---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 29 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков, свързани с проблемите на хората с увреждания.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.


* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем.
Първо, благодаря на колегите за присъствието – господин Министър, благодаря, че уважихте нашата Комисия, както и на всички гости от администрацията и от организациите на хората с увреждания.
Няма да изброявам гостите, много са – 19 човека, няма смисъл да ги изброявам. Само имам една молба към всички присъстващи: когато имате изказвания, да се представяте преди изказването, за да може протоколът, който се води, да е точен.
Знаете дневния ред на заседанието:
1. Актуални въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков, свързани с проблемите на хората с увреждания.
2. Разни.
Колеги, който е съгласен с така направения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема с 13 гласа „за“. Очевидно 13-те гласа показват, че имаме и кворум за заседанието.
Колеги, ще започна с това – ние сме дали на господин министъра и на хората, които сме поканили от администрацията, малко по-конкретни въпроси от тези, които са записани в дневния ред, съвсем умишлено, за да могат да се подготвят конкретно за това, което искахме да обсъждаме през днешния ден.
Днешното заседание на Комисията е предизвикано, както знаете, от цялата материя, по която сме работили. Мина повече от месец от протеста на хората с увреждания, ние имахме многократно вече срещи с тях. В резултат на тези срещи бяха уточнени много неща, които стоят за решаване пред държавата по отношение на политиките за хората с увреждания. Във връзка с това екипът, с който работим, е формулирал множество проблеми, които стоят пред нас, на различни нива, в смисъл: има нужда от законодателни промени и проблеми, които трябва да бъдат развити законодателно, има и проблеми, които сме идентифицирали и касаят по-скоро работата на изпълнителната власт. Конкретната цел на днешното ни заседание е да обсъдим по-скоро тези проблеми, които сме идентифицирали в работата на Министерството, или по-скоро, които касаят подзаконови нормативни актове. Затова целта ми беше да поставим въпросите и да видим по какъв начин съответно Министерството мисли, решава и как трябва да продължим нататък, респективно има ли нужда от помощ Министерството от страна на законодателната власт и от работата на Комисията, за да продължим нататък.
Какво имам предвид? Един от първите въпроси, които хората с увреждания поставиха, може би най-големият, е въпросът за Конвенцията – ратифицираната Конвенция на ООН, която сме ратифицирали, но не сме ратифицирали протокола, който всъщност я въвежда в сила. За да може да се ратифицира протоколът, досега са свършени доста неща – още през 2015 г. имаме разработен План за работа по отношение на политиките на хората с увреждания, който трябва да доведе до ратифициране на Конвенцията, съответно през 2016 г. имаме разработена Стратегия за това.
В едно от предишните заседания изпратихме писма до ресорните министри. Между другото, министърът на финансите ни беше отговорил, него го питахме неща от типа на това кога ще бъде променен и има ли шанс да бъде променен гарантираният минимален доход и така нататък. Няма да повтарям писмото. Общо-взето отговорът на министъра на финансите гласи в най-кратък вид: „Гледайте си работата, нищо няма да стане!“. Но това също е информация, в смисъл това са намеренията на Министерството към момента. Поне имаме достатъчно информация за това какво мислят, или какво не мислят да правят.
Отговор от Министерството на здравеопазването, който касаеше въвеждането на Националната здравна карта – проблем, който хората с увреждания постоянно поставят, все още не сме получили. Срокът е двумесечен. Това, че не сме го получили, все още не означава, че има небрежност от там. Просто те се движат с административните срокове по АПК, въпреки че аз бих бил щастлив, ако го правеха по-бързо. За сметка на това пък отговор от министъра на труда получихме. Той достатъчно изчерпателно се опитва да отговори на въпросите, които поставихме.
Въпреки това ще се спра на нещото, от което ми се искаше да тръгна сега, но след малко ще се върна може би на отговора на министъра. Започвам с това, че едно от важните неща, които успяхме да извадим от Стратегията за работа с хората с увреждания, беше това, имам предвид важно от гледна точка на това, че хората с увреждания го поставяха през цялото време като проблем и аз виждам, разбира се, че не сме го определили ние, а той много ясно е поставен още в Стратегията, която е писана през 2016 г. За хората с увреждания, за организациите казвам, че в момента говорим за един локален проблем, после ще се върнем на проблема за законодателството. Ние се опитваме в момента – и това, което беше моята цел на сегашното събиране – да си говорим как се прави социалната оценка на индивидуалните потребности. Аз мисля, че за Вас е достатъчно ясно какво значи това. Към това ще бъде съсредоточена първата част от днешния ни разговор, защото, доколкото разбрах, това е ключов въпрос за Вас, а и как от тук нататък изобщо обръщаме подхода. Именно затова се спирам на Стратегията, където се говори, че през последните години на европейско ниво се прилага нов подход към увреждането като понятие. Тук се говори, че трябва да се направи цялостно преформулиране на голяма част от политиките и програмите, насочени към интеграцията на хората с увреждания. В Стратегията не е описано какво представлява този нов подход всъщност. Там се говори това, което прочетох в момента. Има един абзац, който само формулира, че трябва да има такъв нов подход, без да има конкретика какво всъщност означава този нов подход и какво би трябвало да работим ние по него.
Честно казано, аз се опитах да формулирам какво трябва да представлява новият подход. Очевидно той означава, че ние търсим едно обръщане на цялата работа по отношение на хората с увреждания, който примерно по отношение на личната помощ означава, че искаме да се занимаваме не с това да намираме работа на едни хора, които в този случай са личните асистенти, а да обърнем системата на личната помощ така, че тя съответно да бъде в максимална полза и възможност за употреба от хората с увреждания, което обаче се оказва никак не лесна задача. Защото това, което звучи иначе просто и с едно намерение би трябвало да се случи, не се случва по много причини, които са залегнали в цялата структура на това как функционира в момента системата. Именно затова си позволих да направя по този начин заседанието, за да се опитам по някакъв начин да намеря причините за това къде се къса връзката между това, което искаме да направим. И в Стратегията, и в Плана тези неща са записани, но те в действителност поне според мен не се случват.
Ще си позволя още няколко думи и тогава ще мина към конкретните въпроси защо мисля, че не се случват. Говорим конкретно за индивидуалната оценка – за социалната оценка на индивидуалните потребности за хората с увреждания. Във връзка с това казвам, че Стратегията не е формулирала, за съжаление, според мен какъв е този нов подход. Тя говори, че трябва да го има, но там такъв формулиран подход няма. И това си личи много силно в Плана, който сме направили до момента.
В т. 5.1, тъй като в писмото на господин министъра, където го питаме от името на Комисията докъде сме стигнали с изпълнение на Плана, там се говори, че по Плана работят различни институции и че в момента по Плана правим официален превод на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания. Това че този официален превод го правим от няколко месеца и че тук има две години за правене на превод, аз не знам за колко време се прави превод, тук са предвидени две години, очевидно още не сме го направили, но все още сроковете са в сроковете на Плана, защото срокът, който е даден в Плана, е до края на 2017 г. Друг е въпросът, че след като направим този План, за да може да ратифицираме Допълнителния протокол, имаме време от 2017 г. до и 2020 г., когато трябва да се случат куп неща. И сега – едното, с което започваме, е, че според мен голяма част от нещата, които са предвидени в Плана, не се случват.
Според Стратегията институцията, която трябва да координира изпълнението на Плана и на Стратегията, е Министерството на труда. Институциите, които са въвлечени в изпълнението на този План, на практика е цялото правителство – там участва МВР, там участва Министерството на правосъдието и куп други, а Министерството на труда е институцията, която трябва да координира дейността всъщност по изпълнението на този План. Именно затова правим срещата в този формат, защото според мен именно в Министерството на труда трябва да се поставят тези проблеми, които аз виждам в Плана.
От тук нататък започвам със самия План и с това къде е проблемът при него. Пак Ви казвам: извинявам се за малкото многословие, но тук минахме и ние доста път, който колегите депутати – някои от тях със сигурност го познават добре, други може би не толкова. Затова го разказвам, за да е ясно какво искаме да постигнем с днешната среща. В Плана за действие се започва с едни точки 1.1.1 и 1.2, където се създават междуведомствени работни групи. Честно казано, като проследим междуведомствените работни групи как се създават през една година и как едната трябва да контролира другата, за мен това е почти комично в този План, но да речем, че приемем, че Планът е направен. Аз не разбирам от това, че е направен добре.
Започваме с това, че още 2016 г. е трябвало да се бъде създадена работна група за определяне на отговорен орган за координация. После трябва да се създаде същата група за определяне на отговорен орган за мониторинг, пък след това очакваме да се създаде работна група за разработване на координационен механизъм и за изработване на механизъм на мониторинг. Всичко това са 2016 – 2017 г.
Първият ми въпрос е: докъде стигнахме с тези групи? Предполагаме, че са създадени. Аз нямам представа, но започваме с този въпрос: създадени ли са, не са ли, работят ли? Това всичкото трябва да доведе до изготвяне на законодателни промени във връзка с определянето на отговорни органи за координация и мониторинг на Конвенцията. Тоест това е нещо, което би трябвало да е готово, ако искаме да работи Планът. Трябва да е започнало изготвянето на законодателни промени на основата на тези групи, които преди това казахме, че трябва да са създадени. В т. 1.2.1 със срок 2016 г. трябва да се създаде междуведомствена работна група за определяне на отговорен орган за независим мониторинг. Тоест казваме, че създаваме един куп групи. Въпросът ми е: създадени ли са?
Още през юли – август 2015 г. трябва да е създадена експертна група за координиране изпълнението на Плана. Това на мен ми е много важно – кой влиза в тази група всъщност? Тази група, на която срокът е юли – август, предполагам, че е създадена. Няма как от юли – август досега да не е. Въпрос обаче: кое е точно звеното, което координира изпълнението на Плана, за да може с него да обсъждаме от тук нататък всички срокове?
И така, съответната група е трябвало през октомври да си разработи правила за работа. Надяваме се, че ги е разработила. Съответно трябваше да има изготвяне на Годишен доклад за дейността на експертната група за координация. Тоест досега създадените групи трябва да са правили годишни доклади. Би трябвало да има такива доклади, защото всяка година постоянно се прави по един такъв доклад – трябват общо пет. Към днешна дата би трябвало два такива доклада да са направени.
Конкретен въпрос: по т. 2.1.3 от Плана имаме ли написани доклади и какво пише в тях?
