Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
31/05/2018
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 03.05.2018 г.
2. Разни.
На 31 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 03.05.2018 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Диана Саватева.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимият кворум, затова откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки: (изчита дневния ред.)
Има ли други предложения за допълнение в дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси при Министерския съвет, госпожа Даниела Николова – държавен експерт в Съвета, господин Никола Петков – главен експерт в Съвета, госпожа Силва Хачeрян – началник-отдел „Международно сътрудничество и регионални дейности“ в Министерството на културата.
Уважаеми колеги, материалите за заседанието са предоставени на всички Вас. Предполагам сте ги получили и сте се запознали с тях.
По точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012-2020), № 802-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 03.05.2018 Г.,
Давам думата на госпожа Росица Иванова да ни представи Доклада за 2017 г.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите е приета на 1 март 2012 г. с решение на Народно събрание. От 2013 г. до настоящия момент всяка година ние се явяваме в различни парламентарни комисии, за да представим чрез Административния мониторингов доклад напредъка по развитието и отчитането на Стратегията.
Акцентирам върху думата „административен“, защото Административният доклад отчита изпълнението на мерките, заложени в Плана за действие към Стратегията. Оперативното изпълнение на Стратегията се осъществява именно чрез Плана за действие. В него са заложени мерки, подадени от самите министерства – хоризонтални мерки, включени по основните приоритети на Стратегията, а именно: достъп до образование – съответно Министерството на образованието и науката; достъп до здравеопазване – Министерство на здравеопазването; жилищна политика – Министерството на регионалното развитие и благоустройството; заетост – Министерството на труда и социалната политика. Има още два допълнителни приоритета, които също са обект на хоризонтални министерства – култура и медии, и недискриминация и върховенство на закона.
Бих се спряла върху следното. Тази година докладът се отличава от докладваното през предходната година.
Структурата му е следната.
Има отчет на изпълнението на мерките по Плана за действие от националните институции. Започнах с това, че Докладът е административен, но вследствие на критиките и препоръките, които сме получавали в годините назад – че е редно да има статистика, графици, таблици, тенденции, трендове на развитие и т.н., си позволихме миналата година всички материали, които получихме от министерствата, областите и общините, да ги предоставим на Българската академия на науките. Тази година има допълнителен материал, разработка, анализ на подаденото от министерствата, направен от БАН.
Другото съществено, което разделя тазгодишния доклад от всички останали, е упоменаването, че само след няколко дни стартира система за мониторинг и контрол на тази стратегия. Системата е първа по рода си в Европейския съюз, поради факта че в по-голямата част от държавите, а и в България съгласно Конституцията не се набират данни по етнически признак, а единствено по време на преброяване и се затруднява да се правят тенденции, анализи, включително какви средства са изразходвани за интеграционната политика с фокус към ромите.
Да, чрез тази система, базирана на индикаторен модел и на индикаторен принцип, през следващата 2019 г., когато отчитаме 2018 г., ще отчитаме изпълнението именно чрез този индикаторен модел.
Последната част – приложение към Доклада, е само за сведение. Вие сте избрани от съответни населени места и сме счели за необходимо да приложим само за Ваше сведение информация какво е изпълнението на общинските стратегии в изпълнение на Националния план, на местно ниво на тази интеграционна политика – какви проекти са се развивали, какви инициативи общините са предприемали. Това е обемист материал от над 1000 страници, разделен по области и съответни общини към територията на областта. Предполагам ще Ви е интересно да се запознаете какво е вършено по Вашите места. Това е по структурата на Доклада.
Тъй като се намираме в Комисията по културата и медиите, искам да наблегна каква част е отделена в Доклада и какви изводи, тенденции и препоръки са направени по отношение на тази политика.
Министерството на културата подкрепя регулярно институционално и финансово организирането на фестивали, събори, конкурси, спектакли и други събития, които да осигуряват достъп до обществен и културен живот и развиват и популяризират традиционната култура, включително и на етническите общности, да предоставят и приобщават участниците към постиженията на съвременните изкуства.
През 2017 г. са подкрепени 50 проекта на обща стойност 120 хил. лв., сред които се отбелязват традиционните за ромската общност – Василица и Международния ден на ромите, както и събития, каквито се проведоха в галерия „Средец“ на Министерството на културата.
Финансова помощ е получена и от Националния фестивал на етносите в България за всички в град Варна, в който активно участват и представители на ромската общност.
Друга дейност, която се концентрира изключително много по места, тъй като основните политики се реализират по места, е на читалищата. Те са основен и стабилен фактор в развитието на местната култура и все повече се очертават не само като културни центрове на местната култура, а и като центрове на гражданското общество, които имат много голяма заслуга със своята читалищна политика.
Изводите и препоръките, които идват от читалищата, са, че на места децата и младежите от ромски произход имат най-, най-масово участие в читалищната дейност, посещават библиотеки. Може някой да бъде озадачен. Голяма част от тях се включват в самодейни състави и кръжоци по интереси.
Искам да споделя за още една инициатива, която допринася за запазването и съхранението на културната идентичност и традиция – програмата „Глобални библиотеки – България“. С нейна подкрепа са изградени компютърно-информационни центрове, които чрез повишаване на компютърната грамотност допринасят и за интеграцията на представителите на етническите и малцинствени общности.
Това е съвсем кратко обобщение на Доклада от гледна точка на изпълнение на политиката. Тази интеграционна политика не е атрактивна за политиците. Няма достатъчна подкрепа и чуваемост и от обществеността, което пък прави и изпълнението на мерките изключително трудно.
В последните години наистина се правят доста стъпки, но поради това, че не се популяризират, в обществото битува стереотипът, че нищо не се прави и нищо не е мръднало.
