Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г. на първо гласуване.
2. Разни.
На 2 декември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г. на първо гласуване.
2. Разни.
ДНЕВЕН РЕД:
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13.05 ч. и ръководено от заместник-председателя Мария Цветкова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Добре дошли на днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Моля само за малко тишина.
Налице е необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г. на първо гласуване.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред?
Който е „за“, моля да гласува.
За - 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – господин Боил Банов – министър на културата; Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“; Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните Ви пощи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, № 002-01-68, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 НОЕМВРИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Банов да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви представя мотиви относно Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Мисля, това е едно събитие изключително чакано от цялата кинообщност и въобще от цялата културна общност в страната.
Динамичното развитие на процесите в областта на филмовата индустрия в световен мащаб и множеството промени в законодателството на Европейския съюз наложиха преразглеждане на основни положения, заложени в Закона за филмовата индустрия. Законът е приет през 2003 г. и оттогава е претърпял няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво промените са драстични – цялостна дигитализация на процесите, съвършено нови бизнес и културни модели във филмовата индустрия. През 2005 г. се създават едни от най-големите към този момент доставчици и производители на филми и сериали – YouTube, Amazon, през 2010 г. HBO GO, стрийминг платформата Netflix и така нататък. На национално ниво тези процеси, както и приватизирането на Киностудия „Бояна“ през 2006 г. доведоха до бурно развитие на частния сектор в производството на филмовото съдържание и създаване на многобройни обслужващи компании по веригата на производство.
За адаптирането на българската филмова индустрия към изискванията и реалностите на 2020 г. се предлагат промени в чл. 17 от Закона за филмовата индустрия в посока на увеличаване на финансирането на националното филмово производство и създаване на нова схема – „Възстановяване на разходи с ефект стимулиране на инвестиции в сектора“.
Промените, които се отнасят до националното филмово производство; промените, заложени в чл. 17 и чл. 18 от Закона за филмовата индустрия, обосновават увеличение на бюджета за производство, разпространение, фестивали, културни прояви, промоции и показ в размер на 10 милиона годишно. Тук само ще добавя, че, знаете, в бюджета, който гласувахте миналата седмица, там също има милион и половина за кино.
Предлаганото увеличение на субсидията за национално филмово производство е в резултат на увеличаване броя на филмите и променената дефиниция за изчисляване на средностатистически бюджет.
Предлага се годишният размер на средствата за финансиране на национално филмопроизводство да не бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация. Осигуряването на средства за филмопроизводство предоставя възможност на продуцентите и авторите да обогатят жанрово, сюжетно филмите си и въобще за развитие на цялата индустрия.
Други предложения за промени в Закона. Разработена е нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Националния филмов център. Съставите на художествените комисии ще бъдат определяни от вписани в регистър експерти, които да отговарят на определени условия. Предлага се съставите на тези комисии да бъдат намалени от 9 на 7 члена.
Да не Ви чета всички промени в комисиите, имате Законопроекта. Общият брой членове за всички комисии се намалява от 112 на 78.
Регламентират се нивата на интензитетите на държавна помощ, освен за трудни филми и предпроизводствен етап, и писане на сценарии, но и за трансгранични продукции, за дебютни филми, късометражни филми.
Преразгледани са важни законови дефиниции, като дефиницията за филм, средностатистически бюджет на игрален, документален, анимационен филм, дебют и така нататък. Предлага се обособяване на нова схема за държавна помощ за фестивали и културни прояви, при спазване на условията и сроковете на Регламент 650 до 2014, в съответствие с чл. 53 от същия регламент.
Предлага се и нова схема на държавна помощ – „Възстановяване разходи за филмопроизводство“ – дълго чакана схема. Ще Ви изброя някои от държавите, които работят по такава схема и дават възможност за развитие на киноиндустрията в тези държави, включително и за силна подкрепа на икономиката. Такава регулация в Европа са въвели Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Литва, Германия, Исландия, Холандия, Швейцария, Словения, Португалия и други – почти всички. Съседните нам държави – Румъния, Гърция, Сърбия, Северна Македония и Черна гора, вече от години работят в такава схема.
Принципът на действие на тази схема се основава най-общо на следното: вложените частни средства в производството на аудиовизуално произведение, подлежат на частично възстановяване от държавата в процент, определен от съответната държава, прилагаща такъв вид схема на държавна помощ. Допустими за възстановяване са само определен вид разходи, извършени на територията на страната с цел производство на аудиовизуално произведение. За администратора възниква задължение за изплащане чак след като инвестицията е направена и в доказателство са приложени всички документи за направените разходи, включително за платени дължими данъци и осигурителни вноски. Този тип стимулиране насърчава продуцентите отново и отново да избират същата държава при производството на следващите си аудиовизуални произведения. В тази връзка стимулите се явяват решаващ фактор за това къде да бъде осъществен снимачният период на филма, както и да бъдат извършени други дейности, свързани с производството на филма.
Стартовият бюджет на тази схема за първата година се предлага да бъде в размер на 15 млн. лв.
За сравнение ще Ви дам – различните държави предлагат в схемите на техните държави между 2 и 50 млн. евро. Тук при нас е грубо 7,5 млн. евро. В Румъния примерно е 52 млн. евро към момента; в Словакия е 4,6 млн. евро; Гърция – 72 млн. евро; Кипър – 1,5 млн. евро; Хърватия – 4,2 млн. евро, тоест избран е среден вариант за старта, за началото на схемата. Разбира се, още след първата година ще се проанализира какъв е интересът.
Искам да Ви кажа, споделял съм, и пред Вас, очакванията за въвеждане на подобна схема за облекчаване на инвестиции в сферата на кинопроизводството са големи, включително тук е директорът на Филмовия център, разговаряли сме с шефовете на Netflix които имат много огромно желание да работят на територията на България, защото знаете, че тук условията за снимане на кино са много добри. Освен това сме известни и с изключително добрите хора, които всъщност правят филма – монтажисти, кранисти, целите ни и екипите в България, са на изключително високо ниво.
Така че това ще даде изключителна възможност на държавата с това, което имаме като богатство, като климат, като географско местоположение, като това на много кратко разстояние да има планини, море – всичко общо взето, което може да се покрие един филм – четири сезона, плюс изключителни екипи и качествени хора, които работят тук, ще даде един много силен тласък в развитието на кинопроизводството в България, включително и за нашите продуценти. Правилата важат и за тях. Целта е да снимаш тук, да работиш тук, тук да ползваш хора, тук да си оставят парите, тук да се хранят, тук да спят. Добавената стойност за икономиката е голяма. Тук имам цифри, но да не Ви занимавам безкрайно. В държавите, в които е въведена тази схема веднага се отчита страхотен ръст на приходи и икономически ръст във всички сфери.
Така, че, колеги, лично с гордост заставам пред Вас, с огромна благодарност към директора на Националния филмов център, за който това е една сбъдната мечта.
С огромна благодарност и към моя екип, особено към госпожа Кацарова, към всички над 20 човека, които работиха усърдно много дълго време върху тези законопроекти, към Съюза на филмовите дейци.
Една много широка, много мощна група от сектора застана зад тези промени. Надявам се, че това е един рестарт за българското кино, което като основен сегмент означава и рестарт за българската култура. След ужасната глупотевина – ще ме извините за израза, да се продаде Бояна на времето сега държавата с лице може да застане пред хората, работещи в киното и да ги гледа в очите, оказвайки тази сериозна подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Госпожо Караиванова, здравейте! За мен искам да кажа, че това, че гледаме Закона на първо четене днес също е като сбъдната мечта. Беше време това да се случи и аз също участвах в една от работните групи, в която дълго време заседавахме. Искам да Ви кажа, че наистина заставам зад всички хубави неща, които каза министър Банов. За мен, колеги, е много важно да не политизираме този закон. Искам да Ви помоля да забравим всеки от коя партия е и какъв цвят представлява, а заедно да се обединим в името на това да направим един хубав Закон за българското кино и да подпомогнем творците и хората, които работят в този бранш.
Ако беше председателят господин Рашидов тук, сигурно щеше да ни напомни в момента, че това е Комисия по култура и колкото не политизираме, толкова по-добре, затова ще Ви помоля наистина да работим заедно.
Има някои неща, които трябва да се изчистят. Може би има неща, които трябва леко да се променят в Закона. Докато бях в работните групи още говорих, че много темелни неща са извадени от Закона и са сложени за Правилника, но още няма Правилник до момента затова смятам, че тук трябва да бъдем много прецизни и внимателни. Всеки може да направи своите предложения и да ги обсъдим между първо и второ четене. За мен е важно сега да се обединим и да приемем Закона на първо четене, а след това да говорим за другите неща.
Сигурно ще изпреваря някои неща, които ще кажете. Някои казаха, че едва ли този закон не е като скрит, но все пак имаше един месец обществено обсъждане, в който можеше да бъдем запознати. Така че искам спокойно и Вие колеги от БСП, от всички групи, всеки да бъде свободен да прави своите предложения да ги обсъдим. Смятам, че на много места може да се обединим надпартийно в името на българската култура и да защитим всички тези хубави неща, които са направени до момента, и от Министерството на културата, и от Националния филмов център. Дори леко да ги надградим. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Будинов.
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Караиванова! Законът за филмовата индустрия в България влезе в сила през 2003 г. Благодарение на него и поправките, които бяха допълнени през 2007 г. Законът помогна българското кино да се възроди и отново да потърси своето място в европейското културно пространство.
Въпреки че през 2001 г. в България се произвеждаха нула броя художествени филми, държавната помощ, условията, които се създадоха благодарение на този закон дадоха възможност отново да се заговори за българското кино. После постепенно то бе оценено и много от неговите върховни постижения не само бяха допуснати, но и бяха оценени на редица европейски, американски форуми.
Благодарение на този закон кинопоказът, рекламата му позволиха достъпа до българските филмови произведения също да намерят подкрепа от държавата, а оттам и стимул за намиране на подобаващо място в афиша на киносалоните в страната ни .
Ще припомня, само че преди влизането на действащия Закон в България бяха закрити почти всички киносалони в страната и само в няколко големи центрове имаше киносалони, хиляди селища останаха без възможност до достъп до най-масовото изкуство. Този преамбюл е нужен само дотолкова, доколкото е важно да подчертаем, че не бива да се допускат нови грешки. Промени и усъвършенстване на Закона, който успешно работи в този период са нужни, разбира се, и допустими, но не и смяна на неговата философия.
Не става дума например, че в чл. 3 се предвижда, чрез този закон българската филмова индустрия да се утвърди като водеща културна индустрия за българската култура, а не например като една от водещите културни индустрии за българската култура. Това приемаме, че е недоразумение и може да се поправи между двете четения.
Бихме задали няколко въпроса, за да изчистим усещането, че Законът е лобистки и сериозно е изместен центърът на целите стоящи пред тази индустрия.
Първо, в Закона не се прави разлика между смисъла на понятието Държавна агенция и Изпълнителна агенция. Според определението на първата тя няма право да работи с държавни помощи, а дори трябва сама да се издържа от собствените си приходи.
Според втората, тя е второстепенен разпоредител в рамките на Министерството на културата и водещ изразител на политиките в нейната работа с държавната помощ е именно министърът на културата.
Второ, от на пръв поглед козметичните промени, които се предлагат в текстовете, направо е ликвидирана Финансовата комисия, която се замества от Национална комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходите. Сега се предлага в тази комисия да участват само работещи в Изпълнителната агенция на националния филмов център и да отговарят за действията си пред изпълнителен директор, който ще ги избира и назначава. Няма друг контролен орган пред който ще се отчитат и който може да ги проверява и да спира лобистки решения. Вече ще става дума за почти три пъти повече държавни средства в помощ на българската филмова индустрия – общо около 47 милиона.
