1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – второ гласуване.
2. Разни.

---

На 10 декември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. – второ гласуване.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя Мария Цветкова.


* * *
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Добре дошли на заседанието на Комисията по културата и медиите.
Налице е необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г. Законопроектът е на второ гласуване.
2. Разни
Колеги, моля да гласуваме дневния ред.
За – 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието присъстват от Министерството на културата Амелия Гешева – заместник-министър; Весела Щерева – парламентарен секретар; Аксения Бонева – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество“, от Българската национална телевизия: Десислава Преображенска – член на Управителния съвет; Христо Томов – член на Управителния съвет; от АБРО: Анна Танова – изпълнителен директор; Фондация „Взаимно“: Иван Бургов; Фондация „Заслушай се“: Ашод Дерандонян.

Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Колеги, проектът на Доклада Ви е изпратен, а работният доклад на Законопроекта Ви е изпратен и публикуван на интернет страницата на Народното събрание.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта.
Има ли изказвания?
Гласуваме. Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
По параграфи от 1 до 3 няма предложения от народните представители.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме параграфи от 1 до 3 по вносител.
За – 11, против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 4 по вносител.
Има ли изказвания?
По § 4 искам аз да взема думата и да се обоснова. Ще гласувам „против“ в чл. 2, ал. 5, т. 6, която засяга разпоредбите на този закон да не се прилагат за електронни варианти на вестници и списания, включително видеоклипове, включени в редакционното им съдържание, и анимирани изображения.
Аз ще гласувам „против“, тъй като „Обединени патриоти“ имаме внесен Законопроект за фалшивите новини, в който ние сме посочили, че искаме въпросната т. 6, която засяга електронните варианти на вестници и списания, да отпадне. В момента с предлаганите промени се разширява тази точка и има допълнения, включително видеоклипове, включени в редакционното им съдържание и анимирани изображения.
Поради принципната ни позиция за фалшивите новини, тъй като ние желаем Законът за радиото и телевизията да се отнася и за електронните варианти на вестници и списания, затова аз гласувам по тази точка „против“.
Има ли други изказвания? Няма.
Становището на Министерството на културата?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Това, което мога да кажа по Вашите съображения, е, че така записан текстът е абсолютно по определение на директива, и ако ние не се включим в определението, което Европейската комисия и Парламентът и Съветът са предали на платформи за видеосподеляне, съответно за аудиовизуални медийни услуги, това означава да имаме дерогация, а ние нямаме основание да имаме такава дерогация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА:
Подлагам на гласуване § 4 – предложението, което направих за отпадане на т. 6 в ал. 5 от чл. 2.
За – 2, против – 3, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 4 по вносител.
За – 11, против – 1, въздържали се няма.
Преминаваме към параграфи от 5 до 11.
Има ли изказвания?
Гласуваме параграфи от 5 до 11 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
Параграф 12.
По § 12 има ли изказвания?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, първо, добавя се нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Доставчиците на медийни услуги с национален обхват и наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни програми с политематичен или информационен програмен профил и среднодневен аудиторен дял над 20%, и телевизионните програми на БНТ задължително осигуряват в поне една от своите емисии „Новини“ в диапазона от 19,00 до 23,30 ч. превод на български жестов език.“
Правим това предложение, за да гарантираме жестовия език, надявам се, в централните новини на трите национални телевизии. И това предложение се надявам да бъде прието и от самите национални телевизии като една кауза, като един социален ангажимент към тези хора.
Това със сигурност ще бъде полезно и за самите телевизии, които демонстрират често своята социална ангажираност към различни каузи, включително с излъчване на „Българската Коледа“, с призиви за благотворителност. Тук не става въпрос за някаква кой знае каква благотворителност. Надявам се и да осигурят нужната комуникация с организациите на глухите хора и заедно, във взаимодействие, да осигурят този жестомимичен превод, който е необходим за хиляди хора и хиляди български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин Биков.
Изказвания?
От Министерството има ли изказвания?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Благодаря отново.