Ще завърша с това, че по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз всяка политика си направи своето събитие. Нашето събитие, фокусирано точно върху ромската интеграция, беше на 29 май в Националния дворец на културата. При него се събраха началници от няколко генерални дирекции, от Съвета на Европа, от Организацията за сигурност и сътрудничество и т.н., на изключително високо ниво. Сигурна съм, че не сте информирани за това събитие, защото за него нямаше написан нито ред – нито по информационния интернет поток, нито по телевизиите, никъде то не беше отразено.
Приключвам с това – че медиите, публичността, публичният сектор са в дълг на тази политика: тя да бъде популяризирана, да бъде достатъчно добре осъзната, защото това е двупосочен процес, който трябва да върви от общност към общество и от общество към общност. Без политическата подкрепа и подкрепата на гражданите не би могло да има каквито и да е резултати.
По конкретни въпроси към самия доклад можете да се обръщате към колегата от Министерството на културата, тъй като тя е участвала активно в подаването на данни за доклада.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Госпожо Хачeрян, искате ли нещо да допълните?
СИЛВА ХАЧEРЯН: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Здравейте и от мен, уважаеми членове на Комисията по културата и медиите.
Какво бих могла да добавя? Госпожа Иванова каза най-основните неща. Това е доклад, който правим всяка година. Министерството на културата участва активно. Винаги много ни се иска да отчетем повече и повече резултати, но всъщност отчитаме хубави стандартни, устойчиви програми на МК, които са изградени на принципа на равнопоставеност не само за културните организации, институти и институции, които работят в полето на образованието, културата и интеграционните процеси, но и на принципа на равнопоставеност за самите творци, които също имат право да кандидатстват по нашите програми. Нашата заслуга е, че ние придаваме устойчивост на тези програми, те се генерират всяка година, като винаги гледаме да завишим малко финансирането по тях. Истинските резултати от тези усилия на Министерството на културата всъщност можете да намерите в приложението към доклада, което намирам за изключително полезно. Мисля, че няма друг такъв национален доклад. Участвам в подготовката и на други такива национални доклади – по демографски въпроси, по образователни проблеми, но мисля, че засега този най-добре обхваща местното равнище, където всъщност се развива същинската дейност. Ако едно читалище, понеже стана въпрос за читалищата, е кандидатствало пред Министерството на културата с проект, то ние отчитаме, че нашата програма е работила и ние сме дали такива средства на читалището Х, Y или Z. Само в приложението обаче се вижда как точно е протекъл даден проект, какво се е случило, каква дейност има. Там хората, ако могат, се самоидентифицират като роми или като някаква друга принадлежност – към друга етническа общност. Дава се повече детайлна информация какво се случва и дали наистина хората, които живеят в конкретното населено място, се включват активно или са включени в този културен живот, за който става въпрос по конкретната тема.
Естествено, не са само читалищата, но и библиотеките, музеите, ние разчитаме много на тях. Всички тези институти правят проекти и по други програми към други министерства – по европейски програми. Често пъти те са насочени пряко към ромската етническа общност. Когато се отчитат, техните отчети отиват там, където се управлява самата програма, затова не излизат данни точно в този доклад. Когато обаче ходим по страната и правим семинари, срещи с хората, разбираме за техните творчески проекти. Разбираме, че там кипи по-активен живот в самото населено място, иницииран от тези културни институции.
Ще се включим активно и в мониторинговата платформа, която готви Националният съвет, системата. Готови сме. Спирам дотук.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате възможност да зададете въпроси или да изразите мнение по доклада.
Ако позволите, един въпрос, който не е толкова свързан с Доклада, който представихте, колкото с идеята за мониторинга – платформата, която ще стартира. Може ли да бъдете малко по-подробна какви са очакванията от нейното въвеждане. Впечатли ме това, което казахте, че е единствената в Европа.
РОСИЦА ИВАНОВА: Тъй като не само в България, но и в останалите държави, както казах, няма припознати национални малцинства, а само етнически, стои въпросът, че се дадоха милиони и милиарди за ромите, но няма никакви резултати. За този програмен период – 2014-2020 г., Европейската комисия наложи на България да изработи такава система. Това беше заложено като предварително условие в Споразумението за партньорство между Република България и Европейската комисия. То означаваше, че ако не се изработи такава система, се спираха средствата по всичките три програми, които имат таргетирани мерки, насочени към ромите, а именно Оперативна програма „Човешки ресурси“, Оперативна програма „Региони в растеж“ и новата програма на Министерството на образованието и науката – Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Тази система се базира най-общо върху следното. Тъй като България е държава, която има страшно много проекти, програми, системи и т.н., тук нещата са изключително прагматични. Не може с описание от 1000 страници да кажем колко много сме направили за една политика. Затова срещу всяка мярка, която залагаме за изпълнение по определен приоритет, трябва задължително да имаме индикатор. Този индикатор за резултат трябва да е измерим. Системата е направена на база на количествен индикатор. Индикаторът представлява ЕКСЕЛ-ска таблица с квадратчета и ако не попълниш количествен индикатор в квадратчето, системата не може да генерира справка. Това означава, че ние направихме огромен труд, като ревизирахме абсолютно всички индикатори – говорим за нашата система, говорим за приоритетите на всички министерства. От общо 450 индикатора, примерно само за Министерството на образованието и науката от над 60 ги редуцирахме на 20, но те са работещи, могат да дадат тенденцията и ще могат да отличат не в конкретика, но ако сме дали примерно пари за цялата политика в областта на приобщаването на децата, искаме да знаем какъв е бил приблизително делът на отпадащите деца от ромски произход и това ще стане в процентно отношение – това ще ни даде системата.
Като кажем, че имаме милиони за национална програма, не трябва да казваме с натрупване, че еди-колко си милиони отидоха за интеграционна политика с фокус към ромите, а тази система ще може да идентифицира фокуса към ромите, какъвто и да е приоритет към общото цяло. По този начин ще можем да извлечем информация от всички средства, които се дават, процентното съотношение между таргетираните мерки за ромите и общите за дадената програма.
