Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
На 12 ноември 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 248, от 14,45 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и се ръководи от заместник-председателя на Комисията господин Евгени Будинов.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Налице е необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 6, против и въздържал се – няма.
Дневния ред е приет.
На заседанието присъстват от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Аксения Бонева – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество“; от Министерството на труда и социалната политика: Маргарита Маринова – държавен експерт в дирекция „Политика за охрата с увреждания, равни възможности и социални помощи“; от Съвета за електронни медии: Емилия Станева – главен секретар; от Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор; от Българското национално радио: Милен Митев – директор на Административна дирекция; от Българската национална телевизия: Христо Томов – член на Управителния съвет.
По Законопроекта има становище от АБРО, БАКО и организации на хората с увредено зрение или слух, които са Ви изпратени и публикувани на интернет страницата на Комисията.
По първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 002-01-62, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ОКТОМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
През месец март 2019 г. в Министерството на културата е създадена работна група със задача: „Изготвяне на проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на разпоредбите на Директива за аудиовизуалните медийни услуги, предвид променящите се пазарни условия“. Представители на заинтересовани страни са участвали в работата на групата. Текстовете на Законопроекта бяха публикувани за обществено обсъждане от 31 юли до 31 август 2020 г.
Колеги, заповядайте.
Давам думата на госпожа Амелия Гешева да представи Законопроекта – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията има за цел да транспонира разпоредбите на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги и в изпълнение на Мярка № 146 от Плана за действие за 2020 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз. Държа да направя няколко пояснения, които мисля, че са важни и е хубаво да ги споменем сега.
Директивата беше приета по време на Българското председателство и това беше отчетено като успех на ниво Европейския съюз, разбира се, и на България. Защо е успех? Защото за три десетилетия от влизането в сила на Директивата „Телевизия без граници“ през 1998 г. европейският медиен пейзаж се промени драматично. Цифровите технологии и интернет позволяват да имаме достъп до повече съдържание и медийни услуги, включително и по заявка на повече доставчици. Потребителските модели включват вече нови начини за достъп чрез различни технологии. Зрителските навици – особено на по-младите поколения, са значително променени. Имаме нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение. Новите участници, включително и доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове вече са по-добре установени. Това, разбира се, изисква актуализирана правна рамка с цел да се отразят и развитието на технологиите, и на самия пазар. Последната ревизия разширява обхвата на Директивата, услугите на платформите за споделяне на видеоклипове предоставят аудиовизуално съдържание, които широката общественост, и по-специално младите хора ползват във все по-голяма степен. Също е вярно и за услугите на социалните медии, които са се превърнали във важно средство за споделяне на информация, за развлечение и за образование, за предоставяне на достъп до различни предавания, генерирани и от потребители видеоклипове.
Тези услуги на социалните медии са включени в обхвата на Директивата 2010/13 на Европейския съюз с цел да се осигури защита на децата от вредно съдържание и на всички граждани от подбуждане към омраза, насилие и тероризъм. Именно с цел транспониране на Директивата в българското законодателство със заповед през 2019 г. на министъра на културата е създадена работната група, която следва да изготви точно този законопроект, който Ви представяме.
Използвам случая, въпреки че не съм била председател на групата, да споделя задоволството си от работата на колегите, част от които присъстват и в залата. Мисля, че беше свършена много работа и това следва да бъде отчетено. Към настоящия момент единствено Дания вече е с приключила процедура. Надяваме се, че ние ще бъдем втората страна, която ще приключи процедурата по хармонизиране на законодателството. Както знаете, имахме такъв срок до месец септември. Към настоящия момент ние уведомяваме Европейския съюз за работата, която извършваме, и че към момента Законопроектът е в Народното събрание.
Какви са основните елементи на Законопроекта? Въвеждат се последователни и координирани регулаторни правила за подобряването на защитата на потребителите и на непълнолетните лица; създават се възможности за насърчаването на производство за разпространението на европейски произведения, популяризиране на европейските произведения в услугите на видео по заявка, като те трябва да имат поне 30-процентен дял от европейското съдържание в каталога си и да гарантират видимостта на това съдържание; гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама.
Със Законопроекта се въвеждат правила за разширяване на обхвата на задължението за защита на гражданите освен към линейните услуги и услугите по заявка, и към платформи за споделяне на видеосъдържание. Ще бъде засилена защитата към подбуждане към насилие и омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления.
