1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. (второ гласуване).
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г.
3. Законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
4. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01 януари 2019 г. – 31 декември 2019 г., № 030-00-2, внесен от СЕМ на 31 март 2020 г.
5. Разни.

---

На 21 май 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. (второ гласуване).
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г.
3. Законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
4. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01 януари 2019 г. – 31 декември 2019 г., № 030-00-2, внесен от СЕМ на 31 март 2020 г.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден! Колеги, започваме.
Има кворум. Налице е необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г. (второ гласуване).
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г.
3. Законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
4. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2019 г., № 030-00-2, внесен от СЕМ на 31 март 2020 г.
5. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет, колеги.
На заседанието присъстват:
От Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър; Весела Щерева – парламентарен секретар; и Донка Нейкова – главен юрисконсулт.
От Съвета за електронни медии, които ще влязат малко по късно, когато точката дойде на дневен ред, но ще обявя хората, които ще бъдат тук: госпожа Бетина Жотева – новият председател на СЕМ, София Владимирова – старият председател на СЕМ; Емилия Станева – главен секретар; и Незабравка Николова – главен счетоводител.
От Асоциацията на българската книга: Велизара Добрева – председател.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени по електронните Ви пощи, запознати сте предполагам.

Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 002-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЯНУАРИ 2020 Г.
Колеги, Проектът на доклада е раздаден. Между първо и второ гласуване няма направени предложения от народни представители. Правно-техническите редакции на текстовете по Законопроекта се предлагат от госпожа Росица Дичева – референт в дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ на Народното събрание и са съгласувани с Министерството на културата.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта.
Има ли изказвания по този въпрос, колеги? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 1 по вносител. Има ли изказвания по предложената редакция? Не виждам.
От Министерството на културата подкрепят ли предложената редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля да гласуваме по принцип текста на вносителя за § 1 с така предложената редакция, колеги.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Параграф 2 по вносител. Има ли изказвания по предложената редакция? Не виждам.
От Министерството на културата подкрепят ли предложената редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Гласуваме § 2 с редакцията, колеги.
Моля, който е „за“, да вдигне ръка.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към наименованието на подразделение „Заключителни разпоредби“ с предложението да бъде изменено в „Преходни и заключителни разпоредби“.
Изказвания, колеги? Няма.
От Министерството на културата подкрепят ли предложената редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Подкрепяме.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля да гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението, с така предложената редакция.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението за наименованието на подразделението е прието.
По § 3 по вносител има ли изказвания по предложената редакция? Няма.
От Министерството на културата подкрепят ли предложената редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Подкрепяме я.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Моля да гласуваме текста на § 3.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 4 по вносител има ли изказвания по предложената редакция? Няма.
От Министерството на културата подкрепят ли предложената редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Подкрепяме я.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Моля, който е съгласен с предложената редакция на § 4, да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
По § 5 по вносител има ли изказвания по предложената редакция? Няма.
От Министерството на културата подкрепят ли предложената редакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Подкрепяме я.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, с това приехме на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 002-01-8, внесен от Министерския съвет на 28 януари 2020 г.
Колеги от Министерството на културата, тъй като следващата точка е за книгите, ако имате желание, може да останете. (Реплики.) щом имате и становище, за нас ще е удоволствие. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 054-01-42, ВНЕСЕН ОТ БОРЯНА ГЕОРГИЕВА И ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА НА 15 МАЙ 2020 Г.
Госпожо Георгиева, моля да представите Законопроекта – имате думата.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър! Законопроект за намаляване на ДДС на книги, учебници, учебни помагала в хартиено издание на 9%, като предлагаме същата ставка да важи и за фитнес-зали, фитнес-центрове и всички места, свързани с физически упражнения и спорт.
Аргументите ни за първото предложение са както следва: във всички държави членски, с изключение на България и Дания, ДДС за книги и учебници е намалено на половина, спрямо обичайното. Да не говорим, че в много държави и в Европейския съюз, и извън него дори, няма такава ставка за тези изделия. Българските книги и учебниците са на трето място в Европейския съюз по поскъпване за 2017 г., за 2018 г. и тази тенденция продължава.
Намаляването на данъка ще доведе и до по-ниски цени, което, убедена съм, ще стимулира продажбата на книги и четенето. Преди 1990 г. на всеки българин са се падали по 7 – 10 книги годишно, а сега е по една. Доколкото знам, от 20 години се говори за намаляване на ДДС на книгите, но, за съжаление, доста неуспешно и не е направено до момента.
За учебниците е ясно. Това е категорична подкрепа за семействата с ученици.
За фитнес-центровете не знам дали има нужда да излагам, защото нашата точка касае книгите. Ще бъда много кратка: намаляването на ДДС за спортни зали е мярка в подкрепа на тези бизнеси, защото след хотелите и ресторантите те са най-пострадали в кризата. От друга страна, всички знаем, че там са младите хора със здравословен начин на живот. Мярката ще стимулира повече хора да спортуват и да се грижат да имат силна имунна система. В този смисъл, предложението е и част от превенцията за здравето на българите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли други изказвания, колеги?
Господин Велчев, имате думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма да коментирам дали трябва и дали е редно да се променя в средата на годината данък добавена стойност, но знаем затрудненията, които предизвика пандемията. Искам само да обърна внимание на мотивите, които колежката прочете. Аз съм убеден, колеги, че по отношение на книгите това няма да доведе до повече читатели и да съживи пазара на книгите, защото, който чете книги, той си ги купува независимо от цената им в момента. Това, че ще поевтинеят с 20% няма да доведе до увеличаване на покупателите и читателите.
По отношение на учебниците обаче, мисля, че е правилно да бъде намалена цената, защото смятам, че много семейства изпитват затруднения. Аз например, ако имаше възможност държавата, бих препоръчал те да са безплатни. За съжаление, обаче все още не можем да си го позволим и затова тази мярка на първо време мисля, че е добра.
Но, когато говорим за спорта, аз Ви казвам, че съм против намаляването или отпадането на ДДС. Защо? Защото наистина държавата прави много, подчертавам много, за елитните спортове и за олимпийските спортове. Знаете, че само преди една година направихме така, че всички медалисти да получават пожизнени месечни премии за всеки един медал. Надали има друга държава в света, където я има тази привилегия. Аз мисля, че всяка държава, която мисли за своите поданици и за населението си, би трябвало да обръща по-голямо вниманието върху развитието на масовия спорт и ако някой иска да твърди, че масовият спорт е в тези фитнес-зали не бих се съгласил.
От осем години настоявам – правих срещи и с главния архитект на София, с архитекти, с проектанти, за увеличаване на велоалеите в столицата и не само. Тези алеи се изграждат наистина от парите и от данъците, които постъпват както в общината, така и в държавата. Ние сега, субсидирайки определени бизнеси, както е този с фитнес залите, изразявам свое мнение, разбира се, не изразявам мнението на ГЕРБ, не мисля, че по този начин ще направим така, че ще увеличим масовия спорт. Направиха се велоалеи, които за мен не са никакви велоалеи. Казвам го тук открито, защото съм го казвал и на главния архитект, и на тази група, която отговоря за проектирането на велоалеите към „Софтпроект“, защото много от тях са отбиване на номера. Представял съм си велоалеи както, където съм пътувал в други държави в Европа и които в повечето случаи се водят „алеи на здравето“, защото не само велоалеи, но и инвалиди, и майки с колички, и възрастни хора се разхождат и това наистина води до здраве.
