нашето предложение беше отхвърлено от Министерството за такъв конкретен текст в чл. 106а. Готови сме да го предоставим. Аз не знам каква е процедурата – може би някой от присъстващите народни представители с мотиви да го внесе или Вие при обсъждането между първо и второ четене. Отворете възможността за влизане на доказани…
Освен това, от тези 634 интернет оператори, които работят по лиценз и са регистрирани в Комисията, всички са български. Тоест те са собственост на българи и се управляват от българи. Не съм шовинист, нито съм антиевропейски настроен. Докато трите мобилни оператора монополисти, знаете чия собственост са, това също не е без значение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ако мога да допълня само с един въпрос към Министерството?
По отношение на достъпа до мрежите този въпрос сме го коментирали и в началото на това Народно събрание при обсъждането на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. Там седи един въпрос открит, който също сме задавали многократно, като актуални въпроси към Министерството и към министъра за единната входна точка. Може ли да ни разясните как ще се случва евентуално при сега предложения текст, който тук ни беше казано, че определя начина за споделено ползване на ресурсите на съществуващите оператори с тяхната физическа мрежа, как ще функционира на практика единната входна точка при това положение, ще функционира ли изобщо?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други колеги има ли да поставят въпроси?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Един коментар и една молба.
По отношение на обществените консултации, които са проведени, аз погледнах приложението към внесения Законопроект – доста сериозни са. Щях да попитам, тъй като времето беше кратко, каква част от тях са съобразени в така внесения Проект на изменение на Закона? Явно не всички са взети предвид и аз се обръщам към господин Дилков, към господин Батков – тези предложения нека за бъдат наистина в Комисията, техните становища, за да можем ние да се запознаем. Също така и госпожа Захариева говореше за цифри, за информация, с която ние не разполагаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Законодателна инициатива имат народните представители, работни групи ще има, колкото е нужно.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Говоря като становища.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Оттам нататък всеки от нас може да припознае текстовете. Това е редът, тъй като и господин Батков... В работна група ние можем да си предлагаме всичко, но оттам нататък инициативата имат само народните представители.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Като становища могат да ги направят и да ги внесат, да, като становища по Законопроекта, за това няма проблем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние сме в хипотезата, в случай че го приемем на първо четене, между двете четения.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, между двете четения. Това имам предвид.
Тъй като това е важно – заинтересованите страни явно имаме различни становища, и ние като народни представители трябва да имаме своята позиция, аз имам един конкретен въпрос: ясно е, че Директивата изисква до 21 декември да бъде приет и публикуван този кодекс и тези изменения, но не виждам причина защо този закон трябва да бъде с изменението от 21 декември? Не е ли нормално да си влезе от 1 януари? Защо 21 декември? Директивата не изисква да влезе от 21 декември.
Смятам, че това ще създаде чисто административни пречки и проблеми като дата, защото на датата 21 декември въвеждаш толкова сериозни изменения. Като коментар, ако може да ми обясните защо?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Летифов.
Отзад-напред ще започна. Всъщност защо 21 декември? Защото, съгласно изискванията на Директивата нейните разпоредби влизат в сила от тази дата. В случай че хипотетично този закон бъде приет по-рано от датата, той влиза в сила от датата, определена в Директивата. В случай че се забави Народното събрание с приемането, той ще бъде от датата на неговото публикуване. Това е принципът.
По отношение другото за общественото обсъждане, това което колегите от Neterra са внесли. Може да го видите в таблицата, която е публикувана с всичките предложения както тяхното предложение по закон, така и становището на Министерството, което е отразено поради какви причини не се приемат техните предложения.
На въпроса на господин Данчев. Единната информационна точка е създадена наистина с цел споделяне на инфраструктура. В случай, когато има свободен капацитет или когато се изгражда нова мрежа, всички, които имат интерес, да могат да видят в единната информационна точка какво е публикувано и да може да бъдат използвани необходимите ресурси, за да се споделят.
Факт е, че срещаме трудности не толкова в сектора на телеком операторите, колкото в останалите оператори на инфраструктура –имам предвид енергопреносните дружества, които не са ни предоставили към момента информация по отношение на техните мрежи. Всичко е видимо, колегите работят непрекъснато, данните, които се съхраняват и ежедневно се изпращат напомнителни писма за попълване на информацията, наистина това са възможностите.
Според мен фактът е, че тези трудности, които срещаме тук, се отчитат и на европейско ниво. Догодина е предвидено преразглеждане на Директивата, тоест Европа установява трудности с прилагането ѝ, така че се очаква да бъдат преразгледани нещата по отношение на физическата инфраструктура и как ще продължи нататък Европа точно в тази част, където всъщност са най-големите разходи за инвестиции и изграждането на мрежи.
Такъв е и призивът в момента с една нова препоръка, която излезе месец септември на Европейската комисия, от гледна точка на създаване на инструменти за споделяне на добри практики за намаляване на средствата за изграждане на инфраструктура и разгръщането на 5G мрежи. Европа среща трудности, ние срещаме трудности. Не е единственото място, където България може да бъде отчетена като държава, която изостава в споделянето на ресурсите, така да го кажем.
От друга страна, инфраструктурната конкуренция е една от основните цели също на Европа. Това, което в момента се опитваме да правим в другите сектори, е направено отдавна в телеком сектора. Не трябва да забравяме предимствата, които имаме и възможностите, които имат нашите потребители да избират пред инфраструктури. Изкривяване на пазара може да се получи и когато имаме само един инфраструктурен доставчик, независимо от това дали на него ще се предоставят услугите от други оператори, защото тогава цената, която е за доставките на едро на инфраструктура, ще бъде неконкурентна спрямо други такива.
