Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
06/06/2019
1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
На 6 юни 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Колеги, добър ден! Часът е вече 14,30 и Ви предлагам да започнем. Имаме кворум.
Господин Рашидов отсъства, затова ще имам удоволствието и задължението да водя това заседание на Комисията.
Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Относно дневния ред – за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
Има ли други предложения за точки от дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Да Ви информирам предварително, че за следващото заседание на Комисията по културата и медиите е предвиден блицконтрол с министъра – имайте предвид за евентуални въпроси, ако Ви вълнуват, разбира се. Става дума за следващия четвъртък.
Проектът за процедурни правила Ви е изпратен на пощите – надявам се, че сте се запознали с него. Предполагам, че сте обърнали внимание, че в него липсва конкретизация на сроковете, в които трябва да се извършат съответните процедури. Това ще го направим на днешното заседание.
Изготвянето и приемането на Процедурните правила е необходимо във връзка с изтичащия на 17 юли тази година мандат на Иво Атанасов като член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание и съответно избор на нов член.
Ако е пред Вас Проектът за решение за приемане на Процедурните правила, минаваме по разделите.
В раздел І, точка 1 предлагам срокът за предложенията до Комисията за съответната позиция да бъде 7 дни.
Има ли други предложения във връзка с това? Няма.
Предлагам да гласуваме раздел І с направеното предложение срокът за предложения до Комисията да бъде 7 дни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към раздел ІІ, точка 1 – публикуването на предложенията на тематичния сайт на интернет страницата на Народното събрание. Според Правилника на Народното събрание този срок не може да бъде по-късно от 14 дни преди изслушването на кандидатите. Предлагам срокът да бъде 7 дни.
Има ли други предложения във връзка с този раздел?
Моля да гласуваме направеното предложение срокът да бъде 7 дни.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към раздел ІІІ. Тук нямаме уточняване на срокове.
Има ли изказвания или предложения във връзка с раздел ІІІ на Проекта, който Ви е изпратен и раздаден? Няма предложения.
Гласуваме раздел ІІІ.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
В раздел ІV, точка 4 предлагам представянето на кандидатите да бъде в рамките на 3 минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: 3 минути са една страница. На една страница можем ли да го представим?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ако има други предложения – очевидно Вие имате, господин Професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не, нямам, но мисля. (Реплика при изключени микрофони: „Да бъдат 5“.) И аз така мисля. 6 минути са две страници.
Колко е изложението? (Реплика при изключени микрофони: „7“.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Как да фиксираме – да гласуваме ли 3? Нямам против да бъде повече. 7 минути? Компромисно решение – 7 минути. (Реплики при изключени микрофони.)
Това предложение сме го обмислили от гледна точка на оперативността, за да има някакъв дисциплиниращ ефект – кандидатите да не се разпростират прекалено много, а да могат да концентрират. Но Вие сте прави, че в повечето случаи тази граница се измества и 3-те минути не стават 3.
Добре, приемаме 7 минути. Ще го подложа, разбира се, на гласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предлагам това да е 7 минути, а следващото – на кандидата, да бъде 3. Той, като изложи в 7 минути подробни данни от CV-то, тогава в рамките на 3 минути – стигат му на кандидата.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: В т. 4 предлагам представянето на кандидата да бъде в рамките на 7 минути. В т. 5 предложението е на кандидатите да бъде дадена възможност за изложение в рамките на 5 минути. Според професора е по-разумно да бъдат 3.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Видях тук, че има и мотивация – хайде да бъдат 5.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Други предложения в тази връзка? Тук са 5 – ще го подложа на гласуване, сега само обсъждаме.
В т. 6 предложението е народните представители да задават въпроси към всеки кандидат в рамките на 2 минути, а отговорът да бъде в рамките на 3 минути.
По т. 7 резюмето на председателя на Комисията да бъде до 2 минути за кандидат.
По т. 8 за отговор на кандидата предлагам до 5 минути.
Мисля, че така е разумно – хем да има време, хем да не бъде прекалено разсрочено като процедура, за да можем да бъдем оперативни.
Промяна имаме само в първата част – т. 4: представянето на кандидата да бъде в рамките на 7 минути. По този начин го гласуваме.
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Може ли да повторите колко минути поставихме по т. 7?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: По т. 7 резюмето на председателя на Комисията – до 2 минути.
Тоест единствената корекция, която имаме, от първоначално зададения текст е 7 минути по т. 4.
