Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по културата и медиите
10/05/2018
    1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 03.05.2018 г.

    2. Обсъждане на писмо от бивши ученици, родители и учители в НГДЕК.

    3. Разни.
    На 10 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 03.05.2018 г.

    2. Обсъждане на писмо от бивши ученици, родители и учители в НГДЕК.

    3. Разни.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията – господин Станислав Станилов.


    * * *


    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колеги, добър ден! Имаме кворум.
    Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
    Днешното заседание предлагам да протече при следния дневен ред:
    1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 03.05.2018 г.
    2. Обсъждане на писмо от бивши ученици, родители и учители в НГДЕК.
    3. Разни.
    Има ли други предложения? Ако няма, да гласуваме.
    Моля да гласуваме дневния ред.
    Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
    Дневният ред е приет.

    На заседанието присъства господин Румен Димитров – заместник-министър на културата, Мариела Папазова – директор на Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“.
    Би трябвало да присъстват и част от подписалите писмото по точка втора. Има ли някой от тях да присъства? Явно, че няма.

    Преминаваме към точка първа от дневния ред:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 03.05.2018 г.
    Кой ще представи Законопроекта по точка първа?
    Заповядайте, господин Биков.
    ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Проектът на закон за изменение на Закона за радиото и телевизията предвижда отпадане на разпоредбата, отнасяща се за решението на Народното събрание и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно. На практика съществува разминаване във времето на встъпване в длъжност на членовете от квотата на Народното събрание и квотата на президента.
    Отпадането на ал. 2 на чл. 24 от Закона за радиото и телевизията ще премахне съществуващото противоречие между нормите и ще осигури възможност за встъпване в длъжност на членовете на Съвета за електронни медии от момента на влизане в сила на акта за техния избор или назначаване.
    Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към Законопроекта е приложена и предварителна оценка на въздействието. Изменението на Законопроекта не изисква допълнителни финансови средства.
    Освен това към момента има заведено Конституционно дело заради тази алинея, като Президентската институция е сезирала Конституционния съд. Ако приемем тази законодателна поправка, практически това дело ще бъде обезсмислено.
    И още нещо. Мисля, че е логично и с консенсус да приемем това предложение, то не е конюнктурно, внесено е от народни представители от почти всички парламентарни групи. Предстои след броени дни да се извърши ротацията в СЕМ – изтича мандатът на един от членовете на СЕМ от президентската квота, така че президентът ще има възможност да назначи своя кандидатура. Благодаря.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колеги, има ли някой, който желае да се изкаже по проблема? Няма. Моля да гласуваме.
    Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
    Приема се с пълно мнозинство.

    Нашият експерт-юрист иска думата – заповядайте, госпожо Йорданова.
    МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
    Съгласно чл. 94, ал. 2 когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по Конституционно дело – току-що беше съобщено, че е образувано Конституционно дело № 7 от 2018 г., което е изпратено на Комисията по културата и медиите за становище, водещата комисия може да приеме становището на Конституционния съд, като срокът е до 18 май т.г., така че това е правна възможност, но Комисията трябва да вземе това решение и това исках да уточня за процедурата.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нали току-що го взехме решението.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Аз предлагам нашата комисия, след като чухме преди малко мотивите, да вземе решение с приемането на този законопроект ние да изпълним изискванията на закона и да не даваме становище и своето волеизявление именно за промяната по този начин. Мисля, че всички страни ще бъдат удовлетворени. Благодаря.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля да гласуваме.
    Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
    Приема се предложението с пълно мнозинство.
    С това точка първа е изчерпана.

    Преминаваме към точка втора:
    ОБСЪЖДАНЕ НА ПИСМО ОТ БИВШИ УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ В НГДЕК.
    Уважаеми колеги, смятам, че този въпрос, който е сложен и вече имаме опит за обсъждане на такива конфликти в училища – в Математическата гимназия и така нататък, ще протече в следния ред.
    Първо ще дам думата на авторите на писмото, за да изразят своето становище, своето мнение. След това ще дам думата на госпожа директорката и след това ще обсъдим казуса.
    Тук е заместник-министър Румен Димитров, който е ресорен за училищата, изкуствата и културата. В този смисъл на Комисията ще може да даде своето мнение.
    Няма да давам, както друг път регламент за изказванията в минути, но думата ще давам аз и аз ще преценявам кой-колко да говори. Много Ви моля, стегнато, за да можем да проведем заседанието в определеното от нас време.
    Заповядайте! Кой ще бъде първи?
    ИВА ГЕОРГИЕВА: Майка на вече бивш ученик от гимназията съм. Запозната съм с проблемите, доколкото три-четири години в рамките на реакцията ни спрямо кризите, които бяха в гимназията, взимахме отношение. Няма да се връщам назад, каквото е решено – решено.
    В момента ние сме пред Вас тук и сигурно ни изживявате, че Ви губим времето, само по една причина – защото всъщност се опитахме да сезираме институциите, така както е редът. Всички те ни казаха, че нашите въпроси трябва да се отнасят и решават от инспекторатите на съответните институции. Да, но подадените молби с искания за решения от съответните институции, не получиха отговор.
    В днешната молба само сме синтезирали нашата кореспонденция от първоначалната ни жалба през месец ноември, от която всъщност се вижда как ние получихме последно възложената проверка от Министерството на образованието и науката – няма значение, госпожа Кастрева, която в разказвателен тон и вид ни е пресъздала какво мисли нашият опонент. Не видяхме никъде проверка, не видяхме сезиране на независими единици, да ги наречем, както искате – от администрацията, които биха могли да извършат проверки. Обезпокоени сме от това, че образованието в тази гимназия няма предишния си вид и съдържание, облик и съдържание. Обезпокоени сме, да кажем като граждани, защото аз в момента трябва да вляза в тази категория – на един обикновен гражданин, от обикновените хора, за харчените пари в тази гимназия, свързани с трудови дела, загубата им, обезщетенията и ще кажем: в съда не всички дела се печелят, но когато пък всички се губят, е показателно. И във връзка с кадровия потенциал на това училище, на което аз лично имам сантимент като гражданин и като живеещ в тази държава и в тази столица – и двете ми деца са учили там, имам изключително голяма възможност да съпоставя какво представляваше училището при предишното ръководство, какво беше преди 5 години и какво се случва сега. Главозамайващи са съпоставките. В детайли надали бихте могли да ги познавате, защото не сте били вътре. Виждате само завършените кадри на предходните випуски, които са в елитните редици на управлението, на държавата и на науката в България. Пък и по света всъщност. Мисля, че тук ще Ви запознаят с това как се оценява призът и първенството в Европа по класически дисциплини, които, мисля, всички Вие знаете, че се поддържат неслучайно в уважаващите себе си вузове и как се оценяват те тук, на наша почва, в нашата гимназия, в общата гимназия.
    Аз ще предоставя тези материали (показва папка с документи). Знам, че никой няма в момента да ги прочете, дори и по диагонал, нека да останат към другите жалби. Те са тази систематизация на „непроверките“, тоест на липсата на резултати от проверките, на разноските по делата, на текучеството на педагогическия персонал, който създаваше тези кадри; на спадащия прием в тази гимназия, който не се дължи на това, че тя се намира в „Модерно предградие“, понеже тя се намираше там в последните 20 години.
