Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
06/02/2020
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Разни.
На 6 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Започваме днешното заседания.
Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27 януари 2020 г..
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Петър Миладинов – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, и Аксения Бонева – държавен експерт в същата дирекция.
Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
На основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, неговите постоянни комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз като вземат предвид Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Годишната програма, Работната програма на Европейската комисия, както и приложенията към нея, са Ви изпратени своевременно, колеги. Бих желал да Ви обърна внимание относно преразглеждането на Препоръката относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и съхранението на материали в цифров вид, която се намира в Приложенията към Работната програма на Европейската комисия за 2020 г. на страница 11 под № 22 от Приложение второ.
Давам думата на госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на Министерството на културата, да представи Годишната програма в частта „Култура“.
Заповядайте, госпожо Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В частта на Годишната програма за участие на Република България в процес на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г. е залегнало продължаване на работата по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма „Творческа Европа“ за периода 2021 – 2027 г., и съответно за отмяна на Регламент № 1295/2013 г., като амбицията на настоящото Хърватско председателство е да продължи междуинституционалните преговори по предложението през първата половина на 2020 г.
До настоящия момент България работи активно по подготовката на предложението за Регламент, защото за нас е изключително важно Европейският съюз да продължи да има своя самостоятелна секторна политика в областта на културата и на аудиовизията, при възможност с увеличен бюджет, тъй като това ще позволи на всички организации, работещи в сферата на културата и творчеството, да се адаптират към променящите се условия на пазара.
Програма „Творческа Европа“ ще предостави възможности за работещите в сектора в България да участват в разработването и изпълнението на новаторски – в технологично и художествено отношение, европейски трансгранични проекти и инициативи.
С подкрепата на трансгранични партньорства и мрежи Програмата ще укрепи позициите на европейските участници, включително на българските, на европейския и на световния пазар.
Не на последно място, ще се подкрепя и сътрудничеството, насочено върху ролята на културата за социално приобщаване и свобода на художественото изразяване. За да имате актуална информация към 5 февруари 2020 г., България, както казах, участва активно в обсъжданията по досието в подготвителните органи на Съвета.
В тази връзка и предвид нашите специфични национални интереси, България работи за осигуряването на разпоредби, които са свързани с целите на Програмата, които да насърчат културното и езиково многообразие и да предоставят условия, при които организации от държави като нашата с по-малки пазари или по-нисък аудиовизуален капацитет по отношение на производство, разпространение и публики, да могат да ползват финансирането от Програмата на равнопоставен принцип, както големите държави. За нас е изключително важно и работим по основните цели на Програмата, които са насочени върху европейската добавена стойност, културно многообразие и, разбира се, конкурентноспособността на сектора.
Важен въпрос, в който България взима активно отношение, е управлението на самата Програма „Творческа Европа“, с позицията да се запази настоящият подход за участието на държавите членки във вземането на решения по изпълнението на Програмата „Творческа Европа“ като индивидуален за „Творческа Европа“ орган и съответно своите специфики спрямо други програми.
Към момента предстои да бъдат обсъдени елементи от Програмата, които предоставят възможността на организации, работещи в сферата на културата, да се ползват и от други финансови инструменти като част от Многогодишната финансова рамка.
Като цяло в настоящия момент в позициите на Съвета и Европейския парламент няма сериозни различия, като въпросите, по които до момента е постигнат напредък в преговорите, са свързани с определенията в Програмата, общите цели, направленията и свързаните с тях дейности, докладването и оценката на самата Програма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, ще си позволя няколко думи, тъй като в битността ми имам в биографията си една страница на скромен министър.
Първо, това, което заместник-министър Гешева каза, е много важно и дългоочаквано. Аз се надявам, че никой няма да има против, защото, знаете добре, дълго говорихме за дигитализацията. Аз дори съм бил в Европейския съюз един от министрите, и господин Митеран, който беше министър на културата на Франция, за дигитализация на световното културно наследство по една проста причина.
Знаете добре, че във войните около Червено море, Йордания, Петра много произведения безвъзвратно се унищожиха – за тях няма и образна памет, а да не говорим, че България е една много стара страна с изключителна култура. Това е страхотно наложително и трябва да използваме възможността и най-накрая да си дигитализираме културното наследство.
Голям проблем е архивът на киното, условията са ужасни, който също трябва да се качи на електронни носители, да се дигитализира, за да се съхранят нещата.
Вярвам, че никой не би имал нищо против да приемем тази точка. Това е безспорно, просто това нещо трябва да се случи и ще е прекрасно, ако се случи.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, закривам разискванията.
Предлагам да изпратим писмо до председателя на Комисията по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове със следното предложение в рамките на компетентността на нашата Комисия: преразглеждането на Препоръката относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и съхранението на материали в цифров вид. Това предложение да бъде включено в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2020 г.
Предлагам, колеги, да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Искрено благодаря, госпожо Заместник-министър, по точка първа. Да сте живи и здрави и успех!
Продължаваме с точка:
РАЗНИ.