Националният съвет за кино досега се избираше по най демократичен принцип, по предложение на професионалните сдружения и на юридическите лица с нестопанска цел, като в него участваха и представители на Изпълнителната агенция одобрени от министъра на културата.
В новото предложение членовете се предлагат от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция със задача да подпомагат и консултират него, а не министърът на културата по политиките на държавата в сферата на киното.
Няма правилник дори в основните положения, по който могат да се предлагат решения за помощи на кандидатите пред държавата, а в многото предложения това зависи от изпълнителния директор и няколко щатни служители на изпълнителната агенция. Знаем, че това не гарантира не корупционни практики. Липсва и контролен орган, който да регламентира конкретните решения на членовете на Комисията по оценка и предоставяне на държавно подпомагане, като културен продукт. Няма изискване поне един от продуцентите да е с български произход, а това също трябва да се обсъди между двете четения и да бъде направено, така че държавното подпомагане да бъде насочено преди всичко към българските творци. Не е достатъчно само да се посочват изискванията на разпоредбите на Европейския съюз, а и конкретно да се разпишат критерии, заложени от нашата държава.
Подкрепяме предложението по принцип за въвеждане и успешно функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводство, но считаме, че те трябва да се прилагат като данъчни облекчения след приключване на проекта, след проверка от финансисти, а не предварително да се дават.
Затова като подкрепяме по принцип приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовото изкуство и съобразявайки се с липсите на правилник и яснота по съществените промени, които се предлагат в субординацията между Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, изпълнителен директор и министър на културата, настояваме за възможно най-дългия период за предложения към Законопроекта, за да можем да облечем в конкретност и нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Ще имате възможност между първо и второ четене да предложите своите изменения и допълнения към Законопроекта.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Караиванова! Разбира се, че по принцип ние ще подкрепим на първо четене този законопроект. Ще подкрепим и предложението на колегите от БСП за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене.
Специално аз също имам известни притеснения по отношение на финансовия контрол на тези средства и от факта, че в много места в Закона се прави препратка към Правилника, по който ще работи Филмовият център. А правилникът наистина не съществува, а става въпрос почти за фундаментални неща. Затова аз предлагам да удължим максимално срока, което означава, че ние реално ще можем да гледаме този законопроект някъде към края на месец януари на второ четене, а дотогава да получим и Правилника. Може би днес да поставим някакъв срок до към 10 януари, за да може веднага, след като се върнем на работа, да бъдем запознати и с Правилника и на тази база вече да направим и своите предложения между първо и второ четене, за да може да приемем закон наистина с консенсус. Този закон няма да работи само по това време, надяваме се да има един дългосрочен характер, за да бъде и устойчив. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Други колеги народни представители?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Напълно подкрепям това, което каза колегата и в голямата си част на госпожа Йотова забележките – също заставам зад тях. Мисля, че точно това е нашата роля, първо, да следим да няма лобизъм и, второ, ние да упражним необходимия контрол още при самото създаване на Закона, а не след това, така да сторим, че да няма място за злоупотреба с тези средства, защото още от Четирдесет и първото народно събрание сме разговаряли много на тази тема, много пъти сме дискутирали точно тези пари, които се отпускат в бюджета и уважаваният от мен професор, както и да е, да не споменавам, бог да го прости, много ми беше близък и като приятел, и като човек, още тогава той беше задал един въпрос тук в тази зала: колко от тези филми, които са направени с държавните пари са напуснали границата и дали са спечелили нещо за България, не само за себе си, но за авторитета на българското кино и какво е направено за този повод?
Затова, напълно Ви подкрепям, колеги, и смятам, че ще имаме основание с чиста съвест да приемем Законопроекта, това зависи вече от филмовите дейци доколко този правилник ще бъде навреме показан и доколко колегата Будинов каза леки промени, аз мисля, че доста неща трябва да се променят, особено във финансовата част и в контрола. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Присъединявайки се към общото мнение, ние също ще подкрепим Законопроекта по принцип. Но също искам да обърна внимание на това и да се обърнем и към юристите относно позоваването на Закон на подзаконов акт.
Според мен тук е объркана логиката, вероятно водени от добри намерения, те обикновено довеждат до едно място, както знаем от философията. Така че хубаво е да удължим максимално срока, хубаво е да поработим сериозно.
Контролът, колеги, е изключително важен, защото ние всички си даваме сметка, че творчеството най-трудно се помества в кутийките и в графичките, но, от друга страна, всяка сянка на съмнение за това, да кажем не добро качество или хубавия израз шуробаджанащина, или лобизъм – този по-купешкия, ако тегне над този закон, то цялата му добра мисия ще бъде всуе.
Така, че, да, ние ще подкрепим по принцип Законопроекта, но ще настояваме за много сериозно прецизиране на текстовете и контрола върху финансирането. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Банов. Стана ясно вече, че всички сме се обединили около този законопроект и така е редно да бъде. Господин Будинов беше прав, че не трябва да се политизира. Ще изкажа едно лично мнение по Законопроекта, като не обвързвам никого.
Вие така, като започвахте казахте, че ще има едно увеличение на средствата и това наистина е така, но аз бих искал в този законопроект по-скоро да видим стимули към частните инвестиции. Истината е, че там, където има дотации и някакво доплащане и така нататък, кара самите филмопроизводители, така да го наречем най общо, да бъдат малко по-лениви, докато частните инвестиции ще имат и една друга насоченост. Давам пример с мотивите, които са посочени в Законопроекта, ако, не да ги наречем, филмите, които са с висока художествена стойност са печелили награди са едни, а тези, които са с висока посещаемост, са други. Тоест, на мен ми говори нещо, че във филмопроизводството хората, които оценяват ще трябва да вземат страна. И в такъв случай аз задавам въпроса: чия страна ще заемат – на тези, които гонят печалба, или на тези, които търсят високата художествена стойност?
От друга страна, бих желал в Законопроекта да има също така завръщане и някаква насоченост към производството на анимационни филми, където ние бяхме определено световна сила, а също така и в производството на детски филми, мога да го добавя това нещо.
Определено трябва да се стимулира филмопроизводството, но както отбеляза и колегата преди малко, това филмопроизводство трябва да бъде стимулирано в посока експорт, защото тези филми на практика ще изнасят култура и начина ни на живот в България и това ще бъде една безплатна реклама за България, както и Вие самият казахте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Байчев.
Други колеги народни представители?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя Законопроекта. По отношение на поставения въпрос, свързан с Правилника за прилагане на Закона практически аз поне, доколкото разбирам с този законопроект за изменение и допълнение се предвижда създаване на такъв правилник. Не съм много сигурен, че могат да ни го предоставят колегите от Министерството на културата преди да приемем промените в Законопроекта, но в нашата дискреция е ние да решим кое да бъде в законовата уредба на ниво законова уредба и кое да бъде в подзаконова уредба и ние няма нужда да чакаме това да ни го казва Министерството на културата, това можем да го решим ние. Присъединявам се тук към предложението за максимален срок между двете четения на Законопроекта.
Смятам за добро предложението да се прецизират текстовете, свързани с контрола на финансирането, доколкото става въпрос за публични средства. И единствено мога да изкажа съжаление, че този законопроект не се появи по-рано, тъй като това, което прочетох в мотивите, тези схеми за подпомагане на филмопроизводството, не съществуват от вчера, не са от миналата година, познати са навсякъде по света, въпросът е защо ние толкова късно ги прилагаме. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Други изказвания?
Бих искала и аз да кажа няколко думи като народен представител. Също ще подкрепя – ние от „Обединени патриоти“, ще подкрепим на първо четене Законопроекта. С риск да повторя някои от нещата, казани от Вас, колеги, към момента, бих искала да отбележа, че това е един Законопроект, който е много дълго чакан от филмовата индустрия, всички го знаем това, и в същото време се присъединявам към отправените забележки, или по-скоро към всеобщото мнение, че трябва да прецизираме текстовете между първо и второ четене, защото трябва наистина навреме да пресечем опитите за лобизъм, както и, разбира се, контролът да бъде много стриктен по отношение на изразходване на финансовите средства. Така че, да, ние ще го подкрепим на първо четене.
Сега към нашите гости. Господин Министър, Вие желаете ли да отговорите на поставените към Вас въпроси или да вземете отношение по казаното към момента.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз конкретно няма да се спирам, общо взето на госпожа Йотова и бяха написали около 15 точки, около пет от тях въобще не са верни, но като смисъл стана ясно и на база на това, което останалите народни представители споделиха, че явно има някакво и то е съвсем естествено, така трябва да бъде, желание да се прецизират със сигурност текстовете, особено по отношение на контрола. Така че ние не можем да бъдем против това. Напротив, нека се прецизира всичко, това е нашата в крайна сметка, функция и така трябва да бъде. В конкретните параграфи в крайна сметка ще работите, нашата експертна помощ и на работната група, винаги е налице.
Леко ми е неприятно, защото сега, ако ги помоля един по един всички, които се изказахте, да обясните какво влагате в думата лобизъм спрямо точно този закон, кои текстове визирате и кой считате дотук потенциален лобист, ще изпаднете в неловка ситуация, затова и няма да го правя. Не е това нивото. Имайте, предвид че работната група е представена от може би най-добрите, включително и Вашият колегата тук, най- хората, които изключително се занимават с тази професия. Тя не е така взета от улицата – трима експерти от Министерството на културата, напротив. Така, че просто това Ви моля като се вкарват думи лобизъм човек трябва и да обясни – лобизъм за кого? (Реплики.) Ами като не се знае, не се казва така. Ти си човек на театъра и знаеш, че като се каже нещо това е много голям форум, на който сме тук и много голямо ниво.
Това е единственото ми, а иначе всичко, което казвате по отношение на финансовата дисциплина, по отношение на това как се разходват средствата, още по-добре, ако се намерят текстове, които да улесняван, които да дават възможности повече за контрол, това са обществени средства, разбира се, само ще адмирираме и в тази посока ще работим.
Единственото, което бих си позволил да споделя, ако може да го ползвате като отправна точка, когато разговаряте – има европейски критерии, и европейско законодателство по отношение на филмопроизводството на държавните помощи. Те са били водещите в изработване на тези документи. Тоест имам усещането, че някои от Вас си представят, че сега ще вкарат едни – точно пък аз мога да ги нарека лобистки текстове, където да пуснат, ще ме извините, ама, хайде да не употребя нещо, че ще вляза в медиите лошо, но където ще пуснат всеки, който е решил, че ще направи един екшън и ще събере 200 хил. души в България да го гледат и ще бъде поощрен, защото го гледат. Това е много деликатна сфера.
Европейското кино по принцип се защитава, да, то свива своето потребление и това е тенденция в цяла Европа, то се защитава от американското, индийското, китайската инвазия, която започна, то се защитава чрез своето авторство. Априори европейското кино търси специфичния филм, търси авторския филм не защото не желае или не може да направи филми, с които да направи публика, просто няма този пазар. Говоря за Европа, камо ли за България. Пазарът на Европа е в пъти по-малък от пазара на Азия, на Китай, на Щатите и Южна Америка. Европа, и България, в нея търси своята идентичност в киното и това е труден път. Няма европейско кино, което да е избило рибата и да обикаля света, и да печели. Това е факт.
И тенденциите в Европа, и такива са и указанията на Комисията, и такива са документите, да се подкрепя авторският проект, имайте го предвид. Недейте слиза просто на нивото: „Ама тези филми…“, това съм го чувал много пъти. Ама тя държавата дава сега едни пари за филми, то никой не ги гледа. Това е евтин популизъм, неразбиране на материята, неразбиране на проблема на кинопроизводството и киноразвитието в Европа. Разбира се, че трябва да бъде търсен и зрителят, разбира се, че трябва да бъде търсен, но тук е много важен баланса. Понеже усещам такива настроения, казвам го като отправна точка, когато размишлявате, за да може наистина максимално компетентно да се намесите в текстовете. Иначе благодаря на всички Ви за подкрепата. Беше важно и за хората в киното, за цялата общност беше важно наистина да бъде подкрепен по начина, по който го подкрепяте всички на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Караиванова, заповядайте, да чуем Вашето експертно мнение.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Госпожо Председател, благодаря Ви много.
