Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
На 20 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – Румен Димитров – заместник-министър; Весела Щерева – парламентарен секретар; Миглена Кацарова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“; Донка Нейкова – от същата дирекция.
От Областната администрация на област София – град: Живка Такева-Първанова – заместник областен управител; Павлина Стаменова – директор на Правна дирекция.
От Софийска опера и балет – Пламен Карталов – директор.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронната поща.
Колеги, преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 002-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЯНУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на заместник-министър Димитров да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! С предлаганите изменения и допълнения в Закона за закрила и развитие на културата се цели привеждането на услуга 1605 „Регистриране на културни организации и институти“ в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се определи срок за отстраняване на нередовности на заявленията за вписване в Регистъра на културните организации, съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Към настоящия момент такъв срок е предвиден в подзаконов нормативен акт – чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-1 на министъра на културата от 2007 г., за Информационния регистър на културните организации, като заявителите са длъжни в 3-дневен срок от получаването на уведомлението за недостатъци и непълноти, да ги отстранят.
В Законопроекта е предложено този срок да бъде определен на 10 работни дни. Процедурата по вписването в Регистъра на културните организации е уредена изцяло на подзаконово ниво, а със Законопроекта се предлага в текстовете на Закона за закрила и развитие на културата да се регламентират основанията за вписване и заличаване, като се определят реквизитите на заявлението за вписване и за доброволно заличаване от Регистъра, обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра, възможността заявленията да бъдат подавани по електронен път, като към тях се прилага акт за създаване на културната организация само в случаите, когато актът не е обнародван или вписан в публичен регистър. Въведен е и срок за административния орган, в който той следва да извърши вписването и да издаде удостоверението за вписването или мотивирано да откаже вписване в Регистъра. Предвидено е за вписване в Регистъра и за заличаване от него държавни такси да не се събират.
Към настоящия момент в регистъра са вписани 1680 културни организации, като целта на измененията и допълненията в Закона е да подобри качеството на предлаганата административна услуга.
Със Законопроекта се въвежда наблюдение, анализ и оценка на дейността на културните институти от системата на Министерството на културата, като е предложено с наредба на министъра на културата да бъде уреден редът за извършването им.
Предмет на подзаконовия акт ще бъдат обществените отношения, свързани с мониторинга на дейността на държавните културни институти, който ще се извършва от специализираните дирекции на Министерството на културата, отговарящи за съответното културно направление, въз основа на дейностите, заложени в репертоарните и годишните планове на държавните културни институти, и на базата на други данни за тяхната дейност, поддържани от културните институти в електронен вид.
С приемането на Законопроекта ще се постигне съответствието на административната услуга по регистриране на културните организации със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се въвеждат и ясни правила за вписването и доброволното заличаване от регистъра на културните организации.
Към Закона предлагаме и нова Наредба за наблюдение и анализ на държавните културни институти. Дейностите, свързани с ежегодното оценяване на дейността на държавните културни институти е необходимо да бъдат провеждани при условията на единен подход. Към настоящия момент тази дейност се регулира чрез вътрешноведомствени актове на министъра на културата, а именно Правила за мониторинг и оценка на държавните културни институти в системата на Министерството на културата. Посочената оценка се извършва ежегодно, но данните от нея не се систематизират, обобщават и анализират чрез единен подход, което е от ключово значение за провеждане на държавната политика в тази сфера. Посочените дейности са естествено свързани с провеждането на наблюдение и провежданото наблюдение на дейността на държавните културни институти по различни критерии и форми, осъществявано и към настоящия момент.
Изводите относно необходимостта за създаване на нормативна уредба в тази посока, са изведени от досегашните практики и дейности, свързани с провежданото оценяване на институтите.
Посочените изводи са споделени констатации и препоръки на контролните органи.
Смятаме също така, че е необходимо да бъдат запазени и голяма част от положенията от действащата наредба, като се преодолеят някои противоречия, констатирани в прилагането ѝ, като това, че за част от културните институти дейността не може да бъде определяна като творческа, а научноизследователска и културна дейност.
Посоченото се отнася за музеи, галерии, за българските културни институти в чужбина, които осъществяват международно културно сътрудничество. В тази посока смятаме, че с предложената наредба ще бъдат преодолени посочените несъответствия.