Уважаеми колеги, продължаваме! Първо, искам лично да Ви запозная с моята идея за специално издание на романа „Под игото“, колеги, през 2020 година, когато се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Странно, че го предлагам аз, а едновременно не е странно, защото много обичам патриарха на българската литература, пораснал съм с Иван Вазов. Дълго гледах, че никой за 170-годишнината нищо не предприема. Настъпи едно забравяне.
Защо го предлагам? Защото вече има инициативен комитет, приеха го, но освен „Под игото“, което ние всяка година преиздаваме, освен че в годините тук влязоха едни трансформации – махат, първо, турцизми, след това на английски, пък младите как да го разберат – Вазов може да бъде разбран единствено и само на езика, който мислим. Аз на едно място казах, че да, аз по произход не съм българин, но езикът, на който мисля и живея, е българският – прекрасен език. На този език комуникираме, на този език се мразим, на този език се обичаме и това е езикът, чрез който нас ни има. Това е предисловие.
Онова, което предложих на последното събиране на Инициативния комитет, е да издадем луксозно издание, монотипно, добре оформено, с качествен печат и лимитирани бройки, с оригинална илюстрация, която може да се сложи и в рамка като оригинал, от един голям български илюстратор – ще го изберем, но освен „Под игото“, да издадем по-малко христоматийно познатите произведения на Иван Вазов, за да присъстват в една обложка, в една кутия две книги – „Под игото“, което е учебник, и онова, което е велико на Иван Вазов като патриарх на българската поезия и литература.
Аз се надявам, че няма българин, който да не подкрепи тази идея. Много искам Комисията по културата и медиите да участва в тази инициатива. Би било достойно и добре. Разбира се, това го правя от чисто човешки, приятелски чувства – всички заедно да сме инициатори. Затова го предлагам. Желая днес да взема подкрепата Ви по точка „Разни“ – човешката, българската подкрепа за нещо много хубаво и за 170-годишнина да участваме и ние. Благодаря Ви.
Разбира се, няма какво да гласуваме, но, ако подкрепяте, ще използвам името на нашата комисия като част от тези хора, които са инициатори.
Идеята ми досега срещна одобрение от Съюза на българските писатели, от Фондация „Българско слово“, която има амбиция да издаде стоте велики книги на България, както и от Университетското издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ако подкрепите идеята, Комисията по културата и медиите ще бъде част от Инициативния комитет за реализиране на начинанието. Аз искам да се гордея с тази комисия, на която за известно време съм бил председател, защото тя заслужава и е достойна. Изданието на „Под игото“ ще бъде монотипно, добре оформено, с качествен печат и определен тираж. Към него ще има и втори том с избрани произведения на Иван Вазов.
Реализирането на идеята трябва да се осъществи с дарения на хора, които я подкрепят. Ще ги намерим, колеги. Аз ще положа усилия.
Съгласни ли сте с тази идея, приятели? Да.
Благодаря на всички, тя е наша обща идея. Приемете я като обща идея, споделям я с Вас и всички сме заедно.
Второ, колеги, до Комисията се получи поредното писмо от кинопродуценти, което Ви е изпратено, относно промени в Закона за филмовата индустрия и Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.
Творците са членове на две работни групи в Министерството на културата, сформирани със заповед на министъра на културата. Те изразяват силното си разочарование от факта, че след като в продължение на 9 месеца групите са работили и са предали в писмен вид своите експертни предложения и становища, на практика напредък няма.
Предлагам да изпратим писмо до премиера, колеги, с което да го уведомим за проблема и при необходимост да предложим Комисията да помогне за разрешаване на проблема.
Имаме капацитета, силите и експертите, с които да седнем и да направим Законопроекта, защото изтървахме срока за Закона за бюджета. Като казвам „изтървахме“, участваме с това, че нищо не дойде до нас, за да го внесем. Колеги, всички трябва да знаете, че основният закон на една държава е Законът за бюджета, а всички останали закони са второстепенни. Това значи, че лишихме българските творци и киното една година от възможността да работят, да създават филми и, разбира се, да работят, за да изкарат и своите средства.
Бих Ви попитал: съгласни ли сте да предупредим Министерския съвет и премиера, по една проста причина, че основно средствата са там и там трябва да се решат проблемите? Ако ни овластят и ни дадат възможността, аз съм готов да направим Законопроекта и поне за следващия бюджет да сме на линия. Затова искам Вашето съгласие, колеги.
Аз ще подкрепя такъв Законопроект, ако трябва да се прави. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Питам за Вашето съгласие: съгласни ли сте ние да седнем и да направим работна група и да свършим тази несвършена работа? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Председател, може ли процедура? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Процедурата ми е свързана с изясняването на предмета на това, което обсъждаме. Запознах се с писмото, мисля, че и колегите също са се информирали. Доколкото разбрах, има сформирани две работни групи, които се занимават със Законопроекта.
Това, което не стана ясно от материалите, с които се запознах, е: има ли в тези работни групи законодател?
Въпросът ми е: първо, кое налага изработването и изменението в Закона – нов закон, по коя причина? От тук нататък би било добре, ако се изчисти – кой би бил вносител на това нещо? Защото съответно, който е вносител, той ще носи отговорността за измененията, които се правят.
