Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
2. Разни.
На 30 януари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Евгени Будинов.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приет е.
На днешното заседание присъстват от – Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, може би ще дойде всеки момент, Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“, и Катя Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“, тя ще дойде сигурно също по-късно; ПРОФОН и Българската асоциация на музикалните продуценти: Десислава Матева; Музикаутор: Иван Димитров, Ефросина Саракинова и Михаела Профирова; Силвър фърст ЕООД: Светослав Велков.
Колеги, материалите за заседанието са изпратени на електронната Ви поща предварително.
Преминаваме към точка първа, при това плавно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
Давам думата на господин Румен Димитров да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става въпрос за Проект на закон за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Наименованието на Закона, чието изменение е предмет на днешното заседание, макар и да е изчерпателно е доста дълго, поради което за удобство може да бъде наричан Закон за оптичните носители.
Законът за оптичните носители е в сила от 2005 г. и понастоящем предвижда режими, администрирани от Министерството на икономиката и Министерството на културата.
Министерството на икономиката администрира два регулярни режима, а именно лицензионен режим относно производството на оптични носители и матрици и уведомителен – относно вноса и износа на суровини и оборудване за производство на оптични носители.
Министерството на културата администрира четири регулаторни режима, от които един е регистрационен, а останалите три са удостоверителни. С тези режими са свързани и допълнителни административни услуги по вписване на промени в регистъра, обезсилване на удостоверения, както и събиране и съхранение на контролни екземпляри от произведените оптични дискове.
В годините с активен пазар на оптични носители Законът за оптичните носители изигра своята положителна роля. Към днешна дата обаче предназначението на режимите и целите, за които те са създадени, са неактуални и създават ненужна административна тежест, а поддържането им необосновано отклонява административен капацитет.
Статистиката за дейността по Закона в периода 2014 – 2018 г. показва общ постоянен спад по всички показатели на административните дейности. Последната регистрация, извършена от Министерството на културата по регистрационния режим, датира от 2015 г. Статистиката на издадените през периода 2014 – 2018 г. удостоверения пък демонстрира срив с 67%. Данните отразяват състоянието и тенденциите не само на българския пазар, но и на световната тенденция в търсенето на оптични дискове. По информация на Министерството на икономиката спадът на производството в периода 2008 – 2017 г. е повече от десет пъти.
Описаната ситуация обосновава отпадане на регулаторните режими, администрирани от Министерството на културата, и изисква промяна в действащия закон. Изложените съображения обосноваха необходимостта от промени в Закона за оптичните носители. Работата по Проекта на закон беше предшествана от обсъждане в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост, като идеята за това получи пълната подкрепа както на членовете на Съвета, така и на присъстващите на заседанието представители на двете юридически лица, лицензирани от Министерството на икономиката за производство на оптични дискове, на представителите на звукозаписната индустрия в лицето на Българската асоциация на музикалните продуценти.
Проектът на закон предвижда отпадане на регулаторните режими, които се администрират от Министерството на културата по реда на Глава втора от Закона за оптичните носители.
Изменят се също така и разпоредбите от Закона, съдържащи препратки към отменените текстове, както и заглавието на Закона, така че да съответства на по-ограничения предмет на регулиране.
По отношение на документите, събрани и създадени в Министерството на културата в съответствие със становището на Държавна агенция „Архиви“, се предлага същите да бъдат съхранявани в Министерството на културата за срок от пет години от влизането на Закона в сила. Не се предвиждат изменения в режимите, прилагани от Министерството на икономиката по реда на Глава трета от Закона.
В обобщение, Проектът на закон си поставя две основни групи цели.
Първо, по отношение на гражданите и бизнеса, премахване на ненужна административна тежест за лицата с дейност в полето на режимите; изравняване на икономическите условия за българските производители на оптични носители спрямо техните конкуренти на територията на Европейския съюз; създаване на възможност авторите на всички видове обекти, закриляни от Закона за авторските и сродни права, да упражняват правото си при равни условия; преустановяване на намесата на административен орган по отношение на определени категории от тях.
Второ, по отношение на административния орган в лицето на министъра на културата предлаганите промени ще представляват възможност за по-пълноценно използване на наличния експертен капацитет и пренасочването му към функции, свързани със значително по-актуални и важни за правоносителите и обществото теми в съответствие с новите предизвикателства на авторскоправната среда. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.
Колеги, имате думата за изказвания.
РЕПЛИКА: Може би първо гостите.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Разбира се, заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ (Музикаутор): Уважаеми народни представители, господин Димитров, господин Меликов, уважаеми гости! Благодаря за възможността да бъде обсъдена и нашата позиция. Има пряка зависимост между способността на една държава да защитава интелектуалната собственост и просперитета на обществото. Аз няма да говоря принципно, само казвам, че този коефициент, или този показател за защита на нивото на интелектуалната собственост е пряко свързан с това как, по какъв начин живеят хората в една държава.
Всичко, което беше казано от колегите от Министерството на културата, е абсолютно коректно и е вярно. Ние разбираме и адмирираме всеки опит от тяхна страна да реорганизират дейността си в посока на новите предизвикателства, както каза господин Димитров.