Старата наредба е от 2007 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, дами и господа гости, дами и господа народни представители! Това, което каза в своето изложение господин заместник-министър Димитров, се препотвърждава и в нашето становище на парламентарната група, така че мога да заявя, че заради преодоляването несъответствията, за които говори господин заместник-министърът, ние също ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Въпросът ми е по-скоро към юристите. Искам да попитам, понеже видях, че срокът за промените е 14-дневен, в който трябва да бъде уведомено Министерството на културата: ако този срок не бъде спазен, а бъде подадено някакво заявление, Министерството на културата няма да знае кой представлява съответния културен институт или… Понеже е възможно да бъде юридическо лице. Въпросът ми е: не трябва ли леко да се затегне и да се изисква предоставяне на удостоверения за актуално състояние, когато се подават такива заявления? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: В допълнението, което се предлага към Закона за закрила и развитие на културата, свързано с контрола на дейността на държавните културни институти, национални институти и международни такива, освен систематизирането, за което господин Димитров говори, на базата на поднормативните актове на министъра, които и сега действат и системата работи, предвиждат ли се някакви други контролни функции на базата на някакви други принципи? Дали нещо ново се предвижда там, или съществуващата система е контрол и оценка? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Предвижда се постоянен мониторинг и контрол – засилване на контрола, относно всички дейности и в съответствие с постоянния мониторинг, се наблюдава системата. (Реплика от народния представител Анастас Попдимитров.)
Да, разбира се.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, аз не знам какъв мониторинг при 1680 организации, дали имаме такъв капацитет за контрол, разбира се, тъй като познавам отвътре културата. Трудна работа. Тя е дълга тема, няма да влизаме в нея. Днес ще вземем решение дали подкрепяме този законопроект.
Навремето, като бях министър, Красимир Велчев направи едно много интересно предложение, което малко го забравихме ¬ аз се присъединявам към него. Не го казвам за друго, но то беше много правилно и аз бях от министрите, който беше против тази идея – това е за децентрализацията, за контрол, регистрация.
Всички проблеми в България не могат да бъдат обхванати от Министерството. То няма този капацитет, трябва да бъдем отговорни. Това е дълга тема, трябва да видим как можем да децентрализираме тези звена, за да могат… (Реплика на народния представител Красимир Велчев.) Аз казвам, че това е друг разговор. Трябва тази тема да я решим, защото виждате, че ставаме свидетели – паметници изчезват, падат, стават, няма сила да се възстановяват, бързо от паметници на културата, от защитени зони стават хотели. Няма лошо, но докъде работи законът и докъде не работи, разбира се, този контрол трябва да има форма. Общините най-добре познават и градовете си, и проблемите на града, и заедно с общинските съвети могат да носят и отворности, ако някъде има беля.
Преминаваме нататък.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Господин Председател, не ми беше отговорено относно контрола – как и дали ще бъде осъществяван.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА (изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа депутати! По отношение на 14-дневния срок, за който попитахте – той касае обстоятелствата. Вие попитахте дали те не трябва да предоставят удостоверения за актуално състояние. При сега действащата наредба, пък и с измененията, които предвиждаме в Закона, справките относно удостоверенията за актуално състояниe, ще се следят служебно. Тоест заявителите няма да предоставят, тъй като тази информация е публична, тя е достъпна в Агенцията по вписванията и в момента нашето длъжностно лице, което води Регистъра, прави тази справка служебно. Няма да има необходимост заявителят да попълва или да предоставя документи.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Нека да благодарим на Министерството в лицето на заместник-министър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, благодаря уважаеми дами и господа народни представители! Приятна работа!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим, господин Заместник-министър. Хубав ден и лека работа!
Колеги, предлагам да преминем към следваща точка:
РАЗНИ.
В нея по време на заседанието на Комисията, проведено на 6 февруари 2020 г., се разгледа писмо от директора на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов и се взе решение на следващото заседание да се покани областния управител на област София – град – господин Николай Пехливанов и директора на Операта, за изясняване на въпроса, който ще дискутираме.
Първо, ще дам думата на господин Карталов, защото той е човекът, обезпокоен по темата.
Заповядайте, господин Карталов.
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (Софийска опера и балет): Благодаря за поканата и за вниманието към това искане, което Софийската опера помоли да бъде разгледано.
От 2017 г. няколко министри на културата бяха информирани за това желание Софийската опера да получи част от входа на ул. „Врабча“ № 1, за разширяване на своята дейност с една концертна зала – това е тържествената зала „Александър Стамболийски“. Знаете, че Александър Стамболийски е подписал Указа за одържавяване на Софийската опера през 1921 г. Благодарение на този имот, има Софийска опера. Тъй като там бяха настанени след демократичните промени различни фирми, политически партии и така нататък, и след като се получи едно разреждане по време на изборите, си позволих да направя едно предложение, което беше одобрено от няколко министри на културата, включително и от господин Вежди Рашидов. Някак си във времето, нормално е да потъват идеите в следващи мисли и решавания.
Аз бях твърдо убеден, че Софийската опера може да изгради една музейна експозиция на най-великите български оперни традиции, които започват от 1890 г. и понеже стана дума за Мустафа Кемал – той взима зърно от София и го пренася в Турция. Благодарение на това, че видял едно оперно представление тук, Турция получава този шанс и тя да има Европейска, цивилизована оперна култура. Това е факт.
