Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
12/12/2019
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
На 12 декември 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията, и господин Евгени Будинов – заместник-председател.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Най-новият заместник-председател на Комисията по културата и медиите е Евгени Будинов – да го приветстваме.
Имаме нов член на нашата Комисия – госпожа Ася Пеева. Тя влиза на мястото на Диана Саватева.
Да Ви уведомя – господин Велчев е на важно мероприятие, но въпреки всичко потвърди, че е духом с нас.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предложени следните точки:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват – от Министерството на културата: министър Боил Банов, заместник-министър Амелия Гешева, заместник-министър Румен Димитров, Весела Щерева – парламентарен секретар, Красимира Стефова – главен секретар, Миглена Кацарова – и.д. „Директор“ на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“, Диляна Динчева – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Колеги, бих искал да Ви напомня, че според Правилника на Народното събрание право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. Редът на задаване на въпросите е по низходящ ред според числеността на парламентарните групи.
От парламентарната група на ГЕРБ, като най-голямата в парламента, моля да си задавате въпросите, колеги.
Имате думата.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, уважаеми колеги! Тъй като минава една година, в която имаше наситени събития, като човек, професионално свързан с книгите, библиотеките, читалищата – в тази сфера, бих искала да запитам, тъй като вече е краят на годината – време за резултати, за анализи: как преценява екипът на Министерството на културата – как е преминал конкурсът за подпомагане на библиотеки и читалища с обновяване на библиотечните фондове? Какви са добрите страни, има ли практики, които не бихте желали да повторите в следващата година? И, разбира се, да ни запознаете с перспективата на тази програма в следващата година – има ли осигурено финансиране, примерно ще бъде спазен същият регламент или ще има промени на база на досегашния опит, който вече е натрупан няколко години поред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Милкова, уважаеми народни представители! Над 850 проекта са подкрепени тази година – двойно повече от миналата, но двойно повече бяха и парите, за радост на всички – 2 млн. лв. Така че можем да отбележим още една успешна година за българската книга, за българските библиотеки, а една по-спокойна година и за българските издатели, които вече знаят, че могат да си позволят и издания, които не търсят просто пазарна стойност, а могат да залагат и на заглавия, които са важни за духовното ни развитие.
Що касае следващата година – със сигурност парите са подсигурени отново, 2 млн. лв., със сигурност ще повишим таваните за кандидатстване на всички – и на читалищни библиотеки, и на общински, и на регионални, за да може хората да развият по-сериозни и по-мащабни проекти. Това е целта и на цялата програма. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Други от ГЕРБ?
Заповядайте, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан с новия метод за финансиране на сценичните изкуства. Въпросът ми е следният: знаете, че работя в този бранш като актьор и също се занимавам с театър – има определени опасения при моите колеги и ще се радвам да им отговорите, а аз да предам Вашия отговор. В новата реформа е заложено бюджетът да се вдига до 105% – само с 5% отгоре над стоте, а колегите се притесняват: ще има ли възможност по този начин да се повишават заплатите в бранша с 10%? Да ни обясните нещо по този въпрос.
В новия метод е заложено, че 50% от актьорите в една постановка могат да бъдат гости – гастрольори, максимум 50%, и 50% от трупата на театъра могат да участват – да са щатни актьори. Знаете, че има театри с по 8, 10 актьори – това значи ли, че те ще застъпват във всички постановки? Какво ще стане с постановките, които вече имат повече от 50% гостуващи актьори? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Право на отговор – заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Будинов, уважаеми народни представители! 105% – държавата подсигурява 100% от бюджета плюс 5% ръст, които също подсигурява, и субсидия срещу тях. Тоест средно за всички театри, куклени театри, опери и филхармонии средната база е 4 лв. Тоест тези 5%, за да бъда ясен – ако е 1 милион бюджетът на един културен институт, той се формира през собствени приходи и през умножение по тези 4 лв. Ако институтът направи 1 млн. 50 хил. лв., тези 50 хил. лв. също се умножават по 4 лв., тоест държавата додава 200 хил. лв. Така че всъщност много над 5% е разрешеното, което държавата ще субсидира. Освен това, за всички суми над това – за институти, които работят много добре, имат повече зрители, сумите, които са от постъпления от билети, остават в института и той може да ги разходва спокойно.
В този смисъл фактическият ръст, който е предвиден, е над 20% на годишна база, като тези 20% – веднага трябва да кажа – преминават в бюджета на института за следващата година, тоест вече следващата година бюджетът му ще бъде формиран – тези 100 плюс тези 20, даже те са 20 и няколко. И вече ще тръгне от още по-висока база. Ако пак направи превишение в края на годината, по същия начин и съответно базата му може да се вдига, в рамките буквално на три-четири години – хипотеза – институтът може да направи двоен бюджет.
Тази година 10-те процента, извън всичко това, са подсигурени и през увеличението за Министерството на културата в частта „Сценични изкуства“ – с над 6 милиона, което да покрие това увеличение. Освен това, 7-те милиона собствени приходи също са увеличение към „Сценични изкуства“. Така че системата е подсигурена и притеснение в тази посока по отношение на ръста не трябва да има, няма основание за притеснения по отношение на задължителните за държавната администрация 10%.
По отношение на 50% – изискването тази година за участие на трупите, подчертавам, в репертоарните театри. Защо подчертавам „репертоарни“? Защото поддържането на репертоарен театър, което означава с артисти на трудови договори – актьори, в крайна сметка в основата си като философия означава развитие на тези актьори, даване на възможност те да се трудят и със своя труд да получават и възнаграждение, да се развиват и да имат удовлетвореност от своята работа. Така че мярката 50% участие във всеки спектакъл на театъра на собствения състав мисля, че е съвсем нормална. В цифри буквално означава следното: в пиеса от четири човека двама души да бъдат от щатния състав на театъра, репертоарния състав, и двама души да бъдат на гастрол. Ако е пиеса от 10 души, се разрешава петима души да дойдат на гастрол, петима души да бъдат от щатния театър. Тоест това е с цел в крайна сметка инвестиция в хората, които работят на щат в театрите в страната.
Това касае в много по-голяма степен извънстоличните театри, където има доайени, хора с много опит, има и много млади актьори, които в повечето случаи не са от съответния град, но са отишли там, за да се развиват. Колеги сме, говорил съм с много от актьорите в България – когато дойдат две мечки и участват само двете, да, те ще изкарат пари на театъра; да, тези актьори, които са щатни, ще получат даже и допълнително материално стимулиране за това. Но на актьора същността му, природата му е да излиза на сцена, да се доказва, да има контакт със зрителя. Тези пари не са сладки пари – те са сладки тогава, когато и част от трупата взема участие във всеки един спектакъл. Това е мотивът – мисля, че тук няма основание за притеснения. Повтарям, същността на репертоарния театър в крайна сметка е да ползва своите артисти. Тук сме отворили висока база за ползване и на гости. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Допълнителни въпроси имате ли, колега?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър.
Само да допълните: какво ще стане с постановките, които вече ги има и дали те ще останат, или ще се сменят актьори в тях?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Мен ако ме питате, не би трябвало да има такива, защото и без това условие какъв директор на театър си, ако имаш трупа, която ти седи, а ти си направил един спектакъл с външни артисти?! Такъв директор на театър ще има проблеми с Министерството на културата. Мен ако питате, не би трябвало да има такива спектакли. Ако някъде ги има, в крайна сметка директорът да си влезе във функцията. Ние подкрепяме и закриляме българската култура. Благодаря.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Надявам се, че сте доволен.
Има ли други въпроси, колеги? Не виждам ръце от тази страна.
От „БСП за България“ имат думата.
Заповядайте, колега.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа и дами от Министерството на културата, колеги! Моят въпрос е свързан с Венецианското биенале 2020.
От средата на 2019 г., господин Министър, Вие сте назначили работна група, която трябва да разработи статут за участие в архитектурното Венецианско биенале, чийто срок обаче за отправяне на официална заявка за участие на България ние разбрахме, че е 30 ноември. До тази дата би следвало да е избран и предложен от Министерството на културата и комисар за организиране на това голямо българско участие, което българските архитекти очакват с изключително нетърпение. Въпреки професионалния интерес, до този момент публично не е известно нито кой е комисарят, нито как и при какви условия е избран, нито готов ли е и какъв е статутът на българското участие в архитектурното Венецианско биенале 2020.
Въпросът ми е: основателен ли е страхът от творческата гилдия на архитектите, че вече е пропуснат срокът за заявяване на участие от България? И ако не, докъде е стигнала работата на работната група в Министерството?
Господин Министър, което е можело да стане и това, което е, сочат към един край – настоящето. В тази връзка искам да попитам: днес е 12 декември 2019 г. – това е крайният срок да бъде отчетен периодът на Венецианско биенале 2018 г., за което в Народното събрание и в пресата имаше въпроси и обвинения за съмнения при изразходването на паричните средства. Направен ли е този отчет и анализирано ли е имат ли вина участниците в кураторската група за неправомерно изразходвани пари? В публичното пространство, на всички е известно, има негативни оценки за начина, по който са похарчени 500-те хил. лв. Отговор няма, поне смислен няма. Основната инсталация при това се състои от няколко чаши на стойност 55 лв., за което са похарчени половин милион лева. Моля Ви да отговорите на тези свързани един с друг въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате правото на отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Велинов, уважаеми народни представители! Ще започна с втората част на въпроса, защото, както Вие правилно казахте, те са свързани.
Първо – да ме поправят моите колеги, но срокът за отчитане на дейностите и разходите по тазгодишното биенале е до края на декември. Така че аз все още нямам на бюрото си отчета, но мога да Ви уверя – с оглед и на големия обществен интерес, и на многото въпроси от Вас и от Ваши колеги от парламентарната група, че ще направя необходимото, ако господин председателят реши, още през януари да свикаме блицконтрол, за да покажа този отчет, да кажа нашите бележки по него – какво приемаме, какво не, какво е законосъобразно, къде какво е изхарчено. Разбира се, ние ще го качим и на сайта на Министерството на културата, но аз ще застана пред Вас, за да кажа нашата позиция по всеки изхарчен лев. Това е нормална практика за всяко едно събитие, което получава държавна подкрепа.
Що касае архитектурното биенале – следващата година няма да участваме на архитектурно биенале поради няколко причини. Първата е небивалият интерес към това биенале, което ни доведе до извода – да поставяме Вашата парламентарна група под такъв натиск цяла година да сипе въпроси пък за архитектурното биенале, вече, както се казва, нервната ни система ще вземе да изпращи. В този смисъл заедно с хората, с които работим от самото начало – Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България, взехме решение да подготвим в нормални условия статута. През януари месец ще го качим за обществено обсъждане – статута на архитектурното биенале, за да имаме време – не под натиск, с крайни срокове – обществото да се запознае, да го проанализираме, за да няма такива неясноти от характера, от бързината, които се случиха с художниците.
Освен това, знаете, че в държавния бюджет не беше подкрепено финансирането на архитектурното биенале, така че още там, на това ниво, тоест стана ясно, че няма да го има. Категорично България ще се изявява и на архитектурно биенале, но от следващия път – с приет статут, с консенсус в обществото.
Тук е много важен въпросът, който поставихте, и за куратора. Имаше много интересни предложения – да има един изключителен японски архитект, който е световноизвестен, ще ми простите, че в момента не мога да се сетя името, имаше възможност той да бъде куратор, което щеше да бъде голяма чест за страната, но в рамките на непрекъснатите разговори с организаторите се оказа, че няма как да се случи това нещо, тоест трябва да бъде организация, която притежава статут на публична, на държавна организация. Оттук се получи и проблемът – ние мислехме, че кураторът може да бъде представен от Съюза на архитектите или Камарата на архитектите, оказа се, че те нямат този статут на държавна организация. Стигнахме до един момент, че може би най-логичният вариант е да бъде от УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия), които имат тези функции и могат да бъдат припознати като такива. Между другото, кореспонденцията продължава и все още нямаме ясни данни, защото продължаваме да работим за следващия път и няма да спираме, признава ли биеналето УАСГ като организация, която може да излъчи куратор.