Подлагам на гласуване раздел ІV с направената корекция…
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Имам един въпрос по изслушването на кандидата. В т. 11 – „Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата“. Любопитни са ми мотивите – здравословни или как? „Не спира процедурата“ – той е подал документи за участие, пък отказва да участва в състезанието – в изслушването.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: На мен също ми направи впечатление това. „Не спира процедурата“ – моето обяснение е следното: това, че ти си кандидатствал, е достатъчно заявление, че искаш да заемеш съответната длъжност. Може да има някакво основание да не присъстваш на изслушването.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може би трябва да се добави „цялата процедура“
ТОМА БИКОВ: Ако един не се яви, процедурата продължава.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Точно така – отказът на един от кандидатите не спира процедурата.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбрах основанието – да не стане така, че отсъствието на един да бламира процедурата. Не спира цялата процедура по избора. Може би трябва да го изпишем. Предлагам т. 11 да се изпише: „Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира цялата процедура по избора на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.“
Благодаря за тази корекция, защото има двусмислие – не спира цялата процедура по избор на член на СЕМ от квотата на Народното събрание. Един се избира, но кандидатите са много. Корекцията беше съвсем уместна. Направи ми впечатление, но го разтълкувах по друг начин, а всъщност това е коректното тълкуване.
Можем ли да преминем към гласуването на този раздел? Уточнихме ли всичко?
Подлагам на гласуване раздел ІV с направените корекции.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към раздел V, точка 3 – представяне на предложенията от вносителите в пленарната зала. Предлагам това представяне да бъде в рамките на 2 минути.
Има ли други предложения? Не виждам.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Бяхме говорили за 5 минути.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Това е в пленарната зала – продължаваме процедурата по-нататък. Тези 5 минути, които гласувахме, си остават – те са в рамките на Комисията.
Подлагам на гласуване текста на раздел V.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По раздел VІ има ли предложения – „Задължение за деклариране на несъвместимост“?
Гласуваме раздел VІ.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Гласуваме анблок Процедурните правила и декларациите към тях, които всеки от кандидатите е длъжен да попълни и да депозира. Приложени са накрая образци на декларациите, които всеки кандидат трябва да депозира.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към точка „Разни“.
Колегата Евгени Будинов беше изразил желание да ни запознае с един проблем, но той отсъства, за съжаление. Така че ще се опитаме да се справим и без него.
В Комисията се получиха писма от Народния театър „Иван Вазов“ и Софийската опера и балет, които са Ви изпратени в пощите. Надявам се, че сте ги получили. Моето предложение – това, което коментирахме и с председателя господин Рашидов, е да подкрепим исканията на Народния театър, да бъде изпратено писмо с такъв подкрепителен текст до министъра на културата, в чиито правомощия е решаването на поставените въпроси. Става дума за завишаване на субсидията, това е във връзка с предложението, което са изпратили от Народния театър – основното.
Другото писмо, което е свързано с проблемите в сградата на Софийската опера и балет, е в правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, донякъде на Министерството на културата и Областната управа на град София. Затова предложението ми е да ги изпратим до съответните институции с молба да решат казуса и евентуално да ни информират за взетите решения.
Господин Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сградата се стопанисва от областния управител на София-град. В писмото е написано нещо, което не е вярно – че тези помещения, за които претендира Народната опера, са ползвани от политически партии за политически цели. В тази част от сградата всъщност е въпросната Комисия за разкриване на досиетата.
Имаше два етажа, които ползвахме ние от „Атака“ – те са свободни, от шест-седем месеца там няма абсолютно нищо, нищо не ползваме. Това е удар в празно пространство – просто трябва да пристъпят към процедурата, да искат тези помещения да им ги дадат. Оттам сме се изнесли отдавна.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Други становища в точка „Разни“?
