Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.
На 19 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения, колеги? Няма.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата господин Румен Димитров – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки”, Весела Щерева – парламентарен секретар; от Националния археологически институт с музей при БАН: доцент Христо Попов – заместник-директор.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 802-01-24, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЮНИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Румен Димитров да представи Законопроекта за изменение и допълнение в Закона за културното наследство.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще прочета мотивите към Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ЗКН). С предлаганите промени се цели преразглеждане на някои административни процедури, свързани с движимото и недвижимото културно наследство и тяхното прецизиране. С изменението в чл. 5, ал. 1 от Закона за културното наследство чрез заличаване на думата „природни” се преодолява констатирано към момента несъответствие със Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Защитата при бедствия, която се прилага и за културните ценности – движими и недвижими, включва и бедствия, предизвикани от човешка дейност, а не единствено природни бедствия, съгласно определението за бедствие, регламентирано в чл. 2 от ЗЗБ. Във връзка с това се предлага думата „природни” да бъде заличена от текста на разпоредбата. Правомощията на министъра на културата, регламентирани с чл. 14, ал. 1 от ЗКН, са преразгледани и допълнени в следните насоки:
Предлага се въвеждането на дейността по дигитализация на културното наследство като една от основните за министъра на културата функции по опазване на културното наследство. Дейността по дигитализация на културното наследство е свързана с документирането, опазването и популяризирането на културните ценности. Във връзка с допълнението, направено в текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 (относно т. 12), е предложеното легално определение за дигитализация на културното наследство като принос на създаване на метаданни и дигитално съдържание за културна ценност, съобразно утвърдени стандарти и формати, с подходящи електронни устройства, с цел тяхната обработка, съхранение и разпространение. Липсата на изричен текст в Закона, регулиращ тази дейност, създава затруднения в процесите на изграждане на електронни регистри и пълноценно използване на ресурсите с оглед на бързото развитие на технологиите.
Създава се нова разпоредба в чл. 14, ал. 1, т. 15 от ЗКН, свързана с основна методическа функция на министъра на културата по опазване на културното наследство, а именно даване на разпореждане за временно съхранение на движими културни ценности в случаите на невъзможност за тяхното съхранение, както и при закриване на музей или обществена колекция. Цели се преодоляване на празнотата в законодателството, свързана преди всичко с регулиране на определени дейности по управление на културните ценности, осигуряващи в максимална степен тяхната защита.
Нормативната уредба, регулираща дейността на специализираните експертни съвети, е несистематизирана и разпокъсана. Дейността на специализираните експертни съвети е ключова за осъществяването на основни дейности в областта на културното наследство. Основна функция на съветите е да подпомагат административния орган при вземането на решения в хода на административни производства, свързани с предоставяне на статут на културни ценности, изпълнение на функции, свързани с монументално-декоративните изкуства и даване на разрешения за извършване на теренни проучвания. Към настоящия момент Законът предвижда функционирането на пет съвета, осъществяващи описаните функции, а именно: Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, Национален съвет за нематериално културно наследство, Специализиран експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН в областта на недвижимото културно наследство, Специализиран експертен съвет по чл. 99, ал. 2 от ЗКН в областта на движимото културно наследство и Съвет за теренни проучвания. Предлага се заседанията на съветите да се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Министерството на културата. С предложението се цели постигане на прозрачност, публичност и достъпност до всички въпроси с голяма обществена значимост в областта на културното наследство. Осигуряването на публичност на посочените теми ще преодолее негативния отзвук и реакциите на обществеността и на професионалните среди по отношение на взети решения, свързани със статута или с инвестиционните намеси спрямо културните ценности и в защитени територии за опазване на културното наследство. С допълнение на разпоредбата на чл. 22 от ЗКН се предлага промяна, свързана с предмета на дейност на Центъра за подводна археология, с оглед на осигуряване на възможност за осъществяване на дейности по предоставяне на културните ценности, открити под вода.
Предлага се промяна на легалното определение за археологически резерват. Целта е да се прецизира текстът, поради това че в Закона ясно са разграничени дейностите – издирване и разкопки – чл. 147, ал. 4 от ЗКН. Освен посоченото, съществуващата формулировка „включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности”, не е прецизна. Не е възможно археологически културни ценности или части от тях да бъдат включени в границите на резерват само след провеждане на строителни дейности. След случайното откриване на археологически обекти с признаци на културни ценности задължително се извършват спасителни разкопки и посоченото е уредено с разпоредбите на чл. 72, 160 и 161 от ЗКН, по разпоредбата на чл. 68 от ЗКН. Изменението предвижда изрично, че регистърът е публичен с цел постигане на съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 6 от ЗКН.
С изменението в разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗКН се преразглежда срокът, в който се произнася Съветът. Повечето от предложенията, внесени за разглеждане от Съвета, се разглеждат на повече от едно заседание, което прави едномесечният срок на практика неприложим. С предлаганото изменение се постига по-добра конкретизация на нормативната уредба.
В чл. 72, ал. 2 се предлага Националният археологически институт с музей към БАН да бъде заменен в Регионален исторически музей – София. Музеят е създаден през 2015 г. с Постановление № 299 на Министерския съвет от 2015 г. за преобразуване на Общинския културен институт „Музей за история на София” в Регионален исторически музей – София. Музеят е с териториална компетентност за територията на София-град и София-област. Поради посоченото необходимостта НАИМ при БАН като национален музей с териториална компетентност на територията на цялата страна да изпълнява посочената функция отпада.
С допълнението в разпоредбите на чл. 79 се въвеждат липсващи до момента основни понятия, свързани с определението на режимите за опазване на недвижимите културни ценности, като охранителна зона и предписания за опазване.
Промените, свързани с процедурата по даване на разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, имат за цел да отстранят някои пропуски, установени при нейното прилагане. Предлагат се промени в чл. 150, ал. 2 и 3 от ЗКН, като с изменението в ал. 2 се конкретизира кои обстоятелства се вписват в регистъра, а именно обстоятелството по чл. 150, ал. 2, т. 1-3. Същевременно отпада изискването в регистъра да се вписват и данните по чл. 150, ал. 2, т. 4, тъй като договорните отношения, в които се намира кандидатът, са динамично променящо се обстоятелство и не са относими по никакъв към изискванията по чл. 150, ал. 2, т. 1-3.
Промените в чл. 151, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗКН са свързани с необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на разрешение за теренно археологическо проучване. Текстовете на посочените разпоредби са изменени с оглед на създаването на регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН.
Предлага се комисиите да се състоят от равен брой представители на местната власт и директори на национални и регионални музеи, притежаващи необходимата компетентност за оценка на специалистите в тази сфера.
С изменението на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗКН се цели привеждане на разпоредбата в съответствие с разпоредбите на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като се има предвид, че вписването на юридически лица с нестопанска цел ще бъде извършвано по реда на този закон в регистър, воден от Агенцията по вписванията.
С допълнението в чл. 36 се създава възможност обществените колекции да получават методическа помощ от национални и регионални музи, тъй като до момента те са извън обхвата на методическата дейност на националните и регионални музеи.
Отменянето на разпоредбата на чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКН е вследствие на изпълнение на Решение № 496 на Министерския съвет от 2017 г. за изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. Целта на промяната е удостоверението за регистрация да бъде проверявано по служебен път от длъжностното лице, водещо регистъра по чл. 116, ал. 1 от ЗКН в Министерството на културата.
С изменението в чл. 187, ал. 4 от ЗКН се предлага въвеждане на безплатен вход в музеите един ден месечно. Европейската практика предвижда безплатен вход един ден месечно, като правилото важи основно за постоянните експозиции, а не за временните изложби. Музеите губят приходи заради големия поток от посетители и фирми, които водят туристи основно в дните за безплатен вход. Безплатният вход в музеите като политика за достъп до културното наследство се запазва като музеите ще посочват публично, както и досега освен определения ден за безплатен вход и на кои драги дати през ще се осигури безплатен вход, както и кои категории посетители могат да влизат безплатно. До момента тази практика се прилага успешно в дните на национални празници и на други значими дати или събития. Допълнението на чл. 187, ал. 5 от ЗКН е вследствие на заложената мярка в Националната стратегия за хората с увреждания 2016-2020 г., Приоритет № 6 „Осигуряване на достъп до спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот”. В изпълнение на Националната стратегия с Решение № 3 от 22 януари 2015 г. на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания е приета Концепция по чл. 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Концепцията предвижда промени в нормативната уредба, свързани с осигуряването на безплатен вход и за придружителите на хора с увреждания при посещенията им в музеите. Законопроектът не предвижда въвеждане на изменение на европейското законодателство.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Изказвания?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин Председател, предлагам да дадем думата на доцент Христо Попов.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Нищо против нямам.
Заповядайте.
ХРИСТО ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по културата и медиите! Благодаря за възможността да участвам в заседанието. Ще взема отношение единствено по предложените промени в Закона за културното наследство, които пряко са свързани с археологическите проучвания и в частност с издаването на разрешения.
Доколкото Националният археологически институт с музея е споменат първо в чл. 72, където се предлага отпадането на нашето задължение да администрираме територията на София-област и София-град, напълно подкрепям едно подобно намерение. Доколкото след създаването на Регионалния музей през 2016 г., нашата функция наистина отпада като необходимост. Имам единствено забележка в мотивите за начина, по който е формирано – едно от изреченията остава леко двусмислие: „Поради посоченото необходимостта НАИМ при БАН като национален музей с териториална компетентност на територията на цялата страна да изпълнява посочената функция отпада.”, човек може да остане с впечатление, че отпада необходимостта да изпълняваме функцията си като Национален център за осигуряване на археологическа компетентност за територията на цялата страна. По-скоро трябва да звучи: „Поради създаването на Регионален исторически музей – София отпада необходимостта функциите по чл. 72, ал. 2 да се изпълняват от НАИМ при БАН, който има териториална компетентност и осигурява експертиза за територията на цялата страна”.
Що се отнася до промените, предвидени по-нататък в чл. 148, ал. 2, свързани пряко с дейността на Съвета за теренни проучвания и начина, по който се издават разрешенията за теренни проучвания, в случая се визира една от хипотезите, т.е. по принцип разрешенията за теренни проучвания се издават от министъра – тези, които са запланирани проучвания, но това по принцип се извършва в началото на годината, докато тук се визират спасителните археологически проучвания, дейност която общо-взето е постоянна и е пряко свързана с постоянна дейност на строителство, концесии и издирвания в различни направления, включително Минно-геоложка камара и прочее – няма смисъл да ги изреждам всичките. Това е оперативна дейност, която трябва да бъде обслужвана непрекъснато. Много често практиката през последните години е показала, доколкото е вменено задължението на председателя на Съвета, единствено само на него да издава спасителните разрешения. В случай на негово отсъствие, може да се наложи забавяне, което понякога е нежелателно, а е необходимо да се реагира бързо. Така че една такава мярка, в която той може да делегира своите права на член на Съвета, мисля, че е уместна и напълно оправдана от административна гледна точка.
