1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.

2. Разни.

---

На 7 ноември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г.
На заседанието присъстват:
- От Министерството на културата: Боил Банов – министър, Красимира Стефова – главен секретар, Татяна Цветанова, Маргарита Васева, Мария Арангелова.
- От Министерството на финансите: Владимир Петров, Росица Спасова, Евгения Петкова.
- От Българската телеграфна агенция: Борислав Чалъков, Данчо Антонов, Йоана Петрова.
- От Съвета за електронни медии: Розита Еленова, Бетина Жотева, Ивелина Димитрова, Галина Георгиева, Емилия Станева, Незабравка Николова.
- От Българската национална телевизия: Емил Кошлуков, Росица Григорова.
- От Българското национално радио: Антон Митов, Димитър Димитров, Мария Маркова, Галя Тренчева, Стефан Ташев, Анатоли Великов, Галя Каракачанова.
- От КНСБ: Иван Иванов, Борис Начев, Пеньо Пирозов.
- Лъчезар Велинов – продуцент.
Колеги, материалите от днешното заседание са изпратени на електронната Ви поща.
Господин Банов има думата, за да представи Бюджета на културата.
Заповядайте, господин Банов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Със Закона за държавния бюджет за 2019 г. на Министерството на културата са утвърдени разходи в размер на 194 млн. 396 хил. лв.
С Проекта на бюджет за 2020 г. са предвидени средства в размер на 217 млн. 100 хил. лв., като увеличението е с 22 млн. 654 хил. лв. или 11,7% спрямо 2019 г.
Основен приоритет в областта на политиката за опазване на културното наследство са археологическите проучвания, консервация, реставрация, недвижими културни ценности. За тези дейности в предишни години се утвърждаваха около 2 млн. лв., за 2018 г. – 3 млн. лв., за 2019 г. – 3 млн. 500 хил. лв., за 2020 г. са осигурени още 500 хил. лв. и вече стигаме цифрата 4 млн. лв. – една устойчива политика ежегодно в областта на археологията, консервацията и реставрацията.
Допълнителните средства са важна предпоставка за осигуряване на държавната подкрепа в областта на опазване на археологическото архитектурно наследство.
Няма да изброявам всички обекти, които потенциално с тези пари… скалните църкви в Иваново, резерват „Мадара“, Рилската света обител, храмът на Кибела в Балчик и много, много други.
За субсидии за творчески проекти, за Национален фонд „Култура“ е предвидено увеличение с 500 хил. лв., като утвърдената субсидия за 2020 г. ще бъде в размер на 1 млн. 900 хил. лв.
Искам да припомня, че до преди две години Фондът работеше с около 380 хил. лв., сега са вече 1 млн. 900 хил. лв. – също една устойчива политика, която се надяваме да доведе до реализиране на значими устойчиви проекти, обучение на експерти, организиране на форуми с международно участие и така нататък.
За организациите, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства. За 2020 г. са предвидени допълнителни средства за разходи за дейността им в размер на 13 млн. 700 хил. лв., в това число 7 млн. лв. от собствени приходи и 6 млн. 700 хил. лв. субсидия. Също политики, знаете много добре, ежегодно, горе-долу в такъв размер се помагат за развитието на сценичните изкуства.
На основание чл. 44 от Закона за културното наследство, културните организации, създадени за опазване на нематериалното културно наследство, придобили статут на центрове на Юнеско, имат право също на субсидии от Държавния бюджет. В бюджета на Министерството на културата за 2020 г. е включена субсидия в размер 412 хил. лв. за Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа.
Също на основание на Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“ е включена и субсидия за фонд „13 века България“ в размер на 226 хил. лв.
Останалата част от увеличението на бюджета на Министерството за 2020 г. е в размер на 7 млн. 316 хил. лв. е в резултат на изпълнение на правителствената политика в областта на доходите. Предвидено е 10%-но увеличение на възнагражденията на служителите в системата на Министерството. За изпълнение на този показател е увеличен стандартът на субсидирана бройка на държавните музеи, художествени галерии, Център за подводна археология – Созопол, Българска национална филмотека, Културен център, Дворецът в Балчик – от 16 792 лв. на 18 185 лв. на субсидирана бройка. На Националната библиотека от 17 535 лв. на 18 822 лв.
