Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
2. Разни.
На 18 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и гости, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.50 ч. и ръководено от председателя на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости!
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно обявения предварително дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата господин Румен Димитров – заместник-министър; Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права”; Катерина Пашова – държавен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права”; Весела Щерева – парламентарен секретар;
От Асоцията на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор; Ева Петрова – юрист.
От Профон: Момчил Младенов.
От Музикаутор: Иван Димитров, Мариана Андреева и Ефросина Саракинова.
Бяхме поканили и господин Саракинов, но не сме го намерили. Той е авторът на Закона за авторските права. Имах щастието да ми бъде съветник в Министерството, изключително качествен човек.
Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 802-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 АВГУСТ 2018 Г.
По наименованието на Законопроекта има ли изказвания, колеги? Няма.
Моля да гласуваме наименованието по вносител.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 1 има ли предложения?
Уважаеми господин Будинов, имате думата.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС § 1 да се измени така: „В глава пета преди чл. 23 се създава наименование „Раздел І Общи разпоредби”. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Съгласни ли сте от Министерството, господин Министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Гласуваме предложението, колеги.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме текста по вносител по принцип.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 2 и § 3 има ли предложения, уважаеми колеги? Не виждам.
Гласуваме текста по вносител за § 2 и § 3.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 4 има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! По § 4 от Закона чл. 26б, ал. 1 последното изречение да се редактира и да звучи по следния начин: „Използването по изречение първо е допустимо”.
Другите промени, които предлагам по същия параграф, ал. 3, т. 2 буква „а”: „Народното читалище – запетая вместо точка и запетая, и добавяне на думата „или”.
В буква „б” по същия начин: вместо точка и запетая се поставя запетая и се добавя думата „или”.
В буква „в” по същия начин: вместо точка и запетая се поставя запетая и се добавя думата „или”.
В ал. 4 – последното изречение: „В случаите по” – зачерква се думата „предходното”, и става: „изречение първо е допустимо използване чрез действия по:”
Изречението звучи: „В случаите по изречение първо е допустимо използване чрез действия по:”
В следващите т. 1, 2, 3, 4 и 5 отпада в началото думата „по”.
Това е по чл. 26б.
По чл. 26в, ал. 1 след думата „формат” се добавят думите: „включително за настъпили промени” – това е изразът, който се добавя, и продължава в „тримесечен срок”.
Това са поправките.
Продължаваме с чл. 26г, ал. 2, втория ред: зачеркваме думата „я” и добавяме „комисията”. Тази корекция се прави за по-голяма яснота. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Въпросът е Министерството дали е съгласно с тези предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Министерството подкрепя да гласуваме текста на вносител § 4 с направените корекции.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Господин Биков, имате думата.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Предлагам в § 5, чл. 94в да се направят следните изменения и допълнения.
Първо, думата ”изменения” да се замени с „допълнения”.
Второ, създава се нова точка 1.
1. В ал. 4 след думите „чл. 94б¹” се добавя „ал.3-6”.
Точки 1 и 2 стават съответно точки 2 и 3.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Министерството дали е съгласно с тези предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 5.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Колеги, по § 6 има ли предложения?
ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, ако позволите, искам да направя една корекция, предложение, за промяна на § 6, като в началото, в първото изречение, думата „изменение” се заменя с думата „допълнение” по аналогия, както в предния параграф.
Ще звучи така: „В чл. 94 се правят следните допълнения:”.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожице Саватева.
Министерството, ако има отношение по въпроса? Няма.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Имам предложение.
„Да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 95в, ал. 2, изречение второ думите „по ал. 1, т. 1” се заменят със „за колективно управление на права”.
И съответно вече параграфите 7, 8, 9 и 10 да се преномерират.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги от Министерството, имате ли отношение към това предложение? Нямате. Благодаря Ви, колеги.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 7 по вносител има ли предложения?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Още едно предложение във връзка с § 7, ал. 17. Това е техническа промяна. На края на текста на алинеята вместо „лева”, да се изпише съкращението „лв.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Колеги, да гласуваме текста.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 8 има ли предложения, колеги? Не.
Подлагаме на гласуване текста по § 8, който става § 9.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Следва да гласуваме наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”, колеги.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Следва § 9.
ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, позволете ми да направя леки корекции на § 9. Те са свързани с по-голяма прецизност и езикова точност. Предлагам на две места точката и запетаята да се заменят със запетая: след „народно читалище” поставяме запетая, на третия ред след „ал. 3” също се поставя запетая, като в последното изречение думата „уведомление” се членува и става „уведомлението” по чл. 26в, ал. 1.
Това са корекциите.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожице Саватева.
Министерството подкрепя ли предложенията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
За § 10 – има ли предложения, колеги?
Да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Колеги, с това приехме на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Давам думата на госпожа Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, драги гости! В Комисията по културата и медиите беше получено писмо от общински съветници то Стара Загора, което е свързано с тяхна идея да се даде името на художника Никола Манев на един от главните булеварди в гр. Чирпан. Мисля, че много по-добре от мен тази идея ще развие пред нас моят колега Радостин Танев. Искам да го поканя да представи предложението, като идеята е ние да се запознаем с нея и евентуално да изразим становище. Благодаря.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Става въпрос за общински съветници от град Чирпан. Бих казал една страхотна идея, чиято цел е да споменем един от големите български творци, художници, а именно Никола Манев, който е родом от Чирпан.
Ще си позволя да Ви запозная с писмото, което изпратиха до мен, с което ме помолиха за подкрепа. След това ще Ви кажа и няколко думи като мое мнение.
„Уважаеми господин Рашидов, уважаеми членове на постоянната Комисия по културата и медиите в Народното събрание!
