---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите






П Р О Т О К О Л

№ 3



На 1 юни 2017 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г.
2. Обсъждане и приемане на Правилата за избор на членове на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
3. Разни.


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Антон Кутев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, имаме кворум.
Предлагам да гласуваме дневния ред – имате го пред Вас, състои се от три точки. (Председателят Антон Кутев изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме предложения дневен ред – За- 15, Против и въздържали се няма.
Приема се.
Пред мен е списъкът на гостите – няма нужда да го чета.

Пристъпваме към първа точка от дневния ред.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя доклада пред Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Всъщност това е органът на парламента, който е най-близо до функциите, правомощията и работата на обществения застъпник – омбудсмана. Освен това, имам, разбира се, и сантимент към тази Комисия, защото тя беше създадена по времето, по което бях заместник-председател на парламента и неин пръв председател. Благодаря за възможността да бъда в тази среда.
Това е Докладът на омбудсмана за 2016 г. (показва го) – над 250 страници. Резюмето, както вчера справедливо отбеляза господин Адемов по време на заседанието на Социалната комисия, също е достатъчно пространно – в рамките на 74 страници. Сигурна съм, че всеки от народните представители ще прочете това, което е важно за неговата работа като депутат. Пък ако в случай че имате време, можете някога да погледнете и останалите части – там има доста интересни неща за Вашите избиратели, за българските граждани, с които работя непрекъснато.
Презентацията сме опитали да я направим по-кратка. Ако прекаля с доклада или с подробността на изложението, моля да ми дадете знак, за да приключа в предвиденото от Вас време.
С една дума, 2016 г. за институцията на омбудсмана беше година на действие, защото така разчетох очакванията на българските граждани към институцията. Не просто да има една институция, която да бъде последната врата, на която чукат, и последната възможност да се оплачат и да намерят утеха, но институция, която реално и конкретно да решава техните проблеми. Затова, заедно с моя екип, положихме всички усилия всички граждани или поне голяма част от тях, които са се обърнали за помощ и съдействие към институцията, да получат конкретна подкрепа и решение на техните казуси.
В тази връзка и днес, бивайки на един детски празник, тъй като отговарям и за правата на децата, се опитах да отговоря на децата от Журналистическия клуб за това кои са най-големите успехи на институцията от времето, през което аз съм омбудсман. Това е въпрос, който няма как да получи еднозначен отговор, защото за всички групи граждани, които са се обърнали към мен, най-важен е проблемът, с който са ме сезирали. И най-голям успех е случаят, при който аз съм могла да реша техния проблем.
Ако трябва през позицията на мен и на моя екип да кажа коя е най-голямата победа на институцията, това е промяната в нагласите на отношението на омбудсмана от институция, която няма никакви правомощия и от която нищо не зависи, в институция, която решава проблеми и която е готова да подкрепи всеки човек, който е в беда. Всъщност това беше предизвикателството. Мисля, че това успяхме да направим – да покажем, че от нас зависи и че сме ефективни в защитата на основните права и свободи на българските граждани.
Позволявам си във всяка от комисиите да изведа няколко кампании, които завършиха успешно и които смятам, че са важни, което се случи и със съдействието на българския парламент.
Част от Вас бяха депутати в предния парламент, така че използвам тези заседания на парламентарните комисии, за да кажа „благодаря“ за успешното приключване на кампанията за затваряне на арбитражните съдилища по отношение на потребителски спорове. Така паралелната съдебна система, която издевателстваше над българските граждани, беше прекратена, беше закрита.
Заедно с депутатите от Бюджетната комисия в предния парламент и с всички народни представители приключихме успешно кампанията за падане на ДДС върху дарените храни.
Тя беше продължение на кампанията „Великден за всеки“, която реализирахме с моя екип през миналата година за първа година, през тази – за втора. Това е единствената национална кампания в България, която е насочена към възрастните хора и цели да осигури подкрепа, внимание и грижа за техните проблеми.
Битката срещу монополите продължава и през тази година. Имаме някои малки победи по пътя, като например намаляването на юрисконсултските възнаграждения за монополните дружества, а всъщност и за всички останали субекти, с шест пъти – от 300 на 50 лв., което подобрява и като цяло достъпа до правосъдие на българските граждани. Иначе това беше спирачка срещу това да се заведе едно дело или да се обжалва един административен акт.
И кампанията „В нашите ръце“ – омбудсманът отговаря и за правата на децата. Този законов мандат е от 2012 г. и аз го приемам не просто като поредния законов ангажимент, а като мисия, на която трябва да бъде посветено достатъчно време, усилия, експертиза.
Днес стартирахме кампанията „Нашето дете“ с един клип за популяризиране правата и правомощията на омбудсмана по отношение на българските деца, с участието на популярни личности, които са имали трудно детство. Всъщност идваме от много зареждаща среща в 35 училище. В този клип и в тази кампания се включиха Яна Маринова, Алекс Сърчаджиева, рапърът 100 кила, Михаела Филева, група „Скандал“, Анелия. Идеята е да популяризираме сред българските деца техните права и че омбудсманът е институцията, която отговаря и за това.
Да преминем конкретно към свършеното през миналата година. Всъщност доказателство за повишеното доверие, очакванията към институцията е нарасналият брой жалби и сигнали, с които гражданите се обръщат към мен и към моя екип. Почти двойно увеличение на жалбите спрямо 2015 г., по-точно 74%. Жалбите и сигналите са 10 640, като близо 10 000 са приключените преписки през миналата година, което също е много важен показател, че не просто се подават жалби, а работата по тях кипи и се приключва в предвидените в закона срокове.
17 362 души са приети и консултирани в приемната на омбудсмана в столицата и в страната, като с 1109 от тях съм се срещнала лично. Вече в един ден от седмицата приемен ден има и заместик-омбудсмана – госпожа Ковачева също успя да се срещне с няколкостотин души. При тези срещи сме се старали, освен да слушаме проблеми, да търсим и техните конкретни решения сега и веднага. Така че 27 037 души са потърсили помощ чрез жалба, сигнал в приемната, по горещата телефонна линия и са получили помощ и съдействие от омбудсмана.
Проведохме и първите тематични приемни. Една приемна в София, която беше посветена на проблемите на гражданите със столичната „Топлофикация“, в която участваха над 250 души. Една приемна по защита правата на децата в Перник, където се включиха над 30 деца с техните родители или само деца, или само родители.
Отчитаме, че има голям процент на жалбите, които стандартно се приемат за недопустими, тоест по теми, които са извън правомощията на омбудсмана, но винаги се стараем, даже най-много усилия полагаме по недопустимите жалби, за да подкрепим гражданина, който се е обърнал към нас, със съвет, с подкрепа, с помощ или с конкретно съдействие, макар темата, с която ни занимава, да е извън предмета на нашите правомощия.
За успешната работа на омбудсмана беше много важно сътрудничеството и доброто взаимодействие с институциите. Без парламента, без съвместната работа с някои от министрите, с различни институции на централно и на местно ниво маса проблеми нямаше да бъдат свършени. Като положителен резултат отчитаме факта, че всяка втора препоръка, която омбудсманът е изпратил на администрациите – централни и местни, е изпълнена.