И от тук нататък вече започва нещо друго. Със срок 2016 г. имаме цяла поредица с неща, които е трябвало по Плана да се случат. Говорим за това, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е трябвало да бъде готово с концепция във връзка с прилагане на чл. 9 за достъпност, като се има предвид достъпност в архитектурна среда, която включва универсален дизайн върху архитектурната среда. Затова казах, че ми е интересен този доклад. Това може би го има, а аз не знам за него. Затова въпросите ми са: има ли го, описани ли са, свършено ли е?
Първо, тук става дума за т. 3.1.3, която е отговорност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Точка 3.1.4 е отговорност на Министерството на транспорта, където пак срокът е 2016 г., тоест минал. Говорим за достъпност на транспорта и транспортните услуги – става дума за концепция за това. През 2017 г. Министерството на здравеопазването, заедно с Министерството на труда, заедно с Агенцията за хората с увреждания и още няколко други институции е трябвало да направят Концепция за прилагане на чл. 20, във връзка с личната мобилност, рехабилитация – Министерството на земеделието 2017 г. и така нататък, да не ги изброявам всички тези. Факт е, че по Плана има куп срокове, които, ако не са изтекли, са в движение. Тоест за мен е важно да научим от Министерството докъде са стигнали те. Има още няколко точки, не ги изброявам всичките, за които говоря.
Стигаме до важна точка, която е т. 4.3.2, в която се говори, че през 2016 г. е трябвало да се разработи Проект на Закон за социалните услуги. Нямам представа дали е разработен такъв. Доколкото на мен ми е известно, той не е приет, дори да е разработвано нещо.
Защо това ми е важно? Защото едната част от разговора, който имаме с хората с увреждания, касае личната помощ и личния асистент. А личната помощ и личният асистент са част от тези социални услуги. Тоест нямаше изобщо да стои въпросът дали имаме приет Закон за личната помощ, ако вече имахме приет Закон за социалните услуги. А това, пак казвам, че с дата 2016 г. е в Плана, затова правих цялото въведение дотук. В този План има много дати. Надявам се, че всичките са изпълнени. Вие трябва да ми кажете дали са, или не са. Не е въпросът в това да обвинявам някого, че не са, защото са се сменили различни екипи на министерствата, ясно е как работи политиката. За мен важното е днес да разберем къде са проблемите и кои са звената, които ги няма, и с общи усилия да намерим пътя към тяхното решаване.
Сега вече минавам към конкретиката за днешната среща и тя е във въпроса за социалната оценка, който ние конкретно сме задали към господин министъра и към хората от администрацията.
Социалната оценка е решена по принцип в чл. 12 от Закона за интеграция на хората с увреждания, където обаче само се казва, че такава социална оценка трябва да се направи и самата изработка на механизъм е прехвърляне съответно към Правилника за прилагане на Закона, в който в чл. 11, 12 и 13, ако правилно си спомням, съответната социална оценка много подробно е разписана как трябва да се случи.
За подобна социална оценка се говори и в чл. 16 от Закона за социалното подпомагане, като в Правилника за прилагане на Закона – мисля, че в чл. 40, ако правилно си спомням, със съответни добавки към него, също има разписан много подробен механизъм как се прави тази социална оценка. Въпреки това от всичко, което видях досега, на практика социална оценка на индивидуалните потребности нямаме. В смисъл има една, която не върши тази работа, която те искат. Ако искате, аз съм готов да вляза в детайлите на механизма на тази оценка. Там се прави през един социален работник, който отива, посещава, гледа, после кметът съответно е избрал едни хора, пък той им изпраща и те на коляно подписват, или не подписват оценката. Обикновено я подписват. Резултатът от цялата тази работа е, че реална оценка за това какво е необходимо на хората с увреждания, за да може от тук нататък да бъдат интегрирани, на практика според мен първият проблем е, че ние не получаваме тази реална индивидуална оценка. Затова всъщност основната цел на нашето събиране, по първата му част поне, е да видим какви са Вашите виждания. Реално аз чета документи. Аз и нашият екип, който го е разработвал, не познаваме достатъчно добре начина на работа на Агенцията за социално подпомагане и не мога да преценя дали кметът, Агенцията, дирекциите са в състояние да предоставят такава, и къде са проблемите в работата на тази социална оценка. Затова започвам и с това.
Въпросът ми конкретно към господин министъра е: какво правим по отношение на тази социална оценка? Според Вас върши ли работа това, което имаме в момента? Ако не върши, какво правим нататък, за да свърши? Благодаря.
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател! Уважаеми господин Министър, добре дошли! Нямаше да бъде коректно и етично, тъй като искам да тръгна след малко, защото има една също важна среща – кръгла маса по темите на образованието и сериозното финансиране. В този смисъл не искам да обидя така високото присъствие тук, нито пък хората, които са дошли да чуят, искам да кажа две неща.
Първото е, че тази тема стана изключително важна и значима за нашата Комисия. Това че наистина запретнахме ръкави като Комисия да свършим работата, която можем да свършим, защото ние не можем всичко. Искам да кажа, че не трябва да се неглижират нещата, които във всякакъв аспект и във всички политики са свършени дотук. Те никога няма да са достатъчни, никога няма да свършат, никога няма потребност тези хора, които са много важни и съществени, да бъдат изпълнени. То иначе нашето място няма да е тук.
Аз обаче искам, господин Председател, концептуално да обърнем нещата в Комисията днес и разговора, защото с емблематично разтваряне на концепции, планове и срокове и свършено, вероятно това хората, които сме поканили, което касае изцяло темата, знаят кое до какво и как. Би обезсмислило тяхното присъствие тук в пряка кореспонденция с министъра на социалната политика. Още веднъж ще му благодаря, че той отдели време за тези хора и за тази тема. Защото и утре има изключителен дебат, посветен също на тези теми в социалната политика. В този смисъл мисля да бъдем толерантни, да дадем възможност на хората с увреждания да поставят основните въпроси, които може би са звучали на различни форуми, в това число и на протестите, но тук в пряка колаборация биха могли да получат точните отговори.
А иначе ние с Вас, господин Председателю, можем да ги получим и на парламентарен контрол, и на парламентарни питания, както това ще се случи и утре, за да няма спекулации по различните теми, защото проблематиката е сложна. В този смисъл ще кажа, че затова се започна и тази административна реформа. Знаете кой направи и стратегията, знаете кой направи и плановете, знаете кой силно респектиран от тази тема, би искал нещата да се случат. Именно затова те трябва да бъдат последователно и поетапно развити в различното присъствие, така както Вие казахте, в изпълнителната власт.
С този апел искам да пожелая хората да бъдат удовлетворени от тази среща, да получат най-точните отговори и всяка следваща да бъде едно удовлетворение. Едно нещо в повече, което сме свършили, ще бъде добре. Така, както принципът е: един човек спасен, е свършена работа за цял живот. Така че един проблем – те са все глобални проблеми – решен за тези хора, ще бъде наистина свършена работа.
В този смисъл не искам да обидя никого, да пожелая адекватни, коректни въпроси към господин министъра. Убедена съм в неговите коректни отговори и дълбок професионализъм в сферата, така че хората тук да имат възможност това докосване да доведе до отговори на техни много съществени и важни болки и въпроси и в каква динамика се движат те. Благодаря много.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости на заседанието, уважаеми колеги! Първо, бих искал да благодаря за поканата за участието в днешното заседание и да адмирирам ангажираността на Комисията с решаване на проблемите на хората с увреждания. Мога да споделя с Вас, че за тези все още по малко от два месеца откакто съм поел поста на министър на труда и социалната политика, най-голяма част от времето ми е ангажирано с разговори и с представители, тук присъстващи, и с моите колеги, работещи в тази област, именно по отношение на това какво се прави и какво можем да направим по добро по отношение на политиките на хората с увреждания. Тъй като тук виждам познати лица, днес символично се навършва един месец от моята среща с представители на хората с увреждания, на родителите на деца с увреждания, като преди това Вие също имахте среща, на която присъстваха представители на Министерството. Те са редом с мен днес и на днешното заседание.
Бих искал да представя заместник-министър Росица Димитрова, в чийто ресор са политиките за хората с увреждания. Останалите колеги мисля, че добре са познати, като господин Минчо Коралски, като госпожа Пачеджиева – директор на дирекция, и съответно заместник-изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане госпожа Виктория Тахова. Ще се постараем с общи усилия да отговорим на Вашите въпроси.
Може би да започна с кратък преглед на изпълнението на Плана за действие по прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, който е с хоризонт до 2020 г., но както и Вие отбелязахте, част от сроковете за изпълнение вече са изтекли. Мога да споделя, че голяма част от дейностите, предвидени със срок за изпълнение 2016 г. и 2017 г., са изпълнени. Прав сте, че голяма част от дейностите са свързани със създаване на различни работни групи, но това е начинът на работа на администрацията. Ефективен или неефективен, едва ли можем да го решим тук, но тези работни групи са създадени. Друг е въпросът, че темпото в тяхната работа вероятно не е това, което трябва да бъде. Обяснимо е с прекъсване или намаляване на интензитета на работа в администрацията – нещо, което обичайно се случва при служебни правителства. Като това, което последните месец и половина сме направили, е една актуализация на съставите, защото знаете, че това е нещо, което неизменно се прави, тъй като настъпват промени в политическите кабинети, по-малко на експертно ниво. Така че вече имаме актуализирани състави на тези работни групи и съответно възможност те да заработят пълноценно с оглед да изпълнят задачите, които са поставени пред тях, за които са създадени.
Бих могъл да докладвам конкретно по точките, че всъщност е създадена и наскоро е актуализиран съставът на работната група за определяне отговорен орган за координация, както и на работната група за определяне на отговорен орган за мониторинг.
По отношение на работната група за разработен механизъм за независим мониторинг със срок 2017 г. – това предстои. Ще ускорим нейното изпълнение.
По отношение на събиране номинации и така нататък е логично, че тези неща също са изпълнени.
Преминавам към това, което Вие поставихте като въпрос по отношение на Закона за социалните услуги. Наистина през 2016 г. е започнала работа по концепция за такъв Закон, но тя е спряла в един момент. Това, което направихме, е да възобновим работата. Подготовка и приемане на Закон за социални услуги от парламента, разбира се, е един от приоритетите на Министерството. Като преди седмица или може би повече на сайта на Министерството и на портала на Министерския съвет е публикувана за обществено обсъждане концепция за разработването на този Закон – необходима първа стъпка, с която се започва.