Член 150, в който се предвиждат промени, свързани пряко с реда, по който се издават разрешенията за теренни проучвания и кой има право да получава такива разрешения. Тук мисля, че тези промени след практиката 2016-2017 г. са наложителни и тогава беше взето решението да бъде създаден професионален регистър на хората, които имат право да получават разрешения за теренни проучвания. В случая обаче след две години практика се оказа, че начинът, по който е формулирана тази процедура, остава извън възможността да получават разрешения редица специалисти, утвърдени в годините, които имат образование, което през последните години не е формулирано по този начин. Включително до 1993 - 1994 г. магистър като образователна степен не е съществувало, археология се получаваше като образование като специализация в рамката на общоисторическото образование, което даваха университетите в страната, така че тук това е оправдано.
Първа и трета точка от ал. 1 е правилно да влязат в регистъра, докато отпадне това, което е свързано с подписването с коя институция има договор конкретното лице. Познавам редица такива случаи през последните години, когато не само магистри по археология, но и доктори по археология работят в други институции и нямат по силата на тази клауза, възможност да получат разрешение, а трябва да сключват временни договори с някои от институциите, които упражняват контрол върху опазването на културно-историческото – в частност на археологическото наследство.
Оправдана е също така промяната в чл. 155 за археологическата карта на България – да се промени като „археологически проучвания”, а не като „археологически издирвания”, както е досега. Архелогически издирвания всъщност са само един вид от археологическите проучвания. Археологическата карта на България е отворена система, която освен всичко останало, вменява задължението на този, който е получил разрешение за теренно проучване, да актуализира информацията не само за нови картони, за нови обекти, но и за вече съществуващи такива. По такъв начин се потвърждава това задължение на всеки, който получава разрешение за теренно проучване, към края на годината да се отчете, а също така е оправдана точно по тази линия необходимостта в Съвета за теренни проучвания като член на Съвета да влезе един от националните координатори, който на практика упражнява функцията на контрол и в случай на заседание на Съвета може да каже дали лицето, което изисква разрешение за теренно проучване, се е издължило, вкарало е необходимата информация на база на своите проучвания през предходната година, или не го е направило. Мисля, че това е оправдано.
Единственото ми питане и донякъде несигурност в това, което е предложено като текст, не толкова възражение, е свързано със заключителните разпоредби. Тук се прецизира информацията за реда на получаване и кой може да получава разрешение за теренни проучвания по чл. 150. Правилно е отворена възможност, което ние предлагахме в работната група и през 2015 г., когато беше обсъждана предходната промяна – да се даде възможност за по-широк достъп на хора, които имат утвърден статут като специалисти, получавали са многократно вече разрешения. Единственото, което като формулировка тук ме притеснява, е свързано със следния пасаж: „Лицата, които до влизането в сила на този Закон са получавали разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, но не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, могат да кандидатстват за издаване на разрешения по чл. 150, ал. 1 и за вписване в Регистъра по чл. 150, ал. 2, ако притежават образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност от професионално направление „История и археология” със специализация или профил по археология, или имат 10 години професионален опит като археолог…” и така нататък.
Питането ми е за професионално направление „История и археология”. То е сравнително ново направление и откакто то съществува всъщност същестуват и магистърските степени по археология. По-скоро това, което беше визирано при дискусиите през 2015 г., е от професионалното обучение по история със специализация или профил по археология, който визира образованието, получено през 1994 - 1995 г., ако не се лъжа, и това, поне според мен, трябва да бъде проверено и прецизирано преди да влезе за окончателно обсъждане и в Комисията, и в Народното събрание.
Това имам като коментар. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги? Няма.
Предлагам да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка втора.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 802-01-25, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮЛИ 2018 Г.
Давам думата на заместник-министър Румен Димитров.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще представя мотивите към Проекта на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
Предложените със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата промени са само две.
Първата промяна е свързана с недостатъчната прозрачност на конкурсите за длъжностите „директор на държавен културен институт и директор”, „директор на държавен културен институт с национално значение” и директор на български културен институт в чужбина”. Към настоящия момент липсва законова регламентация конкурсите за директори на държавни културни институти да се излъчват на запис на интернет страницата, видеоканала на Министерството на културата. Предложението за излъчване на интернет страницата, видеоканала на Министерството на културата, на заседанията на конкурсните комисии и събеседването с кандидатите чрез страницата на Министерството на културата, ще гарантира прозрачност на избора на директори на държавни културни институти и косвен контрол върху дейността на контролната комисия.
Действащата подзаконова уредба Наредба № Н-4 от14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, издадена от министъра на културата, предвижда, че конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на културата. Комисията се състои най-малко от 7 души, включително външни специалисти, които извършват преценка на професионалните и делови качества на кандидата. Излъчването на конкурсите за обществени институции, каквито са длъжностите „директор на държавен културен институт”, „директор на държавен културен институт с национално значение” и директор на български културен институт в чужбина”, е изискване, нееднократно поставяно от самите участници, от синдикалните организации и обществеността. От една страна, предложената промяна ще осигури провеждането на прозрачно, ясно и видимо състезание на кандидатите и справедлив избор, а от друга, ще увеличи доверието в институциите. Чрез излъчването на конкурсите обществеността и гражданите ще се запознаят с концепцията на кандидата, развитието на културния институт и с умението му за нейното представяне и защита.
Втората промяна в Закона цели преодоляване на практическите затруднения в работата на Управителния съвет на Фонд „Култура” и липсата на нормативна възможност министърът на културата в качеството му на председател на Управителния съвет на Фонд „Култура” да се замества при невъзможност и по изключение от заместник-министър, упълномощен от него. При провеждането на заседания на Управителния съвет на Национален фонд „Култура”, чийто председател е министърът на културата, се предвижда при невъзможност и по изключение да се замества от упълномощен от него заместник-министър.
Уважаеми колеги, това са промените, които предлагаме на Вашето внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Заместник-директор.
Колеги, имате ли изказвания по този въпрос?
Професоре, ще ми разрешите ли да вметна две думи като бивш министър, който добре познава този проблем?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо трябва да искате разрешение от мен?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Защото сте мъдър, професор и уважаван от мен човек. От уважение към Вашия опит, разбира се.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, само няколко неща да вметна.
Този проблем е доста сериозен и голям. Този проблем години наред не можем да го решим по една проста причина, че проблемът не е как провеждаме конкурси и кои печелят от конкурсите. Проблемът е, че определени институции не работят.
Определено аз дълбоко вярвах след дългия си и неуспешен опит с културни центрове и директори на музеи, че ще дойде денят, в който някой ще предложи да премахнем конкурсите точно за тези звена. Ще Ви обясня защо. Опитах се да разбера какъв е моделът и начинът на менажиране на българските културни институти и музеи – което е най-важното. Вие добре знаете, че към 5 милиона евра на година ние инвестираме в издръжката на културните институти. Резултатите не са обаче най-очакваните. Смисълът не е в това да ги превърнем в свърталище на емигранти като Браила, въпреки че всеки има свободен достъп, а техният смисъл е да популяризираме националната ни култура вън от страната ни между другите хора. Това е основният смисъл на тяхното основаване и тяхното присъствие в европейските столици.
Има една порочна система в конкурсите. Каква е? Когато направим един конкурс – дали прозрачен, или не – светът не е измислил нищо по-демократично от това да направи експертните си комисии и мнозинството да решават проблема на базата, разбира се, на конкурсно начало. Не споря, че някои неща се уреждат, или не, аз говоря, че не е измислена друга форма.
Второ, кое е порочното? Нямаме време да изпитаме възможностите, мениджърските умения на един директор. Те са много важни! Ще Ви дам елементарен пример: нищо не коства на един директор на културен институт – аз бях съден от един бивш директор, на когото казах, че седи вътре като тъпанар, че трябваше да обяснявам дълго време по Найден Геров, че „тъпанар” е музикант, който бие един много основен инструмент, който дава тона,
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ритъма на оркестъра.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ритъма.
Второ, културните институти много често правят антиреклама на българската държава. Най-лесното е да хванеш някой братовчед от село и да му покажеш ручейчета, копривщенските къщи, пиленца пеят, рекички текат и до него седят Пикасо и Дали, и като минат покрай нас питат: това ли е българската култура? Това е като хорото на мегдана на Брюксел. Не съм видял Германия като председателства да играят тиролски танци.
Това е доста голям проблем. Казвам го с голяма болка, защото нито това е сериозната българска култура, каквато имаме в изобилие, нито това е лицето на България, нито това трябва да бъде като политика, която трябва да провеждаме. Именно затова като назначим някой с конкурс нямаме време за изпитателен срок. И Господ не може да го махне по законите и Кодекса на труда 4 години. И 4 години ние отхранваме един културен институт без да има особено важно значение за нашата българска култура. Така е и с музеите. По-важно е да наблегнем в законите как да принудим да менажират музеите, а не да чакат заплати.
Питал съм много пъти и в Лувъра колегите, питал съм и в Холандия, как влизат доходи, приходи в техните музеи и как печелят тези музеи, а нашите не печелят? Нашите се финансират от българската държава, въпреки че аз като министър си позволих смелостта да ги направя по делегирани бюджети. Напълно делегирани – те ще загинат. Въпреки всичко музеите не могат да привлекат зрители!
Значи, автобусите спират до Храм-паметника „Св. Александър Невски“, влизат, гледат Криптата туристите от чужбина, след 20 метра е Националният ни музей – те не отиват до него. Причината е мениджърът. Отговорът беше много простичък: сключили сме договор, бизнес-договор. Докато българите не разберем, че културата е сериозен бизнес, той е професия, това не е художествена самодейност, за нея има читалища, това не е хоби, колеги. Ние затова сме Комисия по култура, защото говорим за едни сериозни професионални процеси в нашата държава. Подписват договори с агенции. Тези агенции, какво казват: билетът – средната цена за Лувъра, е 16 евро, от 8 евро за инвалиди и ученици, до 22 евро е месечният билет. Това е цената. Може да прекъснеш гледането и цял месец ползваш същия билет. Това е месечният билет, като от тези неща се отчисляват определен процент пари за съответните туристически агенции и фирми. Тогава автобусите сами спират зад Лувъра, там, където ние сервирахме храната на траките – фасул, лютеница и таратор, там спират едни автобуси и ги питам: по какъв начин се отчисляват? Казват, много е проста схемата. Проста е аритметиката. Казват днеска една жена, отива шофьорът с един документ, казват дойде от фирма „ТУИ“ един автобус – 45 човека, от 16 евро 6 отчислени – 10 евро за Лувъра. Проста аритметика! Но вътре е така. Българската изложба за два месеца и половина, три се посети от 4 милиона души. Между 35 – 40 хиляди човека на ден минават през този музей! Като кукла музей, вторият по-големина след Рейксмузеум в Европа – 25 хиляди, 6 хиляди квадрата музей имаме и то е направено от музейни архитекти по всички правила. Ходили сте.