Най-голям относителен дял в средствата за възнаграждение е предвиден за педагогическия персонал в системата на образованието и нарастването на минималната работна заплата на непедагогическия персонал.
Увеличението на бюджета по Бюджетна програма „Образование“ възлиза на 5 млн. 790 хил. лв.
По бюджетите на общините – за увеличаване на единните разходи стандартни на делегираните от държавата дейности, включени във функция „Почивно дело“, „Култура“, „Религиозни дейности“. Първо – музеи, художествени галерии.
За Регионалните общински музеи и художествени галерии през 2020 г. са предвидени допълнително 34 субсидирани бройки, увеличение на разходния стандарт от 15 334 лв. на 16 655 лв., като нарастването е с 8,6%. Средствата са увеличени с над 3 млн. лв.
За Регионалните библиотеки и библиотечна мрежа в страната – увеличението е с 8,6% през 2019 г., осигурени са допълнителни средства за 2020 г. в размер на 2 млн. 041 хил. лв. и са предвидени за: увеличаване на единния държавен стандарт от 14 750 лв. на 16 017 лв. е увеличаване на субсидираната численост с 27 бройки.
За народни читалища – за 2020 г. отпуснатите допълнителни средства са с 8 милиона повече от 2019 г. Това се постига с увеличение с 10 размера на стандарта за народните читалища спрямо 2019 г. – от 9 490 лв. на 10 440 лв., което покрива исканото увеличение от Министерството на културата с 10 %. Увеличение на субсидираните бройки също със 72 броя. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Петров, имате думата – заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ (Министерство на финансите): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа генерални директори и ръководители на ведомствата, дами и господа народни представители! Аз ще бъда много кратък, за да не отегчавам уважаемата комисия.
Ще се спра само на няколко макроикономически показатели, които съпътстват изграждането на Държавния бюджет на Република България в 2020 г. За първи път в 2020 г. преминаваме към балансирана позиция на бюджетното салдо, тоест към така наречения балансиран бюджет. Това е за първа година, в следващите години тенденцията и идеята е да продължи така. Бих се спрял на някои от основните макроикономически показатели.
Очакван икономически ръст през 2020 г. е 3,3%, прогнозата на брутния вътрешен продукт достига равнището през 2020 г. – 126 млрд. 800 млн. в края на 2020 г. Средногодишната инфлация е разчетена да бъде 2,1%, а в края на 2020 – 2,3%.
Приходите по консолидираната фискална програма за 2020 г. се предвижда да достигнат 46,8 млрд., както и разходите, което представлява 36,9 на сто от брутния продукт. Защо казвам, че приходите и разходите са равни? Защото казах, че за първи път Бюджет 2020 г. е балансиран, тоест няма дефицит, няма излишък, планиран в началото на съставянето на бюджета.
По-важното, което е за Бюджет 2020, има пет основни приоритета, които се определят от правителството, което управлява в момента, което е в неговите правомощия, следвайки своята управленска програма, да ги формулира и с Бюджет 2020 са определени такива приоритети. Те са в сектор „Образование“, „Здравеопазване“, „Отбрана“, „Пенсионна политика“ и „Политика по доходите“.
Важното за Бюджет 2020 е, че за втора година, след миналата година на правителството, направи всички възможни усилия и положи невероятни усилия да може да достигне до едно ново увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10%, което вече е факт с Бюджет 2020.
За да не Ви отегчавам с други макроикономически показатели, това е достатъчно, за да създаде каква е философията на Бюджет 2020 и че той е малко по-различен от досегашните бюджети, които бяха представени от парламента, за да бъдат утвърдени.
Надявам се, че всички народни представители ще оценят това и ще подкрепят предложения от правителството на Република България Бюджет 2020 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Петров.
Думата има господин Чалъков.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ (Българска телеграфна агенция): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Радвам се, че ще Ви спестя време като нашата констатация в Българската телеграфна агенция се изчерпва с това, че съзнаваме, че сме получили толкова, колкото най-много би могло да ни бъде отделено.
Винаги сме се радвали на добро отношение и разбиране от страна на Комисията и сме убедени, че не сме сбъркали в преценката си. Естествено, има някои проекти, които макар и започнали, няма да можем да довършим с разполагаемите средства, но ще насочим приоритетите си към основната си дейност – развиване на кореспондентска мрежа, информационна дейност, максимално обновяване на техниката, която обслужва тази основна дейност и вярваме, че с тези средства по някакъв начин, ние ще успеем да изпълним задълженията си пред обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: От СЕМ има ли човек, който да вземе думата?
