---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л

№ 34

На 12 март 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „За създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020“, № ПГ-939-01-29, внесена на 11 ноември 2019 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива

2. Разни

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, добър ден. Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията.
Предлагам заседанието да протече при предварително раздадения Ви дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „За създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020“, № ПГ-939-01-29, внесена на 11 ноември 2019 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива
2. Разни
Има ли други предложения по дневния ред? Не.
Ако няма други предложения, моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
На заседанието на нашата комисия присъстват представители на Националната гражданска инициатива „За създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020“ Камелия Трифонова – председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива; Параскева Илиева и Петко Петков – членове на Инициативния комитет.
Списъкът на присъстващите и на гостите на заседанието ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.
Искам да Ви информирам, че сме поканили на заседанието да вземат участие народните представители от регионите Видин, Враца и Монтана.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД СЕВЕРОЗАПАД В БЮДЖЕТ 2020“, № ПГ-939-01-29, ВНЕСЕНА НА 11 НОЕМВРИ 2019 Г. ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА.
Сега ще Ви запозная накратко със становищата по Националната гражданска инициатива. В становището на Министерството на труда и социалната политика се посочва, че чрез изпълнението на регионални програми за заетост, финансирани със средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда се подкрепя развитието на отделните региони, като средства за регионални програми по области се разпределят според равнището на безработица и броя на безработните във всяка област. Основната им цел е повишаване на заетостта, намаляване на безработицата и повишаване качеството на работната сила. Отбелязват, че от предложението на вносителите не става ясно как са направени разчетите за посочения от тях първоначален ресурс; няма представени разчети по съответните мерки, както и броят на лицата, които ще бъдат подпомогнати; не е направена оценка на въздействието на предложените мерки.
Становището на МРРБ е странно – те смятат, че тяхното министерство не бива да дава становище, няма становище, не изразява становище. Моето мнение е по-различно, но това е мое мнение.
Становището на Министерството на земеделието, храните и горите относно тази гражданска инициатива за създаване на предприятие публично-частно партньорство от хранително-вкусовия сектор за преработка на селскостопанска продукция с цел ангажиране на нискоквалифицираното население, включително отглеждането на плодове и зеленчуци, необходими като суровини за това производство Министерството дава информация за процедурата за безвъзмездно предоставяне на правото на собственост върху имоти частна държавна собственост.
В становището на Министерството на образованието и науката се отбелязва, че планираните дейности касаят единствено област Монтана. Ако предложението е за създаване на фонд, който би подпомогнал развитието на целия Северозападен район, следва въпросът да се разглежда в контекста на икономическа и демографска ситуация и на останалите области: Видин, Враца, Ловеч и Плевен. Министерството изразява подкрепа в предложената цел втора – на образование според нуждите на държавата и бизнеса, в частта за развитие на професионалното образование според нуждите на местната икономика на Северозапада.
Становището на Министерството на финансите е, че създаването на фондове с неразпределен бюджетен ресурс противоречи на принципите и правилата за управление на публичните разходи, заложени в Закона за публичните финанси.
По тяхно мнение с предложението не са мотивирани в достатъчна степен целта и очакваното въздействие в съответните области и сектори; липсват ясни и конкретни мерки за постигане на определените цели. Отправят препоръка към Инициативния комитет да се включи активно в предстоящите консултации във връзка с приетата от Министерския съвет „Визия, цели и приоритети на Националната програма за развитие на България 2020 – 2030 г.“.
Това са становищата на министерствата.
Сега ще дам думата на госпожа Камелия Трифонова, която е председател на Националната гражданска инициатива „За създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020“ да представи исканията на инициативата. Има приготвена мултимедия и ще бъде интересно.
КАМЕЛИЯ ТРИФОНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред благодаря за това, че имаме възможността да представим заедно с членовете на инициативния комитет Параскева Анастасова и Петко Петков мерките, които предвиждаме в Националната гражданска инициатива „За създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020“.
