---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И
ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

П Р О Т О К О Л
№ 2


На 25 май 2017 г., четвъртък се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалби на граждани при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители от проведения Пети национален протест на хората с увреждания в България, във връзка с поставени въпроси, относно проблемите на хората с увреждания.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалби на гражданите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Имаме кворум. Откривам заседанието.
Има ли съображения по дневния ред? Няма. Който е съгласен с него, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Предлагам изказванията да бъдат до 3 минути, но не повече от 5 минути. Това е част от регламента, който Комисията е приела по отношение на своята работа.
За предишната среща с протестиращите хора грешно в медиите беше обявено, че това са майки на деца с увреждания. Имаше представители на повече от 20 организации на хора с увреждания. Проблемът не влиза в тесните рамки на майките на деца с увреждания.
С нашите сътрудници направихме проучване какви са проблемите. Позволих си да направя това изслушване в Комисията, за да поставим на вниманието на депутатите проблемите, които набелязах в разговорите с тези хора. Целта е да ги систематизираме, за да може част от тези искания, ако не всичките, в течение на времето да бъдат изпълнени или поне да бъдат задвижени процеси.
При нас пристигна искане от национално представените организации на хората с увреждания да се вземат бързи мерки по отношение на ТЕЛК. Искането е процесът да не се спира. Според мен трябва да се направи промяна в процеса, защото по начина, по който работят комисиите и самият ТЕЛК, има проблеми.
Друг проблем е с Регистъра на хората с увреждания. Доколкото разбрах, такъв регистър е създаден, но имало проблеми с достъпа до него. Какво трябва да се направи, за да заработи регистърът както трябва, при спазване на Закона за защита на личните данни?
До момента има около 26 хиляди деца с увреждания, от които приблизително 13 хиляди са с увреждания 50 – 70%, 7 хиляди са с увреждания под и над 90%.
Това, което според мен не сме осигурили, е медицинската оценка за индивидуалните потребности на хората, защото хора с 90% инвалидност в дадени случаи могат да се справят добре, а в друг случай човек може да има съвсем различни нужди. Системата в момента не осигурява индивидуалната оценка на хората с увреждания, затова не им се осигурява адекватната помощ. Така дори и малкото пари, които се харчат за хората с увреждания, не се харчат адекватно.
Децата до 18 години получават сравнително добър доход от 930 лв., който е недостатъчен, но навършвайки 18 години изведнъж се оказват пенсионери по болест и разликата в парите става огромна. Тя не само не е справедлива, но те не могат да живеят по-нататък с тези пари. Това е един от проблемите на непоследователната политика. Това трябва да вземем предвид.
Има и куп дребни неща – дали социалните плащания са доход, имало различни видове социални плащания, ако вдигнем парите за децата с увреждания над 90%, изведнъж се оказва, че често пъти те се лишават от друг вид социални помощи, тай като доходът им става голям. Става въпрос за енергийните помощи, които са 300 – 350 лв. годишно. Трябва единен подход, а не отделните елементи да работят сами за себе си. Необходим е интегриран подход, който да дава общи възможности.
Най-важният въпрос е финансирането. Досега финансирането на личния асистент става чрез европрограми. Не е било така винаги. Имало е време, когато чрез Плана за заетостта са се отделяли около 130 милиона повече, отколкото сега. В момента по Националния план по заетостта има 70 милиона, а са били 200 млн. лв. Доста повече пари са се отделяли, отколкото сега. Тогава в държавата е имало 18 хиляди лични асистенти, платени от националния ни бюджет. В момента парите за тези лични асистенти са символични и са за сметка на европейски средства. Това е проблем, защото европейските средства трябва да надграждат, но не могат да бъдат основни. Те ще спрат. Държавата трябва да влезе в тази сфера и преходът след европейските средства да стане плавно.