Ще Ви кажа, че осем години исках да направим една велоалея, която да свърже комплекс „Люлин“ с планина Люлин, и срещам откровено казано безхаберие. Ние винаги се оправдаваме, че нямаме достатъчно средства – няма достатъчно средства в общината или в държавата, и сега в един момент ще помогнем на спорта. Ще помогнем на малък кръг от хора – малка част, които имат частни фитнес зали на тях, а не виждам как ще помогнем на масовия спорт. Това е мое мнение. Длъжен съм да го кажа иначе сигурно няма да се примиря, че съм си замълчал по тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Велчев.
Имате думата, колега Попдимитров.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
От дневния ред на днешното заседание става ясно, че почти всички парламентарни групи предлагат намаляване на ставката на ДДС по отношение на книгите. Това е един повод да се върнем много назад във времето и аз лично си спомням как през 2001 г. тогавашният министър на културата – професор Стефан Данаилов, светла му памет, за първи път внесе такова предложение. Оттогава до този момент всички министри на финансите, на всичките ни предложения, са обяснявали как това не може да се случи, тъй като по тези, тези и тези причини това е невъзможно.
Днес, след Директива 1713/2018 на Европейския съвет, това е възможно, тъй като и техните препоръки са за това, че по отношение на разпространението, доставката на книгите – независимо дали са доставка от физически носители или по електронен път, се препоръчва намаляването на ставката за облагане на книги, учебници и учебни помагала да бъде в размер на 9%.
Наистина в изследването на Международната асоциация на издателите (IPA) България е на второ място след Дания по най-висока ДДС ставка. Нашата оценка на парламентарната група е, че около 180 милиона продажби по крайни цени на книги и учебници, ако влезе в сила това предложение, са около 30 милиона ДДС. Това прави около 16 милиона по-малко приходи от ДДС, ако всички издателства и търговци се регистрират по ДДС.
От друга страна, Министерството на образованието и науката харчи около 45 млн. лв. Това означава, че преразходът ще бъде намален с около 4 млн. лв. Това, разбира се, ще бъде, ако цикълът бъде затворен – издателите да затворят цикъла печатници, търговска база, книжарници. Има очаквания за увеличен оборот за по-голяма сума на данъците от печалбата, която ще отиде за бюджета, които пак по наши изчисления, ще са около 10 млн. лв.
В същото време си даваме ясна сметка, че в един среден курс на образованието, където учебниците струват 70, 80 и повече лева, това би довело поне с 10 или малко повече лева облекчение за учениците, за родителите, особено за онези, които са притеснени.
В същото време искам да изразя и нашето разочарование затова, че към тези предложения Комисията не добави останалите или поне някои от съществените предложения на парламентарната група на „БСП за България“ по отношение на други стоки и други дейности, които също ни се струват също са толкова важни, тъй като сме убедени, че духовното и материално би трябвало в крайна сметка да ни дадат една гаранция за по-бързо излизане от бедността и от духовната нищета. Това разочарование, както и от друга страна разделението по отношение на мерките – от една страна подкрепата от директивите на Европейския съюз, от друга страна, на министъра на финансите по отношение на реалистичността на мярката и довеждането ѝ може би до увеличението на други ставки по някакъв начин, ни карат в известен смисъл да се колебаем дали да подкрепим изцяло това предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Госпожа Велислава Кръстева имаше желание да вземе отношение.
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Много се радвам, че се виждаме всички тук след два месеца изпитание и отдалеченост, и социална изолация.
Що се отнася до конкретното предложение, с което днес се запознаваме и работим, да Ви призная честно изглежда ми малко еклектично събирането на тези два текста. И ако темата за намаляването на данъчната ставка на книгите, на учебниците, на учебните помагала, която впрочем ние парламентарната група на ДПС внесохме като предложение още миналата година, то въвеждането на спортните зали и фитнес залите в това, за мен звучи може би неуместно. А защо не например и козметичните салони, защото всички да са по-красиви и по-естетични?! Или защо не доставчиците на медийни услуги? Или защо не детските забавачки? Мога да изброявам оттук до свършека на света. Така че не виждам резон в това, защото действително сериозно, ако ще се говори за преосмисляне на данъчната политика на една държава, което е отговорност на правителството, то нито му е сега времето, нито му е мястото, нито смятаме, че това с нещо ще допринесе до преодоляването на последиците от пандемията. Така че вярно, че колегите са водени от добро желание, но може би изпълнено малко по-дилетантски или не знам как да го кажа, или сигурно имат някакви близки с такива зали, защото не вярвам в ефекта на така направеното предложение и няма как да бъде подкрепено в този му вид.
А що се отнася, разбира се, до книгите – пак ще кажа и учебниците, и помагалата, то те са в другия текст, който ще работим след малко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Заповядайте, госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина сваляне ставката на ДДС на книгите е една изключително навременна и полезна мярка за целия книжен сектор, тъй като свалянето на ДДС ще облекчи както издателите, така и техните автори, техните преводачи, ще облекчи търговците, и на финала да не забравяме, ще облекчи всички библиотеки – библиотеките в училищата, в читалищата, обществените библиотеки. Ще даде възможност на библиотеките, като партньори в целия този книжен сектор да могат да закупят по-голям брой заглавия, което ще даде възможност на всички любителите на четенето и на книгата, да могат активно да участват.
Тъй като обсъждахме Законопроекта, който са предложили колегите от ВОЛЯ, искам само да обърна внимание, че Законопроектът, който предлагат колегите от ГЕРБ – господин Ципов и група народни представители, е с малко по-широк обхват. Той визира освен книгите на физически носители и електронните книги – по електронен път, което е изключително важно за младото поколение, за тези, които четат книги – не традиционната книга, а поради спецификата на тяхната ангажираност, динамика на живот и така нататък, те предпочитат електронните издания. Трябва да обърнем внимание, че това може би е една ниша, която е добре да се подкрепя и да се развива на българския книжен пазар.
Разбира се, имайки предвид, че това е както Европейска препоръка, така и на Международната библиотечна асоциация в годините, подкрепяни от Европейската асоциация на издателите, може би това е една стъпка, която в този временен период, когато ще се прилага, да се направят съответните анализи, което ще бъде много ценно, да разчитаме на тези независими професионални организации да подпомогнат колегите народни представители в преценката, стъпвайки на данните какво се случва в периода на намаляване на ставката и какви биха могли да бъдат перспективите оттук нататък, как се повлияни. Разбира се, в крайна сметка това се прави с цел да стигне до всеки един български гражданин, да има достъп до информация, до култура и до знания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, други има ли?
Заповядайте, господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Ще бъда съвсем кратък, тъй като колегите изказаха основните аргументи за намаляването на ставката на ДДС за книгите. Много отдавна съм бил спортист и не мога да взема отношение по фитнес залите и прочие, но съм израсъл с книгите и ако съм тук сред Вас, мисля, че то е благодарение на книгите. Поради това смятам, че усилието на държавата в случая да облекчи книгоиздаването и не само книгоиздаването на книжен носител, но и в електронен вид, е една малка и плаха, но добра стъпка напред. Защо казвам, че е плаха? Плаха е защото, уважаеми дами и господа, ДДС в България е едно от най-високите в Европа – пред нас е само Дания. Ние, разбира се, много обичаме да се сравняваме с Дания, нали? Хайде, тук, с книгите да не се сравняваме и да приемем, че 9% е добра стъпка в положителна посока, защото книгата и знанието, усъвършенстват социалния ни живот и както казваше Маркс някога, освобождават творческите сили на човека и дава възможност за изява на заложените възможности.