Заповядайте.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА (СЕМ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по културата и медиите! Благодарим за поканата да изразим нашето становище по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в частта, отнасяща се за Съвета.
Съветът за електронни медии предостави на вниманието на Министерството на финансите своя проектобюджет като при изготвянето му бяха съобразени изцяло дадените от Министерството указания. И пред Министерството на финансите на срещата, която имаме традиционно, и днес тук, пред Вас, бихме искали да отбележим, че предвидените средства за издръжка на Съвета и администрацията към него са крайно недостатъчни, за да бъдат реализирани в пълен обем, поставените цели. Специфични са функциите, които трябва да изпълнява Съветът, изпълнявайки Закона за радиото и телевизията и възлага на регулатора по съдържание много нетрадиционна дейност.
Наред с лицензирането и регистрирането на доставчиците на медийни услуги, СЕМ осъществява постоянен надзор върху съдържанието на разпространяваните на територията на страната български радио и телевизионни програми. Съветът е натоварен и с надзора върху нелинейните услуги, достъпът до които е платен.
Предстоящите промени в Закона, свързани с транспонирането на изменителната директива за аудиовизуалните медийни услуги ще разшири обхвата на регулация върху така наречените платформи за видеосподеляне. Особено внимание и акцент в наблюденията, които осъществяваме сега, ще бъдат изключително засилени след имплементирането на Директивата, е: спазването на забрана за език на омразата, защита на детска аудитория, защита на потребителите от неправомерни форми на търговско слово, изследване на европейските произведения.
Мониторингът обръща специално внимание и върху програмите на БНР и БНТ за спазване на обществените ангажименти, възложени им със Закона за радиото и телевизията.
Развитието на технологиите и масовото навлизане в живота на гражданите на медийни услуги, различни от традиционните, доведе до нахлуване на информация и съобщения от всякакъв характер, за които трудно може да бъде установена редакционна отговорност. Факт е, че потребителите не са подготвени за критично възприемане на този поток от информация.
Една от целите, в реализирането на която Съветът се забави много през последните години, като казвам последните години, трябва да отбележа, че това са десет години и това забавяне е именно в предприемането на дейности, свързани с медийната грамотност. Всяко едно от правомощията на СЕМ, всяка една от целите и задачите, които си поставя Регулаторът, са невъзможни без тяхното човешко и техническо финансово обезпечаване.
Допълнителните средства, необходими на СЕМ са свързани с осъществяването на проучване на общественото мнение и предприемане на действия за изграждане на умения за медийна грамотност. По наше мнение, поискахме скромните около 50 хил. лв., които не получиха своето отражение в Бюджет 2020.
През последните десет години, независимо от възложените му в Закона задължения, СЕМ не произвежда изследвания за нагласите на аудиторията във връзка с регулираната от него среда. Както подчертах вече, повишаването на медийната грамотност е един от най-актуалните въпроси, поставени както на национално, така и на европейско ниво и има връзка с борбата на фалшивите новини.
Другият акцент, който поставяме е, по-справедливо и по-добро заплащане на служителите от администрацията. Бяха поискани, отново по наше мнение, относително скромните 90 хил. лв., допълнително. Към момента средната заплата на администрацията е около 900 лв. и неведнъж през последните години са провеждани конкурси, на които няма кандидати, или кандидатите в последствие, поради размера на заплатата, се отказват.
Да отбележа, че през тази година четирима служители навършиха необходимата възраст и стаж за пенсиониране, а в следващата година, предстоят трима. Администрацията застарява и не пристигат млади хора, които да бъдат обучени и да бъде предаден техният опит.
От друга страна, новите предизвикателства пред регулацията изискват от работодателя да инвестира в хората като осигурява и повишава тяхната квалификация.
Ще спра до тук, последната точка за създаване на по-добри условия за работа, няма да коментирам, както и капиталовите разходи. Само мога да кажа, че ремонт не е правен в помещенията, които СЕМ обитава, повече от десет години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Кошлуков, заповядайте. Имате думата.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (Българска национална телевизия): Високоуважаеми господин Председател, почитаеми членове на Комисията, ние мрем, както знаете! Раздали сме Ви документите. За последните десет години сме Ви направили съпоставка. На страница 6 ще видите дефицитите.