В топ 5 на нарушените права, или по-точно жалбите по повод нарушени права показват, че на първо място са жалбите срещу монополните дружества, срещу така наречените „доставчици на обществени услуги“ – 3138, повече от двоен ръст спрямо миналата година. На второ място са жалбите, свързани със социално-икономически права. Пак близо 100% – 1429.
Следват жалби по повод нарушено право на собственост, жалби по повод основни права и свободи и по повод административно обслужване, проблеми в административното обслужване и в работата на чиновниците, на бюрокрацията на централно и на местно ниво.
През миналата година съм подала четири жалби до Конституционния съд, с което – използвам да го кажа във всички парламентарни комисии – опровергах най-голямото опасение при моя избор, че ще прекалявам с това свое правомощие.
По теми, които са важни за гражданите, мисля, че и народните представители са доволни от резултата на делата, включително по тези от тях, по които Конституционният съд намери, че няма нарушения на конституционни текстове, че няма нарушени права, като например жалбата срещу юрисконсултските възнаграждения, които се присъждат в съдебни процеси, или срещу ограниченията за малките производители на алкохол, всъщност жалбата, свързана с домашната ракия. Макар че тези две жалби не бяха уважени от Конституционния съд, парламентът се съобрази с моите препоръки и своевременно тези текстове, които са в ущърб на българските граждани, бяха отменени.
Мисля, че по повод отпадането, заличаването на гражданите от изборните списъци, като санкция за неизпълнение на задължителното гласуване, всички въздъхнаха с облекчение, че тази принудителна мярка, която беше записана в Закона, вече е отменена.
Единадесет законодателни предложения съм отправила към парламента през миналата година – идеята беше да подкрепя, да улесня народните представители. Част от тях бяха припознати, внесени и една част от тях бяха приети в пленарната зала, за което още веднъж благодаря. Така приключихме казуса с арбитражните съдилища. Имаше внесен законопроект от мен и от Патриотичния фронт по темата частни съдебни изпълнители, който, за съжаление, не беше разгледан.
Имаше жалби по повод правомощията на монополните дружества, на изборните права на българите в чужбина, по повод на екотаксите, с които злоупотребяват определени фирми, правата на децата с увреждания, децата в родителски конфликти, правата в здравеопазването, съдебните такси, Закона за юридическите лица. Тук виждам основни радетели за неговото приемане. Мисля, че дейността на институцията по темата законодателни предложения и промени, свързани с правата на българските граждани, беше адекватна за миналата година.
В моята работа бях подкрепяна най-вече във връзка с отправянето на жалби до Конституционния съд – искания за тълкувателни решения, до Касационния и до Административния съд от Консултативен конституционен съвет с именити професионалисти, юристи: проф. Герджиков, проф. Киров, проф. Танчев, проф. Стойчев, проф. Катя Михайлова, проф. Мръчков, и адвокати правозащитници, топ имена в лицето на адв. Доковска, адв. Недева, Борислав Цеков, Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов. Благодарение на тях, експертизата и правната издържаност на всички законодателни предложения, препоръки и жалби до съответните съдилища бяха на съответното ниво.
Специално за Вашата Комисия се постарахме да подготвим и един слайд, който е свързан с работата на институцията с неправителствени организации. Изброихме около 150, с които работим по различни теми – типично правозащитните организации, организации за защита правата на децата, правата на потребителите, правата на хора с увреждания, право на образование, организация на пенсионерите, правата на пациентите в здравеопазването и прочее.
Имам повод да кажа с огромно удовлетворение, че по време на представянето на клипа за популяризиране правата на омбудсмана и неговата роля на защитник на правата на децата председателят на Националната мрежа за деца господин Богданов съвсем извън програмата и извън сценария стана и разказа за това, че преди година и половина е бил един от тези, които са били против избора ми за омбудсман, даже е бил на улицата и пред парламента да протестира за това че са ме избрали. А днес ми стана много… От една страна – доволна, че съм си свършила работата, за това че той публично, пред всички присъстващи знакови лица, популярни личности, институции, пред много деца, каза, че е сбъркал, че всъщност наистина сме работили добре и съм оправдала, и отгоре, всичките надежди за това, че ще защитавам адекватно правата на българските граждани.
Оценката на неправителствените организации, особено на тази, които са правозащитни, за мен е най-ценна и най-важна, защото тя е и професионална. Освен всичко останало, е и професионална. Така че благодаря – това много ме развълнува.
Инициативите на омбудсмана. Тук трябваше да докладвам и пред Вас, като Комисия, и се опитвам да го правя пред повечето от парламентарните комисии – да кажа, че наистина съм изпълнила повечето от ангажиментите, които поех, когато бях избрана за омбудсман. Една от тях беше да изнеса изцяло работата на институцията на терен – това правим с моя екип. Един ден от седмицата задължително сме извън столицата – или на изнесена приемна, или по конкретни проблеми на граждани в различни населени места. Така изброихме близо 60 населени места, в които сме били през миналата година. Имаше една карта на един слайд – може би вече е минала или предстои малко по-късно. Били сме във всяка област. В Северозапада със засилено внимание – в област Монтана например сме имали изнесени приемни във всяка от общините. Стараем се да бъдем полезни на хората, които не могат да си позволят да стигнат до София, до моята приемна или даже до областния град в случаите, в които имам приемна там. За тяхно улеснение сме на място и се опитваме да бъдем полезни.
Това е един слайд за инициативите и кампаниите (показва), които сме провели през миналата година, много са – не си струва да ги изброявам. За всички, които се интересуват от нашата работа, на сайта на омбудсмана, който не е много съвременен и модерен, но затова пък е много изчерпателен, подробно са описани всички действия, инициативи и кампании, с които се занимаваме.
Може би трябва да кажа няколко думи или да ги спестя по конкретните теми и правозащитни дейности.
Правата на децата подробно презентирах в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Предстои да ги представя и в Комисията по образованието и науката. Така че само ако има специален интерес, ще отговоря на въпроси по тази тема. Това е един от моите основни приоритети и според мен трябва да бъде приоритет на всяка институция, ако наистина искаме да решаваме проблемите с демографската криза и да осигурим бъдеще на българската нация.
Правата на потребителите са следващият приоритет, образно казано, битката на гражданите срещу монополите. Всъщност по динамиката на жалбите, които постъпват в институцията, може да се извади доказателство, че това са проблемите, които най-много тежат на българските граждани. Сред тях, естествено, са топлоснабдяването, ВиК, сметосъбирането, електроснабдяването, телефонните услуги. Тук сме извадили основните проблеми, с които ни занимават гражданите.