От друга страна обаче, невъзможността Министерството на културата да въведе електронен порядък на взаимодействие с производителите на дискове в България ни поставя в ситуацията да изключим всяка възможност за контрол върху производителите на дискове. Факт е, в световен план производството на дискове намалява, а, знаете, в България много хора станаха богати с едни практики, които всъщност ни поставиха на второ място по пиратство в света. Пиратството продължава да съществува и аз адмирирам политиката, конкретно на господин Меликов, в посока на това всеобхватно да се опита да се решат проблемите. Но вярвам, че механичното орязване на един човек от Министерството на културата, който технически се занимава с тази дейност, в момента би довело до огромни щети за всички, които работят на този пазар.
Давам и един такъв пример, който сме посочили в нашето становище. От 49 производители миналата година на дискове в България 42 не са произвели през следващата година, тоест само седем от тях имат постоянен интерес в този бизнес. Възможността непрекъснато да се появяват играчи на пазара и да гледат краткосрочно от една такава сделка или от производството на такъв продукт да изкарат едни бързи пари всъщност ни поставя в ситуацията да дискредитираме останалите, които искат да работят в нормален пазар, и дават много лош сигнал на всички останали. И ако политиката е насочена към това – да имаме механизъм за защита, механизъм на превенция, пак казвам, ние изхождаме от държава с много високо ниво на пиратско мислене все още, то Проектът, който ни предлага Министерството на културата, чисто метафорично е свързан с това да махнем полицаите от селата заради това, че там живеят по-малко хора.
Факт е, че Министерството не предлага електронен вариант на тази услуга, което би улеснило, същата тази функция би ограничила човешкия потенциал и ресурс, който те инвестират в момента. Факт е, че Министерството вярва, че чрез механично орязване на този един човек, който се грижи за тази материя, би довело до решаване на този проблем.
Пак казвам, всеки един опит в тази среда да оптимизирате дейността си следва да бъде адмириран. Ние подкрепяме почти всички Ваши инициативи, но вярвам в случая и моля наистина да погледнете по-дълбоко на този закон, чиято абревиатура е от 23 букви, аз не мога да го произнеса коректно, не съм си направил труда да го запомня, но вярвам, че щетите, които той може да причини на този малък, замиращ пазар, все още са твърде големи, за да се бърза към подобно решение. Моля да вземете предвид нашата позиция в този контекст. Благодаря Ви много за вниманието и възможността.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА МАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Заместник министър, колеги! Аз съм адвокат и представлявам Българската асоциация на музикалните продуценти.
Българската асоциация на музикалните продуценти е, мога да кажа, единствената по рода си мащабна неправителствена браншова организация, която представлява звукозаписната индустрия в България. Честта и удоволствието на БАМП е да е от 1999 г. Национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия, но за територията на Република България.
БАМП, както и Международната федерация на звукозаписната индустрия изразяват своята абсолютна подкрепа по отношение на внесения Законопроект. Аргументите на Асоциацията, които бяха съгласувани на международно ниво с IFPI – това е абревиатурата на Международната федерация на звукозаписната индустрия, изцяло кореспондират с мотивите, изложени към Законопроекта, който е внесен и е предмет на обсъждане и разглеждане от Ваша страна.
Най-общо те могат да бъдат изразени в няколко точки. Подобна регулация няма в нито една друга държава – членка на Европейския съюз. Законът към момента, в който същият бе приет, гласуван и прилаган на практика, имаше историческия замисъл към онзи момент да ликвидира или поне да контролира в известна степен физическото пиратство на физически и твърди носители. Такова пиратство в последните 10 – 15 години, без да абсолютизираме цифрата на годините, не съществува. Същото бе изцяло погълнато от дигиталното онлайн пиратство. Тоест пиратството на физически носители, оттам и произвеждането на дискове на територията на страната, и не само на територията на страната, това е абсолютно световна и глобална тенденция, е изключително малко, за сметка на другите форми на пиратство, основно от които е онлайн пиратството.
Така или иначе сегашните пазарни условия и пазарни механизми показват, че много голяма част от дисковете, които сега се разпространяват на територията на страната, всъщност не са произведени на територията на страната, респективно не са в рамките на режима на дискутирания закон в сегашния му вид. Предвид свободното движение на стоки и капитали много голяма част от дисковете се произвеждат в държави – членки на Европейския съюз, които нямат подобна регламентация. Обикновено там се декларира от страна на ползвателя, който иска да ги произведе, че правата са уредени, същите предвид свободното движение на стоки и капитали влизат на територията на страната абсолютно необезпокоявани и се разпространяват. Тоест тази практика съществува и в момента, и нито пиратството е станало по голямо, нито е станало по-малко, нито е застрашено, нито нещо друго се е случило в този аспект.
Другото нещо, което бих искала да засегна, и повече няма да губя Вашето време, е по отношение на събираемостта на авторските възнаграждения за механични права. И към настоящия момент колегите от Музикаутор нямат механизъм и не контролират така наречените тиражи, тоест произведеното количество, дотолкова доколкото те събират възнаграждения единствено и само върху продадените, тоест разпространени бройки на територията на страната. Колко са произведени в българския завод или в завода на Чехия, както е въпрос на деклариране пред Министерството на културата, така е въпрос и на деклариране в завода в Чехия. С отпадането на този регулаторен механизъм събираемостта или дължимостта на възнагражденията за механични права към Музикаутор по никакъв начин не отпада и по никакъв начин не би следвало да бъде засегната. И към настоящия момент членовете на БАМП имат споразумение и договори с Музикаутор, действат на същия принцип, който току-що разказах, респективно отчитат и заплащат дължимите възнаграждения вследствие на разпространените от тях дискове на територията на страната, макар и голяма част от тях да не са произведени тук. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И ние благодарим.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Димитров, споделям донякъде Вашите опасения, въпреки че не съм вътре в нещата. Искам да Ви попитам: имате ли някакви конкретни предложения, които според Вас биха премахнали тези недостатъци или ограничения в сегашния Законопроект? Имате ли конкретни предложения?