Вторият важен проблем по отношение на финансирането е гарантираният минимален доход. Има куп неща, които трябва да придвижим в резултат на тази среща. Сега нито едно от тези неща, за които говоря, не са залегнали в държавния бюджет – нито за увеличаване на минималния доход, нито бюджетните средства за личния асистент. До 2020 г. няма заложени средства в бюджетната прогноза. В момента не сме готови да поемем всичките неща, за които говорих току-що. По пътя на бюджетирането тук трябва да направим промяна. Искането по отношение на личните асистенти е помощта да бъде насочена повече към хората с увреждания, а не към асистентите. В момента намираме работа на едни хора, но те не винаги отговарят конкретно на исканията на хората с увреждания. Там се налага Закон за личната помощ.
Проблемите са важни и изискват много работа.
Давам думата на представителите на протестиращите.
ВЕРА ИВАНОВА (Майка на пълнолетно дете с увреждане): Аз съм майка на пълнолетно дете с увреждане. Председател съм на Конфедерация за защита на правата на децата – една от 30-те неправителствени организации, подкрепяща исканията на петте национални протести за правата на децата и хората с увреждане.
Вие описахте проблемите, които ние поставяме вече няколко години. От МТСП получаваме безсмислени отговори, че за нас се прави много, но резултатът е нула. Получихме отговор – центрове за тежки множествени увреждания – бройка нула. Предстои отваряне. Това е политиката от повече от 20 години насам. Няма подкрепа за семействата.
Вие обобщихте нашите искания за регистъра, за електронната карта, за личната помощ. Над 30 са организациите, подкрепящи протеста.
КАПКА ПАНАЙОТОВА (Център за независим живот): Благодаря на Комисията за поканата. Всичко, което спомена господин Кутев, е вярно. Има обаче и друга гледна точка – тази за човешките права и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. България е ратифицирала Конвенцията през 2012 година. Ратифициран международен акт е с по-висок ранг от ранга на национален закон. Всичко, което се случва в България по отношение на хората с увреждания, е в нарушение на Конвенцията, като се започне от самата дефиниция на увреждането. Тя третира увреждането като дефицит, който предизвиква изолация или не дава възможност за реално участие на хората с дефицит поради бариери в средата. Според Конвенцията не диагнозата прави човека с увреждане, а средата, която изключва човека, който има диагноза. Виждаме каква е средата тук. Дефиницията за „увреждане“ в Конвенцията е дадена още в преамбюла, а не както в българските закони – в „Преходните и заключителните разпоредби“. Всичко е в нарушение на Конвенцията, включително правата на децата, правата на родителите, правата на хората с увреждане над 18 години. За майките те са деца, но иначе са зрели хора, които сами трябва да решават живота си.
Добре е, че Вашата Комисия се интересува по въпросите от гледна точка на човешките права, защото те са нарушени в България чрез съществуващите политики.
Легендата за фалшивите ТЕЛК-ове – няма такива. Наредбата е такава, че всяка диагноза дава процент загуба на работоспособност. Архаизъм е да се определя инвалидността като загуба на работоспособност. Това е безумие! Заради тази Наредба много хора с различни диагнози са в рамките на Закона по отношение на ТЕЛК.
Какво се случва във здравната система? Няма фалшиви инвалиди. Говори се за цели села, болни от астма. Нека да ги покажат. Ами тогава какво да се каже за София?!
Има необходимост да се погледне върху политиките в сферата уврежданията.
Парите за хората с уврежданията са малко. Парите, които бюджетът харчи, са огромни, но с недостатъчна ефективност. Всяко увеличение на парите по-нататък при тази система ще води до още по-голяма неефективност, до още по-големи драми за хората с увреждания. По-нататък всяко увеличение на парите ще доведе до повече харчене от бюджета, ще се създават повече условия за корупция, но не в ТЕЛК, а в други места. За хората с увреждания нищо няма да се промени. Малко са съвпаденията между хора с увреждания и хора с ТЕЛК.
Народното събрание трябва да вземе спешни мерки. Първо трябва да се прочете внимателно Конвенцията на ООН, да се види какво означава увреждане, да се види какво означава увреждане в сферата на човешките права, за да се предизвика по-широк дебат – не какво е увреждане, а за какво ползваме увреждането. И в тази зала има хора, които злоупотребяват с уврежданията.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Вероятно от Министерството ще ни кажат, че ратифицирането на Конвенцията ще доведе до разход за милиарди от бюджета. Може би не сме покрили изискванията, за да го подпишем. Това не означава, че не трябва да предприемем съответните стъпки, за да покрием изискванията.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Няма изисквания, а политическа воля!
