---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И
ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ



П Р О Т О К О Л
№ 4


На 22 юни от 14,35 ч. се проведе третото редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния:

ДНЕВЕН РЕД

1. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), внесен от Министерски съвет на 15.06.2017 г.
2. Разни.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на Комисията народният представител Антон Кутев.
Списъците на присъстващите народни представители и на гостите се прилагат към стенографския протокол.

***

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Видели сте дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Дневният ред е приет.
От поканените гости тук са Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, и Ахавни Топакбашян – от Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
Заповядайте да представите доклада.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В съответствие с Решението на Народно събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие с Решение № 325 от 15 юни 2017 г. настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народно събрание. Докладът отчита напредъка за 2016 г. по изпълнение на мерките в Плана за действие по Националната стратегия.
Докладът е изготвен от Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, който е звено в администрацията на Министерския съвет .
Искам още в началото да поясня, че това е Административен мониторингов доклад, включващ информация, идваща от министерствата, които имат отговорности по изпълнение на мерките по приоритети в Стратегията и от областните администрации.
В миналите години сме получавали препоръки от всички комисии, в които този доклад е бил разглеждан, и предвиждаме тази година допълнителна процедура: след разглеждане на Доклада от комисиите, в които той съответно бъде разпределен, и одобряването му в залата от всички народни представители, да бъде представен в Българска академия на науките, по-специално в Института за изследване на населението и на човека. Този Институт от много отдавна е партньор на Националния съвет, когато готвехме Стратегията през 2012 г., беше направен икономически анализ на състоянието на основните приоритети като отправна точка от там, от където тръгваме да изследваме състоянието на интеграционната политика. Този Доклад ще бъде представен в Института за изследване на населението и човека, след което ще бъдат направени анализи за тенденциите и трендовете за сравняване коя мярка работи, коя не работи. По този начин Докладът от административен ще се превърне в аналитичен, тъй като считаме, че така е нужно. Освен всичко, приемаме бележките и коментарите, които са направени до момента в комисиите.
Какво представлява структурата на Доклада? Той съдържа информация по всеки от шестте приоритета. Информацията е представена от всяко едно от шестте министерства. В Стратегията по всеки един от приоритетите е отразено кое министерство е отговорно за изпълнение на мерките. Към доклада има прието с решение от месец май 2016 г. актуализиран План за действие към тази стратегия. Стратегията е политическият документ, който очертава визията на интеграционната политика до 2020 г., а операционният документ, истинските мерки, които се включват към Стратегията, е Националният план за действие, актуализиран 2005-2020 г. След като получим и анализа от БАН, ще преактуализираме това решение ежегодно. Всички тенденции и анализи, които получим от БАН, ще бъдат отразявани ежегодно, а не така, както е актуализиран 2015-2020 г. – наведнъж.
Всички сме наясно, че интеграционната политика има дългосрочен характер и е част от цялостната стратегия за борба с бедността и социалното изключване. Ежегодните доклади показват, че усилията за осигуряване на равен достъп до всички обществени сфери продължават. Интеграционната политика може би е един от най-ярките примери за взаимодействието между централната власт, местните власти и гражданския сектор, местните общности.
Тъй като сме в Комисия за взаимодействие с неправителствените организации, следващите минути ще акцентирам върху това, което сме свършили заедно с неправителствените организации (НПО).
Те участваха в работните групи, и то такива, които работят в сферата на ромската интеграция, още през 2012 г., когато изготвяхме Стратегията и тя беше приета с решение на Народно събрание. Представителите на ромските организации участват активно в три оперативни програми: ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРР), ОП „Наука за образование и интелигентен растеж“ (ОПНОИР) и ОП „Региони в растеж“ (ОПРР). Техните мнения, предложения бяха включени в настоящия програмен период 2014-2020 г. в две от оперативните програми – ОПРЧР и ОПНОИР, има подкомитети специално за мерки, насочени към ромско включване. За разлика от предходния период 2007-2013 г., в периода 2014-2020 г. експлицитно ромите са фокусирани като таргет, като целева група, която би могла да се възползва от оперативните програми.
През 2016 г. с неправителствените организации направихме една интегрирана схема за социално включване между двете ОП – ОПРЧР и ОПНОИР, на стойност (за меките мерки) 50 млн. лв. и 30 млн. по ОПРР. Тези общо 80 млн. лв. бяха доста експлоатирани в публичното пространство.
По 50-те милиона лева за меките мерки задължително трябваше НПО да представят интегрирана схема между три основни компонента – образование, здравеопазване и заетост, тоест трябваше да бъде включена местна власт в рамките на общината и със задължителен партньор НПО и работодател. Кандидатстваха 78 общини, от които са одобрени 52. Насоките в момента се изработват, така че НПО участваха изключително активно при изготвяне на критериите за самата схема.
Пропуснах да отбележа, че максималният гранд е 500 хил. лв. за община, тоест към настоящия момент има одобрени концепции на приблизителна стойност 25 млн. лв. За следващите 25 млн. лв. управляващите органи на двете програми се съобразиха с това, което оценителната комисия даде като препоръки по отношение изискванията към отговорностите на НПО, към работодателите, към ролята на местната власт и т.н. В най-скоро време имаме нагласата, че и другите 25 милиона лева ще бъдат отворени съвсем скоро за представяне на концепции.
Другата ни съвместна работа с организации, които работят предимно за интеграционна политика по отношение на ромите, е изготвянето на общинските планове за действие. Това е доста голяма стъпка в положителна насока, която се оцени добре от Европейската комисия, защото докладите, които Ви представяме за разглеждане, се изпращат също и се разглеждат в Европейската комисия. Наличието на местна общинска стратегия за подобряване положението на ромите е задължителен елемент, когато община кандидатства за социално включване по една от тези три оперативни програми, които споменах.
Вече мога да кажа съвсем отговорно, че общинският план за развитие и областната стратегия за развитие в изпълнение на Националната ромска стратегия не се изготвят на манифактура, че просто трябва да ги има, на метода „копи-пейст“, а всяка община в сътрудничество със съответни НПО, които се намират в конкретния регион, анализират нуждите на общината и по този начин се получават наистина добри общински планове. Много активна роля имат НПО.