ИВАН ДИМИТРОВ: Ако визирате конкретни текстове, нямаме. Имаме принципна позиция по случая. Пак казвам, за да защитим интереса на държавата в случая, в стремежа ѝ да оптимизира ресурса, който има, да облекчим тежестта върху хората, които физически трябва да отидат до Министерството на културата и да извършат регистрация, вярваме, че една онлайн платформа за комуникация между двете би запазила режима такъв, какъвто е, но би свършила тази цел на Законопроекта, който в момента е предложен. Пак казвам, нямаме готовност с текстове в момента, да подадем нещо към Вас, което евентуално да обсъдите, да припознаете и да внесете като допълнение или изменение.
По-скоро чисто като принцип моля, отделете време за анализ и съобразете всички тези интереси, защото те не са конфликтни, ние не седим на различни позиции. Разбираме много добре какви са мотивите, както и Министерството разбира какви са нашите. Проблемът е, че когато говорим за Българската асоциация на музикалните продуценти, трябва да възприемем, че това са само три четири пет компании, реално зад които седят трима души. Това е есенцията, големият, сериозният бизнес, и в същото време ние получаваме от тези хора, с които работим на ежедневна база, обструкции за това, че на пазара съществуват пиратски дискове и че те се конкурират и продават изключително трудно. Балансът, пак казвам, е във възможността режимът да бъде облекчен електронно, да се спести ходенето на хората, да се спести ресурсът на човека от Министерството на културата, който трябва да обслужва тези хора на място, и в същото време да задържим този режим поне още две три години, защото наистина пазарът замира, но поне да не въоръжаваме хората, които са склонни в тази среда да използват всяка една празнина, за да изкарват бързи пари по нечестен начин.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, но Вие сигурно можете да предположите, че поне аз не мога да кажа, че съм компетентен в тази сфера, Вие работите там. Надали и колегите са толкова навътре в нещата. Ще помоля от Министерството, ако има нещо, което смятате, че ще помогне – или текст, или точно това предложение, да обсъдим и него. Все пак трябва нещо да обсъдим и да предложим. Разбирам Вашето опасение, пак казвам, но не знам по какъв начин би могло да стане хем идеята на Министерството, защото този законопроект и според мен е навременен и необходим, хем да не стане така, че Вашите опасения да се сбъднат. Затова, ако може, предложете някакви по-конкретни неща, за да можем тук да ги разглеждаме всички колеги. Аз специално не мога да взема отношение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Давам думата на госпожа Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги, гости! Аз пък като човек, който прави музика, съм имала чудовищни неща, които са се случвали с мен под форма на открадване точно на мое творчество. Разказвала съм на господин Димитров, беше от канадец – мой диск, който се продаваше 10 – 13 долара и в Amazon, и в iTunes. Съвсем случайно беше открито това нещо.
Според мен това, което казват от Музикаутор – да има един такъв човек, който да извършва тази дейност, е много хубаво. Още повече, нали за един човек става дума, за едно работно място?
РЕПЛИКА: Двама.
НОНА ЙОТОВА: За двама. По някакъв начин Вие го кажете това – дали ще е някаква добавка, дали наредба. Според мен трябва да се обърне внимание на това предложение, би било добре. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости! Само искам да направя едно предложение, понеже виждам, че има някакъв консенсус около Вашата идея. Така или иначе в момента Законопроектът е влязъл във вида, в който е, и ние обсъждаме това, което ни е подадено. Това, което можем да направим, е, ако Вие направите някакво предложение, съответно някой от нас или група би го припознала и да влезе между първо и второ четене като предложение, и на второ четене да бъде прието това нещо, но на този етап просто няма как да бъде обсъждано, тъй като не е предмет на Законопроекта за изменение и допълнение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Някой от гостите също искаше да се изкаже.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ВЕЛКОВ: Здравейте! Аз съм представител на производството в България за оптични носители. Много искам да благодаря на господин министъра и на Министерството на културата, също и на Вас, господин Председател, и на цялата Ви Комисия, че за първи път има възможност някой от нас да присъства тук. (Реплика.)
Да, „Силвър фърст“ и „Кристал Тон“, ние сме едно.
Искам да Ви благодаря, че за първи път някой ни кани на такъв закон, защото, когато се създаваше този закон, абсолютно никой не ни покани за нищо и никой не обсъжда нищо. Тогава бяхме девет компании.
Сега може би ще Ви кажа истината за целия бизнес, както искате го разбирайте. По принцип не искам да влизам в конфликт с никого, защото просто вече няма никакъв бизнес в България. Бизнесът, който беше, приключи. В момента и двете компании сме към затваряне и приключване на бизнеса в България. В цяла Европа и в международен мащаб такива закони, такива неща не съществуват никъде. Дори музикалните компании, няма да споменавам известни имена, защото аз знам, че е точно така, които не могат да си оправят някои документи с автор и така нататък, си ги произвеждат или в Чехия, или някъде другаде, обаче не и в България.
