---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л
№ 13


На 22 март 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на постъпила петиция КВНО-853-16Ж-4/15.01.2018 г., внесена от сдружение "Независими автори, музиканти и продуценти", относно иницииране на законодателни промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които да осигурят въвеждане на задължителни квоти за български музикални произведения в радио програмите на обществените и търговски електронни медии.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Моля, който е съгласен с така внесения дневен ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На 15 януари беше внесена тази петиция. Ние задържахме разглеждането на петицията с няколко месеца с цел да подготвим разговора до степен, в която той да може да бъде проведен максимално смислено и полезно. Едно от нещата, които направихме през това време, е, че поръчахме от името на Комисията изследване на европейското законодателство по повод на това как в другите държави е регламентирано. Съответно две са нещата, които съществуват в европейските регламенти, които са важни. Какъв е процентът на европейската продукция, която се гарантира в обществените медии?
Второто нещо е: какъв е процентът съответно на националната европейска продукция, защото обикновено процентът за европейска е не по-малко от 50 – поне така е заложено в директивата? Въпросът обаче е, първо, дали има изрична регламентация на европейската, и второ, какъв е процентът на националната продукция вътре?
Друго важно нещо, което се опитвахме да изследваме и да получим информация чрез това изследване, което поръчахме на Студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание, е какъв е начинът, по който се регламентира национална продукция? Сега ще Ви кажа резултатите горе-долу в най-общи думи, а изследването е качено на страницата на Народното събрание. Може да се прегледа подробно и да се види за всяка отделна държава какви са показателите. Важно за нас беше и как се регламентира национална продукция, има ли и какви са разликите в регламентирането на задължителните квоти за национална продукция в обществените и в частните медии? Това също е обект на изследването.
Без да имам претенции, че ще Ви запозная подробно с това, пак казах, че има директива, която се променяше с времето. Тя имаше една промяна от преди година – две, мисля, че беше последната промяна на директивата в това отношение. Изследването показа, че в 11 от 28 държави членки – включва се и Великобритания, защото все още е член на Европейския съюз и е отчетена в изследването, е предвидено гарантиране на присъствие на музикално съдържание. Говорим конкретно за радиоефира, макар че по-голямата част от регламентите касаят телевизионния ефир или ефира като цяло. Не навсякъде и не във всички държави се прави отделно разграничаване на радиоефира, а така или иначе в 11 от 28 държави има такова разграничаване, като процентите варират от най-малко 8 до 65% при различните законодателства. В изследването може да видите конкретно в кои държави колко са. В две от останалите 17 държави също се регламентира, но там са оказани конкретни проценти – какъв трябва да бъде минимумът, тоест се казва, че трябва да има национално съдържание, но не се казва колко трябва да бъде то.
Има различни квоти съответно за частите и за обществените доставчици, като, разбира се, за обществените доставчици те са значително по-големи отколкото за частните. В общо 12 държави има такава регламентация, а за частните и респективно за обществените са различни квотите, а в 4 от държавите националната продукция се свързва с националния език. Един от проблемите е как трябва да я регламентираме, както казах – дали по това, че участва вътре българин в нашия случай, или по това дали те са написани на български език, защото знаем, че има доста българи, които правят песните си на английски и така нататък. Тоест националният език в 4 от 28-те държави е в основата на понятието национална продукция.
Самите европейски произведения, а не националните произведения са регламентирани в 18 държави, както казах, въпреки че има изричен регламент по тази тема – 18 са държавите, които регламентират минимум европейски произведения в своите ефири. Включително интересен е опитът на Литва, където лицензът е обвързан с превод или субтитри на национален език. Това е интересна възможност, защото те изискват една и съща песен и може да бъде изпята на английски, но трябва да бъде преведена на български или респективно да има субтитри на български, ако е телевизионно произведение. Не знам дали това е изчерпателно и достатъчно ясно, но всеки, който иска, може да влезе в страницата и да го погледне. Сега бих дал думата на вносителите на петицията, за да кажат какви са техните искания и основания.
Господин Писарски?
ПЕТЪР ПИСАРСКИ: Здравейте! Благодаря на всички, че сте тук, защото е нещо много важно и неслучайно сме инициатори на тази петиция.
Това е процес от около 15 – 20 години, а в България се наблюдава изчезването на българската музикална продукция и въобще на българския език в радиопрограмите и подменянето му с в повечето случаи с английски език. Това е огромен проблем, който има няколко страни. Една от страните е и всички знаем от историята, че езикът е един от трите основни елемента на една нация. Изчезването на езика ще доведе до изчезването и на нацията по някакъв начин – бавен и мъчителен.
Другото нещо, което повечето от Вас разбирате, са проценти, цифри и пари – огромен ресурс за разбирането в България и на българския музикант. (Реплика от Мария Мутафчиева.) През тези години този ресурс е напуснал държавата под формата на авторски и сродни права като мога да Ви кажа, че имам сведения за „Мюзикаутор“ – около 81% през 2015 г. напускат България към много по-богати икономики и 19% от авторските права остават в България, която е най-бедната страна на Европа. Това също не е маловажно, защото тези пари биха останали в България, но биха послужили и като повод и мотивация от авторите да продължават да работят на все по-високо ниво и с по-голяма продукция на национална музика.
Има още много въпроси, които следват от липсата на българска музика в радиопрограмите. Говорим само за радиопрограмите, а не говорим за телевизия, защото при телевизията положението е доста по-различно и по-деликатно. Много ще се радваме, ако с една дискусия – сериозна, аргументирана, спокойна, успеем да привлечем вниманието на законодателя и се приемат по-нататъшни крачки за приемането на задължителни квоти за търговските и за обществените радиостанции. Това е практика, която е добра и е в повечето страни от Европа.
В световната практика също има много държави, които защитават националната си музикална продукция. Фактически нека да вземем от Европа това, което е добро и което ще помогне по някакъв начин културния процес в България, и да не забравяме, че свободната конкуренция, която е била прекрасна и е водеща сила преди 200 години, когато се е формирал капитализмът, то свободната конкуренция в съвременния глобализиран свят не е това, което е била. Ние сме хора, които творим музика, емоционални сме, така че ще трябва да ни простите такива моменти.
В момента свободна конкуренция в глобалния свят почти не съществува, не можем да се конкурираме. Ако колегите ми напишат най-великата песен и тя трябва да излезе дори на националния пазар, не може да се конкурира свободно с песен на Анастейша, зад която стои „Уорнър Брадърс“ или някакви огромни компании, за които дори не можем да разберем в България. Това мога да кажа засега. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Аз предполагам, че има следващи поводи да вземете думата или някои от вносителите, който иска да се изкаже. Аз само исках да направя нещо, което в началото трябваше – да представя гостите.
Мисля, че не всички, които са записани тук са дошли. Но все пак, тъй като са заявили участие, ще ги прочета, защото не съм сигурен, дали няма да пропусна някой. Тук е от Съвета за електронни медии Диляна Кирковска – главен експерт. Ние поканихме от Комисията по култура и медии Вежди Рашидов, но тъй като тече другата комисия, той не може да дойде, но е изпратил старши експерт – Борислав Ангелов, а от Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“ Мария Ганева – завеждащ катедра „Поп и джаз изкуство“.
От вносителите на петицията – Сдружение на независими автори, музиканти и продуценти, тук са: Петър Писарски, когото чухме преди малко – председател на Управителния съвет на Сдружението; Тихомир Георгиев – член на Сдружение „Бисквитките“; Пейо Пеев – член на сдружение „Спринт“; Васил Гюров – от „Ревю“; Таня Симеонова – директор на „Алма Матер“, и Класик FM.
Авторите, музикантите и продуцентите са: Мария Мутафчиева, Красимир Гюлмезов, Дани Милев, Момчил Колев, Владимир Ампов, Магдалена Сотирова, Атанас Янкулов, Валери Христов, Дичо Христов и Владимир Джамбазов, Антони Дончев – Българска музикална асоциация, Минко Ламбов – сдружение „Еклектика“, Анна Тонова – изпълнителен директор на Асоциация на АБРО, Димитър Черняев – Съюз на българските писатели, от радиата – Милен Митев от Българско национално радио, Антония Кюлумова и Кирил Илиев – радио „Зорана“. Ако някой е успял да стигне по-късно, да заповяда.
Сега, колеги, чухме въвеждащите думи и предполагам, че други хора от сдружението ще искат също думата – сега или по късно да го направим? Нека да чуем мнението на депутатите и после ще видим как. Колеги, заповядайте, ако имате становище.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията! Прочетох много внимателно петицията както и законодателното проучване, което Комисията поръча, и бях близко до цялата подготвителна работа на това заседание. Твърдо съм убеден, че е необходимо да се въведе задължителна квота в българското законодателство, да има българска музика в радиопрограмите. Важно е да рамкираме дебата, защото колкото по-ясно сложим въпроса, толкова по-бързо ще намерим отговор. Става дума за българската музика в радиопрограмите.
Защо мисля, че това е добро решение? Не твърдя, че то е перфектно, не твърдя, че то ще реши всички проблеми, но твърдя, считам, вярвам, че е стъпка в правилната посока. Ако погледнем законодателното проучване, направено от Народното събрание, ще видим, че зад идеята за задължителни квоти, уважаеми колеги, седят две неща. Така е във Франция, в Словакия, така е в онези седем или осем държави, които са си сложили национална квота на езика, на който правят своите радиопрограми – не говоря за европейската.