МИНЧО КОРАЛСКИ: Необходимо е цялостно преразглеждане на законодателството, свързано с ратифицирането на Конвенцията от България, защото този Закон на практика е приет една година преди ООН да приеме Конвенцията за правата на човека. Там надделяват други теории, свързани с медицинското начало и че хората с увреждания трябва да бъдат „пазени“ от обществения живот, тоест изолирани.
Конвенцията поставя въпросите за отговорност на обществото пред хората с увреждания, за да бъдат премахнати преградите пред тях. Има отдавна разработен План за нормативни промени, но те не касаят само социалното законодателство. Включват се социалните придобивки, задачите на социалната дейност, взаимоотношенията, свързани с правата на труд, комуникациите, достъпната среда.
Относно регистъра. Той е готов. България е единствената страна, която разполага с подобен регистър. Беше направен преди три години. Той включва информация от всички институции относно хората с увреждане – НЕЛК, НОИ, „Социално подпомагане“, Министерството на образованието и науката, Националната агенция за приходите, които по силата на даден закон предоставят привилегии или имат отношение към хората с увреждания.
Регистърът е правен като система, която да работи в условията на електронно правителство. В чл. 31 от Конвенцията пише: „да обработваме информацията, да правим статистически анализи и да я предоставяме на различни органи и институции, включително НПО, за формиране на тяхната политика.“ Искането този регистър да бъде публичен се сблъсква с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Обръщам се към участниците в протеста – ако Ви трябва информация с оглед на онова, което искате да получите, обърнете се към Агенцията за хора с увреждания. Нямаме забавяне повече от 24 часа за предоставянето на тази информация.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Видях Плана за нормативните промени. Той е правен изключително мащабно. Има първи мониторинг, втори мониторинг. Сроковете са до 2020 година. Сигурно не може по-кратко. Има обаче неща, които трябва свършим много по-бързо. Целта на днешното събиране, а и на следващите, които вероятно периодично ще имаме, е да придвижим процесите по-бързо.
Изпълнението на Плана очевидно трябва да продължи, сигурно сте го премислили, но трябва да вземем решение независимо от Плана. Идеята е да има достатъчно законодателна инициатива.
ПАВЛИНА РАДКОВА (Родител на дете над 18 години): Какъв е проблемът с публичността на регистъра, след като Здравната каса има електронна система, по която можеш да направиш съответна справка, осъществяваща се с код за достъп?! Ако личният лекар желае да се информира за състоянието на своя пациент, има начин как да го направи. Аз като родител не се нуждая от информация за състоянието на своето дете. С натискането на едно копче бих могла да получи информация откъде мога да получа социална подкрепа, за да продължа живота си нормално. Ние си знаем диагнозите много добре.
След като регистърът съществува, защо наш родител получи отказ за достъп до него? Ако ми трябва информация, за да мога да разбера с кой автобус да се придвижа от точка „А“ до точка „Б“ в град „Х“ и коя болница може да ми помогне, но не мога да я получа, то за какво ми е този регистър?!
МИНЧО КОРАЛСКИ: Мисля, че трябва да направим разлика между Регистър на хората с увреждания и Регистър на услугите за хората с увреждания. На практика министерствата на образованието, на социалната политика и на здравеопазването трябва да имат открити регистри за услугите, които предоставят, къде и как ги предоставят. Ние правим регистър на хората с увреждания, а регистърът за услугите за хората с увреждания трябва да бъде следваща стъпка в електронните системи на съответните институции. Все пак регистърът не е „гугъл“. Трябва да сме наясно какво ще искаме от съответния регистър и какво може да се надгражда в другите системи.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Индивидуалната оценка на хората с увреждания има нещо общо с това, за което говорим. Необходима ли е нова администрация? Според мен не е. Администрацията на МТСП е достатъчна. Очевидно трябва да има някакви форми, които да съществуват по места, където да се правят оценки за необходимостта на всеки поотделно. Проблемът е принципен.