Тук в България да има пиратство, това от години насам е пълен абсурд. Това няма как да стане. Дали някой злоупотребява с някакви носители или автори, или някакви музикални текстове или песни и нещо продава на пазара, това зависи от този, който го пуска на пазара. Като производители няма как да знаем – ние сключваме договор, човекът попълва декларация, дали е фирма или частно лице е без значение, ние нямаме представа вътре той какви права има, какви песни са, авторите, аранжиментите. Ние не сме наясно за какво става въпрос и той би трябвало да носи отговорност – този, който сключва договора и който иска да се произведе дадено количество. Ако това количество е пиратство, би трябвало този човек да носи отговорност, но не някой друг.
Според мен Законът е добър, защото облекчава нещата. Макар че вече е късно, защото ние до една година, даже не знам дали ще ни има, честно да Ви кажа, тъй като нито има хора за работа, нито има и кой да ни наследи. Всичко в момента е в ямата, така да кажа. Каквото искате, това решавайте, за нас е без значение. Значението е, че някои хора злоупотребяват, но това са някои сдружения, на които някои неща не са им ясни, или просто не им се иска да е така.
Аз винаги защитавам страната на правдата. Съжалявам, че съм малко по-груб и по-откровен. За първи път присъствам на такава дискусия. Ако имате някакви въпроси към мен, кажете, аз съм тук. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Като коментар. Благодаря още веднъж за възможността да изразим нашата позиция. Давам си ясна сметка за етапа на процедурата, невъзможността да се правят предложения в движение, при условие че такива не са консултирани. Ще подготвим текстове, ще ги изпратим до председателя на Комисията, с разбирането, че те ще достигнат до всички Вас, и ако припознаете тези текстове и направите корекции между първо и второ четене, вярваме, че ще бъде постигнат позитивен резултат. Още веднъж благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И ние благодарим.
Някой друг иска ли да се изкаже?
Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Буквално две думи от Министерството на културата като вносители да обясним какво правим. Щеше ми се да върна метафората с полицая в селото, като това, че не можем да сложим полицай на всяко кръстовище, очевидно е.
Това са права като всички други. Мина времето на специалното положение в този сектор. Мисля, че 50 милиона диска годишно се правеха в пиратските времена, когато влязохме в Списък 301 и държавата взе под специален надзор този сектор. Дирекцията в Министерството на културата винаги е била с много ограничен състав, но се отдели ресурс, защото беше важно чисто политически за държавата да построи имиджа – да се справи с един сектор, който всъщност беше тежък и пиратски. С днешна дата това са индивидуални права, които могат да се упражняват по гражданскоправен път.
Разбрахте вече, че на първо място основната маса от произвежданите дискове в България се поръчват за чужбина. Там така или иначе с декларация минават, не става въпрос за изследване на правата. От българските играчи имаме някакво останало производство, някакви поръчки, но те са с дребни бройки за промоции и прочее – най-често за 500 бройки до 1000, който дава удостоверение. Дали ще се произведат 1000, може и да не се произведат. В този смисъл за нас е важно административните усилия и публичните средства да не се хвърлят в тази посока, а в посока справянето с приоритетните направления, за което спомена и господин Димитров от „Музикаутор“, с които си сътрудничим непрекъснато. Това са масовите нарушения, това са системните нарушители, това са проблемите с интернет, където се прехвърлиха всички права.
20% от експертния състава на Дирекцията се занимава с това в момента, което ние наистина преценяваме, че е изживяло времето си и би трябвало да мине на общите режими за защита на авторското право, в които държавата не участва. В някакъв план, разберете ме правилно, декларацията, която ще попълват при влизането в завода, според мен има по-голяма гаранция, отколкото положението да се произведе в чужбина и така или иначе да не видим и да не разберем, и да не можем да вземем информация от производителя какво се е случило.
Не на последно място, това, което се опитахме да направим, неслучайно и Икономическата комисия е подкрепяща в този законопроект, опитваме се да изравним икономическите условия за нашите производители, които останаха само двама и разбираме са на доизживяване, с тези от останалите държави – членки на Европейския съюз, най-малкото. Наши български продуценти си поръчват в чужбина, изобщо не си играят с нашия режим. Дори да стане електронен, това е много съществено, положението няма да се промени. Остават същите административни режими, същите срокове за произнасяне. Да, ще си го подаде по електронна форма, за да може ние да го принтираме едва ли не в Министерството. Няма да спечели нищо времето за изпълнение на тези задачи, контролът ще се запази по същия начин.
Ако действително идеята е да изчакаме да умре изцяло нашето производство, за да махнем с увереност тези режими и да кажем, че не се отнасят до Република България, може и това да се направи. Но ние смятаме, че е крайно време администрацията проактивно да каже: да помогнем на бизнеса, и най-вече да пренасочим усилията си там, където са наистина необходими. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Меликов.
Иска ли още някой да се изкаже?
Ако нямате други изказвания, закривам разискванията.
Предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002 01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодарим на всички участници по първа точка.
Сега е време за точка „Разни“.
Имате ли предложения и изказвания, колеги? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Благодаря много!
(Закрито в 15,04 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
Стенограф:
Валентина Меченова
2. Разни.