Още веднъж Ви моля да кадрираме дебата, да го рамкираме и става дума за национална квота в радиопрограмите. Тези осем държави го правят с два основни аргумента, които са 100% валидни в България, струва ми се. Първият е защитата на своя език и това основно са френскоговорящите държави – дали става дума за Белгия във Валонската си част, или за Франция, става дума за защита от хегемонията на английски език, провокирана от глобализацията, за която господин Писарски говори? Имаме защита на езика, от една страна, а от друга страна, е икономическият момент, гарантирането на някакъв резервиран пазар и заради спецификите на конкуренцията на определен тип изпълнители, които поради факта, че творят на този език, който са избрали – дали е френски, или български, се котират на по-малките пазари чисто математически. Когато се пее на български, пазарът пред който се изправяме, е около 6 милиона, когато се пее на английски език – целият свят. Този гарантиран пазар до голяма степен отговаря на въпроса за това как тези хора пласират своята продукция, а ние имаме интерес като българи да запазим езика си.
Мисля, че няма практически аргумент „против“ това да се случи, тъй като аргументите за свободната конкуренция – господин Писарски започна да говори за тях, не са валидни в случая, то свободната конкуренция ще важи в рамките на един регулиран пазар и така, както важи на много места, а тук регулацията ще бъде съвсем малка в крайна сметка.
Отгоре на всичко свободната конкуренция ще важи и вътре в самия пазар, където българските изпълнители ще се конкурират за съответната квота. Уверен съм, че е нужно да се направи, след като получихме десетината становища, в които актьори от целия сектор в икономическия смисъл на думата – било то организациите за колективно управление на права, било то АБРО, било то Съюза на българските композитори, било то Българската музикална асоциация, било то радио „Алма матер“, заявяват принципната си подкрепа за това нещо. Това е всеобщо призната необходимост и значи, че ние според мен, за да вървим напред, трябва да преминем от въпроса – дали трябва да се направи, към въпроса – как трябва да се направи?
Мисля, че в това заседание може да се обединим, че нещо трябва да се направи, че задължителната квота е стъпка в правилната посока и да видим как това трябва да се направи, тъй като въпросът не е толкова лесен.
Аз бих насочил разговора в три посоки, ще спорим. (Реплики.) Как да се направи, но приемате ли факта, че трябва да се направи? (Реплики.) Добре. Първо, естествен е въпросът каква да е квотата, тоест колко точно да е квотата; второ, как да се регламентира тази квота, за да се измерва ефективно и да бъде евентуално санкционирано неспазването й, за да не виси просто във въздуха като пожелателен текст; трето, да се дефинира: що е то българско музикално произведение?
Председателят Антон Кутев правилно обясни, че засега има два начина, които са измислени в другите страни – по езика на текста, от една страна, и по националността на поне един от авторите, от друга страна. Но те може и да са кумулативни, може да са и двете. Може българска песен да е такава, която е изпята на български, или такава, чийто автор – композиторът или аранжорът, е български гражданин.
Това са въпросите, към които ние трябва да използваме експертизата, която има тук – Вашата на първо място, за да можем евентуално да минем от фазата на говорене към фазата на действие и да внесем един издържан Законопроект, който вярвам, че ще намерим подкрепа във всички парламентарни групи. Това е, което исках, да кажа.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Първо, Крум Зарков ме наведе на мисълта, че освен деленията, които казах и които са важни в този разговор, има и още едно, което той въведе – на утвърдените и на новите произведения. Поне в изследването видях два варианта, в които те съществуват в Европа. На много места има изискване какъв да бъде процентът от новите произведения спрямо всички, които са приети да бъдат на националния език.
Въпросът е при тези нови произведения как се регламентира кое е ново, защото в по-голямата част от държавите за нови произведения се считат произведения, произведени през последните пет години? Някъде имаше и видях решение, което през последната една година се счита за ново произведение, така че това също са част от нещата, които трябва да имаме предвид, ако минем към по-нататъшно законодателство.
След малко ще дам думата на Александър Сиди, той я поиска. Тази Петиция ние я разпратихме и част от подготовката за това заседание беше това, че разпратихме петицията до около 40 различни субекта в пространството, които ги касае това решение, а от 10 от тях получихме обратно резултат. Аз не мога да изброя най-вероятно всичките, но виждам, че радио „Зорана“ ни е отговорило, университетско радио „Алма матер“ е отговорило, Българска музикална асоциация и така нататък. Истината е, че всъщност от тези 10, от които имаме отговори, 9 се отнасят положително към петицията и подкрепят исканията в нея. Единствените, които имат някакви съображения по това, са от Съвета за електронни медии.
След малко ще дам думата и на тях, но преди това Александър Сиди искаше думата, а след това ще минем към другите.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Аз по принцип приветствам такава една инициатива. Разбира се, като представител на патриотите, смятам, че българското трябва да бъде защитено на такова ниво и съответно в радиопрограмите да звучи все повече българска музика.
Друг е въпросът, че трябва да видим – аз съм солидарен с мнението на колегата Зарков, как точно да се случи това. По принцип, да, о'кей сме, но трябва да намерим правилния баланс, защото в крайна сметка този пазар не би трябвало да бъде толкова строго регулиран. Той в крайна сметка е конкурентен пазар и тук вече е въпрос на това държавата да не влиза и да не се намесва толкова активно в този пазар, тоест трябва да направим някакъв добър баланс. Да, от моя страна принципно съм категорично „за“ защита на българските произведения – съвсем логично. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Сега е Съветът за електронни медии.
ДИЛЯНА КИРКОВСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господа творци! Само ще маркирам, защото тази аудитория е много просветена, основните аспекти, които са вече факт в Закона за радиото и телевизията, които имат отношение към аспекта в защита на националната култура, на националното творчество и творци. Разбира се, трябва да държим сметка за основното важно разграничение: обществени доставчици на медийни услуги и търговски доставчици на медийни услуги, и още повече, че те имат и разписани задължения по добър начин.
Обществените доставчици на медийни услуги имат изрично записано в чл. 6, ал. 2 това задължение – да подкрепят културните ценности, да популяризират, разпространяват български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи. Имат задължението да защитават и националните човешки културни ценности, науката, образованието, културата във всичките й аспекти. Специално точка четири и пет казват изрично: „да поощряват създаването на произведения от български автори и поощряват българското изпълнителско изкуство“.
Само, за да не пропусна да отбележа, че при търговските доставчици, тъй като вече разговорът се фокусира към радиопрограмите, те работят, извършват радио дейност в съответствие с изискванията и задълженията разписани в техните индивидуални лицензии за радио дейност, така че може би там е отделна дискусия.
Относно Българското национално радио и Българската национална телевизия като важен и особен вид доставчици – национални такива, те също имат задълженията, разписани – да поощряват българското изкуство, да насърчават българската култура, българският език и да осигуряват достъп до националното и европейско културно наследство, подчертавам европейско.
Няма да споменавам надълго и нашироко, но вече стана дума за европейските произведения – чл. 19 и 19а, както и за медийния слог и по заявка, така и за линейните медийни услуги. Наистина този аспект е по-скоро към телевизионните доставчици и аудио-визулното медийно съдържание, но има и клауза, в която се казва, че „следва да се насърчават създаването и достъпа до европейски произведения при аудио-визуалните медийни услуги по заявка“ и също, че се насърчава „производството и разпространението на европейски произведения в радио програмите“.
Много важен член в Закона за радиото и телевизията е чл. 71, където са дефинирани също задълженията за БНР и за БНТ относно отделяне на проценти от субсидията им за производство на кинематографична продукция, като при БНР – 10%, респективно при БНТ – 5%, при това най-малко. Тъй като стана дума за влезлия в дискусията закон и по-детайлно откъм европейската и българска продукция, само ще си позволя да кажа, че все пак в Закона за радиото и телевизията има дефиниции и за двете. Има дефиниция що е това „българско аудио и аудио-визуално произведение“ и наистина в по-общия аспект това не е музикално такова и има дефиниции с всички конкретики, свързани с европейските произведения, респективно независимите продуценти, които също имат задължителна квота от 12%. Извинявайте?
ПЕТЪР ПИСАРСКИ.: Ще Ви репликирам. Вижте в Закона – чл. 19а, какво пише – „по възможност“.
ДИЛЯНА КИРКОВСКА: Да – „по възможност“, точно така.
И само, за да не утежнявам дискусията, ще си позволя да посоча специално изискванията, които ние сме предоставили на Вашето внимание, които са залегнали в индивидуалните лицензии на Българското национално радио относно квотите за европейска и българска продукция. Както сами сте видели, доста са високи проценти, няма да ги изброявам, а при 80% европейска, то българската продукция за програма „Хоризонт“, задължителната българска продукция трябва да е не по-малко от 70%, а в това число и музикалната продукция.
При програма „Христо Ботев“ има още по-строги задължения, а като програма с образователна и с културна насоченост има ангажимент да се подпомагат, насърчават и продуцират музикални и радио-драматургични произведения от български автори. Има заложени високи изисквания специално за всички регионални радиостанции на Българското национално радио и в съответствие с техните специфики.