Само след няколко дни приучва проектът, договорът. Той се бави две години поради несъвършенства в Закона за обществените поръчки. Това е IT-продукт, софтуерен продукт, който трябваше да бъде изработен, но поради несъвършенства в ЗОП всякакви фирми обжалваха и едва тази година успяхме да сме на последната права. Европейската комисия удължи договора до края на 2018 г. Ако и тази година не беше се случило, не искам да си мисля какво щеше да стане.
Принизих нещата, представяйки ги, но се опитах да стане ясно какво ще стане със системата.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря за уточнението.
Колеги, има ли други въпроси?
Господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Ще се опитам да изразя мнение по въпроса, без да се опитвам да оценявам Вашата работа или нещо друго, но просто съм длъжен да го направя.
Темата „Ромска интеграция“, казано клиширано и политкоректно, всички няма как да не признаем, че е най-скандалната тема в българското общество. Само човек трябва да отвори произволен форум, социална мрежа, за да види какво количество напрежение може да изсипе дори само споменаването на това клише, тъй като хората изначално го отхвърлят поради много причини. За съжаление, примерите за ромска интеграция или са много малко, или медиите не ги представят и почти не могат да бъдат видени. Може да бъде видяна обратната картина, разбира се, чисто медийно някой път тя се хиперболизира до огромна крайност. Аз винаги съм се гневял, когато видя заглавие: „Циганин уби еди-кой си“, тъй като никога не съм видял заглавие „Българин закла еди-кой си“ или нещо друго! Факт е, че при тази картина, при такова състояние състоянието с ромската интеграция е тема, предизвикваща дълбоко разделение в българското общество.
Според мен, когато трябва да се говори за интеграция, трябва да подхождаме по съвсем друг начин, да има видимост на процеса. В противен случай обществото ще се разделя все повече и повече.
Мога да дам пример. В детството си съм виждал какви бяха опитите за друг вид политика за интегриране на ромското население. Няма да го давам за пример и не твърдя, че трябва да прилагаме същия модел, но баща ми беше партиен работник и част от неговата сфера на дейност беше район „Столипиново“, циганите, ромите. Той ме водеше с него да издирваме отделен ром, за да бъде закаран на работа, за да си получи помощите.
Този модел, независимо че сега системата е съвсем друга и политическите условия са съвсем други, реално имаше своите позитиви, тъй като ромските лидери и ромските общности бяха разпознати, знаеха се кои са, работеше се с тях. Конкретно резултатите от политиката на едно ниво стигаха и до най-обикновения ром. Сега аз лично, като журналист и като човек, който от време на време се интересува от темата, имам усещането, че резултатите от политиката, която се води, стигат само до малък екстракт от ромското население и не стигат по-дълбоко сред тях. Това е голям проблем! Ние или не знаем кои са ромските лидери, или не знаем как да се работи с тях, или сме оставили ромските лидери да правят каквото си искат. В резултат на това съществува гетото – най-срамната и мръсна тайна на България днес! Докато има гета, ние никога няма да можем да кажем, че сме решили какъвто и да е проблем.
Мое дълбоко убеждение е, че ромският проблем не е етнически, той е социален. Той е изключително социален проблем. Струва ми се, че отвъд ежегодните доклади за изпълнението на Стратегията трябва да приложим качествено нов подход по отношение на това население. В противен случай, сега можем да заобиколим проблема с приказки, можем още няколко години да минем с по-общи тези по въпроса, но след 5-10 години това е тиктакащата мина, която може да взриви социалния мир в България. Казвам го само като мое мнение и отношение. Не искам да давам оценки на Вашата работа, но смятам, че темата трябва да бъде поставена и по този начин. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Други мнения?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Аз ще гласувам за доклада.
Според мен е много важно оттук нататък да се отчитат някои тенденции, които се променят и в Европа, не само в България. На първо място, не съм много съгласен… Да, има социален момент в проблемите пред интеграцията. Според мен обаче големият въпрос е културният въпрос. За мен „интеграция“ означава да се въведе общ културен код в обществото и всички да подлежат на този базов културен код.
Въпросът е, първо, имаме ли го този културен код, към какво интегрираме? За мен да интегрираш означава да интегрираш към културата, не да ходят на театър, а към културата като начин на поведение, като възпитание и т.н.
На второ място, много дълго време различието беше представяно за предимство. Все по-често различието става предизвикателство, което трябва да се преодолява. Според мен тази нагласа в интеграцията трябва да я има. В крайна сметка интеграцията или приобщаването е предизвикателство, което трябва да намери отклик. Дълго време се стимулираше просто развитието на ромската култура. Нямам нищо против това. И аз харесвам ромска музика. Като говорим обаче за интеграция, това означава по-скоро приобщаване и преодоляване на това различие.
Между другото, много често именно ромските оркестри съхраняват българската народна музика. Това е интеграцията.
Факт е, че ромите имат по-различна културна нагласа. Ние нямаме проблем примерно с хората от турски произход, с арменци, евреи и т.н. Щом говорим обаче за ромска интеграция, значи там е големият казус.
Това, към което бих Ви призовал, е да следите динамиката на процеса, да не стоим в 2010 г., защото тогавашните тенденции нямат нищо общо със сегашните. Затова понякога има неразбиране от страна на обществото. Нека не се концентрираме само в социалния момент.
Факт е, че парите са стимул. „Ще Ви дадем пари, но Вие ходете на училище“. Това обаче е недостатъчно. Това се нарича подкупване на едни хора да изпълняват формално някакви неща.
Знам, че е трудно. Аз, честно казано, не съм суперголям оптимист, че в скоро време ще имаме ефективна интеграция, защото тя върви не от 1990 г., а от много време.
Съветът ми е да не се гледа (ин)доктринерно на този модел.