На 30 януари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Евгени Будинов.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приет е.
На днешното заседание присъстват от – Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, може би ще дойде всеки момент, Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“, и Катя Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“, тя ще дойде сигурно също по-късно; ПРОФОН и Българската асоциация на музикалните продуценти: Десислава Матева; Музикаутор: Иван Димитров, Ефросина Саракинова и Михаела Профирова; Силвър фърст ЕООД: Светослав Велков.
Колеги, материалите за заседанието са изпратени на електронната Ви поща предварително.
Преминаваме към точка първа, при това плавно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, № 002-01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. (първо гласуване).
Давам думата на господин Румен Димитров да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става въпрос за Проект на закон за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Наименованието на Закона, чието изменение е предмет на днешното заседание, макар и да е изчерпателно е доста дълго, поради което за удобство може да бъде наричан Закон за оптичните носители.
Законът за оптичните носители е в сила от 2005 г. и понастоящем предвижда режими, администрирани от Министерството на икономиката и Министерството на културата.
Министерството на икономиката администрира два регулярни режима, а именно лицензионен режим относно производството на оптични носители и матрици и уведомителен – относно вноса и износа на суровини и оборудване за производство на оптични носители.
Министерството на културата администрира четири регулаторни режима, от които един е регистрационен, а останалите три са удостоверителни. С тези режими са свързани и допълнителни административни услуги по вписване на промени в регистъра, обезсилване на удостоверения, както и събиране и съхранение на контролни екземпляри от произведените оптични дискове.
В годините с активен пазар на оптични носители Законът за оптичните носители изигра своята положителна роля. Към днешна дата обаче предназначението на режимите и целите, за които те са създадени, са неактуални и създават ненужна административна тежест, а поддържането им необосновано отклонява административен капацитет.
Статистиката за дейността по Закона в периода 2014 – 2018 г. показва общ постоянен спад по всички показатели на административните дейности. Последната регистрация, извършена от Министерството на културата по регистрационния режим, датира от 2015 г. Статистиката на издадените през периода 2014 – 2018 г. удостоверения пък демонстрира срив с 67%. Данните отразяват състоянието и тенденциите не само на българския пазар, но и на световната тенденция в търсенето на оптични дискове. По информация на Министерството на икономиката спадът на производството в периода 2008 – 2017 г. е повече от десет пъти.
Описаната ситуация обосновава отпадане на регулаторните режими, администрирани от Министерството на културата, и изисква промяна в действащия закон. Изложените съображения обосноваха необходимостта от промени в Закона за оптичните носители. Работата по Проекта на закон беше предшествана от обсъждане в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост, като идеята за това получи пълната подкрепа както на членовете на Съвета, така и на присъстващите на заседанието представители на двете юридически лица, лицензирани от Министерството на икономиката за производство на оптични дискове, на представителите на звукозаписната индустрия в лицето на Българската асоциация на музикалните продуценти.
Проектът на закон предвижда отпадане на регулаторните режими, които се администрират от Министерството на културата по реда на Глава втора от Закона за оптичните носители.
Изменят се също така и разпоредбите от Закона, съдържащи препратки към отменените текстове, както и заглавието на Закона, така че да съответства на по-ограничения предмет на регулиране.
По отношение на документите, събрани и създадени в Министерството на културата в съответствие със становището на Държавна агенция „Архиви“, се предлага същите да бъдат съхранявани в Министерството на културата за срок от пет години от влизането на Закона в сила. Не се предвиждат изменения в режимите, прилагани от Министерството на икономиката по реда на Глава трета от Закона.
В обобщение, Проектът на закон си поставя две основни групи цели.
Първо, по отношение на гражданите и бизнеса, премахване на ненужна административна тежест за лицата с дейност в полето на режимите; изравняване на икономическите условия за българските производители на оптични носители спрямо техните конкуренти на територията на Европейския съюз; създаване на възможност авторите на всички видове обекти, закриляни от Закона за авторските и сродни права, да упражняват правото си при равни условия; преустановяване на намесата на административен орган по отношение на определени категории от тях.
Второ, по отношение на административния орган в лицето на министъра на културата предлаганите промени ще представляват възможност за по-пълноценно използване на наличния експертен капацитет и пренасочването му към функции, свързани със значително по-актуални и важни за правоносителите и обществото теми в съответствие с новите предизвикателства на авторскоправната среда. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.
Колеги, имате думата за изказвания.
РЕПЛИКА: Може би първо гостите.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Разбира се, заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ (Музикаутор): Уважаеми народни представители, господин Димитров, господин Меликов, уважаеми гости! Благодаря за възможността да бъде обсъдена и нашата позиция. Има пряка зависимост между способността на една държава да защитава интелектуалната собственост и просперитета на обществото. Аз няма да говоря принципно, само казвам, че този коефициент, или този показател за защита на нивото на интелектуалната собственост е пряко свързан с това как, по какъв начин живеят хората в една държава.
Всичко, което беше казано от колегите от Министерството на културата, е абсолютно коректно и е вярно. Ние разбираме и адмирираме всеки опит от тяхна страна да реорганизират дейността си в посока на новите предизвикателства, както каза господин Димитров.