Обръщам се към Вас с искане за подкрепа относно предложение, което ще бъде разглеждано и гласувано на сесия на Общинския съвет в град Чирпан за преименуване на бул. „Георги Димитров” в бул. „Никола Манев”. Нашата цел не е да влизаме в идеологически спорове, нито да политизираме този въпрос, защото днес това не е нужно. Убедени сме, че времето и историята дадоха своята справедлива оценка. За инициативата, която сме подели, ще потърсим подкрепа от цялата общественост на града, от различни съсловни творчески организации от цялата страна. Вярваме, че останалите общински съветници, които ще гласуват направеното от нас предложение, ще бъдат отговорни и ще мислят за Чирпан по начина, по който го правеше Никола Манев – с отдаденост и безрезервна любов. А е и факт, че големият художник винаги е стоял на равно разстояние от политиците. Той не се интересуваше дали някой е син или червен, ляв или десен. Често бе критичен към всички и никога не зае страна, защото вярваше, че единствено обединението, работа в една посока, са градивни и имат смисъл. Интересуваше се какво още може да направим за любимия ни град Чирпан, онзи Чирпан, за който, когато говореше, очите му се насълзяваха. В замяна не поиска нищо от никого.
Каквото и да кажем за човека и художника Никола Манев, ще е малко. Но едно е сигурно – в душата и сърцето си той винаги е бил повече чирпанлия, отколкото парижанин! „Това е градът, в който съм израсъл и голямата ми любов! Човек не забравя първите си години, бабите си, първите си молитви. Моите са в Чирпан. Обичам го, а когато човек обича не брои… Обожавам да гледам Земята! Почвата! Чирпанската е хубав чернозем. Много обичам тая рохкост на току-що изораното! Предпочитам по него да вървя, вместо по лъскави равни плочи на някой хотел или търговски център. Ароматът на земята, мравките… всичко това ме топли…”. Тези изречения са откъс от биографичната книга на Никола Манев, която излезе през 2017 г., а и нейн автор е журналистката Елена Кръстева.
Уважаеми дами и господа, до този момент неоспоримата гордост на Чирпан е големият човек и творец Пейо Яворов. Неговото име носят централната улица, градският парк, училище, читалище и други в родния му град. Извисен е и паметник, който свидетелства за признанието на поколенията. Родната му къща, която е паметник на културата, е сред най-посещаваните обекти в областта. Организират се редица културни прояви, носещи неговото име.
Друга емблема на Чирпан е Никола Манев, който ни напусна само преди броени седмици, но остави след себе си ярка следа и много въпроси за бъдещето. Ние вярваме, че енергията, която той притежаваше и която ни завеща, ще продължи да държи на високо чирпанския дух и местния патриотизъм. Нека бъдем първите, които с гордост ще назовем на неговото име централния булевард в Чирпан. Убедени сме, че след нас това ще направят много български и европейски градове.
Никола Манев е автор на над пет хиляди творби, в голямата си част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 30 държави. Има над 165 самостоятелни изложби в цял свят. Художникът бе член на Управителния съвет на Есенния салон на изкуствата в Париж за чуждестранните художници. Негови творби има в къщата на „Форд” в Париж. Удостоен е с наградата „Златен век” – звезда, на българското Министерство на културата. Почетен гражданин е на гр. Чирпан. През 2000-та година купува Тянковата къща – старинна възрожденска сграда, в която дарява на общината на родния си град, реставрира я със свои средства и я превръща в галерия, където завещава и 40 свои картини. Къщата дели един двор с същата-музей „Пейо Яворов”. През есента на 2003 г. организира Есенни дни на културата в Чирпан с награден фонд.
Той е и сред най-известните дарители у нас. Чирпанлии и до днес си спомнят далечната 2001-2003 г., когато организира спасителна акция за болницата в града. Лечебното заведение бе в много тежко финансово състояние и бе пред затваряне. С помощта на Френската хуманитарна организация Манев докара техника и оборудване, след което Общинската болница продължава своята работа. „Прави мостове, а не стени! Стената изолира и създава недоверие, мостът съединява.”, споделя Никола Манев.
Той казва още: „Ароматът, миризмата на родна България ми е много близък. Единствената голяма памет в съзнанието на човек, това е ароматът. Човек запомня аромата на страната си още от детските си години…”.
Никола Манев ще остане за вечен упокой в родната си земя! Земята на Чирпан! Такова бе последното му желание.
Надяваме се на Вашата подкрепа.”
Колеги, виждате, че тук става въпрос да споменем един от големите български художници и да направи така, че за това, което е дал на своя град – колегите от Общинския съвет искат да му се отблагодарят по някакъв начин. Благодаря Ви. Ако има някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колега.
Колеги, няколко думи ще си позволя, тъй като аз имам претенциите да съм бил приятел на Кольо Манев още в Париж, при жалките ми опити да емигрирам. За съжаление, се върнах.
Аз се радвам, че чирпанлии имат отношение към един човек, който наистина е безпартиен – той беше добър, голям художник – и, че излизат от щампата непрекъснато да обсипваме улиците си с какви ли не политически знакови имена.
Хубаво е хората, които са много важни за морала на една нация, да бъдат съхранени във времето. Радвам се, че го предлагате. Искрено го подкрепям. Това, което е казахте, е истина – той направи изключително хубава галерия в Чирпан и, разбира се, две мнения няма – той милееше за родния си град, така че Кольо е един много добър български артист и си заслужава и улицата, и името, и площада и града. Достоен човек, такива хора трябва да останат в паметта на времето!
По този повод, колеги, ще си позволя да дам един съвет на моите приятели от Министерството на културата.