Така че балансът, който трябва да се намери, е много тънък и затова Законът, както казват колегите ми, е твърде технологичен и трудноразбираем, но, както казвам отново, насреща сме, както прецените всички предложения, които дойдат от сектора да ги обсъдим и да кажем какви са възможностите да бъдат направени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Съвсем кратка реплика, защото пропуснах нещо да включа към моя въпрос. Използвам повода от изказването на един от колегите – съжалявам, не запомних името, за което се извинявам.
Става въпрос за това, че ние специално в БСП, винаги сме виждали ролята на държавата, в това число и в изграждането и поддържането на инфраструктура за телекомуникационни нужди именно с цел споделеното ѝ използване. Още преди десетина години, ако не ме лъже паметта, имаше една идея за по-ефективното използване на изградения тогава от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията оптичен пръстен, който да даде възможност, така да се каже, за по-ефективното му използване и за доставяне на услуги именно в онези малки населени места, където големите оператори или по принцип операторите нямат голям търговски интерес за това нещо.
Имаше после един голям проект, който дълги години трудно се реализира, но все пак аз се надявам, че Министерството не се е отказало от тази си идея, защото това е един от начините според мен да се насърчи конкуренцията на пазара, от една страна, от друга страна, да даде възможност на по-малки оператори да участват на този пазар. И не на последно място, да осигури на крайните потребители в по-малките населени места по-добро качество и повече услуги за гражданите, в това число и повече административни и електронни услуги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Летифов.
Господин Данчев, напълно сте прав. Държавата не е абдикирала от това намерение. Фактът досега да не се случва това нещо, е, че по оперативните програми, в които би могла да се включи държавата в изграждането, не се припознаваше цифровата свързаност като приоритет.
За наше щастие в последната една година видяхме до какво доведе една такава криза, когато се наложи хората да работят дистанционно се отчете необходимостта от добра свързаност. Един от приоритетите на Национална програма „България 30“ е точно цифровата свързаност. Този приоритет се отчита и в момента в насоките, които са дадени за разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост. В момента Министерството работи върху проектната идея: изграждане на държавна инфраструктура по трансевропейските коридори, слизайки на регионално ниво и на общинско, там където няма бизнес интерес. За да може наистина държавата в нейната си роля да разгърне инфраструктура до тези слабо населени райони, където наистина няма интерес от бизнес инвестиции или възвръщаемостта е много малка.
Този проект ще бъде предложен като част от Националния план за възстановяване и устойчивост. В момента работим с колегите от Държавна агенция „Електронно управление“, както и приканвам всички колеги от сектора, които имат интерес, да се включат в една такава работна група, за да може да изготвим един наистина прецизен и стойностен проект, който да бъде финансиран по линия на този фонд, тъй като 20% от средствата, предвидени за държавите членки, минимум 20% трябва да отидат за цифров преход, като една от частите, едната ос, е цифровата свързаност.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще съм изключително кратък.
Законът като цяло отразява общоевропейската тенденция и смятам, че заслужава нашата положителна подкрепа с едно „но“ –имаме необходимост да разгледаме всички становища, част от които бяха изразени и по време на това заседание. Апелът ми е да не бързаме прекалено много с приемането на второ четене, а да дадем в действителност време, може би под формата и на работна група, където да можем да изчистим всички тези, как да кажа, отворени въпроси. Тъй като в момента имаме шанса да създадем нещо наистина добро и би било пропуск от наша страна, ако допуснем такива дребни грешки да помрачат това начинание.
Така че апелът ми е по-скоро в тази посока. Пак казвам, аз ще го подкрепя този законопроект с надеждата, че между първо и второ четене ще проведем – и от преждеговорившите имаше заявки за подобен тип формати, ще проведем наистина работна група, където да затворим всички тези проблемни теми. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Христов, да припомня и на Вас, и на госпожа Маринова, и на всички участници начинът, по който се гледа Законът за електронно съобщителните мрежи и физическата инфраструктура. Не помня колко работни групи направихме тогава, но мисля, че успяхме да чуем всички страни. Мисля, че успяхме да намерим добрия подход да създадем един работен закон. С малки изключения беше променен този закон после през един друг закон, ако не се лъжа през ЗУТ – през Закона за устройството на територията, с което аз лично не бях съгласен, но решението на мнозинството тогава беше такова.
В случая ще се направят работни групи, но предвид обстановката ми се ще да уточним форматите на работа. В този състав едва ли може да работи работна група.
За необходимостта от становища на всичките различни мнения, е ясно – ще намерим подхода, как да ги систематизираме, така че да са достъпни до всички народни представители. От тази гледна точка всички присъстващи, становищата по всички текстове, мненията, които имате и всичко, което искате да кажете на Комисията, и на работната група, може да ги пращате на електронната поща на Комисията, след това да участвате на самите заседания. Но тук молбата ми е, ако да кажем, че има две или три страни, които са оформени като мнения, становища освен Комисията, разбирайте народните представители, и Министерството, да се излъчат по един или по двама участници, така че да са представени всички страни, за да няма, доколкото това е възможно при тази масовост.
Работните групи, виждайки, че имаме 360 параграфа, близо, 356 параграфа, представете си, че ако гледаме текст по текст, това може да отнеме много време и много заседания в работната група. И от тази гледна точка ще удължаваме времето за внасяне между двете четения, поне до това, което ни позволява Правилникът или докато не са внесени тези предложения, които всички искат да систематизират.
Това може да се случи в рамките и на три дни, ако имате готовност. Но срокът, така или иначе, между двете четения ще го удължим веднага след приемане на Закона в пленарната зала на първо четене. Това може да се случи и другата седмица.
Така представеният законопроект аз също ще подкрепя, за да мине на първо четене и след това ще започне явно повечето работа, която трябва да намерим като подход. Затова Ви моля за експедитивност, без емоции да намерим подхода, за да си свършим работата. А времето – колкото ни позволява Правилникът и е необходимо, ще го имаме. Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Да, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Аз ще използвам правото си на реплика към Вас, по-скоро ще се обърна към всички заинтересовани страни. Работата ни би била безкрайно по-лесна, ако, получавайки становищата, се прецизират за кои параграфи точно са насочени. По този начин ще успеем да фокусираме вниманието си. И ако ги получим навреме, респективно ще може да си организираме работата доста по-ползотворно.
