Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
2. Разни.
На 11 юни 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
2. Разни.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
На днешното заседание присъстват – от Министерството на културата: господин Румен Димитров – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните Ви пощи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, № 054-01-51, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 5 ЮНИ 2020 Г.
Бих искал да Ви информирам, че по Законопроекта е получено становище от Министерството на културата – отворено писмо, подписано от представители на независимия културен сектор.
Първо да поздравим с „добре дошъл“ господин Александър Иванов и да му дадем думата да представи Законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от доктор Дариткова и група народни представители. В основни линии и акценти, колеги, Законопроектът предвижда промяна във формата на организацията на хазартния регулатор в Република България, а именно Държавната комисия по хазарта да се преструктурира в Държавна агенция по хазарта. Новосъздадената агенция да бъде специализираният държавен орган към Министерския съвет, който ще изпълнява държавната политика в областта на хазарта и ще осъществява надзор върху хазартните и свързаните с тях дейности.
Дългогодишното изследване и синтезиране както на практиката на хазартния регулатор, така и на съдебната практика води до предложения на Вашето внимание законопроект, като има принципни промени, решения, изменения и допълнения. Същите са продиктувани от констатирани недостатъци и проблеми в работата на настоящия регулатор и целят тяхното преодоляване чрез мерки за повишаване на ефикасността, бързината, прозрачността и непротиворечивостта при прилагането и правоприлагането, свързано с обществените отношения и интереси в областта на хазарта.
С Проекта се заменя съществуващата към момента частично фрагментирана правна уредба на регулаторния орган с по-подробна и ясна регламентация на неговата структура, функции и дейност. Промените са насочени към внасяне на яснота в статута на хазартния регулатор и осигуряване на прозрачност в неговата работа, която, от своя страна, ще доведе до оптимизиране и повишаване качеството на осъществяваната от него дейност.
Друга водеща цел на предлаганите от нас промени е чрез премахването на Комисията като колегиален орган и замяната с едноличен такъв в лицето на председателя на Агенцията да се осигури бързина в развиващите се пред държавния орган производства и персонализиране на отговорността с оглед законосъобразно вземане на решения.
Сред държавите, в които регулаторният орган е едноличен, са Дания, Франция, Германия, Гибралтар, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Норвегия, Швеция и други. Значително по-малък брой в Европа от тях са предпочели модела на вземане на решения от колегиален орган, който ние предлагаме да отпадне.
Накратко ще Ви запозная с други акценти в предлаганата законова промяна. Предвижда се промяна на сега действащата разпоредба на чл. 10а от Закона за хазарта, която регламентира вноските за социално отговорно поведение. С предложената промяна се добавя, че такава вноска ще се дължи за всеки издаден лиценз, това отчисление, докато сега – на един издаден лиценз, независимо от броя на хазартните обекти, на които той оперира.
В чл. 14, колеги, предлагаме разширяване на обхвата на хазартните игри, които могат да бъдат организирани от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, а както всички знаем, голямата част за българския спорт и финансовата програма, която предлага Министерството на младежта и спорта, идва именно от отчисленията от Българския спортен тотализатор. Предвижда се на Държавното предприятие да се предостави възможност да организира, освен традиционната лотария, числови лотарийни игри; моментна лотария; залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета; залагания върху случайни събития; залагания, свързани с познаване на факти и игри в онлайн игрални казина.
Накратко, колеги, това е законодателната инициатива, която предлагаме на Вашето внимание, и съм готов да отговоря на въпроси, ако възникнат такива. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, преди да Ви дам думата, да допълня. Дълбоко бях притеснен от отпадането на текста от Закона, който бях внесъл в Четиридесет и второто народно събрание – 2013 г., за 10-те процента. Това е сума, която винаги съм смятал, че би била полезна, ако влезе в сферата на културата, тъй като знаете, че бюджетът никога не стига на Министерството.
Фонд „Култура“ изцяло се финансира от бюджета на Министерството на културата – един фонд, който е изключително полезен, защото изцяло подпомага най-младите ни таланти – да имат възможността да бъдат финансирани, за да можем да им дадем шанс да се реализира техният талант. Много сериозна помощ, особено към младите, на които ние много отдавна сме длъжници. Това ме обезпокои.
Едновременно с това трябва да Ви уведомя, колеги – и днес благодаря на всички парламентарни групи, и на БСП, че когато това влезе в залата през 2013 г., предложено на първо и второ четене, получи разбиране. Благодаря, че имате пълното разбиране какво би значела тази помощ за културата. Да, мина с един добър консенсус, с гласуването на всички колеги – нямаше изключения, и това беше щастлив момент.
Въпреки всичко, в рамките на тези години – от 2013-а досега, този законопроект не проработи, колеги. Причините и Вие може да ги знаете, може би не знаем някои, може би гадаем за някои от тях, но както и да е. Един текст в Закона за хазарта, което не проработи, малко ме притесни.
Тук е колегата – всички уважаваме парите, но те са финикийски знаци и са обменна единица, за да можем да осъществяваме нещата в живота, а не да ги броим и да си ги държим вкъщи.
Исках да кажа, че сферата на културата не бива да се неглижира по една проста причина, че в света има история на изкуството, но няма история на бюджета. Светът изучава културата, защото основните двигатели, хората, които създават идентичността, лицето на всяко едно общество, са техните големи творци. Няма нужда да Ви казвам имена. Не познавам толкова много велики счетоводители, но знам Владимир Димитров – Майстора кой е, Борис Христов кой е, Златю Бояджиев, Сирак Скитник – списъкът е много дълъг.
Днес може би ще бъда човек, който ще поиска да отпадне тази точка, но между първо и второ четене сигурно ще изляза и съвсем основателно ще искам такъв закон да приемем, който наистина да работи. Смисълът е да имаме законни постъпления.
Заповядайте, колега.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Много благодаря, уважаеми господин Председател – думите, които казахте, са абсолютно верни.
В тази връзка да Ви уведомя, колеги – радвам се, че днес бях поканен като един от съвносителите на Законопроекта именно това да заявя пред Комисията по културата и медиите, че досегашният текст на чл. 42 от Закона за хазарта, който влезе в сила от 2014 г., не е сработил поради ред причини, най-важната от които за мен специално, не ангажирам другите колеги с това мнение, е, че е в колизия със Закона за публичните финанси до една степен – в чл. 2 от него.