Министерството на културата, разбира се, няма тази експертиза и такава възможност да го направи. Така че в спокойна атмосфера ще подготвим кандидатстването за следващия път и ще следваме тази политика докрай, защото сме убедени, че и за художниците, и за архитектите, и за държавата в крайна сметка това е голям излаз, от който не бива да се отказваме, независимо от едни или други проблеми в прощъпалника – къде реални, къде инспирирани. Трябва да поправим каквото е необходимо и в този статут досега, да изработим един сериозен за архитектите и страната устойчиво да присъства на тези огромни форуми. Благодаря.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Аз Ви благодаря за отговора и искам да знаете, че въпросът, който Ви зададох, е защото искам институцията Министерство на културата да има чист образ и убедителни доказателства, че това, което прави, е в посоката да утвърждаваме българската култура, да я разпространяваме във и извън страната, да създаваме образа на България.
В същото време ме притеснява фактът – и аз отзад напред започнах, че статутът при всичките аргументи, които казвате, а те сигурно са така – не знаех за тези разговори, които сте водили с Камарата и със Съюза… Хубаво е, че работите заедно и би следвало да схващам, че няма да има притеснения в гилдията на архитектите, което пък да създаде допълнителни поводи за разговори за работата на Министерството.
Все пак мисля, че сроковете, които си поставяте, вероятно са обективно най-добрите, но на мен ми се иска това да стане по-бързо и Вие да ни информирате в този блицконтрол, който ще направим, за движението на нещата в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Реплика или уточняващ въпрос, ако позволите, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, бих се обърнала и към нашия председател, но не в качеството му на председател, а на творец. Тъй като – простете, ако смесвам, или поне в моето съзнание се смесват двете биеналета, но освен медийна дъвка, това според мен са изключително важни форуми, касаещи представянето на българската култура навън и съответно образа на България.
Бихте ли пояснили – нямах късмета като заместник-министър в нашия кратък мандат да се занимавам с организацията и представянето на България в биеналета – за нас, за широката аудитория: какво е значението на тези представяния на България, как и какво допринася за нашия международен авторитет едно подобно участие? За да знаем, когато Вие представите пред нас Вашия отчет, за какво са били вложени тези усилия. Ако има измерител, много ще се радвам да чуя какъв е той. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! Самият факт, преди да премина към цифрите, какъв интерес представлява и сегашното, което мина в България, за художниците, и начинът, по който в работната група активно работиха архитектите от Съюза и от Камарата на архитектите – огромно е значението, защото това е престиж, това е мотив за всеки един работещ в тези сфери да се докаже, да се съизмери с най-големите. Форумът е невероятен, те са над шест месеца там. Посещенията във Венеция в много голяма степен се обвързват с разглеждане на тези павилиони.
Посетителите на националния павилион на България на биеналето съгласно официалните отчети за обслужване и охрана, през който преминават – броят се реалните посетители и зрители, са 32 хиляди 940 – 33 хиляди човека. Това е сериозна цифра. Тя не може да бъде съизмерена – дали ако бяха 20 хиляди, щяхме да кажем: малко са; или ако бяха 40 хиляди, ще кажем: много са. Заставаме рамо до рамо с всички държави по света – това е голямото нещо, ние се съизмерваме по този начин, демонстрираме, че искаме да бъдем с всички най-големи.
Критика – имаме над 20 публикации в специализирани медии на различни езици: италиански, английски, френски, немски, шведски. Над 100 публикации имаме в български медии. Тук са ми написали една реакция на Стефани Розентал – председателя на международното жури, че в интервюто си за издание на Националната асоциация на шведските художници подчертава желанието си да отбележи българското участие с една от официалните награди на биеналето, независимо от решението на журито, което не довежда до този резултат.
Форумът е много голям, България има мястото си на него. Неслучайно специално форумът за художниците беше заложен и в Програмата на правителството след много, много години, в които по една или друга причина не се осъществяваше държавно участие. Ще продължим това.
Тук искам да спомена на колегата, ще използвам случая да допълня и по предния въпрос – имайте предвид, че по принцип архитектите се водят към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест ние правим този акт да приемем и да дадем възможност да се случи архитектурното биенале с оглед разбирането за важността и за целия бранш. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще взема отношение по този въпрос, тъй като виждам, че продължават споровете на тази тема.
Второ, подочувам, че сте ми говорители (към членовете на Комисията от „БСП за България“) и ще Ви уверя, че сам обичам да говоря, защото се казвам Вежди Рашидов и съм го правил винаги аз. Не пожелавам на никого да активирам себе си като говорител.
Господин Ръководещ на Културното ведомство, хубаво е да се запознаете първо какво значи едно биенале. Биеналето е през две години излагане на произведения от всички страни. Триеналето е през три години. През 1986 г. – налага се малко да Ви се похваля, ще извинявате, но други примери не мога да дам – съм участвал през една френска галерия „Лорлож“, можете да го проверите през интернет – парижка галерия, в това толкова страшно биенале. То е най-старото биенале, разбира се, две мнения няма.
В биеналето условията да се участва са три, дори четири.
Първото, има международно жури и всеки автор може да предложи диапозитиви, снимков материал, с което да кандидатства и ако журито го одобри, той получава безплатно място в биеналето.
Второ, една част се канят – десетина световноизвестни автори се канят да участват, защото какво е съизмеримостта? Слагат Хенри Мур, слагат Манцу, Марино Марини в определени зали и когато страните участват, както бях на 10 метра от Манцу – прекрасно звучи, това е хубаво.
Трето, всеки галерист и частник може да си откупи място – всеки квадратен метър струва пари. Аз участвах срещу 1500 долара тогава в галерия „Лорлож“ през Париж. Разбира се, нищо не се случи – седя ми работата на един квадратен метър, прибрах си я след три-четири месеца.
След това четвъртото е когато държавите купуват павилиони, за да представят държавата си като цяло. Ние минахме на варианта държавата да купи такъв павилион. Нескромно ще Ви кажа – в последните три години, откакто не съм министър, участвах в три световни биеналета. Първото е в Лондон – 2019 г. Участници от Австралия до Америка, единствен аз съм български – ще Ви предоставя да видите каталога от биеналето. (Показва го.) Най-малкото всяко биенале е длъжно да направи каталог.
На едно от големите биеналета във Венеция – CALL'ART 2014 г., получавам голямата награда. Това е господин Рашидов с наградите, негови произведения. (Показва.) И, разбира се, отново световно биенале – артмузей в Chianciano, Италия, пак голямата награда – 2018 г.
Аз обаче съм притеснен от това, че българското участие – няма дори един каталог, в който да присъстваме. Смисълът да се харчат държавни пари е да има дивиденти моята държава. Тази държава заслужава да бъде представена по такъв подобаващ начин, че тя да представлява интерес. Питайте, но не питате, защото всичко знаете – това е моята професия.
Слушам, господин Управляващ, че от 40 години България не участва – тук не сте прав, България е участвала. През 2011 г. България участва с трима артисти – Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев, във Венецианското биенале.
Тъй като нямахме пари, господин Управляващ, намерих спонсор – спонсорът се казва Джордж Лукас, и трима българи участваха във Венецианското биенале. Нула стотинки разход на държавата. Лично аз – заповеди имам и писма, получени, до Вашата нова директорка Джумалиева – съм запазил документи: Спазио Маринареза – 200 квадрата, господин Министър; Палацо Малипиеро – също 200 квадрата, с карти, всичко; договори за сключване; заповед за жури с моя подпис; писмо, че журито не може да даде резултат заради хората, които участваха във Вашето биенале, защото не се разбраха кой ще води бащина дружина – длъжен съм да Ви го кажа. Чувам – дълго време говорите за големия успех, но големите успехи се измерват с големи резултати. Не знам Вие дали знаете какво построи музеят „Квадрат 500“ в България, аз се сещам за един, не мога да отида да го видя този музей, но се провали отново, защото едни хора решиха те да са велики, а величието идва с голямото признание – величие не идва с участието.
Не ми е удобно да Ви кажа, че Венеция е най-големият производител на стъкла и много близо до Централната гара на Венеция е и кеят... Казвам го, защото това беше едно унижение на Съюза на българските художници. Не знам Вие дали знаете имена на големи българи със световна слава – аз ги знам.
Така че аз вече ще желая да Ви казвам тези неща, защото чувах и за луканките, за великата Ода Жон с галерия „Темплон“, от която получавам всяка седмица покани. Тези покани, уважаеми господин Министър, са покани за изложби, където няма никъде луканка – това са прекрасни произведения. И се намира само на 20 метра от галерия „Жан-Пол Вилен“, където правя изложби от 30 години.
Затова Ви казвам: когато човек не пита, се получават разминавания. Казвам го днес, защото чувам насам-натам, че са ми говорители – най-малкото БСП. Трябва да спрем с това биенале. Да, аз получих покани – в единия от дворците с 22 хил. евро, тук ще Ви ги дам, приготвил съм Ви ги; а в другата за 44 – 200 квадрата, два етажа. Договор за подписване. И така се провали. С Вашите автори, които Вие почитате, разбира се, имате пълното основание да го правите, но трябва да познавате цялата българска култура – много сериозна палитра. Много скоро ще седна да говоря с големите български художници – те са в някаква сянка.
Чух, че и в Лувъра имало кич, господин Министър. Вие нарекохте „кич“ един „Пламък“, който беше закачен в пирамидата. 62 килограма е злато, казва се „Пламъкът“. Това е пламъкът, който седи на трона на японския император от ХІІІ век, изложен по повод Дните на японската култура. Когато аз бях министър, седях на този трон.
А това е „Пламъкът“ (показва), господин Министър. Трябва да направите разлика между кич и изкуство, и между луканки и изкуство. Всичко ще Ви дам – и поканите на „Темплон“, тази световна галерия, която я рекламирахте. А когато искате да рекламирате българската култура, запознайте се с големите имена на българската култура.
За биеналето няма как да се съглася, защото за половин милион лева щях да платя на всички италиански медии – на първа страница да рекламират българската ми държава. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Моите два въпроса, свързани помежду си, са за Националния институт за недвижимо културно наследство. Преди няколко месеца се разигра една офанзива около Института.
Единият ми въпрос е: кога се очаква да бъде обявен конкурс за директор? Вторият е: кога се очаква да бъде дигитализиран архивът? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми народни представители! Не разбрах формата на това, което говорихте, тоест аз трябва ли да отговарям, не трябва ли – не ми давате думата, което предполага, че не трябва да отговарям.
Уважаема госпожо Георгиева, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Конкурсът за директор се подготвя, обявен е, ще бъде проведен вероятно веднага след Нова година. Конкурсът ще бъде проведен в началото на следващата година, тоест в рамките на 20-ина дни.
По отношение на дигитализацията – вече сме на финала с всички процедури и от тази година стартира проектът по „Добро управление“ за паметниците с национално и световно значение. По време на този проект в рамките на обучението на служителите и на техниката, която остава, след това ще бъде продължено – дали по друг проект, или със собствени средства, дигитализирането вече на целия архив и на по-малките нива – местно значение. Така че процесът реално е стартирал. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема колега, само една реплика – бързахте с въпроса. Спазваме регламента – първо ГЕРБ, като голяма партия, БСП като следваща, след това госпожа Кръстева имаше реплика – има правото на въпроси, разбира се, и Вашият, но Вие питахте. Един ли имате? (Реплика при изключени микрофони.)
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги от Министерството на културата! Аз имам един – той се явява нещо като доуточняващ въпрос на това, което Евгени Будинов каза. За да е ясно и за да нямаме спекулации на тази тема, тъй като наистина се поразбуни съсловието – знам, че Вие ежеседмично провеждате там някакви консултации със синдикатите и работодателските организации, но 105% – говорим от дотираните по методиката, и 110% преходен остатък от това, което се дотира по методиката. В това влизат ли други обеми на бюджета, като например субсидии от общини или някакви проекти, които са спечелени, които също увеличават обема, или пък някакви други приходи от стопанска дейност – наеми? Те имат ли възможността да останат в бюджета, без да се връзват в тези 105 и съответно 110%, или ще влязат в общия обем и ще повдигнат нивото извън методиката? После имам още един въпрос, но, ако е удобно, първо на този да отговорите.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Попдимитров, уважаеми народни представители! Бюджетът се формира на база на всички приходи и разходи. В този смисъл вътре влизат и трансферите от общините, влизат и наемите, както е предната година. Той така е формиран – на тази база, и ако е 1 милион, и ако има преизпълнение, повтарям, за да е ясно, 1 млн. 50 хил. лв., тези 50 хиляди се умножават по 4 – средна цена за Института. Говоря за средна – за оперите ще бъде 6,50, за театрите ще бъде 3, за куклените театри – 3,50. Умножава се и ако е 4 средна, значи още 200 хил. лв. Бюджетът става 1 млн. 250 хил. лв. Междинно, пак казвам, ако има пари от проекти, влезли в Института, ако има повече приходи, те могат да бъдат разходвани по време на годината – по всяко време.