Тъй като бях окуражаван, включително и от областни управители на град София, но те се сменяха – нормално. В продължение на няколко искания, продължих да подсещам за това уверено, убедено желание, докато в един момент се стигна до решение на Министерския съвет, че там настаняват Комисия по потребителите. Твърдо съм убеден, че тази комисия няма място там, но липсваше политическа воля – смея да го подчертая, и в края на краищата се стигна до едно компромисно решение областният управител на София да гарантира, че поне тържествената зала за концерти, за представления и за образователна дейност, ние бихме могли да я получим. В същото време излезе това постановление. Политическа партия „Атака“ излезе от там, вече се настанява друг орган и всъщност тук в преддверието на срещата, получих уверение, че областната управа на София не е забравила моето искане, но това, което аз поисках – по-голямата част, а там са и Комисията по досиетата. Извинете но тази Комисия по досиетата няма работа там, но това не е моя преценка, защото тази сграда е като един общ фонд – Оперната сграда и мислихме, че можем да получим както Ковън гардън, Болшой театър, Миланската скала – след големите ремонти им дадоха даже допълнителни сгради. Това е моето мнение на гражданин на тази държава, че аз имах увереното искане, подкрепяно от всички министри на културата, които бяха запознати, защото нямам нито един отказ – нито един, напротив, подкрепяли са, но някак си нещата отидоха в друга орбита и така ще видим какво областната управа иска да балансира в нашето желание да разширим тази дейност със Софийската опера, която освен национална, има и международна известност и признание. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, академик Карталов.
Колеги, ще вметна нещо, тъй като аз също участвах, като говорим на тази тема. Аз на 100% смятам, че господин Карталов казва нещо много добро. В крайна сметка цялата сграда е опера и тук, само защото има празни помещения, да направим миш-маш, не е мястото. Все едно под Криптата отдолу да сложим да продаваме краставици, вместо да показваме икони. Естественото място на иконите е там, защото служат на Бога и на хората.
Аз на 100% подкрепям, но имаше много сложни действия – коалиционни партньори, пък неискане, пък несъгласие, пък комисии – сложно. Не е толкова лесно. Явно е назрял моментът, когато има една трансформация и това би било добре да проявим разум, защото ще Ви кажа – всички опери по света имат свой музей на своята история. Той каза за Ататюрк – да, той така построява операта, защото там се и влюбва в българка, много е красива историята. Един музей – старата българска опера, не само заслужава, тя е дала на света едни от най-големите българи. Тя ги е произвеждала – тази сцена произвежда гении.
Второ, има много стара история.
Трето, в скромната си битност на министър, бях в Рим, в Санта Чечилия, когато директорът ме попита: „Искате ли, господин Рашидов, да видите операта, музеите на операта?“. Аз бях малко изненадан – какво да гледам италианските големи певци. Той изведнъж казва: „Не, ние имаме цял музей, посветен на Борис Христов.“ Трябва да Ви кажа, че изпитах върховно удоволствие. В крайна сметка човек, който се е родил тук, искаме – не искаме, сме малко патриоти. Като видиш българско, защото и ти си от там, ти става по-хубаво.
Смятам, че областната управа ще прояви разум. Мисля, че е разумно да се направи – 100% лично аз подкрепям тази идея и дай боже, да се случи всичко, защото е добре. Помещения има къде да се настанят хората, винаги може да се намери от къде се произвеждат хартии, но духовност, не са много местата.
Имате думата, госпожо Заместник-областен управител.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми академик Карталов, колеги, дами и господа! Благодаря Ви за поканата да присъстваме днес на Вашето заседание. С господин Карталов обсъдихме проблема, който има. Смятам, че ще намерим алтернативен вариант. Може да не бъде в централна градска част, но много близо до София. Обещаваме да съдействаме и да помогнем в реализацията на Вашите добри намерения и хубави идеи. Областна администрация София – град винаги предразполага и помага на всички държавни институции, които имат нужда. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Чух, че ще се намери решение, но някъде на околовръстния път.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Не, не, не. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Под формата на шега – истината е това. Аз бях радетел, бях го уредил почти – да направим опера във втория по големина град – Пловдив. Искам да Ви кажа, че при приватизацията, едно местенце не е останало в центъра. Опера и Музей на опера на околовръстния път не може да стане – това трябва да го приемем.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Никой не говори за околовръстния път.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не Ви нападам. Само казвам, че трябва разумно да мислим.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Има резерви в сградата.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: За това говоря. Аз казвам, че е хубаво… (Реплики.) Не съм разбрал. Извинявам се.
Това е философията – не казвам лошо. Доколкото виждам, Вие ще намерите консенсус. Ще се намери подход.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Разбира се.
Разговорите с господин Карталов продължават, така че смятам, че ще намерим алтернативни варианти.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо заместник областен управител, за мен е безсмислено, ако просто ще отбием номера просто с един музей някъде в нищото. По-хубаво да не го правим.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Не, не, няма да е някъде в нищото.