Ние бихме подкрепили едно такова предложение, защото смятаме, че то ще бъде в допълнение на вече внесените мерки в тази насока и би било един добър стимул за операторите да пристъпят към изготвянето на плановете, които трябва да бъдат готови до осем месеца. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В сегашния си вид Законопроектът предвижда различни способи за предоставяне на постепенен и плавен достъп на аудиовизуално медийно съдържание от страна на доставчиците в рамките на предвидените тригодишни планове, но нито едно от предложенията не включва конкретно задължение за превод на новинарските предавания като основен източник на информация за обществения живот в страната. Според мен плановете за действие във връзка с непрекъснатото и постепенно увеличаване на достъпността обаче е задължението за достъпност на информацията за извънредни ситуации и не са достатъчна гаранция, че хората с увреден слух ще разбират ежедневно новинарските информационни емисии.
Като предвижда задължение единствено за телевизиите с национален обхват и ефирно излъчване, Законът гарантира, че поне за една новинарска емисия ще бъде предоставен превод на български жестов език. Това задължение според нас няма да натовари прекомерно много доставчиците, както мисля, че от АБРО се притесняват, на които държавата предоставя съществен национален ресурс и които следва да имат отговорност за достъпността на съдържанието си за поне една информационна новинарска емисия в диапазона между 19,00 и 22,00 часа на денонощие. По този начин на глухите хора ще им бъде гарантирано по-пълноценно правото на достъп до информация, като Законът ще отрази развитието на обществените отношения, при които през 2020 г., покрай пандемията от COVID-19 националните ефирни телевизии сами предвидиха превод в новинарските си предавания с цел достъпност на тези хора.
Затова си позволявам да направя предложение за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 26 ноември 2020 г., както следва:
В § 12 относно чл. 8, първо, добавя се нова ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Доставчиците на медийни услуги с национален обхват и наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни програми задължително осигуряват в поне една от своите емисии „Новини“ в диапазона 19,00 до 22,00 часа превод на български жестов език за хора с увредено зрение и слух.“
И второ, сегашните ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 6 и ал. 7. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Заповядайте.
Само се представете за протокола.
Да, заповядайте, извинявайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Чисто технически да кажа, че аз също правя предложение сегашните алинеи 5 и 6 да станат 6 и 7, защото пропуснах.
И на второ място, да кажа, че нашите предложения с госпожа Йотова са практически идентични. Разликата е, че в нашето сме прецизирали кои телевизии да го излъчват. Защото има и други телевизии, по-малки телевизии с такова разпръскване. Нашето предложение практически е за трите големи национални телевизии. То е прецизирано в текста, за да не задължим пък телевизии, които нямат може би такава възможност. Смятам, че иначе духът е един и същи.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Доктор Симона Велева, от името на глухата общност.
Бих искала на първо място, да благодаря на Министерството на културата за това, че е предвидило транспонирането на директивата и въобще внасянето на чл. 8а в Законопроекта, защото той е много важен за всички хора с увреждания. Действително в дългосрочен план това е решението за предоставяне на достъп на всички хора с увреждания, включително и на глухата общност.
На следващо място, бихме искали да благодарим на господин Биков и на госпожа Йотова за направените предложения, защото те касаят едно надграждане над националните тригодишни планове, които се предвиждат в сегашния чл. 8а, с което всъщност ще се осигури в емисиите на трите големи телевизии жестов превод в централната емисия във вечерния диапазон, защото в момента, въпреки че някои от телевизиите въведоха превод, той не е закрепен на законово ниво. С подобна мярка определено ще се гарантира правото на достъп на глухите. Вярвам, че телевизиите няма да бъдат съществено затруднени. Става дума за 120 хиляди души глухи в България, като активно ползващите жестов превод са 20 хиляди.
Искам да Ви обърна внимание, че масата, болшинството от глухи хора не могат да четат добре, защото те са носители на българския жестов език, а не на писмения български език, който ползваме всички с Вас, така че за тях жестовият превод е изключително важен и изключително необходим, защото те, като всички граждани на Република България, имат право на достъп до информация по Конституция и това ще ги облекчи до голяма степен.