Няма как да не разкажа по-подробно и да не сме посветили част от презентацията на битката срещу „Топлофикация“, и по-специално срещу столичната „Топлофикация“. Това е казус, в който упражних всичките си правомощия, направих всичко, за което се сетих, което ми позволява институцията, което ми позволява позицията, за съжаление, без особен резултат. Срещнах се с всички отговорни институции. Организирах публична дискусия в институцията, в която участваха всички отговорни институции. Написах специален доклад с анализ на проблемите, с конкретни предложения до всички институции, включително до парламента. Направих специализирана приемна за проблемите на гражданите с „Топлофикация“. Участвах в работата и занимавах, по мое настояване, парламентарни комисии – Комисията по енергетика и тази за наблюдаване работата на КЕВР. Писах жалби до Конституционния съд, до Върховния касационен съд. Срещах се с еврокомисаря по защита на потребителите да изложа проблемите на българските граждани с „Топлофикация“, с еврокомисаря по енергетиката. Заведох дело във Върховния административен съд, което спечелих на първа инстанция. С една дума, се опитах да направя всичко, което е по моите сили – внасях законопроекти, участвах в работна група в Министерството на енергетиката с цел да бъдат приети промени, които да облекчат българските граждани.
Всъщност най-значимото, което успяхме да направим, и то пак беше със съдействието на парламента, е да намалим шест пъти юрисконсултските възнаграждения, които се търсят от гражданите, в случаите, в които „Топлофикация“ води дела срещу тях. Да кажа, че това не са просто длъжници, защото вече стигматизирането на длъжниците според мен навлиза в медийните интерпретации на тези проблеми. В крайна сметка става дума за хора, които биха си платили, които имат възможност да си платят, но с цел да се реализират допълнителни приходи за дружеството се завеждат съдебни дела за малки суми и в този процес се натрупват допълнителни разноски, като на финалната фаза пред частен съдебен изпълнител вече ситуацията става страшна. Така дългове от 10, 50, 100 лв. нарастват на 1000, 2000 – колкото се сетите, с всички произтичащи неудобства за един български гражданин, включително да отиде да си изтегли пари от банкомата, за да си купи лекарства и да се окаже, че абсолютно всичко му е блокирано за дълг отпреди три години за 50 лв.
Тези дни имам и една лоша новина, много тъжна – загубих делото във Върховния касационен съд за прословутата такса „сградна инсталация“. Върховният касационен съд реши, че в тази такса няма противоречие със Закона за защита на потребителите и с Европейската директива за защита на потребителите от 2011 г. Сега последната институция, която може да подкрепи гражданите, е българското Народно събрание. Така че много скоро ще дойда при Вас с конкретни законодателни предложения – ако тази такса не бъде отменена, то поне да има текстове, които да я сложат в някакви рамки, защото в момента гражданите плащат по 80 – 100 лв. такса „сградна инсталация“, без да ползват парно, със свалени радиатори и мръзнейки зимата, което за доходите на българските граждани е прекомерен разход.
В същото време столичната „Топлофикация“ няма абсолютно никакъв стимул да оптимизира своята работа, да се държи уважително към клиентите, защото разполага с 440 000 сигурни клиенти, които искат или не, плащат много сериозни суми за сградна инсталация. Тук просто законодателят трябва да се намеси, така че, от една страна, „Топлофикация“ да съществува – тя е любимото дете и на Столичния общински съвет, преди това, по време на тройната коалиция е била към Министерския съвет, беше държавна, но нямам впечатления нещо да се променя. Независимо от това как се движи нейната собственост, в крайна сметка монополистът си е монополист.
Много се надявам, че сега, като слушате доклада на КЕВР, ще зададете достатъчно въпроси и ще настоявате да получите отговор кога и как КЕВР защитава българските граждани и от „Топлофикация“, и от всички енергийни дружества. Тоест регулаторът има един ангажимент – да осигури равнопоставеност, баланс между интересите, което, за съжаление, никога не се случва.
Друга част от жалбите са свързани с телефоните, с мобилните оператори. Тук продължава активирането на мобилен интернет, особено на възрастни хора, на пенсионери, на огромни разценки, което хората изобщо не са поискали. Просто лентата се върти, касичката на монополистите се пълни – хората не са поръчвали такива услуги. Тази битка с мобилните оператори още не е приключила. Злоупотребяват и с включването на някои от номерата в SMS игри, за които всеки абонат си плаща към месечната сметка.
Една тема, която със сигурност ще бъде предмет на Вашето внимание, с която се занимавам, е защитата на гражданите при ползването на електроснабдяване и техните взаимоотношения с електроснабдителните дружества. В контекста на либерализацията на енергийния пазар зачестяват жалбите срещу некоректни доставчици на електрическа енергия. Предполагам, макар в момента да не са на дневен ред, че ще зачестят и ще има реакция срещу злоупотребите от страна на някои от новопоявилите се търговци на пазара. Тук трябва да се мисли за защита на уязвимите потребители и за това да има законодателни решения, които да ограничават възможностите на недобросъвестните търговци.
ВиК проблемите – качеството, цената на водата, също и фактът, че в ХХІ век има населени места, и то достатъчно големи, в България, като Севлиево, като някои махали на Троян, които са на режим на водата повече от половината година, да не кажа – непрекъснато. Надявам се, че народните представители от съответните региони ще подкрепят усилията, които и аз полагам, за това те да имат всички удобства като граждани, които живеят в България в ХХІ век.
Не знам още колко ще имате търпение да ме слушате… (Реплика от народния представител Снежана Дукова при изключени микрофони.)
Ще си позволя тогава да кажа само още няколко думи по темата социални права, ако не възразявате, и то е във връзка със създадената и функционираща в парламента Временна комисия за неплатените трудови възнаграждения. Искам да Ви информирам – през миналата година ръстът на тези жалби, свързани със социални права, е два пъти, горе-долу като ръста на жалбите срещу монополните дружества. От началото на тази година темите неплатени заплати, осигуровки, извънреден труд, прехвърляне на фирми, без да се издължат към работниците, невъзможност хората, работили във фалиращи предприятия, да получат гарантираните им суми от Фонда за гарантираните вземания тормозят българските граждани.
Последната ми среща в началото на седмицата в Русе, в Русенската корабостроителница с хората, които работят там, даде обобщен образ на съвременния експлоатиран работник в България. Там има всичко, което всеки от Вас може да види в своя изборен район или с някой голям предприемач, или с по-малки фирми. Неясна собственост, прехвърляна многократно. Списъкът, който извадихме, с прехвърлянията, е от няколко страници. Десет паралелно съществуващи дружества – „Корабостроителница“ АД, „Корабостроителница“ ООД, ЕООД, „Корабостроителница – запад“, включително „Корабостроителница – Русе“ със седалище – Ямбол. Всичко това с цел да се избегнат ангажименти към различни кредитори, но това, което е в рамките на моите грижи – ангажиментите към техните работници.
Производството по несъстоятелност буксува вече една година. Молбата е подадена преди година през месец юни и на 26 страници е информацията за това колко пъти е връщано, отлагано, но така или иначе не е започнало.
Разказвам Ви всичко това, като подкрепа на моето твърдение, че Фондът за гарантирани вземания на работници от предприятия в несъстоятелност не работи заради законовия проблем да има тримесечен срок между прекратяване на трудовото правоотношение и откриване на производството по несъстоятелност.