Това са писма, които са получени в Комисията – мисля, че е редно да ги подложим най-малко на обсъждане, да сондираме мнение по тях. Ние не сме орган, който може да вземе оперативни решения, но пък имаме правото да бъдем информирани.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Просто обръщам внимание на Комисията за един разговор, който бяхме провели – мисля, че пак беше в точка „Разни“, преди около шест месеца, може и повече. Отнасяше се за Народната библиотека. Знам, че там има отпуснати средства, но мисля, че цялата комисия имахме намерение да отидем и да видим какво е положението. Доколкото знам, не е стартирал ремонтът на покрива на Библиотеката. Така че това е въпрос, на който трябва да се обърне внимание, защото в тази сграда има национални светини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря много. Аз лично мисля, че това предложение не е нито трудно за изпълнение, нито пък някой ще бъде против – въпрос на оперативна организация. Мисля, че можем да организираме, ако щете, дори едно изнесено заседание. Едва ли в момента трябва да го подложим на гласуване, но мисля, че можем да се организираме и да го направим – на място да се запознаем. Действително бяха отпуснати някакви средства.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Доколкото знам, се подготвя някакъв блицконтрол, така че там ще може да се пита. Дали ще отидем дотам да гледаме – по-важно е да знаем защо не е започнал ремонтът, има ли някакви пречки, или това е част от процедурата. Предполагам, че сигурно има някакви обществени поръчки, процедури.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Ние взехме такова решение за изнесено заседание – това е решение на Комисията, така че сега също удряме в празното, както се казва. Просто трябва да го направим.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да приемем, че скоро Комисията не е имала заседание и това остана малко назад в миналото. Радваме се, че сте сред нас отново – липсвахте ни. Така че, ето, дойдохте с предложение – един римейк на старото предложение. Мисля, че няма да има проблем да организираме едно заседание там. Ще се опитам да бъда полезна в тази посока.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се върна на темата за Народния театър „Иван Вазов“. Мисля, че няма човек, още по-малко член на Комисията по културата и медиите, който да не подкрепя идеята да бъде увеличен разходният стандарт на такава национална институция, но ми се струва, че ако ние впоследствие вземем такова решение, не бихме били справедливи спрямо останалите театри, особено спрямо провинциалните театри. Всеизвестен факт е, че в София поради по-високото ниво на култура или по-големия брой хора, които посещават театрите, финансовите условия не са толкова лоши в самите театри. Но ако вземем един малък провинциален театър, където и демографската криза си оказва влияние, смятам, че там ще бъдем несправедливи, ако не помогнем по някакъв начин или поне това предложение да го съобразим с всички театри в България, не само с Народния театър „Иван Вазов“.
Ако се стигне до обсъждане на тази точка реално в дневен ред на Комисията, бих предложил това увеличение на разходния стандарт да засяга всички театри в България, не само Народния. Това го казвам и като представител, който се занимава с култура от дълго време на регионално равнище. Мога да Ви кажа, че колапсът в някои от театрите в по-малките градове, в областните центрове, в които се намират, е много сериозен и там трудно успяват да изкарат такъв брой посетители, които да могат да отговорят на изискванията за издръжка – самата субсидия, която се получава по делегиран бюджет в съответните театри. Така че предложението ми ще бъде такова в последващо разглеждане на подобен въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Мисля, че това писмо, което дойде при нас, е по-скоро за принципна подкрепа, когато няма такава оперативна сила. По-скоро е идея за промяна в бюджета за следващата година. Мисля, че този дебат, който предложихте, евентуално ще бъде проведен, когато обсъждаме бюджета за следващата година.
Само припомням, че писмото, което получихме от Народния театър, освен завишаване на субсидията, която се полага за продаден билет, има и друга точка, която е свързана с юбилейно честване на Иван Вазов. Така че принципната подкрепа има значение, доколкото Комисията да покаже своето позитивно отношение към тези инициативи. Не мисля, че тук става въпрос за участие в едно оперативно решение, което в крайна сметка ще го вземе органът от изпълнителната власт.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Ако ми позволите, все пак да цитирам част от текста: „Това са накратко мотивите ни да предложим на Вашето внимание разходният стандарт за субсидиране на единствения в България Национален театър да бъде променен на 5 лв.“ Тоест искането е конкретно за увеличаване на стандарта. Има такова предложение по отношение на Вазовите юбилейни чествания – то е в съвсем друга част на писмото до Комисията. Така че имаме искане специално Народният театър да бъде субсидиран с по-голяма сума, отколкото останалите театри. Все пак си мисля, че трябва да имаме еднакви критерии към всички театри в страната.
ТОМА БИКОВ: Понеже става дискусия, без да защитавам Народния театър и конкретното им искане, това са две различни предложения. Едно е да поискаме на всички театри да им увеличим субсидията, а театърът, който е с национален статут, затова е по-различен – той е над останалите. Това го има не само в България – идеята да имаме Народен театър, иначе можем просто да го направим един драматичен театър, в който се играят представления, наред с всички останали.