Другият ангажимент, който да поемем като вносители, естествено, е всички предложения, които могат да дадат и членовете на Комисията по културата и медиите, между първо и второ четене на настоящия законопроект да предложим и да приемем текст, който наистина да работи. Тези отчисления, отивайки във Фонд „Култура“, да бъдат по-ясно разписани от законодателя, за да може наистина да достигнат до талантите, както казва уважаваният от мен председател – господин Рашидов. Такова е и нашето желание – законодателно да бъде пренесено в работещ текст и да помага на културата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, колеги.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаема госпожо Парламентарен секретар, уважаеми гости! Ще Ви прочета становището на членовете на БСП, които сме в тази Комисия – ще се опитам да го направя бързо, за да не губя времето на Комисията. Мисля, че така най-точно ще аргументираме своята позиция.
„Когато през 2014 г. господин Рашидов предложи и отстоя предложението си за промяна в Закона за хазарта, намерило израз в § 32 на Преходните и заключителните разпоредби, влезли в сила на 1.01.2014 г., в бюджета на Министерството на културата ежегодно да се превежда целева субсидия от Национален фонд „Култура“ в размер на 10% от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част по ал. 4, мнозина от културтрегерите на страната ни с благодарност поеха дъх в очакване на тази живителна глътка въздух. Уви, още със следващия Бюджет 2015 творците останаха неприятно изненадани, че това не се случва.
Това не се случи и в бюджетите за 2016-а, 2017-а, 2018-а, 2019-а и 2020 г. Неработещи останаха и текстовете в Закона за хазарта, приети през 2014 г., предвиждащи отчисления от онлайн и офлайн такси за Министерството на културата, защото от двете министерства не бяха разработени конкретни механизми и правилник за прилагането им, осигуряващи отчисления от хазарта в полза на българската култура.
Отдавна е известно, че бюджетът оставя всяка година недофинансирани както 12-те програми на Национален фонд „Култура“, така и трансферните субсидии във всички останали сектори под ръководството на Министерството на културата – сценичните изкуства, теренните разкопки в раздел „Културноисторическо наследство“ и опазването на недвижимите паметници на културното ни наследство.
Доказана е и липсата на достатъчно средства за устойчиво развитие на културния сектор в България, подпомагащ изобразителното изкуство, кинотворчеството, развитието на талантите и подкрепата на върховите творчески прояви в професионалното и любителското творчество. – Това е нещо важно, за което спомена и господин Рашидов в неговото експозе.
Самият Фонд „Култура“ има посочени 15 възможни източника за набиране на средства за финансиране, но както знаем, досега това става само чрез държавния бюджет. И тук ние питаме: защо е така? Още една причина да се надяваме през тези шест години, че записаните предложения все някога ще заработят и двете министерства ще направят необходимото в изпълнение на обещаните допълнителни варианти, защото това е записаното и в Управленската програма на ГЕРБ, като бихме искали да припомним Цел 134 от нея – Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Национален фонд „Култура“.
Към тази цел следват:
- Мярка 512 – Разработване на проекти на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата;
- Мярка 513 – Одобряване от Министерския съвет на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата; и
- Мярка 514 – Промяна на законовата уредба, включително формирането на приходите и финансирането на дейностите на Национален фонд „Култура“, в съответствие с общите правила на публичните финанси.
Културата действително има критична нужда от алтернативни източници, осигуряващи реално, съществено и стабилно финансиране. Надявахме се, въпреки че досега предложените от господин Рашидов и приети промени в Закона за хазарта и в Закона за меценатството не сработиха, все някога да заработят, но внесеният ЗИД на Закона за хазарта окончателно попари тези надежди. Така предложените промени ще навредят на перспективата за развитие на българската култура и идеите за доближаването ѝ до общоевропейския контекст. Считаме, че тези текстове не бива да бъдат отменяни и настояваме за конкретно доработване, за да станат работещи в бъдеще, още повече че сега се предлага държавен контрол върху приходите и разходите в новосъздаващата се Държавна агенция и средствата ще могат конкретно да бъдат проследени за ефективното им разходване в полза на българската култура.
Като сравнение бихме могли да посочим положителния опит в 24 европейски страни – тук мога да ги изредя, като например Англия, Ирландия, Белгия, Нидерландия, Полша и така нататък, където чрез отчисления от хазарта – частно или държавно организиран, игрите на късмета, арт-лото, национални и регионални лотарии подпомагат фондове за културни проекти и меценатски програми за развитие на изкуството и културните процеси. Във Финландия дори тези фондове се измерват с почти 40% от печалбата на такива дейности, като лотарии и други игри на късмета, в полза на развитието на изкуството и културата на съответните страни.
Приемаме, че финалът на писмото-становище на Министерството на културата по предложения ЗИД е подадена ръка за съвместни действия в посока признаване на спешна помощ, за да се разбере, че въпреки признатите ценности, които създават българските творци, трудно могат да се развиват на чисто пазарен подход. Допълнителните източници на финансиране, извън годишните бюджети, са силно ограничени. Основната функция на държавата е да търси възможности и да увеличава средствата във Фонда, а не да ги ограничава.
В тази връзка Министерството предлага да се търсят нови или да се усъвършенстват съществуващите законови механизми, чрез които да бъдат подпомагани културните организации.
В заключение – затова ние ще се въздържим по внесения законопроект, като между първо и второ четене ще направим своите предложения с надеждата, че ще ги подкрепите и Вие, което ще позволи постигането на инвестиционния модел за развитие на българската култура.“ Благодаря Ви за вниманието и се извинявам, ако съм просрочил времето.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Друг колега иска ли да вземе думата?
Реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, нещо не мога да разбера – и друг път се е случвало. Има даден законопроект, Вие гласувате „въздържал се“. Ако ние не осигурим кворум, дори това, което искате, всички искаме да направим за културата, няма да стане. Как може да гласувате „въздържал се“ за нещо, за което искате да направим промяна между първо и второ четене? Не го разбирам, много простичко е, но… Той няма да се приеме на първо четене и край, дотук спираме. Не мога да си го обясня. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Господин Председател, господин Заместник-министър, колеги и гости! В духа на това, което чухме дотук, ние ще се присъединим към идеята да търсим работещ инструмент между първо и второ четене, с който да осигурим възможност да се финансира било Фонд „Култура“, било към бюджета на Министерството на културата – това е въпрос вече на технология, но да се направят отчисления към сектора „Култура“ редом с дълбоката и трепетна грижа за спорта, която, разбира се, е много важна. Някак си в последните години ни стана навик да се примиряваме с това да разместваме местата на коня и каруцата. Да, отчита се – неработещ текст, като цяло – добро намерение. Вместо то да се изключи изобщо като инструмент, нека да намерим вариант да коригираме законодателно текста, както отива, и да компенсираме този пропуск, така че да остане ангажиментът и към сектор „Култура“. Това ще бъде нашият призив.