Уважаеми скъпи мой приятелю, в законните поправки трябва да наложим, когато това не става самостоятелно – нашите хора да могат да менажират този музей. Иначе държавата ще отглежда своите музеи. Тогава се получава много интересно. Вечерта рекапитулацията, компютърът казва от фирма „ТУИ“ – 8 автобуса по 45 – толкова, толкова евра отчислени. Фирмата е еди коя си – толкова евра.
Ако ние помолим музейните работници да направят това, питал съм едно просто нещо – Вие сте ръководството на музеите: колко изкуствоведи работят в Рейксмузеум, когато там има 1100 човека да работят, там, където е Рембранд, Ван Гог и така нататък. Ами, казват: осем. Какво правят? Правят творческите проекти. Нашите музеи са пълни с хора, които като завършат изкуствознание са на заплата, на яслата и те са над нещата. Не може да стане!
Колеги, не е важно какви конкурси правим, по-скоро смятам, че трябваше да направим една поправка в Закона, министърът да назначава директорите. Защото един директор като не ми работи и на шестия месец след изпитателен срок, аз да имам властта, която държавата ми е дала, и силата да го освободя, да търся добрия мениджър, за да ми работят институциите.
Господин заместник-министър, хубаво е да се помисли в тази посока. Разбира се, казвам го не като упрек, не ме разбирайте така! Самият аз трудно се справих с тази работа, защото бях обвинен, че не съм правил конкурси за театри и за творчески институции. Аз много лесно можех да си назнача братовчедите. Много лесно. На мен болката ми беше, че не ми работят институциите. Днес театрите, след като имаха отлив на публика, аз благодарност не получих и няма да получа. Благодаря ще кажа.
Всички викаха обаче: има две представления, защо? Аз ще Ви кажа защо. За един месец, за 30 дни, три представления и половина се събираха на Музикалния театър като направих прегледа. Извинявайте! Днес са 28. Прекрасно работят! Пълни са залите. Да, делегираният бюджет. До вчера се оплакваха, че няма пари. Аз съм щастлив, че е така. Защото смятам, че българската култура не трябва да бъде последната дупка и да живеят бедно хората. Всеки за труда си да получава толкова, колкото се полага в зависимост от това, какво носи като публика. Не може Ал Пачино да иска по 20 милиона, за да играе в една роля. Да, но след един месец носи 200 милиона печалба – Ал Пачино или Робър де Ниро. Да и тук ще имаме водещи артисти! Това са талантливите! Театрите обаче днес са пълни. Прекрасно! Талантливи хора има. Кое е комерсиално в българските театри? Бездарникът много често вика: „Ами то стана комерсиално, защото…“. Кое му е комерсиално? Кое представление в София е комерсиално? Прекрасни представления и прекрасни артисти!
Така че в театрите нещо тръгна и аз се радвам, че Вие продължавате, наистина, то трябва да се усъвършенства, трябват още малко средства, ясно е че успяхме да вдигнем на театрите 40 милиона, Вие вдигнахте 10 още първата година, това е прекрасно.
Същото касае, скъпи заместник-министре, и музеите ни. Имаме прекрасни музеи, фантастично богатство и трябва да намерим не формата как да застопорим, защото след това дойде един министър, симпатичен човек, със сини очи, явно много талантлив, натрака навсякъде едни приятелчета в културните центрове, които четири години не можеш да ги отместиш. Четири години!
Искам да Ви кажа, и ще Ви кажа откровено, тъй като аз съм пристрастен към тази тема – седем години от живота си дадох на това нещо – два центъра работят прекрасно и Вие трябва да ги поощрите, единият е в Лондон – госпожа Дионисиева, прекрасно си върши работата. Аз направих, нямаше културен център, много се радвам, че той заработи този културен център. Сега имахме едни представления, намерихме, тя работи да ги изведе извън сградата на културния център, да изведе хората навън, в други зали, театрални зали. Захаров направи прекрасно, Васко Василев – прекрасен концерт направиха, не концерт, една триопера, много интересно. Защото работата на директора не е да бъде на щат, заплата да му се осигури, а един директор трябва да излезе от културния център, да отиде в едно издателство и да каже – чук, чук на врата: Бонжур, мосю! Имаме десет български прекрасни автори, бе дайте да видим няколко ваши съвременни фрески автори. Абе, нещо един може да ви хареса, да речем, един Виктор Пасков да го преведем. Напоследък Жоро Господинов разбрах, че под път и над път Оскари получава. Дай Боже, по два-три да получат още, всичко това е добре.
Колеги, да прочетат не 10 човека в културния център „Време разделно“ на Антон Дончев срещу 2 хил. евро командировка – две страници, един артист. Не, от 60 милиона във Франция, три милиона да прочетат Антон Дончев, пак ще стане по-популярна културата.
Осигурих театър „Жорж Сенк”, Париж. Нито един не се вдигна да каже на директора: Добър ден, нашият министър се е договор, че Вашите врати са отворени. Има субтитри – българският театър да го представим в Париж. Гранд опера – готови са, чакат. Чакат, аз съм преговарял, подписът съм си слагал, както и под договор с Болшой театър. Това трябва да бъде културният център и това трябва да работи нашият представител. Това е неговата дейност – да чукне на тази врата: Добър ден! – да чукне на оная врата: Дайте изложба да направим, дайте нашите да присъстват! Ореваха орталъка за Венеция. Намерих 300 квадрата зали за 60 хил. евро, не за 300 хиляди.
Казвам всичко това да го чуят и моите колеги, защото тази комисия работи прекрасно и аз искам да бъда и почтен пред тях, да имат познание какво се случва, защото утре всички колеги – те са от различни партии – ще зададат въпрос дори и за Председателството, и имат основание и правото да питат. Разбира се, че ще отговорим адекватно, защото се свърши много работа и тя остана, за съжаление, леко скрита, както Преславската изложба в Лувъра, както в Третяковската галерия и голямата изложба на Средновековието. В момента тече, имаме тази изложба, някой да е чул от моите колеги? Не е чул от моите колеги. Това също е от политиката на българската държава и от законовите порядки, които ще създадем, за да възвисим народа си и идентичността си малко над нещата. Каква ни е информацията, какво знаем ние за това, че България е достойна?
Не мога нищо да предложа, но моля да погледнете още един път. Второ четене ще има ли на това? Ще има. Дайте да видим тези културни центрове и тези директори дали не може да ги упълномощим, ръководството на Министерството, както носи отговорност за всичко, да отговаря и наистина яде основно жабите заради мързела, да кажем, на другите, както ще да звучи това, но това граничи, разбира се, с нежелание и неможене да се оправиш. Не да направим правила как те да са щастливи. Аз даже предлагам да направим правила как те да са по-нещастни, за да работят, за да е щастлива моята държава. (Реплика.) Няма значение колко ще са, ще се платят, те са на полуделегирани бюджети. Защо ги направихме?
Колеги, да Ви успокоя и за това. Защото не влизат посетители, няма билетчета, заплатите са доста големи. Реват за заплати. Господин Димитров знае, че това е един тежък проблем. Дигнахме им заплатите 40%. Добре, те недостигат сигурно, това са хора с ценз. Но ако влезете в музей, ще видите не хора, които са съгледвачи на картини, а баби, които спят и четат вестници на пейките вътре. Там е най-лесното място да се открадне картина. Не знам как Ви звучи. Аз съжалявам, че ги казвам тези неща.
Още веднъж, извинявайте за дългото говорене, но това е един проблем, който трябва да решим, господин заместник министър.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Може ли, господин Председател? Благодаря.
Абсолютно сте прав за всичко, което говорите. Ние го мислим непрекъснато, защото основният човек в един културен институт е мениджърът, неговият директор. От него зависи, от неговите личностни и делови, човешки, морални качества. Това е факт.
Може да се инициира, това за което Вие говорите, господин Председател, министърът да има право и да назначава, тоест да ги има и двете форми. Това зависи от дебата, от това, което мислите, което бихте могли да предложите, а другото, за което вероятно не знаете, е по посока на музеите.
Предстои подписването на споразумение между Министерството на образованието и Министерството на културата точно в точката „Посещение на деца, на групи ученици в музеите“, което да стане задължителна норма в програмите за обучение, които приема Министерството на образованието, като то ще бъде обезпечено и финансово. Тоест, тръгваме към едно такова споразумение, което на практика ще обхване впоследствие и другите културни политики на държавата заедно с образованието. Това е нещо много хубаво, позитивно и най-вероятно в края на месеца, съвсем скоро, ще бъде подписано такова споразумение между двамата министри.
А всичко онова, което казвате, господин Председател, е така, тоест ние го споделяме и се мъчим да предизвикваме интерес у тези, които искат да бъдат директори и мениджъри, към изпълнението на такава програма, да имат такива функции тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само едно допълнение, за да приключим този диспут. То стана дискусия, но смятам, че е полезна, колеги, тази дискусия, защото в крайна сметка не касае нас и Вас, а касае нещо, което желаем всички да работи добре.
Това споразумение – знам за Образованието, много отдавна трябваше да стане и Ви прави чест, че вече стигате до някоя крайна права. Разбира се, това е много важна част от образователната система.
Разбира се, че държавата трябва да отдели средства и да подпомогне.
Проблемът ще Ви кажа отново къде е. По-скоро като Министерство на културата смятам, че Вие трябва да отделите време на този проблем, който сега се опитвам да Ви кажа. Това ще го подпишете лесно. Къде се изпълни – къде не, къде докарат механично децата – къде не ги докарат. Имаме опит от социализма – войници на театър, колективно, всичко това го знаем добре. Резултатът е важен, господин заместник-министър, резултатът как е!