ТОМА БИКОВ: Напълнили сме се с музеи, до които човек не може да стигне, включително Националния исторически музей. Ако ще правим музеи, да ги правим там, където хората могат да отидат и като дойдат приятели от чужбина, да кажем, да можем да ги закараме. Аз съм много травмиран от това, че като се замисля, не мога да заведа хора като ми дойдат на гости, да им покажа нещо хубаво в София – има три музея.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Ама моля Ви се, Историческият музей е на прекрасно място. Недейте така да говорите.
ТОМА БИКОВ: На прекрасно място е, но не се стига до там.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Районът нагоре се развива.
ТОМА БИКОВ: Да вземем ЦУМ за това…
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Господин Карталов има и други идеи, освен създаването на музей.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Чудесното място, нека да не го определят политиците, естетизацията на града и кметовете, а да правят експертни комисии, защото…
Не е наша работа тук да разискваме това.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Така е.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, че не е хубаво място, само дето не Ви искат свидетелство за съдимост като влизате, извинявайте. Ще подкрепя колегата.
Говорим за това, че музеи – ЦУМ беше, но не съм министър вече. Бях го приготвил, имаше едни китайчета, щяха да го вземат, искаха едно място, но както и да е – дълъг разговор. Опера щяхме да направим, приготвих 6 декара, Панаира, пред хотел Марица – бомба ставаше. И това не стана. Поне сега като говорим, това да не го проваляме.
Прекрасно, ако сте се разбрали в сградата къде какво може да бъде, господин Карталов ще го направи. Аз смятам, че нашите колеги, уважавайки културата и културните институции, няма да са против и можем дори да подкрепим идеята към изпълнителната власт, като Комисия, че имаме консенсус. Хубаво би било да има подкрепа, защото искаме – не искаме, то ще трябва да се преобразува. Има някакъв такъв малък момент – нали така?
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Юристите ще кажат.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, ако сте затруднени, аз ще Ви помогна.
Направихме преобразуването на „Червената къща „Андрей Николов“ от Министерството към общината, волята на дарителя и хайде живи и здрави, който купил – купил.
Ще се радвам много да се разберете.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми академик Карталов, уважаема госпожо Заместник областен управител! Аз предлагам, господин Председател, за да има ефективност от този наш разговор, тъй като Вие сте абсолютно прав – ние не бива да измисляме начини за неща, които в световен мащаб са ясни и утвърдени. Кралската опера в Мадрид има музей, който е един от най-големите. Навсякъде в света световните опери имат свои музеи, в които огромни потоци от туристи могат да видят нагледно за огромните достижения на тези големи културни институти. Тук принципът е, ако се прави такова нещо, то да е на самото място, където се създава тази слава, където се създават тези творци. Няма смисъл да правим някъде другаде музей и да кажем: „Това е музеят на операта, която е в другия край.“ Има атмосфера в тези неща. В изкуството, в музеите, в операта има магия и тази магия е подвластна, когато си на самото място, където тя се случва и ти въздейства на възприятието.
Господин Председател, аз предлагам, ако се възприеме, да излезем с официална позиция на нашата комисия до съответните институции, от които този въпрос зависи, пред Министерския съвет, Областната управа, в която да настояваме за това нещата да се случат именно там, както говорихме сега. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колега, ние не можем да решим този въпрос, разбира се, от уважение към юристката, тя най-добре ще каже, но съм сигурен, че трябва да се деактува, то да мине към Операта, хората да могат… Те ги знаят по-добре, ние няма да влизаме в този разговор. Разбрахме, че има възможност – да не разваляме работата.
Чисто морално и ние не можем да кажем на изпълнителната власт да направят това или онова, но ние можем като авторитетна комисия с хората и тяхната позиция просто с едно писмо да знаят, че имат пълната наша подкрепа в името на българската опера и култура.
Ако кажете, ние ще направим едно писмо, ще го подпишем, ще уведомим нашия премиер, че искаме това и той да ни съдейства. Разбира се, както му е реда – по реда ще вървим и ще го направим.
Има ли други изказвания, колеги?
Ще Ви пожелаем успех! Както казва Министерството на културата: „Ще имаме и контрол на Инспектората на Комисията и сериозен надзор върху реализацията.“
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Много Ви благодаря.
Приятна работа!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Успех Ви желая! Има ли друго по тази точка?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Искам да отбележа нещо. Чух, че има известна символика в това, че в Операта е Комисията по досиетата, защото явно там са се събрали CV-тата на тези, които са пели пред Държавна сигурност, за това може би не можете да ги махнете.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мястото е в центъра, а досиетата се носят от едно далечно депо.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Галина Мартинова
2. Разни.