Иначе в цялост по Законопроекта – не мисля, че тук е мястото да вземаме отношение. Това ще го дебатираме в залата.
В духа на грижата към конкретния сектор „Култура“ отново апелирам да намерим вариант, начин да се направят тези отчисления за подпомагане на творци, на проекти – формата също ще бъде обмислена по-късно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда максимално кратък – ще се постарая да разделя на три своето изказване.
Първо, да, съгласен съм, че трябва да мине към изпълнителната власт – дали под формата на агенция, или под някаква друга форма, но трябва да се носи някаква отговорност. Ще си позволя да кажа и нещо, с което обаче не съм съгласен, а именно разширяването на обхвата на хазартната дейност от страна на държавата. Ние все пак говорихме, че това е един порок, който се оказва, че не е толкова лош, когато парите идват в държавата. Или е порок и трябва да се стремим да го ограничаваме, или в крайна сметка какво правим? Задавам си този въпрос и се опитвам да си отговоря.
Другото, искам да задам един въпрос към вносителя: какво ще бъде основанието за вписването в този регистър на хората, които са зависими? Давам елементарен пример, надявам се доктор Иванов да ме подкрепи: когато някой е болен от шизофрения, наркомания или има друга зависимост, настаняването му за лечение е възможно по два начина – доброволен и принудителен. Доброволният е ясен, принудителният е със съгласието и участието на прокурора, който брани правата на човека, който ще бъде настаняван. Тук не ми е много ясно как точно ще бъде определен някой дали е зависим, за да не бъде злоупотребено с правата и с имиджа му и да бъде вписан като зависим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колега, по първата част от Вашето изказване – когато държавата организира хазарта и парите не влизат в частно лице или частна фирма, тогава държавата преразпределя тези средства за спорт, за култура и за всичко останало. Това е много съществена разлика.
Второ, много правилно казахте, че национален регистър за психично болните няма, както мога да Ви кажа, че и национален регистър за онкоболните също няма. По повод Вашето изказване, което намирам за много правилно, искам да допълня – не толкова да Ви репликирам, че дори при формите на зависимости, които могат да бъдат от най-различно естество, като започнем от алкохола, никотина и така нататък, никой няма право по никакъв начин да въдворява или да забранява. Смятам, че между първо и второ четене ние ще трябва да обмислим добре това. Мога да дам примери с футболното хулиганство, с хора, които са се проявили на обществено място, да не бъдат допускани до стадионите. Предполагам, всички тук малко или много сме в темата.
Смятам, че тук трябва да бъде обмислено добре, тъй като един човек, който се е провинил и е бил осъден, след пет години – в зависимост от неговата присъда, когато изтече, има пълните права на останалите граждани, тоест той се реабилитира за обществото.
Абсолютно съм съгласен с Вас и мисля също да се обърна към вносителите да се направят тези корекции, тъй като в съвременното законодателство, както преди малко отчетохме, трябва да създадем работещ, съвременен закон, а не да вкарваме някакви анахронизми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, други изказвания?
НОНА ЙОТОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Нямах намерение да се изказвам, но тук сме колко души, които реално цял живот сме работили в областта на културата – господин заместник-министърът, аз, господин Анастас Попдимитров, господин Рашидов, Вие също. Всеки, който се занимава с изкуство в нашата страна, е изключително нещастен човек, защото откакто съм започнала да се занимавам с театър, кино и музика, цял живот слушам за някакъв Закон за меценатството, който така и така никога не проработи. Когато станах депутат, много наивно си помислих: ето сега, с общи усилия ще направим нещо, за да проработи този закон, както и тези 10% Вие казахте, че не са проработили. Наистина си го говорим хората от нашата черга, постоянно говорим за този Закон за меценатството. Като дойдох тук, колегите ми казаха: „Той не работи“. Хайде да направим нещо, че да заработят тези закони! Как може във всички други страни да работят, а при нас да не работят?
Няма да забравя, чели сме история, имало е едни Медичи навремето, знаете какво са правили – отглеждали са гении и до ден днешен хората се възхищават на техните произведения. За да измолиш пари за изкуство в България, не можете да си представите за какво става дума! Само който не е минал по този път, не знае за какво става дума! Извинявайте, не исках да се намесвам, но нека наистина да се направи нещо, което да работи най-после! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много благодаря, колежке. Иззехте ми възможността – държа точно това, щях да внеса предложение и за Закона за меценатството. Абсолютно сте права. И този законопроект не работи. Би било хубаво, за това говорихме с колегите ми, ако седнем между първо и второ четене и внесем правилните текстове, които да ни бъдат гарантирани, че ще помогнат на културата. Ще бъде голям принос. Днес водих разговори с госпожа Стоянова и с колегата. Така че абсолютно сте права. Държа го в ръцете – просто ме изпреварихте. Няма да го чета и да повтарям – не работи този законопроект.
Само ще Ви допълня – казахте нещо много разумно. Да, никога не съм разбирал защо българските творци трябва да са вечно талантливи и вечно бедни. Това няма да го приема, защото, тръгвайки си оттук, и Вие, и аз ще отидем пак там, където сме били цял живот.
Колеги, преди малко се опитах с няколко думи да Ви кажа – значимостта да подпомагаме културата, защото това ще остане в паметта на една нация, няма друго. Преди малко под сарказъм казах, че няма история на счетоводителя, но големи имена е раждала и България. Само преди няколко дни светът погреба един световнозначим човек на културата, като Кристо. Да не казвам имена – много са.
Ще си позволя да кажа, заместник-министърът е тук: вижте, аз съм се борил за това – когато станах министър, бюджетът за театрите, за сценичните изкуства беше 40 милиона, а когато си тръгвах, те станаха 80. Това не беше от лошо отношение – добре знам какъв е смисълът да поставиш на правилна основа значимите хора. Иначе цял живот се чудим защо Ал Пачино взема по 20 милиона да играе в една роля, а нашите наемат непрекъснато – при професионални, прекрасни артисти – готови за снимки всякакви фолкпевици, но това е друг разговор.