    Още нещо ще си позволя да кажа, сигурно това е въпрос на изследване – никой няма право да обижда който и да е преподавател и учител на никакво ниво, но тази гимназия се славеше с това, че 30% от учителите представляваха върнали се ученици, които са учили в тази гимназия и се връщат да преподават в нея. В тази гимназия систематично те се подменят и се подменят по начин, по който… Не всичко се вижда на повърхността и не всичко се доказва – с извиване на ръце, с много, много грозни прийоми. Затова казах, че ако някой приеме наистина този въпрос за разглеждане, ако наистина някой се интересува какво се случва с това елитно училище, ще направи независима проверка. Министерството на образованието и науката, за жалост, Министерството на културата в една неголяма степен е в симптоматична, хайде да го кажем – много грозно се изразяват „шуробаджанашка“ взаимовръзка, която не води до нищо. Това е от година – от месец ноември месец е подадена нашата молба, последната, за която говоря, до момента имаме едно нарочно, и то заръчано от Министерския съвет почти поръчана проверка, задължение да извършат по Административнопроцесуалния кодекс проверка институциите и то завърши с: „госпожа директорката каза“, „тя ни уведоми“, „тя ни разказа“, „тя ни преразказа“, „по нейни сведения“. Това е единствената конкретна проверка. Извинявайте, господа, ама и Вие като отидете на лекар, искате да бъдете излекувани! Ако така си гледаме всички работата… Това от мен!
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Другите – от тези, които са написали жалбата?
    ИВА ГЕОРГИЕВА: По ресори, аз мисля, че ние коментирахме, за да не Ви губим много времето. Във връзка с учебната част. Тук 19 са само трудовите дела, които успяхме да извадим, са загубени от гимназията. Оставете парите, това са 16 души, които по един или друг начин са били отстранявани-възстановявани, отстранявани-възстановявани.
    По педагогическия състав.
    ВАНЯ НИКОЛОВА: Аз ще започна. Аз съм бивш преподавател по английски език в Класическата гимназия и отстранена – в момента водя дело за отстраняването си от училище по некомпетентност, въпреки че съм член на Националната зрелостна комисия за оценка на матури.
    Ще взема отношение по въпроса за учебния план, защото си мисля, че това ми костваше всъщност работното място. В едно училище, общо взето, качественото на учебния процес е функция от учебния план, тоест какво се преподава, какво ще ги научим тези деца. Второ, как се преподава – в какви групи, с какви подходи. И, трето, от кого се преподава. Във всички тези области през последните три-четири години настъпват един абсолютно деструктивни движения и деструктивни процеси, като започнем от учебния план. Напоследък тенденцията е да се намали преподаването по латински език, да се намали преподаването по класическите езици, да се изхвърли изцяло преподаването по западен език, тоест по английски език. Това е нещо, което – само ще цитирам един текст от рекламата, която стои на сайта на училището. През предстоящата учебна година успешно класираните кандидати ще имат възможност да изучават испански език, италиански език, немски език, френски език, руски език, както и възможност за втори западен език – английски език с преподаватели от Британския културно-информационен център с право за сертификат от Кеймбридж в края на обучението. Това означава, че обучението по английски език ще бъде само в платена форма, макар и на преференциални цени, както е издействано от ръководството на училището, обявено като СИП с доплащане. А на децата на входа на гимназията им се обяснява, че те нямат право, в смисъл няма интерес да се записват във форма на обучение „английски език“. От тук нататък се оказва, че доста повече – в смисъл има човек от нашата група, който аз, понеже не съм разговаряла с тези деца лично, това е по разговори, по спомени и по свидетелства на деца ,просто цитирах това, което пише на сайта на Класическата гимназия – че английски език се преподава само в платена форма. А тези деца никога няма да имат възможност най-силният си език, защото в условията на ранно чуждо езиково обучение много хора влизат с един великолепен английски, който в системата вече на Класическата гимназия с останалата подготовка по останалите чужди езици, имаше възможност ние да се представяме изключително добре на матурите по английски. Само ще цитирам, че миналата година ние имахме девет отлични оценки на матурата по английски език с пълно 6,00 и успехът беше над 5,50.
    В момента децата, които изучават като начало руски, испански и италиански – това са прекрасни езици, нищо не искам да кажа за тях, но тези деца никога няма да имат възможност да добият това ниво и да положат една матура по модерен език, каквато биха могли да положат например по един английски език. Да не говорим, че преди няколко години – през 2009 г., заведох деца в Евроскола, Европейския парламент, и там ученичка от нашето училище Мария Аврамова – в момента археолог в Полша, тя имитира точно това, което направи председателят на Европейската комисия – започна на френски език, след това премина плавно на английски език и после продължи на френски език. Това ставаше само благодарение на това, че в училището имахме, имаме и в момента, възможност да преподаваме на много високо ниво. Но английският език се губи, така или иначе. Да не говорим, че госпожа Папазова ни убеждава, че не е възможно да имаме два модерни чужди езика, което е държавния образователен минимум и останалите предмети да не бъдат… В смисъл имаме възможност да подготвим един учебен план, който да отговаря на спецификата на гимназията, който особено под формата на иновативно училище да защити изцяло досега действащия учебен план и да даде възможност включително да се изучават и два модерни езика, което всъщност беше състоянието от началния учебен план при създаването й.
    Искам само още две-три неща да засегна тук. Качеството на учебния процес наистина страшно зависи от това колко деца влизат в час. Досега по модерните езици и по класическите езици обучението се водеше в групи по десетина, в смисъл паралелките се деляха на по две групи.
    Все още продължава да действа Наредба № 4, доколкото аз направих справка с изготвянето на наредба и постановление за паралелките и групите и така нататък, за финансирането на училищата и детските градини по новия закон, който третира и проблема с пълнежа на паралелките и деляемостта на групите. Това, което ми направи впечатление, е, че Класическата гимназия въобще…, тоест класическо образование няма, по новия закон няма. Но ние поне като училище към културата би трябвало да се предвидят нашите специфични предмети – латински и гръцки, както има балет, пеене, танци и така нататък. Просто Класическата гимназия въобще не фигурира в нормативната уредба освен в Наредбата от 2015 г. за учебния план, където има типов учебен план към културата, но той не е конкретизиран със съответен рамков план – аз търсих във всички сайтове и във всички документи ма Министерството на културата, нямаше такова нещо, на базата на който ние вече трябва да конкретизираме нашия учебен план. Тоест ние по някакъв начин излизаме извън полезрението на Министерството на културата и всичко е оставено в ръцете на госпожа Папазова, която решава какво да се включи в учения план и какво да не се включи. По нормативна уредба изготвянето на учебния план и първото му гласуване е дело на педагогическия съвет. Това нещо обаче на педагогически съвет ние чуваме, че в две министерства учебният план е съгласуван и от тук нататък ние буквално в 12 часа без 5 минути на 14 септември гласуваме нов учебен план, който дори не сме видели. Ние гласуваме нещо, което не ни е раздадено като документ.
    Друга изключително интересна специфика – вълнуваща и даваща облик на училището, беше всъщност учебните практики, които по някакъв начин в последните години смениха акцента си от практики в Гърция по Егейското крайбрежие, в Рим имат съвсем различни дестинации. А това беше един момент, който всъщност даваше едно практическо изражение. В този момент учениците се подготвяха да действат като едни екскурзоводи, като хора, които познават материята и вече могат да я предадат на другите.
    И тук на мен ми се струва, че има, понеже наистина не съществува в Закона за образованието тип класическо училище, но като иновативно училище ние бихме могли да защитим план, който да включва нещо, което по друг начин е много трудно да се случи, включително и дуално образование. Защото ние бихме могли да работим с преводачески фирми, с фирми за мениджмънт на културни паметници, с туристически фирми и една част от учениците ще бъдат ангажирани с академичното ниво, защото това е постижение, което наистина е традиционно, но от тук нататък ние може да отговорим на нуждите на нашия бизнес. Всички сме съгласни, че туризмът и че нашата култура е една от основните индустрии. Човек в момента като се разходи из София, ние вече сме в един космополитен град, където човек наистина чува повече чужда реч и има много хора, които се чудят какво виждат пред очите си. Много интересни неща могат да се измислят в това отношение.