Каква е разликата между двете предложения? И двете според нас са разумни. Предложението на госпожа Йотова – всеки, който се качи на големия мултиплекс, тоест стане национална ефирна телевизия, ще трябва да предоставя такъв превод в една емисия новини вечер. Действително с това допълнение, което господин Биков дава, ще се касае за онези телевизии, които имат над 20% пазарен дял, защото действително може някоя телевизия да се качи на мултиплекса, а да е по-малка, съответно да слезе от мултиплекса.
Така че глухата общност подкрепя предложението на господин Биков, като е много благодарна и на двете направени предложения. Вярвам, че ако гласувате, Вие ще прецените кое от двете да подкрепите, за нас и двете са удачни, ще направите наистина много добра законодателна стъпка в посока достъп за глухите хора, която за тях е изключително важна. И пак казвам, те действително я оценяват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
Само се представете за протокола от АБРО.
АННА ТАНОВА: Анна Танова, изпълнителен директор на АБРО.
Уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! Както знаете, частните национални телевизии с информационен политематичен профил вече са въвели жестомимичен превод на централните си емисии. Ние многократно заявихме, че нямат намерение да преустановяват този превод.
Това, което ни притесни, е, че задължението беше въведено без да се свърже никой с нас и без да ни попита дали изобщо нямаме такива намерения и по този начин. Ние сме на мнение, че така, както беше вкаран текстът от работната група, отразява точно директивата, включително и балансът, който директивата предвижда за поетапно и постепенно въвеждане в медийните услуги с всички възможни средства, които са и субтитрирането, и жестомимичният превод на достъпност на информацията, и с всички резерви, които това новинарско отразяване може да има при извънредни ситуации, при живи включвания и така нататък.
Ние ще сме много щастливи и много пъти сме заявявали, че представители на хората с увреден слух ще ни бъдат много полезни при разработването на плановете, които ще представяме пред Съвета за електронни медии, защото това, с което ние разполагаме като информация, е със сигурност доста по-ограничено в момента. Ние работим с ограничен кръг хора, които са жестомимични преводачи, и по обратната връзка, която ми дадоха членовете, всъщност не е толкова лесно да се намерят жестомимични преводачи. Разбираме от асоциациите, които са представени тук, че има налични такива, с които може би просто не сме успели да се свържем до момента и ще разчитаме, че ще имаме тази връзка.
Поради тази причина искахме да има варианти, в които да можем да използваме субтитри – там, където не сме могли да намерим жестомимичен преводач.
Имаме в момента един прецедент, който се разпространи публично като лош пример – как в централна емисия на „Нова“ всъщност преводачите в момента са болни – тези, които са в централната емисия, а третият преводач не е наличен за централна емисия в този час. Така че случват се такива ситуации, в които е необходимо по някакъв начин ние да срещнем задължението си. Затова предложихме като алтернативна мярка да имаме възможност да включваме и субтитри в емисиите. Това е предвидено в директивата като възможност и като алтернатива.
Това е нашето становище, многократно сме го изразявали. Ние по принцип сме отворени за всякакви предложения и искания към неправителствения сектор.
Не сме получавали преди законовото задължение, което беше вкарано в друг законопроект, искане за контакт или някакъв сигнал, че е необходима нашата намеса, но ние сме отворени и разчитаме, че при разработването на плановете ще можем да си партнираме.
Все пак продължаваме да смятаме, че законово задължение не е наложително. Ние така и така изпълняваме и ще продължаваме да изпълняваме тази дейност.
Впрочем, във връзка с колегата юрист и предложението на народния представител госпожа Нона Йотова, има някаква непрецизност в текста, доколкото не уточнява профила на програмите – може да са музикални канали, да нямат новинарска част. Действително има и няколко канала, които са по-малки, и могат да не разполагат с ресурс и средства и са с доста по-малка аудитория. Затова предложението за широка аудитория винаги мисля, че среща интереса и на глухата общност. Така че това прецизиране считаме, че е полезно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Тъй имаме две предложения, аз ще подкрепя предложението на колегата Биков. Смятам, че то е по-прецизно не само защото ще задължи телевизиите с национален и ефирен обхват, които са качени на мултиплекса, но и защото няма да представлява непропорционална мярка по отношение на останалите доставчици на медийни услуги, които се намират там.