Законопроектът предвижда постепенно да се повишава нивото на защита на хората с увреждания. Със Законопроекта се предоставят необходимият инструментариум и правомощия и на националния ни регулаторен орган за осъществяване на по-ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги; увеличават се правомощията на регулатора в няколко направления.
Ефективната защита при прилагането на правилата за хората с увреждания и насърчаването на медийната грамотност.
Във връзка с разширяването на обхвата на Директивата се създава уведомителен режим за платформите за видеосподеляне под юрисдикцията на нашата страна. Създава се регистър на доставчиците на услуги на платформи за видеосподеляне под юрисдикцията на България с цел по-голяма прозрачност относно действителните собственици на медиите. Съветът за електронни медии включва в съществуващите си регистри и връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, която е достъпна в Търговския регистър.
Както се запознати, в Законопроекта са предвидени и разпоредби за насърчаването на медийната грамотност – нещо, което ние считаме за изключително важно и Законопроектът урежда как ще се случва това като национална политика. Отнася се за всички възрасти и важи по отношение на всички медии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гешева.
Колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Някой има ли желание? Не.
Някой от гостите, ако иска думата за пояснения?
Заповядайте.
АННА ТАНОВА (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори): Уважаема госпожо Заместник-министър, господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! От името на Асоциацията искам да потвърдя, че работната група, която беше създадена към Министерството на културата работи повече от година, включително в условията на виртуални срещи по време на карантината и свърши много добра работа по точното транспониране на Директивата в изменението на ЗРТ, което в момента се предлага. Действително в малко повече детайл е регулацията, което е логично, това е част от процеса на транспониране. Ние сме дали някои бележки, които до голяма степен са свързани с по-точното транспониране на някои текстове, включително текстове на Европейската комисия, насоки по отношение на европейските произведения, които излязоха към края на работата на работната група. Тези предложения са приети и в рамките на общественото обсъждане, но не са станали част от Законопроекта. Молбата ни е да бъда прегледани между първо и второ четене, когато се оформя финално Законопроектът.
Имаме една основна забележка във връзка с текст, който не е част от Директивата и е въведен по отношение на достъпността за хора с увреден слух. Това действително е част от темата на Директивата. В голяма степен той е транспониран така, както е предложен в Директивата. Предвижда се по отношение на аудиовизуалните медии, тоест за телевизиите да създадат план заедно с регулатора в рамките на три години и да бъдат въведени правила за жестомимичен превод или субтитриране, практически начинът, по който се осъществяват новинарските и публицистичните предавания, и разбира се, според мащаба и възможностите на медията.
Знаете, че големите търговски медии вече са въвели жестомимичен превод по отношение на емисиите си. Но това, което се допълни към този текст и което не е част от Директивата, е по отношение на радио услугите, които, както знаете, не са адресирани към хора с увреден слух. Самата радиоуслуга не би могла да бъде, но се създаде едно задължение по отношение на радиооператорите да създават предавания и програми в интернет платформи и в мобилни приложения, което нито е свързано с тяхната дейност, нито е логично свързано с радиоуслугите. Разбирам, че то се въведе по предложение на БНР и вероятно като част от мотивите за обосноваване на тяхната обществена мисия и разработване на интернет и мобилни приложения, които да бъдат финансирани с държавни средства, но това няма отношение към дейността на частните оператори.
Предвид, че освен големите мрежи има и малки такива и не бихме могли да създадем задължение за създаване на допълнително съдържание от радиооператорите, което да включва услуги за хора с увреден слух, това е, което сме допълнили като коментар без да засяга текстовете, които са от Директивата и които са включени в Законопроекта по отношение на аудиовизуалните медийни услуги.
Това е накратко. В детайл може да видите и допълнителни технически предложения и редакции в нашето предложение, което днес изпратихме. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танова.