МИНЧО КОРАЛСКИ: И сега индивидуалната оценка е част от процеса за предоставяне на съответните помощи.
Обикновено съкращенията в администрациите започват със социалните работници. Съкращаването им означава още по-дълги опашки пред гишетата и влошаване на качеството на услугите. С вдигането на минималната работна заплата ще се окаже, че всички работещи в системата на социалните дейности ще се окажат с минимални заплати, което означава, че няма да има насочване на социални работници към тази сфера. Заплатите в Европа на такива хора обикновено са 1,5 пъти по-високи. От едната страна е системата, а от другата страна са правата на хората. Нещата трябва да се разглеждат в комплекс.
ПАВЛИНА РАДКОВА: Основно наше искане е цялостна реформа на системата. Господин Коралски казва, че се прави индивидуална оценка, но такива оценки обикновено се извършват по телефона. Синът ми скоро ще стане на 20 години, но социален служител не го е виждал.
Обикновено социалната оценка се прави за установяване на дефицита, но ние си знаем дефицита. Ние имаме нужда някой да оцени какво от наличното можем да използваме и какви са компенсаторните механизми за това. Един човек с два ампутирани крака не може да ходи, но с две протези ще може да ходи на работа. Кой ще извършва тези оценки? Никой не казва кой човек с увреждане за какво е годен.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Трябва да намерим начин да решим този проблем. Надявам се да задвижим механизми, с които да се промени съответното законодателство. Надявам се да успеем да придвижим нещата.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Фактът, че България е единствената страна, в която има регистър на хората с увреждания, е показателен. Това показа, че такъв регистър е абсолютно ненужен. Господин Коралски, ако информацията, която имате, защитена по Закона за личните данни, тогава Вие повтаряте нещо, което се прави в ТЕЛК и НЕЛК за НОИ. В Конвенцията увреждането е определено като динамично понятие, което означава, че търпи промяна.
Пропускаме да кажем, че този регистър струва по официални данни 2 млн. лв. Той обаче е съвършено ненужен. Това не решава нито проблема, нито политиките. Не е необходимо някой да каже: „Давам 930 лв. на децата с над 90% увреждания“, а да каже защо и как се отчита. Всеки лев, който получат хората с увреждания целево, трябва да се отчита за какво се дава. Ако някъде има измамник, той е именно там. То е валидно както за хората с увреждания, така и за семействата.
Въпросите са принципни. Трябва политическа воля! Не искам да навлизам в процесите на деинституционализацията. Знаете ли за какви милиони и милиарди става дума, за да има деинституционализация?!
КРАСИМИР КОЦЕВ (Съюз на инвалидите в България): Регистърът е такъв, защото не са направени останалите неща. Вече три – четири години пишем до всеки министър за неща, които би трябвало да станат, примерно въвеждане на Единната система за оценка на функционалността на Световната здравна организация. Бяга се от тази работа. Не е направена електронната здравна карта. Не работи както трябва системата на НЕЛК, където също бяха вложени много пари. Там от няколко години всички им дават новите експертни решения, а за старите – няма ресурс. Необходими са десетина души и десетина по-мощни компютри, които да вкарат нещата в ред.
Много неща зависят от общините, особено за социалните услуги. Те обаче казват, че тяхната зависимост от държавата непрекъснато се увеличава. Общините са затруднени и искат част от събраните данъци да остават при тях. Останалите държави отдавна са вкарали тези неща. Аз не говоря за регистъра. Говоря за електронната здравна карта, за Единната система за оценка на функционалността. Когато се явя на ТЕЛК и ми се изпише името, влиза се в регистъра и излиза цялата ми история. Личните лекари вече са вързани електронно със Здравната каса. Веднага може да се разбере съответният човек какви заболявания има.
Недействителните ТЕЛК-ови решения се явяват по отношение на изследванията. Подават се фалшиви изследвания. Те обаче могат да се проверяват впоследствие.
Другото, понеже говорим за мотивацията на членовете на ТЕЛК, те са изключително малък процент.