Надявам се, че целта им не е да намаляват програмите, които имат възможност хората да гледат на мултиплекса, като им създаваме задължения, които те не могат да изпълнят. За тях ще остане пък от друга страна, предвиденото задължение в Закона за подготвяне на плана в тригодишен период за въвеждане на подобни емисии. Това е един достатъчно дълъг срок, в който включително и организационно, и технически, и финансово да могат абсолютно всички доставчици, без значение дали са на мултиплекс, какъв им е обхватът, какъв им е пазарният дял, да изпълнят изискванията на Закона. Като освен това, с оглед на изразените притеснения от госпожа Танова за конкретен казус, аз не вярвам, че в този случай Съветът за електронни медии, ако този закон беше факт, ще наложи и ще тръгне да налага при такива форсмажорни обстоятелства санкции на „Нова телевизия“ или на която и да е друга телевизия в тези случаи. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания?
Да, заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Благодаря.
От името на глухата общност бих искала да допълня, че глухата общност е напълно съгласна и е насреща да си партнира с АБРО. Имаме мрежа от над 300 лицензирани преводачи. За превода – в момента съществува една единствена наредба – един час жестов превод е оценен на 12 лв., тоест става дума за наистина много ниски суми. Така че по въпроса за заплащането на преводачите на телевизиите – със сигурност няма да ги затрудни.
А по отношение на възможността да бъдат намерени преводачи, глухата общност има достъп до такива преводачи.
Не на последно място, закрепването на законово задължение за нас е изключително важно, защото освен този прецедент, БНТ също преди седмица спря жестовия превод на новините и ако няма такова законово задължение, в бъдеще отново може да отпадне жестовият превод, а това ще лиши глухите изцяло от достъп до информация.
Всеки от Вас може да се замисли какво би било да бъдете в тази стая, всички ние да говорим, а Вие да не знаете какво се случва, изобщо да не можете да чуете какво се случва, какво си говорят всички останали, какво се случва в новините – дали има някакъв инцидент, дали нещо лошо се е случило. За тях това е жизнено важно, това е основният им достъп до информация.
Те, пак казвам, не четат много добре, трудно в интернет ползват сайтовете на новините. Напротив, те имат във Фейсбук едно специализирано предаване, господин Бургов им превежда новините, които се излъчват в действащите новини, но не пък всички глухи имат достъп до Фейсбук. Така че положението наистина не е много добро в момента за глухите и това законово задължение наистина ще ги облекчи страшно много, и те са благодарни на телевизиите, и на АБРО за проявеното разбиране.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Само ще Ви помоля за по-кратки изказвания и моля гостите да не си говорят помежду си, а да спазват – аргументите да бъдат насочени към народните представители. Благодаря.
ПРЕВОДАЧ: Аз ще превеждам.
ИВАН БУРГОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми депутати, уважаема госпожо Председател! Изключително съм горд, че съм тук. Ще Ви дам един пример. Тук има един преводач. Ако на този преводач му кажем да излезе навън, как ще комуникираме ние с Вас и Вие с нас? Разбирате ли каква крещяща нужда е това да имаме жестов превод? Това е, което имам да кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Съвсем накратко. По това, което казаха тук и представителите на АБРО, и на организациите на хората с увреден слух, аз смятам, че има желание и от едната, и от другата страна те да осъществят комуникация помежду си. Може би и ние имаме някаква вина, че не сме били посредник между тях и до момента вече да я имат. Вече има някакъв опит в тази посока.