По отношение на разработването на Проект на закон за социални услуги е създадена работна група, която е провела първото си заседание в новия си състав. Ще продължи да работи интензивно. Разбира се, длъжни сме да спазваме стриктно сроковете, свързани с приемане на различните процедури по приемане на нормативни актове, но след като изтече срокът за обществени консултации на концепцията за Закона, ще се премине към подготовката на самия Проект на закон, като амбицията на Министерството е до края на годината той да стигне до Вас за неговото разглеждане в парламента. Убеден съм, че ако успешно се реализират концептуалните насоки, които са представени, този Закон би решил значителна част от проблемите в тази област.
По отношение на другия въпрос, който Вие поставихте за готовността за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания, да, в Плана прави впечатление, че за тази година е предвидено приемане на официален превод на този Допълнителен протокол, а като дата за неговото ратифициране е посочено 2020 г. Ще работим за по-бързо реализиране на тези цели, на тези задачи. След като навлезем и още веднъж инвентаризираме какви са сроковете, докъде е достигнала дейността, това, което се ангажираме, е максимално бързо да се навакса изоставане там, където има такова, и съответно да се спазват всички срокове и действия, които са предвидени в приетия с решение на Министерския съвет План за действие, така че да се постигнат в срок поставените цели по прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Мисля, че това бяха основните въпроси по изпълнението на Плана за действие към настоящия момент.
Ако ми позволите, да премина към втория въпрос, свързан със социалната оценка на индивидуалните потребности. Едва ли е необходимо на тази аудитория да тръгвам от самото начало, но все пак нека да кажа, че оценката на увреждането и съответно възможностите за интеграция на хората с увреждания се базира на две неща. Първо – на медицинската експертиза, и второ – на социалната оценка. И в двете области има много какво да се желае.
По отношение на медицинската експертиза, не бих искал да захващам тази тема, защото тя не е в компетентностите на Министерството на труда и социалната политика.
По отношение на социалната оценка, това, което, както и Вие посочихте, е разписано в Закона за интеграция на хората с увреждания и на Правилника за неговото прилагане и е добро като замисъл, но реализацията му в тези може би пет, шест или седем години, в които се прилага, не удовлетворява. Подходът е формален в голямата си част. Съответно събирането и функционирането на консултативните комисии, които са предвидени в Закона и в Правилника за прилагането му, е трудно, доколкото става дума за комисии, които са съставени от представители на различни ведомства. Нека да изброя, че тук са представители на Агенцията за социално подпомагане, които основно осъществяват дейността, свързана с работата на тези комисии. Тук има представители на Министерството на образованието и науката, съответно на Министерството на здравеопазването, на общината, тоест един председател, секретар и минимум шест членове. Доколкото това участие, макар и оформено със заповед, не е пряко свързано с ангажиментите на тези хора в различните ведомства, където те работят, явно ангажираността към работата на тази Комисия не е достатъчно силна, за да даде необходимите резултати. Тоест всяко едно лице с увреждане да получи социална оценка, която отговаря на индивидуалните потребности – на неговите, на семейството, на неговите близки, на съответния етап от живота, в който той се намира. Разговаряли сме и с колегите от Агенцията за социално подпомагане, не сме удовлетворени от работата на тези консултативни комисии. Съзнаваме, че отговорността е основно на Министерството на труда и социалната политика, за да функционират те по-ефективно.
Това, което сме започнали да правим в краткосрочен план, е да се разработи методика, на която да се базира тяхната работа, а в по-дългосрочен план – да усъвършенстваме механизма за интеграция на хората с увреждания чрез прилагането на нов вид социална оценка. Считаме, че двете основни направления, по които може да бъде усъвършенствана тази оценка, е, първо – разработване на една съвременна методика, на която да се работи, защото сега се стъпва изцяло на процентите на медицинската експертиза, и общо взето комисията оценява това, което лицето има право по закон. Така че до голяма степен се обезсмисля работата на тези комисии в сегашния начин на работа. И второ, считаме, че промяната в статута на комисиите, тоест даването на професионален статут на тези комисии би ги ангажирало по-добре да вършат своята работа.
В тези две посоки, ако, разбира се, бъдат споделени и сме подкрепени от представителите на организациите на хората с увреждания, ние бихме работили заедно, за да променим социалната оценка – подхода, начина на осъществяване на социалната оценка, тоест да постигнем това, което всички искаме – тя да съответства на потребностите. От една страна, да е комплексна, и от друга страна, да е индивидуална.
Това е, което бих могъл да кажа, господин Председател. Разбира се, ако отговорът не удовлетворява, готов съм с колегите да продължим.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Първо, не бих искал това да се превръща само в диалог между нас с Вас, защото ние можехме да го направим извън този формат, така че сега ще дам думата и на другите.
Разбира се, че навлизаме в същността на разговора, което е хубаво и важно. Съгласен съм, че пътят е този – най-вероятно да направите първо методиката. Но тук проблемът ми е – и затова предизвиках разговора в този формат – дали изобщо Вие като тръгнете по този път: Вие сега казвате: „Ние ще направим една методика, от там нататък ще усъвършенстваме механизма и ще направим нов механизъм за оценка“. На мен обаче ми се струва, че нещата са малко по-дълбоки, защото те няма да се променят само с методиката. Един от въпросите, които си записах към Вас, е дали законовата рамка Ви удовлетворява. Защото може да се окаже, че това, което е записано в Закона, въпреки че на мен ми се струва, че е о’кей, че чл. 12 от Закона за интеграция на хората с увреждания дава възможност да им бъде решен проблемът, и той е подзаконов. Но е възможно Вие да кажете: „Не, там има проблем. Ако запишем още нещо в Закона, или ако променим, това може да ни даде повече възможности“. Така че едната от целите на разговора е всъщност да върнем обратната информация, ако Вие имате нужда от някаква законодателна инициатива, която бихме могли сравнително бързо да направим.
Но тук един от проблемите, който аз съм формулирал, и вадя това от Националната стратегия, е, че: „Министерството на здравеопазването, освен Министерството на труда и социалната политика, разработва нов модел на медицинска експертиза, в който да бъдат приложени новите моменти и практики от международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето на Световната здравна организация“. Доколкото разбирам, тук има проблем с това. Вие можете ли само с методика? Не знам дали можете? Можете ли само с методика да го промените? Вие много правилно казахте: „Нас ТЕЛК-ът не ни интересува, защото той е проблем на Министерството на здравеопазването“. Оказва се, че той е структуроопределящ. На практика 90% от всички неща, които се правят, стъпват на върху ТЕЛК. Сега ми казвате: ще направим методика.
Аз съм съгласен, че това трябва и е крачка във вярната посока. Проблемът обаче е, че ако не стигнем до корена на проблема, Вие ще си направите една методика, която обаче ще подобри малко действието на цялата тази работа, но няма да ни доведе до решението, защото решението е другаде. Може би трябва да помислим за доста по-мащабна схема за промяна, за да можем в крайна сметка да стигнем до реалното решение, а не до сегашното. Затова вземам думата още веднъж, за да Ви кажа – съгласен съм принципно с това, което казвате. Друг е въпросът, че според мен то няма да доведе до реалния проблем, защото на нас ни трябва повече дълбочина, и това беше един от поводите да предизвикам срещата точно в този вариант. Иначе едно от нещата са дали концепцията, която Вие сте сложили, съдържа идеята за лична помощ и как е разгледана вътре. Не знаех – каченото преди една седмица не съм го видял, признавам си. Ще го погледна специално и нямам нищо против ние също да се включим там. Ще Ви кажем какво мислим и какво според нас е по-добро. Разбира се, не да Ви налагаме нещо, а с идеята да помогнем, доколкото можем. Така че там ще имаме допълнителен диалог.
Въпросът ми е: някаква оценка може би от експерти – това според мен вече не е политическа оценка – дали само методиката е достатъчна и какво може да се направи, ако се налага по-голяма промяна, каквато е необходима?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Ако позволите, аз да започна с отговора. Разчитам, че колегите ще го доразвият. Напълно споделям Вашата теза, че тук е необходима мащабна промяна. Затова разделих нещата на два времеви хоризонта – нещо, което можем сами в сравнително кратко време да направим, и нещо, което не можем сами, но съответно то е това, което би трябвало да реши проблемите.
Безспорно промяната в модела на експертизата е нещо, което е необходимо и по което съответно започва работа между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, с оглед на това да се промени този модел, като тук има два аспекта. Единият пак е методически – каква ще бъде базата за оценка на вида и степента на увреждане, дали не трябва да се промени подходът по отношение на лицата в трудоспособна възраст, тоест да се измерва не загубената работоспособност, а всъщност остатъчната, запазена, защото това е важно от гледна точка на тяхната възможност за трудова интеграция? По отношение на лицата, които са извън трудоспособна възраст, разбира се, че също медицинската експертиза е ключова. Тя е базата. Въпросът е, че сега до голяма степен социалната оценка стъпва изцяло на тези проценти – вид и степен на увреждане, които съответно са дадени в експертното решение. Това е другото голямо предизвикателство и другият приоритет, който правителството е заявило – да предложи нов модел и съответно да реализира нов модел за експертиза в медицинската експертиза и в експертизата на работоспособността. Отново казвам, това не е само задача на Министерството на труда, а заедно с Министерството на здравеопазването и, разбира се, с подкрепата на другите заинтересовани страни работата там започва. Амбицията, която имаме, е до края на годината да е разработена концепция, която да се обсъди и която да бъде база за разработване на необходимите законови промени.
Добре известно е, че този проблем отдавна стои, но до момента не е намерил решение. Свързан е с много интереси. Преди всичко интересът е на хората с увреждания този въпрос да се реши по начин, по който наистина ще доведе до това, което те очакват. По-добре, по-индивидуално да бъдат адресирани техните специфични потребности с възможности съответните форми на подкрепа, социални услуги и така нататък. В по-дългосрочен план – говоря в рамките тук на година, две, на практика би трябвало да се предприемат и законови промени, които да подпомогнат решаването на тези въпроси, свързани именно с промяна в модела на експертизата.
Ако колегите желаят да допълнят това, което казах. Разбира се, Вие давате думата, господин Председател.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ (изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания): Бих желал да допълня това, което каза господин Петков. Той всъщност постави основните проблеми. Но истината е, че както Законът, така и Правилникът – принципите върху, които те са правени, са правени преди ратифицираната Конвенция за правата на хората с увреждания и там всичко е поставено на базата на медицинския критерий, което намира своето отражение, разбира се, и в ТЕЛК-овото решение, който се е превърнал в някакъв универсален документ за предоставяне на права.