Колеги, хубаво е да помислите да направим някаква форма на поправки в закон може би, където да упълномощим с власт комисиите, които може да създадем към Министерството на културата с присъствието на Съюза на архитектите и Съюза на художниците. Такива държавни комисии имаше във времето на социализма и тогава България, мога да Ви кажа, колкото аз да не съм любител на системите, имаше селекция на най-доброто. Това поколение роди едни от най-талантливите творци на България не само в областта на пластичните изкуства. Правеше се сериозна селекция! Разбира се, казвайки това не от носталгия към времето, където мога най-много да рева, защото съм бил и унижаван от това време, но от определени хора и никога не съм си позволявал да слагам общи знаменатели. Хората се делят по достойнство.
Градската среда е една от най-чувствителните места и там може да пълним единствено с експертно мнение – най-доброто, най-качественото. Тя принадлежи на всички хора.
От 1990 г. ние загубихме властта върху контрола над обществената среда и, който има някой лев повече и намира спонсори, разбира се, спонсор винаги намира и най-евтиния и бездарен, и осеяхме България с доста кич. Не е само от чалгата, която влезе 1990 г. – всички знаем през кой, само че услужливо си мълчим. Нали знаете, ние сме в държава, където всички се знаем до болка, но не се познаваме иначе.
Много моля да направим възможното – не парите да управляват кича, а вкуса. Естетиката да се определя от съвестта и познанието на експертите – ще Ви кажа при шест великолепни български архитекти, които – единият, светла му памет Китов, всички знаете какъв архитект беше, автори на „Ларгото“ някакви Гришевци ми казваха как трябва да изглежда „Ларгото“?! Извинявайте, това и до днес се случва.
Затова, моля, Министерството – може би трябва да помислим наистина за експертното начало, когато пипаме обществената среда и, разбира се, когато определяме и имаме възможността да даваме велики български имена във всички области на културата. Даваме имена, наистина да бъдат знакови за градовете си, за площадите си и за всякъде.
Сега ще си позволя да Ви кажа – в България има една мода, като почине един що-годе известен човек или много известен, събираме инициативен комитет, барабар с децата им, и праскаме по един паметник. Моите приятели, разбира се, не казвам – умря Радичков – бум, паметник, умря Григор Вачков – тряс, паметник, умря Тодор Колев – паметник, умират Кенчо, Пенчо – пак. Хора, Вие да виждате това чудо в Рим? Вие да виждате на Пикасо, на Дали, на Ив Монтан… Не е позволено това. Той е друг вид селекция. Като разказвам това не казвам, че хората са лоши, не ме разбирайте погрешно, но публичното пространство не е бардак за самодейността. Кичозни паметници: ще им светят очите, ще псуват, ще пикаят – така е, защото нямаме контрол върху естетиката на градската среда. Това много сериозно го казвам: трябва да направим хубави, експертни комисии – като не носят художествени качества в публичната среда, няма да се приема, няма значение, че има пари да се реализира! Парите не винаги правят най-доброто! Те понякога правят и най-лошата услуга.
Господин Заместник-министър, ще Ви помоля – Вие сте сериозни хора, това е една приятелска препоръка, аз не можах да го направя –опитах се да направя един съвет, но той няма власт. Той не е овластен. Те правят каквото си искат отново, това няма никакво значение, то е проформа. Да махнем проформата и всички да се обединим. Разбира се, това няма да стане и без помощ сигурно, ако се обединим около тази идея наистина градът ни да бъде естетичен…
Последно и ще завършва. Само в три декара и половина са 18 паметника. Ще Ви ги изброя: като започна от „Летеца“ отдолу, през „Климент Охридски“, мина през „Паисии“, мина през „Лъва“ – легналия, „Иван Вазов“, оня със светещите очи там бабаит.
Извинявайте хора, на Далчев всичките насома… Па едно Самарско знаме в средата… Прощавайте, няма такава естетика в световна култура! На четири декара ние натрупахме паметниците на България. Това е недопустимо!
Вижте една Италия – ходим по една уличка, стигаме до един малък площад – шадраванче, отиваш в друго ъгълче пак. В „Младост“ отидеш – кочина, Люлин – кочина. Ами те нямат ли центрове тези хора, няма ли урбанизация, няма ли децентрализация?
И ще Ви зкажа, докато съм в тази Комисия, ако се обединим да създадем наистина хубави експертни комисии и то в името на тази среда, в която ние всички живеем, аз ще бъда много щастлив. Ако не – жалко. Защото ще Ви кажа честно: един конкурс имах в България – това е ключът на София – спряха ми го по политически причини – Иван Костов, няма да го крия, спечелен конкурс, седи 22 м в студиото на военните художници и тогава се заклех – за Милениума беше, че аз няма да направя паметник никога в живота си. И ще Ви кажа истината, заради която се скарахме. Аз трябваше да го правя тук, на паметника на Ленин, където е на Чапкъна това, а Чапкъна искаше да го прави горе, където махнаха звездата. Но понеже не се усети, взе 15 хил. лв. за авторски права за герба и след това разбра, че едни други ги отливат гербовете за всяко село и за всяко кметство, че оттам се вземат едни 40%, и се скараха с Йордан Соколов. И тогава Чапкъна направи там. Аз се отказах да направя това и предложих да бъде до летището. Защо? Единственият допир до България от цял свят – от Китай, Пакистан, Афганистан е софийското летище, единственият път между Изтока и Запада е Цариградското и комуникацията „Младост“ – летището. Защо? Да централизираме всичко в града. И дадох това предложение, и затова изядох боя, и тогава се заклех: никога в родината си като Манчо и Магне Марине, и Хенри Мур няма да направя паметник. Държава, в която се събарят паметници и се правят безразборно, аз няма да имам. Ние сме направили едно добро на България.
Честито! Ако мине, горещо подкрепям за Никола Манев това. Ако Вие дойдете заедно да изработим една поправка в закона, да дадем власт на експертните комисии с архитекти, с художници, пластици, декоратори, с всичко това, ще легнем малко по-спокойно, защото ще се радваме като ходят децата ни по улицата да виждат приятни неща. Иначе ще връщаме войнишки паметници пред НДК и градът ни ще заприлича, за разлика от Лондон, Париж, Рим, на паметни плочи за починали хора.