Колеги, господа народни представители, господин Министър! И за мен това е много вълнуващ ден в личен план. Ние с някои от Вас се видяхме, с повечето от Вас, още през 2018 г. малко след като бях избрана за директор на Национален филмов център с концепция, която като първа точка включваше дългоочакваната промяна в Закона за филмовата индустрия и адаптирането на цялата индустрия към европейските изисквания и към ХХI век.
С Вас се занимахме през 2018 г. вместо с този закон с факта, че предишното ръководство на Национален филмов център беше пропуснал адаптирането на Закона и цялата 2018 г. с екипа на министър Банов, ние работихме просто по адаптацията му към европейските законови норми, за което безкрайно Ви благодаря. Ако си спомняте тогава се обърнах към Вас с една молба и с един апел: нашата индустрия не е от най-големите в страната и не може да бъде приоритет от най-големите приоритети на държавата. Но това е изключително жизнена, страшно важна индустрия. Това е културна индустрия, която е направила много както за културата, така и за икономиката и на града ни, и на държавата ни, и тя очаква своите промени и своето стимулиране от много време.
Когато започнахме работата преди година и половина по Закона, за да Ви дам малко контекст, с министър Банов, една от основните ни задачи беше този закон да се изработва с максималното представяне на професионалните организации, всички, които са засегнати от Закона за филмовата индустрия в България. Така и беше, в работни групи министър Банов цитира около 20 души, но те са 20 души по заповеди, всъщност работиха около 40 души, защото не сме спрели абсолютно никой в работната група да предостави своите предложения. Огромна част от тях, тези, които бяха консенсусни, залегнаха в Закона
Правилникът е неразделна част от Закона, но Правилник не може, той е изработен, почти малко повече от половината дори, но не е довършен, защото без одобрението от финансовия министър за конкретна сума, с която той би подпомогнал или не би подпомогнал една схема, или друга схема, или никаква схема, Правилникът не можеше да върви напред.
Безкрайно съм благодарна на правителството, че чу необходимостта на сектора, че реагира дори и в тези трудни времена, сега има и финансова рамка, има и изготвен законопроект, който, между другото, изготвихме освен с цялата гилдия, изготвихме и с помощта на всички колеги от Европа. Вероятно знаете, аз самата съм член на Борда на Асоциацията на директорите на европейските филмови центрове – това е най-високото политическо представяне на аудиовизуалния европейски сектор, в Европа. През цялото време, бидейки 100% съгласна с Вас, че тези държавни средства трябва да бъдат изключително внимателно контролирани и да бъде запазено и пред обществото, и на практика тяхното разходване като съвършено лишено от възможността за спекулации, ние с Министерството на културата ползвахме опита на консултантска къща „Олсбърг Ес Пи Ай“, които са консултантите на Европейската комисия. Ползвали сме наличните, работещи успешно закони на колегите в сходни на нашия размер държави в Европа.
Казвам всичко това, за да знаете, че положихме много и разностранни усилия с една единствена цел, първо, да се случат тези абсолютно наложителни промени, които ще направят България конкурентна в тази област.
Второ, за да можем да не заблудим самите Вас именно да не се промъкват частни интереси, дребни интереси, искаме да изковем един закон, който на европейско ниво да работи в името на България, така че тя да бъде една от водещите поне в нашия регион индустрии.
Съгласна съм с всичко, което казвате. Чакам с нетърпение да работим заедно. Благодаря Ви много за желанието да подкрепите и бъдете здрави, няма как да не кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Някой друг от гостите?
Заповядайте, представете се.
МИЛКО ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, уважаема госпожа Караиванова, благодарим Ви за усилията, които толкова дълго, преминавайки през всякакви недотам доброжелателни понякога конфликти един с друг и така нататък, изтърпяхте и гилдията, и положихте усилия, и тази голяма крачка е на път да се случи. Очевидно, дори и трудно приемам, че изобщо сме толкова близо до тази цел. Така че, позитивите от всичко това, което се изказа тук, напълно отговарят на становището, което Съюза на филмовите дейци от 19 страници изпратени по време на общественото обсъждане, което становище бе подкрепено от асоциациите на българските режисьори, на българските продуценти, на българските оператори. Бе споменато в преамбюла на още няколко асоциации, че те също подкрепят становището на Съюза, така че добрата новина е, че необичайно киното е обединено в момента и то не заради финансовите параметри на Закона, но заради това, че се случва някаква много значителна промяна. Чу се тук, че сме закъснели, аз не съм съвсем сигурен. Още не е много сигурно къде как работят тези механизми за стимули, така че това пък от друга гледна точка можем да се възползваме от най-добрите страни от тази материя.
Сега няколко притеснения, позволявам си да говоря от името на всички асоциации, които подкрепиха становището на Съюза, на практика това е и киното. Няколко притеснения ще изтъкна, за да го имате в главата си, понеже Вие сте основните хора, които ще движат Закона. Ние, разбира се, ще дадем своите предложения, както винаги сме правили между първо и второ четене. Така наречената част, за нашето национално производство засега няма да коментирам, защото там са конкретни текстове, които са в духа на протекция на родното ни кино, каквото и трябва да бъде.
Моите притеснения са: малко картината ще я увелича, има някои правни конструкции и неща, които биха възбудили много чувствителната дирекция „Държавни помощи“, повярвайте в Европейската комисия, да се замисли за хипотезата за наказателно производство – да не дава господ, в ЕРА постоянно ги сезират и те правят такива стъпки с удоволствие. Тук ще дам само два примера. В сега съществуващия проект на ЗФИ, културните критерии са различни за двете схеми. Това трудно ще бъде допуснато, в самия Регламент 651 самите критерии не се разделят. Там няма съмнение, че културният продукт и независимо от това дали той принадлежи на родно производство или на производство на компании, които са привлечени поради тези и икономически аспекти, разбира се, имат тези лостове.
Също така имам притеснение, мисля, че чл. 35и, ал. 1 в момента в ЗФИ, че е прекалено много оголена тази правна конструкция и се доверява на Правилника, разбира се, с цел да е по-гъвкав Правилникът и да бъде променян, но малко е прекалено. Тук не е регламентирано по никакъв начин цялото устройство на отчитането, на признаването на разходи и така нататък, което най-малкото противоречи на нашия си Закон за нормативните актове, където те настойчиво съветват основни принципи да бъдат заложени в Закона.
Но всичко това, разбира се, ние много активно ще го споделим с Вас, за да го имате предвид, все пак, докато за Вас, за добро или за лошо, участието в кинопроцесите са сравнително временно за по голямата част от Вас, ние до живот ще бъдем такива и това ще бъде нашият живот. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Да, заповядайте, представете се.
БОЖИДАР ИЛИЕВ: Добър ден на всички! Госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър, госпожо Директор! Тук е моментът да започна с едно кратко изречение и то е, че ние сме доста млада организация, буквално преди дни навършихме една година. Причината най-накрая да основен нашата асоциация беше именно работата, която беше започнала по Закона и ние установихме, че са на път да се появят, тоест да бъдат узаконени едни сериозни конфликти в индустрията. Хващам се за изречението на господин Лазаров, който каза, че това е киното, представлявайки определени асоциации. Не, не е това киното!
Този закон се състои от три основни звена: това е производство, разпространение и кинопоказ. И задавам риторичния въпрос: какъв е смисълът от производство, ако то не стига до зрителя? И тук искам да помоля, да отворя няколко теми, които ще оставя на Вас, народните представители и ще изпратим, разбира се ,нашите предложения, на Вас ще оставя да прецените разумността на нашите, как да кажа – червени лампи, които искам да светна сега.
Ще започна с това, че на киносалоните се вменява задължение със закон, с този закон, то и в сега действащият го има, но тук се увеличава. На нас ни е вменено задължението да отделяме 10% от екранното си време цялото за българско кино, в което не би имало нищо лошо, но това не е възможно да се случи, освен ако не искате отново да бъдат закрити масово киносалони, защото това практически означава силно свиване на нашите и без това свити приходи, вследствие на грандиозното пиратство, за което мисля, че всички сте наясно, че се случва в тази държава.
В сега действащия закон този праг е 5%. По неясни за нас причини, той се предлага да се увеличи на 10%. Ние изпратихме нашите мотиви и притеснения за това предложение. В нашето предложение, което беше изпратено по време на общественото обсъждане сме предложили да се увеличи от 5 на 6%, което по същество, като имате предвид, че има около 230 действащи екрана на територията на държавата, като го умножите това по 365 дни, защото ние работим целодневно, освен в сегашната ситуация, това е един значителен ръст, който сме готови да дадем на българското кино. Но не бива да се приемат норми, които да ограничават все пак пазарните механизми на нашия напълно частен сектор и той е частен от почти 20 години, напълно частен. Две търговски дружества са под принципала на министъра на културата, но те не функционират като редовни киносалони ежедневно.
Още по-интересно е, втората тема, която искам да отбележа е, че на нас ни се вменява законово задължение да показваме кино, но на продуцентите никъде в Закона не е вменено задължение да ни предоставят тези филми. Ще цитирам само два примера. По време на работни срещи в НФЦ в коридора, пушейки с колегите, аз също съм собственик на киносалони, научавам, че ще излизат български филм на екран. Извинете, но това не е нормално, в смисъл, не може да се иска от нас по закон да имаме задължение да извършим нещо и в същото време другата част – едната трета от нашата цяла индустрия, да няма задължение да го предостави това нещо.
Тук е моментът и да подчертая какво се случва и това е процес. Моят личен професионален опит е свързан изцяло и само с кинопоказа, с нищо друго не съм се занимавал в живота си, в тези 25 години, в които се занимавам с кинопоказ, ще Ви кажа какво се случва: в два месеца пролетта и в два месеца есента се стига до 2 3 български заглавия, седмично. Тоест няма разписан и измислен механизъм, който да урегулира регулярно разпространение на български филми.
В същото време отново Законът на нас ни вменява задължението ние да показваме равномерно българско кино. И ние влизаме в едно противоречие – не стигат филмите до нас, нито навреме, нито по правилен начин, нито стигат на регулярна база до нас, и от това ощетяваме в крайна сметка данъкоплатецът, с чиито пари се произвеждат филмите. Затова Ви моля да се помисли. Ние, както казах ще изпратим предложение до Комисията между първо и второ четене, да се вмени задължение на продуцентите за разпространение на филмите в действащата киномрежа.
Следващото ни предложение, смятаме, че трябва да бъдат изработени и да се помисли сериозно върху критерии за успешност на филмовите проекти, които са подкрепени с публичните средства. Вярваме, че такива критерии могат да бъдат намерени и те да бъдат обективизирани по-добре, защото в момента по наше мнение това, което е написано в Законопроекта е малко размито.
Следващата тема, която искам да повдигна това е в сега действащия закон има предвидена държавна подкрепа за киносалоните, за показ на българско кино, защото, както каза и министър Банов, то не може да бъде само по себе си печелившо, от което ние да се издържаме практически с показ на български филми в най-големия процент от случаите с няколко касови български заглавия с тяхното изключение, кината реализират чиста проба загуба на финансови средства, по показа на киното. Поради тази причина законодателят в действащата версия е предвидил вариант, в който ние получаваме държавно подпомагане, като кандидатстваме с проекти.