На 20 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – Румен Димитров – заместник-министър; Весела Щерева – парламентарен секретар; Миглена Кацарова – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“; Донка Нейкова – от същата дирекция.
От Областната администрация на област София – град: Живка Такева-Първанова – заместник областен управител; Павлина Стаменова – директор на Правна дирекция.
От Софийска опера и балет – Пламен Карталов – директор.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронната поща.
Колеги, преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 002-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЯНУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на заместник-министър Димитров да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, колеги! С предлаганите изменения и допълнения в Закона за закрила и развитие на културата се цели привеждането на услуга 1605 „Регистриране на културни организации и институти“ в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се определи срок за отстраняване на нередовности на заявленията за вписване в Регистъра на културните организации, съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Към настоящия момент такъв срок е предвиден в подзаконов нормативен акт – чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-1 на министъра на културата от 2007 г., за Информационния регистър на културните организации, като заявителите са длъжни в 3-дневен срок от получаването на уведомлението за недостатъци и непълноти, да ги отстранят.
В Законопроекта е предложено този срок да бъде определен на 10 работни дни. Процедурата по вписването в Регистъра на културните организации е уредена изцяло на подзаконово ниво, а със Законопроекта се предлага в текстовете на Закона за закрила и развитие на културата да се регламентират основанията за вписване и заличаване, като се определят реквизитите на заявлението за вписване и за доброволно заличаване от Регистъра, обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра, възможността заявленията да бъдат подавани по електронен път, като към тях се прилага акт за създаване на културната организация само в случаите, когато актът не е обнародван или вписан в публичен регистър. Въведен е и срок за административния орган, в който той следва да извърши вписването и да издаде удостоверението за вписването или мотивирано да откаже вписване в Регистъра. Предвидено е за вписване в Регистъра и за заличаване от него държавни такси да не се събират.
Към настоящия момент в регистъра са вписани 1680 културни организации, като целта на измененията и допълненията в Закона е да подобри качеството на предлаганата административна услуга.
Със Законопроекта се въвежда наблюдение, анализ и оценка на дейността на културните институти от системата на Министерството на културата, като е предложено с наредба на министъра на културата да бъде уреден редът за извършването им.
Предмет на подзаконовия акт ще бъдат обществените отношения, свързани с мониторинга на дейността на държавните културни институти, който ще се извършва от специализираните дирекции на Министерството на културата, отговарящи за съответното културно направление, въз основа на дейностите, заложени в репертоарните и годишните планове на държавните културни институти, и на базата на други данни за тяхната дейност, поддържани от културните институти в електронен вид.
С приемането на Законопроекта ще се постигне съответствието на административната услуга по регистриране на културните организации със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като се въвеждат и ясни правила за вписването и доброволното заличаване от регистъра на културните организации.
Към Закона предлагаме и нова Наредба за наблюдение и анализ на държавните културни институти. Дейностите, свързани с ежегодното оценяване на дейността на държавните културни институти е необходимо да бъдат провеждани при условията на единен подход. Към настоящия момент тази дейност се регулира чрез вътрешноведомствени актове на министъра на културата, а именно Правила за мониторинг и оценка на държавните културни институти в системата на Министерството на културата. Посочената оценка се извършва ежегодно, но данните от нея не се систематизират, обобщават и анализират чрез единен подход, което е от ключово значение за провеждане на държавната политика в тази сфера. Посочените дейности са естествено свързани с провеждането на наблюдение и провежданото наблюдение на дейността на държавните културни институти по различни критерии и форми, осъществявано и към настоящия момент.
Изводите относно необходимостта за създаване на нормативна уредба в тази посока, са изведени от досегашните практики и дейности, свързани с провежданото оценяване на институтите.
Посочените изводи са споделени констатации и препоръки на контролните органи.
Смятаме също така, че е необходимо да бъдат запазени и голяма част от положенията от действащата наредба, като се преодолеят някои противоречия, констатирани в прилагането ѝ, като това, че за част от културните институти дейността не може да бъде определяна като творческа, а научноизследователска и културна дейност.
Посоченото се отнася за музеи, галерии, за българските културни институти в чужбина, които осъществяват международно културно сътрудничество. В тази посока смятаме, че с предложената наредба ще бъдат преодолени посочените несъответствия.
