Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
На 9 септември 2020 г., сряда, се състоя заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения господин Халил Летифов.
* * *
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
„1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г.
3. Разни.“
В точка „Разни“ ще бъде дадена информация за проведените процедури за ремонт на подвижния състав – едната от която не е приключила, ако не се лъжа.
Къде е господин Свиленски?
Нека да се мотивира.
Тук е и ръководството на „Холдинг БДЖ“, за да дадат тази информация.
Други предложения по дневния ред?
Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува по така предложения дневен ред.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Гости по т. 1 и т. 2 са господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ, № 002-01-37, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 АВГУСТ 2020 Г.
Господин Занчев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко ще представя Законопроекта.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, одобрен с Решение № 581 на Министерския съвет от 14 август 2020 г. е изготвен в изпълнение на мярка № 83 в Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 25 на Министерския съвет от 17 януари 2020 г.
Основното предназначение на Проекта на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е създаване на правна рамка за надзор на пазара на морското оборудване, съобразено със спецификите, особеностите на сектора на морското оборудване в съответствие с изискванията на Директива 2014/90/ЕС от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98 на Съвета от 28 август 2014 г., Директива 2014/90.
В обхвата на предложените промени във връзка с осъществяване надзор на пазара на морското оборудване се включва:
- първо, създаване на специфичен ред за надзор на пазара на морското оборудване;
- второ, определяне на орган за надзор на пазара на морското оборудване, и определяне на правата и задълженията на инспекторите на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, осъществяващи такъв надзор;
- трето, създаване на законово основание за прилагане на коригиращи и ограничителни мерки по отношение на морското оборудване при установени несъответствия с нормативните изисквания;
- четвърто, въвеждане на административнонаказателни разпоредби във връзка с реда за осъществяване на надзор на пазара на морското оборудване;
- пето, въвеждане на специфични понятия във връзка с надзора на пазара на морското оборудване.
В останалата си част предложените промени в Кодекса на търговското корабоплаване отразяват натрупаната практика по прилагане на Кодекса на търговското корабоплаване и в частност предвиждат правна възможност признати организации по реда на действащото вторично право на Европейския съюз да издадат свидетелства въз основа на извършени прегледи на кораби в съответствие с практиката в други държави – членки на Европейския съюз. По този начин се въвежда ново основание за отказ от вписване на име на кораб от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ако избраното име на кораба е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ.
Привеждането на Кодекса на търговското корабоплаване в съответствие с настъпилите промени в действащата наказателно-правна уредба чрез прецизиране на правомощията на капитана на кораба в случай на извършвано престъпление по време на плаване на кораба; привеждане на Кодекса в съответствие със задължителни изисквания на Международната морска организация, отнасящи се до прилагането на Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет с Резолюция MSC.255 от 16 май 2008 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация.
Рамката и процедурите за схемата на одит на държави членки на ИМО, приета с Резолюция A.1067 от 4 декември 2013 г. на Асамблеята на Международната морска организация. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за Кодекса на морското корабоплаване.
Няма въпроси.
Господин Занчев беше изключително изчерпателен, за което му благодарим.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ 2008 Г. НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ, ОДОБРЕНИ НА 20-АТА СЕСИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ, № 002-02-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮЛИ 2020 Г.
Господин Занчев, Вие ли ще представите информация?
Прощавайте, колеги, имаме нов член на Комисията. Забравих да Ви представя нашата колежка от „Воля“ Елена Ангелинина. Добре дошла и ползотворна работа!
Прощавайте, господин заместник-министър.
Заповядайте.
ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Накратко, Република България е страна по Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, ратифицирана със Закон в „Държавен вестник“, бр. 54 от 2000 г., в сила за Република България от 31 юли 2001 г.
Чрез ратифицирането на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, Република България осигурява изпълнението на ангажиментите си, свързани с прилагането на конвенцията, както от органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на услугите в областта на морското търговско корабоплаване, така и от страна на доставчиците на услуги във вид на подвижни спътникови далекосъобщения по море в Световната морска система за бедствия и безопасност съгласно правната рамка на Международната морска организация.
