Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
22/03/2018
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 02 март 2018 г.
3. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.
4. Разни.
На 22 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 02 март 2018 г.
3. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявеният дневен ред за днешното заседание, са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерски съвет на 02 март 2018 г.
3. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.
4. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват от: Министерството на културата: Боил Банов – министър, Румен Димитров – заместник министър, Ваня Бедрова – началник на политическия кабинет; Весела Щерева – парламентарен секретар; Красимира Стефанова – главен секретар; Таня Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“ в Министерството; Маргарита Васева – и.д. на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“; Ирена Тодорова – директор на Регионален център ЮНЕСКО, София.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Колеги, искам да припомня, че според вътрешните правила на Комисията въпросите към Министъра на културата следват да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искане за представяне на подробни или числови данни.
Първо, по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група. Министърът отговаря веднага, след задаването на въпроса. Редът на задаване на актуалните въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на зададените първи въпроси.
Колеги от парламентарната група на ГЕРБ, имате ли въпроси?
Заповядайте, колежке.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, във връзка с политиката, която има Министерството на културата към обществените библиотеки, регионални читалища, тази година в бюджета за 2018 г. е заложена сума в порядъка мисля на 1 млн. лв., която да подпомогне Програмата „Библиотеките: информационни центрове“ и ще им даде възможност да обновят своите фондове. Въпросът ми е следният: кога във времето се очаква да стартира тази програма и има ли яснота какъв ще бъде принципът на кандидатстване, тъй като в годините е имало различни практики? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Един милион е сумата. В момента са разработени правила на конкурсен принцип, каквито са нашите ясни политики по всички въпроси, свързани с финансиране на култура и на отделни сектори на изкуства. Правилата ще ги качим всеки момент на сайта. Ще има, разбира се, обществено обсъждане и ако може нещо да допълним към тези правила – нещо, което сме изпуснали, или резонни предложения, след което ще пристъпим към самите конкурси. Един месец трябва да седят на сайта, след това ще обсъдим оперативно и в рамките на месец и половина ще пристъпим към процедури. Благодаря.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: И аз благодаря. Това ще зарадва колегите от професионалната гилдия на библиотечните специалисти. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси от парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, зам.-министър, уважаеми директори на дирекции, уважаеми колеги и гости! Бих искал да разбера какво е мнението на министъра относно една наша идея, която в момента даже се гледа в друга Комисия – поне доколкото ми е известно се дебатира, по отношение на това да има квоти за българска музика в радиата, което намираме за една хубава идея. Интересуваме се от мнението на Министъра и неговия екип? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ченчев бил съм на много дебати и форуми във връзка с процент българска музика. Разбира се, моето виждане и на екипа ми, е да се намерят начини за поощряване, за съхраняване на българската музика, за популяризиране, за развитие. Един от механизмите за това би могъл да бъде и определен процент. Бих казал, че в крайна сметка юристите трябва да се изкажат по този въпрос. Нашите желания, на всички, които сме част от българската културна интелигенция, естествено, е да подкрепим такъв процент. Въпросът е доколко отговаря на европейските политики и на европейските практики, защото ние като член на Европейския съюз всички нормативни документи говорят за общ процент европейска музика. Тук влизаме в лека колизия, отделяйки българското от европейското. Вярно е, че в много страни има подобно законодателство, но то общо взето е прието много, много години преди сформирането на единна Европа. Има случай в последните две години – миналата или по-миналата, в Словакия се въведе такъв процент. Много силна обратна реакция имаше от радиата, като там буквално – по информация от техния посланик, започнаха да пускат една словашка песен в часовия пояс 24.00 – 06.00 ч., за да изпълнят проформа закона и процента, тоест демонстративно, отказвайки да се съобразят със законодателя. Така че въпросът е сложен, интуитивно и естествено, подкрепа има. Както и за много други неща, притеснително е всичко, когато говорим за националност, за идентичност, но посоките, в които върви цяла Европа, са към подкрепа на всичко европейско. Такива, между другото, в момента се разглеждат в рамките на Европейската комисия много тежки и сериозни законопроекти, свързани с авторски права, с аудио-визия и посоките винаги са за европейско съдържание. Това мога да кажа към момента. Много е ключово юристите да кажат своята дума къде в рамките на документите може да се ситуираме. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги от парламентарната група на „Обединени патриоти“, иска ли някой думата? Няма въпроси.
От ДПС? Няма въпроси.
От „Воля“?
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с един въпрос, който последно време се повдигна. Той е във връзка с къщата на Христо Смирненски, която е къща-музей от национално значение към Министерството на културата и по-точно реставрирането й. Преди две години е бил представен план за реставрирането на тази къща. Имате ли някаква представа как се движат нещата и защо все още не е осъществено?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, много е сериозен въпросът с къщата на Смиренски. Преди 4 години имаше една инвестиция – най-вече по отношение на покрива, по отношение на някакво стабилизиране, защото състоянието е лошо. След това няколкократно имаше проекти, които обаче са с изключително високи стойности. Единият проект беше за 2 млн. лв. Разбирате, че все пак трябва да си даваме сметка, че целият инвестиционен бюджет на Министерството на културата е 3,5 млн. лв.
Ето, сега колегата съобщи, че са го алармирали от Шумен, че в следствие на бури и ветрове, нещо от театъра се е отчупило. Перманентно получаваме сигнали от цялата страна. Чудим се как да реагираме с този бюджет. Сегашният директор е разработил един сериозен проект, който е в съвсем други граници – 250 или 400 хил. лв., в тези рамки, което изглежда много по-обозримо, по постижимо и ще направим всичко възможно да отделим средства за къщата на Смирненски. Имаме голямото желание. Пак казвам, за съжаление не мога да обещая в момента кога, но ще се стремим още тази година да осигурим необходимите средства, за да се направи този дългоочакван ремонт. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, тъй като сме били колеги, е хубаво всички да знаем, че е имало процеси, които са ставали през годините – процеси на разрухата, разбира се, поради лошо стопанисване.