Аз изследвах музеите в чужбина. Гледах как тази образователна програма е включена във всичко това и какво се е случило. Идват децата, хвърлят им по едни възглавнички на земята, сядат пред една картина и започва да се дискутира. Разказват им, както приказка се разказва, но по картината, която е, за да може децата да го възприемат. Разбира се, начинът на разказване – малките хей така гледат, с отворени уста. Опитах се да го направим с дъщерята на Жельо Желев – Станка Желева. Дойдох от Париж, видях същата история, разбира се, проучих как става това нещо. Отворихме вратите на Националната галерия в двореца, ние не можахме да намерим изкуствовед, който да разговаря с децата, те са над нещата, те са велики хора.
Хора, ние трябва да подготвим експерти и специалисти и не са нужни 200, нужни са ни 10 експерти за работа с деца – изкуствоведи, експерти, които разбират материята. Експерти за работа със средното образование – с юноши. Експерти да работят дори с възрастни хора – да им се разясни, да им се покаже. Ние нямаме такива хора. Имаме велики изкуствоведи, които „плюят” основно правителството. Това правят. А получават държавна заплата! Аз това не разбирам. Моят чирак, ако ме „плюе” в ателието, ще го изхвърля. Това е голям проблем – подготвянето на кадри. Всички големи, обичащи, уважаващи себе си музеи имат свои подготвителни образователни центрове.
Аз се опитах навремето да кажа – за съжаление, много лесно хвърляме оставки, не можем да си развием нещата – да направя институт точно за хората по изкуствознание. Не да работят в музеите и да чакат заплати, а да работят в института – да подготвят каталозите, рекламните материали. Чистачка се подготвя в Лувъра три месеца как се чисти Рубенсовата зала примерно, с какви препарати, каква химия се вкарва, с какво се почиства прахта. Вижте, това е цяла наука! Нашите вървят с метлата и не им дреме на шапката. Извинявайте, някак си ние нямаме готовност дори към децата да направим подхода за това, а това е в нашите ръце, на културата. Трябва да си подготвяме много добре кадрите. Защото ще дойдат децата, ще погледнат, ще заминат, на тях им е безинтересно, ако не ги инжектираш с познания. Те искат обяснения, и по детски. Иска душата му приказка да чуе.
Този проблем съществува. Трябва да обърнем внимание, господин заместник-министър, и на това. Иначе е прекрасно, че най-накрая Вие сте намерили решение, защото аз се борих с белите мечки и мисля, че това е много важна част от образователната програма. Слава Богу, че явно и образователният министър този път е един добър човек, диалогичен и е полезен. Това, което прави, е много полезно. Така че – благодаря!
Между първо и второ четене – защо толкова дълго мислих? Имаме още малко време. Ако се събираме в работен порядък, разбира се, бихме направили още няколко полезни движения, но то трябва да се обсъди на едно добро експертно ниво.
Последни думи. Рикошетът пада върху Вас без да имате грам вина благодарение на паразитността на тези структури. Вие сте отговорните хора! Върху Вас се пада без да имате грам вина! И върху министъра. Без да имате никаква вина. Вие нямате никаква вина. Просто законовите порядки им позволяват така да мързелуват. Ако Законът е гъвкав, ще бъде гъвкаво и тяхното поведение – според тоягата.
Не знам дали съм прав или крив. Не го приемайте едно към едно, казвам го като една моя болка. Извинявам се много!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Дискусията, която нашият Председател разви като монолог, но беше полезно, няма никакво отношение към промените, които се предлагат тук.
Защо няма отношение?
Защото председателят на Комисията натисна болните места, които са в представителствата, в музейното дело и така нататък, а тук се предлага конкурсите, които се провеждат от край време в Министерството – с комисии, по правилник, точки се пишат и условия са написани, да се излъчват по видеоканала на интернет страницата и/или на видеоканала на Министерството. Не виждам това какво ще подобри. Напротив, аз съм участвал в комисии, не мога да Ви кажа в колко такива конкурси, и ще Ви кажа, че това, господин заместник министър, честна дума, ще генерира нови конфликти! Защото и без това, Вие самия знаете и господин Рашидов знае, че такива конкурси винаги след това предизвикват възражения, разправии, аргументи и прочие, и прочие, даже има отделни случаи, когато се ходи на съд. Излъчването по видеоканала, наблюдението по видеоканала на тези, които имат претенции, които ще го преразгледат след това на записа, ще предизвика още едно… С нищо няма да подобри конкурсното начало!
Затова ще гласувам „против“ и си позволявам да Ви кажа личното си мнение. Министърът на културата трябва да назначава тези директори по документи. В документите, с които той влиза, са отразени всички и ще бъдат отразени всички тези изисквания, каквито има, той ги класира и няма нужда да се разговаря, да се свикват комисии, да се дават пари и така нататък. Защо? Защото това широко демократично начало, което не е само в Министерството, а по принцип в много отношения е въведено и на места, където хич не му е мястото, министърът се съобразява с мнението на Комисията по конкурса, той всъщност се подчинява на тази комисия, която му предлага да назначи еди-кой си, той го назначава и, ако този човек не е подходящ, кой отговаря? Комисията изобщо не отговаря, отговаря министърът. Той, както каза Вежди Рашидов, четири години ще си блъска с него главата, ако от него не става нищо и след това пак ще се получи същото. Затова, аз смятам, че това е излишен демократизъм и няма нужда да се разиграват подобни, да ги наречем, театри. Извинявайте, ако съм бил груб и ако съм обидил някого, но аз съм против тази работа по принцип. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, моля да ме извините – дълго беше. Съжалявам, но смятам, че сме си полезни един на друг като говорим всичко това.
Други изказвания има ли, колеги? Няма.
Предлагам да гласуваме точка втора: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Колеги, точка втора е приета.
Дайте да направим полезното между първо и второ четене. И против като кажат имат предвид наистина да търсим оптималния вариант. Има още малко време между първо и второ четене, може да се направи нещо.
Колеги, преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Доколкото знам, колегата има предложение. Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Благодаря, господин Председател?
Уважаеми колеги, до Комисията по културата и медиите пристигна покана от Българска телеграфна агенция и Сдружение „Глас“ – Босилеград.
В тази покана всички ние или тези, които желаят, могат да присъстват на кръгла маса на тема: „Ролята на медиите на българското малцинство и на медиите като цяло за опазването на българската общност в Сърбия – проблеми и перспективи”. Кръглата маса ще се проведе на 25 юли 2018 г., сряда, между 11,00 и 17,00 ч.
Правя това съобщение – доколкото знам са Ви раздадени самите материали и дневният ред.
Господин Председателят ще посочи кой ще присъства от Комисията, вероятно по заявка на членовете на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз ще уважа това събитие. То е интересно – Босилеград е хубаво да отидем. Само бих искал да знам кои колеги ще са, за да се подготвим да бъдем заедно. (Шум и реплики.) Двама сме.
Професоре, ти? Няма да можеш. (Шум и реплики.)
Има една кола, в която има три места. (Реплики.) Госпожа Саватева също ще дойде.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Господин Председател, министерството получило ли е покана?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: От БТА правят поканата, но господин Димитров, аз с пълното уважение към Вас, най-искрено Ви каня да пътуваме с моята кола, за да си поговорим по Закона.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Може да пътуваме и с нашата кола, това не е проблем.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Хубави са фолксвагените – аз ги купих.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Знам много добре.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: С удоволствие. Ще се радвам, господин заместник-министър. (Шум и реплики.)
НОНА ЙОТОВА: Аз искам да предам една молба от директора на Сатиричния театър. Знаете, че там се извършва много голям ремонт. Той моли, ако има някаква възможност, каквото е възможно, да му се помогне, защото са много обемни нещата. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Използвам възможността, че тук е нашата директорка на Правния отдел и заместник-министъра.
В Сатирата – още от онова време аз бях отделил едни пари спешно да се ремонтира козирката, защото ще падне една вечер върху някой от зрителите и ще бъде късно, господин заместник-министър. Вие сте пуснали 200 хил. лв. да се поремонтира Сатирата, но Сатирата наистина от много години не е пипана. Столовете са много нагъсто, хората некомфортно седят да гледат представления. Господин Калин Сърменов разговаря и с мен. Радвам се, че госпожа Йотова поема топката, разбира се, актриса е, загрижена е за театъра. Разбира се, бихме могли да Ви помолим – нямаме тези права да Ви нареждаме – да Ви помолим, да помислите, ако има възможности от капиталното строителство още малко средства. Сатирата е един от емблематичните ни театри, знаково място е. Смятам, че няма да е загубено, а напротив, ще е печелившо. Хората обичат да ходят в Сатирата, един от хубавите ни театри. Така че, ако можем да бъдем полезни там, разбира се, ще бъде прекрасно.
Аз се радвам, че госпожа Йотова го внася тук, за да се протоколира доброто ни желание да помагаме. Имаме в Комисията много артисти и ще се зарадват много, ако помогнете, разбира се.
Предайте на министъра поздрави.
Споделете, вижте наистина, ако има възможности, не е казано, че на всяка цена, аз знам колко е трудно да се вадят средства, когато те са малко, но от капиталното винаги може. Няма да е лошо да им помогнете. Имат проблем. Знам, че го имат и той е стар.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Господин Председател, Вие знаете много добре сградния фонд на Министерството на културата в какво състояние е. Вие го знаете прекрасно – на колко места текат покривите. В Музикалния театър по време на спектакъл има 10 – 15 легена, когато вали дъжд, и публиката ги вижда. Да не говорим за Шуменския театър, да не говорим за Врачанския. Обикаляме ги непрекъснато. Непрекъснато търсим възможности и за намиране на такива алтернативни финансирания, и как ли не. Това ни е много голяма грижа. Напълно споделяме това, което казвате. Така че не сме далеч от проблемите. Напротив, много сме близо и ще се направи всичко възможно. В Сатиричния театър аз не мога да седна, защото коленете ми опират. (Шум и реплики.) Знам, знам го.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Знам, че Ви е трудно, затова казвам: ако има някакви възможности, понеже е от работещите театри, за разлика от провинциалните – не казвам, че те трябва да останат – недейте. Аз съм човек, който – три правителства не пипнаха Пловдивския театър, днес е един прекрасен театър.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, така е.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, така и трябва да бъде. Знам много добре, че не стигат средствата. Аз по скоро бих казал в приятелски разговор – да се види спешно Библиотеката.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Библиотеката.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще падне и ще Ви искат оставката. Там положението е тежко.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Знам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Там наистина е тежко. Знам, че – проекти ли правите в момента, не съм питал скоро, но час по-скоро трябва да се направи. Горе е изгнило всичко. Едни тежки дъждове, една по-яка зима с тежък сняг ще направи голяма беля. Искрено Ви желая да се справите с това нещо.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.
На 19 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости!