С приемането на този бюджет моментално нарушаваме Закона на 1 януари, защото сме прехвърлили разрешения дефицит в Закона за държавния бюджет на Републиката. На страница 6 ще видите планирания дефицит за 2019 г., а на страница 7 ще видите за 2020 г. – нови 27 милиона. Сумарно дефицитът на Българската национална телевизия към 2020 г., за която говорим, ще бъде 71 милиона.
Многократно сме идвали в Комисията, давали сме Ви аргументите. Даваме Ви справка по задължения, разпределени по пера, по години, по конкретни дейности. С приемането на този бюджет телевизията няма как да се оправи. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кошлуков.
Господин Митов, заповядайте, имате думата.
АНТОН МИТОВ (Българско национално радио): Добър ден на всички!
В радиото бяха заявени едни 25% увеличение. Очевидно това не се случи. При нас дефицитът е доста по-малък – около 3 млн. 100 хил. лв., за следваща вероятно ще стане 3 млн. 400 хил. лв. Поради тази причина Националното радио се опитва да подреди нещата, а изскачат и нови, бих казал, културни предизвикателства в областта на архивите. Това досега не е заявявано. Понеже аз завеждах допреди известно време тази дирекция…
Преди да продължа, само ще спомена – от заявените 15 часа за Радио „България“ остават 5, както бяха и досега, и изскачат плащания за „Музикаутор“ или „ПРОФОН“. Особено сериозно е при „Музикаутор“, където нещата вървят на процент. Получава се нещо като „Макдоналдс“ – винаги цената е такава, каквато е инфлацията в държавата. В рамките на този бюджет доста трудно може да се справи Радиото и вероятно трябва да се търсят още средства.
Сега да се върна, преди да приключа – Радиото пази 900 000 архивни единици. Това е уникално богатство. С неистови усилия през годините това се пази и се стараем да го подредим. Започнахме и да цифровизираме всичко това, но помещенията, в които се съхранява това нещо, са в много тежко положение. Ние преживяхме сериозно наводнение, и за всичко това трябват пари. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, искате ли думата за изказвания?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, господа генерални директори, уважаеми гости и колеги!
Първо, бързам да заявя позицията на парламентарната група на „БСП за България“, която не подкрепя така представения ни Проект за бюджет 2020 г. Като цяло ни липсва възможността да оценим всеки един похарчен лев каква ефективност ще има от публичните разходи. Ако през 2009 – 2010 г. в Министерството на финансите сте правили бюджети на оцеляването, сега би трябвало да се правят бюджети на реформите, които да показват ефективността на тези публични разходи – нещо, което ние не виждаме.
Бързам да кажа и да обърна внимание също така, че сме свидетели на някакво своеобразно нововъведение в предложения ни Проект за бюджет 2020 г., тъй като в Заключителните разпоредби се подменят някои ключови за българската култура закони. Разбира се, ние си запазваме правото между първо и второ четене да направим нашите предложения и по-детайлно да дебатираме за това в пленарната зала. Вие няколко пъти подчертахте, че сте направили бюджет на балансирано салдо и липса на дефицити. Аз бих казал, че, меко казано, Вие сте направили един консервативен труд – консервативен Проект за бюджет 2020 г., който ние няма как да подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, господа генерални директори! Искам да направя само едно допълнение. Разбира се, по време на пленарните заседания ще бъде същественият дебат за характера на бюджетите и се надяваме да се намери някакво решение на този донякъде обречен тон, който чуваме от директорите на медиите, което е доста тревожно.
Исках да изразя само своето несъгласие с това, че за пореден път редица закони биват променяни чрез Закона за бюджета на републиката, и то съществено, и то промени, които могат да преобърнат или да променят облика на някои от тези дейности. Искам да кажа, че това е изключително неприятно, защото по този начин се избягва дебатът с професионалните гилдии, донякъде и със синдикалните организации в тези области, които не са участвали в предложенията. Влизайки сега в Закона за бюджета на Републиката, те ще се превърнат в един много здрав закон, от който няма да има мърдане.