Но в тази оценка, включително така както е разписано, има голям проблем. Първият проблем е, че ако се проследят участниците, те са на различно ведомствено подчинение и по същество има дори такъв текст: че като не се е явявал на повече от половината съвещания, те могат да го сменят. Сами разбирате, че още в Закона е било предвидено, че няма да има никаква ангажираност на голяма част от институциите. И това е така, защото Комисията дава задължителни препоръки единствено към Дирекция „Социално подпомагане“. Тя не дава препоръки нито за рехабилитация, нито за обучения, нито за всички онези, които иначе с добри намерения са включени в Комисията, но тяхното присъствие не е обвързано с някакво решение, което да е в помощ на човека с увреждания.
На следващо място, проблем са сроковете, тъй като срокът за минаване на Комисия е в рамките на срока на ТЕЛК-овото решение, а пък тези, които са с пожизнен срок, са на пет години. Предвидена е една възможност – евентуално при някои промени човек да поиска да бъде преосвидетелстван, но струва ми се, че в крайна сметка тези срокове също трябва да се преосмислят. От тази гледна точка това, което каза и министър Петков, цялата тази промяна, която трябва да настъпи, е свързана включително и с приемането на изцяло новия Закон за хората с увреждания. Част от нещата ще бъдат решени, разбира се, и за Закона за социалните услуги, но в крайна сметка трябва да е ясно, че тази Комисия, както каза министър Петков, трябва да бъде на професионален принцип. Когато се каже, че лицето има нужда от рехабилитация, на него трябва да му се посочи къде и как може да осъществи тази рехабилитация, и това да е реално изпълнимо.
По същия начин става въпрос за обучението, трудовата реализация, да не говорим за възможностите за социално включване. Така че на практика социалната оценка и новият индивидуален подход ще бъде като, образно казано, квинтесенция на всичко онова, което се промени, и когато всички институции, посочени сега като членове на тази Комисия, придобият не само реални отговорности, но започнат да осъществяват реална политика за хората с увреждания, тъй като всъщност една от промените, която трябва да се разбере, е, че политиката за хора с увреждания не е политика на Министерството на труда и социалната политика. Една част, даже бих казал, по-малката и не най-важна част е в това Министерство.
Ако имаме добре работеща здравна система, добра рехабилитация, добро образование, ако имаме това, което е записано и сега – активно включване в спорт и в културен живот, много малко хора или значително по-малко хора ще опират до услугите на Министерството на труда и социалната политика. Всъщност това е философията, която трябва да залегне в цялостната промяна на политиката за хора с увреждания. Но аз се постарах да дам няколко примера, че и в сегашния Закон, и в Правилника за неговото прилагане има неща, които не удовлетворяват, и с основание, претенциите на всички хора с увреждания.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Господин Коралски, аз бих добавил към това. Според мен по принцип записаните текстове са правилни.
Ще се обърна по-скоро към дирекциите „Социално подпомагане“, защото може би моето наблюдение не е правилно. Аз казвам, че не познавам достатъчно добре механизма. Но в чл. 16 от Закона за социално подпомагане пише: социални услуги се предоставят след индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и въз основа на индивидуален план за подкрепа, разработени от мултидисциплинарен екип, чийто състав и методи се определят с Правилника за прилагане на Закона. Дотук към този текст принципно нямам забележки.
Къде идва според мен проблемът? Ако съм прав, моля Агенцията за социално подпомагане да кажете дали е така. Проблем е, че за всяко едно от тези неща с течение на времето всъщност се стеснява обхватът. Има една Комисия, която определя каква е социалната, ужким, оценка, но по принцип засяга всички хора с увреждания. От там нататък обаче до изработване на индивидуален план изобщо не стигат всички, доколкото аз разбирам. До изработката на индивидуален план стигат само тези, които попадат в определени заведения всъщност. А тези, които си остават вкъщи, които на практика имат нужда от този план, не попадат, като чета Правилника – чл. 40 и респективно нататък от Правилника за прилагане на Закона. Тоест имам предвид, че по принцип като погледнеш общата формулировка, включително в самия Правилник за прилагане, всички тези неща, които искаме, ги има. Проблемът е, че те са със стесняващ се обхват и че в първата си част обхващат всички, а до края, вече до истинската индивидуална оценка всъщност стигат само тези, които попадат в институции. Най-вероятно това е направено, защото не е имало пари и защото не е имало възможност да се изгради системата. Така, предполагам, аз добронамерено, че това е направено, защото не е имало възможност да се изгради системата, така че да обхване всички. Затова Ви моля, дайте Вашето становище къде е проблемът в прилагането и къде Вие виждате затруднения, за да може да бъде приложено? Пак казвам, мисля, че текстовете като цяло са записани сравнително грамотно в общата си част. Те стават проблематични в конкретиката според мен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Кутев, уважаеми членове на Комисията, уважаеми представители на национално представените организации не за хора с увреждания, уважаеми представители на организации за хора с увреждания, уважаеми колеги! Много благодаря на Комисията и това е Комисията, с която аз много се надявам, в партньорство при изработването на всички тези промени, които ни предстоят и които са приоритет на Министерството на труда и социалната политика, и на правителствената програма за управление по отношение интеграцията и активното включване на хората с увреждания, да бъдем в този режим на диалог, в това партньорство и в изработването на едни по-реални, по-оценими от хората и по-резултатни в общественото пространство дейности, които да се почувстват от самите хора с увреждания и нас, като удовлетвореност на институциите, които полагаме усилия в това отношение.
По отношение на оценката, ще си позволя, уважаеми господин Министър, да допълня сегашната оценка и къде може би се разминаха нещата по ангажираността на институциите. Самата аз в предишната ми позиция съм била член на такава комисия на общинско ниво. Трябва да Ви кажа, че Комисията за оценка, разпоредена по Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, на сегашния етап на законодателството е форма, която, в резултат на краткосрочната мярка, която предприемаме с разработването на тази методика, би могла в краткосрочен план, с подобряване на работата на Комисията, да даде по-ясна насока и комплексност по отношение индивидуалните нужди на хората с увреждания, които се разглеждат от тази Комисия. Защо имам тази увереност и оптимизъм?
Първо, защото в тази Комисия влизат представители на общините, които са основен доставчик по Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане, като предоставящи социални услуги.
Второ, в тази Комисия влизат представителите на Агенцията по заетостта, които пък са по отношение на мерките по заетост, разпоредени в Закона за насърчаване на заетостта, и на база на документите, представени, и заявленията от лицето с увреждане, свързани с неговата остатъчна работоспособност, може да бъде насочено за упражняване на трудова дейност.
Друг е въпросът по отношение заетостта на хората с увреждания на масовия трудов пазар, доколко реалистично в сегашния обсег на законодателството можем да постигнем резултатите, които всички ние желаем.
В тази Комисия има представители на Министерството на образованието и науката, има представители на Министерството на здравеопазването. Разбира се, с уведомителни писма ще помолим съответните министри, съответните представители и работодатели на регионалните структури на министерствата да бъде малко по-засилен контролът относно участието на техните членове, представители в Комисията, и по-отговорното отношение на техните представители в Комисията, защото тези комисии, когато стартираха преди години работата си, повярвайте ми, наистина имаше ефект и имаше абсолютна комплексност. Може би сега в годините, когато прехвърлихме изключително много отговорности на социалните работници от териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане, изключително много отговорности на другите структури, регионални представителства на министерствата, така стигнахме до положението да нямаме тази ефективност, ефикасност и качество на работата на комисиите, което е изключително важно за нас.
По отношение на Закона за социално подпомагане, който цитирахте с чл. 16, с индивидуалния подход, с индивидуалната оценка, с индивидуалния план. Месец ноември 2016 г. беше обнародван Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане в съответствие с промените в Закона за социално подпомагане, които влязоха в сила от 1 януари 2016 г. Там малко се разминахме в очаквания на доставчици, на изпълнителна власт, на неправителствени организации и доставчици, в резултат на което с постановление на служебното правителство се отложи изпълнението на промените в Правилника от ноември 2016 г., със срок на отлагане до 1 януари 2018 г.
Какво правим в този период? В резултат пък на другите промени, които настъпиха, актуализирахме състава на работната група. На 20 юни беше проведено заседание на работната група. На това заседание се разгледаха становища по промените на промените, които искаме да правим в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, съсредоточени върху два варианта на индивидуалната оценка по отношение на индивидуалните потребности и създаването на индивидуален план от мултидисциплинарен екип. Така обединихме усилията на всички заинтересовани страни, които имат отношение към индивидуалната оценка и индивидуалния план, около втория вариант. В момента на всички е разпратен протоколът от срещата, проведена на 20 юни, и има срок, в който те ще изразят за пореден път становища и мнения. Но ние имаме ангажимента, поет, и отговорността до средата на месец август да сме обединени върху варианта, който ще влезе след това по процедурата на нормативните актове, за да може до ноември месец да имаме приет Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане в частта на тази индивидуална оценка и изработването на индивидуалните планове.
Прав сте, когато казвате: „Не се ли стеснява отношението в чл. 16 по Закона за социално подпомагане с промените в Правилника за прилагане?“ Да, тук ориентирът основно е насочен към предоставянето на социални услуги – дневна форма в дневните центрове за хора с увреждания, дневните центрове за стари хора, центровете за социална рехабилитация и интеграция, и вече, от друга страна, 24-часовите услуги, каквито са специализираните институции за социални услуги, и, разбира се, новата форма – резидентните социални услуги. В момента това е законодателството. Ние можем да спрем, можем само да го подобряваме до момента, в който се разпише. Изключително много се надявам да имаме много консенсусно разбиране в сроковете, които сме си поставили, за да може да постигнем октомври месец, ноември месец този Закон за социални услуги, който всички много чакаме и страшно много надежди и очаквания има за по добро в реформирането, да стане факт. Тоест до приемането на Закона за социалните услуги трябва да работим и да подобряваме и с промени в правилниците – каквото правим в момента с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и с разписването на методики – в случая за оценката, която се прави по Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, защото не можем да стоим, да чакаме, да разпишем и да очакваме влизането в сила на новия закон. Трябва да работим, трябва да подобряваме нещата.
Какво друго правим по отношение на така наречената „лична помощ“ или „личен асистент“?