При ситуацията, в която живеем днес, при тази полуграмотност и това бързо електронно четене, аз тук имам малко собствени бележки, особено по отношение на азбуката в електронния ѝ вид, та мисля, че това е добър ход и лично аз с удоволствие ще подкрепя направеното предложение. Разбира се, имам и малка бележка: може би тези аргументи, които ние тук развихме, беше добре вносителите да ни ги предоставят аргументирано.
Освен това в Законопроекта на господин Ципов, ако добре си спомням, той предлага това да е временна мярка, а аз лично съм за това да бъде постоянна мярка до момента, в който слезем под 9%, и в един прекрасен ден стигнем до нула. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря и аз.
Колеги, други изказвания по темата?
Ако няма други изказвания, да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-4, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова – Христова, на 15 май 2020 г.
Моля, колеги, който е „за“, да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се приема.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 054-01-43, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 15 МАЙ 2020 Г.
Има думата заместник-председателят на Комисията по културата и медиите господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Предложението в промяна в Закона за данъка върху добавената стойност предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер на 9% за ограничен период от време – до 31 декември 2021 г., с цел още по бързо възстановяване на сектора от последиците на пандемията на вируса на COVID-19 и защита на българското производство.
В съответствие с Директива на ЕС 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО предложението предвижда и въвеждане на намалена ставка на Данък върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература. Предложението отчита и технологичния напредък в цифровата икономика, като дава възможност за облагане с намалена ставка на ДДС на доставките на книги, независимо от това дали са доставени на физическите носители или по електронен път, както и цели да се стимулира потреблението на стоки с положителни външни въздействия.
Въвеждането на намалена ставка на ДДС ще доведе до намаляване на бюджетните приходи за предвидения период на действие – 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г., общо в размер на 275 млн. лв., както следва: при ресторантьорски и кетъринг услуги загуба за 2020 г. за период юли – декември в размер на 105 млн. лв. постъпления от ДДС, а за 2021 г. – 150 млн. лв. При доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или от двете, включително учебници и така нататък, за периода юли – декември 2020 г. загуба в размер на 7 млн. лв. постъпления от ДДС, а за 2021 г. – 13 млн. лв.
Това е с представянето на Законопроекта. След малко ще взема и лично отношение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, има ли изказвания?
Може ли преди Вас, господин Будинов, защото Вие сте вносител, ако ми разрешите?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Разбира се, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: С усмивка казах народен артист, защото той наистина от последните сериали е един от обичаните хора, от всяка българска жена и всеки българин. Наистина го казвам с любов, с уважение и наистина е така. Когато хората обичат – това е прекрасно.
По темата, колеги, аз също ще взема отношение. Тук колегите казаха и е вярно, че Стефан Данаилов, светла му памет, наистина винаги е бил радетел българската литература да бъде поощрена, подпомогната и каквото кажем за нея все е малко, за да не загубим идентичност и достойнство като народ. В крайна сметка бих казал, че то не касае само учебниците и христоматиите, защото христоматията е продукт точно на литературата, от която заимстват, ако нямахме писатели като Яворов, Йовков, Елин Пелин, то нямаше какво да четем по литература, даваме си сметка. Литературата е следствие за децата.
Но, след него аз също бих казал, че съм правил опити няколко пъти да разговарям при двама министри на финансите за този данък за книгата специално, но отговорът им е много кратък и законов. Финансовите министри – и двамата са ми отговаряли, че данъчната политика е единна и тук няма какво да кажеш. Значи, ако тук пипнем, трябва да пипнем на много места. И тогава това нещо веднага влизаше, защото не можеш да изолираш едно, то по веригата има и много.
Две думи обаче искам да кажа: ще се възползваме от тази криза, за да направим наистина едно добро на българската книга, защото тази криза без да искаме ни подсказа, че пътят, по който вървяхме години наред – без катаклизми, без да познаваме мъката, страданието или задържането на нещо ни връща малко назад.
Това компютърно време ще има своя праг. COVID-19 ни подсказа, че не всичко е едно вървене напред, защото свикнахме паразитното усвояване на живота, без да вникнем в дълбочина, без да усетим чувствено онова, което ни се предлага. А без книгата, аз не виждам как щеше да оцелее българския народ, въпреки че аз съм от турски произход, но 500 години е много време, то е много време само по себе си да се преобърнат процесите. Ако забелязвате, точно в тези години започнаха да се строят църквите – духовни средища, започнаха читалищата – това са уникални средища, които ги има само в България.
Защо го казвам това? Не, защото така нещо да се героизирам, най-малкото на мен би ми отивало, защото да не стане виц, но, истината е това – съхраняването на човешкия дух, на идентичност, етнос, това е един процес, който наистина някъде в ръката, в шума на една хартия беше всичко. Аз затова винаги ще я подкрепям, защото времето ще се върне и ние ще имаме нужда от тази чувственост – да пипнем хартията и да пипнем душата на нацията, на хората, на чувствеността, на чувствителността. Така че, докато има хлебарници – ще има и книги, нека да не си правим илюзии. Дали сега компютрите им наложиха спад или вдигане, но литературата няма как да изчезне. Тя е много нужна – винаги ще четем и Стайнбек, винаги ще четем Ерих Мария или който искаме, или най-малкото Иван Вазов. Нямаме избор.
Аз поздравявам всички, които биха подкрепил тази ставка. Наистина сега да се възползваме от Ковид-19 – тази криза, която ни налага да помогнем на книгоиздаването, да запазим българската литература, защото основно плюс другата ще издаваме и българската. Подкрепям тук и господин Велчев. Той каза нещо добро. Да.
Вижте, не съм против спорта. Напротив, аз съм бил на младини активен спортист – два пъти вице, републикански, няма да Ви казвам по какво, но, това, за което говорим – фитнес залите, колко ще е красив човек е личен избор. Човек сам избира какво да прави своето тяло, но масовият спорт е хубавото нещо, за което говорим.
Масовият спорт в недалечно минало даде най-големите постижения и спортисти на българската държава. Мога и да ги изброя. Да, онази подготовка да финансираме, да даваме пари… Жалко, че там сигурно не касае 9% добавения данък, нали така? Там трябва може би по бюджет за децата още от училище, да се развие масовият спорт. Едно, да растат здрави и второ, от ранно детство ти да почнеш да развиваш едно дете, то винаги ще даде големи резултати като по-голямо.
Така че това е може би за мен и затова леко се въздържах, с пълното уважение към колежката, безкрайно я ценя и уважавам, но това малко за хубостта е…
Тук Велислава Кръстева хубаво даде примера, хубаво че не отиде по-далече, че и аз щях да се включа. Това касае личния избор за красота и няма лошо, но това е часпрома – нека да си плати човек, като иска да е красив.
Но, ако искаме да развием обществото, подходът е друг и тук съм съгласен с Красимир Велчев. Нищо против спорта, но да намерим кое ще бъде полезно за обществото. Така че, колеги, аз благодаря за предложението на моя приятел Евгени Будинов. Да, ще подкрепя и гласувам за книгата.