В Законопроекта, който е пред Вас, се предлага промяна на действащата формула, която ще доведе до един много неприятен инцидент. Ще го обясня максимално кратко. Действащата формула в момента е, че се заплащат на киносалоните или по-скоро имат право да кандидатстват за субсидия, която е в размер на 50% от броя на седалките в залата, умножени по броя на прожекциите по средната цена на киното. В момента предложението е субсидията да бъде в размер на 50% от реализираните бруто приходи. Без да са професионалисти, всъщност това ще стимулира кината да програмират единствено и само по-касовите български заглавия, а авторското кино ще остане извън киносалоните, защото 50% от 100 лв. разбира те, че никой няма да си направи труда да кандидатства. Повярвайте ми редица са филмите, които изкарват от този порядък от „бокс офиси“, особено кината извън големите градове.
Разработили сме една формула, която считаме, че е справедлива и след дълго обсъждане в нашата асоциация стигнахме до решението, че това е нашето предложение, което също ще изпратя, в момента може би не е удачно да Ви занимавам в детайли. Написали сме и сериозните мотиви за това нещо.
Последната тема, която искам да отворя. В редица европейски държави, мога да ги цитирам поименно, има така наречените в чл. 41, ал. 3, са фиксирани категориите за показ на филми, които в момента са доста малко на брой и са с много малък обхват. В редица европейски държави, да не кажа в повечето, има междинни категории, които дават възможността на Националния филмов център по-прецизно да таргетира филмите към съответната правилна аудитория, като принципът обикновено е забрана за показ под определена възрастова група, основно по морални съображения.
Тук ние сме направили едно предложение да се добавят категории, като сме ги заимствали от редица европейски държави като Естония, Унгария, Исландия, Латвия, Малта, Норвегия, Полша, Румъния и така нататък да не изреждам, с което ще се даде възможност филмите да получават една по-ясна и по-конкретна визия за разпространението си в България. Тоест статута, с който те влизат в мрежата за показ било то киносалони или впоследствие телевизионни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Ще изпратите до Комисията Вашето становище и предложения.
Има ли други желаещи за изказвания?
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Към вносителите, ако ми позволите. Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз съм съгласен с Вашата теза, че филмопроизводството е сложна работа и, че не разбираме от това достатъчно е правилно. Аз лично от повече то 20 години не съм снимал и по някакви причини няма и да снимам повече, така съм решил.
Но, мисля, че емоционалният финал на изказването на колегата, свързано с паметта на Ламбо ме кара да кажа нещо, което традиционно се казва: абе този филм не го бива. То, разбира се, не беше важното в неговото изказване. Важното в неготово изказване е това, което всички казахме, че има нещо неясно, неуточнено в начина, по който средствата се отпускат и отчитат от едно и също в края на краищата едно лице, нали. Това е Изпълнителната агенция в лицето на нейния изпълнителен директор, поне от това, което виждаме засега. Това, което притеснява.
Що се отнася до европейските директиви, уверявам и лобизъм, много съм се занимавал с това, не е измислен в България, той идва от Европа и, ако европейските директиви ни предпазваха от лобизъм, Европейският съюз според мен можеше и да не съществува вече. Напротив лобизмът е част от работата на европейските институции, в това няма нищо лошо. Лобизмът е наука. Въпросът е, когато той се движи в едни нормални законови параметри. И аз мисля, че всички колеги тук, от всички страни на масата, точно това искаха да кажат. Този правилник, за който се говори и, който не ни е засега ясен и, който е във Вашата глава вероятно Ви дава основание да имате едни мисли, но ние, които не сме започнати с него можете спокойно да допуснете, че имаме други мисли и да не ни се сърдите затова, нали. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Попдимитров.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Само да уточня само тук нещо, защото, аз не го работя този закон и в моята глава няма нищо по Правилника. Гарантирам Ви. В моята глава има разбиране за процесите, включително европейските такива и световните, но аз нито влизам в работната група, нито работя по този закон. Това трябва да е много ясно, нали. В този смисъл затова казвам, аз и не знам точно какви финансовите, как е уреден редът, по който се следят средствата, дали има достатъчно нива, които да може да става ясно как се разходва, как се отчита и така нататък. Говоря само принципно. Моя работа е като министър да създам условия, да събера всички експерти, всички мнения и да бъда дотук. Това е изцяло експертна работа. Затова казах, че и аз подкрепям това, ако всички Вие виждате такова нещо, да се видят финансовите механизми какво, как, потоци и така нататък, разбира се.
За лобизма вече ще седнем после да си говорим. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми колеги, аз искам да кажа нещо на господин министъра и на Жана Караиванова. Като говорим за гледаемост според мен нещата са много свързани с това, което госпожа Кръстева каза преди малко, колкото и да ни е тъжно нека да си признаем за тази шуробаджанащина, използваме такива думи, които са по-лесно разбираеми. Виждаме как много често в годините се взима не най-добрият сценарий, а сценарият, който е на моя човек. Взимат се не най-добрите артисти, които биха изиграли определени роли, а тези, които са от моя близък кръг и така нататък.
По отношение на това, което каза господин Банов, че няма европейски филми, който да избие рибата. Напротив, съвсем скоро испанският сериал „Къща от хартия“ срахотно изби рибата трябва да Ви кажа. (Реплики.) Ами хубаво, пак е кино. Има и други английски страхотни филми и преди Брекзит, има френски филми, които избиват рибата, така че на Жак Жан или на Люк Бесон филми и така нататък. Според мен тук има един проблем, който си е от години в българското кино и неговата гледаемост, така че наистина бих искала тези неща най-после да ни се случат и на нас, но да видим.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Заповядайте.
КРАСИМИР ВАНКОВ: Ползвам момента, като ще бъда изключително кратък да обърна внимание на един важен факт, който вече влезе в последното разиграване в краткия разговор, нещо което не обсъждаме, но трябва по някакъв начин да разберем, че сериалите са част от филмовата индустрия в днешно време. Бягайки толкова от тази формулировка не си правим услуга нито на българското кино правим услуга по този начин. По тази причина всъщност Законът е разделен на две. Имаме мярка, която и досега е работила и имаме втора разработена мярка за стимулите.
Аз виждам, че в последния ден, час основно обсъждаме идеята за стимулите и въвеждането на тази втора мярка вътре в Закона. Това е чудесна инициатива. Повярвайте, ние от нашата асоциация и нашите представители сме повече, че може изобщо да обсъждаме темата на тази маса днес. Подкрепяме мнението на Милко Лазаров, че почти не ни се вярва, че може би това ще се случи в близко бъдеще.
Това на което обръщам внимание днес и взимам повод от конкретните реплики е, че в първата мярка, която е за подкрепа на българското кино, защото ако разделим двете мерки, едната е за подкрепата на българското кинопроизводство, а втората е за финансовите стимули, то втората мярка е много повече икономическа мярка. Тоест там все пак има очаквания където ще влязат едни пари от един външен инвеститор, те ще бъдат акумулирани, ще минат през държавата по някакъв начин, през наемане на хора, през ангажиране на други индустрии и в крайна сметка накрая държавата ще е генерирала някакъв финансов, материален интерес, от който респективно ще върне някаква част като финансов стимул на външния инвеститор. Така че тази мярка сама по себе си има и такъв икономически прочит и това е много важно да бъде отбелязано.
Второто нещо обаче е вътрешната мярка, която е за подкрепата на българското кино, която без съмнение има нужда и както е заложено в Проектозакона има и желание за повишаване на тази стойност и сума. Ключовият елемент там е, че липсва подкрепата – във вътрешната мярка, която е българската, за сериалите.
В днешно време не е единственият начин на разпространение вече в киносалоните и това всеки един го изпитва, дори в собствения си живот. Киното и начинът, по който то се развива се разпространява вече онлайн, гледат се основно платформи – неща, които са в сериални форми, защото то също търпи определено развитие. По тази причина Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, чиито представител съм днес тук, всъщност във времето за обществено обсъждане, внесе добавяне и ясно разписана такава мярка. Само обръщам внимание с това си изказване: моля Ви, ние ще ги внесем отново преди второто четене, да обърнете внимание на тази мярка и да не подценяваме все пак естествения път, по който киното се развива в световен мащаб. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Ванков.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Говори при изключен микрофон поради техническа повреда.)
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Ако няма други изказвания?
Заповядайте, още едно изказване и се представете ако обичате.
ЛЪЧЕЗАР ВЕЛИНОВ: Госпожо Председател, господа народни представители, господин Министър, госпожо Изпълнителен директор! Бях част от работната група, която работи повече от година и половина по този закон. Бих искал да Ви обърна внимание на някои специфични проблеми, които касаят нас. Тъй като тя е един много особен дял на киното, има известна самостоятелност и чисто технологична разлика от документалното и игралното кино. На първо място анимацията съществува в две форми, тоест достъпът до анимация на зрителите най-често е в две форми. Това са пълнометражни анимационни филми, които вървят по кината и анимационни сериали, които нашите деца гледат по телевизията и телевизионните канали. За съжаление, досегашната система на финансиране беше такава, че България не произвеждаше устойчиво нито едното, нито другото. Разчиташе се, че анимационните сериали ще бъдат финансирани от телевизиите, които българските телевизии не правят и български пълнометражни анимационни филми през последните 20 години може би са произведени 4, което е изключително малко количество.
Българската анимация реално не стига до зрителите. Това, което устойчиво произвеждаме са късометражни авторски филми, които имат своя фестивален живот и фестивални успехи, но реално до българската публика, до данъкоплатците, които финансират това производство в много много малка степен стигат. Така че подкрепяме колегата от Асоциацията на телевизионните продуценти, че имаме нужда по някакъв начин да намерим схема, по която да се финансират телевизионни анимационни сериали и не само.
На второ място искам да обърна внимание върху един проблем, който не знам как може да се намери разрешение в Закона, но нашите деца са най-големите консуматори на анимация. Реално в първите 5 – 7 години се възпитават, бих казал са пред телевизионния екран и вече не само пред телевизионния, вече пред екрана изобщо било то таблет, мобилен телефон или на друго устройство това, което формира техната визуална култура са анимационни сериали, анимационно съдържание.
За съжаление, това анимационно съдържание в много голяма степен не е европейско и в практически в нижощна степен, липсва такова българско съдържание.
НОНА ЙОТОВА: Но научават английски.
ЛЪЧЕЗАР ВЕЛИНОВ: Да, научават английски, може би скоро с TikTok ще научат и китайски, но нашата грижа за българската култура и затова как тези деца още от рано да ги приобщим към българската култура, а не те да имат културен сблъсък на 20, когато влязат и гледат български филми в киното, или пък изобщо не влезат. Тоест ние трябва да имаме еднаква концепция затова как възпитаваме младото поколение, така, че то да бъде неразделна част от българската култура в своята зрялост.
Молбата ми към Вас е когато правите промените между първо и второ четене в Проектозакона да имате идея за анимацията. Щастлив съм, реагирам с усмивка на това, че се спомена анимацията във Вашето обсъждане, което много рядко става, просто тя някак си изпада настрана в ъгъла. На първо място, разбира се, логично излиза игралното кино, но анимацията е един отделен вид кино. Тя има своето място. Има изключително важно място, особено в живота на подрастващото поколение и когато правите някакви промените моля Ви да имате предвид анимацията, не всеки текст работи за нея, не всеки текст може директно да се пренесе.
Другото нещо е, много важно е, че анимацията е една много малка, свита общност, която когато да кажем се формират експертни комисии има много малък контингент от автори, които биха могли да се включат в тях, тоест за нас например в действащия закон е проблем да излъчим представители в комисиите, тъй като има доста ограничителни клаузи, които стесняват практически до нула избора и така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Моля да формулирате и изпратите Вашите предложения до Комисията по културата и медиите. Благодаря Ви.
Ако няма изказвания да преминем към гласуване на Законопроекта на първо четене.
За – 18, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
По точка втора – РАЗНИ
Има ли, колеги, по точка разни изказвания? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Цветкова
Стенограф:
Мария Николова
2. Разни.
На 2 декември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г. на първо гласуване.
2. Разни.