Освен всичко, НПО участват много активно и в заседанията на областните съвети за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Всички знаем, че областните управи са структура и част от МС. Нашият Национален съвет е направен така, че във всяка областна администрация има областен съвет за сътрудничество. Обикновено областният управител е председател и НПО на територията на региона участват.
Това е по отношение на нашата непрекъсната работа с НПО.
За да не отнемам повече време, сигурна съм, че всички са чели доклада, съм извела и някои заключения по приоритети, които към настоящия момент, повтарям още веднъж – Докладът е административен, не е аналитичен, отразяват неща, които показват стъпките, усилията, макар и минимални, които държавата прави по отношение на интеграционна политика.
В областта на образованието това е новият Закон за предучилищно и училищно образование с всички произтичащи от там мерки.
В областта на здравеопазването като значителен успех през 2016 г. се посочват утвърдени методи и подходи за работа на терен в междусекторни екипи. Изключително много акцентираме върху работата на здравни медиатори. Те са първите ни помощници на местно ниво, когато е необходима междуекипна работа. През миналата година бяхме свидетели на застрашителни заплахи от заразяване с морбили в Пловдив и в Пазарджишки регион. Нашите здравни медиатори бяха първите хора, които помогнаха да няма епидемия и съответно да бъдат предотвратени навреме всички кризисни ситуации.
В областта на заетостта като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромската общност по отношение на интеграцията на пазара на труда в Бюрата по труда. Както в сферата на здравеопазването имаме здравни медиатори, така в сферата на заетостта имаме трудови медиатори. И здравните, и трудовите медиатори обикновено са лица от ромски произход, припознати от общността. Те са истинските лидери. Когато говорим за ромски лидери, вече влагаме по-друг смисъл в това понятие.
В областта на жилищните условия можем да кажем, че напредъкът ни е най-малък и това е отразено в Доклада. Там има доста какво да желаем. Направени са съответни препоръки.
В областта на върховенството на закона и на недискриминацията са посочени инициативи, свързани с повишаване информираността на обществото относно проблемите на ромските общности.
Това е в най-общи щрихи рамката на доклада. Той е около 100 основни страници и на диск е качена информация, която е над 900 страници. Това е информацията, подадена от областните администрации, за изпълнение на техните областни стратегии и местните планове за действие на общини на територията на дадена администрация. Всеки един народния представител може да види на територията на своята община, ако не е информиран, какво е направено през 2016 г. по отношение на интеграционната политика.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, преди да преминем към разисквания, имам въпрос към Вас. Какво става, без да вземам отношение и без да искам да предполагам какво ще стане с конкретния доклад, ако такъв доклад не бъде приет? Ние постоянно правим такива мониторинги в различни области. Какво става, ако не бъде приет? Според мен нищо не следва от това. Следователно разглеждането тук има по-скоро мотивационен характер към самата администрация, която трябва да прегледа как стоят нещата, отколкото към нашето действие, защото приемането или неприемането на практика е абсолютно фиктивно.
Съжалявам, че с това започвам разговора.
Колеги, моля, кажете Вашето мнение.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Господин Председател, колеги! Прочетох доклада много подробно в частта „Образование“ като първи приоритет до стр. 48 и по-формално нататък. Като свърших да чета, си зададох въпроса „И какво от това?!“.
Разбирам, че Докладът не е аналитичен, Вие го подчертахте също. На практика това е сбор от отчет на дейности, които са извършили съответните министерства, имащи ангажименти към процеса на интеграция.
През цялото време имах чувството, че за процеса на интеграция се изразходва сериозен ресурс – било през европейски фондове и програми, било по други програми на министерства. Честно да кажа, ако си сложим ръка на сърцето, не виждам промяна в положителна посока.
Проблемите са много тежки – мога да говоря за сферата на образованието. Не мисля, че постигаме някакви успехи в този процес. За София имам впечатления от разговори с колеги. Това вече е проблем и за София, ще кажа в какъв план. Имам впечатления по-скоро от страната.
Аз търся думите, затова не говоря гладко, търся ги, опитвайки се да не засегна някого. Картината в страната е много тревожна, така да кажем. Дори вече в София има училища, които се изпразват от ученици, защото там има доста деца от ромски произход. Останалите родители не желаят техните деца да учат там. Тоест ние като държава и съответно като задачи и цели, които си е поставила Стратегията, за която говорим, би следвало да оценяваме и ефективността на предприеманото в тази сфера.
Приветствам това, което казвате – че Докладът ще бъде предоставен на Института за изследването на населението и човека към БАН. Честно да кажа, не зная от този Доклад те какви изводи ще си направят. Те трябва да си направят изводите на база на някаква статистика. Мисля, че в България страдаме от това, че по определени проблеми тръгваме от неверни данни. Тук колегите от Министерството на образованието ще потвърдят колко ромчета учат, но аз не съм убедена в данните им. Госпожо Дукова, знаете случая. Ние констатираме това според тяхното самоопределение, а не според това, което виждаме и виждат всички. Затова се притеснявам. (Шум и реплики.)
Дори да предположим, че се направи добър анализ и се стигне до сериозни изводи, трябват действия! Затова ми е такова на душата, след като прочетох Доклада. Отчитаме някакви действия, но те ми се струват по-скоро като планове, стратегии, сформирали сме структури, и какво от това?! Не мисля, че ефективно се справяме с интеграцията в страната.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз ще се опитам да направя плавен преход от образованието към здравеопазването.
Ще започна с позитивното – че обемът на Доклада във времето значително се е редуцирал, защото помня разглежданията в предходни години, когато наистина беше необятен. Смятам, че от това ще спечелят тези, които ще го анализират впоследствие.
Тук винаги споделям своите емпирични впечатления от това как тече ромската интеграция от гледна точка на това, че продължавам да практикувам и работя с роми.