Тъй като споменахте Закон за електронно съобщителната мрежа и физическата инфраструктура, там действително подходът беше добър, но започнахме доста хаотично точно по тази причина – всички заинтересовани страни, се опитаха да излеят цялата информация наведнъж. Комисията в един момент беше почти блокирана, докато не подредихме работата и не отсяхме наистина проблемните теми от безспорните. Така че нека този път да започнем директно оттам, за да си спестим тези главоболия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, това уточнение беше важно. Конкретните текстове, конкретните становища, което е важно за страните.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Законът е приет на първо четене.
Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47 , внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум и можем да започнем днешното заседание.
Колеги, ще помоля всички в залата да бъдем с маски, а само изказващите се да свалят маските, за да се чуваме предвид, че сме много хора.
И другото – ще помоля изказванията по-целенасочени и точни да бъдат, предвид емидемиологичната обстановка.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Приема се единодушно.
Уважаеми колеги, имаме нови членове на Комисията. След Решението на Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията и чл. 21, ал. 3, чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание освободихме Лало Георгиев Кирилов и Александър Димитров Паунов от Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщения и бяха избрани Георги Ченков Търновалийски и Росен Малинов Малинов за членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Честито на новите колеги и спорна работа.Те са в новия състав на Комисията!
По първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 СЕПТЕМВРИ 2020 Г.
Гости по първа точка са: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър; от Комисията за регулиране на съобщенията: господин Иван Димитров – председател, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател; представители на предприятията в областта на електронните съобщения. Добре дошли!
Госпожо Атанасова, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми народни представители, колеги! Предложеният законопроект въвежда всъщност изискванията на европейското законодателство и по-специално Директива 2018/1972 или така познатата като Европейски кодекс за електронни съобщения, чиито срок за транспониране в националното законодателство е 21 декември тази година.
С новите правила се подобрява хармонизираната рамка за регулиране на електронните съобщения и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане. Предложените в Проекта на ЗИД на ЗЕС изменения целят да отразят тези нови правила по отношение на управлението на радиочестотния спектър и ползването му както на номерационните ресурси, така и на позициите на геостационарна орбита, максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на потребителите и услугите за спешни повиквания, насърчаването на конкуренцията и стимулирането на инвестициите в мрежи с по-голям капацитет и регулирането на достъпа до тези мрежи.
В резултат на предложените нови разпоредби в Проекта на ЗИД на ЗЕС се очаква да се постигне осигуряване на по-ефективно и ефикасно и координирано използване на ограничените ресурси; развитие на пазара на електронните съобщения; поддържане на условията за ефективна конкуренция; създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет; подобряване защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително и на хората с увреждания.
Общите цели на предлаганите промени са подобряване на законодателната уредба по отношение на облекчаване на правоприлагането и ограничаване на административната тежест за гражданите и бизнеса; отразяване на технологичните пазарни промени и създаването на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
Приемането на Проекта на ЗИД на ЗЕС ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на европейското законодателство в националното, но ще спомогне за насърчаване на иновациите, стимулиране на икономическия растеж и улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрацията и бизнеса. Секторът да стане двигател за цифровата икономика, цифровото общество и да генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност на всички останали отрасли в икономиката. Това е накратко. Оставам на разположение за допълнителни въпроси и уточнения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ (Председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за регулиране на съобщенията подкрепя Законопроекта на вносителя, който въвежда Европейския кодекс за електронни съобщения, втората цялостна ревизия на регулаторната рамка в Европейския съюз.
Комисията активно участва във всички етапи на изготвянето на Законопроекта, като считам, че разпоредбите на Директивата ще се въведат точно. Проектът е във значителен обем, което, разбира се, е вследствие на обхвата на прегледа на Европейската рамка.
Считаме, че измененията са като необходима нормативна основа за постигане на целите, а именно свързаност на всички потребители, включително насърчаване на развитието на мобилните мрежи; по-сигурни и надеждни мрежи и услуги; широк избор за потребителите на нови услуги на конкурентни пазари; високо ниво на потребителска защита чрез по-фокусирани правила при минимална регулаторна намеса; включване на секторна регулация на някои интернет услуги за съобщения от типа скайп, вайбър и подобните им наравно с традиционните услуги, като телефония и достъп до интернет.
ЗИД на ЗЕС предвижда водеща роля на Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнението на Закона. Свързаността ще се гарантира чрез осигуряване на достъп до бърз интернет за всички потребители; осигуряване на условия и насърчаване на развитието на мобилните мрежи; предоставяне на спектър и улесняване на изграждане на мрежите.
Комисията за регулиране на съобщенията ще продължи да прилага Закона за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който съдържа важни задължения във връзка с разполагането на мрежите.
Сигурността и надеждността на мрежите е нов приоритет в Закона, което ще се осигури чрез подходящи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, за управление на рисковете за съвременните мрежи и услуги.
Изборът на потребителите ще се запази чрез ефективна конкуренция, като Комисията за регулиране на съобщенията внимателно ще наблюдава ситуацията на всички пазари и при необходимост ще се намесва чрез регулаторните си правомощия, когато е необходимо в координация с Комисията за защита на конкуренцията.
Защитата на потребителите ще продължи да се гарантира от конкуренцията между доставчиците, която е най-сигурната гаранция за максимален избор от услуги на разумна цена за потребителите. При необходимост Комисията за регулиране на съобщенията ще се намесва и в защита на потребителите без това да води до неоправдана регулаторна тежест за операторите.