От друга страна обаче, невъзможността Министерството на културата да въведе електронен порядък на взаимодействие с производителите на дискове в България ни поставя в ситуацията да изключим всяка възможност за контрол върху производителите на дискове. Факт е, в световен план производството на дискове намалява, а, знаете, в България много хора станаха богати с едни практики, които всъщност ни поставиха на второ място по пиратство в света. Пиратството продължава да съществува и аз адмирирам политиката, конкретно на господин Меликов, в посока на това всеобхватно да се опита да се решат проблемите. Но вярвам, че механичното орязване на един човек от Министерството на културата, който технически се занимава с тази дейност, в момента би довело до огромни щети за всички, които работят на този пазар.
Давам и един такъв пример, който сме посочили в нашето становище. От 49 производители миналата година на дискове в България 42 не са произвели през следващата година, тоест само седем от тях имат постоянен интерес в този бизнес. Възможността непрекъснато да се появяват играчи на пазара и да гледат краткосрочно от една такава сделка или от производството на такъв продукт да изкарат едни бързи пари всъщност ни поставя в ситуацията да дискредитираме останалите, които искат да работят в нормален пазар, и дават много лош сигнал на всички останали. И ако политиката е насочена към това – да имаме механизъм за защита, механизъм на превенция, пак казвам, ние изхождаме от държава с много високо ниво на пиратско мислене все още, то Проектът, който ни предлага Министерството на културата, чисто метафорично е свързан с това да махнем полицаите от селата заради това, че там живеят по-малко хора.
Факт е, че Министерството не предлага електронен вариант на тази услуга, което би улеснило, същата тази функция би ограничила човешкия потенциал и ресурс, който те инвестират в момента. Факт е, че Министерството вярва, че чрез механично орязване на този един човек, който се грижи за тази материя, би довело до решаване на този проблем.
Пак казвам, всеки един опит в тази среда да оптимизирате дейността си следва да бъде адмириран. Ние подкрепяме почти всички Ваши инициативи, но вярвам в случая и моля наистина да погледнете по-дълбоко на този закон, чиято абревиатура е от 23 букви, аз не мога да го произнеса коректно, не съм си направил труда да го запомня, но вярвам, че щетите, които той може да причини на този малък, замиращ пазар, все още са твърде големи, за да се бърза към подобно решение. Моля да вземете предвид нашата позиция в този контекст. Благодаря Ви много за вниманието и възможността.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА МАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Заместник министър, колеги! Аз съм адвокат и представлявам Българската асоциация на музикалните продуценти.
Българската асоциация на музикалните продуценти е, мога да кажа, единствената по рода си мащабна неправителствена браншова организация, която представлява звукозаписната индустрия в България. Честта и удоволствието на БАМП е да е от 1999 г. Национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия, но за територията на Република България.
БАМП, както и Международната федерация на звукозаписната индустрия изразяват своята абсолютна подкрепа по отношение на внесения Законопроект. Аргументите на Асоциацията, които бяха съгласувани на международно ниво с IFPI – това е абревиатурата на Международната федерация на звукозаписната индустрия, изцяло кореспондират с мотивите, изложени към Законопроекта, който е внесен и е предмет на обсъждане и разглеждане от Ваша страна.
Най-общо те могат да бъдат изразени в няколко точки. Подобна регулация няма в нито една друга държава – членка на Европейския съюз. Законът към момента, в който същият бе приет, гласуван и прилаган на практика, имаше историческия замисъл към онзи момент да ликвидира или поне да контролира в известна степен физическото пиратство на физически и твърди носители. Такова пиратство в последните 10 – 15 години, без да абсолютизираме цифрата на годините, не съществува. Същото бе изцяло погълнато от дигиталното онлайн пиратство. Тоест пиратството на физически носители, оттам и произвеждането на дискове на територията на страната, и не само на територията на страната, това е абсолютно световна и глобална тенденция, е изключително малко, за сметка на другите форми на пиратство, основно от които е онлайн пиратството.
Така или иначе сегашните пазарни условия и пазарни механизми показват, че много голяма част от дисковете, които сега се разпространяват на територията на страната, всъщност не са произведени на територията на страната, респективно не са в рамките на режима на дискутирания закон в сегашния му вид. Предвид свободното движение на стоки и капитали много голяма част от дисковете се произвеждат в държави – членки на Европейския съюз, които нямат подобна регламентация. Обикновено там се декларира от страна на ползвателя, който иска да ги произведе, че правата са уредени, същите предвид свободното движение на стоки и капитали влизат на територията на страната абсолютно необезпокоявани и се разпространяват. Тоест тази практика съществува и в момента, и нито пиратството е станало по голямо, нито е станало по-малко, нито е застрашено, нито нещо друго се е случило в този аспект.
Другото нещо, което бих искала да засегна, и повече няма да губя Вашето време, е по отношение на събираемостта на авторските възнаграждения за механични права. И към настоящия момент колегите от Музикаутор нямат механизъм и не контролират така наречените тиражи, тоест произведеното количество, дотолкова доколкото те събират възнаграждения единствено и само върху продадените, тоест разпространени бройки на територията на страната. Колко са произведени в българския завод или в завода на Чехия, както е въпрос на деклариране пред Министерството на културата, така е въпрос и на деклариране в завода в Чехия. С отпадането на този регулаторен механизъм събираемостта или дължимостта на възнагражденията за механични права към Музикаутор по никакъв начин не отпада и по никакъв начин не би следвало да бъде засегната. И към настоящия момент членовете на БАМП имат споразумение и договори с Музикаутор, действат на същия принцип, който току-що разказах, респективно отчитат и заплащат дължимите възнаграждения вследствие на разпространените от тях дискове на територията на страната, макар и голяма част от тях да не са произведени тук. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И ние благодарим.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Димитров, споделям донякъде Вашите опасения, въпреки че не съм вътре в нещата. Искам да Ви попитам: имате ли някакви конкретни предложения, които според Вас биха премахнали тези недостатъци или ограничения в сегашния Законопроект? Имате ли конкретни предложения?