Предлагам Ви да поканите представители на тези работни групи – да ги изслушаме, да разберем каква е необходимостта от промяната, или от нов закон, и тогава вече ние като законотворци да вземем отношение по този въпрос. Нека да дойдат и да кажат каква е целта, пък ние тогава ще решим.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, дадохте едно много разумно предложение. Целта беше това, да Ви попитам и да кажете как да постъпим.
Аз съм съгласен с Вас следващата седмица да ги поканим и да ги изслушаме, защото това вече е трето писмо. Затова ние трябва да видим къде можем да бъдем полезни в цялата тази история. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ако предлагате, ги каним другата седмица на заседанието. Ако желаете и сте съгласни, приемаме това.
Съгласни ли сте, колеги? Да.
Аз също смятам, че това е добре и правилно.
Трето, в Комисията е получено писмо от директора на Софийската опера и балет Пламен Карталов, което Ви е изпратено на електронните пощи. От Софийската опера и балет молят да бъдат преразгледани две решения на Министерския съвет и да им бъдат предоставени за управление, стопанисване и ползване на партерен етаж, втори, трети и четвърти надпартерни етажи от сградата на „Врабча“ 1 в град София за нуждите на операта.
Напомням Ви, че на проведено на 6 юни 2019 г. заседание на Комисията по културата и медиите отново е разглеждано това искане от страна на Софийската опера и балет, като за целта е изпратено писмо до Областния управител на София, от когото няма отговор.
Предлагам да подкрепим искането на Софийската опера и балет като изпратим писмо до премиера.
Съгласни ли сте?
Ще Ви разясня какво иска господин Карталов.
Той иска да направи нещо, което аз бих подкрепил. Иска отстрани да направи история на операта. Българската опера е много стара. Благодарение на българската опера Мустафа Кемал Ататюрк прави турската опера в Анкара.
Скъпи приятели, аз смятам да подкрепим това нещо. Нека господин Карталов да направи Музей на операта. Той е един човек, който може да направи това, милее за Операта и живее с Операта.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРАСТЕВА: Сетих се нещо, докато Ви слушах. Има един подобен казус, който е свързан със Софийската филхармония, със зала „България“. Аз съм го поставяла като въпрос към министъра на културата. От зала „България“ искат да ползват етаж, който е публична държавна собственост, както предполагам са и помещенията към Операта, за които говорим.
Предлагам да помислим за механизъм и да обединим двете необходимости, които според мен са еднакво важни за тези културни институти – както за Филхармонията, така и за Операта. Да окажем, в най-хубавия смисъл на думата, натиск върху областния управител, защото, мисля, че той трябва да го разпореди и да реши въпроса с двете зали.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, едно разяснение.
Госпожо Кръстева, този проблем отдавна трябваше да го решим. Аз лично не посмях и ще Ви кажа защо. Проблемът беше в едно нещо. Долу ни предоставяха големи пространства, за да могат да се складират инструментите, част от реквизитите, сцената. Поради това, че няма кой да ме похвали, да Ви се похваля. С европейски средства, за първи път от 60 години, аз бях министърът, който ремонтира зала „България“ за 4,5 милиона европейски средства, с което се чувствам горд. Този проблем не го реших умишлено. Сега вече можете и Ви прави чест, че го поставяте. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Има думата Тома Биков. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колеги, не се разправяйте помежду си.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, понеже Комисията няма пряко отношение, тя може да въздейства по някакъв начин.
Ако искате, може да извикаме областния управител, да го изслушаме и да му зададем тези въпроси. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да го извикаме, добре. Предлагайте, ще направим това, което Вие кажете.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да поканим и Пламен Карталов, и Найден, да бъдат тук, за да изясним нещата. Ние ще сме домакин. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбрах, каним ги.
Господин Биков, приемаме това, което казвате. Ще ги поканим, за да ги изслушаме. Благодаря Ви.
Скъпи мои колеги, точка четвърта.
В Комисията е получено писмо от генералния директор на Българската национална телевизия, с което ни информира, че сформираната по инициатива на нашата Комисия експертна група по предложения за промени в Закона за радиото и телевизията, е приключила своята работа, колеги. Изработен е обобщен доклад от нейната работа, в който са отразени всички постъпили предложения и констатации за необходимост от актуализации на някои разпоредби от Закона. Изразена е готовност да бъде предоставен този доклад на заседания на Комисията. Предлагам ви това да бъде на следващото ни редовно заседание.
Какво би казала Комисията по културата и медиите? Съгласни ли сте, колеги, да дойдат да ни докладват?
Ако кажете, че сте съгласни, да го направим.
Госпожа Кръстева, Вие понеже сте опозиционерка какво бихте казали? (Оживление.)
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Като един истински опозиционер ще Ви кажа, господин Председател, че напоследък оставам с впечатлението, че се прави опит да се създаде Министерство на медиите, за което нямам информация да има такова.
Казвам го, защото, първо, съм опозиционер на място и, второ, защото разбрах, че тези дни се обсъжда на различни нива и формати – било то в телевизия, било то в радио, било то в СЕМ, където професор Огнянова е дала своето становище за изработването на националната мисия на обществените медии. За мен това също е един прелюбопитен въпрос. Това се е случило под егидата на министъра на културата, където е имало една работна група, която също е работила по един закон.