Хубаво е отсега да подпомагаме – младо поколение идва, дължим го на тези деца, да им дадем шанс да показват творчеството си, да реализират това творчество.
Като бях министър, господин заместник-министър, даже изпитвах срам от талантливите деца, поканени да правят изложба в Германия – нямат пари за самолетни билети. Чрез Фонд „Култура“ – тогава се опитвахме да подпомагаме, за да могат да отидат да се изявят. Жалко, че и мандатът мина, бях Ви оставил един проект – да направим детски Мултиарт център, Детска академия, защото отдавна дължим на нашите деца един техен център – да се развиват. Студио „Орфей“ – вече са решени делата по имотите, можехме спокойно да развием едно малко градче за нашите деца. Имахме терен до монумента Асамблея „Знаме на мира“, финансирах проект, но, за съжаление, не се получи това. Влязохме в други неща, но както и да е – предмет на друг разговор.
Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Ще седнем да направим едно добро предложение.
Господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди малко нямах възможност да направя дуплика на репликата на господин Велчев, но пък сега не се чувствам комфортно, защото господин Велчев излезе от залата. (Оживление, реплики.)
Сега ще Ви отговоря, господин Биков. Когато ми направиха реплика, думата беше дадена на госпожа Кръстева и аз останах без дуплика.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще му я предадем.
Само секунда – да освободим господин Иванов, защото го чакат в другата комисия.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Колеги, с цялото ми уважение към Комисията по културата и медиите, да се извиня и да Ви благодаря. Надявам се да подкрепите Законопроекта. Остава ангажиментът, който коментирахме и поемаме към всички Вас – между първо и второ четене работещите текстове да бъдат приети. Благодаря Ви. Успех!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим и ние.
Господин Ченчев, извинявайте. Ще предадем на господин Велчев – той е с характер на летец, но не е злонамерен.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Добре, господин Председател. И аз с характер на спортист сега ще продължа и ще кажа: дали ще се „въздържим“, ще бъдем „за“ или „против“ е решение на нашата група. Това – първо.
Второ, ако вносителите не осигурят кворум за собственото си предложение, тогава това какво е?! Въобще какъв беше смисълът на репликата? Ако вносителите не осигурят кворум, за да се гласува тяхното предложение, тогава що за предложение е това?!
Разбира се, че ние имаме право да се въздържим или да гласуваме както искаме. Няма да продължавам, защото господин Велчев отсъства – просто бях длъжен да кажа това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, не се сърдете – целия този разговор го водя като човек, който отделя от политическите Ви решения, на които имате пълните права, разбира се – Вие сте си партия, опозиция и никой не може да Ви се намесва в начина на гласуване, на поведение.
Онова, което мисля, че той се опита да каже – може да не е прозвучало точно: ако политизираме частта за културата, единствено за нея ще говоря, ще накажем само едно съсловие, ако това не го направим – хората на духовността. Това е, колеги. Тук не става въпрос дори за хазарт – говорим за един печеливш бизнес, от който да подпомогнем една духовна сфера. Аз бих гласувал и за Църквата да отиде някой лев. Знаем, че в България от 8 милиона граждани има 9,5 милиона спортисти, пък и малко художници, артисти, писатели, поети – те могат да бъдат само чарът на всичко онова, което при нас го има в повече.
Може би това искаше да каже – ако ние още тук го политизираме и няма да го гласуваме, той е прав. Лично ще го внеса, като ще искам и за меценатството, за което колежката досега говори, и е права, и аз се бях подготвил. И разбира се, този фонд, който аз съм го внесъл – към Фонд „Култура“ да отидат едни средства, ще се боря, колеги, а ако това не стане, ще взема моите лични решения.
За мен българската национална духовност и култура е много важна, целият ми живот е минал – да се чувствам творец, горд български гражданин. България е гнездо, котило на таланти. Няма да приема, душата ми няма да приеме да унижаваме нашето и непрекъснато да чуждопоклонничим. Имена мога да Ви дам – давал съм Ви, излишно е днес. Защо трябва всичко да отиде вън, когато ние тук можем да решим нашите си проблеми? Защо трябва да иде навън?
Скъпи приятели, може би това е, което господин Велчев искаше да каже. Ако не го гласуваме, ще направим лошо само на творците – нито на нас, нито на Вас, не на ГЕРБ, не на ВОЛЯ. Така че не виждам проблеми – проблемът ще бъде на нашите творци, и то прекрасни творци. Благодаря Ви. Надявам се, както миналия път не бяхте съгласни с много неща, но подпомогнахте този текст да бъде реален факт, който днес се притесняваме, че е отпаднал – благодарение на Вашите гласове, затова Ви благодарих. Нямаше да мине пак – Вашите гласове подпомогнаха този текст в Закона за хазарта да стане факт.
И ще Ви бъда благодарен, ако в името на нашите творци ударим едно рамо, помогнем на нашите колеги, а Вие сте все интелигентни хора – нищо по-хубаво от това. Това ще бъде нещо, с което ще ни запомнят всички, извън политиката, с добро. Много политици си отиват незнайни, но много големи български творци ще останат.
В момента умуваме как да направим паметник на великия Стефан Данаилов тук, в града – заслужава го. Аз съм вътре в тази инициатива с двете ръце и ще търся средства да го направим. Виждате, не ни разделят и никога не са ме разделяли партийните пристрастия – няма и да го допусна, за това говоря.
И Вас ще помоля да се присъединим – този човек е оставил следа, бил е наш кумир. Като приемем всички заедно да застанем зад една такава идея, ще Ви благодаря и за това – аз ще работя за това нещо! Много Ви благодаря.
Уважаеми колеги, има ли изказвания?
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ако позволите, в никакъв случай не е политическо решението ни – грешно сте ни разбрали.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само казах какво е имал предвид, но не го е казал.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Решението ни е експертно във връзка с отпадането на член, който би могъл да подпомогне финансово културата.
Искрено Ви съжалявам, господин Председател, защото знам Вашето отношение, знам кой работи да бъде вкарано това в Закона и виждам сега кой ще бъде принуден политически да го подкрепи.
Всъщност нашето е експертно мнение, а сме сигурни, че Вие сте си осигурили мнозинството и не се нуждаете от нас в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
За – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Колеги, има ли разисквания по точка „Разни“? Няма.
Господин Заместник-министър, благодарим Ви за присъствието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
РЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Райна Зарева
2. Разни.