Ще започна с образованието. Да, ромите формално посещават училища, но когато отсъстват, идват при лекарите да искат бележки с препоръката на съответните училища. И когато реша емпирично да проверя нивото им на подготовка, установявам, че деца в седми клас не могат да си напишат името и не могат да четат. Това наистина е тревожно. Дори да се отчита посещаемост, тази посещаемост трябва да води до образованост! Не установявам това и това е голямото ми притеснение. Тук вече може би не са виновни тези, които правят Доклада и отчитат, а всички, които са интегрирани с тази мисия и отчитат някаква дейност. На всички нива трябва да направим така, че отчитането да не бъде формално и тази статистика да не ни успокоява. Факт е, че възрастните роми могат да четат, те са образовани, а децата им на този етап не постигат нивото на образование, което се очаква.
В този аспект трябва да подчертая положителните примери. Ромските медиатори са тема, с която винаги сме се гордели, тя е била консенсусно подкрепяна през всички години, откакто възникна идеята – още при първата епидемия от морбили през 2010 г. Позитивен факт е, че специално в раздела за здравеопазване виждаме, че тяхното число е нараснало. Това е с подкрепа на държавата и трябва по всякакъв начин да бъде промотирано. Те са мисионерите, които стигат до сравнително трудните общества и намират начин да ги мотивират да се приобщават към добрите принципи на здравни навици.
Същото може да се ползва и в образованието. Разбирам, че има и трудови медиатори. Още по-добре би било, ако намерим начин да намерим такива образователни медиатори. Съзнанието, че трябва да се образоват и това им дава по-добри житейски шансове, не може да им бъде дадено от семействата. За съжаление, те нямат достатъчно капацитет да мотивират децата си да се учат. Дори когато имат способни деца, а има такива, които имат желание, те срещат неразбиране в общността и това на определен етап ги спира да реализират своя потенциал. Това е жалко.
От гледна точка на Доклада за здравеопазване, разбирам, че ще го предоставите за анализ на БАН и затова бих искала да задам въпрос: Министерството на здравеопазването ли е подготвило тези текстове? За съжаление, вътре откривам някои досадни грешки.
Започвам от стр. 1. Отчитат се АГ прегледи. Те са твърде специфични, експертни, но няма как при АГ преглед да се установи колит, колитис, това е възпаление на дебелото черво. Най-вероятно става въпрос за колпит – възпаление на влагалището. Извинявам се, че разисквам тук такива термини, но когато се приемат такива документи в Народно събрание и са минали през съответната проверка от Министерството, е жалко да се четат такива неща, защото трябва да имаме високи претенции към администрацията и затова ги заявявам.
След това, бих искала да предложа по някакъв начин да се концентрира форматът. Например задача 1.3 „подобряване на здравната помощ за новородени деца“, която касае пропагандирането на профилактичните имунизации, изведнъж се повтаря със задача 1.4, където отново говорим за профилактични имунизации. Може по някакъв начин тази тема да бъде заложена само в едно от подразделенията.
Имам въпрос, на който вероятно едва ли ще можете да ми отговорите: Как така се говори за населени места без лични лекари? Съгласно нашата нормативна уредба, личният лекар не е на населено място, а е на пациент. Всеки пациент в България може да си избере личен лекар в което си пожелае населено място. Това заглавие също е некоректно и би следвало да се съобрази със съществуващата нормативна уредба.
Има „остри респираторни заболявания“, които са включени отделно от острите инфекции на горните дихателни пътища – това също е досадна медицинска неточност, това е едно и също, няма нужда специално да бъдат отделяни.
Бих искала да разбера как се осъществяват профилактичните педиатрични прегледи, защото зная, че съществува огромен дефицит на педиатри. Как РЗИ мотивира педиатри срещу 14 лв. на преглед, ако тези пари отиват само за прегледи? Това получих, като разделих сумите на броя пациенти. Как се осъществява такъв преглед и това само за преглед ли е, или включва и определен обем изследвания?
Още една досадна грешка: „хронични заболявания при децата“ са изключително голяма рядкост. Затова би следвало да не се говори за такива, но отново го има на стр. 56.
В общи линии, другият ми въпрос е: Защо през 2016 г. от схемата, която сте предоставили, виждам, че броят на гинекологичните прегледи е по-малък? Може би не съм разбрала точно. Според мен основното усилие на интервенцията в ромските общности трябва да бъде насочено именно към пропагандиране на репродуктивна образованост, защото това е важното. Мъча се да избирам внимателно термините. Не е важно да се откриват хронични заболявания на пикочо-половата система и други страдания. Важното е да научим тези общности да контролират плодовитостта си. Важно е да ги приучим към принципите на разумен начин на живот, така че да дават добър шанс и на себе си, и на своето поколение. Това е голямото ни предизвикателство. Никъде в темите за превенция, профилактика, беседи, не открих тази тематика. Признавам си, че не съм чела раздела за образование. Може би там здравното образование да е застъпено по някакъв начин. Ние наистина трябва да ги научим, че е разумно да се раждат деца във възраст, която ти позволява да ги отглеждаш и да им дадеш всичките грижи и внимание, които ще дадат възможност това дете да развие потенциала си. Според мен това трябва да е ключово. Може и да греша, но доколкото работя с такива пациенти, смятам, че това е основното.
Има и напредък в тези общности. Виждаме, че тази година успяхме сравнително добре да се справим с наченките на епидемични прояви на морбили. Това означава, че и здравните медиатори си вършат работата, и резултати от работата в тази посока – за борбата и превенцията на инфекциозните заболявания, има.
Очаква ни обаче много повече работа по темите, за които вече говорих. Надявам се наистина да обединим усилията си в конкретни действия, а не в отчитане на такива.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Иванова! Аз чета тези доклади вече n-та година, вземам отношение. Бях малко по-мека миналата година. Стори ми се, че е по-адекватен Докладът. Тази година като че ли миналата година не сме си говорили.
Напълно се съгласявам с това, което казаха Ирена Анастасова и д-р Дариткова.