Сега гледам една ал. 4 в чл. 23, която според мен доста сериозно ще закрепости тавана на приходите в, да кажем, сценични дейности за един период поне до 2022 г. С това искам да изразя несъгласието си, че не се коментира с професионалните гилдии подобно нещо, затова се надявам в залата ще имаме достатъчно време да обсъждаме. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Други изказвания?
Уважаема госпожо, липсвахте ми – имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател и Вие много ми липсвахте, обаче сега щастието е почти пълно. (Оживление.) И щеше да бъде такова, ако не се правеше едно странно движение, за което споменаха и колегите преди мен – с постановление на Министерския съвет да се променя методиката за финансиране на сценичните изкуства, което се е промъкнало в § 9 и на Закона за държавния бюджет, с което Постановление всъщност се поставя под риск съществуването и то на най-сериозните ни институти – националните културни институти. Говоря за Софийска филхармония, говоря за Народния театър, говоря за Оперетата, за Операта и за Ансамбъл „Филип Кутев“.
Въпросът ми е по-скоро към министъра: правена ли е оценка на въздействието още при приемането на Постановлението? Коментирано ли е с ръководителите на съответните културни институти как ще рефлектират върху тяхното бъдеще и дейност така направените изменения?
Не беше ли редно, господин Министър, ако имате желание да правите такава промяна, да я направите през Закона, особено зачитайки Закона за закрила и развитие на културата, който е специален предмет на нашата комисия?
Изразявам силната си тревога, и тя не е само моя, за това, че като слагате на един аршин всички – и провинциални, разбира се, без да засягам колегите, които работят в провинцията, и национални културни институти, каквито са уникални за нашата държава и трябва да бъдат поддържани, създавате риск пред добрата им реализация? А точно тези институти, за които говоря, последните две-три години дават чудесни резултати.
Не на последно място, защо това се прави по терлици, защо се ощетяват такива състави като тези, за които говоря, без дебат, без обсъждане, без търсене на алтернативи, ако и да има вероятно аргументи в обратната посока? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Колеги, има ли други изказвания?
Господин Министър, ако искате, може да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, с 0,50 лв. е увеличена субсидията на всички. Като са Ви информирали за това какво изказване да направите тук, са пропуснали това да Ви кажат.
Второ, мерките, които са предприети, са част от законовата база и в момента. Просто се натъкнахме на една аномалия – някои институти да прехвърлят по 5 – 6 милиона приходен остатък за следващата година, който не могат да изхарчат. Държавата, ние, нашите родители и нашите деца – данъкоплатците, трябва да закриляме и да развиваме културата, а не да играем ролята на банка, където някой си прехвърля по 5 – 6 милиона на година, които не може да изхарчи. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева.) Тези мерки са изцяло в посока…
Аз прекъсвах ли Ви? Ако искате, да спра изказването?! Вие се изкажете, ще се изкажа пак!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Имате ли още въпроси?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Имам, ама няма да питам повече.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре.
Други изказвания?
Имате думата, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ПОЧЕКАНСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Независимо, че не бях в началото споменат все пак, аз съм тук. Станислав Почекански се казвам, председател съм на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Ще бъда кратък относно проектобюджета, който се предлага чрез Закона за държавния бюджет. На първо място, прави впечатление, че парите аз култура остават непроменени до 2022 г., като процентното съотношение от брутния вътрешен продукт намалява.
На второ място, заложеното увеличение на зрителите в сценичните изкуства, тъй като тук се подхвана този дебат, за нашите експерти и според нашите експерти е нереалистично.
Пикът през 2019 г. от 1 млн. 830 хил. зрители предизвика срив в системата, а се залагат до 2022 г. увеличение с още 400 хиляди зрители, без това е подплатено с допълнително финансиране. Казано по друг начин, чрез рестрикции се компенсират увеличаващите се посетители.
На трето място, има и други странни показатели, а именно броят на представленията в сценичните институти. Заложен е спад от около 400 представления през 2020 г., изведнъж през 2021 г. скок от още 3 хиляди представления.
Имаме конкретни предложения относно измененията, които се правят в Закона за закрила и развитие на културата, чрез Закона за държавния бюджет и също смятаме, че не е редно, чрез Закона за държавния бюджет да се правят именно тези изменения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Други? Няма.
Колеги, ще преминем към гласуване на Законопроекта.