Гражданската инициатива стартира през миналата година, а мерките бяха разработени в края на 2018 г. През миналата година, достатъчно навреме беше предложен през месец октомври за включване в бюджета за 2020 г. За кратък период в рамките на 10-15 дни събрахме над 2000 подписа, които са проверени от ГРАО. По тази причина предлагаме да бъде разгледано нашето предложение от Народното събрание.
Мисля, че не е необходимо днес да се занимаваме със статистически данни, тъй като през няколко месеца излиза статистика, проучвания и данни, от които става ясно какво е състоянието на Северозападния регион. Въпреки това съвсем накратко – ползвали сме статистика на Търговско-промишлената палата. Изследвахме област Монтана, тъй като ние сме от Монтана, но това важи за целия Северозападен регион.
Ще представя нагледно инициативата, както сме я разработили, и мерките, които предлагаме, за преодоляване на социално-икономическото изоставане на региона. (Протича мултимедейна презентация.)
Най-напред, една графика, от която се вижда как Монтана, Видин, Плевен и Ловеч са в дъното на брутния вътрешен продукт; заплатите и доходите са под средните за страната. В същото време тенденциите на пазара на труда също не са добри, тъй като вече липсват кадри за най-различни професии в региона.
През 2016 г. Монтана е областта с най-ниска икономическа активност, а към края на 2015 г. е с най-малко привлечени до момента чужди инвестиции. Населението в областта е намаляло с над 50 хиляди души от 2000 г. досега и само в община Монтана с над 15 хиляди души според официалната статистика.
Застаряването на населението също изпреварва значително това в страната. През 2017 г. учениците от областта отново получават по-ниски оценки – това е графиката с оценките от матурите по български език и литература, тук има и представител на образованието, което се превръща в десетгодишна тенденция. В областта има недостиг на лекари-специалисти. Монтана е една от малкото области, в които няма висше учебно заведение или филиал на такова. Поради тази причина разработихме мерки, които сме обединили, за да бъдат финансирани от държавен инвестиционен фонд „Северозапад“, който предлагаме да бъде с ресурс от 500 млн. лв., като, разбира се, това не е направено на база на някакви разчети, и то, естествено, може да бъде прецизирано, когато се подготви, за да влезе в държавния бюджет.
Какво предлагаме? Мерките са в три направления. Първото направление е за създаване на траен икономически растеж на региона, като тук предложенията са четири. Първото е създаване на инфраструктура и привличане на инвеститор за изграждане на предприятие за високотехнологично производство, тъй като смятаме, че държавата, ангажирайки се със създаването на едно такова предприятие, може да привлече млади хора, може да привлече млади хора в региона от големите градове или от чужбина и да спрем изтичането на кадри. Създаването на предприятия – също публично-частно партньорство, от хранително-вкусовия сектор за преработка селскостопанска продукция с цел ангажиране на нискоквалифицираното население, включително с отглеждане на суровини за такова производство и замяна на социалните помощи с реална ангажираност. Третата цел е за ангажирането на нискоквалифицираното население. Следващата цел е стимулирането на малки производствени фирми, които съществуват в региона, от различните сектори, които откриват нови работни места, и държавата да поеме за една година финансирането на всяко новооткрито работно място в размера на минималната работна заплата и осигуровките за нея. Четвъртата мярка, която предлагаме, е предоставяне на еднократна безвъзмездна финансова помощ за млади семейства до 35 години при започване на самостоятелен бизнес в региона.
Втората цел, разбира се, е образованието съобразно нуждите на държавата и бизнеса в региона. Първа дейност, която предлагаме, е откриване на филиал на висше учебно заведение, в който да се подготвят кадри, необходими за регионалната икономика. На снимката е едно вече затворено училища в Монтана – бивш механотехникум, който преди около десетина години беше ремонтиран за близо 1 млн. лв. и след това затворен и неизползван за никакви нужди. Той е собственост на държавата и би могъл да бъде много добра база за обучение особено на кадри в техническите науки.
