Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
12/10/2017
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 20 септември 2017 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 77 от 2017 г.).
2. Разни.
На 12 октомври 2017 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 20 септември 2017 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 77 от 2017 г.).
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости! Господин Минчев, добре дошъл!
Налице е необходимият кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 20 септември 2017 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 77 от тази година.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред. – за 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Заседанието е открито и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
На днешното заседание присъства Максим Минчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Да преминем към точка първа от дневния ред.
Бих искал да Ви припомня процедурата за провеждане на изслушването:
Кандидатът се представя от вносителя на предложението в рамките на две минути.
На кандидата ще му бъде дадена възможност за лично представяне и неговите виждания за развитие на БТА – до 15 минути.
Народните представители могат да задават въпроси към кандидата – до две минути.
Кандидатът отговаря на въпросите – до 10 минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Изготвя се и доклад с проект за решение на Народното събрание. Докладът на Комисията за резултатите от изслушването се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъде гласувано решението, и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Уважаеми колеги, в Комисията е получено само едно предложение за генерален директор на БТА. Предложението е от колегата Тома Биков за Максим Минчев – досегашния генерален директор на Агенцията.
Предложението за кандидата, заедно с всички документи, е публикувано на специализирания сайт на страницата на Народното събрание съгласно Процедурните правила и е публично оповестено.
Съгласно Раздел ІІІ и ІV от Процедурните правила на кандидата са извършени проверки:
- по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са открити документи, установяващи принадлежност на Максим Минчев;
- и от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, според която Максим Минчев е с българско гражданство и няма правно ограничение.
Резултатите от проверките са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Представени са всички изискуеми документи съгласно Раздел І, точка 2: писмени мотиви, автобиография, диплома за висше образование, декларации и документи, удостоверяващи изискването по чл. 11, ал. 1 от Закона за БТА.
За кандидата не са постъпили становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел и средства за масова информация.
Предложението и всички документи са Ви изпратени своевременно на електронната поща.
Колеги, съгласни ли сте да преминем към изслушването? Моля да гласуваме. – за 17, против и въздържали се няма.
Има думата господин Тома Биков да представи своето предложение.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Минчев!
Господин Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е „Журналистика“ в университета в Лвов, Украйна, през 1976 г. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски език.
Работил е като заместник главен редактор в Българското национално радио, като редактор и водещ в Радио „Свободна Европа“. Бил е редактор в различни вестници и списания.
Господин Минчев е член на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Международната организация на журналистите.
От 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света. От 2016 г. е генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции, президент на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа, и на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион.
От 2003 г. господин Минчев е генерален директор на БТА. През декември 2017 г. изтича първият му петгодишен мандат, съгласно Закона за Българската телеграфна агенция.
Господин Минчев е доказан ръководител на БТА – едва ли има човек, който би могъл да не познава работата му там. Като допълнителен мотив за неговата кандидатура ще кажа, че преди няколко месеца и нашата Комисия в този състав с пълно единодушие прие Годишния отчет на БТА,което е своеобразна оценка за работата му. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Думата е Ваша – заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател на Комисията по културата и медиите, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! За пореден път имам възможността да говоря пред Вас. Така е по волята, първо, на Закона за БТА, който предвижда редовни срещи, и второ, такава е процедурата за избор на генерален директор.
Преди да изложа вижданията си за БТА през следващите години, бих желал да споделя какви са мотивите ми да кандидатствам отново за този пост. Подреждам ги не по важност.
Първо, преди по-малко от година, както спомена господин Биков, бях избран единодушно за генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции. Това се случи по време на Петия световен конгрес в Баку. Наследих на този пост моя датски колега, който беше генерален секретар 12 години. Избора приех като признание за Българската телеграфна агенция, за авторитета, който има на международната сцена.
Успоредно с това, съм действащ президент на още две организации – БСАННА И АБНА, които обхващат района на цяла Югоизточна Европа и Причерноморския регион.
Второ, авторитетът на БТА не е случаен. Тя е една от първите осем агенции в света и само след четири месеца ще навърши престижните 120 години. За агенция, стъпила в три столетия, която никога не си е сменяла името и не е спирала работата си, това е нещо много сериозно – то се цени и знае навсякъде.
Трето, България и Българската телеграфна агенция получиха домакинството на Шестия световен конгрес на информационните агенции. След година и половина, през юни 2019-а, София ще посрещне световния медиен елит. Досегашните конгреси в Русия, Испания, Аржентина, Саудитска Арабия, Азербайджан дадоха много силен старт на тази организация. В една добра и коректна битка с Япония и Южна Корея България получи домакинството. Очакваме колеги от повече от 130 държави – шефове на агенции, телевизии, радиа, преса, Гугъл, на информационни гиганти и така нататък.
Четвърто, бих желал да довърша реализацията на една стара моя мечта – в навечерието на 120-годишния юбилей Агенцията да има нов мултимедиен информационен център, който в момента се доизгражда. Поне засега той е без аналог у нас и очакваме да се превърне в нова културно-информационна точка на столицата, която,дай Боже, да функционира активно и по време на българското председателство на Европейския съюз.
И пето, мисля, че имам още енергия и хъс да продължа да работя за БТА, познавайки и обичайки хората там. Разбира се, това е валидно за всеки един ръководител.
Сега по същество. Свидетели сме на безпрецедентна динамика, с която се променя инфраструктурата на журналистическата професия. Не с дни, а с часове. Неща, които преди пет години изглеждаха революционни, сега са реалност, която бърза да остарее. Традиционната журналистика се преформатира и от нейното надграждане зависи каква ще бъде тя в бъдеще.
Какво означава това за БТА?
По изпълнение на основната ни политика на национален информационен лидер
Ще продължим: да създаваме нови рубрики и емисии, които да са в унисон с времето; да поддържаме и развиваме богатата си кореспондентска мрежа; да обръщаме специално внимание на събитията не само в столицата, а в цялата страна;да разнообразяваме източниците на информация, като към традиционните все повече ще прибавяме такива от социалните медии и мрежи, и от нещатните кореспонденти; да развиваме видео новините; да завършим дигитализацията – искрено се надявам, че това ще се случи – на безценния архив на БТА, който е национално богатство.Ще продължим да отваряме свободния достъп към новини, съобразявайки се с изискванията на специфичния български медиен пазар.
Искам да обърна специално внимание на богатата кореспондентска мрежа на Агенцията. Поради различни причини другите медии намалиха драстично или съвсем съкратиха своите кореспонденти в страната. Това ни дава възможността да бъдем единствените, които покриват информационно цялата страна.
Ще продължим да откриваме и развиваме нови пресклубове в страната. Изпълнихме обещанието си за много градове и области, сега на дневен ред са – убеден съм, че ще направим това – Разград, Силистра, Ямбол, Русе, Смолян. Освен основната си задача – да бъдат средища на информационния и културния живот в дадения град или област, те имат много важно стопанско значение за БТА.
Ще Ви дам само един пример. Ако до вчера нашият кореспондент във Велико Търново е плащал наем за даден офис и е получавал заплата, отделно е плащал режийните си разноски, с пресклуба, който ние имаме, веднъж имаме рекламна стена, която пропагандира, която рекламира бизнеса в града, в областта– в случая, да речем, Велико Търново, която неколкократно надвишава неговата заплата, плюс всичките медийни събития, които всеки ден се случват в този център, дават възможността, ако преди това той е бил минус 10 хиляди, условни цифри, в загуба към бюджета на Агенцията, сега да бъде 100 хиляди в печалба. Само един пример за това колко важно значение имат тези центрове за Агенцията.
Амбицията ни е, благодарение на изградената мрежа от вече 15 клуба, да навлезем още повече в телевизионното поле. Това е неизбежно, това е нещо, което е характерно за всички големи агенции в света.