На 11 юни 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
2. Разни.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
На днешното заседание присъстват – от Министерството на културата: господин Румен Димитров – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните Ви пощи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, № 054-01-51, ВНЕСЕН ОТ ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 5 ЮНИ 2020 Г.
Бих искал да Ви информирам, че по Законопроекта е получено становище от Министерството на културата – отворено писмо, подписано от представители на независимия културен сектор.
Първо да поздравим с „добре дошъл“ господин Александър Иванов и да му дадем думата да представи Законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от доктор Дариткова и група народни представители. В основни линии и акценти, колеги, Законопроектът предвижда промяна във формата на организацията на хазартния регулатор в Република България, а именно Държавната комисия по хазарта да се преструктурира в Държавна агенция по хазарта. Новосъздадената агенция да бъде специализираният държавен орган към Министерския съвет, който ще изпълнява държавната политика в областта на хазарта и ще осъществява надзор върху хазартните и свързаните с тях дейности.
Дългогодишното изследване и синтезиране както на практиката на хазартния регулатор, така и на съдебната практика води до предложения на Вашето внимание законопроект, като има принципни промени, решения, изменения и допълнения. Същите са продиктувани от констатирани недостатъци и проблеми в работата на настоящия регулатор и целят тяхното преодоляване чрез мерки за повишаване на ефикасността, бързината, прозрачността и непротиворечивостта при прилагането и правоприлагането, свързано с обществените отношения и интереси в областта на хазарта.
С Проекта се заменя съществуващата към момента частично фрагментирана правна уредба на регулаторния орган с по-подробна и ясна регламентация на неговата структура, функции и дейност. Промените са насочени към внасяне на яснота в статута на хазартния регулатор и осигуряване на прозрачност в неговата работа, която, от своя страна, ще доведе до оптимизиране и повишаване качеството на осъществяваната от него дейност.
Друга водеща цел на предлаганите от нас промени е чрез премахването на Комисията като колегиален орган и замяната с едноличен такъв в лицето на председателя на Агенцията да се осигури бързина в развиващите се пред държавния орган производства и персонализиране на отговорността с оглед законосъобразно вземане на решения.
Сред държавите, в които регулаторният орган е едноличен, са Дания, Франция, Германия, Гибралтар, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Норвегия, Швеция и други. Значително по-малък брой в Европа от тях са предпочели модела на вземане на решения от колегиален орган, който ние предлагаме да отпадне.
Накратко ще Ви запозная с други акценти в предлаганата законова промяна. Предвижда се промяна на сега действащата разпоредба на чл. 10а от Закона за хазарта, която регламентира вноските за социално отговорно поведение. С предложената промяна се добавя, че такава вноска ще се дължи за всеки издаден лиценз, това отчисление, докато сега – на един издаден лиценз, независимо от броя на хазартните обекти, на които той оперира.
В чл. 14, колеги, предлагаме разширяване на обхвата на хазартните игри, които могат да бъдат организирани от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, а както всички знаем, голямата част за българския спорт и финансовата програма, която предлага Министерството на младежта и спорта, идва именно от отчисленията от Българския спортен тотализатор. Предвижда се на Държавното предприятие да се предостави възможност да организира, освен традиционната лотария, числови лотарийни игри; моментна лотария; залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета; залагания върху случайни събития; залагания, свързани с познаване на факти и игри в онлайн игрални казина.
Накратко, колеги, това е законодателната инициатива, която предлагаме на Вашето внимание, и съм готов да отговоря на въпроси, ако възникнат такива. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, преди да Ви дам думата, да допълня. Дълбоко бях притеснен от отпадането на текста от Закона, който бях внесъл в Четиридесет и второто народно събрание – 2013 г., за 10-те процента. Това е сума, която винаги съм смятал, че би била полезна, ако влезе в сферата на културата, тъй като знаете, че бюджетът никога не стига на Министерството.
Фонд „Култура“ изцяло се финансира от бюджета на Министерството на културата – един фонд, който е изключително полезен, защото изцяло подпомага най-младите ни таланти – да имат възможността да бъдат финансирани, за да можем да им дадем шанс да се реализира техният талант. Много сериозна помощ, особено към младите, на които ние много отдавна сме длъжници. Това ме обезпокои.
Едновременно с това трябва да Ви уведомя, колеги – и днес благодаря на всички парламентарни групи, и на БСП, че когато това влезе в залата през 2013 г., предложено на първо и второ четене, получи разбиране. Благодаря, че имате пълното разбиране какво би значела тази помощ за културата. Да, мина с един добър консенсус, с гласуването на всички колеги – нямаше изключения, и това беше щастлив момент.
Въпреки всичко, в рамките на тези години – от 2013-а досега, този законопроект не проработи, колеги. Причините и Вие може да ги знаете, може би не знаем някои, може би гадаем за някои от тях, но както и да е. Един текст в Закона за хазарта, което не проработи, малко ме притесни.
Тук е колегата – всички уважаваме парите, но те са финикийски знаци и са обменна единица, за да можем да осъществяваме нещата в живота, а не да ги броим и да си ги държим вкъщи.
Исках да кажа, че сферата на културата не бива да се неглижира по една проста причина, че в света има история на изкуството, но няма история на бюджета. Светът изучава културата, защото основните двигатели, хората, които създават идентичността, лицето на всяко едно общество, са техните големи творци. Няма нужда да Ви казвам имена. Не познавам толкова много велики счетоводители, но знам Владимир Димитров – Майстора кой е, Борис Христов кой е, Златю Бояджиев, Сирак Скитник – списъкът е много дълъг.
Днес може би ще бъда човек, който ще поиска да отпадне тази точка, но между първо и второ четене сигурно ще изляза и съвсем основателно ще искам такъв закон да приемем, който наистина да работи. Смисълът е да имаме законни постъпления.
Заповядайте, колега.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Много благодаря, уважаеми господин Председател – думите, които казахте, са абсолютно верни.
В тази връзка да Ви уведомя, колеги – радвам се, че днес бях поканен като един от съвносителите на Законопроекта именно това да заявя пред Комисията по културата и медиите, че досегашният текст на чл. 42 от Закона за хазарта, който влезе в сила от 2014 г., не е сработил поради ред причини, най-важната от които за мен специално, не ангажирам другите колеги с това мнение, е, че е в колизия със Закона за публичните финанси до една степен – в чл. 2 от него.