ИВАН ДИМИТРОВ: Ако визирате конкретни текстове, нямаме. Имаме принципна позиция по случая. Пак казвам, за да защитим интереса на държавата в случая, в стремежа ѝ да оптимизира ресурса, който има, да облекчим тежестта върху хората, които физически трябва да отидат до Министерството на културата и да извършат регистрация, вярваме, че една онлайн платформа за комуникация между двете би запазила режима такъв, какъвто е, но би свършила тази цел на Законопроекта, който в момента е предложен. Пак казвам, нямаме готовност с текстове в момента, да подадем нещо към Вас, което евентуално да обсъдите, да припознаете и да внесете като допълнение или изменение.
По-скоро чисто като принцип моля, отделете време за анализ и съобразете всички тези интереси, защото те не са конфликтни, ние не седим на различни позиции. Разбираме много добре какви са мотивите, както и Министерството разбира какви са нашите. Проблемът е, че когато говорим за Българската асоциация на музикалните продуценти, трябва да възприемем, че това са само три четири пет компании, реално зад които седят трима души. Това е есенцията, големият, сериозният бизнес, и в същото време ние получаваме от тези хора, с които работим на ежедневна база, обструкции за това, че на пазара съществуват пиратски дискове и че те се конкурират и продават изключително трудно. Балансът, пак казвам, е във възможността режимът да бъде облекчен електронно, да се спести ходенето на хората, да се спести ресурсът на човека от Министерството на културата, който трябва да обслужва тези хора на място, и в същото време да задържим този режим поне още две три години, защото наистина пазарът замира, но поне да не въоръжаваме хората, които са склонни в тази среда да използват всяка една празнина, за да изкарват бързи пари по нечестен начин.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, но Вие сигурно можете да предположите, че поне аз не мога да кажа, че съм компетентен в тази сфера, Вие работите там. Надали и колегите са толкова навътре в нещата. Ще помоля от Министерството, ако има нещо, което смятате, че ще помогне – или текст, или точно това предложение, да обсъдим и него. Все пак трябва нещо да обсъдим и да предложим. Разбирам Вашето опасение, пак казвам, но не знам по какъв начин би могло да стане хем идеята на Министерството, защото този законопроект и според мен е навременен и необходим, хем да не стане така, че Вашите опасения да се сбъднат. Затова, ако може, предложете някакви по-конкретни неща, за да можем тук да ги разглеждаме всички колеги. Аз специално не мога да взема отношение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Давам думата на госпожа Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги, гости! Аз пък като човек, който прави музика, съм имала чудовищни неща, които са се случвали с мен под форма на открадване точно на мое творчество. Разказвала съм на господин Димитров, беше от канадец – мой диск, който се продаваше 10 – 13 долара и в Amazon, и в iTunes. Съвсем случайно беше открито това нещо.
Според мен това, което казват от Музикаутор – да има един такъв човек, който да извършва тази дейност, е много хубаво. Още повече, нали за един човек става дума, за едно работно място?
РЕПЛИКА: Двама.
НОНА ЙОТОВА: За двама. По някакъв начин Вие го кажете това – дали ще е някаква добавка, дали наредба. Според мен трябва да се обърне внимание на това предложение, би било добре. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости! Само искам да направя едно предложение, понеже виждам, че има някакъв консенсус около Вашата идея. Така или иначе в момента Законопроектът е влязъл във вида, в който е, и ние обсъждаме това, което ни е подадено. Това, което можем да направим, е, ако Вие направите някакво предложение, съответно някой от нас или група би го припознала и да влезе между първо и второ четене като предложение, и на второ четене да бъде прието това нещо, но на този етап просто няма как да бъде обсъждано, тъй като не е предмет на Законопроекта за изменение и допълнение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Някой от гостите също искаше да се изкаже.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ВЕЛКОВ: Здравейте! Аз съм представител на производството в България за оптични носители. Много искам да благодаря на господин министъра и на Министерството на културата, също и на Вас, господин Председател, и на цялата Ви Комисия, че за първи път има възможност някой от нас да присъства тук. (Реплика.)
Да, „Силвър фърст“ и „Кристал Тон“, ние сме едно.
Искам да Ви благодаря, че за първи път някой ни кани на такъв закон, защото, когато се създаваше този закон, абсолютно никой не ни покани за нищо и никой не обсъжда нищо. Тогава бяхме девет компании.
Сега може би ще Ви кажа истината за целия бизнес, както искате го разбирайте. По принцип не искам да влизам в конфликт с никого, защото просто вече няма никакъв бизнес в България. Бизнесът, който беше, приключи. В момента и двете компании сме към затваряне и приключване на бизнеса в България. В цяла Европа и в международен мащаб такива закони, такива неща не съществуват никъде. Дори музикалните компании, няма да споменавам известни имена, защото аз знам, че е точно така, които не могат да си оправят някои документи с автор и така нататък, си ги произвеждат или в Чехия, или някъде другаде, обаче не и в България.