Ние всички искаме, ако може сутринта всичко да е наред. Няма нищо по-хубаво от това всичко да е наред. Но, ако добре помните, години наред не беше пипана къщата на Иван Вазов. Позволявам си да говоря, тъй като бяхме в един екип с министър Банов. Въпреки всичко намирахме средства по малко от бюджета и тази къща днес е в един много добър вид.
Помните добре колко много проблеми имаше с къщата на Яворов. Много дълги години са занемарявани и изоставяни къщи. Днес може да видите друга ремонтирана къща. Това, което казва министърът, е много основателно, защото бюджетът е много стеснен. Сигурен съм, и няма министър, който да не желае в своята сфера всичко да му е наред. Аз съм съгласен с това, което каза, защото са малко парите за тази част. Основателен бе въпросът. Всичко трябва да бъде наред, но ние имаме и много други къщи – на Борис Христов, в Панагюрище, по градовете. Наистина това е една голяма тежест, който лежи на гърба на Министерството като собственик, и разбира се, съм убеден, че поетапно догодина – по малко, по малко, трябва да се възстановят. Това е абсолютно правилно, което питате. Но има проблем и той е наслоен в годините. Наведнъж са се натрупали много неща. Сега е трудно всичко наведнъж да стане и гледаме поетапно, така че дълбоко вярвам, че Министерството не е абдикирало и ще се случат тези неща. Явно ще трябва да имаме малко търпение, защото няма средства. Благодаря.
Колеги от ГЕРБ има ли други въпроси?
Заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, през есента, когато все още не беше приет бюджетът за 2018 г. Ви зададох един въпрос, който е свързан с издръжката на музеите. Всички знаем, че има музеи, които са на държавен бюджет и други, които са на издръжка от общините. Тогава Вие ми казахте, че Ваша мечта е всички музеи да получават средства от държавата. Бюджет 2018 г. вече се изпълнява. Наистина бяха отпуснати 30 милиона повече за култура, но тези от 3 до 5 милиона, които са необходими за 52-те музея, останали на общините, да бъдат издържани от държавата, останаха пак на общините. Моят въпрос е: каква е Вашата визия за разрешаване на този въпрос и смятате ли, че има надежда догодина по същото време този въпрос да не стои пред вас?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, предстои да вкараме за съгласуване в Министерството на финансите проект, в който тези 52 общински музея да бъдат приравнени към останалите регионални музеи, така щото да им се даде възможност за нормално финансиране, нормален живот и несъществуване на ръба на мизерията. Между другото, не всички от тези 52 музеи са в лошо състояние. Има някои обаче наистина много зле. Така че моята позиция, и пред Вас съм я изразявал, я потвърждавам. Считам, че е нормално музеите в страната да съществуват под един регламент, с единно финансиране и всеки ден да доказват своята дейност, целесъобразност и значение за съответните региони, в които са. Това, което към казвал, ще го направя. Надявам се на положително становище. Разбирате, че това в крайна сметка е въпрос и на финансиране, защото по груби сметки малко над 5 милиона са необходими за това трансформиране и приравняване на тези общински музеи към регионалните. Благодаря.
ДИАНА САВАТЕВА: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа от екипа на министъра, уважаеми колеги и гости! От средите на културните институти, занимаващи се със сценична дейност от личните ми контакти, а и предполагам и всички колеги са запознати с това, лично до мен достигна информация, че се готвите да направите промяна в методиката във формулата за разпределение на бюджетните средства за тези културни институти. Имам предвид многото оплаквания от различни ръководства. Най-новият пример, който мога да дам е този, който всички вероятно сте получили – оплакването на Русенската опера за един голям дълг, който се е получил в продължение на една година, друг е въпросът какви са причините. Искат дългът да бъде редуциран. Моят въпрос е следният: ако вие наистина мислите да направите промяна в методиката във формулата, то какви промени предвиждате в базовите и в допълнителните елементи и каква насока се цели, за да се преодолеят първо недостатъците, и второ, за да могат да се положат едни основи за едно достойно и на по-високо качество сценично изкуство? Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Велинов, този въпрос за промяна в начина на финансиране беше поставен миналата година на всички директори на нашите театри, опери и филхармонии, тъй като в годините имаше различни оценки за начина, по който се финансират. Въпросът беше поставен, че, ако в крайна сметка гилдията иска променя по начина на финансиране, аз декларирах, че съм готов да направя такава промяна. Общо взето се фокусирахме върху начина на финансиране на общинските театри в София. Един доказан, изпитан метод, който ясно може да бъде проанализиран и на сравнителен принцип, имайки предвид техните резултати от доста години насам.
В крайна сметка се оказа, че огромната част от хората – доволни-недоволни в един или друг компонент, не желаят промяна в начина на финансиране. Няма да направя нищо срещу която и да е гилдия, след като не желаят и се обединяват около това, че към момента както е структурирано финансирането, има своите позитиви повече, отколкото негативи, и се съобразявам с мнението на хората. Нищо не налагам. В този смисъл не смятам към този момент да предприемам каквито и да е действия по промяна на системата на финансирането.
Що се касае за Русе, ние ще изпратим проверка, ако не сме изпратили вече. От една година там има нов директор. Има тези, които не искам коментирам преди да мине проверката. Мисля, че случая е частен. До преди година и половина Русенската опера беше в доста стабилно финансово състояние. При тази смяна – знаете, че директорът на Русенската опера стана директор на Филхармонията, там имаше временно изпълняващи, след това се обяви конкурс и вече има пълноценно изпълняващ длъжността. Ще проследим в проверката как така се получи, че от една културна организация, която имаше сериозна приходна част и стабилност, сега изведнъж попадна, в рамките на тези преходни периоди, в един голям минус. След проверката мога да коментирам по-конкретно. В момента не мога да бъда обстоятелствен. Трябва да навлезем навътре в това какво се е случвало през тази година и половина. Благодаря.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър. Мисля, че ще наложи и в бъдеще да Ви задавам въпрос за Русенската опера. Що се отнася до методиката, до формулата, също се учудвам на тези информации, защото мисля, че преди да се направи това, е необходимо Вие да направите предложение за промяна в бюджета, тоест да има актуализация на бюджета, или поне аз така си въобразявам, предвид чл. 23 на Закона защита и развитие на културата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, другите парламентарни групи се отказаха.