Старата наредба е от 2007 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, дами и господа гости, дами и господа народни представители! Това, което каза в своето изложение господин заместник-министър Димитров, се препотвърждава и в нашето становище на парламентарната група, така че мога да заявя, че заради преодоляването несъответствията, за които говори господин заместник-министърът, ние също ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Въпросът ми е по-скоро към юристите. Искам да попитам, понеже видях, че срокът за промените е 14-дневен, в който трябва да бъде уведомено Министерството на културата: ако този срок не бъде спазен, а бъде подадено някакво заявление, Министерството на културата няма да знае кой представлява съответния културен институт или… Понеже е възможно да бъде юридическо лице. Въпросът ми е: не трябва ли леко да се затегне и да се изисква предоставяне на удостоверения за актуално състояние, когато се подават такива заявления? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: В допълнението, което се предлага към Закона за закрила и развитие на културата, свързано с контрола на дейността на държавните културни институти, национални институти и международни такива, освен систематизирането, за което господин Димитров говори, на базата на поднормативните актове на министъра, които и сега действат и системата работи, предвиждат ли се някакви други контролни функции на базата на някакви други принципи? Дали нещо ново се предвижда там, или съществуващата система е контрол и оценка? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Предвижда се постоянен мониторинг и контрол – засилване на контрола, относно всички дейности и в съответствие с постоянния мониторинг, се наблюдава системата. (Реплика от народния представител Анастас Попдимитров.)
Да, разбира се.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, аз не знам какъв мониторинг при 1680 организации, дали имаме такъв капацитет за контрол, разбира се, тъй като познавам отвътре културата. Трудна работа. Тя е дълга тема, няма да влизаме в нея. Днес ще вземем решение дали подкрепяме този законопроект.
Навремето, като бях министър, Красимир Велчев направи едно много интересно предложение, което малко го забравихме ¬ аз се присъединявам към него. Не го казвам за друго, но то беше много правилно и аз бях от министрите, който беше против тази идея – това е за децентрализацията, за контрол, регистрация.
Всички проблеми в България не могат да бъдат обхванати от Министерството. То няма този капацитет, трябва да бъдем отговорни. Това е дълга тема, трябва да видим как можем да децентрализираме тези звена, за да могат… (Реплика на народния представител Красимир Велчев.) Аз казвам, че това е друг разговор. Трябва тази тема да я решим, защото виждате, че ставаме свидетели – паметници изчезват, падат, стават, няма сила да се възстановяват, бързо от паметници на културата, от защитени зони стават хотели. Няма лошо, но докъде работи законът и докъде не работи, разбира се, този контрол трябва да има форма. Общините най-добре познават и градовете си, и проблемите на града, и заедно с общинските съвети могат да носят и отворности, ако някъде има беля.
Преминаваме нататък.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Господин Председател, не ми беше отговорено относно контрола – как и дали ще бъде осъществяван.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА (изпълняващ длъжността директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа депутати! По отношение на 14-дневния срок, за който попитахте – той касае обстоятелствата. Вие попитахте дали те не трябва да предоставят удостоверения за актуално състояние. При сега действащата наредба, пък и с измененията, които предвиждаме в Закона, справките относно удостоверенията за актуално състояниe, ще се следят служебно. Тоест заявителите няма да предоставят, тъй като тази информация е публична, тя е достъпна в Агенцията по вписванията и в момента нашето длъжностно лице, което води Регистъра, прави тази справка служебно. Няма да има необходимост заявителят да попълва или да предоставя документи.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Нека да благодарим на Министерството в лицето на заместник-министър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, благодаря уважаеми дами и господа народни представители! Приятна работа!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим, господин Заместник-министър. Хубав ден и лека работа!
Колеги, предлагам да преминем към следваща точка:
РАЗНИ.
В нея по време на заседанието на Комисията, проведено на 6 февруари 2020 г., се разгледа писмо от директора на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов и се взе решение на следващото заседание да се покани областния управител на област София – град – господин Николай Пехливанов и директора на Операта, за изясняване на въпроса, който ще дискутираме.
Първо, ще дам думата на господин Карталов, защото той е човекът, обезпокоен по темата.
Заповядайте, господин Карталов.
ПЛАМЕН КАРТАЛОВ (Софийска опера и балет): Благодаря за поканата и за вниманието към това искане, което Софийската опера помоли да бъде разгледано.
От 2017 г. няколко министри на културата бяха информирани за това желание Софийската опера да получи част от входа на ул. „Врабча“ № 1, за разширяване на своята дейност с една концертна зала – това е тържествената зала „Александър Стамболийски“. Знаете, че Александър Стамболийски е подписал Указа за одържавяване на Софийската опера през 1921 г. Благодарение на този имот, има Софийска опера. Тъй като там бяха настанени след демократичните промени различни фирми, политически партии и така нататък, и след като се получи едно разреждане по време на изборите, си позволих да направя едно предложение, което беше одобрено от няколко министри на културата, включително и от господин Вежди Рашидов. Някак си във времето, нормално е да потъват идеите в следващи мисли и решавания.
Аз бях твърдо убеден, че Софийската опера може да изгради една музейна експозиция на най-великите български оперни традиции, които започват от 1890 г. и понеже стана дума за Мустафа Кемал – той взима зърно от София и го пренася в Турция. Благодарение на това, че видял едно оперно представление тук, Турция получава този шанс и тя да има Европейска, цивилизована оперна култура. Това е факт.