Другият ангажимент, който да поемем като вносители, естествено, е всички предложения, които могат да дадат и членовете на Комисията по културата и медиите, между първо и второ четене на настоящия законопроект да предложим и да приемем текст, който наистина да работи. Тези отчисления, отивайки във Фонд „Култура“, да бъдат по-ясно разписани от законодателя, за да може наистина да достигнат до талантите, както казва уважаваният от мен председател – господин Рашидов. Такова е и нашето желание – законодателно да бъде пренесено в работещ текст и да помага на културата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, колеги.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаема госпожо Парламентарен секретар, уважаеми гости! Ще Ви прочета становището на членовете на БСП, които сме в тази Комисия – ще се опитам да го направя бързо, за да не губя времето на Комисията. Мисля, че така най-точно ще аргументираме своята позиция.
„Когато през 2014 г. господин Рашидов предложи и отстоя предложението си за промяна в Закона за хазарта, намерило израз в § 32 на Преходните и заключителните разпоредби, влезли в сила на 1.01.2014 г., в бюджета на Министерството на културата ежегодно да се превежда целева субсидия от Национален фонд „Култура“ в размер на 10% от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част по ал. 4, мнозина от културтрегерите на страната ни с благодарност поеха дъх в очакване на тази живителна глътка въздух. Уви, още със следващия Бюджет 2015 творците останаха неприятно изненадани, че това не се случва.
Това не се случи и в бюджетите за 2016-а, 2017-а, 2018-а, 2019-а и 2020 г. Неработещи останаха и текстовете в Закона за хазарта, приети през 2014 г., предвиждащи отчисления от онлайн и офлайн такси за Министерството на културата, защото от двете министерства не бяха разработени конкретни механизми и правилник за прилагането им, осигуряващи отчисления от хазарта в полза на българската култура.
Отдавна е известно, че бюджетът оставя всяка година недофинансирани както 12-те програми на Национален фонд „Култура“, така и трансферните субсидии във всички останали сектори под ръководството на Министерството на културата – сценичните изкуства, теренните разкопки в раздел „Културноисторическо наследство“ и опазването на недвижимите паметници на културното ни наследство.
Доказана е и липсата на достатъчно средства за устойчиво развитие на културния сектор в България, подпомагащ изобразителното изкуство, кинотворчеството, развитието на талантите и подкрепата на върховите творчески прояви в професионалното и любителското творчество. – Това е нещо важно, за което спомена и господин Рашидов в неговото експозе.
Самият Фонд „Култура“ има посочени 15 възможни източника за набиране на средства за финансиране, но както знаем, досега това става само чрез държавния бюджет. И тук ние питаме: защо е така? Още една причина да се надяваме през тези шест години, че записаните предложения все някога ще заработят и двете министерства ще направят необходимото в изпълнение на обещаните допълнителни варианти, защото това е записаното и в Управленската програма на ГЕРБ, като бихме искали да припомним Цел 134 от нея – Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Национален фонд „Култура“.
Към тази цел следват:
- Мярка 512 – Разработване на проекти на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата;
- Мярка 513 – Одобряване от Министерския съвет на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата; и
- Мярка 514 – Промяна на законовата уредба, включително формирането на приходите и финансирането на дейностите на Национален фонд „Култура“, в съответствие с общите правила на публичните финанси.
Културата действително има критична нужда от алтернативни източници, осигуряващи реално, съществено и стабилно финансиране. Надявахме се, въпреки че досега предложените от господин Рашидов и приети промени в Закона за хазарта и в Закона за меценатството не сработиха, все някога да заработят, но внесеният ЗИД на Закона за хазарта окончателно попари тези надежди. Така предложените промени ще навредят на перспективата за развитие на българската култура и идеите за доближаването ѝ до общоевропейския контекст. Считаме, че тези текстове не бива да бъдат отменяни и настояваме за конкретно доработване, за да станат работещи в бъдеще, още повече че сега се предлага държавен контрол върху приходите и разходите в новосъздаващата се Държавна агенция и средствата ще могат конкретно да бъдат проследени за ефективното им разходване в полза на българската култура.
Като сравнение бихме могли да посочим положителния опит в 24 европейски страни – тук мога да ги изредя, като например Англия, Ирландия, Белгия, Нидерландия, Полша и така нататък, където чрез отчисления от хазарта – частно или държавно организиран, игрите на късмета, арт-лото, национални и регионални лотарии подпомагат фондове за културни проекти и меценатски програми за развитие на изкуството и културните процеси. Във Финландия дори тези фондове се измерват с почти 40% от печалбата на такива дейности, като лотарии и други игри на късмета, в полза на развитието на изкуството и културата на съответните страни.
Приемаме, че финалът на писмото-становище на Министерството на културата по предложения ЗИД е подадена ръка за съвместни действия в посока признаване на спешна помощ, за да се разбере, че въпреки признатите ценности, които създават българските творци, трудно могат да се развиват на чисто пазарен подход. Допълнителните източници на финансиране, извън годишните бюджети, са силно ограничени. Основната функция на държавата е да търси възможности и да увеличава средствата във Фонда, а не да ги ограничава.
В тази връзка Министерството предлага да се търсят нови или да се усъвършенстват съществуващите законови механизми, чрез които да бъдат подпомагани културните организации.
В заключение – затова ние ще се въздържим по внесения законопроект, като между първо и второ четене ще направим своите предложения с надеждата, че ще ги подкрепите и Вие, което ще позволи постигането на инвестиционния модел за развитие на българската култура.“ Благодаря Ви за вниманието и се извинявам, ако съм просрочил времето.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Друг колега иска ли да вземе думата?
Реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, нещо не мога да разбера – и друг път се е случвало. Има даден законопроект, Вие гласувате „въздържал се“. Ако ние не осигурим кворум, дори това, което искате, всички искаме да направим за културата, няма да стане. Как може да гласувате „въздържал се“ за нещо, за което искате да направим промяна между първо и второ четене? Не го разбирам, много простичко е, но… Той няма да се приеме на първо четене и край, дотук спираме. Не мога да си го обясня. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Господин Председател, господин Заместник-министър, колеги и гости! В духа на това, което чухме дотук, ние ще се присъединим към идеята да търсим работещ инструмент между първо и второ четене, с който да осигурим възможност да се финансира било Фонд „Култура“, било към бюджета на Министерството на културата – това е въпрос вече на технология, но да се направят отчисления към сектора „Култура“ редом с дълбоката и трепетна грижа за спорта, която, разбира се, е много важна. Някак си в последните години ни стана навик да се примиряваме с това да разместваме местата на коня и каруцата. Да, отчита се – неработещ текст, като цяло – добро намерение. Вместо то да се изключи изобщо като инструмент, нека да намерим вариант да коригираме законодателно текста, както отива, и да компенсираме този пропуск, така че да остане ангажиментът и към сектор „Култура“. Това ще бъде нашият призив.