Няма да правя анализ. Формално казваме, че интеграционната политика по отношение на ромите има дългосрочен характер, но аз чакам вече 8 години тук нещо да се случи. Този неформален подход води до формални отчети. Като че ли Вие с всичките си структури, които изброихте, не зная доколко са щатни в областни и общински подразделения по цялата страна, но тези административни сателити стоят на подвижни пясъци – според мен.
Докладът е вярно, че става все по-селективен и все по-малък. Няколко пъти повторихте, че това е Административен доклад. На какво разчитате БАН да анализира тази проблематика, след като той е Административен доклад? И ако Вашата роля е такава – да обобщавате отчетите на съответните министерства, без те да имат индикациите, които залагате във всички отчети, включително и в този Доклад, без да се стъпва на някакви принципи, на конкретна таргет група, казвате: „Те не се самоопределят като такива“. О кей, съгласна съм това всяка година да ми звучи като оправдание. Има обаче цели групови, компактни единици и в София, и в страната, които са толкова ясно и категорично оформени като групи! Вие да бяхте помогнали с парите, които непрекъснато се инвестират в така наречената „интеграция“, без да се случват наистина нещата и да отчитаме негативни резултати и в здравеопазване, и в образование, и в самата интеграция на хората, ежегодно да нямаме никакви видими резултати и да ги оправдаваме само с това, че не можем да ги отчетем като диференцирана група в обществото, а пък непрекъснато даваме пари от всякакъв характер, гетата с тези пари да бяхме махнали, да бяхме им осигурили дом и общуване в една друга среда, трябва да кажа, че повече работа бихме свършили. Не зная докога ще вървят пари по презумпция, усвоявани, без никакъв устойчив ефект и въобще без ефект! По този начин ние наистина отчитаме пари!
Честно Ви казвам, тази година не зная за кой път ще кажа, не ми се и говори по този въпрос, защото трябва да се промени начинът на отчитане. Ние тук ежегодно работим, всяка комисия приема доклади, които трябва да приеме, минали са вероятно не зная по какъв начин през Министерския съвет. И този МС, и следващият най-вероятно не се задълбочава, вярва Ви, като структура на МС и така докладите минават и заминават, без да има видима яснота по ромските въпроси. Много силно съм обезпокоена.
Говорим си, че ромите не са образовани, вярно е. Но и много българи вече не са образовани. Това е функция на промяната на цялостната система на нашето образование, което искаме да постигнем и това да се случи. Тази въпиеща неграмотност при тях обаче е социално обусловена и трябва да се търсят други инструменти за решаване.
Аз търся отговор на въпроса: каква е Вашата структура? Колко хора работят? Кратък коментар на ангажиментите на тази платена структура в страната – какво точно върши?
И вторият ми въпрос, отговора на който се надявам да науча в следващия годишен доклад по това време, е: каква е ромската отговорност и участие? Тази тема пък въобще не е засегната в Доклада. Ние си говорим как ще ги интегрираме, как ще ги прегръщаме, как ще даваме пари, че и БСП предлагат от І до ІV клас да даваме пари, стига да ги има – о кей, но къде е тяхната отговорност, какво правят те в цялата тази история? След като не знаем сегмента и ангро пишем какво се случва и къде отиват едни пари, тогава как да знаем как те ще носят своята отговорност?! Влезте в дълбочина с всички структури. Вие сте високо ниво. Не искам повече само формални отчети.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Абсолютно подкрепям казаното от говорилите преди мен.
Ще наблегна и на още нещо, казано от Вас по отношение на общинските стратегии. Имам доста сериозен поглед върху тях в продължение на 2004-2015 г., от когато се пишат такива стратегии. Не сте права, че не случват на копи-пейст!
Тези доклади са минавали през администрацията като отчети на общинския съвет какво се свършва и какво се прави по плановете за изпълнение. Те се отчитат, но знаете ли, в стратегическите документи основната част е свързана с образованието и с максималния обхват на учениците от ромските общности там. Но в крайния резултат – това, за което говорим и го изтъкваме като проблем, както и в Доклада, никой по никакъв начин не набляга на него.
По отношение на здравните медиатори – напълно подкрепям. Това е единствената структура, от която има полза и съм го виждала на терен. Наистина е изключително полезна.
Ако влезем в ромските общности, а аз идвам от град, в който има доста голяма концентрация на ромско население, и попитаме те по какъв начин усещат интеграцията, ще Ви отговорят, че по никакъв начин не я усещат. Парите, които се изливат, които виждаме и в Доклада, те по никакъв начин не ги усещат. Тях ги интересуват битовите условия, в които живеят, възможността за някаква реализация на пазара на труда, която няма как да се случи без образованието, и в крайна сметка, ако правим нещо, свързано с интеграцията, трябва да видим самата общност как усеща интеграцията, защото обратната връзка се къса.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Разбирам ясно Вашето натъртване върху това, че Докладът е административен, а не аналитичен. Но, доколкото разбирам функцията Ви, тя е да координирате дейностите.
Това, което ми харесва по принцип е, че най-накрая има някакъв интегриран подход. Но той как точно се интегрира? Това, че пет министерства работят в посока на интегриране на ромите, не означава, че те имат някаква реална интеграция помежду си в действията. Доколкото разбирам, Вие сте органът, който би трябвало да осъществява тази интеграция. От самия Доклад не разбрах как става интеграцията, най-малкото, защото видях огромно количество пари, които очевидно вървят през европейските програми, но не можах примерно да разбера какво е съотношението между европейските пари и националните. Предполага се, че европейските пари свършват някъде и оттам нататък са нашите. Не разбрах и какъв е резултатът от това.
Имаме ли представа изобщо каква е сумата, която годишно и в някакъв обозрим период напред отива за това. Опитах се да извадя това от Доклада и честно казано, не можах. Първо, защото има мерки, в които изобщо не се говори за суми. Второ, за други мерки, за които се говори, сте изписали цялата Програма за развитие на човешките ресурси, която е 2,5 млрд. лв., но тя очевидно не касае въпроса.