Хубаво е градът ни да бъде хубав, съвременен, естетичен, на високо художествено ниво.
Благодаря Ви.
Заповядайте.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър! Много е хубаво да се кръщават улици на хора на изкуството – аз съм много „за“ това нещо и се надявам един ден и ние с Вас, господин Председател, някога много далеч във времето, да имаме някоя улица, кръстена на нас.
Има плеяда от прекрасни артисти в България. Ето, съвсем скоро Свилен Русев си замина, може и на него една улица да се кръсти. В това няма нищо лошо, но мисля, че все пак има Конституция, има разделение на властите и не мисля, че ние в Комисията по културата и медии, и като народни представители, можем да кажем в един град как да се казва или да се преименува една улица. Това общината ще си го направи, общинските съветници ще направят каквото искат.
Вие тук сте написали да не се влиза в идеологически спорове, но все пак искате да прекръстите булевард „Георги Димитров“ в булевард „Никола Манев“, с моите най-големи уважения към този художник. Все пак това „Георги Димитров“ не е Вълко Червенков или някаква такава фигура. Георги Димитров е една от най-значимите фигури в световната история. Това не бива да се забравя. Има нещо като подмяната на историята с учебниците. Да, хубаво, приемаме, имало е народен съд и всичко останало, но не можем да отречем, че е имало фашизъм в България. И все пак Георги Димитров е една от най-изявената в световен мащаб фигура срещу фашизма, което е един кошмар, от който слава богу ние сме се отървали.
Така че, пак казвам – идеята Ви е прекрасна да почетете паметта на Никола Манев, но казвам си моето лично мнение. Мисля, че ние в ролята си на народни представители, Комисията по културата и медии не би могла да вземе страна, как да се казва една улица. Това ще си го решите Вие и, естествено, ще я прекръстите както искате. Това е моето мнение.
ДИАНА САВАТЕВА: Идеята не е ние да изземем правомощията на съветниците от Чирпан. В никакъв случай! Става въпрос за известен творец художник. Идеята е да покажем нашата подкрепа без тя да има юридическа санкция. Тоест, ние изразяваме морална подкрепа, а не изземваме правомощията на друг орган. Разбира се, че всичко това ще мине през Общинския съвет. Доколкото разбирам, колегите очакват от нас да изразим становище като творци и като представители на тази комисия без да се месим в работата на друга власт.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Това не е тема на спор. Разбира се, ние имаме моралното право да подкрепим всичко, затова сме и хора, както и членове, и доколкото разбирам, колегата иска нашата морална подкрепа. В никакъв случай не решаваме проблемите ние.
Но, ако подкрепим морално, ще им бъде по-приятно. Надявам се, че бихме помогнали, така чисто психологически...
Колкото до Георги Димитров, това са опасни неща едно име да се маха, друго да се слага. Аз бях един от хората, който беше против да се събаря мавзолея в София, по понятни причини. Сега щях да късам билетче за Министерството на културата. И щях да поръчам в „Мадам Тюсо“ още две мумии, не за друго, защото, ако нещо е направено и създадено, не е нужно да се руши. Второ, то може да се обърне в друго нещо, което да носи и дивиденти, определени – това имах предвид, без да го политизирам.
И като казвам, това не е шега, защото хората са любопитни да видят време – затова направих и Музея на соц-а. Единственият музей, който си изкарва парите в момента – поне си плати тока и двете заплати, на двете уреднички.
Но културата е и бизнес, колеги, то не е хоби, то не е любовно занимание. И то много сериозен бизнес по света. Ние още малко го караме като хоби.
Като подкрепях, казах едно изречение: много е красива да излезеш от политическата сфера на имена и да отидеш до нещо, което е значимо за България като дух и като присъствие. Навремето бях направил едно интервю, където едно заглавие сложих голямо – един ден ще питат кой е бил министър-председател по времето на еди кой си, и съм правил тестове, питал съм: кой е бил министър-председател по времето на Моцарт. Няма отговори. Стигал съм до Златю Бояджиев – пак такава памет.
Затова казвам, хубаво е онези хора, които наистина завинаги ще останат в паметта на обществото и ще носят сериозно времето със себе си, хубаво е, че такъв човек искате да направите. Тук няма да се намеся, когато колежката казва – дали това е удачно, едно име да се замени с другото. Хубаво е Общинският съвет да си поеме отговорността и решението.
Аз също смятам, че това не е наш проблем да го решаваме. Да, по принцип смятам, че няма нищо лошо да подкрепим едно име на български творец. Защо да не носи в родния си град, направил толкова много за града си? Едно име – да носим тази памет, да я съхраним по този начин.
Колеги, ако няма друго, да минаваме към края и аз да си изпълня обещанието и да си вървим, защото и нас ни чака народа – тримата творци имаме малък концерт да изнесем. (Реплики извън микрофона.)
Не, няма да гласуваме. Искат подкрепа, тя е морална. Ние не можем да гласуваме. Гласуването е решение. Ние не взимаме решения.
Имате подкрепа.
На тази база ще направим едно писмо, че ние подкрепяме и нямаме нищо против решението на Общинския съвет да бъде такова, каквото ще бъде, но ние бихме подкрепили една такава идея и то чисто морално. В тази посока.
В никакъв случай без да имаме ангажимент. Предлагаме – не!
Да, нищо против. Прекрасно е наистина, ако Общинският съвет вземе такова решение!
Благодаря на тези, които присъстваха.
До следващия път!
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Разни.
На 18 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и гости, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.50 ч. и ръководено от председателя на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, гости!