Това, което може да бъде прехвърлено за следващата година, е в рамките на 10% от този 1 милион. Тоест да приемем, че един театър е направил 100 хил. лв. по някаква програма, след това е направил още – собствени разходи, и е вдигнал още 200 хил. лв. – 300 хил. лв. над тези нива, за които говорим. Тогава 200 хиляди от тях той следва да изхарчи в рамките на тази година – дали в персонала си ще инвестира, дали в повече техника, дали ще ангажира актьори или режисьори за следващата година, негов въпрос. 100 хиляди от тях може да пренесе за следващата година, за да си подпомогне дейността в първите месеци. Това е. Измислено е балансирано, дава възможност за ръст, дава възможност обаче и за прогнозируемост. Знаете, че всичко това става вследствие на тази година, в която над 7 милиона дойдоха в повече приходи – нещо, което е извънредно и не се е случвало в последните седем-осем години. Винаги преизпълнението е било в рамките на милион – милион и половина, до 2 милиона най-много.
Това е, господин Попдимитров. Ние с Вас много пъти сме разговаряли. Между другото, в голяма степен е подкрепа на логиката, по която Вие управлявахте Института, включително и с трупите – 50%, включително и с тези 50 стотинки повече на всеки институт, които са реални. Това е посоката.
Разбира се, че се събираме със синдикатите, с работодателите и с всички желаещи в сферата на сценичните изкуства – артисти, режисьори, актьори и така нататък. Проведохме няколко срещи, заедно разработихме промените и в методиката вследствие на Постановлението. Разбрали сме се в началото на февруари и така месец за месец цялата година да правим тези срещи, да анализираме, защото всяко ново нещо все пак може някъде да даде дефект. В един такъв много широк формат да може бързо да вземем решение, ако трябва да се вземат и някакви законодателни мерки. Така че следим процеса отблизо – той е процес на стабилност и на растеж. Благодаря.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Министър. От всичко това, което казахте, разбирам, че парите трябва и навреме да се харчат, освен всичко друго.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ако позволите, една реплика. Не е много нормално институт, на който, да кажем, хайде за 1 милион, че е най-лесно, му е цялата дейност за годината – с хората, заплатите, с ДДС-то, и още 1 милион прехвърля за следващата година. Значи има нещо тук – или не знае как да харчи парите, или не си дооценява трупата и хората. Има нещо неадекватно в това. Благодаря.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Тук съм съгласен с Вас. Просто става дума за това, че сега новите правила – би трябвало това, което е започнато, разбирам, да бъдат широко обсъждани и в методиката да бъдат внимателно проследявани онези евентуално негативи, за които напоследък се говори много широко.
Още един въпрос, ако ми позволите, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Сега ми казаха, че по спешност ме викат в Министерския съвет – ще помоля господин Будинов да продължи.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Вторият ми въпрос е свързан с онова, което правихме миналата седмица – Вие участвахте в един организиран от нашата парламентарна група дебат по отношение свободата на словото. На този дебат разбрахме, че доста хора, общо взето, все още не се ориентират що е свобода на словото, подвеждат се по някои характерни за нашите манталитети – на тези географски ширини, изхвърляния на определени хора и си въобразяват, че това че могат да те наругаят във вестника или да те напсуват е свобода на словото. Мисля, че с Вас се разбрахме, че това в никакъв случай не може да бъде охарактеризирано като свобода на словото, че то съдържа други определения, други квалификации.
Едновременно с това, че бих Ви помолил Министерството на културата да започне някакъв диалог с различни институции – в това отношение, разбира се, телевизии и радиа, има и втора страна на този медал, а тя е именно раждането на фалшивите новини. Фалшивата новина е много по-страшна дори от грубата понякога новина.
Имате ли някакви планове, някакви мисли, някакви идеи за това как можем да поведем ефективна, както и съобразно заключенията на Европейската комисия от миналата година и началото на организираната борба срещу фалшивите новини? Имате ли някакви идеи как можем да пренесем опита на Европейската комисия в България? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Попдимитров, благодаря за въпроса, но по мое скромно мнение може би това е въпрос, който по-скоро към СЕМ би трябвало да бъде зададен. (Реплика от народния представител Анастас Попдимитров при изключени микрофони.)
Да, значи грешката е моя, извинявам се за което.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Попдимитров, уважаеми народни представители! Изговорихме доста неща на този дебат, ясно е мнението на всички – поздравихме се взаимно, независимо от кои политически сили – изпълнителна, друга власт. Всички се обединяваме около това, че свободата на словото е ключовата дума, че това е всъщност демокрацията и че ние сме длъжни да работим за нея.
Фалшивите новини са огромен проблем не само в България – те са огромен проблем в Европа и в целия свят. Понеже това е много деликатна тема, знаете, че всякакъв вид хипотеза за забрана или за регулация, ограничаване на медиите се приема със свръхчувствителност, свръхкритично от самите медии, а и от структурите по света, които се грижат за свободата на медиите. Хубавото за нас е, че Европейският съюз чрез Европейската комисия, Европейския парламент започна много сериозна работа в тази посока, включително директивата, която ще бъде транспонирана и ще бъде представена на Вашето внимание като законодатели тази година, решава доста въпроси и подава един нов ключ по принцип към медиите за това какво може, каква отговорност трябва да носят за всяко нещо, което излиза. Тоест имаме едни начални нива на регулация, които идват от Европейския съюз, и мисля, че с транспонирането им в нашето законодателство – обхващат се вече и сайтовете, не само радиа, защото голямото изтичане по някой път на подвеждащи новини или откровено фалшиви новини обикновено върви през сайтове. Така че тези въпроси започват своята регулация, започват я умно, интелигентно, през много мислене в структурите на Европейския съюз.
Мисля, че това е непримирима борба, която ще се води вероятно в следващото десетилетие поне. Никой дори преди 10 години не можеше да предположи, че толкова ще навлязат електронните медии, интернет, толкова достъп ще има всеки. Тук всеки от нас може днес да регистрира някаква платформа, на която да се изявява абсолютно свободно и в същото време да се води медия.
От друга страна, плурализмът на мнения и свободата на изразяване пък е нещо много ценно и трябва да се подкрепя. Сечението на това нещо стартира реално тази година през директивата, която ще предложим на Вашето внимание за имплементиране в нашето законодателство.
Иначе всички въпроси – Вие също сте поканени, ние сме изпратили писмата за тази работна група, която до 31 март трябва да даде ясни хипотези как да се промени Законът по отношение на финансирането на обществените медии и на тяхната сигурност, по отношение на гарантирането свободата на словото, по отношение на борбата с фалшивите новини, така че ще можем да дебатираме заедно активно тези въпроси в следващите два-три месеца. Благодаря.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Сега въпрос от парламентарната група на ДПС.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, може ли само една добавка към изказаното от министъра?
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Разбира се, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, водихме този разговор с Вас в залата, но аз искам да наблегна върху следния факт. Ние не регулираме и не регламентираме свободата на словото, а условията, средата – там е регламентът, в средата. Става дума и за собственици, и за финансиране, и прочее, и прочее. Така че тези плачове, че ние се опитваме да регламентираме – или Вие, или който и да е, свободата на словото, са квази, те не са верни, защото не се мисли правилно. Ние искаме да регулираме средата, в която да дадем свобода на словото, да бъде свободно словото, защото, както е казано в Библията, „И като каза, рече: биде светлина“ – словото трябва да е творящо, словото трябва да е обединяващо, да създава обстоятелства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
Вече можем да дадем думата на парламентарната група на ДПС.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря, господин Председателстващ.
Даже е симпатично, че нашата комисия, бидейки Комисия по културата и медиите, никога не успява да бъде строго в регламента и в нормата. Това може би ни прави по-интересни от всички останали.
Имам въпрос – изкуших се да взема отношение по свободата на словото, но, както се казва, не му е мястото поред. Ще Ви върна в една друга тема. Ще попитам за съдбата на така известната Двойна къща, с още по-известния собственик с екзотичния прякор.
Знаете ли защо ще Ви питам? Защото информацията, която получих – успях да си събера, поставя по-големия въпрос не толкова какъв конкурс ще има за директор на НИНКН, на мен ми е по-важно да разбера от Вас, господин Министър: контролът върху тази институция НИНКН как се реализира, как се осъществява? Защо този съвещателен орган неумолимо през последните години се превръща в последна инстанция, която коли и беси по отношение и под формалния предлог опазване на културноисторическото наследство, и специално недвижимото такова? Ще Ви кажа защо питам.
Двойната къща беше разрушена. Медиите писаха, Вие ходихте, червихте се, срамувахте се по телевизията, обяснявахте, гарантирахте, обещахте, че ще бъде възстановена. Междувременно ѝ отпадна статутът. Мина време, статутът на Двойната къща е бил възстановен от същата комисия, която го отне – СЕСОНКЦ (Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности). Ще ме поправите, ако греша, макар че, доколкото се познавам, трудна работа. Нека да продължа с въпроса.
СЕСОНКЦ възстановява статута, вярно, от по-нисък клас – „за сведение“. Междувременно на фасадата на Двойната къща разцъфва – реплика ли е, копие ли е, не знам точно какво е определението на това изпълнение, което трябва да наподоби къщата във вида, в който е била. НИНКН разрешава, от своя страна, изграждането зад тази реплика или копие надграждане, преустройство, смяна на предназначението – всичко, което е поискано от собственика. Затова питам за двойните стандарти, затова питам за контрола. Затова питам: ако аз направя на компютъра си едно страхотно копие на Мона Лиза или на Саграда Фамилия, ще ме обявят ли от НИНКН за Леонардо или за Гауди?
Всъщност не искам толкова да дискутираме конкретния въпрос, колкото искам да отворим дебата за така необходимата реформа в този сектор. Защото реформата не е това, че ги пренесохте от един на друг адрес. Уважавам Вашия опит за контрол върху тях, но това, уви, не стига. Докато не се реформира и законодателството, и спорният статут на този културен институт, ще гледаме много реплики на фасади, много новопостроени интересни архитектурни решения, от което нито ще се обогати културното ни наследство, нито градската среда, нито каквото и да е. Вероятно ще се обогати нещо или някой, но и това би трябвало да бъде предотвратено в рамките на промяна в Закона и реформа в системата. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! Много констатации направихте в изказването, които като общ дух бих подкрепил, но ако тръгнем да говорим за всяка от тях, ще отнеме много време. Ще се спра в същността и понеже този въпрос, макар че Вие го развихте вече и по отношение на целия институт, и там ще кажа няколко думи, ми е поставян също неколкократно. Веднъж завинаги дайте да се разберем каква е фактологията, за да може, като се ползва Двойната къща като пример, поне да е ясно на всеки, пък и на обществото хронологично какво се случва.
По времето на предишния министър на културата се случват две неща. Първо, одобрява се проект на собственика за две ъглови фасади на къщата, които остават във вида, в който са, и надстрояване със съответните пет-шест етажа. Този проект собственикът го има одобрен. Годината – ще погледна в справката, е 2013-а. На собственика му се одобрява този проект, който той в момента реализира – има одобрен проект.
След това се случва нещо друго. 2015 г., ако не се лъжа, му се сваля статутът. Той има веднъж одобрен проект 2013-а, от един и същи министър – одобрен проект, който дава възможност на Къщата с оглед на това, че е конструктивно не знам какво, не знам какво, да се имплементират две ъглови фасади и нагоре да се вдигне блок. Собственикът го има в него този проект – одобрен!
След което – поради какви причини не мога да кажа, защото не съм отговарял за това нещо тогава, се случва следващо нещо – вкарва се за изваждане от „паметник на културата“ въобще. СЕСОНКЦ решава и предлага на министъра да го извади – той подписва и го изважда.