При Българската национална телевизия вече казахме, че 10% се отделят за българска кинематография, за програмите БНТ-1 и БНТ-2 е заложена собствена продукция не по-малко от 36,7% от общото годишно програмно време… (Реплика.) Добре, просто го въвеждам откъм обществените доставчици – не мисля, но добре, а при европейската продукция е не по-малко от 75% откъм радиопрограмите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз имах един конкретен въпрос към Съвета за електронните медии. Общо-взето Вие говорехте по законодателството и мисля, че на голяма част от нас ни е сравнително ясно. Ясен е фактът, че тази петиция присъства тук и сега, което означава, че вносителите очевидно не са съгласни, или искат промяна в това, което имаме към момента. Очевидно те искат гарантиране на минимални квоти и то различни от тези, които има към момента, поне аз така ги разбирам.
Според мен разговорът, ако искаме да бъде конструктивен, е в каква степен Съветът за електронни медии е в състояние да контролира едни такива промени? Вие можете ли във вида, в който сте, и кои са реалните процентите според Вас, и дали сте в състояние да направите един реален мониторинг на радиостанциите? Ние съвсем умишлено поставяме въпроса само за радиостанциите, за радио ефира, защото той е съществено различен при телевизионния и би затруднил много разговора. Очаквах от Вас някакво становище по това Вие дали всъщност можете да свършите тази работа, ако тя бъде въведена по начина, по който колегите я искат?
ДИЛЯНА КИРКОВСКА: Разбира се, че можем. Съветът осъществява ежедневен надзор над всички радиопрограми. отново се връщам към Вашето изречение – за индивидуалните лицензии за радио дейност, параметрите, по които работят всички радиостанции, програмните характеристики са разписани при лицензирането на всяка отделна програма. Има конкретни параметри за обема на процентните предавания, има конкретно разписани формати и специализирани профили, а дори във всяко профилирано радио има записано дали ще бъде CHR формат, дали AC формат, но в този аспект да има записана квота за българска продукция – вътре няма, но, отговорът е, че я има. Това се прави ежедневно, а в случая то не е записано в Закона като отделен вид разследване. (Реплика.) Ние нямаме законодателна инициатива.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз благодаря.
Важното беше отговорът Ви, че Вие имате възможност да правите контрол и мониторинг, което е важното в този случай, и в случай, че се направят съответните промени.
От АБРО мисля, че бяха първите, които искат думата, и после вече ще Ви дам думата.
Анна Танова, заповядайте.
АННА ТАНОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! АБРО представи едно доста подробно становище, разглеждано от различни гледни точки. Надявам се, че сте имали възможност да го прегледате, въпросът стои на дневен ред и през няколко години се поставя, така че не е нов за нас.
Отбелязваме като тенденция, че в радиогрупите, направихме едно вътрешно проучване, има тенденция на увеличаване на съдържанието на българската музика в радио програмите. Трябва да знаете, че създаването на радио програмите също е творчески процес и води до жанровото разнообразие и до разнообразието на самия продукт, който присъства за българската аудитория в радио ефира.
Нашите опасения са, че квотите могат да доведат до по-голямо еднообразие и до повторение на едно и също съдържание в повечето радиа. Факт е и това, което получих като обратна връзка от колегите ни от радиата, е, че ние ще продължаваме да излъчваме същото качествено българско съдържание повече пъти, ако се въведат квоти. Това няма да означава непременно, че конкретно нечие съдържание, което в момента не присъства в ефира, ще намери място. Също се създава и опасност от заобикаляне на Закона и се е случвало, ако не се лъжа, в Словакия има данни за среднощни блокове с оригинално национално съдържание. Тоест ефектът на квотния принцип и на държавното регулиране на творческото съдържание обикновено води до слаби продукти и до по-лошо качество на продукта, който достига до аудиторията – това е съдържателният аргумент.
Ако следваме естествената тенденция на пазара, колкото повече се създава качествено съдържание, а явно има ръст и в поп музиката, толкова повече то присъства в националния ефир. Знаете, че сред нашите членове има радиа, които излъчват предимно и основно българско съдържание, каквото е БГ радио. Ако се въведе квота за няколко такива радиа, ще се създаде и някаква нелоялна конкуренция помежду им, че един бранд, който вече е изградил себе си като място за българската музика, ще бъде в конкуренция с повторенията – държавно, законодателно създадени, но както и да е.
Другият проблем е какво означава „квота за българска музика“? Това включва ли поп фолк жанра, класическа или джаз музика ще бъде това? Как за някои жанрово определени радиа като например „Класик“ ФМ, „Джаз“ ФМ, като Нова, радиото, което се създава само от DJ миксове основно, как ще осигурим качествения български продукт за всеки от тези жанрове – има ли го, няма ли го такова проучване, или не сме правили?
Съвсем накратко това възпроизвежда малко по-лаически становището, което вече сме подали, но важен момент е да обърнем внимание, че за разлика от други телевизионни оператори от целия Европейски съюз, ние плащаме един от най-високите проценти от приходите на „Мюзикаутор“ и „Профон“. По данни на Европейската търговска асоциация на телевизиите, скоро съпоставяхме данни, ние плащаме над 60% за радиата и телевизиите от приходите на „Профон“ и „Музюкаутор“. Това се оказа безпрецедентно висок процент от приходите на организации за колективно управление в други държави членки, тоест основната издръжка на тази индустрия се осигурява от радиата и телевизиите. Вътрешното разпределение на приходите не е проблем, който стои, а това вече е въпрос на регулация на работата в „Мюзикаутор“ и „Профон“.
По отношение на правото на Европейския съюз съм сигурна, че е добре да се изследва как то ще се приложи в случая и доколко трябва да изследваме принципите на свободното движение на услугите, как националното приоритизиране няма да доведе до дискриминация по етнически принцип, което е проблем от гледна точка на европейското право.
И накрая, но не на последно място, ако търсим някаква врата за въвеждане на типове квоти, а от наша гледна точка е въвеждане на обществена мисия за телевизионните- и радио операторите, независимо кое от двете е, но в случая за радио-операторите, това е въвеждане на обществена мисия. Европейската регулация изисква и в този случай допуска финансирането на такива обществени мисии да бъдат възлагани от държавата, като в този случаи има специални изключения за държавната помощ. Причината е, че се влияе върху конкурентната среда и такова финансиране е предвидено за Българското национално радио и за Българската национална телевизия и то се ползва от това изключение на освобождаването.
Препоръката ми е: ако желаете да вкарате повече българско съдържание в радио ефира, изследвайте въпроса как това може да стане чрез финансиране на обществена мисия, в която доброволно да могат да се включат радио оператори. Доброволно казвам, защото е факт, че рекламният пазар намалява. Факт е, че има спад на приходите на места, че някои от нашите членове отпаднаха, защото престанаха да съществуват – особено регионални и местни медии. Мисля, че би могло да бъде някакъв стимул за обществените функции на радио операторите да се изследва въпросът от гледна точка на залагане на определени – не бих го нарекла квоти, защото за мен звучи грубо „налагане на квоти за българска музика“, но от гледна точка на присъствието на българското съдържание в ефира и възлагането на някакви обществени функции и мисии във връзка с това присъствие и подплатено с някакъв допълнителен бюджет за финансиране на тези мисии и функции.
Знаем, че съществува Фонд „Радио и телевизия“, но все още не е измислен подходящият механизъм, който би могъл обаче да финансира такъв тип усилия и насоки. Ако се направи принудително, задължително и без съгласието на частния сектор, това по-скоро би довело до изкривяване на пазара и опити за заобикаляне на пазара, но ако се направи така, че да бъде удовлетворително за всяка страна, която участва в това начинание мисля, по-скоро би имало ефектът, който се търси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: И аз благодаря.
КРУМ ЗАРКОВ: Аз действително се запознах отблизо със становището. Хубавото на тези неща е, че са правени в други страни преди 30 години. (Ръкопляскания.) Всички въпроси, които поставих, са намерили своя отговор.
АННА ТАНОВА: Когато е въведен квотния принцип в някоя държава преди 30 години, изследвано ли е как е довел до развитието на нейната музикална култура? Присъства ли френската музика толкова активно навсякъде в Европейския съюз? Вашето впечатление?
КРУМ ЗАРКОВ: Аз ще се опитам да отговоря аргумент по аргумент. Как са подействали квотите? Във Франция миналата година културната индустрия се изравни с автомобилната от вътрешната продукция. (Реплики извън микрофоните.)
Не е от спад. Дайте ми две минути, наистина проблем по проблем. Първо, има тенденция на увеличаване и това е творчески процес, а именно защото е творчески процес и има тенденция на увеличаването, това няма да е проблем и няма да доведе до повече пъти в една и съща група. Творческият процес е такъв, че ще може да се разшири палитрата на българска музика, а не да се поска едно и също. (Реплики извън микрофоните.) Това отговаря и на притесненията Ви за поп фолка, а частните радиа и другите радиа няма да пускат поп фолк музика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Дарик радио не би пуснал такава.
ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ: Искаме и ние думата за реплики. Много са важни в контекста.
КРУМ ЗАРКОВ: Права сте, когато казвате, че се излъчват през нощта. В Словакия има проблем и затова ние трябва да фиксираме в Закона и това, и трябва да се напише в кои часове се случва.