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно обявения предварително дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата господин Румен Димитров – заместник-министър; Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права”; Катерина Пашова – държавен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права”; Весела Щерева – парламентарен секретар;
От Асоцията на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор; Ева Петрова – юрист.
От Профон: Момчил Младенов.
От Музикаутор: Иван Димитров, Мариана Андреева и Ефросина Саракинова.
Бяхме поканили и господин Саракинов, но не сме го намерили. Той е авторът на Закона за авторските права. Имах щастието да ми бъде съветник в Министерството, изключително качествен човек.
Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 802-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 АВГУСТ 2018 Г.
По наименованието на Законопроекта има ли изказвания, колеги? Няма.
Моля да гласуваме наименованието по вносител.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 1 има ли предложения?
Уважаеми господин Будинов, имате думата.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС § 1 да се измени така: „В глава пета преди чл. 23 се създава наименование „Раздел І Общи разпоредби”. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Съгласни ли сте от Министерството, господин Министър?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Гласуваме предложението, колеги.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме текста по вносител по принцип.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 2 и § 3 има ли предложения, уважаеми колеги? Не виждам.
Гласуваме текста по вносител за § 2 и § 3.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 4 има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! По § 4 от Закона чл. 26б, ал. 1 последното изречение да се редактира и да звучи по следния начин: „Използването по изречение първо е допустимо”.
Другите промени, които предлагам по същия параграф, ал. 3, т. 2 буква „а”: „Народното читалище – запетая вместо точка и запетая, и добавяне на думата „или”.
В буква „б” по същия начин: вместо точка и запетая се поставя запетая и се добавя думата „или”.
В буква „в” по същия начин: вместо точка и запетая се поставя запетая и се добавя думата „или”.
В ал. 4 – последното изречение: „В случаите по” – зачерква се думата „предходното”, и става: „изречение първо е допустимо използване чрез действия по:”
Изречението звучи: „В случаите по изречение първо е допустимо използване чрез действия по:”
В следващите т. 1, 2, 3, 4 и 5 отпада в началото думата „по”.
Това е по чл. 26б.
По чл. 26в, ал. 1 след думата „формат” се добавят думите: „включително за настъпили промени” – това е изразът, който се добавя, и продължава в „тримесечен срок”.
Това са поправките.
Продължаваме с чл. 26г, ал. 2, втория ред: зачеркваме думата „я” и добавяме „комисията”. Тази корекция се прави за по-голяма яснота. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Въпросът е Министерството дали е съгласно с тези предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Министерството подкрепя да гласуваме текста на вносител § 4 с направените корекции.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Господин Биков, имате думата.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Предлагам в § 5, чл. 94в да се направят следните изменения и допълнения.
Първо, думата ”изменения” да се замени с „допълнения”.
Второ, създава се нова точка 1.
1. В ал. 4 след думите „чл. 94б¹” се добавя „ал.3-6”.
Точки 1 и 2 стават съответно точки 2 и 3.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Министерството дали е съгласно с тези предложения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме по принцип текста на вносителя за § 5.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Колеги, по § 6 има ли предложения?
ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, ако позволите, искам да направя една корекция, предложение, за промяна на § 6, като в началото, в първото изречение, думата „изменение” се заменя с думата „допълнение” по аналогия, както в предния параграф.
Ще звучи така: „В чл. 94 се правят следните допълнения:”.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожице Саватева.
Министерството, ако има отношение по въпроса? Няма.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Имам предложение.
„Да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 95в, ал. 2, изречение второ думите „по ал. 1, т. 1” се заменят със „за колективно управление на права”.
И съответно вече параграфите 7, 8, 9 и 10 да се преномерират.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги от Министерството, имате ли отношение към това предложение? Нямате. Благодаря Ви, колеги.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 7 по вносител има ли предложения?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Още едно предложение във връзка с § 7, ал. 17. Това е техническа промяна. На края на текста на алинеята вместо „лева”, да се изпише съкращението „лв.” Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Колеги, да гласуваме текста.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 8 има ли предложения, колеги? Не.
Подлагаме на гласуване текста по § 8, който става § 9.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Следва да гласуваме наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба”, колеги.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Следва § 9.
ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, позволете ми да направя леки корекции на § 9. Те са свързани с по-голяма прецизност и езикова точност. Предлагам на две места точката и запетаята да се заменят със запетая: след „народно читалище” поставяме запетая, на третия ред след „ал. 3” също се поставя запетая, като в последното изречение думата „уведомление” се членува и става „уведомлението” по чл. 26в, ал. 1.
Това са корекциите.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожице Саватева.
Министерството подкрепя ли предложенията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Да, уважаеми господин Председателю.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
За § 10 – има ли предложения, колеги?
Да гласуваме.
Който е „За”, да вдигне ръка.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Колеги, с това приехме на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 802-01-31, внесен от Министерския съвет на 13 август 2018 г.
Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Давам думата на госпожа Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, драги гости! В Комисията по културата и медиите беше получено писмо от общински съветници то Стара Загора, което е свързано с тяхна идея да се даде името на художника Никола Манев на един от главните булеварди в гр. Чирпан. Мисля, че много по-добре от мен тази идея ще развие пред нас моят колега Радостин Танев. Искам да го поканя да представи предложението, като идеята е ние да се запознаем с нея и евентуално да изразим становище. Благодаря.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Става въпрос за общински съветници от град Чирпан. Бих казал една страхотна идея, чиято цел е да споменем един от големите български творци, художници, а именно Никола Манев, който е родом от Чирпан.
Ще си позволя да Ви запозная с писмото, което изпратиха до мен, с което ме помолиха за подкрепа. След това ще Ви кажа и няколко думи като мое мнение.
„Уважаеми господин Рашидов, уважаеми членове на постоянната Комисия по културата и медиите в Народното събрание!