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Има ли други предложения, колеги? Няма.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата господин Румен Димитров – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки”, Весела Щерева – парламентарен секретар; от Националния археологически институт с музей при БАН: доцент Христо Попов – заместник-директор.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 802-01-24, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЮНИ 2018 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Румен Димитров да представи Законопроекта за изменение и допълнение в Закона за културното наследство.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще прочета мотивите към Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ЗКН). С предлаганите промени се цели преразглеждане на някои административни процедури, свързани с движимото и недвижимото културно наследство и тяхното прецизиране. С изменението в чл. 5, ал. 1 от Закона за културното наследство чрез заличаване на думата „природни” се преодолява констатирано към момента несъответствие със Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Защитата при бедствия, която се прилага и за културните ценности – движими и недвижими, включва и бедствия, предизвикани от човешка дейност, а не единствено природни бедствия, съгласно определението за бедствие, регламентирано в чл. 2 от ЗЗБ. Във връзка с това се предлага думата „природни” да бъде заличена от текста на разпоредбата. Правомощията на министъра на културата, регламентирани с чл. 14, ал. 1 от ЗКН, са преразгледани и допълнени в следните насоки:
Предлага се въвеждането на дейността по дигитализация на културното наследство като една от основните за министъра на културата функции по опазване на културното наследство. Дейността по дигитализация на културното наследство е свързана с документирането, опазването и популяризирането на културните ценности. Във връзка с допълнението, направено в текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 (относно т. 12), е предложеното легално определение за дигитализация на културното наследство като принос на създаване на метаданни и дигитално съдържание за културна ценност, съобразно утвърдени стандарти и формати, с подходящи електронни устройства, с цел тяхната обработка, съхранение и разпространение. Липсата на изричен текст в Закона, регулиращ тази дейност, създава затруднения в процесите на изграждане на електронни регистри и пълноценно използване на ресурсите с оглед на бързото развитие на технологиите.
Създава се нова разпоредба в чл. 14, ал. 1, т. 15 от ЗКН, свързана с основна методическа функция на министъра на културата по опазване на културното наследство, а именно даване на разпореждане за временно съхранение на движими културни ценности в случаите на невъзможност за тяхното съхранение, както и при закриване на музей или обществена колекция. Цели се преодоляване на празнотата в законодателството, свързана преди всичко с регулиране на определени дейности по управление на културните ценности, осигуряващи в максимална степен тяхната защита.
Нормативната уредба, регулираща дейността на специализираните експертни съвети, е несистематизирана и разпокъсана. Дейността на специализираните експертни съвети е ключова за осъществяването на основни дейности в областта на културното наследство. Основна функция на съветите е да подпомагат административния орган при вземането на решения в хода на административни производства, свързани с предоставяне на статут на културни ценности, изпълнение на функции, свързани с монументално-декоративните изкуства и даване на разрешения за извършване на теренни проучвания. Към настоящия момент Законът предвижда функционирането на пет съвета, осъществяващи описаните функции, а именно: Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, Национален съвет за нематериално културно наследство, Специализиран експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН в областта на недвижимото културно наследство, Специализиран експертен съвет по чл. 99, ал. 2 от ЗКН в областта на движимото културно наследство и Съвет за теренни проучвания. Предлага се заседанията на съветите да се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Министерството на културата. С предложението се цели постигане на прозрачност, публичност и достъпност до всички въпроси с голяма обществена значимост в областта на културното наследство. Осигуряването на публичност на посочените теми ще преодолее негативния отзвук и реакциите на обществеността и на професионалните среди по отношение на взети решения, свързани със статута или с инвестиционните намеси спрямо културните ценности и в защитени територии за опазване на културното наследство. С допълнение на разпоредбата на чл. 22 от ЗКН се предлага промяна, свързана с предмета на дейност на Центъра за подводна археология, с оглед на осигуряване на възможност за осъществяване на дейности по предоставяне на културните ценности, открити под вода.
Предлага се промяна на легалното определение за археологически резерват. Целта е да се прецизира текстът, поради това че в Закона ясно са разграничени дейностите – издирване и разкопки – чл. 147, ал. 4 от ЗКН. Освен посоченото, съществуващата формулировка „включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности”, не е прецизна. Не е възможно археологически културни ценности или части от тях да бъдат включени в границите на резерват само след провеждане на строителни дейности. След случайното откриване на археологически обекти с признаци на културни ценности задължително се извършват спасителни разкопки и посоченото е уредено с разпоредбите на чл. 72, 160 и 161 от ЗКН, по разпоредбата на чл. 68 от ЗКН. Изменението предвижда изрично, че регистърът е публичен с цел постигане на съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 6 от ЗКН.
С изменението в разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗКН се преразглежда срокът, в който се произнася Съветът. Повечето от предложенията, внесени за разглеждане от Съвета, се разглеждат на повече от едно заседание, което прави едномесечният срок на практика неприложим. С предлаганото изменение се постига по-добра конкретизация на нормативната уредба.
В чл. 72, ал. 2 се предлага Националният археологически институт с музей към БАН да бъде заменен в Регионален исторически музей – София. Музеят е създаден през 2015 г. с Постановление № 299 на Министерския съвет от 2015 г. за преобразуване на Общинския културен институт „Музей за история на София” в Регионален исторически музей – София. Музеят е с териториална компетентност за територията на София-град и София-област. Поради посоченото необходимостта НАИМ при БАН като национален музей с териториална компетентност на територията на цялата страна да изпълнява посочената функция отпада.
С допълнението в разпоредбите на чл. 79 се въвеждат липсващи до момента основни понятия, свързани с определението на режимите за опазване на недвижимите културни ценности, като охранителна зона и предписания за опазване.
Промените, свързани с процедурата по даване на разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, имат за цел да отстранят някои пропуски, установени при нейното прилагане. Предлагат се промени в чл. 150, ал. 2 и 3 от ЗКН, като с изменението в ал. 2 се конкретизира кои обстоятелства се вписват в регистъра, а именно обстоятелството по чл. 150, ал. 2, т. 1-3. Същевременно отпада изискването в регистъра да се вписват и данните по чл. 150, ал. 2, т. 4, тъй като договорните отношения, в които се намира кандидатът, са динамично променящо се обстоятелство и не са относими по никакъв към изискванията по чл. 150, ал. 2, т. 1-3.
Промените в чл. 151, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗКН са свързани с необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на разрешение за теренно археологическо проучване. Текстовете на посочените разпоредби са изменени с оглед на създаването на регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН.
Предлага се комисиите да се състоят от равен брой представители на местната власт и директори на национални и регионални музеи, притежаващи необходимата компетентност за оценка на специалистите в тази сфера.
С изменението на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗКН се цели привеждане на разпоредбата в съответствие с разпоредбите на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като се има предвид, че вписването на юридически лица с нестопанска цел ще бъде извършвано по реда на този закон в регистър, воден от Агенцията по вписванията.
С допълнението в чл. 36 се създава възможност обществените колекции да получават методическа помощ от национални и регионални музи, тъй като до момента те са извън обхвата на методическата дейност на националните и регионални музеи.
Отменянето на разпоредбата на чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКН е вследствие на изпълнение на Решение № 496 на Министерския съвет от 2017 г. за изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. Целта на промяната е удостоверението за регистрация да бъде проверявано по служебен път от длъжностното лице, водещо регистъра по чл. 116, ал. 1 от ЗКН в Министерството на културата.
С изменението в чл. 187, ал. 4 от ЗКН се предлага въвеждане на безплатен вход в музеите един ден месечно. Европейската практика предвижда безплатен вход един ден месечно, като правилото важи основно за постоянните експозиции, а не за временните изложби. Музеите губят приходи заради големия поток от посетители и фирми, които водят туристи основно в дните за безплатен вход. Безплатният вход в музеите като политика за достъп до културното наследство се запазва като музеите ще посочват публично, както и досега освен определения ден за безплатен вход и на кои драги дати през ще се осигури безплатен вход, както и кои категории посетители могат да влизат безплатно. До момента тази практика се прилага успешно в дните на национални празници и на други значими дати или събития. Допълнението на чл. 187, ал. 5 от ЗКН е вследствие на заложената мярка в Националната стратегия за хората с увреждания 2016-2020 г., Приоритет № 6 „Осигуряване на достъп до спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот”. В изпълнение на Националната стратегия с Решение № 3 от 22 януари 2015 г. на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания е приета Концепция по чл. 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Концепцията предвижда промени в нормативната уредба, свързани с осигуряването на безплатен вход и за придружителите на хора с увреждания при посещенията им в музеите. Законопроектът не предвижда въвеждане на изменение на европейското законодателство.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Изказвания?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин Председател, предлагам да дадем думата на доцент Христо Попов.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Нищо против нямам.
Заповядайте.
ХРИСТО ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по културата и медиите! Благодаря за възможността да участвам в заседанието. Ще взема отношение единствено по предложените промени в Закона за културното наследство, които пряко са свързани с археологическите проучвания и в частност с издаването на разрешения.
Доколкото Националният археологически институт с музея е споменат първо в чл. 72, където се предлага отпадането на нашето задължение да администрираме територията на София-област и София-град, напълно подкрепям едно подобно намерение. Доколкото след създаването на Регионалния музей през 2016 г., нашата функция наистина отпада като необходимост. Имам единствено забележка в мотивите за начина, по който е формирано – едно от изреченията остава леко двусмислие: „Поради посоченото необходимостта НАИМ при БАН като национален музей с териториална компетентност на територията на цялата страна да изпълнява посочената функция отпада.”, човек може да остане с впечатление, че отпада необходимостта да изпълняваме функцията си като Национален център за осигуряване на археологическа компетентност за територията на цялата страна. По-скоро трябва да звучи: „Поради създаването на Регионален исторически музей – София отпада необходимостта функциите по чл. 72, ал. 2 да се изпълняват от НАИМ при БАН, който има териториална компетентност и осигурява експертиза за територията на цялата страна”.
Що се отнася до промените, предвидени по-нататък в чл. 148, ал. 2, свързани пряко с дейността на Съвета за теренни проучвания и начина, по който се издават разрешенията за теренни проучвания, в случая се визира една от хипотезите, т.е. по принцип разрешенията за теренни проучвания се издават от министъра – тези, които са запланирани проучвания, но това по принцип се извършва в началото на годината, докато тук се визират спасителните археологически проучвания, дейност която общо-взето е постоянна и е пряко свързана с постоянна дейност на строителство, концесии и издирвания в различни направления, включително Минно-геоложка камара и прочее – няма смисъл да ги изреждам всичките. Това е оперативна дейност, която трябва да бъде обслужвана непрекъснато. Много често практиката през последните години е показала, доколкото е вменено задължението на председателя на Съвета, единствено само на него да издава спасителните разрешения. В случай на негово отсъствие, може да се наложи забавяне, което понякога е нежелателно, а е необходимо да се реагира бързо. Така че една такава мярка, в която той може да делегира своите права на член на Съвета, мисля, че е уместна и напълно оправдана от административна гледна точка.