Включването в секторната регулация на някои интернет услуги за съобщения от типа скайп, вайбър и подобните им целта е да се гарантират еднакви регулаторни условия за еднакви услуги. Тези интернет услуги са изключително популярни и със Законопроекта за първи път се налагат задължения, специфични за сектора на електронните съобщения.
В заключение, надявам се, срокът за транспониране на европейската Директива в националното законодателство да бъде спазен, а именно 21 декември 2020 г., като смело заявявам, че Комисията изразява своята готовност за съдействие и участие в предстоящата работа при необходимост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Може ли един въпрос, господин Димитров? Как тези приложения първо ги систематизираме и как се извършва контролът върху тях, това, което казахте току-що? Имам предвид приложенията за ползване на услуги, чатовете – вайбър, скайп, WhatsApp. Има ли списък за тях и как се извършва регулацията по отношение на тази комуникация?
ИВАН ДИМИТРОВ: Част от нещата предстоят да бъдат въведени след приемането на Закона. Комисията така или иначе е започнала дейност в тази посока. Тук трябва да се разшири списъкът освен услугите, които споменахме, и нещата и начина, по който се случват. Едно от нещата, които вече са във фокуса на работата ни, е обновяване на договорите за потребителите и довеждането им до един по-добър вариант, който е минимизиран и по-разбираем, а въпросните услуги са контрол на качеството на доставената услуга. Има технологични решения, с които това се наблюдава, контролира и се извършват необходимите действия.
Също така в Комисията за регулиране на съобщенията въз основа на заложените ни ангажименти е в процес на подновяване техническото оборудване, с което, надявам се, и в следващата година да достигнем един добър вариант на контрол на качеството на доставените такива услуги. Това е набор от немалко действия, които, доколкото успях, в тези няколко изречения да ги споделя. Ако смятате за необходимо, може допълнително да направим презентация по темата, когато е необходимо.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожа Маринова.
ГАЛЯ МАРИНОВА (Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори): Уважаеми господин Летифов, госпожо Атанасова, господин Димитров, уважаеми госпожи и господа народни представители! БАКО подкрепя така предложения законопроект и счита, че в по-голямата си част Европейският кодекс за електронни съобщения е въведен в неговата пълнота и по един правилен начин, така че това е съвсем накратко казано по отношение на Закона на този етап.
Запазваме си правото между първо и второ четене, когато имаме малко повече време да вникнем в пълнота и да разгледаме достатъчно подробно всички предложения, да излезем с наши конкретни предложения, ако има такива, разбира се.
Другият въпрос, на който искам да се спра, това е относно стилът на работа на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В смисъл един стил и една традиция, която вече се налага, всички законови актове да бъдат широко обсъждани в доста продължителен период с целия сектор и с всички заинтересовани страни. Така се стига до един наистина консенсусен вариант на законопроектите, което от своя страна ги прави качествени и изпълними от целия сектор.
Така че изразявам благодарност – мисля от името на всички, които са тук и които са присъствали на тези обсъждания и правя едно предложение, ако е възможно: Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения да възприеме този подход и ако е възможно да направи в рамките на една работна група предварително обсъждане между първо и второ четене тогава, когато ще бъде ясно кои ще бъдат най-обсъжданите въпроси със заинтересованите страни, с народните представители, така че наистина в крайна сметка да се стигне до вариант, който да е работещ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
НЕВЕН ДИЛКОВ (Заместник-председател на Управителния съвет на Европейската асоциация за конкурентни телекомуникации): В процеса на общественото обсъждане по предложените промени в този закон ние, както винаги, сме били много активни и внесохме съществени предложения за промени в Закона.
Както знаете, България е страна с изключително добър интернет или поне така си мислехме доскоро. Скоро изнесените данни по така нареченото проучване DESI на Европейската комисия доказаха, че отскоро това е една заблуда. Докато през 2018 г. ние бяхме на трето място отзад-напред, за миналата година вече сме на твърдо последно място в целия Европейски съюз и в тази връзка ние се опитахме да анализираме защо това е така.
При условие че в България има над 500 реално работещи доставчици, как се е стигнало до това състояние, че ние всъщност вече не сме на челните позиции в този най-важен пазар за телекомуникациите, ние открихме нещо много интересно. Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп и така нататък.
Още повече: оказа се, че делът на тези три мобилни оператора постоянно се покачва и те са единствените оператори в сектора, които показват стабилни, положителни, финансови показатели, увеличаващи се пазарни дялове и така нататък, и така нататък. Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което също е факт, което ни доведе до извода, че има стабилна концентрация на тази услуга в тази посока и ние предложихме едно много просто решение, което също от години предлагаме, включително и с помощта на Комисията за регулиране на съобщенията, да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор. Това е практика за всички, абсолютно всички европейски държави и почти всички държави в целия свят – дори държави като Албания, Македония, Черна гора, Иран, Афганистан, навсякъде има виртуални мобилни оператори, както и във всички европейски държави. България е единствената държава, в която това нещо не съществува и го няма.
Така че нашето предложение беше да се заложи в Закона на Комисията за регулиране на съобщения при уреждането на последващата процедура за раздаване на нов честотен ресурс, да се добави задължение за мобилните оператори да предоставят достъп и на други телеоператори в България. Това е нашето предложение за промяна, което ние внесохме още при общественото обсъждане в Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
Други изказвания?
Заповядайте.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ (От Асоциация „Активни потребители“): Искам да кажа, че трудно ще намерите потребители в света, които да не искат повече конкуренция и затова съм дошъл днес тук. Защото, когато се приемаше Директивата в Брюксел, ние бяхме зарадвани от новия подход, който трайно се установява вече като практика в Европа, за споделено ползване на мрежовите ресурси. Ако си спомняте, най-напред се започна от енергетиката чрез разделянето на мрежите от търговците, след това в газа и сега телекомуникационния сектор също ще претърпи движение в тази посока. Това е неизбежно най-малкото, защото по-нататъшното разкритие на мрежите и въвеждането на 5G, изисква огромни инвестиции и наистина няма смисъл да се изграждат паралелни мрежи, които на практика да утрояват инвестициите. По-рационалният път е споделеното ползване на мрежите. В този смисъл нашата надежда като видяхме Директива и сега в Законопроекта беше че най-сетне ще видим в България четвърти, пети, шести, ако трябва и седми мобилен оператор.