След което се случва всъщност разрушаването на Къщата – собственикът влиза с багери и я разрушава. Тогава цялото общество и ние разбираме, че всъщност Къщата е със свален статут, собственикът законосъобразно влиза с багерите и я разрушава.
След това ме назначават за министър – избирате ме Вие, но иначе ме назначават. Съжалявам, че си тръгна председателят, но не по мое искане. След това идвам аз. И при огромен обществен интерес – снимат, показват и така нататък.
Аз казвам следното нещо, и това може да се види по много медии: това, което се е случило, то се е случило – не мога да го върна. Мога да изискам проекта, който той има, да го спази. Поне, като ще строи, да имплементира двете долу, за да остане знак в този квартал, а това е все пак центърът на София, знак за това какво е било. Това се прави в София на много места – не само в София, това се прави и по света на много места. Не е практика, която е наказуема или извънредна.
По принцип Националният институт предпочита да не дава тези надстроявания, пό консервативно работи и предпочита да търси съхранение в цялостен вид. Там, където има тежки конструктивни експертизи или много лошо състояние, се допуска вграждане долу на видимата част, като знак за това какво е било, и надстрояване нагоре. Пак казвам, обаче това е преценено в едни по-далечни години.
На база на това, което заявих, защото ние имаме механизми – понеже София е разделена на градски части, дори да не е паметник на културата, пак трябва да се съгласува през нас. Ние имаме механизми да блокираме нещо, когато то не защитава културното наследство, така както бихме искали.
След тези интервюта и изявления дойде собственикът и предложи да му се възстанови статутът и да си спази проекта – под влияние на общественото мнение! (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Как се възстановява статут на нещо, което го няма?“.)
Не мога да кажа. Начинът, по който се предлага, е следният: той предлага в Института за културно наследство, там правят комисия, след което отива в СЕСОНКЦ, след което аз одобрявам. Ако ме питате: бих ли одобрил, ако бях тогава министър, да се извади от статут – не! Не! Както две години и не знам колко месеца ще станат съм на тази работа, всички знаят, че в Министерството на културата има мораториум, освен ако не става дума за инфраструктурни големи проекти, където се търсят решения. Има мораториум на отмяна на статути! Така че аз не бих подписал да се отмени статутът на тази къща. Но с радост подписвам всичко, което дава статут! (Реплика от народния представител Велислава Кръстева при изключени микрофони.)
Което дава статут на това, което законосъобразно преди мен някой е одобрил! (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Като го няма, как?“.)
Като го няма, нашите внуци, нашите правнуци, когато минават оттам, ще остава знакът през тези два етажа там какво е било. И по-добре да го има този знак, отколкото да има една стъклена отдолу догоре постройка.
Предполагам, във Виена сте ходили всички – там много се работи по този начин, включително големи къщи на композитори. Къщата остава вградена долу, вижда ѝ се фасадата и нагоре тръгва. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Но това не я прави паметник на културата“.)
Вижте, пред това да има там стъклена сграда и пред това да има сграда, която в двата ъгъла показва какво е било и ползва материала, който е бил, предпочитам второто, честно Ви казвам. Ако Вие предпочитате първото, окей. Аз съм и роден там, съвсем наблизо, познавам квартала, знам всички къщи, които във времето станаха стъклени или някакви други. Така че предпочитам моите деца и моите внуци, когато минават оттам, да казват: ето тук е имало къща от стара София, отколкото да има едно стъкло.
Наистина Ви казвам, ама честно, не разбирам защо непрекъснато ме връщате към този въпрос. Тези въпроси би трябвало да задавате към някого другиго.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря, господин Министър.
Сега ще се опитам да Ви обясня защо Ви връщам към този въпрос. Същността на въпроса ми не е поведението на министъра по отношение на даването или отнемането на статут. Същността на моя въпрос е така животрептящо необходимата реформа в сектора, без която ще живеем в този абсурд непрекъснато, защото и моята картинка на Мона Лиза ще показва на нашите деца колко велик творец е Леонардо, но няма да ме направи творец под никаква форма! Затова е абсурд възстановяването на статут на паметник на културата от каквото ще да е значение от този орган, наречен СЕСОНКЦ. Това, бога ми, аз го знам чудесно.
Това не е проблем, който създавате Вие като институция, а това е проблем, който създават, простете, чиновници, овластени и недоконтролирани, защото собственикът на разрушената къща може да предложи каквото пожелае – важен е общественият интерес, който трябва да защитава институцията, а не какво желае той или какво желая аз, и така нататък. Затова не трябва да живеем в такива абсурди. Изпълнителната власт е призвана да се справя с това. Нашата задача пък е да подкрепим законодателно.
Апелирам за реформа в Закона за културното наследство, защото – да не започвам отначало песента за това как обявяват за паметник нещо, което вече не съществува, а в същото време на много места се оплакват и общини, и собственици, спират дори охраняването, опазването на сгради, които са компрометирани, защото някой чиновник някъде си е написал нещо, което впрочем не фигурира в нито един закон. Ето за това апелирам.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Министър, давам Ви думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! В нашия закон може да се иска възстановяване по архивни данни, така че това е допустимо – щом има архивни данни, може да се иска възстановяване. Това е направено точно с оглед собственици, които са се опитвали в годините да си самосъбарят къщите или да ги палят, за да има блок – спирачка на това някой да си мисли, че като я разруши, вече може да построи каквото и да е. Нарочно е направено това в Закона. Пак не съм бил аз тогава, но разбирам смисъла му. Смисълът му е като превантивна мярка да блокира собствениците в самозваното им желание да разтурят обекта, да го съсипят. Така че има такава правна възможност.
Второ, работата на Института може да бъде много критикувана, различни са гледните точки. Само ще кажа, че в Института продължава да бъде директор директорът, който Вие назначихте навремето. В този смисъл провеждаме една политика заедно с Вас – това е същият директор, който Вие въведохте като директор. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Това звучи окуражаващо“.)
В този смисъл не са лесни въпросите за решаване. Трябва да се има предвид – и уважаемите депутати, и широката общественост да знаят, че нашата страна, за наша радост и гордост, е препълнена с паметници на културата, освен с археология. Това е гордост, но и много голяма отговорност – това са бавни процеси, за да стане регулация във времето.
Онова, което в момента върша (да дойдат при мен, за да може да съкратим всички процеси, с Вас сме говорили много, да няма това ходене на папките, движение, губене, да има яснота – всеки да бъде известяван с SMS, да може да си погледне къде му е преписката – при министър ли е, разпечатана ли е, при експерт ли е, уведомителен режим в момента, в който излезе преписката и така нататък), ще си го свърша. Практически са много ключови неща.
Пак казвам, философията да се променя Законът за културното наследство – трябва да се знае, че философията, с която той е граден, е консервативна, тя е вследствие точно на такива аномалии в годините. Аз имам от Столична община, от госпожа Фандъкова над 10 къщи, на които искат да се върне статутът и се преразглеждат.
А иначе трябва да кажа тук – дали е собственикът, дали гражданинът, дали община, дали партия, всеки може да внесе в Националния институт искане за промяна на статут – било за връщане, даване или отнемане. Обосновано – имам архивни данни, давам. Всеки може да внесе това нещо и да поиска преразглеждане. Точно заради – все пак нашата демокрация е млада, ако и да е на 30 години, но имахме много години, в които тази демокрация беше доста неконтролируема. В този смисъл – извършени са някъде някои поразии, хората са наплашени и съответно Вие или Вашите предшественици, законодателят е преценил да вкара един консервативен закон. Всичко тръгва оттам.
Различни са законодателствата във Франция, в Италия – въпрос на решение и мислене. Ние сме готови да обсъждаме всички варианти с оглед на развитието на културното наследство и в крайна сметка опазването му обаче е първостепенно. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Нямаме въпроси от „Обединени патриоти“, от ВОЛЯ бяха зададени.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вместо да задавам въпрос на министъра – аз никога не му задавам въпроси, защото и без това натискът върху него е много голям, искам да кажа няколко думи. Бил съм заместник-председател на така наречения СЕСОНКЦ – тогава се казваше СОПК (Съвет за опазване паметниците на културата), и твърдя, че това е изключително тромава институция. Повечето хора там са архитекти, имат различни съображения, имат различни противоречия и много трудно се стига до оперативна работа. Ако пита мен господин министърът, бих му съкратил състава наполовина – ще стане по-оперативен.
Що се отнася до Закона – този закон съм го писал аз, заедно с колегите от Царското движение. Тогава председателка на Комисията беше една фризьорка, а пък аз бях заместник-председател. (Весело оживление.) Там имаше чудовищни предложения – искам да обясня защо е консервативен, например за децентрализация на музейното дело, да се разформироват националните музеи. Беше двегодишна борба, за да се получи това.
Кое е в основата? В основата са точно италианските, гръцките и донякъде турските постановки, като в сравнение с турските нашата регулация е много занижена. Турският закон даже формира културна полиция и като те уловят с два фрагмента керамика в джоба, отиваш направо в панделата, както ѝ казват.
Затова консервативността на нашия закон произхожда именно от многобройността на паметниците – той не може да бъде либерален, защото ще останем без тях. В Европа законодателството тръгва от консерватизъм към либерализъм, тръгва от юг на север. В Англия е най-либерален, в Швеция, в Норвегия, в Дания и така нататък, защото там паметниците са повечето средновековни и са адаптирани към семейната среда, от Античността кажи-речи няма никой.
Затова Законът си е много добър – трябва да го спазваме. А че има нужда тук-там да го пофризираме, ако внимаваме, можем да го направим, без да се страхуваме, че ще сбъркаме нещо. Иначе за тези условия този закон според мен е добър.
Ще завърша с това, че всеки закон може да е много добър, но ако го поставиш в неправилни ръце за инструмент, той няма да свърши нищо, даже ще навреди, което у нас много често се случва.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Станилов, уважаеми народни представители! Аз казах само хипотези. Също мисля, че Законът ни е добър – иска повече спазване и иска оперативност на структурите, която, надявам се, сега ние ще създадем устойчиво.
Иначе по отношение на състава на СЕСОНКЦ – точно за да не са само архитекти, а за да има и конструктори, и археолози, да има представени всички нива, които са важни за опазване на културното наследство, затова е по-широк съставът, а пък и те са хора, които са експерти, които не можеш винаги да събереш. Така че по-големият състав дава възможност и за кворум, защото и там има кворум. Ако намалим състава, първо, ще намалим експерти от цели течения и второ, трудно ще събираме кворум. Опитваме се, откакто сме ние, СЕСОНКЦ да работи всеки месец – не както беше, имаше периоди един път, два пъти, най-много три пъти в годината. Сега – всеки месец, за да можем да посрещаме предизвикателствата. Стремим се – знаете, че и заплатите, и финансирането доста вдигнахме на Института – каквото можем да правим. Сигурно не е достатъчно, но поне е последователно.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Има ли още въпроси от парламентарната група на ГЕРБ? Няма.
Преминаваме към точка „Разни“.
Някой има ли предложение?
Искам да благодаря на уважаемия министър Банов, на заместник-министрите – благодаря Ви за това изслушване. Аз лично съм много доволен от Вашите отговори.
Ако искате да допълните нещо, господин Министър?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да Ви пожелая на добър час в новата и отговорна работа.
Да благодаря на всички Ви за позитивния тон. Лека работа!
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодарим.
Господин Ченчев, думата е Ваша.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, отиващите си от залата заместник-министри, уважаеми гости! Само напомням на уважаемата комисия, че на предходното ни заседание всички ние взехме решение да поканим в точка „Разни“ ръководителя на отдел „Връзки с обществеността“ на Народното събрание, за да говорим по въпросите за акредитацията на журналистите и въобще за допуска в Народното събрание. Напомням Ви, за да свършим това, което сме решили – да поканим този ръководител и да обсъдим тези въпроси.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Поемам ангажимента и на следващото заседание той ще бъде поканен. Благодаря Ви.
Друго в точка „Разни“? Няма.
Благодаря за вниманието. Пожелавам Ви хубав следобед.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Райна Зарева
2. Разни.