    И само още един въпрос, защото ми направи много неприятно впечатление. През 2016 г. е публикувана Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2016 г. Мерките на министъра на културата, за съжаление, не включват подкрепа за нито едно от специфичните състезания, на които нашите ученици се явяват на международни нива – нито Цицероновият конкурс в Арпино, нито във Веноза, нито Аристотелевият, а това са форуми, на които нашите деца завоюват много често призови места. Има всякакви – физика, химия, спортни, обаче това, което е спецификата на класическото образование и което е доказало качеството си, но за много ограничен кръг хора, всъщност бяга от полезрението не Министерството на културата и на мен ми се струва, че това училище не просто трябва да запази своя статут, трябва да има по-сериозно развитие.
    Класическото образование е нещо, което аз пожелавам наистина на всяко дете. В момента преподавам във Финансово-стопанската гимназия. Познайте дали още в първия месец, след като се запознахме, нямаше четири деца, които пожелаха да учат латински език, само заради някои неща, които аз им споделих по време на обясненията на английски. Един младеж господин Драгнев води часове по латински език в СМГ, в Английската гимназия, тоест има интерес. Въпросът е как да представим този интерес и как наистина да отворим пространство в нашето общество за това, което носи Класическата гимназия, която го е носила досега и има много по-широка база за развитие в днешния контекст и което не се случва, за съжаление, от днешното ръководство на гимназията. Благодаря Ви.
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Понеже народните представители имат право в целия ход на заседанието да вземат думата, давам думата на д-р Лъчезар Иванов.
    ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Аз искам да се обърна към Вас с една молба. Ние тук сме законотворци и се обръщам към Вас с конкретно предложение: с какво конкретно ние бихме да помогнем, за да може именно да се запази тази гимназия, която е с голяма история, славна бих казал, аз също имам отношение към Вашето училище? Затова се обръщам директно към Вас: с какво бихме могли да бъдем полезни? Тези писма, които сте получили, с голяма част ние – казвам за себе си, съм се запознал, затова конкретно към Вас: с какво можем да бъдем полезни? Вие цитирахте поднормативни документи, това са подзаконови нормативни документи, които се изготвят по принцип, в случая от Министерството на културата. Тоест диалогът, който трябва да бъде осъществен, трябва да бъде осъществен Министерството на културата Ако ние можем да бъдем полезни в съвместната Ви дейност с промяна, да направим ЗИД към закона, да можем да утвърдим примерно всички онези предимства, които изброихте, на Вашето училище по някакъв начин, ние сме отворени.
    Затова моето предложение, господин Председател, е ако има такива конкретни предложения, да бъдат изложени пред нас. Съответно ако се налага, да бъде изградена комисия, която да изработи този Законопроект за изменение и допълнение, и да бъдем полезни по този начин. Благодаря Ви.
    ВАНЯ НИКОЛОВА: Много Ви благодаря за тази покана. Всъщност в най-мъгляви рамки мога да кажа, че просто трябва да се изчисти статутът на Класическата гимназия. Това нещо трябва да стане част от Закона за училищното и предучилищното образование. В смисъл такова училище няма, а статутът му също така е много мъгляв и в рамките на Министерството на културата. Просто трябва да се разпише какво представлява едно класическо училище с всичките – наистина в един диалог и с Университета, и с Министерството на културата. Просто трябва да се обмисли статутът на класическото училище като такова.
    Ние можем да направим конкретни предложения но в някакъв допълнителен документ може би, защото в момента нямаме готовност.
    ТОМА БИКОВ: Не в момента, а по принцип.
    ВАНЯ НИКОЛОВА: Да, по принцип, с най-голямо удоволствие. Има хора, които много сериозно са мислели по този въпрос и някак си не сме срещали точно средата, в която да можем да го обсъдим и да го направим факт. Благодаря много.
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви.
    Друг ще вземе ли думата?
    ЛИДИЯ ДОМАРАДСКА: Преподавател по латински език бях в Класическата гимназия до 30 юни 2017 г., доктор съм по класически езици, имам първи клас квалификация за преподаване на класически езици. Освен това бях главен учител до момента, в който бях пенсионирана през юли 2016 г. Също така съм университетски преподавател по класически езици – латински и старогръцки и антична гръцка и латинска епиграфика.
    Тук съм, защото мисля, че трудът, който съм вложила в продължение на повече от 37 години в Класическата гимназия, по мое мнение и по мнение на мои колеги, също изключително квалифицирани и подготвени учители, като че ли всичко това някак си пред очите ни се разпиля за много кратко време.
    Не искам да се повтарят нещата, които вече чухте, но просто ще отбележа накратко това, което мен лично много силно ме тревожи.
    Първото – това, което каза колегата Николова, че всъщност учебният план поради това, че има нов Закон за предучилищно и училищно образование, всъщност без да е обсъждан на ниво педагогически съвет, в колегията в училище, беше така подготвен и представен като свършен факт под пълна тайна в един последен момент, че сега виждаме какъв е резултатът. Всъщност хорариумът по тези предмети е изключително осакатен. Освен това хубавата комбинация между научни дисциплини като класически езици, история на културата, философия, антична литература, антична история и така нататък, като че ли в момента губи своето значение и някак си изчезва. Аз съм участвала в различни конференции на тема „Класическо образование, проблеми и тенденции“ и какво трябва да се прави, за да се решат тези проблеми. И не само – в контактите с колеги от чужбина всички са били изключително възхитени от тази оптимална комбинация от различни дисциплини, която дава възможност нашите ученици да бъдат така добре подготвени, едновременно задълбочено и същевременно с изключително широка обща култура.
    Това, за съжаление, смятам аз, а и не само аз, в момента е все по-невъзможно и по-невъзможно. Защо? Първо, заради промените в учебния план, отпадането на някои от дисциплините, включване в други, намаляване на хорариума на другите дисциплини. То просто става невъзможно да се постигне някакъв резултат.
    Второ, струва ми се, а и не само на мен, че кадровата политика е изключително недалновидна. Вместо да се подбират преподаватели с квалификация или да се даде възможност на тези, които са били в момента, които са били налични в момента, да подготвят нови, млади преподаватели, които спокойно да продължат работата, някак си това също не се случва, защото просто тези преподаватели, които са опитни и квалифицирани, трябва да си отидат, трябва да се махнат буквално, и не искам да кажа още какво, което може би било най-точното определение, и идват едни млади хора, които са оставени сами на себе си и те дори да искат, години наред ще се борят и ще се мъчат, докато намерят верния път.
    Другото, което е. Учениците, които са основната ни грижа в крайна сметка, непрекъснато страдат от промяна на учители – абсолютно без никакви основания в края на краищата, но тук има ученик, който може би ще сподели подобни впечатления. Страшно много, голямо текучество на преподаватели. Те всъщност са сменили огромно количество преподаватели дори само по един предмет, да не говорим по всички предмети. Това също не може да даде някакви резултати, защото човек започва да работи и с идеята, че иска да види плода на своя труд в края, когато тези деца ще напуснат училище.
    Следващото нещо. Неглижиране, така смятам, а и не само аз, пак ще повторя, че има едно незачитане и неглижиране на успехите на нашите ученици в областта на класическите езици, преди всичко на латинския език, напоследък това са само, и то през доста години, от директорката на гимназията във връзка с представянето и участието на тези наши деца в международни конкурси, които са сравними с международните олимпиади по математика, информатика и така нататък. Разбира се, не е възможно при всяко участие да има най-високи награди, но имаме първи награди, имаме втори награди, имаме трети награди, имаме почетни награди. Имаме награди примерно от конкурса от Терпино, в който участвахме от 1987-1988 г. нататък – много, много такива награди, което е нещо ценностно и трябва да бъде подкрепяно, а не да бъде гледано като някаква дейност, която харчи пари, нали, ненужно и „какви са тия дето се разхождат насам-натам“ и „каква полза от цялата работа“. Не може така да се мисли! Това е една възможност, макар за две, четири или шест деца на година най-добри в училището, но те представят училището и благодарение на тяхното представяне то има изключителен авторитет извън България. Просто не мога да си представя, сигурно хората едва ли могат да си представят какво се случва сега в това училище! Но, за съжаление, с новия учебен план и с новата кадрова политика се опасявам, че децата изобщо няма да бъдат на такова ниво, че да могат да се появят на такива международни форуми.
