Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
14/09/2017 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Д О К Л А Д
Вх. № 753-14-6/19.09.2017 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
На редовно заседание, проведено на 14. 09. 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – г-н Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Правна” и г-н Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; от Министерство на труда и социалната политика – г-жа Петя Малакова – началник отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите, законопроектът беше представен от народния представител Джейхан Ибрямов.
Със законопроекта се предлага допълване на категориите лица, които се считат за политически и граждански реабилитирани, но не попадат в обхвата на чл.2 от закона. Това са хората, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Тяхната реабилитация не е възможна въз основа на съществуващите в закона основания, тъй като срещу тях не е била произнасяна наказателна присъда, не са били лишени от свобода или интернирани. Пострадалите не са имали възможност да получат защита по съдебен или друг ред. Според вносителите основната цел на законопроекта е да бъде направено официално признание на факта на репресия от страна на комунистическия режим, извършена по политически или други идеологически причини.
Представителите на Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика представиха становищата си по законопроекта. Те заявиха, че в законопроекта кръгът на лицата, които са посочени, е много общ и излиза извън предмета на закона - реабилитация на репресирани лица, конкретно заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В мотивите на законопроекта се дават конкретни примери – пострадали при колективизацията на селското стопанство, смяната на имената, пострадали при упражняване на правото си на мирни протести, но от предложените разпоредби това не става ясно.
Предложението за въвеждане на нова категория репресирани в чл. 1 - лицата, които са ранени с огнестрелно оръжие по време на групови протести и мирни демонстрации от органите на МВР не е достатъчно мотивирано. В законопроекта не е дефинирано дали лицето, ранено от огнестрелно оръжие, следва да е претърпяло конкретна телесна повреда- лека, средна или тежка. Освен това не е изяснено как ще се прилага законът в случай, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия.
По аналогичен начин, също толкова общо, е очертан и кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение на основание разпоредбата на чл. 2 и на добавка към пенсията по чл. 9 от закона. Предложението, съдържащо се в заключителната разпоредба на законопроекта, обезщетенията или добавката към пенсиите да се изплащат и на наследниците на пострадалите лица е в противоречие с принципите на държавното обществено осигуряване и действащото законодателство.
Законопроектът не е съобразен със Закона за публичните финанси, липсват финансови разчети за средствата, необходими за изпълнение на предлаганите нови разпоредби, а предварителната оценка на въздействието не отчита, че тези промени водят до необходимостта от допълнителни средства за изплащане на еднократни обезщетения и добавки към пенсиите на лицата от новата категория.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Тодор Байчев, Васил Антонов, Хайри Садъков, Джейхан Ибрямов и Николай Тишев. Бяха изказани мнения в подкрепа на изразените становища по законопроекта от представителите на министерствата. По-голямата част от членовете на комисията, заявиха че не подкрепят законопроекта и че не е необходимо постоянно да се връщаме към миналото и стари практики, получили негативна оценка от обществото.
След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека:
с 2 гласа „за”,13 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:
/КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ/
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Д О К Л А Д
Вх. № 753-14-6/19.09.2017 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
На редовно заседание, проведено на 14. 09. 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – г-н Иван Еничаров – началник отдел в дирекция „Правна” и г-н Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; от Министерство на труда и социалната политика – г-жа Петя Малакова – началник отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите, законопроектът беше представен от народния представител Джейхан Ибрямов.
Със законопроекта се предлага допълване на категориите лица, които се считат за политически и граждански реабилитирани, но не попадат в обхвата на чл.2 от закона. Това са хората, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Тяхната реабилитация не е възможна въз основа на съществуващите в закона основания, тъй като срещу тях не е била произнасяна наказателна присъда, не са били лишени от свобода или интернирани. Пострадалите не са имали възможност да получат защита по съдебен или друг ред. Според вносителите основната цел на законопроекта е да бъде направено официално признание на факта на репресия от страна на комунистическия режим, извършена по политически или други идеологически причини.
Представителите на Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика представиха становищата си по законопроекта. Те заявиха, че в законопроекта кръгът на лицата, които са посочени, е много общ и излиза извън предмета на закона - реабилитация на репресирани лица, конкретно заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В мотивите на законопроекта се дават конкретни примери – пострадали при колективизацията на селското стопанство, смяната на имената, пострадали при упражняване на правото си на мирни протести, но от предложените разпоредби това не става ясно.
Предложението за въвеждане на нова категория репресирани в чл. 1 - лицата, които са ранени с огнестрелно оръжие по време на групови протести и мирни демонстрации от органите на МВР не е достатъчно мотивирано. В законопроекта не е дефинирано дали лицето, ранено от огнестрелно оръжие, следва да е претърпяло конкретна телесна повреда- лека, средна или тежка. Освен това не е изяснено как ще се прилага законът в случай, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия.
По аналогичен начин, също толкова общо, е очертан и кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение на основание разпоредбата на чл. 2 и на добавка към пенсията по чл. 9 от закона. Предложението, съдържащо се в заключителната разпоредба на законопроекта, обезщетенията или добавката към пенсиите да се изплащат и на наследниците на пострадалите лица е в противоречие с принципите на държавното обществено осигуряване и действащото законодателство.
Законопроектът не е съобразен със Закона за публичните финанси, липсват финансови разчети за средствата, необходими за изпълнение на предлаганите нови разпоредби, а предварителната оценка на въздействието не отчита, че тези промени водят до необходимостта от допълнителни средства за изплащане на еднократни обезщетения и добавки към пенсиите на лицата от новата категория.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Тодор Байчев, Васил Антонов, Хайри Садъков, Джейхан Ибрямов и Николай Тишев. Бяха изказани мнения в подкрепа на изразените становища по законопроекта от представителите на министерствата. По-голямата част от членовете на комисията, заявиха че не подкрепят законопроекта и че не е необходимо постоянно да се връщаме към миналото и стари практики, получили негативна оценка от обществото.
След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека:
с 2 гласа „за”,13 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 07.07.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:
/КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ/