От една страна, към настоящия момент аз може би изземвам думата на господин министъра – това, което сме подготвили в момента като процедура, и много ще се надяваме на разбиране от всички заинтересовани страни. Ангажиментът за създаването на устойчивост на финансираните и към настоящия момент социални услуги – „личен асистент“, „социален асистент“ и „домашен помощник“ със средства от Европейския социален фонд през Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. По тази социална услуга, с почасовото предоставяне, изключително много очаквания има на хората, голямо желание за потребяване, но за съжаление, по-слаби възможности на общините за финансиране от страна на общинските бюджети за предоставянето на тези социални услуги, и съгласно социално икономическото положение на нашата страна, не чак такива големи възможности на държавния бюджет, които да бъдат насочени към тези социални услуги, които са показали своята ефективност и имат изключително голямо търсене.
Към момента това, което сме предприели като процедура, е осигуряване на устойчивост на тези услуги, предоставени в домашна среда, за общините, на които поетапно в 2017 г., тоест всеки месец приключват определен брой договори като срок на изпълнение, да покрием финансирането в този обхват, каквото е в момента, с тази почасовост на предоставяне на услугите в домашна среда – през личния асистент, социалния асистент и домашни помощници, и вече да търсим устойчивостта на финансиране за 2018 г., което е изключително важно и е полезно за хората, предвид подкрепа в домашна среда и превенция на това те да стигат до извеждане от домашната среда и настаняване – с голяма част от хората, особено със сериозни увреждания и без близки, или близки, които са в невъзможност да се грижат за тях, за настаняване в институционална грижа.
Това са важни за всички нас – и тук присъстващи, и тези, които не присъстват, за цялото общество, политики, в които ние всички заедно трябва да положим усилия и да намерим възможностите за осигуряването на устойчивост. А, разбира се, Законът за социалните услуги, който, пак казвам, много се надявам всички заинтересовани страни да бъдем експедитивни, оперативни, със споделена отговорност в консенсусното разбиране. Бавно го казвам, защото знам какво представляваше работната група, за да стигнем до тази концепция, която в късен срок, както и Вие отбелязахте, е качена за обсъждане в 2017 г. по средата. Този процес започна още 2015 г. След много срещи, след много работа на работната група и събирания, с много становища, мнения и изказвания, и след като сме се разбрали в работната група, стигнахме до 2017 г., слава богу, да качим концепцията, и сега да се надяваме пък да имаме и закон.
Но в момента по отношение остойностяването на социалните услуги, за да бъдат съобразени наистина с индивидуалните потребности на хората и като възраст, и като степен на увреждане, и като степен на зависимост, и като необходимост от това какви други услуги са необходими – дали образователни, дали здравни, дали социални услуги, това е изпълнението на Проекта на Министерството на труда и социалната политика „Нови стандарти за социалните услуги“. Този Проект ще ни позволи действително да очертаем релевантното финансиране, почасовото остойностяване с необходимостта за съответната дейност, според индивидуалната оценка, индивидуалните потребности на хората какъв специалист ще е необходим на лицето, така нареченото „пакетно остойностяване на услугите“, ориентирано към индивидуалните нужди и индивидуалните потребности на даденото лице. Този Проект ще ни позволи след това, след приемането на Закона, да подготвим една работеща поднормативна уредба, тоест ангажиментът на всички нас в момента е да насочим публичния ресурс към ефективност, ефикасност и полза за хората, за които се харчи този публичен ресурс по отношение политиките за интеграция на хората с увреждания.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Само да обобщя това, което разбрах, от казаното от Вас. Със сигурност няма да кажа всичко, което споменахте, защото Вие засегнахте много теми.
Едното от тях е, че Мултидисциплинарната комисия дори във вида, в който е, може според Вас да свърши работа. Ако правилно разбрах, е първата теза.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Комисията, която е по Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Добре.
До тук разбрах едно – това, разбира се, е Ваша отговорност. С тази среща се опитвам да насоча, да динамизирам процесите и да стигнем до някакви общи позиции, а точно коя комисия и как ще функционира е нещо, което Вие трябва да решите. Разбирам, че това е Ваше мнение, о’кей, не го оспорвам. Вие сте специалистите, не мога да кажа кое ще работи добре. Ако така сте решили, Вие го работите. Но аз все пак си отбелязвам, че това е посоката, в която работите.
Второто, което разбрах, е, че Вие имате ангажимента и желанието до средата на август да вкарате подзаконовите промени, за да може през октомври вече да имате готова концепция със закон. Ако правилно съм разбрал сроковете, които поставяте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: До месец август трябва да сме обединени около варианта на промяната в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. (Реплика.) Промяната на промяната на Закона, на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. (Реплика.)
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Приемам, че подзаконовият нормативен акт в този случай е Правилникът за прилагане на Закона, че би трябвало да имате някакъв краен вариант за него през август, за да можете, стъпвайки на този вариант, да подготвите законодателните промени и предложенията за съответния Закон за социалните услуги към октомври, както Вие казахте. Аз така си представям тази работа. Нарочно Ви карам към конкретни ангажименти. Това не е изнудване.
Вижте, само за да Ви обясня защо влизам в този разговор. От тук нататък аз поне като председател на Комисията мога да имам няколко различни подхода по отношение на това как продължаваме нататък. Разбира се, най-добрият вариант, когато се прави законодателство, е то да се изработва от Министерството, защото Вие там имате капацитет. Каквото и да стане, ние имаме пет човека, които са в екипа на Комисията, от които двама са юристи. Това няма нищо общо с Вашия капацитет. Много съм далеч от мисълта, че капацитетът на Комисията за изработка на законодателство може по някакъв начин да се конкурира с този на Министерството. Обаче аз имам два варианта от тук нататък. Единият е: разбираме се с Вас накъде вървим и чакаме Вие да го направите, но аз знам – до август месец правите това, до октомври – това. Разбираме се с хората с увреждания дали са съгласни с подобна работа и ние вървим по тези стъпки. Или другият вариант – казвам Ви: “Хубаво, Вие си работите тези неща, ама ние с тях не сме съгласни, защото тези срокове не ни устройват и защото нашата и Вашата визия се разминава.“ Тогава преминаваме към друга форма на законотворчество, която, както казах, е далеч от това. Затова искам в момента с Вас да си изясним достатъчно ясно какво мислите – това е смисълът на тази среща, за да знам от тук нататък кои са стъпките, които пък ние съответно ще предприемем. Нали разбирате, не е заяждане това, което правим, а е опит да стигнем до яснота накъде сме тръгнали.
Нека да дадем думата и на хората с увреждания
КАПКА ПАНАЙОТОВА (Център за независим живот): Насъбраха се доста теми. Ако някой ме пита това какво е, (показва) това е Решение на ТЕЛК. Аз нямам социална оценка, защото тя не ми върши никаква работа. Не че това ми върши много работа, но социалната оценка пък съвсем никаква работа не ми върши. Първото нещо, за което трябва да говорим, когато говорим за оценка, е да бъде преразгледан статутът на ТЕЛК-а като документ и статутът на социалната оценка като документ.
Тъй като господин Кутев зададе въпроса: дали има нещо, което народните представители биха могли да направят? Една елементарна промяна в дефиницията за увреждане в Преходните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания ще свърши работа. Просто увреждането да не бъде обвързано само с ТЕЛК-а, а да бъде обвързано с медицинска експертиза и социална оценка. Това до голяма степен абсолютно превантивно на първа врътка, така да се каже – извинявам се за жаргона – може да облекчи в известна степен несгодите, защото реално погледнато социалната оценка не дава абсолютно нищо извън месечната добавка за интеграция, която, ако не си умрял, но ще умреш след седмица, е 40 лв. Тоест ако всичко ти е сбъркано, ако нищо не ти работи, е 40 лв. горе-долу. Това е единствената функция на социалната оценка.
Господин Кутев, това, за което Вие говорите в Закона за социално подпомагане, е съвършено друга социална оценка. Тя е за бедни, хроми, бездомни и така нататък, няма нищо общо с уврежданията. А че хората с увреждания попадат в нея, защото са и бедни, то е заради Закона за интеграция, който не работи. То е толкова просто.
Този План, за който Вие говорите, до 2020 г. е втори, така ли е? (Реплика.) Някой да отчете случайно нещо да е направено? Нищо не е направено. Този е до 2020 г., неясно защо.
Аз съм заклет преводач, професионален, с английски език, ще Ви дам превод на Протокола. Но и без Протоколът да е ратифициран, с ратификацията на Конвенцията, тя става част от вътрешното законодателство. Учудвам се, че още няма дела. Ние подготвяме в момента няколко адвокати, които да започнат да водят дела по Конвенцията, защото тя е част от българското законодателство. Част от тях ще бъдат свързани със Закона за лична помощ и изобщо личната помощ.
Госпожо Димитрова, Вие говорите за очакван консенсус. Между кого и кого и по какъв въпрос?! Вие казвате, че Центърът за настаняване от семеен тип или Дневният център е услуга в общността. Аз Ви казвам категорично, че това е институционална услуга. За какво ще говорим? Къде да постигнем консенсус, при положение че имаме разминаване в базисните определения и разбирания. Дневният център е институционална услуга. Това че децата или възрастните отиват да си спят вкъщи, не значи че е услуга в общността. Услуга в общността е да има кой да бъде с Иванчо в училището, на детската площадка, тя да бъде достъпна; да има кой да помогне на Люси да отиде на работа, където тя ходи сега и без помощ.
По отношение на социалната оценка, тя затова е тук, да Ви даде една социална оценка – индивидуален план. Това е обидно, което се случва. То е обидно!
ЛЮДМИЛА БОРИСОВА: Най-малкото е обидно.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Най-малкото е обидно. Ето го черно на бяло. Малко копието е калпаво, така че то по-скоро е сиво. Но то е калпаво, като всичкото, което вътре пише. То е отвратително.
И по отношение на капацитета, господин Кутев, за който Вие подозирате, че има в Министерството, ужасно много се лъжете. Ако имаше капацитет, нямаше да е това, което е в момента, защото е скандално състоянието на политиките по уврежданията в България. Скандално е, при парите, които се харчат, защото не се харчат малко пари! Тук не говорим за пари. Изненадващо, но може би, защото госпожа Менда Стоянова я няма днес. Абсолютно скандално – харчат се безобразно много пари, за да се правят отвратителни неща, обидни, унизителни за хората. Такова нещо допускам, че Люси ще Ви даде.