Обръщам се към Вас с искане за подкрепа относно предложение, което ще бъде разглеждано и гласувано на сесия на Общинския съвет в град Чирпан за преименуване на бул. „Георги Димитров” в бул. „Никола Манев”. Нашата цел не е да влизаме в идеологически спорове, нито да политизираме този въпрос, защото днес това не е нужно. Убедени сме, че времето и историята дадоха своята справедлива оценка. За инициативата, която сме подели, ще потърсим подкрепа от цялата общественост на града, от различни съсловни творчески организации от цялата страна. Вярваме, че останалите общински съветници, които ще гласуват направеното от нас предложение, ще бъдат отговорни и ще мислят за Чирпан по начина, по който го правеше Никола Манев – с отдаденост и безрезервна любов. А е и факт, че големият художник винаги е стоял на равно разстояние от политиците. Той не се интересуваше дали някой е син или червен, ляв или десен. Често бе критичен към всички и никога не зае страна, защото вярваше, че единствено обединението, работа в една посока, са градивни и имат смисъл. Интересуваше се какво още може да направим за любимия ни град Чирпан, онзи Чирпан, за който, когато говореше, очите му се насълзяваха. В замяна не поиска нищо от никого.
Каквото и да кажем за човека и художника Никола Манев, ще е малко. Но едно е сигурно – в душата и сърцето си той винаги е бил повече чирпанлия, отколкото парижанин! „Това е градът, в който съм израсъл и голямата ми любов! Човек не забравя първите си години, бабите си, първите си молитви. Моите са в Чирпан. Обичам го, а когато човек обича не брои… Обожавам да гледам Земята! Почвата! Чирпанската е хубав чернозем. Много обичам тая рохкост на току-що изораното! Предпочитам по него да вървя, вместо по лъскави равни плочи на някой хотел или търговски център. Ароматът на земята, мравките… всичко това ме топли…”. Тези изречения са откъс от биографичната книга на Никола Манев, която излезе през 2017 г., а и нейн автор е журналистката Елена Кръстева.
Уважаеми дами и господа, до този момент неоспоримата гордост на Чирпан е големият човек и творец Пейо Яворов. Неговото име носят централната улица, градският парк, училище, читалище и други в родния му град. Извисен е и паметник, който свидетелства за признанието на поколенията. Родната му къща, която е паметник на културата, е сред най-посещаваните обекти в областта. Организират се редица културни прояви, носещи неговото име.
Друга емблема на Чирпан е Никола Манев, който ни напусна само преди броени седмици, но остави след себе си ярка следа и много въпроси за бъдещето. Ние вярваме, че енергията, която той притежаваше и която ни завеща, ще продължи да държи на високо чирпанския дух и местния патриотизъм. Нека бъдем първите, които с гордост ще назовем на неговото име централния булевард в Чирпан. Убедени сме, че след нас това ще направят много български и европейски градове.
Никола Манев е автор на над пет хиляди творби, в голямата си част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 30 държави. Има над 165 самостоятелни изложби в цял свят. Художникът бе член на Управителния съвет на Есенния салон на изкуствата в Париж за чуждестранните художници. Негови творби има в къщата на „Форд” в Париж. Удостоен е с наградата „Златен век” – звезда, на българското Министерство на културата. Почетен гражданин е на гр. Чирпан. През 2000-та година купува Тянковата къща – старинна възрожденска сграда, в която дарява на общината на родния си град, реставрира я със свои средства и я превръща в галерия, където завещава и 40 свои картини. Къщата дели един двор с същата-музей „Пейо Яворов”. През есента на 2003 г. организира Есенни дни на културата в Чирпан с награден фонд.
Той е и сред най-известните дарители у нас. Чирпанлии и до днес си спомнят далечната 2001-2003 г., когато организира спасителна акция за болницата в града. Лечебното заведение бе в много тежко финансово състояние и бе пред затваряне. С помощта на Френската хуманитарна организация Манев докара техника и оборудване, след което Общинската болница продължава своята работа. „Прави мостове, а не стени! Стената изолира и създава недоверие, мостът съединява.”, споделя Никола Манев.
Той казва още: „Ароматът, миризмата на родна България ми е много близък. Единствената голяма памет в съзнанието на човек, това е ароматът. Човек запомня аромата на страната си още от детските си години…”.
Никола Манев ще остане за вечен упокой в родната си земя! Земята на Чирпан! Такова бе последното му желание.
Надяваме се на Вашата подкрепа.”
Колеги, виждате, че тук става въпрос да споменем един от големите български художници и да направи така, че за това, което е дал на своя град – колегите от Общинския съвет искат да му се отблагодарят по някакъв начин. Благодаря Ви. Ако има някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колега.
Колеги, няколко думи ще си позволя, тъй като аз имам претенциите да съм бил приятел на Кольо Манев още в Париж, при жалките ми опити да емигрирам. За съжаление, се върнах.
Аз се радвам, че чирпанлии имат отношение към един човек, който наистина е безпартиен – той беше добър, голям художник – и, че излизат от щампата непрекъснато да обсипваме улиците си с какви ли не политически знакови имена.
Хубаво е хората, които са много важни за морала на една нация, да бъдат съхранени във времето. Радвам се, че го предлагате. Искрено го подкрепям. Това, което е казахте, е истина – той направи изключително хубава галерия в Чирпан и, разбира се, две мнения няма – той милееше за родния си град, така че Кольо е един много добър български артист и си заслужава и улицата, и името, и площада и града. Достоен човек, такива хора трябва да останат в паметта на времето!
По този повод, колеги, ще си позволя да дам един съвет на моите приятели от Министерството на културата.