Да дам думата на господин Будинов, защото той сега вече може да се изкаже и като член на Комисията, защото преди малко беше вносител.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Искам предварително да благодаря на всички, които ще подкрепят нашия Законопроект, и да Ви кажа, че аз съм много щастлив от факта, че го има това предложение – за намаляване на ДДС-то на книгите. Това е един знак и един жест към издателите на книги, към писателите, към преводачите, към четящите хора, към културните хора в България.
Радвам се, че идва в точния момент, по точния начин, явно сме достигнали до този момент, в който това може да се случи. Радвам се и че това ще стане точно около един от най-хубавите празници, а именно 24-ти май – Денят на славянската писменост и на Светите братя Кирил и Методий.
Така че апелирам към Вас да подкрепим този законопроект, защото той е за книгите и за всичко това, което господин Рашидов говори преди мен. Защото в тези тежки времена, пред които целия свят е изправен, културата, книгите и въобще духовното ще ни трябва все повече и повече. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Будинов.
Други изказвания, колеги?
Господин Велчев, имате думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко искам да кажа, че естествено ще подкрепя този законопроект. Искам да си пожелаем заедно – дано това, което правим да се отрази върху цената както за крайния потребител, така и за останалите по веригата да има полза от него, защото невинаги свалянето на цената води до реализация на това, което ние искаме да направим тук всички! Дано! Пожелавам го и не мога да не отбележа нещо – радвам се и Ви благодаря, госпожо Кръстева, че от толкова години за първи път сме на едно мнение по някакъв въпрос.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Велчев.
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя, естествено, този законопроект и съм изключително доволен. Бих казал, че в тези около два месеца, в които всички ние бяхме изолирани, всеки по един или друг начин е успял да погледне себе си от друг ъгъл, да се задълбочи, да се вгледа в нещата, които в ежедневието е пропускал, и много вероятно е повечето от Вас да са се обърнали към книгите и към учебниците.
Аз ще отворя една скоба, тъй като тук за духовността и за литературата мисля, че има хора, които могат по-добре от мен да се изразят и да изкажат по-добри аргументи. Специално за учебниците и помагалата – особено във висшите учебни заведения, и за специализираната литература искам да кажа, че намаляването на ДДС-то е едно много голямо постижение. Не знам колко от Вас знаят, но всички учебници и атласи специално по медицина, фармация и стоматология са изключително на високи цени. Не искам да казвам, но те са да кажем – един учебник е повече от една пенсия, така че с това ние ще допринесем и бих казал няма да политизирам темата, но искам да кажа, че така както в последните две години обърнахме внимание на науката, на образованието и на книжовността мога да кажа, че в последните 30 години такива смели крачки в насока поощряване на образованието, на културата не са правени.
Мисля, че в навечерието на най светлия български празник,– акцентирам български, защото няма друга народ, няма друга нация, която да празнува своите букви, ние трябва да поднесем своя дан, защото трябва да бъдем в унисон с нашите предци и да направим необходимото, за да могат литературата и науката да достигнат до всеки дом.
И това, господин Рашидов, е един хубав жест, тъй като сме им длъжници. Пак казвам, за да можем да дадем на хората книгата, защото книгата и учебникът са съвременното оръжие, с което всеки един от нас, тръгвайки в своята професионална реализация, ще може да се сражава добре и да устоява своите познания и умения. Благодаря Ви, господин Рашидов.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря. Господин Иванов.
Всички желаем това, но не винаги желанието, което имаме, и аз имам това желание, е право пропорционално. Достъп до по-евтина литература, която да получат студентите и учениците, би бил прекрасен. Разбира се, да се надяваме и на добра литература, и голям тираж.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз се присъединявам към всички прекрасни пожелания, които и господин Велчев, и господин Иванов направиха. Дай Боже, Амин, дето се казва. Но бих искал да кажа, че ние не сме докрай склонни на този етап – нали все пак говорим за първо четене на Законопроект, да присъединим така – храмове и ресторантьорството, и книгоразпространението. Още повече, че за ресторантьорството се направиха доста неща, доста повече, отколкото за други пострадали, сериозно пострадали области от живота ни. Както виждате, сега предстои отварянето вътре на заведенията. Това е доста смела крачка. Тя се прави най-напред в заведенията, преди да се направи дори в културните институти. Така че аз предполагам, че разбирате нашите притеснения, затова ще се въздържим.
По отношение на второто Ви предложение, това на господин Ципов и вносителите. (Шум и реплики.) Няма проблем, аз не си губя лесно мисълта, свикнал съм. Господин Будинов знае, публиката понякога се държи по същия начин и трябва да сме много съсредоточени. Нали, Евгени? Мерси.
Още един път, без да повтарям мотивите ни от първия законопроект, който беше предложен, по-голямата част от нас ще се въздържим, разчитайки, че между първо и второ четене ще намерим общ път да убедим мнозинството и за някои други наши предложения, които смятаме, че би трябвало да намерят място в този закон. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, стана един хубав дебат. Разбира се, всички сме за българската книга, най-вече моята любов към артистите. Ами трябва да има сценаристи, да пишат и думите, иначе какво ще играят на сцената? Нали трябва да се говори? Това е прекрасно. Ами, колеги, ако няма други изказвания, аз смятам да се обединим и да минем към гласуване на тази точка.
Разбира се, моята заместничка има думата. Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от „Обединени патриоти“ като съвносители на Проекта приветстваме всички, които ще го подкрепят, и се радваме, че наистина се обръща поглед и към духовното.
Бих искала да кажа и да напомня, че намаляването на ДДС на книгите беше част от Предизборната програма на „Обединени патриоти“, било е залегнало и в предизборните програми на ВМРО и на НФСБ още преди години, така че в тази връзка ние благодарим и сме доволни, че това се осъществява.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колежке.
Виждате, че и Коалицията работи единно най-накрая. Има ли други изказвания, уважаеми колеги?
Да минем към новия СЕМ, които тръпнат, чакат отвън.
Имаме ли други? Който иска, разбира се, всеки може да се изкаже.
Ако няма, уважаеми колеги, предлагам да преминем към гласуване. Това ни предстои.
Да гласуваме, колеги, Законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054 01 43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители, представен от господин Будинов на 15 май 2020 г.
Който е „за“, да вдигне ръка, колеги.
За – 12, против – няма, въздържал се – 3.
Няма да пишем текстове за пиеси. (Реплики.) Шегувам се.
Колеги, приехме Закона за данъка.

Минаваме към точка четвърта:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2019 г. ДО 31 ДЕКЕМВРИ 2019 г.
Преди да дам думата на госпожа Бетина Жотева да представи отчета на СЕМ, първо ще ми позволите – не сме я виждали, откакто е избрана, да ѝ честитим и да ѝ пожелаем на добър час! Радваме се, че я виждаме със същия екип, с който е работила години наред. Дълбоко вярваме, че това са силни момичета и работата на СЕМ ще продължи успешно и да Ви пожелая на добър час на всички!
БЕТИНА ЖОТЕВА: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Сега ще Ви дам думата, имате я, заповядайте.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на всички депутати, които останаха в залата.
Няма да се разпростирам много. Вие имате нашия отчет. Той е към 80 страници. Няма да го повтарям. Ще се спра само на няколко изключително важни факта които смятам, че трябва да прозвучат в тази зала за работата ни през 2019 г.