ДНЕВЕН РЕД:
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13.05 ч. и ръководено от заместник-председателя Мария Цветкова.
* * *
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Добре дошли на днешното заседание на Комисията по културата и медиите. Моля само за малко тишина.
Налице е необходимият кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2020 г. на първо гласуване.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред?
Който е „за“, моля да гласува.
За - 18, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата – господин Боил Банов – министър на културата; Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“; Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните Ви пощи.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, № 002-01-68, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27 НОЕМВРИ 2020 Г. НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на господин Банов да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще Ви представя мотиви относно Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Мисля, това е едно събитие изключително чакано от цялата кинообщност и въобще от цялата културна общност в страната.
Динамичното развитие на процесите в областта на филмовата индустрия в световен мащаб и множеството промени в законодателството на Европейския съюз наложиха преразглеждане на основни положения, заложени в Закона за филмовата индустрия. Законът е приет през 2003 г. и оттогава е претърпял няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво промените са драстични – цялостна дигитализация на процесите, съвършено нови бизнес и културни модели във филмовата индустрия. През 2005 г. се създават едни от най-големите към този момент доставчици и производители на филми и сериали – YouTube, Amazon, през 2010 г. HBO GO, стрийминг платформата Netflix и така нататък. На национално ниво тези процеси, както и приватизирането на Киностудия „Бояна“ през 2006 г. доведоха до бурно развитие на частния сектор в производството на филмовото съдържание и създаване на многобройни обслужващи компании по веригата на производство.
За адаптирането на българската филмова индустрия към изискванията и реалностите на 2020 г. се предлагат промени в чл. 17 от Закона за филмовата индустрия в посока на увеличаване на финансирането на националното филмово производство и създаване на нова схема – „Възстановяване на разходи с ефект стимулиране на инвестиции в сектора“.
Промените, които се отнасят до националното филмово производство; промените, заложени в чл. 17 и чл. 18 от Закона за филмовата индустрия, обосновават увеличение на бюджета за производство, разпространение, фестивали, културни прояви, промоции и показ в размер на 10 милиона годишно. Тук само ще добавя, че, знаете, в бюджета, който гласувахте миналата седмица, там също има милион и половина за кино.
Предлаганото увеличение на субсидията за национално филмово производство е в резултат на увеличаване броя на филмите и променената дефиниция за изчисляване на средностатистически бюджет.
Предлага се годишният размер на средствата за финансиране на национално филмопроизводство да не бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация. Осигуряването на средства за филмопроизводство предоставя възможност на продуцентите и авторите да обогатят жанрово, сюжетно филмите си и въобще за развитие на цялата индустрия.
Други предложения за промени в Закона. Разработена е нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Националния филмов център. Съставите на художествените комисии ще бъдат определяни от вписани в регистър експерти, които да отговарят на определени условия. Предлага се съставите на тези комисии да бъдат намалени от 9 на 7 члена.
Да не Ви чета всички промени в комисиите, имате Законопроекта. Общият брой членове за всички комисии се намалява от 112 на 78.
Регламентират се нивата на интензитетите на държавна помощ, освен за трудни филми и предпроизводствен етап, и писане на сценарии, но и за трансгранични продукции, за дебютни филми, късометражни филми.
Преразгледани са важни законови дефиниции, като дефиницията за филм, средностатистически бюджет на игрален, документален, анимационен филм, дебют и така нататък. Предлага се обособяване на нова схема за държавна помощ за фестивали и културни прояви, при спазване на условията и сроковете на Регламент 650 до 2014, в съответствие с чл. 53 от същия регламент.
Предлага се и нова схема на държавна помощ – „Възстановяване разходи за филмопроизводство“ – дълго чакана схема. Ще Ви изброя някои от държавите, които работят по такава схема и дават възможност за развитие на киноиндустрията в тези държави, включително и за силна подкрепа на икономиката. Такава регулация в Европа са въвели Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Литва, Германия, Исландия, Холандия, Швейцария, Словения, Португалия и други – почти всички. Съседните нам държави – Румъния, Гърция, Сърбия, Северна Македония и Черна гора, вече от години работят в такава схема.
Принципът на действие на тази схема се основава най-общо на следното: вложените частни средства в производството на аудиовизуално произведение, подлежат на частично възстановяване от държавата в процент, определен от съответната държава, прилагаща такъв вид схема на държавна помощ. Допустими за възстановяване са само определен вид разходи, извършени на територията на страната с цел производство на аудиовизуално произведение. За администратора възниква задължение за изплащане чак след като инвестицията е направена и в доказателство са приложени всички документи за направените разходи, включително за платени дължими данъци и осигурителни вноски. Този тип стимулиране насърчава продуцентите отново и отново да избират същата държава при производството на следващите си аудиовизуални произведения. В тази връзка стимулите се явяват решаващ фактор за това къде да бъде осъществен снимачният период на филма, както и да бъдат извършени други дейности, свързани с производството на филма.
Стартовият бюджет на тази схема за първата година се предлага да бъде в размер на 15 млн. лв.
За сравнение ще Ви дам – различните държави предлагат в схемите на техните държави между 2 и 50 млн. евро. Тук при нас е грубо 7,5 млн. евро. В Румъния примерно е 52 млн. евро към момента; в Словакия е 4,6 млн. евро; Гърция – 72 млн. евро; Кипър – 1,5 млн. евро; Хърватия – 4,2 млн. евро, тоест избран е среден вариант за старта, за началото на схемата. Разбира се, още след първата година ще се проанализира какъв е интересът.
Искам да Ви кажа, споделял съм, и пред Вас, очакванията за въвеждане на подобна схема за облекчаване на инвестиции в сферата на кинопроизводството са големи, включително тук е директорът на Филмовия център, разговаряли сме с шефовете на Netflix които имат много огромно желание да работят на територията на България, защото знаете, че тук условията за снимане на кино са много добри. Освен това сме известни и с изключително добрите хора, които всъщност правят филма – монтажисти, кранисти, целите ни и екипите в България, са на изключително високо ниво.
Така че това ще даде изключителна възможност на държавата с това, което имаме като богатство, като климат, като географско местоположение, като това на много кратко разстояние да има планини, море – всичко общо взето, което може да се покрие един филм – четири сезона, плюс изключителни екипи и качествени хора, които работят тук, ще даде един много силен тласък в развитието на кинопроизводството в България, включително и за нашите продуценти. Правилата важат и за тях. Целта е да снимаш тук, да работиш тук, тук да ползваш хора, тук да си оставят парите, тук да се хранят, тук да спят. Добавената стойност за икономиката е голяма. Тук имам цифри, но да не Ви занимавам безкрайно. В държавите, в които е въведена тази схема веднага се отчита страхотен ръст на приходи и икономически ръст във всички сфери.
Така, че, колеги, лично с гордост заставам пред Вас, с огромна благодарност към директора на Националния филмов център, за който това е една сбъдната мечта.
С огромна благодарност и към моя екип, особено към госпожа Кацарова, към всички над 20 човека, които работиха усърдно много дълго време върху тези законопроекти, към Съюза на филмовите дейци.
Една много широка, много мощна група от сектора застана зад тези промени. Надявам се, че това е един рестарт за българското кино, което като основен сегмент означава и рестарт за българската култура. След ужасната глупотевина – ще ме извините за израза, да се продаде Бояна на времето сега държавата с лице може да застане пред хората, работещи в киното и да ги гледа в очите, оказвайки тази сериозна подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, скъпи гости! Госпожо Караиванова, здравейте! За мен искам да кажа, че това, че гледаме Закона на първо четене днес също е като сбъдната мечта. Беше време това да се случи и аз също участвах в една от работните групи, в която дълго време заседавахме. Искам да Ви кажа, че наистина заставам зад всички хубави неща, които каза министър Банов. За мен, колеги, е много важно да не политизираме този закон. Искам да Ви помоля да забравим всеки от коя партия е и какъв цвят представлява, а заедно да се обединим в името на това да направим един хубав Закон за българското кино и да подпомогнем творците и хората, които работят в този бранш.
Ако беше председателят господин Рашидов тук, сигурно щеше да ни напомни в момента, че това е Комисия по култура и колкото не политизираме, толкова по-добре, затова ще Ви помоля наистина да работим заедно.
Има някои неща, които трябва да се изчистят. Може би има неща, които трябва леко да се променят в Закона. Докато бях в работните групи още говорих, че много темелни неща са извадени от Закона и са сложени за Правилника, но още няма Правилник до момента затова смятам, че тук трябва да бъдем много прецизни и внимателни. Всеки може да направи своите предложения и да ги обсъдим между първо и второ четене. За мен е важно сега да се обединим и да приемем Закона на първо четене, а след това да говорим за другите неща.
Сигурно ще изпреваря някои неща, които ще кажете. Някои казаха, че едва ли този закон не е като скрит, но все пак имаше един месец обществено обсъждане, в който можеше да бъдем запознати. Така че искам спокойно и Вие колеги от БСП, от всички групи, всеки да бъде свободен да прави своите предложения да ги обсъдим. Смятам, че на много места може да се обединим надпартийно в името на българската култура и да защитим всички тези хубави неща, които са направени до момента, и от Министерството на културата, и от Националния филмов център. Дори леко да ги надградим. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Будинов.
Заповядайте, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Караиванова! Законът за филмовата индустрия в България влезе в сила през 2003 г. Благодарение на него и поправките, които бяха допълнени през 2007 г. Законът помогна българското кино да се възроди и отново да потърси своето място в европейското културно пространство.
Въпреки че през 2001 г. в България се произвеждаха нула броя художествени филми, държавната помощ, условията, които се създадоха благодарение на този закон дадоха възможност отново да се заговори за българското кино. После постепенно то бе оценено и много от неговите върховни постижения не само бяха допуснати, но и бяха оценени на редица европейски, американски форуми.
Благодарение на този закон кинопоказът, рекламата му позволиха достъпа до българските филмови произведения също да намерят подкрепа от държавата, а оттам и стимул за намиране на подобаващо място в афиша на киносалоните в страната ни .
Ще припомня, само че преди влизането на действащия Закон в България бяха закрити почти всички киносалони в страната и само в няколко големи центрове имаше киносалони, хиляди селища останаха без възможност до достъп до най-масовото изкуство. Този преамбюл е нужен само дотолкова, доколкото е важно да подчертаем, че не бива да се допускат нови грешки. Промени и усъвършенстване на Закона, който успешно работи в този период са нужни, разбира се, и допустими, но не и смяна на неговата философия.
Не става дума например, че в чл. 3 се предвижда, чрез този закон българската филмова индустрия да се утвърди като водеща културна индустрия за българската култура, а не например като една от водещите културни индустрии за българската култура. Това приемаме, че е недоразумение и може да се поправи между двете четения.
Бихме задали няколко въпроса, за да изчистим усещането, че Законът е лобистки и сериозно е изместен центърът на целите стоящи пред тази индустрия.
Първо, в Закона не се прави разлика между смисъла на понятието Държавна агенция и Изпълнителна агенция. Според определението на първата тя няма право да работи с държавни помощи, а дори трябва сама да се издържа от собствените си приходи.
Според втората, тя е второстепенен разпоредител в рамките на Министерството на културата и водещ изразител на политиките в нейната работа с държавната помощ е именно министърът на културата.
Второ, от на пръв поглед козметичните промени, които се предлагат в текстовете, направо е ликвидирана Финансовата комисия, която се замества от Национална комисия за оценка на проекти за възстановяване на разходите. Сега се предлага в тази комисия да участват само работещи в Изпълнителната агенция на националния филмов център и да отговарят за действията си пред изпълнителен директор, който ще ги избира и назначава. Няма друг контролен орган пред който ще се отчитат и който може да ги проверява и да спира лобистки решения. Вече ще става дума за почти три пъти повече държавни средства в помощ на българската филмова индустрия – общо около 47 милиона.