Така че отникъде не е работата на тамън. Ще правим поправки на поправките. И за какъв консенсус говорим, по какво да имаме консенсус, и с кого – с доставчиците на услуги? Как точно ще стане? Ние трябва да имаме преди всичко един публичен дебат около това какво е увреждането, какво искаме и за какво държавата ще се ангажира, какво е това социално включване, защото ще берем ужасно горчивите плодове на деинституционализацията, която е реинституционализация, която мести едни хора от големи в малки домчета, и няма абсолютно никаква деинституционализация. Ние се борим като прасета с тикви в една такава услуга в общността от резидентен тип. То това е като, не знам как, това е оксиморон. Какво значи „услуга в общността от резидентен тип“? Това е институционална грижа, а иначе казано: демагогия на държавата. Така че ако искате нещо да направим смислено, трябва наистина откровено да седнем и да започнем професионален разговор. Не лобистски, не движен от всякакви явни и тайни интереси, а абсолютно професионален разговор с хората, които знаят за какво става дума. Не е задължително да бъдат с увреждания – хората, които знаят за какво става дума.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА БОРИСОВА: Искам да кажа, че специално заради тази среща пропътувах пътя от Стара Загора до тук. Понеже в началото на миналата седмица ми беше предоставен един план, и говорим за деинституционализация – все още живея в Дома за хора с увреждания в Стара Загора.
Вече пет години подавам молба за общинско жилище и не ми се дава, както и да е. Въпросът е, че някой си е позволил – Комисия от пет човека, въздесъщи лица, това са социален работник, лекар, психолог, физиотерапевт и трудотерапевт. Аз ходя на работа в библиотека „Родина“. Професионалната ми работа е библиотекар. Завършила съм „Библиотечни технологии“. Недопустимо е: образователни потребности – не споделя за такива. И аз съм написала: образователни потребности – задоволени. Имам магистърска степен.
Другото, което е – говорим за деинституционализация. Колко години общините нищо не правят по отношение на промяна в наредбата за общинските жилища специално за хора с физически увреждания, нито ги правят достъпни. Най-лесно е да се обади всяка година и да кажеш на лицето с увреждане, че не може да излезе от тази институция, защото няма удобно жилище. Е, няма как да се случи. И си пишем жалби, и се прехвърляме, и ме включват в картотеката. Не трябва да бъде обвързано с подоходен критерий специално тук. Трябва да има друг начин и механизъм.
И какво са писали? Мерки за деинституционализация, за извеждане от институцията, да Ви го прочета в два реда: „Една безмозъчна глава няма собствено жилище, няма семейство, близки, познати, които да се грижат за нея.“ Аз нямам нужда да ме обгрижват. Аз имам нужда от подкрепа – асистентска услуга.
И накрая: „Не се препоръчва извеждане от институцията.“ И за каква деинституционализация говорим?! Става дума за образован човек. Това е скандално, възмутително. И тук шайка разбирачи са се подписали, плюс директорката, и са направили този план без мое участие. Как се случва това? Не съм им видяла очите на цялата тази Комисия.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: И са я накарали да се подпише, и тя е отказала.
ЛЮДМИЛА БОРИСОВА: Искат и подпис. Е, няма да получат никакъв подпис, защото просто е скандално.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: И по всяка вероятност ще я изгонят от Дома, под моста. Аз ще отида да я взема, ама, е, това е.
ЛЮДМИЛА БОРИСОВА: Въпросът е, че нищо не се прави. Наредбите за общинските жилища трябва тотално да се променят и да са съобразени с Конвенцията. Нищо не е съобразено с тази Конвенция. В Дома в стая два на два квадрата, двама души с колички не могат да се разминат. Най-малкото ми осигури среда като хората. Всичко пише добро на хартия.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Това е социалната оценка, понеже говорим за социална оценка. (Показва.)
ЛЮДМИЛА БОРИСОВА: Да, това го нося като подарък, ей тук да го гледат. Даже ще изпратя и по-читави копия, но е недопустимо. Аз попадам в това стеснение, защото… Имам и индивидуален план, защото съм в институция. А защо съм в институция? Защото чакам за проклето общинско жилище. На свободния пазар на наеми не мога да изляза. Никой няма да даде да му разваляш жилището според собствената си нужда. Това е обидно за човек, който е образован и се е сблъсквал в толкова неща.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз благодаря.
Ще дадем пак думата на всички. Ако искате, да направим така. Вижте, първо, не искам да превръщаме това в нещо като някакво обвинение, защото е ясно – Вие сте от два месеца министър и заместник-министри, аз също съм от толкова председател на Комисията. Целта тук е да поставим въпросите с подходящата острота, за да намерим изходите. Затова, пак казвам, ако някъде Ви притискам сроковете, това не е, защото искам по някакъв начин да Ви поставя в неудобно положение, а за да ми е ясно как да продължим нататък работата.
Извинявам се, искахте да вземете думата, ако обстоятелствата не са се променили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Аз ще взема думата и смятам, че това, което Люси ни представи, показва посоката, в която искаме да вървим, и консенсуса, който, госпожо Панайотова, ще търсим с Закона за социалните услуги и с поднормативната му уредба, за да може на всеки според индивидуалните потребности и нужди да има пакетна цена на подкрепа – според това от какво лицето има нужда.
По отношение на общинските жилища в момента не мога да взема отношение.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Не е тема на сегашния разговор. Ще го направим тема на друг разговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Но мога да кажа, че в цялата страна за хората с физически увреждания, преди всичко и най-вече, няма как да си затворим очите, че е проблем. И не само жилищната среда, но и достъпната останала социална среда. Това е въпрос и на наредби, и на отговорности на всички министерства и на много институции – нещо, по което, за съжаление, има какво още да се желае и да се положат усилия, за да бъде постигнато.
По отношение на сроковете, Вие сам отбелязахте колко много закони и сами не можем да се ориентираме едната оценка по кой закон е, промените в Правилника по кой закон правим. Затова изключително много се надявам, защото философията на Закона за социалните услуги е да отделим подпомагането като тип финансова подкрепа от подкрепата, каквато са социалните услуги като публичен достъп, възможност и справедливост за ползване съобразно индивидуалните потребности и нужди.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря за това.
Ще си позволя да въведа още една тема, която мислех да е втора. Не знам дали ще имаме време за нея. Но тъй като Вие говорите за Закона за социалните услуги, по-скоро бях тръгнал да мисля по въпроса. Знаем отдавна, че има изработен Закон за личната помощ, който прави точно това, за което Вие говорите, защото една от основните тези там е отделянето на социалните услуги от механизмите за интеграция. Проблемът къде е обаче? Най-лесното е, утре ще подпиша Закона в този вид, в който е, и ще го вкарам като предложение за законодателство и ще обясните как няма да стане. А той няма да стане най-малкото по причина, че Агенцията за хората с увреждания няма съответните структури, защото по този Закон тя трябва да има териториални структури, за да го администрира. Респективно ще се окаже, че трябва да платим на 500 души примерно, или на 150, или на 300 души още персонал. Разходът за тях може да се окаже, че ще е по-голям от разхода, който ще даваме за интеграция, в което има логика.
Тук къде ми е проблемът? Това, което казвате, е много важно, но аз не знам какъв е подходът. Единственото решение, което намерих за себе си, е да се опитам да интегрирам този Закон за личната помощ, който те са направили, през Агенцията за социално подпомагане, защото там има структури. Нямаме други налични структури в момента. Само че в това време хората ще кажат: „Да, ама ние не искаме помощи, искаме интеграция.“ Това е различно. В същото време пък съм убеден, че от Агенцията за социално подпомагане ще ми кажат: „Да, ама аз ставам един социален работник с 500 лв. заплата, ти искаш да го натовариш с още дейности… (Реплика от заместник-министър Росица Димитрова: „По-малко е.“)… Да, да, по-малко е.
…Той съответно и тези не може да свърши, пък ние искаме още.“
Очевидно обаче едното от двете решения трябва да се вземе, тоест или трябва да тръгнем към съответна териториална структура на Агенцията – нова администрация, което е най-добрият вариант. Тогава правим точно това, което Вие говорите – разделяме едното от другото. Втората част от разговора аз си я представях и исках да поставя този въпрос не за друго. Не съм решил какво да правя. В момента разписваме някаква основа на законодателство върху основата на този Закон за личната помощ. Ако Вие поемате ангажимент, че Законът за социалните услуги ще влезе през октомври – ноември, че в него личната помощ ще бъде регламентирана на основата на съответните социални и индивидуални оценки и така нататък, значи моето усилие се оказва ненужно. Тогава мога и да не предприема действие след десет дни да вкарам другия закон.
Ако се окаже обаче, че не можем да поемаме такива ангажименти, добър или лош, мога да вкарам такъв закон след десет дни. Нали разбирате? Затова поставям ребром въпроса – защото искам да ми е ясно. Това не е агресия. Проблемът е, че много бързо се сменят парламенти и правителства. Ние или имаме някакъв кратък срок, решаваме, че това го правим за два, три месеца, но не повече. Никой не знае към Нова година Вие и аз дали ще стоим на тези места. Ако дойдат новите, не е ясно какво ще им е в главите. Трябва да имаме много кратки срокове, в които трябва да правим някакви планове, защото другото може да се окаже, че не зависи от нас. Затова Ви притискам към ангажиментите.
ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ: Имам честта да бъда председател на Съюза на слепите в България.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Изслушах с внимание разгорялата се дискусия и излишните емоции, които бяха хвърлени на масата. Темата като цяло се движи в една много тясна писта за мен, не маловажна, разбира се. Говорим основно за сферата на социалните услуги. Законът за личната помощ, който е предоставен на Вашето внимание и трябва да бъде коментиран евентуално като елемент от новия Закон за социалните услуги – не знам дали някои народни представители са го чели – но във вида, в който е разработен, е абсолютно неизпълним поради една проста причина – няма никакви реални критерии куцо и сакато, че има право на лична помощ, което го няма никъде, даже и в една Германия. Току-що господин Коралски ме информира, че е бил на една такава среща. Даже и те не могат да си го позволят. Вие трябва да гласувате в бюджета не по-малко от 500 милиона по този Закон. Само преди няколко години той се въртя из парламента в предходни формати, за това че не му кълвете толкова лесно на въдицата по тази работа.