По информационната политика за издигане на международния престиж на Агенцията и на страната
Първата ни реакция ще бъдат новинарски емисии и поредица от събития, свързани с българското председателство на Европейския съюз през първото полугодие на 2018-а. Както споменах, голямо предимство за нашата работа ще бъде новият мултимедиен център в сградата на БТА.
Ще използваме максимално и възможностите, които ни се предоставят, благодарение на трите възлови позиции, които Агенцията в момента оглавява.
БТА продължава да е единствената, която е абонирана за световните информационни гиганти „Асошиейтед прес“, ТАСС ,Ройтерс“, „Франс прес“, ДПА и „Синхуа“. Имаме и договори с агенции от над 50 държави. Няма да спрем дотук. Всеки нов отворен прозорец за информация е важен и за нас, и за страната.
По информационната политика към българите по света
Ще продължим традицията да организираме световни срещи на българските медии – това е една от обществените функции на БТА. Апропо, проведеният през миналата седмица ХIII форум в Молдова според участниците в него премина много добре. Изпълнен с изключително позитивна вътрешна енергия, с поставени много въпроси и проблеми, свързани основно с българския език, с неговото използване,с образованието и с участието на много и различни организации и личности, той ни убеди още веднъж, че в този проект има още хляб и ние ще продължим да го развиваме.
Хубавото е, че по време на този форум ние открихме пресклуб на БТА и назначихме кореспондент в молдовския град Тараклия, населен предимно с етнически българи. Той е вторият след Босилеград в Западните покрайнини и категорично ще продължи да доближава нашата многохилядна диаспора до родината. Апетитът идва с яденето – след успешния демараж на българския премиер в Скопие и подписването на дългоочаквания договор за приятелство с Македония, който бе подкрепен от всички в България, вече мислим за откриване на пресклуб на БТА в Скопие. Защо не?
За пример: Анадолската агенция, която е наш партньор и е един от силните играчи на международния пазар, има цяло бюро с трима души в центъра на македонската столица. Хубаво е да засилим нашето присъствие в Украйна, да отидем при банатските българи, да погледнем там, където има мощна българска колония –визирам Чикаго, Кипър, Гърция, Испания.
Бихме желали да създадем една рубрика, част от информационен портал, който да свърже българите в чужбина с браншовите организации и компании в България, търсещи професионалисти в конкретни области.
Специално внимание на видео новините
През 2014 г. БТА стартира видео информационна емисия, каквато е практиката на водещите световни агенции. В оборудваното със собствени средства студио започнаха интервюта по важни теми от обществения и културния живот на страната. Гости в студиото са водещи български политици, посланици, политолози, културни дейци, журналисти, включително и присъстващи в тази зала.
Заедно с това,в БТА започна развитие на видео секция на богатата ни кореспондентска мрежа. Фоторепортерите ни в цялата страна бяха оборудвани и обучени да снимат и изпращат видео репортажи за широката палитра обществени инициативи, социални кампании, културни събития, фестивали и други от цяла България. Така, наред с актуалните политически събития, БТА обхвана с картина и живота на българските общини.Днес можем да се похвалим с няколкостотин интервюта и репортажи месечно. Тази продукция, заедно с пресконференциите, ни дава основание да считаме, че в скоро време ще имаме достатъчно солидна база за сериозна онлайн платформа.
Преговаряме и успешно реализираме обмен на видеоматериали с чуждите агенции. Допълнителен компонент към тази платформа ще представляват събитията, които ще се организират в новата зала на Агенцията, която, надяваме се, ще бъде оборудвана и като модерно хай дефинишън студио.
Приближаване към хората
Продължаване на агенционната политика за разширяване на новините с регионален характер; разширяване на информационните обеми, фото и видео от граждани, и отваряне на повече свободна информация.
Инвестиции в екипите и технологиите
Накратко, повече квалификационни курсове у нас и в чужбина; дигитализация на архивите, технологично обновление и плурализъм.
Специално място ще отделим и на борбата за защита на авторските права. В края на този месец БТА ще бъде домакин на втората, след Лондон, подготвителна среща за Шестия световен конгрес в София. Тук ще дойдат шефовете на десет водещи агенции в света – тези на САЩ, Русия, Великобритания, Швеция, Германия, Саудитска Арабия, Испания, Япония, Мексико и Азербайджан. Заедно с тях, и генералният секретар на Европейския алианс на агенциите, който има желание да даде повече гласност на новата директива на Европейския съюз за защита на авторските права, която трябва да бъде приета по време на българското председателство през следващите шест месеца.
Придържане към основната ни мисия – точни, бързи, безпристрастни и не-фалшиви новини
Уважаеми дами и господа народни представители! Счита се, че агенционната журналистика е малко по-консервативна от другите и по-малко атрактивна, защото в повечето случаи е безименна. Хората, които работят във вестниците, излизат с имената си. Тези, които говорят по радиото – с гласа си. Тези по телевизията ги виждаме. Колегите от информационните агенции са с два инициала или обикновено и тях ги няма.
Не се наемам да споря защо и доколко е така, но факт е, че днес основният източник на информация, близо 80%, идва от информационните агенции, а останалите 20% принадлежат на телевизията, радиото и пресата. Факт е също, че хората се информират най-вече от телевизиите, а в последно време и от социалните мрежи. Няма спор. Такава е тенденцията и тя очевидно ще продължи.
Но нека не забравяме, че някой трябва да създава тази информация. Някой трябва да бъде коректив на тези фалшиви новини. Нали затова преди век и половина е създадена агенцията въобще като понятие? По-късно идват радиото, телевизията, интернет. Поне в обозримо бъдеще аз не виждам алтернатива, което още повече засилва отговорността на БТА в следващите години.
Няколко думи за финансовото състояние на Агенцията. Ние в БТА винаги сме се отнасяли с разбиране колко трудно се прави държавен бюджет, който да угоди на всички. От известно време има стабилизиране на нашата субсидия– и като цифра, и като тенденция, както и сериозно постоянство на нашите допълнителни доходи. Ако това се запази, ние ще сме доволни. Важното е да не тръгнем в обратна посока, както това се е случвало преди и е поставяло Агенцията в трудност за изпълнение на основната й мисия. А за да бъдем в крак с времето, трябва да се развиваме най-вече технологично.
Умишлено няма да се спирам на другите ни дейности – борбата с пиратството, некоректното позоваване на нашата информация, кражбата на новини, нецитирането на БТА като първоизточник. Засега не можем да се похвалим с определени успехи, но оптимизмът не ни е напуснал – все пак това е общ проблем на целия Европейски съюз и по него много сериозно се работи.
Ако трябва да обобщя всичко, което казах, и основните направления на работа на бъдещото ръководство на Агенцията, то те са:
Най-вече развиването на видео новините – приземени, стегнати видеа, от 20 секунди до 2 минути, лесни за преформатиране, преоразмеряване, споделяне, дори и да не са направени съвсем професионално. Добри, бързи, прости, ясни, евтини, те трябва да дават добавена стойност към новините. Видеата ще бъдат включени в пакетите за нашите клиенти.
Гъвкавост и конвертируемост на хората от екипите. Това означава преквалификация на журналисти – от пишещи в снимащи, и по-нататък – в оператори, монтажисти.
Още по-нататък – технологически плурализъм.Все по-пълно използване на смартфони, дронове и новото, което не знаем, но знаем, че ще се появи неизбежно.
И най-важното, ще продължа и аз, и целият екип да работим за страната си, за това основните за България приоритети да се разпространяват чрез все повече новинарски канали по света. Като част от световното семейство на информационните агенции, с богатите си контакти и информационни канали, БТА е естественият партньор на държавата, парламента и правителството в процеса на координацията с европейските институции и разпространението на информация за ролята на България в Европейския съюз и в света.