Обаче има и друга тенденцията и тя е, според проучване на известни университети – американски, че българският език е на изчезване и е един от 5000 езика, който до 2050 г. ще се говори от страшно малко хора. Не виждам защо трябва да се уповаваме на пазара за тази част, но когато трябва да е за частните радиостанции, трябва да намерим публичен фонд, за да ги финансира. Има известно противоречие и с това искам да отговоря на госпожата от СЕМ.
Естествено, че става дума и продължава през индивидуалните лицензии, само че тези лицензии са нови такива, защото отговарят на регламентацията. Когато направим нова регламентация, новите лицензии ще трябва да се съобразят с нея и да отговорят на съответните критерии. Прави се на други пазари и в други икономически сфери и както Вие следите една лицензия да отговаря на критериите, които са сега в Закона, ако този закон положи други критерии, съответните лицензии ще трябва да отговарят на неговите. Това вече ще е работата на Вас като регулатор на медиите, тоест за всички притеснения, които имате и които са изложени, мисля, че в диалог можем да им намерим съвсем разумен отговор. Включително си заслужава наистина да се проучи доколко Фонд „Радио и телевизия“ може да се включи, а в известна степен и да подпомага, ако щете дори в някакъв преходен период, преминаването към този режим. Нека само да не бъдем крайни и като казваме „квотата“, не значи намаляване на качеството и обратното. Зависи, не е така.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Видях, че има от вносителите отзад няколко човека, които искат думата, но аз искам преди това да дам думата на Даниела Дариткова. Това не пречи след това да се включите по същата тема и да си кажете своите възражения. Няма проблем.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Въпреки творческата атмосфера, която днес цари в Комисията, ще се опитам, първо, да засегна процедурата, защото, за да има конструктивизъм в дебата, е редно да наложите все пак някакъв регламент на изказванията. Не смятам, че е добре за резултата от днешната дискусия да се взимат отношения няколко пъти от едни и същи оратори, да се влиза в диалог, като така по никакъв начин няма да избистри концепцията.
Поздравявам организаторите на тази петиция с гражданската им активност и че са се възползвали от конституционно даденото им право за обръщение към законодателния орган – Народното събрание, с подобна петиция. Искам да се върна към същността на днешния дебат – ние обсъждаме петицията и в никакъв случай не сме изпаднали в детайлите на законодателните инициативи.
В този смисъл аз искам да предложа и корекция в Проекта за решение, която уважаемо ръководство на Комисията е предложило на народните представители. Съгласна съм с първата точка от Проекта на решение, защото по принцип ние, представителите на парламентарната група на ГЕРБ, сме за търсенето на всички възможности за популяризиране на българското изкуство по начин, по който го прави – с преимущества и предимства пред всички останали, за да може националната култура да присъства повече във всичките сфери на обществения живот.
От друга страна, за мен втората точка от предложеното решение е нелогична, защото е регламентирано кой има право на законодателна инициатива и е обидно спрямо народните представители Комисията да препоръчва да се вземат задължително мерки. Аз смятам, че самата подкрепа на Комисията за тази инициатива и за петицията отваря възможността народните представители, които са се запознали в детайли и са се ангажирали с темата, да направят своите законодателни предложения, а после вече в детайли, когато тези законодателни предложения са факт, да се води дискусията, която днес започна.
За мен по-тревожно е, тъй като не съм експерт по темата, че тези, които са адекватни в експертизата си, не са постигнали консенсус. Това е тревожно, защото ние правим добрите законодателни решения точно когато е постигнат експертния и обществен консенсус. Аз смятам, че една подобна дискусия е началото на търсенето на такъв консенсус, възможност да намерим тези законодателни решения, които после няма да има нужда да бъдат ревизирани.
Другото ни твърдо убеждение е, че все пак конкуренцията ражда качеството и прогреса и в този смисъл аз предлагам, първо: ревизия на Проекта на решение – да се състои само от първата точка, и предлагам наистина да се концентрираме върху смисъла на петицията и върху законодателните предложения – когато му дойде времето, ще ги обсъждаме.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Добре, благодаря.
По повод на решенията би могла да е само първата точка, а още повече и втората е пожелателна. Аз Ви предлагам все пак да предложа и двете точки, а накрая след дискусията да гласуваме. Най-вероятно, като не я подкрепите втората, няма да мине, което е общо-взето логична математика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Поднасям извинението си, но в 15,30 ч. всички започваме други комисии, текат други комисии. Наистина ще оставим нашия знак и ще гласуваме писмено. (Реплики извън микрофоните.)
ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ: Извинявайте, взимам си бележка и няма да казвам, че стана ясна моята позиция. За законодателните предложения действително сте права, да не влизаме в детайли, но ние работихме активно и може би прескачаме етапите, но тази дискусия, имайте предвид, че се е водила поне десетина пъти в последните десет години и дотук се стига, общо-взето. Това е едно.
Второто, за съжаление, пазарът на музиката е такъв, че Нона не може да се конкурира с Мадона, а е по-добра певица от нея. Обаче няма как да стане и конкуренцията в този смисъл не може да проработи. Това не е идеологически въпрос. Искам да кажа, че Вие като десен или аз като ляв политик за идеята на конкуренцията, но трябва да се вземе в предвид спецификата на пазара и начинът на ограничения пазар.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Имам право на дуплика въпреки процедурата, имало е и други подобни петиции и обръщения към комисиите ни. Ще Ви кажа, че когато се намери съгласие, се намира и решение.
Въпреки че съм пристрастна, ще спомена, че имаше от лекари подобна петиция. и въпреки липсата на такава дискусия, аз промених Закона, защото намерих възможност за инициатива и в интерес на това, което колегите бяха предложили. Така че има нужда от смелост на народните представители, които са ангажирани с тази тема, да внесат нужните законодателни предложения щом са ги възприели като своя кауза.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Предполагам, че това ще бъде резултатът и една от целите на дискусията е да я доведем дотам, да се върнем към вносителите.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СЛАВЧЕВ: Преди да сте си тръгнали, искам да обърна внимание на още едно нещо. Между другото, за една част от държавите няма регламентирана такава квота, там не е нужна, защото самите те подкрепят националната си музика. Мога да визирам Гърция и може би повечето от нас са били там, когато са в колата си и пътуват. В Румъния е по същия начин, в Унгария – държава – членка на Европейския съюз, нещата стоят по абсолютно по същия начин, така че в много голяма част от държавите, където не присъства такава регулация, тя не е нужна.
Нека да Ви обърна внимание на един друг аспект. От две години, а от 2018 г. ще е трета година, ние пътуваме из страната с една наша кампания и именно в подкрепа на това, за което говорим, искаме под формата на концерти във всеки един от градовете да се включват млади изпълнители и единственото условие е те да пеят на български език. Знаете ли, каква е ситуацията? Младите българи не разпознават българския език, като средство за изразяване и е така, защото в България, в българския радио ефир не звучи българска музика и те израстват в медийна среда, в която собствения ни език отсъства, което е абсурдно.
Имайте предвид това, което се случва в самосъзнанието на подрастващите и на младите. Ако не се приеме такъв закон, в който в българския ефир да звучи българска музика, при тях положението ще става все по-трагично в тази посока.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Добре, благодаря Ви.
Може и по-късно, защото сега там има заявки от доста време.
ПЕТЪР ПИСАРСКИ: Аз искам да представя колегите от „Мюзикаутор“ и от БМА Антони Дончев и Васил Стоев, а те искат да кажат също нещо по повод…
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте.
АНТОНИ ДОНЧЕВ: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати, дами и господа, колеги! Едно нещо много ме смути в преждеговорившата дама от АБРО. Това, което аз разбрах от нейните думи, мога да го обобщя по следния начин: според нея българските музиканти, за да създават качествена музика, трябва да не бъдат подпомагани, трябва да бъдат бедни и тогава музиката им ще бъде качествена. Ако те са подпомагани, музиката им нямало да бъде качествена?! Моля, поправете ме, ако греша, нали? Според мен това е абсолютно погрешно.
Искате да кажете, че творецът трябва да е страдалец, за да може да ражда качествени произведения. В някои случаи наистина е така, но не винаги. Нещата са много ясни: ние се борим с хора, зад които стоят огромни средства и мисля, че е достатъчно като доказателство. Трябва да имаме подкрепа, за да можем по някакъв начин малко да се доближим адекватно до хората, които създават тези произведения. Аз дори не виждам какво трябва да се разсъждава толкова във връзка с това дали е необходима тази подкрепа? Разбира се, че е необходима.
Аз съм пианист, композитор, който основно свири джазова музика, но не само. Как мога аз да се състезавам с хора като Хърби Хенкок, Чък Кърия и с хора, които ги знае целия свят? Освен всичко друго ние сме от една много малка държава и също трябва да си даваме сметка за това, че пазарът е много малък. Благодаря Ви.
ВАСИЛ ГЮРОВ: Много важни аргументи, по повод изказването на колежката от АБРО. Васил Гюров се казвам и съм член на Българска музикална асоциация, на „Мюзикаутор“ и на независимите продуценти и автори. Тя беше много права като каза, че този разговор се води от години.