Следващата дейност е специалностите в професионалните гимназии да са съобразени с нуждите на бизнеса и икономиката на региона и обучението да се провежда с практическа насоченост така, че да се подготвят кадри с реални знания и умения.
Третата дейност е предоставяне на стипендии за ученици и студенти и заплащане на специализации на медицински кадри, които също са в недостиг в региона, които поемат ангажимент да живеят и работят поне 10 години там.
Третото направление на предложените мерки, които да бъдат финансирани от този фонд, е най-напред предоставяне на еднократни целеви средства в размер на десет минимални работни заплати за второ родено дете от работещи родители минимум със средно образование, които работят и живеят в региона; предоставяне на еднократни средства в размер на 20 минимални работни заплати за трето дете на семейства също с такива критерии за образование, които живеят и работят там; предоставяне на средства в размер до 50 хил. лв. за закупуване на семейно жилище на семейства, които трайно се заселват и работят в региона. Четвъртото, което е повече ангажимент на местните власти, кампания за популяризиране добрите страни за живеене в нашия регион, като например места в училища и детски градини, които пък са в недостиг в София, и други такива показатели, които все пак са подходящи особено за отглеждане на деца в Северозападния регион.
Разбира се, демографският проблем не е присъщ само на Северозапада, дори не само и на България, но тъй като, както вече казах, по най-различни статистики регионът се обявява за най-бедния и най-изостаналия в Европейския съюз, предлагаме пилотно да бъде реализиран един такъв проект, разбира се, ако той има положителен ефект, би могъл да разширен и за територията на цялата страна.
Някои от тези мерки, тъй като имаше изказвания, че не се реалистични, някои от тези мерки са приложени в общинския бюджет на община Монтана по наше предложение. Такива са стипендии за студенти по медицина и педагогика, които след това поемат ангажимент да работят на територията на общината; предоставянето на еднократни средства при раждане на дете от родители с образование и живеещи на територията на общината. За тази година беше прието предоставянето на средства при закупуване на жилища от млади семейства. Предстои разработването на наредбата за правилата, по които ще се предоставят. Също и за еднократните помощи за хора, които започват дребен бизнес и са на възраст до 35 години. За съжаление, възможностите на общините, особено на по-малките, са съвсем ограничени и тези мерки по-скоро показват отношение към хората и желанието на местната власт да останат да живеят и се трудят в този регион, отколкото да могат да доведат до траен ефект. Затова смятаме, че в държавния бюджет биха могли да бъдат заложени мерките, които наистина да доведат до постигането на ефект във връзка с тази демографска катастрофа, която се очертава в региона.
Разбира се, ние нямаме претенции нито да сме изчерпателни, нито да сме достатъчно прецизни при подготовката на тези мерки, затова предлагаме на Народното събрание, на Комисията, на която сме днес сме радостни, че сме гости, да вземе решение за създаването на работна група, в която да бъдат включени представители на различните министерства, имащи отношение към въпроса, който поставяме, на народни представители от региона и не само, може би от различни парламентарни групи, на представители от гражданската инициатива и, разбира се, на други лица, които смятате, че могат да бъдат полезни при подготовката на един такъв пакет от мерки, който да бъде заложен – вероятно няма да стане в бюджета за тази година, тъй като вече е приет, освен ако не се предвижда негова актуализация. Може би ако не успеем за тази година, да бъде приложен такъв пакет от мерки за следващата бюджетна година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Да уведомя членовете и гостите на Комисията, че заседанието се излъчва онлайн.
Ще дам думата първо на Вашите колеги – госпожа Илиева и господин Петков, ако искат, разбира се, да допълнят нещо по презентацията или да кажат нещо от тяхно име. Не.
Тогава откривам дебата и давам думата на народните представители от Комисията, а ако имат желание от гостите да вземат отношение по разглежданата Гражданска инициатива, да заповядат.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз, разбира се, ако няма желание от Комисията, съм готов първи да взема думата, ако не – ще отстъпя. Има ли желание от Комисията? Благодаря Ви.