Затова искам да кажа, че с едно просто законодателно действие в рамките на този законопроект можем наистина да отпушим развитието на конкуренцията в този сектор, от което потребителите могат единствено да получат повече възможности и по-добри услуги. Смятам, че ако сега се изпусне тази възможност това рано или късно ще се случи, но ще се получи едно излишно забавяне вероятно от няколко години и движението ни в този индекс DESI, който спомена колегата, ще продължи да запазва тази тенденция.
Така че силно се надявам да подкрепите идеята в Закона, разбира се, ние ще дадем конкретно предложение, но да се предвиди тази възможност за пълно споделяне на мрежите. Разбира се, това трябва да става по регулираните тарифи, които Комисията за регулиране на съобщенията да преутвърждава и оттам нататък вече да се даде възможност за развитие на пазара – нови услуги, нови доставчици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Захариева.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (Председател на Асоциация „Телекомуникации“ АСТЕЛ):
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Атанасова, господин Димитров! Асоциация АСТЕЛ също подкрепя по принцип внесения Законопроект от Министерството, като намираме, че същият балансирано отразява европейската Директива за Електронен кодекс за електронните комуникации.
Взех отношение, първо, за да мога да изразя своята подкрепа и да кажа, че внесеният законопроект наистина е резултат от много задълбочени дискусии между заинтересованите в сектора и отразява както европейската Директива, така и тенденциите за развитие на пазара.
Вземам отношение също така да обърна внимание, че още с разглеждането на първо четене на Законопроекта започва едно заиграване с цифри, изложени досега, като в голямата си степен не са верни и веднага ще кажа защо. Годишните доклади, които отразяват Диджитъл економи енд съсайъти индекс, цитираният DESI, всъщност показват следното: България е много добре, когато става дума за достъп до високоскоростен интернет в градовете и там има изключително висока конкуренция, и там се предоставя интернет на изключително високи скорости. България има проблем, когато стане дума за покритие на отдалечените и рядко населените райони просто, защото там е изключително скъпо да се реализира покритие и респективно частният икономически интерес не е толкова голям.
Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора. Да не кажа, че в повечето страни в света те са по един и двама и това е нормално, защото секторът изисква да се влагат изключително много инвестиции, а такива инвестиции могат да се влагат, когато няма раздробеност на пазара, а има една здравословна конкуренция, каквато у нас е налице. Това е по отношение на индекса DESI.
Индексът DESI, между другото, показва, че най големият проблем всъщност в България е това, че хората все още не могат да разберат и да използват услугите на високоскоростния интернет за бизнеса. Всъщност на нас проблемът ни не е с покритието с високоскоростни мрежи, а с това, че хората и по-малките бизнеси все още не търсят тези услуги. Затова правителството и съответните институции би трябвало да мислят за стимули заедно с бизнеса, така че по-малките играчи на пазара и частните потребители да имат стимул все повече и повече да управляват бизнеса си, използвайки възможностите на новите технологии.
Що се отнася до потребителите, смятам, че те получават услуги на изключително високо качество и на едни от най-ниските цени в Европа. Това също е в доклади на Комисията за регулиране на съобщенията и е отразено в самия Годишен доклад DESI. Комисията за регулиране на съобщенията заедно с Комисията за защита на конкуренцията излязоха с точен процент – може би господин Димитров ще го каже, на намаление на цените на мобилните услуги тази година от 17%, ако не се лъжа.
Така че апелирам, когато народните представители разглеждат Законопроекта и взимат своите решения, тези решения да се базират на данни и факти и да бъдат информирани. Ние сме налице от сектора непрекъснато да подаваме информация и да цитираме точните източници с точните проценти, за да не се стига до злоупотреби. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Изказвания?
Уважаеми колеги, имате думата.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, добре.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Само кратък коментар.
Ще се върна на споменатия Индекс DESI. Той отразява комплексно навлизането на цифровите технологии и в бизнеса, и в социалния живот. Той е комбинация от наличие на цифрови умения в обществото, навлизане на цифрови технологии в бизнеса, използване на електронни административни услуги и покритие. По покритие сме на предпоследно място и това е наистина в резултат на недоброто покритие по територията на страната. Наистина сме в първите десет по отношение на високоскоростния ни интернет сред държавите членки и същевременно на едно от първите десет места по отношение цена – качество на услугите.
Това, което господин Николов спомена, по отношение на другите конкурентни пазари бих искала да обърна внимание, че телекомуникационният пазар е най-конкурентния и сравнението с енергийните пазари и останалите, бих казала, че е много далеч зад телекомуникационната среда, която ние сме създали. Още повече че изборът на крайния потребител не е обвързан с една инфраструктура, което в момента се опитваме да разглеждаме – споделянето на инфраструктурата.
И към момента искам да обърна внимание, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма.
От друга страна, трябва да обърнем внимание, че българският пазар все пак е относително ограничен на фона на територията, която имаме. Тоест изграждането на инфраструктура, която е много скъпоструващо нещо, спрямо възвръщаемост от крайните потребители, трябва да се оцени от гледна точка на това каква инвестиция се влага и как тази инвестиция при споделяне ще се възвърне, в какъв период и на каква цена.