Член 150, в който се предвиждат промени, свързани пряко с реда, по който се издават разрешенията за теренни проучвания и кой има право да получава такива разрешения. Тук мисля, че тези промени след практиката 2016-2017 г. са наложителни и тогава беше взето решението да бъде създаден професионален регистър на хората, които имат право да получават разрешения за теренни проучвания. В случая обаче след две години практика се оказа, че начинът, по който е формулирана тази процедура, остава извън възможността да получават разрешения редица специалисти, утвърдени в годините, които имат образование, което през последните години не е формулирано по този начин. Включително до 1993 - 1994 г. магистър като образователна степен не е съществувало, археология се получаваше като образование като специализация в рамката на общоисторическото образование, което даваха университетите в страната, така че тук това е оправдано.
Първа и трета точка от ал. 1 е правилно да влязат в регистъра, докато отпадне това, което е свързано с подписването с коя институция има договор конкретното лице. Познавам редица такива случаи през последните години, когато не само магистри по археология, но и доктори по археология работят в други институции и нямат по силата на тази клауза, възможност да получат разрешение, а трябва да сключват временни договори с някои от институциите, които упражняват контрол върху опазването на културно-историческото – в частност на археологическото наследство.
Оправдана е също така промяната в чл. 155 за археологическата карта на България – да се промени като „археологически проучвания”, а не като „археологически издирвания”, както е досега. Архелогически издирвания всъщност са само един вид от археологическите проучвания. Археологическата карта на България е отворена система, която освен всичко останало, вменява задължението на този, който е получил разрешение за теренно проучване, да актуализира информацията не само за нови картони, за нови обекти, но и за вече съществуващи такива. По такъв начин се потвърждава това задължение на всеки, който получава разрешение за теренно проучване, към края на годината да се отчете, а също така е оправдана точно по тази линия необходимостта в Съвета за теренни проучвания като член на Съвета да влезе един от националните координатори, който на практика упражнява функцията на контрол и в случай на заседание на Съвета може да каже дали лицето, което изисква разрешение за теренно проучване, се е издължило, вкарало е необходимата информация на база на своите проучвания през предходната година, или не го е направило. Мисля, че това е оправдано.
Единственото ми питане и донякъде несигурност в това, което е предложено като текст, не толкова възражение, е свързано със заключителните разпоредби. Тук се прецизира информацията за реда на получаване и кой може да получава разрешение за теренни проучвания по чл. 150. Правилно е отворена възможност, което ние предлагахме в работната група и през 2015 г., когато беше обсъждана предходната промяна – да се даде възможност за по-широк достъп на хора, които имат утвърден статут като специалисти, получавали са многократно вече разрешения. Единственото, което като формулировка тук ме притеснява, е свързано със следния пасаж: „Лицата, които до влизането в сила на този Закон са получавали разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, но не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, могат да кандидатстват за издаване на разрешения по чл. 150, ал. 1 и за вписване в Регистъра по чл. 150, ал. 2, ако притежават образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност от професионално направление „История и археология” със специализация или профил по археология, или имат 10 години професионален опит като археолог…” и така нататък.
Питането ми е за професионално направление „История и археология”. То е сравнително ново направление и откакто то съществува всъщност същестуват и магистърските степени по археология. По-скоро това, което беше визирано при дискусиите през 2015 г., е от професионалното обучение по история със специализация или профил по археология, който визира образованието, получено през 1994 - 1995 г., ако не се лъжа, и това, поне според мен, трябва да бъде проверено и прецизирано преди да влезе за окончателно обсъждане и в Комисията, и в Народното събрание.
Това имам като коментар. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги? Няма.
Предлагам да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка втора.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 802-01-25, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮЛИ 2018 Г.
Давам думата на заместник-министър Румен Димитров.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще представя мотивите към Проекта на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
Предложените със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата промени са само две.
Първата промяна е свързана с недостатъчната прозрачност на конкурсите за длъжностите „директор на държавен културен институт и директор”, „директор на държавен културен институт с национално значение” и директор на български културен институт в чужбина”. Към настоящия момент липсва законова регламентация конкурсите за директори на държавни културни институти да се излъчват на запис на интернет страницата, видеоканала на Министерството на културата. Предложението за излъчване на интернет страницата, видеоканала на Министерството на културата, на заседанията на конкурсните комисии и събеседването с кандидатите чрез страницата на Министерството на културата, ще гарантира прозрачност на избора на директори на държавни културни институти и косвен контрол върху дейността на контролната комисия.
Действащата подзаконова уредба Наредба № Н-4 от14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, издадена от министъра на културата, предвижда, че конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра на културата. Комисията се състои най-малко от 7 души, включително външни специалисти, които извършват преценка на професионалните и делови качества на кандидата. Излъчването на конкурсите за обществени институции, каквито са длъжностите „директор на държавен културен институт”, „директор на държавен културен институт с национално значение” и директор на български културен институт в чужбина”, е изискване, нееднократно поставяно от самите участници, от синдикалните организации и обществеността. От една страна, предложената промяна ще осигури провеждането на прозрачно, ясно и видимо състезание на кандидатите и справедлив избор, а от друга, ще увеличи доверието в институциите. Чрез излъчването на конкурсите обществеността и гражданите ще се запознаят с концепцията на кандидата, развитието на културния институт и с умението му за нейното представяне и защита.
Втората промяна в Закона цели преодоляване на практическите затруднения в работата на Управителния съвет на Фонд „Култура” и липсата на нормативна възможност министърът на културата в качеството му на председател на Управителния съвет на Фонд „Култура” да се замества при невъзможност и по изключение от заместник-министър, упълномощен от него. При провеждането на заседания на Управителния съвет на Национален фонд „Култура”, чийто председател е министърът на културата, се предвижда при невъзможност и по изключение да се замества от упълномощен от него заместник-министър.
Уважаеми колеги, това са промените, които предлагаме на Вашето внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Заместник-директор.
Колеги, имате ли изказвания по този въпрос?
Професоре, ще ми разрешите ли да вметна две думи като бивш министър, който добре познава този проблем?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо трябва да искате разрешение от мен?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Защото сте мъдър, професор и уважаван от мен човек. От уважение към Вашия опит, разбира се.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, само няколко неща да вметна.
Този проблем е доста сериозен и голям. Този проблем години наред не можем да го решим по една проста причина, че проблемът не е как провеждаме конкурси и кои печелят от конкурсите. Проблемът е, че определени институции не работят.
Определено аз дълбоко вярвах след дългия си и неуспешен опит с културни центрове и директори на музеи, че ще дойде денят, в който някой ще предложи да премахнем конкурсите точно за тези звена. Ще Ви обясня защо. Опитах се да разбера какъв е моделът и начинът на менажиране на българските културни институти и музеи – което е най-важното. Вие добре знаете, че към 5 милиона евра на година ние инвестираме в издръжката на културните институти. Резултатите не са обаче най-очакваните. Смисълът не е в това да ги превърнем в свърталище на емигранти като Браила, въпреки че всеки има свободен достъп, а техният смисъл е да популяризираме националната ни култура вън от страната ни между другите хора. Това е основният смисъл на тяхното основаване и тяхното присъствие в европейските столици.
Има една порочна система в конкурсите. Каква е? Когато направим един конкурс – дали прозрачен, или не – светът не е измислил нищо по-демократично от това да направи експертните си комисии и мнозинството да решават проблема на базата, разбира се, на конкурсно начало. Не споря, че някои неща се уреждат, или не, аз говоря, че не е измислена друга форма.
Второ, кое е порочното? Нямаме време да изпитаме възможностите, мениджърските умения на един директор. Те са много важни! Ще Ви дам елементарен пример: нищо не коства на един директор на културен институт – аз бях съден от един бивш директор, на когото казах, че седи вътре като тъпанар, че трябваше да обяснявам дълго време по Найден Геров, че „тъпанар” е музикант, който бие един много основен инструмент, който дава тона,
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ритъма на оркестъра.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ритъма.
Второ, културните институти много често правят антиреклама на българската държава. Най-лесното е да хванеш някой братовчед от село и да му покажеш ручейчета, копривщенските къщи, пиленца пеят, рекички текат и до него седят Пикасо и Дали, и като минат покрай нас питат: това ли е българската култура? Това е като хорото на мегдана на Брюксел. Не съм видял Германия като председателства да играят тиролски танци.
Това е доста голям проблем. Казвам го с голяма болка, защото нито това е сериозната българска култура, каквато имаме в изобилие, нито това е лицето на България, нито това трябва да бъде като политика, която трябва да провеждаме. Именно затова като назначим някой с конкурс нямаме време за изпитателен срок. И Господ не може да го махне по законите и Кодекса на труда 4 години. И 4 години ние отхранваме един културен институт без да има особено важно значение за нашата българска култура. Така е и с музеите. По-важно е да наблегнем в законите как да принудим да менажират музеите, а не да чакат заплати.
Питал съм много пъти и в Лувъра колегите, питал съм и в Холандия, как влизат доходи, приходи в техните музеи и как печелят тези музеи, а нашите не печелят? Нашите се финансират от българската държава, въпреки че аз като министър си позволих смелостта да ги направя по делегирани бюджети. Напълно делегирани – те ще загинат. Въпреки всичко музеите не могат да привлекат зрители!
Значи, автобусите спират до Храм-паметника „Св. Александър Невски“, влизат, гледат Криптата туристите от чужбина, след 20 метра е Националният ни музей – те не отиват до него. Причината е мениджърът. Отговорът беше много простичък: сключили сме договор, бизнес-договор. Докато българите не разберем, че културата е сериозен бизнес, той е професия, това не е художествена самодейност, за нея има читалища, това не е хоби, колеги. Ние затова сме Комисия по култура, защото говорим за едни сериозни професионални процеси в нашата държава. Подписват договори с агенции. Тези агенции, какво казват: билетът – средната цена за Лувъра, е 16 евро, от 8 евро за инвалиди и ученици, до 22 евро е месечният билет. Това е цената. Може да прекъснеш гледането и цял месец ползваш същия билет. Това е месечният билет, като от тези неща се отчисляват определен процент пари за съответните туристически агенции и фирми. Тогава автобусите сами спират зад Лувъра, там, където ние сервирахме храната на траките – фасул, лютеница и таратор, там спират едни автобуси и ги питам: по какъв начин се отчисляват? Казват, много е проста схемата. Проста е аритметиката. Казват днеска една жена, отива шофьорът с един документ, казват дойде от фирма „ТУИ“ един автобус – 45 човека, от 16 евро 6 отчислени – 10 евро за Лувъра. Проста аритметика! Но вътре е така. Българската изложба за два месеца и половина, три се посети от 4 милиона души. Между 35 – 40 хиляди човека на ден минават през този музей! Като кукла музей, вторият по-големина след Рейксмузеум в Европа – 25 хиляди, 6 хиляди квадрата музей имаме и то е направено от музейни архитекти по всички правила. Ходили сте.