Не може политиците да говорят фантастични цифри по отношение на броя на хората, които получават инвалидни пенсии. Елементарно е – влиза се в НОИ, отваря се бюлетин „Пенсии“, страница 7, и се вижда колко хора получават инвалидни пенсии. Играта е с 25-те процента – една четвърт от социалната инвалидна пенсия. Навремето не записаха „добавка към“, а записаха „втора пенсия, равна на една четвърт“, както е добавката за преживелия съпруг. Ако беше направено, проблемът нямаше да го има.
Не може пенсионерите по изслужено време и възраст да се настройват срещу хората, получаващи инвалидни пенсии. Не може да се настройва обществото срещу хората с увреждания. Че има нарушения, има, но се говори за 36% нарушения. Не е доказано. Ето един фрапиращ случай. По обществената телевизия преди две седмици се води референдум, поканени са и двама професори, които говорят глупости – „Когато ще престане източването на НОИ чрез инвалидните пенсии?“. Председателят на Бюджетната комисия знае защо са тези проблеми.
Съгласно едно изследване от 2010 година има изследване на НОИ – 9,5% са намалени осигурителните вноски. Два пъти се разшириха възможностите за ранно пенсиониране. Веднъж – на онези, на които не им достига стаж, с 0,4% за всеки месец, и второ – даде се възможност на голяма група хора да се пенсионират, без да подават рапорт за пенсиониране. Когато Калфин искаше осигурителните вноски да се увеличат с 2%, имаше голям вой от работодателските организации. Няма как положението да се оправи само с онези, ако бъдат хванати, че по някакъв начин са получили неправомерно инвалидна пенсия. Сумата е много малка. Няма да стигне за индексиране на всички пенсии от 1 януари 2019 г. със средно месечен осигурителен доход. Няма откъде да се вземат 600 милиона.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Не знам как представителите на Министерството са склонни да коментират въпросите. Единият въпрос е може ли да се направи система на индивидуалната оценка, доколкото тя зависи от Министерството на труда и Министерството на здравеопазването. Това е един от ключовите проблеми.
Следващият проблем е с ратифициране на Протокола. Това възможно ли е или не? Законът за личната помощ е един от пътищата за решаването на тези проблеми. Не съм убеден обаче, че това е единственият път. Как виждате нещата?
ЕЛЕОНОРА ПАЧЕДЖИЕВА (МТСП): Съгласна съм с предложението да се направи задълбочен преглед на съществуващото законодателство.
Относно проблемите за лицата, навършили 18 години, оказа се, че подходът за окрупняване на добавките създаде затруднения. Навършвайки пълнолетие, тези хора се озовават в съвсем различен доход от този през изминалата година. МТСП в последните 10 дни, дори преди протеста, работи непрекъснато по правенето на нови разчети и коригиране на интеграционните добавки като първа мярка. Предложихме на министъра това да не бъде обвързано с гарантирания минимален доход, а да приложим правилото по Закона за семейните помощи за деца и да се определят в окрупнен вариант с решение на Министерския съвет всяка година.
Господин Петков изиска от нас и правим разчети – сумите, които получават лицата, навършили 18 години, от осигурителя и по Закона за интеграция на хората с увреждания. На 29 май ще имаме среща в МТСП и ще имаме готовност да предложим конкретни неща.
Относно Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и ратифицирането на факултативния Протокол – не мога да взема отношение кога ще бъде ратифициран. Обмисля се неговата ратификация.
При изпълнението на първия и втория план за изпълнение на Конвенцията за синхронизиране законодателството на Република България, Министерството на труда е част от проблема. Ще споделя, че по чл. 9 – „Достъпност на архитектурната среда“, МТСП положи много усилия за разработване на концепция. Възобновяваме този разговор с МРРБ. Там работят добросъвестни колеги.
Конкретни политики и корекции в социалните плащания по Закона за интеграция на хората с увреждания в момента се обмислят, но преди обсъждането им с господин Петков не мога да взема отношение.