Нека да започнем с двете мащабни наблюдения, които бяха свързани с кампаниите за избори за Европейски парламент и за избори за общински съветници. Както знаете, винаги подписваме споразумение с ЦИК. Там определихме параметрите и обема за специализирания мониторинг. Изпратили сме – 14 сигнала до ЦИК по компетентност. За пет от тях ЦИК и общинските избирателни комисии установяват наличие на нарушение. По други пет не са се произнесели с решение. Четири от тях са постановени решения за отхвърляне на сигналите на СЕМ. Нарушенията касаят основно членове 180, 183 и 205 на Изборния кодекс.
През 2019 г. СЕМ проведе три процедури за избор на генерални директори на двете национални обществени медии. Бих казала, че 2019 г. е най-трудната година, поне на която аз съм била в СЕМ, като член на СЕМ. Не само заради изборите, не само заради това, че бяхме натоварени много, чисто служебно, но емоционално бяхме претоварени със свръх внимание заради честите избори, които се налагаше да правим за генерални директори на БНТ и БНР.
Приехме първо оставката на господин Каменаров. Знаете неговата присъда влезе в сила. Той си подаде оставката и на негово място сложихме господин Кошлуков за временно изпълняващ. След което през месец май трябваше да направим нов конкурс за генерален директор на БНТ, и господин Кошлуков го спечели.
След това се повтори същото с БНР. Избрахме за генерален директор господин Светослав Костов през месец юни, а през месец септември му прекратихме предсрочно мандата. Знаете много добре, какво се случи – беше спрян сигнала на програма „Хоризонт“, след това последва управленска криза в БНР, и сега в момента се водят дела по този въпрос, и в началото на месец януари избрахме нов генерален директор на БНР.
По отношение на работата на обществените медии, осъществяваме постоянен надзор на техните програми за спазване на разпоредбите на СРТ, свързани със завишени очаквания и изисквания за изпълнение на тяхната обществена мисия.
Относно радиата бяха осъществени наблюдения за спазване на условията на индивидуални лицензии, фокусирано наблюдение на новинарските и актуални публицистичните предавания за програма „Хоризонт“ на БНР. Мисля, че този отчет е както на нашата страница, така сме го предали и на Временната парламентарна комисия, която беше съставена тук за спирането на „Хоризонт“.
За 2019 г. мога да Ви кажа, че са наблюдавани телевизионни програми на 68 доставчика с обем от 19 хиляди 588 часа. Радиопрограмите, които сме наблюдавали, са с обем 15 хиляди 500 часа на 57 доставчика на радио медийни услуги.
Също така сме осъществили множество проверки за изготвени отговори до институции и граждани по постъпили сигнали и жалби, което се случва всеки ден. Нашата администрация отговаря на абсолютно всички жалби и писма. Отново повтарям, че 85 – 90% от тези жалби и писма касаят интернет издания и онлайн платформи, а не телевизия и радиа.
Издали сме общо девет лицензии за радиопрограма. Допуснати са прехвърлили две лицензии за радио дейност. Изменени са две индивидуални лицензии за доставяне на аудиовизуално услуга. Няма прекратени лицензии. Не са отнемани такива за доставяне на радио услуги.
Също така сме регистрирали пет лица за доставяне на аудиовизуални услуги по чл. 125а. Изменени са общо 19 регистрации.
СЕМ продължава да изготвя ежегодни справки за дяловете на европейските произведения. В линейните и нелинейните медийни доставчици се наблюдава интересна тенденции – през 2019 г. са 39 доставчика на линейни услуги за 69 телевизионни програми с национален обхват, като не предоставилите данни доставчици са 27.
Според данните квотата от 50% за дела на европейските произведения в годишното програмно време се изпълнява. За щастие и за това, което трябва да докладваме на Европейската комисия – 62% за 2019 г., квотата за независимите продуценти, която е фиксирана, също е изпълнена със 7% от 28 на сто.
За периода са предоставили информация осем доставчика на нелинейни медийни услуги, но не представителите са повече – 15. Там наистина е трудно, без каквато и да е било регулация да изискваме от тях, каквато и да е било информация. Средният процент на европейската продукция там е 66%, а потреблението е 53. Хората наистина гледат европейски произведения онлайн.
За 2019 г. делът на независимите продуценти е 28% и 63% е делът на произведенията в нелинейните медийни доставчици. Делът на потребление на европейските произведения е 66 на сто.
Важен акцент от работата на СЕМ през 2019 г. е международната дейност. Както знаете групата на европейските регулатори в новата директива влезе официално в законодателството на Европейския съюз като консултативен орган към Европейската комисия. Имам честта да представлявам българския регулатор в ЕРГА и да участват в процеса за взимане на решения както по директиви, така и по други текущи въпроси.
За първи път, откакто ЕРГА вече е такъв консултативен орган, България има и председател на подкомисия в структурата на тази организация.
Знаете, в момента върви транспонирането на новата директива в българското законодателство. СЕМ участва под някаква форма в три работни групи – две от тях са в Министерството на културата. Юристите участват в едната, която имплементира директивата. Същите две юристки участват и в другата група – за бюджета на обществените медии, която определя промяна на модела на финансиране на обществените медии, който, както върви няма да бъде променен под никаква форма. Доколкото разбираме, ще има само допълнителни правомощия на СЕМ за контрол на трансфери и оценка на обществената мисия, но това е на твърде ранен етап.
Що се отнася до работата ни за установяване на административни нарушения имаме 40 акта от длъжностните лица на СЕМ, по които председателят е издал по преписки от предишен период – 31 наказателни постановления, като 25 от тях са обжалвани и са образувани дела, шест не са обжалвани. Постановени са 47 съдебни решения, което мисля, че е един много добър и много висок процент.
Като цяло са постановени 130 решения от СЕМ. Срещу девет от тях са подадени жалби и образувани дела пред Административен съд – София-област. Потвърдени са 36 наказателни постановления, едно е изменено и са отменени девет.
Във връзка с дейността по предоставяне на достъп на обществена информация сме имали 19 заявления, от които са предоставени 10 – пълен достъп до исканията, и един брой частичен достъп.
В съответствие с утвърденото длъжностно разписание в администрацията на СЕМ по служебно правоотношение и по трудово правоотношение работят 49 служители. В края на година са останали 47. Свободните работни места са 10. За тях беше обявен конкурс, но с началото на извънредното положение стопирахме тези конкурси и тези дни ще ги отворим отново.
За пари да Ви говоря ли? Мисля, че не искате да говорим за пари. Кажете, ако имате нужда да Ви разкажем, какъв ни е бюджета и какъв процент от него отива за издръжка, и как не остава никакъв процент за поддръжка на техниката, на хората и с което ние да вършим каквато и да е било странична дейност. Тук е нашата главна счетоводителка – тя може да Ви каже как точно се изразходват средствата в СЕМ. Няма нито един скрит лев. Всеки един лев може да се провери в сайта на Министерството на финансите и на сайта на СЕМ.
Знам, че в момента е изключително тежко положението със средствата за цялата държава, а сега и с кризата от коронавируса, и не се чувствам комфортно да говоря за това, че ние нямаме пари, но искам само да Ви кажа, че ако нашата Система за наблюдение не се смени, а това едно скъпо нещо, мисля, че скоро ще спрем. Моля да ме разберете. София ще обясни най-добре, какво означава ние да налагаме актове на доставчици на медийни услуги върху картина, която сме помолили да получим от самите тях. (Реплики.)
Разбирате ли, ние правим акт на телевизия за някакво предаване, но понеже не разполагаме с кадрите от това предаване, молим самата телевизия да ни го даде, за да ги накажем?!