    Следващото нещо. Имаше нещо много ценно в това училище и може би хора, които са проявявали интерес, го знаят. Това беше духът на училището, мисля аз, е убит и това е изключително тъжна констатация. Смятам, че изключително голямо внимание се обръща на гледане в камери, кой-какво прави, какво е записано, разпространяване на някакви информации и изобщо съжалявам, но ще трябва да си послужа с някакви по-неприятни думи, всъщност това е един дух на доносничество, интригантство. Смятам, че това не е добро, не е добра здравословна атмосфера нито за колегите, нито за учениците. Просто в такава среда не може да се живее.
    Друго нещо, което искам да кажа – това вече го казвам от личен горчив опит, смятам, че госпожа Папазова доста волно си служи и въобще спазва Кодекса на труда и други такива документи, които са абсолютно задължителни за всеки работодател в България и смятам, че дори предписания, които са й направени по конкретни поводи, не са изпълнени и съобразени. Не може човек, който е работил над 37 години да бъде поканен след пенсиониране и да му се връчи заповед, в която пише, че има нула години трудов стаж. И ред такива неща.
    ИВА ГЕОРГИЕВА: И ако се получи някъде оплакване, отговорът е: „Ама, това е трудов спор“, „Потърсете го в съда“. Ето! (Показва документация.)
    ЛИДИЯ ДОМАРАДСКА: И може би на едно от предпоследите места, но не без значение, наистина когато се завеждат такива трудови спорове и когато не си убеден, че можеш да направиш нещата, така че имаш право и по този начин многократно повтаряш една и съща грешка и обременяваш бюджета на училището, което ръководиш с ненужно изразходени средства за съдебни дела, мисля, че това има едно определение и то се нарича „безстопанственост“. Благодаря.
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Заместник-министър Румен Димитров има думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз няма да коментирам, само ще прочета.
    Информация за извършени проверки от Министерството на културата по повод жалба, вх. № 92-00-408 от 20.11.2017 г. от група бивши ученици, родители и учители в НГДЕК „Константин Кирил Философ“.
    Първо, в Министерството на културата е получено писмо, вх. № 92-00-408 от 20.11.2017 г. от група бивши ученици, родители и учители в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ относно настоящето и бъдещето на НГДЕК „Константин Кирил Философ“. В него се поставят въпроси, свързани с управлението на гимназията и дейността на госпожа Мариела Папазова. Приложение № 1.
    Писмото е адресирано до Народното събрание на Република България, Комисията по културата и медиите, Комисията по образованието и науката, Главния инспекторат на Министерския съвет, Инспектората на Министерството на културата, министър Боил Банов, Софийска градска прокуратура.
    Второ, в тази връзка госпожа Илиянка Михайлова – директор на дирекция СИХО с докладна записка, № 94-00-17-65 от 6.12.2017 г., предлага на господин Боил Банов – министър на културата, дирекция СИХО да извърши проверка по въпросите от нейната компетентност, а по въпроса за извършените разходи на НГДЕК за изплащане на разноските по делата и обезщетенията на уволнените учители за периода, в който директор на гимназията е госпожа Мариела Папазова, от Финансовия одит на Министерството на културата. Приложение № 2.
    Трето, в изпълнение на Заповед № РД-09-11-48 от 14.12.2017 г. на министъра на културата комисия в състав: Еленка Михайлова, директор на дирекция СИХО, Румен Джуров… (Реплика.)
    СИХО е дирекция, която се занимава с изкуствата, сценичните изкуства и с училищата по изкуствата.
    Румен Джуров – държавен експерт в същата дирекция, Ралица Базайтова - главен експерт в същата дирекция, извърши проверки по въпросите, които са от компетенцията на дирекцията, а именно:
    1. проверка на образованието и квалификацията на педагогическите специалисти;
    2. проверка на процедурите по създаване и предлагане на проект за нов учебен план на учебната 2017-2018 г.;
    3. проверка на формирането на групите по чуждоезикова подготовка;
    4. проверка на предприетите действия по спазване на изискванията за организиране и провеждане на учебните пътувания в страната и в чужбина;
    5. проверка за наличие на стратегия развитие на гимназията, одобрена от Педагогическия съвет на гимназията.
    За резултатите от проверката е изготвен доклад до министъра на културата, рег № 94-00-1765 от 22.01.2018 г. Приложение № 3.
    На основание Заповед № 10-37 от 01.12.2017 г. на министъра на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ е извършен одит. Гореспоменатата дирекция не разполага с доклада от извършената проверка, но има информация, че от одита не са констатирани пропуски и нарушения.
    Пето, в резултат на извършените проверки е подготвен отговор от името на министъра на културата, изх. № 92-00-408 от 13 февруари 2018 г. до адвокат Ива Георгиева с копие до госпожа Мария Томова – ръководител на Главния инспекторат към Министерския съвет, с което се уведомяват за извършената проверка и одит в НГДЕК „Контантин Кирил Философ“ и за резултатите от тях. Не са открити пропуски и нарушения. Приложение № 4.
    Шесто, в отговор на писмото, изх. № 92-00-408 от 13.02.2018 г. в Министерството на културата е регистрирано ново писмо, вх. № 92-00-408, 23-00-408 от 23.02.2018 г., с което се изразява неудовлетворение от извършените проверки. Цитирам: „Намираме Вашия отговор за проформа, клише, изключително кратък и несъдържателен, непълен, пренебрежителен, както по отношение на жалбоподателите, така и по отношение на поставените в жалбата въпроси.“ Приложение № 5.
    Седмо, вследствие на писмото с входящ номер от 23.02.2018 г. дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“ в Министерството на културата изразяват становище, че трябва да се извърши преценка за наличие на хипотеза на чл. 124, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, че сигнали, подадени повторно по въпрос, който има решение, не се разглеждат освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
    Във връзка с писмо на Министерството на образованието и науката, вх. № РУТ-1-555-409 от 03.02.2018 г. и в изпълнение заповед № РД-03-131 от 14 март 2018 г. на началника на РУО – София-град на 22.03.2018 г. в НГДЕК е извършена проверка по въпроси, които са обект на проверка на Министерството на културата. За извършената проверка и за резултатите от нея е изготвен констативен протокол, изх. № РУО-1-70-35 от 27.03.2018 г. Приложение № 7.
    По повод проверката е приложен доклад-отговор от госпожа Папазова до госпожа Ваня Кастрева – началник на РУО – София-град.
    Прилагам справка за финансовите резултати на училището, прилагам и докладна записка от Пепа Пенчева – ръководител на звено „Вътрешен одит“ относно извършен одитен ангажимент за консултиране в Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“.