Уважаеми дами и господа, завършвайки изложението си, искам да кажа, че ние, и аз лично, знаем къде се намира БТА на националната и световната карта. Познаваме медийния пазар в България, знаем какво се прави в чужбина, знаем и кои са предизвикателствата към традиционната и съвременна журналистика.
Именно затова искам да Ви уверя, че имаме силата и волята, както и ресурсите да продължим напред.
Както и предишния път, ще завърша с това: аз съм оптимист за бъдещето на Българската телеграфна агенция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
(Народният представител Красимир Велчев напуска заседанието,за да председателства Комисията по вероизповеданията и правата на човека и обявява гласа си „за“ кандидатурата на господин Минчев.)
Колеги, имате думата за въпроси към господин Минчев.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, ако ми позволите, тъй като и аз съм член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, да изкажа моето становище по въпроса. Аз подкрепих Отчетния доклад, познавам работата на Агенцията, ако не неговата – на господин Минчев. Мисля, че в първия си мандат нашата група също Ви подкрепи. Така че аз лично ще подкрепя издигането на господин Минчев за генерален директор на БТА. Надявам се това да направи и групата на „БСП за България“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви,колега.
Ако разрешите, и аз бих казал няколко думи за господин Максим Минчев – разбира се, те ще бъдат положителни. Искам основно да му благодаря за нещо, което той не спомена в своя доклад.
Когато бях министър, той направи нещо много добро и много интересно, за което днес ще му благодаря – това е изцяло заслуга на неговата дейност. Българската държава има 12 културни центъра в едни от най-хубавите столици на Европа. Благодарение на неговата активност, ние чрез културните центрове успяхме да направим един информационен портал, който също изигра доста сериозна роля както към съответните държави и техните граждани, така и към българите, които се намират в чужбина.
Много благодаря, че в тези години работихме по един много хубав начин, господин Минчев.
Ще си позволя да кажа, че в България трябва да положим страхотно много усилия – видяхме напоследък разрив в общество, между политици, между медии. Това е недопустимо да продължава така в бъдеще – каквото и да се е случило, каквото и да сме си говорили, ние сме един народ и трябва все повече да работим за диалог помежду ни, защото всички заедно представяме българската държава.
В това отношение ще кажа две добри думи за БТА, тъй като в годините Агенцията се изгради като информационна мрежа, която не само дава информация вътре в държавата, но разпространява информация извън страната ни, за да може да бъде опозната българската държава, такава каквато е – с всичките й достойнства, с всичките й положителни качества. В това отношение Българската телеграфна агенция безпристрастно вършеше тази полезна дейност, което е много важно за България. Останалите отзвуци не носят никакви добри дивиденти, особено скандали, особено всичко онова, което се опитваме да опорочим всички заедно. Това не е добре за българската страна.
В това отношение БТА има много голяма заслуга. Аз съм бил на почти всички форуми и събирания на Агенцията в чужбина – авторитетът на българската журналистика и на българската държава, който се изгради, в никакъв случай не беше изграден от само себе си. За това самият Максим Минчев има огромно влияние и затова БТА стана информационна агенция – лоялна и точна към собствената си държава.
Смятам да подкрепя и доклада. Ако днес всички колеги гласуваме „за“ той да продължи, няма нужда от експерименти – господин Минчев е безпристрастен към всички. Единственото, което прави, са медиите, интересът на българската държава като общност – това все повече е много необходимо и трябва да бъде пример за всички останали колеги и медии, които имаме.
Ако го изберем, с удоволствие бих му пожелал „на добър час“ и все повече да бъдем коректни, лоялни към света, за да ни опознае и обича. Благодаря Ви.
Други въпроси или изказвания?
Заповядайте, колега.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Минчев! От името на „Обединени патриоти“, първо, искам да изразя задоволство от Вашата досегашна работа. И на второ място, да изразя подкрепата си за плановете, които Вие набелязахте и маркирахте сега – смятам, че те наистина отговарят на традициите и на модерността на Българската телеграфна агенция. Особено в посока на патриотичната информация, която получаваме от известно време от българските общности в чужбина, и добрата работа на центъра на БТА в Босилеград, а отскоро и в Тараклия.
Надяваме се, че поставените от Вас приоритети в тази посока, набелязвайки Скопие, банатските, бесарабските българи, българите зад Украйна, ще бъдат финансово обезпечени, тъй като това е нелека задача– да се осигурят средства за откриване на такива центрове. Вие вероятно не изброихте всички места и всички общности, където имате намерения да направите такива центрове, но искам да Ви напомня, че в последните седмици върви една дискусия и може би в днешния ден албанският парламент ще приеме новия закон, с който ще признае българите за национално малцинство в Албания. Там има голяма българска общност – смятам, че тя заслужава да има своя глас, нейният глас да се чува високо не само в България, но и пред света. Така че една препоръка – и в тази посока да се помисли.
Още веднъж – подкрепа от „Обединени патриоти“.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Дано албанският външен министър да си промени отношението, защото тази сутрин все още имаше негативно отношение към това, че с натиск ще признаят българското малцинство в Албания. Дано!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Минчев, във връзка със завършилата световна среща на българските медии в чужбина, която се състоя в Молдова, искам да задам няколко въпроса, касаещи бъдещето на този форум. По-точно – видяхме, че в Кишинев присъстват представители на българските медии. Но има много български диаспори, при това доста големи, в които не се издават български медии.
Затова искам да Ви попитам: дали сте разглеждали опцията за разширяване на периметъра на мероприятието с включване на представители на такива диаспори или пък под една или друга форма да се потърси чрез БТА – като държавна институция да стимулира издаването на български медии в тях, включително и електронни? Благодаря Ви.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Мислим, че този проект също трябва да продължи. Той започна много ентусиазирано, мина през своеобразен пик към 2009 – 2010 г., когато българската диаспора в чужбина имаше над 150 издания. След това процесите, които се наблюдават в международен план, се отразиха и на българските издания – започнаха да изчезват едно след друго хартиените вестници, на тяхно място започнаха да излизат платформи. Уви, настъпиха и някои неизбежни може би вътрешни, не казвам ежби, в самата общност – това се случи най-вече в Чикаго, в Испания и така нататък. Апропо, в едно днешно интервю акад. Антон Дончев прави много добър вътрешен анализ на това какво представляват българските медии. Има ги, продължават да имат свои трудности.
Много са и гласовете малко да разнообразим формата. Видяхте, че само в Молдова има над 40 български организации – лицеи, учебни заведения, детски градини, фолклорни състави. Такива са почти навсякъде – много са и в Испания, в Съединените щати, има ги в Украйна. Да разширим този формат – може би това ще бъде съвместна стъпка с Агенцията за българите в чужбина. Говорихме с господин Каменаров – защо не и обществените медии да се съюзят, и в това отношение да направим нещо по-голямо? Това ще облекчи най-много, дори ако щете, и финансовата страна на въпроса.
Чуват се гласове да използваме и големия вътрешен заряд, който притежаваме като хора, които са завършили образованието си в България. На срещата имаше човек от Африка, който каза, че в момента в политическия елит на една държава – членка на ООН, Намибия, доста сериозен процент са завършилите в България, които пазят и доброто отношение към нашата страна, и са готови да бъдат посредник както в бизнеса, така и в културата.
Тоест имаме желание да обогатим този проект и ще го направим. Имаме най-много желанието – надявам се да намерим и съюзниците, и във Ваше лице, разбира се.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само да се включа, ако разрешите – две думи.