Първият въпрос е: Какви са средствата, които годишно се изразходват за тази интеграция? Изобщо можем ли да ги кажем?
Следващо: Какво е съотношението между средствата от европейските фондове и държавния бюджет? Очевидно няма измерители. Не можах да разбера измерителите, които показват резултата. Да не говоря за конкретика, но говорейки за конкретни мерки, казваме, че измерителят е какви дейности са извършени, колко пари са усвоени, колко човека са обучени. Според мен колко човека са обучени не може да бъде измерител на подобно действие. Измерител може да бъде какъв е резултатът, тоест каква част от тази общност е интегрирана, което за мен от тук не става ясно.
За мен тези измерители са изключително важни, защото без тях няма как.
Да не говорим като цяло какъв е обемът на общността. Може би не е и редно да се формулира каква е тази част, но как работим, без да имаме яснота, че интегрираме еди-колко си хора, че сме обхванали определен брой хора. Като видях средствата, те са огромни.
Молбата ми е да отговорите на тези въпроси.
После отново ще дам думата на другите, ако някой желае да се включи.
РОСИЦА ИВАНОВА: Уважаеми господин Председател, започвам отзад напред с отговорите.
Звеното, което представлявам, е звено, създадено в администрацията на Министерския съвет, подпомагащо Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, който е координиращ и консултативен орган по отношение на интеграционната политика. Звеното, което представлявам, с мен е четири души. То не прави интеграционната политика, не интегрира, не се занимава с това, а консултира и координира, тъй като интеграционната политика е хоризонтална политика, тоест има няколко министерства, които работят по интеграцията, и то най-вече фокусирана към ромската общност.
По отношение на обема на средствата, много малко са средствата, отделяни от националния бюджет. Европейското финансиране се вижда чрез оперативните програми.
Обяснението е следното. Съгласно Конституцията на Република България данни по етнически признак не се събират, забранено е, няма как да стане. Особено по отношение на образованието това няма как да стане. Такива данни се събират единствено в Агенцията по заетостта, и то на доброволен принцип.
Освен нашата Конституция, има и куп други директиви, резолюции и други, които абсолютно го забраняват.
Когато се планират мерки, които включват национални програми и национален бюджет, няма как да определим, че тези мерки са за ромчета, тези мерки са за еврейчета, тези мерки са за арменчета и т.н. Затова казвам, че интеграционната политика е част от цялостната стратегия за борбата срещу социалното изключване. България не прави ромска политика, правим обща политика, която да допринася за благосъстоянието на всеки български гражданин. (Реплика от председателя Антон Кутев.) Правим мерки, които да подобрят положението на тези хора.
Това е отговорът защо няма как да има данни какви са средствата от националния бюджет – Конституцията е такава.
Другото, на което бих дала отговор, защо и как ще се случи, наистина това е дългосрочен процес и няма как да стане за година или две. Това, което е свършено от 2012 г., пак ще дам баналния пример с къщата, но не можеш да строиш къща без основи. България има една от най-добрите стратегически рамки. Въпросът е дали се изпълнява, или не се изпълнява. Аз съм държавен служител. Не мога да давам оценки защо и как не се изпълнява. Има други органи, които биха дали оценка дали се изпълнява, или не. Стратегическата рамка на България е следната. 2012 г. се изработи Националната стратегия. След това се изработиха областни стратегии, след това – общински планове. На базата на общинските планове цикълът се затвори.
Единственото нещо, което липсваше, е това, за което питате – мониторингът и контролът. В Европа в момента живеят 12 млн. роми.
РЕЛИКА: От къде са данните?
РОСИЦА ИВАНОВА: От данни от преброявания на националните статистики, когато те са се самоидентифицирали. Работим с официални данни. Единственият ни източник е националната статистика.
От 2012 г. е направена стратегическа рамка.
Това, което в момента се готви и се направи през 2016 г., по изискване на Европейската комисия и с европейски средства, е мониторингова система за мерене точно на тази Стратегия: да даде отговор не колко са парите, а ефекта от мерките. Колко са парите поради Конституцията, която казва, че не се събират данни по етнически признак, основният проблем е такъв, но не само в България, но и в държави като нас, които нямат припознати национални, а само етнически малцинства. С изготвянето на мониторинговата система се извършиха три етапа, изработиха се над 700 индикатора. В момента предстои и тече обществена поръчка за дигитализиране на тези индикатори, които действително ще могат да мерят ефекта от заложените мерки.
Това, за което казваме, че ще го даваме на БАН, е събраната информация по тези индикатори. Ние имаме тази информация, подадена ни от съответните министерства. Тя няма как да бъде заложена в този доклад, защото под информацията, идваща при нас, има подпис на съответния министър. След като има положен подпис на министър, няма как да променяме данни, цифри или каквото и да е по тези доклади.
Цялата информация, която е доста по-обемна от предоставената Ви сега, всичко това ще отиде в БАН. БАН ще замени мониторинговата система до момента, в който тя бъде готова, а тя ще бъде готова догодина. Това, което сме правили до момента, което цитирате – 2004, 2010, 2012 г., статистиката като наука се променя, и икономиката се променя, и динамиката на всеки процес се променя. Вече не е достатъчно да мерим само количествени и качествени измерители. Оттук нататък мерим процесите, които довеждат до резултат на дадена мярка.
Това е отговорът ми защо Вие не виждате конкретни суми от националния бюджет и защо преди всичко е европейското финансиране.
Европейското финансиране е допълващо. За съжаление, в България нямаме данни и аз не разполагам с такива – от националния бюджет да има отделени средства за определени мерки, няма такива данни.
По въпроса за общинските планове. Не съм съгласна, че те са старите общински планове, които цитирате – 2004 - 2015 г., защото след приемане на Стратегията плановете започнаха да се готвят след 2013 г. Общинските планове са задължителен елемент при кандидатстване на една община по три оперативни програми. Ако там не са заложени правилните мерки, съответно управляващите органи биха санкционирали това, което е заложено.