Така че ако тази Комисия още малко позабави своята работа и ако парламентът своевременно не се заеме с промени в трудовото законодателство, тези хора – вярно, те са 70 души, но като тях са още стотици във всички точки на страната, нито ще си получат 1200-те лв., гарантирани им от държавата, нито ще получат нещо в производствата по несъстоятелност, защото работниците са ІV ред на вземанията. Тоест при разпродажба на цялото имущество на Корабостроителницата и на всеки от отворените казуси „Пикадили“, Ветрен или Дупница в крайна сметка работниците, образно казано, ще пият чаша студена вода.
А това че работят при тежки условия отново има своите доказателства – моята отдаденост на темата мина „Оброчище“, мангановата мина. Всички предупреждения, че там е опасно и че тази мина не отговаря на стандартите, за съжаление, бяха оправдани. Случи се трудова злополука, при която 200 кг скална маса падна върху краката точно на водача на протестите в мината. Един здрав и много активен млад човек е с два потрошени крака.
В същото време хората работят при тези условия и при този риск за смешните 600 лв. на месец, рискувайки живота, здравето и бъдещето на своите деца и своето семейство.
Използвам го – моля Ви, нека работата по трудовото законодателство наистина да бъде ускорена.
Може би да минем телеграфно по останалите слайдове, за да добиете представа за това какво още съдържа докладът.
Ако имате конкретни въпроси, сме готови да им отговаряме.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря на госпожа Манолова.
Колеги, въпроси?
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нямам въпроси от този характер – въпрос-отговор. Искам да кажа няколко думи, тъй като наистина сериозно съм се запознала с Доклада.
За никого не е тайна, че институцията, която ръководи госпожа Манолова, наистина придоби нов облик и за мен тя се превърна от институционална във функционална.
Докладът всъщност е втори доклад на българския омбудсман, първият беше за непълно време – миналата година като година, в смисъл, че госпожа Манолова през цялата година е начело на тази много важна институция с повече социален характер, особено значим.
Много се радвам, че в днешния ден говорим за всичко, което се е случвало, и че точно Вашият основен приоритет през 2016 г. са били правата на децата. Това е изключително важно за хора като мен и като много колеги в Комисията – работейки в тези направления, знаем какво значи това, особено когато е съчетано с работата с деца, със спецификата на уязвимите групи.
Впечатляващ обем от работа, даден в цифри и в стенограми – доста впечатляващо. За мен са важни показаните добри практики и сериозна работа по детските права.
Важното е обаче да се случват наистина с помощта на тази институция и многото политики. Проблемите чакат решения, но тези решения ще бъдат възможни и ефективни, когато се работи в колаборация с всички институции, когато са подкрепени от държавата, от законодателната власт. Тази заедност, към която аз адмирирам, е много важна за всички проблеми, които са индикирани в Доклада, които наистина са проблем на години, както го отрази госпожа Манолова. Не е тайна, че са трудно решими. В този смисъл съвместната ни работа е много важна.
Имам една препоръка, госпожо Манолова, защото когато Вие говорите, говорите повече в първо лице, единствено число. Омбудсманът е един и е институция, но зад него стои сериозен екип – разговорът в първо лице, единствено число не е най-добрият, зад тези Ваши успехи и постижения. Хубаво е понякога да има и едно друго местоимение – ние, моя екип. Това ми направи впечатление и мисля, че като го споделя, е много по-добре. Зад омбудсмана стои наистина сериозен екип експерти, с професионална експертиза, които помагат.
Изчетох доста неща във връзка с правата на човека, с дейностите за изпълнение на конвенциите за защита правата на детето, правата на човека, борбата с насилието – това, което Вие сте отразили. Проведох такъв разговор, защото бях много озадачена от липсата на отразяване и продължаване на този надзор, който е на Комитета на министрите и който не е отразен. Господин Рашков е тук, вероятно и той ще каже. Разбрах, че това се дължи на една технология, на институционална незрялост или неточност, или липса на такова общуване, за да бъде представен този Доклад. С оглед на предстоящата среща в най-близко време и с оглед на това, което разбрах, че Вие сте получили вече като информация, то ще бъде отразено.
Давам си сметка, Докладът е за 2016 г., не е за 2014, не е за 2015, за да се отразят постиженията в тази изключително важна сфера, която е рефлексия на работата на омбудсмана, като едно от новите направления, защото има и нова глава в Доклада. Това е също от неговите достойнства.
Мисля, че този синхрон между институциите, всичко това ще бъде отразено, ще бъде направено – планиранията, които трябва да се представят. Силно се надявам в Доклада за 2017 г. тези неща да бъдат отразени. Давам си сметка, че това трябва да стане тогава, а не сега.
Като изразявам увереност, че дефинитивно ще продължите да давате заявки като институция, ще продължите с този хъс от всякакъв характер да се решават проблемите – не всички може веднага и не веднага. Когато институцията работи, то е видимо. Смятам, че и в субординиране, и във взаимодействие, когато институциите работят, ще бъдат решени. Касае се за права и за български граждани – Вие сте там затова, ние тук – още повече. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: И аз благодаря.
Ако имате желание да чуете няколко думи за новата глава, която сме включили в Годишния доклад – за първи път правим анализ на изпълнението от страна на България на четири основни конвенции – Европейска конвенция, две на ООН, свързана с правата на детето, с правата на хората с увреждания, Истанбулската конвенция, основни права и свободи, там са включени, естествено, и осъдителните дела спрямо България, препоръките, които са направени към България, включително и делата, които са на специален отчет от Комитета на министрите.
Ако искате да чуете няколко думи, тъй като заместник-омбудсманът госпожа Ковачева е човек с достатъчно експертиза по темата, би могла да Ви информира.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Рашков! Добър ден! Благодаря Ви за възможността да бъда тук днес и да кажа няколко думи по повод на една нова глава, която е включена за първи път в Доклада на омбудсмана за 2016 г., посветена на наблюдението на ефективното прилагане на конвенциите за правата на човека, по които България е страна. Това наблюдение е в изпълнение на изискванията на Парижките принципи на ООН към институциите на омбудсмана в различните държави и е свързано с изпълнение на най-високите стандарти за защита на правата на човека.
Във връзка с това от 2016 г. насам омбудсманът следи за изпълнението на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и публикува информация за напредъка в тази област.
Обект на особено внимание са групите дела и решенията по делата, които поставят най-сериозни проблеми пред България и са разглеждани от Комитета на министрите в процедура, която се нарича „Процедура по засилено наблюдение“. Тоест конкретни дела срещу България, не всички са в такъв засилен мониторинг и внимание от страна на Съвета на министрите, тъй като те са и обект на интензивен контрол. Периодично, по-скоро четири пъти в годината, Комитетът на министрите в Страсбург към Съвета на Европа ги включва в свои заседания и кани държавите да предоставят допълнителна информация за напредъка по тези дела.
Решенията, които са включени в Доклада на омбудсмана, всъщност са решения, които са посочени като решения с особен приоритет в Доклада на министъра на правосъдието, които всяка година са внасяни в Народното събрание. Вероятно Вие сте запознати добре с тях. Докладът на омбудсмана отразява напредъка по сваляне на решенията от този засилен мониторинг. Както вероятно сте запознати с тази глава, виждате, че вътре са отбелязани и решенията, по които България наистина има напредък по сваляне на мониторинга от страна на Комитета на министрите.