Други?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА (Съвет за електронни медии): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър на културата! Аз като част от работната група също изразявам своята подкрепа и от собствено име, и от името на Съвета за електронни медии към относително своевременното транспониране на разпоредбите на визираната Директивата за аудиовизуални и медийни услуги в националното законодателство. Това, което искам да подчертая и да обърна вниманието Ви към него, е, че в хода на работната група и в хода на съгласувателната процедура от Съвета за електронни медии бяха предложени текстове, които дори и с декларативен характер, да гарантират неговата финансова, административна и технологична обезпеченост за осъществяване на ангажиментите, които допълнително му се възлагат във връзка с новите разпоредби, новите услуги, новите субекти, задължения за поддържане на публичен регистър, активна дейност в ERGA и така нататък. И в този смисъл ние настояваме да намерят място в текста на ЗИД предложенията, които са дадени, те бяха обсъждани и в работната група, бяха и възприети за гарантиране на финансовата и функционална независимост на регулатора. Ако не бъде обезпечена дейността, няма да има и ефективно изпълнение на правомощията му. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Станева.
Някой друг?
Заповядайте.
МИЛЕН МИТЕВ (Българско национално радио): Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Българското национално радио участваше със свои представители в тази работна група и подкрепя текста на предложения законопроект. Единствено в хода на общественото обсъждане БНР изрази становище в полза на това, тъй като в момента паралелно имаме два законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, те да бъдат гледани едновременно в своята съвкупност, въпреки че се отнасят до различни части от Закона.
Като изключим това, по същество подкрепяме предложените изменения и смятаме, че те са положителни и е необходимо в нашето законодателство.
Склонен съм да подкрепя изразените съмнения от страна на представителя на СЕМ относно финансирането и независимостта на регулаторния орган, тъй като този законопроект без съмнение вкарва допълнителни задължения за медийния регулатор. Такива още ще има и когато започне да се обсъжда и другият законопроект, който предстои по отношение на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Аз, доколкото знам, няма такова нещо. Внесен е само един Законопроект – Законопроектът, който обсъждаме в момента.
Ако искате, госпожо Гешева, да дообясните. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Още в началото на моето изказване, както и Вие самият казахте, разделих двата законопроекта, защото този е създаден от работна група, назначена през 2019 г. и целта на работната група е била да създаде точно този законопроект, който има цел да транспонира Директивата и има срок. Всяко едно забавяне на този законопроект ние можем да изпаднем в ситуацията, в която България да търпи наказателна процедура.
Точно по тази причина и поради причината, че повечето от колегите работиха от името на България по време на Българското председателство, знаейки колко е тежък дебатът за създаването на самата директива, ние очаквахме, че това ще случи. Тук колегите проявиха изключително голям професионализъм и за сравнително краткото време, аз пак казвам, изключително съм им благодарна на всички експерти, които участваха в групата, този законопроект е готов. Както виждате, с много малки изключения по него има дискусии. Те по-скоро са технически и свързани с обезпечаване на допълнителни финанси, които би следвало да се обезпечат от държавния бюджет, за да могат да бъдат покрити новите задължения на колегите от СЕМ, в което ние също ги подкрепяме.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Гешева.
Някой друг, ако иска да вземе отношение?
Господин Вельо, заповядайте.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Имам следния въпрос към представителите на АБРО и може би към представителите на хората с неравностойно положение. Към момента, ако се абстрахираме от извънредните мерки покрай пандемията с COVID, кои са медиите, които имат ангажимент задължително в новинарските си емисии да имат жестомимичен превод? Говоря по задължение.
АННА ТАНОВА: Благодаря Ви за въпроса, господин Вельов.
Ние в момента въвеждаме такова задължение, с този законопроект се въвежда задължение. Идеята беше, че това задължение ще бъде разработено заедно със Съвета за електронни медии – дали ще е жестомимичен език, дали ще се слагат субтитри, точно как ще се позиционират в програмата предаванията. Примерно при извънредно отразяване има изключения. Директивата казва, че отразяването на бедствия и извънредни събития може да има изключения. Тези детайли са сложени в Законопроекта. Те ще се уточняват заедно със Съвета за електронни медии, но ние в рамките на три години трябва да изпълним план, в който ще въведем като задължение вече точно мерките, които ще бъдат включени в програмите на телевизиите, а иначе практически това вече се прави от големите телевизионни оператори, които са с общ политематичен и с новинарски емисии.