По конкретно измененията от 2008 г. на Конвенцията разширяват надзора на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения към всички доставчици на подвижни спътникови услуги за използване в световната морска система за безопасност, при условие че са признати от Международната морска организация и засилват ролята на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения като координатор на Международната система за далечна идентификация и проследяване на корабите.
Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, проведена на 2 октомври 2008 г. се прилагат временно от 5 октомври 2008 г.
Съгласно чл. 18 на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, така както е изменен, е получил уведомления за приемане от две трети от тези страни, които по време на одобрението от Общото събрание, са били страни по Конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: И аз благодаря, господин Занчев.
Някой нещо да допълни? Не виждам.
Имате думата.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Имам един въпрос.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Да, заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ние имаме ли представител в тази международна агенция и кой е, ако има такъв? Изобщо, кой е нашият представител на ниво заместник-министър? Ние нищо не знаем за тази агенция, поне аз за пръв път чувам.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Заповядайте, господин Петров.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще дам съвсем кратко разяснение.
Това е организация, която е базирана в Лондон. Всъщност тя работи под строгата координация и юридическа рамка, създавана от Международната морска организация. Така че нашият посланик в Лондон, който е акредитиран към Международната морска организация, участва и в заседанията на тази организация за спътникови радиосъобщения или респективно секретар от посолството, който го замества.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Други въпроси, изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви за вниманието.
Преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
В нея ще дадем възможност на ръководството на БДЖ да предостави информация за текущите договори за ремонт или за процедурите.
Наши гости са господин Григори Григоров – председател на Съвета на директорите, и господин Велик Тонев – част от „Холдинг БДЖ“.
Предлагам да процедираме по следния начин.
Господин Свиленски, предлагам Вие да развиете въпросите, те да предоставят информация и след това да има още един-два уточняващи въпроси.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на БДЖ! Поканата за участие и повода за това да се видим е да ни дадете информация на какво ниво е действащият договор за ремонт на подвижния състав, поддръжка и ремонт на сименсите, така дългоочакваните, знаем, обществени поръчки, след това сключването на договорите и, разбира се, резултатът от тези неща.
Въпросите, на които бих очаквал отговор, ако, разбира се, сте готови в момента, са:
Първо, на коя дата е сключен договорът?
Кога е преведен авансът от изпълнителя?
Кога са подадени за ремонт първите мотриси и кога са излезли съответно от ремонт, тоест ремонтирани ли са тези мотриси?
И още един важен въпрос: отдаването на халетата под наем – било ли е предмет на обществената поръчка?
Ще Ви кажа директно защо задавам този въпрос.
Защото в крайна сметка се оказва – за мен е парадокс, предполагам и за колегите от Комисията също, че възложителят на поръчката в крайна сметка се явява подизпълнител на изпълнителя, на което мисля, че не можем да намерим разумно обяснение – възложителят на поръчката в крайна сметка се явява подизпълнител на изпълнителя?!
Разбира се, надявам се да ме опровергаете и това да не е така, тоест това са засега важните въпроси.
Също така, как върви изобщо изпълнението на този договор? Има ли капацитет, има ли персонал фирмата „Алстом“, дали са започнали да работят, откъде вземат персонал и така нататък? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Господин Григоров, Вие ли ще вземете думата?
Заповядайте.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Велик Тонев е директор дирекция „Подвижен железопътен състав“ в „БДЖ – Пътнически превози“. Той се занимава с ежедневния контрол на изпълнението на ремонтната програма.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Свиленски, дами и господа народни представители! Позволете малко ретроспекция на казуса. Мотрисите са закупени в периода 2005 – 2008 г. и в последните 12 – 13 – 14 години те са надхвърлили необходимия пробег, който изисква основен ремонт.
През 2016 г. дружеството започва подготовка на обществена поръчка, с цел възлагане на външен изпълнител – поддръжката и ремонта на тези мотриси, която поръчка в продължение на три години и половина не се реализира поради ред обжалвания на част от участниците.