Относно медицинската експертиза на работоспособността – всички сме съгласни. Подкрепям родителите, че е крайно време оценката да се насочи към остатъчната способност на лицето да работи, за да не бъде зависимо от социалното подпомагане, като се положат усилия то да излезе на пазара на труда.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Относно ненужността на регистъра. Това е популярното понятие. Всъщност това е информационна система, която отговаря на изискванията на чл. 31 от Конвенцията. Агенцията за хора с увреждания събира информация от всички институции и трябва да анализира процесите и да дава предложения. Да се закрие тази система е все едно някой да направи предложение да се закрие НСИ, защото всички други институции давали информации. Тази система ще работи по-пълноценно, когато заработи електронното правителство и когато станат факт законодателните промени. Работата по тях трябва да продължи ускорено.
МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е направил Стратегията и Плана? Къде се намират? Казахте, че има разработен План за промени във връзка с Конвенцията. Защо не се работи по промени в законодателството в тази посока? Системата е сбъркана тотално.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Ратифицирахме Конвенцията през 2012 г. Тогава бяха създадени работните групи и бе създаден този План. Той включваше всички ведомства и те имат съответни отговорности. Този План би могъл да се намери в базата данни на Министерския съвет, защото е утвърден от него. В него има срокове.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Очевидно този План е достъпен, но е прекалено общ. Във вида, в който е, може да помогне, но ако работим по него, няма да стигнем доникъде.
МИНЧО КОРАЛСКИ: В момента, в който Планът беше разработен, политическата ситуация беше динамична и когато нещо се направеше, идваше ново правителство. На практика това означаваше рестартиране на един и същ процес. Надявам се, ако сега има пълен мандат, подготвеното да се реализира. В рамките на един мандат трябва да се проведе пълноценна законодателна процедура.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Имаме огромно закъснение в изпълнение на плана. Това са основните причини, но има и разногласия в Националния съвет с представителите на отделните министерства по членовете на Конвенцията. И до днес не можем да се разберем кой да е координиращият орган и кой да прави мониторинга.
Второ, нещата няма да станат толкова бързо, защото законодателството у нас за хората с увреждания работи на базата на 47 закона и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Тръгнахме да правим преглед на това, но нещата спряха. Процесът трябва да се активизира. Истината е, че в Плана за работа не бяха предвидени средства по министерства.
ПАВЛИНА РАДКОВА: Имам въпрос към МТСП: докога хората с увреждане ще бъдат под шапката на социалните помощи? Законът за социалното подпомагане осигурява подпомагането на хора, изпаднали в затруднение. Хората с увреждане не трябва да бъдат под шапката на този Закон. Говори се за социални добавки, но това са пълни глупости. За какво му е добавка за лекарства на човек, когато той не може да отиде до аптеката?! Докога хората с увреждания ще бъдат третирани наравно с онези, които са останали неграмотни и очакват да получат социална помощ от обществото?!
КРАСИМИР КОЦЕВ: Трябва да се направи бюджет за хората с увреждания.
ЕЛЕОНОРА ПАЧЕДЖИЕВА: Правата на хората с увреждания не са уредени само със Закона за социално подпомагане, а основно със Закона за интеграция на хората с увреждания. Всички се обединяваме, че трябва да се направи преглед на законодателството. Предстои разработване на Закон за социалните услуги. Законодателството подкрепя хората с увреждания чрез компенсаторни мерки, но не по Закона за социалното подпомагане. Това, за което Вие говорите, е помощ в петкратен размер на гарантирания минимален доход, която се изплаща при инцидентно възникнали нужди.
ПАВЛИНА РАДКОВА: Не е така. Всичко, което е направено, накрая опира до Фонд „Социално подпомагане“. Инвалидността, увреждането не е случайно възникнало събитие.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Такива срещи ще имаме и след това. Предлагам да прекратим дискусията, освен ако някой не иска да каже още нещо. Заповядайте.
ПАВЕЛ САВОВ: Аз съм председател на организацията на хората с увреждания „БАРИС“, която се опитва да помогне на други хора с увреждания. Ние не раздаваме нищо.