Аз съм един от хората в тази зала, които от самото му начало присъстват и мога да кажа освен, че се води от години и чувам, че всички го подкрепят, то малко съм изненадан, между другото, защото останах с впечатлението, че само СЕМ не го подкрепят, а АБРО подкрепят идеята, а сега оставам с други впечатления, но от години виждам, че всички го подкрепят. За съжаление, минават годините, не се взимат никакви мерки, включително и колежката от ГЕРБ, която вече не виждам щях да ѝ напомня, че така ГЕРБ преди години подкрепяха, но се въздържаха. Все едно!
Искам да кажа това, когато говорим за конкуренция, тезата че един такъв закон или такава инициатива ще попречи на конкуренцията, аз не виждам никаква логика в нея. Тоест в момента, в който предоставяме възможност за повече българска музика, това означава, че ще звучи наистина повече българска музика. Не знам дали сте запознати какъв репертоар пускат повечето радиа, но има радиа, които пускат 300 парчета месечно и не е само българска, а е всякаква музика, тоест в момента, в който отворим вратата за това да се пуска повече българска музика, не виждам как ще ограничим конкуренцията.
Но най-важното, което исках да кажа, е, че от години водим този спор, всички сме съгласни, а не стигаме до никакъв извод. През тези шест-седем, а може би и повече години, аз виждам държавите, които са въвели този принцип. Преди шест-седем години те бяха 3-4, а вече са 11, както чухме, и хората се развиват – говорим за Европейския съюз, а ние тук умуваме и в най-добрия случай сме „въздържали се“ с така една подкрепа и нищо повече. Аз пледирам към това да почнем да говорим как би могло да стане това нещо, а не дали – защото в момента, в който си говорим, нищо полезно не вършим.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Господин Писарски искаше отдавна думата, пак ще му я дам, само че аз исках преди това да кажа, защото стана дума и за евентуални законодателни промени, а ние тук не сме говорили нищо конкретно като числа, че официално сме получили предложение от Даниела Кузманова с конкретни предложения. Исках да Ви го изчета, за да имате предвид какво всъщност е предложението поне на първо четене, което е дошло като конкретика.
По отношение на измененията по нея тя предлага фиксирана квота от 45% за български музикални произведения в обществените медии, респективно фиксирана квота от 25% за частните медии, предлага да се направи тази разлика, за която говорих, между утвърдени произведения и нови автори, и как тя дава конкретни проценти. Тя предлага да се определи допустима максимална част от фиксирания процес за български произведения на небългарски език и така нататък. Въпросът е, че има съвсем конкретни предложения за това в каква посока да се измени закона. Аз не знам дали са качени на сайта, но който иска, може да се запознае с тях, за да не чета всичките. Въпросът е, че имаме съвсем конкретни предложения дадени в този случай от нея, а ние имаме отделно различни такива.
Господин Александър Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Господин Председателю, само да напомня, че наистина е о`кей, чудесен текст е с промени, но ние наистина обсъждаме съвсем друг въпрос. Може би е конкретиката, но тя е за съвсем друго заседание и няма как да коментираме в момента Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Госпожо, ще Ви дам думата накрая Вас. Няма смисъл да влизате в този диалог постоянно.
Милена Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз искам да допълня господин Сиди, че наистина в момента не обсъждаме никакви конкретни законодателни предложения, първо, и второ, ние не сме ресорната комисия, която трябва да прави това.
Хубаво е, че се случва дебатът и дискусията в нашата комисия, но голяма част от нас, смея да кажа, не сме експерти в тази област. Да, може би е имало такива дискусии в предходните парламенти, разбира се, голяма част от нас не са били народни представители тогава, хубаво е, че се поставя началото в този парламент. А
Аз лично смятам, че с конкретните детайли всеки един от нас, който е член на тази комисия, може да участва в дебата и в ресорната комисия, но мястото е там, там са експертите, които могат разгледат съответно плюсовете и минусите на всяко едно конкретно, пак казвам, законодателно решение. Тук наистина обсъждаме само идеята. Аз се присъединявам към казаното от колегите и като цяло я подкрепяме.
Друг е въпросът дали всъщност, поставяйки, или слагайки, определяйки квоти за българска музика, или изобщо за българско изкуство, по този начин ще мотивираме младите хора да слушат само българска музика? Може просто да превключат на друга станция, да си пуснат примерно друго радио. Аз съм съгласна, че това е част от общото възпитание в ценностната система на младите хора, но …(Реплики.) Много Ви моля, нека да се изкажа.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, аз се извинявам. Моля Ви, нека един по един да говорим.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Аз казах, че подкрепям идеята, но споделям и своите опасения, защото също трябва да го имаме предвид. Това е като – малко ще се отклоня от темата, като с агресията в училище, която в момента всички обсъждаме. Агресията е сред всички нас – тя е на улицата, тя е в обществото, нищо че все училището е виновно, че децата имат някакви прояви и търсим решението там.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, моля!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Младите хора се влияят от лидерите от обществото и имам предвид хора, които те ги приемат като личности, които уважават и които са авторитети за тях.
Младите хора се влияят от това, какво се случва в семейството, защото ако вкъщи не се слуша българска музика, няма как да се слуша българска музика. Имаме, за съжаление, родители, които предпочитат чуждестранните училища в България вместо българските и аз лично това не разбирам?! Много е по отношение на това дали и колко младите хора слушат българска музика, гледат български филми. Разбира се, основно трябва да търсим причината и в семейството и в нас като възрастни, но не само това е начинът да постигнем целите, които си поставяме. Това само го поставям на дневен ред, защото също трябва да мислим и по тази тема. Затова го казвам. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Чисто по организацията напълно съгласен съм, че това не е работа на нашата комисия. Аз неслучайно поканих Вежди Рашидов с ясното съзнание, че като се дублират комисиите, не може да дойде. Той между другото е изпратил представител на Комисията по култура и тук е сътрудникът, който ще предаде най-малкото какво се случва. Ясно е, че всички законодателни промени накрая ще свършат във водещата комисия по култура и това няма никакво съмнение. Важното е да стартираме този разговор и да доведем до някакъв резултат.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми творци! Наистина ми се налага в 16,00 ч. да бъда в другата зала и затова ще трябва да напусна заседанието, но никога не съм си представял, че като народен представител и без да съм специалист въобще в областта, в която Вие ни поставяте проблема, ще се налага да защитавам по българските радиа, да се слуша българска музика.
Аз не съм си мислел, че в тази зала и в която и да е зала може да има човек, българин – било то представител на друга медия, на друго радио, да казва, че не би трябвало. Ако може да го отложим, ако може да направим работна група, която да обследва глобалното затоплянето, за да каже някога, че българската музика не влияе на това нещо – разбира се, в кръга на шегата е.
Това, което трябва да направим като Комисия, тъй като не сме ресорна, е да кажем „не дали“, но „веднага“. Стана въпрос кога трябва да го правим и да се направи експертна група, която да започне да пише Закона, и да си дадем срок в рамките на този парламент или тази година да го приемем, за да не влизаме ние, а тези народни представители след още пет години същите хора пред други хора да казват: тук имаше едни народни представители, които навремето искаха. Колеги, няма нищо страшно!
Към колежката от АБРО – няма как държавата и според мен не трябва. Вие казахте: да, може да пуснем квотна музика обаче, как го казахте, за някаква обществена мисия, а обществената мисия, госпожо, е че сме българи. Каква по-голяма обществена мисия от това, че Вие сте българска, че собственика на радиото е българин, че работещите в това радио са българи? Ами след време няма да има кой да Ви разбира новините, когато ги четете в 3, 4, 5 часа, хората няма да ги слушат.
АННА ТАНОВА: Може ли да взема думата?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нека да се изкажа. Няма да има кой да Ви слуша новините и тогава ще си говорим, че трябва да излъчваме новините на български и на дублиран друг език.
Колеги, молбата ми е да подкрепяме тази инициатива и ако в нашия мандат, тоест на Четиридесет и четвъртото народно събрание от мнозинството на ГЕРБ и на Патриотите, бъде прието съвместно и заедно – господин Кутев, не знам каква е инициативата, не искам някой да си изземва и партийно функциите, това е национален въпрос, но няма какво да го партизираме. Сядаме, пишем, подписваме се, внасяме го и законът не е лобистки. Ако някой твърди, че е лобистки, а за мен този закон не е лобистки, не е лобизъм за българската музика.
Отбележете, че подкрепям Проекторешението, което е дадено, и се надявам на следващото обсъждане да бъде гласувано. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря. (Шум и реплики.)
Нека да има някакъв ред, защото заседанието ще стане безкрайно.
Давам думата на Нона Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми господин Председател, благодаря че ми дадохте думата, но не мога да се включа. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, имаме нужда от тишина, иначе няма да стане – нито ще се чуем, нито ще можем да свършим.
НОНА ЙОТОВА: Разбира се, че не е политизирано, защото тук има представители на хора, които имат съвсем други убеждения, които нямат нищо общо с нашите леви убеждения.