Тъй като бях окуражаван, включително и от областни управители на град София, но те се сменяха – нормално. В продължение на няколко искания, продължих да подсещам за това уверено, убедено желание, докато в един момент се стигна до решение на Министерския съвет, че там настаняват Комисия по потребителите. Твърдо съм убеден, че тази комисия няма място там, но липсваше политическа воля – смея да го подчертая, и в края на краищата се стигна до едно компромисно решение областният управител на София да гарантира, че поне тържествената зала за концерти, за представления и за образователна дейност, ние бихме могли да я получим. В същото време излезе това постановление. Политическа партия „Атака“ излезе от там, вече се настанява друг орган и всъщност тук в преддверието на срещата, получих уверение, че областната управа на София не е забравила моето искане, но това, което аз поисках – по-голямата част, а там са и Комисията по досиетата. Извинете но тази Комисия по досиетата няма работа там, но това не е моя преценка, защото тази сграда е като един общ фонд – Оперната сграда и мислихме, че можем да получим както Ковън гардън, Болшой театър, Миланската скала – след големите ремонти им дадоха даже допълнителни сгради. Това е моето мнение на гражданин на тази държава, че аз имах увереното искане, подкрепяно от всички министри на културата, които бяха запознати, защото нямам нито един отказ – нито един, напротив, подкрепяли са, но някак си нещата отидоха в друга орбита и така ще видим какво областната управа иска да балансира в нашето желание да разширим тази дейност със Софийската опера, която освен национална, има и международна известност и признание. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, академик Карталов.
Колеги, ще вметна нещо, тъй като аз също участвах, като говорим на тази тема. Аз на 100% смятам, че господин Карталов казва нещо много добро. В крайна сметка цялата сграда е опера и тук, само защото има празни помещения, да направим миш-маш, не е мястото. Все едно под Криптата отдолу да сложим да продаваме краставици, вместо да показваме икони. Естественото място на иконите е там, защото служат на Бога и на хората.
Аз на 100% подкрепям, но имаше много сложни действия – коалиционни партньори, пък неискане, пък несъгласие, пък комисии – сложно. Не е толкова лесно. Явно е назрял моментът, когато има една трансформация и това би било добре да проявим разум, защото ще Ви кажа – всички опери по света имат свой музей на своята история. Той каза за Ататюрк – да, той така построява операта, защото там се и влюбва в българка, много е красива историята. Един музей – старата българска опера, не само заслужава, тя е дала на света едни от най-големите българи. Тя ги е произвеждала – тази сцена произвежда гении.
Второ, има много стара история.
Трето, в скромната си битност на министър, бях в Рим, в Санта Чечилия, когато директорът ме попита: „Искате ли, господин Рашидов, да видите операта, музеите на операта?“. Аз бях малко изненадан – какво да гледам италианските големи певци. Той изведнъж казва: „Не, ние имаме цял музей, посветен на Борис Христов.“ Трябва да Ви кажа, че изпитах върховно удоволствие. В крайна сметка човек, който се е родил тук, искаме – не искаме, сме малко патриоти. Като видиш българско, защото и ти си от там, ти става по-хубаво.
Смятам, че областната управа ще прояви разум. Мисля, че е разумно да се направи – 100% лично аз подкрепям тази идея и дай боже, да се случи всичко, защото е добре. Помещения има къде да се настанят хората, винаги може да се намери от къде се произвеждат хартии, но духовност, не са много местата.
Имате думата, госпожо Заместник-областен управител.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми академик Карталов, колеги, дами и господа! Благодаря Ви за поканата да присъстваме днес на Вашето заседание. С господин Карталов обсъдихме проблема, който има. Смятам, че ще намерим алтернативен вариант. Може да не бъде в централна градска част, но много близо до София. Обещаваме да съдействаме и да помогнем в реализацията на Вашите добри намерения и хубави идеи. Областна администрация София – град винаги предразполага и помага на всички държавни институции, които имат нужда. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Чух, че ще се намери решение, но някъде на околовръстния път.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Не, не, не. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Под формата на шега – истината е това. Аз бях радетел, бях го уредил почти – да направим опера във втория по големина град – Пловдив. Искам да Ви кажа, че при приватизацията, едно местенце не е останало в центъра. Опера и Музей на опера на околовръстния път не може да стане – това трябва да го приемем.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Никой не говори за околовръстния път.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не Ви нападам. Само казвам, че трябва разумно да мислим.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Има резерви в сградата.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: За това говоря. Аз казвам, че е хубаво… (Реплики.) Не съм разбрал. Извинявам се.
Това е философията – не казвам лошо. Доколкото виждам, Вие ще намерите консенсус. Ще се намери подход.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Разбира се.
Разговорите с господин Карталов продължават, така че смятам, че ще намерим алтернативни варианти.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо заместник областен управител, за мен е безсмислено, ако просто ще отбием номера просто с един музей някъде в нищото. По-хубаво да не го правим.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Не, не, няма да е някъде в нищото.