В началото на 2019 г., когато сегашният мениджмънт пое ръководството, анализът показа, че може би поръчката не е структурирана по най-добрия начин, но предвид факта, че мотрисите бяха в състояние вече твърде, твърде критично, вариантът за прекратяване на поръчката по следващо обжалване и забавяне на този процес с още две-три години беше приет като неподходящ и пристъпихме към приключване на тази поръчка.
Договорът в края на краищата беше сключен последната седмица на 2019 г. – точната дата в момента не мога да кажа, и съответно тогава беше преведен аванс от 8 млн. лв., който беше предназначен тогава за подготовка от страна на изпълнителя на закупуване на резервни части за подготовка на капиталните ремонти на тези мотриси.
Тук искам да обърна внимание на факта, че цялостната концепция за поддръжка на тези мотриси през годините 2008 – 2019 е търпяла няколко изменения, в резултат на което последните години практически дружеството няма никаква възможност да извършва тази поддръжка.
Първо, поради факта, че резервни части за този тип мотриси вече не се произвеждат.
Второ, поради факта, че още в самото начало специалистите на дружеството не са били подготвени да извършват тази поддръжка.
Договорът, съгласно първоначалните планове, трябваше да влезе в сила на 1 май 2020 г., тоест тогава да бъдат предадени за поддръжка всичките 46 налични мотриси, от които осем не в движение поради тежки повреди, и 38 в движение.
През месец март тази година дружеството „Алстом“ активира клаузата за форсмажор по-ясни на всички причини, в резултат на което практическото предаване на мотрисите за поддръжка се извърши на дата 1 септември тази година, тоест миналата седмица.
През последните три месеца, предхождащи тази дата, ние бяхме в достатъчно чест контакт с потенциалния подизпълнител, с избрания подизпълнител като нашата цел беше да се уверим, че той е в състояние още на първия ден да поеме пълния капацитет и задълженията си по договора.
За съжаление, това не се оказа точно така. Причините и да ги обсъждаме няма особен смисъл. Така че в момента през месец септември сме определили и сме съгласували с тях преходния период, който ще трябва да приключи най-късно до края на месец септември, през който всички неизяснени въпроси трябва да бъдат приключени и най-късно от 1 октомври „Алстом“ изцяло да влезе в правата си по този договор. Междувременно, в този момент, никакви други плащания не са извършвани по този договор.
По отношение на въпроса за халетата. Въпросът с отдаване под наем на тези халета е заложен още в самото начало на тази обществена поръчка. Той е бил предвиден, тъй като е логично, че БДЖ е единственият основен оператор и да се строят нови халета няма особен смисъл.
Независимо от това изпълнителят е решил да изгради едно ново хале за своя сметка, тъй като наличните халета в момента във Варна, Пловдив и Бургас, които са отдадени под наем, съгласно Закона за обществени поръчки, са с разрешение на Министерския съвет и не са достатъчни като капацитет, като обем, като параметри за ремонт на най-дългите мотриси – четири секционните електрически мотриси.
Точният график за изграждането и влизането в експлоатация на това хале те са поели ангажимент да предоставят през 41-та седмица, тоест от 5 до 9 октомври.
В момента ние сме изготвили график за наличността на тези мотриси като минималният брой, който те трябва да осигурят, е 26 от 38, като до края на годината този брой трябва да достигне до 30.
По отношение на персонала. Очевидно е, че специалисти или хора с опит в железопътния транспорт може да има единствено в компаниите, които се занимават с това нещо.
В момента има известно преливане на хора от БДЖ към изпълнителя „Алстом“. Съответно той е назначил хора с умения в управлението на проекти, които са извън системата на БДЖ, както и няколко човека от румънския офис, които наблюдават и контролират този процес.
Тук трябва да отбележим, че в досегашната поддръжка са били заети 79 технически специалисти в БДЖ, които в ситуацията, която тази поддръжка изцяло е предадена на външна фирма, тяхното присъствие в БДЖ създава единствено само разходи. Естествено, ние се опитваме да запазим тези специалисти и ги пренасочим към други сфери на ремонтна дейност, но този процес, както казах, в момента тече. Така че смятам, че в рамките на следващите няколко седмици – най-късно до края на месец октомври, всички въпроси ще бъдат окончателно решени и договорът ще влезе в пълната си сила.