Моля да разберете в каква абсурдна ситуация сме. Мисля, че е на 20 години. Нали, София, на 20 години е?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Може би вече е и на повече.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Да, на Системата за наблюдение изобщо не може да се разчита – имаме дупки в наблюденията, събираме кадри оттук-оттам. Положението е тежко, но трябва да го знаете и затова сме тук – бившият председател, главният секретар, главния счетоводител. Всеки прекрасно знае, каква ни е ситуацията, да не говорим за хората. Сега в момента сме организирали по възможно най-добрия начин това, с което разполагаме. Понеже от тези хора, поне 10 са в пенсионна възраст, да не говорим, че имат съпътстващи заболявания, сме им организирали работа от вкъщи, след това да идват на работа като се ротират – да не са всеки ден в СЕМ. Осигурили сме всички необходими санитарни мерки, взели сме продукти и въпреки това е изключително трудно, просто защото е нарушен ритъмът и просто, защото няма хора.
Давам си сметка, че в специализираната администрация, ако решат тези хора да се пенсионират наистина, ние нямаме с кого да работим. Надявам се да не се пенсионират и се надявам да продължат все пак да могат да взимат пенсия и заплата, за да останат в СЕМ. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, чухте отчета. Разбира се, нека да не Ви прозвучи всичко като „Положението вместо да се влошава, става безнадеждно“ – както казват, защото тя сега започва да работи.
Смятам, че предстои в края на месеца тук да дойде и Закона за медиите и ние ще имаме нужда след като вече сте се установили да се съберем заедно. Предстои ни един по-широк обществен дебат и наистина да седнем всички заедно, да решим какъв Закон предлагаме, за да може след това да бъдем спокойни поне затова, че сме направили всичко възможно за обществените медиите, а където има възможност и другите медии да се възползват от един такъв закон.
Разбира се, голяма помощ ще ми дадете за това нещо. Разбира се, тук се касае и въпросът – аз съм го казвал и друг път, че СЕМ трябва да има и повече лостове и правомощия, защото току-що казахте няколко думи за налаганите наказания и за нарушаване на законите и правилата по медиите. Мога да Ви уверя, че ние дълги години, ако не вземем крути мерки да бъдем стегнати хора, принципни хора, дълго време ще се борим с жълтите новини, лъжливите новини. Ще си живеем непрекъснато в борба.
Голяма част от медиите бълват простотии, арогантност, лъжи. Даже скоро чух един, че съм казал, че културата е каприз на лукса. Ами да си купят един Пикасо, бе. Защо не си купят един Дали? Защо не си купят един Златьо Бояджиев. Струва само 15 хил. евра на пазара. Така лесно се говори и още не са излезли от социализма, някои хора. Още си живеят в социализма – изкуството за народа и принадлежи единствено на народа. Не е така. То е начин на живот. Част като всички останали бизнеси.
Така че виждам, че като казвам това – още ни държат 35 години едни хора, които се разливат като говорят, в някакъв див социализъм. Не друго – промени се времето. Няма компартии – има модерни социалисти като господин Симов. Друго време е – промени се, тотално се промени и затова трябва да има някаква строгост, да престане вече тази помия, която се бълва и до максимум да се опитаме да даваме смислена, реална информация на хората, защото това накърнява много достойнства.
Разбира се, затова трябват законови промени. Да се даде повече власт на този орган, защото той не може да бъде само този, който констатира колко е вкусно виното – дегустаторът. Той трябва да има и волята да съди, и да жъне, и да събира, и да прави, защото трябва да има сила. СЕМ е такъв орган – това е регулиращият орган, това е контролния орган, това е властта, това пространство, което искаме да е свободно. Ние всички искаме свобода.
Затова Ви, моля, нека като правим този закон да се съберем всички заедно – това го казвам с една болка, и да направим такъв закон, в който наистина да сложим едни човешки правила, и всички да гарантираме тази свобода, за която ние всички боледуваме и ние всички искаме. Има ли човек, който не желае да има свобода на словото? Всички искаме.
Затова скъпи мои, много скоро апелирам другият отчет да бъде още по-богат. Само ще си позволя две думи: наближава септември, не си правете илюзии – тук на една маса седяхме с господин Кошлуков, с шефа на радиото – идва новият бюджет. Казахме: докато няма реформи и не се реформират обществените медии, няма как ние тук, всички сме да имате по-високи бюджети и Вие – СЕМ. Ресторантьорите щом имат, хубаво е и СЕМ да има. Нали? Извинявам се, че го казвам. На Ваша страна сме в смисъл, че имате нужда. Нека да направим някакви реформи – телевизиите, да малко са, но ги оряза навремето Дянков, аз бях министър. По пет-шест милиона от радио и…. но, дайте крачки, за сега нищо не става. Не става като казвам, нищо не се променя – негледаеми предавания по два часа. Извинявайте няма рейтинг, но са елитни. Телевизията произвежда продукт. Елитен съм аз, защото си седя вкъщи. А телевизията ми дава продукт – телевизионен продукт. Два часа телевизионно време и от моите пари. Аз искам да гледам нещо готино.
Извинявайте, скъпи мой, виждам как реагирате като казах: едни артисти които готвят, перат, чистят. Скъпи, ще ми отворите устата… Не съм против, обичам Ви. Моята майка е правила театри. Пораснал съм в гримьорните на театрите. Безкрайно ги обичам тези хора.
Наистина мога да почна да… – едни готвят, други чак до обедните новини говорят, едни артисти, канят други артисти. Нали изкуството е много по-широко ветрило? Не казвам недейте едните – другите. Говоря, че на телевизионните водещи много са им малки познанията. От „Черешката на тортата“ – готви, дърпа с моя приятел Слабаков там един кутии, сутрин – мармалади. Дайте, писатели, дайте поети, дайте да бъдем гилдиите всички заедно, обичам ги. Не ме разбирайте погрешно. Всичкото това е националната ни култура. Малко повече широта, малко по-голям спектър, малко по държава. Знам, че така артистите са по-сценични хора, по обичат екрана. Ние обичаме сцената на всеки артист е, някъде публичното пространство. Къде да бъде един артист? (Реплики.) Публиката.
Така че, завършвам: да сте ми живи и здрави! На добър част още един път! Много Ви моля, имам един малък шанс да седнем и сега да направим един хубав, поне горе-долу хубав законопроект, който години наред да не се налага много да пипаме, да ни даде малко власт, да ни даде добри възможности и да поработим. Да работим заедно и да направим един приличен обществен дебат, да го представим пред хората, защото никой няма да направи закон, против медиите. Нали така? Ние, всички искаме този закон да обслужва българските медии. Така каза и господин Симов на един наш приятелски разговор.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Председател! С риск малко да вляза в противоречие с Вас, по принцип темата, която поставяте е важна, но смятам, че не бива да търсим начини да ограничаваме с това, какво да се занимават медиите и какво не.
Ще кажа една теза, която лично аз дълбоко споделям: фалшивите новини са лошата цена, която плащаме да има свобода на словото. Предпочитам да има фалшиви новини, но никой да не се бърка на медиите, с какво и как да се занимават или да определя кръга от тематики, с които трябва да се занимават.
Смятам, че не бива да подценяваме публиката. Интелигентната публика много лесно много лесно може да отдели лъжата от истината. Тъй като влезем ли в този дебат, какво е фалшива новина и кое не, ще стигнем рано или късно до там да натоварим СЕМ с едни полицейски цензурски функции, които едва ли не, някой ще хареса. Това е само като вметка.
