Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
18/07/2019
Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 юли 2019 г. беше разгледан Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Амелия Гешева, заместник-министър, Татяна Цветанова, директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева, парламентарен секретар; от Съвета по сигурността към Министерски съвет: Георги Кръстев, секретар и Любомила Станиславова, парламентарен секретар на Министерски съвет.
От името на вносителя Годишният доклад беше представен от г-н Георги Кръстев.
Структурата на Годишния доклад е от три раздела. В първия е дадена оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност; вторият обхваща политиките за защита на националната сигурност на страната; в третия са основните изводи за състоянието на националната сигурност и насоки на развитие. Характерното за доклада е, че са представени дейностите, резултатите и постиженията от първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
За разлика от предходните годишни доклади, в представения доклад за 2018 г. темата за противодействие на корупцията присъства на институционално ниво.
Рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, свързани с културното наследство се отнасят до физическото му опазване. Основните рискове са свързани с охраната на археологическите обекти, ограничените ресурси за опазване на културните ценности чрез навременна и качествена консервация и реставрация, документиране и дигитализация на културните ценности, извършването на постоянен текущ мониторинг и контрол.
В доклада е отбелязано, че нараства потенциалът и престъпното сдружаване сред високите нива на организираните престъпни групи, занимаващи се с трафик на културно-исторически ценности. Увеличава се участието на чужди граждани в незаконния трафик. Наред с традиционните форми за нелегална търговия с ценни предмети се наблюдава и извършването на тази престъпна дейност чрез интернет.
При проведените операции по противодействие на трафика на културно-исторически ценности е предотвратен износът на 5566 движими културни ценности, от тях 3042 монети и 2524 антични и средновековни предмети с висока историческа, археологическа и номинална стойност, по предварителна оценка над 20 млн. евро. Пресечени са 8 трансгранични канала за трафик на културно-исторически ценности.
За изпълнение на задачите по опазване на културното наследство и намаляване на рисковете е необходимо повишаване капацитета на специализираните органи в Министерството на културата, Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Министерство на отбраната. За да се намали рискът за културното наследство следва да бъде приета предвидената в чл. 5 от Закона за културното наследство наредба за опазване на културното наследство при бедствия и въоръжени конфликти.
В годишния доклад е посочено, че използването на фалшиви новини и факти цели упражняване на определен контрол и натиск върху обществото и неговите нагласи. Основни проводници и канали за фалшивите новини са социалните мрежи – „Фейсбук“, „Туитър“ и интернет комуникациите.
По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз на 26 април 2018 г. Европейската комисия публикува съобщението „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“. Въз основа на него е свикан многостранен форум по въпросите на дезинформацията, чиято главна задача беше изготвяне на общ за ЕС Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като средство за саморегулиране.
Заместник-министърът на културата г-жа Амелия Гешева взе отношение по доклада за частта за развитие на културата и опазване на културно-историческото наследство.
По време на дискусията народните представители Нона Йотова и Диана Саватева зададоха въпроси, съответно за хакерските атаки и за извършване на изследвания на влиянието на социалните мрежи върху формирането на ценностната система, на които отговори секретарят на Съвета по сигурността към Министерски съвет.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за”, 0 „против“ и 3 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 юли 2019 г. беше разгледан Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Амелия Гешева, заместник-министър, Татяна Цветанова, директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева, парламентарен секретар; от Съвета по сигурността към Министерски съвет: Георги Кръстев, секретар и Любомила Станиславова, парламентарен секретар на Министерски съвет.
От името на вносителя Годишният доклад беше представен от г-н Георги Кръстев.
Структурата на Годишния доклад е от три раздела. В първия е дадена оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност; вторият обхваща политиките за защита на националната сигурност на страната; в третия са основните изводи за състоянието на националната сигурност и насоки на развитие. Характерното за доклада е, че са представени дейностите, резултатите и постиженията от първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
За разлика от предходните годишни доклади, в представения доклад за 2018 г. темата за противодействие на корупцията присъства на институционално ниво.
Рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност, свързани с културното наследство се отнасят до физическото му опазване. Основните рискове са свързани с охраната на археологическите обекти, ограничените ресурси за опазване на културните ценности чрез навременна и качествена консервация и реставрация, документиране и дигитализация на културните ценности, извършването на постоянен текущ мониторинг и контрол.
В доклада е отбелязано, че нараства потенциалът и престъпното сдружаване сред високите нива на организираните престъпни групи, занимаващи се с трафик на културно-исторически ценности. Увеличава се участието на чужди граждани в незаконния трафик. Наред с традиционните форми за нелегална търговия с ценни предмети се наблюдава и извършването на тази престъпна дейност чрез интернет.
При проведените операции по противодействие на трафика на културно-исторически ценности е предотвратен износът на 5566 движими културни ценности, от тях 3042 монети и 2524 антични и средновековни предмети с висока историческа, археологическа и номинална стойност, по предварителна оценка над 20 млн. евро. Пресечени са 8 трансгранични канала за трафик на културно-исторически ценности.
За изпълнение на задачите по опазване на културното наследство и намаляване на рисковете е необходимо повишаване капацитета на специализираните органи в Министерството на културата, Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Министерство на отбраната. За да се намали рискът за културното наследство следва да бъде приета предвидената в чл. 5 от Закона за културното наследство наредба за опазване на културното наследство при бедствия и въоръжени конфликти.
В годишния доклад е посочено, че използването на фалшиви новини и факти цели упражняване на определен контрол и натиск върху обществото и неговите нагласи. Основни проводници и канали за фалшивите новини са социалните мрежи – „Фейсбук“, „Туитър“ и интернет комуникациите.
По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз на 26 април 2018 г. Европейската комисия публикува съобщението „Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“. Въз основа на него е свикан многостранен форум по въпросите на дезинформацията, чиято главна задача беше изготвяне на общ за ЕС Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като средство за саморегулиране.
Заместник-министърът на културата г-жа Амелия Гешева взе отношение по доклада за частта за развитие на културата и опазване на културно-историческото наследство.
По време на дискусията народните представители Нона Йотова и Диана Саватева зададоха въпроси, съответно за хакерските атаки и за извършване на изследвания на влиянието на социалните мрежи върху формирането на ценностната система, на които отговори секретарят на Съвета по сигурността към Министерски съвет.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за”, 0 „против“ и 3 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