Има такива телевизионни оператори, които нямат такъв профил. Излъчват филми и сериали и по отношение на тях такова задължение не може да бъде предвидено, защото не са част от Директивата. Поради това ние изпратихме възражение в предложението за текст за жестомимичния език. Ние сме отворени да разговаряме с организации, да получаваме предложения, за да сме наясно с какъв ресурс разполагаме и как можем да го въведем по-добре в рамките на тези планове, които ще разработваме със Съвета за електронни медии.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Моят коментар е, че три години на мен лично ми звучи като много дълго време, в което хората в неравностойно положение да останат без подобна услуга. Говорим, разбира се, за базисни неща като централни новини например.
АННА ТАНОВА: Това нещо вече го има в новините не по задължение, а по желание на доставчиците. Директивата предвижда такъв преходен период, защото пазарите са различни. Доставчиците са с различен обем, имат различни ресурси, с които разполагат. Всички тези детайли трябва да бъдат уточнени. Три години е максималният срок, в който трябва да действа планът, в който да се случат, да се въведат тези мерки. Това не означава, че едва след три години ще започнат да се прилагат някакви мерки, те вече се прилагат. Няма някакво нежелание от страна на операторите. По-скоро имаме идеята да видим практически как ще бъдат приложени. Това е смисълът.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Аз също благодаря и понеже отговорът е по темата бих искала да внеса малко разяснения, защото съм в тази темата от самото начало на създаването на текстовете на Директивата. Има едно малко неразбиране, което е може би в народните представители при четенето на текстовете, както и при колегите от АБРО. Тригодишни трябва да бъдат плановете, а СЕМ има ангажимента на годишни отчети. Тоест незабавното започване на тези мерки за хората с увреждания стартира от момента, в който бъдат приети тези законодателни промени. Мисля, че в този случай ние сме задължени от Директивата да гарантираме приемането на такива мерки и не само за телевизионните оператори, а и за радиооператорите, защото в Директивата се казва „доставчици на медийни услуги“. (Реплики.)
Специално за тези текстове се гарантират доставчиците на медийни услуги. (Реплики.) Не мога да се съглася, че в целия текст фигурират и радиото като ангажименти тук да го изключим ей така изведнъж, защото освен хора с увреден слух, има и хора с увредено зрение. Тук в случая говорим за хора с увреден слух и зрение, не говорим само за хора с увреден слух. Така че може би ще трябва да погледнем малко по-обобщено на тези текстове в три от становищата, които са получени по Законопроекта, този елемент е засегнат и съответно в становището на БАКО има подобни предложения, които искат да ограничат само до определени предавания.
От друга страна, от Съюза на глухите в България имаме становище, което съпоставя двете предложения по Закона за жестовия език и Директивата съответно транспонираните текстове в Закона за радиото и телевизията. Може би ще говорим малко по-късно точно по тази тема, но има какво да кажем по въпроса. Нека представителят на БНТ да продължи. След това, ако има нужда от дебат, ще допълним. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Господин Томов, заповядайте.
ХРИСТО ТОМОВ (Българска национална телевизия): Благодаря, господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Искам да кажа следното, че Българската национална телевизия участва в работната група, запозната е с представения законопроект. Считаме, че е безспорна необходимостта от въвеждането на актуализирана правна регулация на медийните и аудиовизуалните услуги, тъй като е ясно, че през последните години все повече се употребяват именно формати, които досега не бяха предмет на правна регулация.
В този смисъл Българската национална телевизия подкрепя внесения законопроект и в по-голямата част да касаят други оператори на пазара. Считаме, че той е своевременен и крайно наложителен за приемане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Някой друг иска ли да вземе думата за мнение, становище или въпрос?
Заповядайте.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Да продължа това, което не е по темата – за хората с увреждания. Като общо заключение може би аз също бих искала да благодаря на колегите, които участваха в работната група. Без тяхната експертиза и без тяхната всеотдайност, защото буквално ние заседавахме почти през ден и по време на извънредното положение този текст нямаше да бъде факт и това, че има допълнения, промени, технически редакции е абсолютно в реда на нещата. Някои от съображенията, които АБРО са споделили, са абсолютно основателни и ние ги приемаме. Това, което имаме като становища от останалите участници в общественото обсъждане, също. Готови сме да продължим дебата по конкретните текстове. Надявам се, в най-скоро време този законопроект да бъда факт. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Някой други да иска да каже нещо? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
За – 12, против и въздържал се – няма.
Този закон единодушно е приет на първо четене.
Поздравления за работната група.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
Стенограф:
Любка Самодумова
2. Разни.