Имам кратък въпрос: създадени сме от шест години, национално представени сме и се мъчим това, което правим, да се случва в диалог с властта, с отговорните институции. Ние нямаме претенцията, че имаме експертизата и действаме в полза на децата с увреждания. Нашите членове са на по-висока възраст. Според Вас коя е правилната линия на действие – да работим в публичното пространство или да работим в диалог с институциите?
Няколко пъти беше акцентирано, че като национално представена организация сме сложени в някакъв формат и бяхме заклеймени в ефира, че не правим нищо, но че се наливат някакви пари в организациите. Ние съществуваме благодарение на доверието на нашите членове и на доброто си име. Как можем да противодействаме на това?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Бих искала днешният разговор да има някакво продължение оттук нататък. Предлагам да изискаме от МТСП да ни предостави в спешен порядък график на дейностите с конкретни срокове, които предстоят оттук нататък.
Лично аз не съм привърженик на стратегиите, защото там записваме красиви неща, но когато дойде момент за изпълнението им, нищо не се случва. Чухме за Протокола на Конвенцията, но на мен лично миналата година на Комисия към ПАСЕ ми се наложи да давам обяснения защо не сме го ратифицирали. Не можах да дам обяснение. Трябва да имаме отговор на този въпрос.
Сега се говори за Закон за социалните услуги. За него се говори от 2012 година. Искам да знам докъде са стигнали работните групи с този нов Закон? Колко са работните групи? Кой участва в тях? Какви са сроковете за изпълнение? А от 2012 до 2017 година минаха пет години и децата пораснаха!
Трябва да изискаме конкретни срокове и дейности, за да можем на следващи заседания да проследим процеса, иначе пак няма да сме решили проблема. А не такава е целта на нашите заседания.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Важно е, че второто заседание на Комисията е с такъв дневен ред. Важно е да се индикират проблемите. Не само стачката беше такъв индикатор. Трябва да се започне с ефективна работа с резултати, но относно резултатите трябва да има конкретика.
Видях плана. Хронологията и начинът на работа не са заложени добре. Трябва да изискаме онова, което конкретно трябва да се прави. Има проблеми. Ако ги нямаше, нямаше да има стачка, нямаше да има нужда да говорим, нямаше да тръгнем към политика на изясняване на нещата и законодателна подкрепа.
Проблем не са само парите и тяхното разпределение. Проблем не са само ТЕЛК-вете. Той не касае толкова хората с увреждане, колкото останалата част на обществото – хората, които имат динамична характеристика на промяна в своето здравословно състояние.
Третото, което идентифицирам, е регистърът. Ако господин Коралски не беше ми обяснил, че става въпрос за информационна система, адекватна на тази в Статистическия институт като система за информация, също бих се съгласила, че регистърът е ненужен и ще отпадне в момента, в който създадем електронната здравна карта, когато тя акумулира всички стойности на човека с оглед на неговото състояние.
Регистърът беше поискан не само от хората с увреждане, а и от хората с психични проблеми. Възникна въпросът доколко тази информация трябва да има публичност и дали не уврежда позиционирането на съответния човек в обществото, както и желанието на неговото семейство тази информация да добива гражданственост.
И накрая, постави се въпросът за диференциране на заплатите на хората, работещи с хора с увреждания. Това се прави в сферата на образованието, особено през тази година, когато има нови правила за работа в тази сфера и за деца с увреждане. Като работодател знам, че работодателите имат определен процент, който трябва да спазват при хора с увреждане, когато те бъдат позиционирани на тези места. Може би това е недостатъчно.
Предлагам да имаме ясно дефиниран план, с конкретика, защото дори национално представените организации, работещи в тези сфери, усещат конфронтационни неща. Това, което правим днес в Комисията, с конкретиката, която ще изискаме, с интервенцията към институциите, които са отговорни, може да не стане толкова бързо, но смятам, че ще се направи промяна за хората с уврежданията. Един план може да се направи не само с пари. Нека това да бъде един добър старт и да тръгнем към сериозна конкретика на решаване на проблемите. Трябва да направим интервенция към институциите, за да си вършат работата както трябва.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Формулирал съм седем точки, една от които е тази, за която говореше госпожа Дамянова. Предлагам да вземем по-общо решение – като разпратим писма до съответните институции с различни срокове за отговор. Целта е да провокираме действия от всяка една от тях и след това да контролираме какво се е случило.