Националният съвет за кино досега се избираше по най демократичен принцип, по предложение на професионалните сдружения и на юридическите лица с нестопанска цел, като в него участваха и представители на Изпълнителната агенция одобрени от министъра на културата.
В новото предложение членовете се предлагат от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция със задача да подпомагат и консултират него, а не министърът на културата по политиките на държавата в сферата на киното.
Няма правилник дори в основните положения, по който могат да се предлагат решения за помощи на кандидатите пред държавата, а в многото предложения това зависи от изпълнителния директор и няколко щатни служители на изпълнителната агенция. Знаем, че това не гарантира не корупционни практики. Липсва и контролен орган, който да регламентира конкретните решения на членовете на Комисията по оценка и предоставяне на държавно подпомагане, като културен продукт. Няма изискване поне един от продуцентите да е с български произход, а това също трябва да се обсъди между двете четения и да бъде направено, така че държавното подпомагане да бъде насочено преди всичко към българските творци. Не е достатъчно само да се посочват изискванията на разпоредбите на Европейския съюз, а и конкретно да се разпишат критерии, заложени от нашата държава.
Подкрепяме предложението по принцип за въвеждане и успешно функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводство, но считаме, че те трябва да се прилагат като данъчни облекчения след приключване на проекта, след проверка от финансисти, а не предварително да се дават.
Затова като подкрепяме по принцип приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовото изкуство и съобразявайки се с липсите на правилник и яснота по съществените промени, които се предлагат в субординацията между Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, изпълнителен директор и министър на културата, настояваме за възможно най-дългия период за предложения към Законопроекта, за да можем да облечем в конкретност и нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Ще имате възможност между първо и второ четене да предложите своите изменения и допълнения към Законопроекта.
Има ли други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Караиванова! Разбира се, че по принцип ние ще подкрепим на първо четене този законопроект. Ще подкрепим и предложението на колегите от БСП за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене.
Специално аз също имам известни притеснения по отношение на финансовия контрол на тези средства и от факта, че в много места в Закона се прави препратка към Правилника, по който ще работи Филмовият център. А правилникът наистина не съществува, а става въпрос почти за фундаментални неща. Затова аз предлагам да удължим максимално срока, което означава, че ние реално ще можем да гледаме този законопроект някъде към края на месец януари на второ четене, а дотогава да получим и Правилника. Може би днес да поставим някакъв срок до към 10 януари, за да може веднага, след като се върнем на работа, да бъдем запознати и с Правилника и на тази база вече да направим и своите предложения между първо и второ четене, за да може да приемем закон наистина с консенсус. Този закон няма да работи само по това време, надяваме се да има един дългосрочен характер, за да бъде и устойчив. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Други колеги народни представители?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Напълно подкрепям това, което каза колегата и в голямата си част на госпожа Йотова забележките – също заставам зад тях. Мисля, че точно това е нашата роля, първо, да следим да няма лобизъм и, второ, ние да упражним необходимия контрол още при самото създаване на Закона, а не след това, така да сторим, че да няма място за злоупотреба с тези средства, защото още от Четирдесет и първото народно събрание сме разговаряли много на тази тема, много пъти сме дискутирали точно тези пари, които се отпускат в бюджета и уважаваният от мен професор, както и да е, да не споменавам, бог да го прости, много ми беше близък и като приятел, и като човек, още тогава той беше задал един въпрос тук в тази зала: колко от тези филми, които са направени с държавните пари са напуснали границата и дали са спечелили нещо за България, не само за себе си, но за авторитета на българското кино и какво е направено за този повод?
Затова, напълно Ви подкрепям, колеги, и смятам, че ще имаме основание с чиста съвест да приемем Законопроекта, това зависи вече от филмовите дейци доколко този правилник ще бъде навреме показан и доколко колегата Будинов каза леки промени, аз мисля, че доста неща трябва да се променят, особено във финансовата част и в контрола. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Други колеги?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
Присъединявайки се към общото мнение, ние също ще подкрепим Законопроекта по принцип. Но също искам да обърна внимание на това и да се обърнем и към юристите относно позоваването на Закон на подзаконов акт.
Според мен тук е объркана логиката, вероятно водени от добри намерения, те обикновено довеждат до едно място, както знаем от философията. Така че хубаво е да удължим максимално срока, хубаво е да поработим сериозно.
Контролът, колеги, е изключително важен, защото ние всички си даваме сметка, че творчеството най-трудно се помества в кутийките и в графичките, но, от друга страна, всяка сянка на съмнение за това, да кажем не добро качество или хубавия израз шуробаджанащина, или лобизъм – този по-купешкия, ако тегне над този закон, то цялата му добра мисия ще бъде всуе.
Така, че, да, ние ще подкрепим по принцип Законопроекта, но ще настояваме за много сериозно прецизиране на текстовете и контрола върху финансирането. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър Банов. Стана ясно вече, че всички сме се обединили около този законопроект и така е редно да бъде. Господин Будинов беше прав, че не трябва да се политизира. Ще изкажа едно лично мнение по Законопроекта, като не обвързвам никого.
Вие така, като започвахте казахте, че ще има едно увеличение на средствата и това наистина е така, но аз бих искал в този законопроект по-скоро да видим стимули към частните инвестиции. Истината е, че там, където има дотации и някакво доплащане и така нататък, кара самите филмопроизводители, така да го наречем най общо, да бъдат малко по-лениви, докато частните инвестиции ще имат и една друга насоченост. Давам пример с мотивите, които са посочени в Законопроекта, ако, не да ги наречем, филмите, които са с висока художествена стойност са печелили награди са едни, а тези, които са с висока посещаемост, са други. Тоест, на мен ми говори нещо, че във филмопроизводството хората, които оценяват ще трябва да вземат страна. И в такъв случай аз задавам въпроса: чия страна ще заемат – на тези, които гонят печалба, или на тези, които търсят високата художествена стойност?
От друга страна, бих желал в Законопроекта да има също така завръщане и някаква насоченост към производството на анимационни филми, където ние бяхме определено световна сила, а също така и в производството на детски филми, мога да го добавя това нещо.
Определено трябва да се стимулира филмопроизводството, но както отбеляза и колегата преди малко, това филмопроизводство трябва да бъде стимулирано в посока експорт, защото тези филми на практика ще изнасят култура и начина ни на живот в България и това ще бъде една безплатна реклама за България, както и Вие самият казахте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Байчев.
Други колеги народни представители?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя Законопроекта. По отношение на поставения въпрос, свързан с Правилника за прилагане на Закона практически аз поне, доколкото разбирам с този законопроект за изменение и допълнение се предвижда създаване на такъв правилник. Не съм много сигурен, че могат да ни го предоставят колегите от Министерството на културата преди да приемем промените в Законопроекта, но в нашата дискреция е ние да решим кое да бъде в законовата уредба на ниво законова уредба и кое да бъде в подзаконова уредба и ние няма нужда да чакаме това да ни го казва Министерството на културата, това можем да го решим ние. Присъединявам се тук към предложението за максимален срок между двете четения на Законопроекта.
Смятам за добро предложението да се прецизират текстовете, свързани с контрола на финансирането, доколкото става въпрос за публични средства. И единствено мога да изкажа съжаление, че този законопроект не се появи по-рано, тъй като това, което прочетох в мотивите, тези схеми за подпомагане на филмопроизводството, не съществуват от вчера, не са от миналата година, познати са навсякъде по света, въпросът е защо ние толкова късно ги прилагаме. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Други изказвания?
Бих искала и аз да кажа няколко думи като народен представител. Също ще подкрепя – ние от „Обединени патриоти“, ще подкрепим на първо четене Законопроекта. С риск да повторя някои от нещата, казани от Вас, колеги, към момента, бих искала да отбележа, че това е един Законопроект, който е много дълго чакан от филмовата индустрия, всички го знаем това, и в същото време се присъединявам към отправените забележки, или по-скоро към всеобщото мнение, че трябва да прецизираме текстовете между първо и второ четене, защото трябва наистина навреме да пресечем опитите за лобизъм, както и, разбира се, контролът да бъде много стриктен по отношение на изразходване на финансовите средства. Така че, да, ние ще го подкрепим на първо четене.
Сега към нашите гости. Господин Министър, Вие желаете ли да отговорите на поставените към Вас въпроси или да вземете отношение по казаното към момента.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз конкретно няма да се спирам, общо взето на госпожа Йотова и бяха написали около 15 точки, около пет от тях въобще не са верни, но като смисъл стана ясно и на база на това, което останалите народни представители споделиха, че явно има някакво и то е съвсем естествено, така трябва да бъде, желание да се прецизират със сигурност текстовете, особено по отношение на контрола. Така че ние не можем да бъдем против това. Напротив, нека се прецизира всичко, това е нашата в крайна сметка, функция и така трябва да бъде. В конкретните параграфи в крайна сметка ще работите, нашата експертна помощ и на работната група, винаги е налице.
Леко ми е неприятно, защото сега, ако ги помоля един по един всички, които се изказахте, да обясните какво влагате в думата лобизъм спрямо точно този закон, кои текстове визирате и кой считате дотук потенциален лобист, ще изпаднете в неловка ситуация, затова и няма да го правя. Не е това нивото. Имайте, предвид че работната група е представена от може би най-добрите, включително и Вашият колегата тук, най- хората, които изключително се занимават с тази професия. Тя не е така взета от улицата – трима експерти от Министерството на културата, напротив. Така, че просто това Ви моля като се вкарват думи лобизъм човек трябва и да обясни – лобизъм за кого? (Реплики.) Ами като не се знае, не се казва така. Ти си човек на театъра и знаеш, че като се каже нещо това е много голям форум, на който сме тук и много голямо ниво.
Това е единственото ми, а иначе всичко, което казвате по отношение на финансовата дисциплина, по отношение на това как се разходват средствата, още по-добре, ако се намерят текстове, които да улесняван, които да дават възможности повече за контрол, това са обществени средства, разбира се, само ще адмирираме и в тази посока ще работим.
Единственото, което бих си позволил да споделя, ако може да го ползвате като отправна точка, когато разговаряте – има европейски критерии, и европейско законодателство по отношение на филмопроизводството на държавните помощи. Те са били водещите в изработване на тези документи. Тоест имам усещането, че някои от Вас си представят, че сега ще вкарат едни – точно пък аз мога да ги нарека лобистки текстове, където да пуснат, ще ме извините, ама, хайде да не употребя нещо, че ще вляза в медиите лошо, но където ще пуснат всеки, който е решил, че ще направи един екшън и ще събере 200 хил. души в България да го гледат и ще бъде поощрен, защото го гледат. Това е много деликатна сфера.
Европейското кино по принцип се защитава, да, то свива своето потребление и това е тенденция в цяла Европа, то се защитава от американското, индийското, китайската инвазия, която започна, то се защитава чрез своето авторство. Априори европейското кино търси специфичния филм, търси авторския филм не защото не желае или не може да направи филми, с които да направи публика, просто няма този пазар. Говоря за Европа, камо ли за България. Пазарът на Европа е в пъти по-малък от пазара на Азия, на Китай, на Щатите и Южна Америка. Европа, и България, в нея търси своята идентичност в киното и това е труден път. Няма европейско кино, което да е избило рибата и да обикаля света, и да печели. Това е факт.
И тенденциите в Европа, и такива са и указанията на Комисията, и такива са документите, да се подкрепя авторският проект, имайте го предвид. Недейте слиза просто на нивото: „Ама тези филми…“, това съм го чувал много пъти. Ама тя държавата дава сега едни пари за филми, то никой не ги гледа. Това е евтин популизъм, неразбиране на материята, неразбиране на проблема на кинопроизводството и киноразвитието в Европа. Разбира се, че трябва да бъде търсен и зрителят, разбира се, че трябва да бъде търсен, но тук е много важен баланса. Понеже усещам такива настроения, казвам го като отправна точка, когато размишлявате, за да може наистина максимално компетентно да се намесите в текстовете. Иначе благодаря на всички Ви за подкрепата. Беше важно и за хората в киното, за цялата общност беше важно наистина да бъде подкрепен по начина, по който го подкрепяте всички на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Караиванова, заповядайте, да чуем Вашето експертно мнение.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Госпожо Председател, благодаря Ви много.