Договорът включва капитален ремонт на всички 46 мотриси, шест или седем – възстановителен ремонт, и останалите – капитален ремонт, за да могат те да обслужват графика в следващите около милион и половина километра, което е между 12 и 13 години за всяка мотриса, тоест практически до 2030 г. всички крайградски линии ще бъдат осигурени с необходимия подвижен състав.
Самите капитални ремонти, както казах, силно зависят от доставката на резервни части. Резервни части за този модел вече не се произвеждат. Това е фундаментална грешка при подписване на договора през 2005 – 2006 – 2007 – 2008 г., която грешка ние сега избягваме с новите договори за подвижен състав, където доставчика се ангажира с минимум 20 години обезпечаване на резервни части. В резултат на това изпълнителят в момента търси производители на тези резервни части, за да може да ги вложи.
Най-ранният срок, съгласно техните ангажименти, за поетапното постъпване на резервни части за капитални ремонти е месец февруари 2021 г., когато ще започне поетапно да се извършват и тези капитани ремонти.
Господин Тонев, както казах, ежедневно се занимава с този процес. Аз лично наблюдавам този процес и веднъж на две седмици контактувам в разширен състав с генералния директор на „Алстом“ – Румъния, и с хората назначени от него да управляват този проект.
Надявам се, че отговорих на въпросите. Ако нещо съм пропуснал, моля да добавите.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Григоров.
Господин Тонев, нещо имате ли да допълните?
ВЕЛИК ТОНЕВ: Благодаря.
След информацията, която господин Григоров изнесе, искам да допълня, че в договора освен капитални ремонти са предвидени всички видове ремонти, които се предвиждат за подвижните мотрисни влакове „Сименс“, които са на разположение на „БДЖ – Пътнически превози“. Тоест извън капиталните и възстановителни ремонти, в обсега на договора са включени всички необходими съгласно действащите правилници и нормативни документи технически прегледи, планови и извънпланови ремонти, които се извършват върху тези локомотиви. Това смятам, че е единственото съществено допълнение.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Свиленски, уточняващите въпроси – Вие ще ги зададете.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Да, уточняващи, по-скоро за по-точна коректност.
Вие казахте, че края на последната седмица на месец декември 2019 г. е сключен договорът и тогава е преведен авансът от 8 милиона. Нали така?
Кога е платена гаранцията от изпълнителя по този договор?
Вторият ми въпрос е относно – пак се връщам на отдаването под наем на халето, Вие казахте, че в първоначалния вариант на обществената поръчка е обмисляно такова нещо, но в самата обществена поръчка, когато е обявена, халето било ли е предмет на обществената поръчка? Тоест всички участници знаели ли са, че халето ще им бъде отдадено, или то трябва да бъде отдадено по реда, който Вие казахте, за другите халета в другите градове, тоест в обхвата на обществената поръчка съществува ли това хале? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Да, благодаря Ви за тези въпроси.
Първо, искам да кажа, че всички обществени поръчки в системата на БДЖ се изпълняват строго по Закона за обществените поръчки. Нито един договор не е сключен без предоставяне на съответната гаранция, която предвижда Закона. В повечето случаи това е банкова гаранция, в определени случаи се допуска и застрахователна полица. Съответно всяко авансово плащане, което се извършва по този договор, е предмет на отделна гаранция. Всички тези гаранции са надлежно изпълнени и изплатени от изпълнителя. Конкретни детайли не мога да Ви предоставя в момента – кога, как и на какви суми са, но тази документация е налична в „БДЖ – Пътнически превози“ и ако представлява интерес, поемам ангажимента да Ви я изпратя допълнително.
По втория въпрос, по отношение на халетата. Наемът на халетата и самият договор за наем са били част от първоначалната документация, която е подготвена още през 2016 г. В документацията на договора, по която ние общо взето, съгласно Закона, нямаме особени правомощия да модифицираме по време на преговорите, са предвидени опциите потенциалният изпълнител да заяви дали желае да използва халето и човешки ресурси от страна на БДЖ.