Оттам нататък, като такъв институт с национален статут, би трябвало да има и други изисквания към него. Той е академичен театър. Няма да рискувам да вляза в тази тема – да давам акъл на Народния театър, но по принцип така са структурирани този тип театри и затова те получават повече пари – трябва да имат по-грандиозни представления, по-представителни – представления, които пътуват в чужбина, играят на големи сцени. Това е идеята и на Националната опера, разбира се. Никой няма против да се увеличат парите на всички останали театри, но наистина разговорът е за бюджета. Но да не ги смесваме. Според мен е добре да имаме такива институции с национален статут – и опера, и театър, които да бъдат представителни, да представляват България, а вече за всички останали нека да мислим. Те си имат своята роля – провинциалните театри имат пò друг тип роля.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Напълно подкрепям това, което каза господин Биков, защото тук става дума за статут – национален статут, което обезателно трябва да бъде подкрепено от Комисията, и не само – мисля, че ние трябва да изискаме от Министерството да направи необходимото този статут да бъде подкрепен и да бъде поддържан. Не става дума само за театъра – става дума и за други, които са със статут на национални.
След това, без съмнение, трябва да видим как ще се субсидират театрите, защото и в Плевен е така – конкретно ще Ви кажа, но пък за сметка на това, знаете, че там мечките и прочее, и прочее помагат по един начин, който явно трябва да се изчисти. Този въпрос тече вече години. Но този начин на субсидиране има много дефекти. Спомняте си проблемите в Операта в Русе. Тоест трябва нов разговор за начина, по който се субсидират културните институции.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Опасявам се, че започнахме блицконтрол без министър. Затова, ако искате, част от въпросите можем да ги отправим към министър Банов следващия път – те също се отнасят към него.
Реплика ли имате?
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Само две изречения. Неслучайно взех думата, тъй като проблемът с провинциалните театри си съществува – знаете, една теза битува в публичното пространство за превръщането едва ли не на много от провинциалните театри в открити сцени, тоест да няма театрална трупа, а да се представят спектакли, представления, които са главно от софийските театри, между които, разбира се, е и Народният. Опасявам се, че увеличаването на субсидиите според мен несправедливо спрямо останалите по този начин – чрез разходен стандарт, все пак има методика на Министерството на културата – ясно е определило колко средства за колко продадени билети трябва да бъдат. Ако ще се финансира Народният театър, може би трябва да се намери друг механизъм – специална субсидия за това, че е национален, но той да не бъде част от разходния стандарт.
Ако вървим в тази посока – да закрием провинциалните театри, да играят само софийските артисти и да ликвидираме културата на местно ниво, мисля, че би било много жалко за една Комисия по култура.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря много. Само едно възражение ще изразя – не приемам това противопоставяне, което правите по някакъв начин: софийски и други, защото в случая не става въпрос за софийски и други – не искам да използвам думата „провинциални“, а за Народен театър „Иван Вазов“ и за останалите театри. Тоест Народният театър по някакъв начин се изважда пред скоба – това, което каза Тома Биков.
Предлагам да не пропускаме възможността и шанса другия път да го дискутираме и с министър Банов. Ще имаме блицконтрол – не ни пречи да зададем въпроса. Това не се подлага на гласуване, просто имаме едно писмо с предложение, което можем да подкрепим принципно, без, както казах, това да има някаква оперативна тежест.
Отключи се интересна дискусия. Всички ние, особено които сме от регионите, естествено, не искаме да има противопоставяне между София и „региони“ – предпочитам тази дума. Можем принципно да обсъдим темата за методиката в блицконтрола, ако нямате нищо против да зададете този въпрос.
Да смятаме ли, че сме изчерпали дневния ред?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Използвам случая, че сме в точка „Разни“ – каня цялата комисия на една страхотна театрална постановка на млади български таланти на 24 юни, понеделник, от 19,00 ч. в театър „София“ – много развлекателна комедия, с артисти от три български града. Мисля, че ще бъде много добре да има представители на нашата комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Понеже сте се заели с поканата, можете ли да ни информирате малко повече откъде да вземем билети?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Другия четвъртък ще разполагате.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, аз приемам поканата, стига да съм тук на 24-ти.
Закривам заседанието на Комисията и Ви пожелавам приятен ден!
(Закрито в 15,00 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Стенограф:
Райна Зарева
2. Разни.