Първо, да благодаря на Инициативния комитет за тази инициатива, която е изключително важна за нашия регион – за Северозападния регион. Искам да благодаря на членовете на Комисията, на Народното събрание, че има такава точка в дневния ред.
Проблемът със Северозапада не е от вчера или от днес, той е от години назад. Бяха създадени много и редица кръгли маси, последната даже мисля, че беше в Монтана, ако не се лъжа, в предишното правителство мисля, че беше, с различни идеи и инициативи за възраждане на Северозапада.
Всичко това, което описа госпожа Трифонова, напълно го подкрепям и се сещам, така, за един анекдот, той е черен хумор, но образно описва ситуацията в Северозапада и затова съвсем накратко ще Ви го споделя: „На пътуващи с автобус, случил се инцидент. Отиват на райските порти при свети Петър и питат: къде се намираме и какво става? Вие сте в рая. Какво е това рай? Ами, тук няма работа, няма пари. По едно време един от групата вика: о, ама аз съм си стигнал във Видин“.
Същата е ситуацията и в Монтана, и във Враца – липса на кадри и в образованието, и в здравеопазването, липса на хора в работоспособна възраст, силно застаряващо население, демографска катастрофа. Ние се намираме в един Параграф 22 – няма инвестиции, защото няма кадри, няма кадри, защото няма инвестиции. И така си вървим години наред.
Тези мерки, които бяха представени от Инициативния комитет, мисля, че са изключително полезни и осъществими. Знаете, че имаше преди време такава Програма – мисля, че беше „Региони в растеж“ – подобни мерки имаше в нея. Предлагани са, разбира се, от нас като народни представители от този регион и други мерки, едната от които беше – тя тук също е спомената, да речем във Видин се създава филиал на Медицинския университет за обучение на медицински сестри; създаване на Зеленчукова борса, защото се намираме на границата със Сърбия и с Румъния; по-добро използване на речния транспорт и така нататък, плюс всички тези останали мерки.
Аз се надявам, че сега има вече достатъчно време до приемането на Бюджет 2020, за да може наистина да се създаде такъв фонд. Този фонд е за спасение на Северозапада, защото голяма част от хората в Северозапада се чувстват изолирани от останалата част на България. Видяхте статистиката каква е – най-бедният и най-безработният регион, липса на каквато и да е икономика или инвестиция. Тази, която е останала, в момента е в много тежко състояние.
Надявам се членовете на Комисията – тук не става въпрос наистина, членовете на Инициативния комитет го казаха, да се партизира този проблем – той е общ, той е на всички. Ние многократно сме предлагали в съответните бюджети, но наистина това нека да не става на парче, а да е в отделно перо, с колегата Топчиев увеличаване с 10% на капиталовите разходи и на всички общини във Видинска област, без значение какъв е кметът – от коя политическа сила е избран. Защото те всички имат необходимост. Колеги от други политически сили, които са от Северозапада, са подкрепяли тези мерки. За съжаление, знаете бюджетът какъвто влезе, такъв излиза от парламента – няма никакви промени, досега не се е случвало.
Затова сега, още при подготвянето на бюджета наистина е добре да се създаде такава работна група, която да предложи конкретен бюджет, да се изследва и да се създаде такъв фонд за Северозапада. Той е най-изостаналият регион в сравнение с цяла България. В същото време е изключително важен и икономически, и транспортно. Знаете, през Северозапада минава важна европейска пътна артерия – път Е 79, имаме Дунав мост 2. Има редица възможности, с които да се възроди този край, така че моят апел е наистина да не се партизира и всички колеги народни представители да проявим отговорност и да подкрепим тази инициатива и в крайна сметка тя да намери своята реализация следващата година. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Филип Попов.
Други колеги?
Явно гостите народните представители ще са по-инициативни от Комисията.