Господин Министър, моля да ме извините, но искам малко да вляза в темата. Тя е доста интересна. Би било погрешно, ако не минем всички заедно – основно политиците трябва да вземат много важни решения, защото иначе ще задаваме един и същи въпрос на министъра, поради една проста причина: първо, трябва да продължи реформата, която започнахме. Ще бъда откровен: никъде по света – и това го направихме заедно с министър Банов, затова си позволявам тези неща да Ви кажа откровено, тъй като работихме много дълго с него по тези проблеми, почти никъде по света – разбирайки добре, че държавата ни е 6 милиона, че институциите са повече, отколкото може да понесе една държава и един бюджет – казвайки думата „бюджет“ приемайте, че това са парите на всички нас, много често съм си позволявал като Министър да казвам, че една Италия, която е 60 милиона и има 5 професионални опери, без да говоря за оперно-филхармоничните състави, нито една не е държавна. Всички са на фондационен принцип. 60-милионна Италия има над сто и няколко театъра, но нито един театър държавен. Те са общински и частни. Какво прави държавата, без да абдикира? Държавата финансира проекти, което е по-полезно, защото дава възможност за творчество. Няма да престанем да питаме това, когато ние имаме 54 държавни театъра в 6-милионна държава. Разбира се, никъде по света няма да се дава на всеки спечелен лев от билет три лева отгоре от българския данъкоплатец. Трябва да седнем много сериозно да се замислим, уважаеми колеги, как да направим нашите театри да бъдат общински, за да може всеки окръг да има удоволствието и щастието да има свой градски или общински театър, а на държавата да й дадем въздух да финансира, да даде средства, за проекти, за творчество за култура, за която мечтаем. Това е един тежък проблем. По-малките театри по-трудно се издържат поради причината, че няма публика. Просто няма публика! Колеги, разберете, не е злонамереност към тях. Вие сега ми казвате: „Абе, вижте те нямат публика, не ги гледат, ама те са от 100 човека, дайте да ги издържаме“. Неправилна позиция! Неправилна политическа позиция! Затова, разбира се, мисля, че правилно отговори. И аз така направих, когато бях министър. Ако гилдиите не са щастливи… Големите театри работят. Реформата даде някакви показатели – повечето театри работят, но малките театри, или тези, които нямат публика, това е много сложно. Точно в тази част трябва да помислим в бъдеще много сериозно. Не го казвам, за да съсипем театъра. Напротив, как да намерим формулата те да намерят своето лично щастие. Всеки да носи, както ние носим личната си отговорност, на базата на това къде се намира, колко публика има и дали има необходимост. Но това е следващ разговор. Този въпрос, може би, ще го задаваме хиляди пъти на министъра, ако не седнем всички заедно да намерим формула и път какво правим с нашите държавни театри. Министърът е предпазлив човек, интелигентен човек, част е от театралната гилдия и, разбира се, никога не би си позволил да застане срещу него. Но не е честно работещи театри да хранят тези, които нямат публика., защото един театър работи заради публиката. Шекспир е измислил театъра, защото има необходимост хората да го гледат. Нещата винаги ще бъдат такива и ще задаваме тези въпроси. Може би предстои сериозна работа. Надявам се, че нашият Министър – едно, че е в гилдията, второ, че е добронамерен за бъдещето на българския театър, но без подкрепата на политиците, без подкрепата на Министерския съвет, на парламента, няма как да станат нещата. Това ще бъде проблем.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Вижте, аз съм почти 100% съгласен с всичко това, което казахте. В него няма никаква антисоциална дейност. Не може да се издържат толкова театри, ако не се направи отиването към общините. Проблемът обаче е в това, че и в момента имаме театри – например Плевенският театър, където съм ходил на представление с 4 човека. А в същото време имаме претенцията, че правим модерен театър. Аз съм на Вашето мнение и мисля, че ние политиците наистина трябва да се обединим около една дейност не, за да задаваме въпроси на министъра, а за способстваме културата при нас да бъде на нивото, на което трябва и да се прави по начин и метод, приет в света.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. Законопроектът за ратификация е приет от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Последното нещо, което госпожа Ирина Бокова подписа, преди да напусне поради изтичане на мандат поста си в ЮНЕСКО като генерален секретар, беше това споразумение за продължаване работата на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Този Център е едно голямо постижение по отношение опазване на нематериално културно наследство, по отношение въобще на културни политики в нашия регион. Знаете, че по време на Председателството България постави наново на дневен ред приобщаването на Западните Балкани към Обединена Европа, постави въпросите за развитието, за бъдещето на този регион, като наистина една неразделна част от Европа. Така че този Център е едно постижение на нашите културни политики. Към настоящия момент Центърът обединява представители на 16 страни от региона и Югоизточна Европа, Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора. Очакваме присъединяване и на още държави.
С решение т. 36, Протокол № 33 от 2 август Министерският съвет одобри Проект на споразумение. На 10 ноември в Париж бе подписано споразумението за нов шестгодишен период и това със сигурност ще спомогне за утвърждаване позициите на България като водеща страна в региона по отношение на материално-културното наследство. Предлагам Ви да вземете решение и да подкрепите този наистина важен за България Център. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Тодорова, Вие няколко думи?
ИРЕНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, представителите на държавните институции на политическите партии! Тук съм в качеството си на изпълнителен директор на Регионалния център. Току-що встъпих в длъжност. В контекста на това, което каза и министър Банов, Регионалният център е изключителен престиж за българската държава по редица причини. Ние сме един от 7-те Центъра в света, които имат привилегията да се занимават с опазването на нематериалното културно наследство и смятам, че трябва да отделим нужното внимание за популяризирането, ако щете, на дейността на този Регионален център.