Затова питам: имаме ли Министерство на медиите, и ако – не, нека нашата комисия да бъде така любезна и оставена да си върши работата? Въпросната инициатива е приблизително същата. Това, струва ми се, трябва по някакъв начин да изясним тук.
Нали ние сме парламентът, или нещо бъркам? Можем да поканим и тях, но е хубаво да си изясняваме тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Вие наистина сте един истински опозиционер, което за мен само прави чест, защото напоследък рядко се намират и опозиционери. Но работната група, в Министерството на културата, в която е Нели Огнянова, ще бъде готова април месец. А понеже в нашата страна с нашия прираст времето е пари, а пари няма, ще се наложи да поработим. (Оживление. Смях.)
Така че аз предлагам, нека да ги изслушаме колегите, няма нищо лошо в това. Нека да чуем този законопроект, защото точно тогава бих искал да се радвам много на Вашето отношение, защото е важен Законопроект.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Напомням на Комисията, защото може би някои от членовете не знаят, че на 13-ти ще влезе наш Закон, който касае горе-долу същата тема, за която говорим.
РЕПЛИКА: Тук в Комисията ще го гледаме.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Вносителят, когато дойде – от наша страна, е хубаво да уведомим Комисията, и Вие, господин Председател, може би не под формата на покана, но като едно уведомление към генералните директори на обществените медии – да присъстват на това, за да чуем тяхното мнение по нашето предложение.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Господин Ченчев, разбира се, че това е задължително, ще го направим.
Господин Тома Биков иска да уточни нещо.
ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги! Понеже говорим за Проекта за Закон за радиото и телевизията, ние като парламент гласувахме срок до 31 март тази година Министерският съвет да предложи финансов модел, което означава практическият законопроект. Така че не знам сега – април, средата по-скоро, според мен това беше един разумен срок преди два месеца. Аз знам, че има някакви работни групи в Министерството на културата – две, доколкото разбрах, но се надявам те да изпълнят този ангажимент и да предложат в рамките на този закон този финансов модел. Може би да питаме докъде са стигнали.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Колеги, ще Ви прочета пак. Изработен е обобщен доклад от нейната работа, уважаеми колеги, а не предложение, в който са отразени всички постъпили предложения и констатации за необходимост от актуализации на някои разпоредби от Закона, а не готов Проект.
Така че, имате ли нещо против да ги поканим и да ги изслушаме? Това е въпросът.
Заповядайте, госпожо Георгиева, имате думата.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател, след като за следващата комисия се очертава да поканим почти всички споменати, бих искала да попитам дали ще има възможност да поканим и министъра на културата – ако не в следващо, то в по-следващо заседание, за блицконтрол.
Предполагам, че има доста въпроси, които са се събрали в част от народните представители, да можем да ги зададем.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, благодаря Ви за въпроса.
Министърът на културата две години аз не го каних, защото трябваше да се научи да работи – да му дадем възможност наистина да влезе в материята, защото да си министър е една трудна материя. Това означава да си човек, който мотивира средата, мотивираш хората, за да произведеш продукт. Това време мина и от тогава насам имахме щастието за две години – два пъти министърът ни удостои с внимание.
Днешният ден беше поканен на блиц, но в последно време министърът ни или е болен, или е в командировка в чужбина – сигурно важни дела има, или възпрепятстван с важни дела.
Така че другата седмица ще го поканим, защото и в мен вече започват бавно да се пораждат хиляди въпроси, тъй като аз след като се махна от тази комисия ще трябва да умра като творец и всичко, което става в сферата на културата, мен цял живот ме е интересувало, продължава да ме интересува, ще продължи и в задгробния живот да ме интересува. Аз също имам желанието да го срещна и да го попитам нещо. Днес ще отправим за другия четвъртък нова покана и да се надяваме, че няма да е болен. Благодаря Ви за въпроса.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Бих искала да допълня към предложението за изслушването. Нека обобщеният доклад от работната група да ни бъде изпратен, за да се запознаем предварително с него, както, ако е възможно, и за другата работна група – за киноиндустрията, тези експертни становища и решения, за които пише в писмото, че са изпратени и обобщени в писмен вид. Нека да ги имаме също, за да можем да сме подготвени за тази среща, да разполагаме с тях писмено.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Колеги, ще поканим министъра за пореден път. Пак казвам, дано да не е възпрепятстван много, защото напоследък наистина е голяма заетостта на министъра на културата.
Последно, да благодаря на нашия приятел и колега, на господин Христиан Митев. Първо заседание, нали, господин Митев? Да сте жив и здрав! Да не се изненадвате. Опитваме се да имаме приятелски език, по-артистичен, по-леко да ни е заседанието. Пак казвам, че в културата да политизираме всичко би било пагубно за самата култура, тя принадлежи на всички. Добре сте дошъл! Приятно ми е, радвам се и се надявам, че ще работим ползотворно в името на културата.
Благодаря Ви, колеги, за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Благодаря много!
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди РАШИДОВ
Стенограф:
Красимира Коева
2. Разни.
На 6 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Започваме днешното заседания.
Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесена от Министерски съвет на 27 януари 2020 г..