Ние няма да подкрепим отчета на СЕМ. Омръзвам и на самия себе си, защото за пореден път го казвам: вероятно наистина СЕМ трябва да получи някакви други права. Поставям една тема, която знам, че по Закон не трябва да се засяга, но нямат кой знае какви правомощия. Това е единственият орган, който се занимава с обществените медии. Смятам, че е грехота, когато става въпрос за отчета на СЕМ, ние да не поставим темата за свободата на словото в България и за състоянието на журналистиката у нас.
Тъй като дори и в този скандален случай, който беше описан и е описан в отчета с директора на БНР – там проблемът не беше само в спирането на сигнала, за който ние така и до днес не знаем, какво точно е станало и как е станало? Проблемът беше, че имаше очевидни подозрения, че е оказван политически натиск в Радиото.
В разгара на карантината, излезе пореден доклад на Репортери без граници – да знам, че тук има хора, които няма да приемат тези оценки, може да се поспори по тях, но е факт, че те трайно ни нареждат на 111 място. Дали, ние ги приемаме или не няма никакво значение, защото в световен мащаб, когато някой тръгне да гледа ситуацията в България ще гледа доклада на Репортери без граници и нашите мнения тук няма да имат никакво значение.
От външна гледна точка в България има проблем със свободата на словото и тази тема според мен трябва да присъства в отчетите на СЕМ. Това е моето разбиране. Трябва някой да се ангажира с тази тематика, защото ролята на държавата в тази ситуация е силна, а в момента е абсолютно отсъстваща. Поради тази причина и поради някой други причини, които сега ние дълго време, може би и в залата ще си говорим повече за тях, ние няма да подкрепим отчета на Съвета за електронни медии. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Господин Симов, не сте ме разбрали. Никога не съм си позволявал да казвам какво да правят медиите, а казвам по-широк кръг от български артисти и творци да бъдат щастливи, а не една шепа, които се въртят около един мармалад. Да има и повече сладка, да ме разберете правилно. А иначе, разбира се, между свободата и слободията, Вие сигурно по-добре знаете къде е крачката.
А колкото до 111-то място, което Вие с охота тиражирате, не подценявайте българските медии и българската свобода, поради една проста причина – ние вече видяхме пръста на тези Репортери без граници, който в Берлин ми посочиха, за който сега ще дам думата на госпожа Кръстева, тъй като тя беше изпратена от нашата комисия в Берлин, а ми е унизително германци, които много добре знам техните медии какъв калай ядоха, да махат с пръст за свободата на словото на моята България. Репортери без граници ми е ясно откъде получават информацията – на мен ми е ясно, но това вече не е официално.
Сигурно тогава на Вас, ако Ви е ясно, не е почтено поне пред Вас да ги посочвам. Прощавайте, като кажат умни и красиви, сещам се за госпожа Копринка Червенкова – талантлива, хубава, но ние с нея сме вече зрели хора. По-младите трябва да знаят какво е това умен, красив, талантлив. Така че не е точно така. Да унижаваме българската държава, българските медии през едни репортери, стигайки в Европа, където техните медии не са в час, прощавайте, това не е почтено. Не Ви опонирам, но този калай го ядохме. Ходихме заради тях да се срамуваме, като че ли сме Зимбабве. Не сме. Просто слободията дори е повече, и нея я търпим. Какво в България не можем да си кажем? Миналия ден гледам, разливат се някои хора.
Да, няма контрол, без контрол, но си давайте сметка, че лъжливите новини съсипват доста човешки животи. Ние не носим само имена, носим потомци, семейства, внуци, деца, приятели. Как така? Как така ние няма толкова да бързаме да ги разпознаваме и ще оставим ей така да си живеем в тази супа. Извинявайте, ама не е честно.
Ще Ви кажа сега честно, моите внучки напуснаха България точно заради това – години наред заради едно предаване. Обичайки дядо си, плачеха всяка вечер скришом от подигравките на децата в училище. Ако желаете да го чуете – казвам Ви защо. Като български гражданин един ден дойде моят син, с успешен бизнес, и казва: „Татко, повече моите деца не искам да плачат, аз напускам тази държава“. И така стана, господин Симов.
Затова, ако болезнено тази тема я казвам, да, не съм си намерил нито 70 години живота на улицата, нито някой друг достоен българин. Аз давам пример със себе си, защото бях потърпевш –нечестно, непочтено. През живота си нито съм откраднал, нито съм навредил на някой да каже – Вежди Рашидов ми навреди. Сядал съм да си мисля дали някому навредих. Така че тази борба ние трябва да я проведем, защото тя не може да продължи така. Ще разсипваме още съдби човешки от своеволия. А медиите са голяма сила. А никой не забранява. Да, свобода, но не слободия. Да, точно, свободно, но не обидно. Да, разбира се, нека да има хумор, но не арогантно. Ей сега госпожа Кръстева ще Ви каже какво се случи в Германия, господин Симов, обидно за България като нация.
Имате думата, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Знаете ли, аз се изкушавам откакто сме се върнали, бяхме с госпожа Владимирова там, изкушавала съм се няколко пъти да разкажа за тази среща, за тези срещи, които ние имахме в Берлин миналата година. Няма да го направя по две причини. Първо, защото не смятам, че в момента е темата и мястото да си споделяме такива неща, но всеки път, включително и сега, когато чувам колеги, особено парламентаристи, господин Симов, Вие тук сте народен представител, Вие не сте журналист, аз знам, че журналистите и още едно друго нещо са вечни, в смисъл няма бивши такива, аз самата съм била журналист, но сещам се за онзи Петко Каравелов, който пребит, омаскарен, свален от власт, попитан от западни журналисти как е, какво му се е случило в Черната джамия, отговаря: „В България не бият“.
Не разбирам ентусиазма, с който включително и народни представители, политици, журналисти, плюят пред неправителствена организация, каквато е Репортери без граници, с цялото ми уважение, всяко NGO – има си закони в цял свят, може да си функционира както си иска. Защото да, колеги, Репортери без граници са едно NGO. Репортери без граници нямат методика, с която дават оценките си. Твърдя, че Репортери без граници рекетират правителства с тази класация. Твърдя го и съм се убедила в това. В най-добрия случай Репортери без граници са инструмент за натиск върху правителства с икономически интерес. Оттук нататък темата за свобода на словото, пречупена през призмата на някакво NGO, извинете, тя е несъстоятелна.
Второ, по същество. Изумителен е опитът да разглеждаме СЕМ като главен редактор на всички медии в България. Ами не, не са главен редактор, а слава богу – регулаторен орган. Разбира се, секторът има крещяща нужда от реформа, дори и затова да изчистим това обществено прието мъгляво недоразумение, дето чакаме от СЕМ не знам точно какво да направят, те пък чакат от медиите също така неизвестно какво точно, после ние всички вкупом чакаме от медиите и от СЕМ. Необходимо е този закон, който вече е на 20 години, ако не се лъжа, впрочем моето мнение е, че ние имаме нужда от нов закон. С бързи малки кръпки ще стигнем пак до под кривата круша, където се намираме от доста дълго време.
Аз лично подкрепям отчета, който чухме. Защо? Защото в тези условия, в правилата, които са описани от нас, от Народното събрание, в капацитета, който имат, в смешния бюджет, с който разполагат, СЕМ прави възможното. Не можем да очакваме от тях чудеса – не е сериозно. Да, имам изключително много коментар по отношение на обществената функция на БНТ и на БНР, но това пак е наш дебат тук, когато работим дай боже по нов закон. Бих имала много коментар и по тяхната работа, но тогава, когато направим тези промени.