Може би Ви направи впечатление, че този Регионален център се нарича Център от категория 2 и често се задават въпроси защо категория 2. Категория 2, уважаеми представители на Комисията, защото Регионалният център има правото да се ползва от цялата легитимност на ЮНЕСКО, но българската държава застава твърдо зад неговото финансиране или с други думи ЮНЕСКО не участва във финансирането на Центъра, но е предоставил всички знаци и символи на тази голяма Международна организация. От тази гледна точка за всички Вас, като представители на тази Комисия и въобще, пак казвам, за българската държава е важно да съблюдаваме и начинът, по който се разходват средствата, защото те са средства на българската държава, а по някакъв начин се харчат и за популяризиране на тези дейности в други 16 държави. България по някакъв начин е пионер в това отношение, защото наистина сме един от малкото Центрове, които все пак намират тук своето място.
Ако имате, разбира се, въпроси – видели сте Вашият дневен ред и Споразумението, бих била щастлива да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред: Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерски съвет на 16 март 2018 г.
Господин Банов, имате думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията Министерският съвет предлага на Народното събрание на Република България да приеме Решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Наградите са за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата.
След заседание на Комисията се предлагат следните достойни български хора на културата и изкуството:
1. Мария Константинова Чичикова – доайен на българската археологическа наука;
2. проф. Иван Петков Дреников – български пианист със световна кариера;
3. Александрина Милчева – българска оперна певица – мецосопрано, обиколила всички световни сцени;
4. Павел Кирилов Поппандов – легендарен български актьор, един от най-обичаните български актьори от киното и театъра;
5. проф. Петър Стефанов Льондев – български композитор, педагог, етномузиколог и общественик.
Предлагам Ви да подкрепите държавните награди за тези хора.
Уважаеми господин Председател, този закон също е като Ваше дете. Знам колко се борихте за това да може да се помага на изключителни български творци и Ви прави чест всичко, което направихте за хората. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше наша обща работа. Благодаря, че ми го казвате, но заедно като екип бяхме много сериозно заинтересовани как да намерим една форма големите български творци да имат достойни старини. Много полезно беше заедно да направим така, че това решение да стане факт, защото българските творци са малко на брой, но са значими за цялото общество, защото са по-различните, по-талантливите, хората, които радват целия български народ – кумири за българския народ. Аз и на Вас Ви благодаря, господин Банов, че свършихме една добра работа, разбира се, не без съдействието на колегите и от предишната Комисия по култура. Радвам се, че го има това. Това говори, че по този начин като народ трябва да имаме и достойнство, и самочувствие, и своите кумири и своите летви, които да искаме да ги достигаме и да им се радваме.
Поздравявам Ви за доброто решение. Познавам всички до един – възрастни, но достолепни, достойни българи. Да се надявам, че ще продължим селектирането да бъде сериозно, качествено и хората наистина да имат достойни старини – имат нужда от лекарства. Помня Павел Поппандов, Валя Балканска, Велко Кънев – все прекрасни наши любими творци и как бяха закъсали без средства за лекарства, дори да си платят тока. Йорданка Кузманова скоро ми се обади – 60 години радва българския народ, да ми благодари. Не можа да повярва, че вече ще има парно. Така че правите едно добро, господин Министър.
И последно, искам две думи да Ви кажа пред всички колеги: аз Ви благодаря, че сте човек, който не започва света отначало, а показахте една демонстрация на приемственост, който днес продължава да дава плодове, защото и Вие, и аз сме работили единствено и в името на държавата и на българската култура. Благодаря Ви за всичко.
Въпроси колеги, има ли?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не е точно въпрос, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съвсем кратък коментар. Направи ми впечатление, че когато споменахте някои от тези достойни българи и техните имена, дори хора от Комисията, се споглеждаха и се питаха дали това не е този или онзи наш достоен автор и творец. Затова е хубаво и ме навява на мисълта, че имаме много работа като хора, които се занимаваме в областта на културата, на медиите за популяризираното наистина на тези хора. Защото се интересувам от тези неща, но Ви признавам, че единият професор, който е пианист, не съм го чувал. (Реплики.) Ще се доверя изцяло на преценката на уважаемата Комисия, която е селектирала имената и ги е предложила, но наистина трябва да се работи повече за популяризираното на тези хора. Има много достойни такива – сигурен съм.
Иначе това, което казва Председателят, е така. Бях в близки отношения – лека му пръст, с Велко Кънев. Играх в един филм с него едно време. Той ми беше баща във филма. Бил съм малък. От тогава се познаваме. Положението с много от тях не беше цветущо и не е все още. Моята баба е основателка на Шуменския театър, директор е 29 години на „199“, и режисьор. Автор е на песента „Хей, поле широко“ и на текста. Отиде си отдавна, но наистина трябва да се работи повече в тази насока за популяризиране на тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Има ли други въпроси? Няма.
Предлагам да минем към гласуване на:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ
Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 700 лв. месечно, съответно на: Мария Константинова Чичикова, Александрина Милчева, Павел Кирилов Поппандов, проф. Иван Петков Дреников, проф. Петър Стефанов Льондев за изключителните им постижения за цялостния им принос в областта на културата.
Възлага изпълнението на Решението на министъра на културата“.
Моля, колеги, предлагам да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка четвърта „Разни“.
Колеги, имате ли някакви въпроси по точка „Разни“?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър и екипа министри! Използвам случая по молба на моя колега и приятел Христо Мутафачиев – председател на Съюза на артистите, да Ви каза, че на 27 март – Международният ден на театъра, сте получили покани и който иска може да се включи на празника и да заповяда на наградите „ИКАР“. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Ще се възползваме хората, които обичаме театъра.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 02 март 2018 г.
3. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.
4. Разни.
На 22 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 02 март 2018 г.
3. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявеният дневен ред за днешното заседание, са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерски съвет на 02 март 2018 г.
3. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.
4. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват от: Министерството на културата: Боил Банов – министър, Румен Димитров – заместник министър, Ваня Бедрова – началник на политическия кабинет; Весела Щерева – парламентарен секретар; Красимира Стефанова – главен секретар; Таня Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“ в Министерството; Маргарита Васева – и.д. на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“; Ирена Тодорова – директор на Регионален център ЮНЕСКО, София.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Колеги, искам да припомня, че според вътрешните правила на Комисията въпросите към Министъра на културата следват да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искане за представяне на подробни или числови данни.
Първо, по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група. Министърът отговаря веднага, след задаването на въпроса. Редът на задаване на актуалните въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред.
Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на зададените първи въпроси.
Колеги от парламентарната група на ГЕРБ, имате ли въпроси?
Заповядайте, колежке.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, във връзка с политиката, която има Министерството на културата към обществените библиотеки, регионални читалища, тази година в бюджета за 2018 г. е заложена сума в порядъка мисля на 1 млн. лв., която да подпомогне Програмата „Библиотеките: информационни центрове“ и ще им даде възможност да обновят своите фондове. Въпросът ми е следният: кога във времето се очаква да стартира тази програма и има ли яснота какъв ще бъде принципът на кандидатстване, тъй като в годините е имало различни практики? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Един милион е сумата. В момента са разработени правила на конкурсен принцип, каквито са нашите ясни политики по всички въпроси, свързани с финансиране на култура и на отделни сектори на изкуства. Правилата ще ги качим всеки момент на сайта. Ще има, разбира се, обществено обсъждане и ако може нещо да допълним към тези правила – нещо, което сме изпуснали, или резонни предложения, след което ще пристъпим към самите конкурси. Един месец трябва да седят на сайта, след това ще обсъдим оперативно и в рамките на месец и половина ще пристъпим към процедури. Благодаря.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: И аз благодаря. Това ще зарадва колегите от професионалната гилдия на библиотечните специалисти. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси от парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, зам.-министър, уважаеми директори на дирекции, уважаеми колеги и гости! Бих искал да разбера какво е мнението на министъра относно една наша идея, която в момента даже се гледа в друга Комисия – поне доколкото ми е известно се дебатира, по отношение на това да има квоти за българска музика в радиата, което намираме за една хубава идея. Интересуваме се от мнението на Министъра и неговия екип? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ченчев бил съм на много дебати и форуми във връзка с процент българска музика. Разбира се, моето виждане и на екипа ми, е да се намерят начини за поощряване, за съхраняване на българската музика, за популяризиране, за развитие. Един от механизмите за това би могъл да бъде и определен процент. Бих казал, че в крайна сметка юристите трябва да се изкажат по този въпрос. Нашите желания, на всички, които сме част от българската културна интелигенция, естествено, е да подкрепим такъв процент. Въпросът е доколко отговаря на европейските политики и на европейските практики, защото ние като член на Европейския съюз всички нормативни документи говорят за общ процент европейска музика. Тук влизаме в лека колизия, отделяйки българското от европейското. Вярно е, че в много страни има подобно законодателство, но то общо взето е прието много, много години преди сформирането на единна Европа. Има случай в последните две години – миналата или по-миналата, в Словакия се въведе такъв процент. Много силна обратна реакция имаше от радиата, като там буквално – по информация от техния посланик, започнаха да пускат една словашка песен в часовия пояс 24.00 – 06.00 ч., за да изпълнят проформа закона и процента, тоест демонстративно, отказвайки да се съобразят със законодателя. Така че въпросът е сложен, интуитивно и естествено, подкрепа има. Както и за много други неща, притеснително е всичко, когато говорим за националност, за идентичност, но посоките, в които върви цяла Европа, са към подкрепа на всичко европейско. Такива, между другото, в момента се разглеждат в рамките на Европейската комисия много тежки и сериозни законопроекти, свързани с авторски права, с аудио-визия и посоките винаги са за европейско съдържание. Това мога да кажа към момента. Много е ключово юристите да кажат своята дума къде в рамките на документите може да се ситуираме. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги от парламентарната група на „Обединени патриоти“, иска ли някой думата? Няма въпроси.
От ДПС? Няма въпроси.
От „Воля“?
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с един въпрос, който последно време се повдигна. Той е във връзка с къщата на Христо Смирненски, която е къща-музей от национално значение към Министерството на културата и по-точно реставрирането й. Преди две години е бил представен план за реставрирането на тази къща. Имате ли някаква представа как се движат нещата и защо все още не е осъществено?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, много е сериозен въпросът с къщата на Смиренски. Преди 4 години имаше една инвестиция – най-вече по отношение на покрива, по отношение на някакво стабилизиране, защото състоянието е лошо. След това няколкократно имаше проекти, които обаче са с изключително високи стойности. Единият проект беше за 2 млн. лв. Разбирате, че все пак трябва да си даваме сметка, че целият инвестиционен бюджет на Министерството на културата е 3,5 млн. лв.
Ето, сега колегата съобщи, че са го алармирали от Шумен, че в следствие на бури и ветрове, нещо от театъра се е отчупило. Перманентно получаваме сигнали от цялата страна. Чудим се как да реагираме с този бюджет. Сегашният директор е разработил един сериозен проект, който е в съвсем други граници – 250 или 400 хил. лв., в тези рамки, което изглежда много по-обозримо, по постижимо и ще направим всичко възможно да отделим средства за къщата на Смирненски. Имаме голямото желание. Пак казвам, за съжаление не мога да обещая в момента кога, но ще се стремим още тази година да осигурим необходимите средства, за да се направи този дългоочакван ремонт. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, тъй като сме били колеги, е хубаво всички да знаем, че е имало процеси, които са ставали през годините – процеси на разрухата, разбира се, поради лошо стопанисване.