Съответно в процеса на преговорите, тъй като това е двуетапна поръчка с преговори, на двамата подизпълнители бяха зададени официални въпроси – те смятат ли да използват халета на БДЖ, и смятат ли да използват персонал на БДЖ? И двамата изпълнители отговориха утвърдително на въпроса относно халетата.
Оттам нататък беше проведен един предварителен оглед на всички ресурси, които съществуват, и от тяхна страна бяха избрани тези три халета, които според тях ще им помогнат да си изпълнят задълженията по договора. Това са досегашните халета, които са използвани от „Сименс“ в София и във Варна, плюс едно хале в Пловдив. Както казах и преди, те са счели, че това не е достатъчно и ще изградят за своя сметка хале, което след това – неговото бъдеще, не е предмет на отношенията с БДЖ. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Пак да се върнем. Казвате, в първоначалния вариант на документацията, тоест в обществената поръчка го е нямало, имало го в някакъв вариант, когато е подготвена документацията.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Не, не. Още в първоначалния вариант е предвидено и първоначалният вариант на документацията…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В документацията няма… В този, който са кандидатствали го е имало…?
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Да. В самия договор за наем на халета – там фигурира като част от документацията. Да.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така.
Първият въпрос, който беше относно гаранцията и аванса.
Въпросът ми е: дали аванса е преведен преди гаранцията?
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Много малко вероятно това да е станало. В момента не мога да кажа, но след като задавате този въпрос, аз лично се ангажирам да Ви изпратя тази информация с потвърждаващи банкови документи.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Документи не ми трябват, а като информация дали е така.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: За мен също е интересен този въпрос и предполагам, че след като го задавате, има основание за това нещо.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Дали аванса е преведен преди гаранцията?
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Да, разбрах.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Добре.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Следващите въпроси?
ВЕЛИК ТОНЕВ: Като пояснение искам да посоча, че в проектната документация е предвидена възможност всеки един от кандидатите да предяви желание за наемане на площи, с които се разпорежда „БДЖ – Пътнически превози“ в градовете Бургас, Варна, София и Пловдив. Това е част от целия пакет на документацията, който е предоставен, като в проектодоговора, който е предмет на обсъждане и на обществената поръчка, това е чиста опция, от която всеки един от кандидатите може да се възползва или не.
В крайния вариант на подписания договор имаме подписана опция за площите във Варна, София и Пловдив, като площите в София съвпадат с тези, които са били използвани до момента за ремонт и поддръжка на мотрисните влакове „Сименс“, във Варна по искане на кандидат и вече избран на този етап – площите са разширени с допълнителни халета, в Пловдив обемът, който е бил ползван от „БДЖ – Пътнически превози“ е намален съответно до такъв, който ще бъде ползван от изпълнителя „Алстом транспорт“ – Румъния.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Господин Данчев, уточняващ въпрос.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Да, благодаря, господин Председател.
Вие казахте, че авансът е преведен в размер на 8 млн. лв. за закупуване на части, но също така казахте, че по някакви причини фактическата работа по поддръжката на мотрисите не е могла да стартира в началото на годината и сега в началото на месец септември също буксува нейното реално стартиране.
Въпросът ми е: доставени ли са части за тази сума от 8 млн. лв., която коментирате?
Вторият уточняващ въпрос е: ще има ли санкции за изпълнителя за това, че почти година – по доста субективни причини, отлага поемането на изпълнението на поетата с обществена поръчка дейност? Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Данчев.
Господин Григоров.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Благодаря за този въпрос.
Независимо, че договорът е влязъл в сила практически от 1 септември вместо от 1 май, както беше предвидено, мисля, че самият изпълнител още в началото на месец април тази година, започна ремонт на дизеловите двигатели на дизеловите мотриси. Всъщност през август месец първите дизелови двигатели вече бяха готови.
Предметът на договора не предвижда ние да контролираме как точно той използва този аванс, но, както Ви казах и преди, тъй като частите, които са необходими не се произвеждат, а трябва да се поръчват, той би трябвало по някакъв начин да е организирал с този аванс подготовката за тяхното закупуване, произвеждане, договаряне и така нататък, и така нататък. Не мога да Ви отговоря на въпроса как той се занимава с този този въпрос, как той договаря със своите подизпълнители.