Колеги, това е чисто издателска посока на мислене. БТА няма точно тази функция – да издава вестници. Вижте, ролята на Българската телеграфна агенция ще става все по-модерна. Аз се опитах да променя тактиката и начина на работа на културните центрове – това трябва да се случи с българите в чужбина по друг начин. Може би трябва да се осъвремени подаването на информация. Най-важното е ние да подаваме информация към другия свят, защото бавно в годините, от онова време още – другата система, която казваме, че беше друга – те са се превърнали бавно в средище, като Браила, където се събират едни наши момчета изселници. Разбира се, ние няма да ги оставяме – онези хора, които плащат данъци другаде. Целта е тези, които живеем тук, поддържаме центровете си, които се поддържат с данъците на българската държава, както към всички, така да дадем информация и към света, за да ни опознае – онази положителна информация.В това отношение ролята на БТА е много голяма. Наистина трябва да представим българската държава с всичките нейни достойнства и тази информация да стига не само до българите, без да изключваме българите в чужбина – в никакъв случай не говорим за това, а да разширим информацията – Европа, другия свят, така наречените „не-българи“, те да знаят повече за нас. В това отношение – основната роля на БТА и мисля, че го прави добре.
Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Минчев, преди да споделя това, което искам, да кажа, че и днес се убедих, че когато един човек или един екип са наясно със своята работа, следват и такива перспективи за продължаване на дейността – на Вашата Агенция. Ясно, точно, разбрано – тук няма човек, който да не разбра и да не му стана ясна перспективата пред Агенцията.
Аз си бях отбелязал пет неща, споделени с Ваши колеги, работещи в медийната среда, в медийното пространство. На три от тях вече отговорихте във Вашето експозе.
Ще се огранича само с единия въпрос, тъй като все по-често сме свидетели на така наречените, Вие ги споменахте, „фалшиви новини“. Ваши колеги смятат, че потокът от новините е достъпен, но че след това анализът на тези новини е заключен само за абонатите на Агенцията.
Дали тези анализи биха могли да бъдат по-широко достъпни, за да бъдат една от преградите към фалшивите новини?
Като сме на тази тема, въпросът ми е: има ли програма ръководството в перспектива точно за противовес на БТА на фалшивите новини? Иначе с удоволствие при гласуването ще подкрепя Вашата кандидатура за нов мандат.
ДИАНА САВАТЕВА: Мога ли да допълня въпроса, защото исках да попитам нещо в тази посока?
Господин Минчев, Вие казахте, че ще отворите ветрилото към повече информационни източници и ще се доверите и на социалните мрежи, и на гражданите. Въпросът ми, който е допълнение към това, което пита г-н Гърневски, е: какъв механизъм ще включите, за да не отворите порталите и към непроверени новини, когато разширите информационните източници?
Ще използвам включването, за да задам и втория си въпрос. Впечатли ме това, което казахте за кореспондентската мрежа. Безспорен факт е, че много голяма част от националните издания редуцираха кореспондентски места, от което загуби обективното отразяване на цялостния живот в страната. Колкото и да е важна ролята на столицата, България не е София.
Ако може, да бъдете малко по-конкретен: каква е кореспондентската мрежа в момента и каква според Вас трябва да бъде в оптимален план, за да може да покрива наистина цялата страна, и то да представя събитията обективно? Благодаря Ви.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ще започна отзад напред, не защото ми е любим въпросът за кореспондентската мрежа, а защото считам, че БТА наистина трябва да се гордее с това.
Българската телеграфна агенция има кореспонденти във всички области на страната, до една. В някои от тях, като Пловдив, Варна, Бургас, Видин, мисля, че и Велико Търново, имаме повече от един човек, а на две-три места – бюра. Имаме вече и кореспонденти в не-областни градове, какъвто е Каварна. Говоря за щатни кореспонденти. В най-скоро време искаме да отворим кореспондентски бюра – знаете, че имаме в Казанлък, Свищов, Асеновград, Дупница, тоест в големи български градове, които са център на бизнеса, на култура и на всичко останало. Над 38 мисля, че са кореспондентите ни в момента.Заедно с фотокореспондентите и техническите лица, имаме мощен екип от 60 души в цялата страна, които заедно с тези 15 пресклуба и с голямата динамика на политическите процеси у нас – честите избори и така нататък, успяваме информационно да покрием цялата страна. По време на последните избори имаше дни, в които в офисите на БТА имахме повече от 50 пресконференции дневно.
По отношение на фалшивите новини – една от болните теми, може би любима за повечето сега. На този етап агенциите не могат да се оплачат, че са проводник на фалшиви новини. Знаете, че фалшивите новини могат да дойдат от отделни хора или от социалните мрежи. Източниците за информация на БТА не принадлежат към тези групи, затова не само Българската телеграфна агенция, но всички агенции на този етап са защитени от фалшивите новини.
Отварянето ни към социалните мрежи на първия етап ще бъде по-голямо насищане на нашите носители, на нашата Facebook страница, на нашия Twitter за информация, която да отива навън. Изграждането на филтър, който да пречиства тези, които идват отвън, е нещо трудно. Мисля, че в тази зала съм казвал как „Асошиейтед прес“ преди няколко години направиха софтуер за повече от 300 милиона долара, който да разпознава всяка информация в Съединените щати, независимо колко е префасонирана, оригиналът дали не идва от „Асошиейтед прес“. Знам, че в последните месеци Би Би Си също направиха огромна инвестиция и успяват да разберат кога са откраднати или кога се промъкват фалшиви видеа в самата Би Би Си. Тоест има и финансово измерение. Но на този етап стандартите за работа в Българската телеграфна агенция, филтърът, тройното презастраховане с независимите източници са сериозна бариера срещу фалшивите новини.
Искрено се надявам, че темата, колкото и да е модерна, може да отшуми, но може да се развие и в негативен план за целия свят, не за БТА – БТА не е самотен остров. Това е дебат, който мисля, че ще бъде интересен – дадохте добра идея, както и идеята за печатно издание.
Господин Председател, имаме желание да възстановим някои от нашите печатни издания поне за периода на българското председателство, защото това ще бъде в полза на държавата. Един добър дебат, който заедно с другите медии можем да направим, за това какви са негативните сценарии от въвеждането или все по-голямото галопиране на високите технологии в нашия занаят.
Така че на този етап ние сме се опазили, но сме повече от когато и да било нащрек.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Колеги, други въпроси ще има ли? Не виждам.
Във връзка с проведеното изслушване на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция подлагам на гласуване следното:
„Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложената кандидатура на Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция по реда на Раздел VІ от Процедурните правила, за което се прилага следният:
Проект!
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Избира Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция с мандат от 5 години.”
Моля да гласуваме. – за 18, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви, господин Минчев. Да сте жив и здрав! Пожелавам Ви същите големи успехи, които постигнахте, да се удвоят. Тук ще подкрепя господин Гърневски, защото Вие винаги сте били пример за качествена информация. Бих дал и примери, но не е мястото тук и днес.
Благодаря на всички колеги, които имат доверието Вие да продължите да бъдете генерален директор на тази много важна за България Агенция. Повтарям, много важна, защото чрез нея светът получава информация за българската държава и за нейните успехи.
Колеги, да благодарим още веднъж на господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Все пак, господин Председател, и аз искам да изкажа благодарност за това, че ми гласувате доверие и без да бъда патетичен, ще продължа да си изпълнявам задълженията така, че да съм чист пред себе си, че работя за България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: На добър час, господин Минчев!
Предлагам да пристъпим към втора точка от дневния ред.
Колеги, в точка „Разни“ бих искал да Ви информирам, че се предвижда следващия четвъртък да разгледаме Проекта на програма за председателството, който Ви е изпратен, и да направим блиц контрол с министър Боил Банов. Имаме да дебатираме и относно някои писма, касаещи нашата сфера, които са постъпили в Комисията по културата и медиите, за да видим каква позиция бихме могли да имаме по тях.
Има ли други изказвания по точка „Разни“, колеги? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вежди Рашидов
Стенограф: Райна Зарева
2. Разни.