Уважаеми скъпи мой приятелю, в законните поправки трябва да наложим, когато това не става самостоятелно – нашите хора да могат да менажират този музей. Иначе държавата ще отглежда своите музеи. Тогава се получава много интересно. Вечерта рекапитулацията, компютърът казва от фирма „ТУИ“ – 8 автобуса по 45 – толкова, толкова евра отчислени. Фирмата е еди коя си – толкова евра.
Ако ние помолим музейните работници да направят това, питал съм едно просто нещо – Вие сте ръководството на музеите: колко изкуствоведи работят в Рейксмузеум, когато там има 1100 човека да работят, там, където е Рембранд, Ван Гог и така нататък. Ами, казват: осем. Какво правят? Правят творческите проекти. Нашите музеи са пълни с хора, които като завършат изкуствознание са на заплата, на яслата и те са над нещата. Не може да стане!
Колеги, не е важно какви конкурси правим, по-скоро смятам, че трябваше да направим една поправка в Закона, министърът да назначава директорите. Защото един директор като не ми работи и на шестия месец след изпитателен срок, аз да имам властта, която държавата ми е дала, и силата да го освободя, да търся добрия мениджър, за да ми работят институциите.
Господин заместник-министър, хубаво е да се помисли в тази посока. Разбира се, казвам го не като упрек, не ме разбирайте така! Самият аз трудно се справих с тази работа, защото бях обвинен, че не съм правил конкурси за театри и за творчески институции. Аз много лесно можех да си назнача братовчедите. Много лесно. На мен болката ми беше, че не ми работят институциите. Днес театрите, след като имаха отлив на публика, аз благодарност не получих и няма да получа. Благодаря ще кажа.
Всички викаха обаче: има две представления, защо? Аз ще Ви кажа защо. За един месец, за 30 дни, три представления и половина се събираха на Музикалния театър като направих прегледа. Извинявайте! Днес са 28. Прекрасно работят! Пълни са залите. Да, делегираният бюджет. До вчера се оплакваха, че няма пари. Аз съм щастлив, че е така. Защото смятам, че българската култура не трябва да бъде последната дупка и да живеят бедно хората. Всеки за труда си да получава толкова, колкото се полага в зависимост от това, какво носи като публика. Не може Ал Пачино да иска по 20 милиона, за да играе в една роля. Да, но след един месец носи 200 милиона печалба – Ал Пачино или Робър де Ниро. Да и тук ще имаме водещи артисти! Това са талантливите! Театрите обаче днес са пълни. Прекрасно! Талантливи хора има. Кое е комерсиално в българските театри? Бездарникът много често вика: „Ами то стана комерсиално, защото…“. Кое му е комерсиално? Кое представление в София е комерсиално? Прекрасни представления и прекрасни артисти!
Така че в театрите нещо тръгна и аз се радвам, че Вие продължавате, наистина, то трябва да се усъвършенства, трябват още малко средства, ясно е че успяхме да вдигнем на театрите 40 милиона, Вие вдигнахте 10 още първата година, това е прекрасно.
Същото касае, скъпи заместник-министре, и музеите ни. Имаме прекрасни музеи, фантастично богатство и трябва да намерим не формата как да застопорим, защото след това дойде един министър, симпатичен човек, със сини очи, явно много талантлив, натрака навсякъде едни приятелчета в културните центрове, които четири години не можеш да ги отместиш. Четири години!
Искам да Ви кажа, и ще Ви кажа откровено, тъй като аз съм пристрастен към тази тема – седем години от живота си дадох на това нещо – два центъра работят прекрасно и Вие трябва да ги поощрите, единият е в Лондон – госпожа Дионисиева, прекрасно си върши работата. Аз направих, нямаше културен център, много се радвам, че той заработи този културен център. Сега имахме едни представления, намерихме, тя работи да ги изведе извън сградата на културния център, да изведе хората навън, в други зали, театрални зали. Захаров направи прекрасно, Васко Василев – прекрасен концерт направиха, не концерт, една триопера, много интересно. Защото работата на директора не е да бъде на щат, заплата да му се осигури, а един директор трябва да излезе от културния център, да отиде в едно издателство и да каже – чук, чук на врата: Бонжур, мосю! Имаме десет български прекрасни автори, бе дайте да видим няколко ваши съвременни фрески автори. Абе, нещо един може да ви хареса, да речем, един Виктор Пасков да го преведем. Напоследък Жоро Господинов разбрах, че под път и над път Оскари получава. Дай Боже, по два-три да получат още, всичко това е добре.
Колеги, да прочетат не 10 човека в културния център „Време разделно“ на Антон Дончев срещу 2 хил. евро командировка – две страници, един артист. Не, от 60 милиона във Франция, три милиона да прочетат Антон Дончев, пак ще стане по-популярна културата.
Осигурих театър „Жорж Сенк”, Париж. Нито един не се вдигна да каже на директора: Добър ден, нашият министър се е договор, че Вашите врати са отворени. Има субтитри – българският театър да го представим в Париж. Гранд опера – готови са, чакат. Чакат, аз съм преговарял, подписът съм си слагал, както и под договор с Болшой театър. Това трябва да бъде културният център и това трябва да работи нашият представител. Това е неговата дейност – да чукне на тази врата: Добър ден! – да чукне на оная врата: Дайте изложба да направим, дайте нашите да присъстват! Ореваха орталъка за Венеция. Намерих 300 квадрата зали за 60 хил. евро, не за 300 хиляди.
Казвам всичко това да го чуят и моите колеги, защото тази комисия работи прекрасно и аз искам да бъда и почтен пред тях, да имат познание какво се случва, защото утре всички колеги – те са от различни партии – ще зададат въпрос дори и за Председателството, и имат основание и правото да питат. Разбира се, че ще отговорим адекватно, защото се свърши много работа и тя остана, за съжаление, леко скрита, както Преславската изложба в Лувъра, както в Третяковската галерия и голямата изложба на Средновековието. В момента тече, имаме тази изложба, някой да е чул от моите колеги? Не е чул от моите колеги. Това също е от политиката на българската държава и от законовите порядки, които ще създадем, за да възвисим народа си и идентичността си малко над нещата. Каква ни е информацията, какво знаем ние за това, че България е достойна?
Не мога нищо да предложа, но моля да погледнете още един път. Второ четене ще има ли на това? Ще има. Дайте да видим тези културни центрове и тези директори дали не може да ги упълномощим, ръководството на Министерството, както носи отговорност за всичко, да отговаря и наистина яде основно жабите заради мързела, да кажем, на другите, както ще да звучи това, но това граничи, разбира се, с нежелание и неможене да се оправиш. Не да направим правила как те да са щастливи. Аз даже предлагам да направим правила как те да са по-нещастни, за да работят, за да е щастлива моята държава. (Реплика.) Няма значение колко ще са, ще се платят, те са на полуделегирани бюджети. Защо ги направихме?
Колеги, да Ви успокоя и за това. Защото не влизат посетители, няма билетчета, заплатите са доста големи. Реват за заплати. Господин Димитров знае, че това е един тежък проблем. Дигнахме им заплатите 40%. Добре, те недостигат сигурно, това са хора с ценз. Но ако влезете в музей, ще видите не хора, които са съгледвачи на картини, а баби, които спят и четат вестници на пейките вътре. Там е най-лесното място да се открадне картина. Не знам как Ви звучи. Аз съжалявам, че ги казвам тези неща.
Още веднъж, извинявайте за дългото говорене, но това е един проблем, който трябва да решим, господин заместник министър.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Може ли, господин Председател? Благодаря.
Абсолютно сте прав за всичко, което говорите. Ние го мислим непрекъснато, защото основният човек в един културен институт е мениджърът, неговият директор. От него зависи, от неговите личностни и делови, човешки, морални качества. Това е факт.
Може да се инициира, това за което Вие говорите, господин Председател, министърът да има право и да назначава, тоест да ги има и двете форми. Това зависи от дебата, от това, което мислите, което бихте могли да предложите, а другото, за което вероятно не знаете, е по посока на музеите.
Предстои подписването на споразумение между Министерството на образованието и Министерството на културата точно в точката „Посещение на деца, на групи ученици в музеите“, което да стане задължителна норма в програмите за обучение, които приема Министерството на образованието, като то ще бъде обезпечено и финансово. Тоест, тръгваме към едно такова споразумение, което на практика ще обхване впоследствие и другите културни политики на държавата заедно с образованието. Това е нещо много хубаво, позитивно и най-вероятно в края на месеца, съвсем скоро, ще бъде подписано такова споразумение между двамата министри.
А всичко онова, което казвате, господин Председател, е така, тоест ние го споделяме и се мъчим да предизвикваме интерес у тези, които искат да бъдат директори и мениджъри, към изпълнението на такава програма, да имат такива функции тези хора. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само едно допълнение, за да приключим този диспут. То стана дискусия, но смятам, че е полезна, колеги, тази дискусия, защото в крайна сметка не касае нас и Вас, а касае нещо, което желаем всички да работи добре.
Това споразумение – знам за Образованието, много отдавна трябваше да стане и Ви прави чест, че вече стигате до някоя крайна права. Разбира се, това е много важна част от образователната система.
Разбира се, че държавата трябва да отдели средства и да подпомогне.
Проблемът ще Ви кажа отново къде е. По-скоро като Министерство на културата смятам, че Вие трябва да отделите време на този проблем, който сега се опитвам да Ви кажа. Това ще го подпишете лесно. Къде се изпълни – къде не, къде докарат механично децата – къде не ги докарат. Имаме опит от социализма – войници на театър, колективно, всичко това го знаем добре. Резултатът е важен, господин заместник-министър, резултатът как е!