Тъй като беше поставен конкретен въпрос във връзка с едно от решенията, което е на такъв засилен мониторинг, бих искала да внеса пред Вас няколко уточнения.
На първо място, тази глава и Докладът на омбудсмана се отнасят само за 2016 г. и следи напредъка по сваляне на мониторинга само в рамките на 2016 г. Тоест следващата година там, където има напредък, той, разбира се, ще бъде отразен от омбудсмана в неговия Доклад.
На второ място, по отношение на конкретното дело, за което бяха поставени въпроси – делото Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, бих искала да Ви информирам, както можете да видите и в Доклада, че това дело през 2016 г., а и към днешна дата, за съжаление, продължава да бъде обект на засилен мониторинг от страна на Комитета на министрите. Като такова фигурира и в Годишния доклад на министъра на правосъдието, внесен миналата година в Народното събрание.
Критерий за напредък по тези дела е свалянето от специален надзор от страна на Комитета на министрите в Страсбург, каквито случаи има и те са отразени. Целта на нашия Доклад всъщност не е да правим анализ на развитието по конкретни теми, а целта на Доклада на омбудсмана е да информира, дори да алармира институциите за факта, че определени дела в продължение на много дълъг брой години продължават да стоят като обект на засилен мониторинг на вниманието на Комитета на министрите и България да е сред държавите, които са сочени като държави, които на практика трябва да бъдат следени за това как изпълняват осъдителни решения на Съда в Страсбург.
За събиране на актуалната информация, тъй като информацията се променя текущо, методиката, която ние използвахме, беше конкретно да попитаме, да изпратим писмо до Министерството на правосъдието, което е координиращият орган пред Комитета на министрите и събира информация от всички институции в България за напредъка на мерките, които са изпълнени от тях.
Именно по тази причина, след като изтече 2016 г., в средата на януари 2017 изпратихме писмо до Министерството на правосъдието, в което ги попитахме за напредъка на всяко от делата, които включваме в нашия Доклад, включително и делото Екимджиев беше сред тях. Министърът на правосъдието ни отговори в срок – на 15 февруари 2017 г., по всяко от делата за това какъв напредък е бил постигнат и какъв е статутът му пред Комитета на министрите в Страсбург. Информацията, която те ни предоставиха, можете да видите в нашия Доклад – ние сме я отбелязали надлежно. Става въпрос за това, че през февруари месец 2017 г. Министерството на правосъдието е инициирало процес по събиране на информация във връзка с делото Екимджиев, като е изпратило писмо с въпроси до Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства. Това е отбелязано в нашия Доклад, както и че на 7 юни тази година в Страсбург Комитетът на министрите ще има специално заседание, на което България ще предостави информация за напредъка по отношение на контрола върху специалните разузнавателни средства у нас.
Цялата тази информация е отразена в Доклада. За съжаление, до нас не е достигнало писмото, което по-късно през февруари господин Рашков е изпратил обратно към Министерството на правосъдието. Фактът на събирането на информация, активност на институциите, е отбелязан в нашия Доклад.
Повтарям, че целта на нашия Доклад не е да прави анализи, а да алармира институциите. Фактически за делата, които са под специално наблюдение от Комитета на министрите, заключението е, че на този етап и към днешна дата Съветът на министрите все още не е преценил да свали специалния надзор по отношение на 17-те дела, които ние разглеждаме, включително и делото Екимджиев.
Фактът, че днес водим този разговор тук, означава, че все пак омбудсманът си е свършил работата, като е алармирал институциите. Тук има представител на Бюрото за специалните разузнавателни средства, тук са депутатите. Мисля, че разговорът е важен.
Основната препоръка, която правим в Доклада на омбудсмана, към Министерството на правосъдието, е да бъде засилена координационната му роля по събиране на информацията. И още нещо, координационната роля по връщане обратно информация към заинтересованите институции за резултатите от срещите в Страсбург с Комитета на министрите и с експерти, които на практика правят препоръки към тях.
Всъщност основният дефицит, който ние видяхме и е отразен в нашия Доклад, показва, че на практика информация се събира от Министерството на правосъдието, но сякаш към самите институции, които подават тази информация, не се връща такава. Те остават в неведение за това какви мерки трябва да предприемат.
Омбудсманът се ангажира да съдейства на Министерството на правосъдието при координиране на тази информация от гледна точка на това, че ние ще изпратим конкретни препоръки въз основа на напредъка по делата до институциите, за да ги накараме да бъдат по-активни в прилагане на мерките, които вече са изискани от тях от страна на Комитета на министрите.
В заключение ще кажа, че в общ план мерките, които са предприемани преди 2016 г., са важни – законодателни изменения през 2014 и 2015 г. През 2014 г. вече функционира и независим орган – Бюрото за специалните разузнавателни средства. Цялата тази информация, предполагам, е подадена към Комитета на министрите, отразена и взета предвид. Тя не се отнася за 2016 г., но има значение в общ план, защото делото Екимджиев виси 10 г. под специален надзор пред Комитета на министрите.
Много ще се радвам да отбележим всички тези мерки, които са се случили, както и заключенията на Комитета на министрите, които предстои следващата седмица да станат факт. И тъй като България ще предоставя информация, се надявам тази информация също да бъде предоставена на Комитета на министрите.
Изключително много ще се радвам, ако другата година – за 2017, в нашия Доклад можем да отбележим, че мониторингът върху голям брой дела, включително и това – защо не, е свален. За нас ще бъде радост, че България е изпълнила своя ангажимент и е привела в съответствие не само своето законодателство, но и практиките на институциите, защото и това се следи, с най-високите стандарти и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Госпожа Дариткова искаше думата, но на нея й се наложи да излезе за следващата комисия.
Колеги, други мнения?
Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко. Ние от парламентарната група на БСП за България ще подкрепим Доклада, разбира се. За никого няма съмнение, че омбудсманът и неговият екип си вършат работата – вършат я добре, вършат я по коренно различен начин от своите предшественици, които също полагаха големи усилия, трябва да признаем. Институцията доби популярност. Институцията е разпознаваема. Институцията се ползва с доверие – казвам го като избран от Русе. Бях същия ден, в който бяхте и Вие – за Корабостроителницата, видях хората след Вас. Надявам се да намерим начин да им се помогне, макар че положението е страшно.
Това е една от причините за ръста на сигналите, които получавате, защото и в предишния Ви Доклад бяхте отбелязали над 90% ръст от встъпването в длъжност спрямо подобен период. Тоест ние имаме двоен ръст за година и половина. Без съмнение, това се дължи на Вас, но това се дължи и на едно не толкова добро нещо, а именно, че много неща не се променят достатъчно бързо. Все още е много трудно за хората да защитят правата си. Често те идват при Вас, след като са се сблъскали вече с друга институция или друг икономически актьор, или друг по-силен, и не са успели да намерят своето решение.
От Доклада Ви е видно, че дейността Ви е свързана не само с препоръки, с конференции и разисквания, а и с доста пререкания, със съдебни спорове, с дела. Самата Вие, докато говорехте, употребихте поне седем пъти думата „битка“.
Заслужава си да се помисли по повод на този Доклад, защото той ще става все по-голям и сигналите ще стават все повече, докато защитата на правата на хората или общуването им с институциите са поводи за непрекъснати битки.