На 6 юни 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Колеги, добър ден! Часът е вече 14,30 и Ви предлагам да започнем. Имаме кворум.
Господин Рашидов отсъства, затова ще имам удоволствието и задължението да водя това заседание на Комисията.
Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Относно дневния ред – за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
Има ли други предложения за точки от дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Да Ви информирам предварително, че за следващото заседание на Комисията по културата и медиите е предвиден блицконтрол с министъра – имайте предвид за евентуални въпроси, ако Ви вълнуват, разбира се. Става дума за следващия четвъртък.
Проектът за процедурни правила Ви е изпратен на пощите – надявам се, че сте се запознали с него. Предполагам, че сте обърнали внимание, че в него липсва конкретизация на сроковете, в които трябва да се извършат съответните процедури. Това ще го направим на днешното заседание.
Изготвянето и приемането на Процедурните правила е необходимо във връзка с изтичащия на 17 юли тази година мандат на Иво Атанасов като член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание и съответно избор на нов член.
Ако е пред Вас Проектът за решение за приемане на Процедурните правила, минаваме по разделите.
В раздел І, точка 1 предлагам срокът за предложенията до Комисията за съответната позиция да бъде 7 дни.
Има ли други предложения във връзка с това? Няма.
Предлагам да гласуваме раздел І с направеното предложение срокът за предложения до Комисията да бъде 7 дни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към раздел ІІ, точка 1 – публикуването на предложенията на тематичния сайт на интернет страницата на Народното събрание. Според Правилника на Народното събрание този срок не може да бъде по-късно от 14 дни преди изслушването на кандидатите. Предлагам срокът да бъде 7 дни.
Има ли други предложения във връзка с този раздел?
Моля да гласуваме направеното предложение срокът да бъде 7 дни.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към раздел ІІІ. Тук нямаме уточняване на срокове.
Има ли изказвания или предложения във връзка с раздел ІІІ на Проекта, който Ви е изпратен и раздаден? Няма предложения.
Гласуваме раздел ІІІ.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
В раздел ІV, точка 4 предлагам представянето на кандидатите да бъде в рамките на 3 минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: 3 минути са една страница. На една страница можем ли да го представим?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ако има други предложения – очевидно Вие имате, господин Професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не, нямам, но мисля. (Реплика при изключени микрофони: „Да бъдат 5“.) И аз така мисля. 6 минути са две страници.
Колко е изложението? (Реплика при изключени микрофони: „7“.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Как да фиксираме – да гласуваме ли 3? Нямам против да бъде повече. 7 минути? Компромисно решение – 7 минути. (Реплики при изключени микрофони.)
Това предложение сме го обмислили от гледна точка на оперативността, за да има някакъв дисциплиниращ ефект – кандидатите да не се разпростират прекалено много, а да могат да концентрират. Но Вие сте прави, че в повечето случаи тази граница се измества и 3-те минути не стават 3.
Добре, приемаме 7 минути. Ще го подложа, разбира се, на гласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предлагам това да е 7 минути, а следващото – на кандидата, да бъде 3. Той, като изложи в 7 минути подробни данни от CV-то, тогава в рамките на 3 минути – стигат му на кандидата.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: В т. 4 предлагам представянето на кандидата да бъде в рамките на 7 минути. В т. 5 предложението е на кандидатите да бъде дадена възможност за изложение в рамките на 5 минути. Според професора е по-разумно да бъдат 3.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Видях тук, че има и мотивация – хайде да бъдат 5.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Други предложения в тази връзка? Тук са 5 – ще го подложа на гласуване, сега само обсъждаме.
В т. 6 предложението е народните представители да задават въпроси към всеки кандидат в рамките на 2 минути, а отговорът да бъде в рамките на 3 минути.
По т. 7 резюмето на председателя на Комисията да бъде до 2 минути за кандидат.
По т. 8 за отговор на кандидата предлагам до 5 минути.
Мисля, че така е разумно – хем да има време, хем да не бъде прекалено разсрочено като процедура, за да можем да бъдем оперативни.
Промяна имаме само в първата част – т. 4: представянето на кандидата да бъде в рамките на 7 минути. По този начин го гласуваме.
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Може ли да повторите колко минути поставихме по т. 7?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: По т. 7 резюмето на председателя на Комисията – до 2 минути.
Тоест единствената корекция, която имаме, от първоначално зададения текст е 7 минути по т. 4.