Ние всички искаме, ако може сутринта всичко да е наред. Няма нищо по-хубаво от това всичко да е наред. Но, ако добре помните, години наред не беше пипана къщата на Иван Вазов. Позволявам си да говоря, тъй като бяхме в един екип с министър Банов. Въпреки всичко намирахме средства по малко от бюджета и тази къща днес е в един много добър вид.
Помните добре колко много проблеми имаше с къщата на Яворов. Много дълги години са занемарявани и изоставяни къщи. Днес може да видите друга ремонтирана къща. Това, което казва министърът, е много основателно, защото бюджетът е много стеснен. Сигурен съм, и няма министър, който да не желае в своята сфера всичко да му е наред. Аз съм съгласен с това, което каза, защото са малко парите за тази част. Основателен бе въпросът. Всичко трябва да бъде наред, но ние имаме и много други къщи – на Борис Христов, в Панагюрище, по градовете. Наистина това е една голяма тежест, който лежи на гърба на Министерството като собственик, и разбира се, съм убеден, че поетапно догодина – по малко, по малко, трябва да се възстановят. Това е абсолютно правилно, което питате. Но има проблем и той е наслоен в годините. Наведнъж са се натрупали много неща. Сега е трудно всичко наведнъж да стане и гледаме поетапно, така че дълбоко вярвам, че Министерството не е абдикирало и ще се случат тези неща. Явно ще трябва да имаме малко търпение, защото няма средства. Благодаря.
Колеги от ГЕРБ има ли други въпроси?
Заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, през есента, когато все още не беше приет бюджетът за 2018 г. Ви зададох един въпрос, който е свързан с издръжката на музеите. Всички знаем, че има музеи, които са на държавен бюджет и други, които са на издръжка от общините. Тогава Вие ми казахте, че Ваша мечта е всички музеи да получават средства от държавата. Бюджет 2018 г. вече се изпълнява. Наистина бяха отпуснати 30 милиона повече за култура, но тези от 3 до 5 милиона, които са необходими за 52-те музея, останали на общините, да бъдат издържани от държавата, останаха пак на общините. Моят въпрос е: каква е Вашата визия за разрешаване на този въпрос и смятате ли, че има надежда догодина по същото време този въпрос да не стои пред вас?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, предстои да вкараме за съгласуване в Министерството на финансите проект, в който тези 52 общински музея да бъдат приравнени към останалите регионални музеи, така щото да им се даде възможност за нормално финансиране, нормален живот и несъществуване на ръба на мизерията. Между другото, не всички от тези 52 музеи са в лошо състояние. Има някои обаче наистина много зле. Така че моята позиция, и пред Вас съм я изразявал, я потвърждавам. Считам, че е нормално музеите в страната да съществуват под един регламент, с единно финансиране и всеки ден да доказват своята дейност, целесъобразност и значение за съответните региони, в които са. Това, което към казвал, ще го направя. Надявам се на положително становище. Разбирате, че това в крайна сметка е въпрос и на финансиране, защото по груби сметки малко над 5 милиона са необходими за това трансформиране и приравняване на тези общински музеи към регионалните. Благодаря.
ДИАНА САВАТЕВА: И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Парламентарната група на „БСП за България“?
Заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа от екипа на министъра, уважаеми колеги и гости! От средите на културните институти, занимаващи се със сценична дейност от личните ми контакти, а и предполагам и всички колеги са запознати с това, лично до мен достигна информация, че се готвите да направите промяна в методиката във формулата за разпределение на бюджетните средства за тези културни институти. Имам предвид многото оплаквания от различни ръководства. Най-новият пример, който мога да дам е този, който всички вероятно сте получили – оплакването на Русенската опера за един голям дълг, който се е получил в продължение на една година, друг е въпросът какви са причините. Искат дългът да бъде редуциран. Моят въпрос е следният: ако вие наистина мислите да направите промяна в методиката във формулата, то какви промени предвиждате в базовите и в допълнителните елементи и каква насока се цели, за да се преодолеят първо недостатъците, и второ, за да могат да се положат едни основи за едно достойно и на по-високо качество сценично изкуство? Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Велинов, този въпрос за промяна в начина на финансиране беше поставен миналата година на всички директори на нашите театри, опери и филхармонии, тъй като в годините имаше различни оценки за начина, по който се финансират. Въпросът беше поставен, че, ако в крайна сметка гилдията иска променя по начина на финансиране, аз декларирах, че съм готов да направя такава промяна. Общо взето се фокусирахме върху начина на финансиране на общинските театри в София. Един доказан, изпитан метод, който ясно може да бъде проанализиран и на сравнителен принцип, имайки предвид техните резултати от доста години насам.
В крайна сметка се оказа, че огромната част от хората – доволни-недоволни в един или друг компонент, не желаят промяна в начина на финансиране. Няма да направя нищо срещу която и да е гилдия, след като не желаят и се обединяват около това, че към момента както е структурирано финансирането, има своите позитиви повече, отколкото негативи, и се съобразявам с мнението на хората. Нищо не налагам. В този смисъл не смятам към този момент да предприемам каквито и да е действия по промяна на системата на финансирането.
Що се касае за Русе, ние ще изпратим проверка, ако не сме изпратили вече. От една година там има нов директор. Има тези, които не искам коментирам преди да мине проверката. Мисля, че случая е частен. До преди година и половина Русенската опера беше в доста стабилно финансово състояние. При тази смяна – знаете, че директорът на Русенската опера стана директор на Филхармонията, там имаше временно изпълняващи, след това се обяви конкурс и вече има пълноценно изпълняващ длъжността. Ще проследим в проверката как така се получи, че от една културна организация, която имаше сериозна приходна част и стабилност, сега изведнъж попадна, в рамките на тези преходни периоди, в един голям минус. След проверката мога да коментирам по-конкретно. В момента не мога да бъда обстоятелствен. Трябва да навлезем навътре в това какво се е случвало през тази година и половина. Благодаря.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър. Мисля, че ще наложи и в бъдеще да Ви задавам въпрос за Русенската опера. Що се отнася до методиката, до формулата, също се учудвам на тези информации, защото мисля, че преди да се направи това, е необходимо Вие да направите предложение за промяна в бюджета, тоест да има актуализация на бюджета, или поне аз така си въобразявам, предвид чл. 23 на Закона защита и развитие на културата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, другите парламентарни групи се отказаха.