2. Разни.
Има ли предложения по дневния ред, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Петър Миладинов – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, и Аксения Бонева – държавен експерт в същата дирекция.
Преминаваме към точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 Г., № 002-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 ЯНУАРИ 2020 Г.
На основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, неговите постоянни комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз като вземат предвид Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Годишната програма, Работната програма на Европейската комисия, както и приложенията към нея, са Ви изпратени своевременно, колеги. Бих желал да Ви обърна внимание относно преразглеждането на Препоръката относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и съхранението на материали в цифров вид, която се намира в Приложенията към Работната програма на Европейската комисия за 2020 г. на страница 11 под № 22 от Приложение второ.
Давам думата на госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на Министерството на културата, да представи Годишната програма в частта „Култура“.
Заповядайте, госпожо Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В частта на Годишната програма за участие на Република България в процес на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г. е залегнало продължаване на работата по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма „Творческа Европа“ за периода 2021 – 2027 г., и съответно за отмяна на Регламент № 1295/2013 г., като амбицията на настоящото Хърватско председателство е да продължи междуинституционалните преговори по предложението през първата половина на 2020 г.
До настоящия момент България работи активно по подготовката на предложението за Регламент, защото за нас е изключително важно Европейският съюз да продължи да има своя самостоятелна секторна политика в областта на културата и на аудиовизията, при възможност с увеличен бюджет, тъй като това ще позволи на всички организации, работещи в сферата на културата и творчеството, да се адаптират към променящите се условия на пазара.
Програма „Творческа Европа“ ще предостави възможности за работещите в сектора в България да участват в разработването и изпълнението на новаторски – в технологично и художествено отношение, европейски трансгранични проекти и инициативи.
С подкрепата на трансгранични партньорства и мрежи Програмата ще укрепи позициите на европейските участници, включително на българските, на европейския и на световния пазар.
Не на последно място, ще се подкрепя и сътрудничеството, насочено върху ролята на културата за социално приобщаване и свобода на художественото изразяване. За да имате актуална информация към 5 февруари 2020 г., България, както казах, участва активно в обсъжданията по досието в подготвителните органи на Съвета.
В тази връзка и предвид нашите специфични национални интереси, България работи за осигуряването на разпоредби, които са свързани с целите на Програмата, които да насърчат културното и езиково многообразие и да предоставят условия, при които организации от държави като нашата с по-малки пазари или по-нисък аудиовизуален капацитет по отношение на производство, разпространение и публики, да могат да ползват финансирането от Програмата на равнопоставен принцип, както големите държави. За нас е изключително важно и работим по основните цели на Програмата, които са насочени върху европейската добавена стойност, културно многообразие и, разбира се, конкурентноспособността на сектора.
Важен въпрос, в който България взима активно отношение, е управлението на самата Програма „Творческа Европа“, с позицията да се запази настоящият подход за участието на държавите членки във вземането на решения по изпълнението на Програмата „Творческа Европа“ като индивидуален за „Творческа Европа“ орган и съответно своите специфики спрямо други програми.
Към момента предстои да бъдат обсъдени елементи от Програмата, които предоставят възможността на организации, работещи в сферата на културата, да се ползват и от други финансови инструменти като част от Многогодишната финансова рамка.
Като цяло в настоящия момент в позициите на Съвета и Европейския парламент няма сериозни различия, като въпросите, по които до момента е постигнат напредък в преговорите, са свързани с определенията в Програмата, общите цели, направленията и свързаните с тях дейности, докладването и оценката на самата Програма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, ще си позволя няколко думи, тъй като в битността ми имам в биографията си една страница на скромен министър.
Първо, това, което заместник-министър Гешева каза, е много важно и дългоочаквано. Аз се надявам, че никой няма да има против, защото, знаете добре, дълго говорихме за дигитализацията. Аз дори съм бил в Европейския съюз един от министрите, и господин Митеран, който беше министър на културата на Франция, за дигитализация на световното културно наследство по една проста причина.
Знаете добре, че във войните около Червено море, Йордания, Петра много произведения безвъзвратно се унищожиха – за тях няма и образна памет, а да не говорим, че България е една много стара страна с изключителна култура. Това е страхотно наложително и трябва да използваме възможността и най-накрая да си дигитализираме културното наследство.
Голям проблем е архивът на киното, условията са ужасни, който също трябва да се качи на електронни носители, да се дигитализира, за да се съхранят нещата.
Вярвам, че никой не би имал нищо против да приемем тази точка. Това е безспорно, просто това нещо трябва да се случи и ще е прекрасно, ако се случи.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, закривам разискванията.
Предлагам да изпратим писмо до председателя на Комисията по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове със следното предложение в рамките на компетентността на нашата Комисия: преразглеждането на Препоръката относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и съхранението на материали в цифров вид. Това предложение да бъде включено в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2020 г.
Предлагам, колеги, да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Искрено благодаря, госпожо Заместник-министър, по точка първа. Да сте живи и здрави и успех!
Продължаваме с точка:
РАЗНИ.