Поради тази причина, подходът, който все пак държавата гледа да бъде осигурен, е да се гарантира едно относително добро покритие по територия от гледна точка на осигуряване на универсалната услуга към всички потребители, тоест нито един да не бъде изключен, независимо от неговото местоположение. Но в крайна сметка, в случай че този, който е натоварен с това задължение, той има пълното право да иска обезщетение от страна на държавата за направените разходи. Това е в най-общи линии.
Както казвам, ние сме отворени и нито една от асоциациите не беше изключена по време на общественото обсъждане да даде своите предложения, а и не само общественото, в тесни формати, които бяха направени, канихме колегите да споделят собствените виждания и всеки един от сектора да бъде запознат с техните проблеми как може да бъде балансирано така, че проектът да бъде приемлив за всички. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте.
ПАВЛИНА ГИЗДАШКА (Теленор): Също искам да изразя изключителното си задоволство от начина, по който беше организирано цялостното имплементиране на Европейския кодекс в Закона за електронните съобщения, а именно широката дискусия, която бе организирана от страна на Министерството. Присъединявам се към казаното от колегите по отношение на желанието ни подобен подход да бъде продължен, разбира се, ако Комисията по транспорт, електронни съобщения и телекомуникации прецени, че е удачно, като „Теленор“ изразява своето желание и е на разположение да участва във всички дискусии с всякаква експертна помощ.
Искам да подчертая също така, че Кодексът за електронни съобщения балансира интересите както на потребителите, така и на предприятията, като идеята за виртуални мрежи е заложена в предложения на Вашето внимание Проект по начина, по който е предвиден в самия Кодекс, без каквито и да е било отклонения от него. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
ТОДОР БАТКОВ (Юридически консултант на NЕТЕRRА и на ЕКТА за България): Това е Европейската асоциация на алтернативните оператори. Имам честта да съм ангажиран със сектора на далекосъобщенията от 1997 г. Тук виждам малцина от присъстващите, които работят в този сектор оттогава.
Вземам повод от изказването на госпожа Заместник-министъра. Да, действително в днешния вид на Закона за електронни съобщения няма пречка да бъде споделяна мрежата на съществуващите мобилни оператори с други далекосъобщителни оператори. Практиката обаче е, че до момента нито един от операторите не допуска достъп на чужд оператор до своята мрежа.
Не е вярно, колежке, че мобилните оператори са пет – те са три. Истината е, че в момента при наличието на най-голяма степен на развитие на сектора в сравнение с другите сектори, България не само губи позиции и по отношение на проникването, и по отношение на бързия интернет, но истината е, че цените на мобилните услуги бележат траен ръст. Не знам Вашата статистика, каква е, но може да отворите официалния сайт на Телеком Аустрия, който е майчино дружество на А1 и да видите, че те отчитат за последните три години – 22% увеличение на цените на услугите на техния оператор в България. Същото е положението и с другите два оператора.
Как може да се реши този въпрос? Този въпрос може да се реши с допускането на алтернативни оператори с лицензии за виртуални оператори да работят в съществуващите три мрежи, които са добри, изградени са, технически са обезпечени. Това може да стане по три начина и това поне е световната практика.
Потвърждавам, че България е единствената държава в географска Европа, която няма действащ алтернативен оператор, а за Европейския съюз въобще да не говорим. Алтернативни оператори има дори в Африка, вече и в Латинска Америка по три начина.
Единият вариант – хак варианта е да се предвиди в Кодекса за електронни съобщения, тоест новия вариант, който сега обсъждате, да се предвиди такова задължение на Комисията за регулиране на съобщенията да изготви методика и да ѝ се вмени задължение. Методика за прилагането на принципа – ритейл минус, и да бъдат задължени съществуващите оператори да публикуват общите условия, при които равно, недискриминационно, на база на търговски преговори да допускат алтернативни оператори, които да получат лицензии да работят за тяхната мрежа – това е първият вариант.
Вторият вариант е – в момента тече процедура за даване на честотен ресурс за 5G, държавата великодушно направи фискално двойно от съществуващите цени, и увеличи двойно срока, за който се дават без задължение. Получавайки този ресурс, да бъдат задължени операторите поне за новите честотни ленти да дадат тази възможност за включване на алтернативни оператори като виртуални, това е втората възможност. Казвам го, защото ние правим последователни опити, обръщахме се към КРС, нямаме отговор – не се получава.
Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията, която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък.
Сега е моментът Вие, уважаеми народни представители, да отворите вратата за навлизане на поне няколко сериозни виртуални оператора, които, първо, ще подобрят качеството на услугата; второ, ще облекчат достъпа на потребителите до услугата, защото и трите оператора, аз съм създател на един от тях – „Мобилтел“, гордея се с това, в момента до такава степен са се бюрократизирали и ояли, че обслужването на обикновените клиенти им е последна грижа – като формализъм, като бюрокрация и така нататък.
Трето, повярвайте ми, и цените ще паднат, а мисля, че това е важно, и на Вас като народни представители, това трябва да бъде Ваша първа грижа. Така че готови сме. Нашето предложение беше отхвърлено от Министерството за такъв конкретен текст в чл. 106а. Готови сме да го предоставим. Аз не знам каква е процедурата – може би някой от присъстващите народни представители с мотиви да го внесе или Вие при обсъждането между първо и второ четене. Отворете възможността за влизане на доказани…
Освен това, от тези 634 интернет оператори, които работят по лиценз и са регистрирани в Комисията, всички са български. Тоест те са собственост на българи и се управляват от българи. Не съм шовинист, нито съм антиевропейски настроен. Докато трите мобилни оператора монополисти, знаете чия собственост са, това също не е без значение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ако мога да допълня само с един въпрос към Министерството?
По отношение на достъпа до мрежите този въпрос сме го коментирали и в началото на това Народно събрание при обсъждането на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура. Там седи един въпрос открит, който също сме задавали многократно, като актуални въпроси към Министерството и към министъра за единната входна точка. Може ли да ни разясните как ще се случва евентуално при сега предложения текст, който тук ни беше казано, че определя начина за споделено ползване на ресурсите на съществуващите оператори с тяхната физическа мрежа, как ще функционира на практика единната входна точка при това положение, ще функционира ли изобщо?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Други колеги има ли да поставят въпроси?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Един коментар и една молба.