Използвам случая да кажа за един друг доклад, който ние не разглеждаме, но също е много важен – доклада Ви за дейността като национален превантивен механизъм.
Поздравявам госпожа Ковачева, че тя, с Вашата санкция, постави на дневен ред преди няколко седмици един много тежък въпрос, за който никой не иска да говори – състоянието в местата за лишаване от свобода, нечовешките условия, на които понякога са подложени български граждани. Макар и осъдени, те са такива.
Приключвам. Ще подкрепим този Доклад. Благодаря Ви за изложението.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги! Госпожо Манолова, първо искам да Ви поздравя за изключително активната работа и за това, че успяхте да изпълните наистина с ново съдържание фигурата на омбудсмана или по-скоро да й придадете нова форма, което, разбира се, изисква усилия. Аз самата си давам много ясна сметка за това какво Ви коства и Ви поздравявам за положените усилия. Впрочем всяка институция в България има нужда да бъде уплътнена по този начин. Това би било полезно за функционирането на демокрацията.
Имам един въпрос. Запознах се с представения дял от Доклада или представителната част на Доклада. Направи ми впечатление, че липсва темата за правата на етническите и религиозните малцинства.
Въпросът ми към Вас е: имате ли обяснение за това дали не съществуват такива прецеденти? Дали хора с нарушени подобни права не са се обръщали към Вас, или по една или друга причина не сте обърнали достатъчно внимание на темата, която по оценка на Движението за права и свободи е много силно на дневен ред в момента, ведно с езика на омразата? Благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Факт е, че жалби, които са свързани с правата на малцинствата – етнически и религиозни, има много малко или почти няма в различните етапи от работата на институцията, което според мен е сигурен белег не за това, че няма такива проблеми, а за това, че институцията не е разпознаваема като правозащитник в този сектор, което наистина е сериозен проблем.
По същия начин бях много изненадана, правейки анализ на жалбите през миналата година. Там се оказа, че няма почти нито една жалба от дете, а институцията отговаря и за правата на децата, което ме накара да мисля, че предвид състоянието на правата на децата, просто институцията не е разпознаваема и сред децата като такава, която защитава техните интереси.
Иначе сме били сезирани по теми, които са свързани с езика на омразата или с действия, които са израз на омраза. Включително защитихме председателя на Българския хелзинкски комитет с отворено писмо и с гневна декларация по повод на нападението срещу него.
Комуникацията с правозащитните организации на институцията е много близка. Работим по много теми, включително свързани с експулсирането на чужденци и нарушенията, които бяха извършени през миналата година, по тази тема. Имаме пряка комуникация и с МВР за това да бъдем информирани. Една част от ресурса на институцията отива и в тази посока. По едно време бяхме дежурни, тъй като всеки ден около 17,30 ч. накрая на работния ден пристигаше поредната информация за това, че в някоя точка на страната ще експулсират чужденец, при което тръгваше екип. Слава Богу, говоря в минало време, защото през зимата този проблем не е такъв, какъвто беше през есента и в края на миналото лято.
Правозащитната тема е основна тема на институцията, която по дефиниция е правозащитна организация. През тази година и през следващата фокус ще бъдат и етническите малцинства. Включително нашите действия сред ромското население са по-скоро епизодични и жалбите от тях не са толкова много поради факта, че не ни разпознават може би като институция, която е на тяхна страна и която ги защитава.
Заместник-омбудсманът ми подсказва, и е съвсем права, че като всяка правозащитна организация и като всяка институция в европейска държава ние не водим статистика за жалбите по етнически признак на лицата, които са ги подали. Но в момента коментираме темата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Ако ми позволите, една бележка. Не се очаква от Вас да разделяте жалбите по такъв признак. Моят въпрос беше много точно формулиран.
МАЯ МАНОЛОВА: Така е. В крайна сметка проблемите на хората от етническите малцинства не са по-различни в Кърджали, в Монтана и във Видин, в Шумен и в Добрич от тези на останалото население в такива региони, така че ние сме на тяхна страна, но предстои да го докажем по-ефективно. Приемам въпроса отчасти и като забележка, която е абсолютно основателна.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Ковачева! Поздравявам Ви за това, че една от важните теми, които засягате, е правата на децата. Повдигам тази тема – знам, че Докладът ще се разглежда и в Комисията по образованието и науката, и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, но все пак днес е 1 юни и няма как да пропусна да отбележа няколко неща.
Първо, в частта, в която представяте правата на децата, Вие сте отправили няколко препоръки, с които съм категорично съгласна. Една от тях е: целенасочени инвестиции в системата за закрила, осигуряване на правото на децата на достъп до подходяща семейна среда и право на развитие в такава, подкрепа на семействата и осигуряване на добри условия за живот.
Само преди седмица, ако не се лъжа, или две бяхте на посещение в Сливен, имахте кръгла маса – беше конкретен казусът със социално-педагогическия интернат в Драгоданово. Но това е голяма тема, която касае и реформата в системата на детското правосъдие, и изобщо фигурирането на тези различни институции – дали осигуряват правата на децата, дали в същото време гарантират и правата на останалите граждани, изобщо как се грижим за тези млади хора и тези деца, които на практика са в риск по една или друга причина.
Вашата политика е за закриване на тези институции и за осигуряване на алтернативна грижа, която да даде достъп на такива млади хора до адекватна подкрепа, която да им гарантира след това и добро развитие.
Всъщност въпросът ми е: ще ни подкрепите ли в тези промени, защото така или иначе предстои да се разработи нов Закон за детето, всъщност вече се разработва в продължение на няколко години, аз го казах днес и в залата – той е много закъснял? Именно той, заедно със системата за детското правосъдие, трябва да затвори, да осъвремени изцяло политиката по отношение на децата. Много закъсняхме с тези закони. Да, те предизвикват определени реакции, но те са абсолютно необходими, защото касаят цялостна концепция за развитието на децата в България в съответствие с всички конвенции и други документи, които приемаме.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще подкрепите ли промените, които касаят реформата в детското правосъдие и които са насочени към закриване на тези институции и осигуряване на алтернативна грижа? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: С госпожа Захариева бяхме съмишленици по темата Закон за детското правосъдие. Участвах активно, заедно с експертите от моя екип, по време на подготовката. Ние го представихме заедно. Аз организирах обществена дискусия по проблемите и твърдя, че това е изключително модерен, ефективен и навременен, щадящ децата, които имат досег до правосъдната система, Закон.
Вече проведох среща с госпожа Цачева по тема, свързана с частните съдебни изпълнители, но всъщност се опитах да й презентирам – нормално е, тя сега навлиза в работата там, и този Законопроект. Много се надявам, че тя ще го припознае, защото по него работиха много експерти. Наистина е един от най-добрите образци, съобразен с европейските практики, взел най-доброто от всяка европейска държава. И в същото време – не просто буквално преписан, а съобразен с действителността в България.
Предполагам, че ще имате проблеми при неговото обясняване, налагане, при неговото дискутиране и съм с две ръце „за“. Готова съм да застана зад този Законопроект, революционен в областта на детското правосъдие. „Браво“ за неговото изработване и за смелостта той да бъде изобщо презентиран.