На 12 ноември 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 248, от 14,45 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,45 ч. и се ръководи от заместник-председателя на Комисията господин Евгени Будинов.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Налице е необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 6, против и въздържал се – няма.
Дневния ред е приет.
На заседанието присъстват от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Аксения Бонева – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество“; от Министерството на труда и социалната политика: Маргарита Маринова – държавен експерт в дирекция „Политика за охрата с увреждания, равни възможности и социални помощи“; от Съвета за електронни медии: Емилия Станева – главен секретар; от Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор; от Българското национално радио: Милен Митев – директор на Административна дирекция; от Българската национална телевизия: Христо Томов – член на Управителния съвет.
По Законопроекта има становище от АБРО, БАКО и организации на хората с увредено зрение или слух, които са Ви изпратени и публикувани на интернет страницата на Комисията.
По първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 002-01-62, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ОКТОМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
През месец март 2019 г. в Министерството на културата е създадена работна група със задача: „Изготвяне на проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на разпоредбите на Директива за аудиовизуалните медийни услуги, предвид променящите се пазарни условия“. Представители на заинтересовани страни са участвали в работата на групата. Текстовете на Законопроекта бяха публикувани за обществено обсъждане от 31 юли до 31 август 2020 г.
Колеги, заповядайте.
Давам думата на госпожа Амелия Гешева да представи Законопроекта – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията има за цел да транспонира разпоредбите на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги и в изпълнение на Мярка № 146 от Плана за действие за 2020 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз. Държа да направя няколко пояснения, които мисля, че са важни и е хубаво да ги споменем сега.
Директивата беше приета по време на Българското председателство и това беше отчетено като успех на ниво Европейския съюз, разбира се, и на България. Защо е успех? Защото за три десетилетия от влизането в сила на Директивата „Телевизия без граници“ през 1998 г. европейският медиен пейзаж се промени драматично. Цифровите технологии и интернет позволяват да имаме достъп до повече съдържание и медийни услуги, включително и по заявка на повече доставчици. Потребителските модели включват вече нови начини за достъп чрез различни технологии. Зрителските навици – особено на по-младите поколения, са значително променени. Имаме нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение. Новите участници, включително и доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове вече са по-добре установени. Това, разбира се, изисква актуализирана правна рамка с цел да се отразят и развитието на технологиите, и на самия пазар. Последната ревизия разширява обхвата на Директивата, услугите на платформите за споделяне на видеоклипове предоставят аудиовизуално съдържание, които широката общественост, и по-специално младите хора ползват във все по-голяма степен. Също е вярно и за услугите на социалните медии, които са се превърнали във важно средство за споделяне на информация, за развлечение и за образование, за предоставяне на достъп до различни предавания, генерирани и от потребители видеоклипове.
Тези услуги на социалните медии са включени в обхвата на Директивата 2010/13 на Европейския съюз с цел да се осигури защита на децата от вредно съдържание и на всички граждани от подбуждане към омраза, насилие и тероризъм. Именно с цел транспониране на Директивата в българското законодателство със заповед през 2019 г. на министъра на културата е създадена работната група, която следва да изготви точно този законопроект, който Ви представяме.
Използвам случая, въпреки че не съм била председател на групата, да споделя задоволството си от работата на колегите, част от които присъстват и в залата. Мисля, че беше свършена много работа и това следва да бъде отчетено. Към настоящия момент единствено Дания вече е с приключила процедура. Надяваме се, че ние ще бъдем втората страна, която ще приключи процедурата по хармонизиране на законодателството. Както знаете, имахме такъв срок до месец септември. Към настоящия момент ние уведомяваме Европейския съюз за работата, която извършваме, и че към момента Законопроектът е в Народното събрание.
Какви са основните елементи на Законопроекта? Въвеждат се последователни и координирани регулаторни правила за подобряването на защитата на потребителите и на непълнолетните лица; създават се възможности за насърчаването на производство за разпространението на европейски произведения, популяризиране на европейските произведения в услугите на видео по заявка, като те трябва да имат поне 30-процентен дял от европейското съдържание в каталога си и да гарантират видимостта на това съдържание; гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама.
Със Законопроекта се въвеждат правила за разширяване на обхвата на задължението за защита на гражданите освен към линейните услуги и услугите по заявка, и към платформи за споделяне на видеосъдържание. Ще бъде засилена защитата към подбуждане към насилие и омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления.