Но аз искам да говоря за друго. Аз също съм автор и изпълнител на българска музика, а не съм член на независимите музикални продуценти, но де факто аз съм такъв. Когато говорите за конкуренция, защото няколко пъти стана въпрос, то в момента няма конкуренция, а има геноцид спрямо независимите български автори, пълен. Разбирате ли? Пълен! Как ще напиша аз примерно една песен, която на 100% е хубава, и как ще я чуят хората, след като няма да я пуснат по радиата, как ще се случи това? А съответно всяка една глупост, която се създава в голяма музикална компания – да не ги изброявам, три са основните, има и някои, които не стават за приказване в Народно събрание, след като този продукт се пуска по не знам колко пъти – аз съм виждала пийпълметрия, която Пепи Писарски ми е показвал, то единствените български музикални произведения, които се пускат, са на тези монополи.
Има един такъв момент, че когато има квота за българска музика, тогава музикалните редактори ще търсят прекрасните песни, които съществуват, но след като никой не ги е чувал, те няма как да бъдат търсени. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Господин Писарски, вече обещах.
ПЕТЪР ПИСАРСКИ: Много благодаря.
Искам да подчертая, че сме се събрали тук, за да покажем, че имаме проблем и да накараме народните представители да почувстват идеята и да разберат, че има нужда от такава законодателна инициатива и само за това сме тук. Иначе само това, което е плейлистата на „Профон“, може да обори изключително АБРО. АБРО могат да бъдат оборени по всеки един техен аргумент, ако желаят сега, ако желаят по-късно, а процентите на българската музика са между два и десет във всички радиостанции на България в момента. Ето, че 10 песни от 100 от миналата седмица... (Реплика.)
Добре, не е вярно, говорете с „Профон“ – към госпожата от СЕМ. Според площад „Славейков“ е 2%, според „Профон“ е около 10, но под 10%, а това е малко дори и за васална държава. Да Ви кажа на Вас, госпожо от СЕМ: много Ви благодарим за лицензните договори на програма „Хоризонт“. Изчислих, че процентите трябва да са 56% за българска музика.
Според Вашите изследвания колко е процентът на българската музика в програма „Хоризонт“? Изключително е важно, това, което ни предоставихте като информация – лицензните договори на отделните програми, защото досега господин Велев се криеше зад регионалните станции и попълваше някакъв процент за „Хоризонт“ и за БНР.
Мога да Ви кажа, че сме правили мониторинг и максималният процент е 27,6% за програма „Хоризонт“ в блоковите предавания между 8,00 ч. сутринта и 20,00 ч. вечерта. Нас не ни интересуват госпожо от АБРО, или госпожице от АБРО, какво се случва през нощта, защото добрите европейски практики много ясно са казали: тези квоти се изпълняват между 8,00 ч. сутринта и 22,00 ч. вечерта. Според Вашата логика, че рекламодателите ще изтеглят рекламните си пакети от радиостанциите, то БГ Радио би трябвало да е фалирало още на втория ден.
Става въпрос, че това, което би могло да се случи на търговските радиостанции, е просто да пускат една българска песен на всеки час. Това няма да промени рекламния пазар и свободната конкуренция, тъй като всички ще бъдат пред едно просто условие: една песен на час. Всички радиостанции ще се състезават и свободната конкуренция няма да пострада от това – нито държавата трябва да плаща дотации, че ще пускате българска музика, нито пък ще се увеличат постъпленията от Вас като ползватели към авторски и сродни права, те ще бъдат същите. Просто по-малък процент ще излиза в чужбина, а от това ще пострада само един човек в България и ние знаем кой е. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Проблемът е такъв, че аз мога да Ви я дам още веднъж още. Сега или по-късно? Ако искате, изчакайте да чуете всичко. (Госпожа ТАНОВА говори извън микрофоните.)
Заповядайте.
МАРИЯ МУТАФЧИЕВА: Искам да разбера наистина има ли някой тук в тази зала, който мисли, че ние сме някакви смешници, които идват по някаква политическа линия? Така ли мислите? Ако нямаше проблем, щяхме ли да сме тук?
Съжалявам за Вас, наистина.
ПЕТЪР ПИСАРСКИ: Ние сме две непримирими страни и не можем да стигнем до консенсус между нас и СЕМ, и АБРО. Затова не може да очаквате да стигнем до единомислие, а Вие, уважаеми депутати, трябва да го приемете това за Ваша кауза и да поставите началото на такъв законодателен проект.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Моля, от тук нататък да говорим един по един.
Госпожа Танова, а след това сте Вие. Моля Ви само да не са много дълги изказванията Ви, защото принципно регламентът, за който говореше госпожа Дариткова, е три минути на изказване.
АННА ТАНОВА: Аз ще се огранича да посоча данните, които радиата събрахме и сме ги изложили в нашето становище, което всички са получили.
В програмите, които се излъчва поп фолк музика и в които се излъчва актуална българска музика, българската музика е между 40% и 60%, а в радиопрограмите за съвременна българска музика за младежката аудитория до 30 г. делът е около и над 20%. Данните, които цитирате на „Профон“, не са данни на автори за авторска българска музика, а това са данни за изпълнители. Има разлика между правата на изпълнителите и правата на авторите.
От това, което виждам и което познавам от моя опит на пазара, проблемът не е в радиата, защото радиата, ако сте забелязали, радиата и телевизиите са единствената платформа, която напоследък популяризира българската култура. В последните няколко години българските телевизии създадоха множество български сериали и участваха в създаването и популяризирането на множество български филми.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, моля Ви за тишина!
АННА ТАНОВА: Знаете, че това е платформата, в която живеят и се създават българското творчество и българската музика. Защото не е платформата Ютуб, която няма как да я сложите на квотен принцип – 50% или 20% българска музика, нито интернет, нито където и да е другаде, а мястото на българската музика е в българските радиа и в българските телевизии. Това е платформата, която съществува и не мисля, че ние сме в някакъв конфликт.
На последната среща, на която бях, се стигна до абсурда да се мисли коя ще е тази българска музика и, дайте, да създадем Комисия, която да определя коя българска музика е достойна да се включи в тази квота, така че да се намери място за инициаторите на тогавашната инициатива.
Мисля, че проблемът е следният: независими изпълнители и основни издатели. Разбира се, това е проблем, който съществува и е изследван и в Европейския съюз, защото независимите изпълнители много по-трудно намират достъп до пазара спрямо големите музикални издатели. Аз не виждам някой от големите музикални издатели тук, не виждам ясно изразена позицията на „Мюзикаутор“ и „Профон“, защото те бягат от изразяване, освен ако не съм сбъркала нещо. С такова впечатление съм останала.
Мисля, че проблемът не е в отношенията между радиата и присъствието на българската музика – растат процентите (реплика), а проблемът е в отношенията на независимите артисти, достъпът им до ефир и музикалните издатели, големите брандове, които по-лесно намират достъп, разбира се. Това е проблемът, който го има.
И другото нещо, което казахте, е за непримиримите позиции. Нека да помислим как бихме могли да примирим тези позиции и това не е въпрос на дотиране, а е европейска практика – за обществените мисии, за финансирането на обществените мисии. Защото, ако държавата възлага на частен субект обществена мисия, каквато е популяризирането на българската култура, то това изисква определено финансиране. Това съм го поставила като точка в становището, което сте получили.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз благодаря.
ПЕТЪР ПИСАРСКИ: Колко бихте дали като финансиране и за популяризирането на българската музика?
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, моля Ви, един по един. Първо, въпросът за финансиране на обществената функция на частните медии е изключително сериозен, но той не се изчерпва само с това. Това нещо е само малък процент от обществената функция, така че това е съвсем различен разговор, който може да касае сегашния, но той е различен, той е много по-широк.
Заповядайте, много Ви моля, кратко.
ВАСИЛ СТОЕВ: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви.
Уважаеми господа и дами депутати, по-младите ме познават като един от група „Импулс“, но за всички останали ще се изкажа като КФК – Културно-финансова комисия на „Мюзикаутор“. Цифрите ги знам точно, защото в другиден имаме общо събрание.
В цифри случката за АБРО е следната: всичките пари за тази година отиват навън – 72% от парите, които си мислите, че ще останат за нас. Говоря като КФК на „Мюзикаутор“ и като финансова комисия, а всъщност подпомагаме Стиви Уондър, Елтън Джон, Пол Маккартни. Най-важното – представител на мейджърите, всички знаят горе-долу, че около един човек е представител на западните медии в България, но това не е тема на днешната дискусия.
Това, което искам да кажа е, че по Закона, който уважаемите господа и дами депутати приеха преди един месец за авторско право, вече ние не можем да се възползваме – българските творци, от 5% за социални и културни фондове. По новия закон могат тези 70% директно да си отидат на запад, както отиват на запад, и фактически Вие кой подпомагате като плащане огромни пари или малки пари в момента? Подпомагате „Led Zeppelin“, а Вие не подпомагате Дони и Момчил, така че не бива господа депутатите да се заблуждават, че нещо влиза тук в България.
Въпросът тук е: защо Вие страшно много искате да въртите западна музика? Не мога да кажа защо, но мога да подозирам защо. И защо чак толкова много казвате: като няма добра българска музика, една регулация ще Ви задължи да произвеждате, ще отвори студията, ще отвори музиканти, ще Ви задължи да произвеждате българска музика, а следователно ще развие и бизнесът на студията, на продуцентите, на всички, така че реалните цифри – 72%, ще излязат от парите на „Мюзикаутор“ извън България за 2017 г.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Искам да Ви кажа, че целта на това събиране не е някой да убеди другите в определени неща, а да видим гледните точки и да видим от тези гледни точки можем ли да стигнем до някакъв извод и до реална законодателна инициатива.