Уважаеми колеги, продължаваме! Първо, искам лично да Ви запозная с моята идея за специално издание на романа „Под игото“, колеги, през 2020 година, когато се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Странно, че го предлагам аз, а едновременно не е странно, защото много обичам патриарха на българската литература, пораснал съм с Иван Вазов. Дълго гледах, че никой за 170-годишнината нищо не предприема. Настъпи едно забравяне.
Защо го предлагам? Защото вече има инициативен комитет, приеха го, но освен „Под игото“, което ние всяка година преиздаваме, освен че в годините тук влязоха едни трансформации – махат, първо, турцизми, след това на английски, пък младите как да го разберат – Вазов може да бъде разбран единствено и само на езика, който мислим. Аз на едно място казах, че да, аз по произход не съм българин, но езикът, на който мисля и живея, е българският – прекрасен език. На този език комуникираме, на този език се мразим, на този език се обичаме и това е езикът, чрез който нас ни има. Това е предисловие.
Онова, което предложих на последното събиране на Инициативния комитет, е да издадем луксозно издание, монотипно, добре оформено, с качествен печат и лимитирани бройки, с оригинална илюстрация, която може да се сложи и в рамка като оригинал, от един голям български илюстратор – ще го изберем, но освен „Под игото“, да издадем по-малко христоматийно познатите произведения на Иван Вазов, за да присъстват в една обложка, в една кутия две книги – „Под игото“, което е учебник, и онова, което е велико на Иван Вазов като патриарх на българската поезия и литература.
Аз се надявам, че няма българин, който да не подкрепи тази идея. Много искам Комисията по културата и медиите да участва в тази инициатива. Би било достойно и добре. Разбира се, това го правя от чисто човешки, приятелски чувства – всички заедно да сме инициатори. Затова го предлагам. Желая днес да взема подкрепата Ви по точка „Разни“ – човешката, българската подкрепа за нещо много хубаво и за 170-годишнина да участваме и ние. Благодаря Ви.
Разбира се, няма какво да гласуваме, но, ако подкрепяте, ще използвам името на нашата комисия като част от тези хора, които са инициатори.
Идеята ми досега срещна одобрение от Съюза на българските писатели, от Фондация „Българско слово“, която има амбиция да издаде стоте велики книги на България, както и от Университетското издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ако подкрепите идеята, Комисията по културата и медиите ще бъде част от Инициативния комитет за реализиране на начинанието. Аз искам да се гордея с тази комисия, на която за известно време съм бил председател, защото тя заслужава и е достойна. Изданието на „Под игото“ ще бъде монотипно, добре оформено, с качествен печат и определен тираж. Към него ще има и втори том с избрани произведения на Иван Вазов.
Реализирането на идеята трябва да се осъществи с дарения на хора, които я подкрепят. Ще ги намерим, колеги. Аз ще положа усилия.
Съгласни ли сте с тази идея, приятели? Да.
Благодаря на всички, тя е наша обща идея. Приемете я като обща идея, споделям я с Вас и всички сме заедно.
Второ, колеги, до Комисията се получи поредното писмо от кинопродуценти, което Ви е изпратено, относно промени в Закона за филмовата индустрия и Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.
Творците са членове на две работни групи в Министерството на културата, сформирани със заповед на министъра на културата. Те изразяват силното си разочарование от факта, че след като в продължение на 9 месеца групите са работили и са предали в писмен вид своите експертни предложения и становища, на практика напредък няма.
Предлагам да изпратим писмо до премиера, колеги, с което да го уведомим за проблема и при необходимост да предложим Комисията да помогне за разрешаване на проблема.
Имаме капацитета, силите и експертите, с които да седнем и да направим Законопроекта, защото изтървахме срока за Закона за бюджета. Като казвам „изтървахме“, участваме с това, че нищо не дойде до нас, за да го внесем. Колеги, всички трябва да знаете, че основният закон на една държава е Законът за бюджета, а всички останали закони са второстепенни. Това значи, че лишихме българските творци и киното една година от възможността да работят, да създават филми и, разбира се, да работят, за да изкарат и своите средства.
Бих Ви попитал: съгласни ли сте да предупредим Министерския съвет и премиера, по една проста причина, че основно средствата са там и там трябва да се решат проблемите? Ако ни овластят и ни дадат възможността, аз съм готов да направим Законопроекта и поне за следващия бюджет да сме на линия. Затова искам Вашето съгласие, колеги.
Аз ще подкрепя такъв Законопроект, ако трябва да се прави. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Питам за Вашето съгласие: съгласни ли сте ние да седнем и да направим работна група и да свършим тази несвършена работа? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Председател, може ли процедура? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Процедурата ми е свързана с изясняването на предмета на това, което обсъждаме. Запознах се с писмото, мисля, че и колегите също са се информирали. Доколкото разбрах, има сформирани две работни групи, които се занимават със Законопроекта.
Това, което не стана ясно от материалите, с които се запознах, е: има ли в тези работни групи законодател?
Въпросът ми е: първо, кое налага изработването и изменението в Закона – нов закон, по коя причина? От тук нататък би било добре, ако се изчисти – кой би бил вносител на това нещо? Защото съответно, който е вносител, той ще носи отговорността за измененията, които се правят.