Наистина и трите телевизии излъчват такива новини. Така че не мисля, че този закон ще бъде проблем за някого. Напротив, със сигурност всяка телевизия иска да бъде гледана от повече хора и това ще бъде един от начините.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Здравейте на всички. Искам да благодаря на всички за това, че искате да подкрепите и нас, глухите хора, да имаме достъп.
Аз само с няколко думи ще кажа: не забравяйте, че, когато касае нещо, свързано с глухите хора, допитайте се до нас. Не предприемайте никакви мерки за каквото и да било без нас. Неслучаен е девизът на Конвенцията на правата на хората с увреждания на ООН „Нищо за нас без нас!”. В случая с глухите хора това много важи. Заради това се случват такива недоразумения през годините, защото много хора, даже в желанието си да направят нещо добро за глухите хора, без глухите хора, без да общуваш с тях се случват грешки.
Нека продължим напред с активен диалог между чуващи и глухи, да направим най-доброто за глухите хора в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаема госпожо Председател, да кажа, че ние също ще подкрепим, разбира се, предложението на господин Биков. Нашето е с един малко по-дългосрочен период, но се надяваме, че за тези три години този период действително ще се продължи във времето.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Ще оттеглите ли Вашето предложение, или да го подлагам на гласуване?
НОНА ЙОТОВА: Те се припокриват общо взето. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Оттегляте го? (Реплики.)
НОНА ЙОТОВА: Да.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕВОДАЧ: Много се извинявам, може ли още веднъж да вземе думата господин Иван Бургов?
ИВАН БУРГОВ: Разбирам, че тук се говори за по-малките телевизии, но за нас е много важно на първо време… (Прекъсване по технически причини.)
Извинявам се, прекъснах изказването си.
Според нас за момента няма нужда малките телевизии, които нямат ресурс да излъчват такъв превод, за нас е много важно 3D телевизии, които са с национален лиценз, тъй като глухите следят основно тези новини, а всичко останало може да се случи с технологично време три години или въобще напред във времето. Това искам да кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господин Биков.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението по § 12 по вносител с допълнението на господин Биков.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Предлагам на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов § 13.
„§ 13. В чл. 12, ал. 2, т. 2 се заличава“.
Ще обоснова това предложение. Тази промяна в Закона за радиото и телевизията я правим, за да бъде приведено в съответствие с чл. 3 и чл. 36 от Конституцията на Република България, а именно, че официалният език в Републиката е българският и изучаването и ползването му е право и задължение на българските граждани. На първо място, това предложение е да бъде заличено, че програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато са предназначени за други граждани, за които българският език не е майчин. Подобна разпоредба според нас е в разрез с конституционното задължение на всеки български гражданин да изучава и ползва българския език и не следва да бъде изключение от принципа, посочен в ал. 1 на чл. 12, а именно, че програмите се излъчват на официалния език съгласно Конституцията на Република България.
Това е предложението, което правя, за създаването на нов § 13.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! ГЕРБ няма да подкрепи това предложение със следните мотиви. На първо място, директивата, която въвеждаме в момента, изобщо не е мястото, където да разглеждаме подобен въпрос. На второ място, предвид доста сложната геополитическата ситуация, в която участваме – и по отношение на Западните Балкани, и по отношение на други страни, в които има българи, български малцинства, според нас не би трябвало да даваме повод към нашите малцинства и нашите сънародници в тези страни да бъде подходено по този начин. Това би създало проблем в българските общности в чужбина, не би решило нито един проблем в България.
Това са предавания, които траят между 5 и 10 минути – става въпрос за едни новини в 16.00 ч. по БНТ. Смятаме, че цената, която ще платим за едно такова действие, ще бъде много по-висока, отколкото дивиденти, изобщо ако има някакви дивиденти, които да получим. Преди всичко това е начин, става въпрос за по-възрастното население, да чуят българските новини, а иначе те имат достъп до майчиния си сателит и през сателитните телевизии, и през гледането на чужди телевизии - предполагам, че ги гледат достатъчно много.
Това е един начин те да се информират, не мисля, че и чак толкова гледано предаване е това, но ние сме длъжни да го правим. Точно в европейската директива да го променим, ми се струва доста недобре.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Други изказвания?