На 12 декември 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията, и господин Евгени Будинов – заместник-председател.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Най-новият заместник-председател на Комисията по културата и медиите е Евгени Будинов – да го приветстваме.
Имаме нов член на нашата Комисия – госпожа Ася Пеева. Тя влиза на мястото на Диана Саватева.
Да Ви уведомя – господин Велчев е на важно мероприятие, но въпреки всичко потвърди, че е духом с нас.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предложени следните точки:
1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват – от Министерството на културата: министър Боил Банов, заместник-министър Амелия Гешева, заместник-министър Румен Димитров, Весела Щерева – парламентарен секретар, Красимира Стефова – главен секретар, Миглена Кацарова – и.д. „Директор“ на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“, Диляна Динчева – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Колеги, бих искал да Ви напомня, че според Правилника на Народното събрание право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. Редът на задаване на въпросите е по низходящ ред според числеността на парламентарните групи.
От парламентарната група на ГЕРБ, като най-голямата в парламента, моля да си задавате въпросите, колеги.
Имате думата.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, уважаеми колеги! Тъй като минава една година, в която имаше наситени събития, като човек, професионално свързан с книгите, библиотеките, читалищата – в тази сфера, бих искала да запитам, тъй като вече е краят на годината – време за резултати, за анализи: как преценява екипът на Министерството на културата – как е преминал конкурсът за подпомагане на библиотеки и читалища с обновяване на библиотечните фондове? Какви са добрите страни, има ли практики, които не бихте желали да повторите в следващата година? И, разбира се, да ни запознаете с перспективата на тази програма в следващата година – има ли осигурено финансиране, примерно ще бъде спазен същият регламент или ще има промени на база на досегашния опит, който вече е натрупан няколко години поред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Милкова, уважаеми народни представители! Над 850 проекта са подкрепени тази година – двойно повече от миналата, но двойно повече бяха и парите, за радост на всички – 2 млн. лв. Така че можем да отбележим още една успешна година за българската книга, за българските библиотеки, а една по-спокойна година и за българските издатели, които вече знаят, че могат да си позволят и издания, които не търсят просто пазарна стойност, а могат да залагат и на заглавия, които са важни за духовното ни развитие.
Що касае следващата година – със сигурност парите са подсигурени отново, 2 млн. лв., със сигурност ще повишим таваните за кандидатстване на всички – и на читалищни библиотеки, и на общински, и на регионални, за да може хората да развият по-сериозни и по-мащабни проекти. Това е целта и на цялата програма. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РЕШИДОВ: Други от ГЕРБ?
Заповядайте, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан с новия метод за финансиране на сценичните изкуства. Въпросът ми е следният: знаете, че работя в този бранш като актьор и също се занимавам с театър – има определени опасения при моите колеги и ще се радвам да им отговорите, а аз да предам Вашия отговор. В новата реформа е заложено бюджетът да се вдига до 105% – само с 5% отгоре над стоте, а колегите се притесняват: ще има ли възможност по този начин да се повишават заплатите в бранша с 10%? Да ни обясните нещо по този въпрос.
В новия метод е заложено, че 50% от актьорите в една постановка могат да бъдат гости – гастрольори, максимум 50%, и 50% от трупата на театъра могат да участват – да са щатни актьори. Знаете, че има театри с по 8, 10 актьори – това значи ли, че те ще застъпват във всички постановки? Какво ще стане с постановките, които вече имат повече от 50% гостуващи актьори? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Право на отговор – заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Будинов, уважаеми народни представители! 105% – държавата подсигурява 100% от бюджета плюс 5% ръст, които също подсигурява, и субсидия срещу тях. Тоест средно за всички театри, куклени театри, опери и филхармонии средната база е 4 лв. Тоест тези 5%, за да бъда ясен – ако е 1 милион бюджетът на един културен институт, той се формира през собствени приходи и през умножение по тези 4 лв. Ако институтът направи 1 млн. 50 хил. лв., тези 50 хил. лв. също се умножават по 4 лв., тоест държавата додава 200 хил. лв. Така че всъщност много над 5% е разрешеното, което държавата ще субсидира. Освен това, за всички суми над това – за институти, които работят много добре, имат повече зрители, сумите, които са от постъпления от билети, остават в института и той може да ги разходва спокойно.
В този смисъл фактическият ръст, който е предвиден, е над 20% на годишна база, като тези 20% – веднага трябва да кажа – преминават в бюджета на института за следващата година, тоест вече следващата година бюджетът му ще бъде формиран – тези 100 плюс тези 20, даже те са 20 и няколко. И вече ще тръгне от още по-висока база. Ако пак направи превишение в края на годината, по същия начин и съответно базата му може да се вдига, в рамките буквално на три-четири години – хипотеза – институтът може да направи двоен бюджет.
Тази година 10-те процента, извън всичко това, са подсигурени и през увеличението за Министерството на културата в частта „Сценични изкуства“ – с над 6 милиона, което да покрие това увеличение. Освен това, 7-те милиона собствени приходи също са увеличение към „Сценични изкуства“. Така че системата е подсигурена и притеснение в тази посока по отношение на ръста не трябва да има, няма основание за притеснения по отношение на задължителните за държавната администрация 10%.
По отношение на 50% – изискването тази година за участие на трупите, подчертавам, в репертоарните театри. Защо подчертавам „репертоарни“? Защото поддържането на репертоарен театър, което означава с артисти на трудови договори – актьори, в крайна сметка в основата си като философия означава развитие на тези актьори, даване на възможност те да се трудят и със своя труд да получават и възнаграждение, да се развиват и да имат удовлетвореност от своята работа. Така че мярката 50% участие във всеки спектакъл на театъра на собствения състав мисля, че е съвсем нормална. В цифри буквално означава следното: в пиеса от четири човека двама души да бъдат от щатния състав на театъра, репертоарния състав, и двама души да бъдат на гастрол. Ако е пиеса от 10 души, се разрешава петима души да дойдат на гастрол, петима души да бъдат от щатния театър. Тоест това е с цел в крайна сметка инвестиция в хората, които работят на щат в театрите в страната.
Това касае в много по-голяма степен извънстоличните театри, където има доайени, хора с много опит, има и много млади актьори, които в повечето случаи не са от съответния град, но са отишли там, за да се развиват. Колеги сме, говорил съм с много от актьорите в България – когато дойдат две мечки и участват само двете, да, те ще изкарат пари на театъра; да, тези актьори, които са щатни, ще получат даже и допълнително материално стимулиране за това. Но на актьора същността му, природата му е да излиза на сцена, да се доказва, да има контакт със зрителя. Тези пари не са сладки пари – те са сладки тогава, когато и част от трупата взема участие във всеки един спектакъл. Това е мотивът – мисля, че тук няма основание за притеснения. Повтарям, същността на репертоарния театър в крайна сметка е да ползва своите артисти. Тук сме отворили висока база за ползване и на гости. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Допълнителни въпроси имате ли, колега?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Министър.
Само да допълните: какво ще стане с постановките, които вече ги има и дали те ще останат, или ще се сменят актьори в тях?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Мен ако ме питате, не би трябвало да има такива, защото и без това условие какъв директор на театър си, ако имаш трупа, която ти седи, а ти си направил един спектакъл с външни артисти?! Такъв директор на театър ще има проблеми с Министерството на културата. Мен ако питате, не би трябвало да има такива спектакли. Ако някъде ги има, в крайна сметка директорът да си влезе във функцията. Ние подкрепяме и закриляме българската култура. Благодаря.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря за отговора.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Надявам се, че сте доволен.
Има ли други въпроси, колеги? Не виждам ръце от тази страна.
От „БСП за България“ имат думата.
Заповядайте, колега.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа и дами от Министерството на културата, колеги! Моят въпрос е свързан с Венецианското биенале 2020.
От средата на 2019 г., господин Министър, Вие сте назначили работна група, която трябва да разработи статут за участие в архитектурното Венецианско биенале, чийто срок обаче за отправяне на официална заявка за участие на България ние разбрахме, че е 30 ноември. До тази дата би следвало да е избран и предложен от Министерството на културата и комисар за организиране на това голямо българско участие, което българските архитекти очакват с изключително нетърпение. Въпреки професионалния интерес, до този момент публично не е известно нито кой е комисарят, нито как и при какви условия е избран, нито готов ли е и какъв е статутът на българското участие в архитектурното Венецианско биенале 2020.
Въпросът ми е: основателен ли е страхът от творческата гилдия на архитектите, че вече е пропуснат срокът за заявяване на участие от България? И ако не, докъде е стигнала работата на работната група в Министерството?
Господин Министър, което е можело да стане и това, което е, сочат към един край – настоящето. В тази връзка искам да попитам: днес е 12 декември 2019 г. – това е крайният срок да бъде отчетен периодът на Венецианско биенале 2018 г., за което в Народното събрание и в пресата имаше въпроси и обвинения за съмнения при изразходването на паричните средства. Направен ли е този отчет и анализирано ли е имат ли вина участниците в кураторската група за неправомерно изразходвани пари? В публичното пространство, на всички е известно, има негативни оценки за начина, по който са похарчени 500-те хил. лв. Отговор няма, поне смислен няма. Основната инсталация при това се състои от няколко чаши на стойност 55 лв., за което са похарчени половин милион лева. Моля Ви да отговорите на тези свързани един с друг въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате правото на отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Велинов, уважаеми народни представители! Ще започна с втората част на въпроса, защото, както Вие правилно казахте, те са свързани.
Първо – да ме поправят моите колеги, но срокът за отчитане на дейностите и разходите по тазгодишното биенале е до края на декември. Така че аз все още нямам на бюрото си отчета, но мога да Ви уверя – с оглед и на големия обществен интерес, и на многото въпроси от Вас и от Ваши колеги от парламентарната група, че ще направя необходимото, ако господин председателят реши, още през януари да свикаме блицконтрол, за да покажа този отчет, да кажа нашите бележки по него – какво приемаме, какво не, какво е законосъобразно, къде какво е изхарчено. Разбира се, ние ще го качим и на сайта на Министерството на културата, но аз ще застана пред Вас, за да кажа нашата позиция по всеки изхарчен лев. Това е нормална практика за всяко едно събитие, което получава държавна подкрепа.
Що касае архитектурното биенале – следващата година няма да участваме на архитектурно биенале поради няколко причини. Първата е небивалият интерес към това биенале, което ни доведе до извода – да поставяме Вашата парламентарна група под такъв натиск цяла година да сипе въпроси пък за архитектурното биенале, вече, както се казва, нервната ни система ще вземе да изпращи. В този смисъл заедно с хората, с които работим от самото начало – Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите в България, взехме решение да подготвим в нормални условия статута. През януари месец ще го качим за обществено обсъждане – статута на архитектурното биенале, за да имаме време – не под натиск, с крайни срокове – обществото да се запознае, да го проанализираме, за да няма такива неясноти от характера, от бързината, които се случиха с художниците.
Освен това, знаете, че в държавния бюджет не беше подкрепено финансирането на архитектурното биенале, така че още там, на това ниво, тоест стана ясно, че няма да го има. Категорично България ще се изявява и на архитектурно биенале, но от следващия път – с приет статут, с консенсус в обществото.
Тук е много важен въпросът, който поставихте, и за куратора. Имаше много интересни предложения – да има един изключителен японски архитект, който е световноизвестен, ще ми простите, че в момента не мога да се сетя името, имаше възможност той да бъде куратор, което щеше да бъде голяма чест за страната, но в рамките на непрекъснатите разговори с организаторите се оказа, че няма как да се случи това нещо, тоест трябва да бъде организация, която притежава статут на публична, на държавна организация. Оттук се получи и проблемът – ние мислехме, че кураторът може да бъде представен от Съюза на архитектите или Камарата на архитектите, оказа се, че те нямат този статут на държавна организация. Стигнахме до един момент, че може би най-логичният вариант е да бъде от УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия), които имат тези функции и могат да бъдат припознати като такива. Между другото, кореспонденцията продължава и все още нямаме ясни данни, защото продължаваме да работим за следващия път и няма да спираме, признава ли биеналето УАСГ като организация, която може да излъчи куратор.