На 12 октомври 2017 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 20 септември 2017 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 77 от 2017 г.).
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости! Господин Минчев, добре дошъл!
Налице е необходимият кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание от 20 септември 2017 г. за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 77 от тази година.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред. – за 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Заседанието е открито и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
На днешното заседание присъства Максим Минчев – генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Да преминем към точка първа от дневния ред.
Бих искал да Ви припомня процедурата за провеждане на изслушването:
Кандидатът се представя от вносителя на предложението в рамките на две минути.
На кандидата ще му бъде дадена възможност за лично представяне и неговите виждания за развитие на БТА – до 15 минути.
Народните представители могат да задават въпроси към кандидата – до две минути.
Кандидатът отговаря на въпросите – до 10 минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Изготвя се и доклад с проект за решение на Народното събрание. Докладът на Комисията за резултатите от изслушването се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъде гласувано решението, и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Уважаеми колеги, в Комисията е получено само едно предложение за генерален директор на БТА. Предложението е от колегата Тома Биков за Максим Минчев – досегашния генерален директор на Агенцията.
Предложението за кандидата, заедно с всички документи, е публикувано на специализирания сайт на страницата на Народното събрание съгласно Процедурните правила и е публично оповестено.
Съгласно Раздел ІІІ и ІV от Процедурните правила на кандидата са извършени проверки:
- по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са открити документи, установяващи принадлежност на Максим Минчев;
- и от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, според която Максим Минчев е с българско гражданство и няма правно ограничение.
Резултатите от проверките са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Представени са всички изискуеми документи съгласно Раздел І, точка 2: писмени мотиви, автобиография, диплома за висше образование, декларации и документи, удостоверяващи изискването по чл. 11, ал. 1 от Закона за БТА.
За кандидата не са постъпили становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел и средства за масова информация.
Предложението и всички документи са Ви изпратени своевременно на електронната поща.
Колеги, съгласни ли сте да преминем към изслушването? Моля да гласуваме. – за 17, против и въздържали се няма.
Има думата господин Тома Биков да представи своето предложение.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Минчев!
Господин Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е „Журналистика“ в университета в Лвов, Украйна, през 1976 г. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски език.
Работил е като заместник главен редактор в Българското национално радио, като редактор и водещ в Радио „Свободна Европа“. Бил е редактор в различни вестници и списания.
Господин Минчев е член на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Международната организация на журналистите.
От 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света. От 2016 г. е генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции, президент на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа, и на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион.
От 2003 г. господин Минчев е генерален директор на БТА. През декември 2017 г. изтича първият му петгодишен мандат, съгласно Закона за Българската телеграфна агенция.
Господин Минчев е доказан ръководител на БТА – едва ли има човек, който би могъл да не познава работата му там. Като допълнителен мотив за неговата кандидатура ще кажа, че преди няколко месеца и нашата Комисия в този състав с пълно единодушие прие Годишния отчет на БТА,което е своеобразна оценка за работата му. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Думата е Ваша – заповядайте, господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател на Комисията по културата и медиите, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! За пореден път имам възможността да говоря пред Вас. Така е по волята, първо, на Закона за БТА, който предвижда редовни срещи, и второ, такава е процедурата за избор на генерален директор.
Преди да изложа вижданията си за БТА през следващите години, бих желал да споделя какви са мотивите ми да кандидатствам отново за този пост. Подреждам ги не по важност.
Първо, преди по-малко от година, както спомена господин Биков, бях избран единодушно за генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции. Това се случи по време на Петия световен конгрес в Баку. Наследих на този пост моя датски колега, който беше генерален секретар 12 години. Избора приех като признание за Българската телеграфна агенция, за авторитета, който има на международната сцена.
Успоредно с това, съм действащ президент на още две организации – БСАННА И АБНА, които обхващат района на цяла Югоизточна Европа и Причерноморския регион.
Второ, авторитетът на БТА не е случаен. Тя е една от първите осем агенции в света и само след четири месеца ще навърши престижните 120 години. За агенция, стъпила в три столетия, която никога не си е сменяла името и не е спирала работата си, това е нещо много сериозно – то се цени и знае навсякъде.
Трето, България и Българската телеграфна агенция получиха домакинството на Шестия световен конгрес на информационните агенции. След година и половина, през юни 2019-а, София ще посрещне световния медиен елит. Досегашните конгреси в Русия, Испания, Аржентина, Саудитска Арабия, Азербайджан дадоха много силен старт на тази организация. В една добра и коректна битка с Япония и Южна Корея България получи домакинството. Очакваме колеги от повече от 130 държави – шефове на агенции, телевизии, радиа, преса, Гугъл, на информационни гиганти и така нататък.
Четвърто, бих желал да довърша реализацията на една стара моя мечта – в навечерието на 120-годишния юбилей Агенцията да има нов мултимедиен информационен център, който в момента се доизгражда. Поне засега той е без аналог у нас и очакваме да се превърне в нова културно-информационна точка на столицата, която,дай Боже, да функционира активно и по време на българското председателство на Европейския съюз.
И пето, мисля, че имам още енергия и хъс да продължа да работя за БТА, познавайки и обичайки хората там. Разбира се, това е валидно за всеки един ръководител.
Сега по същество. Свидетели сме на безпрецедентна динамика, с която се променя инфраструктурата на журналистическата професия. Не с дни, а с часове. Неща, които преди пет години изглеждаха революционни, сега са реалност, която бърза да остарее. Традиционната журналистика се преформатира и от нейното надграждане зависи каква ще бъде тя в бъдеще.
Какво означава това за БТА?
По изпълнение на основната ни политика на национален информационен лидер
Ще продължим: да създаваме нови рубрики и емисии, които да са в унисон с времето; да поддържаме и развиваме богатата си кореспондентска мрежа; да обръщаме специално внимание на събитията не само в столицата, а в цялата страна;да разнообразяваме източниците на информация, като към традиционните все повече ще прибавяме такива от социалните медии и мрежи, и от нещатните кореспонденти; да развиваме видео новините; да завършим дигитализацията – искрено се надявам, че това ще се случи – на безценния архив на БТА, който е национално богатство.Ще продължим да отваряме свободния достъп към новини, съобразявайки се с изискванията на специфичния български медиен пазар.
Искам да обърна специално внимание на богатата кореспондентска мрежа на Агенцията. Поради различни причини другите медии намалиха драстично или съвсем съкратиха своите кореспонденти в страната. Това ни дава възможността да бъдем единствените, които покриват информационно цялата страна.
Ще продължим да откриваме и развиваме нови пресклубове в страната. Изпълнихме обещанието си за много градове и области, сега на дневен ред са – убеден съм, че ще направим това – Разград, Силистра, Ямбол, Русе, Смолян. Освен основната си задача – да бъдат средища на информационния и културния живот в дадения град или област, те имат много важно стопанско значение за БТА.
Ще Ви дам само един пример. Ако до вчера нашият кореспондент във Велико Търново е плащал наем за даден офис и е получавал заплата, отделно е плащал режийните си разноски, с пресклуба, който ние имаме, веднъж имаме рекламна стена, която пропагандира, която рекламира бизнеса в града, в областта– в случая, да речем, Велико Търново, която неколкократно надвишава неговата заплата, плюс всичките медийни събития, които всеки ден се случват в този център, дават възможността, ако преди това той е бил минус 10 хиляди, условни цифри, в загуба към бюджета на Агенцията, сега да бъде 100 хиляди в печалба. Само един пример за това колко важно значение имат тези центрове за Агенцията.
Амбицията ни е, благодарение на изградената мрежа от вече 15 клуба, да навлезем още повече в телевизионното поле. Това е неизбежно, това е нещо, което е характерно за всички големи агенции в света.