    „Уважаеми господин Банов, в изпълнение на Ваша заповед, приложено Ви представям доклад за извършен одитен ангажимент за консултиране, анализ на процеса по назначаване и прекратяване на трудовите правоотношения на персонала, извършените разходи за изплатени обезщетения на служителите и съдебни разноски в Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ за периода 2012-2017 г. През периода не са извършени пропуски във взетите управленски решения на директора на НГДЕК, свързани с управление на човешките ресурси, наложените дисциплинарни наказания на служители за одитирания период са в резултат на нарушение на трудовата дисциплина и/или пропуски в учебната дейност, което е установено при извършените външни проверки в училището. Изплатените обезщетения са нормативно обосновани в съответствие с действащото законодателство и на основание влезли в сила съдебни решения. За одитирания период са извършени голям брой вътрешни и външни проверки в НГДЕК, които възпрепятстват основната дейност както на директора, така на преподавателите и учителите, създават неблагоприятна учебна среда и лош имидж на училището. Предлагам копие от одитния доклад да бъде предоставен на директора на НГДЕК. Приложение: Съгласно текста“.
    Всичко това, уважаеми господин Председател, не ми дава основание да се съглася с твърденията на дамите и господата, присъстващи тук, като бивши преподаватели и ученици от тази гимназия, защото ги гледам в очите и им казвам, че ние няма да направим толкова отстъпка от закона, от всички нарушения, които констатираме и ще бъдем безпощадни, както сме, към всички негативни прояви в това училище, а и във всички други. Защото ние имаме проблеми и в други училища, не само в това и сме категорично неотстъпчиви по отношение на нередности и прегрешения на Ваши колеги или така да се каже наши служители. Така че аз откровено Ви казвам, че не намирам основание за всичко това, което твърдите.
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин заместник-министър, Вие избързахте с изказването си – аз съжалявам, че Ви дадох думата, защото ние не сме чули това, което всички те твърдят.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Аз чух достатъчно. Как!?
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля Ви се, не ме прекъсвайте, думата давам тук аз! Тук е Народно събрание!
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Извинете!
    ЗАМ.-ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не биваше да Ви давам думата, извинявам се на присъстващите членове на Комисията и на гостите. Трябваше да изслушате всички, които се оплакват, за да изразите тази реч.
    Аз ще имам въпроси също, но сега ще дам думата на госпожа Велислава Кръстева.
    ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
    Колеги,уважаеми гости! Господин Заместник-министър, изключително разочароващо отношение и един доста неумел опит да ни уморите от скука с това, което прочетохте. Ще ми простите квалификацията.
    С бюрокрация дух не се лекува! А духът на тази гимназия е очевидно болен и Вашата задача е да подскажете разрешение на проблема. Ако може, ако трябва, то да бъде законодателното – ние сме за това, защото тук наистина е Народно събрание.
    И още веднъж ще кажа, много е разочароващ подходът. Защото аз не знам какво е СИХО, независимо че съм била заместник-министър в същото това министерство. Никога не съм си позволила да боравя така фриволно с абревиатури, опитвайки се да отклоня вниманието на народните представители, които впрочем рискуваме всеки момент да останем драматично малцинство, ние даже вече сме малцинство.
    Боли ме да чуя това за гимназията, която, вярно преди доста години беше емблема на духовността на България! Въпреки че аз самата съм възпитаник на музикална гимназия, много добре знам и си спомням как си говорихме за приятелите, там – в НГДЕК.
    Не може да си позволим лукса да се отнасяме по този начин – бюрократично, безучастно, коравосърдечно, ако щете, към например обстоятелството, че 120 учители са си тръгнали за 5 години! (Реплика на Ива Георгиева.)Дори не говоря за обезщетението, то вероятно е в изпълнение на закона. Предполагам, че СИХО или каквото и да е това, е констатирало ненарушение на закона.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: …която се занимава със сценичните изкуства.
    ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря.
    СИХО не може да ни каже защо боледува НГДЕК, не може и да ни подскаже какво трябва да се направи.
    Затова призовавам Ви, ако Вие не го направите, ние ще го сторим със собствени сили – да седнем, да поговорим, да почетем, да помислим има ли път, по който трябва да се тръгне, за да се разрешат тези проблеми. Защото още веднъж ще кажа – духовността не може да я лекуваме с бюрокрация. А това, което най-много ни липсва днес, е усещането за душа и духовност особено в училище, особено там! А там е нашето утре! Защото нашето утре няма да го правим ние с Вас, ще го правят тези деца, които са там! Благодаря.
    ИВА ГЕОРГИЕВА: Извинете, само да добавя към вашата реплика ,допускате ли?
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Заповядайте!
    ИВА ГЕОРГИЕВА: Защото чл. 123-124 от АПК, които се цитират по същия бюрократичен начин, не предполагат повторен сигнал и повторно оплакване. По повод нашата ноемврийска жалба протече кореспонденция между нас и институциите, която доведе до zero! И ние затова сме тук, за да Ви търсим помощта и да Ви губим времето.
    И отделно от това гимназията боледува институционално и извън директорката, и с нея! Понеже няма никаква потърсена индивидуална отговорност, затова сме тук, а не защото има повторен сигнал, господин Министър и членове!
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сега да дадем думата на един гост.
    Заповядайте!
    РУМЕН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати! Аз съм ученик в XII клас на същата Класическа гимназия.
    Понеже стана дума за мнението на учениците, то все пак още не е изразено тук, на тази среща. Аз, първо, по отношение на това, което изнесе госпожа Домарадска малко по-рано като информация, лично аз съм бил ученик на четири учителя по старогръцки език, сменени последователно и на трима учители – по латински език, отново сменени последователно.
    По отношение на това, което изнесе госпожа Николова като информация за западните езици, в частност английския, тъй като съм лично запознат с този въпрос, искам да обърна внимание на господин заместник-министъра – по традиция, когато кандидатстваме в нашата гимназия имаме право кой западен език да изучаваме и съответно за който ни стигне кандидатстващият бал, да се запишем.
    През учебната 2016-2017 г., в нейния край, се проведе записването за сегашния VIII клас. При записване там на всеки от желаещите, в частност аз знам за два такива случая, отива желаещ, иска да се запише заедно със своя родител, пуска заявлението за кандидатстване и иска да се запише с английски език. На него му се отговаря, че има само трима желаещи и няма смисъл да запитва английски език, защото така и така групата няма да се събере. Впоследствие наистина има само трима желаещи за английски език, не се сформира такава паралелка, но в момента се провежда СИП по английски език в нашата гимназия, след учебните часове, на доброволни начала от учениците, който е с 35 деца, които искат да изучават английски език. Тези 35 деца след учебно време ходят да изучават английски език.
    За справка само да кажа, че целият випуск на сегашният VIII клас са от 75 човека. За мен това има огромно значение и искам така да внеса яснота, за да може и на Вас да Ви предостави поглед върху нещата по-отвътре и да можете да разберете защо тези тук хора, които присъстват, включително и аз, са толкова загрижени за това, което се случва в нашата гимназия. Благодаря Ви.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз благодаря.
    КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги учители! Аз взимам думата с отговорността на това че имам 10 години учителски стаж, че цялата тази образователна система с всички недъзи, с всички трудности ми е добре позната, като бивш заместник-кмет по образование на голям областен град, смятам, че имам и известен административен опит в областта на образованието, за което съм отговарял и като човек, участвал в разработването и приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование.
    Безспорно това, което Вие като емоция, като чувства показвате тук пред нас, се базира на разочарованието на Вашето усещане, че едно дело, в което сте участвали и чието съграждане върви към разрушение или към нещо, което не е добре за самото училище, емоционални сте, пристрастни сте – в това няма никакво съмнение, но аз от своя страна съм убеден, че позицията, която изказахте, е обективна и правилна. Тя всъщност е оценка или диагноза на образованието ни през последните години въобще. Това не е единичен случай и връщайки се към представянето си в началото мога да Ви кажа, че в много от учебните заведения начина на администриране, начина на взаимоотношения вътре през последните години са точно такива, като картината, която Вие описахте.