Тук в България да има пиратство, това от години насам е пълен абсурд. Това няма как да стане. Дали някой злоупотребява с някакви носители или автори, или някакви музикални текстове или песни и нещо продава на пазара, това зависи от този, който го пуска на пазара. Като производители няма как да знаем – ние сключваме договор, човекът попълва декларация, дали е фирма или частно лице е без значение, ние нямаме представа вътре той какви права има, какви песни са, авторите, аранжиментите. Ние не сме наясно за какво става въпрос и той би трябвало да носи отговорност – този, който сключва договора и който иска да се произведе дадено количество. Ако това количество е пиратство, би трябвало този човек да носи отговорност, но не някой друг.
Според мен Законът е добър, защото облекчава нещата. Макар че вече е късно, защото ние до една година, даже не знам дали ще ни има, честно да Ви кажа, тъй като нито има хора за работа, нито има и кой да ни наследи. Всичко в момента е в ямата, така да кажа. Каквото искате, това решавайте, за нас е без значение. Значението е, че някои хора злоупотребяват, но това са някои сдружения, на които някои неща не са им ясни, или просто не им се иска да е така.
Аз винаги защитавам страната на правдата. Съжалявам, че съм малко по-груб и по-откровен. За първи път присъствам на такава дискусия. Ако имате някакви въпроси към мен, кажете, аз съм тук. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ: Като коментар. Благодаря още веднъж за възможността да изразим нашата позиция. Давам си ясна сметка за етапа на процедурата, невъзможността да се правят предложения в движение, при условие че такива не са консултирани. Ще подготвим текстове, ще ги изпратим до председателя на Комисията, с разбирането, че те ще достигнат до всички Вас, и ако припознаете тези текстове и направите корекции между първо и второ четене, вярваме, че ще бъде постигнат позитивен резултат. Още веднъж благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И ние благодарим.
Някой друг иска ли да се изкаже?
Заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Буквално две думи от Министерството на културата като вносители да обясним какво правим. Щеше ми се да върна метафората с полицая в селото, като това, че не можем да сложим полицай на всяко кръстовище, очевидно е.
Това са права като всички други. Мина времето на специалното положение в този сектор. Мисля, че 50 милиона диска годишно се правеха в пиратските времена, когато влязохме в Списък 301 и държавата взе под специален надзор този сектор. Дирекцията в Министерството на културата винаги е била с много ограничен състав, но се отдели ресурс, защото беше важно чисто политически за държавата да построи имиджа – да се справи с един сектор, който всъщност беше тежък и пиратски. С днешна дата това са индивидуални права, които могат да се упражняват по гражданскоправен път.
Разбрахте вече, че на първо място основната маса от произвежданите дискове в България се поръчват за чужбина. Там така или иначе с декларация минават, не става въпрос за изследване на правата. От българските играчи имаме някакво останало производство, някакви поръчки, но те са с дребни бройки за промоции и прочее – най-често за 500 бройки до 1000, който дава удостоверение. Дали ще се произведат 1000, може и да не се произведат. В този смисъл за нас е важно административните усилия и публичните средства да не се хвърлят в тази посока, а в посока справянето с приоритетните направления, за което спомена и господин Димитров от „Музикаутор“, с които си сътрудничим непрекъснато. Това са масовите нарушения, това са системните нарушители, това са проблемите с интернет, където се прехвърлиха всички права.
20% от експертния състава на Дирекцията се занимава с това в момента, което ние наистина преценяваме, че е изживяло времето си и би трябвало да мине на общите режими за защита на авторското право, в които държавата не участва. В някакъв план, разберете ме правилно, декларацията, която ще попълват при влизането в завода, според мен има по-голяма гаранция, отколкото положението да се произведе в чужбина и така или иначе да не видим и да не разберем, и да не можем да вземем информация от производителя какво се е случило.
Не на последно място, това, което се опитахме да направим, неслучайно и Икономическата комисия е подкрепяща в този законопроект, опитваме се да изравним икономическите условия за нашите производители, които останаха само двама и разбираме са на доизживяване, с тези от останалите държави – членки на Европейския съюз, най-малкото. Наши български продуценти си поръчват в чужбина, изобщо не си играят с нашия режим. Дори да стане електронен, това е много съществено, положението няма да се промени. Остават същите административни режими, същите срокове за произнасяне. Да, ще си го подаде по електронна форма, за да може ние да го принтираме едва ли не в Министерството. Няма да спечели нищо времето за изпълнение на тези задачи, контролът ще се запази по същия начин.
Ако действително идеята е да изчакаме да умре изцяло нашето производство, за да махнем с увереност тези режими и да кажем, че не се отнасят до Република България, може и това да се направи. Но ние смятаме, че е крайно време администрацията проактивно да каже: да помогнем на бизнеса, и най-вече да пренасочим усилията си там, където са наистина необходими. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Меликов.
Иска ли още някой да се изкаже?
Ако нямате други изказвания, закривам разискванията.
Предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 002 01-7, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодарим на всички участници по първа точка.
Сега е време за точка „Разни“.
Имате ли предложения и изказвания, колеги? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Благодаря много!
(Закрито в 15,04 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
Стенограф:
Валентина Меченова