Подлагам на гласуване раздел ІV с направената корекция…
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Имам един въпрос по изслушването на кандидата. В т. 11 – „Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата“. Любопитни са ми мотивите – здравословни или как? „Не спира процедурата“ – той е подал документи за участие, пък отказва да участва в състезанието – в изслушването.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: На мен също ми направи впечатление това. „Не спира процедурата“ – моето обяснение е следното: това, че ти си кандидатствал, е достатъчно заявление, че искаш да заемеш съответната длъжност. Може да има някакво основание да не присъстваш на изслушването.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Може би трябва да се добави „цялата процедура“
ТОМА БИКОВ: Ако един не се яви, процедурата продължава.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Точно така – отказът на един от кандидатите не спира процедурата.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбрах основанието – да не стане така, че отсъствието на един да бламира процедурата. Не спира цялата процедура по избора. Може би трябва да го изпишем. Предлагам т. 11 да се изпише: „Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира цялата процедура по избора на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.“
Благодаря за тази корекция, защото има двусмислие – не спира цялата процедура по избор на член на СЕМ от квотата на Народното събрание. Един се избира, но кандидатите са много. Корекцията беше съвсем уместна. Направи ми впечатление, но го разтълкувах по друг начин, а всъщност това е коректното тълкуване.
Можем ли да преминем към гласуването на този раздел? Уточнихме ли всичко?
Подлагам на гласуване раздел ІV с направените корекции.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към раздел V, точка 3 – представяне на предложенията от вносителите в пленарната зала. Предлагам това представяне да бъде в рамките на 2 минути.
Има ли други предложения? Не виждам.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Бяхме говорили за 5 минути.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Това е в пленарната зала – продължаваме процедурата по-нататък. Тези 5 минути, които гласувахме, си остават – те са в рамките на Комисията.
Подлагам на гласуване текста на раздел V.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
По раздел VІ има ли предложения – „Задължение за деклариране на несъвместимост“?
Гласуваме раздел VІ.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Гласуваме анблок Процедурните правила и декларациите към тях, които всеки от кандидатите е длъжен да попълни и да депозира. Приложени са накрая образци на декларациите, които всеки кандидат трябва да депозира.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към точка „Разни“.
Колегата Евгени Будинов беше изразил желание да ни запознае с един проблем, но той отсъства, за съжаление. Така че ще се опитаме да се справим и без него.
В Комисията се получиха писма от Народния театър „Иван Вазов“ и Софийската опера и балет, които са Ви изпратени в пощите. Надявам се, че сте ги получили. Моето предложение – това, което коментирахме и с председателя господин Рашидов, е да подкрепим исканията на Народния театър, да бъде изпратено писмо с такъв подкрепителен текст до министъра на културата, в чиито правомощия е решаването на поставените въпроси. Става дума за завишаване на субсидията, това е във връзка с предложението, което са изпратили от Народния театър – основното.
Другото писмо, което е свързано с проблемите в сградата на Софийската опера и балет, е в правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, донякъде на Министерството на културата и Областната управа на град София. Затова предложението ми е да ги изпратим до съответните институции с молба да решат казуса и евентуално да ни информират за взетите решения.
Господин Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сградата се стопанисва от областния управител на София-град. В писмото е написано нещо, което не е вярно – че тези помещения, за които претендира Народната опера, са ползвани от политически партии за политически цели. В тази част от сградата всъщност е въпросната Комисия за разкриване на досиетата.
Имаше два етажа, които ползвахме ние от „Атака“ – те са свободни, от шест-седем месеца там няма абсолютно нищо, нищо не ползваме. Това е удар в празно пространство – просто трябва да пристъпят към процедурата, да искат тези помещения да им ги дадат. Оттам сме се изнесли отдавна.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Други становища в точка „Разни“?