    Вие сте наясно, че като орган на законодателната власт в момента ние не можем да решим един такъв проблем, какъвто вие имате. Вие сте се обърнали към институцията, която отговаря за администрирането на училището, към което сте принадлежали доскоро и не сте намерили достатъчно съчувствие, разбиране, обективност и така нататък там. Но ние като контролиращ орган на изпълнителната власт имаме пълното право да изразим становище към Министерството на културата, към Министерството на образованието и науката, към Столичния инспекторат по образование, в което да заявим своето мнение по въпроса.
    Училището не е само цифри, не е само статистика. Това са човешки съдби, това са взаимоотношения с граждани с десетилетия и аз лично не мога така да приема безстрастното отношение към един такъв проблем, който засяга толкова много хора, и то не само тези учители, които са си отишли, но и бъдещето на децата, които сега са там и тепърва предстои да бъдат там.
    Затова бих се обърнал към ръководството на парламентарната Комисия по културата и медиите – вероятно в днешния ден няма да може да излезем с някакво становище, но на следващо наше заседание, след като изслушаме всички страни тук, да формираме позиция, която, ако трябва да бъде официална, да бъде гласувана, да бъде изпратена до Министерството на културата и с това да покажем своята съпричастност към проблема. Да, ясно е, има такъв проблем.
    Аз не мога да си обясня, при положение че има административни нарушения или на трудова дисциплина или каквото и да било от самите учители, а съответно ръководителят на това звено да не носи никаква отговорност за тази трудова дисциплина!
    Не мога да си обясня одитен доклад, в който се казва, че в нито една от областите няма нито едно нарушение. Аз поне от моя опит и практика не познавам такъв доклад и такава проверка, такава ревизия да е правена, където всичко е абсолютно идеално и няма никакъв проблем! А очевидно проблем има.
    Затова, господин Председател, правя това предложение – нека да изслушаме и останалите, и колегите народни представители, и колегите учители и на по-късен етап да формираме наша позиция по отношение на тази важна образователна и културна – мога да кажа, институция за бъдещето на нашите деца. Благодаря.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Друг иска ли думата – от гостите още някой? Има ли някой, който да каже нещо? Защото ще дам думата на народните представители.
    Заповядайте!
    ЛИДИЯ ДОМАРАДСКА: Благодаря.
    Пропуснах да акцентирам върху нещо, което според мен е много важно. Това спомена колегата Николова – че някак си необосновано приключва с разделното обучение по класическите езици, древните езици всъщност. Това е гаранция за качество, по-високо качество за обучението на всяко едно дете. Едно е да обучаваш 25-27 деца, а друго е половината от тях. Разбира се, тази материя никой не отрича, че това е нещо много лесно и леко, но то пък е ценностно познание и дава една изключителна култура и духовност на младите хора и страхотен старт в живота по-нататък. Мисля, че сме длъжни да им осигурим качество на образованието.
    И още нещо бих искала да кажа. Според мен, и не само според мен, има едно желание за контролиране на абсолютно всички области и сфери на живота в училището от страна на директора, включително примерно на синдикалната или на ученическата дейност. Това са автономни области и там не би трябвало ръководителят по този начин да се опитва да контролира хората и тяхното мнение по очевидно наболели въпроси.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре, благодаря Ви.
    ЛИДИЯ ДОМАРАДСКА: И последно, напоследък двама души, млади хора – една изключително качествена учителка по литература си тръгна от училището. Изобщо това е един много тревожен симптом. Значи не само са уволнявани хора, но всъщност си и отиват.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колеги от парламентарната комисия, иска ли някой думата?Не.
    Имате думата, госпожо Папазова.
    МАРИЕЛА ПАПАЗОВА: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! В конкретики не бих си позволила да изпадам, защото смятам, че моят ангажимент като директор освен да организирам, да администрирам и контролирам дейността в училище, да се грижа за всичко онова, което засяга здравето на учениците и на колегите ми, е да спазвам закона и да се грижа да защитавам общия интерес.
    Смятам, че всички лични интереси, емоции и всичко онова, което тревожи и буди безпокойство у моите колеги, и в частност у бивши служители на училището, бивши ученици, възпитаници и родители, независимо че Румен е тук – той все още е настоящ ученик, не смятам, че трябва да бъде по този начин приоритет в моята работа.
    Това, което беше изложено тук, пред Вас, не отговаря на истината. Духовност в НГДЕК има и тя ще продължи да я има. Аз съм възпитаник на това училище, имам чест и достойнство и не бих си позволила да опетня онова, на което са ме учили моите учители. Това не бих си го позволила.
    В тази връзка бих казала следното. Тези факти, които бяха изнесени, са хиперболизирани, преувеличени и не отговарят в пълнота на всичко онова, което се случва.
    Да, когато има сериозни административни нарушения и простъпки, те трябва да бъдат санкционирани. Трудово-правните въпроси, разбира се, решават в съда!
    Тъй като господин заместник-министърът Ви прилага справка, ще видите в нея до каква степен аз, откакто съм директор на това училище, разхищавам средства. Такова нещо няма! Такова нещо няма и Вие ще се уверите сами – за парите, които са налични в това училище.
    В тази връзка ще изчета след мъничко, и то накратко всичко онова, което през тази учебна година, тъй като утре имаме празник – това е патронният празник на училището ни, на който отчитаме всички успехи, постигнати от нашите ученици, разбира се, заедно с техните преподаватели. На този ден ще отчетем, затова съм си позволила и Ви го нося, всичко онова, което през тази година като конкурси и завоевания сме постигнали.
    Не може в едно училище, в което липсва духовност, в което преподават голяма част преподаватели от Софийския университет, на което преди дни неговите дванадесетокласници защитиха дипломните си работи, тъй като така завършва нашия курс на обучение – профилираното ни обучение. При пет комисии, оглавявани от професори от БАН и от Софийския университет не може да се говори за липса на духовност.
    Не може да се говори за липса на духовност в едно училище, в което се проведоха три благотворителни кампании, подпомагащи и деца, и болни хора и които продължават да развиват на конкурсите и да представят всичко онова, което те са научили в гимназията. Това не е липса на духовност.
    Това, което пречи според мен на училището ни и това, което тормози и говорите, че боледуваме – да, така е, боледуваме. Но ние боледуваме не защото се стараем да не развиваме и да не съхраняваме тази духовност, на която са ни научили нашите учители, а защото непрекъснато се пускат жалби, защото непрекъснато са правят проверки. Само ще Ви кажа, че аз от ноември месец, изключвам предишните години, от месец ноември до края на март – ще видите датата на констативния протокол на Регионалното управление по образование, съм в проверки – комисии, които са в училище и които следят този ред. За всяко нещо се пускат жалби, често пъти тези жалби са услужливо преписвани с известни корекцийки, така че да бъдат пуснати наново и отново да се правят проверки.
    Колкото до това как е намалял приемът, ще Ви кажа – да, проблем е нашето присъствие на ул. Баба, независимо какво говорят, знаете какви спорове имаше по този въпрос.
    Така или иначе съм донесла и една справка, която илюстрира как са се развивали през годините кандидатите. В интерес на истината тази година съм изключително доволна, защото днес в един без десет тръгнах от училище – това трети ден, и то непълен, до 16,30 ч. е записването, и вече са се записали 70 деца. А в Деня на отворените врати имаше страшно много желаещи кандидати, дай Боже да е така! Но всички, идвайки да се запишат, да подадат документи, задават въпрос: „Тук ли ще останете? Това ли ще бъде локацията на училището?“
    През 2007-2008 г. кандидатите са 175, от които са приети 99, бройката е 100 – не е запълнена.
    През 2008-2009 г. няма данни колко са били кандидатите, но бройката отново не е запълнена и са се записали 97 ученици, бройката е 100.
    През 2009-2010 г. – отново кандидатите са 175, 89 души, не е запълнена бройката до 100 места.