По отношение на санкциите. В момента нашата основна задача е да подкараме този договор да тръгне, но мога да Ви уверя, че ние няма да забравим този въпрос и към края на годината, когато изтече тази календарна година, ще направим пълна ревизия на изпълнението на клаузите на договора, прилагането на клаузата за форсмажор, която те са активирали, съответно която беше деактивирана на 31 август тази година. Със сигурност няма да допуснем ощетяване на дружеството от забавяне от страна на изпълнителя, въпреки че знаете какво е положението. В момента всеки се оправдава с тази ситуация, но пък ние трябва да караме влаковете по някакъв начин.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Можете ли да гарантирате, че не се ползват части от едни мотриси, за да се слагат на други, тоест, че се разкомплектоват едни, за да се пуснат в движение други? И така.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Мисля, че мога да гарантирам това нещо, защото, както казах, имаме 38 мотриси, които са в движение, и осем, които подлежат на пълно възстановяване. Тоест тези 38 мотриси, те трябва да се движат по някакъв начин и взимането на части от едната и слагането на другата просто доникъде не води. Другите осем са в такова състояние, че те трябва практически от нулата да се изградят. Те са катастрофирали, в тежко състояние, практически ограбени поради тази практика, която в БДЖ съществува и до момента – от спрения от движение подвижен състав да се взимат части, за да могат да се слагат на другия подвижен състав, за да може поне той да върви.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Тъй като казахте, че до края на месец септември общо взето ще уточните отношенията с изпълнителя по този договор, Ви предлагам в удобно време в началото на месец октомври отново да направим една среща и тогава да се отговори на останалите въпроси, за да сме Ви полезни и ние в изпълнението на тази нелека задача.
Ще помоля господин Тодоров – той да има и ангажимента за организацията някъде за октомври месец, така че отново да проведем един смислен разговор и ние да сме Ви полезни.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Ако позволите да предложа, голяма част от цялата информация, която касае приключването на преходния процес, ние смятаме да обсъдим на нарочна среща между 5 и 9 октомври тази година, това 41-та седмица на годината. Така че, ако насрочвате тази среща, предлагам да бъде след 9 октомври, тоест след това.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Затова не уточняваме дата, за да преценим кога ще сме си полезни.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Смятам, че дотогава абсолютно всички въпроси, или поне основните от тях, ще бъдат изяснени, ще имаме ясна и точна представа какво ще получим до края на тази година, но ще бъдат закрити всички нерешени въпроси до момента и практически остава от нас да се възползваме единствено от ползите от този договор.
Този договор, още веднъж да кажа, първо, предвижда ние само да караме мотрисите и нищо повече. Никакви други разходи да не изпълняваме с това. Както и той предвижда някои модернизации, които не съществуват в оригиналните версии и които всъщност – част от тях, са с обект на Регламент 13/71 на Европейския съюз относно качеството на пътуване. Това са онлайн известяване, Wi-Fi, интернет, неща, които са свързани с хора с ограничена подвижност, и други такива неща, които са част от самия договор и за тях няма да се заплаща допълнително. Благодаря.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, позволете ми накрая на благодаря на Вас и на ръководството на Комисията, че толкова бързо реагирахте и колегите от БДЖ – господин Григоров, господин Тонев се отзоваха. На господин Тодоров също му благодаря за съдействието. Благодаря Ви още веднъж и очаквам през следващия месец, живот и здраве, да имаме и тази допълнителна информация. Благодаря Ви.
ГРИГОРИ ГРИГОРОВ: Аз също благодаря на Комисията, особено на господин Председателя, за изразеното от него желание да ни помогне, защото в края на краищата това е въпрос от обществен интерес. Ние правим всичко по нашите сили, но може би в някои моменти наистина бихме имали нужда и от подкрепата на държавата. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви и аз.
С това изчерпваме дневния ред, уважаеми колеги, ако нямате други теми.
Ако нямате, закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Халил ЛЕТИФОВ