Заповядайте, Атанас Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Трифонова, уважаеми колеги! Наистина трябва да благодарим на Вашата комисия за възможността тук да обсъждаме подобни теми. Искам да Ви кажа, че ние се намираме в доста странна ситуация, като държавнически подход към този проблем.
През 2015 г. в Целенасочената инвестиционна програма, която е изготвена с възложител МРРБ от Националния център за териториално развитие, тя е в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопа, Странджа, планински, полупланински и слаборазвити райони. Има изключително перфидно разписани концепции, цели, мерки, задачи и просто си е един добър План за действие. Само че, благодарение на обсъждането във Вашата комисия, трябва да поставим въпроса: каква е средносрочната оценка, каква е междинната оценка за изпълнението на тази целенасочена инвестиционна програма, защото на мен не ми е известна подобна средносрочна оценка. Дано да не бъркам. Всяка стратегия има в периода на обхвата й средносрочна оценка, която понастройва инструментите, които залага, подобрява ги и продължава напред. Тук е пълна мъгла.
С три изречения искам да кажа как изглежда България в рамката на тази Целенасочена инвестиционна програма: 149 общини, 30% от населението и 55% от територията е в обхвата на изостанали региони. Можете ли да си представите, че по входяща оценка на целенасочената програма всеки трети български жител живее в изостанал район, 54,5% от територията на страната е в обхвата на изостаналите райони и близо половината от българските общини?! Това е една жестока констатация, която още повече покачва стойността на това, което се опитваме да правим.
Специално за Северозапада, защото Целенасочената програма предвижда и други региони, но специално за Северозапада става въпрос за пет области, 51 общини и 646 населени места – много сериозен териториален обхват и като население, за които е обявено, че живеят в обезлюдяващи райони. Трябва да видим какво се е случило с този статут през 2015 г., дали има прогрес и какво да правим. Не изостанали, обезлюдяващи райони са дефинирани от Националния център за териториално развитие.
И не на последно място, Целенасочената инвестиционна програма има бюджет като всеки един нормален план за действие. Три са целите: „Съживена икономика“, „Укрепен човешки ресурс“ и „Инфраструктура и екология“. От 2015 г., включително с хоризонт след 2020 г., вероятно е десетгодишен хоризонтът – 5 млрд. 600 млн. лв. инвестиции от държавен бюджет основно посочени.
Сега, ако това държавата официално го е казала, ако го е структурирала по този начин, имат право гражданските организации да поставят така въпроса: какво прави държавата с това, което вече е решила?
Така че аз благодаря на презентиращите и на Националната инициатива и според мен е хубаво да завършим с някакъв Проект на решение, което да е в смисъла на това, което Вие представяте на наше внимание, да завършим с някакво решение, което да започне да отпушва пласт по пласт, всичко това, което не е направено или докъде е стигнало, да го изясним. Защото, ако не го направим, първо, държавата няма да си е свършила работата.
Аз пак мисля, че не става въпрос за партии, а за нас като българи и като държава и, второ, ще се увеличат драматично гражданските организации, които ще поставят тези въпроси според мен, за това че държавата, включително и депутатите, не си вършат работата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз благодаря на Атанас Костадинов.(Реплики.)
Реплика – Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съвсем кратко да добавя, с оглед на това, което аз и колегата Атанас Костадинов казахме. Без целенасочена, ясна, конкретна и бих казал ударна помощ от страна на държавата към този регион, този регион сам по себе си няма как да се измъкне от колапса, в който се намира. Няма как, като Барон Мюнхаузен да се хване за косата и да излезем от ямата. Във Видин също има такива мерки по отношение на общинския съвет – това, което казахте, но те не решават проблема. Ако не се намеси държавата да се разреши този проблем, той ще се задълбочи. Няма как да излезем от него сами, от този Параграф 22, както казах. Само това исках да добавя. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Преди да дам думата на Николай Иванов, ще си позволя един коментар към изказването на Атанас Костадинов, ако щете и като реплика го имайте.