Министерството на културата, разбира се, няма тази експертиза и такава възможност да го направи. Така че в спокойна атмосфера ще подготвим кандидатстването за следващия път и ще следваме тази политика докрай, защото сме убедени, че и за художниците, и за архитектите, и за държавата в крайна сметка това е голям излаз, от който не бива да се отказваме, независимо от едни или други проблеми в прощъпалника – къде реални, къде инспирирани. Трябва да поправим каквото е необходимо и в този статут досега, да изработим един сериозен за архитектите и страната устойчиво да присъства на тези огромни форуми. Благодаря.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Аз Ви благодаря за отговора и искам да знаете, че въпросът, който Ви зададох, е защото искам институцията Министерство на културата да има чист образ и убедителни доказателства, че това, което прави, е в посоката да утвърждаваме българската култура, да я разпространяваме във и извън страната, да създаваме образа на България.
В същото време ме притеснява фактът – и аз отзад напред започнах, че статутът при всичките аргументи, които казвате, а те сигурно са така – не знаех за тези разговори, които сте водили с Камарата и със Съюза… Хубаво е, че работите заедно и би следвало да схващам, че няма да има притеснения в гилдията на архитектите, което пък да създаде допълнителни поводи за разговори за работата на Министерството.
Все пак мисля, че сроковете, които си поставяте, вероятно са обективно най-добрите, но на мен ми се иска това да стане по-бързо и Вие да ни информирате в този блицконтрол, който ще направим, за движението на нещата в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Реплика или уточняващ въпрос, ако позволите, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, бих се обърнала и към нашия председател, но не в качеството му на председател, а на творец. Тъй като – простете, ако смесвам, или поне в моето съзнание се смесват двете биеналета, но освен медийна дъвка, това според мен са изключително важни форуми, касаещи представянето на българската култура навън и съответно образа на България.
Бихте ли пояснили – нямах късмета като заместник-министър в нашия кратък мандат да се занимавам с организацията и представянето на България в биеналета – за нас, за широката аудитория: какво е значението на тези представяния на България, как и какво допринася за нашия международен авторитет едно подобно участие? За да знаем, когато Вие представите пред нас Вашия отчет, за какво са били вложени тези усилия. Ако има измерител, много ще се радвам да чуя какъв е той. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! Самият факт, преди да премина към цифрите, какъв интерес представлява и сегашното, което мина в България, за художниците, и начинът, по който в работната група активно работиха архитектите от Съюза и от Камарата на архитектите – огромно е значението, защото това е престиж, това е мотив за всеки един работещ в тези сфери да се докаже, да се съизмери с най-големите. Форумът е невероятен, те са над шест месеца там. Посещенията във Венеция в много голяма степен се обвързват с разглеждане на тези павилиони.
Посетителите на националния павилион на България на биеналето съгласно официалните отчети за обслужване и охрана, през който преминават – броят се реалните посетители и зрители, са 32 хиляди 940 – 33 хиляди човека. Това е сериозна цифра. Тя не може да бъде съизмерена – дали ако бяха 20 хиляди, щяхме да кажем: малко са; или ако бяха 40 хиляди, ще кажем: много са. Заставаме рамо до рамо с всички държави по света – това е голямото нещо, ние се съизмерваме по този начин, демонстрираме, че искаме да бъдем с всички най-големи.
Критика – имаме над 20 публикации в специализирани медии на различни езици: италиански, английски, френски, немски, шведски. Над 100 публикации имаме в български медии. Тук са ми написали една реакция на Стефани Розентал – председателя на международното жури, че в интервюто си за издание на Националната асоциация на шведските художници подчертава желанието си да отбележи българското участие с една от официалните награди на биеналето, независимо от решението на журито, което не довежда до този резултат.
Форумът е много голям, България има мястото си на него. Неслучайно специално форумът за художниците беше заложен и в Програмата на правителството след много, много години, в които по една или друга причина не се осъществяваше държавно участие. Ще продължим това.
Тук искам да спомена на колегата, ще използвам случая да допълня и по предния въпрос – имайте предвид, че по принцип архитектите се водят към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест ние правим този акт да приемем и да дадем възможност да се случи архитектурното биенале с оглед разбирането за важността и за целия бранш. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще взема отношение по този въпрос, тъй като виждам, че продължават споровете на тази тема.
Второ, подочувам, че сте ми говорители (към членовете на Комисията от „БСП за България“) и ще Ви уверя, че сам обичам да говоря, защото се казвам Вежди Рашидов и съм го правил винаги аз. Не пожелавам на никого да активирам себе си като говорител.
Господин Ръководещ на Културното ведомство, хубаво е да се запознаете първо какво значи едно биенале. Биеналето е през две години излагане на произведения от всички страни. Триеналето е през три години. През 1986 г. – налага се малко да Ви се похваля, ще извинявате, но други примери не мога да дам – съм участвал през една френска галерия „Лорлож“, можете да го проверите през интернет – парижка галерия, в това толкова страшно биенале. То е най-старото биенале, разбира се, две мнения няма.
В биеналето условията да се участва са три, дори четири.
Първото, има международно жури и всеки автор може да предложи диапозитиви, снимков материал, с което да кандидатства и ако журито го одобри, той получава безплатно място в биеналето.
Второ, една част се канят – десетина световноизвестни автори се канят да участват, защото какво е съизмеримостта? Слагат Хенри Мур, слагат Манцу, Марино Марини в определени зали и когато страните участват, както бях на 10 метра от Манцу – прекрасно звучи, това е хубаво.
Трето, всеки галерист и частник може да си откупи място – всеки квадратен метър струва пари. Аз участвах срещу 1500 долара тогава в галерия „Лорлож“ през Париж. Разбира се, нищо не се случи – седя ми работата на един квадратен метър, прибрах си я след три-четири месеца.
След това четвъртото е когато държавите купуват павилиони, за да представят държавата си като цяло. Ние минахме на варианта държавата да купи такъв павилион. Нескромно ще Ви кажа – в последните три години, откакто не съм министър, участвах в три световни биеналета. Първото е в Лондон – 2019 г. Участници от Австралия до Америка, единствен аз съм български – ще Ви предоставя да видите каталога от биеналето. (Показва го.) Най-малкото всяко биенале е длъжно да направи каталог.
На едно от големите биеналета във Венеция – CALL'ART 2014 г., получавам голямата награда. Това е господин Рашидов с наградите, негови произведения. (Показва.) И, разбира се, отново световно биенале – артмузей в Chianciano, Италия, пак голямата награда – 2018 г.
Аз обаче съм притеснен от това, че българското участие – няма дори един каталог, в който да присъстваме. Смисълът да се харчат държавни пари е да има дивиденти моята държава. Тази държава заслужава да бъде представена по такъв подобаващ начин, че тя да представлява интерес. Питайте, но не питате, защото всичко знаете – това е моята професия.
Слушам, господин Управляващ, че от 40 години България не участва – тук не сте прав, България е участвала. През 2011 г. България участва с трима артисти – Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев, във Венецианското биенале.
Тъй като нямахме пари, господин Управляващ, намерих спонсор – спонсорът се казва Джордж Лукас, и трима българи участваха във Венецианското биенале. Нула стотинки разход на държавата. Лично аз – заповеди имам и писма, получени, до Вашата нова директорка Джумалиева – съм запазил документи: Спазио Маринареза – 200 квадрата, господин Министър; Палацо Малипиеро – също 200 квадрата, с карти, всичко; договори за сключване; заповед за жури с моя подпис; писмо, че журито не може да даде резултат заради хората, които участваха във Вашето биенале, защото не се разбраха кой ще води бащина дружина – длъжен съм да Ви го кажа. Чувам – дълго време говорите за големия успех, но големите успехи се измерват с големи резултати. Не знам Вие дали знаете какво построи музеят „Квадрат 500“ в България, аз се сещам за един, не мога да отида да го видя този музей, но се провали отново, защото едни хора решиха те да са велики, а величието идва с голямото признание – величие не идва с участието.
Не ми е удобно да Ви кажа, че Венеция е най-големият производител на стъкла и много близо до Централната гара на Венеция е и кеят... Казвам го, защото това беше едно унижение на Съюза на българските художници. Не знам Вие дали знаете имена на големи българи със световна слава – аз ги знам.
Така че аз вече ще желая да Ви казвам тези неща, защото чувах и за луканките, за великата Ода Жон с галерия „Темплон“, от която получавам всяка седмица покани. Тези покани, уважаеми господин Министър, са покани за изложби, където няма никъде луканка – това са прекрасни произведения. И се намира само на 20 метра от галерия „Жан-Пол Вилен“, където правя изложби от 30 години.
Затова Ви казвам: когато човек не пита, се получават разминавания. Казвам го днес, защото чувам насам-натам, че са ми говорители – най-малкото БСП. Трябва да спрем с това биенале. Да, аз получих покани – в единия от дворците с 22 хил. евро, тук ще Ви ги дам, приготвил съм Ви ги; а в другата за 44 – 200 квадрата, два етажа. Договор за подписване. И така се провали. С Вашите автори, които Вие почитате, разбира се, имате пълното основание да го правите, но трябва да познавате цялата българска култура – много сериозна палитра. Много скоро ще седна да говоря с големите български художници – те са в някаква сянка.
Чух, че и в Лувъра имало кич, господин Министър. Вие нарекохте „кич“ един „Пламък“, който беше закачен в пирамидата. 62 килограма е злато, казва се „Пламъкът“. Това е пламъкът, който седи на трона на японския император от ХІІІ век, изложен по повод Дните на японската култура. Когато аз бях министър, седях на този трон.
А това е „Пламъкът“ (показва), господин Министър. Трябва да направите разлика между кич и изкуство, и между луканки и изкуство. Всичко ще Ви дам – и поканите на „Темплон“, тази световна галерия, която я рекламирахте. А когато искате да рекламирате българската култура, запознайте се с големите имена на българската култура.
За биеналето няма как да се съглася, защото за половин милион лева щях да платя на всички италиански медии – на първа страница да рекламират българската ми държава. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Моите два въпроса, свързани помежду си, са за Националния институт за недвижимо културно наследство. Преди няколко месеца се разигра една офанзива около Института.
Единият ми въпрос е: кога се очаква да бъде обявен конкурс за директор? Вторият е: кога се очаква да бъде дигитализиран архивът? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми народни представители! Не разбрах формата на това, което говорихте, тоест аз трябва ли да отговарям, не трябва ли – не ми давате думата, което предполага, че не трябва да отговарям.
Уважаема госпожо Георгиева, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Конкурсът за директор се подготвя, обявен е, ще бъде проведен вероятно веднага след Нова година. Конкурсът ще бъде проведен в началото на следващата година, тоест в рамките на 20-ина дни.
По отношение на дигитализацията – вече сме на финала с всички процедури и от тази година стартира проектът по „Добро управление“ за паметниците с национално и световно значение. По време на този проект в рамките на обучението на служителите и на техниката, която остава, след това ще бъде продължено – дали по друг проект, или със собствени средства, дигитализирането вече на целия архив и на по-малките нива – местно значение. Така че процесът реално е стартирал. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема колега, само една реплика – бързахте с въпроса. Спазваме регламента – първо ГЕРБ, като голяма партия, БСП като следваща, след това госпожа Кръстева имаше реплика – има правото на въпроси, разбира се, и Вашият, но Вие питахте. Един ли имате? (Реплика при изключени микрофони.)
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги от Министерството на културата! Аз имам един – той се явява нещо като доуточняващ въпрос на това, което Евгени Будинов каза. За да е ясно и за да нямаме спекулации на тази тема, тъй като наистина се поразбуни съсловието – знам, че Вие ежеседмично провеждате там някакви консултации със синдикатите и работодателските организации, но 105% – говорим от дотираните по методиката, и 110% преходен остатък от това, което се дотира по методиката. В това влизат ли други обеми на бюджета, като например субсидии от общини или някакви проекти, които са спечелени, които също увеличават обема, или пък някакви други приходи от стопанска дейност – наеми? Те имат ли възможността да останат в бюджета, без да се връзват в тези 105 и съответно 110%, или ще влязат в общия обем и ще повдигнат нивото извън методиката? После имам още един въпрос, но, ако е удобно, първо на този да отговорите.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Попдимитров, уважаеми народни представители! Бюджетът се формира на база на всички приходи и разходи. В този смисъл вътре влизат и трансферите от общините, влизат и наемите, както е предната година. Той така е формиран – на тази база, и ако е 1 милион, и ако има преизпълнение, повтарям, за да е ясно, 1 млн. 50 хил. лв., тези 50 хиляди се умножават по 4 – средна цена за Института. Говоря за средна – за оперите ще бъде 6,50, за театрите ще бъде 3, за куклените театри – 3,50. Умножава се и ако е 4 средна, значи още 200 хил. лв. Бюджетът става 1 млн. 250 хил. лв. Междинно, пак казвам, ако има пари от проекти, влезли в Института, ако има повече приходи, те могат да бъдат разходвани по време на годината – по всяко време.