По информационната политика за издигане на международния престиж на Агенцията и на страната
Първата ни реакция ще бъдат новинарски емисии и поредица от събития, свързани с българското председателство на Европейския съюз през първото полугодие на 2018-а. Както споменах, голямо предимство за нашата работа ще бъде новият мултимедиен център в сградата на БТА.
Ще използваме максимално и възможностите, които ни се предоставят, благодарение на трите възлови позиции, които Агенцията в момента оглавява.
БТА продължава да е единствената, която е абонирана за световните информационни гиганти „Асошиейтед прес“, ТАСС ,Ройтерс“, „Франс прес“, ДПА и „Синхуа“. Имаме и договори с агенции от над 50 държави. Няма да спрем дотук. Всеки нов отворен прозорец за информация е важен и за нас, и за страната.
По информационната политика към българите по света
Ще продължим традицията да организираме световни срещи на българските медии – това е една от обществените функции на БТА. Апропо, проведеният през миналата седмица ХIII форум в Молдова според участниците в него премина много добре. Изпълнен с изключително позитивна вътрешна енергия, с поставени много въпроси и проблеми, свързани основно с българския език, с неговото използване,с образованието и с участието на много и различни организации и личности, той ни убеди още веднъж, че в този проект има още хляб и ние ще продължим да го развиваме.
Хубавото е, че по време на този форум ние открихме пресклуб на БТА и назначихме кореспондент в молдовския град Тараклия, населен предимно с етнически българи. Той е вторият след Босилеград в Западните покрайнини и категорично ще продължи да доближава нашата многохилядна диаспора до родината. Апетитът идва с яденето – след успешния демараж на българския премиер в Скопие и подписването на дългоочаквания договор за приятелство с Македония, който бе подкрепен от всички в България, вече мислим за откриване на пресклуб на БТА в Скопие. Защо не?
За пример: Анадолската агенция, която е наш партньор и е един от силните играчи на международния пазар, има цяло бюро с трима души в центъра на македонската столица. Хубаво е да засилим нашето присъствие в Украйна, да отидем при банатските българи, да погледнем там, където има мощна българска колония –визирам Чикаго, Кипър, Гърция, Испания.
Бихме желали да създадем една рубрика, част от информационен портал, който да свърже българите в чужбина с браншовите организации и компании в България, търсещи професионалисти в конкретни области.
Специално внимание на видео новините
През 2014 г. БТА стартира видео информационна емисия, каквато е практиката на водещите световни агенции. В оборудваното със собствени средства студио започнаха интервюта по важни теми от обществения и културния живот на страната. Гости в студиото са водещи български политици, посланици, политолози, културни дейци, журналисти, включително и присъстващи в тази зала.
Заедно с това,в БТА започна развитие на видео секция на богатата ни кореспондентска мрежа. Фоторепортерите ни в цялата страна бяха оборудвани и обучени да снимат и изпращат видео репортажи за широката палитра обществени инициативи, социални кампании, културни събития, фестивали и други от цяла България. Така, наред с актуалните политически събития, БТА обхвана с картина и живота на българските общини.Днес можем да се похвалим с няколкостотин интервюта и репортажи месечно. Тази продукция, заедно с пресконференциите, ни дава основание да считаме, че в скоро време ще имаме достатъчно солидна база за сериозна онлайн платформа.
Преговаряме и успешно реализираме обмен на видеоматериали с чуждите агенции. Допълнителен компонент към тази платформа ще представляват събитията, които ще се организират в новата зала на Агенцията, която, надяваме се, ще бъде оборудвана и като модерно хай дефинишън студио.
Приближаване към хората
Продължаване на агенционната политика за разширяване на новините с регионален характер; разширяване на информационните обеми, фото и видео от граждани, и отваряне на повече свободна информация.
Инвестиции в екипите и технологиите
Накратко, повече квалификационни курсове у нас и в чужбина; дигитализация на архивите, технологично обновление и плурализъм.
Специално място ще отделим и на борбата за защита на авторските права. В края на този месец БТА ще бъде домакин на втората, след Лондон, подготвителна среща за Шестия световен конгрес в София. Тук ще дойдат шефовете на десет водещи агенции в света – тези на САЩ, Русия, Великобритания, Швеция, Германия, Саудитска Арабия, Испания, Япония, Мексико и Азербайджан. Заедно с тях, и генералният секретар на Европейския алианс на агенциите, който има желание да даде повече гласност на новата директива на Европейския съюз за защита на авторските права, която трябва да бъде приета по време на българското председателство през следващите шест месеца.
Придържане към основната ни мисия – точни, бързи, безпристрастни и не-фалшиви новини
Уважаеми дами и господа народни представители! Счита се, че агенционната журналистика е малко по-консервативна от другите и по-малко атрактивна, защото в повечето случаи е безименна. Хората, които работят във вестниците, излизат с имената си. Тези, които говорят по радиото – с гласа си. Тези по телевизията ги виждаме. Колегите от информационните агенции са с два инициала или обикновено и тях ги няма.
Не се наемам да споря защо и доколко е така, но факт е, че днес основният източник на информация, близо 80%, идва от информационните агенции, а останалите 20% принадлежат на телевизията, радиото и пресата. Факт е също, че хората се информират най-вече от телевизиите, а в последно време и от социалните мрежи. Няма спор. Такава е тенденцията и тя очевидно ще продължи.
Но нека не забравяме, че някой трябва да създава тази информация. Някой трябва да бъде коректив на тези фалшиви новини. Нали затова преди век и половина е създадена агенцията въобще като понятие? По-късно идват радиото, телевизията, интернет. Поне в обозримо бъдеще аз не виждам алтернатива, което още повече засилва отговорността на БТА в следващите години.
Няколко думи за финансовото състояние на Агенцията. Ние в БТА винаги сме се отнасяли с разбиране колко трудно се прави държавен бюджет, който да угоди на всички. От известно време има стабилизиране на нашата субсидия– и като цифра, и като тенденция, както и сериозно постоянство на нашите допълнителни доходи. Ако това се запази, ние ще сме доволни. Важното е да не тръгнем в обратна посока, както това се е случвало преди и е поставяло Агенцията в трудност за изпълнение на основната й мисия. А за да бъдем в крак с времето, трябва да се развиваме най-вече технологично.
Умишлено няма да се спирам на другите ни дейности – борбата с пиратството, некоректното позоваване на нашата информация, кражбата на новини, нецитирането на БТА като първоизточник. Засега не можем да се похвалим с определени успехи, но оптимизмът не ни е напуснал – все пак това е общ проблем на целия Европейски съюз и по него много сериозно се работи.
Ако трябва да обобщя всичко, което казах, и основните направления на работа на бъдещото ръководство на Агенцията, то те са:
Най-вече развиването на видео новините – приземени, стегнати видеа, от 20 секунди до 2 минути, лесни за преформатиране, преоразмеряване, споделяне, дори и да не са направени съвсем професионално. Добри, бързи, прости, ясни, евтини, те трябва да дават добавена стойност към новините. Видеата ще бъдат включени в пакетите за нашите клиенти.
Гъвкавост и конвертируемост на хората от екипите. Това означава преквалификация на журналисти – от пишещи в снимащи, и по-нататък – в оператори, монтажисти.
Още по-нататък – технологически плурализъм.Все по-пълно използване на смартфони, дронове и новото, което не знаем, но знаем, че ще се появи неизбежно.
И най-важното, ще продължа и аз, и целият екип да работим за страната си, за това основните за България приоритети да се разпространяват чрез все повече новинарски канали по света. Като част от световното семейство на информационните агенции, с богатите си контакти и информационни канали, БТА е естественият партньор на държавата, парламента и правителството в процеса на координацията с европейските институции и разпространението на информация за ролята на България в Европейския съюз и в света.