Колеги, хубаво е да помислите да направим някаква форма на поправки в закон може би, където да упълномощим с власт комисиите, които може да създадем към Министерството на културата с присъствието на Съюза на архитектите и Съюза на художниците. Такива държавни комисии имаше във времето на социализма и тогава България, мога да Ви кажа, колкото аз да не съм любител на системите, имаше селекция на най-доброто. Това поколение роди едни от най-талантливите творци на България не само в областта на пластичните изкуства. Правеше се сериозна селекция! Разбира се, казвайки това не от носталгия към времето, където мога най-много да рева, защото съм бил и унижаван от това време, но от определени хора и никога не съм си позволявал да слагам общи знаменатели. Хората се делят по достойнство.
Градската среда е една от най-чувствителните места и там може да пълним единствено с експертно мнение – най-доброто, най-качественото. Тя принадлежи на всички хора.
От 1990 г. ние загубихме властта върху контрола над обществената среда и, който има някой лев повече и намира спонсори, разбира се, спонсор винаги намира и най-евтиния и бездарен, и осеяхме България с доста кич. Не е само от чалгата, която влезе 1990 г. – всички знаем през кой, само че услужливо си мълчим. Нали знаете, ние сме в държава, където всички се знаем до болка, но не се познаваме иначе.
Много моля да направим възможното – не парите да управляват кича, а вкуса. Естетиката да се определя от съвестта и познанието на експертите – ще Ви кажа при шест великолепни български архитекти, които – единият, светла му памет Китов, всички знаете какъв архитект беше, автори на „Ларгото“ някакви Гришевци ми казваха как трябва да изглежда „Ларгото“?! Извинявайте, това и до днес се случва.
Затова, моля, Министерството – може би трябва да помислим наистина за експертното начало, когато пипаме обществената среда и, разбира се, когато определяме и имаме възможността да даваме велики български имена във всички области на културата. Даваме имена, наистина да бъдат знакови за градовете си, за площадите си и за всякъде.
Сега ще си позволя да Ви кажа – в България има една мода, като почине един що-годе известен човек или много известен, събираме инициативен комитет, барабар с децата им, и праскаме по един паметник. Моите приятели, разбира се, не казвам – умря Радичков – бум, паметник, умря Григор Вачков – тряс, паметник, умря Тодор Колев – паметник, умират Кенчо, Пенчо – пак. Хора, Вие да виждате това чудо в Рим? Вие да виждате на Пикасо, на Дали, на Ив Монтан… Не е позволено това. Той е друг вид селекция. Като разказвам това не казвам, че хората са лоши, не ме разбирайте погрешно, но публичното пространство не е бардак за самодейността. Кичозни паметници: ще им светят очите, ще псуват, ще пикаят – така е, защото нямаме контрол върху естетиката на градската среда. Това много сериозно го казвам: трябва да направим хубави, експертни комисии – като не носят художествени качества в публичната среда, няма да се приема, няма значение, че има пари да се реализира! Парите не винаги правят най-доброто! Те понякога правят и най-лошата услуга.
Господин Заместник-министър, ще Ви помоля – Вие сте сериозни хора, това е една приятелска препоръка, аз не можах да го направя –опитах се да направя един съвет, но той няма власт. Той не е овластен. Те правят каквото си искат отново, това няма никакво значение, то е проформа. Да махнем проформата и всички да се обединим. Разбира се, това няма да стане и без помощ сигурно, ако се обединим около тази идея наистина градът ни да бъде естетичен…
Последно и ще завършва. Само в три декара и половина са 18 паметника. Ще Ви ги изброя: като започна от „Летеца“ отдолу, през „Климент Охридски“, мина през „Паисии“, мина през „Лъва“ – легналия, „Иван Вазов“, оня със светещите очи там бабаит.
Извинявайте хора, на Далчев всичките насома… Па едно Самарско знаме в средата… Прощавайте, няма такава естетика в световна култура! На четири декара ние натрупахме паметниците на България. Това е недопустимо!
Вижте една Италия – ходим по една уличка, стигаме до един малък площад – шадраванче, отиваш в друго ъгълче пак. В „Младост“ отидеш – кочина, Люлин – кочина. Ами те нямат ли центрове тези хора, няма ли урбанизация, няма ли децентрализация?
И ще Ви зкажа, докато съм в тази Комисия, ако се обединим да създадем наистина хубави експертни комисии и то в името на тази среда, в която ние всички живеем, аз ще бъда много щастлив. Ако не – жалко. Защото ще Ви кажа честно: един конкурс имах в България – това е ключът на София – спряха ми го по политически причини – Иван Костов, няма да го крия, спечелен конкурс, седи 22 м в студиото на военните художници и тогава се заклех – за Милениума беше, че аз няма да направя паметник никога в живота си. И ще Ви кажа истината, заради която се скарахме. Аз трябваше да го правя тук, на паметника на Ленин, където е на Чапкъна това, а Чапкъна искаше да го прави горе, където махнаха звездата. Но понеже не се усети, взе 15 хил. лв. за авторски права за герба и след това разбра, че едни други ги отливат гербовете за всяко село и за всяко кметство, че оттам се вземат едни 40%, и се скараха с Йордан Соколов. И тогава Чапкъна направи там. Аз се отказах да направя това и предложих да бъде до летището. Защо? Единственият допир до България от цял свят – от Китай, Пакистан, Афганистан е софийското летище, единственият път между Изтока и Запада е Цариградското и комуникацията „Младост“ – летището. Защо? Да централизираме всичко в града. И дадох това предложение, и затова изядох боя, и тогава се заклех: никога в родината си като Манчо и Магне Марине, и Хенри Мур няма да направя паметник. Държава, в която се събарят паметници и се правят безразборно, аз няма да имам. Ние сме направили едно добро на България.