Аз бих искала да допълня, че предложението, което правим, е само и единствено с цел да бъде спазена Конституцията на България, че официалният език е българският, като в същото време бих искала да насоча вниманието към това, че в България няма малцинства според Конституцията. Ние не мислим, че е редно определен етнос да бъде привилегирована. В такъв случай, защо да няма новини или предавания на арменски, ако щете на цигански, има и евреи в България, както и на други представители на различни етноси.
По-скоро ние искаме да стимулираме да помогнем на тези български граждани, които не знаят български език, а са български граждани и по този начин, излъчвайки новини на определен език, по никакъв начин не ги насърчаваме да изучават български език и да се интегрират. Ние искаме чрез тази промяна да им помогнем да усвоят по-добре българския език и да се интегрират по-добре в българското общество.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, няма да се интегрират като им махнем петте минути новини на турски език, първо.
Второ, Вие не правите предложение да има новини на ромски и на арменски, а правите предложение да паднат новините на турски. Това е една тема, която според мен в този момент, повтарям, е в противовес с българския интерес в съседни на нас държави, които не са Турция. Не са Турция! Просто ще платим една цена абсолютно безсмислено.
Бих искал да запазя добрия тон, защото сме коалиционни партньори, но за мен това е неразумно действие. Даже Ви предлагам да си оттеглите предложението в този момент, защото имаме съвсем други задачи като нация. Пред много сложна ситуация се намираме. Слава богу, се намираме в консенсус по определени въпроси на геополитиката. Добре е да се опитаме да не даваме повод нашата позиция в тези много сложни отношения да отслабва заради нещо, което нито ще интегрира малцинствата, нито ще помогне на тези, които не знаят български, да го научат. Има други начини – напълно съм съгласен, че трябва държавата да положи много по-големи усилия от това да махне едни или други новини, а по-скоро наистина да интегрира всички в рамките на нашата нация, в която има различни етноси. Напълно съм съгласен с Вас, че в България и според българската Конституция няма национални малцинства. Идеята на това е нашата нация да бъде от всички, които живеят в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Знам колко не на място е дебатът, който водим в момента. Малко извън контекста на това, с което се занимаваме, но няма да участваме в дебат, който е точно регулиран в българската Конституция и казва точно какво трябва да се случи. Там е написано кой е официалният език. Смятаме, че направените изключения обслужват нечии интереси, които сега няма да обсъждаме.
Дори когато кандидатстваш за българско гражданство, едно от задължителните изисквания е да говориш български език. Да не говорим пък, ако си роден в тази държава.
Така че стимулирането на някакви хора, родени тук и неговорещи този език, ми се струва неуместно. Няма да участваме в това. Предлагаме Ви да повдигнете въпроса там, където той може да бъде решен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Министерството на културата?
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Току-що виждаме предложението.
В духа на това, което каза господин Биков, мисля, че темата за българския и турския език в новините не е обект на разпоредбите на Директивата. В този смисъл излизаме извън обхвата на всички разпоредби, които вече присъстват в предложения проект.
Още повече този проект е широко консенсусен и е минал през обществено обсъждане, а това е тема, която не е минала през такова обществено обсъждане и не бихме могли да подкрепим това предложение.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме предложения от мен § 13 – създаване на нов § 13.
За – 2, против – 8, въздържали се – 2.
Параграфът не е приет.
Преминаваме към параграфи от 13 до 17.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 13 до 17 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
По § 18 има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова.
От Министерството на Културата подкрепят ли предложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Да, подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Има ли изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме § 18 по вносител с предложението за създаване на нови ал. 6 и 7 в чл. 19.
За – 12, против и въздържали се няма.
Преминаваме към параграфи от 19 до 25.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 19 до 25 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
На основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имам предложение за създаване на нов § 25: в чл. 49, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията думите „включително и на техния език“ се заличават.