Аз изследвах музеите в чужбина. Гледах как тази образователна програма е включена във всичко това и какво се е случило. Идват децата, хвърлят им по едни възглавнички на земята, сядат пред една картина и започва да се дискутира. Разказват им, както приказка се разказва, но по картината, която е, за да може децата да го възприемат. Разбира се, начинът на разказване – малките хей така гледат, с отворени уста. Опитах се да го направим с дъщерята на Жельо Желев – Станка Желева. Дойдох от Париж, видях същата история, разбира се, проучих как става това нещо. Отворихме вратите на Националната галерия в двореца, ние не можахме да намерим изкуствовед, който да разговаря с децата, те са над нещата, те са велики хора.
Хора, ние трябва да подготвим експерти и специалисти и не са нужни 200, нужни са ни 10 експерти за работа с деца – изкуствоведи, експерти, които разбират материята. Експерти за работа със средното образование – с юноши. Експерти да работят дори с възрастни хора – да им се разясни, да им се покаже. Ние нямаме такива хора. Имаме велики изкуствоведи, които „плюят” основно правителството. Това правят. А получават държавна заплата! Аз това не разбирам. Моят чирак, ако ме „плюе” в ателието, ще го изхвърля. Това е голям проблем – подготвянето на кадри. Всички големи, обичащи, уважаващи себе си музеи имат свои подготвителни образователни центрове.
Аз се опитах навремето да кажа – за съжаление, много лесно хвърляме оставки, не можем да си развием нещата – да направя институт точно за хората по изкуствознание. Не да работят в музеите и да чакат заплати, а да работят в института – да подготвят каталозите, рекламните материали. Чистачка се подготвя в Лувъра три месеца как се чисти Рубенсовата зала примерно, с какви препарати, каква химия се вкарва, с какво се почиства прахта. Вижте, това е цяла наука! Нашите вървят с метлата и не им дреме на шапката. Извинявайте, някак си ние нямаме готовност дори към децата да направим подхода за това, а това е в нашите ръце, на културата. Трябва да си подготвяме много добре кадрите. Защото ще дойдат децата, ще погледнат, ще заминат, на тях им е безинтересно, ако не ги инжектираш с познания. Те искат обяснения, и по детски. Иска душата му приказка да чуе.
Този проблем съществува. Трябва да обърнем внимание, господин заместник-министър, и на това. Иначе е прекрасно, че най-накрая Вие сте намерили решение, защото аз се борих с белите мечки и мисля, че това е много важна част от образователната програма. Слава Богу, че явно и образователният министър този път е един добър човек, диалогичен и е полезен. Това, което прави, е много полезно. Така че – благодаря!
Между първо и второ четене – защо толкова дълго мислих? Имаме още малко време. Ако се събираме в работен порядък, разбира се, бихме направили още няколко полезни движения, но то трябва да се обсъди на едно добро експертно ниво.
Последни думи. Рикошетът пада върху Вас без да имате грам вина благодарение на паразитността на тези структури. Вие сте отговорните хора! Върху Вас се пада без да имате грам вина! И върху министъра. Без да имате никаква вина. Вие нямате никаква вина. Просто законовите порядки им позволяват така да мързелуват. Ако Законът е гъвкав, ще бъде гъвкаво и тяхното поведение – според тоягата.
Не знам дали съм прав или крив. Не го приемайте едно към едно, казвам го като една моя болка. Извинявам се много!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Дискусията, която нашият Председател разви като монолог, но беше полезно, няма никакво отношение към промените, които се предлагат тук.
Защо няма отношение?
Защото председателят на Комисията натисна болните места, които са в представителствата, в музейното дело и така нататък, а тук се предлага конкурсите, които се провеждат от край време в Министерството – с комисии, по правилник, точки се пишат и условия са написани, да се излъчват по видеоканала на интернет страницата и/или на видеоканала на Министерството. Не виждам това какво ще подобри. Напротив, аз съм участвал в комисии, не мога да Ви кажа в колко такива конкурси, и ще Ви кажа, че това, господин заместник министър, честна дума, ще генерира нови конфликти! Защото и без това, Вие самия знаете и господин Рашидов знае, че такива конкурси винаги след това предизвикват възражения, разправии, аргументи и прочие, и прочие, даже има отделни случаи, когато се ходи на съд. Излъчването по видеоканала, наблюдението по видеоканала на тези, които имат претенции, които ще го преразгледат след това на записа, ще предизвика още едно… С нищо няма да подобри конкурсното начало!
Затова ще гласувам „против“ и си позволявам да Ви кажа личното си мнение. Министърът на културата трябва да назначава тези директори по документи. В документите, с които той влиза, са отразени всички и ще бъдат отразени всички тези изисквания, каквито има, той ги класира и няма нужда да се разговаря, да се свикват комисии, да се дават пари и така нататък. Защо? Защото това широко демократично начало, което не е само в Министерството, а по принцип в много отношения е въведено и на места, където хич не му е мястото, министърът се съобразява с мнението на Комисията по конкурса, той всъщност се подчинява на тази комисия, която му предлага да назначи еди-кой си, той го назначава и, ако този човек не е подходящ, кой отговаря? Комисията изобщо не отговаря, отговаря министърът. Той, както каза Вежди Рашидов, четири години ще си блъска с него главата, ако от него не става нищо и след това пак ще се получи същото. Затова, аз смятам, че това е излишен демократизъм и няма нужда да се разиграват подобни, да ги наречем, театри. Извинявайте, ако съм бил груб и ако съм обидил някого, но аз съм против тази работа по принцип. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, моля да ме извините – дълго беше. Съжалявам, но смятам, че сме си полезни един на друг като говорим всичко това.
Други изказвания има ли, колеги? Няма.
Предлагам да гласуваме точка втора: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. – първо гласуване.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Колеги, точка втора е приета.
Дайте да направим полезното между първо и второ четене. И против като кажат имат предвид наистина да търсим оптималния вариант. Има още малко време между първо и второ четене, може да се направи нещо.
Колеги, преминаваме към следващата точка:
РАЗНИ.
Доколкото знам, колегата има предложение. Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Благодаря, господин Председател?
Уважаеми колеги, до Комисията по културата и медиите пристигна покана от Българска телеграфна агенция и Сдружение „Глас“ – Босилеград.
В тази покана всички ние или тези, които желаят, могат да присъстват на кръгла маса на тема: „Ролята на медиите на българското малцинство и на медиите като цяло за опазването на българската общност в Сърбия – проблеми и перспективи”. Кръглата маса ще се проведе на 25 юли 2018 г., сряда, между 11,00 и 17,00 ч.
Правя това съобщение – доколкото знам са Ви раздадени самите материали и дневният ред.
Господин Председателят ще посочи кой ще присъства от Комисията, вероятно по заявка на членовете на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз ще уважа това събитие. То е интересно – Босилеград е хубаво да отидем. Само бих искал да знам кои колеги ще са, за да се подготвим да бъдем заедно. (Шум и реплики.) Двама сме.
Професоре, ти? Няма да можеш. (Шум и реплики.)
Има една кола, в която има три места. (Реплики.) Госпожа Саватева също ще дойде.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Господин Председател, министерството получило ли е покана?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: От БТА правят поканата, но господин Димитров, аз с пълното уважение към Вас, най-искрено Ви каня да пътуваме с моята кола, за да си поговорим по Закона.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Може да пътуваме и с нашата кола, това не е проблем.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Хубави са фолксвагените – аз ги купих.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Знам много добре.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: С удоволствие. Ще се радвам, господин заместник-министър. (Шум и реплики.)
НОНА ЙОТОВА: Аз искам да предам една молба от директора на Сатиричния театър. Знаете, че там се извършва много голям ремонт. Той моли, ако има някаква възможност, каквото е възможно, да му се помогне, защото са много обемни нещата. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Използвам възможността, че тук е нашата директорка на Правния отдел и заместник-министъра.
В Сатирата – още от онова време аз бях отделил едни пари спешно да се ремонтира козирката, защото ще падне една вечер върху някой от зрителите и ще бъде късно, господин заместник-министър. Вие сте пуснали 200 хил. лв. да се поремонтира Сатирата, но Сатирата наистина от много години не е пипана. Столовете са много нагъсто, хората некомфортно седят да гледат представления. Господин Калин Сърменов разговаря и с мен. Радвам се, че госпожа Йотова поема топката, разбира се, актриса е, загрижена е за театъра. Разбира се, бихме могли да Ви помолим – нямаме тези права да Ви нареждаме – да Ви помолим, да помислите, ако има възможности от капиталното строителство още малко средства. Сатирата е един от емблематичните ни театри, знаково място е. Смятам, че няма да е загубено, а напротив, ще е печелившо. Хората обичат да ходят в Сатирата, един от хубавите ни театри. Така че, ако можем да бъдем полезни там, разбира се, ще бъде прекрасно.
Аз се радвам, че госпожа Йотова го внася тук, за да се протоколира доброто ни желание да помагаме. Имаме в Комисията много артисти и ще се зарадват много, ако помогнете, разбира се.
Предайте на министъра поздрави.
Споделете, вижте наистина, ако има възможности, не е казано, че на всяка цена, аз знам колко е трудно да се вадят средства, когато те са малко, но от капиталното винаги може. Няма да е лошо да им помогнете. Имат проблем. Знам, че го имат и той е стар.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Господин Председател, Вие знаете много добре сградния фонд на Министерството на културата в какво състояние е. Вие го знаете прекрасно – на колко места текат покривите. В Музикалния театър по време на спектакъл има 10 – 15 легена, когато вали дъжд, и публиката ги вижда. Да не говорим за Шуменския театър, да не говорим за Врачанския. Обикаляме ги непрекъснато. Непрекъснато търсим възможности и за намиране на такива алтернативни финансирания, и как ли не. Това ни е много голяма грижа. Напълно споделяме това, което казвате. Така че не сме далеч от проблемите. Напротив, много сме близо и ще се направи всичко възможно. В Сатиричния театър аз не мога да седна, защото коленете ми опират. (Шум и реплики.) Знам, знам го.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Знам, че Ви е трудно, затова казвам: ако има някакви възможности, понеже е от работещите театри, за разлика от провинциалните – не казвам, че те трябва да останат – недейте. Аз съм човек, който – три правителства не пипнаха Пловдивския театър, днес е един прекрасен театър.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, така е.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, така и трябва да бъде. Знам много добре, че не стигат средствата. Аз по скоро бих казал в приятелски разговор – да се види спешно Библиотеката.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Библиотеката.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще падне и ще Ви искат оставката. Там положението е тежко.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Знам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Там наистина е тежко. Знам, че – проекти ли правите в момента, не съм питал скоро, но час по-скоро трябва да се направи. Горе е изгнило всичко. Едни тежки дъждове, една по-яка зима с тежък сняг ще направи голяма беля. Искрено Ви желая да се справите с това нещо.
РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Маргарита Крачунова