По въпросите на д-р Дариткова. В комисиите, където предстои да представяме този Доклад – в специализираните комисии по образование и здравеопазване задължително каним експертите, участвали в списването на този Доклад. Вярно е, че няма санкции, ако Докладът бъде или не бъде приет, но това е, както Вие казахте, уважаеми господин Председателю, мотивираща мярка и администрацията, и съответните министерства действително да погледнат с много сериозни погледи на всичко това, което се прави по интеграционната политика. Всички вдигаме ръце: не се случва, не се случва, но може би от тези сгради трябва да се даде пример.
Когато говорим на „ние“ и „те“, няма как да има процес, въпреки че процесът е двустранно нещо.
В самия Национален план за действие има една огромна глава „Комуникационна стратегия“ и точно тя казва какво трябва да се предприеме, за да няма „ние“ и „те“, ние – българите, и те – ромите. Ако тръгнем от тази база, нещата биха изглеждали по друг начин.
В Комисията по здравеопазване тези въпроси, които колежката записа, ще бъдат отговорени на д-р Дариткова, тъй като експертите, готвили мерките, ще дадат изчерпателна информация.
Още веднъж казвам: Докладът пристига с подписа на министъра, тоест данните в него няма как да бъдат променени.
По отношение на звената и структурите. Четири души са в администрацията в рамките на Министерския съвет. Областните управи са структури към Министерския съвет и по един човек в областната администрация съвместява работата на поне 4-5 съвета и е отговорен за тяхната работа. Той не получава заплата от нас, не получава заплата да върши нещо по интеграционна политика. Мога да дам пример с Варна. Колежката, която е там, отговаря и за трафика на хора, и за интеграционната политика, щом за някоя политика има Национален съвет, има определен човек за работа. Това е качеството на информацията, която ни се предоставя.
Последно, ние сме координиращ и консултативен орган, тоест опитваме се наистина нещо да предоставим, да сме органът, който разполага с единната информация за всичко, което се прави в България по отношение на интеграционната политика. Ние обаче не правим интеграцията. Този доклад е административен. Още през 2012 г., когато се приемаше в залата този Доклад, беше решено да е административен.
Още веднъж казвам, без да е самохвалство: от 2012 г. досега Стратегия, областен, общински план и система за мониторинг – всичко това е направено за 5 години. Това нещо не го е имало преди 2012 г. Следвайки динамиката на развитие на живота, прилагаме и тази стратегическа рамка.
Оттук нататък, колкото по-рядко чуваме „ние“ и „те“, толкова по-добър пример бихме дали и съответно докладите биха имали друг характер.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз ще се въздържа от подкрепа на Доклада не като оценка на вашата конкретна работа, защото Вие най-вероятно сте си я свършили, но като оценка за това дали изобщо има провеждана интеграция, както и като сигнал към министрите, защото очевидно механизмът за интегрирана политика, която се заявява в Доклада, очевидно не работи. Ако не сте Вие звеното, не знам кое е звеното, което интегрира тази политика, което прави интегрираната политика. Напротив, те продължават да работят сами по себе си. Би трябвало това да е Министерският съвет, а Вие сте хората, които всъщност би трябвало да го представлявате, а Вие казвате, че нямате възможността да го правите по много причини.
Казвам, че няма да подкрепя Доклада като сигнал към тях.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ (Движение „Защита на гражданите и държавата“): Нашето мнение е, че този проблем не е само административен, не е само междуинституционален, това е категорично политически проблем. Дълбоката, същностна причина, за да не се решава 27 години проблемът, е свързана с липсата на ясна политическа воля от страна на всички управляващи, и ресурсите, които се отделят за решаването на проблема. Той е свързан с това, че в годините на прехода българското общество обеднява, а най-много обедняват ромите. Ще цитирам няколко цифри. 63% от ромите са бедни, като за сравнение бедни са около 15% от българите. 50% от ромите нямат социални осигуровки. Само 11% ползват социални помощи, макар че в българското общество има мнение, че едва ли не всички роми получават социални помощи.
Централен въпрос е бедността и маргинализацията, които водят до ограничен достъп до пазара на труда. Има цифри за ограничен достъп до здравеопазване, до образование, до липсата на нормални жилищни условия. Това, че те живеят в гетата, също е много съществен проблем, за да не се решават нещата.
Проблемът е, че има Национална стратегия, има национални планове, но социалните неравенства, които засягат ромите, не се променят през годините, те са константна величина. Тук съм съгласен и с госпожа Дукова, и с госпожа Анастасова за образованието – за нещата в образованието. Там трагедията е страшна, това е цъкаща бомба. Според мен и в Комисията, и в парламента този въпрос трябва да се постави с изключителна острота, защото засилва проблемите, свързани с безчинствата, грабежите, убийствата по селата. Това са главно роми, които вършат тези неща. Задълбочава се демографската криза. Има и ред други проблеми.
Ще приключа, че досега липсва подход. Всички институции се ориентират към подход, свързан с това да кажем: „Те са бедни, маргинализирани, нека да ги подпомагаме“. Институциите се стремят да им дават помощи и колкото повече помощи им дават, толкова повече не се решава проблемът.
Вторият подход се практикува от някои граждански организации. Аз познавам „Амалипе“, там добре работят. Стратегиите са на национално ниво, но не се влиза в дълбочината, в региона, в общината, в съответното гето – в това е проблемът.
Тук можем да си пишем великолепни доклади, но този подход е да се работи с онези роми, които имат сериозен потенциал. Има хора, които завършват средно и висше образование. Да се приеме, че в тях има здрав потенциал и сили и да се помогне на тях, за да се повлияе на другите. Тоест проблемът е политически и опира до взаимодействие на всички институции и най-вече до контрола – не академичен. Ясни са проблемите, ясни са и решенията. Нещо трябва да се направи на най-високо ниво.
Ето, както сега Бойко Борисов се е захванал с администрацията, по същия начин трябва да се захване и с този проблем, тъй като рано или късно той ще избуи и ще стане страшен за цялото българско общество.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, други изказвания по този въпрос?