    През 2010-2011 г. – 101 кандидати, 95 са се записали.
    През 2011-2012 г. – 175 кандидати – 92 души са се записали, 100 места е бройката.
    От 13 юли 2012 г. съм назначена тогава за изпълняващ длъжността „директор”.
    През 2012-2013 г. – 192 кандидати, 101 приети.
    През 2013-2014 г. – 180 кандидати, 104 приети.
    През 2014-2015 г. – 175 кандидати, 100 приети.
    От 2015 г. насетне, тоест последните три години кандидат предвид обстоятелството, че не са толкова много желаещите, че не може да се попълни бройката, приемът, който е отвърден от Министерството, е три паралелки по 26 души. В случай че имаме добри кандидати, такава е и повелята на принципала, тогава ще бъде попълнена бройката, ако трябва, до 100, но иначе паралелките са три.
    Това е по отношение на приема, който тревожи също. Да, наистина мястото като локация не е подходящо за нашето училище. Така или иначе има проект, години, които трябва да бъдат спазени за този проект и ние това ще го направим, тъй като нямаме друг изход, колкото и да искаме нещо различно.
    Тук, за да не Ви чета наново с оглед идеята какво постига училището в тези години, последната година Ви давам като пример, Ви прилагам, ще Ви го дам, за да не го чета и да не обременявам всички повече с това, достатъчно неща бяха казани и очевидно трябва да седя и оборвам, което доста години вече го правя. Само искам да Ви кажа, че за първите три години в гимназията – от 2012 г. до конкурса през 2015 г., имам 79 проверки само от Регионалния инспекторат по жалби, и то жалби, които са ей-така, просто всеки ден има жалба. Така че със сигурност при толкова много проверки, със сигурност съм успяла донякъде да коригирам дотам нещата, че при следващите проверки да не виждат чак толкова много кусури. Просто така си мисля.
    Но току това, което ще Ви предложа да погледнете, са наистина успехите, които тази година сме извоювали и всички конкурси, които нашите деца са завоювали като призови места. Това така или иначе представя училището ни и това трябва да бъде нашето лице. А не всички тези ежби и дребнотемия, които в крайна сметка мисля, че, дай Боже, и с Ваша помощ да успеем да преодолеем, но така или иначе ние трябва да си ги преодолеем. Ако не е това отвън, което се случи в момента, аз не мисля, че чак такива неща в момента продължават. Тоест нещата се инициират отвън и аз не мога да приема, че може да се каже, че спират да се правят конкурси, защото конкурси има и нашите ученици участваха – вече участваха в Овидиевия конкурс, сега ще отидат и в Арпино. Защото нашите ученици участват на обмен в Холандия, защото участваха и миналата и тази година и подписваме с тях договор за сътрудничество с образователен характер, с лицея „Горчаковски“ в Москва, с училище в Холандия, с училище в Белград, с училище в Македония, които се занимават с класически езици. Смятам, че това е изключително добре. С Академия „Вивариум“ за говорим латински език в Италия, където нашите ученици – осмокласниците, бяха сега ваканцията една седмица на обучение. Всички тези неща не смятам, че не са достойнства на училището, с които ние трябва да се гордеем и за които аз утре на паметника на светите братя Кирил и Методий ще поздравя моите ученици.
    Не искам да изпадам повече в подробности. Това мога да кажа, но категорично отхвърлям забележките.
    Колкото до английския, простете, че и това се сетих. От години насам предвид обстоятелството, че децата добре знаят английски, те го учат от малки, често пъти го знаят по-добре и от българския, за което доста се караме и коригираме като лексика, като граматика при писане и така нататък. Предвид това обстоятелство и предвид, че многократно родителите казват: „Ама, те са много напред, знаят много, защо да ги записваме отначало“, при нас втори език е латинският и това колегите добре знаят. Иновативното училище, в тази връзка само отварям една скоба, за да кажа, че участвах в работна група от лятото, която беше финализирана преди края на календарната година в Министерството на образованието и науката по покана и заповед на министър Вълчев да изготвим промяна в Наредба № 4, чл. 4, ал. 2, който допуска особености именно в училищата по култура, за да не загуби гимназията своята специфика. Това беше постигнато. Това ще бъде предложено в наредбата и тази наредба ще бъде дадена за гласуване на Народното събрание, за да може да бъде направена тази корекция, за да можем да спазим спецификата по история и по всички специални предмети, които гимназията изучава.
    Така че самият учебен план не е направен просто така, защото така трябва да бъде. Учебният план е съобразен с новия закон, който доста ощетява училищата. Ние сме училище с хуманитарен профил и въпреки че както казва първата директорка на гимназията и основател госпожа Тончева: „Ние дадохме примера как да си направят всички образованието“, по някакъв начин има така, поне привидно става, осакатяване. Само че този учебен план, тъй като сме лицей към Софийския университет беше изготвен с изключителното съдействие и помощ на катедрите „Класическа филология“ и „История“. Дори има такива писма в подкрепа на това какво точно трябва да се направи, за да се запази спецификата, подписани от съответните декани. Така че при никакви обстоятелства, отново подчертавам, като възпитаник на гимназията няма да позволя да се наруши спецификата на училището, но ще съблюдавам и закона и този баланс се надявам да постигнем. Ето, самият факт, че успяхме да вмъкнем корекция в този член на Наредба № 4 за общообразователните програми, смятам, че това бихме могли да го постигнем. Благодаря Ви.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Приключихте ли?
    Да, слушам Ви.
    РУМЕН ПОПОВ: Благодаря Ви.
    Понеже бях споменат, така както някакво изключение, че съм единственият понастоящем обвързан с гимназията, искам само да обясня защо тук няма други настоящи ученици или настоящи учители, които да споделят своите опасения.
    Аз съм представител на своя клас в Ученическия съвет от VIII клас до момента, даже миналата година бях и заместник-председател на Съвета, имаше инициатива от страна на учениците за разглеждане на така спуснатия отнякъде въпросен учебен план, да си дадат мненията съответно учениците от какво се притесняват, какво може да се промени. Тогава не се стигна до решение на Ученическия съвет, но госпожа директорката тогава свика извънредно заседание на Ученическия съвет – нещо, на което по принцип тя няма право, но на това извънредно заседание ни беше обяснено, че това не са неща, с които ние трябва да се занимаваме, че ние не може да се занимаваме с това, че не сме прави изобщо да се интересуваме и, цитирам: „това, че някои учители трябва да си тръгнат и няма да работят повече“ не трябва да е наша грижа.
    МАРИЕЛА ПАПАЗОВА: Естествено.
    РУМЕН ПОПОВ: Моля само да не ме прекъсвате.
    След това имаше и подписки, които се извършваха от някои ученици за запазването на някои учители да изразят своята загриженост за това и да продължат те да преподават в тази гимназия. В такава подписка например аз не се включих. И не се включих, защото нямам отношение, а ви казвам съвсем честно – не се включих, защото се страхувах дали ще мога да продължа своето образование. Такива случаи следователно има много. Затова тук не присъстват например ученици, които не са XII клас. Аз тук днес присъствам, защото знам, че съм оформен, че съм защитил писмената си работа с отличен 6.00, че съм направил това, което се изисква от мен.
    Защо няма настоящи учители? Ето, сега ще Ви кажа. Някак си не се спомена до момента, че има практика да се подписват декларации за лоялност от страна на учителите. За това нещо разбрах от една моя преподавателка, която ми го каза в тъмен ъгъл на коридора, шепнейки и изрично упоменавайки го, че това не съм го чул и не съм го видял. Затова тези хора не са тук днес – защото ги е страх естествено да загубят. Това просто е атмосферата в училище и затова става въпрос.