Законопроектът предвижда постепенно да се повишава нивото на защита на хората с увреждания. Със Законопроекта се предоставят необходимият инструментариум и правомощия и на националния ни регулаторен орган за осъществяване на по-ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги; увеличават се правомощията на регулатора в няколко направления.
Ефективната защита при прилагането на правилата за хората с увреждания и насърчаването на медийната грамотност.
Във връзка с разширяването на обхвата на Директивата се създава уведомителен режим за платформите за видеосподеляне под юрисдикцията на нашата страна. Създава се регистър на доставчиците на услуги на платформи за видеосподеляне под юрисдикцията на България с цел по-голяма прозрачност относно действителните собственици на медиите. Съветът за електронни медии включва в съществуващите си регистри и връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, която е достъпна в Търговския регистър.
Както се запознати, в Законопроекта са предвидени и разпоредби за насърчаването на медийната грамотност – нещо, което ние считаме за изключително важно и Законопроектът урежда как ще се случва това като национална политика. Отнася се за всички възрасти и важи по отношение на всички медии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гешева.
Колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Някой има ли желание? Не.
Някой от гостите, ако иска думата за пояснения?
Заповядайте.
АННА ТАНОВА (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори): Уважаема госпожо Заместник-министър, господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! От името на Асоциацията искам да потвърдя, че работната група, която беше създадена към Министерството на културата работи повече от година, включително в условията на виртуални срещи по време на карантината и свърши много добра работа по точното транспониране на Директивата в изменението на ЗРТ, което в момента се предлага. Действително в малко повече детайл е регулацията, което е логично, това е част от процеса на транспониране. Ние сме дали някои бележки, които до голяма степен са свързани с по-точното транспониране на някои текстове, включително текстове на Европейската комисия, насоки по отношение на европейските произведения, които излязоха към края на работата на работната група. Тези предложения са приети и в рамките на общественото обсъждане, но не са станали част от Законопроекта. Молбата ни е да бъда прегледани между първо и второ четене, когато се оформя финално Законопроектът.
Имаме една основна забележка във връзка с текст, който не е част от Директивата и е въведен по отношение на достъпността за хора с увреден слух. Това действително е част от темата на Директивата. В голяма степен той е транспониран така, както е предложен в Директивата. Предвижда се по отношение на аудиовизуалните медии, тоест за телевизиите да създадат план заедно с регулатора в рамките на три години и да бъдат въведени правила за жестомимичен превод или субтитриране, практически начинът, по който се осъществяват новинарските и публицистичните предавания, и разбира се, според мащаба и възможностите на медията.
Знаете, че големите търговски медии вече са въвели жестомимичен превод по отношение на емисиите си. Но това, което се допълни към този текст и което не е част от Директивата, е по отношение на радио услугите, които, както знаете, не са адресирани към хора с увреден слух. Самата радиоуслуга не би могла да бъде, но се създаде едно задължение по отношение на радиооператорите да създават предавания и програми в интернет платформи и в мобилни приложения, което нито е свързано с тяхната дейност, нито е логично свързано с радиоуслугите. Разбирам, че то се въведе по предложение на БНР и вероятно като част от мотивите за обосноваване на тяхната обществена мисия и разработване на интернет и мобилни приложения, които да бъдат финансирани с държавни средства, но това няма отношение към дейността на частните оператори.
Предвид, че освен големите мрежи има и малки такива и не бихме могли да създадем задължение за създаване на допълнително съдържание от радиооператорите, което да включва услуги за хора с увреден слух, това е, което сме допълнили като коментар без да засяга текстовете, които са от Директивата и които са включени в Законопроекта по отношение на аудиовизуалните медийни услуги.
Това е накратко. В детайл може да видите и допълнителни технически предложения и редакции в нашето предложение, което днес изпратихме. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танова.