Колеги, господа народни представители, господин Министър! И за мен това е много вълнуващ ден в личен план. Ние с някои от Вас се видяхме, с повечето от Вас, още през 2018 г. малко след като бях избрана за директор на Национален филмов център с концепция, която като първа точка включваше дългоочакваната промяна в Закона за филмовата индустрия и адаптирането на цялата индустрия към европейските изисквания и към ХХI век.
С Вас се занимахме през 2018 г. вместо с този закон с факта, че предишното ръководство на Национален филмов център беше пропуснал адаптирането на Закона и цялата 2018 г. с екипа на министър Банов, ние работихме просто по адаптацията му към европейските законови норми, за което безкрайно Ви благодаря. Ако си спомняте тогава се обърнах към Вас с една молба и с един апел: нашата индустрия не е от най-големите в страната и не може да бъде приоритет от най-големите приоритети на държавата. Но това е изключително жизнена, страшно важна индустрия. Това е културна индустрия, която е направила много както за културата, така и за икономиката и на града ни, и на държавата ни, и тя очаква своите промени и своето стимулиране от много време.
Когато започнахме работата преди година и половина по Закона, за да Ви дам малко контекст, с министър Банов, една от основните ни задачи беше този закон да се изработва с максималното представяне на професионалните организации, всички, които са засегнати от Закона за филмовата индустрия в България. Така и беше, в работни групи министър Банов цитира около 20 души, но те са 20 души по заповеди, всъщност работиха около 40 души, защото не сме спрели абсолютно никой в работната група да предостави своите предложения. Огромна част от тях, тези, които бяха консенсусни, залегнаха в Закона
Правилникът е неразделна част от Закона, но Правилник не може, той е изработен, почти малко повече от половината дори, но не е довършен, защото без одобрението от финансовия министър за конкретна сума, с която той би подпомогнал или не би подпомогнал една схема, или друга схема, или никаква схема, Правилникът не можеше да върви напред.
Безкрайно съм благодарна на правителството, че чу необходимостта на сектора, че реагира дори и в тези трудни времена, сега има и финансова рамка, има и изготвен законопроект, който, между другото, изготвихме освен с цялата гилдия, изготвихме и с помощта на всички колеги от Европа. Вероятно знаете, аз самата съм член на Борда на Асоциацията на директорите на европейските филмови центрове – това е най-високото политическо представяне на аудиовизуалния европейски сектор, в Европа. През цялото време, бидейки 100% съгласна с Вас, че тези държавни средства трябва да бъдат изключително внимателно контролирани и да бъде запазено и пред обществото, и на практика тяхното разходване като съвършено лишено от възможността за спекулации, ние с Министерството на културата ползвахме опита на консултантска къща „Олсбърг Ес Пи Ай“, които са консултантите на Европейската комисия. Ползвали сме наличните, работещи успешно закони на колегите в сходни на нашия размер държави в Европа.
Казвам всичко това, за да знаете, че положихме много и разностранни усилия с една единствена цел, първо, да се случат тези абсолютно наложителни промени, които ще направят България конкурентна в тази област.
Второ, за да можем да не заблудим самите Вас именно да не се промъкват частни интереси, дребни интереси, искаме да изковем един закон, който на европейско ниво да работи в името на България, така че тя да бъде една от водещите поне в нашия регион индустрии.
Съгласна съм с всичко, което казвате. Чакам с нетърпение да работим заедно. Благодаря Ви много за желанието да подкрепите и бъдете здрави, няма как да не кажа.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Някой друг от гостите?
Заповядайте, представете се.
МИЛКО ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, уважаема госпожа Караиванова, благодарим Ви за усилията, които толкова дълго, преминавайки през всякакви недотам доброжелателни понякога конфликти един с друг и така нататък, изтърпяхте и гилдията, и положихте усилия, и тази голяма крачка е на път да се случи. Очевидно, дори и трудно приемам, че изобщо сме толкова близо до тази цел. Така че, позитивите от всичко това, което се изказа тук, напълно отговарят на становището, което Съюза на филмовите дейци от 19 страници изпратени по време на общественото обсъждане, което становище бе подкрепено от асоциациите на българските режисьори, на българските продуценти, на българските оператори. Бе споменато в преамбюла на още няколко асоциации, че те също подкрепят становището на Съюза, така че добрата новина е, че необичайно киното е обединено в момента и то не заради финансовите параметри на Закона, но заради това, че се случва някаква много значителна промяна. Чу се тук, че сме закъснели, аз не съм съвсем сигурен. Още не е много сигурно къде как работят тези механизми за стимули, така че това пък от друга гледна точка можем да се възползваме от най-добрите страни от тази материя.
Сега няколко притеснения, позволявам си да говоря от името на всички асоциации, които подкрепиха становището на Съюза, на практика това е и киното. Няколко притеснения ще изтъкна, за да го имате в главата си, понеже Вие сте основните хора, които ще движат Закона. Ние, разбира се, ще дадем своите предложения, както винаги сме правили между първо и второ четене. Така наречената част, за нашето национално производство засега няма да коментирам, защото там са конкретни текстове, които са в духа на протекция на родното ни кино, каквото и трябва да бъде.
Моите притеснения са: малко картината ще я увелича, има някои правни конструкции и неща, които биха възбудили много чувствителната дирекция „Държавни помощи“, повярвайте в Европейската комисия, да се замисли за хипотезата за наказателно производство – да не дава господ, в ЕРА постоянно ги сезират и те правят такива стъпки с удоволствие. Тук ще дам само два примера. В сега съществуващия проект на ЗФИ, културните критерии са различни за двете схеми. Това трудно ще бъде допуснато, в самия Регламент 651 самите критерии не се разделят. Там няма съмнение, че културният продукт и независимо от това дали той принадлежи на родно производство или на производство на компании, които са привлечени поради тези и икономически аспекти, разбира се, имат тези лостове.
Също така имам притеснение, мисля, че чл. 35и, ал. 1 в момента в ЗФИ, че е прекалено много оголена тази правна конструкция и се доверява на Правилника, разбира се, с цел да е по-гъвкав Правилникът и да бъде променян, но малко е прекалено. Тук не е регламентирано по никакъв начин цялото устройство на отчитането, на признаването на разходи и така нататък, което най-малкото противоречи на нашия си Закон за нормативните актове, където те настойчиво съветват основни принципи да бъдат заложени в Закона.
Но всичко това, разбира се, ние много активно ще го споделим с Вас, за да го имате предвид, все пак, докато за Вас, за добро или за лошо, участието в кинопроцесите са сравнително временно за по голямата част от Вас, ние до живот ще бъдем такива и това ще бъде нашият живот. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Да, заповядайте, представете се.
БОЖИДАР ИЛИЕВ: Добър ден на всички! Госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър, госпожо Директор! Тук е моментът да започна с едно кратко изречение и то е, че ние сме доста млада организация, буквално преди дни навършихме една година. Причината най-накрая да основен нашата асоциация беше именно работата, която беше започнала по Закона и ние установихме, че са на път да се появят, тоест да бъдат узаконени едни сериозни конфликти в индустрията. Хващам се за изречението на господин Лазаров, който каза, че това е киното, представлявайки определени асоциации. Не, не е това киното!
Този закон се състои от три основни звена: това е производство, разпространение и кинопоказ. И задавам риторичния въпрос: какъв е смисълът от производство, ако то не стига до зрителя? И тук искам да помоля, да отворя няколко теми, които ще оставя на Вас, народните представители и ще изпратим, разбира се ,нашите предложения, на Вас ще оставя да прецените разумността на нашите, как да кажа – червени лампи, които искам да светна сега.
Ще започна с това, че на киносалоните се вменява задължение със закон, с този закон, то и в сега действащият го има, но тук се увеличава. На нас ни е вменено задължението да отделяме 10% от екранното си време цялото за българско кино, в което не би имало нищо лошо, но това не е възможно да се случи, освен ако не искате отново да бъдат закрити масово киносалони, защото това практически означава силно свиване на нашите и без това свити приходи, вследствие на грандиозното пиратство, за което мисля, че всички сте наясно, че се случва в тази държава.
В сега действащия закон този праг е 5%. По неясни за нас причини, той се предлага да се увеличи на 10%. Ние изпратихме нашите мотиви и притеснения за това предложение. В нашето предложение, което беше изпратено по време на общественото обсъждане сме предложили да се увеличи от 5 на 6%, което по същество, като имате предвид, че има около 230 действащи екрана на територията на държавата, като го умножите това по 365 дни, защото ние работим целодневно, освен в сегашната ситуация, това е един значителен ръст, който сме готови да дадем на българското кино. Но не бива да се приемат норми, които да ограничават все пак пазарните механизми на нашия напълно частен сектор и той е частен от почти 20 години, напълно частен. Две търговски дружества са под принципала на министъра на културата, но те не функционират като редовни киносалони ежедневно.
Още по-интересно е, втората тема, която искам да отбележа е, че на нас ни се вменява законово задължение да показваме кино, но на продуцентите никъде в Закона не е вменено задължение да ни предоставят тези филми. Ще цитирам само два примера. По време на работни срещи в НФЦ в коридора, пушейки с колегите, аз също съм собственик на киносалони, научавам, че ще излизат български филм на екран. Извинете, но това не е нормално, в смисъл, не може да се иска от нас по закон да имаме задължение да извършим нещо и в същото време другата част – едната трета от нашата цяла индустрия, да няма задължение да го предостави това нещо.
Тук е моментът и да подчертая какво се случва и това е процес. Моят личен професионален опит е свързан изцяло и само с кинопоказа, с нищо друго не съм се занимавал в живота си, в тези 25 години, в които се занимавам с кинопоказ, ще Ви кажа какво се случва: в два месеца пролетта и в два месеца есента се стига до 2 3 български заглавия, седмично. Тоест няма разписан и измислен механизъм, който да урегулира регулярно разпространение на български филми.
В същото време отново Законът на нас ни вменява задължението ние да показваме равномерно българско кино. И ние влизаме в едно противоречие – не стигат филмите до нас, нито навреме, нито по правилен начин, нито стигат на регулярна база до нас, и от това ощетяваме в крайна сметка данъкоплатецът, с чиито пари се произвеждат филмите. Затова Ви моля да се помисли. Ние, както казах ще изпратим предложение до Комисията между първо и второ четене, да се вмени задължение на продуцентите за разпространение на филмите в действащата киномрежа.
Следващото ни предложение, смятаме, че трябва да бъдат изработени и да се помисли сериозно върху критерии за успешност на филмовите проекти, които са подкрепени с публичните средства. Вярваме, че такива критерии могат да бъдат намерени и те да бъдат обективизирани по-добре, защото в момента по наше мнение това, което е написано в Законопроекта е малко размито.
Следващата тема, която искам да повдигна това е в сега действащия закон има предвидена държавна подкрепа за киносалоните, за показ на българско кино, защото, както каза и министър Банов, то не може да бъде само по себе си печелившо, от което ние да се издържаме практически с показ на български филми в най-големия процент от случаите с няколко касови български заглавия с тяхното изключение, кината реализират чиста проба загуба на финансови средства, по показа на киното. Поради тази причина законодателят в действащата версия е предвидил вариант, в който ние получаваме държавно подпомагане, като кандидатстваме с проекти.