Това са писма, които са получени в Комисията – мисля, че е редно да ги подложим най-малко на обсъждане, да сондираме мнение по тях. Ние не сме орган, който може да вземе оперативни решения, но пък имаме правото да бъдем информирани.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Просто обръщам внимание на Комисията за един разговор, който бяхме провели – мисля, че пак беше в точка „Разни“, преди около шест месеца, може и повече. Отнасяше се за Народната библиотека. Знам, че там има отпуснати средства, но мисля, че цялата комисия имахме намерение да отидем и да видим какво е положението. Доколкото знам, не е стартирал ремонтът на покрива на Библиотеката. Така че това е въпрос, на който трябва да се обърне внимание, защото в тази сграда има национални светини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря много. Аз лично мисля, че това предложение не е нито трудно за изпълнение, нито пък някой ще бъде против – въпрос на оперативна организация. Мисля, че можем да организираме, ако щете, дори едно изнесено заседание. Едва ли в момента трябва да го подложим на гласуване, но мисля, че можем да се организираме и да го направим – на място да се запознаем. Действително бяха отпуснати някакви средства.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Доколкото знам, се подготвя някакъв блицконтрол, така че там ще може да се пита. Дали ще отидем дотам да гледаме – по-важно е да знаем защо не е започнал ремонтът, има ли някакви пречки, или това е част от процедурата. Предполагам, че сигурно има някакви обществени поръчки, процедури.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Ние взехме такова решение за изнесено заседание – това е решение на Комисията, така че сега също удряме в празното, както се казва. Просто трябва да го направим.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да приемем, че скоро Комисията не е имала заседание и това остана малко назад в миналото. Радваме се, че сте сред нас отново – липсвахте ни. Така че, ето, дойдохте с предложение – един римейк на старото предложение. Мисля, че няма да има проблем да организираме едно заседание там. Ще се опитам да бъда полезна в тази посока.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се върна на темата за Народния театър „Иван Вазов“. Мисля, че няма човек, още по-малко член на Комисията по културата и медиите, който да не подкрепя идеята да бъде увеличен разходният стандарт на такава национална институция, но ми се струва, че ако ние впоследствие вземем такова решение, не бихме били справедливи спрямо останалите театри, особено спрямо провинциалните театри. Всеизвестен факт е, че в София поради по-високото ниво на култура или по-големия брой хора, които посещават театрите, финансовите условия не са толкова лоши в самите театри. Но ако вземем един малък провинциален театър, където и демографската криза си оказва влияние, смятам, че там ще бъдем несправедливи, ако не помогнем по някакъв начин или поне това предложение да го съобразим с всички театри в България, не само с Народния театър „Иван Вазов“.
Ако се стигне до обсъждане на тази точка реално в дневен ред на Комисията, бих предложил това увеличение на разходния стандарт да засяга всички театри в България, не само Народния. Това го казвам и като представител, който се занимава с култура от дълго време на регионално равнище. Мога да Ви кажа, че колапсът в някои от театрите в по-малките градове, в областните центрове, в които се намират, е много сериозен и там трудно успяват да изкарат такъв брой посетители, които да могат да отговорят на изискванията за издръжка – самата субсидия, която се получава по делегиран бюджет в съответните театри. Така че предложението ми ще бъде такова в последващо разглеждане на подобен въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Мисля, че това писмо, което дойде при нас, е по-скоро за принципна подкрепа, когато няма такава оперативна сила. По-скоро е идея за промяна в бюджета за следващата година. Мисля, че този дебат, който предложихте, евентуално ще бъде проведен, когато обсъждаме бюджета за следващата година.
Само припомням, че писмото, което получихме от Народния театър, освен завишаване на субсидията, която се полага за продаден билет, има и друга точка, която е свързана с юбилейно честване на Иван Вазов. Така че принципната подкрепа има значение, доколкото Комисията да покаже своето позитивно отношение към тези инициативи. Не мисля, че тук става въпрос за участие в едно оперативно решение, което в крайна сметка ще го вземе органът от изпълнителната власт.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Ако ми позволите, все пак да цитирам част от текста: „Това са накратко мотивите ни да предложим на Вашето внимание разходният стандарт за субсидиране на единствения в България Национален театър да бъде променен на 5 лв.“ Тоест искането е конкретно за увеличаване на стандарта. Има такова предложение по отношение на Вазовите юбилейни чествания – то е в съвсем друга част на писмото до Комисията. Така че имаме искане специално Народният театър да бъде субсидиран с по-голяма сума, отколкото останалите театри. Все пак си мисля, че трябва да имаме еднакви критерии към всички театри в страната.
ТОМА БИКОВ: Понеже става дискусия, без да защитавам Народния театър и конкретното им искане, това са две различни предложения. Едно е да поискаме на всички театри да им увеличим субсидията, а театърът, който е с национален статут, затова е по-различен – той е над останалите. Това го има не само в България – идеята да имаме Народен театър, иначе можем просто да го направим един драматичен театър, в който се играят представления, наред с всички останали.