Може би е хубаво чрез Комисията да се постави въпросът докъде е стигнала оценката за целенасочената инвестиционна програма при изпълнението на Плана за действие, но още по-лесно и по-бързо ще стане, ако инициативата в рамките на парламентарния контрол направим, например и аз бих се включил в тази инициатива, но от името на народните представители от областите от Северозапада.
Наистина гражданските организации могат да питат в рамките на парламентарния контрол на нас ще ни е най-лесно да се доберем до сведения за изпълнението на тази програма.
И да – ще излезем с предложение за решение по темата, аз ще Ви го съобщя накрая на дебатите и ще Комисията ще гласува.
Сега давам думата на Николай Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми гости! Не зная дали няма да поохладя страстите, но искам да кажа, че Целенасочена инвестиционна програма вече няма и никога не е изпълнявана. Така че оценка за изпълнението и ефектът от изпълнението според мен е безсмислена.
Още през 2017 г. поискахме становището от Министерството на регионалното развитие и министъра на финансите за намеренията да бъде финансирана тази програма и да бъде въведена в изпълнение и там получихме ясно и категорично становище от Министерството на финансите, по-точно от министъра на финансите, че той е против подобен вид програми, които са за целенасочено въздействие и трябва да се търси някакъв интегриран подход.
Всъщност след приемането на Бюджет 2020 вече сме и в по-различна нормативна среда с приет Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, който предвижда тепърва, между другото, отварям една скоба – този Законопроект предвижда да не се правят оценки за въздействието на досега действащите общински, областни и регионални стратегии за развитие. Тоест започваме от нулата, с което, аз казах и в дебата по отношение на Законопроекта, че на практика с мотивите и с текстовете в този Закон се признава поредният провал в регионалното развитие и Северозападът е ярък пример за това.
Тази нова нормативна среда предвижда вече децентрализиране на вземането на решения по отношение на идентифицирането на проекти, мерки, приоритети за финансиране през следващия програмен период.
Доколко това ще доведе до една силна инициатива на регионите, включително и на нашия, за създаване на такива стратегии от ниво община, през области и региони, аз лично все още съм песимист, но мисля, че част от идеите и решенията, които трябва да вземем от тук нататък, е да мобилизираме чрез тази инициатива, за която поздравявам организаторите, да мобилизираме всички публични власти, които вече в рамките на своите по-сериозни правомощия по новия Закон за регионално развитие, конкретно говоря за нашия, Северозападния регион – петте области, да осъществят такъв и политически, ако искате, натиск за създаване на едни по-ясни, по-конкретни, по-целенасочени мерки, финансирани чрез европейски пари, чрез държавно финансиране, за да може тази добра идея да намери реализация.
Иначе съм песимист, че ще успеем да наложим по-внимателен поглед на държавата към региона само с една такава наша инициатива, която е за Северозапада. Смятам, че може да обединим усилия и на Комисията, на която и благодаря, че бяхме и поканени и че се представя Националната инициатива, и Комисията по регионално развитие и, разбира се, всички политически сили в Парламента. Повтарям, използвайки новите възможности и правомощия, които получават регионалните и местните власти чрез новия Закон, най-сетне да се стигне до реална политика за изостаналите региони. Конкретно темата днес е за нашия регион – Северозапада. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други колеги? Не виждам.
Тогава, уважаеми колеги, подлагам на гласуване точка първа от дневния ред, като предлагам следното решение:
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите приема за сведение Националната гражданска инициатива за създаване на Държавен инвестиционен фонд Северозапад в Бюджет 2020, № ПГ-939-01-29, внесена на 11 ноември 2019 г. и препоръчва на Министерския съвет чрез министъра на финансите в хода на бюджетната процедура да вземе предвид направените в гражданската инициатива предложения.
Който е за, моля да гласува.
За – 15 , против и въздържали се – няма .
Първа точка от дневния ред е приета.

Уважаеми колеги, пристъпваме към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ
Сега в тази точка сте получили на електронните си пощи две неща, които по-скоро са за сведение, поне засега са за сведение.