Честито! Ако мине, горещо подкрепям за Никола Манев това. Ако Вие дойдете заедно да изработим една поправка в закона, да дадем власт на експертните комисии с архитекти, с художници, пластици, декоратори, с всичко това, ще легнем малко по-спокойно, защото ще се радваме като ходят децата ни по улицата да виждат приятни неща. Иначе ще връщаме войнишки паметници пред НДК и градът ни ще заприлича, за разлика от Лондон, Париж, Рим, на паметни плочи за починали хора.
Хубаво е градът ни да бъде хубав, съвременен, естетичен, на високо художествено ниво.
Благодаря Ви.
Заповядайте.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър! Много е хубаво да се кръщават улици на хора на изкуството – аз съм много „за“ това нещо и се надявам един ден и ние с Вас, господин Председател, някога много далеч във времето, да имаме някоя улица, кръстена на нас.
Има плеяда от прекрасни артисти в България. Ето, съвсем скоро Свилен Русев си замина, може и на него една улица да се кръсти. В това няма нищо лошо, но мисля, че все пак има Конституция, има разделение на властите и не мисля, че ние в Комисията по културата и медии, и като народни представители, можем да кажем в един град как да се казва или да се преименува една улица. Това общината ще си го направи, общинските съветници ще направят каквото искат.
Вие тук сте написали да не се влиза в идеологически спорове, но все пак искате да прекръстите булевард „Георги Димитров“ в булевард „Никола Манев“, с моите най-големи уважения към този художник. Все пак това „Георги Димитров“ не е Вълко Червенков или някаква такава фигура. Георги Димитров е една от най-значимите фигури в световната история. Това не бива да се забравя. Има нещо като подмяната на историята с учебниците. Да, хубаво, приемаме, имало е народен съд и всичко останало, но не можем да отречем, че е имало фашизъм в България. И все пак Георги Димитров е една от най-изявената в световен мащаб фигура срещу фашизма, което е един кошмар, от който слава богу ние сме се отървали.
Така че, пак казвам – идеята Ви е прекрасна да почетете паметта на Никола Манев, но казвам си моето лично мнение. Мисля, че ние в ролята си на народни представители, Комисията по културата и медии не би могла да вземе страна, как да се казва една улица. Това ще си го решите Вие и, естествено, ще я прекръстите както искате. Това е моето мнение.
ДИАНА САВАТЕВА: Идеята не е ние да изземем правомощията на съветниците от Чирпан. В никакъв случай! Става въпрос за известен творец художник. Идеята е да покажем нашата подкрепа без тя да има юридическа санкция. Тоест, ние изразяваме морална подкрепа, а не изземваме правомощията на друг орган. Разбира се, че всичко това ще мине през Общинския съвет. Доколкото разбирам, колегите очакват от нас да изразим становище като творци и като представители на тази комисия без да се месим в работата на друга власт.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Това не е тема на спор. Разбира се, ние имаме моралното право да подкрепим всичко, затова сме и хора, както и членове, и доколкото разбирам, колегата иска нашата морална подкрепа. В никакъв случай не решаваме проблемите ние.
Но, ако подкрепим морално, ще им бъде по-приятно. Надявам се, че бихме помогнали, така чисто психологически...
Колкото до Георги Димитров, това са опасни неща едно име да се маха, друго да се слага. Аз бях един от хората, който беше против да се събаря мавзолея в София, по понятни причини. Сега щях да късам билетче за Министерството на културата. И щях да поръчам в „Мадам Тюсо“ още две мумии, не за друго, защото, ако нещо е направено и създадено, не е нужно да се руши. Второ, то може да се обърне в друго нещо, което да носи и дивиденти, определени – това имах предвид, без да го политизирам.
И като казвам, това не е шега, защото хората са любопитни да видят време – затова направих и Музея на соц-а. Единственият музей, който си изкарва парите в момента – поне си плати тока и двете заплати, на двете уреднички.
Но културата е и бизнес, колеги, то не е хоби, то не е любовно занимание. И то много сериозен бизнес по света. Ние още малко го караме като хоби.
Като подкрепях, казах едно изречение: много е красива да излезеш от политическата сфера на имена и да отидеш до нещо, което е значимо за България като дух и като присъствие. Навремето бях направил едно интервю, където едно заглавие сложих голямо – един ден ще питат кой е бил министър-председател по времето на еди кой си, и съм правил тестове, питал съм: кой е бил министър-председател по времето на Моцарт. Няма отговори. Стигал съм до Златю Бояджиев – пак такава памет.
Затова казвам, хубаво е онези хора, които наистина завинаги ще останат в паметта на обществото и ще носят сериозно времето със себе си, хубаво е, че такъв човек искате да направите. Тук няма да се намеся, когато колежката казва – дали това е удачно, едно име да се замени с другото. Хубаво е Общинският съвет да си поеме отговорността и решението.
Аз също смятам, че това не е наш проблем да го решаваме. Да, по принцип смятам, че няма нищо лошо да подкрепим едно име на български творец. Защо да не носи в родния си град, направил толкова много за града си? Едно име – да носим тази памет, да я съхраним по този начин.
Колеги, ако няма друго, да минаваме към края и аз да си изпълня обещанието и да си вървим, защото и нас ни чака народа – тримата творци имаме малък концерт да изнесем. (Реплики извън микрофона.)
Не, няма да гласуваме. Искат подкрепа, тя е морална. Ние не можем да гласуваме. Гласуването е решение. Ние не взимаме решения.
Имате подкрепа.
На тази база ще направим едно писмо, че ние подкрепяме и нямаме нищо против решението на Общинския съвет да бъде такова, каквото ще бъде, но ние бихме подкрепили една такава идея и то чисто морално. В тази посока.
В никакъв случай без да имаме ангажимент. Предлагаме – не!
Да, нищо против. Прекрасно е наистина, ако Общинският съвет вземе такова решение!
Благодаря на тези, които присъстваха.
До следващия път!
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Маргарита Крачунова