Други?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА (Съвет за електронни медии): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър на културата! Аз като част от работната група също изразявам своята подкрепа и от собствено име, и от името на Съвета за електронни медии към относително своевременното транспониране на разпоредбите на визираната Директивата за аудиовизуални и медийни услуги в националното законодателство. Това, което искам да подчертая и да обърна вниманието Ви към него, е, че в хода на работната група и в хода на съгласувателната процедура от Съвета за електронни медии бяха предложени текстове, които дори и с декларативен характер, да гарантират неговата финансова, административна и технологична обезпеченост за осъществяване на ангажиментите, които допълнително му се възлагат във връзка с новите разпоредби, новите услуги, новите субекти, задължения за поддържане на публичен регистър, активна дейност в ERGA и така нататък. И в този смисъл ние настояваме да намерят място в текста на ЗИД предложенията, които са дадени, те бяха обсъждани и в работната група, бяха и възприети за гарантиране на финансовата и функционална независимост на регулатора. Ако не бъде обезпечена дейността, няма да има и ефективно изпълнение на правомощията му. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Станева.
Някой друг?
Заповядайте.
МИЛЕН МИТЕВ (Българско национално радио): Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Българското национално радио участваше със свои представители в тази работна група и подкрепя текста на предложения законопроект. Единствено в хода на общественото обсъждане БНР изрази становище в полза на това, тъй като в момента паралелно имаме два законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, те да бъдат гледани едновременно в своята съвкупност, въпреки че се отнасят до различни части от Закона.
Като изключим това, по същество подкрепяме предложените изменения и смятаме, че те са положителни и е необходимо в нашето законодателство.
Склонен съм да подкрепя изразените съмнения от страна на представителя на СЕМ относно финансирането и независимостта на регулаторния орган, тъй като този законопроект без съмнение вкарва допълнителни задължения за медийния регулатор. Такива още ще има и когато започне да се обсъжда и другият законопроект, който предстои по отношение на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Аз, доколкото знам, няма такова нещо. Внесен е само един Законопроект – Законопроектът, който обсъждаме в момента.
Ако искате, госпожо Гешева, да дообясните. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Още в началото на моето изказване, както и Вие самият казахте, разделих двата законопроекта, защото този е създаден от работна група, назначена през 2019 г. и целта на работната група е била да създаде точно този законопроект, който има цел да транспонира Директивата и има срок. Всяко едно забавяне на този законопроект ние можем да изпаднем в ситуацията, в която България да търпи наказателна процедура.
Точно по тази причина и поради причината, че повечето от колегите работиха от името на България по време на Българското председателство, знаейки колко е тежък дебатът за създаването на самата директива, ние очаквахме, че това ще случи. Тук колегите проявиха изключително голям професионализъм и за сравнително краткото време, аз пак казвам, изключително съм им благодарна на всички експерти, които участваха в групата, този законопроект е готов. Както виждате, с много малки изключения по него има дискусии. Те по-скоро са технически и свързани с обезпечаване на допълнителни финанси, които би следвало да се обезпечат от държавния бюджет, за да могат да бъдат покрити новите задължения на колегите от СЕМ, в което ние също ги подкрепяме.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Гешева.
Някой друг, ако иска да вземе отношение?
Господин Вельо, заповядайте.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Имам следния въпрос към представителите на АБРО и може би към представителите на хората с неравностойно положение. Към момента, ако се абстрахираме от извънредните мерки покрай пандемията с COVID, кои са медиите, които имат ангажимент задължително в новинарските си емисии да имат жестомимичен превод? Говоря по задължение.
АННА ТАНОВА: Благодаря Ви за въпроса, господин Вельов.
Ние в момента въвеждаме такова задължение, с този законопроект се въвежда задължение. Идеята беше, че това задължение ще бъде разработено заедно със Съвета за електронни медии – дали ще е жестомимичен език, дали ще се слагат субтитри, точно как ще се позиционират в програмата предаванията. Примерно при извънредно отразяване има изключения. Директивата казва, че отразяването на бедствия и извънредни събития може да има изключения. Тези детайли са сложени в Законопроекта. Те ще се уточняват заедно със Съвета за електронни медии, но ние в рамките на три години трябва да изпълним план, в който ще въведем като задължение вече точно мерките, които ще бъдат включени в програмите на телевизиите, а иначе практически това вече се прави от големите телевизионни оператори, които са с общ политематичен и с новинарски емисии.