ТОМА БИКОВ: Напълнили сме се с музеи, до които човек не може да стигне, включително Националния исторически музей. Ако ще правим музеи, да ги правим там, където хората могат да отидат и като дойдат приятели от чужбина, да кажем, да можем да ги закараме. Аз съм много травмиран от това, че като се замисля, не мога да заведа хора като ми дойдат на гости, да им покажа нещо хубаво в София – има три музея.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Ама моля Ви се, Историческият музей е на прекрасно място. Недейте така да говорите.
ТОМА БИКОВ: На прекрасно място е, но не се стига до там.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Районът нагоре се развива.
ТОМА БИКОВ: Да вземем ЦУМ за това…
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Господин Карталов има и други идеи, освен създаването на музей.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Чудесното място, нека да не го определят политиците, естетизацията на града и кметовете, а да правят експертни комисии, защото…
Не е наша работа тук да разискваме това.
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Така е.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, че не е хубаво място, само дето не Ви искат свидетелство за съдимост като влизате, извинявайте. Ще подкрепя колегата.
Говорим за това, че музеи – ЦУМ беше, но не съм министър вече. Бях го приготвил, имаше едни китайчета, щяха да го вземат, искаха едно място, но както и да е – дълъг разговор. Опера щяхме да направим, приготвих 6 декара, Панаира, пред хотел Марица – бомба ставаше. И това не стана. Поне сега като говорим, това да не го проваляме.
Прекрасно, ако сте се разбрали в сградата къде какво може да бъде, господин Карталов ще го направи. Аз смятам, че нашите колеги, уважавайки културата и културните институции, няма да са против и можем дори да подкрепим идеята към изпълнителната власт, като Комисия, че имаме консенсус. Хубаво би било да има подкрепа, защото искаме – не искаме, то ще трябва да се преобразува. Има някакъв такъв малък момент – нали така?
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Юристите ще кажат.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, ако сте затруднени, аз ще Ви помогна.
Направихме преобразуването на „Червената къща „Андрей Николов“ от Министерството към общината, волята на дарителя и хайде живи и здрави, който купил – купил.
Ще се радвам много да се разберете.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми академик Карталов, уважаема госпожо Заместник областен управител! Аз предлагам, господин Председател, за да има ефективност от този наш разговор, тъй като Вие сте абсолютно прав – ние не бива да измисляме начини за неща, които в световен мащаб са ясни и утвърдени. Кралската опера в Мадрид има музей, който е един от най-големите. Навсякъде в света световните опери имат свои музеи, в които огромни потоци от туристи могат да видят нагледно за огромните достижения на тези големи културни институти. Тук принципът е, ако се прави такова нещо, то да е на самото място, където се създава тази слава, където се създават тези творци. Няма смисъл да правим някъде другаде музей и да кажем: „Това е музеят на операта, която е в другия край.“ Има атмосфера в тези неща. В изкуството, в музеите, в операта има магия и тази магия е подвластна, когато си на самото място, където тя се случва и ти въздейства на възприятието.
Господин Председател, аз предлагам, ако се възприеме, да излезем с официална позиция на нашата комисия до съответните институции, от които този въпрос зависи, пред Министерския съвет, Областната управа, в която да настояваме за това нещата да се случат именно там, както говорихме сега. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колега, ние не можем да решим този въпрос, разбира се, от уважение към юристката, тя най-добре ще каже, но съм сигурен, че трябва да се деактува, то да мине към Операта, хората да могат… Те ги знаят по-добре, ние няма да влизаме в този разговор. Разбрахме, че има възможност – да не разваляме работата.
Чисто морално и ние не можем да кажем на изпълнителната власт да направят това или онова, но ние можем като авторитетна комисия с хората и тяхната позиция просто с едно писмо да знаят, че имат пълната наша подкрепа в името на българската опера и култура.
Ако кажете, ние ще направим едно писмо, ще го подпишем, ще уведомим нашия премиер, че искаме това и той да ни съдейства. Разбира се, както му е реда – по реда ще вървим и ще го направим.
Има ли други изказвания, колеги?
Ще Ви пожелаем успех! Както казва Министерството на културата: „Ще имаме и контрол на Инспектората на Комисията и сериозен надзор върху реализацията.“
ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ ЖИВКА ТАКЕВА-ПЪРВАНОВА: Много Ви благодаря.
Приятна работа!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Успех Ви желая! Има ли друго по тази точка?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Искам да отбележа нещо. Чух, че има известна символика в това, че в Операта е Комисията по досиетата, защото явно там са се събрали CV-тата на тези, които са пели пред Държавна сигурност, за това може би не можете да ги махнете.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мястото е в центъра, а досиетата се носят от едно далечно депо.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Галина Мартинова