Това, което може да бъде прехвърлено за следващата година, е в рамките на 10% от този 1 милион. Тоест да приемем, че един театър е направил 100 хил. лв. по някаква програма, след това е направил още – собствени разходи, и е вдигнал още 200 хил. лв. – 300 хил. лв. над тези нива, за които говорим. Тогава 200 хиляди от тях той следва да изхарчи в рамките на тази година – дали в персонала си ще инвестира, дали в повече техника, дали ще ангажира актьори или режисьори за следващата година, негов въпрос. 100 хиляди от тях може да пренесе за следващата година, за да си подпомогне дейността в първите месеци. Това е. Измислено е балансирано, дава възможност за ръст, дава възможност обаче и за прогнозируемост. Знаете, че всичко това става вследствие на тази година, в която над 7 милиона дойдоха в повече приходи – нещо, което е извънредно и не се е случвало в последните седем-осем години. Винаги преизпълнението е било в рамките на милион – милион и половина, до 2 милиона най-много.
Това е, господин Попдимитров. Ние с Вас много пъти сме разговаряли. Между другото, в голяма степен е подкрепа на логиката, по която Вие управлявахте Института, включително и с трупите – 50%, включително и с тези 50 стотинки повече на всеки институт, които са реални. Това е посоката.
Разбира се, че се събираме със синдикатите, с работодателите и с всички желаещи в сферата на сценичните изкуства – артисти, режисьори, актьори и така нататък. Проведохме няколко срещи, заедно разработихме промените и в методиката вследствие на Постановлението. Разбрали сме се в началото на февруари и така месец за месец цялата година да правим тези срещи, да анализираме, защото всяко ново нещо все пак може някъде да даде дефект. В един такъв много широк формат да може бързо да вземем решение, ако трябва да се вземат и някакви законодателни мерки. Така че следим процеса отблизо – той е процес на стабилност и на растеж. Благодаря.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Министър. От всичко това, което казахте, разбирам, че парите трябва и навреме да се харчат, освен всичко друго.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ако позволите, една реплика. Не е много нормално институт, на който, да кажем, хайде за 1 милион, че е най-лесно, му е цялата дейност за годината – с хората, заплатите, с ДДС-то, и още 1 милион прехвърля за следващата година. Значи има нещо тук – или не знае как да харчи парите, или не си дооценява трупата и хората. Има нещо неадекватно в това. Благодаря.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Тук съм съгласен с Вас. Просто става дума за това, че сега новите правила – би трябвало това, което е започнато, разбирам, да бъдат широко обсъждани и в методиката да бъдат внимателно проследявани онези евентуално негативи, за които напоследък се говори много широко.
Още един въпрос, ако ми позволите, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Сега ми казаха, че по спешност ме викат в Министерския съвет – ще помоля господин Будинов да продължи.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Вторият ми въпрос е свързан с онова, което правихме миналата седмица – Вие участвахте в един организиран от нашата парламентарна група дебат по отношение свободата на словото. На този дебат разбрахме, че доста хора, общо взето, все още не се ориентират що е свобода на словото, подвеждат се по някои характерни за нашите манталитети – на тези географски ширини, изхвърляния на определени хора и си въобразяват, че това че могат да те наругаят във вестника или да те напсуват е свобода на словото. Мисля, че с Вас се разбрахме, че това в никакъв случай не може да бъде охарактеризирано като свобода на словото, че то съдържа други определения, други квалификации.
Едновременно с това, че бих Ви помолил Министерството на културата да започне някакъв диалог с различни институции – в това отношение, разбира се, телевизии и радиа, има и втора страна на този медал, а тя е именно раждането на фалшивите новини. Фалшивата новина е много по-страшна дори от грубата понякога новина.
Имате ли някакви планове, някакви мисли, някакви идеи за това как можем да поведем ефективна, както и съобразно заключенията на Европейската комисия от миналата година и началото на организираната борба срещу фалшивите новини? Имате ли някакви идеи как можем да пренесем опита на Европейската комисия в България? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Попдимитров, благодаря за въпроса, но по мое скромно мнение може би това е въпрос, който по-скоро към СЕМ би трябвало да бъде зададен. (Реплика от народния представител Анастас Попдимитров при изключени микрофони.)
Да, значи грешката е моя, извинявам се за което.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Попдимитров, уважаеми народни представители! Изговорихме доста неща на този дебат, ясно е мнението на всички – поздравихме се взаимно, независимо от кои политически сили – изпълнителна, друга власт. Всички се обединяваме около това, че свободата на словото е ключовата дума, че това е всъщност демокрацията и че ние сме длъжни да работим за нея.
Фалшивите новини са огромен проблем не само в България – те са огромен проблем в Европа и в целия свят. Понеже това е много деликатна тема, знаете, че всякакъв вид хипотеза за забрана или за регулация, ограничаване на медиите се приема със свръхчувствителност, свръхкритично от самите медии, а и от структурите по света, които се грижат за свободата на медиите. Хубавото за нас е, че Европейският съюз чрез Европейската комисия, Европейския парламент започна много сериозна работа в тази посока, включително директивата, която ще бъде транспонирана и ще бъде представена на Вашето внимание като законодатели тази година, решава доста въпроси и подава един нов ключ по принцип към медиите за това какво може, каква отговорност трябва да носят за всяко нещо, което излиза. Тоест имаме едни начални нива на регулация, които идват от Европейския съюз, и мисля, че с транспонирането им в нашето законодателство – обхващат се вече и сайтовете, не само радиа, защото голямото изтичане по някой път на подвеждащи новини или откровено фалшиви новини обикновено върви през сайтове. Така че тези въпроси започват своята регулация, започват я умно, интелигентно, през много мислене в структурите на Европейския съюз.
Мисля, че това е непримирима борба, която ще се води вероятно в следващото десетилетие поне. Никой дори преди 10 години не можеше да предположи, че толкова ще навлязат електронните медии, интернет, толкова достъп ще има всеки. Тук всеки от нас може днес да регистрира някаква платформа, на която да се изявява абсолютно свободно и в същото време да се води медия.
От друга страна, плурализмът на мнения и свободата на изразяване пък е нещо много ценно и трябва да се подкрепя. Сечението на това нещо стартира реално тази година през директивата, която ще предложим на Вашето внимание за имплементиране в нашето законодателство.
Иначе всички въпроси – Вие също сте поканени, ние сме изпратили писмата за тази работна група, която до 31 март трябва да даде ясни хипотези как да се промени Законът по отношение на финансирането на обществените медии и на тяхната сигурност, по отношение на гарантирането свободата на словото, по отношение на борбата с фалшивите новини, така че ще можем да дебатираме заедно активно тези въпроси в следващите два-три месеца. Благодаря.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Сега въпрос от парламентарната група на ДПС.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, може ли само една добавка към изказаното от министъра?
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Разбира се, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, водихме този разговор с Вас в залата, но аз искам да наблегна върху следния факт. Ние не регулираме и не регламентираме свободата на словото, а условията, средата – там е регламентът, в средата. Става дума и за собственици, и за финансиране, и прочее, и прочее. Така че тези плачове, че ние се опитваме да регламентираме – или Вие, или който и да е, свободата на словото, са квази, те не са верни, защото не се мисли правилно. Ние искаме да регулираме средата, в която да дадем свобода на словото, да бъде свободно словото, защото, както е казано в Библията, „И като каза, рече: биде светлина“ – словото трябва да е творящо, словото трябва да е обединяващо, да създава обстоятелства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
Вече можем да дадем думата на парламентарната група на ДПС.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря, господин Председателстващ.
Даже е симпатично, че нашата комисия, бидейки Комисия по културата и медиите, никога не успява да бъде строго в регламента и в нормата. Това може би ни прави по-интересни от всички останали.
Имам въпрос – изкуших се да взема отношение по свободата на словото, но, както се казва, не му е мястото поред. Ще Ви върна в една друга тема. Ще попитам за съдбата на така известната Двойна къща, с още по-известния собственик с екзотичния прякор.
Знаете ли защо ще Ви питам? Защото информацията, която получих – успях да си събера, поставя по-големия въпрос не толкова какъв конкурс ще има за директор на НИНКН, на мен ми е по-важно да разбера от Вас, господин Министър: контролът върху тази институция НИНКН как се реализира, как се осъществява? Защо този съвещателен орган неумолимо през последните години се превръща в последна инстанция, която коли и беси по отношение и под формалния предлог опазване на културноисторическото наследство, и специално недвижимото такова? Ще Ви кажа защо питам.
Двойната къща беше разрушена. Медиите писаха, Вие ходихте, червихте се, срамувахте се по телевизията, обяснявахте, гарантирахте, обещахте, че ще бъде възстановена. Междувременно ѝ отпадна статутът. Мина време, статутът на Двойната къща е бил възстановен от същата комисия, която го отне – СЕСОНКЦ (Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности). Ще ме поправите, ако греша, макар че, доколкото се познавам, трудна работа. Нека да продължа с въпроса.
СЕСОНКЦ възстановява статута, вярно, от по-нисък клас – „за сведение“. Междувременно на фасадата на Двойната къща разцъфва – реплика ли е, копие ли е, не знам точно какво е определението на това изпълнение, което трябва да наподоби къщата във вида, в който е била. НИНКН разрешава, от своя страна, изграждането зад тази реплика или копие надграждане, преустройство, смяна на предназначението – всичко, което е поискано от собственика. Затова питам за двойните стандарти, затова питам за контрола. Затова питам: ако аз направя на компютъра си едно страхотно копие на Мона Лиза или на Саграда Фамилия, ще ме обявят ли от НИНКН за Леонардо или за Гауди?
Всъщност не искам толкова да дискутираме конкретния въпрос, колкото искам да отворим дебата за така необходимата реформа в този сектор. Защото реформата не е това, че ги пренесохте от един на друг адрес. Уважавам Вашия опит за контрол върху тях, но това, уви, не стига. Докато не се реформира и законодателството, и спорният статут на този културен институт, ще гледаме много реплики на фасади, много новопостроени интересни архитектурни решения, от което нито ще се обогати културното ни наследство, нито градската среда, нито каквото и да е. Вероятно ще се обогати нещо или някой, но и това би трябвало да бъде предотвратено в рамките на промяна в Закона и реформа в системата. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! Много констатации направихте в изказването, които като общ дух бих подкрепил, но ако тръгнем да говорим за всяка от тях, ще отнеме много време. Ще се спра в същността и понеже този въпрос, макар че Вие го развихте вече и по отношение на целия институт, и там ще кажа няколко думи, ми е поставян също неколкократно. Веднъж завинаги дайте да се разберем каква е фактологията, за да може, като се ползва Двойната къща като пример, поне да е ясно на всеки, пък и на обществото хронологично какво се случва.
По времето на предишния министър на културата се случват две неща. Първо, одобрява се проект на собственика за две ъглови фасади на къщата, които остават във вида, в който са, и надстрояване със съответните пет-шест етажа. Този проект собственикът го има одобрен. Годината – ще погледна в справката, е 2013-а. На собственика му се одобрява този проект, който той в момента реализира – има одобрен проект.
След това се случва нещо друго. 2015 г., ако не се лъжа, му се сваля статутът. Той има веднъж одобрен проект 2013-а, от един и същи министър – одобрен проект, който дава възможност на Къщата с оглед на това, че е конструктивно не знам какво, не знам какво, да се имплементират две ъглови фасади и нагоре да се вдигне блок. Собственикът го има в него този проект – одобрен!