Имам проблем с идеологията на мултикултурния модел. За мен тя е доказано неефективна. Дори в България можем да се похвалим с по-сериозна интеграция, отколкото редица други държави в Европа.
Да произведем български модел на интеграция – това звучи много гръмко, сигурно е и трудно, но Ваша работа е да го направите! Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тома Биков се докосна до истината от две страни и малко ме развесели.
Ще Ви кажа, че аз 50 години се занимавам с етногенез, 50 години се занимавам с този проблем. Писал съм за циганите две-три работи, които съм ги смятал за сериозни. Те бяха във връзка с предишното десетилетие на ромското включване, харчене на пари и прочее.
Тома Биков каза „Културата“. Така е, но културата в какъв смисъл?! Две трети от циганите в България живеят в сферата на социалния номадизъм. Това е културен модел, който се възпитава в семейството посредством така наречената социална генетика. Семейството формира ценностната система и тя се продуцира на по-високи нива постоянно. Тоест с тези две трети ние ще имаме проблем, който не можем да преодолеем с тези мерки – мултикултурните, както се каза.
За да се смени социалният модел, трябва да се разбие общността отвътре, което не може да стане с тези мерки и по този начин. Мога да кажа, че най-оптималното е, както съм казвал в други случаи от трибуната, когато сме обсъждали такъв доклад, дължината на моркова и тоягата трябва да бъдат едни и същи. Не можем да интегрираме ромите, циганите по този начин. Като даваме пари за интеграция, те трябва да спазват законността, реда на стационарните хора в България. Стационарният културен модел на българското общество вписва в себе си турци, арменци, руснаци, евреи, но не и цигани или поне две трети от тях, доколкото съм изучавал проблема.
Другата една трета се интегрира бавно, донякъде с нежелание, но се интегрират. Бил съм в циганско училище в монтанско село, където и децата, и учителите са цигани, но четат и пишат, и говорят български език на прилично ниво. Това означава, че може!
Съпротивата на българското общество, на българската и дори на турската, на арменската общност и така нататък, на стационарните общности се състои именно в противоборството между тези два модела.
Понеже говорим за образование, ще дам пример, който дадох при обсъждането на Закона за предучилищното и училищното образование. Сега, в момента, Министерството, Софийска община и всички общини, районират училищата и за да се интегрират по-лесно тези общности, примерно в едно училище, в първи клас има една трета или една четвърт, или една десета циганчета и прочее. Да, но учителите се занимават главно с тях и това смъква нивото на българското елитарно образование. Човешкият живот е един-единствен и не може да бъде пожертван за тази цел! Това изисква специални мерки! Вярно, че излиза сегрегация, но сега пък има сегрегация спрямо българите!
Това трябва да бъде осъзнато и да бъдат взети специфични мерки, но за това се изисква волята на обществото и преодоляване на европейските стереотипи на новия либерализъм, на мултикултурализма. Иначе няма как да стане.
Колко доклади ще прочетем и какви резултати ще изложите, какво сте изпълнили или не сте, може да сте изпълнили абсолютно всичко, парите да са дадени, но резултатите не са видими! Те не се виждат! В обществото масиран резултат няма.
Масиран резултат от интеграцията на ромите имаше при комунизма, когато служеха в Трудови войски, получаваха професии и с тези професии работеха. Сега Европа няма да позволи да правим такива мерки.
Затова пак казвам: дали ще интегрираме циганите, или не, не зависи само от нас, даже не зависи чак толкова много от нас! С това свършвам.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Други изказвания, колеги?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Напълно се съгласявам с казаното от професор Станилов.
Гледах и слушах едно предаване със заместник-министър Султанка Петрова. Ставаше дума за пренасочване усилията на Европейския съюз за изграждането на така наречените социални предприятия. Тя, разбира се, не можа да обясни какво означава „социално“, „солидарно предприятие“, но вземам думата по повод наказаното от Вас, господин професоре.
Целият проблем е в това, че ние пишем добри документи, стратегии, планове, доклади, а резултатите ги няма.
Искам да подскажа на Министерството на културата, че имахме инициатива за изменение и допълнение на Закона за културата. Ставаше дума за културен чек. Той не е ли форма да се… Вие го отхвърлихте – Министерството, Вашето становище е отрицателно. Не можете ли да преразгледате отношението си към културния чек?
Освен това си мисля, че има още какво да се направи в сферата на културата, а в анализа на Доклада няма и два реда за културата. Освен това там няма нито една оценка за резултатите от дейността на бенефициентите по тези културни програми.
Всичко това ми дава основание да се въздържа да подкрепя Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Други въпроси, мнения? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на Административния мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г., № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Представеният доклад е приет от Комисията по културата и медиите.
Преминаваме към точка:
Разни.
Професор Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля да гласуваме становище на Комисията, понеже миналия път се провалихме при гласуването за Националната гимназия, тъй като нямаше кворум. Написал съм заключение. Моля да го гласуваме.
„Становище
на Комисията по културата и медиите
по повод изслушването във връзка с жалбата на родители,
ученици и бивши учители в Националната гимназия за
древни езици и култури „Константин Кирил Философ“
След като изслуша двете страни по жалбата, Комисията по култура и медии прие, че съществува напрежение във висока степен сред колектива от учители и ученици, което сериозно възпрепятства учебния процес. В тази връзка Комисията по културата и медиите препоръчва на министъра на културата да предприеме необходимите мерки за възстановяване на нормалния режим на работа в училището.“
Това е в рамките на нашите прерогативи – това можем, това правим.
Има ли някой нещо да каже?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ние гласуваме дали сме съгласни да изпратим това писмо до министъра във връзка с дебата от миналото заседание.
Моля да гласуваме.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.
Пожелавам Ви приятен ден!
(Закрито в 14,12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Стенограф:
Виржиния Петрова
2. Разни.