КРАСИМИР СЪБЕВ: Обществото, опитвайки се да помага на тази група, трупа и своите грешки. Ние полагаме някакви усилия, къде успешни, къде неуспешни, в здравеопазване, в образование, но видимият ефект се получава в заетостта. Реално бюрата по труда и Агенцията по заетост стават конкуренция на бизнеса. Имам много приятели, които се занимават с бизнес и не могат да намерят работна ръка. Ромите, които толерираме, или хората, на които не им се работи, се записват в бюрата по труда, получават обезщетения, без отчетност, нямат план, нямат график. Реално има нужда от работна ръка, а в крайна сметка създаваме обструкция. Вместо да помагаме на бизнеса, помагаме на хора. Това реално е язва, която всички трябва да положим усилия да се преодолее.
ХАЙРИ САДЪКОВ: Най-вероятно ще се преповторя с голяма част от колегите. С една уговорка към Вас (към Росица Иванова): не го приемайте лично това, което казвам. Вие сте прекалено малко, за да понесете цялата отговорност, която трябва да понесе някой. То се вижда на практика, защото най-вероятно моделът е сбъркан в самия зародиш – когато е работено по Стратегията, когато е мислено как да бъде прилагана. Трябвало е да се направи така, че конкретни хора и конкретни органи да контролират как се случват всички тези неща, как се разходват средствата, какъв ефект дават и как могат да се развият тези конкретни последствия от ефектите във времето, за да могат те самите да се самоорганизират като общност.
Средствата, осигурени от държавата и различните източници, не са никак малко, за да бъдат оставени хей така да се изхарчат. Те са голяма сума, която би трябвало да донесе конкретни ефекти. Изчел съм доста голяма част от Доклада, но не всичко, за първи път чета, разглеждам такъв доклад. Той е представян вече няколко години тук и разбирам от реакциите на колегите, че все не се случват нещата. И въпреки това няма конкретна реакция от управляващия орган - Министерския съвет. Би следвало той да се сочи като управляващ орган, защото не виждаме друг конкретен.
Тук трябва да има много по-отговорно отношение, защото няма неотговорни в случая: как са разпределяни средствата по ресори – здравеопазване, образование и т.н. Средствата се харчат през определени институции. Всички те трябва да бъдат достатъчно отговорни, да представят конкретни резултати, които не виждаме в момента. Не се засягайте, няма и смисъл да се сърдите, но трябва да се видят ефекти, защото става въпрос за много голяма група от хора на цялата територия на страната, които са в незавидно положение не само от финансова или социална гледна точка, но в незавидно положение от гледна точка на това, че имат потенциал за развитие, но никой не подава ръка на конкретните хора, които имат заложен потенциал да бъдат забелязани, да бъдат отразени, да бъдат поети и да им се даде възможност те самите да се развиват и да си помагат впоследствие.
Много по-дълбоко трябва да се влезе в конкретика във времето оттук нататък, за да видим в следващи доклади, информативни, защото ние получаваме нещо за сведение, при което нищо не зависи от нас самите. Получаваме сведение, което дори да не приемем, какво от това, както казаха в самото начало колегите.
Трябва впоследствие да видим нещо конкретно. При следващия доклад следващата година трябва да виждаме конкретни факти, конкретни мерки, които са извели конкретни групи от хора, които вече работят на терен обратно с всички останали – това е много важно.
Не можем да видим и нещо друго: на какво конкретно подчинение е всичко, което се излива като ресурси. Кой конкретно контролира, а не кои конкретно контролират, защото когато контролират много хора, най-често се получава липса на контрол. На кого и къде се отчитате? Няма ясни механизми за контрол, отчет и всичко останало. Виждаме нещо общо, но за себе си нямам конкретен отговор къде, какво точно се отчита и какви са последствията след отчетените резултати, за да продължи работата и да се надгражда.
Отбелязал съм си и следния въпрос: има ли и може ли да бъде създаден орган, който да работи с откроените вследствие приложените мерки конкретни лица или конкретни групи, които са се откроили, за да може те да получат свое последващо развитие и да се интегрират покрай тях хора? (Шум и реплики.)
Само тези неща съм си нахвърлил за краткото време, в което течеше дебатът, и неща, които предварително си бях подготвил. Има и още доста неща, които бихме могли да коментираме. Аз участвам в още една комисия, където ще бъде разглеждан същият Доклад. Там ще се опитам да попитам и задам още въпроси като тематика занапред в работата Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Моля за кратък отговор.
РОСИЦА ИВАНОВА: Мисля, че ефектите от интеграцията, както казах, ще бъдат ясни още със следващия доклад догодина, тъй като срокът, в който трябва да бъде готова системата за мониторинг и контрол на Националната стратегия, е с дата 31 декември 2017 г. Следователно през 2018 г. при отчитането, Докладът ще бъде пълен с диаграми, таблици, координатни системи и т.н. Това е заложено като график.
На какво конкретно подчинение са изразходваните средства? Както казах, поради това че данни по етнически признак за България не се събират, от националния бюджет няма отделени средства за ромска интеграция. За средствата по трите оперативни програми има управляващи органи, които верифицират съответните средства, изразходвани по съответните проекти и програми, след което следва или не следва плащане. По трите ОП средствата за ромска интеграция се верифицират от управляващите органи.
По отношение на конкретните групи лица, тези, които завършват образование, достъпът до пазара на труда е свободен. Ако желаят да започнат работа в държавната администрация, има Закон за държавната администрация, който точно определя стъпките, по които трябва да стане съответното кандидатстване. Още веднъж казвам, България е ратифицирала Конвенцията за защита на националните малцинства, но в България няма припознати национални малцинства, има етнически малцинства. Това дава разделение на много други неща: защо не може да има орган както в Румъния, Унгария и т.н. Няма как на квотен принцип да излязат тези хора – и Конституцията го забранява, и законодателството, и Законът за държавния служител. Пазарът на труда е за всички български граждани.