След което – поради какви причини не мога да кажа, защото не съм отговарял за това нещо тогава, се случва следващо нещо – вкарва се за изваждане от „паметник на културата“ въобще. СЕСОНКЦ решава и предлага на министъра да го извади – той подписва и го изважда.
След което се случва всъщност разрушаването на Къщата – собственикът влиза с багери и я разрушава. Тогава цялото общество и ние разбираме, че всъщност Къщата е със свален статут, собственикът законосъобразно влиза с багерите и я разрушава.
След това ме назначават за министър – избирате ме Вие, но иначе ме назначават. Съжалявам, че си тръгна председателят, но не по мое искане. След това идвам аз. И при огромен обществен интерес – снимат, показват и така нататък.
Аз казвам следното нещо, и това може да се види по много медии: това, което се е случило, то се е случило – не мога да го върна. Мога да изискам проекта, който той има, да го спази. Поне, като ще строи, да имплементира двете долу, за да остане знак в този квартал, а това е все пак центърът на София, знак за това какво е било. Това се прави в София на много места – не само в София, това се прави и по света на много места. Не е практика, която е наказуема или извънредна.
По принцип Националният институт предпочита да не дава тези надстроявания, пό консервативно работи и предпочита да търси съхранение в цялостен вид. Там, където има тежки конструктивни експертизи или много лошо състояние, се допуска вграждане долу на видимата част, като знак за това какво е било, и надстрояване нагоре. Пак казвам, обаче това е преценено в едни по-далечни години.
На база на това, което заявих, защото ние имаме механизми – понеже София е разделена на градски части, дори да не е паметник на културата, пак трябва да се съгласува през нас. Ние имаме механизми да блокираме нещо, когато то не защитава културното наследство, така както бихме искали.
След тези интервюта и изявления дойде собственикът и предложи да му се възстанови статутът и да си спази проекта – под влияние на общественото мнение! (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Как се възстановява статут на нещо, което го няма?“.)
Не мога да кажа. Начинът, по който се предлага, е следният: той предлага в Института за културно наследство, там правят комисия, след което отива в СЕСОНКЦ, след което аз одобрявам. Ако ме питате: бих ли одобрил, ако бях тогава министър, да се извади от статут – не! Не! Както две години и не знам колко месеца ще станат съм на тази работа, всички знаят, че в Министерството на културата има мораториум, освен ако не става дума за инфраструктурни големи проекти, където се търсят решения. Има мораториум на отмяна на статути! Така че аз не бих подписал да се отмени статутът на тази къща. Но с радост подписвам всичко, което дава статут! (Реплика от народния представител Велислава Кръстева при изключени микрофони.)
Което дава статут на това, което законосъобразно преди мен някой е одобрил! (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Като го няма, как?“.)
Като го няма, нашите внуци, нашите правнуци, когато минават оттам, ще остава знакът през тези два етажа там какво е било. И по-добре да го има този знак, отколкото да има една стъклена отдолу догоре постройка.
Предполагам, във Виена сте ходили всички – там много се работи по този начин, включително големи къщи на композитори. Къщата остава вградена долу, вижда ѝ се фасадата и нагоре тръгва. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Но това не я прави паметник на културата“.)
Вижте, пред това да има там стъклена сграда и пред това да има сграда, която в двата ъгъла показва какво е било и ползва материала, който е бил, предпочитам второто, честно Ви казвам. Ако Вие предпочитате първото, окей. Аз съм и роден там, съвсем наблизо, познавам квартала, знам всички къщи, които във времето станаха стъклени или някакви други. Така че предпочитам моите деца и моите внуци, когато минават оттам, да казват: ето тук е имало къща от стара София, отколкото да има едно стъкло.
Наистина Ви казвам, ама честно, не разбирам защо непрекъснато ме връщате към този въпрос. Тези въпроси би трябвало да задавате към някого другиго.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря, господин Министър.
Сега ще се опитам да Ви обясня защо Ви връщам към този въпрос. Същността на въпроса ми не е поведението на министъра по отношение на даването или отнемането на статут. Същността на моя въпрос е така животрептящо необходимата реформа в сектора, без която ще живеем в този абсурд непрекъснато, защото и моята картинка на Мона Лиза ще показва на нашите деца колко велик творец е Леонардо, но няма да ме направи творец под никаква форма! Затова е абсурд възстановяването на статут на паметник на културата от каквото ще да е значение от този орган, наречен СЕСОНКЦ. Това, бога ми, аз го знам чудесно.
Това не е проблем, който създавате Вие като институция, а това е проблем, който създават, простете, чиновници, овластени и недоконтролирани, защото собственикът на разрушената къща може да предложи каквото пожелае – важен е общественият интерес, който трябва да защитава институцията, а не какво желае той или какво желая аз, и така нататък. Затова не трябва да живеем в такива абсурди. Изпълнителната власт е призвана да се справя с това. Нашата задача пък е да подкрепим законодателно.
Апелирам за реформа в Закона за културното наследство, защото – да не започвам отначало песента за това как обявяват за паметник нещо, което вече не съществува, а в същото време на много места се оплакват и общини, и собственици, спират дори охраняването, опазването на сгради, които са компрометирани, защото някой чиновник някъде си е написал нещо, което впрочем не фигурира в нито един закон. Ето за това апелирам.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Министър, давам Ви думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева, уважаеми народни представители! В нашия закон може да се иска възстановяване по архивни данни, така че това е допустимо – щом има архивни данни, може да се иска възстановяване. Това е направено точно с оглед собственици, които са се опитвали в годините да си самосъбарят къщите или да ги палят, за да има блок – спирачка на това някой да си мисли, че като я разруши, вече може да построи каквото и да е. Нарочно е направено това в Закона. Пак не съм бил аз тогава, но разбирам смисъла му. Смисълът му е като превантивна мярка да блокира собствениците в самозваното им желание да разтурят обекта, да го съсипят. Така че има такава правна възможност.
Второ, работата на Института може да бъде много критикувана, различни са гледните точки. Само ще кажа, че в Института продължава да бъде директор директорът, който Вие назначихте навремето. В този смисъл провеждаме една политика заедно с Вас – това е същият директор, който Вие въведохте като директор. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева: „Това звучи окуражаващо“.)
В този смисъл не са лесни въпросите за решаване. Трябва да се има предвид – и уважаемите депутати, и широката общественост да знаят, че нашата страна, за наша радост и гордост, е препълнена с паметници на културата, освен с археология. Това е гордост, но и много голяма отговорност – това са бавни процеси, за да стане регулация във времето.
Онова, което в момента върша (да дойдат при мен, за да може да съкратим всички процеси, с Вас сме говорили много, да няма това ходене на папките, движение, губене, да има яснота – всеки да бъде известяван с SMS, да може да си погледне къде му е преписката – при министър ли е, разпечатана ли е, при експерт ли е, уведомителен режим в момента, в който излезе преписката и така нататък), ще си го свърша. Практически са много ключови неща.
Пак казвам, философията да се променя Законът за културното наследство – трябва да се знае, че философията, с която той е граден, е консервативна, тя е вследствие точно на такива аномалии в годините. Аз имам от Столична община, от госпожа Фандъкова над 10 къщи, на които искат да се върне статутът и се преразглеждат.
А иначе трябва да кажа тук – дали е собственикът, дали гражданинът, дали община, дали партия, всеки може да внесе в Националния институт искане за промяна на статут – било за връщане, даване или отнемане. Обосновано – имам архивни данни, давам. Всеки може да внесе това нещо и да поиска преразглеждане. Точно заради – все пак нашата демокрация е млада, ако и да е на 30 години, но имахме много години, в които тази демокрация беше доста неконтролируема. В този смисъл – извършени са някъде някои поразии, хората са наплашени и съответно Вие или Вашите предшественици, законодателят е преценил да вкара един консервативен закон. Всичко тръгва оттам.
Различни са законодателствата във Франция, в Италия – въпрос на решение и мислене. Ние сме готови да обсъждаме всички варианти с оглед на развитието на културното наследство и в крайна сметка опазването му обаче е първостепенно. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Нямаме въпроси от „Обединени патриоти“, от ВОЛЯ бяха зададени.
Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вместо да задавам въпрос на министъра – аз никога не му задавам въпроси, защото и без това натискът върху него е много голям, искам да кажа няколко думи. Бил съм заместник-председател на така наречения СЕСОНКЦ – тогава се казваше СОПК (Съвет за опазване паметниците на културата), и твърдя, че това е изключително тромава институция. Повечето хора там са архитекти, имат различни съображения, имат различни противоречия и много трудно се стига до оперативна работа. Ако пита мен господин министърът, бих му съкратил състава наполовина – ще стане по-оперативен.
Що се отнася до Закона – този закон съм го писал аз, заедно с колегите от Царското движение. Тогава председателка на Комисията беше една фризьорка, а пък аз бях заместник-председател. (Весело оживление.) Там имаше чудовищни предложения – искам да обясня защо е консервативен, например за децентрализация на музейното дело, да се разформироват националните музеи. Беше двегодишна борба, за да се получи това.
Кое е в основата? В основата са точно италианските, гръцките и донякъде турските постановки, като в сравнение с турските нашата регулация е много занижена. Турският закон даже формира културна полиция и като те уловят с два фрагмента керамика в джоба, отиваш направо в панделата, както ѝ казват.
Затова консервативността на нашия закон произхожда именно от многобройността на паметниците – той не може да бъде либерален, защото ще останем без тях. В Европа законодателството тръгва от консерватизъм към либерализъм, тръгва от юг на север. В Англия е най-либерален, в Швеция, в Норвегия, в Дания и така нататък, защото там паметниците са повечето средновековни и са адаптирани към семейната среда, от Античността кажи-речи няма никой.
Затова Законът си е много добър – трябва да го спазваме. А че има нужда тук-там да го пофризираме, ако внимаваме, можем да го направим, без да се страхуваме, че ще сбъркаме нещо. Иначе за тези условия този закон според мен е добър.
Ще завърша с това, че всеки закон може да е много добър, но ако го поставиш в неправилни ръце за инструмент, той няма да свърши нищо, даже ще навреди, което у нас много често се случва.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Станилов, уважаеми народни представители! Аз казах само хипотези. Също мисля, че Законът ни е добър – иска повече спазване и иска оперативност на структурите, която, надявам се, сега ние ще създадем устойчиво.
Иначе по отношение на състава на СЕСОНКЦ – точно за да не са само архитекти, а за да има и конструктори, и археолози, да има представени всички нива, които са важни за опазване на културното наследство, затова е по-широк съставът, а пък и те са хора, които са експерти, които не можеш винаги да събереш. Така че по-големият състав дава възможност и за кворум, защото и там има кворум. Ако намалим състава, първо, ще намалим експерти от цели течения и второ, трудно ще събираме кворум. Опитваме се, откакто сме ние, СЕСОНКЦ да работи всеки месец – не както беше, имаше периоди един път, два пъти, най-много три пъти в годината. Сега – всеки месец, за да можем да посрещаме предизвикателствата. Стремим се – знаете, че и заплатите, и финансирането доста вдигнахме на Института – каквото можем да правим. Сигурно не е достатъчно, но поне е последователно.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Има ли още въпроси от парламентарната група на ГЕРБ? Няма.
Преминаваме към точка „Разни“.
Някой има ли предложение?
Искам да благодаря на уважаемия министър Банов, на заместник-министрите – благодаря Ви за това изслушване. Аз лично съм много доволен от Вашите отговори.
Ако искате да допълните нещо, господин Министър?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да Ви пожелая на добър час в новата и отговорна работа.
Да благодаря на всички Ви за позитивния тон. Лека работа!
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодарим.
Господин Ченчев, думата е Ваша.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, отиващите си от залата заместник-министри, уважаеми гости! Само напомням на уважаемата комисия, че на предходното ни заседание всички ние взехме решение да поканим в точка „Разни“ ръководителя на отдел „Връзки с обществеността“ на Народното събрание, за да говорим по въпросите за акредитацията на журналистите и въобще за допуска в Народното събрание. Напомням Ви, за да свършим това, което сме решили – да поканим този ръководител и да обсъдим тези въпроси.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Поемам ангажимента и на следващото заседание той ще бъде поканен. Благодаря Ви.
Друго в точка „Разни“? Няма.
Благодаря за вниманието. Пожелавам Ви хубав следобед.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Райна Зарева