На 31 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 03.05.2018 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Диана Саватева.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимият кворум, затова откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки: (изчита дневния ред.)
Има ли други предложения за допълнение в дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси при Министерския съвет, госпожа Даниела Николова – държавен експерт в Съвета, господин Никола Петков – главен експерт в Съвета, госпожа Силва Хачeрян – началник-отдел „Международно сътрудничество и регионални дейности“ в Министерството на културата.
Уважаеми колеги, материалите за заседанието са предоставени на всички Вас. Предполагам сте ги получили и сте се запознали с тях.
По точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012-2020), № 802-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 03.05.2018 Г.,
Давам думата на госпожа Росица Иванова да ни представи Доклада за 2017 г.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите е приета на 1 март 2012 г. с решение на Народно събрание. От 2013 г. до настоящия момент всяка година ние се явяваме в различни парламентарни комисии, за да представим чрез Административния мониторингов доклад напредъка по развитието и отчитането на Стратегията.
Акцентирам върху думата „административен“, защото Административният доклад отчита изпълнението на мерките, заложени в Плана за действие към Стратегията. Оперативното изпълнение на Стратегията се осъществява именно чрез Плана за действие. В него са заложени мерки, подадени от самите министерства – хоризонтални мерки, включени по основните приоритети на Стратегията, а именно: достъп до образование – съответно Министерството на образованието и науката; достъп до здравеопазване – Министерство на здравеопазването; жилищна политика – Министерството на регионалното развитие и благоустройството; заетост – Министерството на труда и социалната политика. Има още два допълнителни приоритета, които също са обект на хоризонтални министерства – култура и медии, и недискриминация и върховенство на закона.
Бих се спряла върху следното. Тази година докладът се отличава от докладваното през предходната година.
Структурата му е следната.
Има отчет на изпълнението на мерките по Плана за действие от националните институции. Започнах с това, че Докладът е административен, но вследствие на критиките и препоръките, които сме получавали в годините назад – че е редно да има статистика, графици, таблици, тенденции, трендове на развитие и т.н., си позволихме миналата година всички материали, които получихме от министерствата, областите и общините, да ги предоставим на Българската академия на науките. Тази година има допълнителен материал, разработка, анализ на подаденото от министерствата, направен от БАН.
Другото съществено, което разделя тазгодишния доклад от всички останали, е упоменаването, че само след няколко дни стартира система за мониторинг и контрол на тази стратегия. Системата е първа по рода си в Европейския съюз, поради факта че в по-голямата част от държавите, а и в България съгласно Конституцията не се набират данни по етнически признак, а единствено по време на преброяване и се затруднява да се правят тенденции, анализи, включително какви средства са изразходвани за интеграционната политика с фокус към ромите.
Да, чрез тази система, базирана на индикаторен модел и на индикаторен принцип, през следващата 2019 г., когато отчитаме 2018 г., ще отчитаме изпълнението именно чрез този индикаторен модел.
Последната част – приложение към Доклада, е само за сведение. Вие сте избрани от съответни населени места и сме счели за необходимо да приложим само за Ваше сведение информация какво е изпълнението на общинските стратегии в изпълнение на Националния план, на местно ниво на тази интеграционна политика – какви проекти са се развивали, какви инициативи общините са предприемали. Това е обемист материал от над 1000 страници, разделен по области и съответни общини към територията на областта. Предполагам ще Ви е интересно да се запознаете какво е вършено по Вашите места. Това е по структурата на Доклада.
Тъй като се намираме в Комисията по културата и медиите, искам да наблегна каква част е отделена в Доклада и какви изводи, тенденции и препоръки са направени по отношение на тази политика.
Министерството на културата подкрепя регулярно институционално и финансово организирането на фестивали, събори, конкурси, спектакли и други събития, които да осигуряват достъп до обществен и културен живот и развиват и популяризират традиционната култура, включително и на етническите общности, да предоставят и приобщават участниците към постиженията на съвременните изкуства.
През 2017 г. са подкрепени 50 проекта на обща стойност 120 хил. лв., сред които се отбелязват традиционните за ромската общност – Василица и Международния ден на ромите, както и събития, каквито се проведоха в галерия „Средец“ на Министерството на културата.
Финансова помощ е получена и от Националния фестивал на етносите в България за всички в град Варна, в който активно участват и представители на ромската общност.
Друга дейност, която се концентрира изключително много по места, тъй като основните политики се реализират по места, е на читалищата. Те са основен и стабилен фактор в развитието на местната култура и все повече се очертават не само като културни центрове на местната култура, а и като центрове на гражданското общество, които имат много голяма заслуга със своята читалищна политика.
Изводите и препоръките, които идват от читалищата, са, че на места децата и младежите от ромски произход имат най-, най-масово участие в читалищната дейност, посещават библиотеки. Може някой да бъде озадачен. Голяма част от тях се включват в самодейни състави и кръжоци по интереси.
Искам да споделя за още една инициатива, която допринася за запазването и съхранението на културната идентичност и традиция – програмата „Глобални библиотеки – България“. С нейна подкрепа са изградени компютърно-информационни центрове, които чрез повишаване на компютърната грамотност допринасят и за интеграцията на представителите на етническите и малцинствени общности.
Това е съвсем кратко обобщение на Доклада от гледна точка на изпълнение на политиката. Тази интеграционна политика не е атрактивна за политиците. Няма достатъчна подкрепа и чуваемост и от обществеността, което пък прави и изпълнението на мерките изключително трудно.
В последните години наистина се правят доста стъпки, но поради това, че не се популяризират, в обществото битува стереотипът, че нищо не се прави и нищо не е мръднало.