Говорихме за промени в Наредбата за ТЕЛК. Това ще бъде едната посока, по която ще се опитаме да провокираме действия от институциите.
Регистърът е дразнител. Не е лошо да се помисли дали може да бъде усъвършенстван, за да бъде по-полезен за хората. Там трябва да се направят промени.
Трето, необходими са промени чрез бюджета, може би в диалог с Комисията по бюджет и финанси. Говорим за корекции на гарантирания минимален доход, говорим за увеличаване на Националния план за заетост, за личния асистент, финансирането на когото трябва да започне да идва основно от бюджета, а не от европейските фондове. Това е друга насока, по която имаме съвместна работа с Комисията по бюджет и финанси, в рамките на бюджетната процедура.
Говорим за законодателни промени по отношение на Закона за личната помощ, който да осигурява оценката на индивидуалните потребности и така нататък. Той най-вероятно трябва да се подготви в МТСП. Ще помислим дали не е необходима и външна помощ.
Също с Министерството трябва да говорим за ратифицирането на Протокола на Конвенцията. Това реално може да стане в скоро време.
Огромен проблем е здравната карта. Тук също трябва да има интервенция от страна на Комисията – докъде сме стигнали и какво очакваме.
Всичко това трябва да опира до координацията и изпълнението на Плана, защото той в момента си стои, но Агенцията не е в състояние да контролира неговото изпълнение. Тук трябва да се говори на по-високо ниво и да се търси координация с Министерския съвет.
Предлагам конкретно решение: Комисията да изиска изразяване на становища по представените въпроси от представителите на протеста. По всички точки да направим предложения към всяка от институциите, които ги касаят, с конкретни срокове, в които да ни отговорят. След анализ на полученото, предполагам, че ще се съберем още веднъж, когато имаме достатъчно добра конкретика. Смятам, че това може да свърши нашата Комисия. Други мнения?
ХЮСЕИН ИСМАИЛОВ: Аз съм от администрацията на Омбудсмана. Ще кажа по Закона за личната помощ, че госпожа Манолова се ангажира с инициативата евентуално да започне разработването на такъв Закон или на някакво законодателно решение, свързано с личната помощ. Вече сформирахме работна група, но въпреки че МТСП е поканено, все още не е участвало. Използвам случая тук да обявя това на Министерството и на други институции, които биха имали отношение по този въпрос. Нека всички заедно да започнем подготовката на такова законодателно решение, за да има подкрепа от всички. Вече имахме две заседания и имаме известна представа по въпроса. Член 19 от Конвенцията изисква държавите да намерят начин да прилагат паричната помощ, за да могат хората с увреждания да са независими. Тази инициатива е подета. Очакваме подкрепа.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Предлагам да гласуваме предложеното решение. След това ще Ви държа в течение на направеното. После ще се съберем отново, за да отчетем резултатите и да продължим нататък.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Има сериозен проблем по отношение на изпълнението на Плана. Той е приет през 2015 година. Има ли мониторингов отчет за изминалите две години и половина и дали е създаден някакъв мониторингов орган, който да наблюдава изпълнението?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Всяка година се отчита какво е свършено по плана. Мониторинговият орган, който е по ал. 3 на чл. 33, би трябвало да бъде създаден, както и координиращият орган, тъй като политиката за хората с увреждания е въпрос на координация, не толкова на средства.
На практика можем да направим всичко, но ако един тротоар спира достъпа на детето до училището, респективно до образование, какво значение има, че Министерството на образованието и науката си е свършило работата?! Затова в Конвенцията се говори за координиращ орган. Ние имаме идеи как това да стане.
Политиката за хората с увреждания, както разбирам, ще бъде един от приоритетите на новото правителство. В този смисъл се подготвят неща, които да влязат в управленската програма.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението за решение, което направих преди малко.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Следващата седмица ще се опитаме да подготвим Правилата за Обществения съвет и отчета на омбудсмана.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 11,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев

Стенограф:
Карамфил Матев