По отношение на обществените консултации, които са проведени, аз погледнах приложението към внесения Законопроект – доста сериозни са. Щях да попитам, тъй като времето беше кратко, каква част от тях са съобразени в така внесения Проект на изменение на Закона? Явно не всички са взети предвид и аз се обръщам към господин Дилков, към господин Батков – тези предложения нека за бъдат наистина в Комисията, техните становища, за да можем ние да се запознаем. Също така и госпожа Захариева говореше за цифри, за информация, с която ние не разполагаме.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Законодателна инициатива имат народните представители, работни групи ще има, колкото е нужно.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Говоря като становища.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Оттам нататък всеки от нас може да припознае текстовете. Това е редът, тъй като и господин Батков... В работна група ние можем да си предлагаме всичко, но оттам нататък инициативата имат само народните представители.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Като становища могат да ги направят и да ги внесат, да, като становища по Законопроекта, за това няма проблем.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Ние сме в хипотезата, в случай че го приемем на първо четене, между двете четения.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, между двете четения. Това имам предвид.
Тъй като това е важно – заинтересованите страни явно имаме различни становища, и ние като народни представители трябва да имаме своята позиция, аз имам един конкретен въпрос: ясно е, че Директивата изисква до 21 декември да бъде приет и публикуван този кодекс и тези изменения, но не виждам причина защо този закон трябва да бъде с изменението от 21 декември? Не е ли нормално да си влезе от 1 януари? Защо 21 декември? Директивата не изисква да влезе от 21 декември.
Смятам, че това ще създаде чисто административни пречки и проблеми като дата, защото на датата 21 декември въвеждаш толкова сериозни изменения. Като коментар, ако може да ми обясните защо?
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Летифов.
Отзад-напред ще започна. Всъщност защо 21 декември? Защото, съгласно изискванията на Директивата нейните разпоредби влизат в сила от тази дата. В случай че хипотетично този закон бъде приет по-рано от датата, той влиза в сила от датата, определена в Директивата. В случай че се забави Народното събрание с приемането, той ще бъде от датата на неговото публикуване. Това е принципът.
По отношение другото за общественото обсъждане, това което колегите от Neterra са внесли. Може да го видите в таблицата, която е публикувана с всичките предложения както тяхното предложение по закон, така и становището на Министерството, което е отразено поради какви причини не се приемат техните предложения.
На въпроса на господин Данчев. Единната информационна точка е създадена наистина с цел споделяне на инфраструктура. В случай, когато има свободен капацитет или когато се изгражда нова мрежа, всички, които имат интерес, да могат да видят в единната информационна точка какво е публикувано и да може да бъдат използвани необходимите ресурси, за да се споделят.
Факт е, че срещаме трудности не толкова в сектора на телеком операторите, колкото в останалите оператори на инфраструктура –имам предвид енергопреносните дружества, които не са ни предоставили към момента информация по отношение на техните мрежи. Всичко е видимо, колегите работят непрекъснато, данните, които се съхраняват и ежедневно се изпращат напомнителни писма за попълване на информацията, наистина това са възможностите.
Според мен фактът е, че тези трудности, които срещаме тук, се отчитат и на европейско ниво. Догодина е предвидено преразглеждане на Директивата, тоест Европа установява трудности с прилагането ѝ, така че се очаква да бъдат преразгледани нещата по отношение на физическата инфраструктура и как ще продължи нататък Европа точно в тази част, където всъщност са най-големите разходи за инвестиции и изграждането на мрежи.
Такъв е и призивът в момента с една нова препоръка, която излезе месец септември на Европейската комисия, от гледна точка на създаване на инструменти за споделяне на добри практики за намаляване на средствата за изграждане на инфраструктура и разгръщането на 5G мрежи. Европа среща трудности, ние срещаме трудности. Не е единственото място, където България може да бъде отчетена като държава, която изостава в споделянето на ресурсите, така да го кажем.
От друга страна, инфраструктурната конкуренция е една от основните цели също на Европа. Това, което в момента се опитваме да правим в другите сектори, е направено отдавна в телеком сектора. Не трябва да забравяме предимствата, които имаме и възможностите, които имат нашите потребители да избират пред инфраструктури. Изкривяване на пазара може да се получи и когато имаме само един инфраструктурен доставчик, независимо от това дали на него ще се предоставят услугите от други оператори, защото тогава цената, която е за доставките на едро на инфраструктура, ще бъде неконкурентна спрямо други такива.
Така че балансът, който трябва да се намери, е много тънък и затова Законът, както казват колегите ми, е твърде технологичен и трудноразбираем, но, както казвам отново, насреща сме, както прецените всички предложения, които дойдат от сектора да ги обсъдим и да кажем какви са възможностите да бъдат направени. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Съвсем кратка реплика, защото пропуснах нещо да включа към моя въпрос. Използвам повода от изказването на един от колегите – съжалявам, не запомних името, за което се извинявам.
Става въпрос за това, че ние специално в БСП, винаги сме виждали ролята на държавата, в това число и в изграждането и поддържането на инфраструктура за телекомуникационни нужди именно с цел споделеното ѝ използване. Още преди десетина години, ако не ме лъже паметта, имаше една идея за по-ефективното използване на изградения тогава от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията оптичен пръстен, който да даде възможност, така да се каже, за по-ефективното му използване и за доставяне на услуги именно в онези малки населени места, където големите оператори или по принцип операторите нямат голям търговски интерес за това нещо.