Ще завърша с това, че по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз всяка политика си направи своето събитие. Нашето събитие, фокусирано точно върху ромската интеграция, беше на 29 май в Националния дворец на културата. При него се събраха началници от няколко генерални дирекции, от Съвета на Европа, от Организацията за сигурност и сътрудничество и т.н., на изключително високо ниво. Сигурна съм, че не сте информирани за това събитие, защото за него нямаше написан нито ред – нито по информационния интернет поток, нито по телевизиите, никъде то не беше отразено.
Приключвам с това – че медиите, публичността, публичният сектор са в дълг на тази политика: тя да бъде популяризирана, да бъде достатъчно добре осъзната, защото това е двупосочен процес, който трябва да върви от общност към общество и от общество към общност. Без политическата подкрепа и подкрепата на гражданите не би могло да има каквито и да е резултати.
По конкретни въпроси към самия доклад можете да се обръщате към колегата от Министерството на културата, тъй като тя е участвала активно в подаването на данни за доклада.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Иванова.
Госпожо Хачeрян, искате ли нещо да допълните?
СИЛВА ХАЧEРЯН: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Здравейте и от мен, уважаеми членове на Комисията по културата и медиите.
Какво бих могла да добавя? Госпожа Иванова каза най-основните неща. Това е доклад, който правим всяка година. Министерството на културата участва активно. Винаги много ни се иска да отчетем повече и повече резултати, но всъщност отчитаме хубави стандартни, устойчиви програми на МК, които са изградени на принципа на равнопоставеност не само за културните организации, институти и институции, които работят в полето на образованието, културата и интеграционните процеси, но и на принципа на равнопоставеност за самите творци, които също имат право да кандидатстват по нашите програми. Нашата заслуга е, че ние придаваме устойчивост на тези програми, те се генерират всяка година, като винаги гледаме да завишим малко финансирането по тях. Истинските резултати от тези усилия на Министерството на културата всъщност можете да намерите в приложението към доклада, което намирам за изключително полезно. Мисля, че няма друг такъв национален доклад. Участвам в подготовката и на други такива национални доклади – по демографски въпроси, по образователни проблеми, но мисля, че засега този най-добре обхваща местното равнище, където всъщност се развива същинската дейност. Ако едно читалище, понеже стана въпрос за читалищата, е кандидатствало пред Министерството на културата с проект, то ние отчитаме, че нашата програма е работила и ние сме дали такива средства на читалището Х, Y или Z. Само в приложението обаче се вижда как точно е протекъл даден проект, какво се е случило, каква дейност има. Там хората, ако могат, се самоидентифицират като роми или като някаква друга принадлежност – към друга етническа общност. Дава се повече детайлна информация какво се случва и дали наистина хората, които живеят в конкретното населено място, се включват активно или са включени в този културен живот, за който става въпрос по конкретната тема.
Естествено, не са само читалищата, но и библиотеките, музеите, ние разчитаме много на тях. Всички тези институти правят проекти и по други програми към други министерства – по европейски програми. Често пъти те са насочени пряко към ромската етническа общност. Когато се отчитат, техните отчети отиват там, където се управлява самата програма, затова не излизат данни точно в този доклад. Когато обаче ходим по страната и правим семинари, срещи с хората, разбираме за техните творчески проекти. Разбираме, че там кипи по-активен живот в самото населено място, иницииран от тези културни институции.
Ще се включим активно и в мониторинговата платформа, която готви Националният съвет, системата. Готови сме. Спирам дотук.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате възможност да зададете въпроси или да изразите мнение по доклада.
Ако позволите, един въпрос, който не е толкова свързан с Доклада, който представихте, колкото с идеята за мониторинга – платформата, която ще стартира. Може ли да бъдете малко по-подробна какви са очакванията от нейното въвеждане. Впечатли ме това, което казахте, че е единствената в Европа.
РОСИЦА ИВАНОВА: Тъй като не само в България, но и в останалите държави, както казах, няма припознати национални малцинства, а само етнически, стои въпросът, че се дадоха милиони и милиарди за ромите, но няма никакви резултати. За този програмен период – 2014-2020 г., Европейската комисия наложи на България да изработи такава система. Това беше заложено като предварително условие в Споразумението за партньорство между Република България и Европейската комисия. То означаваше, че ако не се изработи такава система, се спираха средствата по всичките три програми, които имат таргетирани мерки, насочени към ромите, а именно Оперативна програма „Човешки ресурси“, Оперативна програма „Региони в растеж“ и новата програма на Министерството на образованието и науката – Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Тази система се базира най-общо върху следното. Тъй като България е държава, която има страшно много проекти, програми, системи и т.н., тук нещата са изключително прагматични. Не може с описание от 1000 страници да кажем колко много сме направили за една политика. Затова срещу всяка мярка, която залагаме за изпълнение по определен приоритет, трябва задължително да имаме индикатор. Този индикатор за резултат трябва да е измерим. Системата е направена на база на количествен индикатор. Индикаторът представлява ЕКСЕЛ-ска таблица с квадратчета и ако не попълниш количествен индикатор в квадратчето, системата не може да генерира справка. Това означава, че ние направихме огромен труд, като ревизирахме абсолютно всички индикатори – говорим за нашата система, говорим за приоритетите на всички министерства. От общо 450 индикатора, примерно само за Министерството на образованието и науката от над 60 ги редуцирахме на 20, но те са работещи, могат да дадат тенденцията и ще могат да отличат не в конкретика, но ако сме дали примерно пари за цялата политика в областта на приобщаването на децата, искаме да знаем какъв е бил приблизително делът на отпадащите деца от ромски произход и това ще стане в процентно отношение – това ще ни даде системата.
Като кажем, че имаме милиони за национална програма, не трябва да казваме с натрупване, че еди-колко си милиони отидоха за интеграционна политика с фокус към ромите, а тази система ще може да идентифицира фокуса към ромите, какъвто и да е приоритет към общото цяло. По този начин ще можем да извлечем информация от всички средства, които се дават, процентното съотношение между таргетираните мерки за ромите и общите за дадената програма.