Иначе в цялост по Законопроекта – не мисля, че тук е мястото да вземаме отношение. Това ще го дебатираме в залата.
В духа на грижата към конкретния сектор „Култура“ отново апелирам да намерим вариант, начин да се направят тези отчисления за подпомагане на творци, на проекти – формата също ще бъде обмислена по-късно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда максимално кратък – ще се постарая да разделя на три своето изказване.
Първо, да, съгласен съм, че трябва да мине към изпълнителната власт – дали под формата на агенция, или под някаква друга форма, но трябва да се носи някаква отговорност. Ще си позволя да кажа и нещо, с което обаче не съм съгласен, а именно разширяването на обхвата на хазартната дейност от страна на държавата. Ние все пак говорихме, че това е един порок, който се оказва, че не е толкова лош, когато парите идват в държавата. Или е порок и трябва да се стремим да го ограничаваме, или в крайна сметка какво правим? Задавам си този въпрос и се опитвам да си отговоря.
Другото, искам да задам един въпрос към вносителя: какво ще бъде основанието за вписването в този регистър на хората, които са зависими? Давам елементарен пример, надявам се доктор Иванов да ме подкрепи: когато някой е болен от шизофрения, наркомания или има друга зависимост, настаняването му за лечение е възможно по два начина – доброволен и принудителен. Доброволният е ясен, принудителният е със съгласието и участието на прокурора, който брани правата на човека, който ще бъде настаняван. Тук не ми е много ясно как точно ще бъде определен някой дали е зависим, за да не бъде злоупотребено с правата и с имиджа му и да бъде вписан като зависим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колега, по първата част от Вашето изказване – когато държавата организира хазарта и парите не влизат в частно лице или частна фирма, тогава държавата преразпределя тези средства за спорт, за култура и за всичко останало. Това е много съществена разлика.
Второ, много правилно казахте, че национален регистър за психично болните няма, както мога да Ви кажа, че и национален регистър за онкоболните също няма. По повод Вашето изказване, което намирам за много правилно, искам да допълня – не толкова да Ви репликирам, че дори при формите на зависимости, които могат да бъдат от най-различно естество, като започнем от алкохола, никотина и така нататък, никой няма право по никакъв начин да въдворява или да забранява. Смятам, че между първо и второ четене ние ще трябва да обмислим добре това. Мога да дам примери с футболното хулиганство, с хора, които са се проявили на обществено място, да не бъдат допускани до стадионите. Предполагам, всички тук малко или много сме в темата.
Смятам, че тук трябва да бъде обмислено добре, тъй като един човек, който се е провинил и е бил осъден, след пет години – в зависимост от неговата присъда, когато изтече, има пълните права на останалите граждани, тоест той се реабилитира за обществото.
Абсолютно съм съгласен с Вас и мисля също да се обърна към вносителите да се направят тези корекции, тъй като в съвременното законодателство, както преди малко отчетохме, трябва да създадем работещ, съвременен закон, а не да вкарваме някакви анахронизми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, други изказвания?
НОНА ЙОТОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Нямах намерение да се изказвам, но тук сме колко души, които реално цял живот сме работили в областта на културата – господин заместник-министърът, аз, господин Анастас Попдимитров, господин Рашидов, Вие също. Всеки, който се занимава с изкуство в нашата страна, е изключително нещастен човек, защото откакто съм започнала да се занимавам с театър, кино и музика, цял живот слушам за някакъв Закон за меценатството, който така и така никога не проработи. Когато станах депутат, много наивно си помислих: ето сега, с общи усилия ще направим нещо, за да проработи този закон, както и тези 10% Вие казахте, че не са проработили. Наистина си го говорим хората от нашата черга, постоянно говорим за този Закон за меценатството. Като дойдох тук, колегите ми казаха: „Той не работи“. Хайде да направим нещо, че да заработят тези закони! Как може във всички други страни да работят, а при нас да не работят?
Няма да забравя, чели сме история, имало е едни Медичи навремето, знаете какво са правили – отглеждали са гении и до ден днешен хората се възхищават на техните произведения. За да измолиш пари за изкуство в България, не можете да си представите за какво става дума! Само който не е минал по този път, не знае за какво става дума! Извинявайте, не исках да се намесвам, но нека наистина да се направи нещо, което да работи най-после! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много благодаря, колежке. Иззехте ми възможността – държа точно това, щях да внеса предложение и за Закона за меценатството. Абсолютно сте права. И този законопроект не работи. Би било хубаво, за това говорихме с колегите ми, ако седнем между първо и второ четене и внесем правилните текстове, които да ни бъдат гарантирани, че ще помогнат на културата. Ще бъде голям принос. Днес водих разговори с госпожа Стоянова и с колегата. Така че абсолютно сте права. Държа го в ръцете – просто ме изпреварихте. Няма да го чета и да повтарям – не работи този законопроект.
Само ще Ви допълня – казахте нещо много разумно. Да, никога не съм разбирал защо българските творци трябва да са вечно талантливи и вечно бедни. Това няма да го приема, защото, тръгвайки си оттук, и Вие, и аз ще отидем пак там, където сме били цял живот.
Колеги, преди малко се опитах с няколко думи да Ви кажа – значимостта да подпомагаме културата, защото това ще остане в паметта на една нация, няма друго. Преди малко под сарказъм казах, че няма история на счетоводителя, но големи имена е раждала и България. Само преди няколко дни светът погреба един световнозначим човек на културата, като Кристо. Да не казвам имена – много са.
Ще си позволя да кажа, заместник-министърът е тук: вижте, аз съм се борил за това – когато станах министър, бюджетът за театрите, за сценичните изкуства беше 40 милиона, а когато си тръгвах, те станаха 80. Това не беше от лошо отношение – добре знам какъв е смисълът да поставиш на правилна основа значимите хора. Иначе цял живот се чудим защо Ал Пачино взема по 20 милиона да играе в една роля, а нашите наемат непрекъснато – при професионални, прекрасни артисти – готови за снимки всякакви фолкпевици, но това е друг разговор.