Естествено, както се случва с всички хубави проекти във финалната фаза, в предния много кратък мандат и на правителството, и на парламента имаше спор между институциите къде да отидат въпросните интернати, а никой не ги иска. Тогава съвсем на шега, но и достатъчно сериозно казахме, че омбудсманът е готов да ги поеме, стига Законопроектът да върви напред.
Иначе с институциите в момента сме поели предизвикателството да покажем, че интернатът в Драгоданово може да бъде закрит и без промени в Закона, каквото и да ни коства това, защото съществуването на тези интернати наистина е срамно петно за България днес. Те не решават проблеми с децата, а създават нови проблеми. Така че разчитайте на мен.
Тъй като често ни питат: непопулярни тези защитаваме ли, да, защитаваме тези, които смятаме за справедливи, а темата за защита на българските деца за нас е най-справедливата тема. Така че популярна или не, харесва се или не, ние ще стоим зад нея докрай.
Ако искате, за подобряване на настроението, свързано с детския празник, можем да Ви пуснем клипа за правата на децата – той е съвсем кратък. Днес го презентирахме в 35 училище, което, както се оказа, е дало много депутати, министри, кметове. (Следва клипът.)
След кампания във всички училища из страната наистина се надявам, че другата година ще имаме повече жалби от деца и конкретен принос за решаването на проблеми.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Мисля, че това е добър финал на нашата среща, освен ако някой от гостите не иска нещо да каже.
Благодарим на екипа на омбудсмана Мая Манолова.
Да пристъпим към гласуване.
Който приема Доклада на омбудсмана, моля да гласува.
За –15, против и въздържали се няма.
Единодушно приемаме Доклада.
Благодаря на Мая Манолова.

Ще продължим със следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Правилата са Ви раздадени. По принцип към тях има още няколко документа, които ги поясняват и които са изпратени по имейлите, но не са раздадени към момента. Няма почти никаква разлика с Правилата, които са работили през миналия мандат. Козметични са разликите в това, което предлагаме сега.
Ако някой има мнение, съображения или забележки, моля, заповядайте.
Да считам ли, че всички сме съгласни с предложените Правила?
Механизмът оттук нататък – като приемем Правилата, ще имаме един месец някъде, в който те ще се подават. Описано е как ще стане цялата работа. След което ще го създадем…
Заповядайте.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: Благодаря Ви.
Извинявайте, че Ви прекъснах, но останах с впечатление, че ще ги подложите на гласуване, а пък ние сме от неправителствени организации. Към момента съм доброволец във „Форум гражданско участие“. Бивш служител съм на Комисията. Бях човекът, който се занимаваше с неправителствените организации и Обществения съвет. Правилата ги разписвах аз миналия път.
Желанието ми да участвам днес в Комисията беше, за да споделя някои недостатъци, които открих в Правилата впоследствие, когато вече направихме процедурата за избор, и в начина, по който функционираше Общественият съвет. Тъй като на интернет страницата не бяха качени, а Вашите служители отказаха да ми ги изпратят по имейл, доколкото сега успях да хвърля бърз поглед по време на заседанието, виждам, че са приблизително същите, със съвсем леки корекции, ми позволете да споделя какво смятам, че не бях направила както трябва.
Едно от нещата, които отчитам като грешка, е, че написах доста сериозни документални изисквания за организациите, които подават заявления за участие. Това доведе до натрупване на огромна документация, която впоследствие отиде в архива на Събранието. Така или иначе много тежка документация, включително и за липса на задължения. Даже виждам, че тук са добавени още две допълнителни точки. Струва ми се, че това беше наистина излишно и безсмислено, защото работещите организации, които имаха желание да участват и да се произнасят по проекти на закони – участваха със становища, си вършеха работата. Има такива, които документално бяха изрядни, бяха членове на Обществения съвет и не присъстваха на заседания.
Виждам, че още едно мое притеснение, което имах, сте го отразили, за което благодаря – че се отстранява член на Обществения съвет вследствие на три последователни отсъствия. Това миналия път не го бях предвидила и наистина спъваше работата на Съвета от гледна точка на отсъствия, макар че заместник-членовете имаха право да гласуват, вместо членове на Обществения съвет.
Имахме групи, имахме области на компетентност, в които никога нямахме представител на заседание. Тази точка много добре сте я вмъкнали.
По отношение на работните групи ми се иска да кажа нещо, тъй като това беше мое голямо настояване. Да си съществуват работни групи към Обществения съвет по области на компетентност, които да имат възможност да се разширяват. Тоест към работните групи, които не са институционализирани като Обществен съвет, да могат да влизат неправителствени организации, които имат какво да кажат по отношение на дневния ред на Народното събрание.
Самите работни групи – в Правилата за избор се подразбират областите на компетентност, но те не са засегнати като функциониране или като съществуване. Може би това също е добър вариант да бъдат засегнати или след това в Правилата за работа.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Първото е, че Правилата за работа със сигурност ще ги обсъдим след това и с Вас – те ще бъдат впоследствие.
А по повод на излишно тежката документация приемам това като забележка. Ще оставим така Правилата засега, но ако някъде се окаже, че някаква документация не достига, просто няма да се задълбочаваме и ще ги допуснем, независимо от това.
Това остава така, а иначе Правилата, живот и здраве, ще ги обсъждаме, защото другото, което казахте, е въпрос на Правилата.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: Само за още нещо искам да Ви помоля. Качвайте нещата в интернет, защото днес включително се обадих лично да поискам да ми изпратят настоящите правила и не ми бяха изпратени. Ние не можем да Ви бъдем полезни, ако нямаме материала пред себе си.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Напълно разбирам. По принцип тук е въпрос дали това изцяло трябва да бъде публична информация, но аз съм съгласен, че това можеше и трябваше да се качи. Ще го качим – няма проблем.
Заповядайте.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Председател съм на Управителния съвет на „Форум гражданско участие“. Това е мрежа от над 100 неправителствени организации от цялата страна. Бяхме член на предишния Обществен съвет към Комисията, бях заместник-председател. Имаме доста интересен опит от работата си в Съвета.
Имам няколко неща да кажа – съвсем кратко. По Правилата виждам, че групите участници са намалени от 22 на 21. Липсват читалищата – предлагам да бъдат добавени или към групата за култура, или към „Развитие на местните общности“.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Такава беше идеята.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Може би е добре да ги изпишете изрично, да се вижда, че ги има – знаете, те са много.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, че се намесвам. Специално за читалищата ние се разбрахме. Досега е имало само една организация – Съюзът на читалищата, ние ще ги поканим и ще ги включим. Няма нужда да изписваме изрично в Правилата. Това ще бъде направено.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Не говоря за Съюза на читалищата, а говоря за читалищата, техни организации и други…
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Досега не са били.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Не, и други имаше членове – наши колеги. Даже Съюзът на читалищата не фигурираше.
Мисля, че просто е добре да се изпишат като читалища и техни организации, защото действително имат какво да добавят в процеса, а и те са регистрирани по друг закон, различен от неправителствените организации – чисто нормативно.