Има такива телевизионни оператори, които нямат такъв профил. Излъчват филми и сериали и по отношение на тях такова задължение не може да бъде предвидено, защото не са част от Директивата. Поради това ние изпратихме възражение в предложението за текст за жестомимичния език. Ние сме отворени да разговаряме с организации, да получаваме предложения, за да сме наясно с какъв ресурс разполагаме и как можем да го въведем по-добре в рамките на тези планове, които ще разработваме със Съвета за електронни медии.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Моят коментар е, че три години на мен лично ми звучи като много дълго време, в което хората в неравностойно положение да останат без подобна услуга. Говорим, разбира се, за базисни неща като централни новини например.
АННА ТАНОВА: Това нещо вече го има в новините не по задължение, а по желание на доставчиците. Директивата предвижда такъв преходен период, защото пазарите са различни. Доставчиците са с различен обем, имат различни ресурси, с които разполагат. Всички тези детайли трябва да бъдат уточнени. Три години е максималният срок, в който трябва да действа планът, в който да се случат, да се въведат тези мерки. Това не означава, че едва след три години ще започнат да се прилагат някакви мерки, те вече се прилагат. Няма някакво нежелание от страна на операторите. По-скоро имаме идеята да видим практически как ще бъдат приложени. Това е смисълът.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Аз също благодаря и понеже отговорът е по темата бих искала да внеса малко разяснения, защото съм в тази темата от самото начало на създаването на текстовете на Директивата. Има едно малко неразбиране, което е може би в народните представители при четенето на текстовете, както и при колегите от АБРО. Тригодишни трябва да бъдат плановете, а СЕМ има ангажимента на годишни отчети. Тоест незабавното започване на тези мерки за хората с увреждания стартира от момента, в който бъдат приети тези законодателни промени. Мисля, че в този случай ние сме задължени от Директивата да гарантираме приемането на такива мерки и не само за телевизионните оператори, а и за радиооператорите, защото в Директивата се казва „доставчици на медийни услуги“. (Реплики.)
Специално за тези текстове се гарантират доставчиците на медийни услуги. (Реплики.) Не мога да се съглася, че в целия текст фигурират и радиото като ангажименти тук да го изключим ей така изведнъж, защото освен хора с увреден слух, има и хора с увредено зрение. Тук в случая говорим за хора с увреден слух и зрение, не говорим само за хора с увреден слух. Така че може би ще трябва да погледнем малко по-обобщено на тези текстове в три от становищата, които са получени по Законопроекта, този елемент е засегнат и съответно в становището на БАКО има подобни предложения, които искат да ограничат само до определени предавания.
От друга страна, от Съюза на глухите в България имаме становище, което съпоставя двете предложения по Закона за жестовия език и Директивата съответно транспонираните текстове в Закона за радиото и телевизията. Може би ще говорим малко по-късно точно по тази тема, но има какво да кажем по въпроса. Нека представителят на БНТ да продължи. След това, ако има нужда от дебат, ще допълним. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Господин Томов, заповядайте.
ХРИСТО ТОМОВ (Българска национална телевизия): Благодаря, господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Искам да кажа следното, че Българската национална телевизия участва в работната група, запозната е с представения законопроект. Считаме, че е безспорна необходимостта от въвеждането на актуализирана правна регулация на медийните и аудиовизуалните услуги, тъй като е ясно, че през последните години все повече се употребяват именно формати, които досега не бяха предмет на правна регулация.
В този смисъл Българската национална телевизия подкрепя внесения законопроект и в по-голямата част да касаят други оператори на пазара. Считаме, че той е своевременен и крайно наложителен за приемане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Някой друг иска ли да вземе думата за мнение, становище или въпрос?
Заповядайте.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Да продължа това, което не е по темата – за хората с увреждания. Като общо заключение може би аз също бих искала да благодаря на колегите, които участваха в работната група. Без тяхната експертиза и без тяхната всеотдайност, защото буквално ние заседавахме почти през ден и по време на извънредното положение този текст нямаше да бъде факт и това, че има допълнения, промени, технически редакции е абсолютно в реда на нещата. Някои от съображенията, които АБРО са споделили, са абсолютно основателни и ние ги приемаме. Това, което имаме като становища от останалите участници в общественото обсъждане, също. Готови сме да продължим дебата по конкретните текстове. Надявам се, в най-скоро време този законопроект да бъда факт. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бонева.
Някой други да иска да каже нещо? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.
За – 12, против и въздържал се – няма.
Този закон единодушно е приет на първо четене.
Поздравления за работната група.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
Стенограф:
Любка Самодумова