Господин Министър, моля да ме извините, но искам малко да вляза в темата. Тя е доста интересна. Би било погрешно, ако не минем всички заедно – основно политиците трябва да вземат много важни решения, защото иначе ще задаваме един и същи въпрос на министъра, поради една проста причина: първо, трябва да продължи реформата, която започнахме. Ще бъда откровен: никъде по света – и това го направихме заедно с министър Банов, затова си позволявам тези неща да Ви кажа откровено, тъй като работихме много дълго с него по тези проблеми, почти никъде по света – разбирайки добре, че държавата ни е 6 милиона, че институциите са повече, отколкото може да понесе една държава и един бюджет – казвайки думата „бюджет“ приемайте, че това са парите на всички нас, много често съм си позволявал като Министър да казвам, че една Италия, която е 60 милиона и има 5 професионални опери, без да говоря за оперно-филхармоничните състави, нито една не е държавна. Всички са на фондационен принцип. 60-милионна Италия има над сто и няколко театъра, но нито един театър държавен. Те са общински и частни. Какво прави държавата, без да абдикира? Държавата финансира проекти, което е по-полезно, защото дава възможност за творчество. Няма да престанем да питаме това, когато ние имаме 54 държавни театъра в 6-милионна държава. Разбира се, никъде по света няма да се дава на всеки спечелен лев от билет три лева отгоре от българския данъкоплатец. Трябва да седнем много сериозно да се замислим, уважаеми колеги, как да направим нашите театри да бъдат общински, за да може всеки окръг да има удоволствието и щастието да има свой градски или общински театър, а на държавата да й дадем въздух да финансира, да даде средства, за проекти, за творчество за култура, за която мечтаем. Това е един тежък проблем. По-малките театри по-трудно се издържат поради причината, че няма публика. Просто няма публика! Колеги, разберете, не е злонамереност към тях. Вие сега ми казвате: „Абе, вижте те нямат публика, не ги гледат, ама те са от 100 човека, дайте да ги издържаме“. Неправилна позиция! Неправилна политическа позиция! Затова, разбира се, мисля, че правилно отговори. И аз така направих, когато бях министър. Ако гилдиите не са щастливи… Големите театри работят. Реформата даде някакви показатели – повечето театри работят, но малките театри, или тези, които нямат публика, това е много сложно. Точно в тази част трябва да помислим в бъдеще много сериозно. Не го казвам, за да съсипем театъра. Напротив, как да намерим формулата те да намерят своето лично щастие. Всеки да носи, както ние носим личната си отговорност, на базата на това къде се намира, колко публика има и дали има необходимост. Но това е следващ разговор. Този въпрос, може би, ще го задаваме хиляди пъти на министъра, ако не седнем всички заедно да намерим формула и път какво правим с нашите държавни театри. Министърът е предпазлив човек, интелигентен човек, част е от театралната гилдия и, разбира се, никога не би си позволил да застане срещу него. Но не е честно работещи театри да хранят тези, които нямат публика., защото един театър работи заради публиката. Шекспир е измислил театъра, защото има необходимост хората да го гледат. Нещата винаги ще бъдат такива и ще задаваме тези въпроси. Може би предстои сериозна работа. Надявам се, че нашият Министър – едно, че е в гилдията, второ, че е добронамерен за бъдещето на българския театър, но без подкрепата на политиците, без подкрепата на Министерския съвет, на парламента, няма как да станат нещата. Това ще бъде проблем.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Вижте, аз съм почти 100% съгласен с всичко това, което казахте. В него няма никаква антисоциална дейност. Не може да се издържат толкова театри, ако не се направи отиването към общините. Проблемът обаче е в това, че и в момента имаме театри – например Плевенският театър, където съм ходил на представление с 4 човека. А в същото време имаме претенцията, че правим модерен театър. Аз съм на Вашето мнение и мисля, че ние политиците наистина трябва да се обединим около една дейност не, за да задаваме въпроси на министъра, а за способстваме културата при нас да бъде на нивото, на което трябва и да се прави по начин и метод, приет в света.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред. Законопроектът за ратификация е приет от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Последното нещо, което госпожа Ирина Бокова подписа, преди да напусне поради изтичане на мандат поста си в ЮНЕСКО като генерален секретар, беше това споразумение за продължаване работата на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Този Център е едно голямо постижение по отношение опазване на нематериално културно наследство, по отношение въобще на културни политики в нашия регион. Знаете, че по време на Председателството България постави наново на дневен ред приобщаването на Западните Балкани към Обединена Европа, постави въпросите за развитието, за бъдещето на този регион, като наистина една неразделна част от Европа. Така че този Център е едно постижение на нашите културни политики. Към настоящия момент Центърът обединява представители на 16 страни от региона и Югоизточна Европа, Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора. Очакваме присъединяване и на още държави.
С решение т. 36, Протокол № 33 от 2 август Министерският съвет одобри Проект на споразумение. На 10 ноември в Париж бе подписано споразумението за нов шестгодишен период и това със сигурност ще спомогне за утвърждаване позициите на България като водеща страна в региона по отношение на материално-културното наследство. Предлагам Ви да вземете решение и да подкрепите този наистина важен за България Център. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Тодорова, Вие няколко думи?
ИРЕНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, представителите на държавните институции на политическите партии! Тук съм в качеството си на изпълнителен директор на Регионалния център. Току-що встъпих в длъжност. В контекста на това, което каза и министър Банов, Регионалният център е изключителен престиж за българската държава по редица причини. Ние сме един от 7-те Центъра в света, които имат привилегията да се занимават с опазването на нематериалното културно наследство и смятам, че трябва да отделим нужното внимание за популяризирането, ако щете, на дейността на този Регионален център.