По отношение на предложението на Мария Тенчева за намаляване на административната тежест, само ще напомня, че през миналата година имаше промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, според който когато е посочен код по БУЛСТАТ, съдът, държавните и местните органи, и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, и организациите, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в регистър БУЛСТАТ.
Актуалното състояние вече би трябвало да отпадне като изискван документ, при положение че електронно съществува възможност да се види в БУЛСТАТ. Ние специално писахме писмо до Министерския съвет. Това е отговор, който ни е даден от господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Модернизация на администрацията“, по повод искането в различни случаи на актуално състояние. Още повече, от догодина, след влизането в сила на промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, това изобщо няма да се налага. Това са предложенията ми по повод Правилата.
По отношение въобще работата на Обществения съвет бих казала, че е много добре, че отново се създава такъв. Много добре би било от Ваша страна да направите така, че да осигурите някаква приемственост между предишния Обществен съвет и бъдещия. Най-малкото, може да се направи много кратък отчет за работата на предишния Съвет. Има го, но все пак от самите членове – да се срещнат, да кажат какви са били приоритетите, какви трудности са срещали. Може би новият Обществен съвет да може да определи приоритетите си на базата на това. Общо взето, имаме успехи, но има и много неща, по които все още има какво да се направи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
И в самите Правила приемствеността според мен е достатъчно добра. Виждате, че не променяме нищо съществено, освен да се опитаме в съвсем малки рамки да подобрим.
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Кутев.
Колегите от неправителствената организация са прави – Общественият съвет, който работеше, работеше много добре.
Искам да се извиня, защото в миналия мандат, който трябваше да приключи – не беше толкова дълъг, аз обещах, инициирах една среща на Комисията за отчет на Обществения съвет и много държах на това, защото той наистина свърши много работа. Тя трябваше да се случи – не успяхме.
Казвала съм Ви и друг път (много не съм доволна от работата – не съм била четири мандата, миналия мандат и този – заместник-председател), че наистина сме в дълг към хората от Обществения съвет. Имаше прекрасен председател и заместник-председател.
Това, което правим в момента, и господин Кутев, като председател – наистина преформатираме работата на Комисията. Надявам се тя да бъде много активна, много сериозна, защото когато се обсъждаха комисиите, колеги, имаше и гласове тази Комисия да я няма. Аз бях човекът, който категорично възрази. За мен тя е изключително важна, стига да си върши функционално добре нещата, една от най-важните комисии в парламента. Да работиш с хората, с неправителствените организации – много сложна и деликатна работа, и много отговорна.
В този смисъл с новия Обществен съвет, господин Кутев, ще Ви помоля да приключим една такава работа – да чуем отчета, да направим тези срещи да бъдат разпределени хоризонтално и да са предмет на работа на Комисията с тези хора. Това за мен е много важно.
Още веднъж Ви благодаря и още веднъж се извинявам за това, че не се случи, въпреки че не съм била председател на Комисията. Дължа Ви го от сърце. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Аз също искам да Ви благодаря – лично на Вас и на колегите, че в Комисията поне досега върви абсолютно конструктивен дух, което е положително. Независимо от това какво се случва в залата, в крайна сметка тук според мен можем да свършим полезни неща. Благодарен съм за конструктивизма, който имаме – надявам се да продължим така, независимо от другите. Няма как – политическите сблъсъци в залата са така, но в Комисията трябва да търсим начин да работим.
Предлагам да гласуваме Правилата такива, каквито са тук. Предвид това, което казахте, ще направим нещата така, че да станат, включително и с отчета, и със запознаването със следващия Обществен съвет. Не вярвам да има съществени промени в Обществения съвет. В смисъл, освен тези, които се откажат сами и на тяхно място може би ще дойдат други. (Реплика при изключени микрофони.) Точно така. Като цяло няма да има в никакъв случай – поне аз ще се стремя да продължим традициите по най-добрия начин. Няма да има някакви съществени промени поне от наша страна.
Моля да гласуваме Правилата, ако сте съгласни.
За–15, Против и въздържали се няма.


Колеги, в „Разни“ искам само да Ви предложа нещо, по което тази седмица работих. Това са няколко снимки, ще Ви ги дам да ги разгледате. На госпожа Дукова ги показах вече. Това са изключително интересно направени инвалидни колички от една художничка, която всъщност цял живот изкарва в инвалидна количка. Те са само пет. Правени са по повод на едно събитие.
Идеята е, че тази дама е готова да ни ги предостави и аз Ви предлагам инициатива от страна на Комисията – да направим нещо като изложба в парламента, след което да направим благотворителен търг и да продадем тези колички вътре – сред депутатите, сред парламентарните групи. Разбира се, средствата ще бъдат дарени за деца с увреждания. Това е акция, която, от една страна, ще обърне внимание на проблемите на хората с увреждания, и то по интересен начин, от друга страна, все пак ще представлява форма на представяне работата на Комисията. Това ми е предложението.
Ако нямате против, да започваме организацията с идеята до един месец да го направим. Не е нещо, което да решава проблеми, но въпреки всичко според мен е добра инициатива, която може да бъде интересна.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател, абсолютно подкрепям, още повече, виждам, че започва да става традиция в нашата Комисия. Вие знаете, след тези стачки, ако мога така да ги нарека, въпреки че те бяха камерни, на хората с увреждания Комисията ги покани. За мен това беше много важно. Чухме техните болки и мъки.
Вчера в хотел „Маринела“ две комисии – по вероизповеданията и по образованието, участваха в една такава изложба на деца от уязвимите групи. Направихме откупки, дарихме средства за тези деца. Беше ловчанският владика. Майките и децата бяха трогнати – рисунки на деца.
В този смисъл изцяло Ви подкрепям. Надявам се, и всички колеги ще застанат зад тази инициатива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Това ще го подложа на гласуване, за да можем да го правим от името на Комисията, ако нямате против.
Който е „За“, моля да гласува. – „За“ – 15, Против и Въздържали се няма.
Последното за днес – първо да Ви съобщя резултатите от миналата Комисия. Написали сме писма до няколко институции. Не съм ги пратил. Днес окончателно ще ги редактирам, за да ги разпратя до Министерството на здравеопазването, до Министерството на труда и социалната политика и до Министерството на финансите – във връзка с въпросите, които поставиха гражданите на предишното ни заседание, хората с увреждания специално. След това ще Ви запозная със становищата, когато те бъдат върнати обратно и респективно с по-нататъшните действия в случаите, в които становищата не ни удовлетворяват и трябва да се предприемат някакви други мерки. Така че по предишното заседание на Комисията всъщност сме свършили всичко – трябва само днес да подпиша писмата, за да ги разпратя.
Днес имахме среща с още една група граждани, които бяха представители на организации, свързани с децата и с правата на децата. Имаха предимно искания по Семейния кодекс и по законите, свързани с децата. Ще обобщим техните искания и следващия път ще Ви ги представим. Ще Ви запозная с това какво искаха тези граждани и какво сме предприели по техните предложения. Така че продължаваме да работим.
Има ли някой, който иска да каже нещо в заключение? Няма.
Следващия четвъртък ще се видим отново. Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 16,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев




Стенограф:
Райна Зарева