Сигурно е добре да кажа и аз няколко думи.
Аз също съм изненадан от философията на тази промяна. Държавата планира колко да плаща на театрите, оперите, филхармониите, музикалните състави, независимо колко работят. Това ми намирисва и означава ли, че от пазарна икономика преминаваме на планова икономика?
Дълъг е разговорът, няма да навлизам, защото проблемът се крие в собствеността. Ние говорим за държавни театри, а не говорим за театри по принцип. Държавата трябва да има възможности да се грижи за своите институции, така че, в това отношение…
Ще си позволя още нещо. Аз също бях някога министър. Когато станах министър беше 47 милиона за театрите. Когато си тръгвах бяха 80. Аз смятам, че ситуацията е такава, за каквато са се борили всички да извоюват бюджета.
Тук идва нещо, което ние трябва да гласуваме и да го приемем като някакъв факт, който… Бюджет се прави извън тази зала. Смятам, че всеки, който отговаря за дадено ведомство много сериозно трябва да е поработил, докато дойде в тази зала.
В тази зала идва вече направен бюджет и кой за каквото се е борил и колкото се е борил това ще приемем днес. Разбира се, господин Ченчев е прав – между първо и второ четене има възможности да се дебатира. Като депутати имате право на всичко това.
Колеги, предлагам да пристъпим към гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – няма, против – 4, въздържали се – 10.
Колеги, гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 10 , против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, че днес се потрудихме всички заедно.
Благодаря за участието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Колеги, ще Ви отнема само пет минутки. Извинявайте много, че Ви задържам. Юристката ще дойде ли сега?
Колеги, във връзка с дебатите на последното заседание на Комисията на 12 септември, което се проведе и последващата среща на генералните директори на БНТ и БНР, както и постъпилото след това писмо от генералния директор на БНТ, предложението ни е това: ако има предложение да съставим експертна група за Закона за медиите и разбира се, който има предложение за състава на тази група, да си ги направите, за да дадем начало да работят хората.
Да Ви съобщя кои са досега дадени в експертната група от радиото и телевизията: Христо Томов – БНТ, Мария Стоева – БНР, Елена Велкова – Нова телевизия, господин Йовчев – БТВ, Мая Георгиева – Канал 3, Ана Танова – АБРО, Бетина Жотева – СЕМ.
Ако сте съгласни, колеги, дайте други предложения, за да може да направим групата да работи. (Реплика.) Някой от Вас, ако иска да даде предложение, готови сме да направим работната група.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Председател, с оглед по-стегнатото функциониране на тази работна група, предлагам от членовете на Комисията по един от парламентарно представените групи в Комисията по един член да влезе.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Всеки може да бъде, ние говорим за експерти, които да ни поднесат един добър закон. Ако има Ваши предложения, те ще ни докладват.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Може ли, господин Председател, да предложа от Българско национално радио Кин Стоянов, разговарял съм с него.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Те имат представител.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Разговарял съм с него, той има интерес.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Той е зает, на Радой Ралин прави изложба. Пък и Капка искала да й правят и на нея изложба, и тя е била в политиката дълго време.
Приятели, става въпрос за друго. За да съм прозрачен към Вас, ако имате предложения, аз иначе ще си направя една експертна група, имам правото се оказа по закон. Въпросът е да направим една експертна група от Ваши хора, ако имате експерти, да заповядат, да поработим. Това предлагам: да си кажете хора.
Приятели, срок до утре. Един-двама, който искате, който решите. Госпожа Малчева ще каже на групата, и ще им кажем: започвайте да работите и ни дайте закон.
ДИАНА САВАТЕВА: За цялостна промяна на закона ли става въпрос, господин Председател. За Закона за телевизия и радио, нали така?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: За целия закон, да седнат едни хора да поработят и да седнем да видим този закон, така или иначе трябва да започнем да го правим.
Аз съжалявам, че Ви занимавам от време навреме по мое време, като казвам, защото имаше и такова време, колкото и да е неприятно. Номерът е човек доколко може да накара финансовия министър да стане археолог. При мен Дянков ходеше на археология, поливаше музеите и даде 40 милиона за театрите.
Закривам заседанието.
(Разговорите продължават извън стенографския протокол.)

(Закрито в 15,25 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов



Стенограф:
Галина Мартинова