По отношение на отговорното отношение, казах, че интеграционната политика е хоризонтална. Това е политика на самите министерства, които планират мерки за по-добро състояние на тези хора до съответните си политики – образователна, здравна и т.н., самите министерства докладват на премиера, на заседания на Министерския съвет
Последно исках да кажа, че този Административен доклад не е просто формален акт, за който в сряда на заседание на Министерския съвет е казано: „Приемаме го“, а съгласно чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет това е преминало през съгласуване през всяко едно от министерствата.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, предлагам да минем към гласуване на Доклада.
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Приемаме доклада.
Благодаря за участието.

Колеги, само за една минута искам да отчета това, което правихме миналата седмица, да знаете резултатите.
Първо, да благодаря за това, че всички се включихте в благотворителната инициатива за тази изложба, като успяхме да съберем 15 500 лв., в това число ПП ГЕРБ – 1000 лв., „БСП за България“ – 1000 лв., „Обединените патриоти“ – 1000 лв., ДПС – 1000 лв., ПП „Воля“ – общо 11 000 лв. и госпожа Снежана Дукова отделно – 500 лв.
Всички тези пари са събрани. Беше широко отразено в медиите, може би сте видели.
Парите са преведени на Центъра за независим живот.
В резултат от това имаме от тях декларация, че те се предоставят на 36 СОУ „Максим Горки“ в гр. София.
Имаме и отправено до Комисията благодарствено писмо от Центъра за независим живот. По едно копие от тези писма има за всяка парламентарна група. Сътрудниците ще го разпратят по парламентарните групи.
Искам да знаете, че свършихме много добра работа. Не очаквахме това мероприятие да даде толкова добър резултат.
Благодаря за участието на всички. Получи се нещо, което си струва, получи се добре.
Благодаря Ви за участието.

Бях подготвил за днес информация колко жалби са пристигнали. Ако искате, имате нерви и сили, можем да го направим сега в точка РАЗНИ. Можем да го оставим и за следващия път.
Периодично, веднъж месечно, ще Ви давам информация какво е минало през Комисията, за да знаете.
От 15 май до 20 юни 2017 г. в Комисията са постъпили общо 53 жалби, сигнали и петиции. От общия брой директно достигнали до Комисията са 36, като в това число влизат и жалбите, постъпващи от Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
От Информационно-административния център на Народно събрание в Комисията са изправени по компетентност 17 жалби.
Най-често оплакванията са свързани със следните сфери: социално подпомагане, съдебна система, нарушени потребителски права и оплаквания от монополите, дейността на органите на местната власт и местното самоуправление, незаконно строителство, жалби от затворници, непризнат трудов стаж, невъзможност за пенсиониране, злоупотреба със служебно положение и нарушено право на здравословна околна среда.
Има постъпили две предложения за удължаване на срока за подаване на молби за обезщетения по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Има една петиция за промени в Закона за държавния служител.
Най-много жалби, сигнали и предложения са постъпили от София град – 21 на брой, другите са от Перник, Пловдив, Варна, Сливен, Радомир, Враца, Лом, Мездра, Монтана, Русе, Хисаря, Лясковец, Велики Преслав. На всички тях е отговорено. На всички жалби, за които говорим, са придвижени отговори от Комисията. Някои от тях са приключени. При по-голямата част от тях, чакаме отговори на институциите, като срокът според Административнопроцесуалния кодекс е двумесечен. Всъщност засега има малко приключени жалби по простата причина, че още не сме получили в законовия срок отговорите от институциите.
В писмата, които изпращам до компетентните органи, се настоява за извършване на проверка и становище по поставени проблеми, като се настоява за предприетите мерки писмено да бъдат информирани Комисията и съответният жалбоподател. В случаите, когато институциите не отговорят в законоустановения срок, Комисията ще изпраща напомнителни писма. Към момента все още няма изтекъл такъв законов срок.
От изпратените писма по всички постъпили жалби има 3 получени отговора от компетентни органи и 6 приключени преписки по жалби от целия обем, който Ви казах.
По приема на гражданите имам статистика колко човека са се записали. Благодаря на присъствалите колеги, в дадения случай: на 30 май са присъствали Надя Клисурска и Снежана Дукова, на 6 юни Александър Сиди и госпожа Ася Пеева, на 20 юни Велислава Кръстева. Това са били приемните до момента.
Ако имате въпроси към която и да е жалба от тези, знаете, че можете да ги задавате към експертите на Комисията.
За следващото заседание ще се опитам да придвижа неща, които сме придвижвали досега. В смисъл, има неща, до които достигнах по време на разговорите си с хората с увреждания. Стигнахме до извода, че има определени проблеми. Освен наредбата за ТЕЛК, за която знам, че сега МС приема нова, има проблеми по отношение на няколко наредби на Социалното министерство. За следващото заседание в четвъртък съм предвидил да извикам социалния министър или заместник, въпреки че ще настоявам да е министърът, за да зададем въпроси по отношение на това, което виждаме нерешено в социалната оценка на индивидуалните потребности на хората с увреждания и още няколко неща.
Стигнахме до извода с експертите на Комисията, че трябва да се направят определени законодателни промени по отношение на хората с увреждания. Ще Ви кажа какви са промените. Ако всички стигнем до извода, че тези промени са необходими и полезни, ще се радвам да подпишем общо всички заедно един законопроект. Това ще е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Предлагам това да бъде за следващото заседание на Комисията, където ще се опитам да Ви въведа включително в това, което сме подготвили като законодателно проучване, като предложения за изменения и т.н.

Смятам, че с това ще осмислим работата на Комисията, защото само с разглеждането на жалбите според мен не постигаме нужния резултат. Резултат ще има тогава, когато вкараме реални промени в законодателството, свързано с жалбите, които получаваме. От всички неща, които изброих, се опитваме да извадим социално значимите жалби. Жалбите, които представляват сериозен проблем за голям брой хора, съответно се опитваме веднага да ги разработим като законодателни проучвания и като законодателни предложения, които съответно ще бъдат предлагани на Комисията, за да може не просто да отбелязваме, а да решаваме проблемите.
Със сигурност следващият четвъртък ще имаме отново Комисия.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев

Стенограф:
Виржиния Петрова