Мисля, че достатъчно ясни и видни стават гледните точки, откъде произлизаме, разликите и приличията също стават ясни. Затова няма нужда да стигаме до надделяване един над друг.
МАРГАРИТА ГАНЕВА: Искам да обърна внимание, че ние връщаме нещата малко назад. Доколкото разбирам почти всички – девет от десет са в съгласие, че трябва да има такъв квотен принцип и че този квотен принцип е необходим не защото го има въведен в определени държави, а защото нашата национална музика в момента се нуждае от такова нещо.
При всичките тези години виновните за състоянието на нашата музика – поп, джаз, рок, класическа и всякаква, са медиите, защото медиите са медиаторите между творците и публиката. Така че медиите би трябвало малко да се съобразят с нашата национална култура и с поставянето на най-важния въпрос, който всъщност е запазването на тази национална култура. В момента цялата музика е сведена до абсолютно един-единствен стил – излъчва се само хип хоп и попфолк, а рок, джаз, класическа музика – в много по-малък вариант. Да не говорим, че вече много зависи от избора на самите музикални редактори, но това е друг въпрос.
Искам друго да кажа: те се опасяват от това, че ще се въведе някаква квота, ще накара творците по-малко да творят, но напротив, това ще стимулира творчеството и по този начин ще има нужда от много по-разнообразна музика. Тогава всичките творци, които творят във всяка една област и във всичките стилове на поп, рок и джаз музика, ще могат да се изявяват повече.
Според мен най-важното нещо в момента е да стигнем до извода – ще въведем ли квоти, или няма да въведем квоти, и при въвеждането на квотите най-важното е да дефинираме какво е национална музика?
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте, господин Александър Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Уважаеми господин Председател, едно и също имам да кажа, но взимам повод и от последното Ви изказване.
Госпожо, с цялото ми уважение към Вас, сега не можем да решим дали ще вземем квоти. Проектът за дневен ред на заседанието, на което сме се събрали, е обсъждането на постъпилата петиция. Аз лично казах своето мнение и съм „за“ това да бъде защитена българската музика.
От дебата дотук разбираме, че проблем има – факт е. Нека обаче, когато тръгнем да обсъждаме конкретни законодателни инициативи, тогава да решаваме ще има ли квоти и какви ще бъдат те. Ако питате мен лично, както и Александър Сиди, аз съм „за“ всичко това, което казвате.
Като народен представител и като част от тази комисия, като заместник-председател обаче, аз не мога по никакъв начин да изразя становище, защото целият този дебат, който виждаме, означава само че има проблем и нищо повече. Ние в момента не можем да решим ще има ли квоти, няма ли да има и какви ще бъдат те? Да, искаме да има българска музика повече в радиата и всички колеги се обединихме се около това. Оттам нататък всякакви други специфични подробности не са в нашите компетенции към днешното заседание.
Затова, господин Председател, моля Ви отново да насочим дебата там, където са нашите компетенции в момента. Всичко друго е – можем да си говорим още два часа, но няма никакъв смисъл от него.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Аз се опитвах да правя това, но друг е въпросът, че очевидно трябва да се стигне до някакви предложения за законодателни промени, но тогава вече ще бъде по-сложно.
Факт е, че нашата Комисия не може в момента да разглежда определени законопроекти, защото такъв законопроект би бил насочен към Комисията по културата и медиите, а не към нашата, тоест не сме ние хората, които трябва да го направим. Дотук всичко е ясно.
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми творци!
Уважаеми господин Сиди, в така предложения ни Проект за решение, както виждате, и смятам, че ще бъде един добър знак да не бъде поредната година, поредното Народно събрание, в което в крайна сметка създаваме работна група и евентуално понякога извършваме съответните промени, то точно поради тази причина в т. 2 и с гласуването й, ще кажем на творците, които са тук в залата, дали смятаме, че трябва да въведем задължителни квоти за българските музикални произведения, или не. Даже и този отговор на въпроса би дал някаква светлина по развитието на въпроса.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Текстът на изречение второ беше: „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите препоръчва…“.
Пожелателен текст е и аз пак казвам, че моето мнение е „да“, че ние трябва да тръгнем в тази посока, но нищо повече не можем да направим на днешното заседание.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Между другото, сложих думата „препоръчва“ и е пожелателен текст, за да може да не излизаме извън възможностите на Комисията.
Заповядайте – Таня Симеонова.
ТАНЯ СИМЕОНОВА (член на УС на Сдружението и директор на радио): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители на Комисията! Наистина Ви молим да се обедините според компетенциите на Вашата Комисия в решение, което ще подпомогне законодателните промени. Аз ще Ви кажа защо го искаме толкова емоционално – начинът на съставяне на една музика, тоест първият начин е чрез лицензирането, както каза госпожа Кирковска.
Възможно е този програмен лиценз на радиостанциите да бъде общо политематичен, тоест няма значение дали музикалният редактор, или директорът си избират музиката като цяло. Може да бъде само българска музика, което означава, че трябва да бъде българска музика. Оттам нататък никакви правила не задължават музикалните редактори каква музика ще представят, а това е много важно, като изключим тези 50%, европейски. Тук се говори за произведения, за цялостна продукция, за качество, но ние не говорим за песните, за музикалните сегменти, които се свирят във всяко едно предаване, независимо дали то ще бъде политическо, дискусионно, културно или каквото и да било. Това е едното, което е много важно, и затова молим за подкрепа.
Второто нещо, аз съжалявам, че госпожа Танова излезе, тя все пак е юрист по образование, но абсолютно я разбирам, защото тя се опитва да защити частните, тоест броят на сдруженията на частните радиостанции. Но тук мисля, че госпожа Кирковска ще каже, ако има някаква задължителност на квотата, че това може да стане напред във времето, тъй като всяка една радиолицензия е за 10 или 15 години.
Тоест Вие като законодатели, ако тръгнете да задължавате частните радиооператори, а това ще става в бъдеще и впрочем така се случи, когато ни задължиха, носителите на авторските права, да имаме задължително договори с „Профон“ или „Мюзикаутор“ и ако не представиш предварително в СЕМ такъв говор, просто не ти издават лиценз. Пътят е проходим и това е възможно, стига да има желание. Струва ми се, че ако отворим за кой ли път дискусията, с АБРО бихме стигнали до някаква близост. Убедена съм и съм сигурна в това.
ПЕТЪР ПИСАРСКИ: Благодаря на болшинството от народните представители, които подкрепят идеята на нашата Петиция да има повече българска музика.
Благодаря на Патриотите, на БСП, на ГЕРБ. Благодаря на цялата Комисия и се надявам, че това ще бъде първата наша среща в Народното събрание и очакваме нови срещи от Вас.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Господин Председател, колеги, уважаеми музиканти и творци! Аз искам да кажа нещо по решенията. Мога ли само да зачета?
Вижте как звучи първата точка: „Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите подкрепя по принцип предложенията, направени с петиция“ и така нататък.
Тъй като ние сме Комисия по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, то всяка една петиция би дошла при нас, а копи-пейст може да бъде за всяка една петиция и само да сменяме какво е названието на петицията. Нашето отношение към тази петиция, освен че я подкрепяме, тъй като основното, което аз разбрах – аз съм педагог по образование, не съм музикант, много старателно се запознах с нея и днес старателно слушах дебата, то основното Ви искане е във нашата втора точка, както я предложи господин Кутев.
Ние като народни представители с нищо не пречим и не нарушаваме някакви законови разпоредби, ако гласуваме предложението, което предложи председателят на Комисията, защото така ние изразяваме нашето отношение и така мисля аз.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Аз не съм убеден, че всички сме чули достатъчно ясно предложенията за решенията. Ако искате, да Ви прочета двете точки.
Първата точка е: „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите подкрепя по принцип предложенията, направени в петицията, №…, внесена от сдружението на независимите автори и музиканти относно инициирани законодателни промени в Закона за радиото и телевизията.“
Втората точка е: „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите препоръчва на народните представители да предприемат мерки за въвеждането на задължителни квоти за български музикални произведения в радио програмите, на обществените и търговските медии“.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Реплика към госпожа Анастасова. Като филолог, уважаеми гости, ще Ви кажа, че всъщност разлика между първа и втора точка като ангажимент няма. Важно е за какво сме се събрали.
Аз мисля, че като Комисия сме се събрали, за да подкрепим идеите и петицията, които се съдържат в точка първа. Ако колегите от БСП, г-жо Анастасова, приемате формално гласуванията, които правим за петициите, това е ваш проблем. Когато ГЕРБ гласува, това означава, че се е ангажирал от тук нататък да предложи съответните законодателни промени, опитвайки се да постигне консенсус. Разбирам Ви, сигурно в момента сте на диаметрално противоположни позиции. (Реплики.)
Да, казахме, че първа точка ние я приемаме. Ние имаме и ресорна комисия, колеги, които са компетентни експерти по тази тема. Хубаво е да се постигне консенсус, а не да има диаметрално противоположни позиции. Дали ще стане дебатът, ще го покаже времето. В крайна сметка това не означава, че не трябва да опитаме.