Що се отнася до фейк нюз, що се отнася до частните, корпоративните медии, това също е огромна тема, това е обществена тема, която няма как с всичките ѝ кусури да я реши СЕМ. Малко е цинично, но когато широката публика иска и консумира единствено жълти новини и нищо друго, имаме само един път и той е пак през обществените медии обаче.
Да, господин Председател, готвят едни и същи хора, нагледахме се на телевизия тези два месеца. Говоря за себе си – поне лично аз гледах толкова много телевизия, колкото мисля, че не съм гледала последните 30 години заедно. Всички виждаме за какво става дума. Но, ако от корпоративните медии няма как да имаме свръх очаквания за това те да се включат във възпитанието на това общество, в непопулярните, нежълтите, не толкова атрактивните, но пък за сметка на това много важни функции по отношение на възпитание от дечица до обща култура, то ние това можем да го очакваме само и единствено, пак ще се върна на обществените медии, не е това темата. За работата им, особено миналата година, за СЕМ наистина беше много тежка година. И съзнанието за това, че те работят в една изключително недобре уредена система, не говорим само за пари, те нямат капацитет дори да изпълнят тези очаквания, които ние имаме към тях, аз ще подкрепя този отчет.
И ще завърша с поздрав и пожелания за успех на новоизбрания председател и на целия състав на СЕМ!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Да, колежке, заповядайте. Извинявам се много.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаема госпожо Жотева, госпожо Владимирова! Ако позволите, бих отправила една препоръка за нещо, което не видях в отчета за дейността на СЕМ, поправете ме, ако греша. Става въпрос за погрешната практика в някои ефири на телевизиите да се превежда със субтитри на български език, когато се излъчват интервюта на граждани на Република Северна Македония, тъй като официалната ни позиция е, че езикът, на който говорят в Република Северна Македония, е форма на българския език. Слагайки субтитри, това означава, че в българския ефир се признава погрешната теза, че това са два различни езика и всъщност, че има македонски език. Така че като орган, който осъществява наблюдение и контрол на медиите, обърнете, моля, внимание.
Иначе подкрепям Доклада Ви – отчета на Вашата работа. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Сега, кой иска думата?
И аз да свърша, защото няма повече да взимам думата.
Вижте, аз се радвам, че се намеси госпожа Кръстева, защото вижте, с това 111-то място ние прекаляваме. Това, което аз искам да кажа: прекаляваме, защото унижаваме държавата си. Смятам, че в България има и достойни журналисти, сериозни, и достойни медии, само че трябва да се вкара, дето се вика, някаква форма на законност да работим. Не може непрекъснато европейски журналисти в радиото или от улицата умните и красивите, все едно да карам „Мерцедес“ с 200 км, а катаджията вместо да ме глоби, да се оплаче на катаджията в Берлин, той да ме гледа, защото карам „Мерцедес“. Ама не е честно така, какви са тези хора? Ние ще си решим проблема и никой не е забранил свободата.
Това, което искам да кажа – ние няма за какво да не приемем този отчет на СЕМ, защото толкова правомощия сме им дали тук от парламента. Аз за какво казах в началото – трябва като правим сега законите, да седнем, да видим, да им дадем повече власт, да ги овластим със закон, да им дадем възможности да упражняват функциите си на контрольори и на регулатори. Тогава да изискваме от тях повече.
Аз смятам, че сега е моментът. Сега, отново има ново ръководство – заедно са седнали, готови са колегите да работят. Дайте да им помагаме, да им вдигнем авторитета, вместо да ги унижаваме. Не е целта това. Целта е как ние да бъдем заедно, да си бъдем полезни един на друг, за да си помогнем все по-добре да работим. Това е всичко.
Извинявайте, господин Симов, откровен бях за някои свободии. И това е истина, което Ви казвам, с пълното уважение към Вас и респект. Вие сте интелигентен човек, безкрайно Ви уважавам, но това се случи с моя живот, господин Симов. За съжаление това се случи. И днес децата ми не плачат. Няма решетки на първия етаж, свободно ходят – ходят в едно село на училище, растат и се усмихват. Сигурно и по други семейства го има и това. Ние говорим точно за това. В никакъв случай за нищо повече от това. Да, разбира се. Благодаря Ви.
Госпожо Жотева, искахте да кажете няколко думи. Заповядайте. И да вървим към приключване.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Това, което искам да кажа, е, че за четири години като член на СЕМ много внимателно следя работата и на администрацията, и на специализираната администрация. Те правят неимоверни усилия, за да изпълняваме нашите сегашни правомощия.
Винаги съм казвала, че има свръх регулация на електронните медии. Фалшиви новини по радиа и телевизии, които са в регулация, не идват. Ако не Ви харесват предаванията и не са Ви интересни, имате забележки към сценариите, това не е в нашите правомощия. В нашите правомощия е да ги следим дали нарушават Закона за радиото и телевизията под някаква форма в тези предавания, а не дали те са гледаеми и добри. Така че ние не сме пристъпили това наше право нито за секунда.
Освен това, за тези четири години нито една медия, която сме наблюдавали, не, че не сме имали сигнал, не е имало разговор, че под някаква форма върху тази медия се оказва натиск или цензура. Имаше само един такъв случай сега с Националното радио, с господин Светослав Костов, за което ние веднага сезирахме прокуратурата и чакаме този наш сигнал да бъде разследван. Това е бил първият и единствен случай за оказване на политически натиск, който е достигал до Съвета за електронни медии. И ние реагирахме по единствения възможен начин, тъй като ние нямаме правомощия, не сме разследващ орган.
И последното, което искам да кажа, е, че госпожа Велислава Кръстева е изключително права, че единственото лекарство срещу фалшивите новини е медийната грамотност. Не е само регулацията и корегулацията, но и саморегулацията, която ще сложи ред.
Най важното е още от много малки децата в училище да успяват да разбират кое наистина е вярно и стойностно и кое не. И това нататък трябва да продължава. Това е един процес на учене, който сега започва, а започва сега, защото технологиите навлязоха с такава сила в нашето ежедневие, че ние не можем да им насмогнем нито със закони, нито с правила. Можем да им насмогнем само, ако четем толкова бързо и се научаваме толкова бързо, колкото тези технологии се развиват.
И благодаря на госпожа Кръстева наистина за думите, които каза, и на всички Вас, които имахте търпение да ни изслушате и да ни разберете.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Горе-долу работата е като Никос Казанзакис – имаше в „Зорба“ книгата един пасаж: „За да си лягат понякога жените сами, затова са виновни само мъжете“. Ами каквото правим с медиите ние като народ, като хора, като личности, това ще получим и от тях. Засега имаме само ненавист и омраза, особено към депутатите. Така ли е?

Така че преминавам, ако няма други изказвания, да закривам разискванията.

Предлагам да преминем към гласуване на следния





„Проект!

РЕШЕНИЕ
на отчетна дейност на Съвета за електронни медии в периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2019 г.

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2019 г.“
Моля да гласуваме.
За – 10 против – 3, въздържали се – няма.

Преминаваме към точка трета „Разни“.
Има ли предложения по тази точка?
По тази точка никой няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 16.25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов


Стенограф:
Катя Данчева