Хубаво е отсега да подпомагаме – младо поколение идва, дължим го на тези деца, да им дадем шанс да показват творчеството си, да реализират това творчество.
Като бях министър, господин заместник-министър, даже изпитвах срам от талантливите деца, поканени да правят изложба в Германия – нямат пари за самолетни билети. Чрез Фонд „Култура“ – тогава се опитвахме да подпомагаме, за да могат да отидат да се изявят. Жалко, че и мандатът мина, бях Ви оставил един проект – да направим детски Мултиарт център, Детска академия, защото отдавна дължим на нашите деца един техен център – да се развиват. Студио „Орфей“ – вече са решени делата по имотите, можехме спокойно да развием едно малко градче за нашите деца. Имахме терен до монумента Асамблея „Знаме на мира“, финансирах проект, но, за съжаление, не се получи това. Влязохме в други неща, но както и да е – предмет на друг разговор.
Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Ще седнем да направим едно добро предложение.
Господин Ченчев, имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди малко нямах възможност да направя дуплика на репликата на господин Велчев, но пък сега не се чувствам комфортно, защото господин Велчев излезе от залата. (Оживление, реплики.)
Сега ще Ви отговоря, господин Биков. Когато ми направиха реплика, думата беше дадена на госпожа Кръстева и аз останах без дуплика.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще му я предадем.
Само секунда – да освободим господин Иванов, защото го чакат в другата комисия.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Колеги, с цялото ми уважение към Комисията по културата и медиите, да се извиня и да Ви благодаря. Надявам се да подкрепите Законопроекта. Остава ангажиментът, който коментирахме и поемаме към всички Вас – между първо и второ четене работещите текстове да бъдат приети. Благодаря Ви. Успех!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим и ние.
Господин Ченчев, извинявайте. Ще предадем на господин Велчев – той е с характер на летец, но не е злонамерен.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Добре, господин Председател. И аз с характер на спортист сега ще продължа и ще кажа: дали ще се „въздържим“, ще бъдем „за“ или „против“ е решение на нашата група. Това – първо.
Второ, ако вносителите не осигурят кворум за собственото си предложение, тогава това какво е?! Въобще какъв беше смисълът на репликата? Ако вносителите не осигурят кворум, за да се гласува тяхното предложение, тогава що за предложение е това?!
Разбира се, че ние имаме право да се въздържим или да гласуваме както искаме. Няма да продължавам, защото господин Велчев отсъства – просто бях длъжен да кажа това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, не се сърдете – целия този разговор го водя като човек, който отделя от политическите Ви решения, на които имате пълните права, разбира се – Вие сте си партия, опозиция и никой не може да Ви се намесва в начина на гласуване, на поведение.
Онова, което мисля, че той се опита да каже – може да не е прозвучало точно: ако политизираме частта за културата, единствено за нея ще говоря, ще накажем само едно съсловие, ако това не го направим – хората на духовността. Това е, колеги. Тук не става въпрос дори за хазарт – говорим за един печеливш бизнес, от който да подпомогнем една духовна сфера. Аз бих гласувал и за Църквата да отиде някой лев. Знаем, че в България от 8 милиона граждани има 9,5 милиона спортисти, пък и малко художници, артисти, писатели, поети – те могат да бъдат само чарът на всичко онова, което при нас го има в повече.
Може би това искаше да каже – ако ние още тук го политизираме и няма да го гласуваме, той е прав. Лично ще го внеса, като ще искам и за меценатството, за което колежката досега говори, и е права, и аз се бях подготвил. И разбира се, този фонд, който аз съм го внесъл – към Фонд „Култура“ да отидат едни средства, ще се боря, колеги, а ако това не стане, ще взема моите лични решения.
За мен българската национална духовност и култура е много важна, целият ми живот е минал – да се чувствам творец, горд български гражданин. България е гнездо, котило на таланти. Няма да приема, душата ми няма да приеме да унижаваме нашето и непрекъснато да чуждопоклонничим. Имена мога да Ви дам – давал съм Ви, излишно е днес. Защо трябва всичко да отиде вън, когато ние тук можем да решим нашите си проблеми? Защо трябва да иде навън?
Скъпи приятели, може би това е, което господин Велчев искаше да каже. Ако не го гласуваме, ще направим лошо само на творците – нито на нас, нито на Вас, не на ГЕРБ, не на ВОЛЯ. Така че не виждам проблеми – проблемът ще бъде на нашите творци, и то прекрасни творци. Благодаря Ви. Надявам се, както миналия път не бяхте съгласни с много неща, но подпомогнахте този текст да бъде реален факт, който днес се притесняваме, че е отпаднал – благодарение на Вашите гласове, затова Ви благодарих. Нямаше да мине пак – Вашите гласове подпомогнаха този текст в Закона за хазарта да стане факт.
И ще Ви бъда благодарен, ако в името на нашите творци ударим едно рамо, помогнем на нашите колеги, а Вие сте все интелигентни хора – нищо по-хубаво от това. Това ще бъде нещо, с което ще ни запомнят всички, извън политиката, с добро. Много политици си отиват незнайни, но много големи български творци ще останат.
В момента умуваме как да направим паметник на великия Стефан Данаилов тук, в града – заслужава го. Аз съм вътре в тази инициатива с двете ръце и ще търся средства да го направим. Виждате, не ни разделят и никога не са ме разделяли партийните пристрастия – няма и да го допусна, за това говоря.
И Вас ще помоля да се присъединим – този човек е оставил следа, бил е наш кумир. Като приемем всички заедно да застанем зад една такава идея, ще Ви благодаря и за това – аз ще работя за това нещо! Много Ви благодаря.
Уважаеми колеги, има ли изказвания?
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ако позволите, в никакъв случай не е политическо решението ни – грешно сте ни разбрали.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само казах какво е имал предвид, но не го е казал.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Решението ни е експертно във връзка с отпадането на член, който би могъл да подпомогне финансово културата.
Искрено Ви съжалявам, господин Председател, защото знам Вашето отношение, знам кой работи да бъде вкарано това в Закона и виждам сега кой ще бъде принуден политически да го подкрепи.
Всъщност нашето е експертно мнение, а сме сигурни, че Вие сте си осигурили мнозинството и не се нуждаете от нас в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
За – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Колеги, има ли разисквания по точка „Разни“? Няма.
Господин Заместник-министър, благодарим Ви за присъствието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,20 ч.)
РЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Райна Зарева