Мисля, че огромният проблем в България по много проблеми е – не само за хората с увреждания, нас това ни касае, че подхождаме на парче. Изключително на парче работим. Днес ще захванем Закона за социалните услуги, утре ще почнем медицинската оценка и ще се караме за експертизи, от други ден за работоспособността – там пък въобще е пълна мъгла какво ще бъде. Ще прилагаме някакви методики на Световната здравна организация, които никъде в Европа не са приложени във вида, в който са качени на сайта. Това са едни пожелателни принципи, насоки, заимствани са идеи от тях, в доста страни има няколко елементи вградени, но никъде целият документ. Той практически е неприложим във вида, в който е разработен. Да говорим сериозно. Да не говорим, че в България той не е приведен. Има две-три упражнения по проекти от 18 страници, а документът е 300 страници – таблици, таблици, коефициенти и така нататък. Всички се упражняваме на тема социална политика. Аз не приемам тези резки обвинения към Министерството на труда и социалната политика, защото всичко рано или късно през цялото законодателство опира до пустото негово величество лева. Няма как най-бедната държава в Европа да прави най-модерната европейска социална политика. Дай боже, да иска скандинавска. Там пък Германия не може да ги стигне. Няма как това да се случи! Казвам го аз, човекът с увреждане, който искам много по-добре да са нещата, но искаме в тази държава да бъдем реалисти и ние хората с увреждания.
Много са проблемите, изключително много са. Можем да говорим с дни и седмици за заетостта – абсолютно нищо не е направено. Питам: като се направи една социална оценка, каквато щете я наречете тази оценка, къде ще отиде това сляпо дете да го образоват? Няма учител в България, който да е подготвен да работи със сляпо дете в интегрирана форма на образование. Всичките ги изкарахме от специализираните училища, набутахме ги в интегрираните. Споделям това, което каза госпожа Панайотова за прословутата деинституционализация – абсолютен провал. Същото е с интегрираната форма на обучение.
Децата, които излизаха от специализираните училища, са десетки пъти по-грамотни от тези, които са в интегрирана форма. Едно сляпо дете, сложено в изолацията на 30 здрави и прави деца, и един учител, на който му е лудница на главата, нито има време да му отдели, нито може да го обгрижи. В специализираните училища работеше един учител с шест деца. Проблемите са ужасно много. Няма необходимата материална база за обучение. Там има много специфични помагала, говоря конкретно за незрящите. Много, много проблеми. Една Италия, която ликвидира специализираните форми на обучение – говоря за незрящите, и ги набута всичките в интегрирана форма на обучение, в момента реве кански.
Знаете приказката за жабата и вола, за подковаването. Ние, българите, умрем за тази работа – да сме много модерни и авангардни, но резултатите показват друго. Трябва малко по-кротичко. И в образованието имаме големи проблеми, и тази Комисия няма къде да прати това дете за преквалификация, за да му гарантира трудова заетост. Там нямаме разработена мрежа като цяло. Това, което има съвсем малко, не е ориентирано към пазара на труда, липсва комуникация с работодателите, достъпната среда ни е проблем, можем да приказваме много. Няма как човек да се интегрира и да ползва даже социалните услуги, какъвто и да е хубав Законът, ако не може да излезе от вкъщи. Няма как да стане.
Министерството, колкото да му е тежко и трудно, трябва да отдели време и да седнем и да поработим много сериозно върху една концептуална визия накъде, защото пробойните са много. Ясно е, че всичкото няма да го свършим. Оттам на база на наличните публични ресурси, с които разполагаме, трябва да си дадем приоритети кое ще развиваме, за да променим живота на тези хора. Ще се захванем приоритетно с това, другото ще чака, защото няма ресурс България в този момент, но знаем какво правим.
В момента в България 27 години не знаем накъде вървим, в тази сфера говоря. Разрушихме един работещ модел, който гарантираше стандарт и заетост. Това е свършена работа – минала-заминала. Проблемът е, че не можахме да го заменим с нищо читаво. И всеки се упражнява – общините виновни, държавата виновна и така нататък. Някой отиде на някой семинар, чуе нещо, докара го и казва: това решава проблема на всички. Нещата не стоят така.
Благодаря за вниманието, което отделяте на темата, но молбата ми е да инициирате наистина един по-цялостен, по-мащабен комплексен подход, да седнем да разговаряме заедно с Министерството и всички организации на хора с увреждания. Да се обединим около нещо, доколкото това е възможно, защото ние понякога имаме диаметрално противоположни позиции. Понякога имаме като Вас нетърпимост помежду си – това е истината.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Не мисля, че сме имали нетърпимост помежду си в нито един момент.
ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ: Съгласен съм. Учудващо е, но е така. Няма какво да делим, но е така.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз Ви благодаря.
Не мисля, че сме се упражнявали. Ние не сме и социална комисия, между другото. Вие искате от нас някакви планове да направим. Ние сме Комисия по връзка с гражданското общество и жалбите. Поводът да правим това заседание е протест на граждани към организации, към които и Вие, доколкото разбирам, спадате. Или не спадате към протеста, но към организациите спадате. Всеки въпрос, който сме поставили тук, е само сред въпросите, които тези организации на граждани с увреждания са ни поставили. Нито една от тезите, които днес съм изказал, не е направена извън тезите, които те са Ви поставили. Единственото, което правя с днешната среща, е опит да преведа тези граждански желания, в рамките на правомощията на тази Комисия, до изпълнителната власт. Тезата за упражняване не я приемам, защото просто се опитвам да си свършим работата в рамките на моите правомощия.
А иначе това, че трябва мащабно виждане за нещата, това се отнася към Министерството, сигурно се отнася и към Социалната комисия. Най-вероятно има значение и към здравеопазването, има отношение и към финансите, но нашата работа до голяма степен върви по плана, който сме планирали.
Имаше някой от организациите за хората с увреждания – заповядайте.
МАЯ СТОИЦЕВА: Аз съм родител на дете с увреждане, подкрепящ протеста. Благодаря Ви за думата. Съвсем малко време искам да отнема, да обърнем малко нещата. Ние говорихме и продължаваме да говорим за Закон за личната помощ, защото смятаме, че това е по-голямото. Един Закон за личната помощ би дал възможност в него да се включи социална индивидуална оценка, която да даде на детето с увреждане посока – дали социална услуга, дали някаква лична помощ, дали нещо, подкрепящо в малка част. Според мен Законът за личната помощ е по-голямото нещо, а не Законът за социалните услуги. Не е той пръв. Може да е част от този голям Закон за личната помощ, защото социалните услуги ще бъдат в помощ на хората с увреждания или на децата с увреждания съответно. Но това е само част, защото може да има деца и лица, които не се нуждаят от дневен център за дете с увреждане.
Примерно моето дете – изхождам, разбира се, от личен опит, може половината на деня да е в масово училище, другата част да е в дневния център, в зависимост от необходимостта и съответната оценка. Точно затова говорих за тази оценка, която да даде посока къде да бъде насочено детето или лицето.
В този ред на мисли искам да репликирам – изобщо не съм съгласна, че е абсолютен провал интеграцията на децата с увреждания в масовите училища. Абсолютно не съм съгласна. (Реплика от Васил Долапчиев: „За слепите деца говорех.“) Дори и за тях.
Да, имаме нужда от обучение на учители във всяка една сфера, говоря за аутизъм, говоря за работа с деца с диабет, епилепсия и така нататък, но децата не са в изолация, а са в масови училища, доколкото е възможно. Има много голямо поле за работа и разговори в тази сфера, не е нашата в момента. Имаме и там идеи какво да кажем, но децата вече са част и включени в общността, за което всички ние се борихме доста дълго време, и е важно да го уточня.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Предлагам на този етап да чуем и Министерството. После ще обобщя, първо, като решения на Комисия, които предлагам. Второ, това няма да ни е последният разговор със сигурност, очевидно. Ще се постарая в близките месеци разговорите да бъдат не в този формат, а с Министерството да водим разговори очи в очи, за да може да е по-оптимален този диалог и да не Ви поставяме в ситуация на притискане, което не бих искал, и не това е целта.
Йосиф Аврамов.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Ще дам един пример със себе си и с моята майка, която почина наскоро. У нас има доста фирми, които обгрижват инвалиди първа група. След като тя си отиде, намерих пет-шест слухови апарата, които не й трябваха, но са й ги продали по някакъв начин, което е нонсенс за мен. Тя чуваше добре.
Същевременно, вижте ми вида, преди 15 дни бях на операционната маса, сложиха ми нов имплант на шията. Имам втора група инвалидност, имам социална оценка. Мисля, че получавам 19, 90 лв. като помощ. На мен тя не ми е чак толкова необходима, печеля добре сравнително. Но този кейдж ми струва 5100 лв., миналогодишният ми струва 6500 лв., а преди две години ми правиха вертебопластика, която струва 2500 лв. – общо са 14 100 лв. Аз мога да си позволя това нещо, но 99% от населението не може. Не може ли поне на тези, които имат група инвалидност, държавата да поема част от тези сравнително значителни разходи? Това е средната пенсия за четири години, тя е около 300 лв. Това е една значителна сума все пак. Обикновено в други страни, доколкото съм запознат с практиката, е ангажимент на Министерството на труда и социалните грижи, а не на Министерството на здравеопазването поемането на разходите за тези доста скъпи импланти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Не знам дали Вие можете да отговорите на този въпрос така.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Ще се опитам, господин Председател, ако ми давате думата по въпросите, които постави уважаемият господин Аврамов. Да, става дума за целева помощ, която е предвидена в Закона за хората с увреждания, за медицински изделия и помощни съоръжения, на които имат право съответно лицата с увреждания. Това е също област, която се нуждае от реформиране, защото не малко средства се плащат. Примерно в програмата е 46 милиона, но някъде около 50 милиона годишно се изплащат за медицински изделия и помощни съоръжения от Агенцията за социално подпомагане. Там проблемите са, първо, с адекватността на тези медицински изделия спрямо потребностите на хората. Както каза господин Аврамов, няколко слухови апарата. Наскоро имаше в медиите случай с ортопедични обувки, много други такива случаи. И второ, администрирането на самата система, което е много тежко. Прави се от колегите от Агенцията за социално подпомагане, отново казвам, като един значителен ресурс, който неефективно се използва, защото хората получават не това, от което имат нужда като медицински изделия и помощни съоръжения, и в същото време има поле за злоупотреби, което е публична тайна. Това е нещо, което считаме, че трябва да бъде променено.
Трайното решение е този разход да се администрира от системата на здравеопазването, защото става дума за медицински изделия преди всичко. Социалните работници не могат да преценят каква е точно потребността на това лице, защото са социални работници, не са лекари, и съответно, който плаща, той трябва и да контролира. В случая лекарските консултативни комисии издават едни протоколи на лицата с увреждания и те идват в Агенцията за социално подпомагане с този чек, който АСП трябва да плаща. Плаща. Има проблеми с отчитането, защото след това много от лицата не представят разходооправдателния документ – не желаят или така им е по-удобно, което формира голям размер на неотчетени средства, които не са доказани с документи, и проблемът става твърде голям. Това е реалността.