Уважаеми дами и господа, завършвайки изложението си, искам да кажа, че ние, и аз лично, знаем къде се намира БТА на националната и световната карта. Познаваме медийния пазар в България, знаем какво се прави в чужбина, знаем и кои са предизвикателствата към традиционната и съвременна журналистика.
Именно затова искам да Ви уверя, че имаме силата и волята, както и ресурсите да продължим напред.
Както и предишния път, ще завърша с това: аз съм оптимист за бъдещето на Българската телеграфна агенция. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
(Народният представител Красимир Велчев напуска заседанието,за да председателства Комисията по вероизповеданията и правата на човека и обявява гласа си „за“ кандидатурата на господин Минчев.)
Колеги, имате думата за въпроси към господин Минчев.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, ако ми позволите, тъй като и аз съм член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, да изкажа моето становище по въпроса. Аз подкрепих Отчетния доклад, познавам работата на Агенцията, ако не неговата – на господин Минчев. Мисля, че в първия си мандат нашата група също Ви подкрепи. Така че аз лично ще подкрепя издигането на господин Минчев за генерален директор на БТА. Надявам се това да направи и групата на „БСП за България“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви,колега.
Ако разрешите, и аз бих казал няколко думи за господин Максим Минчев – разбира се, те ще бъдат положителни. Искам основно да му благодаря за нещо, което той не спомена в своя доклад.
Когато бях министър, той направи нещо много добро и много интересно, за което днес ще му благодаря – това е изцяло заслуга на неговата дейност. Българската държава има 12 културни центъра в едни от най-хубавите столици на Европа. Благодарение на неговата активност, ние чрез културните центрове успяхме да направим един информационен портал, който също изигра доста сериозна роля както към съответните държави и техните граждани, така и към българите, които се намират в чужбина.
Много благодаря, че в тези години работихме по един много хубав начин, господин Минчев.
Ще си позволя да кажа, че в България трябва да положим страхотно много усилия – видяхме напоследък разрив в общество, между политици, между медии. Това е недопустимо да продължава така в бъдеще – каквото и да се е случило, каквото и да сме си говорили, ние сме един народ и трябва все повече да работим за диалог помежду ни, защото всички заедно представяме българската държава.
В това отношение ще кажа две добри думи за БТА, тъй като в годините Агенцията се изгради като информационна мрежа, която не само дава информация вътре в държавата, но разпространява информация извън страната ни, за да може да бъде опозната българската държава, такава каквато е – с всичките й достойнства, с всичките й положителни качества. В това отношение Българската телеграфна агенция безпристрастно вършеше тази полезна дейност, което е много важно за България. Останалите отзвуци не носят никакви добри дивиденти, особено скандали, особено всичко онова, което се опитваме да опорочим всички заедно. Това не е добре за българската страна.
В това отношение БТА има много голяма заслуга. Аз съм бил на почти всички форуми и събирания на Агенцията в чужбина – авторитетът на българската журналистика и на българската държава, който се изгради, в никакъв случай не беше изграден от само себе си. За това самият Максим Минчев има огромно влияние и затова БТА стана информационна агенция – лоялна и точна към собствената си държава.
Смятам да подкрепя и доклада. Ако днес всички колеги гласуваме „за“ той да продължи, няма нужда от експерименти – господин Минчев е безпристрастен към всички. Единственото, което прави, са медиите, интересът на българската държава като общност – това все повече е много необходимо и трябва да бъде пример за всички останали колеги и медии, които имаме.
Ако го изберем, с удоволствие бих му пожелал „на добър час“ и все повече да бъдем коректни, лоялни към света, за да ни опознае и обича. Благодаря Ви.
Други въпроси или изказвания?
Заповядайте, колега.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Минчев! От името на „Обединени патриоти“, първо, искам да изразя задоволство от Вашата досегашна работа. И на второ място, да изразя подкрепата си за плановете, които Вие набелязахте и маркирахте сега – смятам, че те наистина отговарят на традициите и на модерността на Българската телеграфна агенция. Особено в посока на патриотичната информация, която получаваме от известно време от българските общности в чужбина, и добрата работа на центъра на БТА в Босилеград, а отскоро и в Тараклия.
Надяваме се, че поставените от Вас приоритети в тази посока, набелязвайки Скопие, банатските, бесарабските българи, българите зад Украйна, ще бъдат финансово обезпечени, тъй като това е нелека задача– да се осигурят средства за откриване на такива центрове. Вие вероятно не изброихте всички места и всички общности, където имате намерения да направите такива центрове, но искам да Ви напомня, че в последните седмици върви една дискусия и може би в днешния ден албанският парламент ще приеме новия закон, с който ще признае българите за национално малцинство в Албания. Там има голяма българска общност – смятам, че тя заслужава да има своя глас, нейният глас да се чува високо не само в България, но и пред света. Така че една препоръка – и в тази посока да се помисли.
Още веднъж – подкрепа от „Обединени патриоти“.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Дано албанският външен министър да си промени отношението, защото тази сутрин все още имаше негативно отношение към това, че с натиск ще признаят българското малцинство в Албания. Дано!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Минчев, във връзка със завършилата световна среща на българските медии в чужбина, която се състоя в Молдова, искам да задам няколко въпроса, касаещи бъдещето на този форум. По-точно – видяхме, че в Кишинев присъстват представители на българските медии. Но има много български диаспори, при това доста големи, в които не се издават български медии.
Затова искам да Ви попитам: дали сте разглеждали опцията за разширяване на периметъра на мероприятието с включване на представители на такива диаспори или пък под една или друга форма да се потърси чрез БТА – като държавна институция да стимулира издаването на български медии в тях, включително и електронни? Благодаря Ви.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Мислим, че този проект също трябва да продължи. Той започна много ентусиазирано, мина през своеобразен пик към 2009 – 2010 г., когато българската диаспора в чужбина имаше над 150 издания. След това процесите, които се наблюдават в международен план, се отразиха и на българските издания – започнаха да изчезват едно след друго хартиените вестници, на тяхно място започнаха да излизат платформи. Уви, настъпиха и някои неизбежни може би вътрешни, не казвам ежби, в самата общност – това се случи най-вече в Чикаго, в Испания и така нататък. Апропо, в едно днешно интервю акад. Антон Дончев прави много добър вътрешен анализ на това какво представляват българските медии. Има ги, продължават да имат свои трудности.
Много са и гласовете малко да разнообразим формата. Видяхте, че само в Молдова има над 40 български организации – лицеи, учебни заведения, детски градини, фолклорни състави. Такива са почти навсякъде – много са и в Испания, в Съединените щати, има ги в Украйна. Да разширим този формат – може би това ще бъде съвместна стъпка с Агенцията за българите в чужбина. Говорихме с господин Каменаров – защо не и обществените медии да се съюзят, и в това отношение да направим нещо по-голямо? Това ще облекчи най-много, дори ако щете, и финансовата страна на въпроса.
Чуват се гласове да използваме и големия вътрешен заряд, който притежаваме като хора, които са завършили образованието си в България. На срещата имаше човек от Африка, който каза, че в момента в политическия елит на една държава – членка на ООН, Намибия, доста сериозен процент са завършилите в България, които пазят и доброто отношение към нашата страна, и са готови да бъдат посредник както в бизнеса, така и в културата.
Тоест имаме желание да обогатим този проект и ще го направим. Имаме най-много желанието – надявам се да намерим и съюзниците, и във Ваше лице, разбира се.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само да се включа, ако разрешите – две думи.