    Понеже госпожа Папазова каза за поддържането на духа в гимназията, духът не е нещо, което ей-така секва или започва. Ние и аз лично съм имал честта да ме обучават и учителите, които присъстват днес тук, и други, които не присъстват, впоследствие отстранени и съответно аз съм възприел от тях някои и други неща.
    По отношение на сградата, аз когато кандидатствах, се знаеше, че тя се намира на ул. Баба, и това не ми е представлявало проблем да се запиша в нея. Ще се върна обратно само на декларациите, понеже смятам, че това е важно. В тези декларации за лоялност на учителите – аз съжалявам просто, че няма как да се добера до копие от този документ, защото действително след като са подписани, те се прибират и нито един от тези учители, които ги е подписал, не разполага с копие от този документ. В тях се упоменава, че на тях е забранено да обсъждат учебния план или дейността на Педагогическия и Учителския съвет с учениците, забранено е да изнасят информация на външни лица, както и да говорят срещу гимназията в общественото пространство, като тук трябва да упоменем, че говоренето срещу гимназията в действителност означава и говорене срещу ръководството.
    Мисля, че това внася повече яснота по изнесените тук твърдения и аз в качеството си на млад, вече пълнолетен, гражданин на нашата държава, че това не е ежба или дребнотемие. Това е нещо, от което зависи бъдещето на това учебно заведение и аз лично съм много загрижен за него. Благодаря Ви за вниманието и пак се извинявам, че втори път взимам думата.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да кажа само няколко заключителни думи. Аз имам отношение лично като професор по Археология на средните векове с два доктората и бивш ръководител на секцията за Средновековна археология в Археологическия институт при БАН. Изучавал съм гръцки и латински език, както и старобългарски език. На мен гръцки и латински език ми е преподавал не който и да е, а проф. Богдан Богданов, който всички знаят, а по старобългарски език и литература проф. Иван Гълъбов, вече покойник. Значи фундаменталното образование в България, ако е на това ниво, за което говорите, е много печално изпълнение. Познавам твърде много възпитаници и най-близки мои приятели и известни учени са възпитаници на тази гимназия. Съжалявам, че няколко от тях са в чужбина – те изразиха желание да дойдат тук, да говорят пред Парламентарната комисия. Аз не съм съдник и не мога да говоря кой е крив и кой е прав в този спор, но имам лично впечатление и то е следното. Не може всичко да е в ред, госпожо Директор, и да са си отишли 120 учители. Това е абсурдно! Не може по гръцки да се сменят два пъти учители, а по латински – три пъти, или обратно. Това са тежки дисциплини, при които един учител трябва да учи ученика до край.
    Аз тук също влизам в конфликт с лични интереси. Преподавателката Лидия Домарадска познавам от 30 години. За да дойде Лидия Домарадска да се оплаква в Комисията – това не е наред!
    Що се отнася до Закона за образованието, Класическата гимназия има право да си направи ЗИД, а може би и другите училища по изкуствата, защото те дават елитарно образование, което напоследък спада по света, не само в България. На фундаменталното образование му пада нивото и ние трябва да се опитаме да го задържим. Мое лично мнение е, че въвеждането на други езици освен класическите езици и старобългарският, който също е класически, освен английският, е вредно. Смятам, че трябва да се учи италиански, руски език и така нататък, но за фундаменталното образование това не е необходимо, защото отнема много време, много усилия и това става за сметка на другите езици. Но това е мое лично впечатление.
    Какво може да направи Комисията и какво излиза от цялата работа, която ние тук обсъждаме? Тъй като нямаме кворум в момента, за да гласуваме някакво решение, предложение и прочие, когато излезе протоколът другата седмица, аз ще го изчета пред Комисията и ще предложа проект за препоръки, който ще бъде гласуван.
    Също така искам да кажа, че ще продължа в качеството си на заместник-председател и на народен представител да се интересувам и да се занимавам с Класическата гимназия, тъй като това е едно изключително важно образование за България. Криза има във всички училища в България. Криза имаше в СМГ, не знам тя как завърши, но ние продължително време в няколко заседания се занимавахме.
    Също искам да кажа на господин заместник-министъра, че това, което казах на госпожа директорката мога да го повторя и на Вас. Господин заместник-министър, не могат да си отидат 120 души и всичко да е наред! Няма как! Не може да се сменят учители по гръцки, по латински по този начин! Няма как!
    Аз ще предприема демарш пред Комисията по образованието и науката и пред председателката на Комисията и пред министъра наистина за Класическата гимназия да се получи малко по-друг статут, както и за другите училища по изкуствата. Ако е необходимо, а аз смятам, че е необходимо, да се направи Законопроект за изменение и допълнение в този смисъл, за да може програмата да получи фундаментален характер, а не да се разнасяме така по този начин.
    Заповядайте, госпожо Йончева.
    ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Аз имах един въпрос – Вие донякъде засегнахте всъщност тази тема и аз искам да я конкретизирам.
    Моят въпрос е към госпожа директорката – каква е причината за това текучество от 120 души за пет години?
    МАРИЕЛА ПАПАЗОВА: Аз не мога да кажа, но явно колегите са ги преброили, че са 120, и ще Ви кажа – има хора, които са уволнени, поради нарушаване на трудовата дисциплина, и това е факт; има хора, освободени поради пенсионна възраст; има хора, които доброволно са напуснали училище, както споменаха и сега колегата, и друг колега напусна; има млади хора, на които очевидно не им харесва да останат да продължат, тоест не харесват, както чувате тук от тези гости, чувате, че не е добра атмосферата и вероятно затова напускат; но има хора, които…
    ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Сигурно си има причини, но това притеснява ли Ви? Това не намалява ли качеството на образованието?
    МАРИЕЛА ПАПАЗОВА: Знаете ли, не ме притеснява. Това обясних и на колегите, които казват, че си тръгват. Притеснява ме доколкото децата свикват с даден учител, привързват се към него и искат да продължат с него. Ако той е напуснал, доброволно особено. Само че когато даден колега иска да напусне – било по лични причини, защото не се чувства добре, защото споделя, че му предлагат по-високо платена, аз не мога да спра никого. Според мен това да си учител е въпрос, като и в нашето училище, както сме се върнали възпитаници, е въпрос на кауза. Ако държиш да останеш и да продължиш и да се пребориш с всички трудности, които съществуват. А когато видя, че един учител не може да отговори на потребностите на моите ученици и това е последната категория и ситуация – когато те изпреварват по знания и мъдрост учителите си, ами, извинявайте, нормално е да помоля колегата и те самите също се отказват. Затова се получава някой път и така.
    ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Тоест Вие не мислите, че има някакъв конфликт между Вас и…
    МАРИЕЛА ПАПАЗОВА: Конфликтът, който има с тези, които са уволнени, и тези, които ги подкрепят, е факт, да.
    ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: А какво е било текучеството предишните години? Доколкото разбирам, основното обвинение към Вас е, че Вие не успявате да създадете такъв колектив, който да е работещ.
    МАРИЕЛА ПАПАЗОВА: Аз смятам, че в момента колегите работят и резултатите, които постигаме, не смятам, че са лоши.
    Госпожа Николова спомена за английския език. Само че в същото време мога да кажа, че миналата година бяхме на трето място в страната по история, не трето място при две втори места по български език и литература.
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре, достатъчно, уважаема госпожо Директор.
    ИВА ГЕОРГИЕВА: Само да попитам къде да внесем тези неща? (Показва папката с материали.)
    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Представете при главния експерт.
    Колеги, тази точка е изчерпана.

    Колеги, преминаваме по последната точка:
    РАЗНИ.
    Колеги, има ли някой да каже нещо по точка Разни? Няма.
    Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 16,10 ч.)


    ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ

    Стенограф:
    Катя Бешева
    Форма за търсене
    Ключова дума