Няма как народни представители да препоръчват на други народни представители нещо, а по Конституция всеки един народен представител има законодателна инициатива. Като Комисия ние можем да препоръчаме нещо на изпълнителната власт, защото функцията ни е такава – да я контролираме, но да си препоръчваме някакви неща, за мен лично, първо, не е законосъобразно, а второ, по този начин ние не казваме какъв ангажимент поемаме – това не означава нищо. Важна е първата точка и дали подкрепяме философията, дали подкрепяме идеята, която е заложена в петицията.
В това, което ни беше раздадено в момента, пише: „фиксирана квота от 45%“. Аз пък мисля, че примерно може да е 60%, нали? Защо да е 45%, а да не е 60%? Това са вече детайли, които трябва да се водят на експертно ниво. Първата точка показва достатъчно ясно нашия ангажимент, воля и желание за промяна – като мнозинство, в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Ще Ви дам думата след малко.
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Втората точка ми звучи като това да си казваме, че трябва да работим, което трябва да го правим, а едва ли някой Ви е спрял за каквато и да било законодателна инициатива. Изречението, в което казваме: „Ние препоръчваме народните представители да работят“, на мен ми звучи абсурдно наистина. В първата си точка ние подкрепяме тази инициатива, а може би даваме популистки една надежда на Вас.
Питате ни защо не го подкрепяме това изречение, но ние Ви казваме: „Ще работим“. Това Ви казваме и с първата точка. (Шум и реплики.) Затова смятам, че трябва да взимаме думата, а не да си говорим през залата и поне аз така правя. В крайна сметка с първата точка ние казваме, че подкрепяме тази инициатива. Мисля, че да Ви кажем: „Ние препоръчваме нашите колеги да работят“, е несериозно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ХРИСТОВ (Съюз на българските писатели): Уважаеми господин Председател, дами и господа! Първо, искам да Ви кажа, че подкрепяме изцяло петицията на колегите от музикалния бранш, защото Съюзът на писателите е инициатор за приемането на Закон за българския език (повече от 20 г.) и за това, че българските автори са в неравностойно положение в собствената си родина и по отношение на възможност за изява, и по отношение на хонорари и така нататък.
Смятам, че процентът, който Даниела Кузманова е предложила – 45%, е малък. Ние се намираме в България и тук трябва да преобладава българското изкуство, българския език и българската музика, призната по целия свят, но нашите колеги музиканти, композитори и така нататък не получават съответните доходи от това. Така е, защото държавата и нашите медии – държавни и обществени, не ги подкрепят достатъчно.
Смятам, че процентът, който трябва да бъде предложен, ако имате право в тази комисия да предложите препоръчителен процент, в никакъв случай не може да бъде по-малък от 50%. Ние сме в нашата държава, знаем колко милиона сме, знаем какво е състоянието на българистиката по света. Знаем, че българистите са на измиране, а за звученето на българския език по медиите, не искам да го коментирам, а и не се отнася напълно към тази петиция.
Мисля, че във Вашите решения може да се препоръча един процент, който не трябва в никакъв случай да е под 50%. Мисля, че не трябва да ни спъват финансовите и другите процедури, защото ако ние се съобразяваме с тях, отново ще бъдем роби на чуждоезичната култура.
Не може музикалните редактори да се оплакват, че няма достатъчно хубава българска музика и с достатъчно хубави текстове, които рядко звучат, признавам го. В никакъв случай не може да се оплакват, защото хората, които внасят петицията от музикалния бранш, не са по-малко талантливи от тези, които слушаме. Мисля, че те са по-популярни – западните изпълнители. Съюзът на писателите, който е на 105 години, ще се радва, ако има такива промени и в законодателната посока. Благодаря Ви, че ме поканихте.
ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ (Главен секретар на Съюза на композиторите): Аз съм един от малкото хора, който цял живот си вади хляба с писане на музика и мога да ви разказвам колко е трудно това. Сега ще си позволя да Ви кажа само при какви условия бих имал надежда, че не сме си изгубили напразно времето.
Съюзът на композиторите категорично подкрепи още в първия момент петицията на колегите. Неизбежно е Вашият живот и всяка тема да се политизират, но става дума просто за съвет в цялата тази история. Ако си представим българската музика като едно малко цветенце, а също едно голямо дърво, което скрива слънцето – небългарската музика в ефир, да се говори, че ако се въведат квоти ще се убие конкуренцията, то това е абсурдно. Ако се въведат квотите, Вие ще насърчите конкуренцията между българските автори и ще имате в пъти повече музика, защото всички свободни творци – писатели, художници, сами се финансират, уважаеми приятели. Те се финансират сами, плащат си всичко и накрая тръгват да се борят с големите конкурентни компании, което е една непосилна задача.
Не знам каква е функцията на Вашата комисия и с какво ще помогнете на българската музика да стане достъпна, да е чуваема, да е под ръка? Знаете ли защо българските деца не обичат опера? Защото родителите не ги водят на опера, защото тя била цигу-мигу. И като е цигу-мигу няма да Ви дам пари, а ще Ви дам нещо си друго да слушате.
Въпрос на съвет е и Ви умоляваме: всеки един от Вас, ако го има в сърцето си, лично да помогнете това да стане, защото българската музика си отива. Това е положението. За мен ще има надежда, че не сме си изгубили времето, ако забравите за политическите неща и се обърнете към съвестта си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте, Ася Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги, гости! Мисля, че всички ние категорично заявихме, че сме за българската музика, независимо от политическите ни убеждения и го декларирахме няколко пъти. В един следващ дебат би трябвало да се уточни как това ще се направи, а и всички имаме волята да го направим.
С най-голямото ми уважение към всички Ви призовавам: нека наистина да преминем към гласуване, ако е възможно, ако сме изслушали всички, защото тези уточнения ще бъдат обект на една следваща дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Явно трябва да направя обяснението защо го гледаме в Комисията. Нашата Комисия е за връзки с гражданското общество и аз я разглеждам като една врата на законодателната система, тоест ние даваме вход на различните формации на граждани, на различните слоеве и професионалните общности.
Между другото, не всяка петиция, която е попадала при нас, я разглеждаме по този начин, а ние разглеждаме само обществено- важните, занимавали сме се с хората с увреждания, с култура и така нататък. И в двата случая ние нямаме правомощия да решим проблема обаче ние можем да отворим вратата на законодателството, да чуем всички гледни точки, което беше и целта. В никакъв случай не съм разчитал, че някой от Вас ще надделее над другия и някой ще докаже своята истина. За мен беше изключително полезен разговорът, защото видях кой какво мисли и какво вижда в ситуацията, и е по-лесно да се търси законодателното решение.
Смятам, че до десет дена законодателното решение ще бъде предложено. Законодателното решение, ако бъде политизирано, няма да може да мине. В момента с колегите ние трябва да намерим общите пътища и да стигнем до някои неща, които всички искаме.
Всички заявихме, че искаме да помогнем на българската музика и е ясно, че някой трябва да седне да пише текстове, а самите ние със сигурност ще седнем и ще ги напишем в скоро време. От сега казвам, че тези текстове няма да ги предложим и на колегите. Това според мен е вярното и правилното, и ще се случи. Ще продължим диалога с всички общности, защото очевидно вижданията са различни и в това няма лошо. Целта е да намерим общото и искам да избегна по-нататъшния сблъсък.
Заповядайте, господин Джамбазов.
ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ: Господин Кутев, точно за общата част става дума и Вие обсъждате един документ от две точки.
Госпожа Анастасова каза, че тази втора точка не е маловажна, но Вие не трябва да казвате на депутатите как да си вършат работата, а да им кажете да свършат тази работа. Смисълът на точката е не да им препоръчат да седнат и да обсъждат, а да го приемат по някакъв начин и да го направят.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, господин Джамбазов.
Предлагам Ви да гласуваме двете точки поотделно, а за другото – станаха ясни позициите и ще видим как ще продължим нататък.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За да са сигурни гостите – музиканти, хора на изкуството, творци, че ние имаме желание да работим, аз пак ще кажа: нямаме право и нямаме правомощия по Конституция да препоръчваме на друг народен представител да приеме нещо, а всеки един решава какво да приеме.
Важна е първата точка, защото там е принципната подкрепа. Когато не се подкрепя философията, то няма смисъл да говорим. (Реплики.)
Моето предложение към господин Кутев е: да разговаряте с председателя на Комисията по културата и медиите и ръководството, и въз основа на дебата, който се проведе тук, да се направи работна група. Хубаво е да има някакъв текст, върху който да се стъпи като законодателни текстове, а и да започне да се работи конкретно.
Мисля, че това е един добър вариант, в който може да се направи опит да се сближат позициите, които в момента са диаметрално противоположни, а това в никакъв случай не е в подкрепа на идеите и целите, които сме си поставили. Благодаря. ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, задължително ще го направя.
Предлагам първата точка за гласуване, като приемаме по принцип предложенията, направени от петицията и, който е за, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Моля да гласувате за втората точка.
За – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Колеги, с това приемаме и двете точки.
Благодаря за вниманието и за търпението, и съм убеден, че това ще доведе до добри резултати.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНТОН КУТЕВ


Стенограф:
Мария Петрова