Започната е една работа, едни разговори. Считаме, че това като цяло е правилната посока. Дали директно отиваме на този вариант, или търсим междинен вариант с връщане към Агенцията за хората с увреждания, която е администрирала това преди години, но там се нуждаем от спешни решения, включително и на нормативно ниво. Това е, което принципно мога да отговоря на частния проблем, който господин Аврамов постави. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Господин Коралски, заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Моите съболезнования на господин Аврамов. Ние се познаваме от доста време с него.
Той даде прекрасен пример за това как трябва да се прави политиката. Тъй като бяхме на семинар с нашите германски колеги, там няма здравна политика, след това социална политика, след това пенсионна политика. В Германия си казват: „Да, ако дадем, образно казано, 5000 лв. за този имплант и рехабилитираме този човек, след 6 месеца той няма да има нужда от пенсия, няма да има нужда от социално подпомагане и по същество тези разходи, които са обществени разходи, ще бъдат спестени.“
При нас нещата не са поставени така. Голяма част от медицинските изделия, които са в медицината, една част от тях се плащат от Здравната каса, но по-скъпите и по-ефективните трябва да се платят от гражданите. По този начин спестяваме средства от здравната система, а натоварваме след това пенсионната система с пенсии, успоредно на това натоварваме социалното подпомагане с услуги, помощи и всичко останало и по този начин ефективността на изразходването на средствата. Ето защо казваме, че се дават огромни средства с ниска ефективност. Всъщност това беше чудесен пример накъде трябва да вървим, говорейки и за здравната оценка, и за здравните услуги, и за рехабилитациите, и за всичко останало, за да търсим един цялостен резултат, а не да отчитаме успехи в отделните системи или икономии, които след това излизат много скъпи на обществото.
КАПКА ПАНАЙОТОВА: Искам само да добавя към това, което каза господин Коралски – че в Германия няма ТЕЛК-ове. Не знам колко ще бъдеш изненадан, господин Коралски, от това. Има много развита система за индивидуална социална оценка. Няма пенсионери по инвалидност преди навършване на пенсионна възраст. Има хора с увреждания, които получават необходимата им подкрепа, ако не могат да работят, но те не са пенсионери. Никой, който работи, не получава пенсия успоредно с това, освен ако не е в надпенсионна възраст. Това са дребните разлики. Като говорим за Германия, трябва да говорим цялостно за Германия.
ВЕСКА СЪБЕВА (председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия): Ние можем да даваме примери и за другите системи, в които има такива оценки. Не можем да минем без медицинската оценка. Как ще се казва е все едно.
Исках да кажа по повод случая на господин Аврамов. Става въпрос за други медицински изделия. Не са тези медицински изделия, които получават хората с увреждания. От никого не се заплащат. Има Фонд за лечение на деца, който е до 18-годишна възраст. Те са изключително скъпи импланти, които се поставят на децата. Струват по 11, 16, 18, 20 хиляди, разбирате ли? В момента, в който навършат 18 години, няма институция, която да ги финансира, и те остават без да могат да получат необходимия имплант. Това е проблемът и затова той си е заплатил всичко, затова ще струват пенсиите четири-пет години.
Много пъти сме поставяли този въпрос в Здравното министерство, в Здравната комисия, защото е важно всички тези хора да могат да получат необходимия имплант, необходимата медицинска грижа и след това наистина да излязат здрави и да бъдат полезни за обществото и за себе си, а не да останат на социално подпомагане. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Аврамов постави очевидно интересен и важен въпрос, защото имаше много голям отговор за него, но това може би трябва да стане тема на друг разговор.
Предлагам да се ориентираме постепенно към приключване, защото стана много дълъг разговор и не мисля, че е ефективен вече.
Господин Сиди искаше да се включи.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Господин Председател, именно в тази посока исках да Ви обърна внимание. Първо, да Ви помоля, с малко повече ред в залата да не позволяваме да си говорят помежду си страните, за да приключим бързо все пак работата.
Второто, което е – поздравления, подготвили сте се изключително добре по темата. За съжаление, не разбирам толкова много по социална политика, затова и не съм в Комисията по социална политика. Тотално се обърках между проблема с апартамента и проблема с импланта. Не успях да разбера всъщност какво целим с този разговор, какви са ни конкретните стъпки, действия и мерки към Министерството, така че затова Ви моля – в малко по-работен порядък да тръгнем към приключване на тази среща, за да не влизаме в допълнителни лични съдби на хората. Всеки от тях е тежък проблем, но сме се събрали да решаваме големите политики.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Мисля, че ще стане ясно с решението, което след малко ще предложа на Комисията.
Преди това да дам думата на Вера.
ВЕРА ИВАНОВА (организатор на петте национални протеста за правата на децата и лицата с увреждания): Отново не стана ясно, че не ние искаме. Ние имаме нужда, за да оцелеем, от тотална реформа на цялата социална политика, на цялото отношение. Не на тази политика на парче, не на това унижение, не да вземеш от едно дете, за да дадеш на друго, да се мерим на степени, на годни и негодни. Като станат на 18 години, нашите деца просто трябва да умрат. Това не го говоря за първи път. Ние сме по улиците, майки пътуват на стоп от цяла България да дойдат на тези протести, продължаваме. Които оцелеем, ние ставаме все по-малко.
Тук чувам отново за някакви социални услуги. Много голяма помощ за едно дете с множество увреждания или лице – майката, ако успее да се добере до лична помощ, която е два часа на ден и е в размер на 80 лв., и те ще оцелеят. Няма да оцелеят. Намират ги починали, загинали един до един, със седмици без никой да ги намери, защото това ни е социалната политика и няма лична помощ. Реформа и статут на Агенцията за социално подпомагане. Както има Държавна агенция за закрила на детето, трябва да стане държавен статутът на Агенцията, за да правят политики. Докога ще мрем?! Това е просто абсурд към нас. Нашите деца са живели по 20 години, за да отидат утре в институция, където ще издържат три дни. Те не мога да издържат на условията, които са в институциите, и три дни са им много. Благодаря на Комисията за всичко, което направиха за децата и за хората с увреждания.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Предлагам да приключим така днешния разговор, с ясната уговорка, че той не приключва в никакъв случай на този етап. Мисля, че това е само началото, съдейки по това колко неща съм си записал, че от тук нататък трябва да свършим.
Преди да прочета предложението ми за решение от днес, ще кажа, че аз съм го предвидил доста общо по отношение на Министерството, защото така ми се струва по-колегиално като решение сега. Моята молба е да съкратим сроковете, защото това, което пише в Плана, и начинът, по който там е разработен – 2020 г., и им даваме три години, в които те да правят нещо, а пък не сме наясно дали е свършено предишното.
Зададох Ви още в самото начало въпрос кои са хората, които би трябвало да контролират досегашното изпълнение. Вие според мен неслучайно не ми отговорихте. Не е важно аз да го знам, важно е Вие да го знаете и да е ясно кои са хората, които координират изпълнението на Плана. До тук трябва да сте получили два отчета. Не знам дали сте ги получили, дано да сте. Ако сте, моля, изпратете ми ги, за да ги знам. Така че Ви моля да обърнете внимание на това как се изпълнява Планът и да не разчитаме, че ще решаваме проблемите на хората с увреждания 2020 г. От една страна, е прав господин Долапчиев, като каза, че трябва да има една широка Стратегия и всичко да е много разработено. От друга страна, докато ние разработим широката Стратегия, за да почнем да решаваме проблемите, времето тече. Тоест трябва да приемем един вариант, в който си разработваме Стратегията, да работим по Плана, но в същото време да започнем едно по едно да отмятаме конкретни неща, които в момента можем да отметнем. Едното от тях е този въпрос специално за индивидуалната оценка, заради която направих тази среща.
Във връзка с това предлагам Решение на Комисията в три точки:
Първата е във връзка с Плана и с това, което Ви казах, че според мен има много неща в Плана, който не се съмнявам, че Министерството на труда и социалната политика е направило част от тях и голямата част. Дълбоко се съмнявам в това докъде са стигнали другите министерства. Затова предложението ми е първата точка да бъде:
Да се изиска информация от всяка отговорна институция по изпълнението на дейности за периода от 2015 г. до юни 2017 г. на Плана на действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020).
И отдолу са изброени всички министерства и институции, отговарящи за съответните дейности в Плана. Тоест да пуснем по едно писмо до всяка от тези институции: Министерството на правосъдието, МВР и така нататък и да ги питаме: „Я сега Вие да ми кажете какво точно свършихте в изпълнение на този План, който ние виждаме тук, където са записани Ваши задължения?“
Втора точка: Възлага на министъра на труда и социалната политика да предложи промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания с цел изготвяне на реална социална оценка на индивидуалните потребности на хората с увреждания, което дава възможност за предоставяне на адекватни социални услуги в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот.
Защото са ми го написали това, може би трябва да добавим в Правилника за прилагане на Закона за социална интеграция на хората с увреждания, но и към Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, тоест на двата правилника – това, което говорихме с Вас, и се надявам докъм август месец да имаме яснота. Това, което Ви възлагаме сега – не сме го писали август, Вие споменахте август, затова го споменавам и аз – да предприемете мерки социалната оценка на индивидуалните потребности да стане факт през подзаконовите нормативни актове.
И третата точка, която предлагам за Решение на Комисията:
Възлага на министъра на труда и социалната политика да предприеме действия по ускоряване изпълнението на приоритетните цели и мерките в приетата от Министерския съвет на Република България на 6 юли 2016 г. Национална стратегия за хората с увреждания.
Разбираме, че това е пожелателно. Вие така или иначе трябва да сте предприели тези мерки. Казваме, че трябва да ускорите и да се задълбочите в изпълнението на тези мерки. Пак казвам, тези пожелателни и много френдли към изпълнителната власт решения предлагам на Комисията.
Утрешният Ви разговор, господин Министър, ще е по-труден, защото в Комисията се стремя да правим разговори, които да бъдат консенсусни и да водят до резултат. Утрешният разговор ще е по-политически и той ще бъде от друг характер. Но се надявам, че колегите ще обсъдят и мисля, че тези решения са съвсем конструктивни и не затрудняват и Министерството. Напротив, казваме Ви да свършите работата, която така или иначе би трябвало да сте свършили.
Ако нямате някакви други предложения, предлагам тези решения за гласуване от членовете на Комисията.
За – 13, против и въздържали се – няма.
С тези решения излизаме от днешната Комисия, с ясното съзнание, че продължаваме разговорите нататък.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев


Стенограф:
Валентина Меченова