Имаше после един голям проект, който дълги години трудно се реализира, но все пак аз се надявам, че Министерството не се е отказало от тази си идея, защото това е един от начините според мен да се насърчи конкуренцията на пазара, от една страна, от друга страна, да даде възможност на по-малки оператори да участват на този пазар. И не на последно място, да осигури на крайните потребители в по-малките населени места по-добро качество и повече услуги за гражданите, в това число и повече административни и електронни услуги.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Госпожо Атанасова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Летифов.
Господин Данчев, напълно сте прав. Държавата не е абдикирала от това намерение. Фактът досега да не се случва това нещо, е, че по оперативните програми, в които би могла да се включи държавата в изграждането, не се припознаваше цифровата свързаност като приоритет.
За наше щастие в последната една година видяхме до какво доведе една такава криза, когато се наложи хората да работят дистанционно се отчете необходимостта от добра свързаност. Един от приоритетите на Национална програма „България 30“ е точно цифровата свързаност. Този приоритет се отчита и в момента в насоките, които са дадени за разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост. В момента Министерството работи върху проектната идея: изграждане на държавна инфраструктура по трансевропейските коридори, слизайки на регионално ниво и на общинско, там където няма бизнес интерес. За да може наистина държавата в нейната си роля да разгърне инфраструктура до тези слабо населени райони, където наистина няма интерес от бизнес инвестиции или възвръщаемостта е много малка.
Този проект ще бъде предложен като част от Националния план за възстановяване и устойчивост. В момента работим с колегите от Държавна агенция „Електронно управление“, както и приканвам всички колеги от сектора, които имат интерес, да се включат в една такава работна група, за да може да изготвим един наистина прецизен и стойностен проект, който да бъде финансиран по линия на този фонд, тъй като 20% от средствата, предвидени за държавите членки, минимум 20% трябва да отидат за цифров преход, като една от частите, едната ос, е цифровата свързаност.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Господин Христов, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще съм изключително кратък.
Законът като цяло отразява общоевропейската тенденция и смятам, че заслужава нашата положителна подкрепа с едно „но“ –имаме необходимост да разгледаме всички становища, част от които бяха изразени и по време на това заседание. Апелът ми е да не бързаме прекалено много с приемането на второ четене, а да дадем в действителност време, може би под формата и на работна група, където да можем да изчистим всички тези, как да кажа, отворени въпроси. Тъй като в момента имаме шанса да създадем нещо наистина добро и би било пропуск от наша страна, ако допуснем такива дребни грешки да помрачат това начинание.
Така че апелът ми е по-скоро в тази посока. Пак казвам, аз ще го подкрепя този законопроект с надеждата, че между първо и второ четене ще проведем – и от преждеговорившите имаше заявки за подобен тип формати, ще проведем наистина работна група, където да затворим всички тези проблемни теми. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Христов, да припомня и на Вас, и на госпожа Маринова, и на всички участници начинът, по който се гледа Законът за електронно съобщителните мрежи и физическата инфраструктура. Не помня колко работни групи направихме тогава, но мисля, че успяхме да чуем всички страни. Мисля, че успяхме да намерим добрия подход да създадем един работен закон. С малки изключения беше променен този закон после през един друг закон, ако не се лъжа през ЗУТ – през Закона за устройството на територията, с което аз лично не бях съгласен, но решението на мнозинството тогава беше такова.
В случая ще се направят работни групи, но предвид обстановката ми се ще да уточним форматите на работа. В този състав едва ли може да работи работна група.
За необходимостта от становища на всичките различни мнения, е ясно – ще намерим подхода, как да ги систематизираме, така че да са достъпни до всички народни представители. От тази гледна точка всички присъстващи, становищата по всички текстове, мненията, които имате и всичко, което искате да кажете на Комисията, и на работната група, може да ги пращате на електронната поща на Комисията, след това да участвате на самите заседания. Но тук молбата ми е, ако да кажем, че има две или три страни, които са оформени като мнения, становища освен Комисията, разбирайте народните представители, и Министерството, да се излъчат по един или по двама участници, така че да са представени всички страни, за да няма, доколкото това е възможно при тази масовост.
Работните групи, виждайки, че имаме 360 параграфа, близо, 356 параграфа, представете си, че ако гледаме текст по текст, това може да отнеме много време и много заседания в работната група. И от тази гледна точка ще удължаваме времето за внасяне между двете четения, поне до това, което ни позволява Правилникът или докато не са внесени тези предложения, които всички искат да систематизират.
Това може да се случи в рамките и на три дни, ако имате готовност. Но срокът, така или иначе, между двете четения ще го удължим веднага след приемане на Закона в пленарната зала на първо четене. Това може да се случи и другата седмица.
Така представеният законопроект аз също ще подкрепя, за да мине на първо четене и след това ще започне явно повечето работа, която трябва да намерим като подход. Затова Ви моля за експедитивност, без емоции да намерим подхода, за да си свършим работата. А времето – колкото ни позволява Правилникът и е необходимо, ще го имаме. Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Да, заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Аз ще използвам правото си на реплика към Вас, по-скоро ще се обърна към всички заинтересовани страни. Работата ни би била безкрайно по-лесна, ако, получавайки становищата, се прецизират за кои параграфи точно са насочени. По този начин ще успеем да фокусираме вниманието си. И ако ги получим навреме, респективно ще може да си организираме работата доста по-ползотворно.
Тъй като споменахте Закон за електронно съобщителната мрежа и физическата инфраструктура, там действително подходът беше добър, но започнахме доста хаотично точно по тази причина – всички заинтересовани страни, се опитаха да излеят цялата информация наведнъж. Комисията в един момент беше почти блокирана, докато не подредихме работата и не отсяхме наистина проблемните теми от безспорните. Така че нека този път да започнем директно оттам, за да си спестим тези главоболия.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, това уточнение беше важно. Конкретните текстове, конкретните становища, което е важно за страните.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Законът е приет на първо четене.
Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил Летифов