Само след няколко дни приучва проектът, договорът. Той се бави две години поради несъвършенства в Закона за обществените поръчки. Това е IT-продукт, софтуерен продукт, който трябваше да бъде изработен, но поради несъвършенства в ЗОП всякакви фирми обжалваха и едва тази година успяхме да сме на последната права. Европейската комисия удължи договора до края на 2018 г. Ако и тази година не беше се случило, не искам да си мисля какво щеше да стане.
Принизих нещата, представяйки ги, но се опитах да стане ясно какво ще стане със системата.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря за уточнението.
Колеги, има ли други въпроси?
Господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Ще се опитам да изразя мнение по въпроса, без да се опитвам да оценявам Вашата работа или нещо друго, но просто съм длъжен да го направя.
Темата „Ромска интеграция“, казано клиширано и политкоректно, всички няма как да не признаем, че е най-скандалната тема в българското общество. Само човек трябва да отвори произволен форум, социална мрежа, за да види какво количество напрежение може да изсипе дори само споменаването на това клише, тъй като хората изначално го отхвърлят поради много причини. За съжаление, примерите за ромска интеграция или са много малко, или медиите не ги представят и почти не могат да бъдат видени. Може да бъде видяна обратната картина, разбира се, чисто медийно някой път тя се хиперболизира до огромна крайност. Аз винаги съм се гневял, когато видя заглавие: „Циганин уби еди-кой си“, тъй като никога не съм видял заглавие „Българин закла еди-кой си“ или нещо друго! Факт е, че при тази картина, при такова състояние състоянието с ромската интеграция е тема, предизвикваща дълбоко разделение в българското общество.
Според мен, когато трябва да се говори за интеграция, трябва да подхождаме по съвсем друг начин, да има видимост на процеса. В противен случай обществото ще се разделя все повече и повече.
Мога да дам пример. В детството си съм виждал какви бяха опитите за друг вид политика за интегриране на ромското население. Няма да го давам за пример и не твърдя, че трябва да прилагаме същия модел, но баща ми беше партиен работник и част от неговата сфера на дейност беше район „Столипиново“, циганите, ромите. Той ме водеше с него да издирваме отделен ром, за да бъде закаран на работа, за да си получи помощите.
Този модел, независимо че сега системата е съвсем друга и политическите условия са съвсем други, реално имаше своите позитиви, тъй като ромските лидери и ромските общности бяха разпознати, знаеха се кои са, работеше се с тях. Конкретно резултатите от политиката на едно ниво стигаха и до най-обикновения ром. Сега аз лично, като журналист и като човек, който от време на време се интересува от темата, имам усещането, че резултатите от политиката, която се води, стигат само до малък екстракт от ромското население и не стигат по-дълбоко сред тях. Това е голям проблем! Ние или не знаем кои са ромските лидери, или не знаем как да се работи с тях, или сме оставили ромските лидери да правят каквото си искат. В резултат на това съществува гетото – най-срамната и мръсна тайна на България днес! Докато има гета, ние никога няма да можем да кажем, че сме решили какъвто и да е проблем.
Мое дълбоко убеждение е, че ромският проблем не е етнически, той е социален. Той е изключително социален проблем. Струва ми се, че отвъд ежегодните доклади за изпълнението на Стратегията трябва да приложим качествено нов подход по отношение на това население. В противен случай, сега можем да заобиколим проблема с приказки, можем още няколко години да минем с по-общи тези по въпроса, но след 5-10 години това е тиктакащата мина, която може да взриви социалния мир в България. Казвам го само като мое мнение и отношение. Не искам да давам оценки на Вашата работа, но смятам, че темата трябва да бъде поставена и по този начин. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Други мнения?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Аз ще гласувам за доклада.
Според мен е много важно оттук нататък да се отчитат някои тенденции, които се променят и в Европа, не само в България. На първо място, не съм много съгласен… Да, има социален момент в проблемите пред интеграцията. Според мен обаче големият въпрос е културният въпрос. За мен „интеграция“ означава да се въведе общ културен код в обществото и всички да подлежат на този базов културен код.
Въпросът е, първо, имаме ли го този културен код, към какво интегрираме? За мен да интегрираш означава да интегрираш към културата, не да ходят на театър, а към културата като начин на поведение, като възпитание и т.н.
На второ място, много дълго време различието беше представяно за предимство. Все по-често различието става предизвикателство, което трябва да се преодолява. Според мен тази нагласа в интеграцията трябва да я има. В крайна сметка интеграцията или приобщаването е предизвикателство, което трябва да намери отклик. Дълго време се стимулираше просто развитието на ромската култура. Нямам нищо против това. И аз харесвам ромска музика. Като говорим обаче за интеграция, това означава по-скоро приобщаване и преодоляване на това различие.
Между другото, много често именно ромските оркестри съхраняват българската народна музика. Това е интеграцията.
Факт е, че ромите имат по-различна културна нагласа. Ние нямаме проблем примерно с хората от турски произход, с арменци, евреи и т.н. Щом говорим обаче за ромска интеграция, значи там е големият казус.
Това, към което бих Ви призовал, е да следите динамиката на процеса, да не стоим в 2010 г., защото тогавашните тенденции нямат нищо общо със сегашните. Затова понякога има неразбиране от страна на обществото. Нека не се концентрираме само в социалния момент.
Факт е, че парите са стимул. „Ще Ви дадем пари, но Вие ходете на училище“. Това обаче е недостатъчно. Това се нарича подкупване на едни хора да изпълняват формално някакви неща.
Знам, че е трудно. Аз, честно казано, не съм суперголям оптимист, че в скоро време ще имаме ефективна интеграция, защото тя върви не от 1990 г., а от много време.
Съветът ми е да не се гледа (ин)доктринерно на този модел.