Предлагам Ви да поканите представители на тези работни групи – да ги изслушаме, да разберем каква е необходимостта от промяната, или от нов закон, и тогава вече ние като законотворци да вземем отношение по този въпрос. Нека да дойдат и да кажат каква е целта, пък ние тогава ще решим.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, дадохте едно много разумно предложение. Целта беше това, да Ви попитам и да кажете как да постъпим.
Аз съм съгласен с Вас следващата седмица да ги поканим и да ги изслушаме, защото това вече е трето писмо. Затова ние трябва да видим къде можем да бъдем полезни в цялата тази история. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ако предлагате, ги каним другата седмица на заседанието. Ако желаете и сте съгласни, приемаме това.
Съгласни ли сте, колеги? Да.
Аз също смятам, че това е добре и правилно.
Трето, в Комисията е получено писмо от директора на Софийската опера и балет Пламен Карталов, което Ви е изпратено на електронните пощи. От Софийската опера и балет молят да бъдат преразгледани две решения на Министерския съвет и да им бъдат предоставени за управление, стопанисване и ползване на партерен етаж, втори, трети и четвърти надпартерни етажи от сградата на „Врабча“ 1 в град София за нуждите на операта.
Напомням Ви, че на проведено на 6 юни 2019 г. заседание на Комисията по културата и медиите отново е разглеждано това искане от страна на Софийската опера и балет, като за целта е изпратено писмо до Областния управител на София, от когото няма отговор.
Предлагам да подкрепим искането на Софийската опера и балет като изпратим писмо до премиера.
Съгласни ли сте?
Ще Ви разясня какво иска господин Карталов.
Той иска да направи нещо, което аз бих подкрепил. Иска отстрани да направи история на операта. Българската опера е много стара. Благодарение на българската опера Мустафа Кемал Ататюрк прави турската опера в Анкара.
Скъпи приятели, аз смятам да подкрепим това нещо. Нека господин Карталов да направи Музей на операта. Той е един човек, който може да направи това, милее за Операта и живее с Операта.
Имате думата.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРАСТЕВА: Сетих се нещо, докато Ви слушах. Има един подобен казус, който е свързан със Софийската филхармония, със зала „България“. Аз съм го поставяла като въпрос към министъра на културата. От зала „България“ искат да ползват етаж, който е публична държавна собственост, както предполагам са и помещенията към Операта, за които говорим.
Предлагам да помислим за механизъм и да обединим двете необходимости, които според мен са еднакво важни за тези културни институти – както за Филхармонията, така и за Операта. Да окажем, в най-хубавия смисъл на думата, натиск върху областния управител, защото, мисля, че той трябва да го разпореди и да реши въпроса с двете зали.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, едно разяснение.
Госпожо Кръстева, този проблем отдавна трябваше да го решим. Аз лично не посмях и ще Ви кажа защо. Проблемът беше в едно нещо. Долу ни предоставяха големи пространства, за да могат да се складират инструментите, част от реквизитите, сцената. Поради това, че няма кой да ме похвали, да Ви се похваля. С европейски средства, за първи път от 60 години, аз бях министърът, който ремонтира зала „България“ за 4,5 милиона европейски средства, с което се чувствам горд. Този проблем не го реших умишлено. Сега вече можете и Ви прави чест, че го поставяте. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Има думата Тома Биков. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колеги, не се разправяйте помежду си.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, понеже Комисията няма пряко отношение, тя може да въздейства по някакъв начин.
Ако искате, може да извикаме областния управител, да го изслушаме и да му зададем тези въпроси. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да го извикаме, добре. Предлагайте, ще направим това, което Вие кажете.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да поканим и Пламен Карталов, и Найден, да бъдат тук, за да изясним нещата. Ние ще сме домакин. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбрах, каним ги.
Господин Биков, приемаме това, което казвате. Ще ги поканим, за да ги изслушаме. Благодаря Ви.
Скъпи мои колеги, точка четвърта.
В Комисията е получено писмо от генералния директор на Българската национална телевизия, с което ни информира, че сформираната по инициатива на нашата Комисия експертна група по предложения за промени в Закона за радиото и телевизията, е приключила своята работа, колеги. Изработен е обобщен доклад от нейната работа, в който са отразени всички постъпили предложения и констатации за необходимост от актуализации на някои разпоредби от Закона. Изразена е готовност да бъде предоставен този доклад на заседания на Комисията. Предлагам ви това да бъде на следващото ни редовно заседание.
Какво би казала Комисията по културата и медиите? Съгласни ли сте, колеги, да дойдат да ни докладват?
Ако кажете, че сте съгласни, да го направим.
Госпожа Кръстева, Вие понеже сте опозиционерка какво бихте казали? (Оживление.)
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Като един истински опозиционер ще Ви кажа, господин Председател, че напоследък оставам с впечатлението, че се прави опит да се създаде Министерство на медиите, за което нямам информация да има такова.
Казвам го, защото, първо, съм опозиционер на място и, второ, защото разбрах, че тези дни се обсъжда на различни нива и формати – било то в телевизия, било то в радио, било то в СЕМ, където професор Огнянова е дала своето становище за изработването на националната мисия на обществените медии. За мен това също е един прелюбопитен въпрос. Това се е случило под егидата на министъра на културата, където е имало една работна група, която също е работила по един закон.