Може би Ви направи впечатление, че този Регионален център се нарича Център от категория 2 и често се задават въпроси защо категория 2. Категория 2, уважаеми представители на Комисията, защото Регионалният център има правото да се ползва от цялата легитимност на ЮНЕСКО, но българската държава застава твърдо зад неговото финансиране или с други думи ЮНЕСКО не участва във финансирането на Центъра, но е предоставил всички знаци и символи на тази голяма Международна организация. От тази гледна точка за всички Вас, като представители на тази Комисия и въобще, пак казвам, за българската държава е важно да съблюдаваме и начинът, по който се разходват средствата, защото те са средства на българската държава, а по някакъв начин се харчат и за популяризиране на тези дейности в други 16 държави. България по някакъв начин е пионер в това отношение, защото наистина сме един от малкото Центрове, които все пак намират тук своето място.
Ако имате, разбира се, въпроси – видели сте Вашият дневен ред и Споразумението, бих била щастлива да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред: Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерски съвет на 16 март 2018 г.
Господин Банов, имате думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията Министерският съвет предлага на Народното събрание на Република България да приеме Решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Наградите са за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата.
След заседание на Комисията се предлагат следните достойни български хора на културата и изкуството:
1. Мария Константинова Чичикова – доайен на българската археологическа наука;
2. проф. Иван Петков Дреников – български пианист със световна кариера;
3. Александрина Милчева – българска оперна певица – мецосопрано, обиколила всички световни сцени;
4. Павел Кирилов Поппандов – легендарен български актьор, един от най-обичаните български актьори от киното и театъра;
5. проф. Петър Стефанов Льондев – български композитор, педагог, етномузиколог и общественик.
Предлагам Ви да подкрепите държавните награди за тези хора.
Уважаеми господин Председател, този закон също е като Ваше дете. Знам колко се борихте за това да може да се помага на изключителни български творци и Ви прави чест всичко, което направихте за хората. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше наша обща работа. Благодаря, че ми го казвате, но заедно като екип бяхме много сериозно заинтересовани как да намерим една форма големите български творци да имат достойни старини. Много полезно беше заедно да направим така, че това решение да стане факт, защото българските творци са малко на брой, но са значими за цялото общество, защото са по-различните, по-талантливите, хората, които радват целия български народ – кумири за българския народ. Аз и на Вас Ви благодаря, господин Банов, че свършихме една добра работа, разбира се, не без съдействието на колегите и от предишната Комисия по култура. Радвам се, че го има това. Това говори, че по този начин като народ трябва да имаме и достойнство, и самочувствие, и своите кумири и своите летви, които да искаме да ги достигаме и да им се радваме.
Поздравявам Ви за доброто решение. Познавам всички до един – възрастни, но достолепни, достойни българи. Да се надявам, че ще продължим селектирането да бъде сериозно, качествено и хората наистина да имат достойни старини – имат нужда от лекарства. Помня Павел Поппандов, Валя Балканска, Велко Кънев – все прекрасни наши любими творци и как бяха закъсали без средства за лекарства, дори да си платят тока. Йорданка Кузманова скоро ми се обади – 60 години радва българския народ, да ми благодари. Не можа да повярва, че вече ще има парно. Така че правите едно добро, господин Министър.
И последно, искам две думи да Ви кажа пред всички колеги: аз Ви благодаря, че сте човек, който не започва света отначало, а показахте една демонстрация на приемственост, който днес продължава да дава плодове, защото и Вие, и аз сме работили единствено и в името на държавата и на българската култура. Благодаря Ви за всичко.
Въпроси колеги, има ли?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не е точно въпрос, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съвсем кратък коментар. Направи ми впечатление, че когато споменахте някои от тези достойни българи и техните имена, дори хора от Комисията, се споглеждаха и се питаха дали това не е този или онзи наш достоен автор и творец. Затова е хубаво и ме навява на мисълта, че имаме много работа като хора, които се занимаваме в областта на културата, на медиите за популяризираното наистина на тези хора. Защото се интересувам от тези неща, но Ви признавам, че единият професор, който е пианист, не съм го чувал. (Реплики.) Ще се доверя изцяло на преценката на уважаемата Комисия, която е селектирала имената и ги е предложила, но наистина трябва да се работи повече за популяризираното на тези хора. Има много достойни такива – сигурен съм.
Иначе това, което казва Председателят, е така. Бях в близки отношения – лека му пръст, с Велко Кънев. Играх в един филм с него едно време. Той ми беше баща във филма. Бил съм малък. От тогава се познаваме. Положението с много от тях не беше цветущо и не е все още. Моята баба е основателка на Шуменския театър, директор е 29 години на „199“, и режисьор. Автор е на песента „Хей, поле широко“ и на текста. Отиде си отдавна, но наистина трябва да се работи повече в тази насока за популяризиране на тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Има ли други въпроси? Няма.
Предлагам да минем към гласуване на:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ
Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 700 лв. месечно, съответно на: Мария Константинова Чичикова, Александрина Милчева, Павел Кирилов Поппандов, проф. Иван Петков Дреников, проф. Петър Стефанов Льондев за изключителните им постижения за цялостния им принос в областта на културата.
Възлага изпълнението на Решението на министъра на културата“.
Моля, колеги, предлагам да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка четвърта „Разни“.
Колеги, имате ли някакви въпроси по точка „Разни“?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър и екипа министри! Използвам случая по молба на моя колега и приятел Христо Мутафачиев – председател на Съюза на артистите, да Ви каза, че на 27 март – Международният ден на театъра, сте получили покани и който иска може да се включи на празника и да заповяда на наградите „ИКАР“. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Ще се възползваме хората, които обичаме театъра.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Теодора Енчева