Имам проблем с идеологията на мултикултурния модел. За мен тя е доказано неефективна. Дори в България можем да се похвалим с по-сериозна интеграция, отколкото редица други държави в Европа.
Да произведем български модел на интеграция – това звучи много гръмко, сигурно е и трудно, но Ваша работа е да го направите! Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тома Биков се докосна до истината от две страни и малко ме развесели.
Ще Ви кажа, че аз 50 години се занимавам с етногенез, 50 години се занимавам с този проблем. Писал съм за циганите две-три работи, които съм ги смятал за сериозни. Те бяха във връзка с предишното десетилетие на ромското включване, харчене на пари и прочее.
Тома Биков каза „Културата“. Така е, но културата в какъв смисъл?! Две трети от циганите в България живеят в сферата на социалния номадизъм. Това е културен модел, който се възпитава в семейството посредством така наречената социална генетика. Семейството формира ценностната система и тя се продуцира на по-високи нива постоянно. Тоест с тези две трети ние ще имаме проблем, който не можем да преодолеем с тези мерки – мултикултурните, както се каза.
За да се смени социалният модел, трябва да се разбие общността отвътре, което не може да стане с тези мерки и по този начин. Мога да кажа, че най-оптималното е, както съм казвал в други случаи от трибуната, когато сме обсъждали такъв доклад, дължината на моркова и тоягата трябва да бъдат едни и същи. Не можем да интегрираме ромите, циганите по този начин. Като даваме пари за интеграция, те трябва да спазват законността, реда на стационарните хора в България. Стационарният културен модел на българското общество вписва в себе си турци, арменци, руснаци, евреи, но не и цигани или поне две трети от тях, доколкото съм изучавал проблема.
Другата една трета се интегрира бавно, донякъде с нежелание, но се интегрират. Бил съм в циганско училище в монтанско село, където и децата, и учителите са цигани, но четат и пишат, и говорят български език на прилично ниво. Това означава, че може!
Съпротивата на българското общество, на българската и дори на турската, на арменската общност и така нататък, на стационарните общности се състои именно в противоборството между тези два модела.
Понеже говорим за образование, ще дам пример, който дадох при обсъждането на Закона за предучилищното и училищното образование. Сега, в момента, Министерството, Софийска община и всички общини, районират училищата и за да се интегрират по-лесно тези общности, примерно в едно училище, в първи клас има една трета или една четвърт, или една десета циганчета и прочее. Да, но учителите се занимават главно с тях и това смъква нивото на българското елитарно образование. Човешкият живот е един-единствен и не може да бъде пожертван за тази цел! Това изисква специални мерки! Вярно, че излиза сегрегация, но сега пък има сегрегация спрямо българите!
Това трябва да бъде осъзнато и да бъдат взети специфични мерки, но за това се изисква волята на обществото и преодоляване на европейските стереотипи на новия либерализъм, на мултикултурализма. Иначе няма как да стане.
Колко доклади ще прочетем и какви резултати ще изложите, какво сте изпълнили или не сте, може да сте изпълнили абсолютно всичко, парите да са дадени, но резултатите не са видими! Те не се виждат! В обществото масиран резултат няма.
Масиран резултат от интеграцията на ромите имаше при комунизма, когато служеха в Трудови войски, получаваха професии и с тези професии работеха. Сега Европа няма да позволи да правим такива мерки.
Затова пак казвам: дали ще интегрираме циганите, или не, не зависи само от нас, даже не зависи чак толкова много от нас! С това свършвам.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Други изказвания, колеги?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Напълно се съгласявам с казаното от професор Станилов.
Гледах и слушах едно предаване със заместник-министър Султанка Петрова. Ставаше дума за пренасочване усилията на Европейския съюз за изграждането на така наречените социални предприятия. Тя, разбира се, не можа да обясни какво означава „социално“, „солидарно предприятие“, но вземам думата по повод наказаното от Вас, господин професоре.
Целият проблем е в това, че ние пишем добри документи, стратегии, планове, доклади, а резултатите ги няма.
Искам да подскажа на Министерството на културата, че имахме инициатива за изменение и допълнение на Закона за културата. Ставаше дума за културен чек. Той не е ли форма да се… Вие го отхвърлихте – Министерството, Вашето становище е отрицателно. Не можете ли да преразгледате отношението си към културния чек?
Освен това си мисля, че има още какво да се направи в сферата на културата, а в анализа на Доклада няма и два реда за културата. Освен това там няма нито една оценка за резултатите от дейността на бенефициентите по тези културни програми.
Всичко това ми дава основание да се въздържа да подкрепя Доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Други въпроси, мнения? Няма.
Закривам дебата.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на Административния мониторингов доклад за 2017 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г., № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Представеният доклад е приет от Комисията по културата и медиите.
Преминаваме към точка:
Разни.
Професор Станилов има думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля да гласуваме становище на Комисията, понеже миналия път се провалихме при гласуването за Националната гимназия, тъй като нямаше кворум. Написал съм заключение. Моля да го гласуваме.
„Становище
на Комисията по културата и медиите
по повод изслушването във връзка с жалбата на родители,
ученици и бивши учители в Националната гимназия за
древни езици и култури „Константин Кирил Философ“
След като изслуша двете страни по жалбата, Комисията по култура и медии прие, че съществува напрежение във висока степен сред колектива от учители и ученици, което сериозно възпрепятства учебния процес. В тази връзка Комисията по културата и медиите препоръчва на министъра на културата да предприеме необходимите мерки за възстановяване на нормалния режим на работа в училището.“
Това е в рамките на нашите прерогативи – това можем, това правим.
Има ли някой нещо да каже?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ние гласуваме дали сме съгласни да изпратим това писмо до министъра във връзка с дебата от миналото заседание.
Моля да гласуваме.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, колеги.
Закривам заседанието.
Пожелавам Ви приятен ден!
(Закрито в 14,12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Стенограф:
Виржиния Петрова