Затова питам: имаме ли Министерство на медиите, и ако – не, нека нашата комисия да бъде така любезна и оставена да си върши работата? Въпросната инициатива е приблизително същата. Това, струва ми се, трябва по някакъв начин да изясним тук.
Нали ние сме парламентът, или нещо бъркам? Можем да поканим и тях, но е хубаво да си изясняваме тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Вие наистина сте един истински опозиционер, което за мен само прави чест, защото напоследък рядко се намират и опозиционери. Но работната група, в Министерството на културата, в която е Нели Огнянова, ще бъде готова април месец. А понеже в нашата страна с нашия прираст времето е пари, а пари няма, ще се наложи да поработим. (Оживление. Смях.)
Така че аз предлагам, нека да ги изслушаме колегите, няма нищо лошо в това. Нека да чуем този законопроект, защото точно тогава бих искал да се радвам много на Вашето отношение, защото е важен Законопроект.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Напомням на Комисията, защото може би някои от членовете не знаят, че на 13-ти ще влезе наш Закон, който касае горе-долу същата тема, за която говорим.
РЕПЛИКА: Тук в Комисията ще го гледаме.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Вносителят, когато дойде – от наша страна, е хубаво да уведомим Комисията, и Вие, господин Председател, може би не под формата на покана, но като едно уведомление към генералните директори на обществените медии – да присъстват на това, за да чуем тяхното мнение по нашето предложение.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Господин Ченчев, разбира се, че това е задължително, ще го направим.
Господин Тома Биков иска да уточни нещо.
ТОМА БИКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги! Понеже говорим за Проекта за Закон за радиото и телевизията, ние като парламент гласувахме срок до 31 март тази година Министерският съвет да предложи финансов модел, което означава практическият законопроект. Така че не знам сега – април, средата по-скоро, според мен това беше един разумен срок преди два месеца. Аз знам, че има някакви работни групи в Министерството на културата – две, доколкото разбрах, но се надявам те да изпълнят този ангажимент и да предложат в рамките на този закон този финансов модел. Може би да питаме докъде са стигнали.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Колеги, ще Ви прочета пак. Изработен е обобщен доклад от нейната работа, уважаеми колеги, а не предложение, в който са отразени всички постъпили предложения и констатации за необходимост от актуализации на някои разпоредби от Закона, а не готов Проект.
Така че, имате ли нещо против да ги поканим и да ги изслушаме? Това е въпросът.
Заповядайте, госпожо Георгиева, имате думата.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател, след като за следващата комисия се очертава да поканим почти всички споменати, бих искала да попитам дали ще има възможност да поканим и министъра на културата – ако не в следващо, то в по-следващо заседание, за блицконтрол.
Предполагам, че има доста въпроси, които са се събрали в част от народните представители, да можем да ги зададем.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, благодаря Ви за въпроса.
Министърът на културата две години аз не го каних, защото трябваше да се научи да работи – да му дадем възможност наистина да влезе в материята, защото да си министър е една трудна материя. Това означава да си човек, който мотивира средата, мотивираш хората, за да произведеш продукт. Това време мина и от тогава насам имахме щастието за две години – два пъти министърът ни удостои с внимание.
Днешният ден беше поканен на блиц, но в последно време министърът ни или е болен, или е в командировка в чужбина – сигурно важни дела има, или възпрепятстван с важни дела.
Така че другата седмица ще го поканим, защото и в мен вече започват бавно да се пораждат хиляди въпроси, тъй като аз след като се махна от тази комисия ще трябва да умра като творец и всичко, което става в сферата на културата, мен цял живот ме е интересувало, продължава да ме интересува, ще продължи и в задгробния живот да ме интересува. Аз също имам желанието да го срещна и да го попитам нещо. Днес ще отправим за другия четвъртък нова покана и да се надяваме, че няма да е болен. Благодаря Ви за въпроса.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Бих искала да допълня към предложението за изслушването. Нека обобщеният доклад от работната група да ни бъде изпратен, за да се запознаем предварително с него, както, ако е възможно, и за другата работна група – за киноиндустрията, тези експертни становища и решения, за които пише в писмото, че са изпратени и обобщени в писмен вид. Нека да ги имаме също, за да можем да сме подготвени за тази среща, да разполагаме с тях писмено.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Колеги, ще поканим министъра за пореден път. Пак казвам, дано да не е възпрепятстван много, защото напоследък наистина е голяма заетостта на министъра на културата.
Последно, да благодаря на нашия приятел и колега, на господин Христиан Митев. Първо заседание, нали, господин Митев? Да сте жив и здрав! Да не се изненадвате. Опитваме се да имаме приятелски език, по-артистичен, по-леко да ни е заседанието. Пак казвам, че в културата да политизираме всичко би било пагубно за самата култура, тя принадлежи на всички. Добре сте дошъл! Приятно ми е, радвам се и се надявам, че ще работим ползотворно в името на културата.
Благодаря Ви, колеги, за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Благодаря много!
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди РАШИДОВ
Стенограф:
Красимира Коева