Първото, получено е становище от Обществения съвет към нашата Комисия, относно решението за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на омбудсман.
Становището е подкрепено от 17 области на компетентност от 21 в Обществения съвет.
Сега тук, в това становище неправителствените организации посочват, че е възпрепятствано правото им да упражняват директно гарантирането им в чл.10, ал.1 в Закона на омбудсмана да правят предложения. Предлагат да се променят процедурните правила –изрично да се предвиди пряка възможност юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза да упражняват ефективно гарантирането им по закон право.
Тъй като писмото е адресирано и към Председателя на Народното събрание, аз спирам дотук и това е за Ваша информация. Ако имате някакъв коментар по въпроса –подкрепа или против, моля да вземете становище. Благодаря.
Заповядайте.
НЕЛИ ПЕТРОВА: Да, аз искам само Ви информирам, че в Комисията по вероизповедания и права на човека, на която и аз съм член, тази точка, която при нас в момента само е като становище и информация, решихме, че по принцип гостите, които бяха в Комисията, искаха всички НПО-та, граждански организации да могат сами да предлагат кандидати за омбудсман, на което ние не се съгласихме, защото наистина ще стане голям хаос. Чрез народен представител да, който да поеме след това примерно някаква отговорност – някой трябва да отговаря за този човек, който бъде предложен за омбудсман. Гледам тук становищата и всичко, което и в другата Комисия разгледахме. В Комисията по вероизповедания много ясно и категорично казахме, че само чрез народен представител може да стане това нещо.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на госпожа Петрова за информацията, която ни даде от другата Комисия, защото Комисията по вероизповеданията и правата на човека е водеща Комисия в избора на омбудсман, там са направени Правилата и са го взели предвид.
Аз мисля, че гражданските организации, като присъстват на заседанията, могат да правят предложения за омбудсман и ако някой от народните представители припознае това предложение и го направи, няма лошо да стигне до избор.
Иначе дали са нарушени правата им, гарантирани в чл. 10, ал. 1 от Закона за омбудсмана, аз не смея да се произнасям, може би Правна комисия по-нататък да разгледат този въпрос, но Вие го приемете това за информация, защото е адресирано и до нашата Комисия.
Второто нещо, по което отново не трябва да излизаме с решение, но просто за информация, защото рано или късно ще стигне и до нашата Комисия, и до Правата на човека или до друга Комисия, защото засяга като че ли целия обществен живот. Свързано е с високия обществен интерес на едно действие, което се случва в комисия в Столичната община – не знам защо там, защото е от цялата страна. (Реплики.)
Аз не съм запознат, но има писмо от Столичната община. То съдържа над 600 заявления, изразяващи подкрепа за регистриране на семейни партньорства в рамките на проект „Семейство за всички“ на Сдружение на младежка LGTBT организация в действие.
Сега с подадените в Столичната община заявления хетеро и хомосексуални двойки изразяват волята си да бъдат регистрирани като семейни партньори и съответно да им бъде издадено удостоверение за съвместно партньорство или регистрирано съжителство.
Столичната община е уведомила вносителите, че за удовлетворяване на исканията е необходима законодателна инициатива, с която тя не разполага, затова изпраща писмото да Председателя на Народното събрание, нашата Комисия, Комисията по вероизповеданията и правата на човека и до Комисията по правни въпроси.
Това е за информация, но е адресирано и до нашата Комисия. Аз Ви го казвам за сведение, но ако иска някой да вземе отношение по това, моля да заповяда. (Реплики, оживление.)
Знам, че това предизвиква интерес, но 600 заявления никак не са малко. Мисля си, че Народното събрание трябва да се занимава с това нещо – дали нашата Комисия, или друга Комисия, не знам, но ще стигне до решение. Засега е само за сведение.
Ако иска някой нещо да каже, ако не – приключваме заседанието. Благодаря Ви за участието в днешното заседание и поради изчерпване на дневния ред го закривам.

(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Гьоков


Стенограф:
Емилия Огнянова