Оттам нататък, като такъв институт с национален статут, би трябвало да има и други изисквания към него. Той е академичен театър. Няма да рискувам да вляза в тази тема – да давам акъл на Народния театър, но по принцип така са структурирани този тип театри и затова те получават повече пари – трябва да имат по-грандиозни представления, по-представителни – представления, които пътуват в чужбина, играят на големи сцени. Това е идеята и на Националната опера, разбира се. Никой няма против да се увеличат парите на всички останали театри, но наистина разговорът е за бюджета. Но да не ги смесваме. Според мен е добре да имаме такива институции с национален статут – и опера, и театър, които да бъдат представителни, да представляват България, а вече за всички останали нека да мислим. Те си имат своята роля – провинциалните театри имат пò друг тип роля.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Напълно подкрепям това, което каза господин Биков, защото тук става дума за статут – национален статут, което обезателно трябва да бъде подкрепено от Комисията, и не само – мисля, че ние трябва да изискаме от Министерството да направи необходимото този статут да бъде подкрепен и да бъде поддържан. Не става дума само за театъра – става дума и за други, които са със статут на национални.
След това, без съмнение, трябва да видим как ще се субсидират театрите, защото и в Плевен е така – конкретно ще Ви кажа, но пък за сметка на това, знаете, че там мечките и прочее, и прочее помагат по един начин, който явно трябва да се изчисти. Този въпрос тече вече години. Но този начин на субсидиране има много дефекти. Спомняте си проблемите в Операта в Русе. Тоест трябва нов разговор за начина, по който се субсидират културните институции.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Опасявам се, че започнахме блицконтрол без министър. Затова, ако искате, част от въпросите можем да ги отправим към министър Банов следващия път – те също се отнасят към него.
Реплика ли имате?
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Само две изречения. Неслучайно взех думата, тъй като проблемът с провинциалните театри си съществува – знаете, една теза битува в публичното пространство за превръщането едва ли не на много от провинциалните театри в открити сцени, тоест да няма театрална трупа, а да се представят спектакли, представления, които са главно от софийските театри, между които, разбира се, е и Народният. Опасявам се, че увеличаването на субсидиите според мен несправедливо спрямо останалите по този начин – чрез разходен стандарт, все пак има методика на Министерството на културата – ясно е определило колко средства за колко продадени билети трябва да бъдат. Ако ще се финансира Народният театър, може би трябва да се намери друг механизъм – специална субсидия за това, че е национален, но той да не бъде част от разходния стандарт.
Ако вървим в тази посока – да закрием провинциалните театри, да играят само софийските артисти и да ликвидираме културата на местно ниво, мисля, че би било много жалко за една Комисия по култура.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря много. Само едно възражение ще изразя – не приемам това противопоставяне, което правите по някакъв начин: софийски и други, защото в случая не става въпрос за софийски и други – не искам да използвам думата „провинциални“, а за Народен театър „Иван Вазов“ и за останалите театри. Тоест Народният театър по някакъв начин се изважда пред скоба – това, което каза Тома Биков.
Предлагам да не пропускаме възможността и шанса другия път да го дискутираме и с министър Банов. Ще имаме блицконтрол – не ни пречи да зададем въпроса. Това не се подлага на гласуване, просто имаме едно писмо с предложение, което можем да подкрепим принципно, без, както казах, това да има някаква оперативна тежест.
Отключи се интересна дискусия. Всички ние, особено които сме от регионите, естествено, не искаме да има противопоставяне между София и „региони“ – предпочитам тази дума. Можем принципно да обсъдим темата за методиката в блицконтрола, ако нямате нищо против да зададете този въпрос.
Да смятаме ли, че сме изчерпали дневния ред?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Използвам случая, че сме в точка „Разни“ – каня цялата комисия на една страхотна театрална постановка на млади български таланти на 24 юни, понеделник, от 19,00 ч. в театър „София“ – много развлекателна комедия, с артисти от три български града. Мисля, че ще бъде много добре да има представители на нашата комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Понеже сте се заели с поканата, можете ли да ни информирате малко повече откъде да вземем билети?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Другия четвъртък ще разполагате.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, аз приемам поканата, стига да съм тук на 24-ти.
Закривам заседанието на Комисията и Ви пожелавам приятен ден!
(Закрито в 15,00 ч.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Стенограф:
Райна Зарева