Колеги, това е чисто издателска посока на мислене. БТА няма точно тази функция – да издава вестници. Вижте, ролята на Българската телеграфна агенция ще става все по-модерна. Аз се опитах да променя тактиката и начина на работа на културните центрове – това трябва да се случи с българите в чужбина по друг начин. Може би трябва да се осъвремени подаването на информация. Най-важното е ние да подаваме информация към другия свят, защото бавно в годините, от онова време още – другата система, която казваме, че беше друга – те са се превърнали бавно в средище, като Браила, където се събират едни наши момчета изселници. Разбира се, ние няма да ги оставяме – онези хора, които плащат данъци другаде. Целта е тези, които живеем тук, поддържаме центровете си, които се поддържат с данъците на българската държава, както към всички, така да дадем информация и към света, за да ни опознае – онази положителна информация.В това отношение ролята на БТА е много голяма. Наистина трябва да представим българската държава с всичките нейни достойнства и тази информация да стига не само до българите, без да изключваме българите в чужбина – в никакъв случай не говорим за това, а да разширим информацията – Европа, другия свят, така наречените „не-българи“, те да знаят повече за нас. В това отношение – основната роля на БТА и мисля, че го прави добре.
Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Минчев, преди да споделя това, което искам, да кажа, че и днес се убедих, че когато един човек или един екип са наясно със своята работа, следват и такива перспективи за продължаване на дейността – на Вашата Агенция. Ясно, точно, разбрано – тук няма човек, който да не разбра и да не му стана ясна перспективата пред Агенцията.
Аз си бях отбелязал пет неща, споделени с Ваши колеги, работещи в медийната среда, в медийното пространство. На три от тях вече отговорихте във Вашето експозе.
Ще се огранича само с единия въпрос, тъй като все по-често сме свидетели на така наречените, Вие ги споменахте, „фалшиви новини“. Ваши колеги смятат, че потокът от новините е достъпен, но че след това анализът на тези новини е заключен само за абонатите на Агенцията.
Дали тези анализи биха могли да бъдат по-широко достъпни, за да бъдат една от преградите към фалшивите новини?
Като сме на тази тема, въпросът ми е: има ли програма ръководството в перспектива точно за противовес на БТА на фалшивите новини? Иначе с удоволствие при гласуването ще подкрепя Вашата кандидатура за нов мандат.
ДИАНА САВАТЕВА: Мога ли да допълня въпроса, защото исках да попитам нещо в тази посока?
Господин Минчев, Вие казахте, че ще отворите ветрилото към повече информационни източници и ще се доверите и на социалните мрежи, и на гражданите. Въпросът ми, който е допълнение към това, което пита г-н Гърневски, е: какъв механизъм ще включите, за да не отворите порталите и към непроверени новини, когато разширите информационните източници?
Ще използвам включването, за да задам и втория си въпрос. Впечатли ме това, което казахте за кореспондентската мрежа. Безспорен факт е, че много голяма част от националните издания редуцираха кореспондентски места, от което загуби обективното отразяване на цялостния живот в страната. Колкото и да е важна ролята на столицата, България не е София.
Ако може, да бъдете малко по-конкретен: каква е кореспондентската мрежа в момента и каква според Вас трябва да бъде в оптимален план, за да може да покрива наистина цялата страна, и то да представя събитията обективно? Благодаря Ви.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Ще започна отзад напред, не защото ми е любим въпросът за кореспондентската мрежа, а защото считам, че БТА наистина трябва да се гордее с това.
Българската телеграфна агенция има кореспонденти във всички области на страната, до една. В някои от тях, като Пловдив, Варна, Бургас, Видин, мисля, че и Велико Търново, имаме повече от един човек, а на две-три места – бюра. Имаме вече и кореспонденти в не-областни градове, какъвто е Каварна. Говоря за щатни кореспонденти. В най-скоро време искаме да отворим кореспондентски бюра – знаете, че имаме в Казанлък, Свищов, Асеновград, Дупница, тоест в големи български градове, които са център на бизнеса, на култура и на всичко останало. Над 38 мисля, че са кореспондентите ни в момента.Заедно с фотокореспондентите и техническите лица, имаме мощен екип от 60 души в цялата страна, които заедно с тези 15 пресклуба и с голямата динамика на политическите процеси у нас – честите избори и така нататък, успяваме информационно да покрием цялата страна. По време на последните избори имаше дни, в които в офисите на БТА имахме повече от 50 пресконференции дневно.
По отношение на фалшивите новини – една от болните теми, може би любима за повечето сега. На този етап агенциите не могат да се оплачат, че са проводник на фалшиви новини. Знаете, че фалшивите новини могат да дойдат от отделни хора или от социалните мрежи. Източниците за информация на БТА не принадлежат към тези групи, затова не само Българската телеграфна агенция, но всички агенции на този етап са защитени от фалшивите новини.
Отварянето ни към социалните мрежи на първия етап ще бъде по-голямо насищане на нашите носители, на нашата Facebook страница, на нашия Twitter за информация, която да отива навън. Изграждането на филтър, който да пречиства тези, които идват отвън, е нещо трудно. Мисля, че в тази зала съм казвал как „Асошиейтед прес“ преди няколко години направиха софтуер за повече от 300 милиона долара, който да разпознава всяка информация в Съединените щати, независимо колко е префасонирана, оригиналът дали не идва от „Асошиейтед прес“. Знам, че в последните месеци Би Би Си също направиха огромна инвестиция и успяват да разберат кога са откраднати или кога се промъкват фалшиви видеа в самата Би Би Си. Тоест има и финансово измерение. Но на този етап стандартите за работа в Българската телеграфна агенция, филтърът, тройното презастраховане с независимите източници са сериозна бариера срещу фалшивите новини.
Искрено се надявам, че темата, колкото и да е модерна, може да отшуми, но може да се развие и в негативен план за целия свят, не за БТА – БТА не е самотен остров. Това е дебат, който мисля, че ще бъде интересен – дадохте добра идея, както и идеята за печатно издание.
Господин Председател, имаме желание да възстановим някои от нашите печатни издания поне за периода на българското председателство, защото това ще бъде в полза на държавата. Един добър дебат, който заедно с другите медии можем да направим, за това какви са негативните сценарии от въвеждането или все по-голямото галопиране на високите технологии в нашия занаят.
Така че на този етап ние сме се опазили, но сме повече от когато и да било нащрек.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Колеги, други въпроси ще има ли? Не виждам.
Във връзка с проведеното изслушване на кандидата за генерален директор на Българската телеграфна агенция подлагам на гласуване следното:
„Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложената кандидатура на Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция по реда на Раздел VІ от Процедурните правила, за което се прилага следният:
Проект!
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Избира Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция с мандат от 5 години.”
Моля да гласуваме. – за 18, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви, господин Минчев. Да сте жив и здрав! Пожелавам Ви същите големи успехи, които постигнахте, да се удвоят. Тук ще подкрепя господин Гърневски, защото Вие винаги сте били пример за качествена информация. Бих дал и примери, но не е мястото тук и днес.
Благодаря на всички колеги, които имат доверието Вие да продължите да бъдете генерален директор на тази много важна за България Агенция. Повтарям, много важна, защото чрез нея светът получава информация за българската държава и за нейните успехи.
Колеги, да благодарим още веднъж на господин Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Все пак, господин Председател, и аз искам да изкажа благодарност за това, че ми гласувате доверие и без да бъда патетичен, ще продължа да си изпълнявам задълженията така, че да съм чист пред себе си, че работя за България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: На добър час, господин Минчев!
Предлагам да пристъпим към втора точка от дневния ред.
Колеги, в точка „Разни“ бих искал да Ви информирам, че се предвижда следващия четвъртък да разгледаме Проекта на програма за председателството, който Ви е изпратен, и да направим блиц контрол с министър Боил Банов. Имаме да дебатираме и относно някои писма, касаещи нашата сфера, които са постъпили в Комисията по културата и медиите, за да видим каква позиция бихме могли да имаме по тях.
Има ли други изказвания по точка „Разни“, колеги? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вежди Рашидов
Стенограф: Райна Зарева