В Законопроекта, който е пред Вас, се предлага промяна на действащата формула, която ще доведе до един много неприятен инцидент. Ще го обясня максимално кратко. Действащата формула в момента е, че се заплащат на киносалоните или по-скоро имат право да кандидатстват за субсидия, която е в размер на 50% от броя на седалките в залата, умножени по броя на прожекциите по средната цена на киното. В момента предложението е субсидията да бъде в размер на 50% от реализираните бруто приходи. Без да са професионалисти, всъщност това ще стимулира кината да програмират единствено и само по-касовите български заглавия, а авторското кино ще остане извън киносалоните, защото 50% от 100 лв. разбира те, че никой няма да си направи труда да кандидатства. Повярвайте ми редица са филмите, които изкарват от този порядък от „бокс офиси“, особено кината извън големите градове.
Разработили сме една формула, която считаме, че е справедлива и след дълго обсъждане в нашата асоциация стигнахме до решението, че това е нашето предложение, което също ще изпратя, в момента може би не е удачно да Ви занимавам в детайли. Написали сме и сериозните мотиви за това нещо.
Последната тема, която искам да отворя. В редица европейски държави, мога да ги цитирам поименно, има така наречените в чл. 41, ал. 3, са фиксирани категориите за показ на филми, които в момента са доста малко на брой и са с много малък обхват. В редица европейски държави, да не кажа в повечето, има междинни категории, които дават възможността на Националния филмов център по-прецизно да таргетира филмите към съответната правилна аудитория, като принципът обикновено е забрана за показ под определена възрастова група, основно по морални съображения.
Тук ние сме направили едно предложение да се добавят категории, като сме ги заимствали от редица европейски държави като Естония, Унгария, Исландия, Латвия, Малта, Норвегия, Полша, Румъния и така нататък да не изреждам, с което ще се даде възможност филмите да получават една по-ясна и по-конкретна визия за разпространението си в България. Тоест статута, с който те влизат в мрежата за показ било то киносалони или впоследствие телевизионни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Ще изпратите до Комисията Вашето становище и предложения.
Има ли други желаещи за изказвания?
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Към вносителите, ако ми позволите. Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз съм съгласен с Вашата теза, че филмопроизводството е сложна работа и, че не разбираме от това достатъчно е правилно. Аз лично от повече то 20 години не съм снимал и по някакви причини няма и да снимам повече, така съм решил.
Но, мисля, че емоционалният финал на изказването на колегата, свързано с паметта на Ламбо ме кара да кажа нещо, което традиционно се казва: абе този филм не го бива. То, разбира се, не беше важното в неговото изказване. Важното в неготово изказване е това, което всички казахме, че има нещо неясно, неуточнено в начина, по който средствата се отпускат и отчитат от едно и също в края на краищата едно лице, нали. Това е Изпълнителната агенция в лицето на нейния изпълнителен директор, поне от това, което виждаме засега. Това, което притеснява.
Що се отнася до европейските директиви, уверявам и лобизъм, много съм се занимавал с това, не е измислен в България, той идва от Европа и, ако европейските директиви ни предпазваха от лобизъм, Европейският съюз според мен можеше и да не съществува вече. Напротив лобизмът е част от работата на европейските институции, в това няма нищо лошо. Лобизмът е наука. Въпросът е, когато той се движи в едни нормални законови параметри. И аз мисля, че всички колеги тук, от всички страни на масата, точно това искаха да кажат. Този правилник, за който се говори и, който не ни е засега ясен и, който е във Вашата глава вероятно Ви дава основание да имате едни мисли, но ние, които не сме започнати с него можете спокойно да допуснете, че имаме други мисли и да не ни се сърдите затова, нали. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Попдимитров.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Само да уточня само тук нещо, защото, аз не го работя този закон и в моята глава няма нищо по Правилника. Гарантирам Ви. В моята глава има разбиране за процесите, включително европейските такива и световните, но аз нито влизам в работната група, нито работя по този закон. Това трябва да е много ясно, нали. В този смисъл затова казвам, аз и не знам точно какви финансовите, как е уреден редът, по който се следят средствата, дали има достатъчно нива, които да може да става ясно как се разходва, как се отчита и така нататък. Говоря само принципно. Моя работа е като министър да създам условия, да събера всички експерти, всички мнения и да бъда дотук. Това е изцяло експертна работа. Затова казах, че и аз подкрепям това, ако всички Вие виждате такова нещо, да се видят финансовите механизми какво, как, потоци и така нататък, разбира се.
За лобизма вече ще седнем после да си говорим. (Реплики.)
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми колеги, аз искам да кажа нещо на господин министъра и на Жана Караиванова. Като говорим за гледаемост според мен нещата са много свързани с това, което госпожа Кръстева каза преди малко, колкото и да ни е тъжно нека да си признаем за тази шуробаджанащина, използваме такива думи, които са по-лесно разбираеми. Виждаме как много често в годините се взима не най-добрият сценарий, а сценарият, който е на моя човек. Взимат се не най-добрите артисти, които биха изиграли определени роли, а тези, които са от моя близък кръг и така нататък.
По отношение на това, което каза господин Банов, че няма европейски филми, който да избие рибата. Напротив, съвсем скоро испанският сериал „Къща от хартия“ срахотно изби рибата трябва да Ви кажа. (Реплики.) Ами хубаво, пак е кино. Има и други английски страхотни филми и преди Брекзит, има френски филми, които избиват рибата, така че на Жак Жан или на Люк Бесон филми и така нататък. Според мен тук има един проблем, който си е от години в българското кино и неговата гледаемост, така че наистина бих искала тези неща най-после да ни се случат и на нас, но да видим.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Заповядайте.
КРАСИМИР ВАНКОВ: Ползвам момента, като ще бъда изключително кратък да обърна внимание на един важен факт, който вече влезе в последното разиграване в краткия разговор, нещо което не обсъждаме, но трябва по някакъв начин да разберем, че сериалите са част от филмовата индустрия в днешно време. Бягайки толкова от тази формулировка не си правим услуга нито на българското кино правим услуга по този начин. По тази причина всъщност Законът е разделен на две. Имаме мярка, която и досега е работила и имаме втора разработена мярка за стимулите.
Аз виждам, че в последния ден, час основно обсъждаме идеята за стимулите и въвеждането на тази втора мярка вътре в Закона. Това е чудесна инициатива. Повярвайте, ние от нашата асоциация и нашите представители сме повече, че може изобщо да обсъждаме темата на тази маса днес. Подкрепяме мнението на Милко Лазаров, че почти не ни се вярва, че може би това ще се случи в близко бъдеще.
Това на което обръщам внимание днес и взимам повод от конкретните реплики е, че в първата мярка, която е за подкрепа на българското кино, защото ако разделим двете мерки, едната е за подкрепата на българското кинопроизводство, а втората е за финансовите стимули, то втората мярка е много повече икономическа мярка. Тоест там все пак има очаквания където ще влязат едни пари от един външен инвеститор, те ще бъдат акумулирани, ще минат през държавата по някакъв начин, през наемане на хора, през ангажиране на други индустрии и в крайна сметка накрая държавата ще е генерирала някакъв финансов, материален интерес, от който респективно ще върне някаква част като финансов стимул на външния инвеститор. Така че тази мярка сама по себе си има и такъв икономически прочит и това е много важно да бъде отбелязано.
Второто нещо обаче е вътрешната мярка, която е за подкрепата на българското кино, която без съмнение има нужда и както е заложено в Проектозакона има и желание за повишаване на тази стойност и сума. Ключовият елемент там е, че липсва подкрепата – във вътрешната мярка, която е българската, за сериалите.
В днешно време не е единственият начин на разпространение вече в киносалоните и това всеки един го изпитва, дори в собствения си живот. Киното и начинът, по който то се развива се разпространява вече онлайн, гледат се основно платформи – неща, които са в сериални форми, защото то също търпи определено развитие. По тази причина Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, чиито представител съм днес тук, всъщност във времето за обществено обсъждане, внесе добавяне и ясно разписана такава мярка. Само обръщам внимание с това си изказване: моля Ви, ние ще ги внесем отново преди второто четене, да обърнете внимание на тази мярка и да не подценяваме все пак естествения път, по който киното се развива в световен мащаб. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Ванков.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Говори при изключен микрофон поради техническа повреда.)
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Ако няма други изказвания?
Заповядайте, още едно изказване и се представете ако обичате.
ЛЪЧЕЗАР ВЕЛИНОВ: Госпожо Председател, господа народни представители, господин Министър, госпожо Изпълнителен директор! Бях част от работната група, която работи повече от година и половина по този закон. Бих искал да Ви обърна внимание на някои специфични проблеми, които касаят нас. Тъй като тя е един много особен дял на киното, има известна самостоятелност и чисто технологична разлика от документалното и игралното кино. На първо място анимацията съществува в две форми, тоест достъпът до анимация на зрителите най-често е в две форми. Това са пълнометражни анимационни филми, които вървят по кината и анимационни сериали, които нашите деца гледат по телевизията и телевизионните канали. За съжаление, досегашната система на финансиране беше такава, че България не произвеждаше устойчиво нито едното, нито другото. Разчиташе се, че анимационните сериали ще бъдат финансирани от телевизиите, които българските телевизии не правят и български пълнометражни анимационни филми през последните 20 години може би са произведени 4, което е изключително малко количество.
Българската анимация реално не стига до зрителите. Това, което устойчиво произвеждаме са късометражни авторски филми, които имат своя фестивален живот и фестивални успехи, но реално до българската публика, до данъкоплатците, които финансират това производство в много много малка степен стигат. Така че подкрепяме колегата от Асоциацията на телевизионните продуценти, че имаме нужда по някакъв начин да намерим схема, по която да се финансират телевизионни анимационни сериали и не само.
На второ място искам да обърна внимание върху един проблем, който не знам как може да се намери разрешение в Закона, но нашите деца са най-големите консуматори на анимация. Реално в първите 5 – 7 години се възпитават, бих казал са пред телевизионния екран и вече не само пред телевизионния, вече пред екрана изобщо било то таблет, мобилен телефон или на друго устройство това, което формира техната визуална култура са анимационни сериали, анимационно съдържание.
За съжаление, това анимационно съдържание в много голяма степен не е европейско и в практически в нижощна степен, липсва такова българско съдържание.
НОНА ЙОТОВА: Но научават английски.
ЛЪЧЕЗАР ВЕЛИНОВ: Да, научават английски, може би скоро с TikTok ще научат и китайски, но нашата грижа за българската култура и затова как тези деца още от рано да ги приобщим към българската култура, а не те да имат културен сблъсък на 20, когато влязат и гледат български филми в киното, или пък изобщо не влезат. Тоест ние трябва да имаме еднаква концепция затова как възпитаваме младото поколение, така, че то да бъде неразделна част от българската култура в своята зрялост.
Молбата ми към Вас е когато правите промените между първо и второ четене в Проектозакона да имате идея за анимацията. Щастлив съм, реагирам с усмивка на това, че се спомена анимацията във Вашето обсъждане, което много рядко става, просто тя някак си изпада настрана в ъгъла. На първо място, разбира се, логично излиза игралното кино, но анимацията е един отделен вид кино. Тя има своето място. Има изключително важно място, особено в живота на подрастващото поколение и когато правите някакви промените моля Ви да имате предвид анимацията, не всеки текст работи за нея, не всеки текст може директно да се пренесе.
Другото нещо е, много важно е, че анимацията е една много малка, свита общност, която когато да кажем се формират експертни комисии има много малък контингент от автори, които биха могли да се включат в тях, тоест за нас например в действащия закон е проблем да излъчим представители в комисиите, тъй като има доста ограничителни клаузи, които стесняват практически до нула избора и така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Моля да формулирате и изпратите Вашите предложения до Комисията по културата и медиите. Благодаря Ви.
Ако няма изказвания да преминем към гласуване на Законопроекта на първо четене.
За – 18, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
По точка втора – РАЗНИ
Има ли, колеги, по точка разни изказвания? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Цветкова
Стенограф:
Мария Николова