Обосновавам нашето предложение. То касае задължението на Българското национално радио и Българската национална телевизия да създават предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език. Ние смятаме, че подобни предавания трябва да има, но те трябва да бъдат само и единствено на официалния език, който в Република България е българският. Точно затова предлагаме заличаване на съответно цитираните думи от ал. 1.
Има ли изказвания? Мнение на Министерството на културата?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Госпожо Председател, този въпрос вероятно е за Конституционния съд. От 30 години се говори и все още 48 ще се говори, но в Конституцията пише следното: чл. 36, ал. 2: „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право, наред със задължителното изучаване на българския език, да изучават и ползват своя език. Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона...“ – в момента правим закона – и така нататък и така нататък.
Още един път да кажа: не му е мястото и времето на този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Други изказвания?
Министерството на културата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Не подкрепяме с аналогични мотиви, които представихме и по предишното предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 25.
За – 2, против – 8, въздържали се – 2.
Предложението не е прието.
Преминаваме към параграфи от 26 до 31.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 26 до 31 по вносител.
За- 12, против и въздържали се няма.
Преминаваме към параграфи от 32 до 37.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 32 до 37 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
Има предложение за създаване на нов § 38 от народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова.
От Министерството на културата подкрепят ли предложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Да, подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението, направено от колегите, за създаване на § 38.
За – 12, против и въздържали се няма.
Преминаваме към параграфи от 38 до 41 по вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 38 до 41 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
Преминаваме към параграфи от 42 до 46 по вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме.
За – 12, против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 47 по вносител. По този параграф има направено предложение от народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова.
От Министерството на културата подкрепят ли предложението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Да, подкрепяме предложението.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Има ли изказвания, колеги?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Въпросът ми е към вносителите или към Министерството на културата: защо се прави това предложение по отношение на връчването на актовете за установяване на административни нарушения? Каква е логиката?
Предполагам, така като гледам най-общо текста, той следва логиката, която заложихме в Закона за авторското право и сродни права, която съществува и в Закона за електронните съобщения и е с оглед оповестяване връчването на актовете. Защо се предлага да отпаднат алинеи 6 и 7, респективно алинеи... по отношение на наказателното постановление? Благодаря.
АКСЕНИЯ БОНЕВА: Чисто технически е въпросът. Техническа грешка е. При подаването на законопроекта тези три текста трябваше да отпаднат по становище на Министерството на финансите, съответно това становище беше прието. При внасянето текстовете са останали, така че ние се съобразяваме със становището на Министерството на финансите, а тяхното становище е, че тези два текста са в разрез със Закона за административните актове.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, само едно уточнение ще направя.
Ако следвате същата логика, трябва да вземете да отмените цялата административнонаказателна процедура в Закона за авторското право и сродни права и в Закона за електронните съобщения, където направихме изключение от правилото. Вече има две, а мисля, че има и други закони. Не мога да ги цитирам в момента точно наименование, където има изключение от Закона за административните нарушения и наказания.
Освен това не смятам, че Министерството на финансите е компетентният орган в случая, компетентният орган е Министерството на правосъдието. В края на краищата, както се казва, СЕМ да си блъска главата как ще връчва актове и наказателни постановления. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова по § 47.
За – 12, против и въздържали се няма.
Предлагам да гласуваме § 47 по вносител с предложението на колегите народни представители.
За – 10, против няма, въздържали се – 2.
Следват параграфи 48 и 49 по вносител, които изменения в Допълнителните разпоредби.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 48 и 49 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
Следва да гласуваме на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
За – 12, против и въздържали се няма.
Колеги, по параграфи от 50 до 59 по вносител има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи от 50 до 59 по вносител.
За – 12, против и въздържали се няма.
Уважаеми колеги, предлагам Ви да гласуваме възможност на референтите да нанесат правно-техническите корекции в Доклада.
За – 12, против и въздържали се няма.
С това приехме на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г.

Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Има ли предложения по тази точка? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодарим на гостите в Комисията за търпението, за направените предложения, и на колегите народни представители.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Цветкова

Стенограф:
Емилия Огнянова